Драги български пролетарии, братя и сестри, другари

През изминалата 2013г. за пореден път се уверихме, че държавата не е това което трябва да бъде, а именно общо дело на гражданите й, и е узурпирана от една клика престъпници, смятащи себе си за недосегаеми. Тази клика присвоила си понятието законност и правото да налага закони избирателно, изключително в зависимост от собствените си интереси, е поставила огромна част от българите в незавидно положение на унижение, бедност, страх и най-лошото – чувство за безпомощност. Всяко наше действие в рамките на закона в опит да променим нещо е обречено на неуспех, поради тромавите процедури, корупцията и непропорционалното прилагане строгостта на закона съобразно последствията от действието му. Всеки от вас знае, че ако си потърси правата по законов път, единственото сигурно нещо което ще му се случи е да си загуби работата, а от там и доходите необходими му за да изхранва семейството си, докато работодателят му ще се размине с предписание или най-много глоба, чиито размер по никакъв начин няма да засегне бизнеса му, нито ще се отрази на печалбите. Тоест вие губите всичко, а той нищо.

Тази констатация основно се отнася за едрите капиталисти в България, които приватизираха бивши държавни предприятия, както и за такива, които с присвоени държавни пари изградиха свой собствен бизнес. Всички те са кадри на бившата комунистическа номенклатура, на ДС или техни наследници. Има измежду тях и поставени, това са „собствениците“ на така наречените „обръчи от фирми“, които се отчитат на своите политически покровители, (покровители които управляват държавата), като за сметка на това изсмукват всичко от своите работници принуждавайки ги да работят при мизерни условия, без въобще да спазват трудовото законодателство. Всички те формират така модерното напоследък понятие „задкулисие“. Те са недосегаеми, защото се пазят един-друг, докато ви уверяват най-безсрамно, че се грижат за вас. Всъщност, убеден съм, че вие много добре знаете това и няма нужда да ви го излагам подробно.

Навъдиха се и хора, които усилено и арогантно проповядват идеята, че обществото трябва на всяка цена да се развива в условията на тотална междуличностна конкуренция, че всеки сам е виновен за съдбата си, и че ако не сте постигнали просперитет в живота, това си е изцяло и само ваша грешка, дължаща се на това, че не сте положили достатъчно усилия да бъдете конкурентен на пазара. Тези хора са много опасни, понеже те ви карат да виждате в човека до себе си не възможен приятел, а опасен враг. Те отричат Природата на човека, отричат действителността, която не гарантира, че всички хора имат еднакви умствени способности и са еднакво здрави. Хората са изградили обществото именно за да си помогнат в борбата за оцеляване, а не за да се съревновават изтощително един с друг. Всеки човек, в една нормална държава допринася за обществото с толкова с колкото може, толкова колкото позволяват способностите му, важното е да не руши, а останалите отделят от своето за да помогнат на по-слабите, на по-простите, но не и на по-мързеливите.

Не е възможно, всички да са умни, талантливи и физически здрави, но е възможно всички да са добри, това обаче не се постига с конкуренция в името на забогатяването, а с конкуренция в името на безкористната себеизява. Но да се върна на темата.

Вие работите за „човек“, който не спазва трудовото законодателство, прикрива данъци, отнася се към вас с презрение, който чувства себе си всесилен, недосегаем и безнаказан, благодарение на задкулисието от което е част. Как можем да му противостоим, да му се опълчим, при положение, че сме наясно, че не можем да разчитаме на държавата и нейните институции, при положение, че сме осъзнали, че държавата е просто декор, прикриващ ограбването ни.

1. Запомнете вашият работодател е престъпник, който в една реална конкурентна среда, никога не би оцелял. Той се крепи на беззаконието и задкулисната политическа подкрепа. Той не е бизнесмен, той е престъпник и спрямо него трябва да се отнасяте като към престъпник.

2. Щом той не спазва законите и укрива данъци, значи краде от истинската държава, тази  държавата от която вие сте част, а не тази от която той е част. Той краде от вас. При това положение, вие не просто може да го крадете, вие трябва да го крадете, във всеки момент в който можете.

3. Щом не спазва трудовото законодателство, не сте длъжен да му работите повече, отколкото да отбиете номера. Във всеки удобен момент, когато можете да не работите – не работете. Работете зле и некачествено. Саботирайте работния процес.

4. В никакъв случай не се оставяйте да ви принудят да напуснете доброволно, освен ако не сте си намерили по-добра работа. А ако сте си намерили по-добра работа, саботирайте неговия бизнес, като унищожите колкото можете от оборудването му.

5. Тъй като държавата е в ръцете на мафията, ние нямаме друг избор освен да се борим с нея(мафията) нелегално, с всички възможни средства. Няма непозволени средства. Няма закони, Няма скрупули.

6. Най-добре е, ако не се съгласявате да работите за такива „бизнесмени“, но ако нямате друг избор, не се притеснявайте да ги ограбвате и да унищожавате имуществото им – не забравяйте, те са престъпници, овладели държавата.

7. Всичко в тази държава в момента е един декор, когато този декор падне истината няма да може повече да се крие и сблъсъкът между нас и тях да се отлага. Нашата цел е да рушим декора, тяхната – да го поддържат.

8. Рушете декора, докато играете ролята, която те са ви наложили, но я играйте така както вие решите. Пиесата се гледа от цял свят, нека бъдем добри актьори.

9. Не работете усърдно, скатавайте се. Не работете качествено. Крадете без задръжки колкото можете. Унищожавайте бизнеса на престъпния си шеф, оборудването му, имуществото му. Но умно, пазете се.

10. И най-важното, щом не спазва закона той е престъпник. Престъпниците не дават заплати, а подаяния. Той не се грижи за вас – ограбва ви. Бъдете добри актьори, унищожете престъпника. Нали така става в модерните филми, добрите винаги побеждават, а вие сте добрите 🙂

Вие не сте длъжни да им работите, вие сте длъжни да им отнемете всичко!

Да победим!