Европейската комисия оповести рано тази сутрин решението си да намали броя на евродепутатите от България, от 17 на 10. Решението бе оповестено от говорителя на Еврокомисията, Джонатан Тод. Сред основните фактори оказали влияние върху вземането на подобно решение са демографските и политически процеси протичащи в България през последните години. Новината предизвика шок сред българските политици и успя да ги обедини в общ фронт, без разлика на цвят, идеология и парламентарно представяне. Парламентарни и извънпарламентарни партии, управляващи и опозиция, стари и нови партийни формирования, леви и десни, включително и националисти, всички заедно изразиха своето недоволство и недоумение от въпросното решение. Те обявиха, че ще подадат жалба до Европейският съд по правата на човека, тъй като се накърнява и ограничава тяхно основно право, а именно правото да търсят и постигат своето лично щастие в професионалното си израстване, като евродепутати.

„Намаляването броя на българските политици, които ще имат правото да се докопат до евродепутатските места, ще окаже пагубно влияние върху желанието политиците да се занимават с политика и е възможно да тласне голяма част от тях в сивия сектор на олигархията – се казва в протестната нота на българските политици – подобно решение е дискриминационно, тъй като лишава българските политици от европейско развитие, докато всички пречки пред подобно развитие на останалите български граждани бяха вдигнати от 1 януари тази година. Ние апелираме, към Европейската комисия, не просто да отмени това свое необмислено решение, но и да увеличи броя на българските евродепутати на 240, тъй като България е най-бедната държава в Европа и ние няма с какво друго да се изхранваме.“

Потърсен за коментар от БНР, говорителят на Европейската комисия даде следните разяснения:

– Господин Тод, бихте ли изложили по-подробно съображенията, които наложиха  решението броят на българските евродепутати да бъде редуциран?

– Разбира се, но преди това искам да кажа, че тези съображения не произтичат от самата европейска комисия, а от българските граждани и решението е просто удовлетворяване на техните виждания и желания.

Първото съображение са демографските процеси, протичащи във вашата държава. Според сведенията с които разполагаме, въпреки че по последното преброяване което направихте сте малко над 7 милиона, то едва 5 милиона живеят постоянно в пределите на България. Останалите два милиона, пребивават в България само от време на време и усилено търсят начин да се установят за постоянно зад граница. Не е тайна, че смъртността във вашата държава е най-висока, както и отрицателния прираст, така че в допълнение с емиграцията, картината не е особено розова и дори действително да сте 7 милиона в момента, в което силно се съмняваме, то това няма да е за дълго.

Тези, които умират няма как да гласуват, а тези които емигрират също с малки изключения, не участват в изборните процеси в България. Като извадим децата и негласуващите по време на избори български граждани, живеещи постоянно на територията на България, то се оказва, че около един милион активни българи изпращат 17 депутата в Европарламента и погледнато от този ъгъл, това е една шокиращо голяма бройка, която няма как да не бъде редуцирана, ако искаме да сме справедливи към останалите европейски граждани.

Тук трябва да добавим, без да си кривим душата, че от този 1 милион гласуващи, голяма част са притиснати да го направят от страх и зависимост, а други са подкупени, тоест бройката на гласуващите по съвест и убеждения български граждани е още по-малка, да не кажа, че не съществува. В резултат на това, ние получаваме, като евродепутати, един некачествен човешки материал, който е като отрова във вените на европейския парламент.

Второ съображение е именно качеството на хората, които изпращате за евродепутати. Те знаят как са избрани, знаят, че зад тях стоят не българските граждани, а политическите машинации и съответно не се чувстват обвързани с някакви други ангажименти, освен вътрешно-партийни и строго лични. В този ред на мисли на всички става ясно, че те няма как да работят за бъдещето на Евросъюза, а могат единствено да му пречат и да забавят процесите на обща европейска интеграция, към които се стремим.

Третото съображение е възможността, която българите живеещи в чужбина получават, да гласуват за евродепутати от държавите членки в които са избрали да живеят, така че обективно погледнато голяма част от българите изпращат свои представители в Европарламента, но не от България, тъй като са избрали да не живеят там, въпреки че са запазили българското си гражданство.

Четвъртото съображение е самата воля на болшинството български граждани и тяхното отношение към българските евродепутати. Не е тайна за никого в България, че българите не желаят да пращат своите политици в европарламента, тъй като смятат, че те не заслужават подобна позиция. Позиция към която се стремят само за да забогатеят. Вече цяла година България се тресе от протести, протести които са насочени не срещу определена политическа сила, а срещу политическата класа като цяло – тоест българите са снели своето доверие от тази класа и не желаят тя да ги представлява в собствената им държава, а какво остава за Европа. Няма как да не се съобразим с това мнение на българските граждани за собствените им политици, ако могат все още да се нарекат такива, още повече, че въпросните „политици“ не престават да показват своето неуважение и пренебрежение към самата същност на понятието държавност и със своите действия рушат Българската държава. Не можем да допуснем, подобни хора да пренесат своето пагубно въздействие и в Европарламента, и затова ще се стремим и за в бъдеще да ограничаваме в рамките на закона тяхното присъствие сред нас.

И последно, но може би най-същественото, погледнете си държавата – харесва ли ви? Не! Не са ли същите тези политици, които я докараха до това положение и то само за двадесет години. Няма как да допуснем политици, постигнали подобни резултати, да оказват влияние в процесите на развитие на Европейският съюз. Истинско щастие за българите е, че успяха да се присъединят към съюза, преди държавата им да остане държава само по име на територия, но не и като цивилизационна структура. Сега те имат шанс да бъдат европейски граждани, за сметка на бързо губещото своя смисъл понятие „български гражданин“. Така че в това нещастие, българите, може би наистина имат щастието да бъдат първите истински европейски граждани. Европейци без национална алтернатива, а само с европейска.

Advertisements