photo_verybig_910600В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:

“ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?

– Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.

– Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?

– Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.

Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е  връх на безсрамието.

На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то  е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.

Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.

– Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?

– Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.

-Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.

– С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.

– Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?

– Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.

Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.

Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.

Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.

– Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?

– Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.

– И накрая каква е вашата мечта за България?

– Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.

Подкрепете блога:

chergar1b01

Реклама