bar-389x216Кратко но съдържателно интервю с лидера на „България без цензура“ Николай Бареков излезе в днешния брой на американският всекидневник  „Washington Post „. Препубликуваме го без съкращения:

– Г-н Бареков, вие се спрягате за една от новите политически фигури в България, които имат шансове за успех да пробият политическото статукво. Направи впечатление, че на учередяването на вашата партия присъства и ген. Уесли Кларк. Самият вие, сте бивш журналист, какво точно ви накара да се включите в политиката?

– Първо искам да ви поправя, аз не просто съм една от новите политически фигури на българската сцена, аз съм единственият който заслужава да бъде титулуван политик в днешна България. Що се отнася до ген. Уесли Кларк, то съм истински щастлив, че той прие поканата ми и дойде за да ме подкрепи. Неговото присъствие бе от огромно значение за българският народ, защото хората видяха какво представлява и как трябва да изглежда истински генерал, а не да се възхищават от някакъв псевдо-генерал като Бойко Борисов.

Аз самият винаги съм искал да служа под негово командване и да умра с радост за възцаряването на демокрацията  в някое плачещо за освобождение кътче на планетата, пълно с петрол, газ и други суровини. Една от моите идеи е да върна наборната военна служба, за да имат възможност българските младежи да положат костите си в името на демокрацията именно под водачеството на хора като ген. Кларк, а не да се пропиват и дрогират в България, докато безуспешно си търсят работа под командването на ген. Борисов. Винаги съм се удивлявал на американските военни, които успяват да открият диктатори там, където има огромни залежи полезни изкопаеми, без значение колко добре тези диктатори са се маскирали и как манипулират своите поданици да си мислят, че живеят добре. Няма по възбуждащо преживяване за мен, от това да гледам как американските военни сипят тонове демокрация от небето, като манна небесна.

Аз самият обичам американския начин на живот до мозъка на костите си, (явно в главата няма – бел. на ред.), но в България този начин на живот е невъзможен и една от причините да се захвана с политика, е  именно за да го направя възможен. Моята мечта е всеки българин да може да потребява и да задлъжнява като американец, да купува всичко навсякъде и по всяко време. Да не страда безработен вкъщи, а да работи на две-три места. Вечер да сяда пред телевизора и безгрижно да зяпа различни ток-шоута, докато си поръчва готова храна. Искам да освободя българина от тежестта да мисли, да мисли какво ще яде, как ще си плати сметките, къде ще живее и т.н. Срамно е в днешният век на прогрес, когато сме на крачка от създаването на изкуствен интелект, на българина все още да му се налага да мисли. Мисля, че сме длъжни на нашите предци, като Джон Атанасов създателя на компютъра (който между другото също избра Америка), които са положили всички усилия за да освободят човека от необходимостта да мисли, да сбъднем техните мечти.

– Казахте, че има няколко причини да поемете пътят на политик. Колегите ви журналисти обаче, не се изказват особено ласкаво по отношение на  влизането ви в политиката, както и за привличането на още български журналисти във вашите редици. На какво отдавате този, как да го нарека „приятелски огън“ ?

–  Именно този „приятелски огън“, както удачно го нарекохте е една от причините да вляза в политиката. Смея да кажа, че аз не просто съм единствения политик в България, но и единствения журналист. Разберете, в България политици няма, журналисти също. България в момента страда от криза на легитимността не на кое да е, а на държавата като цяло и това идва от недоверието, което обществото изпитва и демонстрира към трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. И кажете ми вие, вие сте журналист, когато трите власти куцат, коя е единствената власт която не просто може, но е длъжна да овладее положението и да спаси държавата – много просто и логично, четвъртата власт, журналистиката.

Да, ние като държава стигнахме до там, че народа да търси спасение в четвъртата власт, но моите колеги, както ги нарекохте излязоха абсолютни подлизурки и страхопъзльовци, неспособни да поемат тежестта, отговорността за бъдещето на България. Единствен г-н Пеевски, като медиен магнат, като журналист, направи опит да застане на чело на Държавната агенция за национална сигурност и да осигури сигурност в държавата, но бе оплют, очернен и смазан от същите тези журналисти за които вие ме питате. Те, които не могат да изкарат и един човек на протест срещу корумпираните политици, скроиха чудовищна манипулация и изкараха хиляди срещу преживелия катарзис г-н Пеевски. Тези изчадия на журналистиката зомбираха своите читатели, слушатели и зрители, и като безмозъчна армия от орки ги хвърлиха срещу светлия образ на г-н Пеевски, възползвайки се от това, че той чисто физически трудно може да се скрие. Кажете ми вие, има ли нещо по-долно от това?

Дори при този недвусмислен акт на българската журналистика, аз не се отказах, аз не можех да повярвам, че българските журналисти ще останат безучастни към съдбата на собствената си държава и реших да създам партия. И първоначалната ми идея бе тази партия да бъде на българските журналисти – ПБЖ, но уви всичките ми мечти се оказаха илюзии. Българските журналисти избраха удобното и сигурно местенце на слуга на различни интереси, предпочетоха да си вземат заплатките и да плюят поръчково срещу всеки решил да унищожи статуквото, още повече, ако той излиза от средите на техните низки душици. Защото моят величествен образ, моята смелост и политически героизъм всяка секунда човъркат тяхната гузна продажна съвест, която би изкарала целият си живот в тоалетната произвеждайки само говна, стига да и плащат достатъчно за това.

И пак не се отказах и въпреки всичко създадох партия. Реших да защитя честта на българската журналистика и да измия лицето на българската политика, съзнавам, че това не е лесна задача, но знам, че ако има някой в тази държава, който може да я свърши, това съм аз. Аз съм бъдещето на България – светлото бъдеще. България без цензура – не само в журналистиката, не само в политиката, но и в мечтите ни.

Advertisements