Image_3264312_126

Напусналият депутат от ГЕРБ Владислав Горанов, бивш зам. министър на финансите в правителството на ГЕРБ, разпространи кратка декларация, в която обяснява мотивите си за напускането на Парламента, партията и политиката. Тъй като в обществото има огромен интерес към това не често срещано явление, позволяваме си да я препубликуваме едно към едно:

“ Правя тази декларация, не заради обществото, което така и не успя да оцени моите качества и да гласува за ГЕРБ на предходните избори достатъчно масово, за да ни изпрати отново на власт, а заради молбата на лидера Бойко Борисов. По принцип не смятам, че съм длъжен да давам обяснение на когото и да е, освен ако не е някой, който ми плаща – и това е нормално за всеки дясно мислещ човек, а в случая българският народ не е този, който ми плаща, защото не е и той този, който ме е назначил, а мен ме е назначил Бойко Борисов. Някои ще кажат, че аз съм народен избраник и като  такъв съм длъжен да се отчета на народа, защото парите ми идват от неговите данъци, но това е глупост:

Първо, аз не съм народен избраник, а депутат, защото не съм избран мажоритарно, а лично от Борисов и второ, така и не успях да се докопам до парите от данъци, какво остава пък за еврофондовете. В моето семейство имахме големи планове как да харчим парите, спечелени като депутат. Очаквахме милиони, а ми дадоха едва две хиляди. Сами можете да си представите колко сме разочаровани. Гледам, другите депутати – милионери, а аз, експерта, ще ги уча на финансова политика с два лева в джоба. Докато бяхме на власт имаше някаква светлина в тунела, но сега възможностите да спечеля милиони се ограничиха с шанса да ударя джакпота от ТОТО-то, но и там има пръст Пеевски ли, майка му ли!

Чувам упреци, че съм избран да работя за България и трябвало да седя в Парламента до последен дъх, като войник в окопа по време на война – лично Росен Петров ми го каза. Но и на него му казвам – аз съм избран от Бойко с идеята да работя за него и за партията и тя да ми се отплати сега финансово с милиони, а не след сто години с паметни плочи. Майната и на България, искам да забогатея! Ако трябва съм готов и при Пеевски да отида и да правим заедно бизнес. Убедих се, че от него може много да се научи. Той ми е светъл пример, депутат – милионер. И хем е депутат, хем не стъпва в Парламента, хем успява да използва политическото си влияние за да забогатява! Това е моят идеал за депутат и това си представях, че ще се случи и на мен, когато вляза в Парламента.

Всички ме питат „Не те ли е срам, да говориш така?“, но защо да ме е срам, като тази моя мечта е мечта на всеки български гражданин, устремил се към властта. Аз ли трябва да съм глупака, който ще работи за полза роду, докато семейството му мизерува с две хиляди лева. Исках да се вредя за евродепутат, бутах се, но не успях, там поне заплатата е по-голяма. Не успях, майна им и на тях. Няма да позволя да направят от мен, експерта, циганин, живеещ на детски помощи. Няма да стане „Циганите на сапун“ и аз да продавам сапуна, та да забогатея – до там съм готов да стигна. Интереса клати феса, а аз фес още нямам. Ех, Пеевски, Пеевски, що не те послушах – „По-добре фес пълен с пари, отколкото китка гербери.“

Питат ме какви са ми плановете. Ще ви кажа – отивам при Пеевски, на колене ще падна, по корем ще се влача, но ще му пристана, само да ме вземе при себе си. Той, със своя внушителен вид и аз, с моята експертност, не милиони – милиарди ще направим. Искам да стана толкова богат, че депутатите, окупирали народната трапеза да ми завидят. Това е моята не-детска мечта. Парите са най-важното нещо в живота. Те стоят над всичко друго, те са ценността, в която се измерват всички ценности.

И накрая искам да кажа, че изпитвам наистина жалост към съдбата на България, защото на държава, която не може да направи от депутатите си милионери, дните ѝ са преброени. Кой каквото е успял, е взел – и няма вече нищо за никого. За съжаление късно съм се родил и нямаше как по-рано да вляза в политиката. Ех, ако бях набор на Иван Костов, можеше сега заедно да си броим милионите и да се смеем на напъните на Радан Кънев. Но уви, днес само в Пеевски ми е надеждата – последният, успял да сбъдне мечтите си, депутат.

6666fa7a19c8