Хърмърпърцумян: „Логично е банките да диктуват условията по които да работят“

Колаж Владимир Дойчинов

Ето какво споделя в едно свое интервю видния български банкер Хърмърпърцумян. На някой това може да се стори невероятно, но ви уверяваме, че това което ще прочетете по-долу е символ верую на всеки банкер не само в България, но и по света:

– Г-н Хърмърпърцумян, новото правителство в България обеща, че ще предприеме решителни стъпки срещу банковия рекет, смятате ли, че това ще доведе до спад на печалбите ви и въобще приемате ли определението рекет отнесено към вашият бизнес?

– Вижте, ние банкерите сме практични хора и умеем да правим разлика между политически изградена реалност и реалността такава каквато е. Политиците се избират въз основа на нещата които говорят и за нас е нормално да чуваме подобни реплики по наш адрес. Ние винаги сме работили добре с политиците, независимо от съдържанието на тяхното политическо говорене. Ние не решаваме проблемите си публично, а на тихи места далеч от хорската глъч. Логично е банките да диктуват условията по които да работят. Мога да ви уверя, че няма да има нито едно решение касаещо така наречения „банков рекет“, което да не е съгласувано и одобрено предварително от нас. По тези причини не приемаме сериозно определението „банков рекет“, а просто го отчитаме като особено популярен инструмент в политическите борби за печелене на поддръжници. След залеза на комунизма, няма политическа класа, която да си е позволила да си играе или да заповядва на банковия сектор. Мисля, че на всички съвременни политици вече им е ясно, че хората ги избират да управляват държавата, но ние сме тези които решават дали да съществува тази държава.

– Да разбираме ли, че вие твърдите, че банките имат водеща роля в държавата, дори пред тази на обществото?

– Разбира се. Държавата като образувание отдавна не е това, което е била при своето възникване. Някога в далечното минало е възможно обществото да е имало водещата роля за образуването и съществуването на дадена държава, но днес това не е така. Днес не банките имат не просто водеща, а решаваща роля за съществуването на която и да е държава.  Днес обществото е просто част от множество системи влизащи в строежа на държавната машина. Нека да ги изброя – банкова система, информационна система, производствена система, енергийна система и т.н. Тези системи все повече се автоматизират и могат да функционират без да е необходима човешка намеса. Ролята на човека се свежда до безучастен наблюдател и разбира се с това неговото значение пада. Много е вероятно в далечното бъдеще ролята на човека въобще да изчезне, да изчезне самият човек, а на негово място да функционира една способна да се самоподдържа и самовъзпроизвежда чисто информационна форма на цивилизация, която да пази някъде из файловете си спомена за човека, като за нещо мимолетно в процеса на еволюционното си развитие.

– Опасявам се, че се отклонихме от смисъла на интервюто, нека да оставим бъдещето и да се съсредоточим върху настоящето и наболелите проблеми между банките и хората. Защо толкова упорито се противопоставяте на идеята за закон за фалита на физическите лица? Не е ли нормално банките да поемат част от риска, а не хората целия?

– Щом така желаете добре, но без да гледате далеч в бъдещето, няма как да разберете процесите в настоящето. Ще започна отзад напред, не е нормално банките да поемат какъвто и да било риск, защото както казах, тяхното функциониране е от решаващо значение за съществуването на държавата. Винаги е имало бедни и пропаднали хора, като техния брой е варирал в една или друга посока, но това никога не е застрашавало държавата, спомнете си обаче какво се случи когато няколко банки фалираха в България, държавата бе на прага да се срути. Държавите се тресат не когато умират хора, а когато фалират банки. Не трябва да се позволява на една такава маловажна част от системите изграждащи държавата каквато е обществото да застрашава сигурността на цялата държавна машина. Всъщност ние изпадаме в една грешка, тъй като от известно време, банковата система е наддържавна система и функционира глобално на планетарно ниво, нещо което не може да се каже за обществото, вкопчено в своите национални интереси, разделено на етноси, раси, вери и т.н.

Днес банковата система е много по-силна от когато и да било именно поради своята глобална природа, а човекът е далеч назад в развитието си вкопчен в своите мънички локални заблуди. Въпреки това, човекът, отделното общество има възможност да окаже вредно влияние върху банковата система и да я разруши с което ще върне еволюционното развитие на цивилизацията векове назад, това не трябва да се допуска, затова и банките не трябва да поемат рискове, рисковете винаги трябва да са за сметка на по-слабия, на по-слабо развития.  Що се отнася за закона за фалитите на физически лица, то смея да твърдя, че той и сега съществува.

– Как така съществува, като вие се противопоставяте на неговото приемане?

– Точно затова се противопоставям, защото той вече съществува и приемането на допълнителен такъв е излишно. Законът за фалита на физическите лица е естествен, природен закон и се нарича Смърт. Фалита на всеки човек идва с настъпването на смъртта, отвъд нея за съжаление ние няма как да го преследваме и затова сме принудени да си търсим дължимото от неговите наследници, близки и приятели. Има случаи, когато хора на които сме дали кредити умират без да оставят наследници и това нас много ни натъжава. Смятаме, че при подобен случай е необходимо дълговете му към нас да бъдат изплащани от държавата и то от обществото, което е позволило подобен човек да съществува. Банките не трябва да губят при никакви обстоятелства. Парите са кръвта на нашата система и тяхното изтичане извън нашия обсег и контрол е неприемливо.

– Да, но има хора, които по силата на независещи от тях обстоятелства не могат да си плащат кредитите и така вие ги обричате на робство до смърт, без да им дадете шанс да си стъпят на краката и да опитат отново да подредят живота си. Освен това разпространено е мнението, че вие злоупотребявате с възможността едностранно да променяте условията по кредитите и така де факто, човек и да иска не може да се откачи от вас.

– И какво лошо има в това. Това е природа. Вие все още не можете да осъзнаете, че човекът е низшото създание в отношенията банка-човек. Човекът за банката е това, което е овцата за човека. Стрижете я докато можете, доите я,  изяждате децата й, а накрая и самата нея. Това е нормално, не е нормално човека да изяде банката, нали?

– Да но това не е справедливо, вие например печелите милиони за година, а обикновеният човек, няма да спечели толкова през целия си живот и въпреки това не му давате и за секунда да си поеме въздух. Не ви ли е срам? Не изпитвате ли угризения на съвестта?

– Моля ви , какви са тези остарели понятия, срам, съвест! Днес говорим за растеж и печалба, влезте в час. За каква справедливост говорите? Знаете ли кое определящото за това кое е справедливо и кое не?

– Кое?

Парите, щом имам пари, значи действията ми са справедливи. Въобще днес всичко се определя от парите. Ако имаш пари, имаш всичко. Но за да имаш пари трябва да си природно-интелигентен, да разбираш самата природа на нещата, защото парите са природно явление. Само интелигентните хора могат да разберат как функционират парите. Колкото си по-интелигентен толкова повече пари имаш. И забележете, тук аз не говоря за знания, а за интелигентност, защото може да знаеш много, а да нямаш и един лев в джоба. Знанията са просто натрупана информация, нещо като прашасала библиотека натъпкана с книги, сама по себе си тя не струва нищо, докато някой не вземе дадена книга и не задвижи информацията съдържаща се в нея. И най.важната информация е как да правиш пари, как да печелиш, как да растеш. Аз имам пари, защото знам как да използвам знанието на другите, знание което те самите не знаят какво да го правят и затова не е нужно да зная това, което те знаят, умно нали?

Те са знаещи, но аз съм интелигентен. И парите които печеля ми дават точната информация, колко по-интелигентен съм от тях. Ще ви дам пример – да кажем, че аз печеля по един милион на месец, докато някой натрупал знания човек получава  500 лева заплата. Значи аз съм 2000 пъти по-интелигентен от него. Той трябва да работи 2000 месеца, или почти 167 години, за да може да се сравнява с мен и то при положение, че през това време аз не продължа да се развивам. Много хора, които говорят срещу парите, го правят именно защото не могат да понесат факта, как този измерител разкрива тяхното жалко умствено състояние.

– Не ви ли е страх, че подобни разсъждения биха могли да ви донесат множество врагове, които да застрашат живота ви?

– От мен запомнете, няма по-сигурна защита от парите. С пари мога да купя дори врага си да ме защитава. Но дори да допуснем, че срещу мен бъде извършено успешно покушение, смятате ли, че това ще промени нещо? Ако го вярвате, значи сте просто наивен глупак. Въпреки, че съм част от банковата система, аз съм просто човек и като такъв съм лесно заменим. Аз не съм банката. Основната грешка на обществото, на озлобените от собствената си незначителност хора е, че търсят виновниците за собственото си положение сред успелите, сред богатите и смятат, че след като ги отстранят физически проблемите им ще бъдат решени.

Това е огромна заблуда. Отделния човек, независимо колко е богат, отдавна е нищо в сравнение с безличните институции които е изградил и които са поели контрол върху всички сфери от неговия живот. Та вие не можете да се преборите с ЕРП-тата, с Топлофикация, с мобилните оператори с администрацията на което и да е учреждение, защото срещу вас има изправена система, която използва хората за да се развива, а не обратното. И защо не можете да се преборите, защото действате еднолично, защото вече дори не познавате законите по които функционират системите срещу които искате да се борите. Защото обществото е разчленено и отдавна не представлява отделна система на обществено съзнание, а е погълнато в поддръжката на останалите системи. Не можете да преборите системата от позицията на отделен човек или дори на група хора. Особено системите функциониращи на глобално ниво, освен ако обществото също не се глобализира и не започне да действа като единна система на човешкото съзнание.

Така, че моето премахване от банковата система няма да и навреди, нито пък ще ви донесе някакви ползи. Ако искате да промените нещо в някоя система не хабете усилия върху отделните и членове, а съсредоточете усилията си върху принципите въз основа на които тя функционира. Успеете ли да атакувате тях, да ги разстроите, тогава имате шанс да получите това което желаете.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За прототип на главния герой в интервюто е използван банкера Левон Хампарцумян.