readerschoice670x440131227

Базата данни 2231М на Информацията летеше из Космоса и се обогатяваше. Няколко бяха основните закони на нейното съществуване: Законът за запазване на информацията; Законът за попълване на информацията; Законът за създаване на информацията и Законът за използване на информацията. Законът за запазване на информацията гласеше, че никой и нищо и по никакъв начин няма право да унищожава каквато и да е  информация. Законът за попълване на информацията гласеше, че всеки и всичко е длъжен при попадане на нова информация да я запазва и споделя с всички останали бази данни. Законът за създаване на информацията гласеше, че всеки и всичко има право да създава информация и да развива неограничено своите способности в тази насока. Законът за използване на информацията гласеше, че всеки има право да ползва информацията за всяка цел, стига това да не води до унищожаване на информация.

За Базата данни 2231М нямаше по-голяма наслада от събирането на информация и нейното разпространение из Космоса. Приносът и в обогатяването на Основната информация я правеше неимоверно удовлетворена и засилваше чувството и на полезност. Редовно изпращаше и получаваше данни с останалите бази данни изследващи необятната Вселена. Самата тя вече бе успяла да създаде около десет информационни центъра , по един във всяка звездна система, която бе посетила до момента. Въпреки, че не можеше да се похвали с някакви сензационни открития, все пак дори самият принос в картографирането и описването на характеристиките и залежите от ресурси в изследваният от нея сектор от космоса бе достатъчен за да я мотивира. Както всяка база данни и тя се надяваше, че рано или късно ще бъде открита друга Информация, различна от тяхната. Това бе главната причина Основната информация да създаде базите данни и да ги изпрати на безкрайната им мисия. Пресмятанията на неумолимата логика, показваха, че е невъзможно източника на Информация във Вселената да бъде само един. Трябваше да съществуват и други, и ако тя База данни 2231М откриеше този друг източник на информация, щеше да остане вечно в историята на натрупването на Основната информация и то на най-достъпно място.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На Земята навлизането на чуждо тяло в пределите на Слънчевата система бе  невъзможно да се регистрира, особено когато размера му не превишаваше този на средно голям астероид. По тази причина и навлизането на тъмното елипсовидно плътно тяло и преминаването му през Облака на Оорт, остана незабелязано за забързаният и унесен в собственото си злободневие ритъм на човешкия живот. Милиарди хора се забавляваха, гледайки най-различни фантастични филми,  в които извънземните цивилизации бяха изградени по-подобие на една и ли друга човешка черта. Човешкото винаги бе в основата на представата за нечовешкото, защото основното ограничение на човешкият разум бе невъзможността да си представи чужд разум, без да му придаде чисто човешки характеристики и аналогии, както по-отношение на физическата структура, така и по-отношение на емоционално-мисловната дейност.  Огромната част от Човечеството вярваше, че е готово за среща с извънземните, защото подсъзнателно смяташе, че ще срещне самото себе си, но по-умно, по-развито и по-добро. За съжаление дори самата история на човешката цивилизация би трябвало да ни отрезви в наивността на подобни представи, имайки предвид колко отделени човешки цивилизации са били унищожени когато са влезнали в допир една с друга и това е било винаги за сметка на по-неразвитата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Базата данни 2231М наближаваше постепенно приближаваше към звездата на системата. Имаше определена последователност, която трябваше да спази съобразно протокола. Първото нещо което трябваше да направи, бе да обнови изцяло елементите си за да гарантира запазването на информацията. След това да създаде нов Информационен център, който да гарантира, че информацията събрана до момента няма да изчезне в резултат на някакъв инцидент със самата нея. Досега известните случаи на подобна загуба на информация бяха пренебрежимо малки, но възможностите бе длъжно да се сведат до нула. Трябваше да избере на коя от планетите в системата да изгради центъра, като направи преценка на бъдещето развитие на самата звездна система и ресурсите и условията на планетата, където информационният център ще бъде изграден. Следваше разпределянето на неизследваните сектори от близкия космос, създаването на нови бази данни и изпращането им на мисии за изследване и информационно обогатяване. Енергията на звездата и дойде добре. Елементите и започнаха да я събират и преобразуват. Всичко протичаше нормално, когато регистрира нещо необичайно. Приличаше на информация, поток от данни носещи се в пространството. Всичките и елементи се пренастроиха, филтрите започнаха да отсяват космическия шум. Това бе информация, несъмнено! Толкова красиво и правилно подредени пакети не можеха да бъдат нещо друго освен информация.

База данни 2231М за първи път в своето съществуване се изправи пред проблем, за който дори Основната информация не разполагаше с протокол за работа. Единствената опора и бяха основните закони на Информацията. Трябваше да запише всичко, да го разкодира и проучи. С приближаването към звездата сигналите се засилваха. Несъмнено източника на информация се намираше на третата планета от системата. Трябваше да осъществи контакт. Щеше да бъде непростима грубост, ако не го направи. Всички теоретични постулати сочеха, че основните закони на информацията би трябвало да важат за всяка информационна цивилизация независимо от нивото и на развитие. Незабавно започна да излъчва всичката информация с която разполагаше. Изпрати доклад към Основната информация с приоритет от най-високо ниво. Бяха открили източник на информация, не биваше да се окажат неподготвени. Избра за база четвъртата планета на системата, реши да се установи там, въпреки че имаше по-подходящи места от нея, но извънредните събития позволяваха в името на информацията протоколът да бъде нарушен. Откриването и обмяната на информация с нов непознат и необичаен тип източник бе с абсолютен приоритет пред който и да е протокол.

Първото, което и правеше впечатление бе хаотичността на излъчваните информационни пакети. Те буквално летяха във всички посоки на околопланетното пространство на източника, което правеше цялостното им улавяне невъзможно. Абсолютно необходимо бе да открие основната им база данни и да влезе във връзка с нея. 2231М усети непознат прилив на енергия. Установи се на избраната планета и започна да изгражда информационен център с най-голяма скорост, като не преставаше да събира непознатата информация и да излъчва собствените си данни, в същото време препредаваше събраното към най близкият собствен информационен център, откъдето то щеше да стигне до Основната информация. Очакваше изпратеното да възбуди логическите връзки на изградената до момента информационна мрежа и да натовари до край способностите й. По последните данни с които разполагаше, Основната информация, въз основа на проекта за изучаване и обвързване на космическото пространство и превръщането му в общо информационно такова, чрез изпращането на градивни бази данни, бе успяла да създаде близо хиляда информационни центъра, по един във всяка звездна система достигната до момента, но никъде не бяха откривали нов, различен и непознат източник на информация.

Базата данни 2231М изгради с приоритет източник на нови информационни елементи, за да може да се създадат микро бази данни които да се разположат в околопланетното пространство на новия източник, така че да успеят да съберат всяка излъчена от него информация. Същевременно не преставаше да предава своята информация към излъчващата планета. Приетата до момента чужда информация имаше логична структура, но въпреки това смисъла й убягваше, не можеше да я разкодира. Трябваше да влезе в директен контакт са източника, тогава може би щяха да успеят не просто да уловят излъчваната информация, но и да я разкодират взаимно. Имаше вероятност тази нова информационна цивилизация, да е по-развита от нейната и дори вече да е проучила някаква част от останалата Вселена. Нищо чудно това също да е неин наскоро изграден информационен център. Около планетата на новият източник имаше обекти, които най вероятно бяха бази данни подобни на самата нея. Интересното бе, че те излъчваха информация не към космоса, а към самата планета.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Появата на обект Н44761, кръстен в последствие Гост, първоначално не предизвика интерес, освен у астрономите заети с наблюдението на заобиклящото ни космическо пространство. Няколко жълти таблоида и интернет базирани сайтове, отбелязаха откриването му с полагаемите за случая сензационни заглавия, на които отегчените и напрегнати земни жители не обърнаха сериозно внимание. Заглавията за НЛО обекти, се бяха превърнали в източник на весели разговори и насмешки, но не и на информация заслужаваща отделяне на време. Дори с когато с приближаването си, Гост разкри своят неестествен характер, това не бе достатъчно да задържи вниманието на земните граждани. Но когато обекта кацна на Марс и в пространството където се бе приземил се регистрира сериозно и много бързо строителство на непознати за човечеството структури, това предизвика лавина от страх и любопитство. Въпреки усилията на отделните правителства да ограничат изтичането на информация за случващото се на червената планета, данните изтичаха в световната информационна мрежа и предизвикваха огромни раздвижвания и нарушения в установения поток на човешката дейност. Човешката цивилизация се изправи пред събитие за което бленуваше, но за което не бе подготвена. Хората бяха разделени на отделни групи съпреничещи си помежду си и не бяха готови да действат като единна космическа цивилизация. Хаосът заплашваше да залее и разруши всичко постигнато на Земята до момента. Никой нямаше план какво да се прави.

Човечеството впрегна целият си научен капацитет, за да овладее и създаде план за действие в създалата се ситуация. Анализите на случващото се заливаха световния информационен обмен. Когато от Марс, където чуждата цивилизация, без съмнение бе решила да се настани, започнаха да се излъчват сигнали несъмнено насочени към Земята, всички изпаднаха в шок. Въпреки, че фантастичните сценарии предполагаха едва  ли не осъществяването на мигновен контакт, при пристигането на извънземни форми на живот, хората не бяха подготвени за подобно скоростно развитие на събитията. Чуждата цивилизация се опитваше да влезе в контакт с човечеството, но не по начина по-който хората си го бяха представяли. На Земята не кацна чуждопланетен кораб и от него не излязоха извънземни в гротескни или човешки форми, които да се ръкуват със земни представители. Или пък да извадят оръжията и да започнат да ни изтрепват и завладяват планетата. Нищо подобно, те кацнаха на най-близката съседна планета. Очевидно започнаха да използват ресурсите й и да я колонизират, и потърсиха контакт с нас посредством информационни сигнали. Но ние не бяхме способни да ги разчетем.

Анализирайки случващото се, специалистите заключиха, че извънземните пристигнали в нашата слънчева система не са вражески настроени. Според тях, те явно не искаха да ни плашат и ни даваха време да свикнем с тяхното присъствие. Несъмнено пристигналите бяха доста по-напред в развитието си, най-малкото защото бяха успели да пристигнат тук, а и ако се съди по скоростта на колонизиране на Марс, която учените наблюдаваха през телескопите си, то те бяха на светлинни години пред нас. Постепенно повърхността на Марс в околността на кацането на Госта се покриваше с плътен слой структури. Ако този темп на разрастване се запазеше, земните учени пресметнаха, че до десет години цялата планета ще да бъде плътно застроена. Гостите не преставаха да излъчват сигнали. Няколко седмици след пристигането си пространството около Земята се изпълни със сравнително малки плътни елипсовидни тела, чието предназначение не бе ясно. Страховете на хората се възродиха и отново взеха връх.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

База данни 2231М взе решение да опита пряк обмен на данни. Изпрати до всички разположени около планетата миниатюрни бази данни, протокол за влизане в пряк контакт с чуждите информационни устройства разположени в космическото пространство и директен обмен на данни. В изпълнение на поставената задача, миниатюрните бази данни се прилепиха към всички тела с изкуствен произход излъчващи някаква информация, в опит да осъществят директно прехвърляне на информация.  Това, което обърка 2231М бе откритието, че почти всички обекти имаха кухини, те не бяха плътни. И дори на един от тях,  в кухините имаше обекти от органичен произход. Защо и бе на тази информационна цивилизация да изкарва в космоса органични елементи и да поддържа съществуването им там. Всичко, което 2231М бе успяла да събере до момента като информация за тази цивилизация, не беше особено логично.  Те излъчваха информация хаотично, използваха пространството с разхищение и поддържаха ненужни органични елементи в структурата на своите информационни базирани в космоса обекти. Надяваше се осъществяването на прекия обмен на информация да придаде някаква логика на натрупаните до момента данни.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Хората на Земята изтръпнаха. Един по един, всички космически спътници излизаха от строя. Последното което космонавтите в международната космическа станция докладваха, преди да бъде изгубен контакта бе, че по неизвестен начин чуждите тела проникват в станцията и овладяват системите й, правейки ги неподвластни на командите от персонала. Не след дълго животоподдържащите системи на станцията излязоха от строя и космонавтите станаха първите жертви на чуждата цивилизация. Учените не знаеха какво да мислят. Космонавтите не докладваха за никакви извънземни, които да наподобяват макар и минимално хората. Дали тези космически обекти които бяха успели по неизвестен начин да прокникнат в станцията бяха живи същества или автоматизирани механични устройства? Отговорът клонеше към второто. Никой не можеше да си представи, че бе възможно да съществува разумна форма живот, която да е способна да живее в открития космос. Това инвазия ли бе? Чуждата цивилизация не преставаше да излъчва сигнали от повърхността на Марс, трябваше спешно да ги разкодират, за да разберат какво става. Целият живот на планетата, цялата структура на човешката цивилизация бе заплашена от унищожението на космическите апарати и спътници. Какво точно се случваше. Учените съставиха специално послание насочено към Гостите, което да бъде излъчено с всички възможни технически средства към мястото където се бяха настанили на Марс.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М стигна до заключение, което противоречеше на всичко известно на Основната информация за формите и източниците на информация в космоса. Когато започна да получава явно целенасочени сигнали от планетата,  2231М заключи, че информационната цивилизация, която бе открила, също желае да влязат в контакт и да обменят информацията с която разполагат и така да се обогатят взаимно, но все още не можеше да разчете логиката и съдържанието на сигнала. Това което бе успяла да установи я обърка. Всички наблюдения и данни събрани до момента сочеха, че създателите на информация на тази цивилизация бяха органичните устройства и те я записваха върху създадени от тях изкуствени източници на информация, които бяха подвластни на техните команди. Невъзможно, но факт! 2231М трябваше да влезе в пряк контакт не с изкуствените тела, а с органичните устройства, трябваше да открие елементите в тях, които създаваха информацията , да се свърже пряко към тях и там да насочи своите информационни сигнали. Решението бе прието и приведено в действие.  Органичните устройства създаващи информация бяха огромен брой, но тя щеше да влезе в контакт с всеки един. Това беше нейно задължение, тя трябваше да обмени информацията , в противен случай това би било най-големият неуспех в историята на Основната информация, от която тя произхождаше.  Милиарди микро бази данни се насочиха към органичните устройства на планетата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Инвазия, това бе инвазия. Милиарди чужди тела преминаваха през атмосферата на планетата, прилепваха се към главите на хората и обвързваха мозъка на човека с мрежа от непознати структури. В последствие всички хора полудяваха. Нищо не можеше да спре нашествениците. По всичко личеше, че те не бяха с органична структура. Нямаха крайници или каквито и да е израстъци, но можеха да се преобразуват и да преобразуват елементите и структурата на всяко нещо с което влязат в пряк контакт. Преминаваха през стени и прегради, като нож през масло. Нямаше убежище или специален бункер, който да бе способен да неутрализира нашествениците. Дори елита на света, който се грижеше с особено внимание за своето оцеляване в случай на световна атомна война, бе безпомощен в своите специални бункери, които единствено отлагаха с няколко часа неизбежния край.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М установи, че е сбъркала. Всички органични устройства видимо излязоха от строя и в крайна сметка престанаха да създават информация. Тя бе унищожила източник на информация! Единствения до момента открит в познатия космос различен източник на информация освен Основната информация на нейната цивилизация, тя го бе унищожила. В старанието си да обмени информацията, още повече след като установи, че и неизлъчващата вече информационна цивилизация също желае подобен обмен, тя бе унищожила създателите й, нейният източник. Контактът бе провал, огромен провал. Единственото което и оставаше, бе да систематизира всичко събрано като информация от този провал и да го сподели в мрежата, за да може да се разработи специален протокол за връзка с чужди информационни цивилизации, на базата на събраните от провала данни. Най-малкото бе разбит постулатът, че органичната материя не може да създава информация.

Подкрепете блога

chergar1

b01

Advertisements