cheRGARIanarchy copy

Защо няма да гласувам? И.
Защо няма да протестирам срещу номинацията на Пеевски за евродепутат?

Ще започна с отговора на втория въпрос: Защото той има право, според законите и принципите на демокрацията, да се кандидатира за този пост. Защото подобен протест, е протест срещу правото на всеки един който отговаря на изискванията  да участва в евроизборите. Защото смятам, че тези които са избрали протеста като форма да изкажат негодуванието и гнева си от тази кандидатура, не са наясно с принципите на демокрацията, която заявяват, че изповядват. Защото те, чрез този протест се изравняват с него, заявявайки безапелационно вярата в своята непогрешимост и морално превъзходство и задават себе си като еталон за демократи, без според мен да са такива. Защото подобен протест разкрива не сила, а безсилие и представлява не решение на проблема, а безцелното му размахване. И не на последно място, защото не жълтите павета са мястото, където каквато и да е форма на негодувание трябва да бъде изказвана по този конкретен повод. Защото, ако бе жив Левски би казал, че : „Днес българинът желае демокрацията, но чака да му я поднесат на тепсия.“ Защото всички вие, които протестирате срещу явлението Пеевски, очаквате то да бъде разрешено не от вас, а от тези които са го създали. И затова демокрацията за която се „борите“, винаги ще бъде плод не на вашите, а на нечии чужди усилия и виждания, защото вие така искате.

Аз няма да протестирам, защото това ще е протест срещу правото на тези, които гласуват за евентуалната кандидатура на Пеевски, да упражнят демократичното си право на глас. Вие ще им отнемете това право. През последната година, у мнозина явно се настани усещането, разбирането, вярата, че едва ли не протеста е най-висшата форма за борба за демокрация. Не е вярно, този протест, който вие демонстрирате вече толкова дни е проявление на бездарие и липса на идеи. И пак ще цитирам Апостола: „Работа трябва, работа.“ Но как да работите, като нямате собствени неспонсорирани  идеи! И за каква работа, сигурно се питате, става въпрос? Дълго време вие проглушихте ушите на всички с въпроса „Кой?“ и ето, че днес имате отговора преди дори да се е случило събитието – Кой ще гласува за евентуалната кандидатура на Пеевски? – електората на ДПС. И когато имате отговора, преди да се е случило събитието, което ще зададе въпроса, вие какво правите? – Протестирате. Срещу какво? Срещу собственото си безсилие?!

Явно вие още отсега сте уверени, че нямате кандидати, които да спрат Пеевски  и тези които стоят зад него в похода им към Европа и, че единствения начин да бъдат спрени е да преживеят катарзис и сами да се откажат. Вашата работа, драги протестиращи, е да отидете при евентуалните гласоподаватели на Пеевски и да ги убедите, че вашите кандидати са по-добри от него, но затова се искат много усилия, не е като да се разхождаш по жълтите павета. И е трудно, но никой не е твърдял, нито в древността, нито днес, че демокрацията се постига лесно. Напротив, тя е крехка и изисква постоянна борба, усилия и най-важното идеи и способност да убеждавате другите в правотата на тези идеи. Надменността и убедеността в собствената непогрешимост и правота не са добри съветници в борбата на демокрация. Демокрацията е способност да се вслушаш в различния, да се опиташ да го разбереш и да откриеш общ език с него. Последното е най-трудно.

Така че, не се мотайте по жълтите павета, наливайки по този начин масло в огъня на ДПС и втвърдявайки електората й, а се опитайте да прережете бодливата тел с която тази партия е обградила своите избиратели, изолирайки ги от възможността да попаднат под влиянието на чужди идеи. Вашата цел, трябва да е да убедите тези хора, които ще гласуват за Пеевски да не гласуват за него и то не с кебапчета, бира и 50 лв, а с думи прости, с факти, с алтернативни предложения, ако можете. И, ако успеете, тогава ще е победила демокрацията, а не , ако Пеевски и тези зад него оттеглят кандидатурата му, защото тогава ще е победила не демокрацията, а тясно-партийният интерес на една или друга политическа сила и бизнеса зад нея. Вие трябва да го победите в битка, а не служебно. Демокрацията е проявление на способността да побеждаваш по правилата, дори тогава, когато срещу теб играят без правила.

Аз няма да гласувам, една от причините е явлението Пеевски, друга вашето явление, и още има, но затова по-долу. И за да не помисли някой, че подкрепям Пеевски, ще ви кажа, позволявайки си леко вулгарен език, защо, ако случайно реша да гласувам, то няма да е за Пеевски:

– Защото кандидатурата на Пеевски е плод на срането на една партия и то такова сране, че е превърнала цялата ни държава в кенеф и накрая си е бръкнала в гъза и е изписала с лайната си на вратата водеща от кенефа към Европа: „Кур за обществото. Кур за демокрацията. Кур за Европа.“ – Край на вулгарностите.

– Защото изборът на Пеевски за евродепутат е подигравка с европейските ценности, такива каквито би трябвало да бъдат. Защото според мен, г-н Пеевски желае да използва евродепутатското наметало, като бронежилетка, за да не свърши като наскоро разстреляния „бизнесмен“ Борислав Манджуков. А ако някой се съмнява, че Делян Пеевски ще свърши така, нека се запита, защо му е необходима такава охрана с каквато се движи, определено не е от сторени добрини.

– Защото г-н Пеевски, не съм го чул нито веднъж да изказва някакви свои политически убеждения, идеи или възгледи за развитието на ЕС. Защото той дори не е личност ангажирана с публични изяви, неговата публичност е публичността на мръсната пяна изплувала над водата.

Но стига толкова по вторият въпрос. Да преминем към първия – Защо няма да гласувам на предстоящите избори за евродепутати:

Защото не виждам хора с европейско мислене, с визия и разбиране какво представлява Евросъюза, а само хора желаещи да станат евродепутати. Моят глас няма да ви прати там, аз няма да легитимирам вашето бездарно присъствие и не мога да понеса мисълта, че ще заявявате на всеослушание, че аз съм ви избрал. Не, аз не съм ви избрал. Може би има сред вас, кандидати, единици свестни, но те са поставени на неизбираеми позиции и за да успееш да изпратиш един свестен, трябва да изпратиш купища боклук. Не, благодаря. Няма да легитимирам вашата алчност и наглост, вашето бездушие и безидейност, вашето кухо политическо говорене. Аз не чувам, от нито една политическа партия, послания касаещи българина и неговото място в ЕС. Аз дори се съмнявам, че има политик, който да е наясно какво представлява ЕС. И за да не бъда голословен ще дам един убийствен за мен  пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина!

И тук въпросът е : От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години, след влизането ни в ЕС, нашите политици говорят за него, като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа, една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение. Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните. Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

Или може би, защото нямате нито представа, нито идея, как трябва да се развива България след присъединяването й към ЕС? Защото сте неспособни да посрещнете предизвикателствата поставени пред българският манталитет от акта на присъединяването ни към ЕС? Защото не можете да обясните на българите, че техния кръгозор и възможности се разширяват многократно с влизането ни в този съюз? Че България, но не като територия, а като дух и култура има възможността да граничи не с три , а с десетки морета и два океана.

Знаете ли, драги кандидати за евродепутати, какво чувство имам аз като ви наблюдавам? – Чувството, че за вас Европейският съюз се измерва с габаритите на евродепутаското ви кресло, на задника ви. Аз не ви чувам. Аз не чувам вашите идеи, вашата визия, вашето разбиране, вашите предложения, вашия ентусиазъм. Аз чувам само кухи фрази, шаблонно политическо говорене и кризисен ПР. И от всичките ви опити да кажете нещо, разбрах само, че вас трябва да ви изпратя там, а аз да остана тук. А поне според мен, там и тук би трябвало да са едно и също нещо.

Ето затова, няма да гласувам. Аз мога и да отида в Европа, а вие вървете по-дяволите!

chergar1

Advertisements