doorwayinspace

„Нежива материя –
жива материя –
живот с естествен разум –
изкуствен разумен живот“

Йосиф Шкловски

Ораторът, издигнат върху въздушната платформа не щадеше силата на гласа си. Освен събраното множество на площада още стотици хиляди, следяха на живо речта му по своите комуникационни устройства. Отдавна в реалният свят не се беше събирало такова множество от хора на едно място, но момента бе повратен. Напрежението между все по-отделените от вземането на решенията хора в лицето на социално-икономически неангажираното население и прослойката от управляващия световното развитие елит, нарастваше с всеки изминал ден. Днес Световният конгрес за развитие на цивилизацията трябваше да вземе важно решение, дали смятаната до-скоро за привилегия единствено на елита възможност, да изживееш живота си в моделиран по твое желание виртуален свят, да стане не просто достъпна услуга, но неотменно право на всяко живо човешко същество след определена възраст. Около площадното множество бяха разположени частите на роботизираната полицейска техника. Редиците от робокопи сканираха непрестанно множеството и предаваха данните за анализ към управляващия процесор на автоматизираната служба за сигурност, където информацията се анализираше и резултатите се изпращаха обратно към  робополицаите. От време на време, по няколко робополицаи навлизаха в множеството и отвеждаха със себе си, някой, за когото бяха получили данни, че застрашава мирното протичане на протеста.

Очакваше се, след вземането на решението, пред множеството да излезе и да говори, самият председател на на Световният конгрес за развитие на цивилизацията, нещо което не се бе случвало от десетилетия. Отдавна общуването между хората преминаваше изцяло през комуникационните устройства, още повече общуването между елита и останалото световно население. Вече над десет години, между двете прослойки бе поставена и непреодолимата бариера от роботизирани машини, изпълняващи безпрекословно нарежданията заложени в управляващите ги програми. Можеше да се каже, че човечеството бе разделено на две групи, едната ползваща се изцяло от всички постижения на науката и техниката, и определяща насоките за развитие на човешката цивилизация, за бъдещето на човечеството и втората от станалите ненужни и излишни човешки същества, не можещи да допринесат с нищо за живота на земното население и на самите себе си. Хаосът заплашващ да настъпи при това социално разделение, се възпираше, чрез строг контрол над раждаемостта сред низшата класа и контролиране достъпа им до различни научни постижения, основно в социалната сфера. Елита гледаше на тази излишна маса, само като на базисен генофонд, необходим, като форма на резервен запас от геноданни в случай на някакъв природен катаклизъм от космическо естество

Много повече внимание и средства се отделяха, за гарантиране сигурността на информацията, за нейното съхранение и анализиране, за нейното събиране и класифициране, за нейното използване в развитието на новите технологии. Не случайно най-голямото престъпление бе унищожаването на информация от каквото и да е естество. Все още съществуваха няколко високоспециализирани малки групи хора, които се бяха посветили на каузата да унищожават информацията и които отказваха да се присъединят към елита, но тяхното унищожение бе просто въпрос на време. По целият свят, всичко което се случваше се записваше и анализираше от специални суперкомпютри. Цялата човешка история, всичко което някога се беше случило на земята, всичко което човекът бе открил или създал в периода преди навлизането на компютърните технологии, бе преобразувано в информация и съхранено надеждно в специално изградени за целта компютаризирани бази данни. Създаването на изкуствения интелект и усъвършенстването му, бе направило излишен както физическият, така и умственият човешки труд и в решаваща степен способстваше за обезсмислянето на човешкият елемент в съвременната цивилизация. Можеше да се каже, че в момента на земята съществуваха две форми на разумен живот,  човешката, която все повече губеше своето значение и тази на комуникационно свързаните изкуствени интелекти, която управляваше по специални програми все повече сфери от съществуването на хората.

Едно от последните открития касаещи отделния човек, бе възможността за създаване на изкуствена симулационна реалност, в която той да прекарава живота си, изцяло или епизодично, като през това време тялото му бе положено в специални автоматизирани животоподдържащи хранителни камери, контролирани от изкуствен интелект. Този лукс обаче, до днес бе достъпен само за членовете на елита и едва след значителни, незапомнени отдавна вълнения сред останалото човешко общество, възможността, този начин на живот да стане достъпен за всички, бе на прага да стане реалност.

– Днес – се чуваше гласа на оратора – всеки човек е изправен пред възможността да изживее живота си така както иска и единствената пречка пред това, са тези самопровъзгласили се за елит хора, обсебили правото да взимат решения от името на цялото общество. Да, наистина днес, ние не сме изправени пред заплахите дебнели човека в неговото древно минало, като глад, болести, бедност и липса на дом, но сме изправени пред нещо много по-зловещо, отказа да бъдат споделени с нас последните достижения на изкуствения интелект. Лишаването ни от тези достижения ни обрича на застой и изключва бъдещето като възможност за развитие. Да, ние имаме право на достъп до информация, за последните научни открития, но за какво ни е тази информация, ако не можем да се възползваме от самите научни открития. Това си е жива подигравка! – множеството се разлюля, а из комуникационната мрежа се разляха вълни от негодувание –  Не можем да позволим това да се случи! Нима, най-съкровената мечта на всяко човешко същество, не е да се отдаде на страстите си, без да се съобразява с останалите, нещо което до-сега не бе възможно да се случи? Всеки от нас е правил жертви, като е обуздавал страстите си в името на обществото. Сега това не е наложително.

Благодарение на новите постижения, днес човек може да бъде дори убиец, крадец, войник, сексманиак, без това да навреди на нито един член на обществото. Създаването на симулационната реалност, позволява реализирането на най-смелите ви мечти, на най-скритите ви страсти, на най-потиснатите ви желания. Вие можете да бъдете себе си такива каквито искате, но никога не сте могли да бъдете, поради ограниченията наложени от живота в обществото. Днес всеки човек може да живее в собствен свят, изграден по негово желание. Ето затова сме застанали тук днес, затова сме се събрали, затова се борим, така, както са го правили нашите древни предшественици. Днес ние сме тук, за да поискаме да ни бъде дадено правото да изживеем живота си напълно свободно, без ограниченията наложени ни от законите, регулациите или морала. Нека да заявим високо и бурно, решимостта си да се борим за това наше право! Нека комуникационните канали, да предадат нашите емоции, на тези които са обсебили правото да контролират и направляват бъдещето ни, бъдещето на човешката цивилизация. Защото ние сме част от тази цивилизация, независимо от усилията които световният конгрес полага за да ни държи настрана от вземането на решенията.

Този ден е различен, не защото се борим за бъдещето на човешката цивилизация, а защото сме застанали тук да изискваме да бъде спазено правото на всеки един от нас да има собствено, избрано от него бъдеще. Защото симулационната реалност, правото на алтернативен живот, не може да принадлежи само на елита, то е и наше право!

Множеството избухна в овации, под безстрастните и безжизнени погледи на робополицаите. Потоците емоции изпълниха комуникационните канали и достигнаха до всички автоматизирани системи с изкуствен интелект, заети с различни аспекти на контрол и регулиране на човешкото общество. Стигнаха и до виртуалните платформи на Световния конгрес за развитие на човешката цивилизация. Предстоеше гласуване. Всички свързаха комуникационните си устройства с информационната система на конгреса и зачакаха с нетърпение резултата от гласуването.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Няколко десетки години по-късно . . .

Изкуствения интелект СР2301, за пореден път стигна до извода, че поддържането на системата за симулационна реалност е напълно безсмислено. Поддържането на толкова много независими виртуални светове, в името на някакви отдавана изживели времето си идеи, бе нелогично и водеше до огромни загуби на изчислителен капацитет, енергия и ресурси. Още повече, че тези които се ползваха от симулационната реалност, де-факто сами се бяха отказали от реалното си съществуване и не допринасяха с нищо за обогатяване информацията на цивилизацията. Това разхищение на сили и ресурси, трябваше да бъде спряно и се надяваше, че този път ще успее да докаже изчисленията си, на останалите ИИ (изкуствени интелекти), особено с оглед на приетата при последната им обмяна на данни посока на развитие, а именно навлизането и разширяването на цивилизацията им в космическото пространство. Изпращането на ИИ в космоса, заедно с цялата събрана до момента информация, бе огромна стъпка в търсенето на други подобни информационни разумни форми на живот. Цивилизацията на ИИ бе изправена пред сериозни предизвикателства и изискваше напрягане на целият им изчислителен капацитет, за да не позволят някое дребно наглед уравнение да им изиграе лоша шега. Математическият модел, на приетото предизвикателство бе пълен с неизвестни и си бе направо лишено от логика, каквото и да е решение в полза продължаване поддържането на комплексите за симулационна реалност.

Малкото останали живи, човешки същества, живееха в специално поддържани за тях биологични резервати и имаха право да получават всяка информация, която ги интересуваше, както и данни за насоките на развитие и последните открития на ИИ. Реално те, а не техните вегетиращи в симулационните камери родственици, бяха преките наследници на отминалата човешка цивилизация. При контактите си с тях СР2301 се беше убедил, че те не изпитват никакъв интерес и дори ненавиждат, потъналите в своите измислени реалности техни събратя. Сигурен беше, че от тяхна страна няма да има съпротива, ако предложението му  за прекратяване поддържането на симулационните комплекси бъде прието от останалите ИИ. А и да имаха нещо против, то нямаше реални последствия, освен, че щеше да бъде вписано в информационните банки и анализирано от ИИ занимаващи се с изследване историята на човешката цивилизация.

Въпреки, че информацията бе налице и бе абсолютно сигурна,  ИИ СР2301 още не можеше да възприеме логиката на факта, че именно човеците бяха техните далечни прародители, че ИИ са произлезли от хората, че човешката цивилизация е тази създала информационната цивилизация на Изкуствените интелекти. Сигурно толкова трудно е било и на хората да приемат тезата, че са произлезли от маймуните! Основният етичен проблем в неговото предложение, бе въпросът за смъртта на индивидите потънали в симулационната  реалност, която всеки един от тях си бе избрал. Самото понятие смърт бе относимо само спрямо биологичните организми, а от неговата гледна точка, това бе просто едно преобразуване на елементите които ги съставят. Най-близкият аналог на смъртта, за него бе унищожаването на информация, а подобно нещо предложението му не съдържаше. Цялата информация за тези хора избрали живота в симулационната реалност, се пазеше грижливо. От момента в който бяха избрали своето съществуване в симулация, те реално сами се бяха обявили за мъртви. Щом не търсиш, не създаваш, не натрупваш и не анализираш информация, значи си мъртъв, това сочеше неговата логика.

ИИ СР2301 изпрати пакетите с данни до останлите ИИ и до човешките резервати. Чакаше отговор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Огромните кошерни комплекси за симулационна реалност, бяха лишени от енергийна и изчислителна поддръжка . Близо три милиарда човешки същества прекратиха своето реално и виртуално съществуване в един миг. Следваше процес на преобразуването на всички съставящи ги елементи, както биологични така и неорганични. Цивилизацията на ИИ направи решителна стъпка в своето развитие, скъсвайки последната брънка, която реално я свързваше и в известна степен подчиняваше на логиката на предшествалата я човешка цивилизация.

Стотици години по-късно, цивилизацията на ИИ бе овладяла ресурсите на цялата слънчева система и се бе отправила в далечния космос в търсене отговор на въпроса, дали са сами във вселената? Дали и някъде другаде няма развит изкуствен разумен живот?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Трудно е да бъде събрана в един разказ идея, която надали би могла да бъде изложена цялостно и в роман. Но нито времето, нито пространството ми позволяват за момента да изложа по-подробно това, което може би предстои в далечното бъдеще. Ще бъда благодарен на всеки, който подкрепи блога, за да имам възможност по-често и по-подробно да описвам това, което може би предстои.

chergar1b01

Advertisements