reWalls.com_18519

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

chergar1b01index