photo_verybig_719737

Предлагаме ви изключително актуалното интервю на министър Московски относно последиците от съкращаването броя на пътуващите влакове по националната железопътна мрежа. Интервюто е дадено за вестник „Железничар“, но поради малкия тираж в който излиза и поради големия интерес към темата си позволяваме да го препечатаме на нашия блог, така че да може да стане достояние на колкото се може по-голям брой български граждани.

– Г-н Московски, през последните седмици и особено дни, в обществото се усеща едно недоволство или неразбиране, относно решението за съкращаване на броя на движещите се влакове по националната пътна мрежа. Вие самият наясно ли сте с последиците на едно такова решение?

– Разбира се, че съм наясно, това е моята работа като министър и аз нямаше да съм министър, ако не бях на ясно. Мога да кажа, без да го приемате като самохвалство, че аз лично съм се возил на всички видове транспорт, които човешката цивилизация е изобретила и природата създала, с изключение на космичмеския, но се надявам, че ще имам възможност да наваксам този пропуск в своето професионално развитие. И като министър, който ползва последен модел лимузина, смятам, че удобствата на лимузината са много по-големи, отколкото удобствата на който и да е железопътен състав или влак, както популярно го наричат непрофесионалистите за разлика от мен, така че не виждам какво толкова ще изгубят българските граждани от съкращаването на няколко влака.

Още повече, че ние искаме да сме модерна страна, а на всички що годе запознати с материята специалисти е известно, че през последните десетилетия, все по малко държави развиват своя железопътен транспот. Ако отидете на Запад, ще останете учудени колко малко хора се движат с влак, човек трябва да пропътява хиляди километри зада види някъде железопътна линия и то ще се окаже, че тя е изоставена отдавна, а пък движещите се влакове – те са цяла атракция и са обявени за паметници на културата, каквъто е случая с влака под Ламанша. Навсякъде в целия свят и особено в развитите страни, на които искаме да подражаваме, се оказва огромна подкрепа на автобусния транспорт и придвижването с личен автомобил. Всеки нормален, красив, успял и богат мъж когото попитате, ще ви отговори че предпочита да се движи с ферари отколкото с влак. Така че, ако искаме да сме модерни и успели, трябва средната класа да пътува с автобуси, а тези които движим икономиката с автомобили от класа на ферари.

– Вие наистина сте прав, но все пак не трябва да забравяме, че България изостава в своето развитие от западните ни партньори и все още в страната ни живеят доста социално слаби граждани, за които железопътния транспорт е единствения, който могат да си позволят. Не е ли прекалено рано за развитието на България, да се отказваме от железопътния транспорт, като средство спомагащо за икономическото оцеляване на нейните граждани?

– Вижте, икономическото оцеляване на българските граждани, не е свързано с железопътния транспорт. Аз лично смятам, убеден съм и е така, че спирането на влаковете няма да забави растежа на българската икономика, напротив – ще го ускори. Защото вече 25 години преход, не се намери един истински мислещ управник, които да изреже тумора железопътен транспорт и да даде хляб на хиляди частни превозвачи. Що се отнася, до социално слабите, то да железопътния транспорт наистина е транспорта на бедните, но докога ще бъдем бедни? А и нашите бедни, не са като европейските бедни. Те искат да живеят в провинцията, в отдалечени райони със запазена природа, в уединени селца и махали, нещо което на запад могат да си позволят само най-богатите и заслужили граждани на обществото. Там всички бедни живеят в големите градове, което има дава шанс да станат богати и зада бъдат мобилни, някои държави са оставили да функционират така наречените влакове стрели, които помагат на бедните им сънародници да се придвижват бързо между мегаполисите на страната в търсене на по-добре платена работа.

Сами виждате каква е разликата. Аз апелирам към нашите бедни, да престанат да се оплакват, а да вземат пример от нас, днешните управници и да прочетат най-накрая какво пише над входа на Парламента – „Съединението прави силата“ и като го прочетат да го осмислят, и като го осмислят да заколят всичките си домашни животни, да ги консервират в буркани, да продадат което не могат да вземат със себе си, да запалят къщите си, както по време на априлското въстание и да поемат към София и другите големи градове, Пловдив, Варна, Бургас, и така целият български народ да се съедини в няколко по-големи града и да видите колко бързо с общи усилия ще се превърнем в Япония на Балканите. Защото, представете си само, ако всички българи живеем само в няколко града, колко разходи ще спестим на републиката. Това електроперносни мрежи, това пътна инфраструктура, това здравни и учебни заведения, това и т.н. Разбирате ме, какво искам да ви кажа.

Ние трябва да изпреварим останалите народи в развитието и аз смятам, че това е възможно само с общи усилия, а общите усилия са възможни само, ако всички живеем заедно на едно място. Да, спирането на железопътния транспорт е непопулярен акт, но той е непопулярен за тези, които са егоисти и са избрали да живеят отделно от другите, за тези които поради своята некомпетентност и необразованост, все още не са емигрирали и са решили да скрият своята безполезност за обещството, като живеят по села и паланки, за тях е болезнен този акт, защото ще изкара техните кирливи ризи на яве и ще ги принуди да поемат своята отговорност пред обществото. Те са тези, които смучат държавния бюджет, за които отива непропорционално голяма част от разходите на бюджета. Те ни дърпат назад, всички те, които искат да пътуват с влак.

– Ако трябва да обощите резултата който очаквате от спирането на влаковете в едно изречение, какво бихте казали?

Махането на влаковете ще бъде овчарски скок за българската икономика.