28b61ffe4aa4403e31d47e422c0d380b

Предлагаме ви блиц интервю с външния министър Даниел Митов, взето по повод съдбата на бесарабските българи в Украйна:

– Г-н Митов, какви мерки взема вашето министерство, за подпомагане на българите в Украйна и облекчаване на тяхната съдба?

– В момента мога отговорно да заявя, че на територията на Украйна няма български граждани, които да имат нужда от каквато и да била помощ. Правителството направи всичко възможно да предупреди българските граждани за възможната ескалация на напрежение в тази гореща точка на света, не без помощта разбира се и на вас медиите, и благодарение на това броят на българите намиращи се там е сведен почти до нула.

– Имахме предвид, какво прави Правителството по отношение съдбата на нашите братя, бесарабските българи?

– Преди да ви отговоря на така поставения въпрос, бих искал първо да уточня някой неща. България има право да помага и да се намесва в работите на чужда държава, тогава когато са засегнати интересите на български гражадани, а български гражданин е човек, не който притежава българско самосъзнание, а който притежава български паспорт. Мисля, че това е важно да се уточни. Хората за които вие питате, не са български граждани, бих казал, че те не са и  българи, а просто хора с българско потекло. Убеден съм, че ако днес Джон Атанасов беше жив и го бяхте запитали дали се чувства българин, той през смях щеше да ви отговори, че е е американец, а българската кръв във вените му е просто екзотичен елемент от биографията му. Същото сигурен съм важи и за г-жа Дилма Русеф. Самият аз, мога да ви кажа, че съм български гражданин, но имам американско самосъзнание, за съжаление това обаче не ме прави американец. Така че, моля ви се не слагайте под общия знаменател българи, хора български граждани  и хора чужди поданници потомци на някогашни българи.

– Но тези хора държат на своето българско самосъзнание, на своята родова памет и очакват България, като тяхна прародина да им помогне в настоящия труден момент. Правителството няма ли някаква позиция по-този въпрос?

– Вижте, аз не мога да разбера каква помощ очаквате вие журналистите, и въобще всички които повдигате този въпрос, да окажем на така-наречените бесарабски българи?

– Ами, във връзка с мобилизацията им изпращането им на фронта срещу проруските сепаратисти?

– И какво очаквате, да ги спрем ли? Ние се гордеем, че в редиците на украинската армия има хора с българско потекло, които са готови да жертват живота си в името на целостта на Украйна. Тези хора са украински граждани и изпълняват своя граждански дълг, така както всички български граждани, без оглед на тяхната етническа принадлежност би трябвало да го правят, ако България бе в подобна ситуация. Аз мога да ви кажа, че президента Порошенко е възхитен от желанието на бесарабските българи, да застанат срещу руската агресия, от тяхната самоотверженост, смелост и дисциплина. Според него, ако всички украински военнослужещи бяха като бесарабските българи, война просто нямаше да има.

– Но в българските медии, достигна информация, че бесарабските българи отказват мобилизация и желаят да получат българско гражданство, за да се избавят от ада на войната!

– Това е злостна руска пропаганда, която няма нищо общо с действителността и незнам защо българските медии я тиражират толкова охотно. Единици са бесарабските българи, които са се възпротивили на мобилизацията и то не заради друго, а защото са сметнали, че не им се предоставя достатъчно модерно и надеждно въоръжение, с което да се противопоставят на руската агресия. Тоест тука имаме някаква доза страх, но този страх е основан не на емоционални, а на чисто практични и логически предпоставки. На тези потомци на българи, ние няма как да помогнем, защото и самите ние като държава не разполагаме с достатъчно модерно въоръжение, което да им изпратим, за да могат да се включат във военните действия.

– А вие лично бихте ли се включили в подобна военна кампания?

– Незнам какво целите с този въпрос, сигурно да ме изкарате страхливец, но ето какво ще ви кажа – Ролята на управленската и политическата класа, на която и да е държава е напълно различна от ролята на обикновените граждани на тази държава. Идеята висшето общество, политици, политически експерти, хора с голямо влияние над обществото, популярни медийни фигури, въобще хора с достъп до свободното медийно пространство да участват пряко в каквито и да било военни действия е абсурдна. Дори когато една държава се намира във война е необходимо нейните обикновени граждани да бъдат ръководени, направлявани по начин който да не им позволи да изгубят прадстава за какво воюват и да попаднат под властта на чисто животнския инстинкт за самосъхранение. Нима човекът не е човек именно защото може съзнателно да се жертва в името на някаква идея?

Тази идея обаче, се оформя от нас политиците и ако утре ние забравим нашата отговорност и отидем на фронта, и бъдем убити, кой ще обяснява на хората защо е нужно да воюват? Представяте ли си Обама на фронта, или Петро Порошенко, или президента Плевнелиев – не разбира се. Затова ние не отиваме на фронта, защото без нас , хората биха изгубили желание да воюват. Още повече, че България е страна с млада демокрация, където политическата класа все още не е потомствено укрепнала, въпреки, че вече имаме примери за предаване на щафетата в политиката от родителите към децата. За да се сдобием обаче с истинска политическа класа, е нужно да се гарантира оцеляването както на нас, така и на нашите деца. По този начин, дори при загуба на евентуална война, тази класа ще може да създаде правителство в изгнание и да се бори за освобождението на страната, чието население иска да управлява. В този смисъл, отиването на фронта, на който и да е политик е национално предателство.

И не само политици, както казах по-горе, идеята да се изпрати на фронта човек, който има широко медийно влияние в обещството, хора които редовно се появяват в телевизионните студия, въобще хора които формират общественото мнение е кощунствена. По този начин се рискува да останем общество без елит, а общество без елит е общество от най-груб селски тип. Между другото, войната е една от малкото възможности, един обикновен човек, който не притежава някакви особени качества, да се прояви, да покаже героизъм и бъднети поколения да кръстят на него някоя улица, читалище или училище. Нима трябва да отнемаме подобна възможност, като самите ние се включим в преките военни действия?

Ето затова, аз самия никога няма да отида на фронта, колкото и романтично да изглежда подобна перспектива. Защото съм отговорен към бъдещето на страната, която съм се нагърбил да управлявам. Надявам се, че нямате повече въпроси.

– Не, благодаря.

– И аз ви благодаря и ви моля да помислите добре върху това което ви казах.

Advertisements