02

Не за първи път уволняваше свой работник, но този път почувства някаква разлика. Уволненият се държеше прекалено спокойно, дори незаинтересовано когато го извика за да му съобщи. Все едно знаеше какво го чака и дори бе нетърпелив всичко да приключи по-бързо. Обикновено в погледа на уволнените му служители се четеше страх и плаха надежда, че той в последния момент ще размисли и ще им предложи да останат на работа, някои от тях до последно не можеха да приемат какво им се случва и не вярваха, че това което им съобщава е истина, този път определено бе различно. Не знаеше защо го мисли толкова, да, уволнението не му донесе очакваната разтуха и чувство за утвърждаване на собствената му значимост в този опасен свят, но въпреки това щеше да подейства дисциплиниращо за останалия персонал и да прекрати всякакви приказки за очаквано повишение на заплатите, все пак уволненият бе един от най-добрите му специалисти, а щом можеше да си позволи да уволни него, то със сигурност нямаше да се замисли при най-малкият повод да прекрати договора и на някой от останалите.

Много добре съзнаваше собственото си недосегаемо положение. Може да се каже, че благодарение на политическите си връзки, той бе почти монополист в своята бизнес сфера. Можеше да каже откъде е дошъл всеки един лев от неговото богатство, но разбира се не публично. Баща му бе висш офицер от бившата ДС, благодарение на неговите връзки и протекции, му бе отпуснат кредит от няколко милиона от Първа частна банка, които след като банката надлежно фалира, се бе погрижено да не бъдат търсени обратно. Мнозина от неговите познати бизнесмени имаха същият или много подобен произход на началния си капитал. Убеден бе, че няма сила, която да успее да му попречи на по-наташъното натрупване на богатство, защото Той, държавата в лицето на основните политическите фигури и законите, бяха от едната страна на барикадата, а от другата бе целият прост, уплашен и разделен на групички и индивидуалности народ.

Цалата система, която бяха изградили, бе направена именно за да предпазва бизнеса им от неочакваните сътресения, които би донесла свободната конкуренция на пазара на труда. В своите работодателски организации те предварително бяха съгласували условията при които ще се трудят работниците в цялата страна, така че да избегнат безмислената борба за квалифициран персонал. Всички знаеха, че щом работиш на дадена позиция, където и да отидеш условията на труд и заплащането ще бъдат почти същите, това обезкуражаваше работниците и ги караше да приемат с примирение съдбата си.

Но защо ли толкова се размисли, нямаше нужда да убеждава себе си в собственото си всесилие и недосегаемост, проклет работник, как можа да демонстрира такова пренебрежение към личноста му и то в момента когато го уволняваше. Имаше чувството, че той дори не отбеляза съществуването му. Реши да му задържи последната заплата, нека почувства кой определя правилата и друг път да се държи подобаващо към шефа си. Да ходи да се оплаква в инспекция по труда или на арменския поп, ако иска, проклет работник. Извика секретаря си и му нареди да пусне обява, че търсят специалист за освободеното място.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

От известно време се подготвяше за този момент, знаеше, че той неизменно ще настъпи и се бе подготвил за всичко. Когато започна да повдига сред колегите си въпроса да искат повишаване на заплатите, го направи с ясното съзнание, че е въпрос на време да бъде уволнен, но искренно се забавляваше с реакциите на собственика, когато верните му назначени по роднинска линия служители, чинно му донасяха, какво се говори сред персонала. Неговият шеф не съзнаваше, че току що си подписа смъртната присъда. Няма ше как да го знае, той не ценеше интелектуалния потенциал на своите работници, нито смяташе, че някой който няма пари и политически връзки би могъл по някакъв начин да му навреди. В България нямаше такъв пример. Всички трусове в бизнес средите се дължаха на вътрешни междуособици и политически размествания във властта, но никога на действия на самите работници. Но той имаше план как да промени това. В свободното си време, се занимаваше усилено с евристика и прогностика, обичаше да играе шах и всякакви логически игри, можеше да предвиди с голяма степен на вероятност всички последствия от своите действия, както и възможните реакции на противниковата страна. Обичаше теория на игрите и бе дошло време неговият бивш работотдател и всички негови бизнес съдружници и приятели, цялата им лайняна класа, да усетят силата на малкото камъче, което обръща колата.

Всъщност той не бе сам, те бяха група от 8 човека, чиито общи познания подкрепени с достатъчно капитал в една нормална държава биха ги направили водещи бизнесмени, но в България, това бе невъзможно да се случи. Въпреки това те не избягаха зад граница. Преди шест месеца именно това бе тема на разговора им – „Има ли смисъл да остават в България или е по-добре да се отправят натам, където мнозина българи бяха потърсили спасение?“. Всъщност решението до което стигнаха, след проведената „мозъчна атака“, не изключваше и двата варианта, т.е. това което бяха решили да направят, можеше да се осъществи както от страната така и от чужбина, модерните технологии направиха света наистина малък. Целта бе да унищожат показно нечий солиден бизнес. Да го унищожат безмилостно, целенасочено, стъпка по стъпка. Въпросът бе кой от всичките самозабравили се бизнесмени да изберат за своя жертва? Отговора – този, който пръв уволни някой от тях. След тази среща те всички положиха усилия да бъдат уволнени, като повдигаха редовно въпроса за заплащането и условията на труд в техните фирми. Но в крайна сметка него го уволниха пръв и неговият работодател щеше да бъда първата жертва, върху която щяха да изпробват ефективността на плана си. А той бе прост, като всичко което бе предназначено да върши безотказно своята работа.

Нарекоха групата си М-8, като контрапункт на Г-8. И щом стана ясно кой е „печелившият“ бизнес, започнаха да действат. Събраха всичката информация относно генезиса на богатството на избрания бизнесмен, съставиха му психологически профил и съответно пълно описание на личните му качества. Описаха в подробности начина му на мислене и общуване с подчиненият му персонал и принципите по които ръководеше своят бизнес. Направиха статистика на текучеството на персонала в подчинените му фирми. Изготвиха графики за промяната на заплатите. Успяха да се свържат с някой бивши негови работници и да получат от тях описания на бизнесмена. Изготвиха списък на фирмите в които този „човек“ имаше участие и пуснаха в старт операция „Разгром“.

Как стигнаха до тук? Отговориха си на въпроса: „Какво би могло да унищожи един бизнес, без да има шанс той да се възроди?“ – а единственното условие, което отговаряше на този въпос, бе липсата на интелектуален потенциал. Целта бе ясна, трябваше да спрат притока на нови работници, заместващи вече уволнените такива, като вземат предвид социалните и психологически характеристики на наемната маса в страната, както и на особенностите на живота в държавата, а всичко това можеше да се опише с две думи – несигурност и страх. Обективно погледнато тези чувства се създаваха целенасочено в средите на населението именно от управляващите и бизнеса, като целта бе да държат в подчинение населението докато самите те се възползват от ресурсите на страната за да живеят охолно и да обезпечават своето бъдеще и това на децата си. Когато си уплашен, по лесно правиш компромиси със себе си и си склонен да понасяш огромни неправди, само и само да можеш да закрепиш жалкото си съществуване. Но като всяко оръжие, и това можеше да се използва именно срещу интересите на тези, които го бяха създали.

Техния план не включваше, някакви утопични идеи за коренна промяна на обществото и за повдигането му на масова борба срещу изедниците олигарси. Нямаше революция, въоръжени единични актове на терор и саботаж на работните процеси. Не търсеха обединение с други хора за създаване на политическо движение, което постепенно да заеме властта и да внесе очакваната промяна в социалния статус на населението. Не предвиждаха масови стачки и шествия, не очакваха и не търсеха спонсориране от чуждестранни организации за подкрепа на демократичните промени в страната. Не, те щяха да работят сами и да въздейсват на всеки човек по отделно, използвайки именно неговия страх и несигурност в бъдещето. Как, чрез интернет и социалните мрежи.

Всички, които работеха в България, бяха наясно, че където и да отидат условията ще бъдат едни и същи, но въпреки това, когато започваха нова работа, таяха надежда, че ще има ромяна към по-добро или поне няма да бъде по-зле от преди. Именно тази надежда, нашата група М-8 си бе поставила за цел да унищожи, що се отнася да започването на работа в която и да е бизнес структура на избраният за жертва бизнесмен. Защото за него и само за него, щеше да има изобилие от информация в интернет, информация която да бъде лесно-достъпна, да се набива сама в очите на всички, които решат да си потърсят работа в някоя негова фирма. И никой, нямаше да си помисли да започне работа при него именно защото ще знае, че там надежда няма.

И всичко започна. Създадоха осем сайта, които изобилстваха от информация за работодателя, за неговия произход, начин на държане с работника, възможностите за развитие във фирмите му, условията на труд и т.н. Качиха ги в интернет, на отделни сървъри, направиха им оптимизация, така че да излизат начело винаги, когато някой потърсеше информация за този бизнесмен и някоя от неговите фирми. Във форумите на всички сайтове за търсене на работа, бе пусната информация за въпросният бизнесмен. Създадена бе специална фейсбук страница посветена на нелоялните работодатели, където всеки можеше да пуска информация за порочните практики във взаимоотношенията работник-работодател в неговата фирма и чрез нея разпространявахме усилено събраните и систематизирани данни за набелязания от нас работодател. Следяха непрекъснато промените в бизнеса на набелязания от тях човек, като дадоха възможност на потребителите негови работници да ги уведомяват за текущото положение във фирмите му. Създадоха подобен профил и в Twitter и в останалите социални мрежи. Скоро името на бизнесмена, стана нарицателно в средите на търсещите работа и бе въпрос на време, той да се сгпромоляса.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нещо се бе променило и той не знаеше какво. Какво по дяволите се случваше? Бе принуден да спре практикуваното от него периодично уволняване на работници, след като на последните трима, не успя да намери заместници. За пръв път усещаше, че има нужда от хора. Политическите му покровители си искаха своето, а той скоро нямаше да успява да им го даде? Ако всичко продължаваше така, нямаше да има кой да работи за него. Къде по дяволите отидоха всички кандидати за работа? Къде? Говори с партньорите си в работодателската организация и никой от тях не се оплакваше от недостиг на кадри. При тях текучеството бе нормално и постоянно имаше каннидати за всяка овакантена длъжност. При него нямаше никой. Последно бе уволнил, секретаря си, защото бе убеден, че той е направил нещо с обявите за работа, оказа се, че греши, обявите бяха качени в сайтовете, но нямаше нито една подадена молба. Кипеше от гняв, как може точно за него, никой да не иска да работи, та той по нищо не се различаваше от останалите работодатели, по нищо.

Напрежението във фирмите му растеше, усещаше погледите на своите работници, пак бяха уплашени и раболепни, но имаше някаква промяна, все едно бяха изгубили всяка надежда. Скоро започнаха да напускат хора и от общия персонал. Когато напусна чистачката и за нейното място не се кандидатира никой, той побесня. Товае е невъзможно. Имаше чувството, че всичките му бизнес партньори го гледат с присмех и съжаление.

Обърна се към агенция за наемане на персонал. От там му казаха, че е невъзможно да му осигурят подходящите кадри, поради изключително лошият му рейтинг в социалните мрежи и го посъветваха да наеме ПР специалсти, които да се погрижат за образа му в интернет пространството. Когато ги попита какво точно имат предвид, те го посъветваха да потърси информация за бизнеса и за себе си в мрежата. Когато го направи щеше да получи инфракт. Той видя разголена собствената си същност облечена с думи. Разбра, че всичко което се знаеше, но което никой не си бе помислял да каже публично, бе извадено на показ и описано с удивителни подробности. Прочете самия себе си, качествата с които се бе гордял и които всяваха страх и респект у подчинените му, бяха описани и използвани за да възпрат всеки, който би проявил желание да работи за него. Видя себе си, такъв какъвто е и какъвто смяташе, че трябва да бъде за да управлява успешно бизнеса си и да забогатява на гърба на наемните работници.

Кой се беше осмелил да го покаже? Искаше да го смачка? Щеше да го смачка! Каква бе тази група М-8, какво по-дяволите смятаха, че правят? Как смееха? Обърна се за помощ към своите политически покровители? Скоро разбра, че не могат да му помогнат, нито той, нито политическите му приятели разполагаха с интелектуалния потенциал да отговорят на подобно предизвикателство, на подобна атака, защото това не бе нищо друго освен атака срещу него, самия. Скоро започна да подозира, че някой иска да му вземе бизнеса и не бе далеч от истината. Доскорошните му бизнес партньори надушиха възможността да се възползват от случващото му се. Дали пък те самите не стояха зад тази атака? Когато му бе намекнато от покровителите му, че не успява да се справи с предоставеният му бизнес, разбра, че е дошъл краят. Те казаха, че ще го държат отговорен за случващото се.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няколко месеца по-късно го намериха обесен. А М-8 избираше следващата си цел.