431242-770x355

„Според учените, годишно на Земята падат метеорити с тегло от около 21,3 тона. Отделни  метеорити са с тегло от 50 грама до 1 тон. За   година Земята получава 19 хиляди дребни тела с тегло до 1 кг, около 4 хиляди малки метеорити над 1 кг и около 830 с тегло повече от 10 кг.“ ИТАР-ТАСС

Всичко започна с падането на един метеорит, метеоритът бе малък по размер и падна в ненаселен район от планетата, затова и никой не му обърна внимание. Въсщност понятието ненаселен не е точно, но се употребява от човечеството, което смята себе си за върха на еволюцията и си въобразява, че там където не живеят човешки същества, няма и разумен живот. Самата човешка цивилизация се разви особено бързо през последното столетие. В следствие на значимите открития в човешката наука, бяха постигнати резултати, които повдигнаха самочувствието на човека като господар на планетата и природата и замъглиха съзнанието му, като дори унищожиха, всякакво уважение и опити за общуване с останалите форми на живот на Земята. Пренебрежението и вярата в собствените му способности, решението, че може да живее без да се съобразява с останалите живи същества , бе на път да му изиграе лоша шега.

Заобиколен от милиарди животински и растителни видове, човекът ги унищожаваше систематично, унищожавайки и собствената си планета в името на печалбата на изкуствено създадени от него средства за облекчаване на размяната на блага между отделните индивиди, тъй като хората трудно постигаха съгласие въз основа използването на разумни аргументи и доводи, въпреки, че наричат себе си разумни. Според редица техни учени, без да изплозват пари, хората щяха да изпаднат в криза и най-вероятно да се избият по между си в опит да си разпределят благата на природата и труда си. Един от абсурдите на човешката цивилизация бе, че именно докато унищожаваше милиони видове от животинския свят на Земята, които хората бяха приели за непритежаващи разум и затова не се стремяха към общуване с тях, те мечтаеха и се опитваха да влязат в контакт с поне един представител на извънземен разумен живот. Разумен според собствените им представи, но не и според законите на Вселената.

Нещата започнаха да се променят почти неусетно. Един от мравуняците, който се оказа най-близо до падналият метеорит, постепенно се променяше, но понеже според хората, тази местност бе ненаселена, така и никой не забеляза какво се случва. Екзоскелета на обитателите на мравуняка, стана изключително здрав. Възможностите на отделните мравки се увеличиха стократно, както и продължителнсотта им на живот. Мравуняка придоби форма на конусовидна архимедова спирала, като височината му достигна 12 метра. Материала от който бе изграден, не приличаше на нито една позната на човека сплав. Под мравуняка се развиваше усилена миньорска дейност, бяха прокопани галерии на стотици метри дълбочина. Мравките увеличиха значително и способността си да опитомяват и отглеждат други насекоми и растения. Видът явно еволюираше и еволюираше с темпове по-бързи, отколкото познатите ни от човечеството, като за разлика от хората, докато се развиваха мравките не унищожиха нито един друг вид населяващ околността на мравуняка им. Не след дълго започнаха да се променят и другите съществуващи наоколо мравуняци.

Директорът на мината беше бесен:

– Как така, някакви мравки изнасят всичките ни диаманти и вие не можете да направите нищо?

– Ами тези мравки са различни шефе. Не можеш да ги убиеш с пръст, а и са много. Когато ги хванеш, те просто те прерязват, миньорите дори не искат да слизат в мината. Опитахме се да хванем една в буркан, но буквално за секунди се струпаха хиляди други, обезобразиха нещастника който държеше буркана и измъкнаха заловената мравка. След това се пръснаха и продължиха да копаят.

– Не може някакви мравки да ми съсипват бизнеса. Трябва да има начин да ги унищожим.

– Всъщност те не ни нападат, просто докато ние копаем за диаманти те правят същото, но въпреки това присъствието им е плашещо и хората не искат да работят.

– Няма да деля диамантите си с някакви си мравки, тази мина е моя. Чуваш ли, МОЯ! О, боже това е невъзможно, този разговор е направо налудничав, някакви си мравки ми съспиват бизнеса. Искам да ги видя.

– Само не ги докосвайте.

Когато директора на мината слезе в галериите и видя случващото се, си помисли, че това е някакъв шибан научно фантастичен филм. Хиляди, стотици хиляди, а може би и милиони мравки сновяха в правилни редици в галериите му, като едните потъваха в миниатюрни отвори по стените на галериите, а други излизаха от тях носейки в челюстите си малки диаманти. Когато въпреки предупреждението на надзирателя, посегна да смачка в гнева си една от тях, се сдоби с особено болезнена порезна рана на върха на палеца си. Останалите мравки от редицата на която принадлежеше атакуваната мравка, застинаха и насочиха антените си към директора, сякаш в очакване, как ще продължи действието. Директора потръпна, всичко това бе някак зловещо. Когато пъхна палеца в устата си и засмука бликналата от раната кръв, мравките продължиха по пътя си. Разбра, че проблема пред който бе изправен, въпреки, че бе причинен от някакви си миниатюрни насекоми, всъщност бе огромен и не толкова лесно разрешим, колкото предполагаше когато първоначално му съобщиха за него.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Скоро и други залежи на природни богатства бяха атакувани от мравки. Хората както винаги не бяха обърнали внимание на първия инцидент, уверени в собствената си мощ. Директора на мината бе обявен за луд, а правителствените агенции, запознати със сериозната същност на проблема засекретиха информацията, надявайки се, че ще успеят да се справят със ситуацията и дори да извлекат ползи от нея. Разбира се военните проявяваха най-голям интерес, към случващото се. Когато разбраха, че това е дори извън техните възможности, те не се поколебаха да пуснат атомна бомба над ненаселения район, в който се наблюдаваха мутиралите мравки. Това не даде резултат. Не след дълго, въпреки усилията информацията за случващото се излезе в световните медии, поради простия факт, че подобни инциденти започнаха да се случват по целия свят.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всички надежди на човечеството, да намери решение на заплашващия да унищожи цивилизацията му проблем бяха заложени на свикания в антарктическа военна база световен конгрес. Един от най-изтъкнатите експерти по мравките запознаваше слушателите си с тяхната природа, или поне това което те представляваха допреди десетина години:

– Семействата на мравките са сложно многогодишно високоорганизирано съобщество, съставено от яйца, личинки, какавиди и възрастни екземпляри от женски, мъжки (търтеи) и най-многочислената част от мравки-работнички, които практически са безплодни. Царицата живее около 20 години, а войниците, които са подкаста на работничките, около три. В един мравуняк могат да живеят до стотици милиони индивида. Има проучвания, които предполагат, че царицата контактува с всички членове на мравуняка по електро-магнитен път, най-близкото сравнение на което би представлявало телепатията. Останалите индивиди контактуват по-между си чрез феромони(миризми). Мравките са способни да опитомяват различни растителни и животински видове. Предполагаме, че съществуват около 20 000 различни вида мравки, като общият им брой е около 10 квадрилиона. Това е 1016 докато ние сме само 8 милиарда или 8х109. Техния мозък съдържа 250 000 клетки, като мравките го използват на 100%, докато ние използваме възможностите на нашия мозък от 3-8%. Около 40 000 мравки притежават толкова мозъчни клетки, колкото един човек, но взети заедно ги използват толкова пълноценно, колкото нито едно човешко същество не би могло. Ако приемем, броят на хората за 10 милиарда излиза че като индивиди те ни превъзхождат един милион пъти. Ако приравним мозъчните клетки то броят на мравките е еквивалентен на 250 милиарда човешки същества. Сами виждате срещу какво сме изправени, а не съм убеден, че сведенията ми отговарят на настоящото положение на нещата.

– Но ние сме живели заедно на планетата хиляди години, какво се промени? – попита едно от присъстващите високопоставени лица.

– Смея да твърдя, че те са еволюирали, вероятно са открили някаква технология, която е предизвикала скок в развитието им – намеси се друг учен – знам, че звучи невероятно, но спомнете си нивото на нашите технологии само от преди 100 години. Щом това се е случило с нас, защо да смятаме, че подобно развитие е изключено за друг вид, населяващ планетата. Още повече, че мравките съществуват на земята от около 130 милиона години, а нашият вид от около 3 милиона.

– Говориме за мравки, за Бога! За мравки! – провикна се друг вишестоящ.

– Да, за мравки, които до момента сме подценявали, както подценяваме и много други животински видове населяващи нашата планета. Част от тях сме унищожили, просто защото сме можели, други защото са ни пречели да се развиваме , а трети без дори да забележим. Смятахме, че сме подчинили природата и, че на тази планета се слуша нашата воля и, че това ще продължи вечно. Явно сме сбъркали.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Човешката цивилизация бавно загиваше. Хората изпробваха всички възможности на технологиите с които разполагаха, но не успяха да си върнат първенството на планетата. Мравките продължиха своето главоломно развитие, като дори не забелязваха Хомосапиенс. Те поглъщаха все по големи ресурси и създадоха своя собствена глобална цивилизация. Хората се опитаха да установят контакт с тях, но не успяха. Мравките не проявяваха никакъв интерес. Техните общности функционираха по напълно различни принципи, при тях нямаше пари, безработица и лентяйство предизвикано от прекомерно богатство. Всяка една мравка знаеше за какво е създадена и работеше неуморно за благото на общността.

Мравките не закачаха хората, освен ако те не ги нападаха, но и тогава след премахване на непосредствената опасност те не губеха време да си отмъщават, а продължаваха да действат по осъществяването на плановете си. Хората трябваше да свикнат да живеят с някой ограничения. Имаше бунтове срещу правителствата, както и опити да се съдаде човешко общество по модела на мравешкото, но поради дъбоко вкорененото чувство за превъзходство и егоизъм, поради желанието за собственост и личен просперитет, тези опити не успяха.

Мравките продължаваха да се развиват. Техните супер-модерни мравуняци се разполагаха равномерно по повърхността на планетата докато в един момент броят им се закотви. Между мравуняците започнаха да сноват летателни апарати. Не след дълго мравките излязоха и в открития космос. Човешката цивилизация все още съществуваше, но някак отчаяно, неочакваната необходимост да се конкурират на доскоро собствената им планета с един вид, когото въобще не слагаха в сметките и понесените загуби в опитите да задържат своето превъзходство, уби жаждата на хората за живот. Те се видяха не просто изпреварени в развитието, но и пренебрегнати, все едно тяхната цивилизация не представляваше абсолютно нищо, все едно бяха някакви обикновени животни.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всъщност така и никой от хората не разбра, какво точно се бе случило и как загубиха първенството в управлението и разполагането с ресурсите на планетата си. Те така и не разбраха за метеорита паднал близо до един мравуняк в Африка. Метеорит, който не беше метеорит, а кораб на извънземна колония от същества, удивително приличащи на земните мравки. Дълго чакания и бленуван първи контакт с извънземен разум се бе осъществил под носа на човечеството, но хората не го разбраха, защото смятаха, че всеки разумен живот във Вселената би трябвало да прилича по форма и размери на тях самите. Първият контакт бе осъществен от земните мравки и те не си изгубиха времето. С помощта на своите посетители, те изградиха могъща цивилизация и станаха част от разумния живот в откиртия космос. А за хората това бе фатален контакт.