a97559333cf26d720ce7d9f814b6f007_big

Преди близо седмица в интернет порстранството се завъртя информация за някакъв манифест озаглавен „За Републиката“, който впоследствие получи широко медийно отразяване. Аз проследих внимателно неговото представяне и разпространение в медийното и интернет пространство и определено мога да кажа, че имам доста резерви относно чистотата и светоста на това начинание. Разбира се това е личното ми мнение и ще е добре, ако греша в преценката си, но ще споделя какво виждам и защо съм предубеден към цялата тази постановка:

  1. В самото начало въпросният манифест бе направен опит да се популяризира като дело на неизвестни автори, манифест, който едва ли не е разбунил интернет обществото. Този му образ се задаваше, както от отделни хора, така и от медии, които в по-късния етап стана ясно, че са били запознати и свързани както с авторите, така и със създаването му. Тоест налице е една предварително подготвена сценка, която да подгрее публиката за предстоящата кулминация.

2. Вследствие на първите ми наблюдения, смятам, че става въпрос за предварително обмислено и добре финансово подплатено представление, за което говори и официално обявеният сайт на манифеста, веднага след като станаха ясни авторите му.

3. Изключително интересно е, че в страницата на манифеста авторите са отделени от инциаторите. Оставам с впечатлението, че инициаторите са натоварили авторите със създаването на манифеста дали срещу заплащане, или срещу ласкателства, а може би и поради собствената си бездарност да съчинят толкова елементарно нещо. Самото делене говори, че инициаторите доста време преди авторите са обмисляли въпроса „Какво да се прави?“и след като са мислили, мислили и решили, а вероятно им е било и подсказано, са въвлекли в своя план, четиримата професори, които са се почувствали поласкани от вниманието.

4. Впечатление ми прави, че сред инициаторите отново виждаме лицата на хора, които афишираха себе си като умни и красиви, докато убиваха протеста като понятие и метод за борба с произвола на властта и сега, осъзнали (може би) какво са направили, намират нов начин да обърнат прожекторите към себе си и да излязат отново на сцената, търсейки своя път към същата тази власт, по възможност без да я делят с други. Аз и друг път съм казвал, че не изпитвам доверие към хора, чиито доходи идват изцяло от външнополитическо спонсорство. Които нямат нито един работен ден в реалната икономика и никакъв принос към брутния вътрешен продукт на страната, към хора, които не са изпитвали на гърба си проблемите на българските граждани неполучаващи грантове, а заплати. Същите тези хора отрекоха февруарските антимонополни протести през 2013г., които бяха протести точно на тези хора, които получават заплати, а не грантове.

5. Самият манифест, който в някои свои варианти завършва с перифраза на идеята на Левски за „Чиста и свята Република“, не казва нищо, което аз като български гражданин да не знам, нито ми дава някакъв план за действие. Това което разбрах от него е, че искат да го разпространявам.  Разбрах също, че ще има организирани срещи с активни граждани всеки месец, подозирам, че гражданите ще са едни и същи. Подоздирам също, че тези активни граждани, чрез този нов формат, желаят да легализират своя елитарен клуб и да призоват неактивните граждани „Вервайте ни“. В този елитарен активен граждански клуб, доколкото виждам от първото му събиране, влизат няколко нереализирали се политици, вярващи в своите неоценени способности, дежурни лица от екраните и микрофоните на различни медии и разбира се не на последно място, активните борци за демокрация, които толкова са и се отдали, че нямат време да работят и затова са принудени да разчитат на грантове, иначе са много дясно мислещи хора, но явно без способности да развиват собствен бизнес.

Сигурно за мнозина написаното ще прозвучи доста крайно и сигурно е такова, но личното ми мнение е, че ако някой иска да промени нещо в тази държава, трябва да общува с неактивните граждани лично, очи в очи, така, както го е правил Апостола. Но както казах, може и да бъркам.