655-402-pari-bankirane

Почти съм убеден, че политиката е просто залъгалка, капан за активните хора, които не харесват света в който живеят и искат да го променят. Тя е като боксова круша, сложена от истинския противник на видимо място, за да можем да изразходваме там цялата си енергия, разум и идеи. Вярата, че чрез участие в политическия живот на страната, която и да е тя, може да се промени нещо, е вярата на мишката, че е намерила храна примамена от сиренцето в капана за мишки, а капана, това е системата, хваща ни безотказно. Вие мислите, че сте свободни, просто защото не сте достигнали до границите на своя капан, а затова имат грижата медиите и законите, които ви учат, кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Те са като шамандурите в морето и сочат, че тук свършва безопасността, която  ви гарантира системата, но вие нямате смелост да проверите дали е така, а и защо ви е да проверявате дали след тях няма друг свят, незаконен, истински, жив.

Така мислехме ние тримата, дълго време бяхме изгубили в борба да разкриваме злоупотребите на политиците, тяхното двуличие, безпринципност и безнаказаност. Но какво промени това? Нищо. Системата ги създава и на мястото на загубилия изборите, слага нов, нова боксова круша, която да поема нашата гражданска енергия. Всъщност тогава решихме да ударим самата система, там, където най-много ще я заболи, поне според нас. Да унищожим информацията, която и дава сила. Но системата ни следи, тя следи всички, малцина си дават сметка за това, а и да го осъзнават, не виждат нищо което може да им навреди, те са доволни от капана в който живеят, какво от това, че някой знае всяка тяхна стъпка.

Не вярвате ли? Освен нашия свят, светът на хората, на „разумния“ човек, вече съществува един друг свят, в който живеят милиарди умни програми, събиращи, анализиращи и предаващи информация за всичко което правим, което желаем, което мислим, което сме. И някой, за когото ние въобще нямаме и идея, може по всяко едно време, да изиска от този нов свят, цялата наша същност, да добие по-ясна представа, дори от самите нас, за цикличността на нашия живот, за рутината в която сме поставени и дори може да отгатне с почти сто процентова вероятност какво ще правим утре, вдругиден, след година и дори до краят на живота си. А ако го разсърдите, ако той сметне, че по някаква причина вие сте съгрешили, че сте заплаха за капана, може да ви унищожи, защото вече вие сте превърнат в информация и можете да бъдете изтрит.

Продължавате да не вярвате? Помислете кое от нещата които правите не се превръща в информация. Возите се в градския транспорт с електронни карти, които следят къде се качвате, къде слизате, кога пътувате, колко често, колко дълго, дали има закономерност във вашите пътувания. Когато пазарувате с клиентска карта, всяка ваша покупка се превръща в информация за вашите вкусове и предпочитания, за вашите парични възможности. Вашите банкови карти, дават информация за вашите доходи, откъде идват, кога и къде ги теглите или харчите директно. Вашият телефон ви следи, всяка програма качена на вашето устройство ви следи и записва всичко, което правите. Вие самите споделят себе си с другите в социалните мрежи, но сигурни ли сте, че само с тези които искате? А камерите, които ви дебнат навсякъде и записват всяка ваша крачка, които при команда могат да разпознаят лицето ви в базата данни на системата и да установят къде се намирате в момента, или в избран ден и час? Можем да изброяваме още, но няма нужда.

Ние не искахме да бъдем следени, затова измислихме собствен език, наш си, който се знае само от нас тримата. Дадохме ново име на всяко нещо, на вяка дума която използвахме в родният си език измислихме съответствие. Мислите, че е трудно, всъщност не толкова. Не измислихме нова азбука, ползвахме си същата, но думите измислихме. Взхме най-големият речник и срещу всяка дума в него написахме своя, по стария начин с мастило. Така съставихме речник на новият си език и започнахме да го използваме. Създавахме го така, както се учат чужди езици и започнахме да го говорим и пишем. Приехме го като предизвикателство и се справихме, сега общуваме помежду си само на него. Ние сме единствените трима в целият свят, които говорят този език и той ще умре с нас.

Вече можехме да говорим свободно за това което смятаме да направим, обсъждахме спокойно нашите планове на публични места, коментирахме предизвикателствата пред които ще бъдем изправени за да реализираме удара си, дори пред тези срещу които щеше да бъде насочен. Нашата цел, вече мога да ви я кажа, ние искахме да унищожим парите, да покажем тяхната уязвимост, защото те са една от основите които крепят системата и затова системата ги превърна в информация, която да може да контролира. Забраната за всякакв друг начин за разплащане освен електронно, бе последното щракване на капана, което остана нечуто от мишките живеещи охолно в него. Но ние имахме план, защото бяхме тези които гарантираха сигурността на информацията., защото въпреки всичко, въпреки милиардите автоматизирани програми, системата имаше нужда от хора, които да разбират как работи всичко, и да се грижат да няма сривове в потоците от информация течаща по нейните схеми, както кръвта тече по нашите вени и артерии.

Получихме достъп до сървърите на най-голямата банка и започнахме да трием. И когато изтрихме всичко светът се промени. Защото нашата цел не бе да откраднем парите, да пренасочим информацията там където можем да я ползваме. Ние искахме да я изтрием, безвъзвратно. А изтривайки я, изтрихме и вярата на мишките в системата, защото системата ги бе научила, че парите са всичко, че те са важни и целия живот се върти около тях. Но парите бяха изтрити, а животът продължаваше. Защото няма друг изход освен самия живот.