500_a79e01658412e213cfc3e8c78cf409ac

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Advertisements