Няма бъдеще държава, на която децата умират в училище.
Родители
Свидетели сме на пореден трагичен инцидент в българско училище и, ако приемем случилото се с мълчание и с тайното облекчение, че това не се е случило с нашето дете, то значи, че ние вече не сме хора и не е чудно, ако децата ни подивяват по-бързо от изхвърлено на улицата куче. Защото училището не е място където да умреш, не е място където да оставиш детето си за да ходиш да слугуваш, докато го чакаш да порасне и да заеме мястото ти. Не мислете, че случилото се не ви засяга, че то не се е случило във вашия клас, във вашето училище, във вашия град, то се е случило във вашата държава. То се е случило там, където би трябвало да се учи как да се живее, а не как да се умре.
Кажете честно, колко често във вашето училище се провеждат родителски срещи и когато се провеждат, ходите ли на тях и обсъждате ли там темите от които се възмущавате вкъщи? Доволни ли сте от образованието, което получават там вашите деца, не от оценките, от образованието? Смятате ли, че знанията и уменията които децата ви получават в училище ги подготвят за бъдещия свят? Познавате ли родителите на съучениците на вашето дете, учителите, директорите, условията в училището? Интересувате ли се въобще или нямате сили за това, достатъчно е само детето да няма двойки и всичко е наред?
Днес уви, това което преди децата научаваха от улицата, сега го научават в училище. Училището е превърнато в улица по която детето ви да крачи, колкото се може по бързо и ако е късметлия да оцелее. Училището е съвайвър, но без награда, оцеляване по пътя на ада към безпросветния живот на бъдещото поколение. Ако и след този случай си мислите, че децата ви ходят на училище, то значи всичко е загубено. Децата ви не ходят на училище, те ходят на школа по физическо оцеляване, или в най добрия случай в школа по роботика, но роботите са те самите.
Родители,
Ако сте родители, спрете децата си от училище поне за една седмица. Организирайте вие родителска среща, не училището, Вие. И кажете ясно, че не може повече да продължава така. Ако не, то поне не правете повече деца.
Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!? 
Не става ясно по какъв повод е това. Какво е станало? Но, всъщност няма и значение – както обикновено, това не ни засяга лично, така че – сери се у ньега!
http://offnews.bg/news/Intcidenti_6/11-godishno-momiche-pochina-sled-ritnik-v-stolichno-uchilishte_648198.html
Да, между другото, децата бият и учители те си. Невероятно, но факт.
За огромно съжаление такива случки са последица от политиката, която водят нашите управници-предатели, политика на ГЕНОЦИД на българския народ! Поведението на децата ни е огледло на действителността ни! Децата не са виновни, те са продукт от тази политика! Виновните сме ние, че търпим всичко това! Напуснах сферата на образованието /преди 10 години/, защото не можех да гледам ка съсипват децата ни и от безсилие да направя нещо! Децата ни са по-умни и по -добри отколкото очакваме! Всички системи / здравеопазване, образование и т,н / пречат да използваме този капацитет, защото се подчиняват на програмите на „великите “ сили за унищожение на народа ни! Силно вярвам, че скоро това ще свърши/във всички процеси има цикличност/ и ние ще оцелеем и изгреем с цялата си светлина!
Държавата – това сме ние! И да – ние сме виновни, но не защото го търпим, а защото го допускаме. Защото все другите са ни виновни. Ако родителите не се вземат в ръце и не обърнат внимание на децата си, цикличността ще се окаже с доста голям период! Случки като тази са последици от дезертирането на родителите от възпитанието на собствените им деца. Децата не са продукт на нищо, те са това, което сме ние! Ако искаме децата ни да се променят, единственото ,което трябва да направим е да се променим ние!!!!
Надявам се да нямаш деца, защото е явно от къде идва това , което се случва в омента – от родители като теб!
Лошо…дори и нормалните хора, дотолкова са объркани, че не усещат сивия хумор на своите братя по социална назадналост.
Жалко за момичето! Ужасна история. Не искам да съм на мястото на родителите й. Искам всички да сме на тяхно място!
В смисъл да сме съпричастни, а не на всички да ни убият децата…
Agresiqta e navsqkade ,za6to ne se vavede verou4enie? Tova sigorno 6te pomogne!😢
Хайде стига с вероучения. За достатъчно примери четем напоследък, все свързани с религия.
Да бе, в религията има толкова много любов, а в църквата ни -толкова много духовност…
Училището не е самостоятелна и изолирана институция. Училището е обществена институция, подчинена на МОН. МОН е ключовата дума – колко от вас, родители, се запознахте с новия закон? Колко от вас видяха, че е недъгав и ще доведе до засилването на тези случаи? Колко от вас видяха, че ръцете на училището като институция са вързани и трябва да направи триста хиляди неща преди да изключи такива изродчета? Колко от вас знаят, че не можеш да помагаш на дете, на което родителите категорично отказват и забраняват да му се оказва личностна подкрепа?
Изобщо – колко от вас проумяха, че родител и учител трябва да работят заедно ЗА детето, а не един срещу друг ПРОТИВ детето?
Като начало, намерете време и прочетете новия закон и наредбичките към него. Отворете си очите и е крайно време всички да се вдигнем!
Не изключване – за да се стигне до наказанието „забележка“ със заповед на директора, трябва да се назначава комисия, да се набелязват мерки за работа с ученика, който от години тероризира и ученици, и учители! Не е достатъчно тази работа да се свърши – ако не е предварително планирана и документирана, не можеш да наказваш! А денонощието все още има само 24 часа!
Ако ти не водиш живита си,той започва да те води без да знаеш на къде.
Има си институция за малолетни и непълнолетни престъпници. Трябва да си бъде съден като възрастен, да излезе на 30 от затвора, а през това време да ну скъсат гъза от работа.
А! И да го дават периодично по телевизията, та да си знаят и новоизлюпилите се изгродчета.
Ти да видиш!!!! То било лесно да се произнасят присъди и да се раздава правосъдие. Точно в какво обвинявате момчето? 11-годишен престъпник…
Наистина, никой не се замисля какво ще стане с 11 годишното момче, ритнало момичето… Как това дете-момче ще продължи да живее с вината си – УБИЙСТВО! То е обречено за вечни времена да помни тази случка! От 11 годишен!
Фактически има две жертви – две деца. Едното мъртво, а другото живо, но със жестока, доживотна психическа рана.
Рибата се вмирисва от главата.
от главата на кое? От главата семейството може би?
Училището е мястото където едно дете трябва да се чувства сигурно.Където цари доверие разбирателство и взаимно уважение между ученик и учител.Най голямата грешка на предишните правителства е че премахнаха така необходимите лекари, и зъболекари в училищата,а оставиха нищо не разбиращи медицински сестри.
Такива копеляци да се махат от училищата.
така де – като боклука – изхвърляш и го и какво ще стане после не е твоя работа…
Не е нужно да ,,го изхвърляш“– има методи и начини за работа с подобни деца, не сме ние откривателите на топлата вода…….
Докато по улицата, заведенията и телевизията има само чалга, докато новините са само за кой кого убил, докато всеки втори нов български филм е за мутри, ченгета и насилие, докато родителите ходят да шамаросат учителите, вместо да шамаросат мамините си детенца, докато… тъй ще е.
Ситуацията в българските училища е една причина поради която имигрирах ме.За съжаление няма оправия!
Разграден двор-ето това е училището…липса на контрол върху неадекватни директори-алкохолици, неспособни да комуникират нормално и да вземат адекватни мерки, липса на психолози-педагогически съветници в училище, липса на лекари/а по новия закон-4-часово работно време на под 500 деца на медицинска сестра/,липса на социалните служби за помощ -агресивните деца се нуждаят от квалифицирана помощ,те си имат причина за това, но институциите ги няма, те са оставили проблемите на учителите…хора, образованието е в колапс,учителите са безпомощни, самотни бели лястовици…
Аз работя в училище и за съжаление насилието и агресията над деца и учители под всякаква форма, са се превърнали в ежедневие и в нещо, с което знаеш, че ще се сблъскаш през следващия ден. Аз като учител се моля да оцелея до края на работния ден, без да пострадам, а има деца, които не успяват да се разминат без някой и друг ритник или тежка дума или обида. Общо взето законите на джунглата важат с пълна сила – по-сишния изяжда по-слабия. Лошото е, че ние, учителите, сме безсилни пред всичко това. Системата е така устроена, че защитава насилниците, а потърпевшите нищо не могат да сторят. Проблемът не е в училището само по себе си, а в начина, по който „функционира“ системата. И всъщност какво очаквате – в нашата страна няма закони за закоравели престъпници, крадци и убийци, а вие очаквате на ниво училище да има адекватни санкции? Как да стане това?
Потресена съм от това! Учител съм! Проблемът не е в училището. Проблемът е в родителите. Преди да станат такива трябва да преминат през “ Училище за родители“ ! При мен също този проблем с агресията е голям . Ежедневно някой някого ритнал, ударил. Разговарям с родители, но….ефект никакъв. Когато се случи най- лошото, тогава ли трябва да започне нещо да се прави. Дори учениците пред очите ми се ритат и с цялата си наглост казват- “ Нищо не съм направил“…До момента , в който нещата ….излезнат извън границата.Жалко е ! Ние като учители сме безпомощни . Семейството е абдикирало от всякакви отговорности. Дори на един въпрос от страна на мой родител“ Защо детето му се връща вкъщи агресивно настроено ?“ Нима аз съм тази, която ги учи и подтиква към тази агресия ! Всеки сам да открие въпроса .
Джон Гатоу е казал, че няма по-радикална идея в историята на човешкия род от тази да оставиш детето на непознати, за които почти нищо не знаеш, в продължение на 12 години.
Ще се опитам да ви запозная с тези непознати хора в светлината на случилото се в 52-ро училище. Представете си коридор с 4 стаи вляво и 4 вдясно. С по 25 деца във всяка стая. Който е бил добър по математика веднага сметна, че децата са общо 200. Бие звънецът и тези 200 деца изпълват хаоса със съдържание. В коридора, за който стана дума в началото, има две дежурни учителки, които следят за инциденти. Приемаме, че там са излезли половината от децата, значи 100. Вие бихте онемели само като ги видите на куп, дори без да се движат. Да, ама те се движат. И то бързо. И то в най-добрите традиции на брауновото движение. Тичат, гонят се, блъскат се. Никой и нищо не може да ги спре, дори разговори с родителите. Те казват същото – деца са, нормално е. Но при първото спъване и разцепване на главата или чупене на ръката обръщат позицията на 180 градуса и заваляват жалби в министерство, инспекторати, съдилища.
Та както стана ясно, въпреки забраните, децата тичат като обезумели. И как няма да е така – стоели са толкова време на чин, нормално е. Значи нещо в забраните не е наред. Трябва да им се осигури място за изразходване на енергията. Кой трябва да го направи? Директорът, учителите? Разбира се, че не. Нито имат средствата, нито компетентността. Това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и „приобщаване“, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си. Запомнете това, важно е.
Приключихме с коридора. Връщаме се в стаите, където са останали половината от децата. Там няма дежурни учители, в краткото междучасие учителят трябва да отиде до тоалетната, до учителската стая, за да остави и вземе дневника, защото по закон това нямат право да правят учениците. Т.е. тези деца са без надзор. Приемаме, че в стаите има камери. Защото в повечето няма. Кой ще стои и ще гледа 8 стаи едновременно, във всяка от които има по 12 деца, които също се движат бързо? Охраната, която през това време стои на входа и следи да не влизат непознати хора или чистачките, които през това време с риск за живота си притичват от стая в стая, за да изхвърлят препълнените кошчета. Вас да ви сложат в наблюдателния пункт, до края на междучасието няма да можете да си намерите и познаете собственото си дете в този хаос, камо ли да проследите кой с кого се закача, задява, удря или сбива. Но дори да сте свръхчовек, как ще реагирате толкова бързо, изтичвайки от наблюдателния пункт и спирайки сбиването. Като нали не забравяте, че в други 7 стаи нещата остават без вашата намеса. Значи това не работи.
Приемаме, че учителите са свръхчовеци и стоят в стаите и в междучасията. Надяваме се, че тогава вече няма как да няма инциденти. Да, ама не. Защото докато той се занимава с първите се сбили, другите остават без надзор. А ако инцидентът е по-сериозен, той ги води при психолога или при лекаря. Лекар ли казах? Знаете ли колко малко училища имат лекари, просто защото не могат да си позволят такъв разход? А знаете ли, че дори медицинските сестри са на щат в общините и често са само по една? А знаете ли, че работното им време е 8 часа и няма как да покрие и двете учебни смени? В доста случаи дори са на половин щат, т.е. са само 4 часа в училище За това кой е виновен? Директор, учител?
Или правителство, министър, кмет, които не отпускат нужното финансиране? Проблемът със здравните грижи в българските училища е отдавна известен на институциите. За да ги има въобще, се работи по наредба, писана преди 20 години и влязла в сила преди 17. И досега никой нищо не е направил. Но е взимал и продължава да взима заплати.
Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете – как така ще се сбият, след като има учител? Много лесно – когато у дома не си възпитан и когато чуващ сриващи авторитета на учителя думи, трудно ще се вслушаш в думите и аргументите му. Особено знаейки, че по всяко време можеш да звъннеш на мама, тя да долети като орлица, да съсипе деня на учител и директор и да отлети необезпокоявана и удовлетворена, че е защитила безценното отроче. Вместо същата тази мама да покрие огромната нужда от липси на детето си – липсата на думи и обяснения защо ритникът е опасен. Липсата на думи за толерантността и самоконтрола. Липсата на мисълта за другия и какво може да се случи от опасни действия. Сега умножете това средно по 3 в клас, защото такова поведение се мултиплицира с всяка изминала година, и се опитайте да си отговорите – как всъщност учителят остава жив до края на деня. За физически става дума. Психически е мъртъв още отпреди 10-15 години.
Все по-малко са спокойните деца в класовете. Все повече са агресивните, с различни степени на психическа неуравнововесеност, незрялост за учебен труд, с различни степени на умствени отклонения….споделят го и ресурсните учители, които обикалят градините и училищата, макар че то е видимо и с просто око.
Ще попитате – но защо не е създаден адекватен механизъм да не се стига да такива ситуации или при случването им да има рационална процедура на действие и противодействие? Спомнете си началото – „това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и „приобщаване“, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си.” Т.е. очаква се от неадекватни субекти да управляват и създават нещо адекватно. Ами няма как да стане, уважаеми.
За съжаление, неадекватността не свършва до тук. Голяма част от родителите приемат училището като социална услуга, което е длъжно да им отглежда децата, докато са на работа. Приемат, че те нямат никакви ангажименти към собствените си деца и всичко трябва да свършат учителите и ако детето има проблем, виновни са учителите. Особено тези с големите заплати, допълнителни хонорари от лекторски и несметни доходи от частни уроци, 6-часовия работен ден и 4-те месеца ваканции. Поради което пред училищата вече 20 години се вият опашки от кандидати да станат учители. Други пък родители свръхпротежират децата си и им създават погрешното чувство за всепозволеност и безнаказаност. От което в училището става ад, учителите не се занимават да обучават, а стават пъдари. И ако си спомните числото 3 /средно толкова деца, които създават проблеми в клас/, учителят се занимава предимно с тях, за да успее поне да въдвори тишина в клас. С което останалите ученици са директно дискриминирани, защото на тях няма кога да им се обърне полагащото им се внимание. И това е час след час, ден след ден, срок след срок, година след година. И за ниските им резултата или неудовлетвореност е виновен учителят, разбира се. Ще кажете – ами да изгони пречещите. Не може. По новите нормативни документи, изгони ли ученик, още в междучасието трябва да започне процедура по приобщаващо въздействие. Търсене психолог, писане бланки, уведомяване родители и т.н. За 10 минути междучасие и министърът не може да стори това. Опитайте вие – като в никакъв случай не забравяйте, че за тези 10 минути трябва да отидете до учителската стая, за да оставите дневника и да вземете другия, евентуално да минете през тоалетната, пред която чакат още ваши колеги и ученици, да сте в стаята, за да наблюдавате за инциденти и още др.п. Не е възможно, нали? Затова учителят не гони от час и затова час всъщност няма.
Да приемем, че някой все пак се реши на тази отчаяна постъпка – в половината случаи предварително знае, че е обречен. От нагли, безпардонни и неадекватни родители, които с поведението с подхранват самочувствието на детето си на всепозволеност и безнаказаност, които засипват училището с жалби до кого ли не, което води до проверки, което губи време и нерви на директор, зам.-директори, психолог, учители. И в един момент на някои директори им писва и казват на учителите – по-кротко с такива, че ни съсипват от проверки. Или нека не го изключваме, защото заради делегирания бюджет, училището ще получи по-малко пари. И от това по-кротко, накрая става още по-гадно. Но къде е вината на такива директори, когато няма никаква адекватна защита от дъжда от неоснователни жалби? Родителят е с правилното усещане за пълната свобода да тормози учителите и училищното ръководство. Защото не получават адекватни санции за тяхното и на децата им поведение. Защото т.нар. социални служби не могат да ги накарат да поемат своята отговорност в отглеждането и възпитанието. Поради некадърност, поради нежелание, поради неадекватен на нуждите капацитет. Някои учители споделят – полагаме огромни усилия, за нас виновни деца няма, така си идват от вкъщи, често успяваме да нормализираме нещата, но приберат ли се за почивните дни, се връщаме назад. Даже горчиво се шегуват, че трябва да забранят ваканциите, защото тогава родителите направо „форматирали” наученото и създаденото. Съществуват различни решения, но всичките те са свързани с допълнителни човешки и финансов ресурс, което почти никое училище не може да си позволи. Но държавата трябва да намери спешно. Например да има специалисти в училището, които да отнемат от плещите на учителите агресивните ученици и да се занимават с тях и цялата процедура по т.нар. приобщаване. Да, има психолози в някои училища, но те не са достатъчни, за да се справят с целия обем реални действия и бумащина. Дори и да могат , има някои деца, които са клиничен случай , а тогава си има нужда от специализирана помощ, наблюдение, обучение, лечение. За което училището няма никакъв кадрови и финансов ресурс. А и не е там мястото за подобни действия. Често психологът има работа повече с родителите, отколкото с детето. Но при такова предложение, родителите отказват и остават обидени. Решение – финансови санкции, за всеки, отказал подкрепа на специалисти, при положение, че последните са констатирали нужда от такова. Както е в белите държави. Друго решение е държавата да търси от родителите на агресивни и неадекватни ученици бърза и недвусмислена отговорност за тяхното поведение, като бъдат задължени да водят децата си на психотерапевт и да заплащат щетите които те са причинили. Недопустимо често се чува от родители – вдигнали сме ръце от него, оправяйте се!
Но това не е нормално! Родителите не може да абдикират от своите деца, а когато стане белята да обвиняват училището и учителите. Все едно аз да пусна агресивен питбул в парка и да не нося отговорност. Като дори ви заплашвам с министерство и инспекторати, ако се опитате да го озаптите да не хапе хората. За съжаление нещата ще стават все по-зле,защото учителите и директорите според новия закон нямат никакви права за справяне в подобни случаи . Нямат право дори да накажат ученик без съгласието на родителя , а за съжаление родителите точно на тези деца виждат проблем навсякъде другаде, но не и в детето си или себе си!
Накратко – училището не прави изключение от тоталния хаос в обществото ни. Ние реално живеем в джунгла. Даже в джунглата все пак има известни правила, докато в нашето общество никакви правила и закони не действат. Децата копират поведение от възрастните и, ако липсата на възпитание е съчетана с арогантност и чувство за безнаказаност, що да не пребиеш съученик? Още повече, че ти няма да си виновен – за това има учители.
Затова, хора, разберете – учителите са на фронта. Воюват с деца и родители, както и с началниците си от МОН. Вместо да сте срещу тях, застанете до тях. Тогава има шанс да се възстанови това, което съсипа системата и доведе до тази война. И не заради учителите, а заради децата ни. Не им гледайте заплатите, жалки са. Погледнете по-нависоко, към създателите и управляващите системата. Законотворците, издаващите неадекватни наредби и стандарти и вся осталная. Там е причината, там е главата на рибата. Която пак ще изпълни безсмислените и неадекватни движения, които прави винаги в такива случаи:
„Във вторник, 28 февруари т.г., министърът на образованието и науката проф. Николай Денков ще се срещне с ръководството на Националното сдружение на общините в България. Ще се търсят общи решения за подобряване на охраната и видеонаблюдението в училищата, както и за осигуряване на ефективна медицинска помощ на територията на учебните заведения.“
От всичко написано да останахте с впечатление, че проблемът е в охраната и видеонаблюдението? И че когато една система е съсипана, слагането на още бодигардове /за които никое училище няма пари/ и камери /за което почти никое училище няма пари/, нищо няма да реши. А не знам дали знаете, но насилието не е само в училище, а е и извън него. Там какво правим? След като един ученик не може да удари друго дете в клас, какво му пречи да го направи на улицата? Там нито директор, нито учител носят отговорност. Кого ще разкъсваме тогава във фейсбук?
Предложението ми е просто и евтино, колкото и несериозно да звучи – във всеки клас има около 40 родителя. Учебните дни в месеца са около 22. На всеки родител се пада веднъж на два месеца да присъства в час. Ей там, най-отзад. Седи и мълчи. В междучасието може и да се разходи, но пак мълчи и само гледа. Накрая не деня ще е онемял за дълго. На другия ден друг родител е там и така по ред на номерата. Държавата поема разхода за този един ден отсъствие за пред работодателя и родителя.
Как смятате, дали пък обществото няма да придобие една много по-вярна представа за случващото се в училище? Ще има въздействие и върху децата, и върху самите учители, част от които не се отнасят прекалено отговорно към учебния процес. Защото заради ниските заплати не можеш да привлечеш най-доброто.
С две думи – отговорността за децата ни е обща. Не абдикирайте, а действайте срещу истинските причини, а не срещу последствията. Със сироп за кашлица не се лекува пневмония. Само се облекчават симптомите й.
Временно! Докато накрая организмът не загине нелекуван по същество.
Пишат се само констатации, но никой не търси корените на проблема и не се старае да ги изкорени. Това е резултатът от фалшивото обучение и внушенията на т. н. „заучена безпомощност“!
Корените на проблемите ни са основно два: неефективно работеща съдебна система и „политически“ обусловена извратена кадрова „политика“ (уволняват се кадърните образовани и опитни кадри от всяко работно място и административна позиция, а на тяхно място се слагат неопитни и необразовани хора, които нямат друг избор, освен да бъдат послушковци). Кавичките искат да покажат, че колониалната политика не е точно политика, а завоалирана завоевателска агресия с използването на богат арсенал от подли и коварни тактики! Никога не бива да забравяте, че на американските индианци са били „подарявани“ одеала, заразени с едра шарка!
Ефективно работещата съдебна система не би допуснала да се вихри извратена кадрова „политика“ защото щеше да подвежда под отговорност административните служители за вредите от тъпите им гафове. А за да има ефективно работеща съдебна система, нейните служители не бива да са били назначени по принципите на извратената кадрова „политика“. Това е омагьосаният кръг, за излизането от който трябва да намерим решение!
Ако знаем корените на подмолните саботажни действия, можем да работим по тяхното елиминиране. Можем да се борим срещу вредите чрез изкореняване на основните им причини (за причинителите също трябва да се погрижим, макар и по-късно).
Колко пъти през последните десет години сте чули или прочели някоя от думите морал, етика, нравственост? Сигурно не надхвърля броя на пръстите на двете ви ръце! Ние, според „тях“, трябва да забравим за тези понятия и за значението им за развитието на нашата общност и нация – точно това е основният им трик за да спрат нашето развитие! А ние сме донякъде хипнотизирани от този трик и се поддаваме на внушенията защото сме свикнали да се „вързваме“ на внушения от времето на тоталитарната държава, която „майчински“ ни обгрижваше и „дундуркаше“.
Мотаят ни главите с предложения за въвеждане на „вероучение“, с което единствено можело да се преподава етика и морал на децата ни! И на което единствено трябвало да заложим надеждите си за прилагане на някакви, що годе ефикасни, педагогически похвати в училищата ни! Пак ни „омъгляват“, вкарват все повече измами и заблуди в общественото съзнание, приспиват го в хипнотичен транс! Събуди се, народе! Медиите, с които ни успиват, са абсолютно продажни! Рекламите, с които ни досаждат до припадък, нито осигуряват тяхната независимост, нито увеличават броя на мечтаните от тъпите „маркетолози“ продажби!
Не знам как точно сега на учениците се поднасят някакви знания по най-важните въпроси на обществените отношения, но по времето на моята младост имаше две тънички книжлета – учебниче „Психология, етика и естетика“ и учебниче по „Конституция на България“, които се „изучаваха“ като най-малозначителните дисциплини в гимназиите.
По основи на правото имаха малко обучение само учениците в счетоводните специалности и то дотолкова, че дори вишистите в тези специалности не разбраха значението на понятието „нематериални активи“ – така допуснахме да бъде унищожено огромно количество материални активи на държавата ни чрез отрицателни внушения и антиреклама. И от така „подготвените“ граждани се пръкнаха най-продажните „политици“ и най-безпомощния „електорат“ на европейския контитнент!
Преди да ни ограбят икономически, бяхме сринати като общество в морално отношение. За да можем да си стъпим на краката икономически, трябва да се издигнем като общество в морално отношение! И това, последното, е в нашите ръце! То е наша отговорност и наш дълг!
Дълг и отговорност са поняния от областта на морала!
Децата в училищна възраст трябва много да спортуват – в спорта се научават как да владеят своето тяло и своята психика и как да взаимодействат с другите около себе си, спазвайки правилата за безопасност. Ние знаем ли това, искаме ли да осигурим такова обучение и развитие за всички деца в държавата ни?! Защо тогава даваме безумно големи финансови средства за продажни „елитни“ футболни „деятели“, а за детския спорт все „няма пари“?! Къде е тук моралът, къде е отговорността, къде е дългът към младото поколение?!
Хайде да започнем от това: българските футболни отбори да се подготвят в българските спортни бази, а не да харчат огромни средства в чужди курорти! А общинските съвети да отпускат средства на футболни клубове само при условие, че няма да спонсорират туристическия бизнес на чужди държави. Ако правят обратното, да бъдат подвеждани под отговорност за неефективно управление на обществените средства. Да бъдат веднага подвеждани под отговорност от българския съд, а не да чакме „да ги накажем на следващите избори”!
И да се организират повече истински спортни занимания в училищата! За което не е нужно чак толкова много финансиране, а по-скоро морална подкрепа за организаторите. И вяра в обществото ни, че това са наши дълт и отговорност!