768x432

Последните дни се заинтересувах от нашумялата фирма Walltopia и по-специално от мнението на работещите в нея и търсилите там работа и ето какво открих. Всички коментари поместени по-долу са взети от сайта БГработодател. Четете и си вадете сами заключенията. Бих се радвал, ако успелият бизнесмен Ивайло Пенчев коментира мненията на работниците си следващата събота в 120 минути, но това едва ли ще се случи, а също и държавата, ако се заинтересува от условията на труд и спазването на трудовото законодателство от страна на успелия бизнесмен. Та четете:

„Смешната фирма търси Монтажници…Ако ви се работи по 12-14 часа нощни смени тежка физическа работа на височина за 700-750лв на месец чисто. Като при това сте в чужбина и ако нещо се случи с вас и трябва да се приберете да ви кажат че ще ви удържат самолетния билет от заплатата. Ако обичате да се държат с вас като с нищожество и да не ви информират за нищо. Да имате за колеги най-тъпите и прости селяни които да ви оберат докато сте командировка. Да спите в „конюшна“ където леглата са вишки и сте 20 човека в стаята. Ако искате да се обърнете към началника си за помощ по отношение на работата и той да ви каже „Аз какво да направя!?“. То в такъв случай Walltopia е вашето място! Заповядайте в монтажните групи на Голямото КучИ!

Днес трябваше да започна в тази международна фирма. Започнах и напуснах. И за сметка на това си загубих заради тях сигурната работа. Явих се на интервю, на което се говореше колко е Велика фирмата. Ама не. Когато отидох изпаднах в потрес от работното място – мръсно, тясно и шумно за един отдел в който се изчисляват пари. Работните компютри са лаптопи от най малките – грижат се за зрението на служителите. На едно бюро седят минимум 4 служителя в единия ъгъл на стаята. В стаята са около над 10 служителя на няколко бюра. Но това не ти го казват на интервюто. Ако го знаех никога нямаше да се съглася да работя там . И за капак на всичко те цакат и със заплащането – за всичко има глоби и удръжки – за закъснение, за излизане в работно време и т.н. Но те карат да подпишеш сумати документи за конфиденциалност. Никой уважаващ се човек не бива да работи в такава среда.
Те не заплата трябва да изплащат , а вредни.

Поканиха ме на интервю в „Walltopia Ltd“, взех си почивен ден, облякох си костюмче и хоп на интервю.
ОБАЧЕ,
Първо се оказа, че хората с които имам интервю ги няма и за това интервюто ще се проведе от други хора! ХОП ЧЕРВЕНА ЛАМПИЧКА. Докато си седях и чаках, наблюдавах хората във фирмата и няколко девойки дошли на интервю за друга длъжност. Както се казва първото впечатление е най-важното.
Явно вратата към офиса трябва да е тип въртяща се през едната влизат, а то другата си тръгват кадрите. Хората във фирмата определено не изглеждаха щастливи,даже си бяха доста сдухани, но преценката ми може да е субективна. Оказа се, че един от двамата Ивайловци, така коментирани до тук във форума ще ми бъде на интервюто.
Започна интервюто, обясниха ми какви са задълженията ми и колко много и отговорна работа съм щял да имам. Между другото повечето „работа“ може спокойно да се автоматизира и да се свърши за не повече от 5 дена при това и да се избегне риска от грешки, но това е друг въпрос.
Въпросният Ивайло подчерта за глобите за закъснения и каза че имало и други видове глоби, когато го попитах какви, така и не пожела до отговори конкретно, но явно имаше голяма желание да ми наложи една още докато си седях на стола за интервю. На въпроса имали освен глобите бонуси, каза че няма, но има програми за тимбилдинг. Е как поддържа позитивната нагласа сред персонала тогава? След разговорът ми с него стигнах до логичното заключение че обещаната заплата е някакъв мираж, а реалността от системно налагани глоби е съвсем друга.
Докато слушах за глобалния лидер в стените за катерене и за многомилионния оборот в долари на фирмата, се огледах. Мръсен офис, евтини мебели, някакъв сървър потънал в прах. Служителите облечени доста скромничко, да не кажа друга дума. Липса на вентилационна система. И преди съм работил във фирми с милиони печалба, при които работниците не си получаваха заплатите, стори ми се до болка позната българска картинка.
Въпросният Ивайло ми направи много неприятно впечатление, радвам се че именно той беше на интервюто така че успях да видя истинското лице на фирмата отвътре.
Ивайло и служителката имаха желание да започна работа, колкото се може по-бързо. Явно не им трябвах, за разширяване на дейността, както пишеше в обявата, а за заместване на внезапно изчезнал човек.
По едно време явно му писна от нарочно задаваните от мен еднотипни въпроси и стана и си тръгна. Останалата на интервюто служителка изглеждаше доста стресирана. Успях да разбера че предишната служителка на тази позиция се била преместила в мебелна фирма??? Явно глобалния лидер с многомилионен оборот, предлага по-лоши условия от локалните мебелни фирми в България, или по-ниско реално заплащане.
Казах им че смяната на работата е отговорен процес и ми трябва време да помисля. След 5 работни дни им се обадих и казах че длъжността не ме интересува.
Човек трябва да се радва, когато не попадне в дупка. Убеден съм, че заобиколих доста голяма в моя живот.

Искам да засегна други отношения на Walltopia Към хората с които работи. Наскоро фирмата обяви архитектурен конкурс с награден фонд от 60000 евро. Подадените проекти са над 200.В условията на конкурса се упоменава, че всеки кандидатстващ проект става собственост на фирмата,независимо дали е спечелил.Това открито противоречи на ЗАПСП чл.15, чл.18.Всеки кандидат за конкурса се съгласява с условията ,иначе не е допуснат.Така се прехвърлят авторски права без те да са платени. Може да проследите как ще се развие конкурса и кой ще спечели. Ще спечели фирмата ,като придобие собственост върху всичките проекти,които впоследствие може да използва.Това е отношението към творците в БГ- не по различно от това към работниците.

Бях на интервю с няколко девойки и двамата Ивайловци. Трагедия, комични ситуации, плиткоумие. Великотърновското не може да се изкорени от някои хора 🙂 По-смешни интервюта и срещи не съм имал за последните 10 години пребиваване на трудовия пазар. Пенчев в за освидетелстване, въпреки че е гърмян заек и успял сериен предприемач. Безобразно смешно 🙂 Не кандидатствайте там, наистина, оценете се по-добре!

Мисля да напусна тази компания и съветвам всеки уважаващ себе си човек да не кандидатства там. Заплащане: почти никакво дори не изплащат бонус при осъществени успешни продажби.
Уважение: Шефът Ивайло Пенчев е повече от арогантен егоманиак мислещ си, че е хванал Господа за пъпа. Безкрайно неприятен и негативен човек внасящ сам стрес на работното място. Емоционален тормоз върху всички служители освен към девойките по-близо до обкръжението му.

Привилегии: 0 Ивайло Пенчев не вярва в допълнителни привилегии и социална отговорност към служителите.
Натоварване: ще кажа само че съм работила и в други много по-натоварени фирми, но истината е, че най-големия проблем за мен е негативния и егоцентричен Ивайло Пенчев. Селянин забогатял и напомнящ на Бай Ганьо. Човек, който сравнява служителите си с КУЧЕТА показва за какво иде реч.
Потенциал: Никакъв шанс за развитие. Вървят напред само гъзолизците.
Колеги: Змиярник, всеки злорадства и говори зад гърба на другия. Да не говорим и за отдел маркетинг и ЧР. Девъчките там са като метреси.

Текучеството е голямо. Погледнете в jobs.bg колко са свободните позиции. На интервюто ви казват, че се разрастват и затова нови позиции има, а всъщност това са хора напуснали или уволнени от гореспоменатия Бай Ганьо.“

Advertisements