%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%b4%d0%be%d0%bc%d1%83%d1%81%d1%87%d0%b8%d0%b5%d0%b2-%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2

О, Бизнес!

Три години работодателят роден
как специалисти търси. Медиите наши
трепетно повтарят на бизнеса ревът.
Вайкане ужасно! Тринайсети път
алчни бизнесмени заплати намалят,
че и ги не плащат, и за глоби зовът.
Злобни, уродливи! Крещят ли, крещят!
Домусчиев безумний отворил портфейла
и вика: „Парите! Къде са ми парите!
И работодатели тръгват с викове сърдити,
И „Няма специалисти“ гръмовно медии разпра.
Работници отговарят с други вик:“Е…се в гъза!“
И с нов дъжд от попържни, псувни и клетви,
работниците наши на минимални заплати,
напускат и отлитат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само и само напред
и не ще да спомня, мизерни заплати
нито ужасни и гнусни условия на труд.
Бизнеса се вайка. Работници летят,
в чужбина отиват, там ще стоят.
Работодател се гърчи: „Кой ще работи
на минимална заплата? Кой ще му плаща яхтата,
колата?“ Смята като хищник, реве като свинкя,
на фалита близък вижда здрава примка.
Кат дебили тичат из медиите тук,
не сещат ни срама, ни разум, напук.
Зовът е отчаян: „Печалба веч няма!“
Три години хора само напускат, специалист не иде,
от никъде роби взорът не види
и глупаци бедни не фърчат към тях.
„Фалираме, Бойко! Помогни на нас.
Да станем кат Ксеркса, с безчислена сган.
Пусни бежанците, тук да работят,
печалбата наша да утроят. Щом има за назе
и за тебе ще има, ти само ни дай рая работлива.“
И тогава Бойко, наший генерал,
ревна гороломно:“Верни олигарси,
и цяла България гробище да стане,
аз вам ще доставя безработна сган,
за вас да работи, аз да управлявам.
Фалит да настъпи не позволявам!“
При тез думи силни, олигарси горди
вдигнаха цените за робските орди,
тихи, работливи! О, съдбовен час!
Бизнеса премахна и ставката за стаж,
заплати намалят, цените растат, но никой не идва.
Бизнесът трае, фалитът е близо
и сладката радост до крак да измрът
от глупост безмерна в тоз красив кът,
с алчност огромна в погледа тъп.
„Световния бизнес сега нази гледа,
на нашта печалба нека завиди.
Да вдигнем заплати? Как ли пък не!
Вместо да платиме, фалит по-добре!“
Няма веч заплати, всичко е печалба!
Всеки бизнес – робство, служителя -роб,
работата – мъка, печалбата – блян.
Последните инженери изчезнаха там.
„Кой ще ни работи?“ – някой си изкряска
и неграмотни роми наеха завчаска,
като демони черни във фабрики празни,
да глозгат на бизнеса миризливия труп.