Правителството на ГЕРБ подава оставка. Борисов: „Готов съм за затвора.“

Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. Това става ясно от интервю на премиера Борисов за водеща българска медия. Ето пълния текст:

– Г-н премиер, смятате ли, че скандалът с продажбата на ЧЕЗ, ще се отрази на вашето управление?

– Скандалът с ЧЕЗ ще сложи край на нашето управление. Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. В момента обмисляме и водим преговори с различни политически и дипломатически лица, как това да се случи, без да излагаме на риск съществуването на Българската държава.

– Вие сериозно ли . . .?

– Аз винаги говоря сериозно. Мисля, че ГЕРБ попадна в умело заложен капан. Капан заложен ни от ДПС. Когато дойдохме за първи път на власт, беше ясно, че наш основен противник е именно ДПС, ние се заехме да ги разбием и докато го правихме, разкривахме тяхната перфектно разработена система за забогатяване от властта. Когато видяха, че трудно ще ни се противопоставят, ДПС решиха да ни изкушат, да ни покажат как се краде, какви огромни възможности за разграбване на държавата съществуват, особено, когато се ползваш с такава подкрепа, с каквато се ползва ГЕРБ. Те ни показаха възможностите за формално законно и безнаказано забогатяване и ние се изкушихме. Алчността ни заслепи, нашите кадри, нашите апаратчици по места, очакваха все повече и повече доходи, самите ние не виждахме граници в усвояването на огромни суми за лична облага. КТБ бе само прелюдия, към поставянето на всички финансови потоци в България под контрола на ГЕРБ. И сега, самозабравили се, ние ще трябва да платим цената, а ДПС очаква с нетърпение нашия неизбежен крах за да възползва от възможността за реванш. Все още обаче, имаме възможност да спасим България, като направим всичко възможно, властта да не попадне в ръцете на ДПС, те трябва да слязат от българската политическа сцена заедно с нас и заедно с нас да влязат в затвора.

– Нима искате да кажете, че ще влезете в затвора?

– Аз съм готов за затвора, аз искам да вляза в затвора, аз трябва да вляза в затвора, ако искаме българските граждани да не загубят усещането си, че все пак съществува държава, моето влизане в затвора е неизбежно. Разбира се, аз няма да вляза в затвора сам, с мен ще влязат всички, които ме подучиха как се краде, как се облажава от властта, които направиха от мен, от един престъпник с чест -, един алчен, безпринципен и безчестен човек, направиха ме продажник.

– Все пак, няма ли да остави нещо добро управлението на ГЕРБ?

– Нищо, нищо, нищо. Всичко, което започнахме с най-добри намерения, бе опорочено от нашата алчност, всичко бе вкарано в схеми за бързо забогатяване, за източване на държавни и европейски средства. Ние не само, че не успяхме да направим България модерна държава, ние я върнахме сто години назад. Магистралите ни, се рушат. Затрихме БДЖ, когато цяла Европа пътува с влакове. Опропастихме проекта Южен поток, докато лукавата Меркел строи Северен поток 2. Ние разграбихме България, а което не можахме да присвоим, продадохме. Ние продадохме и националните си интереси и сме на крачка да продадем и националната си идентичност. Ние почти убихме България.

– Но как стигнахте до този катарзис?

– Вчера попитах Гинка, дали знае закона на Ом. И тя ми каза, че познаването на законите е работа на нейните адвокати, а ако този закон на Ом пречи на финализирането на сделката, все пак разчита, че ние от ГЕРБ можем да го внесем отново за разглеждане в Парламента и да го променим. Тогава си казах: „Боже, Тато, какво направих?“

Advertisements

Третополова приказка за Червеното шапче

Реших и аз, като съвременен и освободен от предразсъдъци човек, да допринеса за утвърждаването на свободата да избереш пола си според това какъв се чувстваш и тъй като смятам, че съществуването на мъжки и женски род в българският език е една от основните пречки в осъзнаването, че всички сме джендър, преработих приказката за „Червената шапчица“ в изцяло среден род, като се надявам Образователното министерство и всички ЛГБТ общества и техните НПО-та да вземат пример от мен и да отпечатат за следващата година учебниците на българските деца в изцяло среден род. Разбира се не правя това безкористно, а се надявам да получа и аз най-накрая някакъв приз от някое НПО, например за най-джендър блогър и моята новаторска творба да влезе в световния новинарски поток. Освен това смятам да кандидатствам за подпомагане от някоя либерална фондация и да издам сборник с третополови приказки. И така:

Приказче за Червеното шапче

Имало някога едно малко сладко детенце. Всеки го обиквал от първо погледче, но най-много го обичало бабето му, което всеки път се чудело какво да даде на детето. Веднъж му подарило шапче от червено кадифе, което му стояло тъй хубаво, че то не искало да носи друго и затова хората почнали да го наричат Червеното шапче.

Едно денче майчето му рекло:

— Червено шапче, ето ти малко козуначе и едно шише вино. Занеси ги на бабето си, защото то е болно и немощно и трябва да се подкрепи. Тръгни, докато слънцето не е почнало да прежуря, върви мирно и тихо и не се отбивай от пътчето, защото може да паднеш, да строшиш шишето и да оставиш бабето си без вино. А щом влезеш в стайчето й, недей забравя да поздравиш с „Добро утро“ и не любопитствувай да видиш какво става край тебе.

— Ще направя всичко така, както ми поръча, мамче — рекло Червеното шапче и подало ръчиче на майчето си за сбогом.

Бабето живеело чак в горището, на едно часче път от селото. И когато Червеното шапче навлязло в горището, срещнало я вълчето. Но Червеното шапче не знаело, че то е свирепо зверче, и затова никак не се изплашило.

— Добро денче, Червено шапче — рекло то.

— Добро денче, Кумче Вълче.

— Къде си се запътило рано-рано, Червено шапче?

— У бабето.

— Какво носиш в престилчето?

— Козуначе и вино. Козуначето месихме вчера за болното ми и немощно бабе — да похапне и да се подкрепи.

— Къде живее бабето ти, Червено шапче?

— Още четвъртче часче пътче навътре в горището: къщето й е под трите високи дъбчета, а малко по-надолу е лещачето, сигурно го знаеш — рекло Червеното шапче.

„Малкото и крехко детенце е добро хапче, сигурно е по-вкусно от старото — рекло си на умчето вълчето, — но трябва да подхвана хитро работчето, та да излапам и двете.“

Повървяло малко редом с Червеното шапче, а после рекло:

— Червено шапче, я виж какви хубави цветя има наоколо! Защо не поглеждаш какво става край тебе? Струва ми се дори, че не чуваш как сладко пеят птичетата. Вървиш право напред, като че си тръгнало на училище, а тука, в горището, е толкова весело!

Дигнало очи Червеното шапче, видяло как слънчевите лъчета се провират игриво между листата на дърветата и как земчето е осеяно с хубави цветя и си рекло: „Ще зарадвам бабето, ако му занеса китки свежи цветя; още е толкова рано, че пак ще стигна навреме“.

Отбило се от пътчето и влязла в горището да подири цветя; но щом откъснело някое, зървало по-надалеко друго още по-хубаво, спускало се към него и така навлизало все по-навътре и по-навътре в горището.

А вълчето отишло право към къщето на бабето и похлопало на вратничето.

– Кое е там?

— Аз съм, бабе, Червеното шапче, нося ти козуначе и вино. Отвори!

— Натисни и си отвори! — викнало бабето. — Съвсем без сили съм, не мога да стана от леглото.

Натиснало вълчето ръчлето, вратничето се отворила и то, без думче да продума, отишло право към леглото на бабето и го нагълтало цялото. После облякло негови дрехчета, сложило нейно домашно шапче на главето си, мушнало се в леглото и дръпнало завесето пред него.

А Червеното шапче все тичало за цветя и когато набрало толкова много, че не могло да носи повече, сетило се за бабето си и отново се запътило към него. Позачудило се, че вратлето е отворено, а като влязло в стайчето, всичко вътре му се сторило някак странно, та си помислило: „Друг път ми е толкова приятно у бабето, а днес, кой знае защо, ми става страшно!“

— Добро утро! — викнало то, но никое не й отговорило.

Отишло тогава до леглото и дръпнало завесето. Бабето лежало в леглото, но било нахлупило шапчето ниско над лицето си и имало много чудновато видче.

— Ой, бабе, колко са ти големи ушите!

— Да те чувам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи очите!

— Да те виждам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи ръченцата!

— Да те сграбча по-лесно.

— Ой, бабе, колко е голямо устето ти!

— Да те изям по-лесно.

Още не издумало всичко, скочило вълчето изведнъж от леглото и нагълтало клетото Червено шапче цяло-целеничко.

Уталожило вълчето гладчето си, мушнало се пак в леглото, заспало и захъркало тъй силно, че се чувало чак навън. Точно по това време край къщето минало едно ловче и си рекло: „Старото хърка много силно, трябва да видя да не му се е случило нещо лошо“. Влязло в стаята, спряло се до леглото и видяло в него вълче.

— Тук ли трябваше да те намеря, старо злосторниче? — викнало то. — Отдавна те диря.

Дигнало пушчето и се прицелило, но му минало през умчето, че вълчето може да е нагълтало бабето и едва ли ще му се удаде да го спаси. Не гръмнало, ами взело едно ножче и почнало да разпаря търбухчето на вълчето. Като го поразпорил малко, пред очите му светнало Червеното шапче; рязнало още малко и ето че детето изскочило и рекло:

— Ой, колко бях се изплашило! В коремчето на вълчето беше ужасно тъмно.

После излязло живо и бабето, но едва-едва дишало. Червеното шапче донесло няколко едри камъчета и напълнило с тях търбухчето на вълчето. Събудило се то след малко, рекъло да скочи от леглото и да побегне, но камъчетата били толкова тежки, че то се строполило на земчето, пребило се и умряло.

Зарадвали се тримата много. Ловчето одрало кожето на вълчето и си отишло у домчето, бабето изяло козуначето и изпило виното, които й било донесло Червеното шапче, и се подкрепило, а Червеното шапче си рекло: „Докато съм живо друго пътче няма вече да се отбивам от пътечето и да навлизам в горището, щом мамето не ми позволява“.

Някои разправят, че веднъж Червеното шапче пак тръгнало да носи нещо печено на старото си бабе, заговорило я друго вълче и искало да го отбие от пътчето. Но Червеното шапче не го послушало, продължило все напред и казало на бабето си, че го срещнало вълкче и й рекло „добъро денче“, но в очите му святкало злобе.

— Ако не бяхме на главното пътче, сигурно щеше да ме изяде.

— Ела да заключим вратето, та да не може да влезе — рекло бабето.

След малко вълчето похлопало и викнало:

— Бабе, отвори! Аз съм, Червеното шапче, нося ти нещо печенко.

Ала двете се спотайвали вътре и не отворили вратето. Повъртял се сивокожото зверче около къщето, повъртяло се, па накрая скочило на покривчето: решило да почака, докато Червеното шапче тръгне за домчето си, та да се примъкне подире му и да го изяде в тъмното. Ала бабето разбрало какво си е наумило.

Пред къщето имало голямо каменно корито и бабето рекло на детето:

— Червено шапче, вчера варих надениче. Вземи ведрото и излей водето от тях в коритото!

Носило Червеното шапче водче, носило, докато напълнило голямото, много голямо корито чак догоре. Миризмичето от наденичетата блъснало вълчето в носето, то почнало да души и да гледа надолу, и накрая вратлето му се източило и станало толкова дълго, че вълчето не можело вече да се задържи и почнало да се пързаля. Плъзнало се от покривчето, паднало право в голямото каменно корито и се удавило.

И после Червеното шапче тръгнало весело назад към къщето и никое не му сторило нищо лошо.

10 прогнози за България за новата 2018г. направени от Изкуствен Интелект

Представяме на вниманието на нашите читатели 10 прогнози за бъдещето на България през 2018г. направени от най-мощния Изкуствен Интелект в света:

1. България ще стане първата страна в света без железопътен транспорт, всички железопътни линии ще бъдат асфалтирани в опит да бъдат усвоени европейските средства до последната стотинка.
2. . България ще стане първата страна без селско население, премиерът Бойко Борисов тържествено ще закрия последното българско село и ще обяви пълната победа на МВР над битовата престъпност по селата.
3. Българските работодатели ще успеят да наложат мораториум върху използването на Изкуствен Интелект в страната, заради опасения, че няма да могат да го конторолират.
4. Заради липса на специалисти и работна ръка, работната седмица ще бъде увеличена от от пет на седемдневна, а работния ден от 8 на 12 часов.
5. Заплатите в България ще скочат с 50%, което ще я изстреля на първо място в световните класации по този показател, но цените ще скочат с 200% , за да може печалбата на бизнеса да запази своя устойчив ръст.
6. Български бизнесмен ще отвлече самолет с чуждестранни специалисти в опит да реши проблема си с недостига на квалифициран персонал.
7. Здравната каса ще сключи договор с мобилните оператори с цел подобряване качеството на българското здравеопазване, чрез увеличаване броя на изпращаните в помощ на болните българи есемеси.
8. България ще влезе в световните новини с факта, че българите минали през образователната система на страната са по-прости от тези, които въобще не са ходили на училище.
9. България ще учуди световните финансови пазари, като премине от лева към талончета за триене, които ще станат официално платежно средство в страната.
10. В опит да модернизира армията си, България ще се откаже от пилотираните изтребители и ще направи обществена поръчка за внос на дронове, но поръчката ще бъде объркана и вместо дронове ще бъдат внесени тронове. Тези тронове ще бъдат поделени между основните политически сили и икономическите им кръгове, а България ще бъде обявена за първата полимонархия.

Васил Божков: „Аз съм продавач на Надежда“

Решихме от нашия блог да се свържем с най-богатия българин г-н Васил Божков, който държи огромната част от така наречения хазартен бизнес в България и който често е обвиняван, че печели своите милиони на гърба на милионите бедни българи, които подмамени от масираната реклама предпочитат да харчат своите мизерни левчета за билетчета, вместо за хляб.

– Г-н Божков, свързваме се с вас в навечерието на най-светлия християнски празник, Рождество Христово, за да ви попитаме, не се ли срамувате да печелите милиони на гърба на най-бедната част от българското население, които са основната част, да не кажем цялата, от вашите клиенти?

– Въпреки , откровено пристрастното ви отрицателно мнение, което е заложено във въпроса ви, аз съм доволен, че ми го задавате, защото ще имам възможност да разпръсна заблудите, на които сте в плен и които са създавани от моите врагове и враговете на Отечеството, именно с цел да ме представят като дявол и да убият и последната надежда на българите за избавление от мизерията.

Аз съм продавач на „Надежда“, моето вдъхновение е Джани Родари и неговото стихотворение „Надежда“, сигурно не го знаете, защото най-вероятно мозъка ви е пропит от чалга културата, но именно това стихотворение ми даде идеята да започна този бизнес, които се превърна и в смисъл на живота ми. Ще ви цитирам само първия куплет, а ако вие имате интерес, намерете го и го прочетете цялото.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Когато прочетох това стихотворение, аз вече имах някакви пари и се чудех какво да ги правя и тогава ми дойде просветлението. Защо да не осъществя мечтата на Джани Родари и да продавам Надежда? Надежда за всички. И направих не едно, хиляди магазинчета, където продавам Надежда, Надежда за всички. В нашата  държава, управлявана от корумпирани и продажни политици, които съсипаха и разграбиха всичко ценно, аз съм единствения, който все още успява да вдъхне надежда на бедните и отчаяни българи. Ако не съм аз, ако го няма моят бизнес, всички тези хора, които виждате да влизат в моите магазинчета за надежда и да търкат билетчетата на късмета, всички те щяха да напуснат България и да търсят своето светло бъдеще някъде другаде.

Не знам дали ме разбирате, но парите, които бедните българи дават за моите билетчета, са материалната субстанция на тяхната надежда, аз купувам тяхната надежда и я умножавам, след което я връщам на пазара и им я продавам. Аз въртя надеждата на българите. И формулата е следната: Надежда – Васил Божков – Надежда’ . Без мен, без моят бизнес, Надеждата в България ще умре, а умре ли надеждата ще умре и България. Затова всички, които ме атакуват всъщност атакуват съществуването на нашата Родина. Аз умножавам надеждата, въртя я, от един българин към друг, пускам постоянно нови и нови игри на надеждата. И всъщност това е правилното наименование на моите игри, не игри на късмета, а игри на надеждата, на надеждата за България. Аз съм повелителя на надеждата на бедните българи, те ми дават своята надежда, аз я вземам увеличавам я и им я връщам обратно. Ако не вярвате попитайте някой от тях, на кого се надяват, на политиците, на бизнеса или на билетчето, което са си купили? Аз знам отговора, а Вие?

Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти

Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ съкратено КРИТ  и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

„Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес.

Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета, докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти. Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни. И така изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, който успяхме да намерим на летище София и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на вашия и нашия жизнен стандарт. Благодаря ви.“

Премиерът Борисов: „Ако има война, ще умрем за НАТО“

Премиерът Борисов поиска право на отговор от медиите за разпространеното негово изказване: „Ако има война, ще се бием за НАТО“, тъй като според него не е успял да предаде както трябва това, което е искал да каже. Публикуваме правото на отговор към себе си на премиера без съкращения:

– Г-н Премиер, Вие официално поискахте от медиите право на отговор на собственото си изказване, че ако има война ще трябва да се бием за НАТО. Да разбираме ли, че се отказвате от думите, които казахте?

– Вижте, много ви моля да не злоупотребявате с този прецедент, значи аз като кажа нещо никога не се отказвам от него, освен ако не кажа нещо друго, след като вече съм успял да осмисля това, което съм казал първо. Моята дума си тежи на мястото и всички, които са имали вземане-даване с мен и са още живи, могат да го потвърдят.Такъв е и настоящият случай, аз не се отказвам от думите си, просто не успях да се изразя достатъчно ясно и точно, съдейки по реакциите на медиите и българските граждани.

Значи искам да успокоя всички, ако стане война, никой от нас, никъде няма да се бие. Както знаете ние първо нямаме ресурси, второ нямаме армия, трето нямаме техника, четвърто нямаме идеологическа подготовка за необходимостта от саможертва в името на нещо, каквото и да било то. Ние имаме един единствен военен пилот и той по нещастно съвпадение на обстоятелствата е едновременно президент и главнокомандващ  на армията. Така че, скъпи български майки, вашите синове няма да бъдат принуждавани да се бият където и да е, за каквото и да било. Нито един български гражданин няма да се бие никъде, срещу никого. В това число включвам и себе си, но да не си помислите, че от страх, просто съвременните военни действия вече не се водят от жива сила, а от автоматизирани военни системи. Особено пък когато става въпрос за противопоставяне на две такива могъщи военни сили, като Русия и НАТО.

Аз самият съм привърженик на един от най-древните методи за решаване на спорове, а именно личностното противопоставяне в двубой на водачите на двете враждуващи страни и не бих се притеснил да се изправя лично срещу президента Путин и да го бия, докато сам не помоли за милост, но това са вече едни отминали времена. Днес всичко се решава с безпилотни дронове, с военна техника, която поразява целта от разстояние хиляди километри и това обезсмисля каквото и да било прилагане на чиста физическа сила. Тоест на нас няма да ни се наложи да се бием за НАТО, дори и да искаме.

Всъщност, аз исках да кажа, че ако има война, ще умрем за НАТО. Защото ние сме член на този военен съюз  и ако се случи война, действително ще умрем заради НАТО. А това, в името на какво умира даден човек, е екзистенциален въпрос, чиито отговор в значителна степен определя смисъла на неговия живот. Така че, ако има война, смисълът на нашия живот като член на НАТО, е да умрем за НАТО.

Знам, че има много хора, които се плашат от смъртта, но бързам да ги успокоя, че в случайна война, смъртта ви ще настъпи бързо и безболезнено, може да питате бойците от ИДИЛ, жертви на руските ракети „Калибър“, всъщност не може да ги питате, но такава е думата. Имам пълното уверение на главнокомандващите в НАТО, че при военни действия на наша територия, руснаците разполагат с такива оръжия, които биха могли да поразят цялата територия на нашата държава и да унищожат цялото население за един единствен миг, бързо и безболезнено. Повтарям – бързо и безболезнено. Тоест вие не само няма да изпитате болка, но дори няма да остане някой жив, който да тъгува за вашата загуба. Има ли война, умираме всички заедно. Всъщност, ако това ще ви успокои, трябва да ви кажа, че вече има готов проект за паметник на геройски загиналия в името на НАТО български народ, който в случай на военни действия, ще бъде издигнат на Луната, защото се предполага, че при избухване на трета световна война, Земята не би била годна за обитаване.

Така че, уважаеми български граждани, не се притеснявайте, че ще се наложи да се биете за НАТО – притеснявайте се, че ще се наложи да умрете за НАТО.“

Работодателите полудяха, свалят заплатите с 50% от септември

Българските работодатели явно са полудели, тъй като планират сваляне на заплатите с 50% от септември месец. Това свое намерение те обявиха на нарочна пресконференция по повод създаването на обща организация на българските работодатели, която да обедини съществуващите до момента няколко подобни формирования. Новата организация се казва „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Тя ще се ръководи от двете най-значими фигури в българският бизнес към настоящия момент, а именно, Методий Свинесчиев и Влачи Лелев. Ето и декларацията с която въпросните господа представиха новото работодателско формирование:

„Ние, българските работодатели и индустриалци, от известно време сме подложени на постоянен медиен натиск и публични нападки, които целят да ни представят като някакви изроди, които целенасочено дават ниски заплати на своите служители. Този натиск се пренесе и на политическата сцена, откъдето също се чуват гласове, които ни подканят да увеличим заплащането на труда в нашите фирми и едва ли не ни обвиняват, че именно нашата политика относно заплащането на труда е причината огромна част от трудоспособното българско население да предпочита да се труди зад граница, а не в България. Ние, казват някои, сме били причината България да се обезлюдява, докато всъщност именно заради работните места, които осигуряваме, в България все още живеят българи. Ние работодателите в България се превърнахме в боксова круша за всички, които искат да натрупат дивиденти пред електората и в кърпа, в която политиците да изтриват вината за положението на държавата от собствените си ръце. Ние обаче решихме, че това не може да продължава така и затова в името на собственото си добруване и охолство, в името на запазването нивото на печалба на нивото необходимо да поддържаме настоящия си жизнен стандарт се обединихме в нова организация, наречена съкратено ОБИР. Време е да отвърнем на удара и затова заявяваме ясно и категорично – Заплати няма да се вдигат. Нещо повече, от септември всички членове на нашата нова организация, се съгласихме да намалим заплатите с 50%. Излизаме на светло, дами и господа. Досега ние се съобразявахме с наложените от държавата минимални осигурителни прагове, като с риск да попаднем под ударите на закона давахме и допълнително възнаграждение на своите работници. От септември всички ще получават само наложените от държавата прагове и нека тогава пак да говорим кой дава по-малки заплати, ние или държавата. Край на черните каси, край на парите в плик. Нека всички работници от септември насочат своя гняв в правилната посока. Досега в името на овладяване на безработицата ние избягвахме въвеждането в експлоатация на модерни роботизирани и автоматизирани линии, но от септември всички спестени от заплати пари ще отидат за закупуването на роботи и на така нужният ни изкуствен интелект. Всички, които са недоволни от заплащането си, са свободни да напуснат още днес. Хиляди роботи чакат на портала.“

Бизнеса иска 1 година предизвестие за да напуснеш работа

 

Българските работодателски организации излязоха с общ пакет от мерки, имащи за цел да се преборят с нарастващата липса на кадри. Според тях българският бизнес е поставен на колене и му се извиват ръцете с насаждането сред работниците на неподплатени с нищо очаквания за повишаване на заплатите. Освен това има огромна заплаха големият български бизнес да изчезне в рамките на следващите 2 години, ако не се вземат крути мерки срещу безотговорното и непатриотично отношение на работещите към българската икономика. „Изправени сме пред реалната възможност българският бизнес да изчезне преди да изчезне държавата България.“ – се казва още в тяхното прессъобщение. По-надолу публикуваме пълният списък с предложените от работодателите мерки за спиране изтичането на квалифициран и неквалифициран персонал:

1. Създаване на система, в която да постъпват данни, за всички завършващи в българските висши учебни заведения  специалисти и която да ги разпределя автоматично за нуждите на българският бизнес, като въпросната система бъде изградена по някоя от европейските програми за развитие на бизнеса в България.
2.  Тези специалисти да бъдат задължени да работят на минимален осигурителен праг 5 години след като завършат, а след това ако искат да напускат да подават предизвестие за напускане със срок една година. Същият срок за предизвестие за напускане да важи и за всички останали работници в българските фирми.
3. Български граждани да могат да работят в чуждестранни фирми развиващи бизнеса си в България, само в случай, че българският бизнес няма нужда от техните умения. Разрешение за това ще се издава от специален орган на българските работодателски организации.
4. Болничен лист да се издава само от лекар работещ във фирмата, в която работи работника, или такъв посочен от работодателя.
5. Никой да няма право да развива собствен бизнес, ако преди това не е работил поне пет години за български работодател на минимална заплата.
6.  Размера на заплатата в България да бъде вписан в конституцията, като не по-голям от 20% от най-ниската средна заплата на останалата територия на ЕС.
7. Всеки работник да е длъжен да повишава квалификацията си за собствена сметка на специални ежегодни курсове организирани от работодателските организации.
8. Въвеждане на часове по български бизнес патриотизъм в образователната система на страната.
9. Въвеждане на 12 часов работен ден и седемдневна работна седмица.
10. Възможност за забавяне изплащането на заплатите за срок от 30 години, а ако работника доживее до пенсия забавените заплати да не му се изплащат.
11. Всеки, който влезе на територията на страната, автоматично да получава българско гражданство и да бъде задължаван да работи в български фирми.
12. Всички българи работещи в чужбина да се задължат да внасят 50% от трудовото си възнаграждение по сметки на българските работодателски организации.
13. Връщане на смъртното наказание за всеки, който поиска повишение на заплатата.

Хомотопия. Част II

Към първа част

Едно от малкото места до което Системата нямаше достъп бе заседателната зала в главния малтусиански храм, храма на Спасението. Там под внушителната статуя на св. Малтус Спасителя, около огромна мраморна маса седяха 10 мъже и 10 жени. Малтусианството бе единствената религия разпространена в световната федерация, тя бе задължителна за всички жители на планетата с изключение на дроидите и андроидите. Самото съществуване на човешката цивилизация според тази религия, се дължеше единствено и само на свети Малтус и неговото дело. Статуята на св. Малтус Спасителя представляваше неговата фигура в пълен ръст с разперени в страни ръце, изблъскващи в гръб мъж и жена застанали от двете му страни. Тя изобразяваше основния постулат проповядван от свети Малтус докато е бил жив, а именно, разделението на разумните видове. Според познатата ни история, тази религия е възникнала в момент на огромно неконтролирано нарастване на земното население, което водело със себе си опасност от срутване на всичко постигнато от хората до този момент, срив на човешката цивилизация и връщане към първобитно съществуване на тези, които успеят да оцелеят след задаващия се цивилизационен апокалипсис. Свети Малтус проповядвал, че любовта между мъжа и жената е грях, който неминуемо води към пълно изчезване на тези два разумни вида. Според него описаният в Библията рай, всъщност представлявал място, където мъже и жени живеели заедно, но без да правят секс по-между си. Те имали всичко, което им било необходимо за да съществуват, но изкушени от дяволската скука, решили да пробват секс между мъже и жени и това разбира се довело до увеличаване на райските жители, а от там и до оскъдица в рая и редица междуособици, когато смесени групи от мъже и жени започнали да воюват по-между си за притежаването на намаляващите ресурси. Именно междувидовия секс, проповядвал Малтус, бил причината за всички беди и, ако искаме отново да живеем в Рая, то трябва да се върнем към първоначалното състояние на нещата, когато сексът е бил само между мъж и мъж или жена и жена, така говорел свети Малтус.
Всъщност новата религия едва ли би добила популярност, ако не бе попаднала в полезрението на клуба Билдерберг и корпорацията Монсанто, които търсели начин да се справят с надвисналата над цивилизацията заплаха. Те отпуснали милиарди от своите средства на светеца и изградили във всички градове храмове на новата религия. На всеки приет в лоното ѝ била обещавана безвъзмездна доживотна издръжка, като единственото условие било да не правят междуполов секс. Всеки който приемел новата вяра се титулувал гей, а след кончината на свети Малтус, гейовете се преименували на малтусианци в негова чест. Привлечени от обещаните облаги последователите на новата религия нараствали главоломно и много скоро, като видели положителните резултати от изповядването ѝ, тя била наложена като задължителна. В рамките на едно поколение, населението намаляло драстично и тогава корпорацията Монсанто предложила да регулира земното население, като отглежда и възпитава в специални учебни заведения, създадени по изкуствен път мъже и жени. Така била създадена и световната федерация, а броят на необходимото население се пресмятал от Системата. Но ето, че днес, 500 години след официалното приемане на малтусианството за единствена религия на човешката цивилизация, изповядвана както от мъжете, така и от жените, Системата бе регистрирала грешка в наложения модел на съществуване на цивилизацията, която грешка според нейните изчисления, би могла да доведе до непредвидими и пагубни последици за установения ред. Заплахата бе засечена от Системата в известния на всички клуб „Билдерберг“ и се изразяваше, както сами се досещате, в осъществен полов акт между мъж и жена, и това, както казахме, 500 години след последно регистрирания такъв инцидент.
– Мислех, че отдавна сме приключили с тази заплаха – каза един от мъжете.
– Всички мислехме така – злобно подхвърли и една от жените.
– Какво толкова се е случило? Данните предоставени ни от Системата потвърждават, че сексуалният контакт е бил неволен, а след приключването му и осъзнаването на стореното и двамата участници са били ужасени – чу се друг глас от залата.
– Не можем да бъдем сигурни. Да, днес може да са ужасени, но утре, ако оставим нещата така, след като се успокоят, те ще започнат да анализират случилото се и ако открият, че удоволствието от извършеното не се различава от това при нормален полов акт, нищо не гарантира, че не биха опитали отново, вече напълно съзнателно от чисто любопитство, а от там, до естественото раждане на хора, крачката е съвсем малка.
– Съгласна съм, представете си, че тези двамата се срещнат отново, за да повторят акта с ясно съзнание. След това като нищо могат да създадат ново движение за междуполов секс. Спомнете си как всъщност е тръгнало малтусианството, от ергенски запой на бедни студенти, единият от които бил свети Малтус, нищо че този епизод тактично е пропуснат в официалната историческа информационна банка.
– Да това действително е заплаха, но какво ще правим с толкова много хора. Свидетелите на междуполовия сексуален акт са почти двеста души, те също би могло да пробват осъществяване на секс с партньор от другия разумен вид. В момента всички са в единични изолатори, но не можем вечно да ги държим там. Можем да ги унищожим и изтрием данните им от Системата, но математическите модели показват, че това ще предизвика доста бъгове, много от тях с непредвидими вероятностни последици.Системата е изчислила, че ще издържи, но това по никакъв начин не гарантира предотвратяването на подобени инциденти за в бъдеще.
– Всъщност уважаеми братя и сестри, мисля, че е дошъл момента да преминем към следващ етап на развитието на нашата цивилизация. Монсанто е готова с пускането в употреба на безполовия човек, центровете му на удоволствие ще могат да се стимулират единствено и само през Системата на виртуалната реалност. Всички полови органи ще бъдат премахнати, в реалния свят те няма да могат да правят секс. това изживяване ще остане достъпно само за нашата общност.
– Значи унищожаваме участниците и свидетелите на този злощастен акт и преминаваме на следващото ниво. Решението е взето и ще бъде заложено в Системата, а сега да се позабавляваме.
И в залата започна оргия, неотстъпваща на древните римски практики.

Хомотопия. Част I

Клубът за плътски наслади Билдерберг е най-посещаваната забележителност под купола на Монсанто, главния мегаполис на световната федерация. Въпреки, че все повече хора се отдаваха във виртуалното пространство на директно мозъчно стимулиране на центровете за сексуално удоволствие, все още плътския секс имаше своите многобройни почитатели, а понякога се случваше дори виртуално пребиваващи да излязат от своето частно виртуално пространство и от чисто любопитство да пробват удоволствията предлагани в това известно заведение. Притегателната сила на клуб Билдерберг се дължи на това, че клубът е единственото място в света, което няма свое виртуално копие и случващото се вътре не бе възможно да се изживее във виртуалното пространство. Според общодостъпните данни в световната информационна система, клубът съществуваше вече над 500 години, а достъпът до него, въпреки, че бе свободен за всеки гражданин на света, се осъществяване посредством записване и се налагаше да се чака с години, докато ти дойде реда.  И днес приемният площад на клуба бе натоварен както обикновено, хиляди посетители се изсипваха на всеки кръгъл час от пристигащите скоростни влакове. Те веднага биваха посрещани от дроиди и андроиди работещи за заведението. Самото заведение бе със статут на обществено учереждение и се стопанисваше от автономна интелигентна система. Има няколко задължителни процедури, които трябва да се спазят, за да бъдете допуснати вътре. Първо оставяте всичките си дрехи и принадлежности на посрещащият ви дроид и обличате лека полупрозрачна роба. И второ, съгласявате се за времето на престоя ви в клуба, да бъдат изключени всичките ви импланти служещи за връзка с виртуалния свят и световната информационна система, това всъщност бе най-тежкото наказание предвидено от световната съдебна система, но тук, то се прилага с вашето доброволно съгласие. След извършването на тези две процедури, към вас се приближава андроид, който ви поднася древни афродизиаци, алкохол и синтетична дрога. Престоят ви на територията на клуба може да бъде не повече от 48 часа в рамките на една година. Закрити и открити пространства, стотици барове, градини фонтани, луксозни индивидуални стаи и огромни зали побиращи хиляди посетители едновременно бяха на разположение на клиентите. Навсякъде се чува древна хипнотична музика, а ако желаете дроидите и андроидите на клуба могат да ви предоставят всякакви сексуални играчки и предизвикателни облекла. Пир на древното удоволствието, от секс с реален партньор, това всъщност предлагаше клуб „Билдерберг“. На територията на клуба няма нито едно холограмно устройство, няма кабини за виртуални изживявания, няма дори древни екрани, които да заместват липсата на връзка с виртуалния свят. Всички стени са изрисувани със сексуални сцени взаимствани от изображения оцелели от античния свят.                                                                                   Зак за първи път идваше в клуба, въпреки че бе на 120 години. Всъщност за първи път идваше и в столицата Монсанто. Преди 5 години, когато системата го попита дали при бъдещето си посещение в столицата ще пожелае да посети и известния клуб, той съвсем механично бе отговорил да. Още във влака, бе заобиколен от мъже, чиято трескава възбуда се предаде и на него. Все още не бе късно да се откаже, но в крайна сметка колебанията му отстъпиха някъде дълбоко в подсъзнанието му, когато се почувства част от това голямо множество хора решили да се отдадат на древните практики за сексуална наслада. Най-много го плашеше изключването от виртуалната и информационната системи, пребиваването изцяло само в реалния свят, па било то и единствено в границите на клуба, го караше да се страхува, че ще бъде безпомощен или по-точно не цялостен. Остави дрехите си на посрещналия го дроид и облече леката прозрачна дреха. На метри от него се виждаше сребристата линия,  маркираща границата, зад която необятната виртуална реалност и неограничения достъп до информация, отстъпваха място на ограничената реалност създавана от собствените му сетива.  Пое си въздух и прекрачи. Почувства се празен и уплашен, някакъв андроид го посрещна и изсипа в гърлото му пареща пенлива течност, преди да успее да се върне и да избяга от този ограничен свят. Резултатът бе светкавичен, почувстват силна възбуда, а сетивата на които отдавна бе спрял да разчита заработиха на пълни обороти.
– Моля, изпийте го – обърна се към него андроида, подавайки му някаква полупрозрачна капсула и още една чаша от същото парещо питие.
– Какво е това? – попита Зак.
– Това е нашият специалитет, коктейл Малтус, сервира се единствено на територията на клуба, няма да го срещнете никъде другаде, нито в реалната нито във виртуалната вселена.
Ама че самохвалко, помисли си Зак, но послушно постави в устата си капсулата и я погълна с коктейла. О, пресвети Малтус! Това е чудовищно, никога досега не бе усещал такова мощно желание за секс.
– А теб мога ли да те изчукам? – ухили се той и чукна похотливо андроида по чатала.
– Съжалявам, но не предлагаме такива услуги, тука се практикува само древен чисто плътски секс, така както е било преди нашата поява.
– Я върви да се претопиш! – изруга го Зак и се огледа около себе си. Недалеч видя две жени сплетени една в друга, погледа ги известно време с интерес, когато срещна погледа на мъж, също толкова възбуден, колкото него. След всеки акт, до него се оказваше андроид с коктейл Малтус. На десетия спря да ги брои. Свети Малтус, та той тука щеше да прави секс с повече реални мъже от колкото бе правил досега през живота си. Трябваше да отиде до тоалетна, помоли един от андроидите да го заведе. Никога не беше виждал толкова мъже и жени да правят секс заедно на едно място, имаше някакво неписано правило, че когато правят секс, мъжете и жените трябва да бъдат разделени, разбира се случваше се понякога да види жени как правят секс, но не и по този първичен начин. Запъти се към единия от басейните, седна на водния бар и изпи поредния Малтус, неистова възбуда отново го обзе. Легна по гръб във водата и заплува, никога не се бе чувствал толкова мъж. Плувайки обзет от възбуда, усети че се блъска в нечий задник. Обърна се и вкара члена си в него. Усети, че около него настъпи необичайна тишина, но продължаваше да лашка, затворил блажено очи. Задника се извиваше и се опитваше да избяга, но той го държеше здраво. Изпразни се за секунди. Задника се отскубна и той чу ужасен крясък:
– Какво правиш глупако, не виждаш ли, че аз съм жена?
Зак отвори стреснат очи. Това наистина бе жена. Той бе чукал жена! ЖЕНА! Ужас! Всички ги гледаха отвратено и заплашително едновременно. Изведнъж при тях се озоваха десетина андроида и ги поведоха на някъде. Зак още не можеше да се опомни, той бе чукал жена и бе изпитал удоволствие, но как е възможно това? От малък го бяха учили, че жените и мъжете са съвсем различни разумни видове, които благодарение на дълги години еволюция и на своя разум, са успели да намерят начин да съжителстват успешно на планетата Земя. Учените смятаха, че подобно постижение е почти непостижимо във Вселената, защото се предполага, че единия разумен вид винаги ще иска да се наложи над другия и в крайна сметка ще го унищожи, но това на Земята не се бе случило, а и все още не бе открита никъде другаде каквато и да била форма на живот, която да потвърди или отхвърли това предположение. Поеха по някакво стълбище, което водеше под земята.
– Къде ни водите? – попита жената, опитвайки да се отскубне от ръцете на андроидите.
– Ще бъдете изолирани за известно време, докато решим какво да правим с вас. Вие нарушихте древното табу на междувидовия секс и Системата изисква вашата изолация.
– Но аз не съм искала да правя секс с него! – кресна жената.
– Съжалявам, но такива са разпоредбите на Системата. Вашето бъдеще ще бъде решено най-скоро. Дотогава ще бъдете настанени в самостоятелни стаи. Всички, които видяха вашето съвокупление също ще бъдат изолирани.
– Поне ми включете, проклетите импланти!
– Съжалявам, но на територията на клуба, това е строго забранено, ще се наложи да изчакате решението на Системата, като обитавате единствено реалния свят.

Към втора част.