Трето писмо до оцелелите от Третата световна война

Етикети

либерален пролетариат, мир, писмо до оцелелите, трета световна война

Здравей непознати читателю,

Датата е 21 април 2022г. и това е третото писмо, което пиша и което ще бъде оставено за бъдещето с надеждата, че ще има оцелели от това безумие завладяло гордо наричащия себе си Homo sapiens вид. Ако четеш това писмо сред развалините на цивилизацията ни, то мога само да ти поднеса моите извинения и да ти кажа съжалявам, тоест не мога да направя нищо, но мога да ти разкажа, това което аз виждам и чувствам  в момента. С това писмо аз апелирах за МИР – МИР на всяка цена, но за някой цената да оставят материалните си интереси и жаждата да владеят света, цената да се откажат от гордостта си и фанатизма на убедеността в собствената си правота е била прекалено висока. Знай, че ти не си първият, който чете това писмо, прочели са го и други преди тебе и те също като мен са били свидетели и участници в случващото се и явно не са направили достатъчно, или не са искали да положат въобще усилия, за да предотвратят трагедията, на която стават свидетели, а има и такива, колкото и да ти е трудно да повярваш, които извличат ползи и не желаят войната да спре. Но всички тези хора, сега, когато ти четеш това писмо нямат значение. То вече не ги касае.

Много хора умират в тази война, невинни хора станали пионки в ръцете на пропагандната машина, пропагандната машина, която не тръби за мир, а само за война. Умират и други, пленници на различни идеологии, убедени че тяхната представа за управлението на света и богатствата му е единствено правата и трябва да бъде наложена с всички възможни средства, включително и военни. А има и трети, които умират за пари, но те са най-малобройни, повечето от тях подклаждат войната отстрани, убедени, че ще спечелят още пари и ще останат живи, за да ги похарчат. Но най-тъжното е, че умират и деца, че се разбиват милиони семейства и човешки съдби. И смъртта на тези деца се използва от пропагандната машина, за да иска още оръжие за да продължи войната, в която ще продължават да умират още деца. Самият Зеленски наскоро е обещал, че ако му предоставят желаното въоръжение ще може да води тази война и десет години. За тези хора, животът на отделния човек, няма значение, защото това не е техния живот. Погълнати от материалистическата си идеология, пред чудото на живота, което може да ти се случи само веднъж, те поставят икономическия растеж, жаждата си за власт и стремежа да наложат волята си над целия свят, за да могат да изживеят клетия си живот в охолството, което са убедени, че заслужават. Наскоро една журналистка, която се казва Бетина Жотева, много сполучливо ги нарече войнстващия, агресивен либерален пролетарият. За тях всички тези жертви са оправдани, всички тези изгубени до момента животи, изгубените животи на тези, които ще умрат от оръжието и с оръжието в ръце, което те им изпращат, са цената, която без угризения плащат, за да може да възтържествува и победи тяхната материалистична доктрина. Собствения си живот обаче не дават, пазят го. Тези, които разпалват войните не са на фронта, или, ако са близо до него, техните семейства са на сигурно място, обезпечени с всички материални удобства, за разлика от бежанците прокудени от войната и оставени на милосърдието на материалистичната им демокрация, която е готова веднага да им осигури работа, за да подсилят икономическия си растеж, но не и да спрат войната за да се върнат и възстановят родината си.

Сигурно се питаш, добре де какво щеше да стане, ако войната беше спряна още в самото и начало, ако нападнатата страна беше отказала да се сражава, какво толкова страшно щеше да се случи? Ще ти кажа – тогава тези хора нямаше да са на власт, а всички мъртви щяха да са живи. Не знам, дали има идеология, която да оправдае воденето на която и да е война, но знам, че всяка война се води за власт и богатство, но не умират тези, които имат властта и богатството.

В момента всички хора, които апелират да не де доставя оръжие на Украйна, да не се подпомага безсмисленото продължаване на войната, на агонията на обикновените хора, на старците, на децата, всички ние сме обявени за врагове. Всички ние, които вярваме, че живота е чудо и, че няма цена, която да оправдае смъртта дори на един човек сме заклеймени от носителите на демократичните ценности, които ценности  в крайна сметка се оказват чисто материални. За тях демокрацията съществува тогава и само тогава когато те са на власт, ако властта не е в техните ръце, тогава демокрация няма. И тази война я водят в името на тяхната демокрация, под чието було се вижда поредната кървава идеология.

Заслужава ли си да умре живота, за да живее правдата и свободата? Докато има живот има надежда, смъртта е висока цена, когато я платиш правдата и свободата губят своя смисъл, а смъртта на някой друг в името на възтържествуването на собствените ти убеждения, е чисто и просто лудост.

И накрая, за да не бъде всичко прочетено до тук просто едно красиво, но безлично философско разсъждение, ще ти представя моята лична позиция. Аз смятам, че за тази война са виновни управляващите в Съединените Американски Щати и техните блюдолизци от ЕС. Тази война, е дълго подготвяна, планирана и подклаждана от тях. Те са виновниците за нейното избухване, те са виновниците за нейното продължаване в момента, те ще са виновни и за нейното евентуално разрастване. Това е моята позиция, но за разлика от тях, аз не съм готов да отнема ничий живот, за да докажа правотата ѝ.

Аз искам МИР, веднага, на момента. За съжаление, когато се водеха преговори за МИР между представителите на Украйна и Русия, Зеленски уби тези от членовете на украинската делегация, които бяха склонни да отстъпят в името на МИРА, нарече ги предатели.

Не знам как да завърша това писмо непознати читателю, може би с пожеланието да няма бъдещи войни или, ако има да се водят само със силата на словото.

Второ писмо до оцелелите от Третата световна война

Етикети

Русия, САЩ, Украйна, война, демокрация, оръжие, пари, трета световна война, цивилизация

Ето, че отново сядам да пиша, правя го, защото писмото ми не е адресирано до моите съвременници, дори и някои от тях да го прочетат. То няма да промени ситуацията, а ще стане поредният затрупан от истеричната пропагандна машина глас. Ако четете това писмо и войната не е свършила, то знайте, че то не е адресирано до вас, но нищо не ви пречи да го дочетете докрай. Лично за мен, това дали ще го прочете или не няма значение, нито пък би ми донесло някакво удовлетворение, ще се радвам обаче, ако то бъде прочетено след години от оцелелите от това безумие, ако има такива. Дано и вие да сте сред тях.

Не знам какво ще пише във вашите учебници по история за тази война, знам, че историята се пише от победителите, а това предполага, че няма да узнаете нищо съществено, а ще се плъзгате по плоскостта на героизирането и обвиването със славен ореол на това само по себе си ужасно нещо, каквото е войната. Аз обаче, ще ви кажа защо се води тази война и от кого – води се за пари от богатите клики от двете страни на фронтовата линия. Едните живеят на изток (в Русия) и се чувстват заплашени от агресивната политика на тези, които живеят на запад (в САЩ). Чувстват се заплашени, защото тези от запад искат да придобият контрол над ресурсите на тези от изток, и нямат никакви задръжки по какъв начин и на каква цена да го постигнат, а тези от изток не желаят да споделят богатството си с тези от запад, което в очите на цивилизования запад е голям грях. Нека да уточня, ако все още не ви е ясно, войната се води и направлява от върхушката на тези две страни, в борба за контрол над ресурси и натрупване на богатство, физически обаче в нея воюват и умират бедните хора, само че не тези от запад. Войната се води на чужда територия, на територията на Украйна, която хората от запад бяха направили свой подстъп към Русия в усилията си да я притиснат и поемат контрол над богатствата ѝ.

И така какво имаме до тука, две воюващи олигархични клики, едната от които – Руската, напада страната сателит Украйна и в резултат получаваме трагедия за милиони хора. Особеното е, че в тази война американци не умират, умират украинци и руснаци и то основно бедните, или такива с промити националистически мозъци, а ужасното е, че всяка смърт най-цинично и безскрупулно се използва за пропаганда, а пропагандата цели освен изграждането на завършен сатанински образ на едната страна и продължаването на войната. Развитата западна цивилизация, чрез пропагандата си оправдава и изисква изпращането на още и още оръжия за продължаването на войната. Тези оръжия трябва да се изпращат в Украйна, докато има поне един жив украинец, който желае да се жертва в тази война и разбира се да убива руснаци, това е много важно. Предполагам, че много от украинците нямат ясен отговор, защо се случва тази война, те знаят за какво воюват, но защо, съмнявам се. Може би се чудите, дали е имало опити за прекратяване на войната и установяване на мир. Да има такива опити, но те не са приоритет на западната пропагандна машина, защото тя не дава жертви в тази война все още, а само оръжия. Те пресмятат цената на тази война в пари, а не в унищожени животи, а парите те си ги печатат и докато има желаещи да умират, те ще им плащат.

Пропагандата, която върви в момента, включително и в нашата държава България, цели насаждане на омраза, а не желание за мир. Украинците бяха излъгани и изоставени, бяха използвани и в крайна сметка пожертвани. Сега тези, които ги излъгаха, седят отстрани и им дават оръжия, но не се намесват лично, защото целта не е да се спаси Украйна, а да се унищожи Русия, или поне да се отслаби и ако това става с цената на милиони отнети украински животи и разбити съдби, ами добре – ние ще им дадем още оръжия. Украйна няма шанс сама да победи в тази война, а и ние няма да и помогнем, но щом се бори ще я аплодираме докато не издъхне.

Западния елит се страхува от мащабна война, защото е много вероятно да загине и тогава, кой ще ги харчи тези пари, но няма нищо против бедните да се избиват за благото на богатите. Само че не е много сигурно, че тази война няма да запали и техните черги, затова и пиша това писмо. Третата световна война де факто все още не е започнала, но вероятността това да се случи, не е никак малка. Нашите войнстващи либерали, които наричат себе си умни и красиви и размахват дипломите си от престижни университети, като пропуск за рая, са особено агресивни в пропагандните си крясъци да изпращаме оръжие. Един от тях ми направи особено впечатление, в коментара си той беше написал, че е готов да плати цената на войната, готов е да плаща по-високи сметки, по-високи цени на стоки и услуги, за разлика от мързеливите и глупавите, (да точно така го беше написал -„мързеливите и глупавите“) но да изпратим оръжие на Украйна, за да може да продължи тя да се бори. Всъщност нека първо да ви обясня кои са умните и красивите, и кои са глупавите и мързеливите. Най-просто умните и красивите са богатите, а глупавите и мързеливите са бедните. Защото да си умен означава да имаш диплома, която ти осигурява високоплатена работа, а да си красив означава, че имаш пари да си купуваш скъпи дрехи и аксесоари, тоест ако нямаш пари не можеш да си умен и красив, поне не и според техните разбирания.  Така че, ако работиш по 12 часа на някаква поточна линия, или в хотел, или в заведение  и т.н. и нямаш пари да си издържаш семейството, то ти си си виновен, понеже не си завършил престижна специалност в елитен университет  и автоматично, щом нямаш пари минаваш от страната на глупавите и мързеливите, които не могат да си плащат сметките. Ако напишеш книга, но нямаш пари си глупав, ако нарисуваш картина, но нямаш пари също си глупав, ако си учен, но нямаш пари също си глупав  – и мързелив, да не забравяме. Нищо, че голяма част от великите писатели, художници и учени са живели в лишения. И това е така, защото всички ценности на тези про-западно настроени хора се свеждат само до една – до парите. Ако нещо не може да бъде купено и продадено, то неговото съществуване е безсмислено, така разсъждават нашите пропити със западни ценности ( всъщност западна ценност, защото тя е само една) съграждани.

Но да се върна на нашия конкретен пример, както писах, този човек беше готов да плаща повече, за да продължи войната в Украйна. Да плаща с пари. За него несгодите на войната се измерват само с пари. Той не е готов да плати с живота си и да отиде да защитава своята кауза с оръжие в ръка, но е готов да изпрати оръжие в нечия друга ръка, чиито притежател най вероятно ще умре, защото е воювал с това оръжие, или в най-добрия случай ще убие някой друг с това оръжие. Тоест нашият приятел е готов да изпрати пари обзет от чувство за справедливост, дори се чувства длъжен да го направи, за да продължат едни хора да се избиват. Този човечец, умен и красив, който може да си плаща сметките, е готов да плаща за това смъртта и трагедията да продължават да вземат нови жертви. Той не допуска, че войната, истинската война, може да стигне и до него, та той има пари, а щом имаш пари никой не може да те убие. Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

Но нека да се върнем към големите играчи, за да не си помислите, че в тази война воюват някакви други ценности освен западните, защото и воюващите от страната на Русия воюват за същите ценности, за правото да изкарват пари от заграбените ресурси на страната, която управляват, без да позволяват на някой да ги заплашва, че ще им ги отнеме. Интересно е, че всяка страна, която притежава някакви природни богатства и откаже да ги сподели със западната цивилизация, рано или късно бива обявявана за враг и въвлечена във война.  И в тези войни загиват цивилни, но за тях никой не плаче и никой не им изпраща оръжие за да се защитават

Но да се върнем на войната, тази толкова ценна война, която западната цивилизация си мисли, че може да поддържа и ограничава в приемливи за нея граници. Защото точно това е целта ѝ, войната да продължи колкото се може по-дълго, без обаче да излиза от границите на Украйна. За МИР пропагандната машина не говори. Аз не разбирам, но все си мисля, че ако имаше желание тази война да бъде спряна то имаше механизъм това да се случи още в самото ѝ начало. Можеше според мен, да бъдат съставени миротворчески части под егидата на ООН, които да се разположат на свободната все още Украинска територия и да спрат по-нататъшното настъпление на Русия само с присъствието си и това все още може да бъде направено, но няма да се направи. Никой няма да отиде да пази живота на жителите на Одеса, но ще им пратим оръжие, за да може да воюват за живота си и ако убият някой друг руснак, супер! Ако умрат, ще направим филм или най-малкото ще използваме шокиращите сцени на смъртта им, за да убедим целия свят да им изпрати още оръжие.

Всъщност, като казах целия свят, то не мислете, че целият свят е против Русия, въпреки че точно това си мислят и вярват нашите поклонници на западната демокрация, но това е защото те са коне с капаци, виждат само това, което искат да видят и повтарят вярванията си като мантра. Всъщност Африка, Южна Америка и по-голямата част от Азия не подкрепят санкциите срещу Русия и то не за друго, а защото са сърбали супата на западния елит, четете бомбите му. Така че целият свят на нашите демократи се свежда горе-долу до Сащ, Канада, Европейският съюз, Австралия и Япония. С просто око се вижда, че светът и в тази война е разделен на бедни срещу богати.

И накрая, сетих се още нещо, което ценят нашите демократи, те обичат силните на деня, обичат славата и известността, успеха е тяхното верую. Ако искаш да успееш, да влезеш в редиците на умните и красивите, трябва да си създадеш обкръжение от успешни и известни хора. Те обичат да се снимат с такива. Затова и тази снимка, която съм поставил в началото, говори много. В средата е бившият комунистически диктатор (така го наричат демократите) Тодор Живков, а от лявата му страна е Соломон Паси, първият евроатлантик в България, човекът който вкара България в НАТО. Защо смятате се е снимал, какво е мислил, когато е правена снимката, какво го е вълнувало? Аз ще ви кажа, бил е щастлив, че стои до другаря Тодор Живков и, че има честта да се снима с него. Усещал е как собствената му значимост нараства с това познанство и съм сигурен, че се е хвалил за да изпъкне с него в очите на другите пишман демократи. Ето заради такива дребни душици започват войните и хиляди хора намират смъртта си. За тях живота на другите не ценен, ценни са само богатствата и парите им, но само ако имат достъп до тях.

Послепис: За ужас на демократите това писмо ще бъде запечатано скрито и съхранено на сигурно място, така че да бъде отворено след сто години и прочетено от хора, които ще учат за тази война от учебници, ако има разбира се оцелели.

Писмо до оцелелите от третата световна война

Етикети

България, САЩ, безумие, военна помощ, война, нато, писмо, русия, смърт, трета световна война, украйна

  

Ако четете това писмо вкъщи удобно седнали пред компютъра или пък от екрана на телефона или друго преносимо устройство, докато в Украйна се води война, то знайте, че то не е написано до вас, но нямам нищо против да го прочетете. Това, че го публикувам на блога си и в интернет, това също няма голямо значение, защото то скоро ще бъде погълнато от вълните на пропагандата, която се лее успявайки да залее всеки глас, всяка мисъл различна от предписаната от силните на деня. Аз не разчитам да ме чуете, нито пък ще се радвам да го прочетете, защото цивилизацията стремглаво се е засилила към своето самоунищожение и утре може би вас няма да ви има.

 Това писмо ще бъде разпечатано и запечатано в капсула, която ще бъде заровена някъде, очаквайки да бъде открита от оцелелите, ако има такива, от настъпващото безумие. То е написано за тях.

И първото, което ще им кажа е, че САЩ и цялата дирижирана от тях западна цивилизация, са сбирщина от най подлите, лицемерни, бездушни и алчни печалбари, които вероятно светът някога е виждал. Защото те насъскаха украинците срещу техните по-могъщи съседи, убедиха ги че могат да разчитат на тяхната подкрепа и когато войната започна им казаха: „Браво вие се биете чудесно и умирате геройски, ние ще ви даваме оръжие докато не загине и последният от вас, а след това ще направим американски филм, в който ще възпеем вашият героизъм и в които, съгласно нашите ценности, президентът Зеленски ще бъде изигран от негър мъж, който се мисли за жена.” И всичко това направиха в името на собствените си печалби, геополитически интереси  и стремеж за налагане на върховната ценност на материализма и ненаситното консуматорско потребление, което да ги прави богати и да изпълва с пари кухия им и безсмислен живот. Тези хора не са мюсюлмани, християни или будисти, те нямат вяра, те са натъпкани чували с пари. За тях, живот без икономически растеж е загуба на време.

И всеки, който мисли различно и отказва да им служи трябва да бъде разорен, съсипан и подчинен, но ако това е невъзможно, то тогава трябва да бъде унищожен. Но забележете, че това унищожение, трябва да бъде постигнато не с цената на техния живот, а с цената на живота на някой друг, а най-добре, ако може така да объркат мисълта на своя враг, че той сам да се съсипе. За целта те печатат пари и купуват хора, промиват им главите с изкусна пропаганда и ги пращат да вършат мръсната им работа. Разделяй и владей, накарай ги да се мразят един друг, да се избиват един друг и когато никой от тях не остане жив, всичко ще е твое, това е политиката им, това е веруюто им.

И сега ние виждаме как един народ загива, как цяла държава умира, попаднала в плен на интригите им, на подлостта и лицемерието им, на жаждата им за власт и пари. И тези хора загиват, вярвайки че нямат друг избор, че не биха могли да оставят оръжието и да спасят безценния си живот. Защото това не би било геройска постъпка, нали разбирате? Но в същото време, тези които героично ги насъскват да умират и им изпращат оръжие, героично седят от страни и гледат от първия ред кървавата трагедия, която са създали и която спонсорират да продължи, докато не умре и последният актьор.

Те са тези, които обучиха украинците да воюват в градовете си, защото там няма армии, няма фронтова линия, на която да се бият военни подразделения, не. На тях не им е нужно това, те искат разрушения, смърт повсеместна и тотално опустошение.  Къде са армиите, защо войната се води в градовете, защо военната техника е в градовете – За да има жертви?! Защо виждаме обикновени хора да подготвят барикади и прегради срещу евентуален руски десант в Одеса. Къде е армията, къде? И кой трябва да воюва в една война, цивилното население или военните. Днес в напредналата ни цивилизация, явно по време на война цивилни няма.

Отвратен съм от всички, които сипят хвалебствия и насърчават украинците да умират геройски, в това няма и капка християнство, и капка вяра в безсмъртието на душата и безценността на живота. И нека си спомним, за един истински българин, истински християнин, истински човек, изправен пред неизброими вражески орди, обграден в старопрестолния град Търнов, водейки героичната му отбрана. Нека си спомним за свети Патриарх Евтимий Търновски, човекът избрал да спаси живота на своите съграждани, пред това да загинат геройски до крак, защото те са щели да го послушат, ако той е поискал това от тях. Когато видял, че няма помощ от никъде и избора е между живота и смъртта, той избрал живота, защото живота е изпитание, а безсмислената смърт е грях. Той е прозрял, че Бог праща изпитание на народа му, но за да го преодолее, този народ трябва да остане жив. И след 500 години, този народ възкръсна, именно благодарение на този му избор. И сега сме изправени пред ново изпитание.

Човек може да се бори и без оръжие, но това не се нрави на западните демокрации, те искат кръв, те няма да ви дадат подслон и утеха, но оръжие ще ви дадат, защото – и това няма да спра да го повтарям, – когато умрете, всичко което остане ще е тяхно, ето затова воювате.

И страшното е, че тези изповядващи ценностите на Мамона развити „демократични”държави, че техните властници вярват, че колкото и хора да умрат, те самите ще останат живи, вярват, че са се подготвили толкова добре, че биха останали живи и след ядрен апокалипсис.

Но толкова, за това писмо, може би ще има и още, но ще видим. И накрая, понеже всички се чудят, под каква форма да изпрати България военна помощ на Украйна, аз ще им кажа: Извадете трабантчето на Соломон Паси от Военноисторическия музей, пъхнете го вътре Пасито и го пратете на Зеленски, да се напъха и той вътре та най-накрая да го вкара Соломончо в НАТО.

Опустошение – цитати

Етикети

борисов, герб, оставка, отровното трио, пеевски, протест

Делян Пеевски: „Искам да благодаря на всички протестиращи, на Отровното трио и най-вече на г-н Христо Иванов, че успяха да намерят начин да разклатят това правителство на мутрите. Ние дълги години бяхме принудени да делим власт и пари с тях, само защото заблуденият български народ гласуваше за ГЕРБ, но сега имаме шанс да си върнем България. Благодарение на брилянтната акция с превземането на Росенец, ние сме на път срещу един плаж, да получим цялата държава. Самозабравилото се управление на мутрите беше на път да смаже ДС и да наложи за пръв път в световната история диктатура на мафията. Благодарение на всички Вас, които в битката между мутрите и ДС избрахте ДС ние ще успеем да си възвърнем изгубените позиции във власта и няма да допуснем повече появата на грешки като Борисов и неговото управление. Дерзайте и ОСТАВКА.“

Бойко Борисов: „Използвам възможността да се обърна към протестиращите. За бога братя не протестирайте. На път сте да разрушите живота на много хора, които намериха подслон и сигурност при моето управление. Аз дадох хляб на много хора, при мен се стекоха хора от всички партии и аз на никого не съм отказал нито пари, нито постове, достатъчно беше да са прости, алчни и верни, за да получат това, което никога, никъде и от никого нямаше да получат. Погледнете председателя на парламента, погледнете министрите ми, погледнете хората около мен и ще се убедите, че без мен всички тези хора, щяха да бъдат тъпкани, мачкани и унижавани до края на живота си, без да имат възможност да вкусят сладоста от живота. Вие сте умни и красиви, защо искате да им отнемете това, което вие самите сте получили даром от природата, позволете им поне малко да се чувстват като вас. Аз съм раздал много пари, но винаги е било по братски, колкото съм отделил за себе си, толкова съм дал и на другите. Бях стъпил на врата на Доган, на Пеевски, на ДС, бях ги наврял в Росенец, а вие разрушихте затвора им и ги пуснахте на свобода. Падна ли аз, идват те, ако щете вярвайте. Казвате, че съм откраднал много пари, но не казвате колко пари е откраднал Доган, колко Пеевски, при все, че Доган сам преди много време ви обясни за обръчите от фирми. Кажете ми сега вие, как да се бориш срещу враг с пари, ако нямаш пари? Затова вземам, защото без пари борбата е обречена и ДС ще продължи да изцежда вашите пари, сили и живот. Затова и ме подкрепя Запада, защото друг няма, който да може да се справи с ДС. Аз съм за ДС това, което бяха приготвили да бъде за мен Пеевски, като шеф на ДАНС, но тогава българският народ ме спаси и ми даде шанс да се справя с този стар октопод. А сега, когато бях на крачка от окончателния им разгром, искате да ме предадете в пастта на звяра. Ето аз ви казвам, нека този протест да направи партия, готов съм да фалшифицирам следващите избори в нейна полза, но такава партия, дори наченка на някаква идейна организация , няма. На кого тогава да дам тази Оставка? На Пеевски? Разберете, че докато имам власт и пари, мога да се боря с тях, едното да ми лисва и край с мене. Преди време бях казал, че аз съм прост и вие сте прости, и затова се разбираме, но има и още, аз съм алчен и вие сте алчни, и затова не се разбираме. Но дори и сега не оставам без надежда, че ще мога да продължа борбата с ДС. Вярвам, че има реален шанс Слави да отнеме електората на БСП и така в Парламента да влезем ГЕРБ, Слави и ДС. И при такъв развой на нещата е много вероятно управлението да бъде в стил „Шоуто на ГЕРБ“, та да видите има ли такава държава, нема ли!“

Отровното трио: „ОСТАВКА! МУТРИ ВЪН! Ние се борим с мафията и я уплашихме още от самото начало, това никой не може да не ни го признае. Още първите дни ни предложиха да ни купят, но ние устояхме. Не се поддадохме на предложение, на което не можеше да се откаже, защото сме твърдо срещу мафията. Но в същото време няма да я предадеме и никога няма да разберете, кой ни предложи пари, защото така. С мафията шега не бива, нейните лични данни ще ги опазим в тайна, както изисква конституцията. Но в същото време искаме да предупредим всички, които са срещу протеста, че имаме инструментите да разкрием личните им данни, да ги направим достояние на всички и да ги предадем на народния съд на протеста. Правили сме го и ще продължаваме да го правим, Който не е с нас, който е срещу нас, ще се разправя с нашата тълпа. Питат ни кои сме ние. Опитват се да внушат, че ние сме лидерите на протеста, искат да преговарят с нас. Разберете веднъж и завинаги, ние сме лицата на протеста, лидерите са другаде, няма да ги видите, нито пък ще ви разкрием техните лични данни. Ние сме отровата на протеста, ние сме отровното трио и се гордеем с това. Нашата цел и ние никога не сме я крили е да отровим този протест, да го озлобим, да изкараме на повърхноста вековната злоба на роба. И за тази си цел, както е казал Левски – „Не отказваме помощ и от Дявола.“ И мисля, че успяхме. Толкова страх, гняв, кръв и насилие не е имало отдавна по жълтите павета, но сме жадни за още. Отровата в нас е безкрайна, самата ни кръв е отровна. Пиатат ни какво искаме, какви цели имаме и за какво точно се бориме? Ние имаме една цел – ОСТАВКА! И там свършва всичко, той пада, друг ще го смени и толкоз. Какво тук значи някаква си личност? Ние не мислим какво следва, отровата не мисли, тя действа. Но не мислете, че някъде някой не мисли и не крои планове, бъдете спокойни за това, има кой да мисли. От тълпата се иска само гняв, злоба и кръв, за да постигнем заветната цел – ОСТАВКА. Това е задачата на Отровното трио, а не да мисли за после или да предлага някакви алтернативи. Разделяй и злобей – ОСТАВКА!“

Останете си ВКЪЩИ, останете си ГЛУПАВИ

Страхувам се! За първи път в живота си наистина се страхувам. Страхувам се от това, че хората се страхуват от корона вируса, а не от факта, че свободите им се ограничават тотално. Страхувам се, че хората приемат това доброволно, че е толкова лесно да накараш цялото човечество да живее в клетки. В момента хората са под нивото на животните, защото животните са свободни, а вие не. Треперейки за живота си разумния уж до скоро човек, вече не е разумен и не само, че не е разумен, но не е и човек. Вие вече сте поробени, остана ви само виртуалния свят, илюзията за социални контакти през социалните мрежи и правото да работите, ако има нужда от вас, докато умрете. Вие нямате право да живеете, а само да се подчинявате – безпрекословно. Властелините успяха и ви поробиха, напечатаха хиляди цветни хартийки, даже не ги напечатаха, а ги набраха на клавиатурата и купиха вашата свобода, остатъците ви от разум и ви продадоха страх. Който се страхува, ще му бъде платено, който се подчинява – ще му бъде платено, който не живее – ще му бъде платено. Вие вече нямате достъп до физическия свят, той е за тези който карат скъпите коли, тези които ви управляват, за вас е виртуалната вселена, ако имате компютър и достъп до интернет и пари да си ги платите. Вие вече ще живеете в клетки, не само, че ще живеете в клетки, но и ще си плащате за това, ако можете! Защото огромната част от новоотпечатаните пари ще отидат в джобовете на тези, които ви наплашиха и с тях те ще ви държат вкъщи. Останете си ВКЪЩИ, останете си ГЛУПАВИ!

 

Бойко: „Не сме забравили предизборните си обещания – Работа, работа, работа“

Етикети

безработица, бойко борисов, герб, германия, пандемия, работа

Извънредно изявление на българският премиер г-н Бойко Борисов:

“ Искам да успокоя българските граждани, че ние от ГЕРБ не сме забравили предизбороните си обещания. „Работа, работа, работа“ , е и си остава  целта, която сме си поставили и ще гоним до края на мандата, та даже и на света, ако се случи да е по-време на мандата. Днес вече имаме 70 000 безработни с, което сто пъти надминахме броя на заболелите от корона вирус, но заради пандемията се наложи много хора да изгубят работата си, за да не изгубят живота си. Благодарение именно на този показател, защото в другите държави броят на безработните и на болните е почти едно към едно, ние получихме оферти от чужбина за наемане на българи там, като сезонни работници. Днес говорих с Меркел и с Камерън и те ми заявиха, че са готови да приемат всички българи загубили работата си, да работят в събирането на реколтата по полетата на Великобритания и Германия.  „Вие, ми казаха те, се доказахте, като корава и неизтребима нация и сте единствения шанс на Европа да се пребори с глада, който я очаква, ако селскостопанската продукция не бъде прибрана. Още повече, че сме запознати с вашия предизборен ангажимент „Работа, работа, работа“ и сме готови да ви помогнем да го изпълните, така щото българските избиратели да не се почувстват излъгани и на следващите избори да гласуват отново за ГЕРБ.“ Аз искрено ги уверих, че още от утре започваме извозването на български безработни, които първо ще изкарат еднодневен курс за парашутисти, за да можем директно да ги спускаме от въздуха там където са необходими и да избегнем влизането им в контакт с местните заразени граждани на Европейския съюз и Обединеното кралство.  Така че българи, ние за пореден път сме призвани да спасяваме Европейската цивилизация, от утре всички които са вече регистрирани и тепърва ще се регистрират на борсата, ще получат призовка за мобилизация. Така че стягайте се и  – Работа, работа, работа.

Генерал Муайтайфчийский „Всички ще умрат, но някои няма.“

Етикети

ваксина, генерал, извънредно положение, карантина, коронавирус, лекарство, мутафчийски, пандемия

Представям ви ексклузивното си интервю с началника на Оперативния щаб за борба с коронавируса:

– Здраве желаем, г-н Генерал – може ли да вляза?

– Можете да влезете, но не съм сигурен, че ще можете да излезете – поне не и в близките 14 дни.

– Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с мен и да отговорите на въпросите ми.

– Не ми благодарете предварително, защото не съм сигурен, че ще мога да отговоря на всичките ви въпроси. Откакто участвам в тези брифинги, се наслушах на какви ли не тъпи въпроси, на които и Господ не би могъл да отговори, но това не е най-страшното. Най-страшното е, че след всеки досег с журналисти се чувствам все по тъп и по-тъп и се улавям, че самият аз вече говоря глупости. Честно ви казвам, започвам да разбирам хората, които не гледат телевизия и не четат вестници. Така че карайте направо, а аз ще отговоря, докъдето ми стигнат умствените възможности.

– Да започнем с първия въпрос – Защо хората не могат да излизат свободно навън и да се разхождат из парка с децата си?

– Вижте, аз самият не се срещах с много хора и преди. В началото на кризата смятах, че хората са умни, но след първите няколко брифинга, когато различни журналисти започнаха да ми задават един и същ въпрос под различна форма и да задълбават в незначителни неща, се уплаших. Щом, рекох си, представителите на четвъртата власт са толкова прости, то какво остава за обикновеното население, а и, честно казано, досегът ми с изпълнителната  и законодателната власт също не ми вдъхна доверие в умствения капацитет на нацията. Тогава реших, че към редовите хора трябва наистина да се подхожда като към пушечно месо, със строги заповеди и жестоки наказания. Загуба на време е да обясняваш на всеки каквото и да било, още повече, че почти всеки българин си има собствена теория на нещата. Ако слушате внимателно брифингите, ще се убедите, че и журналистите не слушат какво питат техните колеги, а единствено се стремят да се доберат до микрофона, за да зададат собствения си въпрос, който са намислили още преди да влязат в залата и, убеден съм,  постоянно са си го повтаряли на ум, за да не го забравят докато им дойде реда и поради това не са чули, че вече някой го е задал. В този смисъл, аз смятам, че българите са глупаци и независимо колко пъти сме им повтаряли какви мерки трябва да вземат, ако ги оставиш на самите себе си, те няма да ги вземат.

– Тогава кога да очакваме да паднат ограниченията?

– Този въпрос ми е любим, но понеже сега сме на спокойно място в моя кабинет, без около нас да жужат ято журналисти, ще мога да ви отговоря по разбираемо. Мерките ще паднат, когато вирусът спре да съществува по целия свят и остане само в България. Когато всички чужденци го преболедуват  и добият имунитет към него, тогава и само тогава ще пусна българите свободно да щъкат където си искат, защото тогава ще можем да разчитаме на помощ от целия свят, за да се справим с него. Освободим ли българите днес, ще трябва да разчитаме само на себе си, което ще рече на никой.

– Но не сте ли съгласен, че все пак всички ще трябва да преболедуват вируса и – рано или късно, тези които се разболеят по-тежко, ще се наложи да бъдат обгрижени от здравната ни система? Тоест това което правим в момента е само отлагане на неизбежното?

– Ето, отново тъп въпрос, идва ми да ви прасна по главата с нещо тежко и да ви впиша в статистиката на загинали от корона вируса, защото ако не беше той,  нямаше да има нужда да отговарям на тъпия ви въпрос. Аз нали това ви обяснявах до сега?! Естествено, че всички – така или иначе, ще го прекараме този вирус – или хайде, почти всички, но ако всички се разболеем едновременно, няма кой да ни помогне. Представете си, че сте на плажа с още хиляда човека и един спасител и нито един от вас, освен спасителя, не може да плува, но решите всички едновременно, без спасителя,  да влезете в морето и започнете да се давите. Представихте ли си го?

– Да.

– Браво, поне въображение имате. Отговорете ми сега на въпроса, колко човека ще успее да спаси спасителя на плажа?

– Ъ-ъ-ъ-ъ! Един?!

– Отново Браво! Явно все пак имате някакво образование. Поздравете учителката си по математика от мен – ще кажа на Бойко да и даде хиляда лева, напомнете ми да не забравя. Ние сме в същата ситуация, само че аз съм спасителят, но нямам лекарство и в моя случай дори и един да се дави, няма да мога да го спася, тоест аз съм в по-лошо положение дори от спасителя на плажа. Затова не давам на никой да излиза.

– Мисля, че ви разбирам, но все още не мога да ви разбера. Ние няма всички да умрем от корона вирус , дори и всички да се заразим с корона вирус. На Земята има много най-различни болести от които умират постоянно много хора и то болести, за които има лекарство, тоест, наличието на лекарство не е гаранция, че човек ще оживее от която и да е болест, а освен това много хора умират от чисто нещастни случаи, като катастрофи или пък във военни конфликти. Каква е разликата дали ще умреш от корона вирус или от тигана на жена си?

– Вие все още не можете да разберете причината за всички тези мерки, нали? Не успявате да откриете разликата между другите заболявания и корона вируса?

– Честно казано, да. Не разбирам защо не ни оставяте да умрем от корона вирус, докато ни оставяте – имам предвид здравната ни система като цяло, да си умираме свободно от всякакви други болести?

– Вече сте близо до същността на причината, но все още ви убягва. Сега ще ви запозная с теорията на конспирацията. Виждате, че целият свят предприе драстични мерки за справяне с корона вируса и се питате защо не се въвеждат подобни мерки и при други заболявания. Отговорът е: Защото всички ще умрат, но някои няма. И нашата задача е да предпазим тези, които няма да умрат. Както сам отбелязахте, срещу другите болести съществуват ваксини и лекарства, но срещу тази няма, на всичкото отгоре този вирус се оказва силно заразен и с все още неустановен, но несъмнено дълъг период на преживяемост върху различни повърхности. Най-лошото е, че не е изпуснат от някоя секретна лаборатория, а се е пръкнал от майката-природа, която смятахме, че вече сме подчинили. Този вирус не подбира и няма гаранция, че няма да зарази неправилните хора.

– Кои са тези хора?

– Как кои, глупако! Елита на света, тези които управляват тази грешна Земя, тези, които я владеят, тези, които притежават богатствата ѝ и се разполагат с тях, така, както намерят за добре. Това е страшното, че те също се разболяват и могат да умрат, а вярват, че са близо до постигане на безсмъртието, но сега разбират, че бъркат липсата на стареене с безсмъртие и че никой не може да им гарантира безсмъртие, защото дори да те пазят най-добрите, най-елитните охранители,  те са безсилни срещу корона вируса. Виждате, че дори и в България, вече имаме болни депутати, бизнесмени и т.н.  Нашата главна задача, задачата на целия свят, е да опази точно този световен елит. Затова вие нямате право нито да излизате, нито да работите, нито да мислите и да задавате тъпите си въпроси. Радвайте се, че все още имате право да живеете.

– Добре де, но как да живеем, ако не можем нито да излизаме, нито да работим, за да не ви заразим?

– А бе това никой не го интересува, стига толкова с тъпите ви въпроси – и без това ви казах прекалено много. Аз излизам, а вие оставате тук докато реша.

– Но, как да си публикувам интервюто?!

– Ти не разбра ли, че това интервю бял свят няма да види, просто реших да си поговоря с някой. Ти по-добре се моли да излезеш от тука, а не мисли за интервюто.

„Политици“ „Работодатели“ Роби

Етикети

политици, престъпници, работодатели, роби

 

Конституция на Българското Княжество,1879г.
Глава XII,
за гражданите на Българското Княжество

61. Никой въ Българското Княжество
не може ни да купува, нито да продава
человечески същества.
Всекой робъ отъ какъвто полъ,
вера и народность да бъде,
свободенъ става,
щомъ стъпи на Българска територия. 

Това е пишело в известната ни под името Търновска конституция, но днес това не е вярно. Днес, освен, че всеки стъпил на българска земя става роб, но и всеки живеещ на Българска територия е превърнат в роб и то не просто роб, но роб-престъпник. Държавата България е само илюзия, тя е превърната в един декор, крепен от престъпници, разделили си ролите на „политици“ и „работодатели“. И тези престъпници, овладели властовите позиции в държавата, са написали закони, които превръщат останалото население в робска маса, която носи съдебна отговорност за това, че се е примирила в името на физическото си оцеляване да погази закона съвместно с престъпниците, които са го създали. Сигурно ви звучи объркващо, но ето ви пример: Вие си търсите работа, кандидатствате и отивате на интервю, там престъпникът изпълняващ ролята на работодател ви казва, че ще ви осигурява на минимална заплата, а ще ви изплаща съвсем друга в пликче. Това са черни пари, които трябва да се изперат и вие служите като средство те да бъдат изпрани и вкарани в икономиката, откъдето отново, вече чисти да попаднат в ръцете на нашите престъпници  – „политици“ и „работодатели“. И всичко това е масово явление, почти всички големи български работодатели са свързани с ДС или директно или по роднинска линия, и не спазват закона, защото са закриляни от политиците  срещу скромна комисионна, от частта спестени пари, че не ви осигуряват реално. В момента, в който се съгласите да работите за такъв работодател, вие автоматично се превръщате в престъпник съгласно приетите от тях закони, защото работник, който се е съгласил да се осигурява на една заплата, а да взема друга се счита от закона за съучастник и носи като такъв наказателна отговорност. Още ли сте объркани? И така, след  като сте започнали работа и сте станали част от престъпния свят на българският бизнес вие вече сте изцяло техен роб. Ако решите да се оплачете в Инспекцията по труда, ще ви бъде наложена санкция, чудно нали? В същото време политици и работодатели си поделят спестените от вашите осигуровки, пари и изяждат, изпиват и хвърлят по курви парите, които би трябвало да гарантират спокойните ви старини. 

Все още ли вярвате че живеете в държава? Разни празнодумци тръбят, че всеки отделен човек е част от държавата и това, което се случва в нея е в резултат на неговите действия, и той сам носи отговорност за положението в което е изпаднал. Глупости! Всички ние сме делегирали управлението на държавата на политиците. Затова е създадена тази държава, за да може едни да се грижат за управлението, докато другите работят за създаване на благата, но те са намерили удобен предлог да прехвърлят отговорността за престъпленията си върху обикновения човек. Държавата е създадена за да ни защитава от престъпниците, но когато престъпниците са на власт, както е в България, държавата спира да съществува, тя е илюзия и вие живеете в нея. Няма логика държавата да прехвърли обратно върху работника отговорността да се защитава от некоректни работодатели. Именно това абсурдно положение, заплахата да се превърнат в роби-престъпници, принуди милиони българи да напуснат страната, така както се е случвало и по време на Турското робство, те избраха да живеят свободни в чужбина, вместо да останат и да се превърнат в съучастници и роби на престъпниците – политици и работодатели. Защото това са възможните избори, свободен в чужбина, роб-престъпник в България или, възможност, която малцина са избрали – последовател на революционното действие.

Цялата тази престъпна власт, покровителстваща престъпния си бизнес доведе до обезлюдяване на България и криза в така добре замислената им схема, а именно липса на кандидати за роби-престъпници. И тука нашите скъпи престъпници измислиха схема, да внесат роби от чужбина. Водещите български работодатели, като видяха, че в държавата им са останали само болни и стари роби, нададоха вой до небето, та да може бюрократите в Брюксел, да им разрешат да си вкарат роби от вън. И ето, завъртя се въртележката, редица организации представляващи българите в чужбина, Молдова , Бесарабия и т.н. влязоха в съглашение с нашите престъпници и срещу скромна комисионна им съдействат да си вкарат здрави и млади роби. И тъжна е тази картинка, когато виждам, как потомците на българите избягали от Турското робство, се връщат в България за да попаднат в ново робство, по страшно, по-лукаво, по-безскруполно, робството на българската престъпна власт.

И така, ние нямаме вече държава, живеем безропотно в една робска територия и ако има нещо което можем, което сме длъжни да направим, то това трябва да бъде Революционно действие. А какво да е то, всеки трябва сам да реши.

„Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва!
Г.С.Раковски
Из: „Позив към българите за въстание“

Правителството на ГЕРБ подава оставка. Борисов: „Готов съм за затвора.“

Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. Това става ясно от интервю на премиера Борисов за водеща българска медия. Ето пълния текст:

– Г-н премиер, смятате ли, че скандалът с продажбата на ЧЕЗ, ще се отрази на вашето управление?

– Скандалът с ЧЕЗ ще сложи край на нашето управление. Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. В момента обмисляме и водим преговори с различни политически и дипломатически лица, как това да се случи, без да излагаме на риск съществуването на Българската държава.

– Вие сериозно ли . . .?

– Аз винаги говоря сериозно. Мисля, че ГЕРБ попадна в умело заложен капан. Капан заложен ни от ДПС. Когато дойдохме за първи път на власт, беше ясно, че наш основен противник е именно ДПС, ние се заехме да ги разбием и докато го правихме, разкривахме тяхната перфектно разработена система за забогатяване от властта. Когато видяха, че трудно ще ни се противопоставят, ДПС решиха да ни изкушат, да ни покажат как се краде, какви огромни възможности за разграбване на държавата съществуват, особено, когато се ползваш с такава подкрепа, с каквато се ползва ГЕРБ. Те ни показаха възможностите за формално законно и безнаказано забогатяване и ние се изкушихме. Алчността ни заслепи, нашите кадри, нашите апаратчици по места, очакваха все повече и повече доходи, самите ние не виждахме граници в усвояването на огромни суми за лична облага. КТБ бе само прелюдия, към поставянето на всички финансови потоци в България под контрола на ГЕРБ. И сега, самозабравили се, ние ще трябва да платим цената, а ДПС очаква с нетърпение нашия неизбежен крах за да възползва от възможността за реванш. Все още обаче, имаме възможност да спасим България, като направим всичко възможно, властта да не попадне в ръцете на ДПС, те трябва да слязат от българската политическа сцена заедно с нас и заедно с нас да влязат в затвора.

– Нима искате да кажете, че ще влезете в затвора?

– Аз съм готов за затвора, аз искам да вляза в затвора, аз трябва да вляза в затвора, ако искаме българските граждани да не загубят усещането си, че все пак съществува държава, моето влизане в затвора е неизбежно. Разбира се, аз няма да вляза в затвора сам, с мен ще влязат всички, които ме подучиха как се краде, как се облажава от властта, които направиха от мен, от един престъпник с чест -, един алчен, безпринципен и безчестен човек, направиха ме продажник.

– Все пак, няма ли да остави нещо добро управлението на ГЕРБ?

– Нищо, нищо, нищо. Всичко, което започнахме с най-добри намерения, бе опорочено от нашата алчност, всичко бе вкарано в схеми за бързо забогатяване, за източване на държавни и европейски средства. Ние не само, че не успяхме да направим България модерна държава, ние я върнахме сто години назад. Магистралите ни, се рушат. Затрихме БДЖ, когато цяла Европа пътува с влакове. Опропастихме проекта Южен поток, докато лукавата Меркел строи Северен поток 2. Ние разграбихме България, а което не можахме да присвоим, продадохме. Ние продадохме и националните си интереси и сме на крачка да продадем и националната си идентичност. Ние почти убихме България.

– Но как стигнахте до този катарзис?

– Вчера попитах Гинка, дали знае закона на Ом. И тя ми каза, че познаването на законите е работа на нейните адвокати, а ако този закон на Ом пречи на финализирането на сделката, все пак разчита, че ние от ГЕРБ можем да го внесем отново за разглеждане в Парламента и да го променим. Тогава си казах: „Боже, Тато, какво направих?“

Третополова приказка за Червеното шапче

Реших и аз, като съвременен и освободен от предразсъдъци човек, да допринеса за утвърждаването на свободата да избереш пола си според това какъв се чувстваш и тъй като смятам, че съществуването на мъжки и женски род в българският език е една от основните пречки в осъзнаването, че всички сме джендър, преработих приказката за „Червената шапчица“ в изцяло среден род, като се надявам Образователното министерство и всички ЛГБТ общества и техните НПО-та да вземат пример от мен и да отпечатат за следващата година учебниците на българските деца в изцяло среден род. Разбира се не правя това безкористно, а се надявам да получа и аз най-накрая някакъв приз от някое НПО, например за най-джендър блогър и моята новаторска творба да влезе в световния новинарски поток. Освен това смятам да кандидатствам за подпомагане от някоя либерална фондация и да издам сборник с третополови приказки. И така:

Приказче за Червеното шапче

Имало някога едно малко сладко детенце. Всеки го обиквал от първо погледче, но най-много го обичало бабето му, което всеки път се чудело какво да даде на детето. Веднъж му подарило шапче от червено кадифе, което му стояло тъй хубаво, че то не искало да носи друго и затова хората почнали да го наричат Червеното шапче.

Едно денче майчето му рекло:

— Червено шапче, ето ти малко козуначе и едно шише вино. Занеси ги на бабето си, защото то е болно и немощно и трябва да се подкрепи. Тръгни, докато слънцето не е почнало да прежуря, върви мирно и тихо и не се отбивай от пътчето, защото може да паднеш, да строшиш шишето и да оставиш бабето си без вино. А щом влезеш в стайчето й, недей забравя да поздравиш с „Добро утро“ и не любопитствувай да видиш какво става край тебе.

— Ще направя всичко така, както ми поръча, мамче — рекло Червеното шапче и подало ръчиче на майчето си за сбогом.

Бабето живеело чак в горището, на едно часче път от селото. И когато Червеното шапче навлязло в горището, срещнало я вълчето. Но Червеното шапче не знаело, че то е свирепо зверче, и затова никак не се изплашило.

— Добро денче, Червено шапче — рекло то.

— Добро денче, Кумче Вълче.

— Къде си се запътило рано-рано, Червено шапче?

— У бабето.

— Какво носиш в престилчето?

— Козуначе и вино. Козуначето месихме вчера за болното ми и немощно бабе — да похапне и да се подкрепи.

— Къде живее бабето ти, Червено шапче?

— Още четвъртче часче пътче навътре в горището: къщето й е под трите високи дъбчета, а малко по-надолу е лещачето, сигурно го знаеш — рекло Червеното шапче.

„Малкото и крехко детенце е добро хапче, сигурно е по-вкусно от старото — рекло си на умчето вълчето, — но трябва да подхвана хитро работчето, та да излапам и двете.“

Повървяло малко редом с Червеното шапче, а после рекло:

— Червено шапче, я виж какви хубави цветя има наоколо! Защо не поглеждаш какво става край тебе? Струва ми се дори, че не чуваш как сладко пеят птичетата. Вървиш право напред, като че си тръгнало на училище, а тука, в горището, е толкова весело!

Дигнало очи Червеното шапче, видяло как слънчевите лъчета се провират игриво между листата на дърветата и как земчето е осеяно с хубави цветя и си рекло: „Ще зарадвам бабето, ако му занеса китки свежи цветя; още е толкова рано, че пак ще стигна навреме“.

Отбило се от пътчето и влязла в горището да подири цветя; но щом откъснело някое, зървало по-надалеко друго още по-хубаво, спускало се към него и така навлизало все по-навътре и по-навътре в горището.

А вълчето отишло право към къщето на бабето и похлопало на вратничето.

– Кое е там?

— Аз съм, бабе, Червеното шапче, нося ти козуначе и вино. Отвори!

— Натисни и си отвори! — викнало бабето. — Съвсем без сили съм, не мога да стана от леглото.

Натиснало вълчето ръчлето, вратничето се отворила и то, без думче да продума, отишло право към леглото на бабето и го нагълтало цялото. После облякло негови дрехчета, сложило нейно домашно шапче на главето си, мушнало се в леглото и дръпнало завесето пред него.

А Червеното шапче все тичало за цветя и когато набрало толкова много, че не могло да носи повече, сетило се за бабето си и отново се запътило към него. Позачудило се, че вратлето е отворено, а като влязло в стайчето, всичко вътре му се сторило някак странно, та си помислило: „Друг път ми е толкова приятно у бабето, а днес, кой знае защо, ми става страшно!“

— Добро утро! — викнало то, но никое не й отговорило.

Отишло тогава до леглото и дръпнало завесето. Бабето лежало в леглото, но било нахлупило шапчето ниско над лицето си и имало много чудновато видче.

— Ой, бабе, колко са ти големи ушите!

— Да те чувам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи очите!

— Да те виждам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи ръченцата!

— Да те сграбча по-лесно.

— Ой, бабе, колко е голямо устето ти!

— Да те изям по-лесно.

Още не издумало всичко, скочило вълчето изведнъж от леглото и нагълтало клетото Червено шапче цяло-целеничко.

Уталожило вълчето гладчето си, мушнало се пак в леглото, заспало и захъркало тъй силно, че се чувало чак навън. Точно по това време край къщето минало едно ловче и си рекло: „Старото хърка много силно, трябва да видя да не му се е случило нещо лошо“. Влязло в стаята, спряло се до леглото и видяло в него вълче.

— Тук ли трябваше да те намеря, старо злосторниче? — викнало то. — Отдавна те диря.

Дигнало пушчето и се прицелило, но му минало през умчето, че вълчето може да е нагълтало бабето и едва ли ще му се удаде да го спаси. Не гръмнало, ами взело едно ножче и почнало да разпаря търбухчето на вълчето. Като го поразпорил малко, пред очите му светнало Червеното шапче; рязнало още малко и ето че детето изскочило и рекло:

— Ой, колко бях се изплашило! В коремчето на вълчето беше ужасно тъмно.

После излязло живо и бабето, но едва-едва дишало. Червеното шапче донесло няколко едри камъчета и напълнило с тях търбухчето на вълчето. Събудило се то след малко, рекъло да скочи от леглото и да побегне, но камъчетата били толкова тежки, че то се строполило на земчето, пребило се и умряло.

Зарадвали се тримата много. Ловчето одрало кожето на вълчето и си отишло у домчето, бабето изяло козуначето и изпило виното, които й било донесло Червеното шапче, и се подкрепило, а Червеното шапче си рекло: „Докато съм живо друго пътче няма вече да се отбивам от пътечето и да навлизам в горището, щом мамето не ми позволява“.

Някои разправят, че веднъж Червеното шапче пак тръгнало да носи нещо печено на старото си бабе, заговорило я друго вълче и искало да го отбие от пътчето. Но Червеното шапче не го послушало, продължило все напред и казало на бабето си, че го срещнало вълкче и й рекло „добъро денче“, но в очите му святкало злобе.

— Ако не бяхме на главното пътче, сигурно щеше да ме изяде.

— Ела да заключим вратето, та да не може да влезе — рекло бабето.

След малко вълчето похлопало и викнало:

— Бабе, отвори! Аз съм, Червеното шапче, нося ти нещо печенко.

Ала двете се спотайвали вътре и не отворили вратето. Повъртял се сивокожото зверче около къщето, повъртяло се, па накрая скочило на покривчето: решило да почака, докато Червеното шапче тръгне за домчето си, та да се примъкне подире му и да го изяде в тъмното. Ала бабето разбрало какво си е наумило.

Пред къщето имало голямо каменно корито и бабето рекло на детето:

— Червено шапче, вчера варих надениче. Вземи ведрото и излей водето от тях в коритото!

Носило Червеното шапче водче, носило, докато напълнило голямото, много голямо корито чак догоре. Миризмичето от наденичетата блъснало вълчето в носето, то почнало да души и да гледа надолу, и накрая вратлето му се източило и станало толкова дълго, че вълчето не можело вече да се задържи и почнало да се пързаля. Плъзнало се от покривчето, паднало право в голямото каменно корито и се удавило.

И после Червеното шапче тръгнало весело назад към къщето и никое не му сторило нищо лошо.

10 прогнози за България за новата 2018г. направени от Изкуствен Интелект

Представяме на вниманието на нашите читатели 10 прогнози за бъдещето на България през 2018г. направени от най-мощния Изкуствен Интелект в света:

1. България ще стане първата страна в света без железопътен транспорт, всички железопътни линии ще бъдат асфалтирани в опит да бъдат усвоени европейските средства до последната стотинка.
2. . България ще стане първата страна без селско население, премиерът Бойко Борисов тържествено ще закрия последното българско село и ще обяви пълната победа на МВР над битовата престъпност по селата.
3. Българските работодатели ще успеят да наложат мораториум върху използването на Изкуствен Интелект в страната, заради опасения, че няма да могат да го конторолират.
4. Заради липса на специалисти и работна ръка, работната седмица ще бъде увеличена от от пет на седемдневна, а работния ден от 8 на 12 часов.
5. Заплатите в България ще скочат с 50%, което ще я изстреля на първо място в световните класации по този показател, но цените ще скочат с 200% , за да може печалбата на бизнеса да запази своя устойчив ръст.
6. Български бизнесмен ще отвлече самолет с чуждестранни специалисти в опит да реши проблема си с недостига на квалифициран персонал.
7. Здравната каса ще сключи договор с мобилните оператори с цел подобряване качеството на българското здравеопазване, чрез увеличаване броя на изпращаните в помощ на болните българи есемеси.
8. България ще влезе в световните новини с факта, че българите минали през образователната система на страната са по-прости от тези, които въобще не са ходили на училище.
9. България ще учуди световните финансови пазари, като премине от лева към талончета за триене, които ще станат официално платежно средство в страната.
10. В опит да модернизира армията си, България ще се откаже от пилотираните изтребители и ще направи обществена поръчка за внос на дронове, но поръчката ще бъде объркана и вместо дронове ще бъдат внесени тронове. Тези тронове ще бъдат поделени между основните политически сили и икономическите им кръгове, а България ще бъде обявена за първата полимонархия.

Васил Божков: „Аз съм продавач на Надежда“

Решихме от нашия блог да се свържем с най-богатия българин г-н Васил Божков, който държи огромната част от така наречения хазартен бизнес в България и който често е обвиняван, че печели своите милиони на гърба на милионите бедни българи, които подмамени от масираната реклама предпочитат да харчат своите мизерни левчета за билетчета, вместо за хляб.

– Г-н Божков, свързваме се с вас в навечерието на най-светлия християнски празник, Рождество Христово, за да ви попитаме, не се ли срамувате да печелите милиони на гърба на най-бедната част от българското население, които са основната част, да не кажем цялата, от вашите клиенти?

– Въпреки , откровено пристрастното ви отрицателно мнение, което е заложено във въпроса ви, аз съм доволен, че ми го задавате, защото ще имам възможност да разпръсна заблудите, на които сте в плен и които са създавани от моите врагове и враговете на Отечеството, именно с цел да ме представят като дявол и да убият и последната надежда на българите за избавление от мизерията.

Аз съм продавач на „Надежда“, моето вдъхновение е Джани Родари и неговото стихотворение „Надежда“, сигурно не го знаете, защото най-вероятно мозъка ви е пропит от чалга културата, но именно това стихотворение ми даде идеята да започна този бизнес, които се превърна и в смисъл на живота ми. Ще ви цитирам само първия куплет, а ако вие имате интерес, намерете го и го прочетете цялото.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Когато прочетох това стихотворение, аз вече имах някакви пари и се чудех какво да ги правя и тогава ми дойде просветлението. Защо да не осъществя мечтата на Джани Родари и да продавам Надежда? Надежда за всички. И направих не едно, хиляди магазинчета, където продавам Надежда, Надежда за всички. В нашата  държава, управлявана от корумпирани и продажни политици, които съсипаха и разграбиха всичко ценно, аз съм единствения, който все още успява да вдъхне надежда на бедните и отчаяни българи. Ако не съм аз, ако го няма моят бизнес, всички тези хора, които виждате да влизат в моите магазинчета за надежда и да търкат билетчетата на късмета, всички те щяха да напуснат България и да търсят своето светло бъдеще някъде другаде.

Не знам дали ме разбирате, но парите, които бедните българи дават за моите билетчета, са материалната субстанция на тяхната надежда, аз купувам тяхната надежда и я умножавам, след което я връщам на пазара и им я продавам. Аз въртя надеждата на българите. И формулата е следната: Надежда – Васил Божков – Надежда’ . Без мен, без моят бизнес, Надеждата в България ще умре, а умре ли надеждата ще умре и България. Затова всички, които ме атакуват всъщност атакуват съществуването на нашата Родина. Аз умножавам надеждата, въртя я, от един българин към друг, пускам постоянно нови и нови игри на надеждата. И всъщност това е правилното наименование на моите игри, не игри на късмета, а игри на надеждата, на надеждата за България. Аз съм повелителя на надеждата на бедните българи, те ми дават своята надежда, аз я вземам увеличавам я и им я връщам обратно. Ако не вярвате попитайте някой от тях, на кого се надяват, на политиците, на бизнеса или на билетчето, което са си купили? Аз знам отговора, а Вие?

Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти

Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ съкратено КРИТ  и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

„Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес.

Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета, докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти. Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни. И така изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, който успяхме да намерим на летище София и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на вашия и нашия жизнен стандарт. Благодаря ви.“

Премиерът Борисов: „Ако има война, ще умрем за НАТО“

Премиерът Борисов поиска право на отговор от медиите за разпространеното негово изказване: „Ако има война, ще се бием за НАТО“, тъй като според него не е успял да предаде както трябва това, което е искал да каже. Публикуваме правото на отговор към себе си на премиера без съкращения:

– Г-н Премиер, Вие официално поискахте от медиите право на отговор на собственото си изказване, че ако има война ще трябва да се бием за НАТО. Да разбираме ли, че се отказвате от думите, които казахте?

– Вижте, много ви моля да не злоупотребявате с този прецедент, значи аз като кажа нещо никога не се отказвам от него, освен ако не кажа нещо друго, след като вече съм успял да осмисля това, което съм казал първо. Моята дума си тежи на мястото и всички, които са имали вземане-даване с мен и са още живи, могат да го потвърдят.Такъв е и настоящият случай, аз не се отказвам от думите си, просто не успях да се изразя достатъчно ясно и точно, съдейки по реакциите на медиите и българските граждани.

Значи искам да успокоя всички, ако стане война, никой от нас, никъде няма да се бие. Както знаете ние първо нямаме ресурси, второ нямаме армия, трето нямаме техника, четвърто нямаме идеологическа подготовка за необходимостта от саможертва в името на нещо, каквото и да било то. Ние имаме един единствен военен пилот и той по нещастно съвпадение на обстоятелствата е едновременно президент и главнокомандващ  на армията. Така че, скъпи български майки, вашите синове няма да бъдат принуждавани да се бият където и да е, за каквото и да било. Нито един български гражданин няма да се бие никъде, срещу никого. В това число включвам и себе си, но да не си помислите, че от страх, просто съвременните военни действия вече не се водят от жива сила, а от автоматизирани военни системи. Особено пък когато става въпрос за противопоставяне на две такива могъщи военни сили, като Русия и НАТО.

Аз самият съм привърженик на един от най-древните методи за решаване на спорове, а именно личностното противопоставяне в двубой на водачите на двете враждуващи страни и не бих се притеснил да се изправя лично срещу президента Путин и да го бия, докато сам не помоли за милост, но това са вече едни отминали времена. Днес всичко се решава с безпилотни дронове, с военна техника, която поразява целта от разстояние хиляди километри и това обезсмисля каквото и да било прилагане на чиста физическа сила. Тоест на нас няма да ни се наложи да се бием за НАТО, дори и да искаме.

Всъщност, аз исках да кажа, че ако има война, ще умрем за НАТО. Защото ние сме член на този военен съюз  и ако се случи война, действително ще умрем заради НАТО. А това, в името на какво умира даден човек, е екзистенциален въпрос, чиито отговор в значителна степен определя смисъла на неговия живот. Така че, ако има война, смисълът на нашия живот като член на НАТО, е да умрем за НАТО.

Знам, че има много хора, които се плашат от смъртта, но бързам да ги успокоя, че в случайна война, смъртта ви ще настъпи бързо и безболезнено, може да питате бойците от ИДИЛ, жертви на руските ракети „Калибър“, всъщност не може да ги питате, но такава е думата. Имам пълното уверение на главнокомандващите в НАТО, че при военни действия на наша територия, руснаците разполагат с такива оръжия, които биха могли да поразят цялата територия на нашата държава и да унищожат цялото население за един единствен миг, бързо и безболезнено. Повтарям – бързо и безболезнено. Тоест вие не само няма да изпитате болка, но дори няма да остане някой жив, който да тъгува за вашата загуба. Има ли война, умираме всички заедно. Всъщност, ако това ще ви успокои, трябва да ви кажа, че вече има готов проект за паметник на геройски загиналия в името на НАТО български народ, който в случай на военни действия, ще бъде издигнат на Луната, защото се предполага, че при избухване на трета световна война, Земята не би била годна за обитаване.

Така че, уважаеми български граждани, не се притеснявайте, че ще се наложи да се биете за НАТО – притеснявайте се, че ще се наложи да умрете за НАТО.“

Работодателите полудяха, свалят заплатите с 50% от септември

Българските работодатели явно са полудели, тъй като планират сваляне на заплатите с 50% от септември месец. Това свое намерение те обявиха на нарочна пресконференция по повод създаването на обща организация на българските работодатели, която да обедини съществуващите до момента няколко подобни формирования. Новата организация се казва „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Тя ще се ръководи от двете най-значими фигури в българският бизнес към настоящия момент, а именно, Методий Свинесчиев и Влачи Лелев. Ето и декларацията с която въпросните господа представиха новото работодателско формирование:

„Ние, българските работодатели и индустриалци, от известно време сме подложени на постоянен медиен натиск и публични нападки, които целят да ни представят като някакви изроди, които целенасочено дават ниски заплати на своите служители. Този натиск се пренесе и на политическата сцена, откъдето също се чуват гласове, които ни подканят да увеличим заплащането на труда в нашите фирми и едва ли не ни обвиняват, че именно нашата политика относно заплащането на труда е причината огромна част от трудоспособното българско население да предпочита да се труди зад граница, а не в България. Ние, казват някои, сме били причината България да се обезлюдява, докато всъщност именно заради работните места, които осигуряваме, в България все още живеят българи. Ние работодателите в България се превърнахме в боксова круша за всички, които искат да натрупат дивиденти пред електората и в кърпа, в която политиците да изтриват вината за положението на държавата от собствените си ръце. Ние обаче решихме, че това не може да продължава така и затова в името на собственото си добруване и охолство, в името на запазването нивото на печалба на нивото необходимо да поддържаме настоящия си жизнен стандарт се обединихме в нова организация, наречена съкратено ОБИР. Време е да отвърнем на удара и затова заявяваме ясно и категорично – Заплати няма да се вдигат. Нещо повече, от септември всички членове на нашата нова организация, се съгласихме да намалим заплатите с 50%. Излизаме на светло, дами и господа. Досега ние се съобразявахме с наложените от държавата минимални осигурителни прагове, като с риск да попаднем под ударите на закона давахме и допълнително възнаграждение на своите работници. От септември всички ще получават само наложените от държавата прагове и нека тогава пак да говорим кой дава по-малки заплати, ние или държавата. Край на черните каси, край на парите в плик. Нека всички работници от септември насочат своя гняв в правилната посока. Досега в името на овладяване на безработицата ние избягвахме въвеждането в експлоатация на модерни роботизирани и автоматизирани линии, но от септември всички спестени от заплати пари ще отидат за закупуването на роботи и на така нужният ни изкуствен интелект. Всички, които са недоволни от заплащането си, са свободни да напуснат още днес. Хиляди роботи чакат на портала.“

Бизнеса иска 1 година предизвестие за да напуснеш работа

 

Българските работодателски организации излязоха с общ пакет от мерки, имащи за цел да се преборят с нарастващата липса на кадри. Според тях българският бизнес е поставен на колене и му се извиват ръцете с насаждането сред работниците на неподплатени с нищо очаквания за повишаване на заплатите. Освен това има огромна заплаха големият български бизнес да изчезне в рамките на следващите 2 години, ако не се вземат крути мерки срещу безотговорното и непатриотично отношение на работещите към българската икономика. „Изправени сме пред реалната възможност българският бизнес да изчезне преди да изчезне държавата България.“ – се казва още в тяхното прессъобщение. По-надолу публикуваме пълният списък с предложените от работодателите мерки за спиране изтичането на квалифициран и неквалифициран персонал:

1. Създаване на система, в която да постъпват данни, за всички завършващи в българските висши учебни заведения  специалисти и която да ги разпределя автоматично за нуждите на българският бизнес, като въпросната система бъде изградена по някоя от европейските програми за развитие на бизнеса в България.
2.  Тези специалисти да бъдат задължени да работят на минимален осигурителен праг 5 години след като завършат, а след това ако искат да напускат да подават предизвестие за напускане със срок една година. Същият срок за предизвестие за напускане да важи и за всички останали работници в българските фирми.
3. Български граждани да могат да работят в чуждестранни фирми развиващи бизнеса си в България, само в случай, че българският бизнес няма нужда от техните умения. Разрешение за това ще се издава от специален орган на българските работодателски организации.
4. Болничен лист да се издава само от лекар работещ във фирмата, в която работи работника, или такъв посочен от работодателя.
5. Никой да няма право да развива собствен бизнес, ако преди това не е работил поне пет години за български работодател на минимална заплата.
6.  Размера на заплатата в България да бъде вписан в конституцията, като не по-голям от 20% от най-ниската средна заплата на останалата територия на ЕС.
7. Всеки работник да е длъжен да повишава квалификацията си за собствена сметка на специални ежегодни курсове организирани от работодателските организации.
8. Въвеждане на часове по български бизнес патриотизъм в образователната система на страната.
9. Въвеждане на 12 часов работен ден и седемдневна работна седмица.
10. Възможност за забавяне изплащането на заплатите за срок от 30 години, а ако работника доживее до пенсия забавените заплати да не му се изплащат.
11. Всеки, който влезе на територията на страната, автоматично да получава българско гражданство и да бъде задължаван да работи в български фирми.
12. Всички българи работещи в чужбина да се задължат да внасят 50% от трудовото си възнаграждение по сметки на българските работодателски организации.
13. Връщане на смъртното наказание за всеки, който поиска повишение на заплатата.

Хомотопия. Част II

Към първа част

Едно от малкото места до което Системата нямаше достъп бе заседателната зала в главния малтусиански храм, храма на Спасението. Там под внушителната статуя на св. Малтус Спасителя, около огромна мраморна маса седяха 10 мъже и 10 жени. Малтусианството бе единствената религия разпространена в световната федерация, тя бе задължителна за всички жители на планетата с изключение на дроидите и андроидите. Самото съществуване на човешката цивилизация според тази религия, се дължеше единствено и само на свети Малтус и неговото дело. Статуята на св. Малтус Спасителя представляваше неговата фигура в пълен ръст с разперени в страни ръце, изблъскващи в гръб мъж и жена застанали от двете му страни. Тя изобразяваше основния постулат проповядван от свети Малтус докато е бил жив, а именно, разделението на разумните видове. Според познатата ни история, тази религия е възникнала в момент на огромно неконтролирано нарастване на земното население, което водело със себе си опасност от срутване на всичко постигнато от хората до този момент, срив на човешката цивилизация и връщане към първобитно съществуване на тези, които успеят да оцелеят след задаващия се цивилизационен апокалипсис. Свети Малтус проповядвал, че любовта между мъжа и жената е грях, който неминуемо води към пълно изчезване на тези два разумни вида. Според него описаният в Библията рай, всъщност представлявал място, където мъже и жени живеели заедно, но без да правят секс по-между си. Те имали всичко, което им било необходимо за да съществуват, но изкушени от дяволската скука, решили да пробват секс между мъже и жени и това разбира се довело до увеличаване на райските жители, а от там и до оскъдица в рая и редица междуособици, когато смесени групи от мъже и жени започнали да воюват по-между си за притежаването на намаляващите ресурси. Именно междувидовия секс, проповядвал Малтус, бил причината за всички беди и, ако искаме отново да живеем в Рая, то трябва да се върнем към първоначалното състояние на нещата, когато сексът е бил само между мъж и мъж или жена и жена, така говорел свети Малтус.
Всъщност новата религия едва ли би добила популярност, ако не бе попаднала в полезрението на клуба Билдерберг и корпорацията Монсанто, които търсели начин да се справят с надвисналата над цивилизацията заплаха. Те отпуснали милиарди от своите средства на светеца и изградили във всички градове храмове на новата религия. На всеки приет в лоното ѝ била обещавана безвъзмездна доживотна издръжка, като единственото условие било да не правят междуполов секс. Всеки който приемел новата вяра се титулувал гей, а след кончината на свети Малтус, гейовете се преименували на малтусианци в негова чест. Привлечени от обещаните облаги последователите на новата религия нараствали главоломно и много скоро, като видели положителните резултати от изповядването ѝ, тя била наложена като задължителна. В рамките на едно поколение, населението намаляло драстично и тогава корпорацията Монсанто предложила да регулира земното население, като отглежда и възпитава в специални учебни заведения, създадени по изкуствен път мъже и жени. Така била създадена и световната федерация, а броят на необходимото население се пресмятал от Системата. Но ето, че днес, 500 години след официалното приемане на малтусианството за единствена религия на човешката цивилизация, изповядвана както от мъжете, така и от жените, Системата бе регистрирала грешка в наложения модел на съществуване на цивилизацията, която грешка според нейните изчисления, би могла да доведе до непредвидими и пагубни последици за установения ред. Заплахата бе засечена от Системата в известния на всички клуб „Билдерберг“ и се изразяваше, както сами се досещате, в осъществен полов акт между мъж и жена, и това, както казахме, 500 години след последно регистрирания такъв инцидент.
– Мислех, че отдавна сме приключили с тази заплаха – каза един от мъжете.
– Всички мислехме така – злобно подхвърли и една от жените.
– Какво толкова се е случило? Данните предоставени ни от Системата потвърждават, че сексуалният контакт е бил неволен, а след приключването му и осъзнаването на стореното и двамата участници са били ужасени – чу се друг глас от залата.
– Не можем да бъдем сигурни. Да, днес може да са ужасени, но утре, ако оставим нещата така, след като се успокоят, те ще започнат да анализират случилото се и ако открият, че удоволствието от извършеното не се различава от това при нормален полов акт, нищо не гарантира, че не биха опитали отново, вече напълно съзнателно от чисто любопитство, а от там, до естественото раждане на хора, крачката е съвсем малка.
– Съгласна съм, представете си, че тези двамата се срещнат отново, за да повторят акта с ясно съзнание. След това като нищо могат да създадат ново движение за междуполов секс. Спомнете си как всъщност е тръгнало малтусианството, от ергенски запой на бедни студенти, единият от които бил свети Малтус, нищо че този епизод тактично е пропуснат в официалната историческа информационна банка.
– Да това действително е заплаха, но какво ще правим с толкова много хора. Свидетелите на междуполовия сексуален акт са почти двеста души, те също би могло да пробват осъществяване на секс с партньор от другия разумен вид. В момента всички са в единични изолатори, но не можем вечно да ги държим там. Можем да ги унищожим и изтрием данните им от Системата, но математическите модели показват, че това ще предизвика доста бъгове, много от тях с непредвидими вероятностни последици.Системата е изчислила, че ще издържи, но това по никакъв начин не гарантира предотвратяването на подобени инциденти за в бъдеще.
– Всъщност уважаеми братя и сестри, мисля, че е дошъл момента да преминем към следващ етап на развитието на нашата цивилизация. Монсанто е готова с пускането в употреба на безполовия човек, центровете му на удоволствие ще могат да се стимулират единствено и само през Системата на виртуалната реалност. Всички полови органи ще бъдат премахнати, в реалния свят те няма да могат да правят секс. това изживяване ще остане достъпно само за нашата общност.
– Значи унищожаваме участниците и свидетелите на този злощастен акт и преминаваме на следващото ниво. Решението е взето и ще бъде заложено в Системата, а сега да се позабавляваме.
И в залата започна оргия, неотстъпваща на древните римски практики.

Хомотопия. Част I

Клубът за плътски наслади Билдерберг е най-посещаваната забележителност под купола на Монсанто, главния мегаполис на световната федерация. Въпреки, че все повече хора се отдаваха във виртуалното пространство на директно мозъчно стимулиране на центровете за сексуално удоволствие, все още плътския секс имаше своите многобройни почитатели, а понякога се случваше дори виртуално пребиваващи да излязат от своето частно виртуално пространство и от чисто любопитство да пробват удоволствията предлагани в това известно заведение. Притегателната сила на клуб Билдерберг се дължи на това, че клубът е единственото място в света, което няма свое виртуално копие и случващото се вътре не бе възможно да се изживее във виртуалното пространство. Според общодостъпните данни в световната информационна система, клубът съществуваше вече над 500 години, а достъпът до него, въпреки, че бе свободен за всеки гражданин на света, се осъществяване посредством записване и се налагаше да се чака с години, докато ти дойде реда.  И днес приемният площад на клуба бе натоварен както обикновено, хиляди посетители се изсипваха на всеки кръгъл час от пристигащите скоростни влакове. Те веднага биваха посрещани от дроиди и андроиди работещи за заведението. Самото заведение бе със статут на обществено учереждение и се стопанисваше от автономна интелигентна система. Има няколко задължителни процедури, които трябва да се спазят, за да бъдете допуснати вътре. Първо оставяте всичките си дрехи и принадлежности на посрещащият ви дроид и обличате лека полупрозрачна роба. И второ, съгласявате се за времето на престоя ви в клуба, да бъдат изключени всичките ви импланти служещи за връзка с виртуалния свят и световната информационна система, това всъщност бе най-тежкото наказание предвидено от световната съдебна система, но тук, то се прилага с вашето доброволно съгласие. След извършването на тези две процедури, към вас се приближава андроид, който ви поднася древни афродизиаци, алкохол и синтетична дрога. Престоят ви на територията на клуба може да бъде не повече от 48 часа в рамките на една година. Закрити и открити пространства, стотици барове, градини фонтани, луксозни индивидуални стаи и огромни зали побиращи хиляди посетители едновременно бяха на разположение на клиентите. Навсякъде се чува древна хипнотична музика, а ако желаете дроидите и андроидите на клуба могат да ви предоставят всякакви сексуални играчки и предизвикателни облекла. Пир на древното удоволствието, от секс с реален партньор, това всъщност предлагаше клуб „Билдерберг“. На територията на клуба няма нито едно холограмно устройство, няма кабини за виртуални изживявания, няма дори древни екрани, които да заместват липсата на връзка с виртуалния свят. Всички стени са изрисувани със сексуални сцени взаимствани от изображения оцелели от античния свят.                                                                                   Зак за първи път идваше в клуба, въпреки че бе на 120 години. Всъщност за първи път идваше и в столицата Монсанто. Преди 5 години, когато системата го попита дали при бъдещето си посещение в столицата ще пожелае да посети и известния клуб, той съвсем механично бе отговорил да. Още във влака, бе заобиколен от мъже, чиято трескава възбуда се предаде и на него. Все още не бе късно да се откаже, но в крайна сметка колебанията му отстъпиха някъде дълбоко в подсъзнанието му, когато се почувства част от това голямо множество хора решили да се отдадат на древните практики за сексуална наслада. Най-много го плашеше изключването от виртуалната и информационната системи, пребиваването изцяло само в реалния свят, па било то и единствено в границите на клуба, го караше да се страхува, че ще бъде безпомощен или по-точно не цялостен. Остави дрехите си на посрещналия го дроид и облече леката прозрачна дреха. На метри от него се виждаше сребристата линия,  маркираща границата, зад която необятната виртуална реалност и неограничения достъп до информация, отстъпваха място на ограничената реалност създавана от собствените му сетива.  Пое си въздух и прекрачи. Почувства се празен и уплашен, някакъв андроид го посрещна и изсипа в гърлото му пареща пенлива течност, преди да успее да се върне и да избяга от този ограничен свят. Резултатът бе светкавичен, почувстват силна възбуда, а сетивата на които отдавна бе спрял да разчита заработиха на пълни обороти.
– Моля, изпийте го – обърна се към него андроида, подавайки му някаква полупрозрачна капсула и още една чаша от същото парещо питие.
– Какво е това? – попита Зак.
– Това е нашият специалитет, коктейл Малтус, сервира се единствено на територията на клуба, няма да го срещнете никъде другаде, нито в реалната нито във виртуалната вселена.
Ама че самохвалко, помисли си Зак, но послушно постави в устата си капсулата и я погълна с коктейла. О, пресвети Малтус! Това е чудовищно, никога досега не бе усещал такова мощно желание за секс.
– А теб мога ли да те изчукам? – ухили се той и чукна похотливо андроида по чатала.
– Съжалявам, но не предлагаме такива услуги, тука се практикува само древен чисто плътски секс, така както е било преди нашата поява.
– Я върви да се претопиш! – изруга го Зак и се огледа около себе си. Недалеч видя две жени сплетени една в друга, погледа ги известно време с интерес, когато срещна погледа на мъж, също толкова възбуден, колкото него. След всеки акт, до него се оказваше андроид с коктейл Малтус. На десетия спря да ги брои. Свети Малтус, та той тука щеше да прави секс с повече реални мъже от колкото бе правил досега през живота си. Трябваше да отиде до тоалетна, помоли един от андроидите да го заведе. Никога не беше виждал толкова мъже и жени да правят секс заедно на едно място, имаше някакво неписано правило, че когато правят секс, мъжете и жените трябва да бъдат разделени, разбира се случваше се понякога да види жени как правят секс, но не и по този първичен начин. Запъти се към единия от басейните, седна на водния бар и изпи поредния Малтус, неистова възбуда отново го обзе. Легна по гръб във водата и заплува, никога не се бе чувствал толкова мъж. Плувайки обзет от възбуда, усети че се блъска в нечий задник. Обърна се и вкара члена си в него. Усети, че около него настъпи необичайна тишина, но продължаваше да лашка, затворил блажено очи. Задника се извиваше и се опитваше да избяга, но той го държеше здраво. Изпразни се за секунди. Задника се отскубна и той чу ужасен крясък:
– Какво правиш глупако, не виждаш ли, че аз съм жена?
Зак отвори стреснат очи. Това наистина бе жена. Той бе чукал жена! ЖЕНА! Ужас! Всички ги гледаха отвратено и заплашително едновременно. Изведнъж при тях се озоваха десетина андроида и ги поведоха на някъде. Зак още не можеше да се опомни, той бе чукал жена и бе изпитал удоволствие, но как е възможно това? От малък го бяха учили, че жените и мъжете са съвсем различни разумни видове, които благодарение на дълги години еволюция и на своя разум, са успели да намерят начин да съжителстват успешно на планетата Земя. Учените смятаха, че подобно постижение е почти непостижимо във Вселената, защото се предполага, че единия разумен вид винаги ще иска да се наложи над другия и в крайна сметка ще го унищожи, но това на Земята не се бе случило, а и все още не бе открита никъде другаде каквато и да била форма на живот, която да потвърди или отхвърли това предположение. Поеха по някакво стълбище, което водеше под земята.
– Къде ни водите? – попита жената, опитвайки да се отскубне от ръцете на андроидите.
– Ще бъдете изолирани за известно време, докато решим какво да правим с вас. Вие нарушихте древното табу на междувидовия секс и Системата изисква вашата изолация.
– Но аз не съм искала да правя секс с него! – кресна жената.
– Съжалявам, но такива са разпоредбите на Системата. Вашето бъдеще ще бъде решено най-скоро. Дотогава ще бъдете настанени в самостоятелни стаи. Всички, които видяха вашето съвокупление също ще бъдат изолирани.
– Поне ми включете, проклетите импланти!
– Съжалявам, но на територията на клуба, това е строго забранено, ще се наложи да изчакате решението на Системата, като обитавате единствено реалния свят.

Към втора част.