На Шипка . . . !

Да помогнем на културното министерство!

Във връзка с така нареченото „Предсмъртно писмо на Васил Левски“ на страницата на културното министерство бе публикувана следната статия целяща да извади от заблуждението в което са изпаднали, видните културтрегери на българското общество, нашата мила интелигенция в лицето на: Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Люба Кулезич, Мартин Карбовски и всички техни почитатели и последователи. Нашият екип с радост се присъединява към просветните усилия на споменатото министерство и за целта препубликуваме въпросната статия изцяло:

“ По повод зачестили публикации и коментари в eлектронните и печатни медии, в които се цитират извадки от т. нар. „Предсмъртно писмо на Васил Левски”, пресцентърът на Министерството на културата предлага на Вашето внимание статия на историка д-р Георги Владимиров, в която се засяга темата за автентичността на въпросното писмо.

 

„ПРЕДСМЪРТНОТО ПИСМО” НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И

МАНИПУЛАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ

С МЕТОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ВИРТУАЛЕН НЕПУКИЗЪМ

 

Позволих си да напиша тези редове не от позицията на специалист по документалното наследство на Апостола на свободата, а с ясната отговорност на професионален историк-скептик, за когото сензацията в историческото знание/познание е по-скоро похват в холивудски сценарий  на приключенски екшън с измислен герой.  Убеден съм, че честите манипулативни изблици по невралгичната тема за “историческата памет и идентичност” са пагубни за общественото съзнание също толкова, колкото чалгата, ментетата, сапунените сериали, а “подмяната на автентичност” се превръща в явление, съизмеримо с “прославилото”  ни неотдавна по света припевче „Кен лии…”.

Ето на какво се натъкнах в „необятното пространство на виртуалния свят”, в което, ще се съгласите, прекарват голяма част от ежедневието си нашите (уж) постмодерни български събратя. И най-вече – младото поколение. Става дума за текст, озаглавен “Предсмъртното писмо на Васил Левски”. Ето какво гласи той:

„Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

Този текст от близо три години присъства в интернет-форумите, а вече е популярен и цитиран често дори извън света на виртуалното. Може би защото звучи автентично, напълно в “стила на Левски”. Но до момента още никой не е показал оригинала му, писмото-завет не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник. Дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.  Какво прави впечатление?

На първо място – обръщението „Байовци”, с което започва цитирания текст, е употребено само в едно-единствено писмо до БРЦК от 25 юли 1872 г., приписвано на Левски. Утвърдено обръщение в цялостното му епистоларно наследство е „Братя”. С „Байо” Левски започва писмата си само до Любен Каравелов и Кирияк Цанков.

Изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо на Апостола  до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Пасажът за смъртните наказания в художествена форма прави опит да пресъздаде внушенията на глава IX от “Устав на БРЦК”. И накрая – прочутият израз „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме” е взет от писмо на Апостола до Панайот Хитов в Букурещ, писано в “Българско 1871. 10 Мая”, страница първа. Контекстът обаче е различен, посланието – също.

Днес във форуми и други виртуални изповедални людете продължават да спорят за автентичността на писмото. Привържениците на тезата за неговата оригиналност твърдят, че то е цензурирано от комунистическите власти. Но къде е оригиналът? Защо той не бъде обнародван?

Изглежда става дума за класически пример на (на)писан текст в традициите на „фолк-историята”, чийто автор несъмнено добре познава епистоларното наследство на Апостола, неговата лексика и изказ, и притежава умело компилативно перо. Крайният резултат е една интелектуално-безотговорна манипулация. Което на свой ред поставя въпроса  за стойността на публикуваните текстове и за отговорността на (често анонимно) пишещите във виртуалното пространство, възможността за доверяване, позоваване и цитиране на подобни повествования и т.н. – една, общо взето, твърде обширна като дискусионност тема, която, както изглежда, скоро няма да намери еднозначно разрешение. Налице е и тревожна тенденция, защото младото поколение често става невинна жертва-потребител на подобни мистифициращи “ГМО-продукти на историческата памет”. Призовавам колегите от историческата гилдия да вземат отношение по тези теми, а да не абдикират от тях с аргумента за тяхната “несериозност”. А изкушените от историческото ни минало сънародници съветвам да четат внимателно, критично, съпоставяйки логиката на фактите и свидетелствата на авторитетите.

Като историк (с неохота) започнах да свиквам с “модерни четива” и прочие художествени текстове, убеждаващи ни, че сме по-древни от Потопа, по-цивилизовани от всички народи, най-мъдрите, най-добрите, най-силните… Ала моля ви, господа “алтернативни историци”, не посягайте на паметта на Левски, не “доукрасявайте” неговата достатъчно впечатляваща личност с емоционално-патриотарските продукти на собствената ви фантазия.

Истинска История се прави с действия, а не със сценарни похвати!

Георги Владимиров,

доктор по история

Приложени факсимилета :

1.           Писмо до БРЦК в Букурещ от 25 юли 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №5 (КЦ), арх. ед. 5, л. 30);

2.           Препис на писмо от Васил Левски до новопосветени дейци в комитетското дело от 19 февруари 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №85 (ВЛ), II А 8047);

3.           Първа страница от писмо до Панайот Хитов в Букурещ от 10 май 1871 г. (НБКМ-БИА, ф. №87 (ПХ), II А 8012).

 

Георги Вл. Владимиров е доктор по история, магистър по теория и история на културата. Автор e на 5 монографии и над 70 научни статии, студии и изследвания по проблеми на средновековната история и култура в научния и периодичния печат. Член е на Съюза на учените в България, носител на международни и национални награди в сферата на хуманитаристиката. Работи главно по проблеми на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието.

До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.

Банките трябва да умрат!

Банките трябва да умрат! Те са излишни, недоброкачествени образувания върху тялото на обществото, причиняващи фатални последици върху почти всички имащи вземане даване с тях. Те са просто едни паразити, които умело ни заблуждават, че са ни нужни, докато всъщност е тъкмо обратното. Банките не могат да съществуват, без нашата всекидневна подкрепа. Какво правят банкерите? Сега ще се опитам да ви обясня. Банкерите седят на един стол, вие отивате и им давате вашите пари, като се надявате след известен период от време те да са се увеличили, благодарение на обещаната ви лихва. В същото време обаче, банките ви вземат такси за обслужване на същата тази сметка по която сте внесли парите си, а в някои случаи ви вземат такса и за самото внасяне и за откриване на сметка, за издаване на карта към нея и какви ли не още такси, знайни и незнайни. И така, вие си давате парите на банката, уверени, че са на сигурно място и чакате те да се увеличат, неподозирайки за таксите които плащате, просто защото не сте си направили труда да прочетете условията по договора който сте сключили с банката, както и общите условия.

Вие просто, сте поредният наивник на който му е втълпено, че най-сигурното място да си държи парите е банката  и затова и имате абсолютно доверие. О блаженна простота. Но да продължим, вие вече сте щастлив притежател на банкова сметка и спокойно гледате телевизия и пращате есемеси, докато парите ви се увеличават. Уж! Банките са доволни, те са получили поредният депозит, и сега просто чакат, другият лапнишаран, който ще дойде да поиска пари на заем, за да му дадат вашите пари и то на двойно по-висока лихва, от тази която ще дадат евентуално на вас. Новият лапнишаран, също е обложен с допълнителни такси за всевъзможни неща, но и той като вас не си прави труда да чете условията, а само слуша медените слова на кредитния консултант, доверявайки му се напълно, подписва и си тръгва доволен, че са му отпуснали кредит и ще работи близките 20-тина години за банката. Какво всъщност стана? Вие отидохте при банкера, дадохте му своите пари, той ви наложи такси за това и ги даде на друг срещу висока лихва и съпътстващите я такси. Хубава работа, искам и аз да съм банкер. Работя с чужди пари, които мога да инвестирам така както аз реша и то напълно законно, и ако инвестицията ми се окаже лоша, не нося никаква отговорност, вие сте си виновен, че сте ми повярвали. Пише го в договора.  Да предположим обаче, че този който е получил кредита, вашите пари които сте депозирали при банкера, не може да го плаща. Тогава банката не може да ви върне парите, когато решите да си ги изтеглите, защото ги е дала на друг човек, който не може да и плати. Банката ви казва: Съжаляваме но фалирахме.

Разбира се всички депозити до сто хиляди лева са гарантирани от държавата, но вие самите сте част от държавата, тоест те са гарантирани с вашите данъци, а не с имотите на банкерите. Те нямат нищо общо. Мнооого хууубава работа! Работиш с чужди пари, печелиш или губиш, но никога за своя сметка. Банката може да фалира, но ти не. Ако си взел кредит и не можеш да го плащаш, защото си останал без работа, или си претърпял трудова злопулука и си инвалидизиран, ти си длъжен да си върнеш кредита, твоят заем не е гарантиран от държавата. Ти си в ръцете на банката, ти и твоето семейство. Хм лоша работа е да си имаш работа с банките,а още по лошо е да си държите парите там, или да вземете пари от тях. Банките са най-опасното място което можете да изберете за да си съхранявате спестяванията. Помните, че майките от бг-мама , за малко да фалират една банка и то по слух. Нима това е сигурната институция на която разчитате за да запазите и увеличите парите си.

Парите ви, трябва да се въртят, както се казва, но не друг а вие да си ги въртите. Пари които седят на едно място , рано или късно се стопяват. Изтеглете си парите от банките и ги вложете в нещо, дали ще са акции, земя, имот или просто ще отидете до магазина да си купите бира, това е все едно. Просто не дръжте парите си в банките. Точно сега по време на кризата е най-опасно парите ви да са там, а същевременно е най удобният момент да ги инвестирате, защото цените са по-ниски. Наистина ли банките са ви необходими, за да съществувате? Не! Банките са излишни, те печелят от вашата некомпетентност и нежелание сам да поемете отговорност за парите си и увеличаването им. Банките трябва да умрат! Да им помогнем. Утре отидете и си изтеглете парите от банката. Те не са на сигурно място там, но банкерите и правителството никога няма да ви го кажат. Защото те обичат парите ви и искат те да ги управляват и използват, вие просто трябва да им вярвате. Нищо, че отговорноста за парите ви си е изцяло ваша.

Българската история през очите на турските военни, натовското командване и българските им колеги!Откъс

След разпростиране на цивилизационното влияние на османските турци над Балканския полуостров, през втората половина на 14 век. , за българите започва период на разцвет и съвместно мирно съществуване с така близките им по душа османлии, което и до днес се е запазило в учтивото обръщение по между им „Комшу“. Османските турци водели специална демографска политика, създаването на еничарския корпус, която позволявала на многодетните български семейства да изпращат синовете си на безплатно военно обучение, което им осигурявало едно завидно положение и осигурено бъдеще. За съжаление, след първата половинана 19 век, сред българите започнали да се чуват гласовете на шепа екстремисти, проповядващи фундаменталистки възгледи и стремяще се да разрушат доброкомшийските отношения между Българи и Турци – османлии. Тези гласове, довели до опита на идеолога на българските нелегални структури, Раковски, да създаде армия от терористи, с които да премине на територията на Османската империя и да накара под страх от смъртно наказание, българския народ да се изправи срещу своите благодетели османците. Този опит, обаче се провалил. Следващата по-значима проява на терористите, е изпращането в империята на група вагабонти-самоубийци, под предводителството на двамата известни фундаменталисти Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Най-опасният обаче и фатален за съществуването на Османската империя, се оказал безмилостният убиец, проповядващ тотален черен терор Васил Левски. Той успял да създаде, терористични клетки по територията на цялата империя, които по късно станали основни звена при избухването на размириците под водачеството на така известната Гюргевска терористична група. Последният удар на тази група е небезизвестното отвличане на кораба Радецки от пирата-екстремист Христо Ботев. Тези техни действия, довеждат в крайна сметка до с нищо непредизвиканото нахлуване на Руски войски, които под предлога на освобождението на българите, всъщност разделят българският народ на три части и така слагат край на щастливото му съществуване под сянката на султана.

Генералният щаб взе решение да накаже полковник Петко Лилов

Генералният щаб на българската армия взе решение да накаже националният командир на контингента ни в Афганистан полковник Петко Лилов. Той ще бъде разжалван до лейтенант, като ще му бъде наложено и допълнително наказание, да обиколи всички поделения на българската армия в страната, както и всички български училища, където да рецитира публично стихотворението на Иван Вазов „Аз съм Българче“. Освен това той ще трябва да изнесе лекция, във военната академия „Георги Стойков Раковски“ на тема – “ Изразът Турско робство в публицистиката и произведенията на Раковски, Ботев и Каравелов.“ От генералният щаб заявиха, че се надяват наложеното наказание да напомни на военнослужещия, че той първо е българин, после военен и чак накрая политик.

Свалете ръцете от Левски , масони!

Свалете ръцете от Левски, масони!
Ах! Колко противни са ваште фасони:
С кореми дебели и мазни усмивки,
и с чаши в ръката. О! Колко сте низши!

И толкоз сте тайни, че всички ви знаят.
Борци сте за слава, това ни е ясно!
Вий, клоуни бездушни, комици гротескни,
бездарни, безплодни, крадци на идеи!

Изтрийте си лигите! О, мекотели!
От гнус, даже плужека се разтрепери!
Ах! Колко сте жалки, суетни тъпаци,
боклуци, лизачи и лицемери!

Накичени с знаци и пръстени златни,
слепци заслепени от злато омайно,
кой дърпа конците и вие не знайте!
О, славно сте стадо за публичност жадно!

На маса отрупана, вий сте юнаци.
Със сабя в ръката, вий сте глупаци.
Нима ще умрете за Свободата?!
Не, вие роби сте на парата.

Свалете ръцете от Левски, масони!
Не си присвоявайте вие делата,
не на вас служи Той, а на Бога,
на Бога наречен – Любов към народа!

Безсмъртие

На Василя Левски

Тълпа, обезумяла, диво стене,
но те, не ще го видят на колене!
Спокойни стъпки сред рева отекват,
към черното бесило го отвеждат.

Палач, клупът на шията надява.
Осъденият гордо се възправя.
Смъртта, косата точи със наслада,
че жертвата и няма да избяга!

Очите му, са малко насълзени,
но не от страх, ами от жал по тебе.
На теб Българио, живота си отдава
и следва удар, само миг остава . . .

Злокобен грохот – буре се търкаля
и грозен гърч, през тяло преминава!
Пронизващ вятър пее песен няма,
а кръв гореща бавно се сковава!

Въжето сухо във плътта се впива,
бездушно, здраво, то дъхът запира.
Сълза горчива устните достига,
минава и в земята се забива!

Очи, синеят! Мракът ги обгръща.
Последен взор – небето го поглъща.
И слънчев лъч, пътека осветява,
пътека, що душата прелъстява!

Сърцето спира, няма вече сила.
Вратът прекършен! Тялото изстива!
Свещеник блед, неистово се кръсти
и призовава, сили всемогъщи!

Но дух могъщ, не ще да се предава,
с борбата той, не ще да се прощава.
Не е за него божията слава
и долу, при народа си, остава!

Безсмъртие,во веки си спечели,
но не с молитви, а със своите повели:
„Единни, братя Българи бъдете
и времето, с дела си обърнете!“