Защитна реч за правото да наричам ДОСТ протурска партия

Реших да се подготвя и да напиша предварително своята защитна реч пред българския съд, за правото да наричам свободно, ясно и на всеослушание Обединение ДОСТ – ПРОТУРСКА партия. Може би някои от читателите са питат, защо защитна реч? Защото г-н Лютви Местан и неговата партия ДОСТ са заплашили със съд всеки, който ги нарече протурска партия. Тази своя заплаха те са отправили сериозно в своя декларация, затова и аз я приемам сериозно:

„Уважаеми български съд

Обръщам се както към Вас, така и към г-н Лютви Местан и неговата протурска партия ДОСТ. Днес съм изправен тук като обвиняем затова, че съм заявил гласно и на всеослушание, че мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия. Признавам се за виновен. Да, аз съм виновен, аз наистина смятам, че ДОСТ е протурска партия и ако трябва да съм точен, не просто протурска, а про – нео – османистка партия, имаща за цел да реализира идеите и амбициите на Турския президент Реджеп Ердоган и неговото най-близко обкръжение, изложени ясно и неприкрито в книгата на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Те искат да разпространят влиянието си върху бившите територии на Османската империя, към които спада и нашата все още свободна държава, Република България.

Няма да се разпростирам пространно върху фактите, които ме карат да мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия, ще спомена само два: 1. Факта, че г-н. Лютви Местан потърси убежище в турското посолство, когато се почувства заплашен (все още неясно от какво и кого), а не при българските правоохранителни органи. 2. Факта на скорошното изявление на турският министър на социалната политика Мехмет Мюезиноглу цитирам:“„За да може процесите и тук, в Турция, и там (в България), да се развиват паралелно, беше създадена организацията Обединение ДОСТ”. За мен, това е достатъчно основание да смятам, че партия ДОСТ е протурска партия и, че тя трябва да бъде забранена.

Това обаче, което най-много ме притеснява, не e толкова същността и генезиса на тази партия, а нейните действия, заради които днес аз съм изправен като обвиняем тук пред вас. Тази партия си позволи да заплашва със съд всеки български гражданин който изразява не просто публично, но на глас своите мисли. Защото преди да кажем нещо, ние сме си го помислили, може би, ако г-н Местан разполагаше с устройство, което чете мисли, днес пред вас щеше да бъде изправен целия български народ. Нима аз нямам право да мисля и да изразявам на глас, публично своите възгледи, своите мисли? Това ли иска г-н Местан да постигне с тази своя заплаха, да насади страх и да ни затвори вътре в самите нас със собствените си мисли. Може би иска да направи подсъдни разговорите за политика на маса, в кафенето, по улиците и на площадите? Ако той смята, че това което мисля за него и за неговата партия не е вярно, мисли ли, че ще промени мисленето ми като ме осъди? Съмнявам се, г-н Местан е умен човек, той знае, че като ме осъдите днес, аз ще продължа да смятам неговата партия за протурска. Неговата цел не е да ме накара да променя мисленето си, не е да ме обори с факти и действия, неговата цел е да ме сплаши, да ме уплаши, да ме страхува, да ме накара да се почувствам така, както той се е чувствал когато е тичал към турското посолство. Той иска да се страхуваме всички българи, които мислим, че партия ДОСТ е протурска партия. Ето затова аз съм длъжен да извикам високо така, че да ме чуят всички – Аз Чергар мисля, че Обединение ДОСТ е ПРОТУРСКА партия. И ако това е подсъдно то  жалко за Свободата не просто на словото, но и на мисълта.

И така г-н Местан, аз смятам, че всеки има право да изразява своето мнение гласно, дори  и то да е погрешно, невярно или неприемливо за някой. Ваш е избора, дали да ме осъдите или да ми докажете, че греша, но уверявам ви, че това не може да стане чрез съда. Вашата партия е ПРОТУРСКА, аз така МИСЛЯ!“

Advertisements

„Череп, кредит и хазарт“ из „Неприключенията на Зомбайо“

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Премиер ни е Бай Хуй, а министър на образованието Тъпа Путка

Ще се свлека до нивото на Радан Кънев и смело ще заявя, че премиер ни е Бай Хуй, а министър на образованието Тъпа Путка. Изумен съм от лекотата и абсолютното несъзнаване от страна на нашите управляващи на това какъв скандал заформят с идеята да дават стипендии само на ромските деца с успех над 3.50

Доколкото разбирам за да получаваш стипендия, единственият критерий е да се самоопределиш като ром, без да има значение социалният статус на семейството. Все пак има и заможни ромски семейства. В този смисъл, ако всички ученици решат да се самоопределят като роми, по какъв механизъм ще ги проверяват дали са такива? Ще държат изпит по ромски език, ще има някакъв еталон за цвят на кожата или ще ги миришат? Може би ще платят на консултантска фирма, която ще определи кой е ром, кой е турчин, кой българин, кой арменец, кой евреин, нищо, че говорим навсякъде, че всички са български граждани с равни права.

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм срещу стипендиите за ромски деца, аз съм за стипендии за всички деца успели при тези потресаващо тъпоумни министри на образованието да изкарат успех 3.50 Аз самият съм получавал социална стипендия, като дете израсло в семейство с ниски доходи без значение от етническата принадлежност, само че тогава се изискваше успех над 4.50 Всъщност проблема не е в изисквания успех, проблемът е, че тези стипендии ще се раздават единствено по етнически признак с участието на държавата в която живеем или поне се опитваме да живеем всички заедно, без разлика от пол, сексуална ориентация и етнос. Всъщност защо утре да не даваме стипендии и на гимназисти с хомосексуална ориентация, на тях също им е трудно?

Всичко това ми намирисва за опит на държавата да си прави евтин, подчертавам евтин, ПР по един особено тъп начин, на гърба на ромския етнос и на някаква международна ромска фондация, (относно въпросната фондация имам големи въпросителни), която от висотата на своята международност е решила да оправдае съществуването си като раздаде,  доколкото разбирам, 6 – 700 стипендии на български роми, които е добре да са повече роми, отколкото български граждани.

Държавата според мен, няма право да участва в кампании, които делят нейните граждани по какъвто и да било признак, особено етнически. Нека тези НПО-та основани на етнически признак, да развиват своята етническо-образователна полезна дейност, но самостоятелно, а държавата, ако иска да помага на своите граждани, да помага на всички, а да не ги дели на групи.

Ще посъветвам Тъпата Путка, която ни е министър на образованието, да се образова по въпроса, как българското население по време на турското робство е успяло да осъзнае нуждата от образование и как са се организирали и финансирали образователните институции, когато дори не сме имали министър на образованието, премиер и собствена държава и евентуално да приложи въпросната практика сред ромския етнос, ако може. Защото жаждата за учение не се стимулира с пари, нея или я има, или я няма, а когато я има, може да се случи да бъде убита от жаждата за пари.

Фондация „България за Америка“ издаде учебник по история на САЩ

Новоучередена фондация със седалище в България издаде учебник по история на САЩ, който смята да разпространява в американските училища. Фондацията се нарича „България за Америка“ и е учередена буквално преди няколко седмици. Въпреки това благодарение на волни пожертвувания от целия български народ, фондацията е успяла да издаде нов учебник по история на САЩ, който ще се раздава безплатно на американските деца. Учебника е на английски език и първата отпечатана бройка вече е връчена на американския посланик в България. Учебникът е кръстен „Америкнецът и обществото“ и включва статии относно редица значими събития от америкнската история. Ето някой от тях:

1. Освобождаване на америкнският континент от коренното индианско население – огнена вода, даряване на напикани одеала от болни от шарка, доубиване с армейски части.
2. Демонстрация могъществото на Америка в световен мащаб – пускане на атомни бомби над цивилното население в Япония.
3. „Играчка – плачка“ – или как наказахме българските деца за съюза им с Хитлер, пускане на бомби маскирани като лакомства, писалки, часовници и играчки.
4. Напалм над Виетнам – вие нас защо не ни уважавате?
5. Как се разрушават държави – Имаше ли Садам химически оръжия, нямаше ли?
6. Сърбия. За приятелите на Русия – обеднен уран.
7. Защо родителите ви да гласуват за Килъри – тя уби Кадафи.
8. Всички кучи синове са наши – Талибан за бой се стяга.
9. Поглед в бъдещето – От война на дронове до звездни войни.

 

За правото да обиждаш в неолибералната демокрация

Днез ималу димокрация и субуда на словуту, убачи кугату ришъ дъ опитя некуй неолиберален ентилигент, той виднагъ шъ мъ дъде на сад, че съм му расвалил имижа и ретинга, щи ма усади и щи тряа да зима кредит за да му съ възвърни чиста. Ету за туй не ги пунасяъм хорътъ дето викът чи съ  за свубуда на словуту пък кату им казис „уй зплескан“ и зкачат като ущипани и търчат към садът, да ти земат парити. Пуя ас на таз субуда на словуту, и димокрация, дето зички прублеми и прутивуречия са рижават з пъри. Жтото аку си маж, па и жинъ да си, дури да си по слъб ут меня, мойш да вземиш еднъ цепеницъ и да си вазтановиж чиста в тъмнуто. Ну то целата им ръбота е зъ пърити. А ас субудата на словуту я разбиръм тъка, който ни ми аресва да си гу псовам в лицету, а не да садържам взичко ватре у мен. Туй и дофтора таа кажа, чи кату ни съ изкажвам субодну съ расболявъм емусуиунално и ся зъм пуставен прид исбора мижду сад и затор или лутницата. Сначи сичките тес умни и карсиви изкат да ни ръзболеят емусиунално, жтото пустуяну плещът глопости, а ни давът да ги нъругайж. Дажи жтели дъ примат  сесиален закун да ни мож да ги убиждами. И сига ще трябва да жертвъм соята фисическъ субуда, за дъ сапася псиическоту си сдраве, пунежи къту нижто щи ма тикнът в затора да съ излижавам на субуда, злед къто им кажъ поблично зичко дето гу мизля за тях. Взички тез пидерази вечи идвам ги сдържам и ни знам ду куга шъ сам спусобен да им викъм геюви. Мъ те и геюви гу преемат кату убида и вечи ниснам как да им викъм, чи дъ си сапася псиическуто сдрави. Ас ни могъ да разбиръ квай тъз тяфната субудъ, когъту ний с аферите можим спукойни да си кажим сичку в лицету, и след туй да съ збийм, и накраяъ пък да седним нъ мазата ида съ пучерпим, а унез задници ни смеат нижто да зи казат в лицету ми замо говорът ино завъртено и ни мож да ги ръзбиреж куга лажат, куга лижът. Ма ас накряъ нямъ да са въздържа и кату видъ некуй ут тяф ша си избържа задникъ и ш му забуша устътъ, пъ ко ще дъ стаа.

Българите в чужбина ще губят българско гражданство, ако не гласуват

Българите в чужбина ще губят българското си гражданство, ако не гласуват. Това предвиждат новите промени в изборния кодекс готвени от ПП ГЕРБ. Потърсихме за коментар нейният говорител и ето какво каза той:

– Свързахме се с вас с молба за повече разяснения относно готвените промени в изборния кодекс и най-вече идеята за отнемане на българското гражданство на българи живеещи в чужбина, но неупажняващи правото си на глас. Защо е нужна тази крайна мярка?

– Това решение бе взето след инициирането от премиера на истинска мозъчна атака в неговия кабинет. Там се бяха събрали Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Божидар Лукарски, Лъчо Мозъка, Румяна Желева, Менда Стоянова и др. Както знаете г-н Борисов обеща да върне всички български емигранти в България и това е единствения начин да го направи, дори и само за няколко дни. Знаем, че българите зад граница активно се интересуват от случващото се в България, но за съжаление го правят само виртуално. Това е начин да им се даде начален шут в задника, както каза премиера, така че да си дигнат дирниците и да отидат да гласуват, ако искат да останат българи и тъй-като е физически невъзможно всички българи зад граница да гласуват в нашите дипломатически мисии, то логично остава единствено възможноста да се върнат в България и да гласуват тук.

Друга причина е за да разберем, колко действително от българите живеещи зад граница се чувстват българи и колко са българи само на думи, а когато трябва да свършат нещо никакви ги няма. Така ще отсеем истинските родолюбиви българи за които България е над всичко, а другите нека да се наричат както си искат, но да не петнят името българин, когато се представят в чужбина. Чухме много обвинения, че едва ли не искаме да отнемем възможността на активните българи зад граница да гласуват, защото видите ли, ни било страх от техните гласове, че щели да ни отнемат депутатските места и властта. Това първо няма как да стане, защото в България броят на бедните, неграмотните, некадърни и необразовани хора с право на глас се увеличава и е в пъти по-голям от този на емигрантите ни.  Основната идея е да паднат всички маски и да се видим, КОЙ КОЙ Е. Защото много ни нападат отвън, които се наричат с името българи, много се пишат активни и създават какви ли не интриги на правителството и държавата, а всъщност да не се окаже, че ги мързи и да гледат и само парите които получават за да хвърлят кал върху нас са способни да ги държат живи. Как може някой да каже, че му онемаме правото на глас, когато напротив ние го поставяме пред свободния избор или гласува, или не е българин. Да видим колко сме българите на следващите избори.

Български учен дарил енциклопедии по физика, химия и биология на джамии и църкви

Български учен, живеещ и работещ зад граница, е направил необичайно дарение на всички религиозни храмове в България. Всички църкви, джамии и синагоги в страната са получили томове енциклопедии по физика, химия и биология. Дарителят е пожелал да запази името си в тайна, а волята му се изпълнява чрез регистрирано наскоро НПО наречено „Институт за изследване пагубното влияние на религиозните вярвяния“. Като основна цел на НПО-то е посочено развиването на образователна дейност сред преминаващите през страната мигранти, както и сред самите български граждани, чиито мисловни функции са попаднали в плен на нелепи религиозни схващания. Дейността на новосформираната неправителствена организация ще приключи с изважадането от блатото на религиозните схващания на всички засегнати от тази средновековна чума за ума. Основните усилия ще бъдат хвърлени за просветляване на духовните водачи от различните религии и приобщаването им към постиженията на науката и техниката, а от там и на тяхното овчедушно стадо.

За съжаление тази доблестна инициатива бе заклеймена както от правителството, така и от редица демократични НПО-та, като пагубна за мултикултурализма и водеща към пълното унищожаване на всички традиции и обичаи по света, тъй като те са плод основно на древни религиозни схващания. Според инситута за изследване на толерантността и мултикултурализма, реализирането на тази инициатива би довело до огромна загуба за световната култура и направо би я изтрило, а хората ще направи безпомощни пленници на научни хипотези с мимолетна история, на фона на хилядолетната мъдрост на световните религии. Не религията, казват те, а образованието и науката са опиум за народите, ако не вярвате, достатъчно е да погледнете хилядите приличащи на зомбита човеци, кръстоващи света с погледи впити в своите смарт устройства. Въпросният институт е подел насрещна инициатива и ще дари на всеки българин със смартфон пълен пакет със свещените книги на различните световни религии.

Представители на вероизповеданията в страната излязоха с обща позиция, че приемат това дарение като опит за гавра с тяхната свещена истина и заплашиха, че ще изгорят всички получени енциклопедии, защото земята е плоска.

С отвращение за пишман – патриотите и гнусните мултикултуралисти

Започвам тази публикация с дълбоко отвращение, толкова голямо, че дори не мога да се сетя за сравнение с което да го опиша. Няма творение на природата, което да буди у мен същите чувства, като тези които изпитвам когато се сетя за родните ни пишман – патриоти и гнусните ни мултикултуралисти. Сигурно ще кажете, как може да обединиш тези две противоположни категории хора под един знаменател. Мога, защото те са различни само външно, а дълбоко вътре в себе си, в самата си същност са досущ еднакви. Обединени от насъщната си грижа за благоденствието на търбусите си, от неистовия стремеж за задоволяване на скотските си страсти и неописуемата си всепоглъщаща алчност.

Ще започна с партиотите. Ние сме страна богата на патриоти и бедна на патриотизъм. Имаме три парламентарно представени партиотични формации, чието единствено занимание е безумен вой срещу западната или източната страна на Луната, в зависимост от това, коя от двете страни им плаща. Имаме НФСБ, Атака и ВМРО и нито една съставена от техни кадри чета, която да охранява доброволно държавната ни граница, щото ако отидат на границата може да си загубят парламентарните кресла. Не че нямат ресурса, финансов и юридически, който да им позволи да съставят подобни патриотични формирования. Срам за тези, които са ги вкарали в парламента, срам и за тях, но те срама нямат имат само жажда за власт , привилегии и пари. А най-голям срам за Великата МРО със славна история и безславно настояще, чиито пожизнен лидер е с физическите дадености на прасе в кочина. Всъщност това май е грешно твърдение, защото прасето може и да спре нелегалните мигранти, ако го пуснем на границата, но Каракачанов ще затъне в собствената си мазна пот на първите сто метра. Та тези ми мили пишман-патритоти са чисто и просто едни парламентарни-патриоти, готови да бранят със зъби и нокти, правото да седят на държавната софра, облечени в народни носии, похапващи агне по хайдушки и пиещи руйно червено вино, стреляйки във въздуха от разни публицистични, развлекателни и откровенно дебилни телевизионни предавания. Горди са те, че ги дават по телевизията, позират за спомен (срам) на историята.

Дойде ред и на гнусните мултикултуралисти, който не могат да различат културата от деградацията, нито да открият зависимостите между образование и култура. Тези лукави плужеци, гърчат своите пихтиести телеса в стремеж да угодят на своите финансови спонсори по-възможно най доходоносния начин. Те никога не са работили нещо друго освен угодничество, подлизурство, ласкателство и откровен слугинаж. Единственото им мисловно усилие е свързно с това как най-добре да подчинят своята мисъл и воля на желанията и вижданията на своите спонсори, как да съгласуват собственото си аз с предпочитанията на задграничните си спонсори. Защото тяхната светая светих са милионите парични знаци, които могат да спечелят, ако се държат и говорят правилно.. Всички те са най-голямата заплаха за човешката цивилизация. Те са тези които ви учат, че трябва да проявявате толерантност към невежеството проповядвано от религиите, към свещените писания на древни култове, родени от непознаването на законите на физиката, химията, математиката и т. н. Те ви говорят, че трябва да приемете с отворени обятия, тези които убиват жените си с камъни, обезобразяват ги и ги превръщат в животни за разплод. Те са тези които ви говорят, че трябва да приемете с отворени обятия онези, които изпращат с готовност децата си на джихад и се гордеят, ако те успеят да отнемат вашия живот и този на вашите деца. Тези мултикултуралисти са хората, които се възмущават, ако поискате от своите гости да спазват законите и правилата на съвременната цивилизация. Те ще ви обявят за расисти, ако поискате да образовате своите гости и да ги накарате да изоставят своите първобитни обичаи и вярвания. Тези мултикултуралисти наричат култура това, което аз наричам безпросветност, деградация и животински инстникти. Тях също ще ги видите удобно разплути в креслата на публицистични предавания, техните мултикултурни задници са най-голямата им грижа.

Те създават в разни офисчета и апратаменти, инструменти за източване на пари и разпространяване на интриги и заблуди, като ги наричат с гръмкото име институти. Те, които никога не със създали нищо друго освен лайна, те искат да дават насока как да се развива науката и образованието. Те нямат нито една иновация, патент или какъвто и да е проект, нямат изобретения, нито внедрени в някакво производство подобрения, нямат създаден собствен продукт или дори марка. Нямат нито едно изследване, което да е подпомогнало по някакъв начин производството на каквото и да било. Те нямат никакъв дял в образуването на БВП, защото те не изследват нищо друго освен границите на своите желания и обема на стомасите си.

Не позволявайте на нито една от двете разновидности на тези жалки човешки създания да контролират ума ви, те са паразити. Те са готови в името на своите кореми и полови органи, да върнат човечеството в древните векове на плоската земя, инквизициите и суеверията.

Фандъкова: „Щом търпите гратисчиите, ще изтърпите и новата цена на билетчето“

„Щом търпите гратисчиите, ще изтърпите и новата цена на билетчето“  това заяви възмутена от гражданската реакция на новите цени на билетите за градски транспорт столичната кметица Йорданка Фандъкова. “ Много столичани, а и гости на столицата изказаха своето възмущение от новата цена на билета, но не чух никой да порицае поне хората които се возят гратис. Аз лично съм се возила в градския транспорт и съм ставала свидетел, как се отнасят пътуващите към контрольорите, като към някаква измет. Ако има нетърпимост към гратисчии, то тя е само на етническа основа и се сочат единствено ромите за пътуващи без билет, а това не е вярно. Огромна част от гражданите с българско самосъзнание също пътуват без билет и то хора облечени къде-къде по добре от набедените за вечно виновни роми.

Много често съм ставала свидетел как гражданите не само че не подпомагат служителите проверяващи редовността на пътниците, но и застават на страната на гратисчиите и почват да ги нагрубяват и заплашват. В най-добрия случай се правят, че не виждат какво се случва и оставят кнотрольорите да се справят сами с доста често и агресивни нередовни пътници. Щом пътуващите в градския транспорт проявяват подобна апатия към случващото се около тях, то ще трябва да проявят спокойствие и относно новите цени на билетите. Едва когато гражданите застанат на страната на властта, на кнотролиращите ограни и с общи усилия започнат война срещу нередовните пътници, едва тогава можем да мислим за намаление на билетите и то само ако победим в тази война.

Аз лично бих подкрепила един Динко в градския транспорт, който да ходи и да ги мамка тези гадове пътуващи без билет. Всеки пътник в градския транспорт е длъжен да следи дали сред пътуващите има гратисчия и ако има такъв с общи усилия да го изхвърлят от превознато средство, ако трябва и с ритници. Но разбира се вас ви е страх от гратисчиите, страх ви е 30 човека с билети от един или двама без билет, страх ви е и ги търпите и дори се правите, че не ги забелязвате, ето това много ме дразни, че съм готова дори 5 лв. да направя билета за да ви видя физиономиите.

Наистина съм дълбоко възмутена от възмущението на столичани, които и във всичко друго чакат някой да дойде да им оправи държавата. Ако искате евтин градски транспорт бийте гратисчиите.

Столична община е направила огромни инвестиции за да могат гражданите да пътуват в удобен и модерен градски транспорт. Премиерът вместо да купи самолети за армията купи мотриси за метрото, застрашавайки с това националната сигурност на страната, но вие пак сте недоволни. Ако сте чак толкова възмутени, никой не ви кара насила да се возите в градския транспорт, вдигнете си дебелите столични задници и ги качете на велосипеди, столична община безплатно ви е направила вело алеи, но вие толкова сте се ояли, че сте заприличали на свине, а и ви мързи като ленивци. Наистина е отвратително да си кмет на кочина, колкото и да е красива кочината, свинете си остават свине.

И накрая, чувам и някакви особено налудничави идеи за напълно безплатен градски транспорт, защото това било социална услуга, която способствала за правилното функциониране на системата, понеже позволявала на гражданите да ходят на работа и по този начин да внасят своя дял в изработването на БВП на страната. Това са абсолютни глупости, никъде в света няма безплатен градски транспорт, а столичани най-накрая трябва да свикнат освен да получават най-големите заплати в държавата и да плащат подобаващо за комфорта да живеят в столицата и да се изживяват като каймака на българския народ.“

Апостола на сигурността

Левски вдигна глава и огледа събралите се десетина човека пристъпващи нервно от крак на крак. Стъкленият поглед на светлите му сини очи, режеше душите им като масло. За него се носеха легенди, че като погледне човека в очите и разчита мислите му, че никой не може да устои на думите му и, че за всеки който застане насреща му милост няма. Да, той бе опознал изтънко човеците и знаше, че това що си бе наумил, можеше да се осъществи, но за целта бе необходимо да действат с общи усилия. Ето ги пред него, едрите чорбаджии, попа, даскала и няколко по-здрави момчета от града. С тяхна помощ, той щеше да постигне това, за което копнееше целият български народ, а именно собствено управление, народно управление.

– Всички вие знаете защо сме се събрали тука – започна Левски – днес полагаме основите на нашето бъдещо народно управление, което за да стане зависи от нашите общи усилия, включая пари, пари и пак пари, и разбира се работа сред останалата част на българския народ. Вие трябва да отворите очите на простия народ, че е време вече, да вземем управлението на съдбините си в свои ръце. Какво иска селянина, кръчмаря, занаятчията, търговеца, ти попе и ти даскале? Какво – пари и сигурност. Ние пари не можем да обещаем, но можем да обещаем сигурност и възможност всеки да изкарва пари за прехраната на челядта си, без да се страхува, че ще дойде турчина и ще му ги отнеме. Значи кое е главното в нашите усилия – СИГУРНОСТ. Но пътя към сигурността минава през завземане управлението над народа, което управление сега е в турски ръце. За целта сме се събрали тука да решим, какви стъпки да предприемем, така щото това управление да бъде в наши ръце. Аз вече организирах в по-голямата част от поробеното ни Отечество комитети с тази цел, като навсякъде изложих своите предложения за начина по който трябва да водим борбата под нашето знаме на което ще пише . . .

– „Свобода или смърт“ – извика възторжено даскала!

– Даскале, – тихо просъска Левски, всред възцарилата се тишина в стаята – каква е тая Свобода, пие ли се, яде ли се, на гръб ли се носи, продава ли се, купува ли се, каква е? Свободата е за наивниците, ние искаме сигурност за нас и за децата ни. СИГУРНОСТ! Рацзбираш ли даскале, защото свобода значи всеки да прави каквото си иска, а ние желаем държавата ни да бъде подредена, да бъдем равни с другите европейски народи.

– Значи „Сигурност или смърт“ – смутолеви даскала.

– Няма „или“ даскале, или означава, че сме готови да загубим, че има друг вариант освен този при който успяваме да реализираме целите си. Защото утре, ако излезем на площада пред конака и викнем гордо „Свобода или смърт“ или пък „Сигурност или смърт“, каймакамина лесно може да реши смърт. Ние смърт нещем, ако тука има някой, който иска смърт, сега е момента да каже. Така че, няма „ИЛИ“, ние искаме „Народно управление“, което ще рече ние да управляваме народа си, така както нам ни е угодно, а за целта на селяните ще обещаем сигурност за тях, добитъка и челядта им, а на каймакамина ще обещаем спокойствие и безгрижие, като повери на нас управлението на подопечния му народ. И стане ли това, е въпрос на време управлението да мине изцяло в наши ръце, без капчица кръв. Това е целта на нашето съзаклятие.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не след дълго, сред простия народ започна да се говори за един човек със сини очи, който ще им даде сигурност само трябва да го последват и да го слушат. С „Протести“ пред конака, той щял да им уреди спокоен живот, но за целта в уречения момент всички трябва задружно да излязат пред каймакамина. Апостола на сигурността, така го зовеше цял народ. Тъй говореха простите селяни от ухо на ухо. Скоро приказката стигна и до турското правителство, до самия падишах. Настанало бе време за действие. Левски избра Ловеч, за първите си стъпки пред турското правителство. И ето в уречения ден пред смаяния поглед на ловешкия каймакамин, се изправи множество със знаме на което пишеше „Народно управление“, начело на това множество стоеше едно русоляво момче със стъклени сини очи, а около него се бяха наредили всички чорбаджии, попа и даскала. Каймакамина прати заптиетата да го доведат при него, барабар с първенците.

– Какъв е тоя панаир бе хашлак, а и вие как може да му се връзвате на акъла бе чорбаджи? – запита каймакамина.

– Изслушай го бей, това дето говори е добро и за теб, и за падишаха, и за нас – рече попа.

– Речи момче, какво толкоз говориш, че си изпил акъла на толкоз народ?

– Бей, аз идвам при теб с предложение, което ще ти позволи да си пиеш кафето с рахат локум и да си пиеш шербета, без да имаш никакви грижи с населението. Ние искаме да те отървем от тежестта на отговорностите с които те е натоварила високата порта и да ги вземем на плещите си. Защо бей, да не си гледаш живота и ханъмата, а да се занимаваш всеки ден с проблемите на тези хора отвън. Дай на нас тази тежест, ние ще решаваме техните спорове, ще събираме данъците и ще даваме дължимото на теб и падишаха. Ние ги познаваме по-добре от теб, знаем проблемите и мъките им, знаем какво и как да им кажем, когато недоволстват, знаем кой какво притежава, каква част трябва да отдели за империята. Единственото, което искаме е да гарантираш тяхната сигурност и когато решиш, че има някакъв проблем, да се обръщаш към нас, като към техни представители, а не да пращаш заптиетата. Ако ние не можем да го решим, чак тогава ти ще развалиш рахатлъка си и ще се занимаваш с управлението на положението, но гарантирам ти, че това няма да бъде необходимо. Освободи се бей от грижите, посвети се на живота си. Грижата за сигурността на империята, за спазването на законите и реда, повери на нас.

– Умно говориш, момче, хубаво. Ще те пратя при каймакамина в Търново, нека той да реши какво да прави с теб, а сега разпусни, тоз панаир отвънка.

– Може ли само бей, тука сме ти приготвили един подарък, ей този ятаган със златна дръжка и изумруд, в знак на почитание и засвидетелстване на нашето уважение.

– Машала, машала! – възкликна удивен каймакамина, а Левски прати да извикат фотографина да запечата този паметен миг.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

И тъй качиха Левски, на файтона на каймакамина и с почетна стража го изпратиха в Търново, а от там в София, и после самият падишах поиска да го види. Не след дълго целият български народ открито говореше за своя „Апостол на сигурността“, благодарение на когото сега вече имаха чисто ствои български управници, от свои чорбаджии, попове и даскали, които им гарантираха повече сигурност, а и така жадуваното „народно управление“.

Меркел обвини порно индустрията за насилията в Кьолн.

Германското правителство начело с канцлера Меркел спешно е обсъждало приемането на неотложни мерки, които да предотвратят повторение на неприятния инцидент в Кьолн. Според правителството една от основните предпоставки за подобно поведение от страна на бежанците към коренното население на страната е погрешната представа за морала на германските жени изграден и поддържан от порно индустрията в страната. Според канцлера Меркел е напълно логично когато млади потентни мъже с висок морал идващи от една ислямска държава, където дори и мисълта за свободен секс се наказва със смърт, попаднат в страна, където порното се рекламира на всеки ъгъл и се излъчва от всеки екран, тези мъже да решат, че жените ,обитаващи тази държава, са постоянно отворени и жадни за секс. Най-голямата грешка идва от това, че тези мъже смятат, че сексът се предлага безплатно и навсякъде, докато всъщност за секс е нужно да си платиш, под една или друга форма и едва тогава да получиш това което желаеш. Според Меркел именно неочаквания отказ за извършване на сексуален акт от страна на жените в Кьолн е довел до последващите престъпления на отнемане на лично имущество.

„Представете си, че сте млад надарен и потентен африканец или арабин – разсъждава Меркел – който идва в нашата държава без да има нито една позната жена, но в същото време се сблъсква с множество реклами с еротичен подтекст, откровено порно, течащо денонощно по телевизионите канали, предизвикателно облечени млади жени навсякъде по улиците, безброй клубове, предлагащи сексуални услуги от всякакъв вид, какво ще си помислите вие, ако бяхте на негово място? Ами естествено, че сексът е навсякъде и е достатъчно само да си поискаш, за да ти се даде и, ако си поискаш, но не ти се даде, а ти мислиш, че всички други живеещи в Германия имат достъп до секс непрекъснато, то съвсем нормално е да се почувстваш дискриминиран и да се озлобиш. Трябва да признаем, че порно индустрията руши нашия морален образ в очите на прииждащите бежанци и съсипва градения с хилядолетия имидж на християнството. Затова и тяхното отношение към нас е като към разюздани крави. „

Точно в този ред на мисли германското правителство предлага да се забрани за неопределено време порно индустрията в страната, специално в медиите и рекламата, така че да се намали постоянното стимулиране на желание за секс у търсещите убежище в страната, като в същото време всички секс клубове и жрици на любовта ще плащат данъка си към държавата, като предлагат безплатни секс услуги за бежанци.

Плевнелиев с мъжка стъпка: „Готов съм да подам оставка като главнокомандващ“

Президента Росен Плевнелиев, изненадващо излезе с кратко прессъобщение, явно предизвикано то последните трагични събития в Париж:

“ Драги съграждани, българи!

След трагичните събития от последните дни в Париж, когато родината на съвременната демокрация даде стотици свидни жертви, жертви на терора  и агресията проповядвани в ислямския свят и Русия, аз съм принуден от обстоятелствата да подам своята оставка като президент на България и главнокомандващ българката армия. Знам, че това е неочаквано за вас, но напълно логично в светлината на бързо-променящата се геополитическа ситуация, за която аз си давам ясна сметка, че не бих могъл да контролирам, нито да реагирам адекватно, знаейки и оценявайки собствените си възможности. Да от няколко дни насам светът не е същия, но аз съм същия и не бих могъл да се променя, нито желая това. Днешната реалност поставя на изпитание моите ценности и разбирания и избутва на преден план, необходимостта от хора с по-друг поглед върху политиките и демокрацията в ситуация на криза. Именно за това аз смятам, че в момента като този, когато се изискват възможно най-бързи адекватни решения, най-доброто което бих могъл да направя е поне да не преча. Затова смятам, че е по-удачно да не изчаквам края на мандата си, а да дам шанс на България и българите да изберат възможно най-бързо нов човек, отговарящ на изискванията на настоящата реалност. Аз няма да се кандидатирам повторно за президентския пост. Благодаря ви и Бог да ни пази!“

Румяна Бъчварова: „Българите са прекалено много за да опазим всички.“

Публикуваме това блиц интервю с вътрешната министърка Румяна Бъчварова, тъй-като то касае всички българи които разчитат на МВР да ги пази. Коментарите оставяме на читателите. Интервюто е дадено за водеща българска медия, не споменаваме името й, за да не и правим безплатна реклама:

– Г-жо Бъчварова, потърсихме ви за кратък коментар във връзка с вашето изказване по Нова телевизия, че престъпленията от битов характер би трябвало да минават към застрахователите, а не към МВР.

– Благодаря ви първо за възможноста да се изкажа свободно по тази тема. Знам, че за мнозина звучи шокиращо, но в днешния пренаселен свят, битовите престъпления в развитите страни отдавна не се разследват. Ако станете жертва на подобно престъпление, претърпените от вас щети, били те морални, физически или материални се осчетоводяват в тяхното финансово изражение и вие получавате срещу това съответното парично обезщетение. Разбира се, преди това трябва да сте били достатъчно предвидлив да си направите съответната застраховка, срещу побой, изнасилване, грабеж или убийство.

– Знаете, че бълтгарина не обича да се застрахова и все чака на държавата да го подпомогне в дни на изпитания.

– Знам и това е много-лоша типично българска черта. Когато живеем в демокрация, не народа разчита на държавата, а държавата на народа, но това е трудно да му го обясниш на българина. Той е свикнал постоянно някой да се грижи за него, в условията на демокрация това води до неизменно затъване и унищожване на държавата. Мисля, че е крайно време, нашите граждани да разберат, че държавата няма необходимия ресурс да ги бави като бебета. Българите са прекалено много, за да може МВР да опази всеки един от тях, от посегателство. Вие видяхте сами, че ние дори един Волен Сидеров не успяхме да опазим от побой, а се бяхме събрали елита на МВР, какво остава за изоставените старци по селата?

И в крайна сметка, МВР ли е виновно, че българите предпочитат да оставят своите родители на произвола на съдбата, докато си търсят щастието в чужбина или в по-големите градове на страната. Ако бяха запазили своите патриархални традиции и живееха заедно със своите възрастни родители, вместо да тичат подир парите, нямаше старците да седят сами по селата и да викат „Ела вълчо, изяж ме.“

Днес всички ресурси на МВР са насочени към опазване на държавните институции и висшите държавни служители, това е нашата първа и единствена цел. Защото представете си, какво ще се случи с държавата, ако утре нещо постигне премиера Борисов, или председателя на парламента Цецка Цачева, дори Радан Кънев, ако стане жервта на пътен инцидент, вие знаете ли какви ще последствията за държавата? Затова ние се грижим за тях, за тяхната сигурност и спокойствие, защото те са държавата и държим под око всички български граждани, които изразяват своето недоволство от управляващата политическа класа, да не би да вземат да извършат някакви физически действия по отношение на физическата цялост и материалната същност на държавните лица.

– Добре, какъв е тогава вашият съвет към българските граждани, може би да се въоръжават и да се пазят самостоятелно, като приемат целия си живот за живот в условията на неизбежна самоотбрана?

– Вие май, не ме слушате. Как така ще агитирате българите да се въоръжават, та това би било най-голямата опасност за държавата и нейните ръководители. Напротив, българските граждани трябва да гледат философски на живота, да се радват на всеки прекаран без инциденти ден и разбира се, както казах в началото, да се обърнат към застрахователните компании, които ще им гарантират, заслужено обезщетение, ако станат жертва на убийство, изнасилване или грабеж. За съжаление, тази култура на застраховане е на много ниска ниво в България, но като убият още 50-100 човека, смятам че гражданите ще се замислят и ще отделят от своите средства за да си направят застраховка, още повече че така ще подкрепят и българската икономика, давайки тласък на застрахователния бизнес. Представете си само една възрастна жена, която жвиее сама с кучето си, как влизат при нея някакви грабители и разочаровани от материалната нищета в която пребивава тя, я убиват, извършвайки престъпление според закона, но благодеяние спрямо нея, тъй като я отървават от нерадостната съдба на изоставено от всички човешко същество. И като щастлив завършек, на тази евентуална драма, ако тази възрастна дама се е застраховала, нейното вярно куче, ако не е и то убито от престъпниците, ще получи застрахователното безщетение  и ще си глозга щастливо кокалите, защо не и на собствената си доскоро жива стопанка.

– Благодаря ви за интервюто, вие сте прекрасен събеседник!

– Нали, ужасно приличам на Хилъри Клинтън, надявам се, че ще подкрепите кандидатурата ми за президент.

Ексклузивно! Бежанци пребиха Волен Сидеров, не разбрали, че има имунитет.

Истински екшън се разиграл при последната предизборна акция на лидера на Атака, Волен Сидеров. След като претърсил НАТФИЗ за наркотици и открил три килограма кокаин в пакетчета по три грама разпределени равномерно между студентите, Волен Сидеров се насочил към женския пазар, за където имал информация, че също се пласира дрога. Въпреки, че бил придружен от десетина свои привърженици и депутата Десислав Чукалов, Волен Сидеров станал жертва на жесток побой от страна на бежанците, временно пребиваващи в района.

От започналото разследване става ясно, че бежанците взели Волен Сидеров и придружителите му за нацисти, тъй като издавали нечленоразделни звуци и се държали изключително агресивно. Преломният момент настъпил, когато Волен посегнал към пистолета си. Тогава бежанците се нахвърлили самоотвержено върху лидера на Атака и въпреки виковете му, че има имунитет не се поколебали да упражнят върху него насилие. Бежанците твърдят, че не разбирали български и затова се стигнало до тези крайни мерки от тяхна страна. Те били отскоро в държавата и не предполагали, че психически лабилни и агресивни личности се допускат до управлението на страна член на ЕС.

При пристигането на полицията Волен Сидеров вече бил в безпомощно състояние, а неговите съратници се били барикадирали в близкия супермаркет, като Десислав Чукалов секвестирал всичката тоалетна хартия в магазина, за да почисти следите от среднощния сблъсък.

Волен Сидеров е откаран в Карлуково, а бежанците участвали в побоя, са екстрадирани по спешност за Германия с правителствения самолет. Премиерът Борисов предупреди, че ако Германия върне бежанците обратно в България ще затвори границите, защото българските депутати не могат да търпят някой да не се съобразява с имунитета им.

БХК: „Ромите са най-активните избиратели в България“

Потърсихме БХК за да коментират скандала със заплахите отправени от националния лидера на ромското мешере Христо Младенов за гражданска война, поради вероятноста гласувалите за неговата партия след журналистическо разследване на Вероника Димитрова излъчено по Нова телевизия да паднат наполвина. Ето какво отговориха от там на въпросите ни:

– Здравейте. Благодарим ви, че ни отделихте от ценното си време за да отговорите на нашите въпроси. Какъв е вашият коментар за скандала с лидера на ромското мешере Христо Младенов и как приемате заплахите от негова страна, както към разследващата журналистка така и към реда в държавата?

– Съжалявам, но ние не сме организация, която може да коментира подобни казуси, особено когато те са свързани с неформални лидери на малцинствени групи от българското население. Ние нямаме право да нарушаваме техните права, като коментираме техни постъпки извършени в качеството им на хора принадлежащи към някакъв малцинствен етнос. Това би била груба проява на дискриминация на етническа основа. Ние можеше да коментираме този казус, ако и в медиите на него бе обърнато внимание като на действие извършено от редови български гражданин, но и тогава честно казано нямаше какво да коментираме, защото тогава това действие не би касаело малцинствата и съответно нямаше да има нужда от нашата намеса. Така че и в двата случая няма какво да ви кажем, защото в единия става въпрос за роми, а в другия за български граждани.

– Извинете, но аз леко се обърках. Вие дълго време се борихте да научите българите да наричат циганите – роми, че дори и самите цигани да се наричат роми, а сега казвате, че и в качеството им на роми не можем да коментираме техните деяния? Тогава защо бяха тези усилия да ги превърнете в роми?

– Това е въпрос от битово същество, касаещ съществуването на нашата организация. Да ние наистина положихме много усилия за да преименуваме циганите в роми, това така да се каже бе един истински възродителен процес и едно стъпало към пълната интеграция на циганите в българското общество. За всички тези усилия ние получихме мощна финансова подкрепа от различни фондации, която нямаше да получим, ако бяхме пристъпили към директното им признаване за български граждани. А всяко едно външно финансиране е своего рода чуждестранна инвестиция и по този начин ние допринесохме, доколкото са ни силите, за увеличаването на стабилността на българската икнономика и намаляване на безработицата, защото, ако бяхме изпълнили всичко по късата процедура, сега целият екип на БХК щеше да е безработен.

– Аз разбирам смисъла на действията ви относно вас самите, но какъв е той спрямо ромите, успяхте ли да им помогнете да се чувстват те пълноправни български граждани?

– Разбира се, че успяхме и най-голямото доказателство за това е, че мнозинството българи, вече не се чувстват пълноправни български граждани, когато се сравнят с ромите. Аз мисля, че ромите представляват пример за българите, още повече в моменти на избори като този, защото смея да твърдя, че ромите са най-активните избиратели в България, тоест в момента те са опората на българската демокрация.

– В момента не дикриминирате ли част от българските граждани, хвалейки ромите, като етнос?

– Когато става въпрос за положителни примери, е добре да се казват нещата такива каквито са, щом ромите правят нещо похвално и което трябва да служи за пример, то тогава сме длъжни да ги наричаме роми, но когато имаме някакви лоши постъпки, то тогава сме длъжни да се обръщаме към тях с нарицателното български граждани, без изрично да споменаваме техния етнос. Обратното би било грубо нарушаване на техните права и европейските ценности.

– Вие казвате, че ромите са най-активните избиратели в България, но това не се ли дължи на явлението купуване на гласове, което се квалифицира като престъпление?

– Тука има наистина огромна пробойна в нашето законодателство и абсолютно противоречие с правото на всеки човек на свободна воля. Купуването и продаването на гласове не е престъпление, когато води до увеличаване на избирателната активност и въвлича в строежа на демократичните устои, една доскоро отритната етническа група. Всички знаем, че ромите гласуват предимно за най-влиятелната политическа сила, дори в репортажите които споменавате, въпросният господин Христо Младенов отбеляза, че веднъж той и неговата общност са работили със Станишев, а сега ще работят със ГЕРБ, т.е. те се стремят да стабилизират политическата обстановка в страната, и така да се избегнат излишни политически, социални и икономически трусове – нима това не е похвално!

Освен това, доколкото съм запознат, парите предназначени за активизиране на ромският етнос в изборните процеси идват директно по програмата за ромското включване на ЕК, тук за повече разяснения можете да се обърнете към Цветан Цветанов. Така че, специално при ромите не става въпрос за купуване и продаване на гласове, а за тяхното интегриране в политическия живот на страната. Всичко останало са злословия от завист, и то предимно от определящи се като българи български граждани, а всички знаем, че една от отличителните черти на българите е тяхната завист и, че те за двайсет лева ще продадат и майка си, а какво остава като видят 50 лв. дадени на интегриран ром?

От завист българите спряха да гласуват и така заплашиха устоите на собствената си държава и добре, че са ромите и тяхната активност за да продължи демократичното съществуване на Българската държава. И въпреки това, приемането на тези 50 лв. се отъждествява с престъпление! Какво престъпление е това, уважаеми българи? Вие, каквито сте алчни сигурно щяхте да искате по 100 лв., ако имаше кой да ви ги даде, а ромите са готови да паднат дори и до 20 само и само демокрацията да не загине. Вие българи се отказахте от демокрацията и сега плюете по тези които крепят държавата ви. Съжалявам, но много се разстроих и повече не искам да говоря.

– Разбирам ви, благодаря за интервюто.

Меркел: „Бежанците ще донесат милиарди на България“

Водеща българска медия успя да вземе интервю от германския канцлер Ангела Меркел. Публикуваме го без съкращения, тъй като дава много отговори за бъдещето, както на нашата страна така и на Европа:

– Г-жо Меркел, със вашето изказване, че българският премиер е  изразил сам желание за изграждането на разпределителен център за бежанци на българска територия, вие предизвикахте правителствена криза и множество предизборни проблеми за управляващата в момента партия. Дори някой наши анализатори смятат, че умишлено сте направили това за да отворите път на други политически сили към властта. Каква е всъщност причината да съобщите това и то с нескрита усмивка?

– Аз в действителност не очаквах думите ми да получат толкова негативен отзвук в България, даже напротив, бях убедена, че българското общество е успяло да израстне до нивото на европейските ценности и е осъзнало важността на приемането и интегрирането на тези хора в общноста на еврпоейските граждани. Затова и се усмихвах, докато споделях с журналистите изключително адекватната и прогресивна позиция на вашият премиер. Но май се оказа, че той е единственият трезво мислещ гражданин на България. Моите думи трябваше да увеличат подкрепата за неговото управление, а не да я намалят, ако знаех, колко упадъчно и изостанало е българското общество, нямаше да си позволя подобно изявление. Аз наистина мислех, че всички българи са като премиера Борисов, като се има предвид каква огромна подкрепа получава той на поредица избори.

– Бихте ли уточнили, какво точно визирате под упадъчно и изостанало общество?

– Ами, вие не можете да оцените положителните страни на реализирането изграждането на подобен приемене и разпределителен център на ваша територия. Не случайно, другите страни където ще бъдат изградени подобни центрове са Италия и Гърция – страни със сериозни финансови проблеми, дори ние, както виждате приемаме на своя територия изключително голям брой бежанци от Близкия изток и Африка. И знаете ли защо го правим? – Защото тези хора носят пари, защото притежват умения и защото са изпаднали в нужда, която предполага, че ще ги принуди да продават труда си на по-ниска цена и така да увеличат печалбите на нашите икономики. Бежанците са божия благодат за ЕС и ще укрепят нашата финансово-икономическа стабилност.

Понеже виждам, че премигвате неразбиращо, ще се опитам по-подробно да ви обясня, какво точно казвам:

Първо, тези хора идват от страни, които до скоро бяха в цветущо състояние и със сравнително развити икономики, тоест техните граждани не са някакви аборигени, а хора живели и изграждали едно развито общество. Това са хора, които са имали своя собственост и визия за бъдещето си. Разбира се, тяхното управление не беше достатъчно демократично и ние бяхме принудени в името на правата на човека и Общоевропейските ценности да разрушим тези привидно спокойни държави, така че те да могат да изградят върху руините на диктатурите, едни съвършено демократични държави. Това обаче не се случи и те тръгнаха да бягат към Европа, явно сме надценили тяхното желание и способности да изградят сами демократично общество. Но както и да е.

Второ, тези хора идват в Европа, това не е нещастие и нашествие, както апокалиптично го описват изостаналите умове, а шанс за нас. Защото тези хора идват с парите си и със знанията си. Те са така необходимата свежа кръв, която ще позволи на нашите граждани да не работят, а да живеят на социални помощи. Както казвам, тези хора при бягството си са обърнали цялата си собствиност в пари, вие сами виждате, че те нямат нужда от финансова помощ при пристигането си в Европа, а само от логистична и именно такава помощ ще им предоставят тези центрове за които говорим. Когато пристигнат в Европа, те започват да харчат тези пари и да потребяват, така се изливат огромни финансови средства в нашите държави, тоест те носят богаството от своите държави и го влагат в нашите икономики. Мисля, че това ви е ясно. Тези пари разбира се не са безкрайно много и тогва идва ред на следващото положително явление, което ще настъпи с тяхното приемане.

Трето, в следствие на свършването на техните пари, те ще бъдат принудени да работят и то, убедена съм, на по ниска цена от тази която получават коренните жители на Европа. Тоест те ще повишат конкуренцията на трудовия пазар, ще увеличат печалбите на нашите компании и ще повишат конкурентоспособноста на нашите стоки, като намалят тяхната себестойност. В един момент, благодарение на тяхната евтина работна сила ние ще поставим Китай на колене.

И четвърто, тяхните обичаи, предполагат да имат много деца, което ще реши демографския срив в Европа и ще позволи на коренните европейски жители, отстъпвайки своите работни места да живеят на социални помощи и да се отдадат на творчество в различни сфери на науката и културата.

Мисля, че вече на всички е ясно, откъде ще дойдат милиардите печалби за ЕС и в частност за страните където отседнат най-много бежанци, сред които за ваше щастие е и България.

– Всичко това действително звучи много примамливо, логично и обещаващо, но не е ли леко утопично? Вие никъде в изложението си не обърнахте внимание, на различната култура, морал, ценности, обичаи и религия, които те носят със себе си и които, има признаци, че искат да наложат в приелите ги държави.

– Защото това което казвате, не е важно, това са незначителни подоробности от пейзажа, ако мога така да се изразя. Кое е различното между нас и тях, аз не го виждам. Тези хора, както казах, идват от бивши функциониращи държави, те бягат от хаоса и от липсата на държавност там. Значи, те уважават инструмента наречен държавна власт и искат да живеят в държави със стабилно управление. Разбирате ли, те искат да бъдат управлявани, а ние искаме да управляваме. Те се нуждаят от нас и ние от тях. Сред тях няма анархисти и разни псевдо-революционни елементи. Каква по-голяма ценност от това можете да търсите – те ценят държавата и нуждата от управници.

Освен това, те ценят парите. Те идват при нас , защото смятат, че ще могат да изкарват повече пари. Ние също ценим парите и също мислим, че те ще ни помогнат да увеличим нашето богатство. Тук също няма разлика, между нас и тях.

Тези хора, ценят и нашите стоки, те искат да потребяват, те са едни нереализирали се консуматори. Те искат да имат, нашите коли, нашите телефони, нашите къщи, въобще всичките постижения на съвременната технология. Къде тук е разликата между нас и тях?

Аз знам, че вие говорите за тяхната религия, за техните традиции и обичаи, но те наистина не са съществена част от картината. И доказателството е същото което казах по-горе. До скоро те са живели във функциониращи държави, тоест техните обичаи и религия не са в противовес с изграждането на държавност. Какво значение има дали влизат в църква или в джамия, дали жените им ходят с открити лица или забулени отгоре до долу – за икономиката и държавността това е без значение. Дори да променят етническия облик на нашите държави – това страшно ли е? – не е. Не е, защото държавите остават, ние оставаме – управляващите, дори да се наложи да сменим собствените си обичаи и религия за да ги интегрираме и да останем на власт. Разберете, тези хора са свикнали да бъдат управлявани и търсят кой да ги управлява, нима ще позволим заради някакви отживели тясно-етнически разбирания да ги отблъснем? Би било пълна глупост. А ние не сме глупаци.

– Но все пак, има доста хора които държат на собствените си традиции и обичаи и не изразяват вашата готовност в името на някакви икономически облаги да се разделят с тях, с тях как ще се справите?

– Ето затова казвам, че вашето общество е упадъчно и изостанало. Вие не сте готови да приемете глобалния свят. Вие все още не сте разбрали, че държавите отдавна са престанали да бъдат структурирани по етнически принцип, а че днес се структурират по чисто икономически принцип – въз основа на вижданията, целите и стремежите на тези, които управляват и притежават националните богатства. Всяка държава има своята прослойка от граждани които притежават нейните богатства и именно те я формират като такава, защото именно те са тези които я управляват, ако можете покажете ми поне едно изключение от това правило. Това са най-прогресивните хора в държавата, чиято висша ценност са парите. Затова те не би трябвало да се страхуват от бежанците, а да ги приветстват.

Останалите, са просто една маргинална част от обществото, която желае да бъде управлявана, която трябва да бъде управлявана, а тези от тях които държат на някакви си отвлечени неща, като традиции и обичаи, те са най-маргиналната и некадърна част от обществото. Това са хора които не владеят чужди езици, не могат да боравят със съвременните технологии и въобще останки от каменната ера. Те са неконкурентоспособни на пазара на труда и се страхуват, че ще изчезнат. И то с право се страхуват, защото ще изчезнат. Всеки които не цени парите, и не полага усилия да придобива необходимите знания, които ще му помагат да изкарва пари е обречен на изчезване. Именно тези хора са избрали за своя религия национализма и традиционализма, те се наричат по-между си патриоти , а всъщност са едни некадърници. Това е голата истина.

Кой лъже?

– Кой лъже в този тежък час?
– Не съм аз! – каза Бойко.
– Тогава, Меркел, може би?
– Да, Меркел! – каза Бойко

– Но тя е политик голям!
– Дебел е – каза Бойко.
– Ах, как, нима не те е срам?
– От кой? – попита Бойко.

– А бежанците, идат ли?
– Минават – каза Бойко.
– От тях пари ще вземем ли?
– Ще вземем – каза Бойко.

– На изборите, кой-кого?
– Как кой? – попита Бойко.
– Е, ако биеш, може би . . .
– Ще бия – каза Бойко.

– Народа, ще гласува ли?
– Ще, ще – засмя се Бойко.
– А после, ако псува те?
– Да псува – каза Бойко.

Бойко изригна: „Меркел Лъже!“

Българският премиер Бойко Борисов не успя да удържи нервите си и изригна по време на специална пресконференция дадена по повод на бежанския проблем:

„Повече не мога да търпя, това безочие и лицемерие. Аз съм човек на думата и като кажа нещо, казвам това, което мисля. Няма начин г-жа Меркел, която аз много уважавах, да ме е разбрала неправилно, аз много ясно казах каквото казах. Но тя, явно не е устояла на изкушението да придаде друг смисъл на моите думи и да ме изкара, едва ли не малоумник. Меркел лъже! Да, аз твърдя, че германският канцлер Меркел – лъже и то лъже умишлено, злонамерено и някак със задоволство, като е съвсем наясно с политическите последствия, които нейните думи ще предизвикат в моята държава. Аз много ясно казах, че искам пари, а не бежанци. Защото бежанци си имаме достатъчно, а си имаме и роми. Аз честно казано мислех и ромите да ги пиша сирийци и да вземем и за тях някой лев покрай бежанската криза, без да се налага да внасяме допълнително гладни гърла от вън. Щото те ромите по- нищо не се отличават от бежанците, само дето са по-необразовани и не вярват в никакви божества. Можеше и част от ромите да ги пратиме като сирийци из Европа и така с един куршум два бежанеца, но не стана. А плана беше хитър, две нощи не съм спал да го мисля, а тя с една лъжа и ме направи на глупак. Тази дебела, дърта лелека, ако беше в България, щеше да е безработна и да вие за социални помощи, ама понеже е в Германия ми се прави на хитра.

Но аз няма да оставя нещата така. Ще видите, че нито един бежанец, щом сме толкова хитри, няма да влезе в България. Ще направя минни полета и свинеферми по цялата граница. Като видим бежанци, пускаме прасетата и свинка кръв ще се лее навсякъде, да видим от къде ще минат мохамеданите. И европейски субсидий ще вземем за свинефермите. Само гласувайте за мен, втори път няма да ме преметнат. Бат ви Бойко веднъж се лъже, а ако продължават да се подиграват с мен, ей го къде е Путин, на един час път с Миг-31. Чакам само Обама да дойде, да видя и той какви ще ми ги наговори, но вече имам едно на ум, така че да му мисли.

И накрая, призовавам българските граждани да не попадат в политическата клопка, която Меркел ми заложи и на предстоящите избори да гласуват за нас, защото ние знаем какво приказваме и знаем какво искаме да кажем като приказваме. Защото ние сме не просто политици, ние сме прости политици. Защото аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме, и затова Меркел не ни разбира.

Петър Москов: „Обесете акушерката“

Потърсихме здравния министър Петър Москово за коментар по случая с пребитото от акушерка новородено. Ето какво каза той за нашата медия:

– Г-н Москов, защо липсва в медийното пространство вашата позиция по случая с пребитото бебе? Знаем, че когато става въпрос за нанесен побой, вие сте доста активен, но сега сякаш се скрихте от медиите?

– Не виждам какво толкова мога да кажа, случая е ясен последиците също, моята намеса не е необходима. Аз знам за какво намеквате, но за съжаление акушерката не е от ромски произход, ако беше, тогава всичко щеше да си бъде на мястото. При това положение на всички е ясно, че акушерката явно е с тежки психически проблеми и единственото разумно решение е да се обеси, така както се прави в развитите демокрации. Както виждате моят коментар за инцидента е излишен. Имаме ясен извършител, случаят е прецедент за здравната ни система, а и извършителят не принадлежи към етнос с рецидивни прояви.

– Извинете, но как така да се обеси, това не е ли малко крайно?

– Не е крайно, както казах в развитите демокрации каквато е Америка, смъртното наказание все още съществува и се използва именно в такива тежки криминални случаи, като средство те да не се превърнат в рецидив. Убеден съм освен това, че ако се проведе референдум по въпроса, ще видите, че 85% от българските граждани ще ме подкрепят, а това е огромна подкрепа.

– Но все пак, не мислите ли, че вина за случилото се има и в самата здравна система – късно пенсиониране, изнорителен труд, ниско заплащане на труда и то при положение, че се предлага ВИП услуга, а заплащането е като за кенефен труд, че и по-малко?

– Не знам защо медиите винаги се опитвате да прехвърлите проблема от болната глава на здравата! Нашата здравна система е една от най-добрите в Западна Европа, ние осигуряваме изключително добри условия на труд, конкурентно за българската действителност заплащане, и възможност за работа до преклонна възраст. Аз съм виждал баба на 97 години, която с огромна трепет и любов милва своето прапра-внуче, какво в сравнение с нея представлява една акушерка или медицинска сестра на 63 годишна възраст, заобиколена от прекрасни бебешоци – та тя трябва да е в разцвета на силите си и изпълнена с любов. Погледнете едно семейство: Кой от членовете изпитва най-голяма обич към новородените – бабите, те са тези които ги глезят най-много. Така че в случая, вината е може би там, че е назначена прекалено млада жена за тази дейност. И как може да наричате  изнорителен труд, грижата за новородените, явно самите вие сте с някакви психически отклонения.

Що се отнася до ниското заплащане на труда, то никой не е карал насила тази жена да работи в системата на българското здравеопазване. И какво общо има предлагането на ВИП услуга, с нивото на заплащането на тези които я извършват? Какво очаквате, тяхното заплащане да е като на вип персона от поп-фолка?   Мисля, че от няколко години поне, българите трябва да са разбрали, че вече са пълноправни европейски граждани и могат да се развиват в рамките на целия Европейски съюз, ако искат по-високо заплащане, могат да го търсят там. Същото важи и за медицинския персонал и много медицински кадри избраха именно този път на развитие.

– Но, какво ще кажете на родителите на това дете, които са очаквали да получат ВИП услуга и са платили за такава, а получиха огромен стрес и вероятно тежки психически травми, да не говорим за последствията за самото новородено. Кой би могъл да има доверие на здравната ни система след такъв случай?

– Вие пак гледате от гледна точка на български гражданин без да вземете предвид, че вече сте европеец и трябва да съдите с други стандарти. Ако направим сравнение с другите държави от ЕС, ще се уверите, че цената на услугата вип-раждане е далеч от такава в останалите държави на съюза, тоест това е вип от българска гледна точка, но от европейска си е направо безплатна услуга и съответно качеството е за такава.

Не случайно много от тежко-болните български граждани, говорим за всички които са болни от нещо различно от настинка,  избират да провеждат своето лечение в други страни членки на съюза. Нашите деца се раждат там, учат там и накрая се връщат в България за да поемат щафетата по нейното управление, говоря за децата на хората които движим България напред. Но да се върна на здравеопазването, ние вече сме част от общата здравна система на съюза, така че всеки има право да се лекува там където пожелае в рамките на ЕС, стига разбира се да може да си плати. То е същото като в България, но мащаба е различен. Така както тук никой не очаква да се излекува в селския медицински пункт, така и не бива да имате очакване, че ще получите ВИП услуга в България, равняваща се на такава в по-старите развити индустриални демокрации.

Другото което ме дразни, е че българите все още очакват държавата да се грижи за тях от раждането до смъртта им, и ако може накрая и паметник да им вдигне. Това комунистическо мислене отдавна трябваше да сме го оставили зад гърба си, но уви още си патим от него. Днес, ако искате да получите качествена услуга, в която и да е сфера, трябва да разполагате с необходимите средства за да си платите за нея. Така че ако искате нещо качествено и конкурентно, самият вие трябва да предлагате качествени умения, които да помагат за конкурентността на подукта или услугата които извършвате, за да получите съответно качествено заплащане, което да ви позволи да ползвате качествени услуги и продукти, изработени от други като вас. Останалите , неконкурентоспособни граждани ще трябва да се задоволят с услуги предлагани от други неконкурентоспособни граждани, това е представителната пазрана демокрация.

Плевнелиев: „Дойде момента ние да освободим руския народ“

Публикуваме без съкращения интервюто на българският президент Плевнелиев, дадено за английския седмичник „The Observer“ , по повод растящото напрежение между НАТО и Русия, и ролята на България в този процес:

– Г-н президент, как се чувствате като президент на страна, чиито граждани са с явно русофилски уклон, но която в същото време е член на НАТО, още повече, че ви определят и като един от „ястребите“ поддържащ безкомпромисна позиция по отношение действията на Русия. И как приемате това определение „ястреб“?

– Честно казано това определение ме ласкае и го приемам като признание за моите качества, воля и кураж да отстоявам правилната позиция в този наистина напрегнат момент от историята на човешката цивилизация. Що се отнася до това, че голяма част от българските граждани симпатизират на Русия, то по-точно би било да се каже, че те симпатизират не толкова на държавата Русия и нейният апарат, колкото на обикновеният руски народ, а това по никакъв начин не влиза в конфликт с членството ни в НАТО, самият аз също се определям като русофил и се надявам, че действията ми ще допирнесат за благоденствието на руските граждани. Ние българите имаме един вековен дълг към руският народ, а именно Освобождението, което те са ни дали и днес имаме възможност да изплатим този дълг, като застанем начело на готвената освободителна война срещу Русия, и то не дори срещу самата държава Русия и руският народ, а срещу нейния държавно-олигархичен апарат.

Да, аз смятам, че ние сме длъжни да застанем начело на тази война и да освободим руския народ от неговите олигарси, окупирали даржавната власт и посягащи към суверенитета на другите съседни тям държави. За всички българи ще бъде признание, ако тази надявам се последна война, бъде записана в историята като Българо-Руската освободителна война. Ние искаме да дадем възможност на руския народ да постигне това, което постигнахме самите ние за 25 години демокрация и което на руските граждани е отказано от техните управници.

Българите много добре помнят тежкия, садистичен, тираничен и недемократичен, тоталитарен комунистичмески режим, които бе направил от българина роб, а днес в Русия наблюдаваме нещо много по-опасно, там бившите комунисти, изоставиха своя гнил строй и го обърнаха на капитализъм, но такъв капитализъм който руши доброто име на капитализма в целия свят. Ако ние допуснем, руските държавници да опетнят с действията и думите си капиталистическия строй, да го изкривят и подменят значението на понятието капитализъм, като го използват за прикритие на своите олигархично-тоталитарни наклонности, то ние обричаме на гибел не само руския народ, но цялата човешка цивилизация, която като изгуби вяра в силата и достойнствата на капитализма и загине, никога няма да има възможност да установи търговки връзки с извънземни цивилизации.

Ние българите помним, как хората насила бяха принуждавани да работят в ТКЗС-тата, защото в градовете нямаше никаква работа и безработицата сред младото поколение бе близо 90 процента. Работата на полето убиваше българския гений, а това което оставаше бе унищожавано в месомелачката на комунистическата образователна система, където в неукрепналите детски съзнания се набиваше идеята за любов към родината, с цел като пораснат тези деца да се трудят без пари за изгарждането на комунизма, вместо да търсят достойно заплащане на труда си някъде зад граница. Вие просто си нямате на представа за манипулативните методи на този изродски режим, те бяха измислили доктрината „Знаме на мира“, която под прикритието на уж идеята за единство, творчество и красота, задължаваше децата да ходят на комунистически културни мероприятия и така ги осакатяваше за цял живот.

Вие знаете ли, че българите мечтаеха за банани които получаваха веднъж в годината, а вносни домати , краставици, чушки и картофи никога не бяха виждали. Че мечтаеха за апартамети, за коли, за телевизори, че да имаш собствено жилище в този човеконенавистен атеистичен режим бе равностойно на християнското постигане на рая. Милиони българи живееха в землянки, без ток и течаща вода, не знаеха какво е централно топлоснабдяване, а още по-малко възобновяеми енергийни източници. Комунистическия режим в лицето на диктатора-тиран Тодор Живков, бе изградило атомна централа, но не с цел достъпно за всички електричество, а като инструмент за държане в покорство на населението под заплахата, че ако не изпълняват указите на ЦК на БКП, ще взривят въпросната централа и ще облъчат с радиация изстрадалия български народ. Затова днес ние с радост можем да кажем, че скоро ще успеем тотално да закрием този инструмент на комунистическата диктатура.

Вие знаете ли, че българите бяха принудени да разрушат своите къщи и да се преместят да живеят в сиви панелни блокове, които днес заплашват да се превърнат в гета, като каквито и всъщност са били замислени. Аз самият днес полагам неимоверни усилия да подобря енергийната ефективност на тези останки от комунизма, чрез саниране, но се замислям, че може би ще е по-добре те да бъдат тотално съборени, а на населението да се отпуснат кредити за да си построят нови, модерни домове.

Вие знаете ли, че по времето на комунизма, българските гражадани бяха закрепостявани към своите панелни апартаменти, че те всъщност бяха замислени като затвори, откъдето всяка сутрин промитите с комунистическа пропаганда граждани отиваха на работа в държавните комунистически предприятия, където работеха за единия къшей хляб. Знаете ли, че тези български граждани които не живееха по черноморието, само бяха чували, че България граничи с Черно море, но никога не бяха ходили на море и се радваха, като деца, когато някой техен познат им изпращаше картичка от морето и си я слагаха в рамка и си пълнеха чугунените легени, слагаха ги пред нея, топваха си краката и си представяха, че са на море.

Знаете ли, че българското население в периода на комунистическия режим бе изправено на ръба на демографска катастрофа, че българите след девети септември 44г. до 10 ноември 89г. намаляха с близо пет милиона? Знаете ли? А знаете ли, че ромите тогава бяха наричани цигани и принуждавани насила да работят най-черната, нискозаплатена и неблагодарна работа, че ги принуждаваха да се образоват, че ги учеха да четат и пишат, и че насила ги отделяха от природата и ги заселваха в също такива панелни блокове, като тези на българите. Знате ли, че гейовете бяха наричани педераси и не можеха да си покажа оная работа на улицата, камоли да създават семейства и да раждат деца?

А знате ли, че науката бе почти унищожена, че бяха закрити всички университети, а в БАН се изследваше и изучаваше само теория на комунизма. Знаете ли, че нямаше българска литература, театър и изобразително изкуство, че всички бяха превърнати в комунистически скотове. Знате ли, че бяха изпратени българи в космоса с цел да инспектират от там дали се виждат грозните монументални комунистически паметници?

Нищо не знаете, а аз мога да ви изреждам още хиляди и хиляди безобразия на комунистическия режим. Но днес България е демократична и правова държава, ние не допуснахме да станем олигархична пост-комунстическа държава, която да се гаври с понятието капитализъм и ценността – демокрация. Днес в България няма нито един човек, който да може да се нарече олигарх и който да не може да докаже откъде са му доходите. Днес българите са членове на ЕС и получават европейско зплащане. Днес българите ходят да харчат парите си в чужбина, да учат в чужбина и да реализират своите способности в чужбина. Днес България е просперираща държава, приета за равноправен член в най-престижните международни организации. Днес 25 години след падането на комунистическия режим, няма българин, които да е принуден да работи за мизерно заплащане, което да осигурява само неговото примитивно оцеляване, както беше едно време. Днес няма българин, който да не може да си плати тока, водата и парното, и който след като ги плати да няма пари за друго, това са сцени от миналото.

Днес го няма и онзи насилствен експлоататорски труд, на който бе подложен българският гражданин в името на постигането на някакви си петилетни планове, днес всеки българин работи в човечна среда, в среда на взаимопомощ, конкуренция и сътрудничество, като получава истинско човешко отношение от своя частен работодател, който за разлика от безличната държавна комунистическа машина, оценява по достойнство качествата на всеки работник и се отнася към него като към истинско неповторимо човешко същество.

Днес България просперира, а броят на българските граждани се увеличава, като голям процент от това се дължи на ромите, които вече са успешно интегрирани в българското общество, защото интеграцията е да приемеше човека такъв какъвто е, а не да се правиш на бог и да го притискаш да бъде твой образ и подобие. Интеграция означава да дадеш възможност на човека да бъде себе си, без ограничения, без норми, без предразсъдъци. Именно това ние искаме да дадем и на братския руски народ и затова ние сме готови да се бием за неговата свобода, ние желаем щото руският народ да постигне благоденствието на българския народ, но поради твърдоглавието на техните управници, това не може да бъде постигнато по мирен път.

– След това което казахте, аз нямам повече въпроси. Благодаря ви, господин президент.