Столична община призна: „Не можем да гарантираме сигурността на гражданите в София“

Столична община излезе с апел към гостите и жителите на столицата, да ограничат присъствието си на различни места в София в определени часове от денонощието. Това се случва във връзка с невъзможността да бъдат гарантирани  живота, здравето и сигурността на столичани и техните гости. Признанието за безпомощността на органите на реда да се погрижат за безопасността на българските граждани на територията на София, дойде, след като стана ясно, че по европейската програма за гарантиране сигурността на европейските граждани, Столична община е била финансирана с 10 милиона евро, с която сума са отпечатани специални карти указващи местата, които софиянци и техните гости трябва да избягват, както и часовете в които е препоръчително да си стоят вкъщи. Към картата има и списък с препоръки към гражданите, които те трябва да следват, ако искат да бъдат в безопасност. Ето и препоръките:

Ако искат да се чувстват в безопасност и да запазят своето здраве и живот, софиянци и техните гости трябва да спазват следните препоръки:

1. Да избягват паркове , градинки и безлюдни и неосветени улици, освен ако не са част от фашистки, неофашистки или националсоциалистически неформални групи.

2. Разходките в градските паркове и градинки да се осъществяват само през светлата част на деня и то по централните алеи, и само в случай, че там има и други хора.

3. Ако ви се наложи да минете през Борисовата градина в тъмната част на денонощието е препоръчително да извикате поне 20 приятели  и преминаването да стане под вид на маршировка и възгласи „Хайл Хитлер“.

4. Ако станете обект на нападение на територията на столична община, то оказвайте пълно съдействие на нападателите  тъй като, ако окажете съпротива и нараните някой от тях е много вероятно да бъдете заловен и осъден.

5. Ограничете до минимум преминаването си  през  териториите с преобладаващо малцинствено население, тъй като техните обичаи и културни особености не попадат под влиянието на националното ни законодателство.

6. В никакъв случай не се разхождайте по улиците на София сам, ако сте дете, възрастен човек или младеж с нежна физика и черти, тъй като това може да се приеме като накърняване независимостта на  териториите завладени от улични банди.

7. Ако се возите в градския транспорт и в превозното средство се качи шумна и буйна, татуирана компания, слезте възможно най-бързо на следващата спирка, без значение къде отивате и колко спешно трябва да стигнете там. Ако в превозното средство има контролни органи, не разчитайте на тях, те могат да глобяват само деца и възрастни хора.

8. Когато пресичате улиците, не разчитайте единствено на пешеходни пътеки и светофари, но винаги давайте предимство на луксозните автомобили и джипове движещи се с висока скорост.

9. Ако забележите джебчии, крадци или  други съмнителни елементи, част от частната организирана и неорганизирана престъпност не търсете съдействие от организираната държавна престъпност. Ние нищо не можем да направим.

10. Ако въпреки всичко решите да се разхождате из София, то знайте, че го правите само на собствена отговорност.

Advertisements

„Череп, кредит и хазарт“ из „Неприключенията на Зомбайо“

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Подранили чужди туристи заснели биячите с брадви. МВР ги издирва.

Чуждестранни туристи, дошли по-рано от обикновеното на българското Черноморие, са станали свидетели на битовата свада в курорта Слънчев бряг и дори са успели да заснемат случващото се с мобилните си телефони. Според МВР става въпрос за германци, поляци, румънци и руснаци, но има и норвежци. Информацията е получена от арестуваните участници в битовата престрелка, които докато се стреляли забелязали, че разни сеирджии ги снимат и си подвикват на чужд език.

Информацията е много обезпокоителна, тъй като се очаква клиповете от битовата престрелка да се завъртят в социалните мрежи и да предизвикат вълна от откази за почивка на чужденци в слънчева и стабилна България. Министър Бъчварова призова всички, които имат информация за това кои чуждестранни туристи са участвали в заснемането на битовия инцидент, да се обадят веднага на телефон 112 и призова туроператорите да бъдат бдителни и да сигнализират на МВР, ако чуждестранни туристи, особено такива почиващи в курорта Слънчев бряг, изявят желание спешно да прекратят почивката си. МВР е засилило контрола по всички граници, за да не допусне чуждестранните туристи да напуснат страната заедно с клиповете които са направили.

Арестуваните от МВР са били мъмрени лично от премиера, че не са взели на прицел тези които са ги снимали и са допуснали чужденци да останат живи свидетели на чисто български битови свади, в каквито и той самият не веднъж е участвал. „Ако тази битова свада провали сезона, ще бъдем принудени да теглим още 5 милиарда заем“ – това заяви покрусен премиера след срещата си с арестуваните.

Да изтриеш банка

Почти съм убеден, че политиката е просто залъгалка, капан за активните хора, които не харесват света в който живеят и искат да го променят. Тя е като боксова круша, сложена от истинския противник на видимо място, за да можем да изразходваме там цялата си енергия, разум и идеи. Вярата, че чрез участие в политическия живот на страната, която и да е тя, може да се промени нещо, е вярата на мишката, че е намерила храна примамена от сиренцето в капана за мишки, а капана, това е системата, хваща ни безотказно. Вие мислите, че сте свободни, просто защото не сте достигнали до границите на своя капан, а затова имат грижата медиите и законите, които ви учат, кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Те са като шамандурите в морето и сочат, че тук свършва безопасността, която  ви гарантира системата, но вие нямате смелост да проверите дали е така, а и защо ви е да проверявате дали след тях няма друг свят, незаконен, истински, жив.

Така мислехме ние тримата, дълго време бяхме изгубили в борба да разкриваме злоупотребите на политиците, тяхното двуличие, безпринципност и безнаказаност. Но какво промени това? Нищо. Системата ги създава и на мястото на загубилия изборите, слага нов, нова боксова круша, която да поема нашата гражданска енергия. Всъщност тогава решихме да ударим самата система, там, където най-много ще я заболи, поне според нас. Да унищожим информацията, която и дава сила. Но системата ни следи, тя следи всички, малцина си дават сметка за това, а и да го осъзнават, не виждат нищо което може да им навреди, те са доволни от капана в който живеят, какво от това, че някой знае всяка тяхна стъпка.

Не вярвате ли? Освен нашия свят, светът на хората, на „разумния“ човек, вече съществува един друг свят, в който живеят милиарди умни програми, събиращи, анализиращи и предаващи информация за всичко което правим, което желаем, което мислим, което сме. И някой, за когото ние въобще нямаме и идея, може по всяко едно време, да изиска от този нов свят, цялата наша същност, да добие по-ясна представа, дори от самите нас, за цикличността на нашия живот, за рутината в която сме поставени и дори може да отгатне с почти сто процентова вероятност какво ще правим утре, вдругиден, след година и дори до краят на живота си. А ако го разсърдите, ако той сметне, че по някаква причина вие сте съгрешили, че сте заплаха за капана, може да ви унищожи, защото вече вие сте превърнат в информация и можете да бъдете изтрит.

Продължавате да не вярвате? Помислете кое от нещата които правите не се превръща в информация. Возите се в градския транспорт с електронни карти, които следят къде се качвате, къде слизате, кога пътувате, колко често, колко дълго, дали има закономерност във вашите пътувания. Когато пазарувате с клиентска карта, всяка ваша покупка се превръща в информация за вашите вкусове и предпочитания, за вашите парични възможности. Вашите банкови карти, дават информация за вашите доходи, откъде идват, кога и къде ги теглите или харчите директно. Вашият телефон ви следи, всяка програма качена на вашето устройство ви следи и записва всичко, което правите. Вие самите споделят себе си с другите в социалните мрежи, но сигурни ли сте, че само с тези които искате? А камерите, които ви дебнат навсякъде и записват всяка ваша крачка, които при команда могат да разпознаят лицето ви в базата данни на системата и да установят къде се намирате в момента, или в избран ден и час? Можем да изброяваме още, но няма нужда.

Ние не искахме да бъдем следени, затова измислихме собствен език, наш си, който се знае само от нас тримата. Дадохме ново име на всяко нещо, на вяка дума която използвахме в родният си език измислихме съответствие. Мислите, че е трудно, всъщност не толкова. Не измислихме нова азбука, ползвахме си същата, но думите измислихме. Взхме най-големият речник и срещу всяка дума в него написахме своя, по стария начин с мастило. Така съставихме речник на новият си език и започнахме да го използваме. Създавахме го така, както се учат чужди езици и започнахме да го говорим и пишем. Приехме го като предизвикателство и се справихме, сега общуваме помежду си само на него. Ние сме единствените трима в целият свят, които говорят този език и той ще умре с нас.

Вече можехме да говорим свободно за това което смятаме да направим, обсъждахме спокойно нашите планове на публични места, коментирахме предизвикателствата пред които ще бъдем изправени за да реализираме удара си, дори пред тези срещу които щеше да бъде насочен. Нашата цел, вече мога да ви я кажа, ние искахме да унищожим парите, да покажем тяхната уязвимост, защото те са една от основите които крепят системата и затова системата ги превърна в информация, която да може да контролира. Забраната за всякакв друг начин за разплащане освен електронно, бе последното щракване на капана, което остана нечуто от мишките живеещи охолно в него. Но ние имахме план, защото бяхме тези които гарантираха сигурността на информацията., защото въпреки всичко, въпреки милиардите автоматизирани програми, системата имаше нужда от хора, които да разбират как работи всичко, и да се грижат да няма сривове в потоците от информация течаща по нейните схеми, както кръвта тече по нашите вени и артерии.

Получихме достъп до сървърите на най-голямата банка и започнахме да трием. И когато изтрихме всичко светът се промени. Защото нашата цел не бе да откраднем парите, да пренасочим информацията там където можем да я ползваме. Ние искахме да я изтрием, безвъзвратно. А изтривайки я, изтрихме и вярата на мишките в системата, защото системата ги бе научила, че парите са всичко, че те са важни и целия живот се върти около тях. Но парите бяха изтрити, а животът продължаваше. Защото няма друг изход освен самия живот.

Фандъкова: „Щом търпите гратисчиите, ще изтърпите и новата цена на билетчето“

„Щом търпите гратисчиите, ще изтърпите и новата цена на билетчето“  това заяви възмутена от гражданската реакция на новите цени на билетите за градски транспорт столичната кметица Йорданка Фандъкова. “ Много столичани, а и гости на столицата изказаха своето възмущение от новата цена на билета, но не чух никой да порицае поне хората които се возят гратис. Аз лично съм се возила в градския транспорт и съм ставала свидетел, как се отнасят пътуващите към контрольорите, като към някаква измет. Ако има нетърпимост към гратисчии, то тя е само на етническа основа и се сочат единствено ромите за пътуващи без билет, а това не е вярно. Огромна част от гражданите с българско самосъзнание също пътуват без билет и то хора облечени къде-къде по добре от набедените за вечно виновни роми.

Много често съм ставала свидетел как гражданите не само че не подпомагат служителите проверяващи редовността на пътниците, но и застават на страната на гратисчиите и почват да ги нагрубяват и заплашват. В най-добрия случай се правят, че не виждат какво се случва и оставят кнотрольорите да се справят сами с доста често и агресивни нередовни пътници. Щом пътуващите в градския транспорт проявяват подобна апатия към случващото се около тях, то ще трябва да проявят спокойствие и относно новите цени на билетите. Едва когато гражданите застанат на страната на властта, на кнотролиращите ограни и с общи усилия започнат война срещу нередовните пътници, едва тогава можем да мислим за намаление на билетите и то само ако победим в тази война.

Аз лично бих подкрепила един Динко в градския транспорт, който да ходи и да ги мамка тези гадове пътуващи без билет. Всеки пътник в градския транспорт е длъжен да следи дали сред пътуващите има гратисчия и ако има такъв с общи усилия да го изхвърлят от превознато средство, ако трябва и с ритници. Но разбира се вас ви е страх от гратисчиите, страх ви е 30 човека с билети от един или двама без билет, страх ви е и ги търпите и дори се правите, че не ги забелязвате, ето това много ме дразни, че съм готова дори 5 лв. да направя билета за да ви видя физиономиите.

Наистина съм дълбоко възмутена от възмущението на столичани, които и във всичко друго чакат някой да дойде да им оправи държавата. Ако искате евтин градски транспорт бийте гратисчиите.

Столична община е направила огромни инвестиции за да могат гражданите да пътуват в удобен и модерен градски транспорт. Премиерът вместо да купи самолети за армията купи мотриси за метрото, застрашавайки с това националната сигурност на страната, но вие пак сте недоволни. Ако сте чак толкова възмутени, никой не ви кара насила да се возите в градския транспорт, вдигнете си дебелите столични задници и ги качете на велосипеди, столична община безплатно ви е направила вело алеи, но вие толкова сте се ояли, че сте заприличали на свине, а и ви мързи като ленивци. Наистина е отвратително да си кмет на кочина, колкото и да е красива кочината, свинете си остават свине.

И накрая, чувам и някакви особено налудничави идеи за напълно безплатен градски транспорт, защото това било социална услуга, която способствала за правилното функциониране на системата, понеже позволявала на гражданите да ходят на работа и по този начин да внасят своя дял в изработването на БВП на страната. Това са абсолютни глупости, никъде в света няма безплатен градски транспорт, а столичани най-накрая трябва да свикнат освен да получават най-големите заплати в държавата и да плащат подобаващо за комфорта да живеят в столицата и да се изживяват като каймака на българския народ.“

Цачева в предсмъртно писмо от Брюксел: „Сега осъзнах колко съм важна“

Председателката на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, която попадна в капана на терористичните атаки в Брюксел е написала предсмъртно писмо афектирана от случващото се около нея. Писмото е писано в дамската тоалетна на Европейският парламент и допреди часове се смяташе за изгубено, но бе открито от наши сътрудници там, които са го намерили в едно от кошчетата пред самата тоалетна. За щастие на целия български народ г-жа Цачева успя да се прибере невредима в България, но нейното предсмъртно писмо е ценен документ предаващ атмосферата на един преломен момент за европейската цивилизация. Надяваме се, че г-жа Цачева няма нищо против неговото публикуване:

“ Българийо и ти Бойко

Пиша това писмо в момент на пълно отчаяние, страх и безнадежност. Успях да се скрия в тоалетните и се надявам да имам време да го завърша, с надежда когато всичко приключи някой да открие и да го направи достояние на българският народ и моите колеги политици. Днес за първи път осъзнах колко съм важна. Досега винаги съм приемала охраната която ползваме от НСО, специалният режим на движение на нашите автомобили, вниманието което получаваме от държавните институции, специалните грижи които се полагат за нашето здраве като заслужени привилегии отпуснати ни благосклоно от българските гласоподаватели, но  днес разбрах, че аз не просто съм политик избран от някого да работи за неговото благо, а че съм важна част от самата държава от Европейският съюз. Ето затова съм важна и затова са тези взривове навън, затова всички белгийски служби реагираха мигновено и изпратиха на добре обучинети си кадри, за да пазят нашия живот, ако трябва с цената на техния.

Аз съм държавата, аз съм Европа, убият ли мен, убиват европейската цивилизация. Разбрах, че не всички политици дори са важни, а само ние получилите доверието на нашите избиратели, защото само ние избраните олицетворяваме държавата и Европейският съюз. Дори няма значение дали си корумпиран, честен, умен или глупав, важното е, че са те избрали и ти си станал градивна част на нещо голямо, важно, съществено. Защото дори всички останали да бъдат убити, ако ние избраните оцелеем, ще оцелее България, Европа и човешката цивилизация. Това разбрах сега и плача, защото ако умра, какво ще стане с България и с теб Бойко. Не искам да умирам, искам да градя бъдещето на държавата ни, вече знам коя съм, къде съм и защо съм дошла на този свят. Страхувам се за вас, пазете се. Ако умра, дано поне вие останете живи, за да се запази държавата ни и да можете поне една глуха уличка да кръстите на мен, ако не цяла магистрала или пък метростнация.

Все пак не губя надежда, че ще оцелея. Ти Бойко си всемогъщ и ще ме спасиш. Ето сега давам обет, ако изляза от тук жива, всички субсидии от европейският съюз да насоча за реставриране и строеж на нови храмове, не само църквви но и джамии. Моля се на Аллах да е милостив, и на Господа наш Исуса Христа да прости греховете ми. Простете ми, че до днес не знаех коя съм.“

Записът на биячите не е доказателство в съда

Записът на биячите не може да се ползва като доказателство в съда, стана ясно от пресконференция на съдебната ни система в лицето на съда, прокуратурата и полицията. Говорителите на трите структури гарантиращи сигурността на гражданите и спазването на законите в страната излезе с общо становище за да укроти страстите и желанията на гражданите да вземат в собствени ръце защитата на своят живот и собственост. Ето какво се казва в изявлението:

“ Обръщаме се към всички български граждани с призив да запазят спокойствие и да продължат да разчитат за своята сигурност на българската правораздавателна система. Длъжни сме да разясним на гражданите, че клипът на така-наречените биячи от околовръстното не може да се използва като доказателство в съда, защото е напълно възможно да става въпрос за умишлена манипулация, както на самия запис, така и на цялата ситуация. Направата на подобен клип в такава кризисна ситуация изисква изключително добре тренирана психика, подобна на психиката на журналист отразяващ тежка катастрофа, което говори за особен професионализъм на постарадалите. Според нас е напълно възможно те предварително да са набелязали жертвите си и познавайки техната лабилна нервна система, да са ги предизвикали умишлено, знаейки, че по този начин те ще проявят своята агресия. Като мотив към подобно умишлено предизвикателство към биячите, можем да посочим евентуално затъване в кредити, така че тези хора разчитат да бъдат набити, за да могат след това да осъдят своите нападатели за нужното им обезщетение с което да платят кредитите си. За това още веднъж говори умелото заснемане на клипа и последващото му светкавично разпространение в социалните мрежи и медии, което сочи сериозна предварителна подготовка. Какво са няклоко зъба в сравнение с доживотно кредитно робство, изкушението да предизвикаш извършване на престъпление върху  себе си е огромно.

Освен това ние все още не можем да твърдим със сигурност, че въпросният клип не е допълнително монтиран и ако позволим той да влезе като доказателство в съда, това би довело до опасен прецедент, който да повлече крак и да засегне дела в които има аудио и видео записи касаещи видни български политически дейци, заемали и заемащи в момента отговорни държавни постове, което да доведе до нежелано дестабилизиране на държавата в момента когато хиляди африкански канибали се изяждат да влязат в страната ни.

Искаме да предупредим още веднъж гражданите, да избягват каквито и да е опити и постъпки към въоръжаване с цел самозащита, защото това е наказуемо от закона, тъй като руши основите на държавата. Какато знаете основната цел на държавата е да ви защитава и поемайки тази функция в собствените си ръце вие действате като врагове на държавата, отричащи нейната най-важна същност. Именно затова самозащитата на българските граждани е по-голямо престъпление от посегателството върху здравето и живота им, понеже последното утвърждава нуждата от държавата, а първото я отхвърля. Затова, когато ви нападнат приемете спокойно участта си и изчакайте жив или мъртъв, пристигането на правоохранителните органи, които ще разследват случилото се и ще помогнат справедливостта да възтържествува, а държавата да пребъде. И пак ви предупреждаваме, когато сте обект на нападение, дръжте се спокойно, тихо и скромно и разчитайте на състараднието на нападателите. Ако имате оръжие и го използвате срещу тях, вие по нищо няма да се различавате от нападателите, дори бихте извършили по-голямо престъпление от тяхното.

Колкото до вината за зачестилите случаи на нападения над български граждани, смятаме, че огромна част от нея носи здравния министър Петър Москов, който затвори заведенията за писхично болни, а самите тях пусна на свобода, защото от видеото на побоя става ясно, че нападтелите страдат от остри психични заболявания и това ще бъде доказано в съда. Надяваме се здравния министър да поеме своята вина, не случайно статистиката сочи, че вече всеки пети българин е с психични проблеми. Разбира се вина имат и американците, които умишлено ни държат в мизерия, а българските граждани направиха роби на банките и бизнеса. Смятаме, че американското посолство, Джордж Сорос, Българската банкова асоциация и работодателските организации също трябва да понесат своята вина за нарастващото чувство на несигурност и гняв у българските граждани, което води до ескалиране на агресията сред тях.“

Изявлението е съгласувано с главния прокурор  Синьокитов и е предназначено за всички лапнишарани в Лапнишарания.

Румяна Бъчварова: „Българите са прекалено много за да опазим всички.“

Публикуваме това блиц интервю с вътрешната министърка Румяна Бъчварова, тъй-като то касае всички българи които разчитат на МВР да ги пази. Коментарите оставяме на читателите. Интервюто е дадено за водеща българска медия, не споменаваме името й, за да не и правим безплатна реклама:

– Г-жо Бъчварова, потърсихме ви за кратък коментар във връзка с вашето изказване по Нова телевизия, че престъпленията от битов характер би трябвало да минават към застрахователите, а не към МВР.

– Благодаря ви първо за възможноста да се изкажа свободно по тази тема. Знам, че за мнозина звучи шокиращо, но в днешния пренаселен свят, битовите престъпления в развитите страни отдавна не се разследват. Ако станете жертва на подобно престъпление, претърпените от вас щети, били те морални, физически или материални се осчетоводяват в тяхното финансово изражение и вие получавате срещу това съответното парично обезщетение. Разбира се, преди това трябва да сте били достатъчно предвидлив да си направите съответната застраховка, срещу побой, изнасилване, грабеж или убийство.

– Знаете, че бълтгарина не обича да се застрахова и все чака на държавата да го подпомогне в дни на изпитания.

– Знам и това е много-лоша типично българска черта. Когато живеем в демокрация, не народа разчита на държавата, а държавата на народа, но това е трудно да му го обясниш на българина. Той е свикнал постоянно някой да се грижи за него, в условията на демокрация това води до неизменно затъване и унищожване на държавата. Мисля, че е крайно време, нашите граждани да разберат, че държавата няма необходимия ресурс да ги бави като бебета. Българите са прекалено много, за да може МВР да опази всеки един от тях, от посегателство. Вие видяхте сами, че ние дори един Волен Сидеров не успяхме да опазим от побой, а се бяхме събрали елита на МВР, какво остава за изоставените старци по селата?

И в крайна сметка, МВР ли е виновно, че българите предпочитат да оставят своите родители на произвола на съдбата, докато си търсят щастието в чужбина или в по-големите градове на страната. Ако бяха запазили своите патриархални традиции и живееха заедно със своите възрастни родители, вместо да тичат подир парите, нямаше старците да седят сами по селата и да викат „Ела вълчо, изяж ме.“

Днес всички ресурси на МВР са насочени към опазване на държавните институции и висшите държавни служители, това е нашата първа и единствена цел. Защото представете си, какво ще се случи с държавата, ако утре нещо постигне премиера Борисов, или председателя на парламента Цецка Цачева, дори Радан Кънев, ако стане жервта на пътен инцидент, вие знаете ли какви ще последствията за държавата? Затова ние се грижим за тях, за тяхната сигурност и спокойствие, защото те са държавата и държим под око всички български граждани, които изразяват своето недоволство от управляващата политическа класа, да не би да вземат да извършат някакви физически действия по отношение на физическата цялост и материалната същност на държавните лица.

– Добре, какъв е тогава вашият съвет към българските граждани, може би да се въоръжават и да се пазят самостоятелно, като приемат целия си живот за живот в условията на неизбежна самоотбрана?

– Вие май, не ме слушате. Как така ще агитирате българите да се въоръжават, та това би било най-голямата опасност за държавата и нейните ръководители. Напротив, българските граждани трябва да гледат философски на живота, да се радват на всеки прекаран без инциденти ден и разбира се, както казах в началото, да се обърнат към застрахователните компании, които ще им гарантират, заслужено обезщетение, ако станат жертва на убийство, изнасилване или грабеж. За съжаление, тази култура на застраховане е на много ниска ниво в България, но като убият още 50-100 човека, смятам че гражданите ще се замислят и ще отделят от своите средства за да си направят застраховка, още повече че така ще подкрепят и българската икономика, давайки тласък на застрахователния бизнес. Представете си само една възрастна жена, която жвиее сама с кучето си, как влизат при нея някакви грабители и разочаровани от материалната нищета в която пребивава тя, я убиват, извършвайки престъпление според закона, но благодеяние спрямо нея, тъй като я отървават от нерадостната съдба на изоставено от всички човешко същество. И като щастлив завършек, на тази евентуална драма, ако тази възрастна дама се е застраховала, нейното вярно куче, ако не е и то убито от престъпниците, ще получи застрахователното безщетение  и ще си глозга щастливо кокалите, защо не и на собствената си доскоро жива стопанка.

– Благодаря ви за интервюто, вие сте прекрасен събеседник!

– Нали, ужасно приличам на Хилъри Клинтън, надявам се, че ще подкрепите кандидатурата ми за президент.

Кой лъже?

– Кой лъже в този тежък час?
– Не съм аз! – каза Бойко.
– Тогава, Меркел, може би?
– Да, Меркел! – каза Бойко

– Но тя е политик голям!
– Дебел е – каза Бойко.
– Ах, как, нима не те е срам?
– От кой? – попита Бойко.

– А бежанците, идат ли?
– Минават – каза Бойко.
– От тях пари ще вземем ли?
– Ще вземем – каза Бойко.

– На изборите, кой-кого?
– Как кой? – попита Бойко.
– Е, ако биеш, може би . . .
– Ще бия – каза Бойко.

– Народа, ще гласува ли?
– Ще, ще – засмя се Бойко.
– А после, ако псува те?
– Да псува – каза Бойко.

Бойко изригна: „Меркел Лъже!“

Българският премиер Бойко Борисов не успя да удържи нервите си и изригна по време на специална пресконференция дадена по повод на бежанския проблем:

„Повече не мога да търпя, това безочие и лицемерие. Аз съм човек на думата и като кажа нещо, казвам това, което мисля. Няма начин г-жа Меркел, която аз много уважавах, да ме е разбрала неправилно, аз много ясно казах каквото казах. Но тя, явно не е устояла на изкушението да придаде друг смисъл на моите думи и да ме изкара, едва ли не малоумник. Меркел лъже! Да, аз твърдя, че германският канцлер Меркел – лъже и то лъже умишлено, злонамерено и някак със задоволство, като е съвсем наясно с политическите последствия, които нейните думи ще предизвикат в моята държава. Аз много ясно казах, че искам пари, а не бежанци. Защото бежанци си имаме достатъчно, а си имаме и роми. Аз честно казано мислех и ромите да ги пиша сирийци и да вземем и за тях някой лев покрай бежанската криза, без да се налага да внасяме допълнително гладни гърла от вън. Щото те ромите по- нищо не се отличават от бежанците, само дето са по-необразовани и не вярват в никакви божества. Можеше и част от ромите да ги пратиме като сирийци из Европа и така с един куршум два бежанеца, но не стана. А плана беше хитър, две нощи не съм спал да го мисля, а тя с една лъжа и ме направи на глупак. Тази дебела, дърта лелека, ако беше в България, щеше да е безработна и да вие за социални помощи, ама понеже е в Германия ми се прави на хитра.

Но аз няма да оставя нещата така. Ще видите, че нито един бежанец, щом сме толкова хитри, няма да влезе в България. Ще направя минни полета и свинеферми по цялата граница. Като видим бежанци, пускаме прасетата и свинка кръв ще се лее навсякъде, да видим от къде ще минат мохамеданите. И европейски субсидий ще вземем за свинефермите. Само гласувайте за мен, втори път няма да ме преметнат. Бат ви Бойко веднъж се лъже, а ако продължават да се подиграват с мен, ей го къде е Путин, на един час път с Миг-31. Чакам само Обама да дойде, да видя и той какви ще ми ги наговори, но вече имам едно на ум, така че да му мисли.

И накрая, призовавам българските граждани да не попадат в политическата клопка, която Меркел ми заложи и на предстоящите избори да гласуват за нас, защото ние знаем какво приказваме и знаем какво искаме да кажем като приказваме. Защото ние сме не просто политици, ние сме прости политици. Защото аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме, и затова Меркел не ни разбира.

Петър Москов: „Обесете акушерката“

Потърсихме здравния министър Петър Москово за коментар по случая с пребитото от акушерка новородено. Ето какво каза той за нашата медия:

– Г-н Москов, защо липсва в медийното пространство вашата позиция по случая с пребитото бебе? Знаем, че когато става въпрос за нанесен побой, вие сте доста активен, но сега сякаш се скрихте от медиите?

– Не виждам какво толкова мога да кажа, случая е ясен последиците също, моята намеса не е необходима. Аз знам за какво намеквате, но за съжаление акушерката не е от ромски произход, ако беше, тогава всичко щеше да си бъде на мястото. При това положение на всички е ясно, че акушерката явно е с тежки психически проблеми и единственото разумно решение е да се обеси, така както се прави в развитите демокрации. Както виждате моят коментар за инцидента е излишен. Имаме ясен извършител, случаят е прецедент за здравната ни система, а и извършителят не принадлежи към етнос с рецидивни прояви.

– Извинете, но как така да се обеси, това не е ли малко крайно?

– Не е крайно, както казах в развитите демокрации каквато е Америка, смъртното наказание все още съществува и се използва именно в такива тежки криминални случаи, като средство те да не се превърнат в рецидив. Убеден съм освен това, че ако се проведе референдум по въпроса, ще видите, че 85% от българските граждани ще ме подкрепят, а това е огромна подкрепа.

– Но все пак, не мислите ли, че вина за случилото се има и в самата здравна система – късно пенсиониране, изнорителен труд, ниско заплащане на труда и то при положение, че се предлага ВИП услуга, а заплащането е като за кенефен труд, че и по-малко?

– Не знам защо медиите винаги се опитвате да прехвърлите проблема от болната глава на здравата! Нашата здравна система е една от най-добрите в Западна Европа, ние осигуряваме изключително добри условия на труд, конкурентно за българската действителност заплащане, и възможност за работа до преклонна възраст. Аз съм виждал баба на 97 години, която с огромна трепет и любов милва своето прапра-внуче, какво в сравнение с нея представлява една акушерка или медицинска сестра на 63 годишна възраст, заобиколена от прекрасни бебешоци – та тя трябва да е в разцвета на силите си и изпълнена с любов. Погледнете едно семейство: Кой от членовете изпитва най-голяма обич към новородените – бабите, те са тези които ги глезят най-много. Така че в случая, вината е може би там, че е назначена прекалено млада жена за тази дейност. И как може да наричате  изнорителен труд, грижата за новородените, явно самите вие сте с някакви психически отклонения.

Що се отнася до ниското заплащане на труда, то никой не е карал насила тази жена да работи в системата на българското здравеопазване. И какво общо има предлагането на ВИП услуга, с нивото на заплащането на тези които я извършват? Какво очаквате, тяхното заплащане да е като на вип персона от поп-фолка?   Мисля, че от няколко години поне, българите трябва да са разбрали, че вече са пълноправни европейски граждани и могат да се развиват в рамките на целия Европейски съюз, ако искат по-високо заплащане, могат да го търсят там. Същото важи и за медицинския персонал и много медицински кадри избраха именно този път на развитие.

– Но, какво ще кажете на родителите на това дете, които са очаквали да получат ВИП услуга и са платили за такава, а получиха огромен стрес и вероятно тежки психически травми, да не говорим за последствията за самото новородено. Кой би могъл да има доверие на здравната ни система след такъв случай?

– Вие пак гледате от гледна точка на български гражданин без да вземете предвид, че вече сте европеец и трябва да съдите с други стандарти. Ако направим сравнение с другите държави от ЕС, ще се уверите, че цената на услугата вип-раждане е далеч от такава в останалите държави на съюза, тоест това е вип от българска гледна точка, но от европейска си е направо безплатна услуга и съответно качеството е за такава.

Не случайно много от тежко-болните български граждани, говорим за всички които са болни от нещо различно от настинка,  избират да провеждат своето лечение в други страни членки на съюза. Нашите деца се раждат там, учат там и накрая се връщат в България за да поемат щафетата по нейното управление, говоря за децата на хората които движим България напред. Но да се върна на здравеопазването, ние вече сме част от общата здравна система на съюза, така че всеки има право да се лекува там където пожелае в рамките на ЕС, стига разбира се да може да си плати. То е същото като в България, но мащаба е различен. Така както тук никой не очаква да се излекува в селския медицински пункт, така и не бива да имате очакване, че ще получите ВИП услуга в България, равняваща се на такава в по-старите развити индустриални демокрации.

Другото което ме дразни, е че българите все още очакват държавата да се грижи за тях от раждането до смъртта им, и ако може накрая и паметник да им вдигне. Това комунистическо мислене отдавна трябваше да сме го оставили зад гърба си, но уви още си патим от него. Днес, ако искате да получите качествена услуга, в която и да е сфера, трябва да разполагате с необходимите средства за да си платите за нея. Така че ако искате нещо качествено и конкурентно, самият вие трябва да предлагате качествени умения, които да помагат за конкурентността на подукта или услугата които извършвате, за да получите съответно качествено заплащане, което да ви позволи да ползвате качествени услуги и продукти, изработени от други като вас. Останалите , неконкурентоспособни граждани ще трябва да се задоволят с услуги предлагани от други неконкурентоспособни граждани, това е представителната пазрана демокрация.

Йордан Цонев: „Няма да платим е протест на тъпите и ограничените.“

Ето какво каза за водеща национална медия депутатът от ДПС Йордан Цонев в блиц интервю:

– Г-н Цонев, притеснява ли ви протестът #Няма да платим, насочен срещу продължаването на политиката от типа #Кой?

– С извинение, но аз по-тъп протест не съм виждал. Протестът „Няма да платим“ е протест на тъпите и ограничените, водени от хрантутници на чуждестранни фондации. Какво значи „Няма да платим“ ? Абе балъци, вие вече платихте бе. Тези пари дето ги няма в КТБ, да не са взети от моя джоб, тъпанари. По-добре си кръстете протеста „Няма да платим втори път“, по има шанс да звучи правдоподобно, но и това, че няма да платите втори път не е сигурно, че може и трети път да платите, толкова сте прости и олигофренски самодоволни. На кого, какво няма да платите? Вие наистина ли си мислите, че ще загубим пари, като фалира КТБ? Няма да загубим бе боклуци долни, просто ще спечелим по-малко отколкото очаквахме. КТБ фалира, защото ние така пожелахме, г-н Пеевски я бутна с мощното си тяло и тя фалира. И днес той пак е депутат, а вие пищите насрани отвън: „Няма да платим“. Няма толкова жалък протест. Аз знаех, че българите са прости, затова отидох в ДПС, но че са толкова прости не знаех. И сега пак нямате избор, ще стане каквото ние решим, защото „Нашата полиция“, отново ще ни пази и ние отново имаме имунитет, а вие сте отрепки.

– Моля ви г-н Цонев, успокойте се, не може такъв речник пряко в ефир.

– Не мога да се успокоя, чак се дразня от толкова простотия. Нямало да платят – цял живот ще плащат за своята безподобна глупост, водени от разни индивиди на които им се плаща за да напъждат тъпото стадо, накъдето е угодно на няКОЙ друг, различен от КОЙ. И те ще плащат и децата им ще плащат, ако имат деца и, ако не изчезнат в естествения подбор на светата пазарна икономика.

– След като сте способен на такъв речник и аз ще ви попитам направо без заобикалки, защо ви викат Данчо Ментата?

– Щото пия ментов чай всяка сутрин и бера билки, предимно мента. Имам собствено билкопреработващо предприятие. Освен това ползвам ментова паста за зъби, ментов одеколон, парфюм с аромат на мента и в чорапите си слагам мента да не ми миришат краката. Но това не е всичко, обичам ментов сладолед и винаги когато реша да се напия се наливам с мента. Смуча ментови бонбони и дъвча ментови дъвки, официален вносител съм на ментос фрешос за България. И още, организирам ментови партита, на които всички ястия се приготвят с мента и от ментова торта излизат намазани с мента компаньонки. Затова ми викат Данчо Ментата.

– Да разбираме значи, че прякорът ви е заслужен?

– Разбирайте както искате и доколкото ви стига акъла, хич не ми пука, какво разбирате и какво не разбирате.

– От отговорите ви, оставам с впечатлението, че имате много голямо мнение за себе си?

– А какво мнение да имам, аз да не съм взет от улицата от някой протест, дето крещя „Няма да платим“, след като вече съм платил не знам колко пъти и остава да плащам двойно повече. Аз съм част от най-висшето общество в държавата. Аз съм не просто умен и красив, който си плаща сметките – аз съм Свръх интелигентен и прекрасен, на когото всички му плащат сметките. Аз съм каймака на висшата управленска класа в България. Ние сме толкова малко, че чак страх ме хваща за бъдещето на държавата. Трябва да ви кажа, че все по-трудно става да изберем 240 достойни,умни, интелигентни и амбициозни личности, които да успяват да се справят с предизвикателството да управляват тази подивяла и затъпяла паплач отвънка. Напоследък депутати стават, все повече посредствени хора, които не са достойни да делят едни квадратни метри с мен, затова съм склонен и даже смятам че е наложително, броят на депутатите в държавата да бъде намален на 120, дори мога да кажа поименно, кои да са тези 120, но формата на предаването не го позволява, ще ви изпратя списък по-късно.

– А мен бихте ли ме включили в този списък ?

– Ако си платите, а не крещите като малоумниците отвън „Няма да платим“, що да не ви включа?

– Благодаря ви за интервюто.

– Благодарности, ако обичате на банковата ми сметка.

– В коя банка?

– В която и да влезете, кажете за Данчо Ментата, те знаят.

Бат Сали: “ Срещу мен протестират по-малко хора, отколкото са ме избрали.“

Скандалният депутат Александър Методиев , по-известен като бат Сали, избран от листата на ДПС в Кюстендил за пръв път публично коментира протестите срещу себе си и даде да се разбере, че не ги взема на сериозно. Това той направи в интервю за БНР в предаването „Деконструкция“ на Петър Волгин:

– Г-н Методиев или бат Сали, ако предпочитате, как ще коментирате протестите срещу вашият избор за депутат от района на Кюстендил? Смятате ли да се съобразите с гласа на хората и да се оттеглите доброволно от длъжността?

– Когато говоря с българи, предпочитам да се обръщат към мен с г-н Методиев, щото нито съм спечелил пари от вас, нито пък вие сте ми яли от хляба, та да ми викате бат Сали. Между другото, бат Сали е почетно и уважително обръщение, останало още от прабългарите, чиито преки наследници сме ние циганите и което Бойко Борисов се опита да ни открадне, а първият който е носил това почетно циганско звание е бат Баян.  . .

– Разбрах ви, г-н Методиев, но да се върнем на въпроса . . .

– Ето връщам се веднага. Не смятам за нужно, законно и редно да се оттегля от депутатското си място спечелено с честен труд, електроенергия и много пот. Ако знаете само колко много съм се потил от притеснение да не ме хванат, докато събирах нужната сума за да вляза в листите на ДПС. Нали не мислите, че само Иван Костов и реформаторите имат тарифи за кандидат депутатско място в листите?

Освен това, бях приятно изненадан колко много хора са гласували за мен в Кюстендил, аз щях да вляза в парламента дори и никой от тях да не беше гласувал, но все пак им благодаря. Всъщност, аз можех да вляза от който район си поискам, щото реално аз съм избран с гласовете на четири човека – Ахмед Доган, Лютви Местан, Четин Казак и Метин Казак, а гласовете на тези хора тежат повече от гласовете на всички български избиратели взети заедно.

Що се отнася до протестиращите срещу мен, то няма как да не ги съжалявам в тяхното безсилие. Та те са дори по-малко на брой от гласувалите за мен в района, същото се отнася и за протестиращите в Габрово срещу избора на моят колега Четин Казак. Аз не знам защо медиите ги удостояват с внимание, като по този начин спомагат за популяризирането на едно противозаконно и престъпно деяние. Те протестират срещу нас, защото ни завиждат, че самите те не са на нашето място. Ако съм разбрал нещо за българите, то то е, че те правят всичко водени само от алчност, завист или страх. Позитивното е, че по-голямата част от тях са изпаднали в апатия, което ще позволи на нас новите народни избраници, да сложим ред в тази държава, ако не на държавните то поне на собствените си дела.

– Значи, все пак сте решили да влезете в Парламента. А мислили ли сте в коя сфера на държавните дела ще съсредоточите усилията си? И, ако не е тайна, има ли български политик на когото искате да приличате или който да ви служи за пример?

– Вие тъп ли сте или само така изглеждате? Аз не само, че смятам да вляза в Парламента, аз смятам да не излизам от там следващите пет мандата, щото тези пари дето съм ги вложил в моята политическа кариера, трябва да ги избия някак, а къде сте чули циганин да работи за минимална заплата, всичко или нищо, така е при циганите. Тези дето протестират, ще протестират, ще протестират – ще спрат, никой не им обръща внимание, ако се инатят ще затворим един двама и другите ще се кротнат, всички знаем докъде се простира упоритостта на българите, бръкни му джоба или му скръцни със зъби  и дотам е.

Що се отнася до това на кой политик бих искал да приличам, ще кажа, че аз не толкова искам да приличам на него, а искам да го задмина и това е Иван Костов. Той е първият циганин влязъл в Парламента и управлявал успешно България. Аз ще съм втория. И тука идва другата част от отговора на въпросите ви, къде ще насоча усилията си. Иван Костов извърши приватизацията, аз ще оправя енергетиката. Не случайно съм инвестирал огромни усилия в тази сфера още преди да стана депутат, така да се каже аз съм селф-мейд експерт, експерт от първа ръка. Мога да спра тока на цяла България, знам кои магистрални електропроводи да прекъсна и имам уменията и бригадата способна да го направи.

– Да разбирам ли, че имате позиция по Южен поток, АЕЦ Белене и шистовия газ?

– Разбира се, че имам и тя е обща за всичко, което е свързано с производство, пренос и разпространение на енергия. Аз съм за осъществяването на всеки проект свързан с енергията, защото там където има енергия има живот, има и пари. А където има живот и пари, там е бат Сали.

– И накрая, какво ще пожелаете на българските граждани?

– Да си плащат сметките за електро и топло-енергия, защото бат Сали, чака от там парички.

Цацаров: „Пеевски няма вина за банковата криза“

Главният прокурор Сотир Цацаров оневини депутата от ДПС, Делян Пеевски, относно слуховете, че е замесен в зародиша и развитието на банковата криза. Ето какво заяви той пред медиите:

“ На мнозина им се иска прокуратурата да започне разследване срещу депутата Делян Пеевски и поради това сред българското население умишлено се разпространяват злостни слухове, че г-н Пеевски е замесен в отминалата вече банкова криза. Искам да предупредя тези, които разпространяват умишлено подобни недоказуеми твърдения, плод на болното им съзнание и личната им завист към този успял млад човек, че ако продължават е много вероятно не той, а те самите да станат наш клиент. Смятаме, че е необходим не просто закон срещу разпространителите на зловредни за банките слухове, но още повече на такъв за депутатите. Искам ясно да заявя, че г-н Делян Пеевски няма нищо общо с разразилата се у нас банкова криза и всеки който хвърля камък срещу него, трябва също да строши собствената си глава, особено, ако самият той има кредит, който не може да изплаща. Защото много бяха спекулациите, че г-н Делян Пеевски имал огромни задължения към КТБ, които отказвал да обслужва, но дори това да е вярно то не означава, че г-н Пеевски и по-зловреден от всеки друг гражданин изпаднал в затруднение да обслужва кредита си.

На всички е ясно, че подобно умозаключение би направило виновници за банковата криза голяма част от българското население, което по една и ли друга причина не изплаща задълженията си, било към банките, било към Топлофикация, било към когото и да било. Когато ставаше въпрос за обществото, всички викахте колко лоши били банките и колко високи са лихвите, как едностранно променяли условията по договорите на кредитите и призовавахте депутатите да вземат мерки за тяхното озаптяване. И те го сториха, ако не помните приеха специален закон срещу самовластието на банките. И голяма заслуга за този закон има г-н Пеевски. А сега, когато самият г-н Пеевски стана обект на банкова атака срещу себе си, атака която подозираме е инспирирана от банковата система за да унищожи г-н Пеевски за това което им причини, същото това общество скочи да защитава банките и да плюе срещу г-н Делян Пеевски. Това е висша форма на неблагодарност.

Да, не се учудвайте. Кризата бе инспирирана от самите банки за да унищожат карирерата на г-н Пеевски, защото банките много добре знаят, че те самите ще бъдат спасени от държавата, но Пеевски не. Пеевски трябваше да бъде хвърлен на овълчилото се от страх за парите си общество и да бъде разкъсан от него. Но батко ви Цацаров не вчерашен, той е ял от хляба на г-н Пеевски и много добре знае що за човек е. А той е човек с висок морал, който по-добре борави с мислите си отколкото с думите. Неслучайно г-н Пеевски бе издигнат за евродепутат, неслучайно бе избран за тази позиция и неслучайно сам се отказа от нея. Повтарям, сам се отказа от нея. Кой друг се отказа – Станишев? Делян Пеевски избра да остане и да помага за стабилизирането на България в този труден момент, дори само това е достатъчно доказателство за неговият висок морал и корупционна устойчивост. Кой може да купи Делян Пеевски? Никой! Така че, моля ви, забравете това име. Не искам повече да чувам за него да се говори като за доказан престъпник. Защото той не е, не е бил и никога няма да бъде такъв.

И да обобщя: Забравете името Делян Пеевски. Христо Бисеров не съществува. А Цветан Василев не искам да го виждам – да върви на майната си.

Арестуваха майката на Пеевски. Той излиза с ултиматум.

Безпрецедентна съвместна акция на ДАНС и прокуратурата бе проведена в последните часове, по повод издирването и задържането на лица отговорни за създаването на банковата паника през изминалата седмица. Задържани са вип фигури от българския политически и икономически живот, на един от българските олигарси е изпратена покана за доброволно явяване в прокуратурата. Поискани са имунитетите на трима депутати и на един евродепутат и са призовани на разпит членове на правителството.

Междувременно прокуратурата освободи всички задържани до момента по разследването на виновниците за предизвикването на банковата паника, като се извини и призна грешката си. Според прокуратурата, след като задържаните били подложени на тегловен контрол, на специална везна, било установено, че задържаните лица нямат необходимата тегловна маса, за да катурнат банковата система и явно в усилието са участвали по-тежки личности, което е довело и до настоящите арести.

Задържаните са майката на депутата от ДПС, Делян Пеевски и почетния лидер на ДПС, Ахмед Доган. Те са обвинени, че умишлено и целенасочено са подготвили почвата за развиването на банковата паника, като са използвали единия медиите които управлява, а другия политическите и икономическите си връзки и зависимости на определени лица,  които грижливо е изграждал в продължение на близо 25 години. Според прокуратурата, Ирена Кръстева в пълно съзнание е ръководела кампанията по очерняне на КТБ и нейният мажоритарен собственик, а Ахмед Доган е използвал лостовете си за да принуди редица влиятелни вложители да изтеглят депозитите си от КТБ, в това число и директори на държавни предприятия. Тъй-като това не може да се случи без знанието на членове на правителството на разпит са поканени, премиера Орешарски, министър Чобанов и евродепутата Станишев, лидер на партията мандатоносител, за който има съмнения, че покрай съпругата си, която е бивша жена на печално известния банкер Венцислав Йосифов завлякъл стотици хиляди българи с фалита на ПЧБ, има познания в дестабилизирането и източването на банкови институции.

Чрез Интерпол е изпратена покана и до мажоритарния собственик на КТБ, Цветан Василев, да си купи раиран костюм и да се яви в столичното следствие за получаване на входящ номер за сградите на съдебната система предназначени за излежаване на наказания.

Поискани са имунитетите на депутатите Андон Кутев и Бойко Борисов, но не за да бъдат съдени, а за да бъдат подложени на лекуване в столичния психодиспансер. Според специалисти в психичното здраве, двамата депутати страдат от циклична психическа неуравновесеност с чести пристъпи на паника и депресии, което ги прави опасни за всяка една система в държавата. Със своята психическа нестабилност комбинирана с отговорните политически постове които заемат, те са допринесли значително, но несъзнателно, така да се каже от глупост, за всяването на собствената си паника сред изтормозеното от ежедневието си население, което също не е особено психически устойчиво на подобни влияния.

Поискан е разбира се и имунитета на депутата Делян Пеевски, който обаче се е барикадирал в една от сградите собственост на медийната група на майка му, откъдето вбесен и решен да помогне на майка си е отправил ултиматум към институциите и населението, час по скоро да освободят майка му и Доган, когото сочи за свой духовен баща и наставник. Делян Пеевски категорично отказва да даде доброволно имунитета си и заяви, че ще обяви Пеевска република. И в момента той набира доброволци, които да се присъединят към частната му охрана и да сформират армия за освобождение на Баща и Майка. Готово е и знамето на Пеевската република под което ще се сражават за правата и свободите на Доган и Ирен, доброволците на сина Пеевски. Знамето представлява бял фон на който са отпечатани знаците на всички парични единици намиращи се в обръщение в момента в света. Герба на Пеевската република е златно прасенце касичка.

От територията на своята независима Пеевска република, Делян Пеевски отправи следния ултиматум към държавата и нейното население:

“ Искам да предупредя всички, които посмяха да посегнат на най-милото ми, а именно на моята майчица Ирен и на моят духовен баща Ахмед Доган, че съм готов на всичко, за да ги измъкна от лапите на корумпираното българско правосъдие, което е готово да ги подложи на невиждани унижения само и само да скрие своята вина и некадърност, като предложи на простия български народ поредното политически аранжирано зрелище. Въпреки насажданото мнение, че ценя най-много парите, уверявам ви, че за мен на първо място е семейството, което ме е научило да ценя най-много парите и ще положа всички усилия те да бъдат свободни, дори ако се наложи да срутя тази и без това прогнила държава. Мисля, че за всеки мислещ българин и страничен наблюдател е ясно, че Ахмед Доган не може да счупи дори прозорец на банка, камоли да фалира такава. А що се отнася до майка ми, смея да твърдя, че тя влага всичките си усилия в моето отглеждане и няма време да се занимава с такива работи. Давам срок от три дни, на държавата и представляващите я институции, да освободят тези така мили и близки на мен хора, без които аз не мога да продължа по-нататъшното си развитие като личност. В противен случай със събраните до момента от мен средства аз ще съставя армия, която ще поведа на челен сблъсък с българската държава. Призовавам и целият български народ да прогледне и да се отърси от заблудите, насаждани му от чужди медии и да се присъедини към мен, от което действие българската държава сама ще рухне и на нейно място ще изградим и укрепим моята Пеевска република. Самият аз не чувствам никаква вина в това, че съм вземал кредити които не мога да върна, тъй-както подобна вина не чувстват и хиляди български граждани изпаднали в същото като моето положение. Уверен съм, че тези граждани също биха искали тази несправедлива банкова система да рухне и ще се присъединят към моите усилия в постигането на тази цел. Сигурен съм, че българската прокуратура, рано или късно ще признае своята грешка, така както призна много други, но аз нямам време да чакам дълго. Моето дело е право, аз ще победя.“

Заляха Асен Генов с червена боя навръх Деня на победата.

Късно вечерта на 9 май, Ден на Европа и Ден на победата над Хитлеро-фашистка Германия, известният блогър Асен Генов е бил залят с червена боя от три лица. Самият Генов е известен със своите бояджийски наклонности, който изявява само върху беззащитни неодушевени предмети (паметници) символизиращи социализма и комунизма, и тяхната победа над фашизма. Тези негови безобидни наклонности обаче, явно са предизвикали чувство на обида сред симпатизантите на въпросните идеали и те са решили да отмъстят по този своеобразен начин. Трите лица са заловени и самоличността им е установена. Единия е про-руски сепаратист, другият Путинист, а третия – Голям рубладжия. И тримата са били закичени с георгиевска лента и са пеели руски песни за войната. Акцията е финансирана от Големия рубладжия, идейно и организационно подготвена от Путиниста и реализирана от про-руския сепаратист.

От показанията на тримата става ясно, че първоначалната им идея е била да боядисат паметник символизиращ победата на капитализма над комунизма, но поради липса на такъв се спрели на лицето Асен Генов, като символ на борбата на капитализма и демокрацията срещу социализма и народната власт. След като разбрали, че капитализма не инвестира в  паметници, трите лица са имали и идея да боядисат банка, но парите на Големия рубладжия не стигнали за толкова много боя, затова окончателно се спрели върху лицето Генов. Пикантна подробност е, че след като е бил залян с червена боя, Генов е бил вързан и с георгиевска лента на финтифлюшка. За съжаление, трите лица са били обилно почерпени и снимките, които са направили след извършване на атентата срещу лицето Генов не са на фокус. А самият Генов е успял бързо да се скрие и така е избегнал възможността, окаяният му вид, да бъде увековечен от някой случайно преминаващ минувач притежаващ айфон.

Все още не е ясно дали лицето Генов е почистено, но Джордж Сорос е уведомен за инцидента и е заявил най-отговорно, че ще отпусне сумата необходима за почистването, на някоя неправителствена организация като Института за почистване на публичната среда. Оттам обявиха, че са готови срещу отпускането на съответната сума, безкористно и от все сърце, да се заемат с възвръщането нормалния вид на лицето Генов.

Подкрепете блога

Референдум, независимост, смърт, описани в десет стъпки.

Вие не сте доволен от обкръжаващата ви реалност, от държавата, от хората, от живота, който живеете и желаете да промените това. Чувствате се неразбран, отблъснат и натикан в миша дупка без възможност да се противопоставите на наложените ви от обществото, медиите и държавните органи норми, регулации и закони. За пореден път е посегнато върху вашето имущество, семейна чест и трудови права. Решавате, че трябва да предприемете някакви стъпки и да вземете нещата в свои ръце:

Първо – Правите референдум в собствения си дом с въпрос към живеещите в него дали да обявите независимост в рамките на собствеността си и да въведете там собствените си разбирания за живота, справедливостта и морала.

Второ- Печелите референдума и обявявате независимост. От този миг вашият дом е вашата крепост.

Трето – Първоначално комшиите, а след това и държавните органи не се съобразяват с вашата независимост и отказват да признаят правото ви на лични закони и правила. Съобразно това вие се въоръжавате и заявявате с писмени ноти до всички, които не се съобразяват с обявената от вас независимост, че сте готов да я браните с цената на вашият и техните животи.

Четвърто – Държавната машина се задейства и ви обявява за луд, психопат, който не съзнава какво върши. Вашият референдум е обявен за неконституционен, а независимостта ви за незаконна.

Пето- Всички държавни органи, от които някога сте имали нужда за защита, подпомагане и внимание, но които никога не са обръщали внимание на вашите нужди и единственото което са правили е да ви вземат парите под формата на данъци, се задействат и започват да работя изключително бързо срещу вас и вашата независимост.

Шесто – Сблъсък на живот и смърт. Изстрели, кръв и трупове. Вероятно и вашия.

Седмо – Вашата съдба става център на медийно внимание. Кръвта ви и тази на жертвите е по всички радио, телевизионни и интернет медии.

Осмо – Благодарение на вас хора, които не са имали възможност да се изявят по медиите го правят, ръсейки съвети и укори. Ако бяхте жив, щяхте да се учудите колко много хора са наясно с живота ви и причините довели до обявената от вас независимост.

Девето – Крайното заключение на всички е, че подобни на вашата проява занапред не трябва да се допускат и всички недоволни от държавата, обществото и реалностите в които живеят, трябва да се освидетелстват, вкарат в диспансер и натъпчат с хапчета преди да са обявили независимост.

Десето – Държавата се успокоява. Вие сте единичен случай и средно-статистически погледнато няма за какво обществото да се безпокои. На третия ден имаме новина за новата любовна афера на една от многото ВИП персони и живота потича по мед и масло.

Единадесето – Всичко се повтаря, но с друг главен герой.

Омазаха билбордове на банки.

Над сто билборда на различни банкови институции са били омазани с блажна боя през отминалото денонощие. Въпреки, че от МВР отказват информация по случая, от разпространените снимки в интернет, става ясно, че това е организирана акция на неизвестна група вандали. Върху блибордовете са изписани различни послания с негативен смисъл относно дейността на банките. По непотвърдени данни, един от извършителите е заловен на място в столицата, но отрича да има нещо общо с останалите случаи в страната. От банките отказват коментар, тъй-като нямали подобна информация. Според тях нямало почва за подобни прояви, но ако все пак подобно нещо се е случило, то най-вероятно е в основата му да стоят маргинални или неконкурентоспособни личности. Според независими анализатори е възможно въпросната проява да е дело на нова анархистична група взела на прицел банките. В полза на предположението за организирана акция говори факта, че около нито един от омазаните билбордове няма камери, които да заснемат извършителите на тази хулиганска проява.

Лихвари ходят мамо

Лихвари ходят, мамо,
реклами лепят.
Реклами лепят, мамо,
хората лъжат.
Хората лъжат, мамо,
благи думи думат.
Благи думи думат, мамо,
тъмни мисли мислят.
С големи букви пишат, мамо,
очите вадят.
С малки букви пишат, мамо,
окови слагат.
Бързи пари дават, мамо,
всичко ти вземат.
Кого прилъжат, мамо,
жив го не пущат.
Жив го не пущат, мамо,
жив го поробват.
Жив го поробват, мамо
кръвта му пият.
Кръвта му пият, мамо,
по капка смучат.
Сърце нямат, мамо,
само търбуси.
Сълзи ги не трогват, мамо,
само жълтици.
Закон ги не лови, мамо,
само куршуми.

Червената бабичка

Седнала на стария креват, бабичката плавно прокарваше точилото по острието на секирчето, от едната – от другата страна, от едната – от другата страна. Повдигна го, погледна отблясъка върху метала от светлината на телевизора и остана доволна от резултата. Вече час как гледаше новините и точеше  унесено малката брадвичка.

– Е Вихър, готови сме. Знаеш ли, че никога през живота си не съм виждала толкова полиция, колкото показаха днес по новините? У наше село не е стъпвал полицай откакто се помня, освен Киро, но той тук си живееше, а служеше в града. А виж в столицата – хиляди, пазят там 240 човека. Ние тука в село сме останали 24, но нас няма кой да пази. Сами сме Вихър, сами, но ще се справим и без полиция.

Кучето повдигна сивата си глава и близна бабичката по ръката.

– Обичаш ме ти мене, пазиш ме. Мислиш си сигурно с кучешкия си акъл „Изкукала бабичка, на пръст мирише, а от смъртта се бои!“, но не се боя аз от смъртта, ей там къде съм си приготвила всичко за смърт и дрехите, и кърпите и свещите, и парите за опелото. От друго ме е страх Вихър, от унижението, от гаврата, от безчестната смърт. Но какво разбираш ти? – и го погали с грубата си старческа ръка между ушите.

Вихър присви уши назад и тупна с опашка по дюшемето. А бабичката, мушна секирчето под възглавницата, хвана с две ръце главата на кучето, втренчи се в топлите му влажни очи и продължи да говори:

– Разбираш ме, знам, че ме разбираш, мен да не опазиш, това къде е за смърт приготвено опази. Освен теб, друг не остана който да се грижи за мен. От този гардероб нищо не трябва да изчезне.

Кучето се изправи, отърси се и излая.

– Шшшшт, тихо. Не искам да ги плашим, отказвам да живея всеки ден в очакване на края. Тази нощ ще се свърши, или те, или аз.

Бабичката стана, изключи телевизора и в стаята се възцари мрак. Само бледите отблясъци на луната и звездите минаваха през прозореца. Тишина, селска тишина, нарушавана единствено от песента на щурците. Повдигна старото си родопско одеяло и легна. Вихър се качи при нея и се сгуши до главата й. Вече месец, как спяха заедно тримата – бабата, кучето и брадвичката.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сина й замина за чужбина преди шест месеца, заедно с внуците. Тука нямаше работа, нямаше бъдеще, само минало незабравимо, но на спомени не се живее, въпреки, че тя живееше. Оставиха й кучето, да пази къщата и нея, уж да го гледа. Вихър беше умно куче, порода вълчак, предано и любвеобвилно, бяха го научили да пази апартамента крадци и той се бе справил успешно. Но къщата от набези не успя да опази . . ., защото бе вързан. Онази нощ, когато дойдоха за първи път, се чуваше как лае и дърпа синджира. Тогава мъжа и бай Петко искаше да излезе, но тя не го пусна и без това едвам ходеше, да вземат каквото искат и да се махат. Но не се махнаха, а на сутринта, като видя опустошената работилница и опразненото мазе, бай Петко се свлече на земята и повече не стана. Погребаха го. Тогава вярно дойдоха някакви полицаи, цивилни. Караха я да пише показания, какво е откраднато, какво е станало, какво е чула и накрая нищо. Кмета каза, че знаели кои са, но нямали доказателства.

А набезите из селото продължаваха. Когато отровиха кучето на баба Мария, махна синджира на Вихър и оттогава го водеше навсякъде със себе си. Една седмица по-късно намериха баба Мария обесена, през нощта изродите отново бяха влезли в къщата й, обрали я, а накрая я изнасили и тя не могла да понесе позора. Така и не хванаха извършителите. Селото пропищя, държавата беше безсилна – цялата и останала сила бе съсредоточена в запазването на властта, колкото се може по-дълго. Власт и пари се пазеха, живот и достойнство се продаваха, такива бяха времената.

И тя разбра, че е останала сама, сама в държава от самотници, че бе по-сигурно да намери помощ от животното, отколкото от човека. Човекът бе превърнат в безчувствена машина за правене на пари и колкото повече се стремеше към парите, толкова по се отдалечаваше от човешката си същност, или може би това бе човешката същност? Влизаха в къщата й още два пъти и я оглозгаха. Къде, какво, що имаше, всичко изнесоха – кокошки, зимнина, дърва. Остана само тази стая недокосната, заради лаят на Вихър, но сигурна бе, че и тук ще влязат. Нямаше да бяга, не искаше да бяга, нямаше и къде. Тя бе част от това място – пръст от пръстта. Тук бяха живели нейните родители и родителите на нейните родители. Прадядо й, опълченец, а дядо й загинал в балканските войни, можеше ли да избяга?

Никога не се бе оплаквала от немотията, та те си бяха приятелки. Цял живот блъска черната земя, но това я държеше жива. А сега, нямаше смисъл, каквото и да направеше, открадваха го. За какво да се труди, за какво да живее, освен за едната чест. Пенсията и бе минимална, но я бе разпределила, между себе си и кучето. Два пъти в седмицата през селото минаваше камионетка и носеше хляб и други неща, но само по поръчка. Тя поръчваше кокали за кучето и хляб за себе си. Така живееха.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В тишината на нощта се чу трополене. Идваха. Вихър захапа леко ръката на бабата. Тя се разсъни мигновено и се изправи стиснала брадвичката в ръка. Чуваше как се качват по стълбите.

– Тихо, Вихър, тихо. Нека дойдат.

Вихър я погледна неразбиращо, сподави ръмженето си и наостри уши. Козината по гърба му настръхна, зъбите му се оголиха. Вече бяха в съседната стая и псуваха, защото тя бе махнала лампата, както и в нейната стая.

– Къде си кучко дърта? Къде си скрила парите? Няма къде да избягаш!

Тя и не мислеше да бяга. Когато се отвори вратата само извика:

– Дръж!

И Вихър се нахвърли с цялата си сдържана ярост върху тях. Самата тя, раздаваше удари с брадвата, чуха се писъци, кръв опръска лицето й. Отдавна не се бе чувствала толкова жива. Победиха, оцеляха. Всичко свърши по-бързо, отколкото въобще се надяваше.

– Вихър, Вихър, добре ли си?

Кучето изръмжа все още възбудено от аромата на кръвта и от яростта на битката. Бабата се свлече на колене и го прегърна.

– Живи сме Вихър, живи сме.

Завлече труповете в мазето, при голямата дървена маса на която в едни по-добри времена разфасоваха  прасето.

– Всичко това е за тебе Вихър.

Зае се и методично насече труповете на малки парчета. Хвърли на кучето от карантията, а останалото натъпка в празните буркани останали по рафтовете. Крадците не посягаха на празни буркани, чакаха да се напълнят. Работеше на светлината на свещи, от тези дето бе заделила за смърт. Видя отражението си в едно парче от старо огледало захвърлено в единия край на избата, цялата бе изплискана с кръв, червена, червената бабичка. Тази седмица за първи път не поръча кокали за кучето, а сирене и маслини за себе си и капачки за буркани.

Не потърси полиция и полицията не потърси крадците. Селото си отдъхна близо пет месеца, но един ден набезите пак започнаха. Влязоха и в нейната къща и задигнаха бурканите на Вихър.

– Не се притеснявай Вихър, пак ще напълним буркани. – говореше червената бабичка, докато точеше брадвичката на светлината на телевизора.

–