Трето писмо до оцелелите от Третата световна война

Етикети

либерален пролетариат, мир, писмо до оцелелите, трета световна война

Здравей непознати читателю,

Датата е 21 април 2022г. и това е третото писмо, което пиша и което ще бъде оставено за бъдещето с надеждата, че ще има оцелели от това безумие завладяло гордо наричащия себе си Homo sapiens вид. Ако четеш това писмо сред развалините на цивилизацията ни, то мога само да ти поднеса моите извинения и да ти кажа съжалявам, тоест не мога да направя нищо, но мога да ти разкажа, това което аз виждам и чувствам  в момента. С това писмо аз апелирах за МИР – МИР на всяка цена, но за някой цената да оставят материалните си интереси и жаждата да владеят света, цената да се откажат от гордостта си и фанатизма на убедеността в собствената си правота е била прекалено висока. Знай, че ти не си първият, който чете това писмо, прочели са го и други преди тебе и те също като мен са били свидетели и участници в случващото се и явно не са направили достатъчно, или не са искали да положат въобще усилия, за да предотвратят трагедията, на която стават свидетели, а има и такива, колкото и да ти е трудно да повярваш, които извличат ползи и не желаят войната да спре. Но всички тези хора, сега, когато ти четеш това писмо нямат значение. То вече не ги касае.

Много хора умират в тази война, невинни хора станали пионки в ръцете на пропагандната машина, пропагандната машина, която не тръби за мир, а само за война. Умират и други, пленници на различни идеологии, убедени че тяхната представа за управлението на света и богатствата му е единствено правата и трябва да бъде наложена с всички възможни средства, включително и военни. А има и трети, които умират за пари, но те са най-малобройни, повечето от тях подклаждат войната отстрани, убедени, че ще спечелят още пари и ще останат живи, за да ги похарчат. Но най-тъжното е, че умират и деца, че се разбиват милиони семейства и човешки съдби. И смъртта на тези деца се използва от пропагандната машина, за да иска още оръжие за да продължи войната, в която ще продължават да умират още деца. Самият Зеленски наскоро е обещал, че ако му предоставят желаното въоръжение ще може да води тази война и десет години. За тези хора, животът на отделния човек, няма значение, защото това не е техния живот. Погълнати от материалистическата си идеология, пред чудото на живота, което може да ти се случи само веднъж, те поставят икономическия растеж, жаждата си за власт и стремежа да наложат волята си над целия свят, за да могат да изживеят клетия си живот в охолството, което са убедени, че заслужават. Наскоро една журналистка, която се казва Бетина Жотева, много сполучливо ги нарече войнстващия, агресивен либерален пролетарият. За тях всички тези жертви са оправдани, всички тези изгубени до момента животи, изгубените животи на тези, които ще умрат от оръжието и с оръжието в ръце, което те им изпращат, са цената, която без угризения плащат, за да може да възтържествува и победи тяхната материалистична доктрина. Собствения си живот обаче не дават, пазят го. Тези, които разпалват войните не са на фронта, или, ако са близо до него, техните семейства са на сигурно място, обезпечени с всички материални удобства, за разлика от бежанците прокудени от войната и оставени на милосърдието на материалистичната им демокрация, която е готова веднага да им осигури работа, за да подсилят икономическия си растеж, но не и да спрат войната за да се върнат и възстановят родината си.

Сигурно се питаш, добре де какво щеше да стане, ако войната беше спряна още в самото и начало, ако нападнатата страна беше отказала да се сражава, какво толкова страшно щеше да се случи? Ще ти кажа – тогава тези хора нямаше да са на власт, а всички мъртви щяха да са живи. Не знам, дали има идеология, която да оправдае воденето на която и да е война, но знам, че всяка война се води за власт и богатство, но не умират тези, които имат властта и богатството.

В момента всички хора, които апелират да не де доставя оръжие на Украйна, да не се подпомага безсмисленото продължаване на войната, на агонията на обикновените хора, на старците, на децата, всички ние сме обявени за врагове. Всички ние, които вярваме, че живота е чудо и, че няма цена, която да оправдае смъртта дори на един човек сме заклеймени от носителите на демократичните ценности, които ценности  в крайна сметка се оказват чисто материални. За тях демокрацията съществува тогава и само тогава когато те са на власт, ако властта не е в техните ръце, тогава демокрация няма. И тази война я водят в името на тяхната демокрация, под чието було се вижда поредната кървава идеология.

Заслужава ли си да умре живота, за да живее правдата и свободата? Докато има живот има надежда, смъртта е висока цена, когато я платиш правдата и свободата губят своя смисъл, а смъртта на някой друг в името на възтържествуването на собствените ти убеждения, е чисто и просто лудост.

И накрая, за да не бъде всичко прочетено до тук просто едно красиво, но безлично философско разсъждение, ще ти представя моята лична позиция. Аз смятам, че за тази война са виновни управляващите в Съединените Американски Щати и техните блюдолизци от ЕС. Тази война, е дълго подготвяна, планирана и подклаждана от тях. Те са виновниците за нейното избухване, те са виновниците за нейното продължаване в момента, те ще са виновни и за нейното евентуално разрастване. Това е моята позиция, но за разлика от тях, аз не съм готов да отнема ничий живот, за да докажа правотата ѝ.

Аз искам МИР, веднага, на момента. За съжаление, когато се водеха преговори за МИР между представителите на Украйна и Русия, Зеленски уби тези от членовете на украинската делегация, които бяха склонни да отстъпят в името на МИРА, нарече ги предатели.

Не знам как да завърша това писмо непознати читателю, може би с пожеланието да няма бъдещи войни или, ако има да се водят само със силата на словото.

Второ писмо до оцелелите от Третата световна война

Етикети

Русия, САЩ, Украйна, война, демокрация, оръжие, пари, трета световна война, цивилизация

Ето, че отново сядам да пиша, правя го, защото писмото ми не е адресирано до моите съвременници, дори и някои от тях да го прочетат. То няма да промени ситуацията, а ще стане поредният затрупан от истеричната пропагандна машина глас. Ако четете това писмо и войната не е свършила, то знайте, че то не е адресирано до вас, но нищо не ви пречи да го дочетете докрай. Лично за мен, това дали ще го прочете или не няма значение, нито пък би ми донесло някакво удовлетворение, ще се радвам обаче, ако то бъде прочетено след години от оцелелите от това безумие, ако има такива. Дано и вие да сте сред тях.

Не знам какво ще пише във вашите учебници по история за тази война, знам, че историята се пише от победителите, а това предполага, че няма да узнаете нищо съществено, а ще се плъзгате по плоскостта на героизирането и обвиването със славен ореол на това само по себе си ужасно нещо, каквото е войната. Аз обаче, ще ви кажа защо се води тази война и от кого – води се за пари от богатите клики от двете страни на фронтовата линия. Едните живеят на изток (в Русия) и се чувстват заплашени от агресивната политика на тези, които живеят на запад (в САЩ). Чувстват се заплашени, защото тези от запад искат да придобият контрол над ресурсите на тези от изток, и нямат никакви задръжки по какъв начин и на каква цена да го постигнат, а тези от изток не желаят да споделят богатството си с тези от запад, което в очите на цивилизования запад е голям грях. Нека да уточня, ако все още не ви е ясно, войната се води и направлява от върхушката на тези две страни, в борба за контрол над ресурси и натрупване на богатство, физически обаче в нея воюват и умират бедните хора, само че не тези от запад. Войната се води на чужда територия, на територията на Украйна, която хората от запад бяха направили свой подстъп към Русия в усилията си да я притиснат и поемат контрол над богатствата ѝ.

И така какво имаме до тука, две воюващи олигархични клики, едната от които – Руската, напада страната сателит Украйна и в резултат получаваме трагедия за милиони хора. Особеното е, че в тази война американци не умират, умират украинци и руснаци и то основно бедните, или такива с промити националистически мозъци, а ужасното е, че всяка смърт най-цинично и безскрупулно се използва за пропаганда, а пропагандата цели освен изграждането на завършен сатанински образ на едната страна и продължаването на войната. Развитата западна цивилизация, чрез пропагандата си оправдава и изисква изпращането на още и още оръжия за продължаването на войната. Тези оръжия трябва да се изпращат в Украйна, докато има поне един жив украинец, който желае да се жертва в тази война и разбира се да убива руснаци, това е много важно. Предполагам, че много от украинците нямат ясен отговор, защо се случва тази война, те знаят за какво воюват, но защо, съмнявам се. Може би се чудите, дали е имало опити за прекратяване на войната и установяване на мир. Да има такива опити, но те не са приоритет на западната пропагандна машина, защото тя не дава жертви в тази война все още, а само оръжия. Те пресмятат цената на тази война в пари, а не в унищожени животи, а парите те си ги печатат и докато има желаещи да умират, те ще им плащат.

Пропагандата, която върви в момента, включително и в нашата държава България, цели насаждане на омраза, а не желание за мир. Украинците бяха излъгани и изоставени, бяха използвани и в крайна сметка пожертвани. Сега тези, които ги излъгаха, седят отстрани и им дават оръжия, но не се намесват лично, защото целта не е да се спаси Украйна, а да се унищожи Русия, или поне да се отслаби и ако това става с цената на милиони отнети украински животи и разбити съдби, ами добре – ние ще им дадем още оръжия. Украйна няма шанс сама да победи в тази война, а и ние няма да и помогнем, но щом се бори ще я аплодираме докато не издъхне.

Западния елит се страхува от мащабна война, защото е много вероятно да загине и тогава, кой ще ги харчи тези пари, но няма нищо против бедните да се избиват за благото на богатите. Само че не е много сигурно, че тази война няма да запали и техните черги, затова и пиша това писмо. Третата световна война де факто все още не е започнала, но вероятността това да се случи, не е никак малка. Нашите войнстващи либерали, които наричат себе си умни и красиви и размахват дипломите си от престижни университети, като пропуск за рая, са особено агресивни в пропагандните си крясъци да изпращаме оръжие. Един от тях ми направи особено впечатление, в коментара си той беше написал, че е готов да плати цената на войната, готов е да плаща по-високи сметки, по-високи цени на стоки и услуги, за разлика от мързеливите и глупавите, (да точно така го беше написал -„мързеливите и глупавите“) но да изпратим оръжие на Украйна, за да може да продължи тя да се бори. Всъщност нека първо да ви обясня кои са умните и красивите, и кои са глупавите и мързеливите. Най-просто умните и красивите са богатите, а глупавите и мързеливите са бедните. Защото да си умен означава да имаш диплома, която ти осигурява високоплатена работа, а да си красив означава, че имаш пари да си купуваш скъпи дрехи и аксесоари, тоест ако нямаш пари не можеш да си умен и красив, поне не и според техните разбирания.  Така че, ако работиш по 12 часа на някаква поточна линия, или в хотел, или в заведение  и т.н. и нямаш пари да си издържаш семейството, то ти си си виновен, понеже не си завършил престижна специалност в елитен университет  и автоматично, щом нямаш пари минаваш от страната на глупавите и мързеливите, които не могат да си плащат сметките. Ако напишеш книга, но нямаш пари си глупав, ако нарисуваш картина, но нямаш пари също си глупав, ако си учен, но нямаш пари също си глупав  – и мързелив, да не забравяме. Нищо, че голяма част от великите писатели, художници и учени са живели в лишения. И това е така, защото всички ценности на тези про-западно настроени хора се свеждат само до една – до парите. Ако нещо не може да бъде купено и продадено, то неговото съществуване е безсмислено, така разсъждават нашите пропити със западни ценности ( всъщност западна ценност, защото тя е само една) съграждани.

Но да се върна на нашия конкретен пример, както писах, този човек беше готов да плаща повече, за да продължи войната в Украйна. Да плаща с пари. За него несгодите на войната се измерват само с пари. Той не е готов да плати с живота си и да отиде да защитава своята кауза с оръжие в ръка, но е готов да изпрати оръжие в нечия друга ръка, чиито притежател най вероятно ще умре, защото е воювал с това оръжие, или в най-добрия случай ще убие някой друг с това оръжие. Тоест нашият приятел е готов да изпрати пари обзет от чувство за справедливост, дори се чувства длъжен да го направи, за да продължат едни хора да се избиват. Този човечец, умен и красив, който може да си плаща сметките, е готов да плаща за това смъртта и трагедията да продължават да вземат нови жертви. Той не допуска, че войната, истинската война, може да стигне и до него, та той има пари, а щом имаш пари никой не може да те убие. Щеше да е смешно, ако не беше трагично.

Но нека да се върнем към големите играчи, за да не си помислите, че в тази война воюват някакви други ценности освен западните, защото и воюващите от страната на Русия воюват за същите ценности, за правото да изкарват пари от заграбените ресурси на страната, която управляват, без да позволяват на някой да ги заплашва, че ще им ги отнеме. Интересно е, че всяка страна, която притежава някакви природни богатства и откаже да ги сподели със западната цивилизация, рано или късно бива обявявана за враг и въвлечена във война.  И в тези войни загиват цивилни, но за тях никой не плаче и никой не им изпраща оръжие за да се защитават

Но да се върнем на войната, тази толкова ценна война, която западната цивилизация си мисли, че може да поддържа и ограничава в приемливи за нея граници. Защото точно това е целта ѝ, войната да продължи колкото се може по-дълго, без обаче да излиза от границите на Украйна. За МИР пропагандната машина не говори. Аз не разбирам, но все си мисля, че ако имаше желание тази война да бъде спряна то имаше механизъм това да се случи още в самото ѝ начало. Можеше според мен, да бъдат съставени миротворчески части под егидата на ООН, които да се разположат на свободната все още Украинска територия и да спрат по-нататъшното настъпление на Русия само с присъствието си и това все още може да бъде направено, но няма да се направи. Никой няма да отиде да пази живота на жителите на Одеса, но ще им пратим оръжие, за да може да воюват за живота си и ако убият някой друг руснак, супер! Ако умрат, ще направим филм или най-малкото ще използваме шокиращите сцени на смъртта им, за да убедим целия свят да им изпрати още оръжие.

Всъщност, като казах целия свят, то не мислете, че целият свят е против Русия, въпреки че точно това си мислят и вярват нашите поклонници на западната демокрация, но това е защото те са коне с капаци, виждат само това, което искат да видят и повтарят вярванията си като мантра. Всъщност Африка, Южна Америка и по-голямата част от Азия не подкрепят санкциите срещу Русия и то не за друго, а защото са сърбали супата на западния елит, четете бомбите му. Така че целият свят на нашите демократи се свежда горе-долу до Сащ, Канада, Европейският съюз, Австралия и Япония. С просто око се вижда, че светът и в тази война е разделен на бедни срещу богати.

И накрая, сетих се още нещо, което ценят нашите демократи, те обичат силните на деня, обичат славата и известността, успеха е тяхното верую. Ако искаш да успееш, да влезеш в редиците на умните и красивите, трябва да си създадеш обкръжение от успешни и известни хора. Те обичат да се снимат с такива. Затова и тази снимка, която съм поставил в началото, говори много. В средата е бившият комунистически диктатор (така го наричат демократите) Тодор Живков, а от лявата му страна е Соломон Паси, първият евроатлантик в България, човекът който вкара България в НАТО. Защо смятате се е снимал, какво е мислил, когато е правена снимката, какво го е вълнувало? Аз ще ви кажа, бил е щастлив, че стои до другаря Тодор Живков и, че има честта да се снима с него. Усещал е как собствената му значимост нараства с това познанство и съм сигурен, че се е хвалил за да изпъкне с него в очите на другите пишман демократи. Ето заради такива дребни душици започват войните и хиляди хора намират смъртта си. За тях живота на другите не ценен, ценни са само богатствата и парите им, но само ако имат достъп до тях.

Послепис: За ужас на демократите това писмо ще бъде запечатано скрито и съхранено на сигурно място, така че да бъде отворено след сто години и прочетено от хора, които ще учат за тази война от учебници, ако има разбира се оцелели.

Писмо до оцелелите от третата световна война

Етикети

България, САЩ, безумие, военна помощ, война, нато, писмо, русия, смърт, трета световна война, украйна

  

Ако четете това писмо вкъщи удобно седнали пред компютъра или пък от екрана на телефона или друго преносимо устройство, докато в Украйна се води война, то знайте, че то не е написано до вас, но нямам нищо против да го прочетете. Това, че го публикувам на блога си и в интернет, това също няма голямо значение, защото то скоро ще бъде погълнато от вълните на пропагандата, която се лее успявайки да залее всеки глас, всяка мисъл различна от предписаната от силните на деня. Аз не разчитам да ме чуете, нито пък ще се радвам да го прочетете, защото цивилизацията стремглаво се е засилила към своето самоунищожение и утре може би вас няма да ви има.

 Това писмо ще бъде разпечатано и запечатано в капсула, която ще бъде заровена някъде, очаквайки да бъде открита от оцелелите, ако има такива, от настъпващото безумие. То е написано за тях.

И първото, което ще им кажа е, че САЩ и цялата дирижирана от тях западна цивилизация, са сбирщина от най подлите, лицемерни, бездушни и алчни печалбари, които вероятно светът някога е виждал. Защото те насъскаха украинците срещу техните по-могъщи съседи, убедиха ги че могат да разчитат на тяхната подкрепа и когато войната започна им казаха: „Браво вие се биете чудесно и умирате геройски, ние ще ви даваме оръжие докато не загине и последният от вас, а след това ще направим американски филм, в който ще възпеем вашият героизъм и в които, съгласно нашите ценности, президентът Зеленски ще бъде изигран от негър мъж, който се мисли за жена.” И всичко това направиха в името на собствените си печалби, геополитически интереси  и стремеж за налагане на върховната ценност на материализма и ненаситното консуматорско потребление, което да ги прави богати и да изпълва с пари кухия им и безсмислен живот. Тези хора не са мюсюлмани, християни или будисти, те нямат вяра, те са натъпкани чували с пари. За тях, живот без икономически растеж е загуба на време.

И всеки, който мисли различно и отказва да им служи трябва да бъде разорен, съсипан и подчинен, но ако това е невъзможно, то тогава трябва да бъде унищожен. Но забележете, че това унищожение, трябва да бъде постигнато не с цената на техния живот, а с цената на живота на някой друг, а най-добре, ако може така да объркат мисълта на своя враг, че той сам да се съсипе. За целта те печатат пари и купуват хора, промиват им главите с изкусна пропаганда и ги пращат да вършат мръсната им работа. Разделяй и владей, накарай ги да се мразят един друг, да се избиват един друг и когато никой от тях не остане жив, всичко ще е твое, това е политиката им, това е веруюто им.

И сега ние виждаме как един народ загива, как цяла държава умира, попаднала в плен на интригите им, на подлостта и лицемерието им, на жаждата им за власт и пари. И тези хора загиват, вярвайки че нямат друг избор, че не биха могли да оставят оръжието и да спасят безценния си живот. Защото това не би било геройска постъпка, нали разбирате? Но в същото време, тези които героично ги насъскват да умират и им изпращат оръжие, героично седят от страни и гледат от първия ред кървавата трагедия, която са създали и която спонсорират да продължи, докато не умре и последният актьор.

Те са тези, които обучиха украинците да воюват в градовете си, защото там няма армии, няма фронтова линия, на която да се бият военни подразделения, не. На тях не им е нужно това, те искат разрушения, смърт повсеместна и тотално опустошение.  Къде са армиите, защо войната се води в градовете, защо военната техника е в градовете – За да има жертви?! Защо виждаме обикновени хора да подготвят барикади и прегради срещу евентуален руски десант в Одеса. Къде е армията, къде? И кой трябва да воюва в една война, цивилното население или военните. Днес в напредналата ни цивилизация, явно по време на война цивилни няма.

Отвратен съм от всички, които сипят хвалебствия и насърчават украинците да умират геройски, в това няма и капка християнство, и капка вяра в безсмъртието на душата и безценността на живота. И нека си спомним, за един истински българин, истински християнин, истински човек, изправен пред неизброими вражески орди, обграден в старопрестолния град Търнов, водейки героичната му отбрана. Нека си спомним за свети Патриарх Евтимий Търновски, човекът избрал да спаси живота на своите съграждани, пред това да загинат геройски до крак, защото те са щели да го послушат, ако той е поискал това от тях. Когато видял, че няма помощ от никъде и избора е между живота и смъртта, той избрал живота, защото живота е изпитание, а безсмислената смърт е грях. Той е прозрял, че Бог праща изпитание на народа му, но за да го преодолее, този народ трябва да остане жив. И след 500 години, този народ възкръсна, именно благодарение на този му избор. И сега сме изправени пред ново изпитание.

Човек може да се бори и без оръжие, но това не се нрави на западните демокрации, те искат кръв, те няма да ви дадат подслон и утеха, но оръжие ще ви дадат, защото – и това няма да спра да го повтарям, – когато умрете, всичко което остане ще е тяхно, ето затова воювате.

И страшното е, че тези изповядващи ценностите на Мамона развити „демократични”държави, че техните властници вярват, че колкото и хора да умрат, те самите ще останат живи, вярват, че са се подготвили толкова добре, че биха останали живи и след ядрен апокалипсис.

Но толкова, за това писмо, може би ще има и още, но ще видим. И накрая, понеже всички се чудят, под каква форма да изпрати България военна помощ на Украйна, аз ще им кажа: Извадете трабантчето на Соломон Паси от Военноисторическия музей, пъхнете го вътре Пасито и го пратете на Зеленски, да се напъха и той вътре та най-накрая да го вкара Соломончо в НАТО.

Божков на Бойко думаше

Божков на Бойко думаше:
Бойко льо премиерино,
Бойко льо генералине,
Бойко льо баш разбойнико,
защо ме Бойко преследваш,
преследваш още измъчваш
и бизнеса ми съсипваш?
Дали ти пари не давах,
на тебе и на другарите,
та ме сега прогони,
немил, недраг да се скитам,
по тези чужди пясъци?
А помниш ли Бойко когато,
си бяхме двама хайдути,
хайдути още ортаци
и си парите крадяхме,
крадяхме още деляхме
на сиромаси българи.
Но ни завидя Доган,
Доган стар еничарин,
та си пусна паяка,
паяка Делян Пеевски
и още млад прокурорин
главния Иван Гешевски,
та ни двамата раздели,
раздели още озлоби,
един друг да се хулим
по радио и телевизия,
да ни се смеят хората
и да ни псуват простаците.
От мен да знаеш Бойко льо,
Бойко льо премиерино,
Бойко льо генералине,
Бойко льо баш разбоЙнико
и твойто време ще дойде
и теб ще те оплете паяка,
паяка Делян Пеевски
и млад прокурор Гешевски
на Доган верни кучета,
на Доган стар еничарин.
Тогава при мен ще дойдеш
във тая пуста чужбина,
на тези бели пясъци
и ще ми прошка поискаш.

Останете си ВКЪЩИ, останете си ГЛУПАВИ

Страхувам се! За първи път в живота си наистина се страхувам. Страхувам се от това, че хората се страхуват от корона вируса, а не от факта, че свободите им се ограничават тотално. Страхувам се, че хората приемат това доброволно, че е толкова лесно да накараш цялото човечество да живее в клетки. В момента хората са под нивото на животните, защото животните са свободни, а вие не. Треперейки за живота си разумния уж до скоро човек, вече не е разумен и не само, че не е разумен, но не е и човек. Вие вече сте поробени, остана ви само виртуалния свят, илюзията за социални контакти през социалните мрежи и правото да работите, ако има нужда от вас, докато умрете. Вие нямате право да живеете, а само да се подчинявате – безпрекословно. Властелините успяха и ви поробиха, напечатаха хиляди цветни хартийки, даже не ги напечатаха, а ги набраха на клавиатурата и купиха вашата свобода, остатъците ви от разум и ви продадоха страх. Който се страхува, ще му бъде платено, който се подчинява – ще му бъде платено, който не живее – ще му бъде платено. Вие вече нямате достъп до физическия свят, той е за тези който карат скъпите коли, тези които ви управляват, за вас е виртуалната вселена, ако имате компютър и достъп до интернет и пари да си ги платите. Вие вече ще живеете в клетки, не само, че ще живеете в клетки, но и ще си плащате за това, ако можете! Защото огромната част от новоотпечатаните пари ще отидат в джобовете на тези, които ви наплашиха и с тях те ще ви държат вкъщи. Останете си ВКЪЩИ, останете си ГЛУПАВИ!

 

Третополова приказка за Червеното шапче

Реших и аз, като съвременен и освободен от предразсъдъци човек, да допринеса за утвърждаването на свободата да избереш пола си според това какъв се чувстваш и тъй като смятам, че съществуването на мъжки и женски род в българският език е една от основните пречки в осъзнаването, че всички сме джендър, преработих приказката за „Червената шапчица“ в изцяло среден род, като се надявам Образователното министерство и всички ЛГБТ общества и техните НПО-та да вземат пример от мен и да отпечатат за следващата година учебниците на българските деца в изцяло среден род. Разбира се не правя това безкористно, а се надявам да получа и аз най-накрая някакъв приз от някое НПО, например за най-джендър блогър и моята новаторска творба да влезе в световния новинарски поток. Освен това смятам да кандидатствам за подпомагане от някоя либерална фондация и да издам сборник с третополови приказки. И така:

Приказче за Червеното шапче

Имало някога едно малко сладко детенце. Всеки го обиквал от първо погледче, но най-много го обичало бабето му, което всеки път се чудело какво да даде на детето. Веднъж му подарило шапче от червено кадифе, което му стояло тъй хубаво, че то не искало да носи друго и затова хората почнали да го наричат Червеното шапче.

Едно денче майчето му рекло:

— Червено шапче, ето ти малко козуначе и едно шише вино. Занеси ги на бабето си, защото то е болно и немощно и трябва да се подкрепи. Тръгни, докато слънцето не е почнало да прежуря, върви мирно и тихо и не се отбивай от пътчето, защото може да паднеш, да строшиш шишето и да оставиш бабето си без вино. А щом влезеш в стайчето й, недей забравя да поздравиш с „Добро утро“ и не любопитствувай да видиш какво става край тебе.

— Ще направя всичко така, както ми поръча, мамче — рекло Червеното шапче и подало ръчиче на майчето си за сбогом.

Бабето живеело чак в горището, на едно часче път от селото. И когато Червеното шапче навлязло в горището, срещнало я вълчето. Но Червеното шапче не знаело, че то е свирепо зверче, и затова никак не се изплашило.

— Добро денче, Червено шапче — рекло то.

— Добро денче, Кумче Вълче.

— Къде си се запътило рано-рано, Червено шапче?

— У бабето.

— Какво носиш в престилчето?

— Козуначе и вино. Козуначето месихме вчера за болното ми и немощно бабе — да похапне и да се подкрепи.

— Къде живее бабето ти, Червено шапче?

— Още четвъртче часче пътче навътре в горището: къщето й е под трите високи дъбчета, а малко по-надолу е лещачето, сигурно го знаеш — рекло Червеното шапче.

„Малкото и крехко детенце е добро хапче, сигурно е по-вкусно от старото — рекло си на умчето вълчето, — но трябва да подхвана хитро работчето, та да излапам и двете.“

Повървяло малко редом с Червеното шапче, а после рекло:

— Червено шапче, я виж какви хубави цветя има наоколо! Защо не поглеждаш какво става край тебе? Струва ми се дори, че не чуваш как сладко пеят птичетата. Вървиш право напред, като че си тръгнало на училище, а тука, в горището, е толкова весело!

Дигнало очи Червеното шапче, видяло как слънчевите лъчета се провират игриво между листата на дърветата и как земчето е осеяно с хубави цветя и си рекло: „Ще зарадвам бабето, ако му занеса китки свежи цветя; още е толкова рано, че пак ще стигна навреме“.

Отбило се от пътчето и влязла в горището да подири цветя; но щом откъснело някое, зървало по-надалеко друго още по-хубаво, спускало се към него и така навлизало все по-навътре и по-навътре в горището.

А вълчето отишло право към къщето на бабето и похлопало на вратничето.

– Кое е там?

— Аз съм, бабе, Червеното шапче, нося ти козуначе и вино. Отвори!

— Натисни и си отвори! — викнало бабето. — Съвсем без сили съм, не мога да стана от леглото.

Натиснало вълчето ръчлето, вратничето се отворила и то, без думче да продума, отишло право към леглото на бабето и го нагълтало цялото. После облякло негови дрехчета, сложило нейно домашно шапче на главето си, мушнало се в леглото и дръпнало завесето пред него.

А Червеното шапче все тичало за цветя и когато набрало толкова много, че не могло да носи повече, сетило се за бабето си и отново се запътило към него. Позачудило се, че вратлето е отворено, а като влязло в стайчето, всичко вътре му се сторило някак странно, та си помислило: „Друг път ми е толкова приятно у бабето, а днес, кой знае защо, ми става страшно!“

— Добро утро! — викнало то, но никое не й отговорило.

Отишло тогава до леглото и дръпнало завесето. Бабето лежало в леглото, но било нахлупило шапчето ниско над лицето си и имало много чудновато видче.

— Ой, бабе, колко са ти големи ушите!

— Да те чувам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи очите!

— Да те виждам по-лесно.

— Ой, бабе, колко са ти големи ръченцата!

— Да те сграбча по-лесно.

— Ой, бабе, колко е голямо устето ти!

— Да те изям по-лесно.

Още не издумало всичко, скочило вълчето изведнъж от леглото и нагълтало клетото Червено шапче цяло-целеничко.

Уталожило вълчето гладчето си, мушнало се пак в леглото, заспало и захъркало тъй силно, че се чувало чак навън. Точно по това време край къщето минало едно ловче и си рекло: „Старото хърка много силно, трябва да видя да не му се е случило нещо лошо“. Влязло в стаята, спряло се до леглото и видяло в него вълче.

— Тук ли трябваше да те намеря, старо злосторниче? — викнало то. — Отдавна те диря.

Дигнало пушчето и се прицелило, но му минало през умчето, че вълчето може да е нагълтало бабето и едва ли ще му се удаде да го спаси. Не гръмнало, ами взело едно ножче и почнало да разпаря търбухчето на вълчето. Като го поразпорил малко, пред очите му светнало Червеното шапче; рязнало още малко и ето че детето изскочило и рекло:

— Ой, колко бях се изплашило! В коремчето на вълчето беше ужасно тъмно.

После излязло живо и бабето, но едва-едва дишало. Червеното шапче донесло няколко едри камъчета и напълнило с тях търбухчето на вълчето. Събудило се то след малко, рекъло да скочи от леглото и да побегне, но камъчетата били толкова тежки, че то се строполило на земчето, пребило се и умряло.

Зарадвали се тримата много. Ловчето одрало кожето на вълчето и си отишло у домчето, бабето изяло козуначето и изпило виното, които й било донесло Червеното шапче, и се подкрепило, а Червеното шапче си рекло: „Докато съм живо друго пътче няма вече да се отбивам от пътечето и да навлизам в горището, щом мамето не ми позволява“.

Някои разправят, че веднъж Червеното шапче пак тръгнало да носи нещо печено на старото си бабе, заговорило я друго вълче и искало да го отбие от пътчето. Но Червеното шапче не го послушало, продължило все напред и казало на бабето си, че го срещнало вълкче и й рекло „добъро денче“, но в очите му святкало злобе.

— Ако не бяхме на главното пътче, сигурно щеше да ме изяде.

— Ела да заключим вратето, та да не може да влезе — рекло бабето.

След малко вълчето похлопало и викнало:

— Бабе, отвори! Аз съм, Червеното шапче, нося ти нещо печенко.

Ала двете се спотайвали вътре и не отворили вратето. Повъртял се сивокожото зверче около къщето, повъртяло се, па накрая скочило на покривчето: решило да почака, докато Червеното шапче тръгне за домчето си, та да се примъкне подире му и да го изяде в тъмното. Ала бабето разбрало какво си е наумило.

Пред къщето имало голямо каменно корито и бабето рекло на детето:

— Червено шапче, вчера варих надениче. Вземи ведрото и излей водето от тях в коритото!

Носило Червеното шапче водче, носило, докато напълнило голямото, много голямо корито чак догоре. Миризмичето от наденичетата блъснало вълчето в носето, то почнало да души и да гледа надолу, и накрая вратлето му се източило и станало толкова дълго, че вълчето не можело вече да се задържи и почнало да се пързаля. Плъзнало се от покривчето, паднало право в голямото каменно корито и се удавило.

И после Червеното шапче тръгнало весело назад към къщето и никое не му сторило нищо лошо.

10 прогнози за България за новата 2018г. направени от Изкуствен Интелект

Представяме на вниманието на нашите читатели 10 прогнози за бъдещето на България през 2018г. направени от най-мощния Изкуствен Интелект в света:

1. България ще стане първата страна в света без железопътен транспорт, всички железопътни линии ще бъдат асфалтирани в опит да бъдат усвоени европейските средства до последната стотинка.
2. . България ще стане първата страна без селско население, премиерът Бойко Борисов тържествено ще закрия последното българско село и ще обяви пълната победа на МВР над битовата престъпност по селата.
3. Българските работодатели ще успеят да наложат мораториум върху използването на Изкуствен Интелект в страната, заради опасения, че няма да могат да го конторолират.
4. Заради липса на специалисти и работна ръка, работната седмица ще бъде увеличена от от пет на седемдневна, а работния ден от 8 на 12 часов.
5. Заплатите в България ще скочат с 50%, което ще я изстреля на първо място в световните класации по този показател, но цените ще скочат с 200% , за да може печалбата на бизнеса да запази своя устойчив ръст.
6. Български бизнесмен ще отвлече самолет с чуждестранни специалисти в опит да реши проблема си с недостига на квалифициран персонал.
7. Здравната каса ще сключи договор с мобилните оператори с цел подобряване качеството на българското здравеопазване, чрез увеличаване броя на изпращаните в помощ на болните българи есемеси.
8. България ще влезе в световните новини с факта, че българите минали през образователната система на страната са по-прости от тези, които въобще не са ходили на училище.
9. България ще учуди световните финансови пазари, като премине от лева към талончета за триене, които ще станат официално платежно средство в страната.
10. В опит да модернизира армията си, България ще се откаже от пилотираните изтребители и ще направи обществена поръчка за внос на дронове, но поръчката ще бъде объркана и вместо дронове ще бъдат внесени тронове. Тези тронове ще бъдат поделени между основните политически сили и икономическите им кръгове, а България ще бъде обявена за първата полимонархия.

Васил Божков: „Аз съм продавач на Надежда“

Решихме от нашия блог да се свържем с най-богатия българин г-н Васил Божков, който държи огромната част от така наречения хазартен бизнес в България и който често е обвиняван, че печели своите милиони на гърба на милионите бедни българи, които подмамени от масираната реклама предпочитат да харчат своите мизерни левчета за билетчета, вместо за хляб.

– Г-н Божков, свързваме се с вас в навечерието на най-светлия християнски празник, Рождество Христово, за да ви попитаме, не се ли срамувате да печелите милиони на гърба на най-бедната част от българското население, които са основната част, да не кажем цялата, от вашите клиенти?

– Въпреки , откровено пристрастното ви отрицателно мнение, което е заложено във въпроса ви, аз съм доволен, че ми го задавате, защото ще имам възможност да разпръсна заблудите, на които сте в плен и които са създавани от моите врагове и враговете на Отечеството, именно с цел да ме представят като дявол и да убият и последната надежда на българите за избавление от мизерията.

Аз съм продавач на „Надежда“, моето вдъхновение е Джани Родари и неговото стихотворение „Надежда“, сигурно не го знаете, защото най-вероятно мозъка ви е пропит от чалга културата, но именно това стихотворение ми даде идеята да започна този бизнес, които се превърна и в смисъл на живота ми. Ще ви цитирам само първия куплет, а ако вие имате интерес, намерете го и го прочетете цялото.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Когато прочетох това стихотворение, аз вече имах някакви пари и се чудех какво да ги правя и тогава ми дойде просветлението. Защо да не осъществя мечтата на Джани Родари и да продавам Надежда? Надежда за всички. И направих не едно, хиляди магазинчета, където продавам Надежда, Надежда за всички. В нашата  държава, управлявана от корумпирани и продажни политици, които съсипаха и разграбиха всичко ценно, аз съм единствения, който все още успява да вдъхне надежда на бедните и отчаяни българи. Ако не съм аз, ако го няма моят бизнес, всички тези хора, които виждате да влизат в моите магазинчета за надежда и да търкат билетчетата на късмета, всички те щяха да напуснат България и да търсят своето светло бъдеще някъде другаде.

Не знам дали ме разбирате, но парите, които бедните българи дават за моите билетчета, са материалната субстанция на тяхната надежда, аз купувам тяхната надежда и я умножавам, след което я връщам на пазара и им я продавам. Аз въртя надеждата на българите. И формулата е следната: Надежда – Васил Божков – Надежда’ . Без мен, без моят бизнес, Надеждата в България ще умре, а умре ли надеждата ще умре и България. Затова всички, които ме атакуват всъщност атакуват съществуването на нашата Родина. Аз умножавам надеждата, въртя я, от един българин към друг, пускам постоянно нови и нови игри на надеждата. И всъщност това е правилното наименование на моите игри, не игри на късмета, а игри на надеждата, на надеждата за България. Аз съм повелителя на надеждата на бедните българи, те ми дават своята надежда, аз я вземам увеличавам я и им я връщам обратно. Ако не вярвате попитайте някой от тях, на кого се надяват, на политиците, на бизнеса или на билетчето, което са си купили? Аз знам отговора, а Вие?

Българско билетче бие печалбите от лотариите по цял свят

Нова българска лотарийна игра бие с печалбите си  лотариите по цял свят. Новата игра е организирана от най-големите хазартни босове на Балканите, Дилянка Пейски и Васко Чепа с пари по европрограма за развитие на малкия и среден бизнес. Проекта за новата игра на късмета е одобрен лично от примера Боко Боко. Играта ще се казва „Златен ГЕРБ“ и ще е с най-голямата досега възможност за печалба в серията игри на Националната гаврария. Играта ще има една голяма печалба – вицепремиер в правителството на  ГЕРБ, пет печалби – заместник министър в правителството на ГЕРБ, десет депутатски места от листата на ГЕРБ, петдесет печалби -общински съветници от Герб и над сто хиляди печалби – безплатен обяд в депутатския стол на Парламента. Примера Боко Боко заяви, че разчита на новата лотарийна игра за попълване членския състав на ГЕРБ от хора с късмет. Цената на билетчетата „Златен ГЕРБ“ ще е два лева, тоест по-малка дори от увеличението на пенсиите и детските надбавки, така че всеки да може с увеличените си приходи да си закупи шанс за присъединяване към управляващата класа. Тиража на билетчетата ще отговаря на броя на населението според последното преброяване на българските граждани, а освен това като промоция към билетчето ще се дава напълно безплатно една стотинка за търкане, специална емисия на която ще е изобразен лика на примера Боко Боко.

Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти

Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ съкратено КРИТ  и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

„Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес.

Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета, докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти. Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни. И така изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, който успяхме да намерим на летище София и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на вашия и нашия жизнен стандарт. Благодаря ви.“

Разчетоха пророческо послание в българската азбука

При разтребване на къщичката в която е живяла баба Ванга, е открито нейно пророческо послание , което е закодирала в българската азбука. Посланието е предадено на министъра на българското образУвание, който го е разтълкувал, като край на третия мандат на Бойко през януари догодина. Новината за пророчеството е обиколила министерски съвет и е разтресла шкембето на г-н Каракачанов. Ето текста на пророчеството:

Аз
Бойко
Водя
Глупаци.
Добре
Е,
Живи,
Здрави
Има
Йоще,
Които
Лапат
Моето
Нещо
Отпред.
Патриотите,
Разбира
Се!
Те
Ужасно
фелацио –
Хапят,
Целуват,
Чукат
Шкембета . . .
Ще
гЪлтат
отЬ
Юни
до Януари.

Защитна реч за правото да наричам ДОСТ протурска партия

Реших да се подготвя и да напиша предварително своята защитна реч пред българския съд, за правото да наричам свободно, ясно и на всеослушание Обединение ДОСТ – ПРОТУРСКА партия. Може би някои от читателите са питат, защо защитна реч? Защото г-н Лютви Местан и неговата партия ДОСТ са заплашили със съд всеки, който ги нарече протурска партия. Тази своя заплаха те са отправили сериозно в своя декларация, затова и аз я приемам сериозно:

„Уважаеми български съд

Обръщам се както към Вас, така и към г-н Лютви Местан и неговата протурска партия ДОСТ. Днес съм изправен тук като обвиняем затова, че съм заявил гласно и на всеослушание, че мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия. Признавам се за виновен. Да, аз съм виновен, аз наистина смятам, че ДОСТ е протурска партия и ако трябва да съм точен, не просто протурска, а про – нео – османистка партия, имаща за цел да реализира идеите и амбициите на Турския президент Реджеп Ердоган и неговото най-близко обкръжение, изложени ясно и неприкрито в книгата на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Те искат да разпространят влиянието си върху бившите територии на Османската империя, към които спада и нашата все още свободна държава, Република България.

Няма да се разпростирам пространно върху фактите, които ме карат да мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия, ще спомена само два: 1. Факта, че г-н. Лютви Местан потърси убежище в турското посолство, когато се почувства заплашен (все още неясно от какво и кого), а не при българските правоохранителни органи. 2. Факта на скорошното изявление на турският министър на социалната политика Мехмет Мюезиноглу цитирам:“„За да може процесите и тук, в Турция, и там (в България), да се развиват паралелно, беше създадена организацията Обединение ДОСТ”. За мен, това е достатъчно основание да смятам, че партия ДОСТ е протурска партия и, че тя трябва да бъде забранена.

Това обаче, което най-много ме притеснява, не e толкова същността и генезиса на тази партия, а нейните действия, заради които днес аз съм изправен като обвиняем тук пред вас. Тази партия си позволи да заплашва със съд всеки български гражданин който изразява не просто публично, но на глас своите мисли. Защото преди да кажем нещо, ние сме си го помислили, може би, ако г-н Местан разполагаше с устройство, което чете мисли, днес пред вас щеше да бъде изправен целия български народ. Нима аз нямам право да мисля и да изразявам на глас, публично своите възгледи, своите мисли? Това ли иска г-н Местан да постигне с тази своя заплаха, да насади страх и да ни затвори вътре в самите нас със собствените си мисли. Може би иска да направи подсъдни разговорите за политика на маса, в кафенето, по улиците и на площадите? Ако той смята, че това което мисля за него и за неговата партия не е вярно, мисли ли, че ще промени мисленето ми като ме осъди? Съмнявам се, г-н Местан е умен човек, той знае, че като ме осъдите днес, аз ще продължа да смятам неговата партия за протурска. Неговата цел не е да ме накара да променя мисленето си, не е да ме обори с факти и действия, неговата цел е да ме сплаши, да ме уплаши, да ме страхува, да ме накара да се почувствам така, както той се е чувствал когато е тичал към турското посолство. Той иска да се страхуваме всички българи, които мислим, че партия ДОСТ е протурска партия. Ето затова аз съм длъжен да извикам високо така, че да ме чуят всички – Аз Чергар мисля, че Обединение ДОСТ е ПРОТУРСКА партия. И ако това е подсъдно то  жалко за Свободата не просто на словото, но и на мисълта.

И така г-н Местан, аз смятам, че всеки има право да изразява своето мнение гласно, дори  и то да е погрешно, невярно или неприемливо за някой. Ваш е избора, дали да ме осъдите или да ми докажете, че греша, но уверявам ви, че това не може да стане чрез съда. Вашата партия е ПРОТУРСКА, аз така МИСЛЯ!“

Бизнесът предупреди: „Който и да спечели изборите няма да вдигнем заплатите.“

Най-голямата работодателска организация в България разпространи специално изявление във връзка с обещанията на политическите партии за увеличение на заплащането на труда  след изборите.  Ето какво се казва в него:

“ Обръщаме се към всички български граждани тъй като сме разтревожени от създаването на неосъществими надежди от страна на всички политически сили за увеличаване и то скокообразно на заплатите в България. Смятаме, че насаждането на подобни надежди е абсолютно безотговорно от страна на политическите сили и по никакъв начин не отговаря на възможностите на бизнеса и реалността, а най-вече и ние самите нямаме никакво не просто намерение, но и желание за подобна стъпка. Разбираме желанието на политическите партии да привлекат колкото се може повече гласоподаватели за да могат да спечелят предстоящите парламентарни избори, но не можем да приемем това да става за сметка на българският работодател. Нека българските граждани да знаят и да запомнят добре – увеличение на заплатите няма да има и не се предвижда да има в близките 100 години, а надяваме се и след това. Смятаме, че българският народ ще изчезне в близко бъдеще, което обезсмисля  още веднъж увеличението на каквито и да било заплати. Ние работодателите трябва за краткия срок преди рухването на Българската държава, да успеем да натрупаме достатъчно богатство, което да осигури бъдещето на нашите деца поколения напред, а не на последно място и да гарантира, че самите ние ще можем да се насладим на всички удоволствия на живота, защото живота е един, а работници много. Ако ние се поддадем на предизборния политически натиск за следизборно увеличение на заплатите, това няма да предотврати залеза на българската държава, а само и единствено ще завлече и нас в гроба. Само и единствено, ако задържим цялата печалба за себе си, ние българските работодатели имаме шанс да пребъдем и да участваме в глобалното бъдеще на човечеството. Това, че сме членове на Европейският съюз по никакъв начин не ни задължава да създаваме условия за европейски стандарт на живот на българският работник, щом не му харесва заплащането тука, той може да емигрира, където си поиска, смятаме, че тази опция е достатъчна и ние нямаме никакво задължение да осигуряваме достоен живот на когото и да било другиго освен нас самите. Още веднъж апелираме към политическите сили да се държат като отговорни политици и да не забравят, че голяма част от парите които получават идват именно от нас и да не се опитват да изкопчат още от нашите пари за да ги дадат на българските работници, в противен случай ще бъдем принудени да реагираме още по остро и да спрем всякакви политически субсидии. Не забравяйте драги български политици, че ние можем да свалим от власт всеки един от вас, независимо от това с  какъв процент подкрепа е дошъл на власт. И накрая, за последно се обръщаме към българските работници, за вас пари няма да има. Вашите заплати могат само да намаляват, но не и да бъдат увеличени, всички други обещания, които политиците ви дават са пълна лъжа. ПОВТАРЯМЕ – НЯМА ДА ВДИГАМЕ ЗАПЛАТИ!  Уважаеми български работници, Вас ви няма в сметките на бъдещето, вие вече ставате излишни, защото има огромен наплив на търсещи работа чужденци, които са готови да работят дори по-евтино от вас, само за едната храна, а от друга страна настъпва пълната автоматизация и компютаризация на работния процес, управлението му ще бъде поето от Изкуствен интелект, така че вече не се нуждаем дори от специалисти, инженери и други подобни кръвопийци, които смучат от нашите печалби. От вас няма нужда, за вас няма пари, няма бъдеще, няма надежда. Вие сте излишни. Оправяйте се!

 

Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“

Политиците са отговорни за ниското ниво на заплащане на труда в България, това стана ясно след отговор на водещ български бизнесмен, член на Сбирщината на организациите на българските работодатели на въпрос от журналист по време на конференция посветена на икономическото развитие на Република България. Ето пълния текст на отговора:

– Г-н Парилюбов, как бихте коментирали в разгара на предизборната кампания, надпреварата на отделните политически субекти в обещаването на бъдещи високи доходи за населението? Не е тайна за никого, а и вие предполагам няма да отречете, че нивото на заплащане на труда в България е мизерно. Все пак ние сме членове на ЕС, а в момента има държави, които изпробват въвеждането на безусловен базов доход, по-голям от 80% от работните заплати в страната ни. Тоест вече има граждани на съюза, които получават без да работят повече пари, отколкото трудещите се българи и то не само ниско квалифицираните българи, но и голяма част от специалистите. И как така изведнъж става възможно да се увеличават заплати когато идват избори?

– Вие почти сам достигнахте до отговора на въпроса който ми зададохте, а той е, че не бизнесът определя нивото на заплатите в България, а именно политическият елит. То е логично, щом едни партии обещават да вдигат заплати, ако ги изберете, значи имат механизъм да го направят, ако решат. Какъв е този механизъм и защо не са го използвали досега е друг въпрос, върху който мисля, че е добре да се съсредоточим. Честно казано на мен самия ми писна да участвам в тази лицемерна, нечестна и убийствена за България театрална постановка наречена „Преход“, вследствие на която се роди мизерията на българските граждани. Знам и че самите български граждани са наясно с цялата постановка, но никой не смее да каже на глас, че царят е гол, защото може да си изгуби хляба.

Ситуацията е такава: няма бизнес в България, който да не е обвързан с политически структури и да не им се отчита. Така наречените кръгове от фирми не са мит, а реален политически инструмент. Разбирате ме, всяка фирма се отчита на политическите партии, които са на власт в момента, те са тези, които ни принуждават да осигуряваме работниците си на минимални заплати, да държим доходите на това безумно ниско равнище, да не правим инвестиции в модерни скъпо-струващи технологии и т. н. Надали има български работник, който да не знае с коя точно политическа партия е обвързана фирмата в която работи, а има и бизнеси, които са директно притежание на български политици, да не мислите, че при тях положението е розово, те също скубят своите работници колкото могат.

Ако един работодател иска да повиши заплатите, това става единствено и само с позволение на политическата сила на която служи, защото, за да вдигне заплатите на работниците, ще трябва да намали субсидията за партията, а това разбира се не се нрави на политиците. Как те ще издържат своите водещи функционери в структурите си в цялата страна без пари? Същото е и с инвестициите в модернизация на производството или услугите, които даден бизнес предлага, те също се съгласуват с политическите партии, защото тези инвестиции също намалят техния дял от печалбата. Ето затова икономиката ни е в това положение, а хората мизерстват.

Всичко това не е от днес, нека един поне работник да каже, че нещо се променило при управлението на някоя от политическите партии управлявали досега. Която и партия да е била на власт, модела е един и там е цялата приемственост на политическата класа. Щом си на власт, бизнесът е длъжен да ти се отчита. Всичко това с ниските данъци е само декор, за да остават повече пари за преразпределение под масата. Цялата комедия около минималните осигурителни прагове, минималната заплата, минималната пенсия и т.н. е само прах в очите на хората, целта никога не е била те да се повишават съобразно европейските норми. Целият икономически модел в страната се изгражда само съобразно алчността на политиците.

В България няма икономика, има само политика и това скоро ще ни убие, освен ако не намерим сили да променим този модел, но това може да стане само с активното съдействие на работещите български граждани. Те трябва да поискат спазването на трудовото законодателство и да не се страхуват да си търсят правата. Те не трябва да се страхуват от своя работодател, а заедно с него да се изправят срещу политическата мафия. Знаете ли, че именно политиците ни притискат да не осигуряваме работещите на реалните заплати които им даваме, защото така винаги могат да ни лепнат етикета на престъпници пред обществото. Политиците обичат мизерията на народа си, защото тя ги държи на власт и ако искаме да променим този пагубен модел, ще трябва да се съюзим срещу него.

Училището не е място където да умреш

Няма бъдеще държава, на която децата умират в училище.

Родители

Свидетели сме на пореден трагичен инцидент в българско училище и, ако приемем случилото се с мълчание и с тайното облекчение, че това не се е случило с нашето дете, то значи, че ние вече не сме хора и не е чудно, ако децата ни подивяват по-бързо от изхвърлено на улицата куче. Защото училището не е място където да умреш, не е място където да оставиш детето си за да ходиш да слугуваш, докато го чакаш да порасне и да заеме мястото ти. Не мислете, че случилото се не ви засяга, че то не се е случило във вашия клас, във вашето училище, във вашия град, то се е случило във вашата държава. То се е случило там, където би трябвало да се учи как да се живее, а не как да се умре.

Кажете честно, колко често във вашето училище се провеждат родителски срещи и когато се провеждат, ходите ли на тях и обсъждате ли там темите от които се възмущавате вкъщи? Доволни ли сте от образованието, което получават там вашите деца, не от оценките, от образованието? Смятате ли, че знанията и уменията които децата ви получават в училище ги подготвят за бъдещия свят? Познавате ли родителите на съучениците на вашето дете, учителите, директорите, условията в училището? Интересувате ли се въобще или нямате сили за това, достатъчно е само  детето да няма двойки и всичко е наред?

Днес уви, това което преди децата научаваха от улицата, сега го научават в училище. Училището е превърнато в улица по която детето ви да крачи, колкото се може по бързо и ако е късметлия да оцелее. Училището е съвайвър, но без награда, оцеляване по пътя на ада към безпросветния живот на бъдещото поколение. Ако и след този случай си мислите, че децата ви ходят на училище, то значи всичко е загубено. Децата ви не ходят на училище, те ходят на школа по физическо оцеляване, или в най добрия случай в школа по роботика, но роботите са те самите.

Родители,

Ако сте родители, спрете децата си от училище поне за една седмица. Организирайте вие родителска среща, не училището, Вие. И кажете ясно, че не може повече да продължава така. Ако не, то поне не правете повече деца.

Без контроли в градския транспорт до изясняване законната цена на билетчето

Без контроли в градския транспорт до изясняване законната цена на билетчето, това съобщиха от Центъра за градска мобилност, София:

„Във връзка с обявяването за незаконна цената на билета в градския транспорт на столична община, уведомяваме всички клиенти на столичния градски транспорт, че до изясняване законната цена на билета, контролните органи, следящи за редовността на пътниците, няма да работят. Това се прави с цел да се избегнат спорове и сблъсъци между пътуващи и проверяващи въз основа неясния законен статут на цената на билета в настоящия момент. Независимо от това, умоляваме всички столичани и гости на столицата, които ще ползват градския транспорт, да продължават да си купуват билетчета, за да не привикват към вредния навик да пътуват гратис, като разчитаме разбира се и на будната гражданска съвест на пътниците, които ясно съзнават, че ако спрат да си купуват билети, това би довело до фалит на градския транспорт и пълен хаос за бизнеса в столицата. Ще се радваме и ако всички, които до момента са пътували гратис, в този кризисен момент покажат съпричастност към проблемите на ЦГМ и също започнат да си купуват билетчета. Ние вярваме в лоялността на нашите клиенти. Нека гражданското чувство бъде с вас при всяко пътуване със столичния градски транспорт.“

Кирил Домусчиев: „Ниските заплати стимулират икономическият ми растеж.“

Публикуваме последното интервю на шефът на КРИБ г-н Кирил Домусчиев, дадено за обзорното политико-икономическо предаване на националната телевизия „Париняма“. Интервюто ще е полезно на всички млади хора в България, тъй като ще им даде ясна представа за очакващото ги мрачно бъдеще в пределите на страната и ще им посочи изход към един по-богат свят. Публикуваме интервюто без съкращения:

– Г-н Домусчиев вие наскоро имахте смелоста да заявите, че в България няма безработица и дори призовахте за създаването на специален режим за внос на висококвалифицирани нискозаплатени чуждестранни специалисти, които да запълнят алчната паст на бизнеса за глупави, но образовани кадри, готови да работят за славата шефа и възможността да се похвалят на познатите си с неговите придобивки и любовни завоевания. Бихте ли дали малко повече подробности относно това ви становище?

– Първо искам да ви благодаря за предоставената ми възможност да си развинтя въображението във вашето паранормално студио. Винаги съм бил очарован от възможността да кажа от такава популярна трибуна на българските граждани, че „Пари няма“.  Аз, както всички знаят, съм голям фен на малките заплати, но това не е просто някаква прищевка, а научно доказана необходимост, имам предивд прилагането на теорията за минималното заплащане на труда, защото именно ниските заплати стимулират икономическият ми растеж. Точно затова ние заедно с правителството трябва да положим всички усилия заплатите в България да останат на едно възможно най-ниско ниво, гарантиращо да кажем за период от около пет години живота, но не и здравето на всеки работник. Така бизнеса получава евтина работна ръка, а правителството шанс гражданите на държавата на не доживеят до пенсия. Има и друга научна причина заплатите да се поддържат ниски, а именно за да се стимулира въртенето на парите, така наречения паричен оборот. Значи, ако даваме високи заплати, работниците ще имат възможност да спестяват, а сега са принудени да харчат всичко за да оцелеят и дори успяхме да ги принудим да вземат кредити с идеята, че така ще ги направим по податливи на трудови извращения, а ако все пак решат да опита късмета си в чужбина, ще трябва със заработените там пари да ни плащат една доста прилична лихва, която да осигури стандарта ми на живот.

Колкото до безработицата в България то аз съм действително твърдя, че такава няма, защото който няма работа обикновено заминава в чужбина. Но термина чужбина е остарял и не отговаря на съвременната реалност, като дава възможност за спекулации, по-правилно е да се каже, че този който няма работа има възможност да си потърси такава в която част на Европейският съюз пожелае, тоест той не отива в чужбина, а в друга част на съюза към който България принадлежи, демек си е един вид удома.

И ето ви още една причина да не плащаме ние високи заплати, защо да ги плащаме, като който иска висока заплата може да отиде в друг регион на Европейският съюз и да получи такава, тоест ние не ощетяваме никой, ние направихме всичко възможно да станем членове на Европейският съюз, именно за да дадем шанс на всички българи да се развиват в неговите широки граници, а не в малката територия на България, където дори ние малцината сравнително заможни българи доста често се бутаме по между си.

– Добре, но не разбрах как ще решите въпроса с липсата на кадри за вашият бизнес?

– Умен въпрос, но е глупаво, че не знаете отговора. Днес за щастие, доста развити тоталитарни държави бяха срутени, а техните образовани граждани принудени да се спасяват. Ние бихме били големи глупаци, ако не се възползваме от това. Трябва да съвместно с правителството да насърчим притока на високообразовани, висококвалифицирани мигранти, които са готови да продадат своите умения за коричка хляб , студена вода и подслон, такива днес уверявам ви има много и много от тях преминават през България, без ние дори да направим опит да ги задържим, това трябва да се промени. Но ние трябва да гледаме и по-далеч в бъдещето. В борбата си за внос на умрели от глад квалифицирани кадри ние трябва да заложим на глобалното затопляне, като инвестираме в образованието и изучаването на български език в онези държави които се очаква да бъдат залети от повишаване нивото на световния океан, така техните граждани изправени пред избора да се удавят или да дойдат в България неминуемо ще изберат второто.

– Споменахте бъдещето  затова ви питам, как вие виждате бъдещето на България, особено в контекста на демографската криза?

– Знаете ли, аз много мисля за бъдещето, всяка сутрин като се изправя пред огледалото и започна да се реша изпадам в транс и виждам това което предстои. Казвате демографската криза, тази криза вече се използва като плашило и  за малките деца, казват им „Учи, че да си намериш работа в чужбина, че тук няма да има кой да ти плаща пенсията като пораснеш.“. А всъщност всяка криза е една нова възможност, дори искам гордо да заявя, че именно ние официалните представители на българският бизнес предизвикахме умишлено тази криза. Да, не се учудвайте. Всичко което днес се случва ние предварително сме го проиграли. Какво значи демографска криза, та скоро повечето българи ще живеят извън България, като ген ние няма да изчезнем, като народ може би, но като ген не. Аз и по-горе казах, че дори и днес на българските бизнесмени България ни е тясна. Не ни трябват нови с които да делим малкото ни богатства, затова колкото повече млади, висококвалифицирани, но нежелаещи да работят за нас кадри, а с идеи за собствен бизнес излязат навън толкова по-добре.

А бъдещето на България е да бъде една рядко населена привлекателна туристическа дестинация. Точно затова и нашите инвестиции са основно във ваканционни селища и хотели. Освен доказаните природни красоти, скоро ние ще разполагаме и със съвсем нов тип забележителности, запустели села и малки градчета, дори бивши окръжни и областни градове, това ще бъдат едни градски джунгли обитавани единствено от примитивни цигански племена и тук-таме някой подивял българин, които предполагат развитието на екстремен туризъм в тези новообособени територии. Въобще колкото по-малко българи в България, толкова повече бизнес възможности за българският бизнес.

– И един последен въпрос г-н Домусчиев, какво мислите за изкуствения интелект?

– Ами честно да ви кажа, аз наскоро чух за него и смятам да си присадя такъв.

„Череп, кредит и хазарт“ из „Неприключенията на Зомбайо“

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Шефът на КНСБ издаде книга: „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“

Шефът на КНСБ отправи поредният си силен удар срещу българските олигарси, той издаде книга със съвети как всеки един работник може да си вдигне със сигурност заплатата. Този удар идва само няколко дни след убийствената инициатива на г-н Пламен Димитров за вдигане на заплатите с послание изпратено с коледна картичка, която инициатива вече носи реални резултати за работниците вслушали се в призива му и намали печалбата на българските олигарси с цели 10%. Книгата на шефа на КНСБ г-н Пламен Димитров носи интригуващото заглавие „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“ и струва само 40 лв. Единственото опасение на автора е, че е възможно българската олигархия да обедини финансовите си ресурси и да изкупи първият тираж на книгата, но ако това се случи, той е решен да я преиздава дотогава, докато книгата не попадне в ръцете на тези за които е предназначена. Именно във връзка с нея ние потърсихме г-н Димитров за кратко интервю:

„- Г-н Димитров, защо решихте да издадете тази книга точно сега на фона на безпрецедентната бежанска криза? Не мислите ли, че момента не е особено подходящ и няма ли опаснсост нейното издаване да остане незабелязано?

– Няма неподходящ момент за искане на увеличение на заплатата има само неподходящи начини. Обществото се мени, икономическите взаимоотношения също търпят промени, за начините на общуване по между ни да не говорим. Именно за това се заех да напиша тази книга, защото старите добре познати инструменти за борба за едно по-високо и справедливо заплащане на труда са морално остарели и неефективни. Днес е безумно да си представим идеята ръководителите на КНСБ да ходим от фабрика на фабрика, от фирма на фирма и първо да агитираме работещите в частния сектор да стават членове на КНСБ, а после да ги убеждаваме, че е настъпил момента за ефективни стачни действия. Тези остарели методи са първо груби и второ плашещи за българският бизнес, те разклащат основите на икономиката и водят до осезаеми загуби за работодателите, което допълнително ги озлобява срещу работника.

От известно време самите работници не виждат в синдикатите инструмент който да им помага реално в борбата за трудовите им права, разстоянието между нас и тях се увеличава, недоверието също, а тази книга има за цел и да ни сближи отново и да възвърне загубените позиции на синдикатите сред работещите. КНСБ вече не е просто организация на озлобени и сломени духом хора, ръководени от безидейни твърдолинейни хрантутници, винаги готови да бъдат купени от работодателите. Ние се превръщаме в генератор на идеи за едни по-добри и справедливи взаимоотношения работник-работодател. Тази книга е само първата стъпка в тази ни насока.

Що се отнася до бежанската криза и дали тя ще ни попречи в разпространението на идеите изложени в книгата, не смятам, че това е реална опасност, защото когато стане въпрос за пари, българинът загърбва всички останали въпроси, а и в момента в България са останали само хора, които не биха могли да се реализират навън и следването на съветите от книгата е единственият им шанс за оцеляване, така че се надявам тя да се харчи добре сред тях. Аз им препоръчвам дори, ако нямат пари да теглят един бърз кредит за да си я купят или да изтрият някое билетче от „Националната лотария“, уверявам ги, че парите ще им се възвърнат многократно. Единственото което ме притеснява е възможността работодателите да обединят своите усилия и да изкупят тиража на книгата, но аз съм решен, ако това се случи, да я преиздавам, дотогава, докато или не стана милиардер, или не попадне в ръцете на всеки един работник, който се чувства неудовлетворен от заплащането на труда си, което отново би ме направило милиардер.“

По надолу даваме в сбит вид, въпросните методики за повишаване на заплатата, които можете да намерите развити в книгата:

1. Винаги ходете половин час по-рано на работа и си тръгвайте полвин час по-късно, това прави добро впечатление на работодателя ви и ако сте постоянни след десет години, той ще ви увеличи заплатата.
2. Ако се налага да оставате извънредно, не се противете, а напротив радвайте се, защото ако оставате извънредно постоянно, след десет години със сигурност шефът ви, ще ви вдигне заплатата.
3. Ако сте млад/а и привлекателен/на изучете дискретно сексуалните навици на вашият шеф, и ако те съответстват на пола ви, направете му недвусмислено дискретно предложение, че сте способни да задоволите неговият сексуален апетит. Уверяваме ви, че този метод дава незабавен резултат, не само относно повишението на заплатата ви, но и на кариерното ви развитие.
4. Ако сте стар и вече не отговаряте на критериите за красота на вашият работодател, то установете с кого от подчинените си той поддържа сексуални контакти и бъдете особено любезен към този човек, правете му всякакви услуги и го ласкайте непрекъснато. Този метод ще даде своят резултат не по-късно от година, стига работодателят ви да не смени сексуалният си партньор.
5. Ако сте стар, но имате красиви деца, които се нуждаят от работа, то опитайте се да ги уредите при вашият работодател, като предварително им дадете да прочетат описанието на третият метод за повишаване на заплатата и ако те успеят да се реализират в спалнята на шефа, то е 100% сигурно, че вашата заплата ще бъде повишена в рамките на половин година.
6. Когато шефът ви обърне внимание, винаги гледайте чинно върховете на своите обувки. Отговаряйте на въпросите му само така, както предполагате, че той би искал да чуе и показвайте, че сте поласкан от вниманието му. С две думи, бъдете раболепни. Този метод е бавен, но сигурен и все някога ще ви вдигнат заплатата.
7. Когато шефът ви има някакъв празник, било то рожден ден, имен ден или нещо друго, винаги му поднасяйте възможно най-скъпият подарък, като му се извинявате, че подаръкът не е достоен за него, но просто не можете да си позволите да му купите по луксозен, заради доходите си. Уверяваме ви, че това също дава така желаният резултат за вдигане на зплатата, не по-късно от пет години от началото на прилагането му.

Разпространиха „Завещанието на Фидел“ – „Изправете се и те ще паднат.“

Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава всички да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:

„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят

Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатът от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.

За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.