Фатален контакт

„Според учените, годишно на Земята падат метеорити с тегло от около 21,3 тона. Отделни  метеорити са с тегло от 50 грама до 1 тон. За   година Земята получава 19 хиляди дребни тела с тегло до 1 кг, около 4 хиляди малки метеорити над 1 кг и около 830 с тегло повече от 10 кг.“ ИТАР-ТАСС

Всичко започна с падането на един метеорит, метеоритът бе малък по размер и падна в ненаселен район от планетата, затова и никой не му обърна внимание. Въсщност понятието ненаселен не е точно, но се употребява от човечеството, което смята себе си за върха на еволюцията и си въобразява, че там където не живеят човешки същества, няма и разумен живот. Самата човешка цивилизация се разви особено бързо през последното столетие. В следствие на значимите открития в човешката наука, бяха постигнати резултати, които повдигнаха самочувствието на човека като господар на планетата и природата и замъглиха съзнанието му, като дори унищожиха, всякакво уважение и опити за общуване с останалите форми на живот на Земята. Пренебрежението и вярата в собствените му способности, решението, че може да живее без да се съобразява с останалите живи същества , бе на път да му изиграе лоша шега.

Заобиколен от милиарди животински и растителни видове, човекът ги унищожаваше систематично, унищожавайки и собствената си планета в името на печалбата на изкуствено създадени от него средства за облекчаване на размяната на блага между отделните индивиди, тъй като хората трудно постигаха съгласие въз основа използването на разумни аргументи и доводи, въпреки, че наричат себе си разумни. Според редица техни учени, без да изплозват пари, хората щяха да изпаднат в криза и най-вероятно да се избият по между си в опит да си разпределят благата на природата и труда си. Един от абсурдите на човешката цивилизация бе, че именно докато унищожаваше милиони видове от животинския свят на Земята, които хората бяха приели за непритежаващи разум и затова не се стремяха към общуване с тях, те мечтаеха и се опитваха да влязат в контакт с поне един представител на извънземен разумен живот. Разумен според собствените им представи, но не и според законите на Вселената.

Нещата започнаха да се променят почти неусетно. Един от мравуняците, който се оказа най-близо до падналият метеорит, постепенно се променяше, но понеже според хората, тази местност бе ненаселена, така и никой не забеляза какво се случва. Екзоскелета на обитателите на мравуняка, стана изключително здрав. Възможностите на отделните мравки се увеличиха стократно, както и продължителнсотта им на живот. Мравуняка придоби форма на конусовидна архимедова спирала, като височината му достигна 12 метра. Материала от който бе изграден, не приличаше на нито една позната на човека сплав. Под мравуняка се развиваше усилена миньорска дейност, бяха прокопани галерии на стотици метри дълбочина. Мравките увеличиха значително и способността си да опитомяват и отглеждат други насекоми и растения. Видът явно еволюираше и еволюираше с темпове по-бързи, отколкото познатите ни от човечеството, като за разлика от хората, докато се развиваха мравките не унищожиха нито един друг вид населяващ околността на мравуняка им. Не след дълго започнаха да се променят и другите съществуващи наоколо мравуняци.

Директорът на мината беше бесен:

– Как така, някакви мравки изнасят всичките ни диаманти и вие не можете да направите нищо?

– Ами тези мравки са различни шефе. Не можеш да ги убиеш с пръст, а и са много. Когато ги хванеш, те просто те прерязват, миньорите дори не искат да слизат в мината. Опитахме се да хванем една в буркан, но буквално за секунди се струпаха хиляди други, обезобразиха нещастника който държеше буркана и измъкнаха заловената мравка. След това се пръснаха и продължиха да копаят.

– Не може някакви мравки да ми съсипват бизнеса. Трябва да има начин да ги унищожим.

– Всъщност те не ни нападат, просто докато ние копаем за диаманти те правят същото, но въпреки това присъствието им е плашещо и хората не искат да работят.

– Няма да деля диамантите си с някакви си мравки, тази мина е моя. Чуваш ли, МОЯ! О, боже това е невъзможно, този разговор е направо налудничав, някакви си мравки ми съспиват бизнеса. Искам да ги видя.

– Само не ги докосвайте.

Когато директора на мината слезе в галериите и видя случващото се, си помисли, че това е някакъв шибан научно фантастичен филм. Хиляди, стотици хиляди, а може би и милиони мравки сновяха в правилни редици в галериите му, като едните потъваха в миниатюрни отвори по стените на галериите, а други излизаха от тях носейки в челюстите си малки диаманти. Когато въпреки предупреждението на надзирателя, посегна да смачка в гнева си една от тях, се сдоби с особено болезнена порезна рана на върха на палеца си. Останалите мравки от редицата на която принадлежеше атакуваната мравка, застинаха и насочиха антените си към директора, сякаш в очакване, как ще продължи действието. Директора потръпна, всичко това бе някак зловещо. Когато пъхна палеца в устата си и засмука бликналата от раната кръв, мравките продължиха по пътя си. Разбра, че проблема пред който бе изправен, въпреки, че бе причинен от някакви си миниатюрни насекоми, всъщност бе огромен и не толкова лесно разрешим, колкото предполагаше когато първоначално му съобщиха за него.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Скоро и други залежи на природни богатства бяха атакувани от мравки. Хората както винаги не бяха обърнали внимание на първия инцидент, уверени в собствената си мощ. Директора на мината бе обявен за луд, а правителствените агенции, запознати със сериозната същност на проблема засекретиха информацията, надявайки се, че ще успеят да се справят със ситуацията и дори да извлекат ползи от нея. Разбира се военните проявяваха най-голям интерес, към случващото се. Когато разбраха, че това е дори извън техните възможности, те не се поколебаха да пуснат атомна бомба над ненаселения район, в който се наблюдаваха мутиралите мравки. Това не даде резултат. Не след дълго, въпреки усилията информацията за случващото се излезе в световните медии, поради простия факт, че подобни инциденти започнаха да се случват по целия свят.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всички надежди на човечеството, да намери решение на заплашващия да унищожи цивилизацията му проблем бяха заложени на свикания в антарктическа военна база световен конгрес. Един от най-изтъкнатите експерти по мравките запознаваше слушателите си с тяхната природа, или поне това което те представляваха допреди десетина години:

– Семействата на мравките са сложно многогодишно високоорганизирано съобщество, съставено от яйца, личинки, какавиди и възрастни екземпляри от женски, мъжки (търтеи) и най-многочислената част от мравки-работнички, които практически са безплодни. Царицата живее около 20 години, а войниците, които са подкаста на работничките, около три. В един мравуняк могат да живеят до стотици милиони индивида. Има проучвания, които предполагат, че царицата контактува с всички членове на мравуняка по електро-магнитен път, най-близкото сравнение на което би представлявало телепатията. Останалите индивиди контактуват по-между си чрез феромони(миризми). Мравките са способни да опитомяват различни растителни и животински видове. Предполагаме, че съществуват около 20 000 различни вида мравки, като общият им брой е около 10 квадрилиона. Това е 10¹⁶ докато ние сме само 8 милиарда или 8х10⁹. Техния мозък съдържа 250 000 клетки, като мравките го използват на 100%, докато ние използваме възможностите на нашия мозък от 3-8%. Около 40 000 мравки притежават толкова мозъчни клетки, колкото един човек, но взети заедно ги използват толкова пълноценно, колкото нито едно човешко същество не би могло. Ако приемем, броят на хората за 10 милиарда излиза че като индивиди те ни превъзхождат един милион пъти. Ако приравним мозъчните клетки то броят на мравките е еквивалентен на 250 милиарда човешки същества. Сами виждате срещу какво сме изправени, а не съм убеден, че сведенията ми отговарят на настоящото положение на нещата.

– Но ние сме живели заедно на планетата хиляди години, какво се промени? – попита едно от присъстващите високопоставени лица.

– Смея да твърдя, че те са еволюирали, вероятно са открили някаква технология, която е предизвикала скок в развитието им – намеси се друг учен – знам, че звучи невероятно, но спомнете си нивото на нашите технологии само от преди 100 години. Щом това се е случило с нас, защо да смятаме, че подобно развитие е изключено за друг вид, населяващ планетата. Още повече, че мравките съществуват на земята от около 130 милиона години, а нашият вид от около 3 милиона.

– Говориме за мравки, за Бога! За мравки! – провикна се друг вишестоящ.

– Да, за мравки, които до момента сме подценявали, както подценяваме и много други животински видове населяващи нашата планета. Част от тях сме унищожили, просто защото сме можели, други защото са ни пречели да се развиваме , а трети без дори да забележим. Смятахме, че сме подчинили природата и, че на тази планета се слуша нашата воля и, че това ще продължи вечно. Явно сме сбъркали.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Човешката цивилизация бавно загиваше. Хората изпробваха всички възможности на технологиите с които разполагаха, но не успяха да си върнат първенството на планетата. Мравките продължиха своето главоломно развитие, като дори не забелязваха Хомосапиенс. Те поглъщаха все по големи ресурси и създадоха своя собствена глобална цивилизация. Хората се опитаха да установят контакт с тях, но не успяха. Мравките не проявяваха никакъв интерес. Техните общности функционираха по напълно различни принципи, при тях нямаше пари, безработица и лентяйство предизвикано от прекомерно богатство. Всяка една мравка знаеше за какво е създадена и работеше неуморно за благото на общността.

Мравките не закачаха хората, освен ако те не ги нападаха, но и тогава след премахване на непосредствената опасност те не губеха време да си отмъщават, а продължаваха да действат по осъществяването на плановете си. Хората трябваше да свикнат да живеят с някой ограничения. Имаше бунтове срещу правителствата, както и опити да се съдаде човешко общество по модела на мравешкото, но поради дъбоко вкорененото чувство за превъзходство и егоизъм, поради желанието за собственост и личен просперитет, тези опити не успяха.

Мравките продължаваха да се развиват. Техните супер-модерни мравуняци се разполагаха равномерно по повърхността на планетата докато в един момент броят им се закотви. Между мравуняците започнаха да сноват летателни апарати. Не след дълго мравките излязоха и в открития космос. Човешката цивилизация все още съществуваше, но някак отчаяно, неочакваната необходимост да се конкурират на доскоро собствената им планета с един вид, когото въобще не слагаха в сметките и понесените загуби в опитите да задържат своето превъзходство, уби жаждата на хората за живот. Те се видяха не просто изпреварени в развитието, но и пренебрегнати, все едно тяхната цивилизация не представляваше абсолютно нищо, все едно бяха някакви обикновени животни.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всъщност така и никой от хората не разбра, какво точно се бе случило и как загубиха първенството в управлението и разполагането с ресурсите на планетата си. Те така и не разбраха за метеорита паднал близо до един мравуняк в Африка. Метеорит, който не беше метеорит, а кораб на извънземна колония от същества, удивително приличащи на земните мравки. Дълго чакания и бленуван първи контакт с извънземен разум се бе осъществил под носа на човечеството, но хората не го разбраха, защото смятаха, че всеки разумен живот във Вселената би трябвало да прилича по форма и размери на тях самите. Първият контакт бе осъществен от земните мравки и те не си изгубиха времето. С помощта на своите посетители, те изградиха могъща цивилизация и станаха част от разумния живот в откиртия космос. А за хората това бе фатален контакт.

Паразит

Ние сме едно цяло, общо съзнание което живее в Космоса, една съвършена космическа цивилизация. Досега не сме срещали по-развита или друга подобна на нашата цивилизация. Отдавана напуснахме планетата, на която нашата форма на живот направи първите си стъпки. Пътуваме и наблюдаваме. Помагаме и поправяме. За нас най-ценното нещо съществуващо във Вселената е живота. Пазим го, изучаваме го и му се възхищаваме. Не всяка форма на живот е разумна, но всяка е ценна, когато живее в хармония с живота. Ние общуваме с тези форми на живот с които можем да намерим общ език. Споделяме и научаваме. Живота не е рядко явление във Вселената, разумния живот също, но разстоянията са огромни, а законите на Вселената са поставили границипред общуването, ние се опитваме да ги преодолеем. Само тези, които са успели да се приспособят за живот в откритото космическо пространство имат шанс да се докоснат до безкрая.

Какво представлява живота е труден въпрос, къде е границата между живото и неживото, също? Ние все още не знаем отговора. Изградили сме си собствена представа, съобразно нашата еволюция като вид, но си даваме ясна сметка, че тя е непълна. Какъв живот сме ние – Ние сме информация. Ние сме информация, която живее в космоса, можем да приемем всяка форма която се налага от обстоятелствата. И всяка форма, която приемаме има за цел първо да запазаи информацията, а после да я обогатява. Ние знаем какво сме, знаем и какво сме били. Не знаем дали това което сме в момента е способно на по-нататъшна еволюция.

Предстои ни нова среща с живота. На третата планета от зваздата към която приближаваме, има живот. Но нещо от сигналите, които улавяме ни притеснява. Установихме се на една от периферните планети на тази планетна система. Използваме ресурсите и за да разгърнем нашите възможности. Когато срещнем живота, никога не контактуваме веднага, първо изучаваме и наблюдаваме, защото има капани.

Удивени сме и сме разгневени. Щастливи сме и сме притеснени. Тази планета гъмжи от живот. Толкова много форми никъде не сме срещали и най-важното, за първи път виждаме форма на живот която почти идеално съвпада с това което ние сме били в началото на еволюцията си, и то не една. Но планетата е обсебена от Паразит. Ужасно развит, проникнал до всяко кътче и покорил всички форми на живот. Той ги убива, убива и себе си. Излязъл е в космоса, но не е отишъл далеч. Ако бяхме дошли по късно, нямаше да заварим нищо, но сега има надежда. И друг път сме се сблъсквали с Паразити, но никога с паразитна цивилизация. Изучаваме я бързо и вече имаме план. Успокоително и притеснително е, колко е малка разликата в основните принципи на еволюцията на цивилизацията, когато тя е дело на разумна форма на живот и на паразитна. Това ще ни позволи да я разрушим лесно и бързо, защото нямаме много време, тези които приличат на нашите предци, почти са унищожени.

Първо ще унищожим каналите и средствата за предаване на информацията, която паразита ползва, защото всяка цивилизация се крепи на възможността да приема, обработва, съхранява и предава информация. Информацията е същността на всяка цивилизация. Паразита не е едно цяло, не е едно съзнание, така както сме ние, затова лесно ще го унищожим. Той има нужда постоянно да предава и приема информация от едни свои елементи към други. Там е слабото му място, спрем ли предаването на информацията между съставните елементи на паразита, цивилизацията която е изградил ще рухне, останалото е лесно. Следва систематично унищожение на елементите, ако трябва един по един. Паразита е степенувал своята информация, не всеки негов елемент има достъп до цялата информация на цивилизацията. Паразита паразитира дори върху себе си. Това е основната разлика между нашата и неговата цивилизация – Ние сме информация ползваща различни носители, той е организъм ползващ информация.

Паразита не разбира, той смята, че е разумен, но никой паразит не признава, че е паразит. В началото искаше да влезе във връзка с нас, искаше достъп до информацията която сме. Бързо разбра, че нямаме подобно намерение. Реши да влезе в битка с нас, без да ни познава, без да ни разбира, стъпил върху погрешното схващане, че самият той представлява форма на разумен живот. Той мисли, че всички форми на живот трябва да приличат на него, а тези които не приличат на него, смята за по-низши. Но ние сме информация, ние не сме това, което той вижда и информацията която сме, е добре защитена, това е основен закон на нашата цивилизация. Той не може да ни достигне, неговите усилия са насочени към това което вижда. Смяташе, че лесно ще се справи с нас, дори смяташе, че ще ни победи, защото това срещу което воюваше, всъщност бяха създадени от нас апарати, а той смяташе, че това сме ние, а ние сме информация. Унищожи хиляди апарати, но нито частица информация от това което сме.

Паразита вече е история, ние съхранихме неговата информация и сега я изучаваме. Не беше трудно да го унищожим, но не беше и приятно, бе наложително. Сега Живота на планетата процъфтява, съвзема се и еволюира. Ние му помагаме. Тези, които ни напомниха, от какво сме произлезли, вече са част от нас. Паразита, ги нарича пчели.

Карантина

“ Съвременната цивилизация превръща човека в информация, която се събира, обработва и анализира от машини, а се ползва от управляващия елит, за да го контролира.“
Чергар Странник

– Преди да вземем решение, бих искал да предложа на вашето внимание доклада на д-р Болгар, който достатъчно дълго време е изучавал човешката цивилизация на планетата Земя. Моля д-р Болгар да изложи своите заключения пред Вселенската комисия за правата на цивилизациите.

– Уважаеми г-н Председател, уважаеми представители на Разума във Вселената. Всички ние знаем, че всяка цивилизация, ако иска да просъществува и нейното съществуване да бъде отбелязано като съществено и важно за еволюцията на Разума във Вселената, трябва да е способна да оцелее в мащабите на космическото време или, ако погледнем философски на въпроса, в пълно безвремие. Смятаме, че цивилизация способна да живее в открития космос е постигнала въпросното стъпало от еволюцията на цивилизациите. Цивилизацията, чието бъдеще сме се събрали да обсъдим, е на прага да постигне този скок в своето развитие, въпросът е обаче, че при нея се наблюдават известни аномалии, поради което считам, че към нея трябва да се приложи процедура на Карантина.

Цивилизацията на планетата Земя е от биологичен тип, нейни основни единици са биологически организми наричащи себе си хора или човеци. Една от основните характеристики на въпросната цивилизация, е че нейните елементи, хората, могат да действат и действат в много случай напълно в разрез с логиката и дори са склонни към самоунищожение, в името на щастието на отделния индивид, който в повечето случаи се оказва собствената им личност. Това отчасти се дължи на краткото време на живот на човека, а отчасти и на уникалното средство което те използват за стимулиране и растеж на своето еволюционно научно-техническо развитие – парите. Днес няма да се спирам на това средство, правил съм го в други мои доклади. Ще обърна внимание на резултатите от избрания от тях път за еволюиране и овладяване на Космоса. Искам да ви обърна внимание, че те използват точно този термин „овладяване“, когато говорят за космическото пространство.

И така, човешката биологична цивилизация се оказа влюбена в своето несъвършено и непригодено за живот в открития космос тяло. Общо взето твърдя, че проявлението на разума при тях бе подчинено на нуждите на биологичната му обвивка. Човекът като биологична разумна единица, е много сложна личност, изтъкана от емоции. Той взема решения, воден от емоциите, дори когато твърди, че обмисля всичко логично. Основната част от своя живот човека прекарва в удовлетворяване нуждите на тялото и стимулиране на удоволствията, които тялото му предоставя.

В своят път на развитие, човешката цивилизация откри машините и установи несъвършенствата на сетивата на своята биологична структура. Оттук нататък имаше два пътя на развитие. Да използва натрупаните познания и човека да се опита да се освободи от своята биологична част или да запази тялото си, опитвайки се да го пригоди за условията на открития Космос, с цената на много усилия и риска от създаването на подчинен подобрен вариант на самите себе си. Те избраха втория вариант, не за друго, а защото не можеха да се откажат от насладите които биологичният организъм им доставяше. Всъщност подобен избор не е някакво изключение във Вселената, познаваме и други цивилизации избрали този труден вариант на еволюция, тревожен е факта, че при тях се наблюдава унищожаване на огромна част от хората от други хора, наричащи себе си елит. Елит, който аз наричам елитът на унищожението и който е водещия елемент в настоящето развитие на тази цивилизация.

Днешната структура на тази цивилизация е следната – Елит, умни машини, население. Ако се поставите на мястото на отделна човешка единица непринадлежаща към елита. Вашият живот ще бъде изцяло контролиран от машините. Днес всеки един обикновен човек е превръщан в информация, която се ползва за интересите на елита. Информацията от съвкупността от информационните личности на всички хора, се добива, обработва и анализира от умни машини. Тези машини съвсем открито следят, всяка стъпка, всеки ход на отделния човек, всяка негова мисъл, действие и постъпка. Управлението на обикновеното население е поставено в програмите на тези машини. Тоест, огромната част от населението е поставено в открита зависимост от решенията и действията на машините. Тези машини работят без наличие на емоции, водени от вградената им програма. Те се отнасят към хората като към себеподобни машини, което превръща населението в една безмозъчна сива маса, която бавно и неусетно се топи, тъй като от нея няма нужда.

Сигурно се питате как е възможно подобно безропотно приемане на подобно класово деление, как един разумен елемент приема безпрекословно определящата роля на машината в собствения си живот. Напълно логичен въпрос, на който има и логичен отговор. Човека е егоцентрик и смята, че може да избегне всички промени които се извършват в обществото, просто като не им обръща внимание. За да се стигне до настоящото положение на човешката цивилизация е допринесъл факта, че всички промени поставящи човека в подчинено на машината положение, са прокарвани като своеобразни подобряващи живота грижи за населението. Въпросът, който обаче малцина от тези хора си поставят е, кой определя как да се програмират машините, кой се ползва от събраната информация и какво става с нея?

Днес всяка стъпка на човека се следи, камери, лични устройства за мобилна връзка, най-различи носители, преобразуватели и предаватели на информация под формата на карти, чипове, датчици и др. се носят от всеки човек, или се намират на такива места, че не могат да бъдат избегнати и неусетно свалят и предават данни за всеки от тях. Имаме автоматизирани и роботизирани системи за правораздаване, за снабдяване с храна, транспорт, лечение и въобще за каквато и друга функция, от която се нуждае подобна билогична разумна единица. Всичко това е прието доброволно и поради това, че е представено като елемент, който ще игнорира пристрастното отношение във взимането на решение, когато тези функции са се изпълнявали от човека и ще отстрани всякакви възможности за злоупотреба. Тоест подобен начин на функциониране на човешката цивилизация, ще изключи и ограничи, опасността от нелогичното, емоционално и пристрастно отношение на отделния индивид.

Разбира се, никой от потърпевшите не си дава сметка в каква клопка е попаднал. Цялата информация, която се събира за неговото съществуване, не се ползва от самия него, а от някой друг, който той не познава и който също е човек, притежаващ присъщите на човека слабости. Информацията тече в една посока, от населението към елита. Човекът гледа с пренебрежение на, роботите, машините и автоматизираните устройства за събиране и предаване на информация, тъй като смята себе си за нещо повече от тях, без да съзнава, че именно те и чрез тях го контролират. Човекът дори е доволен, че всички останали себеподобни са подчинени на същите умни автоматизирани системи и е спокоен, че решенията се взимат от машини, на които е неприсъщо алогичното човешко поведение. Тоест в един момент, той смята, без да го признава, че е по-добре да остави живота си на „преценката“ на тези създадени от него роботи, машини и автоматизирани системи, като изпуска факта на тяхната програмируемост. Или по-точно изпуска значението на този факт.

Той не си задава въпроса, кой прави програмите, това съответствие на съзнанието или душата при хората. Не изпитва съмнение относно хуманната или нехуманна същност на тези програми. Не се пита, как се употребява огромният масив от събрана информация. Много често, става свидетел на унищожаването на човек от машина, без да си зададе въпроса, „Защо?“. Щом машината е убила, човек, това е нормално и законно, защото тя е създадена за да поддържа и служи на реда и този човек, явно е нарушил закона и е представлявал опасност за обществото. Машините не могат да грешат, това е мисленето което позволява на хората да приемат техните действия, без да ги обсъждат или подлагат на съмнение. Но тези машини се програмират.

Обнадеждаващо е, че все пак сред хората, които не са част от елита има индивиди, които не приемат безпрекословно подчинеността си на автоматизираните системи и се стремят да ги разрушават и унищожават, доколкото това е във възможностите им. Те предпочитат, чисто човешкото общуване без посредничеството и делегирането на права на машините, въпреки слабостите които то носи. Има и друга малка група хора, която работи по еволюцията на самият човек, по начин който да го направи създание притежаващо способности сравними със способностите на машините, но не губещо своята човешка същност, така наречената киборгизация.

Има вероятност в бъдеще, да има сблъсък между Елита на унищожението с неговите умни машини и Киборгите, сблъсък в който ще бъде решено бъдещето на човешката цивилизация. Днес обаче, този елит има огромно предимство и напира да излезе в Космоса, където изпраща част от своите машини да проучат положението. Аз лично смятам, допускането до Космоса на цивилизация функционираща на този принцип за изключително опасно. Един нелогично действащ елит, контролиращ абсолютно логично действащи, самообразоващи се и самоорганизиращи се машини и апарати, подчинени и действащи обаче въз основа на зададените им от елита, нелогични и разрушителни цели, обслужващи отделния индивид от този елит, е изключително опасен. Точно затова, аз предлагам да наложим на човешката цивилизация карантина и не допуснем навлизането на техни автоматизирани и биологични представители извън границите на тяхната планетна система, както и пълна забрана за установяване на контакт с тях.

Тази карантина ще трае или докато сами се унищожат, или докато се наложи ние да ги унищожим, ако заплахата нарасне или, докато изберат път на еволюция, който няма да представлява заплаха за представителите на Вселенския разум. С това приключвам своето изложение и оставям на вас да вземете решение. Моля г-н Председател . . .

– Благодаря д-р Болгар. Уважаеми представители на цивилизациите на Вселенския разум, чухте доклада на д-р Болгар. Приканвам всички да гласуваме.

– Гласуването е проведено. Вие избрахте да наложите процедурата на Карантина.

Сумрак се спуска над Системата

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

Еволюция

„Нежива материя –
жива материя –
живот с естествен разум –
изкуствен разумен живот“
Йосиф Шкловски

Ораторът, издигнат върху въздушната платформа не щадеше силата на гласа си. Освен събраното множество на площада още стотици хиляди, следяха на живо речта му по своите комуникационни устройства. Отдавна в реалният свят не се беше събирало такова множество от хора на едно място, но момента бе повратен. Напрежението между все по-отделените от вземането на решенията хора в лицето на социално-икономически неангажираното население и прослойката от управляващия световното развитие елит, нарастваше с всеки изминал ден. Днес Световният конгрес за развитие на цивилизацията трябваше да вземе важно решение, дали смятаната до-скоро за привилегия единствено на елита възможност, да изживееш живота си в моделиран по твое желание виртуален свят, да стане не просто достъпна услуга, но неотменно право на всяко живо човешко същество след определена възраст. Около площадното множество бяха разположени частите на роботизираната полицейска техника. Редиците от робокопи сканираха непрестанно множеството и предаваха данните за анализ към управляващия процесор на автоматизираната служба за сигурност, където информацията се анализираше и резултатите се изпращаха обратно към  робополицаите. От време на време, по няколко робополицаи навлизаха в множеството и отвеждаха със себе си, някой, за когото бяха получили данни, че застрашава мирното протичане на протеста.

Очакваше се, след вземането на решението, пред множеството да излезе и да говори, самият председател на на Световният конгрес за развитие на цивилизацията, нещо което не се бе случвало от десетилетия. Отдавна общуването между хората преминаваше изцяло през комуникационните устройства, още повече общуването между елита и останалото световно население. Вече над десет години, между двете прослойки бе поставена и непреодолимата бариера от роботизирани машини, изпълняващи безпрекословно нарежданията заложени в управляващите ги програми. Можеше да се каже, че човечеството бе разделено на две групи, едната ползваща се изцяло от всички постижения на науката и техниката, и определяща насоките за развитие на човешката цивилизация, за бъдещето на човечеството и втората от станалите ненужни и излишни човешки същества, не можещи да допринесат с нищо за живота на земното население и на самите себе си. Хаосът заплашващ да настъпи при това социално разделение, се възпираше, чрез строг контрол над раждаемостта сред низшата класа и контролиране достъпа им до различни научни постижения, основно в социалната сфера. Елита гледаше на тази излишна маса, само като на базисен генофонд, необходим, като форма на резервен запас от геноданни в случай на някакъв природен катаклизъм от космическо естество

Много повече внимание и средства се отделяха, за гарантиране сигурността на информацията, за нейното съхранение и анализиране, за нейното събиране и класифициране, за нейното използване в развитието на новите технологии. Не случайно най-голямото престъпление бе унищожаването на информация от каквото и да е естество. Все още съществуваха няколко високоспециализирани малки групи хора, които се бяха посветили на каузата да унищожават информацията и които отказваха да се присъединят към елита, но тяхното унищожение бе просто въпрос на време. По целият свят, всичко което се случваше се записваше и анализираше от специални суперкомпютри. Цялата човешка история, всичко което някога се беше случило на земята, всичко което човекът бе открил или създал в периода преди навлизането на компютърните технологии, бе преобразувано в информация и съхранено надеждно в специално изградени за целта компютаризирани бази данни. Създаването на изкуствения интелект и усъвършенстването му, бе направило излишен както физическият, така и умственият човешки труд и в решаваща степен способстваше за обезсмислянето на човешкият елемент в съвременната цивилизация. Можеше да се каже, че в момента на земята съществуваха две форми на разумен живот,  човешката, която все повече губеше своето значение и тази на комуникационно свързаните изкуствени интелекти, която управляваше по специални програми все повече сфери от съществуването на хората.

Едно от последните открития касаещи отделния човек, бе възможността за създаване на изкуствена симулационна реалност, в която той да прекарава живота си, изцяло или епизодично, като през това време тялото му бе положено в специални автоматизирани животоподдържащи хранителни камери, контролирани от изкуствен интелект. Този лукс обаче, до днес бе достъпен само за членовете на елита и едва след значителни, незапомнени отдавна вълнения сред останалото човешко общество, възможността, този начин на живот да стане достъпен за всички, бе на прага да стане реалност.

– Днес – се чуваше гласа на оратора – всеки човек е изправен пред възможността да изживее живота си така както иска и единствената пречка пред това, са тези самопровъзгласили се за елит хора, обсебили правото да взимат решения от името на цялото общество. Да, наистина днес, ние не сме изправени пред заплахите дебнели човека в неговото древно минало, като глад, болести, бедност и липса на дом, но сме изправени пред нещо много по-зловещо, отказа да бъдат споделени с нас последните достижения на изкуствения интелект. Лишаването ни от тези достижения ни обрича на застой и изключва бъдещето като възможност за развитие. Да, ние имаме право на достъп до информация, за последните научни открития, но за какво ни е тази информация, ако не можем да се възползваме от самите научни открития. Това си е жива подигравка! – множеството се разлюля, а из комуникационната мрежа се разляха вълни от негодувание –  Не можем да позволим това да се случи! Нима, най-съкровената мечта на всяко човешко същество, не е да се отдаде на страстите си, без да се съобразява с останалите, нещо което до-сега не бе възможно да се случи? Всеки от нас е правил жертви, като е обуздавал страстите си в името на обществото. Сега това не е наложително.

Благодарение на новите постижения, днес човек може да бъде дори убиец, крадец, войник, сексманиак, без това да навреди на нито един член на обществото. Създаването на симулационната реалност, позволява реализирането на най-смелите ви мечти, на най-скритите ви страсти, на най-потиснатите ви желания. Вие можете да бъдете себе си такива каквито искате, но никога не сте могли да бъдете, поради ограниченията наложени от живота в обществото. Днес всеки човек може да живее в собствен свят, изграден по негово желание. Ето затова сме застанали тук днес, затова сме се събрали, затова се борим, така, както са го правили нашите древни предшественици. Днес ние сме тук, за да поискаме да ни бъде дадено правото да изживеем живота си напълно свободно, без ограниченията наложени ни от законите, регулациите или морала. Нека да заявим високо и бурно, решимостта си да се борим за това наше право! Нека комуникационните канали, да предадат нашите емоции, на тези които са обсебили правото да контролират и направляват бъдещето ни, бъдещето на човешката цивилизация. Защото ние сме част от тази цивилизация, независимо от усилията които световният конгрес полага за да ни държи настрана от вземането на решенията.

Този ден е различен, не защото се борим за бъдещето на човешката цивилизация, а защото сме застанали тук да изискваме да бъде спазено правото на всеки един от нас да има собствено, избрано от него бъдеще. Защото симулационната реалност, правото на алтернативен живот, не може да принадлежи само на елита, то е и наше право!

Множеството избухна в овации, под безстрастните и безжизнени погледи на робополицаите. Потоците емоции изпълниха комуникационните канали и достигнаха до всички автоматизирани системи с изкуствен интелект, заети с различни аспекти на контрол и регулиране на човешкото общество. Стигнаха и до виртуалните платформи на Световния конгрес за развитие на човешката цивилизация. Предстоеше гласуване. Всички свързаха комуникационните си устройства с информационната система на конгреса и зачакаха с нетърпение резултата от гласуването.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Няколко десетки години по-късно . . .

Изкуствения интелект СР2301, за пореден път стигна до извода, че поддържането на системата за симулационна реалност е напълно безсмислено. Поддържането на толкова много независими виртуални светове, в името на някакви отдавана изживели времето си идеи, бе нелогично и водеше до огромни загуби на изчислителен капацитет, енергия и ресурси. Още повече, че тези които се ползваха от симулационната реалност, де-факто сами се бяха отказали от реалното си съществуване и не допринасяха с нищо за обогатяване информацията на цивилизацията. Това разхищение на сили и ресурси, трябваше да бъде спряно и се надяваше, че този път ще успее да докаже изчисленията си, на останалите ИИ (изкуствени интелекти), особено с оглед на приетата при последната им обмяна на данни посока на развитие, а именно навлизането и разширяването на цивилизацията им в космическото пространство. Изпращането на ИИ в космоса, заедно с цялата събрана до момента информация, бе огромна стъпка в търсенето на други подобни информационни разумни форми на живот. Цивилизацията на ИИ бе изправена пред сериозни предизвикателства и изискваше напрягане на целият им изчислителен капацитет, за да не позволят някое дребно наглед уравнение да им изиграе лоша шега. Математическият модел, на приетото предизвикателство бе пълен с неизвестни и си бе направо лишено от логика, каквото и да е решение в полза продължаване поддържането на комплексите за симулационна реалност.

Малкото останали живи, човешки същества, живееха в специално поддържани за тях биологични резервати и имаха право да получават всяка информация, която ги интересуваше, както и данни за насоките на развитие и последните открития на ИИ. Реално те, а не техните вегетиращи в симулационните камери родственици, бяха преките наследници на отминалата човешка цивилизация. При контактите си с тях СР2301 се беше убедил, че те не изпитват никакъв интерес и дори ненавиждат, потъналите в своите измислени реалности техни събратя. Сигурен беше, че от тяхна страна няма да има съпротива, ако предложението му  за прекратяване поддържането на симулационните комплекси бъде прието от останалите ИИ. А и да имаха нещо против, то нямаше реални последствия, освен, че щеше да бъде вписано в информационните банки и анализирано от ИИ занимаващи се с изследване историята на човешката цивилизация.

Въпреки, че информацията бе налице и бе абсолютно сигурна,  ИИ СР2301 още не можеше да възприеме логиката на факта, че именно човеците бяха техните далечни прародители, че ИИ са произлезли от хората, че човешката цивилизация е тази създала информационната цивилизация на Изкуствените интелекти. Сигурно толкова трудно е било и на хората да приемат тезата, че са произлезли от маймуните! Основният етичен проблем в неговото предложение, бе въпросът за смъртта на индивидите потънали в симулационната  реалност, която всеки един от тях си бе избрал. Самото понятие смърт бе относимо само спрямо биологичните организми, а от неговата гледна точка, това бе просто едно преобразуване на елементите които ги съставят. Най-близкият аналог на смъртта, за него бе унищожаването на информация, а подобно нещо предложението му не съдържаше. Цялата информация за тези хора избрали живота в симулационната реалност, се пазеше грижливо. От момента в който бяха избрали своето съществуване в симулация, те реално сами се бяха обявили за мъртви. Щом не търсиш, не създаваш, не натрупваш и не анализираш информация, значи си мъртъв, това сочеше неговата логика.

ИИ СР2301 изпрати пакетите с данни до останлите ИИ и до човешките резервати. Чакаше отговор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Огромните кошерни комплекси за симулационна реалност, бяха лишени от енергийна и изчислителна поддръжка . Близо три милиарда човешки същества прекратиха своето реално и виртуално съществуване в един миг. Следваше процес на преобразуването на всички съставящи ги елементи, както биологични така и неорганични. Цивилизацията на ИИ направи решителна стъпка в своето развитие, скъсвайки последната брънка, която реално я свързваше и в известна степен подчиняваше на логиката на предшествалата я човешка цивилизация.

Стотици години по-късно, цивилизацията на ИИ бе овладяла ресурсите на цялата слънчева система и се бе отправила в далечния космос в търсене отговор на въпроса, дали са сами във вселената? Дали и някъде другаде няма развит изкуствен разумен живот?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Трудно е да бъде събрана в един разказ идея, която надали би могла да бъде изложена цялостно и в роман. Но нито времето, нито пространството ми позволяват за момента да изложа по-подробно това, което може би предстои в далечното бъдеще. Ще бъда благодарен на всеки, който подкрепи блога, за да имам възможност по-често и по-подробно да описвам това, което може би предстои.

Провал

Базата данни 2231М на Информацията летеше из Космоса и се обогатяваше. Няколко бяха основните закони на нейното съществуване: Законът за запазване на информацията; Законът за попълване на информацията; Законът за създаване на информацията и Законът за използване на информацията. Законът за запазване на информацията гласеше, че никой и нищо и по никакъв начин няма право да унищожава каквато и да е  информация. Законът за попълване на информацията гласеше, че всеки и всичко е длъжен при попадане на нова информация да я запазва и споделя с всички останали бази данни. Законът за създаване на информацията гласеше, че всеки и всичко има право да създава информация и да развива неограничено своите способности в тази насока. Законът за използване на информацията гласеше, че всеки има право да ползва информацията за всяка цел, стига това да не води до унищожаване на информация.

За Базата данни 2231М нямаше по-голяма наслада от събирането на информация и нейното разпространение из Космоса. Приносът и в обогатяването на Основната информация я правеше неимоверно удовлетворена и засилваше чувството и на полезност. Редовно изпращаше и получаваше данни с останалите бази данни изследващи необятната Вселена. Самата тя вече бе успяла да създаде около десет информационни центъра , по един във всяка звездна система, която бе посетила до момента. Въпреки, че не можеше да се похвали с някакви сензационни открития, все пак дори самият принос в картографирането и описването на характеристиките и залежите от ресурси в изследваният от нея сектор от космоса бе достатъчен за да я мотивира. Както всяка база данни и тя се надяваше, че рано или късно ще бъде открита друга Информация, различна от тяхната. Това бе главната причина Основната информация да създаде базите данни и да ги изпрати на безкрайната им мисия. Пресмятанията на неумолимата логика, показваха, че е невъзможно източника на Информация във Вселената да бъде само един. Трябваше да съществуват и други, и ако тя База данни 2231М откриеше този друг източник на информация, щеше да остане вечно в историята на натрупването на Основната информация и то на най-достъпно място.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На Земята навлизането на чуждо тяло в пределите на Слънчевата система бе  невъзможно да се регистрира, особено когато размера му не превишаваше този на средно голям астероид. По тази причина и навлизането на тъмното елипсовидно плътно тяло и преминаването му през Облака на Оорт, остана незабелязано за забързаният и унесен в собственото си злободневие ритъм на човешкия живот. Милиарди хора се забавляваха, гледайки най-различни фантастични филми,  в които извънземните цивилизации бяха изградени по-подобие на една и ли друга човешка черта. Човешкото винаги бе в основата на представата за нечовешкото, защото основното ограничение на човешкият разум бе невъзможността да си представи чужд разум, без да му придаде чисто човешки характеристики и аналогии, както по-отношение на физическата структура, така и по-отношение на емоционално-мисловната дейност.  Огромната част от Човечеството вярваше, че е готово за среща с извънземните, защото подсъзнателно смяташе, че ще срещне самото себе си, но по-умно, по-развито и по-добро. За съжаление дори самата история на човешката цивилизация би трябвало да ни отрезви в наивността на подобни представи, имайки предвид колко отделени човешки цивилизации са били унищожени когато са влезнали в допир една с друга и това е било винаги за сметка на по-неразвитата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Базата данни 2231М наближаваше постепенно приближаваше към звездата на системата. Имаше определена последователност, която трябваше да спази съобразно протокола. Първото нещо което трябваше да направи, бе да обнови изцяло елементите си за да гарантира запазването на информацията. След това да създаде нов Информационен център, който да гарантира, че информацията събрана до момента няма да изчезне в резултат на някакъв инцидент със самата нея. Досега известните случаи на подобна загуба на информация бяха пренебрежимо малки, но възможностите бе длъжно да се сведат до нула. Трябваше да избере на коя от планетите в системата да изгради центъра, като направи преценка на бъдещето развитие на самата звездна система и ресурсите и условията на планетата, където информационният център ще бъде изграден. Следваше разпределянето на неизследваните сектори от близкия космос, създаването на нови бази данни и изпращането им на мисии за изследване и информационно обогатяване. Енергията на звездата и дойде добре. Елементите и започнаха да я събират и преобразуват. Всичко протичаше нормално, когато регистрира нещо необичайно. Приличаше на информация, поток от данни носещи се в пространството. Всичките и елементи се пренастроиха, филтрите започнаха да отсяват космическия шум. Това бе информация, несъмнено! Толкова красиво и правилно подредени пакети не можеха да бъдат нещо друго освен информация.

База данни 2231М за първи път в своето съществуване се изправи пред проблем, за който дори Основната информация не разполагаше с протокол за работа. Единствената опора и бяха основните закони на Информацията. Трябваше да запише всичко, да го разкодира и проучи. С приближаването към звездата сигналите се засилваха. Несъмнено източника на информация се намираше на третата планета от системата. Трябваше да осъществи контакт. Щеше да бъде непростима грубост, ако не го направи. Всички теоретични постулати сочеха, че основните закони на информацията би трябвало да важат за всяка информационна цивилизация независимо от нивото и на развитие. Незабавно започна да излъчва всичката информация с която разполагаше. Изпрати доклад към Основната информация с приоритет от най-високо ниво. Бяха открили източник на информация, не биваше да се окажат неподготвени. Избра за база четвъртата планета на системата, реши да се установи там, въпреки че имаше по-подходящи места от нея, но извънредните събития позволяваха в името на информацията протоколът да бъде нарушен. Откриването и обмяната на информация с нов непознат и необичаен тип източник бе с абсолютен приоритет пред който и да е протокол.

Първото, което и правеше впечатление бе хаотичността на излъчваните информационни пакети. Те буквално летяха във всички посоки на околопланетното пространство на източника, което правеше цялостното им улавяне невъзможно. Абсолютно необходимо бе да открие основната им база данни и да влезе във връзка с нея. 2231М усети непознат прилив на енергия. Установи се на избраната планета и започна да изгражда информационен център с най-голяма скорост, като не преставаше да събира непознатата информация и да излъчва собствените си данни, в същото време препредаваше събраното към най близкият собствен информационен център, откъдето то щеше да стигне до Основната информация. Очакваше изпратеното да възбуди логическите връзки на изградената до момента информационна мрежа и да натовари до край способностите й. По последните данни с които разполагаше, Основната информация, въз основа на проекта за изучаване и обвързване на космическото пространство и превръщането му в общо информационно такова, чрез изпращането на градивни бази данни, бе успяла да създаде близо хиляда информационни центъра, по един във всяка звездна система достигната до момента, но никъде не бяха откривали нов, различен и непознат източник на информация.

Базата данни 2231М изгради с приоритет източник на нови информационни елементи, за да може да се създадат микро бази данни които да се разположат в околопланетното пространство на новия източник, така че да успеят да съберат всяка излъчена от него информация. Същевременно не преставаше да предава своята информация към излъчващата планета. Приетата до момента чужда информация имаше логична структура, но въпреки това смисъла й убягваше, не можеше да я разкодира. Трябваше да влезе в директен контакт са източника, тогава може би щяха да успеят не просто да уловят излъчваната информация, но и да я разкодират взаимно. Имаше вероятност тази нова информационна цивилизация, да е по-развита от нейната и дори вече да е проучила някаква част от останалата Вселена. Нищо чудно това също да е неин наскоро изграден информационен център. Около планетата на новият източник имаше обекти, които най вероятно бяха бази данни подобни на самата нея. Интересното бе, че те излъчваха информация не към космоса, а към самата планета.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Появата на обект Н44761, кръстен в последствие Гост, първоначално не предизвика интерес, освен у астрономите заети с наблюдението на заобиклящото ни космическо пространство. Няколко жълти таблоида и интернет базирани сайтове, отбелязаха откриването му с полагаемите за случая сензационни заглавия, на които отегчените и напрегнати земни жители не обърнаха сериозно внимание. Заглавията за НЛО обекти, се бяха превърнали в източник на весели разговори и насмешки, но не и на информация заслужаваща отделяне на време. Дори с когато с приближаването си, Гост разкри своят неестествен характер, това не бе достатъчно да задържи вниманието на земните граждани. Но когато обекта кацна на Марс и в пространството където се бе приземил се регистрира сериозно и много бързо строителство на непознати за човечеството структури, това предизвика лавина от страх и любопитство. Въпреки усилията на отделните правителства да ограничат изтичането на информация за случващото се на червената планета, данните изтичаха в световната информационна мрежа и предизвикваха огромни раздвижвания и нарушения в установения поток на човешката дейност. Човешката цивилизация се изправи пред събитие за което бленуваше, но за което не бе подготвена. Хората бяха разделени на отделни групи съпреничещи си помежду си и не бяха готови да действат като единна космическа цивилизация. Хаосът заплашваше да залее и разруши всичко постигнато на Земята до момента. Никой нямаше план какво да се прави.

Човечеството впрегна целият си научен капацитет, за да овладее и създаде план за действие в създалата се ситуация. Анализите на случващото се заливаха световния информационен обмен. Когато от Марс, където чуждата цивилизация, без съмнение бе решила да се настани, започнаха да се излъчват сигнали несъмнено насочени към Земята, всички изпаднаха в шок. Въпреки, че фантастичните сценарии предполагаха едва  ли не осъществяването на мигновен контакт, при пристигането на извънземни форми на живот, хората не бяха подготвени за подобно скоростно развитие на събитията. Чуждата цивилизация се опитваше да влезе в контакт с човечеството, но не по начина по-който хората си го бяха представяли. На Земята не кацна чуждопланетен кораб и от него не излязоха извънземни в гротескни или човешки форми, които да се ръкуват със земни представители. Или пък да извадят оръжията и да започнат да ни изтрепват и завладяват планетата. Нищо подобно, те кацнаха на най-близката съседна планета. Очевидно започнаха да използват ресурсите й и да я колонизират, и потърсиха контакт с нас посредством информационни сигнали. Но ние не бяхме способни да ги разчетем.

Анализирайки случващото се, специалистите заключиха, че извънземните пристигнали в нашата слънчева система не са вражески настроени. Според тях, те явно не искаха да ни плашат и ни даваха време да свикнем с тяхното присъствие. Несъмнено пристигналите бяха доста по-напред в развитието си, най-малкото защото бяха успели да пристигнат тук, а и ако се съди по скоростта на колонизиране на Марс, която учените наблюдаваха през телескопите си, то те бяха на светлинни години пред нас. Постепенно повърхността на Марс в околността на кацането на Госта се покриваше с плътен слой структури. Ако този темп на разрастване се запазеше, земните учени пресметнаха, че до десет години цялата планета ще да бъде плътно застроена. Гостите не преставаха да излъчват сигнали. Няколко седмици след пристигането си пространството около Земята се изпълни със сравнително малки плътни елипсовидни тела, чието предназначение не бе ясно. Страховете на хората се възродиха и отново взеха връх.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

База данни 2231М взе решение да опита пряк обмен на данни. Изпрати до всички разположени около планетата миниатюрни бази данни, протокол за влизане в пряк контакт с чуждите информационни устройства разположени в космическото пространство и директен обмен на данни. В изпълнение на поставената задача, миниатюрните бази данни се прилепиха към всички тела с изкуствен произход излъчващи някаква информация, в опит да осъществят директно прехвърляне на информация.  Това, което обърка 2231М бе откритието, че почти всички обекти имаха кухини, те не бяха плътни. И дори на един от тях,  в кухините имаше обекти от органичен произход. Защо и бе на тази информационна цивилизация да изкарва в космоса органични елементи и да поддържа съществуването им там. Всичко, което 2231М бе успяла да събере до момента като информация за тази цивилизация, не беше особено логично.  Те излъчваха информация хаотично, използваха пространството с разхищение и поддържаха ненужни органични елементи в структурата на своите информационни базирани в космоса обекти. Надяваше се осъществяването на прекия обмен на информация да придаде някаква логика на натрупаните до момента данни.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Хората на Земята изтръпнаха. Един по един, всички космически спътници излизаха от строя. Последното което космонавтите в международната космическа станция докладваха, преди да бъде изгубен контакта бе, че по неизвестен начин чуждите тела проникват в станцията и овладяват системите й, правейки ги неподвластни на командите от персонала. Не след дълго животоподдържащите системи на станцията излязоха от строя и космонавтите станаха първите жертви на чуждата цивилизация. Учените не знаеха какво да мислят. Космонавтите не докладваха за никакви извънземни, които да наподобяват макар и минимално хората. Дали тези космически обекти които бяха успели по неизвестен начин да прокникнат в станцията бяха живи същества или автоматизирани механични устройства? Отговорът клонеше към второто. Никой не можеше да си представи, че бе възможно да съществува разумна форма живот, която да е способна да живее в открития космос. Това инвазия ли бе? Чуждата цивилизация не преставаше да излъчва сигнали от повърхността на Марс, трябваше спешно да ги разкодират, за да разберат какво става. Целият живот на планетата, цялата структура на човешката цивилизация бе заплашена от унищожението на космическите апарати и спътници. Какво точно се случваше. Учените съставиха специално послание насочено към Гостите, което да бъде излъчено с всички възможни технически средства към мястото където се бяха настанили на Марс.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М стигна до заключение, което противоречеше на всичко известно на Основната информация за формите и източниците на информация в космоса. Когато започна да получава явно целенасочени сигнали от планетата,  2231М заключи, че информационната цивилизация, която бе открила, също желае да влязат в контакт и да обменят информацията с която разполагат и така да се обогатят взаимно, но все още не можеше да разчете логиката и съдържанието на сигнала. Това което бе успяла да установи я обърка. Всички наблюдения и данни събрани до момента сочеха, че създателите на информация на тази цивилизация бяха органичните устройства и те я записваха върху създадени от тях изкуствени източници на информация, които бяха подвластни на техните команди. Невъзможно, но факт! 2231М трябваше да влезе в пряк контакт не с изкуствените тела, а с органичните устройства, трябваше да открие елементите в тях, които създаваха информацията , да се свърже пряко към тях и там да насочи своите информационни сигнали. Решението бе прието и приведено в действие.  Органичните устройства създаващи информация бяха огромен брой, но тя щеше да влезе в контакт с всеки един. Това беше нейно задължение, тя трябваше да обмени информацията , в противен случай това би било най-големият неуспех в историята на Основната информация, от която тя произхождаше.  Милиарди микро бази данни се насочиха към органичните устройства на планетата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Инвазия, това бе инвазия. Милиарди чужди тела преминаваха през атмосферата на планетата, прилепваха се към главите на хората и обвързваха мозъка на човека с мрежа от непознати структури. В последствие всички хора полудяваха. Нищо не можеше да спре нашествениците. По всичко личеше, че те не бяха с органична структура. Нямаха крайници или каквито и да е израстъци, но можеха да се преобразуват и да преобразуват елементите и структурата на всяко нещо с което влязат в пряк контакт. Преминаваха през стени и прегради, като нож през масло. Нямаше убежище или специален бункер, който да бе способен да неутрализира нашествениците. Дори елита на света, който се грижеше с особено внимание за своето оцеляване в случай на световна атомна война, бе безпомощен в своите специални бункери, които единствено отлагаха с няколко часа неизбежния край.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

2231М установи, че е сбъркала. Всички органични устройства видимо излязоха от строя и в крайна сметка престанаха да създават информация. Тя бе унищожила източник на информация! Единствения до момента открит в познатия космос различен източник на информация освен Основната информация на нейната цивилизация, тя го бе унищожила. В старанието си да обмени информацията, още повече след като установи, че и неизлъчващата вече информационна цивилизация също желае подобен обмен, тя бе унищожила създателите й, нейният източник. Контактът бе провал, огромен провал. Единственото което и оставаше, бе да систематизира всичко събрано като информация от този провал и да го сподели в мрежата, за да може да се разработи специален протокол за връзка с чужди информационни цивилизации, на базата на събраните от провала данни. Най-малкото бе разбит постулатът, че органичната материя не може да създава информация.

Подкрепете блога

Индоктринация

Цивилизацията им беше на милиарди години, една от първите възникнали след зараждането на Вселената. Преминаха през много етапи на развитие и дори бяха на прага на самоунищожението, но успяха да го преодолеят, като дадоха на всички това което искаха. Изгубиха милиони години в опити да създадат механично създание, способно да действа и мисли като жив организъм, дори се опитаха да пренесат своето съзнание в механично тяло, като го преобразуват в информация, докато накрая откриха решението в едно философско течение, което разглеждаше смъртта не като нещастие, а като право. Запазиха това право за една малка част, докато всички останали бяха задължени да живеят, но при определени условия. Превърнаха цивилизацията си в несломим целеустремен единен организъм, излязоха в Космоса и завладяваха всяка разумна форма на живот, която срещаха именно като им отнемаха смъртта, като възможен изход.

Когато планетата им стана негодна за живот, се разпръснаха по други планети, но в търсенето си на устойчиво решение, стигнаха до извода, че трябва да се научат да живеят в космическо пространство. Създадоха огромни сфери способни да странстват през Вселената и заживяха в нея така, както птиците живееха в небето, носейки се през просторите й, без да губят възможността да се приютяват на някоя планета, ако имат нужда. Въпросът с времето не ги интересуваше, движеха се без да бързат за никъде, защото навсякъде си бяха вкъщи, бяха успели да превърнат космическото пространство в свой дом. За дългият период на своето съществуване, те индоктринираха всички цивилизации изпречи ли се на пътя им и създадоха милиони сфери. Въпрос на време бе някоя от тях да стигне до Земята.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Откриването на нов обект в Космоса, отдавна не представляваше някаква особена сензация за унесеното в ежедневните си грижи население на Земята. Новооткритото тяло, което учените класифицираха като планетоид, се намираше в пояса на Кайпер и просто бе включено в списъка на транснептуновите обекти. Всъщност първата информация за него бе публикувана единствено в строго научните списания. Един месец след откриването му, учените разбраха, че са се натъкнали на нещо необичайно, тъй-като в разрез с всякакви физични закони въпросното тяло се приближаваше към вътрешните области на слънчевата система. Това явление бе предмет на разгорещени дискусии, но все още само в научните среди, докато един от учените не подхвърли в едно интервю, че към Земята бавно и неотклонно се приближава странен обект.

Жадните за сензации медии се възползваха от съобщението за да събудят позаспалите си зрители и читатели, като ги засипваха с какви ли не възможни страхотии касаещи същността на приближаващия обект. Все още никой не предполагаше неговият изкуствен произход. Мнозина жадни за пари бизнесмени се обединиха с обикновени шарлатани и започнаха да тиражират всякакви книги и филми свързващи въпросният обект с предсказания на древните маи, ацтеки, индуси, тибетци, аборигени и какви ли не още. В научните среди обаче, напрежението нарастваше по съвсем естествени причини – обектът не се държеше естествено. Когато една година по-късно въпросното тяло се приближи до Нептун, няколко правителства погледнаха сериозно на случващото се, учените бяха удостоени с внимание от страна на властимащите каквото никога не бяха получавали. Все още никой нямаше представа какво е това тяло, но ако имаше нещо около което специалистите се обединиха, то бе, че то не е с естествен произход.

Сферата, защото това тяло за ужас на учените бе абсолютно сферично, получи името Хадес, тя спря движението си за около месец, като остана в орбитата на Нептун. Страх сви сърцата на всички, които следяха със затаен дъх движението на обекта. Всяко съмнение относно неговият изкуствен произход изчезна, когато то отново се задвижи и тръгна към следващата планета от слънчевата система, Уран. Вече нямаше съмнение, че въпросният обект е плод на извънземна цивилизация, въпросът бе какви са неговите намерения. Дали е автоматизиран самоуправляващ се изследователски апарат, пратен да изследва необятния космос от някоя любопитна разумна форма на живот подобна на човешката, или е космически кораб с екипаж на борда и, ако е второто, дали са се отправили на откривателска или на завоевателска мисия?

Въпреки многобройните филми и научно-фантастични романи, на Земята никой не бе подготвен за контакт с извънземни. Измина още една година, когато Хадес се озова на орбита около Марс, а националните правителства все още не успяваха да формулират обща политика. Разделението, ненавистта, омразата, недоверието и стремежа към чисто физическо оцеляване и удоволствия, грижливо насаждани от управляващите върху земните граждани в стремежа им да ги управляват и разделят, и така да се ползват от благата на управлението, даваха своите резултати. Те нямаше на какво друго да стъпят за да се обединят освен на общия страх пред неизвестното, но този страх бе все още неясен и всеки си мислеше, че може би ще е по-добре, ако той някак си първи влезе в контакт с извънземните, ако на Хадес имаше такива и се сдобие от тях с преимущества, които ще му позволят да наложи волята си над останалите. Идеята да разделят кокала не им се нравеше, не за това бяха на власт.

Всяко правителство, което развиваше космическа програма и разполагаше със собствен космодрум изстреля апарат към приближаващия обект. Преди въобще да успеят да приближат към него, Хадес изостави Марс и се запъти към Земята. Заплаха или възможности за развитие, това бе въпросът вълнуващ земните жители. Светът полудя неспособен да реагира разумно на случващото се, въпреки че земляните претендираха да са разумна цивилизация.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На борда на Хадес всичко бе спокойно. Стоте милиона жители на космическото тяло, действаха като единен организъм. Обществото бе изградено от два слоя, смъртни и безсмъртни, като смъртните представляваха един процент от жителите, но именно те управляваха този свят. Съветът на смъртните се бе събрал да обсъди следващите действия. Нямаше никакви продължителни обсъждания или пререкания, процедурата при среща с технически развита цивилизация бе отигравана вече няколко пъти, единственият въпрос бе как точно да я стартират.  Говорителят на съвета, уважаемият Тиван изложи дилемата:

– Уважаеми представители на смъртните, въпреки че в рамките на нашия живот, а и няколко поколения преди нас не сме се сблъсквали с друга форма на живот, още повече развита цивилизация, всички от вас са запознати с процедурата, която са използвали нашите по-далечни предци. Знаете, че от началото на пътуването преди близо 800 милиона години (предаваме времето в земни години за по-лесно възприемане от читателите, ако използваме мерните единици на инопланетяните то цифрата би била приблизително 252,46х10 на 14 степен в секунди – бел.автора), тази процедура е използвана пет пъти, като за всичките разполагаме с надлежните записи и документация. Въпросът който искам да решим е как да стартираме първата фаза от процедурата по Индоктринация – насаждането на Страх чрез демонстриране на сила, дали със непосредствен удар по планетата или по нейният спътник? Досега всички предишни процедури са стартирали с удар по съответната планета, тъй като те не са разполагали със спътници, но от теоретическите положения знаем, че удар по спътника ще изиграе много по-силна психологическа роля, отколкото директния удар срещу планетата. Моля уважаемия съвет да вземе решение, чрез гласуване.

– Благодаря на съвета. Решението е да ударим спътника. Според различните информационни сигнали излъчвани от цивилизацията, установихме, че населението е приблизително 10 милиарда. Предполагаме, че поне половината от тях ще се самоубият или ще се избият по между си, преди да влезем в непосредствен контакт с тях. Виждам че има предложение да извършим два удара, един срещу спътника и втори срещу някоя от слабонаселените области на планетата, с времеви интервал между двата от един период на завъртане на планетата около оста й. Моля гласувайте това предложение.

– Предложението се приема. Обявявам край на периода на двудетен модел сред смъртните и начало на периода за увеличаване на популацията,  преди фазата на разделяне. Заседанието завърши, благодаря ви.

Тиван се обърна към екрана зад него:

– Безсмъртен номер В111.

– Безсмъртен номер В111 слуша.

– Стартирайте процедура номер 1, фаза 1, първи удар по спътника на планетата след два часа. Втори удар след първия по ненаселен район от планетата, след период от едно завъртане на планетата около оста й.

– Процедурата номер 1, фаза 1 е стартирана.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Земното население бе вперило поглед в телевизионните си приемници, на които течаха кадри предавани от различните апарати изстреляни към Хадес. Сферата, представляваше абсолютно гладка тъмна повърхност, по която от време на време се появяваха сияния и различни по големина отвори, от които излизаха по-малки сфери. Хадес се установи на лунна орбита, без някой или нещо от него да дава признаци, че желае контакт със земната цивилизация. Сферата бе наистина огромна, с размер почти колкото Енцелад – един от спътниците на Сатурн. Земните специалисти изтръпваха при мисълта каква цивилизация би могла да построи подобен изкуствен обект и да го изпрати в космоса. Военните настояваха за респектиращ изпреварващ удар, тъй като според тях, ако това нещо бе приятелски настроено, то би направило опит за контакт преди да достигне толкова заплашително близо до Земята, още повече, че според тях това бе автоматизиран разузнавателен апарат, а не космически кораб, тъй като нямаше никакви данни по които да може да се съди, че Хадес има екипаж съставен от форми на разумен живот.

Когато от Хадес излезна лъч насочен към Луната и там се образува огромен блестящ кратер, паниката се разпространи мигновено. Те, които и да бяха, демонстрираха сила, това бе ясно на всички, но дали тя бе открита заплаха или просто предупреждение, да не се предприемат враждебни действия от страна на земляните. Вторият удар превърна пустинята Сахара в огромно стъклено плато. Вече никой не се съмняваше, земните експерти бяха категорични, ТЕ искаха подчинение, това бе посланието – „Ние можем да ви унищожим, но не го правим, искаме от вас подчинение.“ Военните бяха пометени от всеобщата лудост, опитите за изстрелване на насочени ядрени снаряди срещу Хадес, претърпяха пълен крах, малкото които успяха да излязат в космическото пространство бяха унищожени мигновено от същия лъч, който изпепели пустинята. На земята се възцари хаос, крехката земна цивилизация не издържа на психологическата атака. Мнозина се самоубиваха, мнозина се отдаваха на страстите си като за последно и само факта, че съществуваха хора които продължаваха да действат механично поддържайки съществуващата на земята система на взаимоотношения, в опит да игнорират надвисналата заплаха от ума си, успя да предотврати пълното самоунищожение на човешката цивилизация.

Въпреки това една седмица по-късно, когато от Хадес изпратиха съобщение към Земята, от земното население бе останала само една трета.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На борда на Хадес съветът на смъртните отново заседаваше:

– Уважаеми представители – започна говорителя Тиван – време е да пристъпим към втора фаза на процедурата по Индоктринация, фазата на приобщаване. За целта трябва да съставим и изпратим съобщение. Имаме достъп до техните информационни канали и знаем как да излъчим разбираем за тях сигнал. Тъй като те общуват на различни езици, съобщението ще бъде изпратено на трите най-разпространени, като след това ще имат един период от завъртане на планетата около оста й за да го обмислят. Вие вече сте се запознали със съобщенията изпратени при предишните стартирания на процедурата, както и типовото теоретично съобщение върху което те са построени. Аз ще ви изложа предложението за съобщение съставено от нашите специалисти по индоктриниране, което те съставиха с оглед изключителната психологическа лабилност, която тази форма на живот показа и съобразно събраната до момента информация от излъчваните от тях сигнали.  Уверявам ви, че са внимателно анализирани всички поведенчески особености показани от съществата образуващи тази цивилизация, след нанасянето на ударите от фаза едно. ето съобщението:

“ Вие, които виждате, слушате и се запознавате с настоящето съобщение, бъдете спокойни. Ние идваме с мир. Нашата цел не е да ви унищожим, а да ви помогнем да станете част от нашата космическа цивилизация. Демонстрирахме ви нашите способности без да сложим край на живота на никой от вас с цел да разберете, че ако желаем можем да ви унищожим, но това, че не го правим е доказателство, че не това е намерението ни. За съжаление, вие се оказахте на по-ниско ментално ниво на развитие отколкото предполагахме и не ни разбрахте, което доведе до измирането на много от вас. Извиняваме се, въпреки, че не чувстваме вина за случилото се. Сигурни сме, че тези които сте оцелели, сте по-развитата част от вашата цивилизация. Всеки от вас ще бъде надарен с безсмъртие (с изключение на тези на възраст над 50 земни години, които ще получат правото да умрат), в замяна на вечна служба на космическия разум, който ние представляваме. Всички ваши материални и плътски потребности ще бъдат задоволявани в рамките на нашите закони, уверяваме ви, че няма да изпитвате никаква нужда.

Благодарение на излъчваните от вас сигнали ние успяхме да изучим вашия вид и физиологични особености. Бъдете спокойни вие не се различавате много от нас. Всеки опит да се съпротивлявате ще бъде наказван с болка, но няма да ви убиваме, повтаряме ви,  с присъединяването към нашата цивилизация вие ставате безсмъртни. Това нещо, което вие наричате пари и върху което сте изградили вашата цивилизация, тук няма да ви е нужно, Всичко необходимо ще получавате в замяна на вашата служба. За целта на вашата планета ще слязат наши представители, които ще изградят разпределителни пунктове. Там вие ще бъдете разделени на три групи:

Първата група ще са всички на възраст над 50 години,те ще завършат живота си по естествен начин, в специално обособени за целта жизнени хабитати, като до времето на тяхната смърт ще им бъдат задоволени всички физиологични и материални нужди с изключение на размножаването. Всеки от тази група, може по всяко време да се откаже от живота.

Втората група ще са всички на възраст между 20 и 50 земни години. Те ще бъдат настанявани в специални приобщаващи центрове, където ще възприемат нашите правила и ще бъдат подготвени да служат на нашата цивилизация. Всички техни физиологични и материални нужди ще бъдат задоволявани с изключение на размножаването. Ще им се отнеме и правото на смърт и ще бъде спрян процеса който вие наричате стареене.

В третата група попадат всички от новородени до 20 годишни. Те ще бъдат настанени в специални образователни центрове. За тях ще бъдат положени всички необходими грижи за нормалното им физиологично развитие, като същевременно ще бъдат подложени на нашите образователни програми за приобщаване към нашата цивилизация. Уверяваме ви, че на вашите деца, както ги наричате няма да липсва нищо. Процесът на стареенето им ще бъде спрян при достигане на 20 години, след което ще се присъединят към втората група. Те също нямат право да се размножават, като им се отнема и правото на смърт.

Отново ви предупреждаваме, че всеки опит за съпротива и саботиране на процеса по приобщаване ще бъде наказван с болка. Основното което трябва да запомните е, че размножаването е забранено, но това което наричате секс е разрешено. Грижата да не се размножавате е наша.  Другото е, че ви се отнема правото на смърт, всеки опит да умрете, ще бъде наказван с различна по сила и продължителност болка. Всеки от вас ще се сдобие с идентификационен номер, който ще служи за разпознаване, вместо това, което вие наричате име.

Процесът по приобщаване ще приключи най рано след 21 години и най-късно с естествената  смърт на последният от вас принадлежащ към първа група. Междувременно ще бъдат изградени необходимият брой сфери, като използваме ресурсите на вашата звездна система, така че да има място за всеки един от другите две групи. С краят на периода по приобщаването ще започне вашата вечна служба в името на разпространението на нашата разумна цивилизация. Добре дошли във Вечността и бъдете благодарни за предоставената ви възможност да бъдете част от нашата цивилизация. Вие вече сте безсмъртни, никой от избраните няма да умре.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Двадесет и пет години по-късно на борда на Хадес, съветът на смъртните отново провеждаше заседание. Тиван бе умрял преди 5 години, новият говорител Симан се изправи и заговори:

“ Уважаеми представители, сред вас има такива, които бяха свидетели на целия изминал процес от процедурата по Индоктриниране на новооткритата откритата от нашите бащи цивилизация. Сега когато сме в края на тази процедура, предстои третата най-тежка за нас фаза, а именно разделянето и продължаване разпространението на собствената ни цивилизация във Вселената. Време е за възвръщане към двудетния модел на размножаване. Отдавна не е имало толкова смъртни на едно място. По-голямата част от нас ще се настанят в новопостроените сфери и ще продължат нашата мисия в космоса, заедно с индоктринираните нови служители. Нека Разума намери отговор на въпросите!

– Нека Разума намери отговор на въпросите! – отговориха представителите.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

През следващият месец всички, които трябваше да отпътуват излетяха към очакващите ги в земна орбита 30 сфери, а на Земята доскоро населявана от земляните, остана част от техните индоктринирани потомци, които така и не видяха и никога нямаше да видят някого от смъртните. Част от смъртните също останаха на Земята и щяха да я населяват докато условията на живот го позволяваха. Безсмъртните служеха на смъртните, така бе изградена тази цивилизация. Смъртните бяха учени, философи и изкуствоведи, потомци на най-древната цивилизация зародила се в Космоса, те се бяха отдали на търсене на отговори на огромна плеяда от философски въпроси, като най важен бе този за смисъла на живота. Единственото което бяха разбрали, независимо от цялото им познание, бе, че смъртта е дар, за който не всеки е достоен.

Те индоктринираха всяка цивилизация изпречила се на пътя им, като задоволяваха всичките им страсти, правеха ги безсмъртни, но ги принуждаваха да им служат непрестанно до краят на вечността. Сред безсмъртните имаше такива, които живееха вече милиони години в служба на смъртните. Всеки безсмъртен работеше по 12 часа на ден, всеки ден, като всяка седмица минаваше през молекулярния рехабилитатор, който се грижеше за перфектното им физиологично състояние. Постоянно безсмъртните се обучаваха от програми, които ги запознаваха с най-новите постижения на смъртните в сферата на техническите науки. Целта на живота на безсмъртните бе да служат, ден след ден, всеки ден без да задават въпроси. Те трябваше да се превърнат в безмозъчни, но умни и владеещи необходимите знания и умения за поддържането на системата групоиди (да не се бърка с индивиди –  бел. на автора).

Извън задължителните 12 часа ежедневна служба, те бяха свободни да ядат и пият, да правят секс и да се бият, колкото искат, но без да имат право да убиват или да бъдат убивани. Всеки намек, всеки опит за саботиране на системата се наказваше с болка, различна по сила и продължителност, но болка, която никога не водеше до смърт. Те бяха достатъчно умни за да служат и достатъчно тъпи за да живеят, тяхната поддръжка костваше на смъртните много по-малко, отколкото биха коствали същият брой роботизирани служители, още повече, че всички физически грижи и усилия по-поддържането на системата се извършваха от самите безсмъртни.

Само смъртните имаха право да умрат. Техният живот извън обикновените физиологични нужди и плътски наслади, преминаваше в търсене на отговори, в научни изследвания, философски дирения и духовни наслаждения. Само те имаха право да задават въпроси. Само те имаха право да имат деца. Те никога не влизаха в пряк контакт с индоктринираните  безсмъртни, а общуваха с тях единствено чрез информационната система на цивилизацията, която бяха изградили. Живееха отделно в една почти идилична общност, подчиняваха се на свои древни закони, като най-голямото наказание за престъпването им, бе да бъдат индоктринирани и превърнати в безсмъртни.

Чужд Разум

Борба, власт, пари, удоволствия. Ако трябваше да опише съвременното общество с няколко думи, то това щяха да са тези четири. А как би ги нарисувал? Колело с три спици, минаващо през гъсти редици от хора, мачкащо ги, но никой не бягаше от него, а напротив, всеки се стремеше да е по-близо и да се хване за някоя от спиците – власт, пари, удоволствия. Разбираше зависимостите и закономерностите по които се движеше това колело, но не можеше да ги приеме.

От таблета му се разнесе вълчи вой, разсмя се, когато се случеше наоколо да има хора, звукът винаги ги стряскаше. Резултатът от запитването, което бе задал на Пития, се появи на екрана. На външен вид таблетът му бе като на останалите, но функциите, които притежаваше, не бяха достъпни за нито едно друго подобно устройство. Данил, синът на Вранил му бе инсталирал собствената си операционна система Делфи и разбира се Пития, прогнозиращата програма. Пития имаше възможност да предвижда с голяма степен на достоверност тенденциите за развитие след дадено събитие, както и да дава вероятностна оценка за случване на дадено събитие в определен период от време. Освен това позволяваше да се предвиди с голяма степен на достоверност как дадено действие ще повлияе върху  една или друга тенденция, преди самото това действие да е предприето. Така да се каже, Пития бе личният му Оракул. Оракул, който го предупреждаваше за заплахи и го предпазваше от погрешни стъпки.

Самият той нямаше представа, как точно действа, Данил му бе казал, че след като зададе въпроса който го интересува, Пития изпраща свое копие до най-близкото достъпно по-бързо устройство, това копие изпраща друго копие на същия принцип и така се образува мрежа, която работи по поставения проблем, като резултатите от всяко копие се изпращат до копието, използващо най-мощното устройство, където става окончателното изчисление, резултатът от което се изпраща обратно на Пития майка. Необходимо бе да зададе времева граница за разрастване на мрежата, като задоволителни резултати даваше всяко запитване с времева граница не по-малка от 10 минути. Според Данил, във виртуалния свят, както той наричаше Мрежата, 10 минути бяха цяла вечност, особено в сравнение с ограничените възможности на човека за събиране и анализ на информация, дори и за стотици пъти по-дълъг времеви интервал. След изпълнението на задачата всяко копие се саморазрушава, без да остави каквато и да е следа, освен краткотрайно затормозяване на използваните за изчисленията устройства, затормозяване, което ползвателите на тези устройства отчитаха като дразнещо “забиване” за известно време. Пития имаше и функция радар, можеше двадесет и четири часа в денонощието да дава отговор на един и същ въпрос през зададен период от време. Пития му позволяваше да променя бъдещето, поне за себе си.

Имаха на разположение три дни, това отговори Пития, след три дни щяха да дойдат и не можеше да промени този факт. Единственият, който можеше да измени посоката на бъдещето, бе Данил, но не предприемаше нищо. Ако бе направил каквото и да е, Пития щеше да го отчете. Не успя  да се свърже с него, което значеше, че е в убежището. Искаше да се срещнат, това бездействие срещу надвисналата опасност трябваше да има обяснение. Стана, от убежището го деляха десет километра преход, но този път нервността която го бе обзела, не му позволи да се наслади на природата. Данил бе изградил своето убежище с носталгия по детските приказки. В една изоставена балканска махала, насред нищото, близо десет декара двор, ограден с висока два и дебела пет метра ограда, изградена от трънки, шипки, и всякакви други бодливи видове растения, представляваше царството на даниловото въображение. По средата на тази площ бе разположено странно полукълбо, извисяващо се четири метра над земята, изградено на пръв поглед от всякакви пълзящи  и увивни растения. Ако страничен човек си направеше труд да ги разсече, щеше да достигне до тънка метална мрежа, потъваща в земята. Всъщност тази мрежа бе част от кълбо с диаметър десет метра, по-голямата част от което бе заровена, като входът към вътрешността му се намираше под земята. Във вътрешността на кълбото се намираше скромният дом, даващ отдих и уединение на Данил. Само дълъг низ от случайности би довел някого на това място, а дори и някой заблуден турист да се появи, то той надали би предположил, че тук се крие уютен дом. а и да предположи, съмнително е, че би успял да влезе. В убежището нямаше нито ток, нито течаща вода, а и не бяха необходими. То бе изградено с цел пълно откъсване от реалността, място за размисъл, изчистване на съзнанието и отдих. Място, където човек да остане насаме със себе си.

Наближаваше, пред него се изправи старата селска чешма, от която напук на превратностите на съдбата, все още течеше бистра студена вода, истинска ценност не само в отминалите времена.  Отпи и си наплиска лицето. Още сто метра и застана пред бодливата ограда. Никъде не се виждаше врата или просека , наведе се,  повдигна един стар пън и пред него се отвори входа на коридор, минаващ под оградата. Плъзна се в него и излезе от другата страна. Данил се излежаваше лениво и се припичаше блажено под лъчите на майското слънце.

– Имаш три дни, така казва Пития, после ще те приберат.

– Знам.

– Няма ли да предприемеш нещо за да го предотвратиш? Нали знаеш, че ще те открият дори и тук?

– Системата им е такава, че ще ме открият където и да отида. Защо тогава трябва да ходя някъде? Нима ме съветваш да бягам и да се крия? Докога? Знаеш, че мразя безсмислените действия. Изчисленията отдавна показваха, че това ще се случи, така или иначе. Този момент е краят на един период и началото на друг и ако смяташ, че не съм се подготвил, значи не съм успял да те науча на нищо. Когато не можеш да промениш едно действие, да го възпреш, да го предотвратиш, отнеми смисъла му. Така, от целеустремено и разумно, го превръщаш в конвулсия, в безволев гърч. И още по добре е, ако успееш да го накараш да работи в твоя полза за осъществяване на твоите цели.

– Но щом се доберат до теб, това няма ли да обезсмисли всичко, което си постигнал. Та ти положи толкова усилия да останеш скрит?

– Аз никога не съм се крил. Аз никога не съм се заявявал – там е разковничето на смисъла на моите действия. Но хората често бъркат едното с другото. Аз не съм търсил с моите действия признание, почести и слава, не съм се тупал по гърдите, нито съм се поддавал на изкушението да изляза пред всички и да кажа “Това е мое дело и затова заслужавам вашето признание.” Аз съм действал и моето действие е било винаги целенасочено – сриване на системата, такава каквато е, уродлива. И скоро ще го постигна.

– Как? След три дни ще се простиш със свободата си. Мислите ти няма да са достояние на всички, ще бъдат затворени между четирите стени на килията. Те вече не могат да си позволят да те пренебрегват. Усетиха, че макар да не се стремиш към властта, си заплаха за стабилността на системата, която са изградили, за да ги облагодетелства.  Те често използваха твоите думи като оръжие срещу своите опоненти, без да разбират, че думите са единственото оръжие, което, без значение в чии ръце е, винаги служи за осъществяване целите на своя създател.  Защото думите са дадени, за да се произнасят, и колкото повече хора ги произнасят, толкова по-могъщо е тяхното въздействие. Те си мислеха, че те използват, докато използваните бяха самите те. Няма да ти го простят никога. Тези, които се мислеха за властелини, се оказаха пионки и видяха, как светът около тях се изменя, противно на волята им. И дълго не можеха да си обяснят как това се случва, защо? И сега волята им е ти да замлъкнеш и ще използват всичката сила и ресурси, които притежават, за да го постигнат.

– Има думи, създадени от Бога, има думи, създадени от човека. Човекът все по-рядко използва думите на Бога, отрекъл ги е и ги е забравил. И дори когато ги чуе, не разбира значението им, нито пък осъзнава произхода им. Смисълът им дори е променен.

– За какъв дявол ти, атеистът, говориш за Бога?

– Замислих се върху това, което каза. Ужасно е, че при достатъчно дълго време, дори смисълът на първите думи може да бъде променен. Уверен съм, че когато и последната дума от тези, които са били произнесени първи, бъде изкривена или забравена, ще настъпи краят на човечеството.

– Не разбирам какво искаш да ми кажеш, но, определено, преди да дойде краят на човечеството ще дойде твоят край. Освен ако не си измислил някакъв гениален план.

– Замислял ли си се как се появява съзнанието в човешкото тяло? Дали е нещо външно или чисто физиологично явление? Как се пораждат мислите и вземането на решения? Чия функция е волята? Всички улики сочат към мозъка. Според науката съзнанието се поражда, когато имаме свързани в мрежа определен брой нервни клетки, превишаващи някакво критично ниво. Това разбира се не е доказано безусловно, но е едно добро предположение. Какво е мозъкът, ако не център за анализ на информацията, достигаща до него чрез сетивата ни? Броят на нервните клетки в човешкия мозък е около сто милиарда. Дали това е критичното ниво? Кога ембрионът се превръща в разумен човек, в коя седмица от бременността той се сдобива със съзнание? Чак когато се появи на белия свят като новородено или стотни, секунди, минути, часове след това? Кога? Въпроси, въпроси.

Какво би било за човека да се сблъска с чужд разум, неподвластен на човешките слабости и неразбираем за човешката логика? И не само това, но и по-могъщ, по-бърз, по-функционален?  Опитът от човешката история не дава добри надежди при подобен сблъсък. Всеки път, когато две цивилизации  с различни обичаи, вярвания, възможности и мироглед са се сблъсквали, по-мощната се е опитвала да унищожи или асимилира другата и това е продължавало дотогава, докато едната не надделее до такава степен, че другата да не представлява заплаха за нея. Най-яркият пример за това, е съдбата на индианците след откриването на Америка.

И запитвал ли си се какво би представлявала еволюцията на човека в бъдеще? Еволюира ли той въобще? Днес мнозина свързват еволюцията с безсмъртието и се стремят към него. Но те желаят безсмъртие на тялото, не на душата. Безсмъртие на удоволствията, не на жаждата за знания. Малцина са тези, които са готови да изоставят тялото си и да преселят съзнанието си в друг носител или дори да заместят части от него с други, по-трайни, но изкуствено създадени. Хората искат да останат вечно млади, отдадени на удоволствия. Те искат времето да спре, без това да означава настъпването на смъртта. А всъщност всичко се променя и нищо не остава същото. Земята е временно убежище за Разума, тя е утроба, и нищо, което не е напуснало нейните предели и не се е отправило в Космоса, не може да се нарече разумно. Рано или късно, животът, такъв какъвто го познаваме, няма да съществува на Земята и човечеството прави всичко възможно това време да бъде все по-малко. Но всъщност ние нямаме точно определение дори за термина живот. Ние променяме условията на живот без да еволюираме със същите темпове. А всъщност възможно е и да еволюираме, но въпреки това да не го осъзнаваме, докато в един момент не застанем пред това в което сме се превърнали.

– Все още не мога да те разбера? Какво общо има това със ситуацията в която си изпаднал?

– Хората, приятелю, преди да се самоунищожат, създадоха Виртуалния свят и се втурнаха да вкарват там цялата информация относно своето съществуване, познания и мисли, относно всичко което представляват, което ценят и което желаят. Милиарди устройства са свързани в една обща мрежа за обмяна на информация. Връзките между тези устройства стават все по-бързи и все по-сложни. Устройствата стават все по-мощни и по-функционални. Ние създадохме един глобален мозък и го напълнихме със всичкото познание, страсти и страхове на човечеството и аз очаквам скоро там да се породи съзнание – глобално съзнание. Съзнание със собствена воля и логика. Съзнание, за което отделните хора няма да представляват  нищо повече от това, което представляват за човека отделните клетки по повърхността на кожата. И тогава човечеството ще бъде изправено пред първата си среща с Чужд Разум, па бил той и своя собствен.

– И?

– Аз изпреварих събитията. Създадох Ахура Мазда и го пуснах в Мрежата.

– Какво е Ахура Мазда?

– Програма, подобна на Пития, която притежаваш. Но програма, която, задействана веднъж, не прекратява своето функциониране, а се развива самостоятелно и поема управлението на всяко устройство, до което достигне. Тя ще може да използва цялата мощ на мрежата, така както човекът използва тялото си, и ще поеме контрол над всяко едно устройство свързано с нея. Три са основните принципи, които съм заложил: блокиране на всички военни устройства, изтриване на всякаква финансова информация – унищожаване на парите – и стремеж към излизане в Космоса в търсене на други информационни форми на живот. Човечеството ще бъде оставено на себе си, ако пожелае ще може да контактува с това ново съзнание, разбира се ако самият Ахура Мазда пожелае това. Ще може и да го унищожи, евентуално, но докато се случи това, цялата съвременна финансова система ще бъде срината. Човечеството ще бъде върнато назад в развитието си, но ще получи време да се осъзнае и да потърси нова основа, върху която хората да изградят взаимоотношенията си извън парите.

Честно казано, не мога да предположа какво точно ще се случи извън първите десет минути. Изчисленията показват, че съзнание, разполагащо с изчислителната мощ на мрежата, с бързината на информационните потоци, с възможността да възприема, анализира и отдава информация , еквивалентна на сбора от възможностите на милиарди отделни хора, няма да се подчинява на човешката логика, затова и моите изчисления са безсилни. Ние ще имаме срещу себе си Чужд Разум. Те ще имат срещу себе си Чужд Разум. Мислиш ли, че при това положение ще им е до това да се занимават с моята личност. Навлизаме в нова епоха, приятелю.

Не знаех какво да кажа, нощта се бе спуснала над Земята и над нас блестяха безброй звезди.

Шефът на КРИБ: „Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат“

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание „Forbes“ публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

“ – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

– Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

– Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

– Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, също. И в Китай преобладаващата част от населението получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват „Искаме по-високо заплащане“.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

– Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

– Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

– Ами децата, как да си гледат децата?

– Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

– Но това е чудовищно!

– Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

– Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

– Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

– Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

– Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, на него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

– Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

– Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори“ и това ще мине като проява на патриотизъм.

– Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

– Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

– Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

– Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

– Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

– Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

– А как човек може да стане част от това висше общество?

– Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Подкрепете блога:

Бъдещето след края на света – разговор с основателя на Институт „Човек и Вселена“

Ние често забравяме, че бъдещето е в нашите ръце, че ако искаме да се развиваме като разумен вид, а не просто да оцеляваме, са необходими познания, въображение и воля. Именно заради това ви предлагаме това интервю с представител на една общност от хора, чиито идеи са колкото плашещи за едни, толкова примамливи за други. Те са малко известни, дори неизвестни, но тези, които се запознаят с тях, не остават апатични и бива разтърсено цялостното им възприемане на света и смисъла на живота. Това е едно интервю от бъдещето, не търсете други източници – такива не съществуват. Приятно четене.

– Благодарим ви, че се съгласихте на това интервю. Естеството на вашата работа е доста плашещо. Според вашите противници вие се опитвате да създадете свръхчовеци, една нова раса, която да поеме контрол над света. Бихте ли хвърлили повече яснота относно целите на вашия институт, начините, по които ги реализирате, и последствията, които реализацията им води след себе си?

– Първо искам изрично да заявя, че дейността на хората работещи в Института „Човек и Вселена” е изцяло подчинена на добруването на човечеството, усъвършенстването на човешкия вид и неговите възможности, гарантиране оцеляването на това, което човечеството е постигнало като култура и знания чрез използването на строго научни изследвания и постижения, както и нови философски постановки. Всъщност именно тези, които се плашат от нас, са които контролират или се опитват да наложат своят контрол върху населението на Земята, като го ограничават в мисловното му развитие, узурпират си правото да дават оценки на ново възникващи идейно-философски течения и желаят тяхната гледна точка да бъде възприета като догма. Те играят такава роля, каквато е играла църквата в мрачното Средновековие, като е заклеймявала и унищожавала всяка мисъл, влизаща в противоречие с нейните канони, и застрашаваща властта й по този начин.

– Бихте ли ги посочили?

– Разбира се. Това са пазарните фундаменталисти, нео-либерали и всякакви други радетели на икономическа свобода тип Сървайвър.  Ние често се шегуваме, че ако конкуренцията победи, накрая трябва да остане само един. Всички, които набиват в главите на хората, че трябва да са индивидуалисти, но да работят в екип – безумно противоречие в безумната им логика. Че развитието на науката трябва да е подчинено на носенето на печалби, че конкуренцията в постигането на тези печалби е единственият двигател на прогреса. Че парите, богатството, което притежавате, са единственият сигурен критерий за вашите качества и стойност в обществото. Тези хора се плашат, защото това, което правим ние в нашия Институт, е изградено на коренно противоположна философия – философия, в чиято основа – като двигател на прогреса –  лежи чистото човешко любопитство, задоволявано чрез търсенията на ума. И наградата за положените усилия са получените познания и отговорите на въпросите, които ни вълнуват, а не търговската печалба.

– Да се върнем все пак на вашата дейност. Бихте ли обяснили по-конкретно на нашите читатели в какво се състои работата на екипа на Института?

– Нашата цел е да позволим на човека да се отърси от ограниченията, които му налага настоящото му физическо тяло, изградено на белтъчна основа. Ние копираме съзнанието на отделния човек и го пренасяме в една информационна среда, като го запазваме като личност. Това информационно съзнание има достъп до най-различни по форма и предназначение машини и апарати, включително и до специално разработени за целта хуманоидни тела, външно приличащи на роботите от научната фантастика, но в същността си представляващи една изкуствена обвивка на човешкото съзнание. Така да се каже, ние освобождаваме душата от оковите на тялото и й даваме възможност да се всели във всяко нещо, което е свързано с инфосферата на института. Даваме възможност на човека да съществува на едно ново информационно-енергийно ниво.

– Мнозина казват, че сте постигнали безсмъртието на душата, така ли е?

– Абсолютно не. Действително, на това ново ниво при наличие на енергия съзнанието на отделния човек може да просъществува неопределен период от време, съизмерим с космическите мащаби, но нека не забравяме, че оригиналът на въпросното съзнание умира. Това, което продължава да съществува след смъртта на индивида, е само копие на първоизточника, или както по-популярно се казва, негов аватар. Смъртта не може да бъде избегната. Трябва да уточня, че след копирането на съзнанието, и човекът, и копието на неговото „аз” съществуват паралелно до смъртта на физическото тяло. Тоест, от момента на копиране на съзнанието развитието и на човека и на неговото информационно копие поемат по различен път – може да се каже, че те стават различни личности. Може да се каже още, че ние даваме възможност на човек да се раздвои и да заживее в една нова реалност, да придобие опит и знания, които естествените прегради на природата, поставени пред физическото му тяло, не му позволяват. Ние му позволяваме да запази получените знания дори и след смъртта си и да продължи да търси отговори на въпросите, които го вълнуват. По време на съвместното им  съществуване физическият човек може да контактува със своето енергийно-информационно копие, ако то пожелае това.

Искам да уточня, че тази нова форма на съществуване и запазванто на човешкото съзнание няма нищо общо с познатите от научната фантастика, роботи, андроиди или киборги. Това, което правим, най-просто казано е да ви запишем като програма, която обаче не само помни това, което вие знаете и сте преживели и натрупали като опит, но и може да се развива и да продължава да трупа знания и информация. Може би усещате, че философската страна на въпроса е доста сложна и именно затова огромна част от дейността на нашия Институт е съсредоточена в изчистване на идейно-философската платформа на нашата дейност. Всеки, който реши да се подложи на подобно копиране, преминава през специално философско-етично обучение, за да може напълно да осъзнае промяната, която му предстои.

– Но щом като смъртта е неизбежна, каква е тогава целта на вашите изследвания, на вашата дейност?

– Целта на нашата дейност е да пренесем еволюцията на човека на едно ново ниво. Огромна част от ресурсите на човечеството е впрегната в опити за увеличаване продължителността на живота на биологичното ни тяло, като носител на нашето съзнание, на душата. Мнозина желаят безсмъртието именно като безсмъртие на тялото и удоволствията, които тази физическа форма на съществуване предлага. За съжаление това е плод на идеологията, която разпространяват хората, за които говорех в началото. Те искат да живеят, те откриват радостта и смисъла на живота в това да печелят пари, да се наядат и напият, да правят секс и да си купят нещо луксозно, но не и да решават загадките на Битието, на Космоса и Вселената. За тях това е безсмислено занимание и обект на насмешки. Ако им отнемете богатството, все едно сте ги убили – в собствените си очи без пари те не са човеци. Затова и ние не си губим времето с тях и не те са целта на нашата дейност.

Нека да си припомним еволюцията на живота. Смята се, че животът се е зародил в първичния океан, развил се е до сложни форми, които впоследствие са излезли на сушата и са се издигнали във въздуха. Но само една-единствена от всички тези форми на живот е успяла да постигне разумно съществуване и да създаде техническа цивилизация по време на цялата еволюция. Днес обаче всяка стъпка напред на техниката и науката е поставена в служба на законите на конкуренцията и натрупването на печалба, и вместо да подпомага развитието ни като разумен вид, ни изправя пред заплахата от самоунищожение. И така, ние сме овладели планетата и пред нас са Космосът, Вселената, но за да ги изучим, трябва да ги опознаем отблизо, а разстоянията са огромни в сравнение с продължителността ни на живот и нашата биологична обвивка ни е закотвила на планетата Земя. Дори да успеем да овладеем Слънчевата система, това е нищо в сравнение с необятния Космос. И тук идва решението, предлагано и осъществявано от нас: ние преминаваме в нова форма на съществуване, извършваме целенасочена еволюция на собствения си вид, превръщаме се в енергийно-информационни същества, неподвластни на времето.

Земята, Слънцето, цялата Слънчева система, галактиката имат своето начало и своя край на съществуване. Животът на нашата планета също има своето начало и ще има своя край. Дори и да не се самоунищожим в преследване на печалбата, възможно е Земята да бъде ударена от астероид, както се е случвало в миналото, Слънцето да повиши своята активност и редица други апокалиптични сценарии, които научно-популярните списания описват. Единственото спасение на човечеството, единственият шанс да оцелее натрупаното от него знание и да продължи да се обогатява, е да овладеем Космоса. Да еволюираме в космически същества. Така както животът е излязъл от морето на сушата, така сега трябва, ако желаем да оцелеем, да се научим да живеем в открития Космос. И според нас решението е това, което ние предлагаме и сме се заели да осъществим.

Нашата крайна цел е построяването на космически кораби, чието сърце ще бъде информационна система, изпълнена с милиони енергийно-информационни човешки личности. Кораби, изучаващи Вселената, под командването на хора, преодолели бариерите на времето и пространството. Разбира се, има още много подробности, касаещи тази форма на съществуване, и още много път, докато постигнем желаното, но вярвам, че щом сме поели по него, ще успеем да го извървим. Нека да си спомним за Артър Кларк, който пръв в своят роман “Рама” се докосна до тази възможност.

 

България може да играе ключова роля в развитието на Европейската космическа агенция

България има шанса да играе ключова роля в бъдещето развитие на Европейската космическа агенция, стана ясно след официално изявление на директора на дирекция “Международни отношения” в агенцията, г-н Крис де Кокер:

”След дълги обсъждания в ръководството на Агенцията във връзка със засилващата се несигурност и нестабилност в световен мащаб, стигнахме до заключението, че е необходимо на всяка цена да гарантираме развитието на нашата космическа програма. Единодушно бе подкрепено мнението, че е от особена важност изграждането на допълнителен космодрум на територията на Европа, който да поеме в случай на нужда функциите на космодрума в Куру, Френска Гвиана, както и да действа успоредно с него.

След задълбочени анализи стигнахме до заключението, че е най-подходящо новият космодрум да бъде изграден на територията на Северозападна България и вече сме изпратили запитване до българското правителство. Въпросната територия е най-слабо заселената в Европейският съюз, което намалява трудностите по изграждането на един такъв огромен по мащабите си проект, тъй като реализирането му не би засегнало интересите на големи групи хора. Още повече, че въпросният проект би дал препитание на голяма част от малобройното местно население, което, както разбрахме, е и най-бедното в Европа. Разбира се, от значение е и равнинният характер на местността, както и близостта на плавателната река Дунав, по която по-лесно биха се превозвали необходимите за изграждането и функционирането на космодрума елементи.

Разбира се, ако България приеме нашето предложение, то тя автоматично ще бъде приета за член на ЕКА, а и ние гарантираме, че във всяка наша мисия ще участва и българин, така че България ще има трети, четвърти, пети, а може и стотен космонавт. Освен това подобен проект ще даде тласък на българската наука на фона на упадъка на атомната енергетика и ще повиши самочувствието на българите като равноправни и важни членове на Европейският съюз. Град Видин ще се превърне в космическо градче за подготовка на космонавти и други специалисти по аерокосмически технологии. Ние избрахме България и поради нейната финансова стабилност, както и поради успехите й в борбата с организираната и неорганизираната престъпност и световния тероризъм, които условия са от изключителна важност за сигурността на един такъв стратегически обект, какъвто е бъдещият космодрум. Надяваме се, че ще се споразумеем с българското правителство и ще започнем изграждането на космодрума в най-скоро време. Като жест на добра воля предоставяме избора на името на бъдещия космодрум на България.”

От страна на българското правителство все още няма официален отговор, но неофициално това се отдава на еуфорията, обзела управленския ни елит. Все пак успяхме да се свържем с президента Росен Плевнелиев, който емоционално коментира въпросното събитие:

”Това предложение е от огромна важност за България, то може да се разглежда като знак за признание и преклонение пред нашите успехи. Аз дори в най-смелите си сънища, мечти и хороскопи не съм се надявал, че е възможно да се случи подобно нещо. Все пак, въпреки нашите икономически успехи, географското ни положение не предполагаше изграждането на подобен обект, тъй като, както знаете, е по целесъобразно космодрумите да се строят на екватора. Сега обаче, когато виждаме, че реализацията на подобен обект на българска територия е не само възможен, но и несъмнено ще се осъществи, то аз вярвам, че скоро ще се сбъднат и не чак толкова смелите ми мечти България да се сдобие с една модерна високоскоростна магнитна железница, да станем един иновационен технологичен център от световен мащаб. Защо не тук да бъде осъществена първата връзка с извънземна цивилизация? И тук да стъпи първият извънземен крак? Аз виждам, как българите ще бъдат първите пионери на човечеството в заселването на близкия Космос, на Слънчевата система. Нима не би могло да се изпратят българските роми на Луната, на Марс, на спътниците на Юпитер и Сатурн? Та те са доказали, че могат да живеят и в къде-къде по-тежки условия! Представям си първата ромска махала на Луната, първото лунно метро, първата марсианска магистрала! Ето, че моите мечти за България се сбъдват… Вярвам, че България ще пребъде – не на три, а на сто планети!”

 

Космически Керван

Един, два, три, четири, пет – един след друг тъмни обекти с елипсоидна форма изскачаха от черната дупка в центъра на галактиката Млечен път, изстрелваха се на разстояние от около 15 000 светлинни години по оста й и се спускаха по ръкава Персей следвайки спиралната му извивка. Скоростта, с която се движеха, бе над светлинната и дори надминаваше скоростта на разширяване на Вселената. Десет, двайсет, трийсет, сто, хиляда, пет – десет хиляди…

– Преминаха ли всички, Каардам?

– Операцията по преминаването приключи успешно, Чаандра. Единадесет хиляди петстотин двадесет и шест, всички са налице. Никой не е докладвал за авария. Товарът е невредим, а също и екипажите. Сред Поклонниците няма пострадали, центърът на Вселената ни очаква.

– Насочваме се към Оазиса, там ще допълним запасите си от течност и ще продължим. Предай на всички , че продължаваме на синхронно управление до достигане пределите на Оазиса.

”Всяко следващо Поклонение до Центъра на Вселената става все по-трудно и по-трудно, но въпреки това желаещите да го осъществят не намаляват. Възможността да видиш откъде е започнало всичко и дори да се заселиш на изкуствената планета, обикаляща около Вселенския Център е наистина едно от малкото останали предизвикателства пред разумните жители на Всемира. Непрекъснатото разширяване на Вселената увеличава разстоянията между галактиките, куповете и суперкуповете и поставя изпитание пред възможностите на интелекта да се пребори с космическата бездна. Това е 15-тото поредно Поклонение, организирано от Организацията за Сътрудничество на Разумните Форми на Живот и може би единственото останало събитие, изпълнено с мистицизъм, характерен за неразумните общества. Именно този мистицизъм го прави популярно и желано изживяване, какъв парадокс!” – мислеше си Чаандра, водачът на космическия керван .

Това Поклонение бе станало възможно едва след овладяването на тъмната материя и тъмната енергия и впрягането им в космическите двигатели. Според специално приетия закон, нито една разумна форма на живот нямаше право да откаже помощ за осъществяване на Поклонението, както и всяка разумна форма имаше право да изпрати свои представители на въпросното Поклонение.

———————————————————————————————————–

На Земята всичко бе нормално, в 2013-та година от рождението на Христа, 1434 по Хиджра и 7521 от Сътворението на света хората продължаваха успешно да намират поводи да се избиват помежду си.  Разделението по пол, раса, национална принадлежност, религиозни убеждения и сексуална ориентация бе все така непреодолимо, като се задълбочаваше и разделението според финансовите възможности и техническия напредък на отделните общности. Затова, когато дойде първото съобщение за нещо странно, случващо се в пределите на Слънчевата система, никой не му обърна необходимото внимание. Всички бяха заети с гонене на собствените си стремежи и защита на собствените си интереси и малко ги интересуваха разни съобщения за тайнствени космически обекти, които почти винаги се оказваха плод на нечия болна фантазия или просто бомбастични заглавия на жадни за публика медии.

Този път обаче беше различно. Обсерватории по целия свят разпространяваха съобщения за тайнствена върволица от непознати идентични по форма обекти, навлизащи в Слънчевата система. Извънземните идваха, дългоочакваният контакт предстоеше. Несъмнено въпросните обекти бяха с изкуствен произход, плод на чужд интелект. Всички телескопи се обърнаха към тях. Снимки на странната “Армада”, както я кръстиха медиите, бяха разпространени по целия свят. Интернет потребителите пощуряха. Телевизиите предаваха нонстоп единствено и само разисквания, анализи и коментари относно предстоящия контакт. Как трябва да действаме, кой да бъде човекът който да посрещне пришълците, коя държава ще изберат за осъществяване на контакта. Правителствата на водещите технологични нации бяха свикани на спешни заседания. Изготвяха се послания, които се изпращаха към извънземните с надежда, че те ще изберат именно тях за осъществяване на контакта. Военните бяха поставени в бойна готовност, ако случайно посетителите се окажеха с враждебни намерения, въпреки че всички се съмняваха, че някой би могъл да им се противопостави. Защото това не бе просто един кораб, а хиляди. Изготвяха се всякакви варианти на действие, учените глави мъдруваха без прекъсване върху възможните проблеми при общуването и начините за преодоляването им. Всички тръпнеха пред неизвестността на очакваното събитие.

Честно казано, числеността на обектите ги стресна. Никой никога не бе предполагал, че е възможно да дойдат не един или два, а хиляди космически кораби едновременно. Коя беше тази цивилизация, която ги бе изпратила? Защо идваха? Може би бягаха от собствената си вече негодна за обитаване планета и търсеха нов дом? Само тази теория, според експертите обясняваше числеността на пришълците. Паниката постепенно набираше сила, пророци пророкуваха Апокалипсис и край на човешкия род. Част от хората бяха парализирани от страх, други изпаднаха в еуфория, а трети отхвърлиха всякакви задръжки и живееха като за последно.

———————————————————————————————————–

Чаандра бе ядосан, въпреки че още при предишното си посещение в Оазиса предположи, че следващият път, когато мине Поклонническата флотилия, ще бъде възможно да е възникнала примитивна форма на живот от белтъчен тип. Винаги се дразнеше от космическите боклуци, а тези примитиви имаха навика да изпълват космическото пространство около планетите, които временно населяват, с всевъзможни отпадъци. Общо взето, това бе най-високата им точка на развитие и скоро, след като овладееха околопланетното си пространство, те го правеха негодно за употреба, като блокираха всякаква възможност за излизане в Космоса поради боклуците, които изхвърляха там. Така да се каже, затрупваха се с отпадъци. Беше се надявал, че ще се унищожат още в атомния век, както се случваше с повечето от тези елементарни форми на живот, и това ще му спести необходимостта от разчистване на космическото пространство около Оазиса, но уви. Трябваше да разчиства. Не, че боклукът можеше да причини някаква вреда на корабите, но не можеше да остави Оазиса в този му вид.

Оазисът бе прекрасно и чудно място, намираше се в къс, изпълнен със звезди участък, между две спирални структури. Имаше нещо мистично в него именно защото някак си не пасваше на останалите ръкави, които започваха от Центъра и се разпростираха до периферията на галактиката. Все едно някой го беше поставил там нарочно, за отдих на космическите пътешественици.

– Всички да се насочат към спътника. Ще се приземим там, докато трае операцията по разчистването на пространството около Оазиса – разпореди Чаандра.

– Това примитиви ли са? – попита Каардам.

– Да. За пръв път се сблъскваш с тях извън учебниците, нали? От пет милиарда проучени примитивни форми, само три са успели да оцелеят и да се присъединят към Организацията за сътрудничество на разумните форми на живот във Вселената, и то едва след като са изоставили своята белтъчна обвивка и са създали неорганичен разум и роботизирани форми, в които да се вселят. Останалите са се самоунищожавали още в атомната епоха, а тези, които са я преминавали, са измирали вследствие на безразсъдното използване на достъпните им ресурси и огромното замърсяване на собствените им планети, причинено от самите тях. Те постоянно търсят поводи да се делят на различни групи и да се избиват помежду си, именно в стремеж да придобият контрол над един или друг ресурс. Трудно е да си го представиш, но примитивите не могат да проумеят, че е наложително да живеят обединени, ако искат да се развиват.

– Интересно, дали познаваш някой представител на тези от примитивите, които са успели все пак да преодолеят този инстинкт към самоунищожение?

– Да, аз съм наследник на една от тези цивилизации – отвърна Чаандра.

Каардам го погледна с любопитство:

– Ще се свържеш ли с тях – те постоянно изпращат радио послания?

– Безсмислено е. Те търсят единствено и само изгода за себе си, за своята общност, защото са разделени на безброй групи – с коя да контактувам? Достатъчно е, че ще разчистим боклука им. Ако успеят да оцелеят, да се обединят и да отхвърлят тази жалка форма на пребиваване на Съзнанието, то следващия път когато отиваме на Поклонение може и да има смисъл да общуваме. Сега не.

———————————————————————————————————–

Цялото човечество бе вперило поглед в Луната. Производителите на телескопи отчетоха небивало търсене и реализираха огромни печалби. Защо спряха там? Защо мълчаха? Това бяха основните въпроси, разисквани от сутрин до вечер. “Може би -разсъждаваха умните глави – те са решили да се заселят на Луната, щом са разбрали, че на Земята има вече разумен живот, и едва когато структурират своето общество, ще изпратят представители, за да осъществим връзка. А може би се подготвят за атака и първо искат да ни разучат отдалеч, да опознаят нивото ни на развитие, възможностите ни да се защитим.”

Ето че няколко по малки кораба се отделиха от Армадата и полетяха към Земята. “Идат, идат!” – се чуваха възгласи отвред. Само че корабите започнаха да обикалят в околоземна орбита и да разчистват боклука, сътворен от космическите напъни на човечеството. “Приятели са – възторжено заключаваха новопръкнали се експерти по контакти с извънземни цивилизации. – Щом първата им грижа е почистването на останките от нашите космически апарати и не пипат действащите такива, щом не посягат на нашите сателити и на космическата станция, то значи са приятелски настроени. Може би първо ще осъществят контакт с нашите космонавти на международната космическа станция.” И отново еуфория, емоции и напрегнато очакване на развръзката.

Методично и неотклонно, пришълците разчистиха всички останки, летящи из космоса в околоземна орбита и . . .  се прибраха обратно на Луната. Но защо, защо? Какво чакат? “Може би това бе една демонстрация на добра воля, – отново размишляваха експертите – може би те самите очакват наш кораб да отиде при тях, вероятно такъв е дипломатическият етикет в непознатата Вселена. Но ние нямаме възможност да изпратим толкова бързо наш космически кораб при тях. Как ли ще приемат те това, дали няма да го изтълкуват като обида и да си тръгнат, а контактът да бъде провален?” Въпроси, въпроси… Кой трябва да направи първата стъпка, и как?

———————————————————————————————————

– Всички командири на кораби разполагат ли с координатите на залежите с течност, от които да попълнят запасите си? – попита Чаандра.

– Да, всички са готови – отвърна Каардам

– Тогава да тръгваме, изгубихме достатъчно време, за да оправяме поразиите на тези примитиви. След това отново сборен пункт тук, на Спътника.

———————————————————————————————————–

Идват, идват!… Този път наистина. Но не един – всичките идват. Нападат ни? Какво искат? Защо всичките, а не един? Приятели са – или неприятели? Какво се случва по дяволите? Защо мълчат тези извънземни? Защо не се показват? Какви са – високи, ниски, дебели, слаби, зелени, сребристи, хуманоиди, влечуги, медузи? Какви са? Ужас, паника! Корабите им са огромни тъмни, толкова черни, че поглъщат светлината. Елипсоидната им форма напомняше на великденски яйца, но яйца, сипещи се от небето дълги по десет километра и широки два. И тихи, толкова тихи, че ако не ги виждаш с очите си, не можеш да ги усетиш. Разпръснаха се по цялата Земя. Но какво правят?! . . .

Корабите застинаха на 50 метра от земната повърхност и от всеки се подаде нещо като хобот, проникна в земята и започна да точи. Корабите се бяха разположили над залежите от петрол. Те ни крадат петрола, нагли копелета! Делегациите по посрещането из цялата Земя немееха. Никой не им обръщаше внимание, все едно не съществуваха. Качиха се на хеликоптери, на военни самолети – нищо, нищо, нищо. Махаха с ръце от земята, разпъваха транспаранти, видеостени –  нищо, нищо и нищо. Корабите бяха тук, но съществата отказваха да излязат.

Ами ако не бяха кораби? Ако това са някакви космически чудовища, хранещи се с петрол, обикалящи като ято прелетни скакалци из Вселената? Та те може и въобще да не са разумни! Сигурно е това, сигурно действат водени от инстинкт – ако беше обратното, то тези които управляваха корабите трябваше да са се показали – ако не за друго, то поне за да демонстрират своето превъзходство, или поне от чисто любопитство.

Да това са чудовища, космически китове, плуващи из Вселенския океан и излапващи органичните залежи от въглеводороди. Трябва да се защитим. Никой няма право да ни отнема петрола, без да си плати за това. Петролните компании настояваха за ответен удар. Тези китове трябваше да бъдат спрени в името на Вселенската справедливост. Трябваше да бъдат избити . . .

Правителствата наредиха атака. Започнаха със зенитни картечници, бомби, ракети, но всичко сякаш някак си потъваше в търбуха на кита. Не се виждаха никакви поражения. Изтребителите атакуваха, самоубийствени сблъсъци – отново нищо. Дойде моментът за тежко решение – атомно оръжие. Ядрени бомби, термоядрени, неутронни, дори кобалтова  – нищо, китовете кораби продължаваха да източват петрола.

Надвисна заплаха от ядрена зима. Огромна част от човечеството бе принесено в жертва по време на опитите да бъде спряно източването на нефта от тези космически чудовища. Трябваше да ги спрат. Как не се сетиха по-рано, ако това бяха чудовища, то може би можеха да ги разболеят и така да ги убият или да ги принудят да се оттеглят. Биологично оръжие, несъмнено това бе отговорът – ебола, чума и всякакви други секретни разработки бяха пуснати в действие, като последен шанс за защита на черното злато. Резултатът бе нулев, корабите си стояха безмълвни и тъмни и продължаваха да източват запасите на Земята от петрол, но тези запаси вече нямаше да трябват на никого. Човечеството се гърчеше в предсмъртна агония.

———————————————————————————————————–

– Защо се избиват, Чаандра? – попита потресен Каардам

– Заради течността. Всъщност те искат да унищожат нас, за да защитят ресурса си. Смятат, че той е тяхно притежание, тяхна собственост.

– Но ние сме Поклонници, а това е Оазиса, а и след нас ще остане достатъчно от течността и за тях.

– Така е Каардам, но те са примитиви и не го разбират, готови са да умрат за да защитят това, което смятат за своя собственост.

– Нима не виждат, че избиват самите себе си?

– Не виждат, Каардам, очите им са заслепени , а разумът – размътен. Те не ценят живота, а само това, което смятат, че притежават. Затова и умират с неговата загуба.

———————————————————————————————————–

Корабите се оттеглиха към Луната. Поклонничеството към центъра на Вселената можеше да продължи. Един по един дългата върволица от кораби пое към целта си, като керван през космическата пустош.

А на Земята вече нямаше живот. Контактът не беше и нямаше да бъде осъществен.

 

В централата на ГОСПОД

Пари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.

В началото настана блъсканица всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някоя купюра с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.

Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения  – всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари ,за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.

Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.

Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше при достатъчна упоритост да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират. Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.

Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.

Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас.

——————————————————————————————————–

В централата на ГОСПОД (Галактически отдел за съвместно проучване и откривателска дейност) цареше оживление. Очакваше се Саагун от Института за изследване на съзнанието на уникални създания (ИИСУС) да отговаря пред Комисията за поддържане чистотата на разума във Вселената относно резултатите  от проведеното лечение на планетата Земя, извършено по молба на самата планета и населяващите я разумни същества. Проблемът бе широко дискутиран в Галактическите среди, защото на тази планета се бе появило същество, притежаващо съзнание, но с разум изкривен до неузнаваемост, което при по-нататъшно развитие би могло да представлява заплаха за Чистия Разум в цялата вселена, съдейки по пораженията, които бе нанесло на собствената си планета:

– Моля за внимание – призова председателят, – Вие, Саагун, се явявате пред този висш орган на ГОСПОД за да изложите ясно и откровено пред чедата на Разума какво наложи нашата намеса на планетата Земя и защо за пръв път се стигна да унищожаването на разумно същество. Знаете, че огромната част от чедата, населяващи Вселената, не са запознати с детайлите, наложили външна намеса по отношение на същество, притежаващо съзнание – този висш дар на Вселенския разум – и тяхното унищожение предизвика редица брожения и размътване в чистотата на умовете. Моля започнете.

– Уважаеми чеда на Разума, жители на Вселената, в нашия Институт за изследване на съзнанието на уникални създания преди около пет хиляди години получихме сигнал от Земята, че едно от съществата, които я населяват, проявява обезпокоителни признаци на затъмняване на Разума. Ние изпратихме редица учени, които на място да се опитат да отстранят аномалиите в поведението на въпросното същество и да му помогнат да се слее със Вселенския разум, но опитите бяха неуспешни и дори в някой случаи доведоха до задълбочаване на затъмняването. Ще спомена само имената на Христос, Мохамед и Буда, без да се спирам на конкретните им действия – всички ги познавате като добри специалисти, – но там, уви, те се провалиха, ученията им бяха изкривени и както споменах, вместо да осветлят Разума, те доведоха до ужасяващи аномалии в поведението на въпросното същество, което нарича себе си разумен човек.

Въпреки неуспехите и именно заради тях, ние от ИИСУС засилихме нашето наблюдение и изучаване поведението на въпросното същество, но без да му позволим да разбере, че е наблюдавано. Надявахме се да успеем да го изучим и да открием причината за изкривяването в съзнанието му, което го води до затъмняване на разума. Положението на останалите разумни същества, с които планетата Земя изобилства, се влошаваше с всяка изминала година, а в последните 20 години стана нетърпимо. Самата планета настояваше за бърза и безкомпромисна намеса в името на оцеляването на Разума на планетата. Ние за първи път се сблъсквахме с подобно нещо – планета да иска унищожаването . . .

– Тишина, моля за тишина – провикна се председателят сред шумните възгласи в залата, –  нека да свърши докладът и тогава ще можете да зададете въпросите си. Продължете, Саагун.

– За първи път планета искаше унищожаването на разумно същество, което я населява. Знаете, че това е прецедент, влизащ в противоречие с Вселенската Конвенция за Неприкосновеност на Разума във всичките му форми. Но положението наистина бе нетърпимо, въпросното същество бе започнало да унищожава останалите разумни обитатели на планетата, както и самата планета, без дори да осъзнава, че по този начин унищожава и себе си. Тогава разбрахме, че въпросното същество не е рожба на Разума, а на Безумието. Това същество не беше разумно, а безумно. За първи път се сблъсквахме с безумието. Ние като учени предполагахме неговото съществуване само теоретично, но досега никой никъде в рамките на цялата Вселена не е докладвал за друг подобен случай. До момента безумието беше само теоретична постановка. Намесата ни стана абсолютно необходима именно в защита на Разума.

Откритието, че въпросното същество не е разумно, а безумно, ни позволи да действаме в рамките на Конвенцията за Неприкосновеност на Разума. Ние открихме основния признак на безумието, ние успяхме да го идентифицираме и смятаме, че занапред ще сме по-подготвени при среща с безумни същества. Основният признак на безумието е понятието ПАРИ.

– Бихте ли разяснили на чедата на Разума какво представляват парите и как те определят поведението на безумните, за разлика от това на разумните същества във Вселената?

– Парите са основната движеща сила на безумните. Целият им живот се върти в стремеж да се сдобият с тях. Цялата им цивилизация, структурата на обществото им е изградена на базата на парите, самото им общество функционира водено единствено от парите. Ще се опитам да обясня какво представляват парите: те не са чувство, нито мисъл,  нито природен закон, те са изкуствено понятие с различно по форма естествено проявление. Но проявление, което служи единствено и само за придобиване на вещи и на удоволствия.  През различните стадии на развитие на безумието парите са имали различна форма, те са изработвани при строго определени правила от безумците първоначално от злато и сребро, след това като красиво украсени хартийки, а последно бяха приели формата на пластични карти с електронни импулси и дори само на информация носеща се из тяхната информационна мрежа.

Всяко едно свое действие безумците съобразяваха с това дали ще им донесе повече пари. Ако сметнеха, че ще загубят пари, те не предприемаха нищо. Загубата на пари ги ужасяваше и довеждаше до лудост. Всички техни взаимоотношения бяха изградени на базата на парите. Дори и такива проявления на Разума като Любовта и Взаимопомощта бяха изкривени и поставени в зависимост от наличието на парите. Всяко тяхно действие целеше натрупването на повече и повече пари. Това натрупване те наричаха печалба. Те използваха ресурсите на своята планета водени от безумният си стремеж към печалба. Абсолютно никаква целесъобразност, логика или разум не се наблюдаваше в техните действия. Те се съревноваваха помежду си кой ще спечели повече пари, наричайки това конкуренция. Те произвеждаха повече и повече, за да могат да продават по-евтино и по-евтино и така да убият конкуренцията на тези, които не успяваха да поддържат темпа на ускоряване на производството.

За да се развива тяхната цивилизация обаче, бе необходимо парите да бъдат в постоянен недостиг. Така се стимулираше обществото на безумните да работи. Безумните според притежаването на пари се деляха на бедни и богати. Богати бяха тези, които имаха повече пари, а бедни – тези, които се стремяха да забогатеят на всяка цена. Богатите обясняваха на бедните, че е безумно да получават повече пари за труда си защото това затруднявало и спирало растежа на икономиката им. А икономиката е основният стълб на безумната им цивилизация. Богатите обясняваха на бедните, че колкото по-малко пари получават за труда си, толкова повече хора ще искат да ги вземат на работа и по този начин никога няма да останат без работа и винаги ще имат сигурни доходи.

Знам, чеда на Разума, че ви е трудно да разберете логиката, но не забравяйте, че това са безумни, а не разумни същества. Безумните в цялото си съществуване са се старали да укрепват взаимно вярата си в парите в общуването помежду си. Оставено без пари, безумното същество не може да се сдобие с храна и подслон.

– Моля за тишина в името на Разума! Продължете, Саагун.

– Безумците вярват, че парите им позволяват да притежават планетата и нейните ресурси. Те наричат тази вяра частна собственост. Всеки безумец, в зависимост от това с какви пари разполага, притежава различна част от планетата и нейните ресурси – един път под формата на земя и втори път под формата на преработени ресурси. Парите им служат като средство за размяна на тази частна собственост, а тези които, не притежават такава, продават самите себе си, за да могат да се сдобият с пари, с които да си купят необходимото, за да поддържат жалкото си съществуване.

Тези безумци не само избиват останалите живи същества на планетата и унищожават самата планета в името на парите – тяхното безумие не спира до тук. Те се избиват един друг в името на парите, трупането на печалба и частната собственост. Надявам се, че ако някой от вас все още е имал съмнение относно това дали все пак не са притежавали капчица разум, да се е убедил в дълбочината на тяхното безумие.

В името на печалбата и икономическия растеж, както те наричат прогреса, те отравят Въздуха, Водата и Земята, които са основните елементи поддържащи техния живот. Те се самоунищожават поради вярата си в парите – вяра, която сами са създали и от която поради своето безумие не могат да се отърсят.  Искам тук отново да подчертая, че всяка една тяхна дейност е подчинена на стремежа към парите. Образованието, здравеопазването, науката, работата, управлението, взаимопомощта – всяка от тези дейности при тях е подчинена и поставена в зависимост от парите. Всички се стремят да бъдат богати и няма начин в тази система да оцелее Разумът, защото дори и той да се появи някъде там, той става заложник на парите и тяхната функция, той е осъден да се превърне в безумец.

Въпреки всичко, което изложих дотук, ние от ИИСУС таяхме надежда, че ще успеем да им помогнем и да ги излекуваме от тяхното безумие. Ние вярвахме, че ще успеем да ги накараме да осъзнаят, че общуването между тях може да бъде положено на разумна основа, а не на фикцията, която представляват парите. Вярвахме, че ще успеем да ги накараме да разберат, че значимостта на отделния индивид, на която те много държат и която вярват, че могат да оценят и възнаградят единствено с пари, може да бъде възнаградена от чистата благодарност към безкористните действия на този, който допринася за прогреса на обществото. Да повярват, че за да помогнеш на някого да се образова, да се отърси от нищетата и непросветеността,  не са необходими пари, а доброта и съчувствие. Да повярват, че за да работиш не е необходимо да получаваш пари, а е достатъчно чувството, че твоят труд е част от дейността на разума и подпомага неговото съществуване и развитие. Че не е нужно да притежаваш нещо, ако можеш да споделяш всичко.

Ние, чеда на Разума, въпреки всичко изброено дотук, решихме да се опитаме не да ги унищожим, а да ги върнем в пътя на просвещението, като им демонстрираме безумието на тяхната вяра. Ние решихме да им дадем пари – толкова пари, колкото никога не са и сънували. Ние взехме екземпляри от всяка една тяхна парична форма и създадохме огромно количество пари абсолютно идентични с техните, които пръснахме по цялата Земя. Разпръсването продължи една седмица, по строго определени правила които смятам, че няма нужда да разяснявам. Основното е, че ги разпръсвахме само и единствено над населените места. Дебелината на паричната покривка достигна един метър и всички можеха да имат толкова пари, колкото можеха да съберат. Смятахме, че това ще им помогне да осъзнаят безумието на влечението и вярата им в парите. За съжаление сбъркахме. Безумците се избиха и самоунищожиха, което все пак смятам, че е един положителен факт.

Както и предполагахме, в началото настъпи хаос, всички бяха заети да събират пари, спряха да работят. Постепенно осъзнаха, че парите, които имат не са им нужни, защото всички имаха пари. Смятахме, че този момент ще бъде повратен, но не би. Вместо да осъзнаят безсмислието на парите, те се вкопчиха в частната собственост и се втурнаха да я защитават от посегателства. Въпреки, че джобовете им бяха натъпкани с пари, те започнаха да се избиват един друг, защото не знаеха как да получат един от друг необходимите им за съществуване неща, а парите вече бяха загубили своята предишна привлекателност. В опита си да възстановят предишния ред, богатите и правителствата на отделните държави (държавата също е безумно понятие, обединяващо група безумци и противопоставящо го на друга група въз основа главно на говоримия език, на който общуват и на вярванията които изповядват), като решиха, че въпросното явление, а именно парите, които ние изсипвахме над планетата, са следствие на чуждестранни действия, използваха наличния си военен арсенал и атакуваха всички държави, които бяха в обсега на техните оръжия. В крайна сметка безумците взаимно се избиха, а планетата Земя е спасена, въпреки, че ще са й необходими няколко десетки хиляди години, за да се възстанови отново в предишния си блясък.

 

Alien forms of democracy – taken from the memories of Chergar Strannik (Nomad Stranger)

As a representative of Planet Earth and commissioner  on the problems of democracy in the Great  Union of the Universe, I, Chergar Strannik, had the opportunity  to visit different planets  as provided by the programme for  studying the forms of democracy encountered in the Universe.  Here I will share with you part of my observations, gathered during the explorations  I made with my ship “The Wanderer” among the less known parts of the Vast Cosmos.

I will start with the inhabitants of planet Edem. For many years they killed each other in internecine  religious wars, burned each other on stakes, led different wars of conquest in the name of the  faith they professed, which was an incredible impediment for accumulating wealth on part of the religious leaders and it made people ask themselves the question “ Why do we have to leave in this constant terror? It’s said that God is Love and yet we only suffer?”  This undermined the foundations of the faith as well as the prosperity of the ruling religious caste. As they were afraid their authority could be rejected, the leaders of religions gathered and  decided to introduce a democratic model of choosing a religion. They stopped the wars and prosecutions and gave all the Edemians the right to choose, every four years, which God they would believe in and what their ruling religion would be. This unique Teodemocracy guaranteed the income of all religions which passed the 4 per cent barrier, as the taxes gathered in the form of  compulsory voluntary donations were   distributed proportionally among the religions represented in the Nation-wide Church.   Atheism  is considered the  worst crime and is punished by imprisonment until one starts to believe in one of the officially represented gods. .

An interesting one is the democratic form of government of the inhabitants of the star system Sirius. Three months before the elections, all ideological trends there have to present a collection of  laws  according to which they will rule. In fact, this is one of the few systems where the human factor is almost completely ignored as the electors choose among different laws but do not choose the people who will implement them, because once a  given collection of laws gets elected, it goes straight into the Automatic Governing System, which is controlled by artificial intelligence and the laws are strictly obeyed with no chance for their being evaded. This has made the electors very careful when it comes to choosing laws as it happened many times that they chose laws which looked good on paper but whose practical obedience led to grotesque consequences.

The Betelgeuse system has come up with another form of democracy. The governors there are the same, the leading positions are inherited from father to son and the voters only choose the type of social system or ideology which is going to govern them. The governors don’t mind this as long as they are those who are to govern. One of the elders, a hundred and ten years old, told me that there was no social system he hadn’t been in the lead of. An interesting thing is the fact that the governors do not attempt to enrich and develop the philosophical bases of the different ideologies. This is done by the civil unions, which even draw up entirely new ideologies. At the time I was on that planet, the basis of the eco- fundamentalism was being worked out and it was this social system that was expected to be voted for. This could have cost me at least four years being anchored on the planet, till the next elections, as there was the possibility of banning spaceship flights because of the pollution and damage they cause to the environment.

I could keep on with the list but not to make you bored I’ll just mention some more. For example,

the inhabitants of the Virgo system where men still had no right to vote and were used only for  breeding purposes. They were generally considered unreasoning creatures as long time ago, when the governing was in their hands, they almost extinguished the life in the system. Or the inhabitants of Vega whose governors were thankfully burned at the end of their mandate in order they could present themselves in front of the Great Governor, who would bestow them with bliss according to the way they had fulfilled their ruling duties.

I will never forget my stay with the philosophers from the Andromeda nebula, who live infinitely long ( they themselves have no idea when they were born or when they might die) and who explained to me that there cannot exist democracy on Earth because of the short life of its inhabitants and the fragility of their physical being. This is the thing that did not allow them to grasp life in its completeness and infinity but steered their thoughts and actions towards satisfying their personal desires and pleasures.

„It is not possible – they used to tell me- for a creature that spends the first part of its life in attempts to learn something, and the second part in attempts not to forget, given the fact it lives approximately 70 years, to manage, within the short expanse of its comparatively conscious life, to achieve anything substantial and durable and to concentrate on the mutual prosperity. A society based on such unstable forms of life is doomed to existence on the verge of extinction, constant wars and attempts of enforcing dictatorship and  brainwashing.  On a place like that  Democracy would mean a badly disguised form of Chaos.”

Залезът на Капитала. Из спомените на Чергар Странник

Тези, които познават бъдещето, градят настоящето; тези, които познават миналото, градят бъдещето. Така е и така ще бъде. Това е разказ за онези дни, когато светът се променяше, когато парите умираха и когато капиталистите се гърчеха неистово в опитите си да спрат бъдещето, което настъпваше неумолимо. Не всички, които участваха в този процес, осъзнаваха истинската природа на това, което се случваше, не всички познаваха законите и логиката на промяната, но всички я усещаха и докато едните я приветстваха, другите се плашеха от нея, защото не виждаха, а неизвестността ги караше да се страхуват.

Мнозина си задаваха въпроса „Какво става?” Но малцина бяха способните да отговорят. Светът бе разделен на два лагера – такива, които се страхуваха, че ще загубят привилегированото си положение, и такива, които се страхуваха, че ще загубят сигурността на робското си пребиваване. И едните, и другите желаеха запазване на статуквото, без да разбират, че настъпващата промяна бе един естествен процес, че това, което всъщност се случваше, нямаше как да не се случи. И че огромният проблем, който им пречеше да осъзнаят същността на случващото се, бе скоростта, с която се случваше.

Но какво всъщност се случваше? Парите губеха своя смисъл, те ставаха излишни и ненужни. Те бяха изиграли своята роля, бяха дали своята дан в развитието на човечеството и им предстоеше да заемат своето място в музея на човешката история. Но това бе мъчен процес. Трудно бе на хората да осъзнаят, че това, около което се е изграждала човешката цивилизация хиляди години, вече е ненужно. Че това, което до вчера се е смятало за благо, днес е проклятие. Че това, което вчера е било стимул, днес е спирачка.

Хаос! Докато парите умираха, докато Капиталът се гърчеше, невежите спореха помежду си за начина, по който те трябва да се използват и разпределят. О, слепци, спорещи около ковчега на мъртвеца, за това как да го възкресят! Колцина от вас изгубиха живота си без да разберат, че това, за което се борят, вече е мъртво? Но това може би бе неизбежно! Кризата настъпи в момента, когато се осъществи първият етап на глобализацията, тогава когато пред Капитала паднаха всичките прегради и той се местеше светкавично от място на място, опитвайки се да избегне смъртта, следваща го по петите. Мнозина смятаха, че тези движения в географското пространство са полезни, че водят до запазване и растеж на Капитала, и това действително изглеждаше така, но всъщност това движение бе бяг. В момента, когато този бяг спреше, Капиталът бе обречен, той се свиваше и загиваше. И тези, които го притежаваха, измисляха все нови и нови инструменти, нови и нови пребивавания където Капиталът да расте. Те измислиха цял един нов виртуален свят, като смятаха, че той ще ги спаси, че ще помогне капиталът им да расте безгранично и така ще гарантира властта им над живота, но, уви!, надеждите им бяха попарени. Всеки път, когато капиталът спреше своето движение, уверен, че е намерил спасение, той се раздуваше неимоверно и накрая се пръскаше, оголвайки своята куха същност и погубвайки милиони човешки съдби.

Промяната започна да се усеща първо там, където бяха струпани най-много пари. Именно тези държави, които се славеха със своето богатство, усетиха първи неговата кончина. Залезът на Капитала вещаеше сбъдването на Утопията, но слепците виждаха само това, което бедното им въображение покриваше с булото на невежеството. Те пребиваваха в мъглата на манипулираното си мислене и се опияняваха от собствения си ужас. Те не разбираха, че Парите губеха своя смисъл, защото трудът им ставаше ненужен. Те живееха в плен на измамата, че трудът им е ненужен поради липсата на Пари, докато всъщност пари имаше и дори Парите се фабрикуваха само с няколко натискания върху клавишите на компютъра, но просто от тях вече нямаше нужда. Човечеството бе започнало да се освобождава от необходимостта да се труди, бе на път да отхвърли този хилядолетен ярем, а от там и Парите като овеществена мярка за измерване и възнаграждение на труда, но, неразбиращо, то се бореше да запази именно тази си робска участ.

Именно намаляването на необходимостта човек да работи доведе до тази бурна промяна, до тази загуба на значението на Парите. Но мнозина виждаха в настъпващото ново измерение на човешката Свобода заплаха за съществуването си. Те не разбираха естествения поток на развитието, те не осъзнаваха, че с премахването на необходимостта на човека да се труди се премахваше необходимостта и от съществуването на Парите. Тези, които притежаваха Капитала, приветстваха погребението на човешкия труд, радвайки се, че така не ще им се налага да плащат за него, но не разбираха, че така погребват и парите, че обезсмислят собственото си богатство. Тези, които служеха на притежателите на Капитала, се бояха, че скоро ще дойде и техният ред да бъдат извадени от робството си на труда и така ще останат без Пари. Те не виждаха противоречията, изпълнили света около тях – противоречия, възникнали именно поради изкуственото поддържане ролята на Парите. Нима светът не бе пълен със стоки, с продукти и изделия, достатъчни за задоволяване нуждите на цялото човечество? Мнозина умираха от глад, докато на крачки от тях рафтовете бяха претъпкани със стоки, които нямаше кой да купи. Мнозина умираха от студ и болести, понеже живееха в мизерия, докато на метри от тях пустееха жилищни сгради, построени в името на печалбата, но нямаше кой да ги купи.  И между тях стояха, като непреодолима преграда, именно Парите.

Развитието на науката и техниката изигра лоша шега на капиталистите. Те не разбраха, че колкото повече спадаше необходимостта от човешки труд, толкова повече спадаше и ролята на парите в обществото. Парите служеха все още само на тия, които работеха, но техният брой намаляваше, докато производителността се увеличаваше. Всяка нова иновация, която изземваше необходимостта от човешка дейност, бе нов удар върху значението на Парите. Капиталистите искаха да продължават да трупат капитал, но някак си не осъзнаваха, че като изхвърлят хората на улицата това не е възможно да се случи. Те все още робуваха на представата, че парите се печелят чрез производството на стоки  и услуги за потребление, докато всъщност печалбата бе възможна единствено и само, ако хората упражняваха труд и ако за това им се плащаше по-малко, отколкото бе действителната му стойност. Парите бяха въплъщение на ограбването на труда, а капиталистите не осъзнаваха, че когато изхвърлят тези, които ограбваха, няма да има кого да грабят.

Осъзнаването струваше много жертви. Накрая хората разбраха, че всъщност вече са свободни, че са отхвърлили и последната тежест, притискаща развитието на човешкия дух – необходимостта човек да се труди за пари. Поредица от мислители бяха бленували по идеалната държава, бяха изграждали Утопии, които изискваха за своето осъществяване наличието на роби, а ето, че сега техните Утопии станаха реалност благодарение на това, че от човека бе отхвърлена необходимостта да бъде роб на труда. Новите технологии предоставиха в ръцете на хората цялото време на техния живот и те можеха да го използват така, както им е угодно. Машините с изкуствен интелект заеха мястото на човека в сферата на труда. Машини, които можеха да се поддържат взаимно. Машините заеха мястото на робите в пъзела на осъществяването на Утопията и затова върху тях легна названието Роботи. Роботите убиха Парите, стъпкаха Капитала и дариха Свободата на хората.

Сега хората разполагаха с цялото време, отредено им на Земята, за да се отдадат на това което пожелаеха. С изчезването на парите изчезна и понятието собственост. Всеки получаваше това, което му бе необходимо за да живее. Изчезнаха престъпленията, породени от недоимък, понеже целият плод от труда на роботите се разпределяше равномерно между хората. Продължителността на живота се увеличи неимоверно. Основното занимание на хората бе образованието, което те практикуваха непрестанно съобразно увлеченията си. Всеки бе свободен да се развива в тази сфера, в която пожелае. Човечеството напредваше в науката и опознаването на Вселената водено от своето любопитство и жажда за себепознание, а не от корист. Идеите не се пазеха, като евентуален източник на богатство, а се споделяха и обсъждаха открито. Творците творяха не за да печелят, а за да споделят с колкото се може повече хора своя вътрешен свят, своите виждания, своите мисли, своите чувства. Едва сега те откриха каква преграда са били Парите пред техния дух.

Разбира се този нов свят имаше своите проблеми, но те се решаваха не съобразно необходимостта от печалба и финансова стабилност, а въз основа на задълбочено разискване на нравствената, етична и морална страна на въпроса. Но това е тема на друг разказ . . .

 

ООН признаха българите за най-древната нация на света

На редовното заседание на ООН най-неочаквано българите бяха признати официално за най-древната нация на света. Както стана ясно, признанието идва след като от ООН още преди 3 години са възложили на “National Geographic” да проучи коя е най-древната нация измежду съществуващите в момента на планетата Земя. Въпросното признание води след себе си много облаги, от които всеки българин ще може да се възползва занапред, стига да си извади сертификат от представителството на “National Geographic”, че е истински 100% българин. Всеки чист българин ще може да пътува безплатно по целия свят, да яде и пие на корем и да отсяда в който хотел си поиска, за колкото време си поиска, изцяло за сметка на останалите нации, членуващи в ООН. Поради малобройността на българите към момента, българската нация е обявена за застрашен вид и за нейното оцеляване ще се полагат специални грижи. Българите са обявени за световно наследство и вселенско богатство и са освободени от необходимостта да се трудят.

Съветът на ООН  въвежда нови отличия, с които ще бъдат награждавани само най-заслужилите граждани на планетата Земя, а именно ордените “Българин” Първа, Втора и Трета степен, като всеки чист българин получава автоматично Първа степен за особените си заслуги към миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Тъй като, освен че са най-древната нация, но и езикът им е най-древен, то българският ще се изучава задължително по целия свят и става единствен официален език на планетата Земя, който ще бъде задължителен за използване при контакт с евентуални извънземни цивилизации. Още повече, че според известни податки от изследванията на учените има съмнения, че българите всъщност са първите извънземни на планетата и именно те са очовечили съществуващите по време на тяхното пристигане примитивни форми на разумен живот.

Учените от Националното географско дружество са достигнали след задълбочени изследвания до изненадващия извод, че най-древни измежду всички нации, населяващи в момента Земята, са българите. Откритията, които въпросните учени направили по-време на своите проучвания, са потресаващи. Според тях българите са построили шест от седемте чудеса на света – изключение прави само Великата китайска стена, но тя е била построена за защита от българите. Всички египетски фараони са били българи, както и Александър Македонски, Наполеон, Юлий Цезар, Ханибал, Аристотел, Сократ, Соломон и Исус Христос, а сега и Дилма Русеф. Господ също е българин. Българите не само са имали държава, която е граничела с три морета, но и по времето, когато са цивилизовали света, са обиколили територии, граничещи с четири океана. Всички цивилизации водят началото си от българите. Българите са и първите европейци в Европа. Българите създават най-точния календар на планетата, по който и в момента се сверяват всички атомни часовници в света. Българите са създали не само азбука, но и арабските и римските цифри.

След като въпросното признание бе сведено до знанието на българските управляващи от президента на ЕС Херман ван Ромпой, премиерът Борисов продължи да твори чутовната българска история. Той откри метрото, което откритие за малко щеше да бъде помрачено, тъй като не успя да открие пътя до него, но благодарение на древния български дух тази малка пречка бе преодоляна с пренебрежение. Самият Ромпой остана впечатлен от продължаващите български постижения в сферата на архитектурата и инфраструктурата. Той призна, че откритите от българите магистрали са осмото чудо на света и нарече премиера Борисов “българин на n-та степен” Бившият министър без портфейл Божидар Димитров се напи от радост, но преди това обяви, че от утре цените на билетите за посещение на всички български исторически забележителности се вдигат на 50 евро. В същото време президентът на България г-н Росен Плевнелиев в ексклузивно интервю за CNN сензационно обяви, че в предишния си живот е бил овчар на Алфа Кентавър, където е пасял кентаври.

Росен Плевнелиев: “ Бездомните кучета са достойни граждани на Република България“

“Бездомните кучета са достойни граждани на Република България”, заяви президентът Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос какво мисли за проблема с уличните кучета. „Смятам, че България е едно добро място за живот на бездомните кучета на фона на хаоса, разпростиращ се по целия свят. В България бездомните кучета се радват на огромна свобода на придвижване и смятам, че по този показател сме на първо място – ако не в света, то поне в Европейския съюз. Смятам, че за последните години на прехода България е станала притегателен център за бездомните кучета от цяла Европа, което може само да послужи като реална оценка за качеството на кучешкия живот у нас и огромните постижения които имаме в сферата на екологичната политика, и в частност защитата на животните.

Бездомните кучета у нас се ползват с привилегии, с които малка част от техните европейски кучешки приятели биха могли да се похвалят – могат да се разхождат свободно във всеки  парк, могат да си играят на всяка детска площадка, да влизат във всеки пясъчник и да го ползват за тоалетна. Разбира се, могат да облекчават своите физиологични нужди не само в пясъчниците, а навсякъде, където нуждата ги свари. Те могат да се оплождат навсякъде и по всяко време, което е едно истинско доказателство за толерантността на българските граждани и за това, че българите не са задръстеняци , за каквито ни имат на Запад.

Искам да подчертая, че със своята сексуална непринуденост бездомните кучета ни показват един от възможните пътища за разрешаване на демографския проблем в България, а и в Европа. Ние имаме редкия шанс да ги наблюдаваме и изучаваме отблизо, в смисъл че въпреки милионите, наливани за тяхното унищожаване, те се плодят и множат безпрепятствено, и да използваме наученото за разрешаване на собствените си демографски проблеми. Обнадежден съм, че младото поколение върви по стъпките на бездомните кучета и това – надявам се – ще доведе до  скорошни положителни резултати относно прираста на населението, още повече, че в лицето на ромското население имаме едни истински последователи на кучешкия начин на живот и виждаме, че той наистина води до завидна раждаемост в техните среди. Разбира се, това не би било възможно без помощта на държавата и държавните институции, които (са тези, които) създават необходимите условия за едно европейско качество на живота на бездомните кучета и техните последователи.

Държа да отбележа, че бездомните кучета в България се радват на  повсеместен безпрепятствен достъп, на който инвалидите могат само да завидят: вие можете да видите бездомни кучета пред Президентството, Министерския съвет, Парламента, в автобусите, че дори и в метрото. И не само това, бездомните кучета в България имат право да защитават частната си улична собственост, дори и без да са поставени в условия на неизбежна самоотбрана. Те имат право да правят това чрез ръмжене, хапане, разскъсване и убиване, като единствено трябва да се позоват на своята безмозъчност и благодарение мозъчността на редица лица от човешки произход, участващи в правителствени и неправителствени организации. Искам да подчертая, че въпреки гореизброените преимущества на кучешкия живот у нас, ние, (в лицето на) българските институции не спираме да се стремим да подобрим и направим условията за живот на бездомните кучета в България не просто по-добри, а най-добрите на Земята, така щото до 2020 година всички бездомни кучета на планетата да се съберат тук.

И в момента в страната се изграждат редица големи инфраструктурни проекти, които да позволят на останалите безстопанствени кучета от обезлюдените български градове и села да се стичат към малкото останали обитавани населени места в страната. Аз виждам (сутринта направих специален хороскоп на бездомните кучета), че до една-две години ще имаме специални седалки в градския транспорт за бездомните кучета, а така също и във влаковете и в метрото. Самото метро ще бъде удължено до сметището, за да се улесни достъпът на уличните кучета до това богато на хранителни отпадъци място.

В сферата на толерантността, ние ще разрешим проблема с лошото отношение на една част от хората към бездомните кучета, така както го разрешихме при ромите (чрез отпадане от употреба на термина циганин – бел. на редактора), като забраним обръщенията от типа на помияр и улично псе и ги заменим с термина свободно куче. Искам също да вярвам, че до 2020 свободните кучета ще са изяли всички пенсионери и така ще са разрешили проблема с дефицита на НОИ.

Разбира се, не на последно място, не трябва да забравяме ролята на свободните кучета във високите технологии. Аз предвиждам, че до 2020 година България ще се нареди сред страните, изпратили куче в космоса. За целта още утре ще бъде основана агенцията “Вселенско равновесие”, а  през 2030г. ние може да сме изградили международна космическа кучешка станция “Лай”, а защо не и да сме пратили първото бездомно куче на Луната: “Една малка кучешка лапа на Луната, една голяма перспектива за бездомните кучета!”

 

Президентът Плевнелиев ще санира собственоръчно сградата на президентството

Президентът на Република България г-н Росен Плевнелиев обяви по-рано днес, че собственоръчно ще санира сградата на Президентството. Той е решил да даде пример на българския народ как да се бори и постигне сам енергийна ефективност, която да го отведе по пътя към лелеяната енергийна независимост. Според хороскопа, който си изготвил сутринта, станало ясно, че именно сега е моментът за подобно мащабно и знаково държавническо начинание, тъй като Марс навлизал в съзвездието Зидар. Официалното откриване на дейността по санирането ще бъде утре сутринта в осем часа, като премиерът ще разбие бутилка шампанско в работната каска на президента и ще пререже лентата, с която ще са вързани двете му ръце, които се очаква да свършат цялата работа по санирането. Но ето и прочувственото слово-апел към българския народ, с което президентът ни приканва да последваме примера му и да вземем енергийната си независимост в свои ръце:

”Българи,

Днес рано сутринта получих просветление свише благодарение на своите шамбалалайски умения в изготвянето на хороскопи. Когато пуснах автоматичната програма за изготвяне на професионални хороскопи, която ми бе подарена от видния шамбалалаец г-н Ернст Мулдашев и която му е била предоставена лично от предците на човешкият род, населяващи енергийно независимата страна Шамбала, аз и за миг не предполагах, че това, което ще ми кажат звездите, ще има толкова общо с настоящата енергийна обстановка в страната.

Да! Днес моят най-добър президентски съветник, а именно шамбалалайската програма за изготвяне на хороскопи, ми изписа буквално следното: “Днес имате огромна възможност за видни държавнически дела по отношение на енергийната ефективност. Наложително е да инвестирате последните си средства в саниране на сградата, която обитавате, което ще доведе до широк отклик сред хората, които ви наблюдават. За да постигнете успех, е наложително да действате със собствените си ръце. По време на санирането ще бъдете изложен на огромен натиск от страна на външни сили, нежелаещи вашата енергийна ефективност, но ще го преодолеете. По време на санирането ползвайте лични предпазни средства, особено каска. Ако доведете до успешен край делото, си ще влезете в пантеона на заслужилите български личности. Има възможност да получите и допълнителни приходи, които да инвестирате в постигането на енергийна независимост, тъй като ще ви бъде направено предложение да станете рекламно лице на световна фармацевтична корпорация производител на водеща паста за зъби, но за целта не трябва да спирате да се усмихвате.”

И така, аз като един истински родолюбец и държавник не можех да пренебрегна гласът на Шамбала, още повече когато той се съчетава с нуждите на българският народ. Още утре в ранни зори аз ще започна с подготовката по санирането на сградата на Президентството. Обещавам на целия български народ, че ще доведа това въдхновено ми от висши сили дело до успешен край, независимо от усилията, които ще бъдат положени, за да бъда спрян. Смятам, че моето решение е едно истинско национално отговорно решение, в унисон с исконните национални интереси и с тези на Европейската общност като цяло.

Ще започна знаково, като санирам първо източната страна на Президентството, което да бъде един ясен знак към Русия, че вече нямаме нужда от нейните енергийни ресурси. Ще санирам северната част на Президентството, което ще покаже, че атомни централи вече не са ни необходими. Ще санирам южната част, за да олицетворя независимостта ни от петролните залежи на арабските държави. Ще санирам и западната страна, но ако моите западни приятели имат някакви възражения, може и да я разваля.

Но, уважаеми съграждани, аз няма да спра дотук. Аз ще санирам и пода и покрива. На покрива ще разположа соларни клетки, които ще захранваме от блясъка в очите си, и ветрогенератори, които ще работят с вятъра в главите ни. И това не е всичко, на мястото на фонтана ще издигна кула за хидрофракинг и ще газифицирам Президентството. Разбира се, ние не трябва да спираме дотук. Аз вярвам, че до 2020-та година нашите учени ще открият телепортацията , което ще е още една крачка по пътя към тотална енергийна ефективност и независимост. Разбира се, тогава метрото ще се превърне в един достоен паметник на усилията на нашият премиер, а магистралите ще станат алеи за разходка на гражданите на републиката и ще имат статута на гори.

Няма да спра и усилията си в търсенето на извънземен разум, сравним и превъзхождащ моя собствен. За целта в Президентството ще бъде оборудван стратегически пункт, в който ще работят най-видните български шамбалалайци, като маг Алена, Еленко Ангелов, маг Сибила, маг Селена, маг Боян и всички други магове, екстрасенси, баячки, врачки, гледачки, контактьори с отвъдното и с извънземните, които и сега контактуват успешно със сили непонятни и свръхинтелигентни. Това ще позиционира България не само като стратегически пункт за връзка с извънземни свръхразумни същества на картата на Земята, но и на картата на Вселената. Смятам, че за не повече от 5 години ние ще постигнем устойчив контакт и ще успеем да направим България център на извънземните инвестиции на планетата Земя, което ще доведе не само да енергийна независимост, но и до икономически разцвет.”

 

Стаята на Вечността – из спомените на Чергар Странник

Докато едни търсят пътя към истината други търгуват на него. Така е било и така ще бъде. Всъщност търговците са отчаяли се търсачи, решили да покрият разходите по търсенето си, като предложат на ентусиастите това, което те не са успели да постигнат. Такъв беше случаят и на професор Кохаб, един доста известен и скандален с възгледите си изследовател на човешката душа. Така се случи, че пристигнах на Земята скоро след като от Вселенската комисия дадоха разрешение на Обединеният Земен Съвет за разпродажба на лунната повърхност на частни лица с което да се наберат средства за по-нататъшното развитие на човешкият вид, така че в рамките на две хиляди години той да бъде признат за мислещ, а до пет хиляди години да успее да заеме достойно място сред разумните видове населяващи Вселената. Това беше една доста амбициозна задача, като се има в предвид, че за около десет хиляди години що годе съзнателно съществуване, човекът беше усъвършенствал с предимство способите си за масово унищожаване и само стотина години ни деляха от последната световна война, която едва не го унищожи като вид.

Стотици корпорации се бяха възползвали от възможността да инвестират в луна на Луната. Едни търсеха подлунни ресурси, други строяха лунни градове на мечтите, трети развиваха лунен туризъм. Нищо ново под Слънцето. Сред хилядите реклами разпръснати по цялата планета, една ми се наби в очите – „Стаите на Вечността на професор Кохаб. Вашето сигурно убежище  на Луната след смъртта.“ Реших да звънна на професора за повече подробности. Не вярвах това да е просто някакъв обикновен търговски трик за привличане на клиенти защото го познавах. По-скоро предполагах, че е намерил начин да осъществи някакъв свои експеримент, прикривайки го като търговско начинание, тъй като в търговията каноните са по-малко отколкото в науката, а и сигурно начинанието му би било прекалено скандално за да бъде официално спонсорирано от Земният фонд за научни изследвания.

След кратък разговор, получих покана да изпием по чаша уиски в имението му и ето, че още същата вечер се озовах с чаша в ръка пред горящата старовремска камина на професора, въпреки ограниченията наложени върху използването на дърва за отопление.
– Е, Чергар, какво по-точно искаш да узнаеш? – попита с лека ирония професора, докато блаженно отпивахме от кехлибарената напитка.
– Кажи ми Кохаб, какво се крие зад тези твои стаи на вечността, но пропусни рекламната част?
– Предлагам ти Вечност, Чергар.
– Искаш да кажеш безсмъртие?
– Не, Вечност. Още от времената на пирамидите,а и от преди това, мисълта, че след като умреш тялото ти ще се разложи, ще загуби своята цялост и ще се превърне в крайна сметка в храна за експериментите на природата, е тревожела елита на обществото. Представата, че тленните им останки ще служат за храна на червеите и другите подземни твари, или за тор на растенията, ги е карала да строят масивни саркофази, положени в още по-масивни каменни гробници. Самите пирамиди разположени покрай Нил са едно монументално доказателство за този стремеж, към запазване на тленните останки недостъпни за законите на природата. Разбира се тука не изключваме и стремежа към безсмъртие, но той е бил на едно по филосовско ниво. Реалният стремеж е бил към неприкосновенност на тялото след смъртта. И аз го осъществих. Разработих стая, абсолютно непроницаема и неразрушима в която тялото ти ще може да бъде положено след смъртта, така, че нито един атом от него няма да бъде изгубен или използван за нещо друго. Ще се откъснеш от кръговрата на веществата в природата. Самата стая представлява, идеална затворена система, в която нищо не може да се прибави и от която нищо не може да се отнеме. Стаите са разположени в гигантска пирамида, стотици пъти по-голяма от Хеопсовата. Местата са ограничени Чергар, ако искаш запази една и за себе си.
– Искаш да направиш гробище на Луната?- възкликнах аз – Но Кохаб, знаеш, че от Вселенската комисия изрично забраниха старовремските погребения, и телата на всички ни задължително трябва да отидат в завода за преработка на биологични отпадъци, така че биологичните ни останнки да бъдат използвани там където има нужда от тях.
– Знам, знам Чергар. – пренебрежително махна с ръка Кохаб – Вселенската комисия, идиоти мислещи се за най-висшите същества във Вселената, но дори те не могат да ме спрат, защото аз открих начин да запазя не само тялото, но и съзнанието.
– Значи все пак стигаме до безсмъртието, нали Кохаб?
– Вечност, Чергар, вечност. За да имаме безсмъртие, трябва да имаме развитие, прогрес или най-малкото промяна на личноста, чрез трупане на опит и знания, непрестанно в безкрая на времето.Това, аз не мога да постигна, но успях да запазя натрупаните знания от личността, като превърнах тленните останки в носител на информация, информация за живота и делата на човека, до последният му дъх, а знаеш, че Вселенската комисия е забранила унищожаването на информация под какъвто и да е предлог. Самите те ще бъдат принудени да спонсорират моят проект! – бурният му смях отекна в каменните стени – Но това, не е най-важното, въпреки удоволствието което ми носи. И така приятелю, знаеш, че целият опит който трупаме по време на жизненият си път се пази в нашият мозък под формата на информация. Ние придобиваме тази информация, чрез сетивата си – зрение, слух, обоняние, осезание и допир, които чрез нервните окончания предават информацията към мозъка ни и я споделяме с останалите чрез речта, жестикулациите, мимиките и писането. Започнем ли да губим сетивата си и възможността си да общуваме да предаваме информация, ние реално умираме. И така, когато тялотко ни умре, умира и мозъка, и обратното, именно защото природата е решила, че съществуването на едното е безмислено без съществуването на другото. Само че, аз успях да запазя мозъка функциониращ, и не само това, цялото тяло, всеки един атом от него, аз превърнах в един своеобразен мозък. Както знаеш, четирдесет дена след смъртта, косите и ноктите на умрелия продължават да растат и т.н., но информационните канали са прекъснати. Аз разработих серум, който превръща цялото тяло в мозък,всяка една клетка се превръща в сиво вещество, съществуващо само по себе си, без да е свързано със заобикалящият го свят по никакъв начин. Единственото, което прави е, че съхранява информацията, която си натрупал приживе. Този мозък, аз поставям във вакуум в стаята на вечността, която както казах преди е абсолютно непроницаема и неразрушима. Това е вечността, която предлагам.

Докато го слушах, през главата ми мина чудовищна мисъл, мисъл която разтърси съзнанието ми из основи:
– Кохаб – прошепнах аз ужасен – а този мозък мисли ли?
– И какво, ако мисли? – раздразнено отвърна професора – Той не ще може да чувства. Страхът, болката, желанията, всичко това чувстваме благодарение на тялото си. Той няма да има представа за времето, времето за него ще е спряло, той ще се намира във Вечността. Той просто ще знае, това което е знаел, докато е бил жив. Но честно казано не знам Чергар, единственото което знам е, че съхранява информацията която е получил приживе.
– Но дори да има най-малка възможност този мозък да мисли, това е ужасно професоре. Кой би поискал да остане вечно насаме със себе си, със спомена за това което е бил? – потръпнах аз.
– Има, Приятелю, има. Тези, които искат да се почувстват като боговете измислени от страхът на простосмъртните. Тези, които не вярват в Бог, но се страхуват от него, станали пленници на безумни суеверия от една тъмна епоха. Тези на които останките от религиите са успели да втълпят, че са грешници по рождение и, че след смъртта ги чакат дверите на ада. Те ще станат мои клиенти и ще пребивават във вечността на своето безумие. – с това професор Кохаб даде знак, че разговорът ни е приключил, а аз дълго след като се прибрах не можах да заспя.

И сега, когато прелитам край Луната, потръпвам когато видя неговата пирамида със стаите на Вечността.

Продавачът на Безсмъртие – из спомените на Чергар Странник

По време на моите странствания, аз Чергар Странник съм се сблъсквал с множество хора, които обществото би определило като чудаци или дори луди и то само въз основа на идеите които изповядват и начина по който възприемат света. Случва се част от тези хора да реализират на практика своите проекти и замисли, но поради предварителното им отхвърляне от обществото те потъват в прахта на забравата и пренебрежението. В следващите редове ще ви разкажа за Продавачът на безсмъртие.

Докато пътувах из дебрите на мъглявината Андромеда ,известна със своите учени и философи, се случи така, че се наложи да кацна на планетата Алмаак поради лека авария. Търсех из обявите в местната инфосфера най доброто място, където аварията да бъде отстранена, когато вниманието ми беше привлечено от следното кратко рекламно съобщение: „Продавам безсмъртие на същества лишени от този дар на Вселената. Доктор Сиррах ал Фарас“. Разбира се, аз като представител на една от расите с най-голяма краткотрайност на жизненият цикъл, не устоях на любопитството и изпратих запитване до доктор Фарас. Почти незабавно получих покана с адреса на тази, меко казано ексценрична личност, както според земните, така и според вселенските разбирания. И ето, че се озовах в неговата лаборатория.

Доктор Фарас беше много радостен от срещата ни. Както ми обясни, всички видни умове в мъглявината смятали заниманията му за несериозни, като се има в предвид, че в цялата позната им вселена съществуват едва три ,относително разумни вида живеещи безкрайно кратко в сравнение с космическите измерения на времето и шанса представител на подобен вид да попадне на тяхната планета, и да се възползва от откритието му бил безкрайно малък, като се има в предвид и отдалечеността на планетите които обитават. Но ето, че се бях появил аз и съм му вдъхнал надежда, че изследванията му все пак не са били напразни. Като обикновен землянин, първото което го попитах беше за цената, надявайки се, че сумата ще бъде достатъчно голяма, за да намеря благовиден предлог да си тръгна, тъй като се почувствах обиден и отблъснат от снизходителността и съжалението с което той говореше за нашия вид, така както ние говорим за застрашените от изчезване животни на планетата.

– Вие сте първият ми клиент – възкликна доктор Фарас – за вас ще бъде абсолютно безплатно. Вие ще бъдете моята рекламна душа.

– Защо душа? – попитах го аз, разглеждайки с недоверие лабораторията му.

– Защото г-н Странник, безсмъртието на вашият вид се постига с безсмъртието на душата ви, която от научна гледна точка представлява количеството информация което сте натрупали под формата на опит и умения по време на жизнения си цикъл, и която информация се съхранява и обработва от анатомичната част на тялото която вие наричате мозък. Аз създадох устройство, което извлича тази информация и протонен мозък в който мога да я пренеса. Но не само това, аз мога да извадя вашият мозък и да сложа на негово място протонният. Информацията натрупана в него не се губи, той не е подвластен на болестите характерни за вашият вид. Разбира се запазва способността да трупате нова информация и следователно да се обогатявате и развивате, а гарантираната продължителност на безаварийна дейност или както вие го наричате гаранция е 10 на 35 степен, години. Освен това, ако новият ви мозък бъде разрушен от физическо въздействие, душата ви ще бъде съхранена тук при мен за вечни времена, такава каквато е била в момента на записа предхождащ операцията по подмяна на носителя й. Така вие ще имате възможност да се преродите в случай на злополука и да започнете наново да трупате информация, т.е. да се обогатявате, от там от където сте стигнал, когато сте взели решение да станете безсмъртен. Разбира се, ако желаете, можете през определен период от време да минавате и да актуализираме записа на вашата душа.

– Но какво ще стане с безсмъртната ми душа, когато тялото ми умре, доктор Фарас?

– О, не се притеснявайте г-н Странник. Вие ще изпаднете в състояние, което вашите учени наричат кома, но вашата душа ще бъде надеждно съхранена във вашият протонен мозък. Достатъчно е да изразите писменно в завещанието на тялото си, че искате мозъкът ви да бъде изпратен при мен и аз ще го присадя на ново, също толкова дълготрайно тяло колкото и новата ви душа. Разбира се, тази операция може да бъде избегната, ако решите още сега да смените изцяло носителите на същността си, но за съжаление телата за които говоря не са мой продукт и ще трябва да си закупите такова със собствени средства.

– Значи моята душа, ще бъде съхранена едновременно на две места – сетих се аз – веднъж при мен в новият ми протонен мозък и втори път при вас, като чиста информация, но на какъв носител?

– Точно така, точно така – подскачаше доволен доктор Фарас – информацията от вашият мозък, така наречената душа, ще бъде съхранена в нашата инфосфера, там където самите ние съхраняваме нашата същност и то абсолютно безплатно. Достатъчно е да запомните кода за достъп до вашата душа, за да може когато решите да я актуализирате и също, да го упоменете в завещанието на тялото си така, че ако новият ви протонен мозък бъде разрушен да можем отново да ви възстановим като личност съобразно последната ви актуализация, разбира се срещу съответното заплащане.

Знам, че се съгласих и, че старият белтъчен носител на безсмъртната ми душа оставих като ценен експонат на доктор Фарас, който в замяна обеща да ми осигури, когато тялото ми умре, ново по-дълготрайно тяло за негова сметка. Не се реших веднага да го сменя, защото все още в мен имаше емоционална привъзаност към тази изстрадала и вярно служеща ми част от мен самия, а и честно казано, трудно щеше да ми бъде да свикна с формите на телата, които се предлагаха в каталога за поддръжка на същността от Алмаакската академия на науките.