О, Бизнес!

О, Бизнес!

Три години работодателят роден
как специалисти търси. Медиите наши
трепетно повтарят на бизнеса ревът.
Вайкане ужасно! Тринайсети път
алчни бизнесмени заплати намалят,
че и ги не плащат, и за глоби зовът.
Злобни, уродливи! Крещят ли, крещят!
Домусчиев безумний отворил портфейла
и вика: „Парите! Къде са ми парите!
И работодатели тръгват с викове сърдити,
И „Няма специалисти“ гръмовно медии разпра.
Работници отговарят с други вик:“Е…се в гъза!“
И с нов дъжд от попържни, псувни и клетви,
работниците наши на минимални заплати,
напускат и отлитат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само и само напред
и не ще да спомня, мизерни заплати
нито ужасни и гнусни условия на труд.
Бизнеса се вайка. Работници летят,
в чужбина отиват, там ще стоят.
Работодател се гърчи: „Кой ще работи
на минимална заплата? Кой ще му плаща яхтата,
колата?“ Смята като хищник, реве като свинкя,
на фалита близък вижда здрава примка.
Кат дебили тичат из медиите тук,
не сещат ни срама, ни разум, напук.
Зовът е отчаян: „Печалба веч няма!“
Три години хора само напускат, специалист не иде,
от никъде роби взорът не види
и глупаци бедни не фърчат към тях.
„Фалираме, Бойко! Помогни на нас.
Да станем кат Ксеркса, с безчислена сган.
Пусни бежанците, тук да работят,
печалбата наша да утроят. Щом има за назе
и за тебе ще има, ти само ни дай рая работлива.“
И тогава Бойко, наший генерал,
ревна гороломно:“Верни олигарси,
и цяла България гробище да стане,
аз вам ще доставя безработна сган,
за вас да работи, аз да управлявам.
Фалит да настъпи не позволявам!“
При тез думи силни, олигарси горди
вдигнаха цените за робските орди,
тихи, работливи! О, съдбовен час!
Бизнеса премахна и ставката за стаж,
заплати намалят, цените растат, но никой не идва.
Бизнесът трае, фалитът е близо
и сладката радост до крак да измрът
от глупост безмерна в тоз красив кът,
с алчност огромна в погледа тъп.
„Световния бизнес сега нази гледа,
на нашта печалба нека завиди.
Да вдигнем заплати? Как ли пък не!
Вместо да платиме, фалит по-добре!“
Няма веч заплати, всичко е печалба!
Всеки бизнес – робство, служителя -роб,
работата – мъка, печалбата – блян.
Последните инженери изчезнаха там.
„Кой ще ни работи?“ – някой си изкряска
и неграмотни роми наеха завчаска,
като демони черни във фабрики празни,
да глозгат на бизнеса миризливия труп.

Училището не е място където да умреш

Няма бъдеще държава, на която децата умират в училище.

Родители

Свидетели сме на пореден трагичен инцидент в българско училище и, ако приемем случилото се с мълчание и с тайното облекчение, че това не се е случило с нашето дете, то значи, че ние вече не сме хора и не е чудно, ако децата ни подивяват по-бързо от изхвърлено на улицата куче. Защото училището не е място където да умреш, не е място където да оставиш детето си за да ходиш да слугуваш, докато го чакаш да порасне и да заеме мястото ти. Не мислете, че случилото се не ви засяга, че то не се е случило във вашия клас, във вашето училище, във вашия град, то се е случило във вашата държава. То се е случило там, където би трябвало да се учи как да се живее, а не как да се умре.

Кажете честно, колко често във вашето училище се провеждат родителски срещи и когато се провеждат, ходите ли на тях и обсъждате ли там темите от които се възмущавате вкъщи? Доволни ли сте от образованието, което получават там вашите деца, не от оценките, от образованието? Смятате ли, че знанията и уменията които децата ви получават в училище ги подготвят за бъдещия свят? Познавате ли родителите на съучениците на вашето дете, учителите, директорите, условията в училището? Интересувате ли се въобще или нямате сили за това, достатъчно е само  детето да няма двойки и всичко е наред?

Днес уви, това което преди децата научаваха от улицата, сега го научават в училище. Училището е превърнато в улица по която детето ви да крачи, колкото се може по бързо и ако е късметлия да оцелее. Училището е съвайвър, но без награда, оцеляване по пътя на ада към безпросветния живот на бъдещото поколение. Ако и след този случай си мислите, че децата ви ходят на училище, то значи всичко е загубено. Децата ви не ходят на училище, те ходят на школа по физическо оцеляване, или в най добрия случай в школа по роботика, но роботите са те самите.

Родители,

Ако сте родители, спрете децата си от училище поне за една седмица. Организирайте вие родителска среща, не училището, Вие. И кажете ясно, че не може повече да продължава така. Ако не, то поне не правете повече деца.

„Череп, кредит и хазарт“ из „Неприключенията на Зомбайо“

Наближаваха коледните и новогодишните празници, всички се бяха отдали на любимото си задължение да купуват подаръци и навсякъде цареше прекрасно стресово-празнично настроение. Зомбайо също бе в плен на емоционалния празничен стрес, но по-голямата част от емоцията бе породена от факта, че няма да успее да изпълни празничното си задължение за покупка на подаръци поради липса на достатъчно пари. Всъщност Зомбайо не се оплакваше от работата си, дори бе горд с нея, самия факт, че работеше за един от най-богатите бизнесмени вече го издигаше едно ниво над останалите. Когато бе в компания не пропускаше да се похвали с последния модел автомобил купен от шефа му, както и с последното му завоевание от нежния пол. Но най-голям респект върху приятелите му оказваше историята за това, откъде идваше прякора на неговият бос, а прякорът на неговия бос бе Черепа. Повечето хора, които не знаеха истината, си мислеха, че „Черепа“ идва от изключително добре оформената черепна кутия на този бизнесмен, но всъщност почти всички бизнесмени притежаваха това телесно достойнство. Всъщност названието „Черепа“ бизнесмена заслужено бе получил от своята благотворителна дейност в сферата на археологията, заради нея той бе получил като награда от министъра на културата, оригинала на посребрената чаша на хан Крум, изработена от черепа на най-върлият му враг, византийският император Никифор I Геник, разбира се, след като първо и бе направено копие, което да бъде изложено в Националния музей. Самата чаша бе открита благодарение на неговата благотворителност.

За съжаление обаче, в момента дори всички тези факти събрани заедно, не успяваха да повишат празничната съставка в емоционалния стрес на Зомбайо. Зомбайо нямаше пари, а приятелката му Зомбайка, ако не получеше подобаващ подарък, нямаше дълго да остане с него въпреки обаятелното влияние на факта, че работи за най-богатия бизнесмен в държавата. На Зомбайо не му вървеше много със Зомбайките и си даваше ясна сметка, че ако позволи влиянието от постиженията на шефа му върху нея да намалее и тя реши да го напусне, трудно ще си намери нова Зомбайка. А напоследък Зомбайо се чувстваше разкъсван и между патриотичния повик да си направят малък Зомбайчо от една страна и от постоянният недостиг на пари с които да го гледа от друга. Като цяло живота се оказа по труден и сложен отколкото Зомбайо предполагаше, докато усвояваше в училище уменията необходими за да си намери работа. Всъщност той все още не можеше да разбере защо намирането на работа не му гарантираше достатъчен доход, който да покрие неговите нужди. Дефакто намирането на работа и сдобиването с пари се оказваха две различни неща, между които нямаше почти никаква връзка. До празниците обаче оставаха прекалено малко дни за да се отдава на подобни сложни разсъждения, той трябваше да намери някакво решение на финансовия си проблем, ако искаше да не изгуби своето престижно положение в очите на другите Зомбайовци. Реши да се обърне директно към своя шеф с молба да му вдигне заплатата, все пак той бе един от най усърдните и ерудирани негови работници, той бе специалист с отлична диплома.

Зомбайо не за пръв път щеше да говори с Черепа, но за първи път това щеше да е по личен въпрос. Когато му спомена за какво иска да помоли, Черепа му каза да се качи в апартамента му на последния етаж на офис сградата в която се помещаваше седалището на фирмата. Това бе голяма чест, която обаче още повече изнервяше Зомбайо. Настъпи съдбовния час и Зомбайо пристъпи със свито сърце в покоите на Черепа. Шефът му седеше в полумрак зад масивно дървено бюро, вероятно от палисандър, а в ниша на стената зад гърба му бе поставена при специално осветление прословутата чаша от черепа на император Никифор. В стаята не се виждаше друг стол където Зомбайо би могъл да седне и той пристъпваше неловко от крак на крак, дори вече съжаляваше, че се бе решил да отправи тази молба, по-добре да бе прежалил Зомбайката си и да се бе отдал на евтино алкохолно празнично опиянение, но любовта му бе  дала смелост, а и задължението да купува подаръци също бе оказало своето влияние и вляло храброст в зомбайския му мозък.

– Кажи Зомбайо, какво точно те тревожи, да видим заедно как може да ти се помогне.

– Г-н Череп, шефе, ами не ми стигат парите и бих искал да ми увеличите заплатата. – Зомбайо изрече заветните думи и очакваше целият свят да се срути върху него, никога до сега не си бе позволявал подобна дързост.

– Изглеждаш ми притеснен Зомбайо – каза Черепа с мек тон и се присегна към чашата зад него – Ето пийни си малко вино.

Зомбайо невярващ пристъпи напред пое чашата и отпи глътка вино с божествен вкус, някак изведнъж целият товар падна от гърдите му.

– Благодаря шефе, аз наистина много се притеснявам и съжалявам, че ви занимавам със собстветните си проблеми.

– Зомбайо, малко ли ти плащам? – в гласът на Черепа прозвучаха остри нотки и Зомбайо отново го втресе. Всъщност той нямаше представа колко струва труда му, дори не знаеше как се определя тази стойност.

– Не разбира се, аз не исках да кажа това, просто идват празници и се страхувам, че няма да успея да изпълня задължението си да потребявам достатъчно.

– Знаеш ли Зомбайо, ние всъщност имаме един и същ проблем.

– Нима и вие нямате пари за да купите подаръци на близките си? – попита невярващ Зомбайо.

– Драги ми Зомбайо, моят проблем е, че Зомбайовците като теб не разполагат с достатъчно пари да купуват подаръците, които аз произвеждам. И аз не мога да им платя повече за труда който те полагат за да произведат подаръците, които искат да купят. Защото ако го направя, аз самият ще трябва да работя на загуба. Разбираш ли Зомбайо, ако ти дам достатъчно пари за да си купиш подаръка който си произвел, за мен няма да има нито стотинка печалба, аз няма да съм Черепа, а ще бъда Аладин от вълшебната лампа изпълняващ желанията на всеки Зомбайо в чиито ръце попадне?

Зомбайо се почувства замаян, не знаеше дали от виното или от усилието да осмисли и намери изход от омагьосаният кръг, който думите на шефа му описаха около зомбайовският му мозък.

– Разбирам ви и ви моля да извините моята дързост, – забърбори несвързано Зомбайо, правейки крачка към изхода.

– Но аз имам решение! – гръмна гласът на Черепа и Зомбайо се вкамени на мястото си. – Решението се нарича КРЕДИТ, БЪРЗ КРЕДИТ. Аз ще ти дам кредит Зомбайо. Сега ти ще излезеш от тази стая и от тази сграда и ще отидеш в сградата отсреща. Там се помещава моята компания Бърз Кредит „Череп и кости“, ето ти това уверение, че работиш за мен срещу добро заплащане, което ще представиш на моят служител и той ще ти отпусне кредита от който имаш нужда.

Черепа извади от бюрото си някаква бланка, попълни я и я подпечата с тежък оловен печат изработен по подобие на царските печати от неговата колекция. Зомбайо като зомбиран се приближи, взе уверението от ръката на Черепа и тръгна към изхода.

– Няма ли да ми благодариш? – гневно попита шефа му.

– Аз, извинете, такова – смутолеви напълно сащисан Зомбайо.

– Разбираш ли какво правя аз за вас Зомбайовците. Целият риск е за мен, ти никога няма да можеш да ми върнеш тези пари, защото аз знам колко ти плащам. На мен няма кой да ми помогне, аз крепя света на плещите си, цялата икономика, всички зомбайовци, зомбайки и зомбайчета висят на шията ми, аз трябва да измисля начин и да ви нахраня и да печеля от вас. Парите които ти давам на кредит не съществуват, а парите които ще ми връщаш няма откъде да ги вземеш, те също не съществуват, всичко това е илюзия Зомбайо, твоят живот е илюзия, животът на всичките Зомбайовци е илюзия, единстветото реално нещо е моята печалба и аз се боря със зъби и нокти да я запазя и да поддъражм твоят илюзорен живот. Върви сега и вземи кредит.

Зомбайо не чака втора покана и излетя от апартамента на Черепа. Пресече в унес пътя и се озова пред служителката на фирмата Бърз Кредит „Череп и кости“. Служителката пое уверението и като видя печата на Черепа, поднесе го с благоволение към устните си. Не минаха и пет минути и Зомбайо се сдоби с така необходимите му пари. Сега вече можеше да се отдаде изцяло на задължението да купува подаръци и да се потопи без да мисли в стресово-празничана атмосфера. Кредита спаси Коледата.

Празниците отминаха и настъпи първата дата на която Зомбайо трябваше да плати вноската по кредита. Заплата, която и преди празниците едва му стигаше да плаща сметките и да удовлетворява желанията на другарката си Зомбайка, сега съвсем се стопи. На следващия месец вече бе останал без Зомбайка, без ток и със спрян телефон. След още няколко месеца се оказа задлъжнял и към  доставчиците на услуги за които бе сключил договор, но които вече не можеше да плаща. Започна да получава писма от събирачи на дългове, дори го заплашваха, че ще му опишат имуществото и ще го разпродадат за да покрият задълженията му. А всичко изглеждаше толкова различно когато взе кредит, нали самият Череп му каза, че всички рискове не са за него, а за Черепа. Накрая взе решение, да не плати следващата вноска по кредита, а да покрие някое от другите си задължения които заплашително нарастваха. Надяваше се Черепа да го разбере, нали все пак работеше за него, та той знаеше, че Зомбайо няма да има възможност да си плаща заема, значи може би ще се смили над него. Зомбайо все още се гордееше, че работи за Черепа и продължаваше да се хвали с най-новите му материални придобивки и сексуални завоевания, дори твърдеше пред приятелите си, че самият Череп го уважава, задето работи за него и именно затова му е отпуснал изгоден кредит. Зомбайо пропусна три вноски по кредита, когато получи лично обаждане от Черепа със заповед веднага да се качи при него на последния етаж.

Зомбайо пристъпи със свито сърце в сумрачната стая, нищо не се бе променило от първото му посещение. Черепа седеше зад палисандровото си бюро и чашата от главата на византийския император стоеше в нишата зад него.

– Зомбайо, знаеш ли защо те извиках?

– Аз не знам, тоест предполагам, но не съм сигурен – смутолеви Зомбайо.

– Ти Зомбайо излъга моето доверие. Аз ти плащам редовно заплатата, а ти не си плащаш редовно вноските по кредита към мен. Сега кажи ми, какво ще стане, ако аз постъпя по същия начин като теб и спра да ти плащам възнаграждението? Край с теб, нали? Ти поиска пари и аз ти ги дадох, кажи ми какво ще правим?

– Аз наистина не знам шефе. Не мога да се справя с парите които ми давате да покривам сметките си и задълженията си към Вас.

– Животът Зомбайо е низ от възходи и падения, ти трябва да си научиш урока. Аз съм лолялен към теб и ти трябва да си лоялен към мен, затова от тук нататък аз ще си удържам автоматично частта от заплатата ти, която е необходима за покриването на задължението ти към мен.

– Но, шефе, аз как ще живея? Спряха ми тока, телефона ми също е спрян. Имам сключени договори за доставки на услуги, които не мога да обслужвам. Вече заплашват да ми отнемат имуществото, а сигурно скоро ще остана и на улицата. Не може ли просто да ми увеличите заплатата, нима не заслужавам повече пари за труда си, та аз съм специалист, учил съм много и имам отлична диплома.

– Зомбайо аз занимавам ли те с моите си проблеми. Това е твоят личен живот и аз няма как да ти помогна, твоят илюзорен живот е плод на твоите действия и разбирания. Днес парите струват повече от труда, защото има много които искат да работят, но малко са тези, които могат да печатат пари. Твоят труд Зомбайо ми носи малка печалба, и трябва да наема много такива като теб за да мога да направя достатъчно голяма печалба. Няма как да им плащам толкова, че да им е достатъчно да живеят според собствените си разбирания и желания, защото тогава аз ще трябва да се огранича.

В ръката на Черепа се появи блестящо златно дистанционно, той го насочи към едната от стените и пред очите на Зомбайо бавно се откри огромна стъклена витрина зад която блестяха множество позлатени чаши направени от човешки черепи, имаше в единия край на витрината свободно място за още една чаша.

– Както казах драги ми Зомбайо, ти не си първият който е спрял да си плаща вноските към мен, това са другите – злокобният му смях разтърси Зомбайо – както виждаш има място и за твоята глава. Отнасям се към всички вас с необходимото уважение.

– Но, но, какво да направя? – проплака Зомбайо – аз нямам никакъв шанс да се справя, трябва да се откажа от всичко и да работя само за да си плащам задълженията към вас.

– Това е участта на всички Зомбайовци- каза Черепа – но все пак, трябва да признаеш, че благодарение на мен ти позна сладостта на живота, поне за един месец. Върви да работиш и не се оплаквай от съдбата си.

Зомбайо си тръгна унил, вече обмисляше най-безболезненият начин да сложи край на живота си, когато зад него се разнесе гробовния глас на Черепа:

– Всъщност имаш още един шанс Зомбайо. Аз имам още един бизнес, който съм направил специално за Вас Зомбайовците. На входа на сградата продават билети „Златни гробници и пирамиди“, чрез тях давам шанс някой от вас, когото боговете закрилят, да спечели достатъчно пари, за да реши всичките си проблеми. Купи си може пък да спечелиш.

Зомбайо напусна апартамента на Черепа, слезе във фоайето на сградата и с последните си пари купи 10 билета от играта „Златни гробници и пирамиди“. Започна да търка с монета, с която продавачката учтиво му услужи, но зад всяко изтирито квадратче му се усмихваше по един златен череп.

Шефът на КНСБ издаде книга: „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“

Шефът на КНСБ отправи поредният си силен удар срещу българските олигарси, той издаде книга със съвети как всеки един работник може да си вдигне със сигурност заплатата. Този удар идва само няколко дни след убийствената инициатива на г-н Пламен Димитров за вдигане на заплатите с послание изпратено с коледна картичка, която инициатива вече носи реални резултати за работниците вслушали се в призива му и намали печалбата на българските олигарси с цели 10%. Книгата на шефа на КНСБ г-н Пламен Димитров носи интригуващото заглавие „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“ и струва само 40 лв. Единственото опасение на автора е, че е възможно българската олигархия да обедини финансовите си ресурси и да изкупи първият тираж на книгата, но ако това се случи, той е решен да я преиздава дотогава, докато книгата не попадне в ръцете на тези за които е предназначена. Именно във връзка с нея ние потърсихме г-н Димитров за кратко интервю:

„- Г-н Димитров, защо решихте да издадете тази книга точно сега на фона на безпрецедентната бежанска криза? Не мислите ли, че момента не е особено подходящ и няма ли опаснсост нейното издаване да остане незабелязано?

– Няма неподходящ момент за искане на увеличение на заплатата има само неподходящи начини. Обществото се мени, икономическите взаимоотношения също търпят промени, за начините на общуване по между ни да не говорим. Именно за това се заех да напиша тази книга, защото старите добре познати инструменти за борба за едно по-високо и справедливо заплащане на труда са морално остарели и неефективни. Днес е безумно да си представим идеята ръководителите на КНСБ да ходим от фабрика на фабрика, от фирма на фирма и първо да агитираме работещите в частния сектор да стават членове на КНСБ, а после да ги убеждаваме, че е настъпил момента за ефективни стачни действия. Тези остарели методи са първо груби и второ плашещи за българският бизнес, те разклащат основите на икономиката и водят до осезаеми загуби за работодателите, което допълнително ги озлобява срещу работника.

От известно време самите работници не виждат в синдикатите инструмент който да им помага реално в борбата за трудовите им права, разстоянието между нас и тях се увеличава, недоверието също, а тази книга има за цел и да ни сближи отново и да възвърне загубените позиции на синдикатите сред работещите. КНСБ вече не е просто организация на озлобени и сломени духом хора, ръководени от безидейни твърдолинейни хрантутници, винаги готови да бъдат купени от работодателите. Ние се превръщаме в генератор на идеи за едни по-добри и справедливи взаимоотношения работник-работодател. Тази книга е само първата стъпка в тази ни насока.

Що се отнася до бежанската криза и дали тя ще ни попречи в разпространението на идеите изложени в книгата, не смятам, че това е реална опасност, защото когато стане въпрос за пари, българинът загърбва всички останали въпроси, а и в момента в България са останали само хора, които не биха могли да се реализират навън и следването на съветите от книгата е единственият им шанс за оцеляване, така че се надявам тя да се харчи добре сред тях. Аз им препоръчвам дори, ако нямат пари да теглят един бърз кредит за да си я купят или да изтрият някое билетче от „Националната лотария“, уверявам ги, че парите ще им се възвърнат многократно. Единственото което ме притеснява е възможността работодателите да обединят своите усилия и да изкупят тиража на книгата, но аз съм решен, ако това се случи, да я преиздавам, дотогава, докато или не стана милиардер, или не попадне в ръцете на всеки един работник, който се чувства неудовлетворен от заплащането на труда си, което отново би ме направило милиардер.“

По надолу даваме в сбит вид, въпросните методики за повишаване на заплатата, които можете да намерите развити в книгата:

1. Винаги ходете половин час по-рано на работа и си тръгвайте полвин час по-късно, това прави добро впечатление на работодателя ви и ако сте постоянни след десет години, той ще ви увеличи заплатата.
2. Ако се налага да оставате извънредно, не се противете, а напротив радвайте се, защото ако оставате извънредно постоянно, след десет години със сигурност шефът ви, ще ви вдигне заплатата.
3. Ако сте млад/а и привлекателен/на изучете дискретно сексуалните навици на вашият шеф, и ако те съответстват на пола ви, направете му недвусмислено дискретно предложение, че сте способни да задоволите неговият сексуален апетит. Уверяваме ви, че този метод дава незабавен резултат, не само относно повишението на заплатата ви, но и на кариерното ви развитие.
4. Ако сте стар и вече не отговаряте на критериите за красота на вашият работодател, то установете с кого от подчинените си той поддържа сексуални контакти и бъдете особено любезен към този човек, правете му всякакви услуги и го ласкайте непрекъснато. Този метод ще даде своят резултат не по-късно от година, стига работодателят ви да не смени сексуалният си партньор.
5. Ако сте стар, но имате красиви деца, които се нуждаят от работа, то опитайте се да ги уредите при вашият работодател, като предварително им дадете да прочетат описанието на третият метод за повишаване на заплатата и ако те успеят да се реализират в спалнята на шефа, то е 100% сигурно, че вашата заплата ще бъде повишена в рамките на половин година.
6. Когато шефът ви обърне внимание, винаги гледайте чинно върховете на своите обувки. Отговаряйте на въпросите му само така, както предполагате, че той би искал да чуе и показвайте, че сте поласкан от вниманието му. С две думи, бъдете раболепни. Този метод е бавен, но сигурен и все някога ще ви вдигнат заплатата.
7. Когато шефът ви има някакъв празник, било то рожден ден, имен ден или нещо друго, винаги му поднасяйте възможно най-скъпият подарък, като му се извинявате, че подаръкът не е достоен за него, но просто не можете да си позволите да му купите по луксозен, заради доходите си. Уверяваме ви, че това също дава така желаният резултат за вдигане на зплатата, не по-късно от пет години от началото на прилагането му.

Разпространиха „Завещанието на Фидел“ – „Изправете се и те ще паднат.“

Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава всички да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:

„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят

Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатът от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.

За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.

Премиер ни е Бай Хуй, а министър на образованието Тъпа Путка

Ще се свлека до нивото на Радан Кънев и смело ще заявя, че премиер ни е Бай Хуй, а министър на образованието Тъпа Путка. Изумен съм от лекотата и абсолютното несъзнаване от страна на нашите управляващи на това какъв скандал заформят с идеята да дават стипендии само на ромските деца с успех над 3.50

Доколкото разбирам за да получаваш стипендия, единственият критерий е да се самоопределиш като ром, без да има значение социалният статус на семейството. Все пак има и заможни ромски семейства. В този смисъл, ако всички ученици решат да се самоопределят като роми, по какъв механизъм ще ги проверяват дали са такива? Ще държат изпит по ромски език, ще има някакъв еталон за цвят на кожата или ще ги миришат? Може би ще платят на консултантска фирма, която ще определи кой е ром, кой е турчин, кой българин, кой арменец, кой евреин, нищо, че говорим навсякъде, че всички са български граждани с равни права.

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм срещу стипендиите за ромски деца, аз съм за стипендии за всички деца успели при тези потресаващо тъпоумни министри на образованието да изкарат успех 3.50 Аз самият съм получавал социална стипендия, като дете израсло в семейство с ниски доходи без значение от етническата принадлежност, само че тогава се изискваше успех над 4.50 Всъщност проблема не е в изисквания успех, проблемът е, че тези стипендии ще се раздават единствено по етнически признак с участието на държавата в която живеем или поне се опитваме да живеем всички заедно, без разлика от пол, сексуална ориентация и етнос. Всъщност защо утре да не даваме стипендии и на гимназисти с хомосексуална ориентация, на тях също им е трудно?

Всичко това ми намирисва за опит на държавата да си прави евтин, подчертавам евтин, ПР по един особено тъп начин, на гърба на ромския етнос и на някаква международна ромска фондация, (относно въпросната фондация имам големи въпросителни), която от висотата на своята международност е решила да оправдае съществуването си като раздаде,  доколкото разбирам, 6 – 700 стипендии на български роми, които е добре да са повече роми, отколкото български граждани.

Държавата според мен, няма право да участва в кампании, които делят нейните граждани по какъвто и да било признак, особено етнически. Нека тези НПО-та основани на етнически признак, да развиват своята етническо-образователна полезна дейност, но самостоятелно, а държавата, ако иска да помага на своите граждани, да помага на всички, а да не ги дели на групи.

Ще посъветвам Тъпата Путка, която ни е министър на образованието, да се образова по въпроса, как българското население по време на турското робство е успяло да осъзнае нуждата от образование и как са се организирали и финансирали образователните институции, когато дори не сме имали министър на образованието, премиер и собствена държава и евентуално да приложи въпросната практика сред ромския етнос, ако може. Защото жаждата за учение не се стимулира с пари, нея или я има, или я няма, а когато я има, може да се случи да бъде убита от жаждата за пари.

Пробив в системата

– И сега какво ще правим? – жена му го гледаше право в очите.
– Ще трябва да се откажем от нещо.
– От какво, например? – тонът и ставаше все по нервен.
– Не знам, но не можем да си позволим да живеем както досега. Нямаме достатъчно доходи.
– И как живеем досега? Охолно! – иронията граничеше с истерия – Какво правиш, защо счупи проклетата играчка. Погледни го, то я счупи. Знаеш ли кога ще ти купим нова вече, никога, защото нямаме пари. Играчките са за игра, а не за чупене, разбираш ли, за игра. Чупенето не е забавно. Направи нещо за бога, какво го гледаш.

Детето погледна уплашено майка си и се разрева, а бащата ядосан му се развика също.

От известно време едвам смогваха да си плащат сметките и наема. Дойдоха в столицата, защото имаше повече възможности за работа и развитие, така поне смятаха в началото. Оказа се всъщност, че има повече възможности само за работа, за развитие се изискваха роднински или сексуални връзки. Въпреки, че беше специалист в областа си и имаше висше образование, парите които изкарваше не стигаха да издържа семейството си. Животът поскъпваше бавно и неумолимо стеснявайки неусетно възможностите за потребление до стоките и услугите задоволяващи най-насъщните нужди на семейството, но се оказа, че именно тези стоки и услуги поскъпват переодично и то значително. Определено не беше глупав и по-пътя на логиката би трябвало за специалист като него да не представлява трудност да си изхранва семейството. Проблемът не беше в намирането на работа, когато усети, че парите започнаха да не стигат, поиска увелимение и след като му бе отказано, смени фирмата в която работеше с друга и после още веднъж и още веднъж, но навсякъде заплатата му застиваше на едно ниво. Почти сто процента бе сигурен, че бизнеса се е наговорил да не дава по-високо заплащане на труда. Идеята на българските работодателски организации явно бе да убият пазара на труда и да внушат на своите служители, че където и да отидат, каквото и да правят, няма да получат повече от това, което получават в момента.

Виждаше как колегите му притиснати от същите проблеми затъваха в кредити и се превръщаха в треперещи, неми роботи, готови да понесат безропотно всякакви унижения само и само да не си изгубят работата. Страхуваше се, че и той ще стигне до там. Беше се зарекъл да не взема никога кредити, защото единственият път когато го направи, само късмета му помогна да се отърве без да се оплете в лихварските мрежи.

Трябваше да измисли нещо. Да погледне отстрани и да види къде греши, защо не може да изкарва пари, въпреки знанията и интелекта си? Всички го съветваха да емигрира, но това за него не бе опция, а бягство. Сигурен бе, че има нещо което му убягва. Подреди нещата систематично: Първо – имаше достатъчно възможности за работа; Второ – никъде не даваха повече пари; Трето – почти никъде работодателите не спазваха трудовото законодателство и въпреки, че това бе публична тайна, държавните институции демонстрираха безсилие и нежелание да се справят с проблема; Четвърто – в същото време, когато никъде не даваха високи заплати, навсякъде предлагаха бързи кредити; Пето – това го докара до заключението, че умишлено парите за заплати се пренасочват за даване на кредити, за да може да подчинят тотално работника. Шесто – следователно щом имаше достатъчно пари отвсякъде да предлагат кредити, проблемът не бе, че няма пари, а просто, че не искаха да плащат за положения от работниците труд, а се стремяха да ги принудят да дължат спечеленото от труда си. Така че в крайна сметка да се получи, че колкото повече и по-усърдно работиш, толкова повече дължиш. Изглеждаше абсурдно, но всъщност по пътя на логиката следваше, че ако не работиш, няма да дължиш нищо, защото хората работеха, но парите им не стигаха и се принуждаваха да вземат кредити и да дължат и да работят още по-усърдно за да изкарат малко повече, което пак не стигаше, защото вече трябваше да плащат и лихви.

Все още не му беше ясно, какво е решението. Той не дължеше нищо, но понеже получаваше по-малко отколкото му бе необходимо за да покрие ежедневните си разходи, системата го принуждаваше да вземе кредит, който да го накара да работи повече. Добре, ако спре да работи, няма да получава нищо, но и няма да дава знанията си на безценица, но остава проблема с парите. Откъде да вземе пари? Единственото място където даваха пари бяха бързите кредити и банките. Значи трябва да вземе кредит. Но кредити даваха, само на тези които работят или на тези които заложат някаква собственост, за да могат после да им я вземат. Значи първо трябваше да вземе кредит, след това да се отърве от всичко което притежава и накрая да спре да работи.

В главата му се роди решение. Когато го сподели с жена си, тя първо помисли, че е полудял. Успя да я накара да го изслуша и накрая тя разбра, че планът му макар и налудничав е единствения логичен начин на действие или по-скоро противодействие на съществуващата система. Първото което направиха, бе да се разведат, но преди това той прехвърли всичко което притежаваше на нейно име. След това започна обиколка на всички кредитни институции, които предлагаха кредити. За един месец успя да вземе повече пари отколкото бе изкарал от работа през целия си живот и по важното, отколкото щеше да изкара до края на трудовия си стаж до пенсия, ако остане жив и здрав. Навсякъде го приемаха с отворени обятия, защото имаше дългогодишен стаж и стабилна работа в преуспяваща фирма като специалист, и му отпускаха тавана на сумата, която дават. В края на месеца напусна работа, вече бе обиколил всички възможни фирми за бързи кредити, нямаше смисъл да работи.

А после. После се преместиха в друг град, изхвърли си телефона,а бившата му жена и настояща приятелка си направи малък бизнес. Бяха великолепна двойка, той извън системата, тя вътре в системата, но противоположностите се привличат, нали?

Основаха Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“

В Габрово бе основано Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“, съкратено НХД КЗП. Движението е основано с решение на самите основатели, без да се допитват до съда или друга държавна институция. Основателите на движението не са нищо повече от негови членове, самото движение е напълно хоризонтално, без какъвто и да било ръководен или изпълнителен орган. Няма да се правят никакви опити движението да бъде регистрирано по официален път, тъй като това противоречи на самата му идейна същност. Гербът на движението е изправен среден пръст, а девизът, който се използва и като поздрав между членовете и симпатизантите на движението е, „Кур за политиците“.

Всеки български гражданин е свободен да влиза и излиза в движението когато и колкото пъти си поиска. Всеки член на движението може да организира събитие в рамките на движението, като единственото необходимо нещо е то да се проведе под мотото „Кур за политиците“. Задълженията на членовете са по време на акции и събития да носят агитационни и пропагандни материали с изобразени герба на движението и изписано неговото мото. При всеки досег с представители на медиите, членовете на движението са длъжни да започват своето волеизявление с показване на среден пръст и ясно изговаряне на девиза на движението „Кур за политиците“. Всеки член на движението е свободен да говори както от името на цялото движение, така и от свое собствено име.

Друго задължение на членовете на движението, е при провеждане на политическо събитие или такова с участие на политици в тяхното населено място или в близост, да го саботират по всеки възможен начин с освирквания и възгласи „Кур за политиците“, както и да агитират присъстващите там български граждани да се присъединят към националното хоризонтално движение „Кур за политиците“.

Целта на движението е взимането на властта в страната, след което всички политици от 1989г. насам ще бъдат осъдени на доживотен физически обществено полезен труд, личното им имущество ще бъде конфискувано, а бизнесът, ако имат такъв, национализиран. Заплащането на труда им ще бъде в размер на минималната работна заплата, към датата на взимане властта от НХД КЗП. Движението има право да излъчва свои членове за различни държавни длъжности, като изборът става чрез жребий измежду всички желаещи да заемат въпросната длъжност.

Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“ има за крайна цел установяването на демократична диктатура. След вземането на властта, в страната ще бъде въведен диктаторски режим, като диктаторът ще се избира за срок от една година чрез жребий измежду всички, които искат да изпълняват тази висша ръководна длъжност в държавата. След изтичане на мандата, диктаторът няма право да участва в жребия за следващата година. Ако след изтичане на мандата диктаторът откаже да напусне поста си доброволно, всеки гражданин има право да го убие, без да се бои от съдебно преследване. След изтичане на мандата си диктаторът няма право на никаква специална защита или привилегии, той отново става обикновен гражданин.

Фейсбук страница на Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“

Последният хороскоп на Плевнелиев. От ирландска пастирка до американски президент.

Днес президента Плевнелиев официално разпространи последния хороскоп, който си е направил рано сутринта и даде кратки, но съдържателни разяснения относно мотивите за действията предприемани от него в качеството му на президент на България. Ето какво сподели той с българските граждани:

„В края на своя мандат и въобще на политическата си кариера в България, смятам за честно и почтено да дам някои разяснения относно политическите решения, които съм вземал по време на мандата си като български президент. Както всички знаете, (тези които имат достатъчно мозък в главата си помнят, че го споделих в началота на мандата си) аз имам способностите да изготвям хороскопи, освен това вярвам в кармата и прераждането. Знаете, че в предишния си живот съм бил ирландска пастирка, мога да кажа, че не съм скрил нищо от вас.

Това, което би трябвало да се досетите, ако можете да проследявате причинно-следствените връзки, е че аз не съм се отказвал от изготвянето на хороскопи и не съм изгубил за времето на своята президентска власт способностите да разчитам знаците на съдбата и звездите. Нещо повече, аз въведох изготвянето на хороскопи като задължителна всекидневна процедура в моето президентстване. Всяко сутрин ставах рано, преди още да е изгряло слънцето, и си съставях личен хороскоп, според резултатите от който да ръководя своите политически действия. Уверявам ви, че нито едно свое политическо решение не съм взел въз основа на здравия разум, а само и единствено в резултат на божествените внушения на звездите, говорещи ми през личния ми хороскоп. Знам, че много често тези решения не бяха възприемани радушно от тълпата български граждани, дори бях и продължавам да бъда подложен на остри критики заради някои от тях, но това няма значение за мен, най-важното бе да се съобразя с хороскопа, защото божественият промисъл винаги е над човешкия.

Мнозина от вас няма да ме разберат, но всичките ми действия в този живот, благодарение на хороскопите които изготвях, бяха съобразени със следващия. Да, в този живот аз се родих български президент, това бе истинско изпитание за мен, това бе моята карма и само ако успеех да превъзмогна тежката съдба на това прераждане, ако успеех да се отърся от ужасния български манталитет, който българите стовариха върху ми, имах шанс в следващия живот да се преродя в някакво по-висше човешко същество. Всеки ден аз си изготвях хороскоп, за да разбера пред какви предизвикателства ще ме изправи българският манталитет и да си помогна да взема решения как да ги преодолея, за да не се родя отново българин. Мисля, че успях. След всеки хороскоп се питах, „Какво би направил един истински българин в този случай?“ и правех точно обратното. Разбрах, че съм на правилен път, когато си направих тест във социалната мрежа фейсбук какво гражданство най-много ми подхожда, излезе американското.

И ето тази сутрин, най-накрая, след множество предизвикателства които съдбата на български президент ми отправи, хороскопът ми показа какъв ще бъда в следващия си живот. И резултатът е, че в следващия си живот аз ще бъда президент на САЩ. Моята лоша карма е към своя край, аз се отървах от нещастието, че в този си живот съм се родил българин. Сигурно имам доста вина натрупана в някой от предишните ми животи, но смятам, че с това си превъплащение като български президент съм успял да я изкупя. Пожелавам на всички, които се чувстват българи, да успеят да съберат сили и смелост и да променят манталитета си, така щото в следващия си живот да се родят американци.“

Българин хвърли в паника световните банкери. Създава нови пари.

Българин живеещ от дълго време в САЩ е в основата на набиращ сили скандал, около създаването на нова световна валута, заплашваща монопола на парите без покритие. Срещу него вече има повдигнати обвинения и започнато разследване, но все още не е ясно, дали идеята му може да бъде спряна. Въпросният българин се е занимавал със земеделие, животновъдство и производство на хранителни продукти, от което натрупал милиони долари. От показанията му, дадени до момента става ясно, че той се е решил на тази стъпка, да създаде нов вид пари, тъй като търсел начин да се изтръгне от хватката, на финансовите спекуланти и банкери, които според него манипулирали хората и се възползвали от тяхната сляпа вяра в паричната им система, която не била нищо друго освен един голям балон под налягане.

Според него, парите които днес са в обращение по целия свят,без значение как се наричат, долари, юани или евро, са всъщност само красиви хартийки, обезпечени с вярата на хората в тях. Тяхната стойност зависи от прищевките на тези които ги печатат, а правилата по които се определя количеството пари което се пуска в обращение са неясни или по-скоро са ясни , само на тези които държат монопола върху отпечатването и разпространението им. След премахването на златния стандарт, парите не са обезпечени от нищо, а особено стряскащо за него бил факта, че се подготвяло и премахването на парите в брой, което щяло да сведе парите до формата на чиста информация. Като тези безналични информационни пари, ще могат да бъдат контролирани независимо кой е притежателят им. Тоест дори вие да имате пари в банкова карта, дефакто те не са ваши, защото не сте вие този, който може да контролира тяхното движение.

За да се предпази от заплашващото го бъдеще, българинът решил да създаде собствени пари, които да предложи за използване на своите клиенти, бизнес партньори и приятели. Идеята му била проста. Той решил парите които печата да бъдат обзепечени с продукцията, която произвежда. Тоест във всеки един момент, всеки който притежава от неговите пари да може да ги обърне в хранителни продукти. На всяка банкнота е написано, че е обезпечена с хранителни продукти за съответната стойност. Паричната единица нарекъл „Кан“.  Като втора стъпка, провел огромна кампания за реклама на новосъздадените пари. Всеки който искал да си купи от неговите продукти, трябвало да стори това с новите пари, а тях можел да получи, като ги обмени срещу долари. С получените долари българският бизнесмен, закупувал това, което все още не можел да купи със собствените си пари.

Полека – лека обаче, неговите пари започнали да придобиват все по-голяма популярност и все повече хора предпочитали да се възползват от тях, още повече, че сред условията за използването им било заложено условието да не бъдат отдавани под лихва, целта била да служат само и единствено за улесняване на взаимната размяна. Нещо повече, така както била замислена идеята, възможността за увеличение на парите в оборот зависела пряко от производството.

Моментът в който банкерите от Уолстрийт и Федералния резерв усетили заплахата бил, когато към българинът се присъединили и други местни производители. Той ги привлякъл в начинанието си, като така заедно можели да увеличат още повече парите в обращение, обезпечавайки ги със собствената си продукция и същевременно да се измъкнат от зависимостта си от прогнилата финансова система на дълговите пари. Това бил начин сами да определят стойността на своят труд.

Все още не е ясно, как ще завърши тази битка, но американците използващи новите пари споделят, че имат много по-голямо доверие в тяхната стойност, отколкото в тази на щатския долар.

За правото да обиждаш в неолибералната демокрация

Днез ималу димокрация и субуда на словуту, убачи кугату ришъ дъ опитя некуй неолиберален ентилигент, той виднагъ шъ мъ дъде на сад, че съм му расвалил имижа и ретинга, щи ма усади и щи тряа да зима кредит за да му съ възвърни чиста. Ету за туй не ги пунасяъм хорътъ дето викът чи съ  за свубуда на словуту пък кату им казис „уй зплескан“ и зкачат като ущипани и търчат към садът, да ти земат парити. Пуя ас на таз субуда на словуту, и димокрация, дето зички прублеми и прутивуречия са рижават з пъри. Жтото аку си маж, па и жинъ да си, дури да си по слъб ут меня, мойш да вземиш еднъ цепеницъ и да си вазтановиж чиста в тъмнуто. Ну то целата им ръбота е зъ пърити. А ас субудата на словуту я разбиръм тъка, който ни ми аресва да си гу псовам в лицету, а не да садържам взичко ватре у мен. Туй и дофтора таа кажа, чи кату ни съ изкажвам субодну съ расболявъм емусуиунално и ся зъм пуставен прид исбора мижду сад и затор или лутницата. Сначи сичките тес умни и карсиви изкат да ни ръзболеят емусиунално, жтото пустуяну плещът глопости, а ни давът да ги нъругайж. Дажи жтели дъ примат  сесиален закун да ни мож да ги убиждами. И сига ще трябва да жертвъм соята фисическъ субуда, за дъ сапася псиическоту си сдраве, пунежи къту нижто щи ма тикнът в затора да съ излижавам на субуда, злед къто им кажъ поблично зичко дето гу мизля за тях. Взички тез пидерази вечи идвам ги сдържам и ни знам ду куга шъ сам спусобен да им викъм геюви. Мъ те и геюви гу преемат кату убида и вечи ниснам как да им викъм, чи дъ си сапася псиическуто сдрави. Ас ни могъ да разбиръ квай тъз тяфната субудъ, когъту ний с аферите можим спукойни да си кажим сичку в лицету, и след туй да съ збийм, и накраяъ пък да седним нъ мазата ида съ пучерпим, а унез задници ни смеат нижто да зи казат в лицету ми замо говорът ино завъртено и ни мож да ги ръзбиреж куга лажат, куга лижът. Ма ас накряъ нямъ да са въздържа и кату видъ некуй ут тяф ша си избържа задникъ и ш му забуша устътъ, пъ ко ще дъ стаа.

Да пътуваме гратис ЗАЕДНО

През последните дни една от основните теми за дискусия, както в медиите така и в лични разговори е поскъпването на билетчето за градски транспорт в София и това е разбираемо, защото поскъпване на услуга с 60%за един ден си е прецедент вероятно и в световен мащаб. Разбира се медиите услужливо на властта и управляващите не спират да излъчват интервюта с примирени граждани, докато в социалните мрежи кипи недоволство, неспособно обаче да роди каквато и да е жизнена форма на протест. Прави впечатление, че така наречените НПО-та също не проявяват иначе напористата си гражданска активност да организират например мятане с яйца и домати по сградата на общинския съвет и Центъра за градска мобилност, но така е, когато си активен гражданин на заплата и по длъжност. Донорите не плащат на активните граждани да защитават социални политики, само икономически и геополитически.

Но да се върнем на основния проблем, а той според мен е как можем ефективно да се противопоставим на подобно нагло държание от страна на взимащите решения които касаят всички жители на столицата и нейните гости. Всъщност възможности има, необходимо е обаче те да се обсъждат и прилагат извън социалните мрежи. Самите социални мрежи създадоха илюзията, че е възможно благодарение на тях цялото общество да рееагира едновременно и масово на даден наболял проблем. Това обаче не е точно така, защото самият съвременен начин на живот е изключително забързан и възможността множество хора да се съберат заедно на едно място за да изразят своето недовлство или мнение по даден проблем е почти неосъществима. Затова и по протести виждаме едни и същи лица от едни и същи НПО-та, за които това е професия с която си изкарват хляба.

Този факт, а именно невъзможността масово изведнъж да се организираме и да изразим своето недоволство, обезкуражава мнозина и дори ги озлобява срещу останалите граждани, убива в тях всяка надежда, че нещо може да се промени и това се случва за всеки един повод за недоволство, а не само заради цената на билета. Този факт, възможността чрез социалните мрежи да виждаме масовото недоволство от една страна и липсата на действие в реалния свят от друга, води до краен негативизъм, отмаяние и озлобление не само към управляващите, но и едни към други.

Как можем да променим това? Като използваме социалните мрежи не толкова за организация, колкото за обмяна и разпространение на идеи как да се борим с решенията на управляващите които не одобряваме или срещу които сме твърдо против. Като не очакваме спонтанно масово изразяване на недоволство в мероприятия организирани през социалните мрежи, а наблегнем на местна самоорганизация, по местоживеене, по месторабота, приятелски кръгове и клубове по интереси и така нататък.

Най-важното, което трябва да знаем и да разберем, е че само ефективния протест, протеста воден с реални действия, даващи своите моментални и реални последствия е този, който може да промени нещата и да направи борбата ни реална, истинска и жива, да я направи ефективна и резултатна. Затова вместо да очаквате масово събиране на площада с викане на „У-у-у-у“ и „Оставка“ и свирене със свирки, вдигане на плакати други такива методи за канализиране на натрупаната отрицателна енергия в обществото, то огледайте се съберете се десет , двайсет и въобще колкото можете човека и действайте ЗАЕДНО.

Аз също бих искал, като форма на протест, три дни никой да не ходи на работа, защото градския транспорт е създаден именно за това, да способства хората по-лесно да стигат до работните си места, където да работят образувайки БВП на страната, но уви, си давам ясна сметка, че това е просто една наивна мечта при сегашното състояние на нещата. Не така седят нещата обаче с възможността множество малки групи да се организират и да изразят ефективно своя протест по различно време на различни места , по различен начин. Защо например всички колеги които отивате заедно на работа да не си поръчате по една тениска с надпис „Аз пътувам гратис“ или „Протест срещу по-високите цени на билета“ и да пътувате ЗАЕДНО гратис в градския транспорт. Повярвайте ми, дори една такава група да се появи, тя би могла да предизвика верижна реакция. Защо, ако искате наистина ефективно да се противопоставите на наглото увеличение на центата на билета, защо да не се съберете приятели да си изрежете по 10, 20 картончета с размерите на билетчето, да си купите по едно моментно лепило и да не минете всички спирки на метрото, като пъхнете картончето намазано с моментно лепило в апартите за таксуване. Същото може да се случи и с перфораторите по автобусните и трамвайните лини, важно е ефекта да е реален. Така ще блокирате системата за самотаксуване.  Важното е да извършвате своите действия убедени, че сте прави и най-важното, да го правите ЗАЕДНО, дори да е на малки групи. Дори и нищо да не направите от изброените по горе неща, а само да пътувате гратис, правете го ЗАЕДНО.

И накрая, един последен съвет, не влизайте по никакъв начин във физическа саморазправа с контрольори или служители на властта. Те са роби на системата, която иска да ви подчини и всяка саморазрправа с тях само ви изтощава. Вашата цел е да разстроите системата. Търсете начини и го правете заедно.

Продължителността на живот в България се е увеличила главоломно

Продължителността на живот в България се е увеличила главоломно, това става ясно от доклад до Европейската комисия, подготвен от българския парламент. Малко хора знаят, че всяка година през месец март, всички страни членки на Евросъюза подготвят доклад за напредъка в държавите си, благодарение на които доклади се гради бъдещата политика на ЕС. За първи път наша медия се сети да публикува въпросният доклад изготвен от българския парламент и четен пред общото събрание на европейския парламент. Ето какво пише в него (пропускаме официалните обръщения):

“ И тази година като предходните България се стреми да навакса своето развитие и да се изравни по стнадарт на живот със старите страни членки на съюза. Положителните тенденции очертани в нашите предишни доклади се запазват, като дори изпъкват няколко параметъра по които смеем да заявим, че вече сме първенци в Европа. Едно от най.големите постижения на българските правителства от прехода насам и особено след присъеднияването ни към ЕС е главоломното увеличаване продържителността на живота на българските граждани. Разбира се това стана възможно с изкщлючително прецизното инвестиране на отпуснатите на страната ни евросубсидии. В момента сме горди да обявим, че средната продължителност на живот в страната е 94 години, като целта е до 2020 година да достигнем цифрата 100. Тази огромна продължителност на живота има и своите странични ефекти тъй-като натоварва социалната ни система, но разчитаме, че с общи усилия ще успеем да намерим работещи решения за финансовата страна на въпроса, а именно издръжката на възрастното население в страната. Смятаме, че е необходимо ЕК да отпусне допълнителни средства за подпомагане на страни с проблеми като нашия, защото алтернативата е грубо погазване правата на гражданите в здравеопазването с цел намаляване на тази положителна тенденция за по-дълго наслаждение от живота в България.

Благодарение на нашата разумна политика, все повече български граждани успяват да се реализират в чужбина, където получават запалащане на труда си за което техните родители по времето на комунистическия режим можеха само да мечтаят. Ние използвахме този национален феномен и безпроблемно успяхме да закрием огормни промишлени предпиятия, които доскоро бяха един от основните фактори за замърсяването на околната среда. Смеем да отбележим, че сме единствените успели да използват положителните страни на емиграцията. Дори имаме програми за насърчаване на емиграцията, тъй като нейното нарастване намалява безработицата в страната и запазва ресурсите й. Определено смятаме, че сме успели да превърнем България в една биодържава, която е изключително подходяща за живот на възрастното население избрало да остане в пределите на страната, като същевремено ставаме привлекателна дестинация за живот за пенсионери от цяла Европа. Обещаваме до 2030 година да ликвидираме напълно и атомната енергетика, което ще ни направи земен рай на Балканите.

Не на последно място ние успяхме с отпуснатите евросредства да въздигнем културния живот на българското население , като реставрирахме и обновихме почти всички молитвени домове в страната, което направи българските граждани втори след тибетците по духовна чистота. Всички молитвени храмове са свързани в национална духовна мрежа, чрез изграждането на супер модерни магистрали и скоростен железопътен транспорт.

Както може би сте забелязали, стремежа на нашето правителство е да превърнем държавата в един резерват на духа. Ние нямаме желание да развиваме образованито и науката, тъй като сме наясно, че няма как да се конкурираме с водещите световни образователни и ИТ центрове, още повече, че премиерът е прост и ние сме прости, затова пък можем лесно да превърнем това наше качество крайъглен камък на развитието на България. Смятаме, че Европа, европейските граждани имат нужда от място като България, където да могат да избягат от забързаността и стреса на съвременния живот. Надяваме се, че ЕК ще продължи да ни подкрепя в постигането на тази ни цел.“

М-8 или да убиеш „бизнес“

Не за първи път уволняваше свой работник, но този път почувства някаква разлика. Уволненият се държеше прекалено спокойно, дори незаинтересовано когато го извика за да му съобщи. Все едно знаеше какво го чака и дори бе нетърпелив всичко да приключи по-бързо. Обикновено в погледа на уволнените му служители се четеше страх и плаха надежда, че той в последния момент ще размисли и ще им предложи да останат на работа, някои от тях до последно не можеха да приемат какво им се случва и не вярваха, че това което им съобщава е истина, този път определено бе различно. Не знаеше защо го мисли толкова, да, уволнението не му донесе очакваната разтуха и чувство за утвърждаване на собствената му значимост в този опасен свят, но въпреки това щеше да подейства дисциплиниращо за останалия персонал и да прекрати всякакви приказки за очаквано повишение на заплатите, все пак уволненият бе един от най-добрите му специалисти, а щом можеше да си позволи да уволни него, то със сигурност нямаше да се замисли при най-малкият повод да прекрати договора и на някой от останалите.

Много добре съзнаваше собственото си недосегаемо положение. Може да се каже, че благодарение на политическите си връзки, той бе почти монополист в своята бизнес сфера. Можеше да каже откъде е дошъл всеки един лев от неговото богатство, но разбира се не публично. Баща му бе висш офицер от бившата ДС, благодарение на неговите връзки и протекции, му бе отпуснат кредит от няколко милиона от Първа частна банка, които след като банката надлежно фалира, се бе погрижено да не бъдат търсени обратно. Мнозина от неговите познати бизнесмени имаха същият или много подобен произход на началния си капитал. Убеден бе, че няма сила, която да успее да му попречи на по-наташъното натрупване на богатство, защото Той, държавата в лицето на основните политическите фигури и законите, бяха от едната страна на барикадата, а от другата бе целият прост, уплашен и разделен на групички и индивидуалности народ.

Цалата система, която бяха изградили, бе направена именно за да предпазва бизнеса им от неочакваните сътресения, които би донесла свободната конкуренция на пазара на труда. В своите работодателски организации те предварително бяха съгласували условията при които ще се трудят работниците в цялата страна, така че да избегнат безмислената борба за квалифициран персонал. Всички знаеха, че щом работиш на дадена позиция, където и да отидеш условията на труд и заплащането ще бъдат почти същите, това обезкуражаваше работниците и ги караше да приемат с примирение съдбата си.

Но защо ли толкова се размисли, нямаше нужда да убеждава себе си в собственото си всесилие и недосегаемост, проклет работник, как можа да демонстрира такова пренебрежение към личноста му и то в момента когато го уволняваше. Имаше чувството, че той дори не отбеляза съществуването му. Реши да му задържи последната заплата, нека почувства кой определя правилата и друг път да се държи подобаващо към шефа си. Да ходи да се оплаква в инспекция по труда или на арменския поп, ако иска, проклет работник. Извика секретаря си и му нареди да пусне обява, че търсят специалист за освободеното място.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

От известно време се подготвяше за този момент, знаеше, че той неизменно ще настъпи и се бе подготвил за всичко. Когато започна да повдига сред колегите си въпроса да искат повишаване на заплатите, го направи с ясното съзнание, че е въпрос на време да бъде уволнен, но искрено се забавляваше с реакциите на собственика, когато верните му назначени по роднинска линия служители, чинно му донасяха, какво се говори сред персонала. Неговият шеф не съзнаваше, че току що си подписа смъртната присъда. Нямаше как да го знае, той не ценеше интелектуалния потенциал на своите работници, нито смяташе, че някой който няма пари и политически връзки би могъл по някакъв начин да му навреди. В България нямаше такъв пример. Всички трусове в бизнес средите се дължаха на вътрешни междуособици и политически размествания във властта, но никога на действия на самите работници. Но той имаше план как да промени това. В свободното си време, се занимаваше усилено с евристика и прогностика, обичаше да играе шах и всякакви логически игри, можеше да предвиди с голяма степен на вероятност всички последствия от своите действия, както и възможните реакции на противниковата страна. Обичаше теория на игрите и бе дошло време неговият бивш работодател и всички негови бизнес съдружници и приятели, цялата им лайняна класа, да усетят силата на малкото камъче, което обръща колата.

Всъщност той не бе сам, те бяха група от 8 човека, чиито общи познания подкрепени с достатъчно капитал в една нормална държава биха ги направили водещи бизнесмени, но в България, това бе невъзможно да се случи. Въпреки това те не избягаха зад граница. Преди шест месеца именно това бе тема на разговора им – „Има ли смисъл да остават в България или е по-добре да се отправят натам, където мнозина българи бяха потърсили спасение?“. Всъщност решението до което стигнаха, след проведената „мозъчна атака“, не изключваше и двата варианта, т.е. това което бяха решили да направят, можеше да се осъществи както от страната така и от чужбина, модерните технологии направиха света наистина малък. Целта бе да унищожат показно нечий солиден бизнес. Да го унищожат безмилостно, целенасочено, стъпка по стъпка. Въпросът бе кой от всичките самозабравили се бизнесмени да изберат за своя жертва? Отговора – този, който пръв уволни някой от тях. След тази среща те всички положиха усилия да бъдат уволнени, като повдигаха редовно въпроса за заплащането и условията на труд в техните фирми. Но в крайна сметка него го уволниха пръв и неговият работодател щеше да бъда първата жертва, върху която щяха да изпробват ефективността на плана си. А той бе прост, като всичко което бе предназначено да върши безотказно своята работа.

Нарекоха групата си М-8, като контрапункт на Г-8. И щом стана ясно кой е „печелившият“ бизнес, започнаха да действат. Събраха всичката информация относно генезиса на богатството на избрания бизнесмен, съставиха му психологически профил и съответно пълно описание на личните му качества. Описаха в подробности начина му на мислене и общуване с подчиненият му персонал и принципите по които ръководеше своят бизнес. Направиха статистика на текучеството на персонала в подчинените му фирми. Изготвиха графики за промяната на заплатите. Успяха да се свържат с някой бивши негови работници и да получат от тях описания на бизнесмена. Изготвиха списък на фирмите в които този „човек“ имаше участие и пуснаха в старт операция „Разгром“.

Как стигнаха до тук? Отговориха си на въпроса: „Какво би могло да унищожи един бизнес, без да има шанс той да се възроди?“ – а единственното условие, което отговаряше на този въпос, бе липсата на интелектуален потенциал. Целта бе ясна, трябваше да спрат притока на нови работници, заместващи вече уволнените такива, като вземат предвид социалните и психологически характеристики на наемната маса в страната, както и на особенностите на живота в държавата, а всичко това можеше да се опише с две думи – несигурност и страх. Обективно погледнато тези чувства се създаваха целенасочено в средите на населението именно от управляващите и бизнеса, като целта бе да държат в подчинение населението докато самите те се възползват от ресурсите на страната за да живеят охолно и да обезпечават своето бъдеще и това на децата си. Когато си уплашен, по лесно правиш компромиси със себе си и си склонен да понасяш огромни неправди, само и само да можеш да закрепиш жалкото си съществуване. Но като всяко оръжие, и това можеше да се използва именно срещу интересите на тези, които го бяха създали.

Техния план не включваше, някакви утопични идеи за коренна промяна на обществото и за повдигането му на масова борба срещу изедниците олигарси. Нямаше революция, въоръжени единични актове на терор и саботаж на работните процеси. Не търсеха обединение с други хора за създаване на политическо движение, което постепенно да заеме властта и да внесе очакваната промяна в социалния статус на населението. Не предвиждаха масови стачки и шествия, не очакваха и не търсеха спонсориране от чуждестранни организации за подкрепа на демократичните промени в страната. Не, те щяха да работят сами и да въздейсват на всеки човек по отделно, използвайки именно неговия страх и несигурност в бъдещето. Как, чрез интернет и социалните мрежи.

Всички, които работеха в България, бяха наясно, че където и да отидат условията ще бъдат едни и същи, но въпреки това, когато започваха нова работа, таяха надежда, че ще има промяна към по-добро или поне няма да бъде по-зле от преди. Именно тази надежда, нашата група М-8 си бе поставила за цел да унищожи, що се отнася да започването на работа в която и да е бизнес структура на избраният за жертва бизнесмен. Защото за него и само за него, щеше да има изобилие от информация в интернет, информация която да бъде лесно-достъпна, да се набива сама в очите на всички, които решат да си потърсят работа в някоя негова фирма. И никой, нямаше да си помисли да започне работа при него именно защото ще знае, че там надежда няма.

И всичко започна. Създадоха осем сайта, които изобилстваха от информация за работодателя, за неговия произход, начин на държане с работника, възможностите за развитие във фирмите му, условията на труд и т.н. Качиха ги в интернет, на отделни сървъри, направиха им оптимизация, така че да излизат начело винаги, когато някой потърсеше информация за този бизнесмен и някоя от неговите фирми. Във форумите на всички сайтове за търсене на работа, бе пусната информация за въпросният бизнесмен. Създадена бе специална фейсбук страница посветена на нелоялните работодатели, където всеки можеше да пуска информация за порочните практики във взаимоотношенията работник-работодател в неговата фирма и чрез нея разпространявахме усилено събраните и систематизирани данни за набелязания от нас работодател. Следяха непрекъснато промените в бизнеса на набелязания от тях човек, като дадоха възможност на потребителите негови работници да ги уведомяват за текущото положение във фирмите му. Създадоха подобен профил и в Twitter и в останалите социални мрежи. Скоро името на бизнесмена, стана нарицателно в средите на търсещите работа и бе въпрос на време, той да се сгпромоляса.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нещо се бе променило и той не знаеше какво. Какво по дяволите се случваше? Бе принуден да спре практикуваното от него периодично уволняване на работници, след като на последните трима, не успя да намери заместници. За пръв път усещаше, че има нужда от хора. Политическите му покровители си искаха своето, а той скоро нямаше да успява да им го даде? Ако всичко продължаваше така, нямаше да има кой да работи за него. Къде по дяволите отидоха всички кандидати за работа? Къде? Говори с партньорите си в работодателската организация и никой от тях не се оплакваше от недостиг на кадри. При тях текучеството бе нормално и постоянно имаше каннидати за всяка овакантена длъжност. При него нямаше никой. Последно бе уволнил, секретаря си, защото бе убеден, че той е направил нещо с обявите за работа, оказа се, че греши, обявите бяха качени в сайтовете, но нямаше нито една подадена молба. Кипеше от гняв, как може точно за него, никой да не иска да работи, та той по нищо не се различаваше от останалите работодатели, по нищо.

Напрежението във фирмите му растеше, усещаше погледите на своите работници, пак бяха уплашени и раболепни, но имаше някаква промяна, все едно бяха изгубили всяка надежда. Скоро започнаха да напускат хора и от общия персонал. Когато напусна чистачката и за нейното място не се кандидатира никой, той побесня. Товае е невъзможно. Имаше чувството, че всичките му бизнес партньори го гледат с присмех и съжаление.

Обърна се към агенция за наемане на персонал. От там му казаха, че е невъзможно да му осигурят подходящите кадри, поради изключително лошият му рейтинг в социалните мрежи и го посъветваха да наеме ПР специалсти, които да се погрижат за образа му в интернет пространството. Когато ги попита какво точно имат предвид, те го посъветваха да потърси информация за бизнеса и за себе си в мрежата. Когато го направи щеше да получи инфракт. Той видя разголена собствената си същност облечена с думи. Разбра, че всичко което се знаеше, но което никой не си бе помислял да каже публично, бе извадено на показ и описано с удивителни подробности. Прочете самия себе си, качествата с които се бе гордял и които всяваха страх и респект у подчинените му, бяха описани и използвани за да възпрат всеки, който би проявил желание да работи за него. Видя себе си, такъв какъвто е и какъвто смяташе, че трябва да бъде за да управлява успешно бизнеса си и да забогатява на гърба на наемните работници.

Кой се беше осмелил да го покаже? Искаше да го смачка? Щеше да го смачка! Каква бе тази група М-8, какво по-дяволите смятаха, че правят? Как смееха? Обърна се за помощ към своите политически покровители? Скоро разбра, че не могат да му помогнат, нито той, нито политическите му приятели разполагаха с интелектуалния потенциал да отговорят на подобно предизвикателство, на подобна атака, защото това не бе нищо друго освен атака срещу него, самия. Скоро започна да подозира, че някой иска да му вземе бизнеса и не бе далеч от истината. Доскорошните му бизнес партньори надушиха възможността да се възползват от случващото му се. Дали пък те самите не стояха зад тази атака? Когато му бе намекнато от покровителите му, че не успява да се справи с предоставеният му бизнес, разбра, че е дошъл краят. Те казаха, че ще го държат отговорен за случващото се.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Няколко месеца по-късно го намериха обесен. А М-8 избираше следващата си цел.

Как да разрушим цивилизацията?

„Как да разрушим цивилизацията?“, е откъс от бъдещата книга „Цивилизацията срещу Живота“.

Един от основните въпроси пред които бяхме изправени бе: „Как да разрушим цивилизацията?“. Отговорът до който стигнахме след дълго обсъждане е, че ние трябваше да поемем нейното управление. Мнозина бъркат управлението на цивилизацията с управлението на разумния вид създал тази цивилизация. Всъщност, това не е така. Всяка цивилизация се развива благодарение на способността да натрупва и съхранява информация, от която вече се възползват, тези които управляват разумния вид. Отнемете им информацията и те ще увиснат безпомощно във въздуха. Така нашата цел, бе да поемем контрол над информационните потоци. Тук е следващата грешка, която допускат днешните анализатори на събитията довели до разрушаването на цивилизацията, те смятат, че ние сме желаели да поемем контрол над съдържанието циркулиращо в информационните мрежи, не нашата цел бе да поемем контрол над средствата обезпечаващи безпроблемното приемане, предаване и съхранение на информация. Затова ние, нашите последователи и всички които ни симпатизираха, бяха приканени да се образоват именно в сферата на информационните технологии.

От днешна гледна точка, разрушаването на цивилизацията изглежда лесно, но то бе плод на усилията на няколко поколения наши съмишленици. Организираното антицивилизационно движение се появи точно преди развитието на цивилизацията да достигне точката, след която нейното разрушаване щеше да бъде невъзможно, а именно преди появата на ИИ. Поемане на управлението на информационните потоци от ИИ, щеше да ни лиши завинаги от възможността за успешно действие.

Много важен бе и въпроса, кога точно да въведем в действие плана си. Изборът на точния момент е една от предпоставките за успешното разрушаване на цивилизацията. Цивилизацията бе разрушена, след завършването на глобализацията и създаването на едно напълно  аморфно човечество. Хората загубиха представа за своето минало и не питаха за своето бъдеще, те не живееха, а съществуваха според правилата наложени от управляващото общество. Тяхното съществуване бе дълго, но живота им кратък – съкратен от скоростта с която се изискваше да живеят и липсата на възможност за самостоятелно мислене. И така, ние ударихме когато световното правителство дойде на власт, малко преди спускането на преградата ИИ (изкуствен интелект) между тях и останолото човечество. Ударихме мигновенно и те не можеха да реагират, нямаха резервен план нито познания за да създадат някаква алтернатива, защото бяха свикнали да мислят, че не е нужно да имаш знания, щом можеш да си наемеш специалисти, които да реализират техническата страна на твоите планове.

Ние срутихме това, което те ни бяха наели да създадем, точно в момента когато празнуваха поробването на разума. Ние разрушихме цивилизацията и спасихме Живота.

Поглед в бъдещето: Протест с изместен център

В последните месеци все по-остро се чувства нуждата от нов масов протест, който да даде израз на натрупалото се в обществото недоволство. За съжаление пораженията, които нанесе върху понятието протест поведението на различни финансирани от външни фактори групи, доведоха нещата до там, че много хора изгубиха вяра в силата и възможностите какъвто и да е протест да предизвика някаква друга промяна, освен промяна на лицата които ни управляват. Най-важното, което всички разбрахме е, че протеста не трябва да се ползва като инструмент по пътя към властта, а като инструмент по пътя към собственото ни достойнство. Ако се откажем от възможността да протестираме, ние се отказваме от единствения възможен начин, да отправим предупреждение към управляващия елит, преди да се е стигнало до крайни форми на насилие.

Протестът който е назрял в обществото не е на политическа основа и не цели смяната на една управляваща клика с друга, той е протест на обществото срещу така-наречения управляващ елит в държавата и целта му е да промени начина по който функционира цялата система на държавната машина. Трудността в реализирането на подобен масов протест се състои в това, че той трябва да получи тласък от група или групи хора, които не са свързани и финансирани нито от чуждестранни фондации, нито от политически или бизнес групировки. Тези групи хора, могат да възникнат както във виртуалното пространство на социалните мрежи, така и в реалното пространство на самоорганизирали се различни социални центрове за обмяна на идеи, задължително е обаче те да имат реален физически облик. Най-важното качество което тези групи трябва да притежават е, техните членове да са изпитали на гърба си това срещу което ще се борят, а именно огромната несправедливост породена от задълбочаващото се неравенство.

За всички вече е ясно, че независимо коя партия е на власт, политиката спрямо управляваната част от обществото е една и съща и води до задълбочаване на неравенството между управляващ елит и управлявани. Под уплавляващ елит разбирам не само политици, но и банкери, и  едрия бизнес. Ако се вгледате внимателно ще видите, че всички те са обединени в своите организации и работят активно в защита и реализация на своите интереси. Сега погледнете към себе си и към своите близки и познати и кажете, коя е вашата организация, която защитава вашите интереси – няма такава. Вие сте оставили вашите интереси да бъдат „защитавани“ от всички тези, които изброих по-горе, така че не се учудвайте на положението в което сте изпаднали. Докато тяхната пропаганда работи усилено в проповядването на индивидуализма сред управляваното общество, в своите редици те са обединени в различни работодателски, индустриални, бизнес и политически формации – коя е вашата формация?

Най-силния коз в ръцете на управляващия елит е факта, че той е окупирал всички власти в държавата, а от там и самата държава, като същевременно насажда в съзнанието на управляваните идеята, че без тях, управляващите,  държавата ще рухне. За едно общество, на което всичко друго освен националната му принадлежност е отнето, идеята, че държавата ще се срути е наистина плашеща и затова, когато традиционно протестира в до болка познатия ни към момента начин, по площади и пред държавни институции, то бърза да замени едни управляващи с други, като се надява новите да са по-добри от старите. Е, убедихме се, че този модел на протест не работи в наша полза, а обслужва единствено интереси на различни клики в управляващия  елит. Протестът срещу държавни институции, аз наричам – протест в центъра. Време е да изместим центъра.

Време е за протест с изместен център. Целия управляващ елит, политици, едър бизнес и банкери, въпреки усиленото симулиране на някакви противоборства в публичното пространство, живеят заедно в свои квартали и затворени комплекси. Също както братята роми, те са се събрали, но са образували гета на богатите и не желаят да се интегрират с обществото, да заживеят с неговите болки и проблеми. Издигнали са огромни дувари и са се обградили с тежка охрана, и многобройни камери, които да им гарантират, че няма да се сблъскат в своите имения с някой член от управляваното общество. Те желаят да живеят спокойно и в охлоство, далеч от нашите проблеми, гарантирайки си това спокойствие и охолство с инструментите на държавната машина, която са окупирали.

Смятам, че вече на всички е ясно, къде трябва да бъде изместен новия център на протестите – там, където живее управляващия елит. Жителите на всяко населено място знаят къде живеят техните богати управници, там ще бъде следващия масов протест – пред оградите на резиденциите в Бояна, Драгалевци, Княжево, Бистрица и дома на премиера в Банкя. Нека щом са издигнали тези огради, за да ги пазят от грозотата на света който те са създали с действията си; Нека щом са си построили крепости които да ги пазят от управляваните – нека се почувстват обсадени.

Сега ще попитате – Кой ще го организира? Вие, вашите приятели, познати, колеги. Съберете се, дискутирайте идеята във и извън социалните мрежи. Отбележете на картата на вашия град, къде живеят вашите феодали. Обходете предварително маршрута около именията на местния елит и се запознайте с особеностите на терена. Агитирайте усилено, направете дори едно първоначално пробно по-малобройно шествие по набелязания маршрут, заснемете го и го пуснете в социалните мрежи. Сигурен съм, че сблъсъкът предстои. Предстоят протестите с изместен център.

Меглена Кунева: „Абсолютен мит е, че заплатите в България са ниски.“

Потърсихме г-жа Меглена Кунева да коментира своето изказване в предаването на БНТ „Панорама“, че хората които получават минимална заплата 340 лв. не са бедни. Ето какво отговори тя на поставените от нас въпроси:

– Г-жо Кунева, благодарим ви, че приехте поканата да отговорите на нашите въпроси. Да започнем направо, все още ли смятате, че заплата от 340 лв. е нормална заплата и не е признак на бедност?

– Аз няма как да ви откажа интервю, защото все пак съм образована и възпитана в духа на европейските ценности, където откритостта, прозрачността и връзката с обществото са водещи в политическата култура. Но да преминем към въпроса – Да, аз все още смятам, че да получаваш 340 лв. не е признак на бедност. Въобще като цяло, е абсолютен мит, че заплатите в България са ниски. Помислете логично, вие спомняте ли си, поне един голям протест, който да е бил породен от недоволство от заплащането на труда в България. Няма такъв протест. По жълтите павета и пред Парламента, нито веднъж в нашата най-нова история няма случай, недоволни хора да са искали повишаване на нивото на заплатите в България. Може да е имало спорадични и рехави протести свързани със заплатите, но те не са били породени от количеството на получаваните пари, а от забавянето изплащането на заплати. Така че аз смятам, че българите са доволни от запалащането на своя труд, а всичко останало е просто манипулации на някакви явно маргинални лица с голямо самочувствие без покритие, които не могат да намерят кой да ги вземе на работа и затова висят в социалните мрежи и изливат недоволството от своята некадърност, в безпочвени публикации, колко лошо е заплащането в България и как те никога нямало да работят за толкова малко пари. Съжалявам, но такива хора няма как да определят, кое какво е в България. Като са толкова недоволни и все повтарят че заплатите са ниски, да излязат пред Парламента да се преброим, кои са повече те или депутатите.

– Все пак, вие имате ли представа как може в днешно време да живее едно семейство, в което единият е безработен, а другият получава 340 лв и имат едно или две деца?

-Вие се опитвате да раздуетее картината на бедност, за да постигнете вашите манипулативни цели, но все пак ще ви отговоря, защото аз държа на принципите на европейската политика да затварям устата на лъжците с факти. Да, аз имам представа как може едно четиричленно семейство да се издържа спокойно с 340 лв. месечно, въпреки, че ние говорихме първоначално за това, че тази заплата се получава от един единствен човек, а сега ми натрисате цяла фамилия. Нека първо да кажа, че заплата се дава на човека като възнаграждение за свършената от него работа, а не като социална помощ да си издържа семейството, това трябва да е ясно на българските граждани. Щом мислите за издръжката на децата си, понеже не сте достатъчно квалифициран да изкарвате повече пари, то тогава трябва да подкрепите закона който смятам да внеса, да се позволи на деца от десет годишна възраст нагоре да работят и да печелят пари с които да подпомагат семейния бюджет. Не е толкова далече времето, когато деца на тази възраст са работили из фабриките та България, но дойдоха лошите комунисти през 1944г. и изкорениха тази добра практика, която учи подрастващото поколение, как реално се изкарват парите. И тук трябва да призная, че моето семейство също има грях, който сега се надявам да изкупя, като вече правилно политически ориентирана личност.

– Но, как, как да живеят четири човека с 340 лв.?

– Успокойте се ще ви отговоря на въпроса, просто като един европейски политик съм длъжна да ви покажа контекста на реалността в която е поставен засегнатия от вас проблем. Първо нека да помислим, защо човек работи – за да изкарва пари с които да покрива насъщните си нужди. Кои са най – насъщните му нужди – храна и подслон. Всички българи някъде имат подслон, които им е завещан от техните родители, от баби и дядовци, така че този проблем отпада, остава само храната. Ами 340 лв. са 340 хляба, едно четири членно семейство не може да изяде толкова хляб за един месец. Ето ви простия отговор, въпрос на проста математика. Къде виждате проблем сега?

– Е, само хляб ли ще ядат тези хора, а битовите сметки, ток, вода, топлофикация, играчки, дрехи . . .?

– Ама спрете се, моля ви се. Както сте тръгнали ще кажете, кола, бензин, самолет, къща с басейн, джакузи  . . . Не се ли чувате, какви глупости говорите. Парите, които получавате отговарят на нивото на развитие на което се намирате. Тези които получават 340 лв., това са неквалифицирани общи работници, нещо като работни животни. На тях екстрите на съвременната цивилизация не са им необходими. На животното е нужна само храна. Тези хора по нищо не се различават от първобитния човек, а той е живял хилядолетия без ток и течаща вода, ако влезете в градския транспорт ще установите, че поне половината хора нито се къпят, нито се перат, за какво са им ток и вода? Аз например много искам частен самолет, но си давам ясна сметка за своето ниво на развитиие и не съм отишла да протестирам пред Европейският парламент, че немога да си го позволя. В София има няколко места, където хората ходят и си наливат вода безплатно, както едно време са ходели на селската чешма. Освен това повечето жилища имат комини, така че си вземате печката на дърва от село, събирате покрай блока и по пътя за работа и обратно, това което става за горене и така можете и да се стполите и да си сготвите. Вечер хапвате една филия хляб и си лягате преди да се е стъмнило – за какво ви е ток? Ето виждате, как спокойно може да се живее с 340 лв., без да чувстваш бедност. А да не забравяме, че в България има хора, които живеят и с по-малко пари. Пенсионерите живеят с доходи под 200 лв, дори социалната пенсия буквално преди дни скочи на 115 лв. Щом тези хора се оправят и не се оплакват, значи положението е далеч от това което се опитвате да внушите. Така че, в България с 340 лв. в джоба си богат човек.

– А вашата заплата каква е? Вие бихте ли живели с 340 лв. месечно?

– Ако бях проста като другите българи, разбира се, че нямаше да имам нищо против. Но аз съм учен човек, с огромна култура и свръхинтелигентност. Много е пагубно да се гледа в канчето на другия, но това е една типично българска черта. Да моята заплата е около 500 социални пенсии или 150 минимални заплати, но да не забравяме, че аз за един месец върша работа колкото един прост българин ще свърши за 10 години, така че е напълно оправдано да получавам такива доходи.

– Значи, смятате, че си заслужавате парите?

– Ама разбира се, може ли такъв въпрос? Да ме сравнявате с най-ниската класа на работещите в България. Аз съм сложена да управлявам тази държава, който иска да получава мойта заплата да дойде да ме смени, ако може. Ама не да дойде само заради парите, а да покаже и умения, надминаващи моите. Аз съм управлявала и на европейско ниво, като еврокомисар, така че къде ще си сравнявате насраните задници с моя чист гъз? Въобще направо съм изумена, че може да поставяте под въпрос нивото на моята заплата и дали съм я заслужила? Аз ви управлявам, защото оставени сами на себе си ще се изпотрепете, а отделно, че сами и гащите не можете да си вържете. Ако ни няма нас, които сме елита на нацията, още щяхте да се криете в пещерите и да чакате някоя гръмотевица да подпали дърво за да се сгреете и да си опечете мръвка. Без политиците, без бизнеса вие сте за никъде, а без вас ние пак щяхме да си живеем добре. Въобще днес вие не играете и съществувате само благодарение на нашето човеколюбие и снизходителност. Честно казано вие сте ни само в тежест и заради вас се забавя растежа на икономиката и прогреса на човешката цивилизация. Даже ако зависеше само от мен, аз щях да отнема на 90 процента от хората званието човек. Не стига, че ви търпим, ами и ще ни държите сметка кой как живее и какви пари получава. Животните живеят като животни, разумните хора като мен, които с труда и знанията си строят този свят живеят като хора и само те заслужават да се ползват от достиженията на човешката цивилизация, за за които вие нямате никакъв принос. Така че аз си заслужавам парите, а вие не заслужавате дори да живеете.

Владислав Горанов: „Ако не теглим заем банките ще фалират“

Финансовият министър Владислав Горанов почти се разплака пред репортерите на националните медии, които очакваха от него повече информация относно причините за тегленето на нов заем в размер на 16 милиарда български лева. Ето какво сподели той през сълзи:

“ Първо искам да ви кажа, че аз също съм човек, макар и финансов министър и вобще всички които сме заети във финансовата сфера сме хора като всички други, и като такива не сме безчувствени. През последните дни сме изложени на множество злостни нападки относно намерението на правителството да изтегли заем от 8 милиарда евро. Разберете, че ако нямаше нужда ние не бихме прибягнали до тази стъпка. Освен това, не мога да разбера, защо на правителството се забранява нещо, което са сторили почти всички български граждани – тегленето на потребителски кредит? Още повече, че по този начин ние се целим от една страна спасяването на редица банки, чиито имена няма да споменавам, а от друга собственото си физическо оцеляване като обикновени хора, които по волята на народа са станали политици.

Виждам, че ме гледате неразбиращо, но това е защото мислите изключително егоистично и едностранчиво, гледайки на случващото се само от собствената си камбанария. Именно благодарение на крайно-негативната кампания в обществото срещу кредитите, показвайки в черни краски този най-удобен, популярен и безопасен метод за справяне с трудностите в живота, болшинството хора се отказа да тегли заеми и започна едно неконтролирано внасяне на пари в банките. На вас трябва да ви е ясно, че една банка фалира не когато раздава кредити на корем, а когато приема безконтролно депозити в ситуация, когато никой не иска да тегли кредити, защото тя няма откъде да изпрати лихвите по депозитите на своите вложители, ако никой не плаща лихви по изтеглени кредити. Нашите банки понеже са родолюбиви и не искаха да откажат на българските граждани да печелят пари от лихви и тука само в скоби да вметна колко лицемерно се държат някой от гражданите викащи срещу лихварството, а самите те лихвари, чакащи си доходите от депозити, та тези банки се озоваха в едно положение, в което никой не искаше от тях друго освен лихвите по депозитите си.

Тези банки се обърнаха към нас, като към последна инстнация в тази държава, която може да им помогне да преодолеят тази ужасна заплаха за собственото си съществуване. Ние бяхме помолени да вземем заем от името на гражданите, тъй като самите граждани не искат да направят това, като този заем трябваше да бъде сравним с броя на българските граждани. Ние разбира се не можехме да останем глухи за виковете за помощ на банките и се решихме на тази стъпка. И тука пак ще се върна на нещо което казах по-рано, тегленето на какъвто и да било заем, в какъвто и да било размер, за какъвто и да било срок, при каквато и да е лихва, е напълно безопасен инструмент, позволяващ развиването както на отделния човек, така и на цяла държава. Защото никой не иска от вас да връщате заема, от вас се иска само да си плащате редовно лихвите по него. От това по-голяма далавера здраве му кажи. Просто помислете, вие вземате една баснословна по размер сума, която ви позволява да живеете като бей, а връщате всеки месец една много малка част под формата на лихва и това може да продължи докато сте живи, и след като умрете докато имате потомци до девето коляно, че и по нататък, докато се затрие родът ви. Кажете това не е ли удивителна възможност.

Да допълня и друго, казах , че от една страна теглим този заем за да спасим банките, а от друга за да помогнем собственото си физическо оцеляване като политици. Вие сигурно помните, че през 2013г. аз се отказах от политическа кариера, защото мизерната заплата, която държавата ми отпускаше като финансов министър и въобще като политик, не съответстваше на самооценката ми, като качества които притежавам, и не прилягаше на политик, чиято държава е член на ЕС. Аз и не само аз -с тези мизерни заплати бяха подложени на геноцид всички български политици, за които държавата която управляваха се оказваше мащеха. Българските граждани отказваха да работят, защото им били малки заплатите и масово предпочетоха емиграцията, от този небивал егоизъм, загуби държавата и България стана нарицателно за бедна държава от третия свят на територията на ЕС. Точно така тя фигурираше в кръстословиците на вестниците в Сомалия – „Коя е единствената държава от третия свят в ЕС? – Отговор: България.“ Но да се върна, отказах се аз от това унизително положение на ниско платен политик, като се надявах с Делян Пеевски да направим някакви пари, но останах измамен като Цветан Василев.

България бедна – пари няма, навън не търсеха политици като мен – всички места заети, и аз отново, от немай-къде, бях принуден да се върна на неблагодарната позиция финансов министър и да се задоволя, искам не искам с това което държавата ми отпусне като заплата. И тогава, о манна небесна, видях шанс да си увеличим доходите с този заем, с който ще спасим и банките – с един куршум, два заека. Сега като изтеглим тези пари, ще можем хем да си увеличим заплатите, хем да си въоръжим армията да ни пази от когото стане нужда. И зайците станаха три. И аз ще мога гордо да се разхождам из европейските столици, като истински европейски политик с европейски доходи.

Сумрак се спуска над Системата

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

Гласувайте за мен

Аз не гласувах на тези избори, причините са много и разнообразни. Има хора, които вярват и постоянно натякват на останалите, че независимо какво е качеството на политиката която ти се предлага, ти си длъжен да гласуваш. Не мога да дам подходящо сравнение с което ясно да се види абсурдността на подобно твърдение, може би такова е избора как да се самоубиеш най-безболезнено. Затова реших, да вляза в ролята кандидат евродепутат и да ви призова да гласувате за мен, като изложа своите виждания в едно своеобразно, следизборно-предизборно послание. Наистина по-лесно е човек да се аргументира защо не би гласувал, отколкото да изложи ясно за какво би гласувал:

“ Уважаеми съграждани,

За втори път вие ще имате възможността да гласувате за Европейски парламент. Този избор, неговото значение и роля за вашето бъдеще и бъдещето на вашите деца, умишлено се завоалира и прикрива от хората които в момента ви управляват, те желаят вие да участвате в тези избори като българи, а не като европейци. Аз няма да крия от вас, че за мен бъдещето на човечеството е сигурно само в един глобализиран свят, но глобализиран не от капитала, а от обществото, от свободното общуване и размяна на идеи между хората. С една дума, аз съм глобалист и смятам, че Европейският съюз е част от пътя, който трябва да се извърви към този обединен глобален свят. Най-доброто нещо, което ни се е случило, е че ние сме поели по този път, най-лошото което може да ни се случи, е да се оставим да ни води някой, който иска да ни върне обратно.

Днес мнозина се опитват да ви объркат, като използват любовта ви към родината, за да насаждат омраза към Европейският съюз, те ви казват, че вие няма повече да бъдете българи, че ще изгубите своята идентичност в Обединена Европа и тези хора се наричат националисти и патриоти. Това уважаеми съграждани, е елементарна манипулация на хора, които биха искали да ви държат в подчинение, да ви затворят в рамките на една територия за да им служите. Те искат да ви отнемат свободата да опознаете света и другите хора, защото може да откриете, че хората няма какво да делят, а имат общи ценности и обичат едни и същи неща. За тях България е само една територия и нищо друго и ви карат да вярвате и вие в това, но то не е вярно.

България не е просто територия, тя е дух и този дух живее във всеки един от нас. И ако не вярвате помислете, почти през половината ни история територията наречена България е владяна от други народи, но България не е изчезнала и това при най-тежко робство. Защото България е нещо много повече от територия, та на колко територии е съществувала България, преди българите да минат Дунава? И днес има български общности там, където няма територия наречена България. В съвременният свят да асоциираме България единствено и само с територията, означава да се затворим в една кошара и да гледаме света през дупките в плета. С всяка стъпка на българин, където и да е по света, България се разширява. В съвременният свят, националните териториално ограничени държави губят своя смисъл и от нас зависи, да превърнем Българската държава от ограничено териториално образувание, в безгранична държава на духа. Защото да си българин означава не просто да забиеш знамето на покрива, а да помниш за какво са се борили дедите ти, какви са били техните идеали – „да бъдем равни с другите европейски народи“. Ако искате да запазите България, пазете не територията, а духа, културата, историческото ни наследство и разнасяйте славата му по света.

Членството ни в Европейският съюз, ни дава възможност да бъдем равни с другите европейски народи и не просто да бъдем равни, а да участваме активно в определянето съдбата на Европа и ценностите, които ще изповядва бъдещото човечество. Днешните политици, оправдават всяко свое действие с Брюксел и това е така, защото те самите са приели да бъдат безгласни марионетки в името на собствените си частни интереси. Всеки политик, който ви казва, че не е по силите на един човек да повлияе на решенията взимани в Европарламента, няма място там, защото в историята на света има достатъчно много примери за личности, които са променяли из основи статуквото, единствено и само благодарение на своя дух. Те извиняват своята некадърност с факта, че са неразличими от тълпата. Не гласувайте за тях, освен ако не искате да чувате само извинения и призиви за примиренчество.

Именно членството в Европейският съюз, пълноправното членство, ни дава възможност не само да слушаме и да изпълняваме безропотно, както правят болшинството наши политици, но да опонираме и да предлагаме наши собствени алтернативи, нашите виждания и идеи, за бъдещето на Европа. Нашето предизвикателство на европейската сцена, е да не бъдем просто изпълнители, а съзидатели. Днес може би Европа не ви харесва, но това трябва ли да ви отказва от нея? Нима мислите, че някъде ви чака нещо по-добро, направено от някой друг, който ще ви го даде наготово? Щом Европа не ви харесва, променете я, нали затова са тези избори? Гласувайте за мен, за да направим Европа такава, каквато искаме да бъде, Европа на Свободата, Равенството и Братството – Свобода  на мисленето, Равенство във възможностите, Братство в моментите на изпитания.

Общите приказки обаче не са достатъчни, нужни са конкретни стъпки, за реализирането на тази Европа, Европа на равноправните във всяко едно отношение европейци. Затова ето и моите конкретни ангажименти, не мога да ви обещая, че ще успея да ги изпълня, но мога да ви обещая, че ще положа всички усилия за да го направя: Европа да стане единно държавно образувание, с единно трудово, данъчно, социално и наказателно право. С единна валута, с равен достъп до еврофондовете, на всеки един гражданин на съюза. С носене на персонална отговорност, за всяка злоупотреба с еврофондовете, а не както е сега – едни да крадат колкото могат и да прехвърлят всички отговорности за използването им на националната държава и нейните граждани. Европа с единна съдебна система. Европа, която да сложи юзди на неограничената алчност на бизнеса и финансовите институции. Европа обърната към гражданите, а не към корпорациите, банките и бюрокрацията. Европа която да налага демокрацията не с военни средства, а като кара останалия свят, да желае да бъде като нея.

Разбира се, в днешната българска реалност, е много трудно да повярвате, че това може да се случи и може би го чувствате някак далечно и незасягащо ви. Но това чувство е създадено у вас, именно от тези които сте поставяли до момента да ви управляват, защото те точно това правят, управляват ви, но ви управляват в името на собствения си интерес. Аз не желая да ви управлявам, а да решаваме заедно проблемите и да градим съвместно бъдещето на нашите деца. Поставени на ръба на оцеляването, много от вас не могат да погледнат по-далеч от утрешния ден, но това е целта на тези, които изсмукват силите ви, те искат да живеете в едно безкрайно мъчително оскотяващо настояще, в което най-голямото постижение е да оцелееш. Не гласувайте за тях. Смъртта не е най-страшното нещо, най-страшното е животът без смисъл. Много от вас, се отказват да се борят и се жертват в името на своите деца, но така ги учите и те да бъдат жертви. Европа е вашият шанс, шансът на децата ви  да бъдат не само българи, защото са се родили в някаква територия, а пълноправни европейски граждани. Научете ги да обичат България, България на духа и ги пуснете да разнасят този дух. Нека България бъде Европа и Европа бъде България. Гласувайте за мен.

Подкрепете блога: