Трудов кодекс на работника анархист

Общи положения

Чл.1 Този кодекс урежда трудовите отношения между работника и работодателя, в случаите, когато работодателя не спазва трудовото законодателство на страната, погазва достойнството и чувството за чест на работника, както и в случаите когато подлага работника на системен тормоз и психологически стрес.

Чл.2 Работодателите упоменати в Чл.1 се считат за работодатели поставени извън закона и като такива попадат директно под силата на настоящия трудов кодекс на работника анархист.

Чл.3  Счита се, че работодателите упоменати в Чл.1 доброволно са се отказали от защитата на действащите в страната закони с акта на неспазването им и нямат право да се позовават на тях и тяхното действие.

Чл.4 Всеки работник, работещ за работодател от вида упоменат в Чл.1 има право да се смята за работник анархист и може да прилага настоящият кодекс в пълната му сила.

Чл.5 Всеки работник анархист, преди да пристъпи към прилагането на настоящият кодекс, трябва да се позове на правата си гарантирани му от законодателството на страната освен в случаите, когато прецени, че това не би имало смисъл.

Същинска част

Чл.1 Ако работодателят не ви осигурява на пълното трудово възнаграждение което получавате, работникът анархист има пълното право да го краде, по начини и в количества съобразени със собствената му преценка и чувство за справедливост.

Чл.2 Ако работодателят злоупотребява с продължителността на работното време, работникът анархист е длъжен да полага минимум усилия и знания, и да произвежда максимум некачествена продукция.

Чл.3 Ако работодателят ви подлага на системен психически тормоз, работникът анархист е длъжен:

  (1) Да го псува  до девето коляно по съребрена линия, като изиска от работодателя актуален списък на роднините.

  (2) Да го заплюе директно в лицето, с най-мазната храчка, която слюнчените му жлези са способни да отделят.

  (3) Да го кълне в присъствието на целият трудов колектив и на самият работодател.

  (4) Да състави некролог на работодателя в свободен текст и го разлепи из работните  и офис помещения, така че информацията да бъде достъпна за всички, включително и за работодателя.

Чл.4 Ако работодателят, вместо да говори нормално с вас, ви крещи, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да му запуши устата с подръчни средства, а при липсата на такива се позволява употребата на физическа сила.

 (2) Да се обърне към държавните институции с молба за освидетелстване на работодателя, както и да са свърже с най-близкият психо-диспансер за оказване на бърза помощ. Ако такъв няма в непосредствена близост, тогава е длъжен да отскочи до най-близката аптека, откъдето да закупи някакви успокоителни медикаменти, които по доброволен или насилствен път да бъдат приети от въпросният работодател. Сумата за закупуване на медикаментите се възстановява от работодателя в троен размер.

Чл.5 Ако работодателят забавя или отказва да заплати възнаграждения за положения от вас труд, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да събере сумата, чрез самостоятелна продажба на продукция, а ако продукцията е невеществена или трудно продаваема, чрез продажба на оборудване принадлежащо на работодателя.

(2) В знак на подсещане, да запали колата на работодателя, а ако това не помогне и дома му.

(3) В случай, че събирането на дължимите заплати се окаже невъзможно по алинеи 1-ва и 2-ра, работникът анархист може да отвлече работодателя и да поиска откуп в размер десет пъти по-голям от дължимата за заплати сума или да го продаде за органи.

Чл.6 В случай на упражняване на физическо насилие върху работника от страна на самият работодател, на неговата охрана или други негови приближени лица действащи по негова поръчка, работникът анархист е длъжен:

(1) Да пази своето физическо здраве с цената на живота на работодателя или на приближените му действащи по негова поръчка.

(2) При възможност да използва в своя защита всички инструменти и приспособления с подходяща тежест и форма, или взривни, пожароопасни и отровни смеси до които има достъп.

(3) При достатъчно умения да пребие работодателят си възможно най-брутално и да го остави в безпомощно състояние до пълното изтичане на кръвта му, като след това уведоми най-близката погребална агенция.

(4) Ако работникът анархист не е в състояние да се защити съобразно, алинеи 1,2 и 3, то тогава е длъжен:

  а) Да унищожи възможно най-голяма част от продукцията и, или оборудването принадлежащо на работодателя.

  б) Да унищожи всички енергозахранващи работното му място (фабрика, офис и др.) съоръжения

  в) Да унищожи всички водоснабдяващи работното му място съоръжения

  г) Да унищожи всяко лично, движимо или недвижимо имущество на работодателя, до което успее да се добере.

Заключителни разпоредби

Чл.1 Във всички останали случаи на злоупотреба с работодателско положение, неспазване на трудовото законодателство и уронване честта и достойнството на работника от страна на работодателя, на работника анархист се дава правото да постъпи както намери за целесъобразно.

Чл.2 Работникът анархист не е длъжен да спазва съвестно, каквито и да е разпоредби идващи от работодател, упоменат в Чл.1 от Общите положения.

Чл.3 Работникът анархист е длъжен да осведомява обществото за работодатели, упоменати в Чл.1 от Общите положения, чрез всякакви информационни канали, така че информацията да стигне до най-широк кръг от обществото.

Чл.4 Работниците анархисти са длъжни да се съюзяват по-между си, с цел прилагането Същинската част на трудовия кодекс.

Подкрепете блога

Защо няма да гласувам. И. Защо няма да протестирам срещу кандидатурата на Пеевски.

Защо няма да гласувам? И.
Защо няма да протестирам срещу номинацията на Пеевски за евродепутат?

Ще започна с отговора на втория въпрос: Защото той има право, според законите и принципите на демокрацията, да се кандидатира за този пост. Защото подобен протест, е протест срещу правото на всеки един който отговаря на изискванията  да участва в евроизборите. Защото смятам, че тези които са избрали протеста като форма да изкажат негодуванието и гнева си от тази кандидатура, не са наясно с принципите на демокрацията, която заявяват, че изповядват. Защото те, чрез този протест се изравняват с него, заявявайки безапелационно вярата в своята непогрешимост и морално превъзходство и задават себе си като еталон за демократи, без според мен да са такива. Защото подобен протест разкрива не сила, а безсилие и представлява не решение на проблема, а безцелното му размахване. И не на последно място, защото не жълтите павета са мястото, където каквато и да е форма на негодувание трябва да бъде изказвана по този конкретен повод. Защото, ако бе жив Левски би казал, че : „Днес българинът желае демокрацията, но чака да му я поднесат на тепсия.“ Защото всички вие, които протестирате срещу явлението Пеевски, очаквате то да бъде разрешено не от вас, а от тези които са го създали. И затова демокрацията за която се „борите“, винаги ще бъде плод не на вашите, а на нечии чужди усилия и виждания, защото вие така искате.

Аз няма да протестирам, защото това ще е протест срещу правото на тези, които гласуват за евентуалната кандидатура на Пеевски, да упражнят демократичното си право на глас. Вие ще им отнемете това право. През последната година, у мнозина явно се настани усещането, разбирането, вярата, че едва ли не протеста е най-висшата форма за борба за демокрация. Не е вярно, този протест, който вие демонстрирате вече толкова дни е проявление на бездарие и липса на идеи. И пак ще цитирам Апостола: „Работа трябва, работа.“ Но как да работите, като нямате собствени неспонсорирани  идеи! И за каква работа, сигурно се питате, става въпрос? Дълго време вие проглушихте ушите на всички с въпроса „Кой?“ и ето, че днес имате отговора преди дори да се е случило събитието – Кой ще гласува за евентуалната кандидатура на Пеевски? – електората на ДПС. И когато имате отговора, преди да се е случило събитието, което ще зададе въпроса, вие какво правите? – Протестирате. Срещу какво? Срещу собственото си безсилие?!

Явно вие още отсега сте уверени, че нямате кандидати, които да спрат Пеевски  и тези които стоят зад него в похода им към Европа и, че единствения начин да бъдат спрени е да преживеят катарзис и сами да се откажат. Вашата работа, драги протестиращи, е да отидете при евентуалните гласоподаватели на Пеевски и да ги убедите, че вашите кандидати са по-добри от него, но затова се искат много усилия, не е като да се разхождаш по жълтите павета. И е трудно, но никой не е твърдял, нито в древността, нито днес, че демокрацията се постига лесно. Напротив, тя е крехка и изисква постоянна борба, усилия и най-важното идеи и способност да убеждавате другите в правотата на тези идеи. Надменността и убедеността в собствената непогрешимост и правота не са добри съветници в борбата на демокрация. Демокрацията е способност да се вслушаш в различния, да се опиташ да го разбереш и да откриеш общ език с него. Последното е най-трудно.

Така че, не се мотайте по жълтите павета, наливайки по този начин масло в огъня на ДПС и втвърдявайки електората й, а се опитайте да прережете бодливата тел с която тази партия е обградила своите избиратели, изолирайки ги от възможността да попаднат под влиянието на чужди идеи. Вашата цел, трябва да е да убедите тези хора, които ще гласуват за Пеевски да не гласуват за него и то не с кебапчета, бира и 50 лв, а с думи прости, с факти, с алтернативни предложения, ако можете. И, ако успеете, тогава ще е победила демокрацията, а не , ако Пеевски и тези зад него оттеглят кандидатурата му, защото тогава ще е победила не демокрацията, а тясно-партийният интерес на една или друга политическа сила и бизнеса зад нея. Вие трябва да го победите в битка, а не служебно. Демокрацията е проявление на способността да побеждаваш по правилата, дори тогава, когато срещу теб играят без правила.

Аз няма да гласувам, една от причините е явлението Пеевски, друга вашето явление, и още има, но затова по-долу. И за да не помисли някой, че подкрепям Пеевски, ще ви кажа, позволявайки си леко вулгарен език, защо, ако случайно реша да гласувам, то няма да е за Пеевски:

– Защото кандидатурата на Пеевски е плод на срането на една партия и то такова сране, че е превърнала цялата ни държава в кенеф и накрая си е бръкнала в гъза и е изписала с лайната си на вратата водеща от кенефа към Европа: „Кур за обществото. Кур за демокрацията. Кур за Европа.“ – Край на вулгарностите.

– Защото изборът на Пеевски за евродепутат е подигравка с европейските ценности, такива каквито би трябвало да бъдат. Защото според мен, г-н Пеевски желае да използва евродепутатското наметало, като бронежилетка, за да не свърши като наскоро разстреляния „бизнесмен“ Борислав Манджуков. А ако някой се съмнява, че Делян Пеевски ще свърши така, нека се запита, защо му е необходима такава охрана с каквато се движи, определено не е от сторени добрини.

– Защото г-н Пеевски, не съм го чул нито веднъж да изказва някакви свои политически убеждения, идеи или възгледи за развитието на ЕС. Защото той дори не е личност ангажирана с публични изяви, неговата публичност е публичността на мръсната пяна изплувала над водата.

Но стига толкова по вторият въпрос. Да преминем към първия – Защо няма да гласувам на предстоящите избори за евродепутати:

Защото не виждам хора с европейско мислене, с визия и разбиране какво представлява Евросъюза, а само хора желаещи да станат евродепутати. Моят глас няма да ви прати там, аз няма да легитимирам вашето бездарно присъствие и не мога да понеса мисълта, че ще заявявате на всеослушание, че аз съм ви избрал. Не, аз не съм ви избрал. Може би има сред вас, кандидати, единици свестни, но те са поставени на неизбираеми позиции и за да успееш да изпратиш един свестен, трябва да изпратиш купища боклук. Не, благодаря. Няма да легитимирам вашата алчност и наглост, вашето бездушие и безидейност, вашето кухо политическо говорене. Аз не чувам, от нито една политическа партия, послания касаещи българина и неговото място в ЕС. Аз дори се съмнявам, че има политик, който да е наясно какво представлява ЕС. И за да не бъда голословен ще дам един убийствен за мен  пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина!

И тук въпросът е : От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години, след влизането ни в ЕС, нашите политици говорят за него, като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа, една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение. Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните. Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

Или може би, защото нямате нито представа, нито идея, как трябва да се развива България след присъединяването й към ЕС? Защото сте неспособни да посрещнете предизвикателствата поставени пред българският манталитет от акта на присъединяването ни към ЕС? Защото не можете да обясните на българите, че техния кръгозор и възможности се разширяват многократно с влизането ни в този съюз? Че България, но не като територия, а като дух и култура има възможността да граничи не с три , а с десетки морета и два океана.

Знаете ли, драги кандидати за евродепутати, какво чувство имам аз като ви наблюдавам? – Чувството, че за вас Европейският съюз се измерва с габаритите на евродепутаското ви кресло, на задника ви. Аз не ви чувам. Аз не чувам вашите идеи, вашата визия, вашето разбиране, вашите предложения, вашия ентусиазъм. Аз чувам само кухи фрази, шаблонно политическо говорене и кризисен ПР. И от всичките ви опити да кажете нещо, разбрах само, че вас трябва да ви изпратя там, а аз да остана тук. А поне според мен, там и тук би трябвало да са едно и също нещо.

Ето затова, няма да гласувам. Аз мога и да отида в Европа, а вие вървете по-дяволите!

Европейската комисия прие постановление за 450 евро минимална заплата на територията на съюза

В разгара на геополитическата криза в Украйна, Европейската комисия прие постановление, което може да преобърне тотално икономическите процеси в България. Става въпрос за предложение, което не е ново, но досега не е било поставяно на дневен ред по време на заседанията на комисията. Според това постановление, всички страни членки на съюза са задължени да въведат в срок от три месеца от датата на приемане на постановлението, минимално заплащане за положен труд, в размер на 450 евро на месец. В сутрешния блок на програма „Хоризонт“ на БНР, комисарят отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социалното включване, г-н Ласло Андор, даде специално обширно интервю по темата. Публикуваме пълния текст на интервюто, тъй като той представлява интерес за огромна част от българското население:

– Г-н Андор, вярно ли е, че Европейската комисия е приела решение с което задължава страните членки да въведат минимална ставка за работната заплата в размер на 450 евро месечно?

– Да, вярно е. Предполагам, че това е малко неочаквано решение за страничните наблюдатели, но е наистина належащо, особено в настоящия момент на геополитическа световна криза, предизвикана от случващото се в Украйна и Крим. Вие сте първата медия, която ме потърси за коментар по темата и може би това е логично, тъй като именно икономическата и социална обстановка във вашата страна и тази в съседна Гърция дадоха повод за приемането на подобно решение.

– Казвате геополитическата криза, а след това посочвате България и Гърция, бихте ли пояснили какво имате предвид?

– Разбира се, то е много просто. В ситуация на подобно напрежение на геополитическата сцена, вътрешната политическа стабилност във всяка една от противостоящите си страни е от изключително значение. Едни от най-вероятните причини за пораждане на вътрешна политическа нестабилност, в която и да е държава, са социално-икономическите, особено бедността.  България и Гърция в момента са страните с най-голямо социално напрежение в Европейският съюз и като такива се явяват дестабилизиращ фактор в политиката на съюза. По стечение на обстоятелствата, вие сте и в особена близост до конфликта, а България и в огромна енергийна зависимост от Русия. Това е предпоставка за възникване на движения инспирирани отвън, които да се възползват от незавидното социално положение в страната, за да трупат активи, за сметка на общата политика на ЕС. Такова движение на територията на България съществува и напоследък се активизира наблягайки на откровена антиевропейска риторика, няма да скрия, че става въпрос за партия „Атака“. Обединяването на социални искания с националистически и антиевропейски послания е особено опасно не само за бъдещето на вашата държава, но и на съюза като цяло.  Трябва да призная, че почва за възникването на подобни настроения създаде и прекалено меката политика на Европейската комисия, спрямо някой очевадни несъвместими с европейските ценности процеси протичащи във вашата страна, както по времето на договорния процес по присъединяването, така и след него.

– Бихте ли били по-конкретен? Какво точно имате предвид?

– Стигнали сме до етап, в който не мога да си позволя да не бъда конкретен и откровен. Ние оставихме българите да бъдат ограбвани от своите власти, като разчитахме, че те сами ще успеят да се отърсят от върхушката, която изсмуква жизнените им сили. За съжаление сбъркахме. Ние не взехме предвид, наслоеното в периода на тоталитарното управление мислене у българите. Вие така и не разбрахте, че не сте вече тоталитарна държава и живеете в условията на пазарна икономика, където защитаването на правата ви, не се осигурява от държавата, а от собствените ви действия. Този инстинкт на очакване държавата да реши всичките ви проблеми, се оказа много дълбоко заложен у вас и от това се възползваха, тези които заеха властовите позиции в държавата. Да живеете в пазарна икономика и да разчитате на държавата да защити интереса ви, е меко казано наивно. Тази наивност бе използвана безскрупулно от вашите бизнесмени и политически лидери, те ви обещаваха всичко, без да ви дадат нищо.

Ако се вгледате внимателно, без предубеждения, ще откриете, че няма политическа сила в страната ви, в която водещите политически лица, пряко или косвено да не са свързани с бившата номенклатура на комунистическата партия и с репресивния апарат на тоталитарния режим. Те много бързо усвоиха уроците на пазарната икономика и смениха политическата си ориентация, наричайки се демократи, либерали, борци за права и свободи и т.н. Всъщност единственото за което те се борят е власт и пари. Няма друга държава в Европа, в която болшинството от наименованията на политическите партии, да звучат като откровени предизборни лозунги, това говори за липса на идеология и неистов стремеж към власт и пари. Вземете за пример енергетиката си, тя е доведена до плачевно състояние, именно благодарение на алчността на политиците ви. Няма политическа партия в страната ви, в която да няма политици с бизнес в енергетиката, те предварително създават законови условия които да им гарантират печалбите и след това „инвестират“ точно в тези енергийни отрасли, където са си гарантирали печалбата. Те съсипаха със своята алчност отрасъла на възобновяемите източници на енергия, те превърнаха Белене, от реално възможен за осъществяване проект в „Утопия“ и още, и още.

– Но все пак, подобна стъпка, рязко увеличение на минималната работна заплата от 170 на 450 евро, нямали да разклати икономиката на България и да доведе до още по-голямо социално напрежение?

– Не! И заявявам това с цялата отговорност на поста, който заемам. Ние много внимателно сме проучили реалната икономическа ситуация в България. Минимална заплата в размер на 450 евро е напълно реалистична към момента и дори може още. Изключително обидно е, европейски граждани, каквито сте и вие българите, да бъдат рекламирани като евтина работна ръка. Това, може би, би било логично за страни от третия свят, но не и за държава членка на ЕС. Българите неведнъж са доказвали, че са интелигентна техническа нация с огромен научен потенциал и подобно отношение към труда и способностите им е меко казано престъпление. Не мислете, че ние не знаем и не сме наясно с реалностите на пазара на труда в България, пазар подчинен на престъпната корупционна схема политици-бизнес. В която и банка да отиде българският работник за кредит, навсякъде го питат освен за заплатата която получава по документи и за реалната заплата. Всъщност на много позиции, реално заплатата и в момента е 450 евро, но официално, по документи работникът се води на по-ниска заплата с цел спестяване на данъци от страна на работодателя.

Освен,  че пести от данъци, по този начин бизнеса ощетява и държавата, и тези които разчитат на държавата и са най-уязвими, а именно пенсионерите, социално слабите и децата. Ощетява и самите работници, тъй като, ако бъдат уволнени или се разболеят , получават по-малки обезщетения, отколкото биха получавали, ако бяха осигурявани на реалната сума която получават. Наглостта на вашите бизнесмени и политици, обаче не спира дотук. Дори и малкото пари, които са внесени под формата на данъци в хазната, се източват чрез различни корупционни схеми на обществени поръчки и се връщат отново в джобовете на алчните ви бизнесмени и политици, като по този начин ви обричат на бедност, без знамение колко и какъв труд полагате. Общо взето на болшинството ваши работници се плаща толкова, колкото да успеят да се изхранват те самите, но не и да създават семейства и да живеят нормално.

Вашите държавници, смея да твърдя, умишлено не желаят да въведат строг ред и законност в трудовите правоотношения, защото самите те са и политици, и бизнесмени. Дори имахте един министър, който имаше наглостта да каже, че е по-добре сива икономика, отколкото никаква. Наглост, безподобна и нечувана, изказана в рамките на ЕС, та именно сивата икономика убива реалната икономика. Това безпрецедентно за страните от ЕС изстискване на силите на работещото население, доведе до масово бягство на българите в старите страни членки и от своя страна подби цената на труда там. Безподобната алчност на вашия бизнес, доведе до социални вълнения и даде почва за подем на националистически партии на територията на целия Евросъюз.

– Но все пак подобна мярка ще доведе до много фалити, особено в провинцията!

– Фалити на кого, на бизнеса или на местните феодали, срам за съвременната европейска цивилизация. Положението на населението на България в провинцията е доведено до откровено робско съществуване и точно тази мярка ще прекрати подобни робовладелски  взаимоотношения, несъвместими с днешния ден и с членството ви в ЕС. България има много икономически сфери, които биха процъфтели, ако не бяха налице подобни срамни, престъпни обвързвания на политиците с бизнеса. Да, ще има процес на прочистване от неспособни бизнесмени, станали такива благодарение на политическите си връзки, а не на бизнес умения. Ще се наложи на тези, които искат да запазят бизнеса си, да намалят печалбите си, печалби които са огромни в сравнение с фонда работна заплата, който отделят. Ние не можем да бъдем излъгани от крокодилските сълзи на българския едър бизнес, почиващ в най-луксозните курорти на Европа и света, купуващ най-луксозните стоки произвеждани в Европа и света. И това са хора без особено образование и умения, вие нямате Стив Джобс или Бил Гейтс, а някакви поставени лица на които са отпускани необезпечени държавни кредити, срещу задължението да се отчитат редовно за в бъдеще на своите благодетели.

Умишленото ограбване на българския работник от бизнеса и държането му в бедност, е една от причините за липсата на сериозни външни инвестиции, защото кой може да печели от бедни хора? Виждате, че дори и ЕРП-тата се задъхват, не защото цените са високи, а защото българинът е беден и на него всяка цена му се струва висока, но не ЕРП-тата ви плащат заплатите, а вашите работодатели.

– Всичко, което казвате е вярно, но смятате ли, че това повишение на минималната заплата реално ще се случи?

– Убеден съм! След три месеца минималната заплата в България ще бъде 450 евро. Този път няма да се оставим да бъдем будалкани от вашите политици. Единствената възможност това да не се осъществи, е страната ви да излезе от Евросъюза, но смятам, че българите няма да позволят това да се случи. Вече няма място за театър, нещата са сериозни и ние няма да се правим, че не забелязваме процесите, които текат в страната и няма да говорим политически коректно спрямо политическата мафия, която ви управлява. Накрая искам да поканя всички заинтересовани да дойдат на моята публична лекция на 29 март 2014 г., от 16:00 до 17:15 часа в зала 2007 на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), гр. София. Където ще дам допълнителни разяснения относно тази тема.

Референдум, независимост, смърт, описани в десет стъпки.

Вие не сте доволен от обкръжаващата ви реалност, от държавата, от хората, от живота, който живеете и желаете да промените това. Чувствате се неразбран, отблъснат и натикан в миша дупка без възможност да се противопоставите на наложените ви от обществото, медиите и държавните органи норми, регулации и закони. За пореден път е посегнато върху вашето имущество, семейна чест и трудови права. Решавате, че трябва да предприемете някакви стъпки и да вземете нещата в свои ръце:

Първо – Правите референдум в собствения си дом с въпрос към живеещите в него дали да обявите независимост в рамките на собствеността си и да въведете там собствените си разбирания за живота, справедливостта и морала.

Второ- Печелите референдума и обявявате независимост. От този миг вашият дом е вашата крепост.

Трето – Първоначално комшиите, а след това и държавните органи не се съобразяват с вашата независимост и отказват да признаят правото ви на лични закони и правила. Съобразно това вие се въоръжавате и заявявате с писмени ноти до всички, които не се съобразяват с обявената от вас независимост, че сте готов да я браните с цената на вашият и техните животи.

Четвърто – Държавната машина се задейства и ви обявява за луд, психопат, който не съзнава какво върши. Вашият референдум е обявен за неконституционен, а независимостта ви за незаконна.

Пето- Всички държавни органи, от които някога сте имали нужда за защита, подпомагане и внимание, но които никога не са обръщали внимание на вашите нужди и единственото което са правили е да ви вземат парите под формата на данъци, се задействат и започват да работя изключително бързо срещу вас и вашата независимост.

Шесто – Сблъсък на живот и смърт. Изстрели, кръв и трупове. Вероятно и вашия.

Седмо – Вашата съдба става център на медийно внимание. Кръвта ви и тази на жертвите е по всички радио, телевизионни и интернет медии.

Осмо – Благодарение на вас хора, които не са имали възможност да се изявят по медиите го правят, ръсейки съвети и укори. Ако бяхте жив, щяхте да се учудите колко много хора са наясно с живота ви и причините довели до обявената от вас независимост.

Девето – Крайното заключение на всички е, че подобни на вашата проява занапред не трябва да се допускат и всички недоволни от държавата, обществото и реалностите в които живеят, трябва да се освидетелстват, вкарат в диспансер и натъпчат с хапчета преди да са обявили независимост.

Десето – Държавата се успокоява. Вие сте единичен случай и средно-статистически погледнато няма за какво обществото да се безпокои. На третия ден имаме новина за новата любовна афера на една от многото ВИП персони и живота потича по мед и масло.

Единадесето – Всичко се повтаря, но с друг главен герой.

Орешарски с новогодишно послание към напускащите България

Безпрецедентно новогодишно послание отправи премиера Орешарски към напускащите България. В първите часове на новата 2014г. той избра уюта на Терминал 2 за да се обърне към нетърпеливите българи решили да се възползват от неограничените от 1 януари възможности за работа в Европейският съюз:

“ Уважаеми бъдещи бивши граждани на Република България

Искам да използвам последните мигове от новата 2014г. които ще прекарате на територията на Република България, преди да поемете пътя към своето пълноправно европейско гражданско съществуване, за да се обърна към вас с няколко напътствия и пожелания. Първо, благодаря ви, че избрахте тази възможност, да изживеете живота си, доказвайки, че сте далеч пред другите граждани на Европейският съюз, които макар и по-стари, все още не са наясно напълно с неговите ценности и идеи. За пореден път българския народ във ваше лице, доказва, че е в първите редици на европейското гражданство и стремеж към развитие на Евро съюза. Вашето себеотдаване в реализацията на европейската идея за свободно движение на хора и капитали е от огромно значение за бъдещето на този съюз. Днес много народи се прекланят пред вашата жертвоготовност, да оставите род, родина и покъщнина и да се устремите към едно светло, но все още неясно и несигурно бъдеще.

Благодаря ви, от все сърце, както от свое име, така и от името на всички български политици и бизнесмени, които положиха през тези 23 години преход, неимоверни усилия да направят от българските граждани пълноправни европейци, не само на думи, но и на дела. Може да звучи нескромно, но без нашите неимоверни усилия, вие надали бихте изпитвали толкова дълбока вътрешна и битова потребност да се почувствате пълноправни европейци. Разбира се няма как да пренебрегна и вашите заслуги в този процес на осмисляне необходимостта от използването на европейските възможности и ценности. Въпреки, че на моменти сме имали разногласия по отношение на някой въпроси от европейското развитие на България, все пак ние управляващи и управлявани, успяхме да стигнем до тук именно благодарение на вашето търпение и доверието което ни оказахте, предоставяйки ни съдбата на България в наши ръце.

Вашият избор да напуснете България, доказва, че общите ни усилия не са били напразни. От днес вие вече не сте българи, а европейци. Няма да сбъркам, ако кажа, че за пореден път българите стават първите европейци по дух, стремления и действия. Ние българските политици и бизнесмени ви изпращаме без жалост и тъга, защото това, което се случва в момента е знаменателно и преломно събитие, което ще бъде записано в първите редове от историята на бъдещата Европейска Федерация. Гордеем се с вашия избор. Уверяваме ви, че ние, българските политици и бизнесмени, които избрахме да останем, го правим не от някакъв криворазбран отживял идеал, като патриотизма, а единствено в стремеж да убедим и малкото, които все още се колебаят дали да напуснат България и да станат европейци, да преодолеят своите страхове, да отхвърлят остарелите родолюбиви ценности и да поемат по пътя на европейската интеграция.

Драги българи, всъщност не – драги европейци. Заминавайте и не се обръщайте назад, не тъгувайте за нас и не ни съжалявайте. Ние българските политици и бизнесмени, доброволно поемаме върху си тежестта да се погрижим за това, което е останало в България, да го пазим и съхраним, докато намерим добър купувач и го продадем на добра цена. Тогава ще се присъединим към вас и ще си спомняме за България, като за една отживелица, като за един воденичен камък, който дълго ни е тежал на шията, но от който с общи усилия сме успели да се отървем.

Да живее Европа, забравете България!

Рецепта за работници за новата 2014г.

Драги български пролетарии, братя и сестри, другари

През изминалата 2013г. за пореден път се уверихме, че държавата не е това което трябва да бъде, а именно общо дело на гражданите й, и е узурпирана от една клика престъпници, смятащи себе си за недосегаеми. Тази клика присвоила си понятието законност и правото да налага закони избирателно, изключително в зависимост от собствените си интереси, е поставила огромна част от българите в незавидно положение на унижение, бедност, страх и най-лошото – чувство за безпомощност. Всяко наше действие в рамките на закона в опит да променим нещо е обречено на неуспех, поради тромавите процедури, корупцията и непропорционалното прилагане строгостта на закона съобразно последствията от действието му. Всеки от вас знае, че ако си потърси правата по законов път, единственото сигурно нещо което ще му се случи е да си загуби работата, а от там и доходите необходими му за да изхранва семейството си, докато работодателят му ще се размине с предписание или най-много глоба, чиито размер по никакъв начин няма да засегне бизнеса му, нито ще се отрази на печалбите. Тоест вие губите всичко, а той нищо.

Тази констатация основно се отнася за едрите капиталисти в България, които приватизираха бивши държавни предприятия, както и за такива, които с присвоени държавни пари изградиха свой собствен бизнес. Всички те са кадри на бившата комунистическа номенклатура, на ДС или техни наследници. Има измежду тях и поставени, това са „собствениците“ на така наречените „обръчи от фирми“, които се отчитат на своите политически покровители, (покровители които управляват държавата), като за сметка на това изсмукват всичко от своите работници принуждавайки ги да работят при мизерни условия, без въобще да спазват трудовото законодателство. Всички те формират така модерното напоследък понятие „задкулисие“. Те са недосегаеми, защото се пазят един-друг, докато ви уверяват най-безсрамно, че се грижат за вас. Всъщност, убеден съм, че вие много добре знаете това и няма нужда да ви го излагам подробно.

Навъдиха се и хора, които усилено и арогантно проповядват идеята, че обществото трябва на всяка цена да се развива в условията на тотална междуличностна конкуренция, че всеки сам е виновен за съдбата си, и че ако не сте постигнали просперитет в живота, това си е изцяло и само ваша грешка, дължаща се на това, че не сте положили достатъчно усилия да бъдете конкурентен на пазара. Тези хора са много опасни, понеже те ви карат да виждате в човека до себе си не възможен приятел, а опасен враг. Те отричат Природата на човека, отричат действителността, която не гарантира, че всички хора имат еднакви умствени способности и са еднакво здрави. Хората са изградили обществото именно за да си помогнат в борбата за оцеляване, а не за да се съревновават изтощително един с друг. Всеки човек, в една нормална държава допринася за обществото с толкова с колкото може, толкова колкото позволяват способностите му, важното е да не руши, а останалите отделят от своето за да помогнат на по-слабите, на по-простите, но не и на по-мързеливите.

Не е възможно, всички да са умни, талантливи и физически здрави, но е възможно всички да са добри, това обаче не се постига с конкуренция в името на забогатяването, а с конкуренция в името на безкористната себеизява. Но да се върна на темата.

Вие работите за „човек“, който не спазва трудовото законодателство, прикрива данъци, отнася се към вас с презрение, който чувства себе си всесилен, недосегаем и безнаказан, благодарение на задкулисието от което е част. Как можем да му противостоим, да му се опълчим, при положение, че сме наясно, че не можем да разчитаме на държавата и нейните институции, при положение, че сме осъзнали, че държавата е просто декор, прикриващ ограбването ни.

1. Запомнете вашият работодател е престъпник, който в една реална конкурентна среда, никога не би оцелял. Той се крепи на беззаконието и задкулисната политическа подкрепа. Той не е бизнесмен, той е престъпник и спрямо него трябва да се отнасяте като към престъпник.

2. Щом той не спазва законите и укрива данъци, значи краде от истинската държава, тази  държавата от която вие сте част, а не тази от която той е част. Той краде от вас. При това положение, вие не просто може да го крадете, вие трябва да го крадете, във всеки момент в който можете.

3. Щом не спазва трудовото законодателство, не сте длъжен да му работите повече, отколкото да отбиете номера. Във всеки удобен момент, когато можете да не работите – не работете. Работете зле и некачествено. Саботирайте работния процес.

4. В никакъв случай не се оставяйте да ви принудят да напуснете доброволно, освен ако не сте си намерили по-добра работа. А ако сте си намерили по-добра работа, саботирайте неговия бизнес, като унищожите колкото можете от оборудването му.

5. Тъй като държавата е в ръцете на мафията, ние нямаме друг избор освен да се борим с нея(мафията) нелегално, с всички възможни средства. Няма непозволени средства. Няма закони, Няма скрупули.

6. Най-добре е, ако не се съгласявате да работите за такива „бизнесмени“, но ако нямате друг избор, не се притеснявайте да ги ограбвате и да унищожавате имуществото им – не забравяйте, те са престъпници, овладели държавата.

7. Всичко в тази държава в момента е един декор, когато този декор падне истината няма да може повече да се крие и сблъсъкът между нас и тях да се отлага. Нашата цел е да рушим декора, тяхната – да го поддържат.

8. Рушете декора, докато играете ролята, която те са ви наложили, но я играйте така както вие решите. Пиесата се гледа от цял свят, нека бъдем добри актьори.

9. Не работете усърдно, скатавайте се. Не работете качествено. Крадете без задръжки колкото можете. Унищожавайте бизнеса на престъпния си шеф, оборудването му, имуществото му. Но умно, пазете се.

10. И най-важното, щом не спазва закона той е престъпник. Престъпниците не дават заплати, а подаяния. Той не се грижи за вас – ограбва ви. Бъдете добри актьори, унищожете престъпника. Нали така става в модерните филми, добрите винаги побеждават, а вие сте добрите 🙂

Вие не сте длъжни да им работите, вие сте длъжни да им отнемете всичко!

Да победим!

Книговезеца

„ . . . гледай народната работа повече от всичко друго,
повече и от тебе си да я уважаваш!
Честитя ви венчаванието и дай, боже – на добре! . . .“

Можеше с часове да препрочита текста на писмото, което бе сложил в рамка на стената над бюрото си – “ . . . гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе си да я уважаваш!“. Повече и от тебе си, повече и от тебе си, повече и от тебе си, сякаш изпадаше в транс. Това бе единственото украшение, ако можеше да се нарече украшение, което красеше дома му. Писмото поставено в рамка, бе принадлежало някога на пра-пра-пра дядо му известен сред приятелите си с прозвището Книговезеца, прозвище останало като нарицателно за рода. „честитя ви венчаванието и дай, боже – на добре! . . .“

Самият той не беше женен, нямаше семейство, решил се бе да се посвети на работата, с която се бе заел. Живееше сам, почти изолиран от роднините и родителите си. Знаеше, че ги е разочаровал, но не можеше да им обясни защо го прави. А му предричаха бляскаво бъдеще, завърши с отличие няколко инженерни специалности, спортуваше усилено и жените определено изпитваха любопитство да го опознаят по-отблизо. Чувстваше се свободен, силен и неудържим, когато за пръв път се сблъска със системата. И тогава разбра, че всичко е един добре замислен декор, целящ да държи хората в безмълвно подчинение. Нищо не бе такова, каквото го представяха. Всички думи бяха кухи, всички лица – маски, законите – решетки на затвор, а светлото бъдеще минаваше през робството на настоящето.

Уверяваха го, че системата е направена с цел да се грижи еднакво за всички, така че всички да имат равен шанс в живота. Че правилата важат за всички и закона с цялата си строгост, се стоварва върху всеки дръзнал да ги наруши. Уверяваха го, че несъответствията които вижда се дължат на недостатъците на тези, които управляват системата, че е достатъчно да избере правилните хора и всичко ще тръгне, като една добре смазана машина. И той избираше нови и нови, но системата действаше все така избирателно, и той винаги беше прецакан, независимо, че действаше според правилата на системата.

Лъжа! Гадна, гнусна, лепкава, слузеста, противна  – лъжа! Всичко бе една лъжа. Светло бъдеще не съществуваше, поне не за всички. Имаше само гадно изпълнено с лъжи, лицемерие и фалш настояще и ако не направеше нещо, животът му (единствен и неповторим !?) щеше да отмине в безволево съществуване. В страх.

В Страх! Защото, когато се сблъска със системата, разбра, че тя се управлява от тези които не играят по нейните правила, че тези правила са създадени за да се управляват тези, които вярват в тях, но които, ако решаха да си потърсят правата, биваха смазвани именно от тези които управляват системата. Да управляваш системата, да си част от елита бе върховната награда и който се докопаше до нея, получаваше безнаказаност. А останалите, чиито мозъци бяха промивани с празните приказки на кухото политическо говорене, с виртуалните наслади и бленувания на телевизионните шоута, със скандалните фалшиви измислици на жълтите медии, те бяха дресирани да вярват че системата съществува и полага всички усилия да се погрижи за тях, въпреки че усещаха върху себе си, как това не се случва.

И ако някой решеше да възроптае, да посочи несъответствията между реалността в която живее и реалността за която му говорят, то върху него веднага се изсипваше водопад от обвинения, че самият той е виновен за положението в което е изпаднал, че системата работи, но той не и помага достатъчно, че не се жертва, че властта произтича от него и лайната в които е затънал, са неговите собствени. И ако все пак, този някой не се откажеше и продължаваше да настоява, че не, грешката не е в него, че незавидното положение в което е изпаднал, е в резултат на действията на галениците на системата, на тези които я управляват, и дори дръзне да ги посочи, да ги назове поименно, и да поиска закона пазещ да не се нарушават правилата на системата да се стовари върху тях . . . Тогава! Тогава маските падаха, усмивките преминаваха в оголване на зъби и тежката ръка на реалността, не на закона, се стоварваше върху него. Знаеше го защото , го бе изпитал.

И тогава реши, че трябва да помисли. Да помисли истински – защо живее, как иска да живее и какво трябва да направи, ако иска да направи нещата истински. Знанията придобити в училището и в университета, не му вършеха работа. Откри, че да мислиш е много по-трудно отколкото да учиш, защото никой по време на цялото му образование не го бе учил да мисли. Първото нещо което разбра бе, че ако иска да разбере с какво си има работа, трябва да се отърси от пропагандната машина на системата. Изнесе се на квартира и заживя без да гледа телевизия, без да слуша радио, без да чете вестници, искаше съзнанието му само да се добере до живота, без посредници, които да обясняват на сетивата му как да възприема реалността. Потопи се в живота на собствените си усещания.

И разбра, че да си жив, означава да имаш смелостта да се бориш с фалша, лицемерието и лъжата, с подтисничеството на силните на деня. Да ги унищожаваш, да повдигаш завесата пред умовете на другите. Дори да рушиш системата, за да бъде принуден човека да се изправи срещу собствените си страхове, срещу реалността такава каквато е, срещу враговете – тези които са. “ . . . гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе си да я уважаваш!“. Гледай!

И той се взираше в монитора на компютъра, докато търсеше поредната си жертва в джобса. Знаеше за какво трябва да гледа. Набелязваше си само фирми, които явно поради голямо текучество редовно пускаха обяви за работа. Четеше по форумите, отзиви за различни работодатели и кандидатстваше там, където имаше най-много оплаквания и най-голямо текучество. За всяка работа изпращаше специално предварително подготвено CV , написано така че да отговаря на всички изисквания за обявеното работно място. Никога, въпреки доброто си образование, не кандидатстваше за ръководна позиция, защото знаеше, че безскрупулните „бизнесмени“ се познаваха и щяха да потърсят информация за него, от предишните му работодатели. Целта бе да влезе в набелязаната фирма, да усети върху себе си отношението на шефа. Заплащането нямаше значение, научил се бе да живее с малко.

Ако някой влезеше в дома му щеше да се удиви. Без топла вода, с печка на дърва, без електроуреди с изключение на няколко инструмента, с оскъдна мебелировка и с една чанта дрехи, така живееше и това бе всичко което му бе необходимо, разбира се и лаптопа. Но имаше и още нещо, в едната стая бяха нахвърлени купчина платки, части от детски играчки задвижвани дистанционно , а на масата буркани с най различни съставки – от които приготвяше смесите си. Да системата му бе позволила да се изучи, за да може да й служи, но той щеше да използва наученото за да я взриви, или поне да направи пробойни. Та той беше най-добрия във випуска. Можеше да направи бомба от всичко, можеше да сглоби дистанционно управляем модел от купчина боклуци, а когато обединеше и двете се получаваше дистанционно задвижвана бомба. И всяка от тези бомби носеше знака на Книговезеца – Дели Христем ага.

Първата жертва не направи впечатление на никого. Когато бе подпален луксозният автомобил на собственика на хранителна верига, а по-късно къщата му взривена заедно с него самия от дистанционно задвижвани самолети играчки, това бе отдадено на тъмното му минало. Едва на петия случай, властите признаха, че явно има някаква нова тенденция сред престъпните среди. Никой от властниците управляващи системата не знаеше откъде идват тези нападения. Започнаха да се подозират взаимно, те знаеха кирливите си ризи и нечистия си произход и затова бяха склонни да търсят източника на събудилите се страхове измежду собствените си редици. Никой от тях не можеше да си представи, че е възможно някой предопределен да им служи, да се изправи срещу тях. Системата бе толкова силна, толкова убедителна и властна, толкова всепроникваща, че дори те бяха повярвали в нейната вездесъща сила.

Когато обаче, взрив отнесе половината кабинет, стекъл се на откриването на нов индустриален обект изграден по европейска програма, заедно с гордия инвеститор източил милиони еврофондове, те се уплашиха. Нямаше как да подозират, че един от работниците строители, още при самото изграждане, бе положил в основите на обекта взривни устройства. Взривовете продължаваха – ветропаркове, машини, цехове; Къщи, яхти, коли; „Бизнесмени“. Всяка година имаше по трима -четирима, чиито бизнес отиваше в небитието заедно с тях самите. И всички те бяха галеници на системата, сложени да я поддържат, спонсори на управляващите, обръчи от фирми изпиващи кръвта и силите на обикновеният човек за благото на малцината недосегаеми. А книговезеца работеше, трудеше се усърдно, всеотдайно и евтино, продаваше знанията си без пари, без да си търси правата, без да отваря и дума за някакво трудово законодателство. Той бе идеалният работник – уплашен, високообразован, безропотен. Нищо, че след него оставаше само кръв и пепел. Такава бе народната работа.

„ . . . гледай народната работа повече от всичко друго,
повече и от тебе си да я уважаваш!“

Орешарски: Имаше вариант Пеевски да е премиер.

За първи път в публичното пространство се появява отговор на въпроса „Защо се стигна до казуса Пеевски и кой го посочи?“ и то даден лично от премиера Орешарски в интервю за неизвестния вестник „Народен трибун“, издаван от самодейци при читалище „Нов път“, село Тиквеш, откъдето е и родът на премиера. Интервюто ни е изпратено от наш читател, комуто благодарим:

– Г-н премиер, ще започна интервюто с един въпрос, който сигурно сте чували вече стотици пъти: „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?“ Уверявам ви, че можете поне пред нас да разкриете истината, защото сме останали всичко на всичко 20 осемдесетгодишни старци, колкото е и тиражът на нашия вестник.

– Благодаря ви за въпроса, радвам се, че най-накрая ще мога без да се притеснявам да разкрия цялата истина около този скандал, така да се каже да излея душата си и да ми олекне.

Обсъждането на ролята на Делян Пеевски в едно бъдещо правителство не беше импулсивен акт, а дълго обмисляна и дискутирана тема още от началото на февруарските протести. Сами разбирате, че подобно назначение не се решава за 15 минути в Народното събрание, то изисква задълбочен анализ, обсъждане, консултации между заинтересованите страни и всяко друго обяснение е предназначено за масата телезрители. Трябва да ви кажа, че дори имаше вариант Пеевски да бъде назначен за премиер . . .

– Вие се шегувате . . .

– Не ме прекъсвайте, моля ви. Не, не се шегувам. Аз лично присъствах на разговора където бе взето окончателното решение кой да състави бъдещето правителство и каква роля да играе в него Делян Пеевски. На този разговор бяхме четирима човека – аз, Сергей Станишев, Лютфи Местан и Делян Пеевски. Г-н Станишев защитаваше позицията, че правителството трябва да е с мандата на БСП и моя милост начело, като признат и доказан финансов експерт. Помня, че Пеевски тогава избухна – какъв експерт съм бил аз, след като той е сто пъти побогат от мен и два пъти по-млад – и, да ви кажа честно, има резон в тази мисъл, защото да си финансов експерт означава да можеш да правиш пари, а той е доказал, че наистина може. Именно затова Лютфи Местан настояваше правителството да се състави с мандата на ДПС и г-н Пеевски като премиер.

– Извинете, но не мога да приема това за сериозно, та това щеше да бъде тотална катастрофа още от мига на обявяването.

– Зависи от времето и гледната точка. Ако погледнем днес от страната на БСП, това може би щеше да е по-добрият вариант, защото всички негативи щяха да отидат за ДПС, но това нямаше да се отрази върху резултатите им при едни нови предсрочни избори, дори можеше да активизира до краен предел избирателите им. Още повече, че имахме примера от предните избори, когато изказването на г-н Доган, въпреки че скандализира обществото, не донесе някакви негативи по отношение на електоралната подкрепа за движението. Но това е погледнато от днес, тогава имахме други виждания и анализи, които ни подлъгаха и ние отстояхме позицията БСП да състави правителството начело с мен, а г-н Пеевски да стане шеф на ДАНС.

– Но това е безумно, глупаво и алогично? Как е възможно въобще да повярвате, че подобно назначение ще остане без реакция от страна на обществото?

– Ето тука е разковничето. Ние следяхме внимателно февруарските протести и на определен етап ги подкрепихме, честно казано те ни дойдоха като манна небесна. Тези протести изиграха ролята на едно обширно социологическо проучване. За съжаление анализът бе грешен. По време на тези протести ние се убедихме, че огромната част от българския народ е изправен до стената и единственото за което мисли е как да оцелее физически. А ние тъкмо този момент очаквахме и подготвяхме от дълго време. Обедняването на българите не е случайно, то е последователно водена политика от началото на прехода. Няма по-стабилна власт от тази, опряна на плещите на оцеляващо население, защото то ще бъде доволно дори и на малкото подаяние, позволяващо му да живее.

Всеки град, в който пожарът на протестите се разпалваше, ни даваше сили и увереност в правотата на бъдещите ни действия; когато и столицата избухна, се убедихме, че вече нищо не може да ни спре, защото щом и в столицата хората са изправени пред пропастта, то това означаваше, че няма да има хора, които да ни следят какво правим и щяхме да управляваме спокойно, стига от време на време да развързваме кесията на социалните помощи.

– Искате да кажете, че сте разчитали назначението на Пеевски да мине мимоходом на фона на социалните мерки, които предложихте?

– Това трябваше да се случи, ако не бяхме сбъркали в анализа. Оказа се, че все пак са останали хора, макар и само в София, които не са опрели до социални помощи и които реагираха бурно на назначението на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, така че се наложи да го оттеглим, за да не запалим пожара на бунта и в други градове на страната.

– Но защо Пеевски, защо точно Пеевски, ДПС нямаше ли кой друг да предложи? И кой точно посочи именно Пеевски?

– Защо точно Пеевски?По същата причина, поради която Борисов стана премиер.

– Не ви разбирам?

– Знам. Ще ви обясня, чували сте термина „пране на пари“ нали?

– Да, разбира се, но . . .

– Сега представете си същото, но вместо пари перете лица, физически лица. Това не е нов процес, първият успешен опит бе с изпирането на Бойко Борисов. При него обаче това изпиране продължи доста дълго, почти 20 години, а сега имахме задача да изперем Пеевски в значително по-кратък срок и смятахме, че ще успеем, имайки предвид състоянието на българския народ. Кой щеше да се занимава с Пеевски при положение, че не знае утре ще има ли какво да сложи на масата? Разбирате ли, минаването на хора от типа на Борисов и Пеевски през политиката, и то през високи политически постове, ги реабилитира не само у нас, но и в чужбина, и не мислете че тази техника сме я открили ние, тя се използва навсякъде. Защо братя Галеви се стремяха към политиката? Именно, за да изперат себе си.

– Това е чудовищно! Но кой може да ви застави да перете когото и да е? Защо? Кой може да застави председателя на ПЕС да участва в подобна гнусна манипулация? Кой всъщност управлява България? Олигарсите? Мафията?

– Отговорът е пред очите ви, но вие не искате или ви е страх да го назовете. Мафията. Мафията е противник предназначен за консумация от тълпите. Тук идва реч за нещо много по-силно и по-страшно от мафията. Но да започнем по ред – кой стои над нас и ни управлява, нас, управляващите? Над нас има две нива – икономическата олигархия, притежаваща производителните сили в държавата, и над тях – тези, които са им позволили да станат олигарси: ДС.

Именно ДС е структурата, която контролираше и контролира все още това, което се случва в България. Тя назначи кредитните милионери, тя създаде мутрите, тя ги унищожи, тя раздаде богатствата в ръцете на олигарсите. Те са назначени от ДС и са длъжни да й се отчитат. Почти цялата икономика на държавата е в ръцете на слуги на ДС. Тука става въпрос за милиарди. Ние, политиците, сме просто евтини курви, марионетки, за пред Запада и обществото. Самият политически модел е създаден и се контролира от ДС. ДС има постоянно представителство в парламента и това е ДПС. Не се учудвайте, ДПС е създадено от ДС още в зората на „прехода“. Чрез приетия етнически образ ДС (ДПС) си гарантира, че независимо от промените в политическите пристрастия на обществото, те ще имат постоянно представителство в Парламента и ще бъдат незаобиколим фактор в българската политика.

Докато българите мюсюлмани не бъдат извадени от изолацията, наложена им от ДС (ДПС) и не припознаят други партии като свои политически представители, нищо в България няма да се промени. Преходът ще свърши тогава, когато ДС (ДПС) изчезне от политическата сцена и тези, които са я създали, не влязат в затвора. А това не може да се случи без осъзнаването на българските мюсюлмани. Преходът ще свърши тогава, когато назначените от ДС олигарси не бъдат вкарани също в затвора, а имуществото им – конфискувано. Казусът никак не е лек.

– Това, което казвате, наистина е потресаващо, нека да се върнем на някакви по-леки текущи събития. Ще подадете ли оставка?

– На кого да подам оставка – на протестиращите!? На 10, 20, 30 хиляди човека, разхождащи се из София със свирки в уста, на тях ли? Какво ще направят те с моята оставка? Аз съм готов да подам оставка, ако се появи реална алтернатива на сегашното управление, на статуквото като цяло. Аз не виждам протестиращите да правят дори и наивни опити да структурират такава алтернатива и тук са разликите с февруарските протести. Там имаше многобройни опити за създаване на алтернативи, къде режисирани, къде утопични, къде безумни, но имаше, сега няма нищо – нищо, което да произлиза от самите протестиращи. От средите на протестиращите аз чувам само оставка, оставка, оставка, размятат се някакви харти и писма, подписани от няколко десетки човека, изпълнени с високопарни фрази и витиевати констатации на положението, но липсват каквито и да е предложения за алтернатива. На предишните протести имаше някакви лица, заявяващи се като лидери, днес и това отсъства. По-скоро виждам хора, които леко побутват оттук-оттам протестиращите, ръчкат ги, за да не затихнат протестите, докато някой зад тях трескаво се мъчи да инженерства новия политически Франкенщайн. И това е най-благоприятният вариант.

Представете си сега, че няма никакво задкулисно инженерство, че никой не използва енергията на хората по улиците на София. Подавам оставка и какво се случва? Ако вземем за модел изборите във Варна и станем свидетели на подобна избирателна активност, то гарантирам ви, че ДС (ДПС) ще е първа политическа сила. Ако избирателната активност е по-висока, ГЕРБ ще е първа политическа сила. Кой вариант ви допада повече? Отново сме в същата ситуация.

Има и други интересни неща около протестите. През февруари протестите бяха предимно в събота и неделя, защото тези, които участваха в тях, ходеха на работа и се страхуваха да не я изгубят. Днес така нареченият протест на работещите е всеки ден, като една част протестират от сутрин до вечер. Какво работят тези хора, кои са техните работодатели, как могат да си позволят целодневен протест? Ядрото на днешния протест се състои от най-различни неправителствени организации, претендиращи, че защитават интересите на обществото и изживяващи себе си като еманацията на гражданското общество. Това са представители на различни фондации, „институти“ и други организации с външно финансиране, които не са избрани от средите на гражданите като техни представители, но въпреки това се заявяват като будната съвест на гражданското общество. Несъмнено много от тях вярват в това, което правят, но кой луд плаща на някого пари, ако не преследва срещу това някакви собствени цели. Цели, които не е длъжен да сподели със своите подчинени идеалисти.

– Какво искате да кажете с това?

– Искам да кажа, че не е изключено, даже би било чудно, ако в настоящите събития няма замесени чужди служби. Това също би дало отговор на липсата на алтернатива, защото това са служби, които добре са работили с ГЕРБ в предходния период.

– Вие самият можете ли да посочите някаква алтернатива, която би била добре посрещната от цялото общество, алтернатива на сегашното управление, на системата като цяло?

– Най-елементарната алтернатива, и то алтернатива, която лесно би била приета в настоящия момент, е свикването на Велико народно събрание и превръщането на България в президентска република. Както виждам, президентът се радва на подкрепа от страна на протестиращите, но се съмнявам, дори съм убеден, че като цяло подобна промяна няма да донесе желаните от гражданите резултати, защото и тогава контролът ще остане в ръцете на ДС. Без да бъде изтръгнат този тумор в българската политика и без да бъдат отнети богатствата от ръцете на назначените от ДС олигарси, няма да се промени нищо, а това може да се случи единствено с революция, такава каквато трябваше да се случи преди 23 години.

 

Пеевски проговори: „Българското общество не е узряло за моя избор.“

За първи път след началото на протестите несполучилият шеф на ДАНС Делян Пеевски, чийто избор за въпросната позиция разбунтува България, отговори на въпросите на журналист от вестник „Дума“. Препубликуваме интервюто без съкращения:

– Г-н Пеевски как приемате вие лично разразилите се протести след вашият избор за шеф на ДАНС, протести които несъмнено заплашват да прераснат в непредсказуема с последиците си политическа криза? Защо се стигна до тук според вас?

– Лично мен тези протести силно ме натъжават, за мен те са знак, че нашето общество е далеч назад от съвременното гражданско общество на стара Европа и искрено съчувствам на всички, които виждат в тези стихийни движения по софийските улици каквато и да е следа от проява на някакво „гражданско общество“.  Самият факт, че именно моят избор за шеф на ДАНС, моята готовност за саможертва в битката с престъпността предизвика подобни реакции е показателна за нивото на интелигентност на българите. И това е отговора на въпроса „Защо се стигна дотук?“ – дотук се стигна защото българското общество още не е узряло да приеме моя избор.

– Не мислите ли, че хората се уплашиха от прекалено голямата власт, която щеше да се съсредоточи в ръцете ви? Вие имате пари, политическо влияние, медии, а пожелахте и силовите структури.

– Разбира се, слабите винаги се плашат от властта. Но аз съм силен и точно затова бях избран за този пост. Какво пречи това, че имам медии? Че това не е ли едно доказателство, че аз се боря за свободата на словото? Аз съм един от малкото хора в държавата, които могат да се похвалят, че имат свобода на словото. В моите медии аз мога да говоря това, което мисля, което чувствам, което ме вълнува, напълно свободно. Не мечтае ли всеки човек за това? Аз съм жив пример за човек който е постигнал свободата на словото. Нима трябва да оставяме свободата на словото само в ръцете на някакви жалки блогъри, на които дори не знаем откъде са им средствата за да си направят блог. А моите средства са ясни, те идват от майка ми, а не от  тъща ми за разлика от Цветанов. И това, че съм се преборил да имам свобода на словото е един от факторите който ме прави идеалният кандидат за поста шеф на ДАНС.

– Да се върнем на хората протестиращи срещу вас. Вие споменахте, че те не са узрели за да одобрят вашия избор за шеф на ДАНС, но в същото време медиите ги описват като интелигентни, млади, образовани българи излезли заедно с децата си, този образ не се връзва с вашите наблюдения?

– Не се връзва, защото е фалшив. Че аз утре мога да ви изкарам десет млади ромски фамилии с толкова много челяд, че ще запълнят не жълтите павета, ами половин София и какво от това? И кои са тези медии, които ги описват по този начин? Аз бих казал, че те се самоописват, а това в политиката се нарича конфликт на интереси. Ако имаш поне капчица морал, не може сам да даваш адекватна оценка за себе си. Да говорим сериозно, ако прочетете написаното в моите медии, ще видите, че това са предимно платени провокатори, докарани с автобуси от всички райони на София, с общински автобуси, а да не забравяме, че общината все още се държи от ГЕРБ. Ами тези които са дошли с метрото, тях къде ги забравяте, та това са по-голямата част от хората, а всички знаем кой построи това метро, кой откриваше всяка метростанция, нали така?

И ето, аз веднага ще ви дам един пример за човек който ме подкрепя, за да сравните неговия профил с този на протестиращите и сами да си направите изводите. Ами че аз съм подкрепен от Сергей Станишев, който е не само лидер на българските социалисти, но и на европейските, е за какво говорим. Значи зад мен стои човек с европейска визия, с европейско признание, с европейско влияние, с европейско значение, а срещу мен крещяща тълпа, повтаряща като Волен Сидеров една дума хиляда пъти за два часа. Кой отговаря на профила на истински европейски гражданин според вас?

– Все пак вие се отказахте от поста шеф на ДАНС под натиска на протеста. Това не е ли признание, че сте сбъркали някъде?

– Вижте какво, аз отстъпих от позицията шеф на ДАНС, но не съм се отказал. Ние действително направихме грешка и грешката не е в това, че бях избран за шеф на тази структура, грешката беше, че помислихме, че обществото е узряло за подобна стъпка. Оказа се, че сме избързали, затова ще изчакаме и когато обществото достигне своята европейска зрялост вие ще видите, че аз мога да стана дори премиер.

– Да разбираме ли, че вие не сте се отказали от политическа кариера?

– Разбира се, че не съм се отказал. Аз благоразумно отстъпих пред безумието на тълпата и като един Галилео Галилей ви казвам на вас „И все пак тя се върти.“ Аз ще се върна в парламента и съм убеден, че след няколко месеца, най-късно в началото на следващата година вие ще видите как ще се развие моята политическа кариера. Аз бих могъл да стана дори и политик с европейско влияние.

– Наистина ли вярвате в това? Протестите продължават вече пети ден и не се наблюдават признаци на затихване. Не се ли притеснявате, че развилнялата се тълпа, опиянена от своите крясъци може да изпрати в небитието не само вас, но и правителството и цялото 42-ро Народно събрание?

– Вие явно не ме слушате внимателно. Тези крещящи хора пред Министерски съвет, не са способни да извършат подобно нещо, не са узрели достатъчно дори и за това да разрушат една система. А и дайте си реална оценка за броят на тези хора. Още в петък ние със Станишев, Орешарски и Лютфи Местан, наблюдавахме от прозорците на министерски съвет събиралото се множество и трябва да ви кажа, че отгоре гледката въобще не беше внушителна. Ние старателно преброихме протестиращите и стигнахме до цифрата 5000.

– Но самите протестиращи и медиите говорят за 15 дори 20 000!

– Кои медии, тези на чиито журналисти напечени от слънцето и сломени от умората им се привиждат миражи? И кои протестиращи, тези на три бири? На тях може и да им се разтроява бройката, но ние сме със трезв разсъдък и смятам, че нашите наблюдения са далеч по-точни.

Но да продължа, ще ви кажа нещо понеже съм сигурен, че протестиращите няма да го прочетат, защото ако те четат нещо то е в техния измислен виртуален свят. Те самоубиват собствените си протести. Ние следим много внимателно случващото се и ето какво виждаме:

Една част от тях изживяваща се като „интелектуален елит“, отрече февруарските протести, като нарече участвалите в тях с какви ли не обидни думи, каквито дори и ние политиците не сме си позволявали, чухме за орки, мутри, необразовани и т.н. епитети. Този интелектуален протестиращ елит явно си точи зъбите да ни измести от политическата сцена и иска да изпъкне със своите знания, умения и положение в обществото, но грешката им е, че те се държат като политици преди да са станали такива. Защото, ако за нас политиците е позволено и дори необходимо да отричаме направеното от управлявалите преди нас и да се държим така все едно от нас започва изграждането на България, то за протестиращите подобно държание е меко казано малоумно. Защото когато ние отричаме направеното от нашите политически опоненти, това ни носи дивиденти, а когато те отричат постигнатото от предишните протести, техния смисъл и същност, и обиждат тези които са участвали в тях, те губят възможността за жизнено важна подкрепа, която може да удължи живота на настоящия протест.

Със своите думи те необмислено пресичат най-необходимото за живота на протеста, вливането на нови и нови хора. Те забравиха хората които се самозапалиха и с един словесен замах, отрекоха смисълът на тяхната саможертва. Те казват ние сме умни, образовани, квалифицирани, с работа, а вие сте бедни, прости и безработни, вие сте излишни дори и за нас. Грешка, но за нас тя е добре дошла. Без постоянен приток на хора този протест ще затихне в сивото ежедневие.

– И все пак, ако това което виждате не се случи и хората от предишните протести се влеят в редиците на настоящите, тогава колко време можете да издържите?

– Ще ви кажа нещо, издържим ли до 1-ви януари 2014г., след тази дата никой не може да ни бутне.

– Защо?

– Много просто, тогава падат всякакви ограничения за работа на българи в рамките на Евросъюза и очакваме огромна част от активното българско население да потърси препитание зад граница. Всички, които са физически здрави, които са затънали в дългове, които се стремят към достойно заплащане на труда си, към по-добро бъдеще за децата си, всички те, активната част от населението ще напусне пределите на България. Кой ще ни свали тогава? Пенсионерите ли или ромите? В България ще останем ние, една очакваща смъртта си част и една полудива орда. Защо трябва да се притесняваме?

– Но това не е ли страшно и за вас? Едно подобно обезлюдяване на България, която и в момента е заплашена от демографска катастрофа не обезсмисля ли вашето управление? Кого ще управлявате тогава?

– Ха-ха. Ах тази наивност, колко е смешна. Та нали ние тъкмо това целим. На нас не ни трябва население, населението иска грижи, помощи, законност, справедливост и т.н. Ние никога не сме искали да управляваме българските граждани, правим го само защото се налага. Нашата цел е да управляваме богатствата на държавата, а населението не е едно от тях. Ако го няма, няма да има кой да протестира срещу шистовия газ, срещу ГМО, срещу Бургас-Александруполис, срещу АЕЦ Белене и т.н. Ние ще разполагаме с цялата територия и ще можем да я използваме в услуга на тези, които плащат повече. България още от древността е била стратегическа геополитически територия и ние ще продаваме точно тази нейна същност, без да е необходимо да се съобразяваме с никого. Искаш да дупчиш за шистов газ – плащаш, искаш да развъждаш ГМО – плащаш, искаш да прокарваш газопровод – плащаш, искаш военни бази – плащаш. И всичките пари ще се стичат само към нас. Затова нека българските граждани да емигрират, ние ще си оправим държавицата.

Избираме между Живота и Апатията

Наближаваше полунощ, а на поляната в парка стотина човека бяха насядали в кръг и тихо си говореха. Огрени единствено от бледата светлина на луната, слабите отблясъци на звездите и сиянието на нощния град, те създаваха в страничния наблюдател усещане за някакъв древен ритуал,подобен на тези у друидите. Без да седнеш в кръга бе невъзможно да разбереш за какво си говорят, гласовете им се губеха сред свиренето на щурците. Но едно бе сигурно, това не бе обичайна среща на група младежи излязла за да се повесели, не, тук се извършваше някакво тайнство, тайнството на промяната. Силуетите на насядалите се сливаха и бе трудно да се разбере кой точно говори в момента, това обаче нямаше значение, важното бе да се говори и не буйно и необмислено, а бавно, последователно и дръзко:

–  Първо трябва да сме наясно какво искаме, а после как да го постигнем и на какво сме готови за да го постигнем. Трябва да са ни ясни пречките както тези извън нас, така и тези вътре в нас. Защото несъмнено е, че основните причини нещата да остават все същите, е че не смеем да прекрачим някаква граница, граница заложена вътре в нас от външни фактори. Фактори контролиращи нашето възприемане на света и налагащи ни готови обяснения за модела на обществото в което живеем.

– Искаме промяна или може би замяна. Знаем кое искаме да заменим, но не знаем с какво. Дали това не е пречката, която ни спира да предприемем драстични действия?

– Не съм съгласен. Ние много добре знаем и какво искаме да заменим и с какво. Тези хора трябва да си отидат, тук спор няма. Тяхната нагла диктатура, тяхното обсебване и подиграване с идеята за демокрация трябва да бъде прекратено. Те убиват демокрацията, като се възползват от нейните инструменти. Те убиват смисъла от закони, като ги използват за свои лични користни цели. Трябва да отнемем не само властта, но и богатството им.

– Вярата, че трябва да избираме само между няколко алтернативи, алтернативи които вече са опорочили себе си, ето това ни пречи. Недоумявам когато чувам гласове които ми говорят, че нямаме избор, че каквото и да направим ще бъдем принудени да изберем отново едни от тях. Този проблем трябва да бъде разрешен. Ние не можем да създадем алтернатива, защото те контролират и изработват правилата по които се създават алтернативите. И основното е, че за да структурираме каквато и да е алтернатива са необходими пари, а парите се стичат към и се контролират от тях.

– Нужна ни е революция. Преразпределение на благата, понеже те използваха властта, която им бе дадена от народа, за да приберат всичко за себе си. Ние трябва да пометем не само политиците, но и олигархията. Така нареченият бизнес, който играе заедно с политиците в този театър на абсурда, в който на населението е отредена на ролята на безучастен и апатичен зрител.

–  Революцията е границата която трябва да преминем. Всичко, което до момента са ни втълпявали като разбиране за добро и зло е една голяма лъжа. Доброто и злото са едно цяло, те не могат едно без друго и те седят от едната страна на медала. Доброто и злото са присъщи на действието, на активността, на целеустремеността, на живота. Те са ин и ян. Те са като мъката и щастието, като любовта и омразата.

– А кое е от другата страна на медала?

– От другата! От другата страна на медала е апатията, безразличното, зомбирано, обезверено и отчаяно съществуване. Бездействието, безсмислието, празният поглед на една безкрайна агония. Убийственото повтаряне на един безсмислен ежедневен цикъл, превръщащ човека в машина, в роботизиран придатък за осъществяване на техните цели, в умствен клонинг, неспособен на самостоятелно критично мислене, способен единствено да изпълнява команди и ако някога изпитва някакво чувство, то това е чувството на страх, че ще бъде изваден от състоянието на това безумно, безсловесно и безцелно съществуване.

– Страх ли ни е от революцията? И ако да, защо?

– Страх ни е заради доброто и злото, заради границата поставена между тях, когато такава не съществува. Ние искаме да сме различни, да сме добри, морални и възвисени същества и не можем да приемем, че е възможно да извършваме действия, които самите ние поради образованието си бихме окачествили като зло. Мисленето което ни е наложено от малки ни отнема правото да се съпротивляваме, ако искаме да бъдем добри. Ние нямаме право на самозащита, ако тя ще навреди на този който ни напада и това е вярно дори и за най-тривиални ситуации. Това е вплетено и в законите създавани от тях. Те са ни лишили от възможността да извършваме действия окачествявани като зли и са ги запазили изцяло за себе си. А тези, които нарушават това и не са от техните среди наричат престъпници. Ако погледнете в която и да е религия, ще видите че няма божество, на което да са присъщи само и единствено действия окачествявани като добри и тука аз не говоря за богочовеци а само за божества. Древните хора са разбирали тяхната неделима божествена същност.

–  Но какво ще попречи тогава всички ние да се превърнем в престъпници, крадци и убийци? Как е възможно да няма граница между доброто и злото?

– Доброто и злото са инструменти и в зависимост от целите за постигането на които ги използваме, можем да бъдем окачествени като добри или лоши хора, като разумни или безумни същества. Когато е заплашен нашият живот, трябва да можем да се защитим. Не го ли правим се превръщаме в жертва. А днес ние сме оставили правото си на самозащита в ръцете на тези, които ни погубват. Това е логически абсурд, няма как да очакваме убиеца да ни защити от себе си.

– Значи революция, но кой е противникът ни? Можем ли ясно да го обозначим?

– Всички които поддържат настоящето състояние на обществото, всички които поддържат системата и които я защитават срещу заплащане. Всички които се изправят срещу нас използвайки инструментариума на злото, крещейки ни, че ние нямаме право да използваме същият този инструментариум. Тези които докато ни пребиват и убиват, крещят че сме лумпени, маргинали и престъпници. Тези които не желаят и пречат на промяната, защото не могат да се облагодетелстват от нея. Тези които искат всичко да остане такова каквото е. Обществото ни е разделено на четири части – Управляващ елит, олигарси и политици; Заплатени от тях експерти, поддръжници и защитници на статуквото, на правилата и законите спуснати от тях; Апатична, безсловесна, зомбирана и роботизирана маса, живееща в безцелно очакване на смъртта; И ние, които жадуваме този модел да бъде разбит.

– Разбирам, че ние трябва да разбием този модел и да отнемем от ръцете им богатствата, които са заграбили през годините, но имаме ли сили за това? Когато срещу нас те изпратят полицията, армията, сганта на подземния свят, как ще им се противопоставим. Част от тези хора, които ще ги защитават, ще бъдат там защото нямат друг начин да си изкарват хляба, защото системата ги притиска. Те ще ни вкарат в братоубийствен сблъсък. Можем ли да понесем психически този факт?

– В този сблъсък няма невинни, няма извинения за участниците. Всеки човек има право на избор и, ако е човек е длъжен да заеме позиция която да защитава и за която да се бори. Дали си избрал да защитаваш някаква идея не защото вярваш в нея, а защото ти плащат или защото очакваш да бъдеш облагодетелстван от нея, това не може да ти служи като извинение, като опрощение от съвестта. Или вярваш в нещо и се стремиш към нещо, или не вярваш в нищо и не се стремиш към нищо. Едните имат идеал, а другите само смъртен изход. Длъжен си да избереш, ако си човек. Това е животът, борба на идеали, борба понякога кървава и тежка, понякога словесна и умствена. Ние предпочитаме втората, но не бива да ни е страх и от първата.

– „Законът е за робовете.“ След днешният ден, законите за нас трябва да престанат да съществуват, границите да бъдат прекрачени, мисълта ни трябва да е ясна и силна. Избираме между Животът и Апатията.

Станишев: “ Само глупаците вярват в социализма, нашата цел е да управляваме.“

В обширно интервю за руското издание “Комерсант” лидерът на българските и европейските социалисти Сергей Станишев даде отговори на редица въпроси, свързани с предизборната платформа на БСП, и визията му за бъдещето на България:

– Г-н Станишев, вие сте лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, в този смисъл вие се явявате бащата на социализма в Европа в настоящия момент. При тази огромна отговорност, която сте поели пред европейският пролетариат, предстоящите избори в България се явяват като един тест за бъдещето на европейският социализъм. Уверен ли сте, че ще успеете да победите и да построите социализма, а след него и комунизма?

– Вижте, нека да не се лъжем, никой, никога, никъде не е имал намерение да строи устойчив социализъм, и от там, недай си боже, да премине към комунизъм. Нашата цел също не е да се борим да построим социализма и комунизма. И в абревиатурата на БСП, и в тази на ПЕС, понятието социализъм е въпрос на традиция и начин, по който хората да могат ясно да ни разграничават от другите устремили се към властта партии. Ако трябва да бъда откровен, то трябва да кажа, че построяването на социализма и комунизма не е цел на нито една социалистическа или комунистическа партия по света, целта е друга, а именно поемането на управлението на държавата, която и да е тя, но за да се случи това, на хората трябва да бъде дадена някаква идея, макар и илюзорна, идея, която да не разбират напълно, но в която да вярват. И най-важното, да вярват, че тези, които им предоставят тази идея, я разбират и се борят за осъществяването и. Това е целта на всяка една партия, независимо от слогана, с който се е окичила, целта е властта, власт на всяка цена, власт, служеща на интересите на върхушката в партийната структура. В този смисъл ние сме толкова социалисти, колкото и нашите опоненти са демократи, надявам се, че ме разбрахте.

– Вие сериозно ли твърдите, че в света никога не е имало социализъм и комунизъм. Какво беше тогава съветският блок?

– Вижте, появата на социалистическата и комунистическата философия на марксизма и ленинизма даде възможност на една нова група хора да се включат в разпределението на световното богатство. Преди появата на тази философия всички други политически философии бяха окупирани и в тях не се допускаше навлизането на нови лица, проблем, който е актуален и в момента в държавата, поради което възниква една нова зелена философия, чиято цел е отново да вкара нови хора в играта за разпределението на световното богатство. За щастие у нас тя не е широко застъпена, но да се върнем към въпроса. Много е трудно да намериш идея, която да обедини около себе си простолюдието, постигането на социалистическият идеал бе такава и благодарение на тази идея за изграждане на комунизма настъпи едно преразпределение на световните ресурси, като до тях се докопаха хора, които застанаха под знамената на пролетарската революция.

Разбира се, за да бъде това успешен акт, бе необходима обширна подкрепа в световен мащаб на тази идея, и истинско щастие бе, че това се случи със Съветския съюз, защото като държава разполагаща със значими природни богатства, тя можеше успешно да се съпротивлява на кликите, окупирали управлението на света в другите държави, и да се намеси в световната геополитика издигайки нови лица и разкъсвайки зависимостите, в които бе поставена. Успехът на великата октомврийска революция показа на гражданите на редица други държави, че ако застанат под знамената на социализма, ще могат да се докопат до властта в собствените си страни, което предизвика разширение областите на влияние, които тази идея придоби.

В самото начало след вземането на властта радетелите на социализма и комунизма трябваше безмилостно да разчистят пътя си към богатството и властта, чрез физическото унищожаване на своите противници, като същевременно използват наивитета на масите и ги впрегнат в изграждането на един уж по-добър свят, но свят, в който те трябваше да бъдат начело. Дори за новите лица на политическата сцена резултатите от ентусиазма и всеотдайността на хората, повярвали в идеите на социализма и комунизма, бяха изненадващи. Те осъзнаха, че ако хората продължават да градят социализма и да се стремят към комунизъм, тяхната власт ще бъде застрашена и те няма да получат богатството, за което ламтят, а ще трябва –  щат не щат – да го делят с пролетариата. Това обаче не влизаше в сметките им, затова те спретнаха така наречената перестройка, която по един естествен начин да сложи край на въпросният подем в реализацията идеите на масите.

Това не трябва да ви кара да мислите, че тези хора доброволно са се отказали на властта. Целият план бе грижливо и в детайли разработен съвместно със службите за сигурност на държавите от социалистическият блок. Ние трябваше да сдадем властта, без да я изпускаме от ръцете си. Казвам ние, защото именно ние, новите социалисти, сме преките наследници на онези хора, за които ви говорех по-горе, и именно за това носим в абревиатурата си понятието социализъм. Но пак ви повтарям, никога, никъде и никой, освен заблуденото простолюдие, никой, поел кормилото на властта, не се е стремял да изгради социализъм или комунизъм. Само глупаците вярват в социализма, ние се стремим единствено и само към властта.

Този наш стремеж е улеснен от незнанието сред съвременното поколение на понятието и идеите на марксизма. В тяхното съзнание идеите на социализма са опростени до по-високо заплащане на труда, по-високи пенсии, по-високи детски и, общо взето,  с това се изчерпват, а това нас ни задоволява. Искания за неща като безплатно образование, здравеопазване, за държавно регулиране на пазара, за премахване на лихвата като функция на парите, за национализация на стратегическите за сигурността на държавата отрасли звучат налудничаво, а тези които ги изповядват биват заклеймявани като луди.

– Не ви ли е страх, че тези откровения могат да ви изиграят лоша услуга на предстоящите избори, все пак за вас гласуват хора, желаещи социализмът да бъде изграден отново и да поеме водещата роля в развитието на света. Освен това и вашите политически опоненти могат да използват това интервю, за да ви злепоставят.

– Не се притеснявам, защото у нас публикациите в медиите на бившата Съветска Русия не получават гласност, затова аз на вас мога да ви кажа всичко, което у нас няма как да бъде чуто, освен ако предварително не е  одобрено от политиците, управляващи българските медии, в които влизам и аз.

Що се отнася до политическите ни опоненти, то виждам, че вие сте в плен на една идеалистична представа, която е разпространена сред гражданите на бившия социалистически блок. Ние нямаме политически опоненти, ние имаме няколко лица, чрез които се задържаме на чело на държавата, и си гарантираме, че независимо от политическите тежнения сред пролетариата, богатствата ще се стичат само и единствено към нас. Аз по-горе ви загатнах, че целият процес на така наречената перестройка бе предварително обмислен и дирижиран. Партиите, които възникнаха и продължават да възникват на територията на бившият социалистически блок, и в частност в България, са изградени изцяло от наши бивши кадри, без значение от политическото течение, което изповядват. Аз самият по случайност станах лидер на БСП, просто там беше свободно в момента, но нищо не би ми попречило да съм лидер на ДПС, ДСБ, СДС или ДБГ. Идеологията не е важна, важното е без значение на идеологията властта да е наша.

СДС например беше наш инструмент, с който да успеем законно, и без да понесем негативите от това, да влезем във владение на бившите държавни предприятия и природните богатства на страната. То изигра отлично своята роля и понесе на плещите си тежестта от осъществяването на приватизацията, в резултат на което бившият й лидер Иван Костов и настоящ такъв на ДСБ стана един от най-богатите българи в държавата и за него говорят с възхищение и завист редица чуждестранни милионери. Те са наше отроче, което съществува само до толкова, доколкото ние имаме нужда от него.

ДПС е най голямата заблуда за българите, защото тя никога не е била и не е имала за цел да бъде етническа партия. ДПС може спокойно да бъде преименувана на ДС и днес в нейните редици има най-много агенти на бившата държавна сигурност. ДПС освен вторичната функция да държи под контрол мюсюлманското население в България имаше за задача да гарантира присъствието ни във властта при непредвидени обстоятелства, като си гарантира гласовете на българомохамеданите и им втълпи, че нямат избор за кого друг да гласуват. Може да се каже, че ДПС е икономическият мозък на нашата посткомунистическа машина и чрез нея, чрез нейните обръчи от фирми, се гарантира постоянният приток на капитали към нас. Същото е и с Атака, но на обратния полюс, те поддържат илюзията от необходимостта от съществуването на ДПС сред редиците на мюсюлманите и обират гласовете на най-крайно настроените български граждани.

– Не казахте нищо за ГЕРБ?

– ГЕРБ са нашата болка и грешка. Те ни предадоха и се обърнаха към други външнополитически фактори с единствената цел, разбира се, да не делят с нас заграбеното. Сега за първи път българите са изправени пред реален избор, но не на политически философии, както им втълпяваме, а пред изборa на кого да дадат богатствата и ресурсите на държавата. Нашето оцеляване е заложено на карта и ние няма да се поколебаем да хвърлим държавата в хаос, ако не се доберем обратно до властта. Ако не спечелим изборите предвиждам нова октомврийска революция и ако се наложи сме готови да изтърпим още 45 години социализъм, стига ние да сме начело на властта.

– Добре, но при всичко което ни казахте, защо държите социализма в наименованието на вашата партия?

– Вашият въпрос е изключително глупав, но това ме радва и дори ще ви препоръчам за повишение. Именно благодарение на хора като вас, които вярват на думите, на надписите и на политическото говорене ние сме били и пак ще бъдем на власт. Наличието на социализъм в нашата абревиатура ни гарантира, че за нас ще гласуват тези, които вярват в тази пошла идея. Ние ще бъдем социалисти дотогава, докато има поне един човек, който вярва в социализма, в комунизма, в марксизма и ленинизма. А ако един ден не остане дори и един човек, който да изповядва тези идеи, ние ще прегърнем която и да било друга достатъчно разпространена сред масите идеология, стига само да бъдем на власт.

– И един последен въпрос, има ли политическа идеология или философия, която да ви притеснява, от която да се страхувате и която да не можете да приемете?

– Има, и това е анархизма, но не желая да влизам в подробности.

Шефът на КРИБ: „Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат“

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание „Forbes“ публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

“ – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

– Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

– Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

– Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, също. И в Китай преобладаващата част от населението получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват „Искаме по-високо заплащане“.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

– Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

– Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

– Ами децата, как да си гледат децата?

– Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

– Но това е чудовищно!

– Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

– Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

– Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

– Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

– Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, на него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

– Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

– Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори“ и това ще мине като проява на патриотизъм.

– Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

– Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

– Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

– Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

– Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

– Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

– А как човек може да стане част от това висше общество?

– Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Подкрепете блога:

Бойко Борисов: „Отказвам се от политиката и излизам на улицата“

Рано тази сутрин бившият премиер Бойко Борисов разпространи съобщение до медиите в което заявява, че се оттегля от политиката и излиза на улицата. Повод за решението му са  разпространените през вчерашния ден скандални записи на негов разговор със подалият вече оставка Николай Кокинов и бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Ето целия текст:

“ Искам от вашата трибуна да уведомя всички български граждани, че отвратен от поредните опити на мафията да се саморазправи с мен и с хората, с които четири и повече години се борим да направим от България правова държава, взех решение да се оттегля от политиката и от партия ГЕРБ. Това ми решение е еднолично и го вземам в пълно съзнание, без да ми е оказан какъвто и да било натиск. Апелирам и към всички членове на партия ГЕРБ, включително и Цветанов, да прекратят съществуването на ГЕРБ и да се откажат от каквито и да било по-нататъшни опити за участие в политическият живот на страната в тази му уродлива форма, като ги приканвам да се присъединят към мен.

Защото моето оттегляне от политиката не означава, че се оттеглям някъде на безопасно място, откъдето да наблюдавам безучастно гибелта на България. Аз се отказвам от политиката и излизам на улицата, там където трябваше да отида още преди четири години. Отивам при протестиращият народ и, ако той ме припознае като свой водач, като лидер и лице на протеста, аз съм готов да застана начело и да поведа справедливия гняв на тълпата, срещу мафиотските структури впили се в държавата.

Повече от четири години, аз се опитвах да се справя с мафията по демократичен начин, с демократични инструменти, използвайки властта, която ми бе дадена от народа и законите на Република България. Вчера осъзнах, колко наивен съм бил през цялото това време. Не е възможно чрез закона да пребориш мафията срастнала  се с държавата и използваща демокрацията като наметало, защото мафията е закона. В България демокрация не съществува, няма закони, нито правила, нито власти, нито институции, нищо. В България има само мафия узурпирала всичко, от Президентската институция, през Съдебната власт и Парламента, до специалните служби, държавните агенции и последното полицейско управление. Да се бориш с този октопод с мирни средства, по цивилизован и демократичен начин е невъзможно, именно защото той си е присвоил демократичните ценности и всеки път, когато го атакуваш реве, че потъпкваме демокрацията.

Българи, протестите трябва да продължат и не само да продължат, но да ескалират, и ако се наложи да прераснат във въоръжена борба. Тези 23 години преход се оказаха лъжовни, изгубени и пагубни за нас като народ. Търпението ни, ни изигра лоша шега. Вярата ни бе употребена. Доверието – излъгано. Ние – предадени. Дошло е време за българската пролет. Аз вече не вярвам на политиците, на управляващите, на всеки който се тупа в гърдите, че представлява властта. Всички те, в името на собственото си живуркане са способни да ти забият нож в гърба и не се колебаят да го правят. Всички, които днес ви обещават, че утре ще направят живота ви по-лек, ви лъжат. Те не се интересуват нито от вашите сметки, нито от вашите заплати, нито от вашите болежки, нито от вашите мечти, те се интересуват само от себе си. Те ви обещават всичко, с ясната цел да ги изберете и да заграбят всичко.

Аз, Бойко Методиев Борисов, се заклевам в децата на Цветанов, че съм готов на думи и на дело, да положа всички усилия, цялото време с което разполагам и живота си, в борбата с мафията обсебила България. Аз съм на улицата и ви чакам. Свобода или Смърт. МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! УУУУУУУУУУУУУУУУУУ!

 

Чергар си търси работодател

Внимание! Това е напълно реална обява.

Във връзка с желанието на Чергар да прекрати трудовите си взаимоотношения с настоящия си работодател, поради несъвместимост на характерите и разминаване в разбиранията за коректност, Чергар обявява, че си търси работодател.

Образованието на Чергар е следното:

Завършва основно образование по времето на социализъма.

Средното си образование добива в техникум по времето на господството на мутрите.

Висше техническо образование завършва, докато работи, по времето когато България закриваше главите по договорите за присъединяване към Европейският съюз.

В крайна сметка решава, че най-важно е самообразованието и се отдава на четене, като предпочита политическа и антична философия, антична литература – писма и диалози, научна фантастика, популярна научна литература, социологически изследвания на бъдещето и т.н.

Все още се образова в училището на живота, като се надява, че няма да го завърши скоро.

Професионален жизнен път:

Над 15 години прилага ефективно и съвестно придобитите по времето на учението умения, отначало с горещ ентусиазъм, който за съжаление работодателят му в последствие успя да угаси.

След приемането ни в Европейският съюз, установява, че нещата не са такива каквито му ги представят и от края на 2008 година започва да се изявява като блогър в българското виртуално пространство. Работата му като блогър води до няколко политически скандала, един от които на международно ниво. Огромна част от публикациите му се четат и споделят от българи живеещи по целия свят. Немалка част от публикациите му се разпространяват като истински новини, включително и от утвърдени журналисти. От началото на годината блогът му има близо 300 000 посещения, а за отминалата 2012г. над един милион.

Качества:

Лоялен в границите на морала, справедливостта и закона. Изпълнява добросъвестно и в срок поставените му задачи. Диалогичен. Умее да слуша и да разбира какво му се говори. С богато въображение и нетрадиционен поглед върху решаването на поставени проблеми. Не се притеснява да предлага идеи. Противник на крайното противопоставяне. Може да влезе под кожата на всяка една личност, да се постави на нейно място и да усети какво мисли.

Езици:

Български – има богат речник, но пропуски в граматиката относно употребата на пълен и кратък член, и пунктуацията.

Не знае компютърни езици, но може да работи с компютър.

Незадълбочени познания по Английски, Руски и Гръцки.

Интереси:

Следи внимателно, анализира и коментира, обществено-политическия живот в страната и чужбина.

Друго:

Има издадена книга – „Апокрифна реалност“, благодарение на издателство Библиоскоп. Книгата се разпространява и в електронен формат тук.

Има майсторска степен по Айкидо и познания по други бойни изкуства.

Шофьорска книжка няма, обича да ходи пеш.

Изисквания към работодателя:

Да знае точно какво иска. Желание за дългосрочно сътрудничество.
Редовно заплащане, включително на здравните и социални осигуровки.

Не на последно място:

Очаква заплащане на ниво не по-малко от помощта отпускана от трудовата борса на изгонен от парламента  депутат.

Забележка: Приема и работа на хонорар.

Покани за интервю изпращайте на ел. поща – chergari@gmail.com
На всички покани ще бъде отговорено.

Всички данни, предоставени от Вас, са защитени от честната ми дума и ще бъдат използвани единствено за осъществяване на настоящата цел.

П.С. – Моля всички мои читатели да разпространят настоящата обява. Благодаря Ви предварително.

„Закон за Народните Трибуни“ – допълнителни разяснения

След публикуването на проекта за “Закон за народните трибуни” последваха много коментари и предложения относно съдържанието и смисъла на предложеното. В редовете по-долу ще се опитам да дам ясна обосновка на основните спорни моменти, очертаващи се в проекта, и да разясня логиката, която ме е водила при създаването му.

Първият основен момент при създаването му бе търсенето на реална промяна на съществуващата система, промяна ясно пожелана от хората, излезли да протестират по улиците на България, но неясно оформена като предложения и механизъм за осъществяването й. Основният мотив, който долових, бе искането  институциите в България да започнат да си вършат работата, като основен елемент, гарантиращ осъществяването на това желание, трябваше да бъде натискът на улицата. Упражняването на този натиск обаче изисква огромна гражданска енергия, която е много трудно да се поддържа във времето, особено ако дълго време няма постигнати някакви значими резултати. Част от исканията се групираха около идеята за по-голямо гражданско участие в различните публични органи, в парламента, в кабинета и т.н. Това участие обаче, поне според мен, не гарантира нищо, тъй като за да могат тези представители на гражданите да влияят върху управлението на държавата и вземаните решения, те трябва да имат мнозинство, и което е по-важното, да се сработят помежду си. В противен случай цялото тяхно участие в управлението на държавата ще се сведе до изказване на мнения и появата на няколко нови лица в политиката.

Именно след горните размишления стигнах до извода, че е необходим един нов инструмент на демокрацията, който да е облечен със законови правомощия, да е независим и да може да осъществява контрол върху останалите власти. Разбира се, осъществяването на този контрол не биваше да бъде оставено изцяло в ръцете на този нов орган, а трябваше да бъде функция от активността на гражданското общество, като нивото на активност, необходима за да се задейства този “Съвет на Народните Трибуни”, трябваше да бъде вкарана в едни нормални граници. Тази взаимна зависимост, която търсих, бе да не може новата гражданска власт да действа без подкрепата на гражданите, както и самите граждани да не оставят вземането на решения изцяло на плещите на излъчените от тях представители, а да са принудени да бъдат активни, за да ги задействат и всичко това да бъде вкарано в една законова рамка.

След известен период на търсене се спрях на идеята за възраждането на длъжността “Народен трибун”, длъжност, която е била създадена в древната римска република именно за да защитава правата на бедните слоеве от населението от произвола на олигархията. Тук е моментът да напомня на всички, които критикуват идеята като връщане към исторически отживелици, че редица развити западни демокрации (да не кажа всички) са развили своето право въз основа на римското право и дори нарочно търсят аналогии на своите институции с тези на Римската република. Искам да подчертая и това, че именно по времето на народните трибуни демокрацията в Рим е била в разцвета си, а бедните слоеве от населението са успели да получат реална защита и възможности за развитие и изтръгване от мизерията. Всеки, който желае да получи повече информация относно “народните трибуни”, трябва да положи минимални усилия и да потърси такава в интернет, в различни исторически справки и трудове. Основното може да видите тук. А ето и информация за двамата най-видни римски народни трибуни Тиберий Гракх и Гай Гракх. Повече за братята Гракхи можете да прочетете в “Успоредни животописи” на Плутарх. Но да не утежнявам изложението с прекалено много исторически препратки.

И така, стигнах до проекта за “Закон за Народните Трибуни”, разработен да отговаря на съвременните условия. Тук отново искам да подчертая, че създаването на този нов орган на гражданската власт, облечен в законови правомощия, дава реална възможност на активното гражданско общество да влияе реално върху процесите в държавата. Мисля, че няма българин, който да не си дава сметка за тежките зависимости, в които трите сегашни власти са изпаднали, и от които нямат сили да се освободят самостоятелно.Именно в борбата за разкъсването на тези зависимости народните трибуни могат да изиграят своята роля. За да може политиците да се освободят от зависимостите, в които са изпаднали, те трябва да усещат във врата си дъха на гражданското общество.

Основното и най-важно право на народните трибуни, предвидено в проекта на закона, е правото да прилагат отлагателно и абсолютно вето:

4.Имат право да налагат вето върху закони и административни актове при постъпила петиция от страна на поне 5000 граждани– първоначално ветото може да бъде само отлагателно, а при последваща неудовлетвореност от внесените от законодателния орган промени и абсолютно.

Тук аз чувам гласове, които казват, как така някакви си 5000 граждани ще могат да предизвикат народните трибуни да налагат вето, и откъде накъде народните трибуни ще могат въобще да налагат вето? Драги критикари, и в момента президентът има правомощия да налага отлагателно вето, и то по собствено усмотрение, а не по-сигнал на гражданите. Което право обаче се използва по-често, да не кажа изцяло, за прокарване на тясно партийни интереси, но не и на граждански. Затова смятам, че това право трябва да се изземе от президентската институция и да се даде на “Съвета на Народните Трибуни”, като се разшири с правомощия за налагане на абсолютно вето. По този начин всякакви опити от страна на различни лобистки групи за прокарване на закони от типа за АКТА, за шистовия газ, за ГМО и т.н., ще има законова възможност да бъдат парирани от активното гражданско общество. По същата причина се дава възможност на “Съвета на Народните Трибуни” да предизвиква провеждането на референдуми и да придвижва проекти за закони, внесени от различни граждански организации.

Друг спорен момент е начинът на излъчване на народните трибуни. В проекта е залегнало те да се излъчват чрез жребий, а не чрез гласуване, за да се избегне всякаква възможност за спекулации и задкулисни договорки. Така всеки, който желае да бъде народен трибун, има равен шанс с всички останали. Лицата, говорителите и т.н  на гражданското общество не получават предимство и при желание за участие не се ползват с каквито и да било привилегии. Мисля, че този равен шанс е нещо, което се търси в момента.

Критериите за участие в жребия за народни трибуни са ясни. Основният спор, който забелязвам, е относно образователния ценз. Аз лично смятам, и така е заложено в проекта, че не е необходимо народните трибуни да имат висше образование, за да изпълняват възложените им функции. От личен опит мога да кажа, че много хора със средно образование показват доста по-ясна и точна мисъл от много висшисти, а и самите функции на народните трибуни не предполагат експертни знания, тъй като те се явяват инструмент на гражданското общество и действията, които ще предприемат, зависят изцяло от действията на активните граждани и граждански организации, в редиците на които се предполага че има достатъчно експерти.

Има забележки и относно възрастовата граница за участие в жребия, като се предлага тя да бъде по-висока, над 30 години, и дори да има изискване за минимален трудов стаж от 5 години. Смятам, че това е излишно и дори вредно, аз лично съм свидетел как дори за по-малко от 5 години една личност, попаднала в месомелачката на пазара на труда, се пречупва и загубва своя идеализъм в името на едно жалко физическо оцеляване. Затова смятам, че е добре  младите хора да имат шанс да участват реално в този инструмент на властта, като все пак, за да имат някакъв житейски опит извън училищната скамейка, съм сложил възрастова граница от 25 години.

Друг основен момент на спор е дали да има ограничение за народните трибуни след изтичане на мандата им да участват в другите форми на властта. Според мен такова ограничение не е необходимо. Предполага се, че за времето на своята длъжност като народен трибун гражданинът ще бъде наблюдаван от обществото и в зависимост от оценката, която ще му бъде дадена, неговото присъединяване към някоя политическа партия ще носи със себе си негативите или позитивите от действията му като народен трибун. Това е една възможност за партиите да се обогатяват с нови лица, които  реално са минали през задължението да защитават интересите на гражданското общество.

И накрая последният и най-важен поставян въпрос е какво гарантира, че избраните народни трибуни ще останат встрани от политическите игри и няма да изпаднат в зависимост от различни бизнес интереси? За да се намали подобна възможност, мандатът на народните трибуни е ограничен до една година, като след това пет години нямат възможност отново да се кандидатират за тази длъжност. Другият фактор е самият начин на функциониране на “Съвета на Народните Трибуни”, а именно чрез прекия натиск на гражданите, облечен в законови рамки – нещо, което при другите власти го няма, освен веднъж на четири години по време на избори. Разбира се, сто-процентова гаранция няма, но по този повод ще завърша с думите на Левски към негови съмишленици: ” Ако на таквиз се не повярвам, то с камъните ли ще работя?”

Чергар: Размисли без страсти

„Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение“  Васил Левски

Трудно е в тези дни на разгорели се страсти да се погледнем отстрани и да си дадем ясна сметка какво точно ни се случва и накъде вървим. Ще се опитам да изложа нещата такива, каквито ги виждам аз. В едно свое писмо. Апостолът на Свободата пише: “Забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!” Днес ситуацията не е много по-различна. България е изправена на кръстопът и това не е нито за първи, нито ще е за последен път, надявам се. Писах и на друго място, че това, което се случва у нас, не е уникално явление, а логична част от случващото се в световен мащаб. То трябваше да се очаква, защото е функция на един чисто природен закон, проявление на природата – на човешката природа. Това, че някои бяха изненадани от случващото се, означава, че не познават добре самите себе си. Човешката природа може да бъде потисната за известно време, но трудно може да бъде овладяна. У нас хората с парите си бяха въобразили, че са успели да подчинят и обезверят народа. Сгрешиха, но това не им пречи отново да се опитват да го вкарат в рамката, от която е излязъл.

И така ние сме на кръстопът и въпросът е накъде ще поемем.

Най-лесният, най-лекият и най-предпочитаният от политиците път е да се върнем в доскорошното си състояние на апатия, страх, неувереност и отчужденост. Да се върнем към бавната агония на обезличаване на българския народ. Този път ще им осигури спокойствие и възможност през оставащите години на съществуването на България нейните богатства да бъдат разграбени и разпределени в джобовете на алчните олигархично-политически структури. Смея да твърдя, че този сценарий на бавна и постепенна смърт е в интерес и на външни за страната сили. Този път ни води към гибел, към неусетно настъпващ край на Българската държава – край, направен да изглежда естествен. Край, от който ще се обогатят част от политическите кръгове в държавата, като в техните сметки влиза оцеляването единствено на собственото им поколение. Държа да ги предупредя обаче, че ще бъдат измамени и изхвърлени от руслото на историята. Този път нас не ни удовлетворява.

Втората възможност, пред която ни изправят настоящите събития, е попадането в една спирала на хаос и безредици. Към този сценарий ни тика мафията на прехода. В този сценарий също има замесени външни сили, целящи да запазят влиянието си върху нас и чрез нас да дестабилизират Европейския съюз. Единственото утешително в този сценарий е, че никоя от страните, които го осъществяват, няма за интерес Българската държава да изчезне, а да бъде поставена под управлението на едни чисто мафиотски структури, служещи на външни интереси. В този сценарий също има замесени политици. И този път нас не ни удовлетворява.

Остава третата възможност, чието осъществяване зависи от нашите задружни усилия. Третата възможност се базира върху възможността да еволюираме морално. Тя се основава върху три чисто човешки качества – желанието за справедливост, възможността за прошка и стремежа към покаяние. Без да имаме в наличност на тези три фактора в обществото, ние ще се върнем към един от предните два пътя. За да не се случи това, трябва да бъдат съзнателно и безвъзвратно разкъсани, зависимостите възникнали между различните власти и прослойки в обществото. За никого не е тайна, че началото на прехода бе опорочено, тъй като тези зависимости бяха умишлено заченати още тогава . На избрани хора бе предоставена възможност да разполагат с финансов ресурс срещу ангажимент редовно да се отчитат на благодетелите си. Тези благодетели стоят в сянка, но изсмукват ненаситно голяма част от печалбите в икономиката. На тях никой не смее да им потърси сметка, те са мафията на прехода. Върху тях трябва да се въздаде справедливост.

Една част от тези, които получиха финансови ресурси, успяха да изградят работещ бизнес, но не успяват да се отърсят от зависимостта си от “благодетелите”, въпреки че се наблюдават опити за това. Част от тях се опитват да влязат в политиката, но бързо-бързо върху им се изсипват компромати. Сред тези хора има истински успешни бизнесмени, които усещат своето призвание в бизнеса, но старите им грехове висят над тях като дамоклев меч. Тези хора не могат да скъсат сами тези зависимости, те се нуждаят от подкрепа и от прошка, но могат да ги получат само срещу покаяние.

В същата ситуация се намират и българските политици и държавници, както и българските медии. Зависимостите са страшни и тяхното разкъсване е възможно единствено с подкрепата на хората, излезли по улиците. Дълго време българските граждани се бяха отделили от процесите, протичащи в собствената им държава, те предпочетоха да оставят съдбата си изцяло в ръцете на властимащите и това спомогна за укрепване на зависимостите. Оставени сами пред изкушенията и заплахите, голяма част от българските политици, бизнесмени и журналисти попаднаха в плен на собствените си желания и страхове. Сега пълноводните реки на протеста имат възможност, ако се насочат правилно, да отмият цялата тази насъбрала се мръсотия, ако не – тежко ни и горко.

Необходима ни е морална еволюция, не само сред гражданите, но и сред бизнеса, медиите и политиците. Протестиращите български граждани показват, че това е възможно. Те протестират мирно, извън работно време, оставайки една от малкото работещи институции в държавата. Необходимо е да намерим пресечната точка на личния си егоизъм с човеколюбието. Бъдещето ни зависи от всички нас, от всяко едно наше действие, във всяка една ситуация, във всеки един момент. Този път е единственият, който може да ни отведе далеч в бъдещето като нация.

Проект за „Закон за Народните Трибуни“

Същност и цел – Съветът на Народните Трибуни се изгражда с цел да представлява независима Гражданска власт и да следи, и предотвратява злоупотреби с властта от страна на останалите три власти.
1. Длъжност – Длъжност на народният трибун е да защитава правата на всички български граждани от произвола на останалите легитимни власти в Република България.

2. Орган – Народните трибуни са 13 на брой, като образуват съвет на трибуните.Председателството на съвета на трибуните се осъществява на ротационен принцип. Всяко заседание се ръководи от различен народен трибун, до изреждане на всичките, след което започват да се повтарят.

3. Избор за народни трибуни
1. Народните трибуни се избират чрез жребий
2. Народен трибун може да бъде човек който:
– е навършил 25 години (изисква се да има минимален житейски опит)
– не е бил член на партийна структура участвала във властта през последните 23 години
– не е участвал самостоятелно във властта през последните 23 години под каквато и да е форма.
– не е бил член на ДС
– не е осъждан за криминални и финансови престъпления
– не е освидетелстван психопат, наркоман, алкохолик.
– има средно образование
– има писмена подкрепа на поне 200 човека
3. Изборът на народните трибуни се осъществява по региони въз основа на съществуващото в момента административно деление на страната. Гражданите от всяка област определят по жребий по един свой представител, като след това жребият отива на второ ниво, като измежду излъчените кандидати отново по жребий се изтегля окончателния състав на Съвета на Народните Трибуни, както следва:
1.Варна-Добрич – един трибун
2.Шумен-Силистра – един трибун
3.Русе, Разград, Търговище – един трибун
4.Велико Търново – Габрово – един трибун
5.Плевен-Ловеч – един трибун
6 Враца, Монтана, Видин – един трибун
7.София – София град – един трибун
8.Перник – Кюстендил – един трибун
9.Благоевград – Пазарджик – един трибун
10.Кърджали – Хасково – един трибун
11.Стара Загора – Сливен – един трибун
12.Пловдив – Смолян – един трибун
13.Ямбол- Бургас – един трибун
Общо – 13 трибуна

4.Права и задължения на Народните Трибуни

1.Имат право на свободен достъп и присъствие на всякакви парламентарни, министерски, общински, регулаторни и т.н. публични органи.
2.Имат право на достъп до информация, включително класифицирана. (до определено ниво)
3.Имат право на законодателна инициатива – да придвижват закони внесени от граждански и други неправителствени организации.
4.Имат право да налагат вето върху закони и административни актове при постъпила петиция от страна на поне 5000 граждани
– първоначално ветото може да бъде само отлагателно, а при последваща неудовлетвореност от внесените от законодателния орган промени и абсолютно.
5.Имат право да предизвикват референдум – при внесена петиция от поне 20 000 човека
6.Решенията по точки 3, 4 и 5 се вземат на заседание на Съвета на Народните Трибуни с обикновено мнозинство.
7.Имат право да сезират прокуратурата и конституционният съд.
8.Мандата на Народният Трибун е 1 година
9.Народният трибун се ползва с абсолютен имунитет от момента на встъпването му в длъжност
10.След изтичане на мандата, народният трибун няма право да кандидатства отново за тази длъжност за период от 5 години.
11. Народният Трибун няма право да гласува „въздържал се“

12. Народните трибуни са длъжни да се отчитат пред народа постоянно в специално създаден за целта сайт.
13. Народните трибуни задължително се срещат със своите избиратели поне веднъж месечно. На тази среща те отчитат дейността си за последния период, обявяват какво им предстои да направят и изслушват въпросите на своите избиратели, като поемат ангажимент да им отговорят в срок, за който се споразумяват.
14. Народните трибуни са длъжни да огласяват информация, ако сметнат, че тя е съществена за живота на хората или за състоянието на страната.
15. Народните трибуни са длъжни да декларират имотното и финансовото си състояние, преди встъпване в длъжност и след изтичането на мандата им.
16. Народните трибуни са длъжни да подпомагат гражданите при организирането на протестни или други митинги и шествия с изключение на такива подтикващи към етническа или верска нетърпимост.
17. Ако някой от Народните Трибуни се откаже доброволно от поста, повече няма право да се кандидатира за тази длъжност. В този случай го замества следващият който се е явявал на жребий с него на второ ниво. Виж т.3 подточка 3
18.Народните трибуни се ползват с абсолютна свобода на словото, за времето през което заемат длъжността, при своите медийни и публични изяви. Могат да назовават имена, търговски марки и организации от всякакъв тип, както и да изразяват мнението си за тях, без да попадат под ударите на който и да е закон в държавата. След приключването на мандата им не могат да бъдат преследвани за изразените от тях мнения.

19.Длъжността Народен Трибун е платена.
20.Съвета на Народните Трибуни ползва административен екип от двама секретари и двама юристи.
21. Разходите по осъществявяне дейността на Народните трибуни се рамкират от бюджета, както и от дарения на отделни физически лица, като даренията са в размер не по-голям от хиляда лева и се даряват в полза на Съвета на Народните Трибуни.
22. Народните трибуни нямат право да получават лични подаръци и дарения за времето на своята служба.
23.След изтичане на мандата, ако преди това Народният трибун е работил на трудов договор, работодателят е длъжен да го възстанови на работа.

Забележка: Представеният по-горе проект, не е писан от юристи затова е възможно да съдържа юридически недостатъци, в този смисъл той търпи промени. Целта на този проект е да се пусне на обсъждане в обществото, неговото придвижване и осъществяване зависи само и единствено от волята на българските граждани.

Тук можете да прочетете допълнителни разяснения по проекта.

Към гражданите: Състрадание, Солидарност, Воля!

Граждани,

Днес падна една част от паравана, покриващ тежкото положение в скъпата ни родина, и аз виждам много от вас уплашени и объркани от това, което се случва. Виждам погледите на някои от вас, които търсят поредния спасител, и други, които уплашени от реалността, желаят завръщане към предишния фалш. Това не е решение, а завръщане към агонията. Не си правете илюзии, сега срещу нас се изправя мафията, мафията на прехода. Днес мафията ни обяви война и ако се огънем дори и милиметър, ще загубим това, което още не сме спечелили, а именно собственото си самоуважение, свободата да живеем като човешки същества. Нашите протести не трябва да спират, но те трябва да носят белега на едно променящо се мъдро общество, общество на морала и справедливостта. Ние трябва да продължим нашата съпротива, но не чрез разрушителни действия, а чрез състрадание, солидарност и воля.

В тези тежки и решителни дни състраданието е това, което ще запази човешкия ни облик. Ще покаже пред света, че сме хора, и това гнуснаво робско състояние, в което пребивавахме, не ни е превърнало в скотове. Разграничете се от действията на провокаторите, помагайте си, не само на улицата, но и в града, квартала, блока, в който живеете. Разберете, че помощ от тези, които ни доведоха до тук, не можем да очакваме, помощ можем да получим само един от друг. Не чакайте от държавата да помага на социално слабите, вие им помагайте с каквото можете. Не оставяйте нито един изпаднал в нужда ваш съсед, приятел или дори непознат сам в този преломен момент. Не забравяйте, че можете да намерите опора дори и в падналия.

Солидарността е следващото, което ще ни направи истинско общество. Солидарност в битките, в целите, в рисковете, в съпротивата. Не допускайте всеки сам да води тази битка. В този тежък момент лихварите, монополите – всички които ви грабят – няма да се поколебаят да ви притиснат до стената, възползвайки се от вашето объркване. Не го допускайте. Не допускайте събирачи на вземания да тормозят тези около вас, не допускайте инкасатори да ви оставят без насъщни услуги, не допускайте изпаднали в крайна бедност семейства да бъдат изгонени от жилищата им. Тези малки битки трябва да се водят солидарно, не оставяйте дори един човек сам в общата борба. Убийте духа на конкуренцията, завистта и крайния индивидуализъм, който ни бе наложен от тези, които ни грабят. Убийте го. Спомнете си старите ценности на взаимопомощ, които са помогнали на нашия народ да оцелява в много по-тежки моменти. Изправете се срещу събирачите на дългове и ги спрете. Днес имаме един единствен дълг, дългът да оцелеем като народ.

И последното, което ни трябва, е Воля. Воля да доведем борбата докрай. Воля да променим статуквото, да променим системата, да променим себе си. Бъдете преди всичко хора. Състрадание, Солидарност, Воля.

Към политиците, олигарсите и алчните.

Г-да Политици,

вече 23 години вие се подигравате с търпението на българския народ, тъпчете го, крадете го и го лъжете. Аз знам, че мнозина от вас днес злорадо потриват ръце и чакат момента да грабнат властта, но не за да управляват, а за да пълнят алчните си стомаси. По тъмни доби, скрити от очите на тълпата, вие чертаете планове как да се възползвате от ситуацията в страната, как да отнемете победата от хората и то така, че все едно ви я предават доброволно. Но длъжен съм да ви предупредя, не подценявайте новото поколение, ако продължите да грабите и да се облагодетелствате от властта, срещу вас няма да летят домати, яйца и павета, а ще свистят куршуми. За тези 23 години вие успяхте да делегитимирате напълно държавата и нейните институции, демокрацията и партийната система, да обезличите различните политически философии и да създадете свой единствен образ в очите на народа – образът на домогналия се до властта престъпник. Вие превърнахте народа в тълпа, а когато тълпата съди престъпниците, пледоариите са кратки.

Г-да олигарси,

не мислете, че тълпата ще забрави и вас и че както винаги с парите, заграбени от хората, ще успеете да създадете нов политически проект, да го избутате на сцената и да дърпате конците, изтегнали се в удобните си фотьойли. Не мислете, че ще си гарантирате комфорт, като се наредите в обръча от фирми на поредния политически гуру. Ние ви познаваме и колкото и да се криете, вашите лица са ни известни, вашето тъмно минало ни е ясно и вашите цели са ни пред очите. Ние помним и кредитните милионери, и тези, които създаваха пирамиди и източваха банки, и тези, които бяха заведени от висши кадри на бившата ДС и номенклатурата и посочени за наши момчета. Момчета, между които да се разпределят народните пари, срещу задължението да се отчитат редовно на своите благодетели. Ние ви знаем и гневът на тълпата няма да ви отмине. Няма да ви спасят нито затворените комплекси, нито високите дувари на палатите ви, нито камерите, нито личната ви охрана. Не се учудвайте, когато пламнат огньовете из Банкя, Княжево, Бояна, Драгалевци и Бистрица. Не се учудвайте, когато срещу вас се изправят тези, в които не виждахте отделни човешки същества, а простолюдие, осъдено да ви служи срещу жълти стотинки. Не се учудвайте, когато срещу вас се изправят зверове, понеже вие сте тези, които се отнасяхте към тях като към животни.

И Вие,

които никога не излизате на сцената, но неизменно получавате своя дял. Вие, които вдигате лихвите и тикате хората към гибел, само и само да заграбите малкото останало им имущество. Вие, които залагахте капани на простите хора, а когато се хванаха, ги нарекохте неудачници. Вие, които назначавате за милионери приближените си послушници. Вие, които се срещате в различни кръгове, организации и тайни общества – и вас тълпата не ще ви отмине. Близо е времето. Чувате тътена.

И тези,

които докопали се до държавна служба, до малко власт и привилегии, злоупотребяват с нея в името на ненаситния си търбух – и вие ще усетите народния гняв. Няма да ви спаси нито бюрото, нито униформата, нито тогата ви. Защото докато онези грабеха милиони, вие се биехте за трохите от трапезата им и рушахте тухла по тухла държавното здание, без да мислите за последствията, без да осъзнавате, че то ще се срути върху вас. Вие, безбройни Юди, които издевателствахте над редовия гражданин, за 20, 50 или 100 лева, а понякога и за едно пликче с подаръци. Вие, корумпирани чиновници, мънички всекидневни предатели. Вашите деца ще живеят в хаоса, който вие създадохте.

Всички вие,

сега е моментът да спрете, да се покаете, да върнете заграбеното и да се оттеглите в забвение. Сега е моментът да се осъзнаете и да разберете, че вашите действия докараха държавата до това окаяно положение. Вие искахте народът да е прост, уплашен и лесно манипулируем. Вие искахте да управлявате голтаци, отдали се на скотски страсти. Вие искахте да се издигнете над простолюдието, да се отделите, да се различавате, и го постигнахте – тълпата лесно ще ви отличи. Сами се превърнахте в мишена, която няма къде да се скрие и блести със заграбеното богатство.

Ваш е изборът.

И накрая, два цитата от Левски, които не обичате и които официалните лица, чоплещи паметта му по време на чествания, никога не ще да прочетат:

“Ето, ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре – не! И милиони да давате.”

“Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!”

 

Хакери изтриха базата данни на „Топлофикация София“.

Хакери са успели да проникнат в компютърната мрежа на “Топлофикация София” и да изтрият базата данни на компанията. В момента от службата за борба с компютърните престъпления правят разследване, за да установят как точно е осъществена атаката. Първоначалната версия е, че в престъплението е замесен вътрешен човек, тъй като компютърната мрежа на компанията, в която се съхраняват данните за задълженията на гражданите и бизнеса към Топлофикация, не е свързана с интернет и няма как да е унищожена чрез проникване отвън. От компанията призоваха гражданите да не изгарят последните си получени сметки за отопление и топла вода, а да ги занесат на касите на дружеството, за да може данните да бъдат възстановени в най-кратък срок. Вицепремиерът Цветанов призова Парламента да гласува възможно най-бързо закон, който да криминализира унищожаването на каквито и да било сметки за комунални услуги, като ел.енергия, вода и парно, и да задължи клиентите на монополите да пазят своите сметки за три години назад в специални огнеупорни каси, за да могат при нужда да бъдат изискани за справка. Светкавично Цветелина Бориславова регистрира фирма с основна дейност производство на огнеупорни каси и спечели конкурс за държавна поръчка за доставка на въпросните каси за социално слабите слоеве от населението. Нейните каси получиха държавен лиценз и са единствените, които отговарят на изискванията за пожарна безопасност и огнеупорност, а именно вратата на касата да е с релефен образ на премиера в поза лотос.

”Стабилността на държавата е поставена под въпрос – коментира президентът, – ако изведнъж изчезнат всички данни за задължения на гражданите към, банки, институции и бизнес компании, това ще бъде ужасно и равнозначно на банкрут на българската икономика. Апелирам българските граждани да не се радват на вестта за изтриването на данните на “Топлофикация София”, а да подходят отговорно към проблема и да съдействат съвестно за възстановяване информацията относно своите задължения към дружеството. Знам, че много български граждани ще бъдат изкушени да укрият тази информация, понеже си мислят, че така ще свалят от плещите си бремето на дълговете, но това не е позиция на трезвомислещ човек. Това е позиция на абсолютни егоисти, мислещи само за себе си, а не за държавата и парламентаризма, мислене срещу пазарната икономика и икономическия растеж. Всеки истински българин трябва на първо място да се труди усърдно, за да покрива дълговете, които е натрупал, и чак след това да мисли за собственото си физическо оцеляване. По-добре да умреш от собствената си ръка от срам, че не можеш да си плащаш задълженията, отколкото да се стремиш да оцеляваш с цената на престъпления срещу пазарната икономика.”

Парламентът също излезе с обща позиция по казуса: ”Единодушно осъждаме този вандалски акт, насочен срещу финансирането на българските партии и унищожаването на българския политически модел. Ние отдавна работим с монополите и водещите бизнес корпорации в България и те ни оказват безвъзмездно нужната ни финансова подкрепа. Без подобно финансиране нито една политическа сила не би оцеляла. Всяка атака срещу което и да е търговско дружество е атака срещу нас, а това означава атака срещу демокрация, срещу държавата. Не можем да допуснем частни граждански интереси, интереси на отделни хора, да заплашват сигурността на нашите доходи, да застрашават нашето оцеляване. Хората са длъжни да работят и да плащат – тези, които не могат да плащат и нямат работа, са длъжни да умрат. Тези, които си мислят, че чрез подобни актове ще облекчат жалкото си и безсмислено съществуване, жестоко се лъжат. Всеки, който не предостави на “Топлофикация София” своята последна сметка, за да може дружеството да възстанови данните си, ще бъде смятан за престъпник, имуществото му конфискувано, а самият той продаден за органи. Смърт за народа, свобода за монополите.”

От “Топлофикация София” заявиха, че не са притеснени от изтриването на базата данни, тъй като техните служители са феноменални и могат да възстановят информацията по памет. Дружеството години наред изчислява месечното потребление на абонатите съобразно своите текущи нужди и не вижда проблем и сега да стори същото. Те смятат, че подобни атаки са израз на безсилие и малоумие от страна на оскотелите им клиенти, които вместо да работят на десет места по двайсет и четири часа, за да си плащат съвестно начислената сума, се опитват по незаконен начин да си живеят живота. От дружеството вярват, че българските политици ще принудят българските граждани да си плащат задълженията, тъй като противното противоречи на здравата пазарна логика. Българските граждани трябва да осъзнаят, че основното им право е да задлъжняват, а основното им задължение – да си плащат задълженията.