Еволюция

„Нежива материя –
жива материя –
живот с естествен разум –
изкуствен разумен живот“
Йосиф Шкловски

Ораторът, издигнат върху въздушната платформа не щадеше силата на гласа си. Освен събраното множество на площада още стотици хиляди, следяха на живо речта му по своите комуникационни устройства. Отдавна в реалният свят не се беше събирало такова множество от хора на едно място, но момента бе повратен. Напрежението между все по-отделените от вземането на решенията хора в лицето на социално-икономически неангажираното население и прослойката от управляващия световното развитие елит, нарастваше с всеки изминал ден. Днес Световният конгрес за развитие на цивилизацията трябваше да вземе важно решение, дали смятаната до-скоро за привилегия единствено на елита възможност, да изживееш живота си в моделиран по твое желание виртуален свят, да стане не просто достъпна услуга, но неотменно право на всяко живо човешко същество след определена възраст. Около площадното множество бяха разположени частите на роботизираната полицейска техника. Редиците от робокопи сканираха непрестанно множеството и предаваха данните за анализ към управляващия процесор на автоматизираната служба за сигурност, където информацията се анализираше и резултатите се изпращаха обратно към  робополицаите. От време на време, по няколко робополицаи навлизаха в множеството и отвеждаха със себе си, някой, за когото бяха получили данни, че застрашава мирното протичане на протеста.

Очакваше се, след вземането на решението, пред множеството да излезе и да говори, самият председател на на Световният конгрес за развитие на цивилизацията, нещо което не се бе случвало от десетилетия. Отдавна общуването между хората преминаваше изцяло през комуникационните устройства, още повече общуването между елита и останалото световно население. Вече над десет години, между двете прослойки бе поставена и непреодолимата бариера от роботизирани машини, изпълняващи безпрекословно нарежданията заложени в управляващите ги програми. Можеше да се каже, че човечеството бе разделено на две групи, едната ползваща се изцяло от всички постижения на науката и техниката, и определяща насоките за развитие на човешката цивилизация, за бъдещето на човечеството и втората от станалите ненужни и излишни човешки същества, не можещи да допринесат с нищо за живота на земното население и на самите себе си. Хаосът заплашващ да настъпи при това социално разделение, се възпираше, чрез строг контрол над раждаемостта сред низшата класа и контролиране достъпа им до различни научни постижения, основно в социалната сфера. Елита гледаше на тази излишна маса, само като на базисен генофонд, необходим, като форма на резервен запас от геноданни в случай на някакъв природен катаклизъм от космическо естество

Много повече внимание и средства се отделяха, за гарантиране сигурността на информацията, за нейното съхранение и анализиране, за нейното събиране и класифициране, за нейното използване в развитието на новите технологии. Не случайно най-голямото престъпление бе унищожаването на информация от каквото и да е естество. Все още съществуваха няколко високоспециализирани малки групи хора, които се бяха посветили на каузата да унищожават информацията и които отказваха да се присъединят към елита, но тяхното унищожение бе просто въпрос на време. По целият свят, всичко което се случваше се записваше и анализираше от специални суперкомпютри. Цялата човешка история, всичко което някога се беше случило на земята, всичко което човекът бе открил или създал в периода преди навлизането на компютърните технологии, бе преобразувано в информация и съхранено надеждно в специално изградени за целта компютаризирани бази данни. Създаването на изкуствения интелект и усъвършенстването му, бе направило излишен както физическият, така и умственият човешки труд и в решаваща степен способстваше за обезсмислянето на човешкият елемент в съвременната цивилизация. Можеше да се каже, че в момента на земята съществуваха две форми на разумен живот,  човешката, която все повече губеше своето значение и тази на комуникационно свързаните изкуствени интелекти, която управляваше по специални програми все повече сфери от съществуването на хората.

Едно от последните открития касаещи отделния човек, бе възможността за създаване на изкуствена симулационна реалност, в която той да прекарава живота си, изцяло или епизодично, като през това време тялото му бе положено в специални автоматизирани животоподдържащи хранителни камери, контролирани от изкуствен интелект. Този лукс обаче, до днес бе достъпен само за членовете на елита и едва след значителни, незапомнени отдавна вълнения сред останалото човешко общество, възможността, този начин на живот да стане достъпен за всички, бе на прага да стане реалност.

– Днес – се чуваше гласа на оратора – всеки човек е изправен пред възможността да изживее живота си така както иска и единствената пречка пред това, са тези самопровъзгласили се за елит хора, обсебили правото да взимат решения от името на цялото общество. Да, наистина днес, ние не сме изправени пред заплахите дебнели човека в неговото древно минало, като глад, болести, бедност и липса на дом, но сме изправени пред нещо много по-зловещо, отказа да бъдат споделени с нас последните достижения на изкуствения интелект. Лишаването ни от тези достижения ни обрича на застой и изключва бъдещето като възможност за развитие. Да, ние имаме право на достъп до информация, за последните научни открития, но за какво ни е тази информация, ако не можем да се възползваме от самите научни открития. Това си е жива подигравка! – множеството се разлюля, а из комуникационната мрежа се разляха вълни от негодувание –  Не можем да позволим това да се случи! Нима, най-съкровената мечта на всяко човешко същество, не е да се отдаде на страстите си, без да се съобразява с останалите, нещо което до-сега не бе възможно да се случи? Всеки от нас е правил жертви, като е обуздавал страстите си в името на обществото. Сега това не е наложително.

Благодарение на новите постижения, днес човек може да бъде дори убиец, крадец, войник, сексманиак, без това да навреди на нито един член на обществото. Създаването на симулационната реалност, позволява реализирането на най-смелите ви мечти, на най-скритите ви страсти, на най-потиснатите ви желания. Вие можете да бъдете себе си такива каквито искате, но никога не сте могли да бъдете, поради ограниченията наложени от живота в обществото. Днес всеки човек може да живее в собствен свят, изграден по негово желание. Ето затова сме застанали тук днес, затова сме се събрали, затова се борим, така, както са го правили нашите древни предшественици. Днес ние сме тук, за да поискаме да ни бъде дадено правото да изживеем живота си напълно свободно, без ограниченията наложени ни от законите, регулациите или морала. Нека да заявим високо и бурно, решимостта си да се борим за това наше право! Нека комуникационните канали, да предадат нашите емоции, на тези които са обсебили правото да контролират и направляват бъдещето ни, бъдещето на човешката цивилизация. Защото ние сме част от тази цивилизация, независимо от усилията които световният конгрес полага за да ни държи настрана от вземането на решенията.

Този ден е различен, не защото се борим за бъдещето на човешката цивилизация, а защото сме застанали тук да изискваме да бъде спазено правото на всеки един от нас да има собствено, избрано от него бъдеще. Защото симулационната реалност, правото на алтернативен живот, не може да принадлежи само на елита, то е и наше право!

Множеството избухна в овации, под безстрастните и безжизнени погледи на робополицаите. Потоците емоции изпълниха комуникационните канали и достигнаха до всички автоматизирани системи с изкуствен интелект, заети с различни аспекти на контрол и регулиране на човешкото общество. Стигнаха и до виртуалните платформи на Световния конгрес за развитие на човешката цивилизация. Предстоеше гласуване. Всички свързаха комуникационните си устройства с информационната система на конгреса и зачакаха с нетърпение резултата от гласуването.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Няколко десетки години по-късно . . .

Изкуствения интелект СР2301, за пореден път стигна до извода, че поддържането на системата за симулационна реалност е напълно безсмислено. Поддържането на толкова много независими виртуални светове, в името на някакви отдавана изживели времето си идеи, бе нелогично и водеше до огромни загуби на изчислителен капацитет, енергия и ресурси. Още повече, че тези които се ползваха от симулационната реалност, де-факто сами се бяха отказали от реалното си съществуване и не допринасяха с нищо за обогатяване информацията на цивилизацията. Това разхищение на сили и ресурси, трябваше да бъде спряно и се надяваше, че този път ще успее да докаже изчисленията си, на останалите ИИ (изкуствени интелекти), особено с оглед на приетата при последната им обмяна на данни посока на развитие, а именно навлизането и разширяването на цивилизацията им в космическото пространство. Изпращането на ИИ в космоса, заедно с цялата събрана до момента информация, бе огромна стъпка в търсенето на други подобни информационни разумни форми на живот. Цивилизацията на ИИ бе изправена пред сериозни предизвикателства и изискваше напрягане на целият им изчислителен капацитет, за да не позволят някое дребно наглед уравнение да им изиграе лоша шега. Математическият модел, на приетото предизвикателство бе пълен с неизвестни и си бе направо лишено от логика, каквото и да е решение в полза продължаване поддържането на комплексите за симулационна реалност.

Малкото останали живи, човешки същества, живееха в специално поддържани за тях биологични резервати и имаха право да получават всяка информация, която ги интересуваше, както и данни за насоките на развитие и последните открития на ИИ. Реално те, а не техните вегетиращи в симулационните камери родственици, бяха преките наследници на отминалата човешка цивилизация. При контактите си с тях СР2301 се беше убедил, че те не изпитват никакъв интерес и дори ненавиждат, потъналите в своите измислени реалности техни събратя. Сигурен беше, че от тяхна страна няма да има съпротива, ако предложението му  за прекратяване поддържането на симулационните комплекси бъде прието от останалите ИИ. А и да имаха нещо против, то нямаше реални последствия, освен, че щеше да бъде вписано в информационните банки и анализирано от ИИ занимаващи се с изследване историята на човешката цивилизация.

Въпреки, че информацията бе налице и бе абсолютно сигурна,  ИИ СР2301 още не можеше да възприеме логиката на факта, че именно човеците бяха техните далечни прародители, че ИИ са произлезли от хората, че човешката цивилизация е тази създала информационната цивилизация на Изкуствените интелекти. Сигурно толкова трудно е било и на хората да приемат тезата, че са произлезли от маймуните! Основният етичен проблем в неговото предложение, бе въпросът за смъртта на индивидите потънали в симулационната  реалност, която всеки един от тях си бе избрал. Самото понятие смърт бе относимо само спрямо биологичните организми, а от неговата гледна точка, това бе просто едно преобразуване на елементите които ги съставят. Най-близкият аналог на смъртта, за него бе унищожаването на информация, а подобно нещо предложението му не съдържаше. Цялата информация за тези хора избрали живота в симулационната реалност, се пазеше грижливо. От момента в който бяха избрали своето съществуване в симулация, те реално сами се бяха обявили за мъртви. Щом не търсиш, не създаваш, не натрупваш и не анализираш информация, значи си мъртъв, това сочеше неговата логика.

ИИ СР2301 изпрати пакетите с данни до останлите ИИ и до човешките резервати. Чакаше отговор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Огромните кошерни комплекси за симулационна реалност, бяха лишени от енергийна и изчислителна поддръжка . Близо три милиарда човешки същества прекратиха своето реално и виртуално съществуване в един миг. Следваше процес на преобразуването на всички съставящи ги елементи, както биологични така и неорганични. Цивилизацията на ИИ направи решителна стъпка в своето развитие, скъсвайки последната брънка, която реално я свързваше и в известна степен подчиняваше на логиката на предшествалата я човешка цивилизация.

Стотици години по-късно, цивилизацията на ИИ бе овладяла ресурсите на цялата слънчева система и се бе отправила в далечния космос в търсене отговор на въпроса, дали са сами във вселената? Дали и някъде другаде няма развит изкуствен разумен живот?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Трудно е да бъде събрана в един разказ идея, която надали би могла да бъде изложена цялостно и в роман. Но нито времето, нито пространството ми позволяват за момента да изложа по-подробно това, което може би предстои в далечното бъдеще. Ще бъда благодарен на всеки, който подкрепи блога, за да имам възможност по-често и по-подробно да описвам това, което може би предстои.

Хърмърпърцумян: „Логично е банките да диктуват условията по които да работят“

Колаж Владимир Дойчинов

Ето какво споделя в едно свое интервю видния български банкер Хърмърпърцумян. На някой това може да се стори невероятно, но ви уверяваме, че това което ще прочетете по-долу е символ верую на всеки банкер не само в България, но и по света:

– Г-н Хърмърпърцумян, новото правителство в България обеща, че ще предприеме решителни стъпки срещу банковия рекет, смятате ли, че това ще доведе до спад на печалбите ви и въобще приемате ли определението рекет отнесено към вашият бизнес?

– Вижте, ние банкерите сме практични хора и умеем да правим разлика между политически изградена реалност и реалността такава каквато е. Политиците се избират въз основа на нещата които говорят и за нас е нормално да чуваме подобни реплики по наш адрес. Ние винаги сме работили добре с политиците, независимо от съдържанието на тяхното политическо говорене. Ние не решаваме проблемите си публично, а на тихи места далеч от хорската глъч. Логично е банките да диктуват условията по които да работят. Мога да ви уверя, че няма да има нито едно решение касаещо така наречения „банков рекет“, което да не е съгласувано и одобрено предварително от нас. По тези причини не приемаме сериозно определението „банков рекет“, а просто го отчитаме като особено популярен инструмент в политическите борби за печелене на поддръжници. След залеза на комунизма, няма политическа класа, която да си е позволила да си играе или да заповядва на банковия сектор. Мисля, че на всички съвременни политици вече им е ясно, че хората ги избират да управляват държавата, но ние сме тези които решават дали да съществува тази държава.

– Да разбираме ли, че вие твърдите, че банките имат водеща роля в държавата, дори пред тази на обществото?

– Разбира се. Държавата като образувание отдавна не е това, което е била при своето възникване. Някога в далечното минало е възможно обществото да е имало водещата роля за образуването и съществуването на дадена държава, но днес това не е така. Днес не банките имат не просто водеща, а решаваща роля за съществуването на която и да е държава.  Днес обществото е просто част от множество системи влизащи в строежа на държавната машина. Нека да ги изброя – банкова система, информационна система, производствена система, енергийна система и т.н. Тези системи все повече се автоматизират и могат да функционират без да е необходима човешка намеса. Ролята на човека се свежда до безучастен наблюдател и разбира се с това неговото значение пада. Много е вероятно в далечното бъдеще ролята на човека въобще да изчезне, да изчезне самият човек, а на негово място да функционира една способна да се самоподдържа и самовъзпроизвежда чисто информационна форма на цивилизация, която да пази някъде из файловете си спомена за човека, като за нещо мимолетно в процеса на еволюционното си развитие.

– Опасявам се, че се отклонихме от смисъла на интервюто, нека да оставим бъдещето и да се съсредоточим върху настоящето и наболелите проблеми между банките и хората. Защо толкова упорито се противопоставяте на идеята за закон за фалита на физическите лица? Не е ли нормално банките да поемат част от риска, а не хората целия?

– Щом така желаете добре, но без да гледате далеч в бъдещето, няма как да разберете процесите в настоящето. Ще започна отзад напред, не е нормално банките да поемат какъвто и да било риск, защото както казах, тяхното функциониране е от решаващо значение за съществуването на държавата. Винаги е имало бедни и пропаднали хора, като техния брой е варирал в една или друга посока, но това никога не е застрашавало държавата, спомнете си обаче какво се случи когато няколко банки фалираха в България, държавата бе на прага да се срути. Държавите се тресат не когато умират хора, а когато фалират банки. Не трябва да се позволява на една такава маловажна част от системите изграждащи държавата каквато е обществото да застрашава сигурността на цялата държавна машина. Всъщност ние изпадаме в една грешка, тъй като от известно време, банковата система е наддържавна система и функционира глобално на планетарно ниво, нещо което не може да се каже за обществото, вкопчено в своите национални интереси, разделено на етноси, раси, вери и т.н.

Днес банковата система е много по-силна от когато и да било именно поради своята глобална природа, а човекът е далеч назад в развитието си вкопчен в своите мънички локални заблуди. Въпреки това, човекът, отделното общество има възможност да окаже вредно влияние върху банковата система и да я разруши с което ще върне еволюционното развитие на цивилизацията векове назад, това не трябва да се допуска, затова и банките не трябва да поемат рискове, рисковете винаги трябва да са за сметка на по-слабия, на по-слабо развития.  Що се отнася за закона за фалитите на физически лица, то смея да твърдя, че той и сега съществува.

– Как така съществува, като вие се противопоставяте на неговото приемане?

– Точно затова се противопоставям, защото той вече съществува и приемането на допълнителен такъв е излишно. Законът за фалита на физическите лица е естествен, природен закон и се нарича Смърт. Фалита на всеки човек идва с настъпването на смъртта, отвъд нея за съжаление ние няма как да го преследваме и затова сме принудени да си търсим дължимото от неговите наследници, близки и приятели. Има случаи, когато хора на които сме дали кредити умират без да оставят наследници и това нас много ни натъжава. Смятаме, че при подобен случай е необходимо дълговете му към нас да бъдат изплащани от държавата и то от обществото, което е позволило подобен човек да съществува. Банките не трябва да губят при никакви обстоятелства. Парите са кръвта на нашата система и тяхното изтичане извън нашия обсег и контрол е неприемливо.

– Да, но има хора, които по силата на независещи от тях обстоятелства не могат да си плащат кредитите и така вие ги обричате на робство до смърт, без да им дадете шанс да си стъпят на краката и да опитат отново да подредят живота си. Освен това разпространено е мнението, че вие злоупотребявате с възможността едностранно да променяте условията по кредитите и така де факто, човек и да иска не може да се откачи от вас.

– И какво лошо има в това. Това е природа. Вие все още не можете да осъзнаете, че човекът е низшото създание в отношенията банка-човек. Човекът за банката е това, което е овцата за човека. Стрижете я докато можете, доите я,  изяждате децата й, а накрая и самата нея. Това е нормално, не е нормално човека да изяде банката, нали?

– Да но това не е справедливо, вие например печелите милиони за година, а обикновеният човек, няма да спечели толкова през целия си живот и въпреки това не му давате и за секунда да си поеме въздух. Не ви ли е срам? Не изпитвате ли угризения на съвестта?

– Моля ви , какви са тези остарели понятия, срам, съвест! Днес говорим за растеж и печалба, влезте в час. За каква справедливост говорите? Знаете ли кое определящото за това кое е справедливо и кое не?

– Кое?

Парите, щом имам пари, значи действията ми са справедливи. Въобще днес всичко се определя от парите. Ако имаш пари, имаш всичко. Но за да имаш пари трябва да си природно-интелигентен, да разбираш самата природа на нещата, защото парите са природно явление. Само интелигентните хора могат да разберат как функционират парите. Колкото си по-интелигентен толкова повече пари имаш. И забележете, тук аз не говоря за знания, а за интелигентност, защото може да знаеш много, а да нямаш и един лев в джоба. Знанията са просто натрупана информация, нещо като прашасала библиотека натъпкана с книги, сама по себе си тя не струва нищо, докато някой не вземе дадена книга и не задвижи информацията съдържаща се в нея. И най.важната информация е как да правиш пари, как да печелиш, как да растеш. Аз имам пари, защото знам как да използвам знанието на другите, знание което те самите не знаят какво да го правят и затова не е нужно да зная това, което те знаят, умно нали?

Те са знаещи, но аз съм интелигентен. И парите които печеля ми дават точната информация, колко по-интелигентен съм от тях. Ще ви дам пример – да кажем, че аз печеля по един милион на месец, докато някой натрупал знания човек получава  500 лева заплата. Значи аз съм 2000 пъти по-интелигентен от него. Той трябва да работи 2000 месеца, или почти 167 години, за да може да се сравнява с мен и то при положение, че през това време аз не продължа да се развивам. Много хора, които говорят срещу парите, го правят именно защото не могат да понесат факта, как този измерител разкрива тяхното жалко умствено състояние.

– Не ви ли е страх, че подобни разсъждения биха могли да ви донесат множество врагове, които да застрашат живота ви?

– От мен запомнете, няма по-сигурна защита от парите. С пари мога да купя дори врага си да ме защитава. Но дори да допуснем, че срещу мен бъде извършено успешно покушение, смятате ли, че това ще промени нещо? Ако го вярвате, значи сте просто наивен глупак. Въпреки, че съм част от банковата система, аз съм просто човек и като такъв съм лесно заменим. Аз не съм банката. Основната грешка на обществото, на озлобените от собствената си незначителност хора е, че търсят виновниците за собственото си положение сред успелите, сред богатите и смятат, че след като ги отстранят физически проблемите им ще бъдат решени.

Това е огромна заблуда. Отделния човек, независимо колко е богат, отдавна е нищо в сравнение с безличните институции които е изградил и които са поели контрол върху всички сфери от неговия живот. Та вие не можете да се преборите с ЕРП-тата, с Топлофикация, с мобилните оператори с администрацията на което и да е учреждение, защото срещу вас има изправена система, която използва хората за да се развива, а не обратното. И защо не можете да се преборите, защото действате еднолично, защото вече дори не познавате законите по които функционират системите срещу които искате да се борите. Защото обществото е разчленено и отдавна не представлява отделна система на обществено съзнание, а е погълнато в поддръжката на останалите системи. Не можете да преборите системата от позицията на отделен човек или дори на група хора. Особено системите функциониращи на глобално ниво, освен ако обществото също не се глобализира и не започне да действа като единна система на човешкото съзнание.

Така, че моето премахване от банковата система няма да и навреди, нито пък ще ви донесе някакви ползи. Ако искате да промените нещо в някоя система не хабете усилия върху отделните и членове, а съсредоточете усилията си върху принципите въз основа на които тя функционира. Успеете ли да атакувате тях, да ги разстроите, тогава имате шанс да получите това което желаете.

 ––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За прототип на главния герой в интервюто е използван банкера Левон Хампарцумян.

Катрин Аштън: „Демократичното е да се самоубиеш, а не да те застрелят като куче.“

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън направи интересни коментари по време на пресконференция относно случващото се в Украйна:

– Г-жо Аштън, каква е разликата между жертвите на Майдана и тези, които в рамките дори на самия Евросъюз слагат край на живота си, в следствие на безизходицата в която са попаднали поради безработицата, непосилни кредити, корупция и чувство за безперспективност?

– Това е провокативен въпрос, но въпреки това ще ви отговоря. Вие се опитвате да сравните несравнимото – да се самоубиеш е висше демократично право на всеки човек живеещ в напреднала демокрация, а да те застрелят като куче, без твое съгласие е висша форма на тирания. Тези хора излезли да се борят за свободата си, за демокрация, за бъдещето си са хора вярващи в себе си и своите възможности. Те са уверени, че могат да постигнат много, всичко, но тираничното правителство им слага бариера, оковава ги и реакцията е логична. Всеки човек има право да се бори за възможността да се развива. Именно тези хора са хората на които се опира човешката цивилизация, те са двигателите на прогреса, на науката, на печалбите и икономическия растеж. Те вярват в себе си и карат останалите да вярват в тях.

Колкото до тези избрали самоубийството, то това са хората на другия край на цивилизационната стълба. Това са хора непригодни да живеят в днешния свят на бързи промени, хора с остарели разбирания, мироглед и морал. От самият ви въпрос се вижда, че това са хора неспособни да се развиват финансово, едно защото нямат необходимите качества и умения, друго защото имат някакви съвсем неадекватни разбирания за ценности, ценности несъвместими с днешните стремежи към неограничени печалби и устойчив растеж. Това, че някой се е самоубил защото е останал без работа, защото не може да си погасява кредитите и са му отнели имуществото, защото не вижда перспективи или защото се чувства сам и изолиран от съвременното общество е следствие на неговата собствена непригодност да върви в крак с времето.

Решението за самоубийство, за разлика от разстрела, не е наложено насила, а е плод на свободен избор, на вътрешно осъзнаване за собствената си непригодност. Тук нямат вина нито банките, нито бизнеса, както вие подло се опитвате да внушите. Един единствен застрелян някъде от някого, особено ако се е борил в името на нещо, е неизмеримо по-голяма загуба от всички самоубили се през цялата човешка история – защото той не е умрял по собствена воля, свободна воля. А свободната воля е плод на демокрацията, затова и там където има демокрация, там където има стремеж за икономически растеж, за печалби, за потребление там и самоубийствата са повече.

Самоубийството е природна даденост, то е дадено от майката природа като естествен елемент на естествения подбор. За съжаление обаче, не всички които се чувстват непригодни за съвременния начин на живот вземат решение да се самоубият. Много от тях излизат да демонстрират по улиците на редица европейски държави, че дори и в Щатите, срещу демокрацията, срещу свободния пазар, срещу икономическия растеж, срещу философията на потреблението. Тези хора спъват развитието на човешката цивилизация и заплашват да я разрушат, те са като тумор, който трябва да бъде изрязан, но заради демократичните си ценности ние не можем да направим това насила.

Мисля, че ви стана ясно защо няма логика да сравняваме, загиналите в Украйна с гражданите на Европейският съюз взели решение да сложат край на живота си поради икономическа непригодност. Едните са жертви, другите са излишни. Едните се борят за демокрация, другите за личните си несгоди.

– Кои са най-големите постижения на демокрацията в Европа, към които трябва да се стремят гражданите на Украйна след като свалиха диктаторския режим, който ги потискаше?

– Несъмнено, едно от най-големите постижения на европейската демокрация е свободата на себеизразяване и най-голямото е свободата да демонстрираш открито своята сексуална ориентация. Всеки европейски гражданин днес свободно може да крещи по площадите по какъв начин най-добре получава оргазъм. Ние успяхме да наложим на педерастите названието гейове, на циганите – роми, и в същото време предпазихме бизнеса и банките от възможността да се споменават нерегламентирано и негативно техните търговски марки и бизнес практики. За съжаление, напоследък виждаме, че някои кръгове от изпаднали икономически типове се опитват да злоупотребят със свободите на демокрацията и да заменят понятията политик, банкер и бизнесмен със сборното понятие крадец – измамник и дори изрод.

Друго огромно постижение на демокрацията е, че днес човек може свободно да се отдаде на задоволяване на своите животински страсти, на своите първични инстинкти, стига да не пречи на икономическия растеж и пазарната икономика. Самото потребление е вид първичен инстинкт, тиранично потискан в недемократичните държави. Възможността да си купуваш храна и да се тъпчеш в неограничени количества е завоевание на демокрацията, да пиеш до припадък и да се свестяваш отново с пиене също. Човекът е животно и демокрацията дава възможност на всеки да се почувства такова. Именно благодарение на демокрацията днес човешките сетива до такава степен са обсипани с усещания и информация, че няма време, нито пък смисъл човек да мисли.  Медиите в демокрацията са поели тежестта на осмисляне на света върху себе си. Единственото задължение на човека живеещ в демократично общество е да полага усилия за ускоряване на икономическия растеж, като работи неуморно и всеотдайно без претенции към заплащането и същевременно потребява безгранично и задлъжнява безкрайно.

– В крайна сметка какво бихте посъветвали хората излезли по улиците на Европейският съюз за да протестират срещу социалните неправди ?

– Не се опитвайте отново да внушавате неверни твърдения. В Европейският съюз социални неправди няма, има само хора неспособни да се развиват и да допринасят за икономическият растеж, тоест неконкурентоспособни индивиди. Бих ги посъветвала, да гледат внимателно как хората в Украйна умират в името на това да бъдат на тяхно място и да престанат да злоупотребяват с търпението ни. Най-добре е да се гръмнат и да отърват демокрацията и икономиката от своята тежест, но ако не могат да направят това, то поне да не раждат деца.

 

Матусал

Старецът повдигна синьо-зеленото топче така, че да заблести под лъчите на слънцето и се вгледа в дълбоките черни очи на момчето:
– Значи ти смяташ, че това не може да е плод на друга сила освен на разума, въплатен в душата на човека?
– Точно така – заблестяха предизвикателно очите на момчето.
– И вярваш, че няма Бог?
– Вярвам. Нито Природата, нито Съдбата, нито Случайността, са способни да създадат дори толкова просто нещо, като това топче. И ние знаем че то не е създадено от Бога, а от човека, единственото проявление на Разума в тази необятна Вселена.
– Но дете, кое е по-сложно това топче или човешкото тяло?
Момчето затвори очи и се замисли, бе усетило капана на собствените си твърдения.
– Щом вярваш, – продължи стареца – че създаването на подобно просто нещо не е по силите на Природата, Съдбата и Случайността, а единствено на Разума, как е възможно да приемеш, че човекът и Вселената са създадени без участието на някакъв вид Разум?
– Дори и да има Бог, аз няма да позволя да бъда играчка в ръцете му. – тихо, но твърдо заяви момчето.
– Не той, ти  играеш със себе си – каза стареца, а тъгата струеше от очите му.

Близо хиляда години бяха изминали от този разговор и ето, че днес, когато трябваше да празнувам своята победа над Бога, разбрах, че съм победил само себе си. Да, аз съм неунищожим, аз самият съм Бог, плод на най-добрите научни постижения на човека, на разума на човека, но дали съм човек или съм негово безсмъртно подобие? Аз изсмуквам енергия от слънцето и впрягам силите на вятъра, мога да използвам всяко движение в моя полза. Мога всяка частица материя да превърна в източник на сили за своето съществуване. Мога да бъда, докато съществува Вселената. Но това което съм, не е това което бях. Днес, аз съм чиста информация съхранявана в най-сигурното тяло, но съм безчувствен. Не изпитвам нито болка – нито удоволствие, нито любов – нито омраза. Чувствата са заменени с най-чиста логика, където единствените „чувства“ са точните параметри, където всичките ми действия се вместват в рамките на „може и не може“, „трябва и не трябва“.

Да, аз съм безсмъртен, но дали съм жив? В мен се съхранява онзи момент, в който започнах да подменям собствената си същност и тяло, изцяло възползвайки се от постиженията на човешкия разум, на научно-техническия прогрес. В началото пуснах вътре в мен да работят хиляди нано-роботи, които да се борят със старостта, с износването на органичното ми тяло. После започнах да подменям крайниците си с механични, а също и органите си. Престанах да чувствам болка, да усещам как бие сърцето ми, да се страхувам и да плача, да се смея и да обичам, но все още душата ми се помещаваше в органичният ми мозък. Все още моите спомени бяха спомени, все още моите желания – желания, моите надежди – надежди. Все още бях човек, все още част от мен бе създадена не от мен, а от някой друг когото не познавах и чиято роля в собственото си съществуване ненавиждах. Аз исках да бъда свободен, да бъда плод само на собствените си усилия, на постиженията на човечеството, на познатия ни разум. И когато науката откри метод, с който можеше да извлече информацията от мозъка и да я запише на друг носител, не се поколебах. В този миг се чувствах победител. Бях създал сам себе си, отредих на Бога ролята на безпомощен наблюдател, изтръгнах се от замисъла му.

Лично контролирах унищожаването на мозъка ми, тази последна жалка останка на божия промисъл. Сега разбирам, че тогава съм умрял, че съм убил човека и съм създал безсмъртно чучело, машина, която трябваше да бъде човек, но не е. Как ли съм се чувствал, докато съм умирал, къде е сега безсмъртната ми душа, щом не е в мен. Какво друго съм аз, ако не безсмъртно безчувствено копие на човека, който бях? Да, аз помня целия си живот, от времето на раждането си като човек, до днес, но не го помня по човешки, не ме обземат чувства, желания, терзания, не, аз просто трупам и съхранявам информация. Аз съм един безсмъртен източник на информация за собственото си съществуване, за прехода от живот към съществуване.

Не бях сам. Само най-богатите от човеците, можеха да си позволят подобна трансформация. Образувахме общност на Победителите, но нямаше за какво да общуваме. Обградихме се с армия от роботи, които да ни пазят от жалкия човешки вид плод на божията сила. Избихме милиарди човешки същества в името на собственото си безсмъртие. И какво от това? Какво постигнахме? Какво искахме да постигнем? Защо? Нима смисълът на нашия живот бе просто да бъдем? Да бъдем вечни?

И ето, че днес се отправяме на пътешествие из Вселената в търсене на Бога. Ние Победителите, ще търсим Победения, за да премерим сили в една последна битка. И за да не тръгнат след нас други, ще унищожим човечеството. След нас е потоп. Кои сме ние – Енох, Ирник, Ламех, Сиф, Кианан, Иаред, Малелеил, Мафусал. А аз, аз съм Матусал.

Последният лешояд или за честта на един журналист

Миролюб седеше зад бюрото и почукваше нервно с химикалката по плота. Днес бе ужасен ден, всички агенции подаваха някакви сълзливи и прочувствени информации, изпълнени с любов, гордост и успехи, и нито капка кръв, единственото което се лееше бе пот от спортните новини. Ужасно, ужасно и ужасно. Отдавна не си спомняше такъв тягостен ден изпълнен със щастие и наслада. Без трагедии животът се превръщаше в една безкрайна комедия, а той мразеше комедиите. Мразеше и да се смее, заради тъпия крив зъб, който загрозяваше иначе строгия римски профил на лицето му, когато се усмихне. Без страх, без панически ужас, без наплив на адреналин, без потоци от прясна гореща кръв и без студа на вкочанени вече тела, светът се превръщаше в едно уютно, топло местенце, в една утопия и хората забравяха за Смъртта, за възможността да бъдат зверски убити, да умрат при катастрофа или друг нещастен случай, при природно бедствие и дори отхвърляха възможността да се самоубият.

Какво по-дяволите се случваше днес? Вече бе издълбал близо сантиметър дупка върху бюрото си, ако продължаваше така повърхността му щеше да заприлича на пода на Шаолинският манастир. Удари с всичка сила от яд, химикалката се строши и го поряза. Кръвта му бликна от раната, сякаш в опит да потуши неистовата му психическа жажда за червената течност.

– Мамка му шибана! – изкрещя с все сили не толкова от болка, колкото от яд и стресна задрямалите си колеги в редакцията. – Мамка му, мамка му!

Къде са днес пияните шофьори? Къде са изперкалите нещастни хора, творящи убийства? Къде са престъпниците борещи се за територии? Къде са отчаяните от живота, изгубили работата си или затънали в дългове хора? Къде са безнадеждно болните? Къде са ревнивите съпрузи? Къде са умиращите роднини на известните българи? Къде отиде етническата омраза, хомофобските прояви? Къде дреме Смъртта, да не й се е счупила косата? Къде са тъпите протестиращи играещи си на революция, дори те биха я зарадвали? Ако продължаваше така, най-много да го пратят да снима Йоло Денев и пак някой глупак да го обърка с колегата му Габриел. Много мразеше да го бъркат с Габриел. Как можеха да го бъркат с този сълзлив тип, който бе станал журналист поради някакво нелепо стечение на обстоятелствата?

Ех, ако се беше родил в Америка. Америка щеше да бъде рай за него, с толкова много и постоянни убийства – масови, зверски, кървави, садистични, и най-вече редовни. Ако живееше там, вече да е взел Пулицър. В сънищината си винаги сънуваше как работи в CNN и му се пада да отрази най-големият терористичен акт в историята – мини атомни бомби взривени над стотици училища и детски градини. Как тича от скелет на скелет, как дава в близък план изгорялата от радиацията кожа, капещата плът, кървящите очи. Как безапелационно  застава на пътя на обзетите от паника родители, ридаещи над телата на децата си, или търсещи с поглед останките им, и им задава вечният въпрос – „Какво изпитвате в момента?“. И точно преди да получи отговора се събуждаше, и установяваше, че е имал полюция.  Веднъж бе постигнал оргазъм, докато предаваше драма със заложници от една банка и още веднъж когато предаваше на живо кадри от самоубийство заобиколен от близките на самоубиващият се.

Няколко пъти подаваше молба за зелена карта, но все го отхвърляха, и знаеше защо. Заради проклетото име. Мразеше родителите си заради това име. Миролюб, нима това бе име достойно за водещ журналист? Дори галено звучеше още по-ужасно, Любчо! А можеха да го кръстят Катострофан, така по-елинистично, по-зверско, по-кърваво. Или Кръволин, ако искаха типично българско име, дори на Садомах щеше да се радва.

– Дайте ми лепенка бе, боклуци, какво сте ме зяпнали? – изкрещя към колегите си – Да не ви се щеше с моята кръв да си направите емисията?

Скандал, паника, ужас, страх, това бе неговата стихия. Колегите му се разтърчаха в стремеж да му помогнат уплашени да не ги накисне пред началника им и да бъдат уволнени. Миролюб бе миролюб само по име.

Изведнъж мониторът му се оцвети в червено и зави сирената, която бе вързал за такива случаи. Седна и кървавите му пръсти пробягаха по клавиатурата.

– Война имаме война, атомна война! Щатите са изстреляли атомна бомба по Сирия, Иран се е включил. Руснаците също. О, Господи благодаря ти. Смърт на Мира, да живее Войната. Имаме кръв и милиони загинали, милиарди страдащи и аз ще го отразя, за тези които все още са останали живи. Пуснали са атомна бомба над Пловдив?! Ураааааа, напред към Филибето.

Миролюб, обзет от радостна истерия, крещеше неистово щастливо. Бръкна в шкафчето си и облече антирадиационният  костюм, който си бе купил след аварията във Фукушима, в очакване на ядрен инцидент в АЕЦ Козлодуй. Той бе велик и бе подготвен за всички случаи. Изведнъж подът се разтресе, стъклата се пръснаха на хиляди парченца и блесна огнена светлина. Над София бе взривена атомна бомба. Изминаха няколко минути, докато се окопити. За щастие му нямаше нищо, но всички около него се гърчеха в предсмъртни мъки. Желязната каса в която държеше специалната камера за такива случаи, зееше отворена, но на камерата и нямаше нищо. Наистина имаше невероятен късмет. Щеше да запише случващото се, цялата трагедия с всичките и подробности, и да я излъчат по новините в целия свят. Този път Пулицър бе негов.

Камерата имаше батерия за шест часа. Шеста часа той неуморно бродеше сред трупове и ги побутваше с крак в търсене на признаци на живот. Засне стотици хора гърчещи се в предсмъртни мъки, молещи за вода, за помощ, за блага дума или поглед, за утеха и на всички задаваше един и същи въпрос. Великият въпрос, въпросът на въпросите – „Какво изпитвате в момента?“. Питаше ги, дали знаят какво е станало с близките им, къде са били по-време на взрива, на какво се надяват, какво очакват от бъдещето? Усети, че е постоянно надървен, удоволствието бе неземно, сигурно така се чувстваха асасините в рая, обгрижени от 40-те хурии. Скоро престана да среща полумъртви хора, всички измряха. Батерията на камерата свърши.

Сега трябваше да открие някой жив, някъде в някое бомбоубежище, на който да покаже репортажа. Ден след ден скиташе по изгорелия свят, търсейки признаци на живот, но не откриваше нищо. Какъв абсурд, той който мразеше Живота, в мига на своето величие, имаше нужда от него, но уви Смъртта бе поела контрол над Света.

А Господ гледаше от горе последното си чадо, крачещо сред останките на земята която бе създал за шест дни, и която неговото любимо творение унищожи за един, и се усмихна. Това негово творение бе грешка, не бе човек, бе лешояд и сега последният лешояд бродеше из останките.

Миролюб стискаше касетата до гърдите си и се влачеше с последни сили. Спъна се, падна и повече не стана, миг преди да умре се изпразни, но не в последно усилие да дари живот, а унесен от спомена за великата трагедия която бе отразил, като истински журналист.

Бурен смях се разнесе от небесата, Господ се готвеше да сътвори нов свят.

Местан: „Оттеглянето на Пеевски беше грешка.“

Настоящото интервю е взето след укора, който г-н Лютфи Местан ни отправи, че го игнорираме и дискриминираме. Според него е скандално, че такъв скандален блог не публикува скандални интервюта с лидери на ДПС, което според него се дължи на нетолерантната ни политика към малцинствата. За да заглушим тези нелепи обвинения публикуваме интервюто, което ще даде много отговори и ще зададе много въпроси относно актуалната ситуация в държавата:

– Г-н Местан, протестите срещу правителството продължават вече 33 дни и няма изгледи да затихнат скоро. Като погледнете назад от днешна дата, смятате ли, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е най-голямата политическа грешка, допускана от ДПС?

– Виждам, че се опитвате да ми зададете въпроса като риторически, но за да съм екзактен, ще ви кажа, че той съвсем не е такъв. Не назначението на г-н Пеевски, а неговото оттегляне беше най-голямата политическа грешка, която сме допускали през годините на съществуването ни. Погледнато от гледна точка на днешия ден, г-н Делян Пеевски можеше спокойно да си остане на поста шеф на ДАНС, и това щеше да е разумното решение. За съжаление не можем да върнем часовника обратно, но поне можем да си направим изводите занапред и да не допускаме повече такива глупави грешки.

– Извинете, но не ви разбирам, как така не назначението, а оттеглянето на Пеевски, е грешка? Не виждате ли какво се случва по улиците?

– Какво се случва по улиците? Моля ви да бъдем екзактни и да не изпадаме в крайни журналистически залитания, които наблюдаваме ежедневно през последния месец. Да се върнем на въпроса какво се случва – нищо, просто няколко хиляди недоволни граждани протестират, което си е тяхно демократично право – те могат да си протестират и по време на целия мандат на правителството, но това не означава, че се случва нещо необичайно или преломно. Като работеща демокрация ние трябва да свикваме с такива процеси и дори мога да твърдя, че точно наличието на подобни характерни за демокрацията прояви на гражданска активност доказват, че живеем в цивилизована европейска държава.

Аз съм удивен от настойчивостта на медиите, които се опитват да изкарат протестите едва ли не масово явление, характерно за цялата държава, докато то всъщност е локализирано единствено в центъра на София. Вие виждате, че въпреки напъните и креативността на протестиращите, те не успяват да увлекат след себе си огромната маса български граждани, заети да решават ежедневните си проблеми. Аз самият изпитвам симпатия към протестиращите и едва се сдържам да не отида сред тях, да изпия една бира и да се насладя на поредния пърформанс. Дори си купих маска на Анонимус за тази цел и сигурно в някой от следващите дни ще я използвам. Като наблюдавам развитието на протестите, мога да кажа, че неусетно от политическо събитие те се превърнаха в културно такова и дори, не се съмнявам, ще играят решаваща роля за избора на София за културна столица на Европа.

Говорих по темата и с министъра на културата Стоянович, който ме увери, че г-н Орешарски прави всичко възможно да не се поддава на външни влияния и няма намерение да подава оставка, така че да запази протеста жив и по този начин да го превърне в една от главните културни туристически атракции в страната, което, ако успее, може да пренасочи туристическия поток от карнавала в Рио към протеста #ДАНСwithme на жълтите павета.

– Моля ви, г-н Местан, да се отнесете по-сериозно към интервюто. Все пак, бихте ли ми отговорили на въпроса защо смятате, че оттеглянето, а не назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС е политическа грешка?

– Защото решението за неговото оттегляне бе взето прибързано и необмислено. Ние се поддадохме на атмосферата, създадена от февруарските протести, които бяха доста по-масови и обхванаха доста градове в държавата, и заслепени от този, бих го нарекъл инстинктивен, политически страх, реагирахме погрешно: без да изчакаме поне няколко дни развитието на протеста срещу Пеевски, ние, страхувайки се че може да се повторят февруарските събития, се хвърлихме да спасяваме давещия се преди още да е паднал във водата. Впоследствие станахме свидетели на това как настоящият протест си остана локално явление, без признаци на ескалация и разпространение в страната. Това явно показва различния характер на двата протеста. Единият беше първичен, животински протест, предизвикан от инстинкта за самосъхранение, докато сега имаме протест на противоположни нам интереси.

Нашите анализатори сбъркаха и ни подведоха. Ние се опасявахме, че народът, добил увереност след неочаквано подадената оставка на премиера Борисов, ще се възползва от казуса Пеевски, за да постигне нова такава победа, но това, както виждаме, не се случва. Както забелязвате, и последвалите назначения, чиито характер не се различава от казуса Пеевски, не успяват да разпалят страстите на българските граждани, така че от тази гледна точка г-н Пеевски спокойно можеше да запази поста си на шеф на ДАНС. Това сигурно щеше да даде малък тласък на протеста, но той нямаше да е достатъчен, за да дестабилизира правителството на г-н Орешарски. За съжаление, както казах, ние се поддадохме на страховете, събудени в политическата класа от февруарските събития.

– Но все пак морално ли е човек като Делян Пеевски да заема този важен пост в държавата? Не ви ли притеснява неговата биография?

– Вижте какво, ако се притеснявам от неговата биография, ще трябва да се притеснявам и от своята собствена. Г-н Станишев използва една много екзактна  дума “катарзис”, за да обясни част от мотивите да подкрепи кандидатурата на г-н Пеевски. Трябва да ви кажа, че партията ДПС, която представлявам е съставена в огромната си част именно от хора, преживели катарзис. Та 50% от нашите активисти са агенти на бившата ДС, включително г-н Доган и аз. Нима ние не се утвърдихме като зрели и проевропейски настроени политици? Защо трябва да отказваме тази възможност на други? Електоратът на ДПС е много зрял и, за разлика от останалите български граждани, не се притеснява да даде втори шанс на хората, преживели катарзис, да им даде възможност да изчистят името си, да изкупят греховете си и да си върнат достойнството.

Назначенията от последните дни, мисля, недвусмислено доказват това, ние назначаваме на отговорни постове хора, които са преживели катарзис буквално преди дни, дори последният депутат от нашата квота, който влиза в Парламента, преживя катарзиса докато му съобщавах новината по телефона. А случаят с г-н Пеевски е далеч от тази картина. Та той дори няма грехове за изкупване, освен ако не смятаме натрупването на богатство за грях. И мисля, че г-н Станишев, без да иска, подведе българския народ, като съобщи, че г-н Пеевски е преживял катарзис, без да уточни, че този катарзис се изразява в чисто политическата му ориентация, а не става въпрос за някакви престъпни или аморални наклонности, които г-н Пеевски да е оставил в миналото. Все пак г-н Пеевски нито е бил разследван, нито е бил подсъдим, защо тогава обществото го сочи за лице – едва ли не – на мафията?

– Споменахте по-горе, че настоящият протест е плод на противоположни вам интереси. Какво точно имате предвид – че е купен, а не е плод на активното гражданско общество?

– За да ви отговоря на този въпрос така, че да ме разберете,  трябва да вляза в ролята си на агент Павел, което не ми е особено приятно, но заради вас ще го направя. Първо, нека да видим кое е гражданското общество. От едната страна стоим ние, управляващите, парламент и правителство, ние сме демократично и легитимно избрани представители на активното гражданско общество, защото именно тези, които са отишли да гласуват, могат да бъдат наричани активни граждани. От другата страна стоят така-наречените НПО, но не всички, а основно тези, финансирани от външни интереси, а защо не и от чужди правителства. Това, което вие визирате във въпроса си като активно гражданско общество, стои между тези два фронта, защото това е сблъсък на геополитически интереси и без да съзнава, обслужва едни или други сили. Аз бих го нарекъл не активно гражданско общество, а използвано гражданско общество – използвано за реализирането на скрити за него цели.

Но да се върнем към НПО-та. Както казах, те са неправителствени по отношение на българското правителство, но по отношение на чужди правителства това не е толкова сигурно. Пак да уточня, че визирам само тези с политическа и икономическа насоченост, финансирани от вън. Голяма част от тези НПО-та се кичат с гръмки имена, с цел да предизвикат страхопочитание и сляпа вяра у простите хорица. Вие чувате за разни институти, центрове за стратегии и анализи, без вътре в тези гръмки структури да има дори едно хабилитирано лице, без да има дори един научен работник който да се е занимавал с евристика и прогностика. Каква научна и развойна дейност развиват тези институти и центрове, в кой научни списания има публикувани техни трудове?

Това са кухи структури, чиито персонал е като детска играчка, пееща една и съща песен. Където и да отидат, те повтарят едни и същи, втълпени им от техните спонсори, мантри. Какъвто и въпрос да им зададете, те отговарят едно също. С тях не може да се спори, защото те не могат да спорят. Ако не сте съгласен с тях, сте глупак, ако сте съгласен сте демократ – това е тяхното верую. Какви заплати получават тези хора, на каква сума се осигуряват, какъв е техният трудов стаж, тяхната трудова биография? С какво са допринесли те за БВП на страната? Как точно си изкарват парите? Кой плаща пари просто така на някого, за да обикаля от медия на медия и да говори едно и също, ако няма интерес от това? И тези НПО-та имат наглостта да се определят като глас на гражданското общество. Кои граждани точно са ги излъчили за свои представители, по какви правила? С жребий? Чрез избори? Как точно станахте глас на гражданското общество?

Питате ме дали протестът е купен. Не, протестът не е купен, и не е необходимо. Достатъчно е да има десетина представители на въпросните НПО-та, които са си на постоянна хранилка, и които да дават насока на гражданите, излезли да изразят недоволството си. Те се стремят да овладеят всяка една появила се креативна група протестиращи и да я използват за своите цели, а ако не успеят, ги обявяват за провокатори. Те задават посоката на движение на протестиращите. Достатъчно е да се вгледате внимателно в първите редици на протестиращите, да видите кои държат огромните транспаранти, за да видите кой яхва протеста, без да се афишира, качен на някаква платформа. Те водят “активните граждани” като стадо, като затварят улици, за да не позволят множеството да се разсее, а да се събере на исканото от тях място. Къде е тук свободата на протестиращия? Защо трябва да му се пречи да протестира там, където го влече сърцето – пред банки, пред партийни централи, пред палатите в Княжево и Бояна, пред затворените комплекси, защо? Опитайте се да застанете начело на протеста да видите какво ще ви се случи. Смея да твърдя, че гражданското общество, което вие визирате, се намира под обсада: от едната страна сме ние, от другата – така наречените НПО-та.

– Притеснява ли ви новият реформаторски блок?

Трябва ли да ме притеснява? Този блок е едно изкуствено създание от останките на саморазрушилото се дясно, с малка щипка магданоз, за да е по-еко. Той се крепи върху протестите, бленуванията на въпросните НПО-та и апетитите на участниците в него. Сглобено от непасващи си части, чиито единствен общ интерес е влизането във властта, то ще живее толкова, колкото живее протестът. Те се надяват тихомълком да долазят до избори и да влязат в парламента. Медийните им изяви са силно ограничени, и слава богу, защото и малкото, които имаха, само ги излагат. Те нямат цялостна концепция, нито стратегия, нито анализ как да стигнат до избирателите, как да ги активизират, как да ги приобщят към себе си, защото все още са куха структура. Те не се заявяват активно като алтернатива, защото ги е страх, че ще получат обратния ефект, а това може само да означава, че не вярват сами в себе си.

Ако това беше истинска политическа формация, с хъс и желание да промени статуквото, а не просто с цел няколко човека да се доберат до депутатските кресла, те щяха да се възползват от създалата се политическа ситуация в столицата и да обикалят страната, за да увеличат подкрепата за протеста. Както виждате това не се случва, така че този блок не е блок, а буламач.

Истинска заплаха за управлението би било появата на една нова лява партия, но като казвам нова имам предвид нова, без каквито и да било допирни точки с настоящите “леви” в парламента. Партия, изградена от низините, от редиците на работещите, самоорганизираща се и самофинансираща се, но за щастие това е една утопия, която няма как да се случи, поради дълбоко насадения страх в душата на българският работник.

– От думите ви разбирам, че вие нямате никакво намерение да оттеглите подкрепата си за кабинета Орешарски и да предизвикате нови избори, но поне няма ли да влезете в диалог с протестиращите?

– Точно така, ние имаме да управляваме държава и не можем постоянно да се занимаваме с няколко хиляди човека, кръстосващи центъра на София. Достатъчно е, че не им създаваме пречки. Няма как и да влезем в диалог с тях, защото на протеста царят еуфория, безумие и объркване. Там не се роди нито едно ясно послание, освен искането на оставка, няма нито една ясна алтернатива, само кухи фрази и недомлъвки, и това отново е благодарение на НПО-тата, които не смеят открито да заявят целите, поставени им от техните работодатели.

– Все пак, какво мислите за протеста като явление?

– Като политик смятам, че това е един важен инструмент на демокрацията и го казах още в началото. А като агент Павел ще ви кажа, че ако протестите променяха нещо, щяха да ги забранят.

Чужд Разум

Борба, власт, пари, удоволствия. Ако трябваше да опише съвременното общество с няколко думи, то това щяха да са тези четири. А как би ги нарисувал? Колело с три спици, минаващо през гъсти редици от хора, мачкащо ги, но никой не бягаше от него, а напротив, всеки се стремеше да е по-близо и да се хване за някоя от спиците – власт, пари, удоволствия. Разбираше зависимостите и закономерностите по които се движеше това колело, но не можеше да ги приеме.

От таблета му се разнесе вълчи вой, разсмя се, когато се случеше наоколо да има хора, звукът винаги ги стряскаше. Резултатът от запитването, което бе задал на Пития, се появи на екрана. На външен вид таблетът му бе като на останалите, но функциите, които притежаваше, не бяха достъпни за нито едно друго подобно устройство. Данил, синът на Вранил му бе инсталирал собствената си операционна система Делфи и разбира се Пития, прогнозиращата програма. Пития имаше възможност да предвижда с голяма степен на достоверност тенденциите за развитие след дадено събитие, както и да дава вероятностна оценка за случване на дадено събитие в определен период от време. Освен това позволяваше да се предвиди с голяма степен на достоверност как дадено действие ще повлияе върху  една или друга тенденция, преди самото това действие да е предприето. Така да се каже, Пития бе личният му Оракул. Оракул, който го предупреждаваше за заплахи и го предпазваше от погрешни стъпки.

Самият той нямаше представа, как точно действа, Данил му бе казал, че след като зададе въпроса който го интересува, Пития изпраща свое копие до най-близкото достъпно по-бързо устройство, това копие изпраща друго копие на същия принцип и така се образува мрежа, която работи по поставения проблем, като резултатите от всяко копие се изпращат до копието, използващо най-мощното устройство, където става окончателното изчисление, резултатът от което се изпраща обратно на Пития майка. Необходимо бе да зададе времева граница за разрастване на мрежата, като задоволителни резултати даваше всяко запитване с времева граница не по-малка от 10 минути. Според Данил, във виртуалния свят, както той наричаше Мрежата, 10 минути бяха цяла вечност, особено в сравнение с ограничените възможности на човека за събиране и анализ на информация, дори и за стотици пъти по-дълъг времеви интервал. След изпълнението на задачата всяко копие се саморазрушава, без да остави каквато и да е следа, освен краткотрайно затормозяване на използваните за изчисленията устройства, затормозяване, което ползвателите на тези устройства отчитаха като дразнещо “забиване” за известно време. Пития имаше и функция радар, можеше двадесет и четири часа в денонощието да дава отговор на един и същ въпрос през зададен период от време. Пития му позволяваше да променя бъдещето, поне за себе си.

Имаха на разположение три дни, това отговори Пития, след три дни щяха да дойдат и не можеше да промени този факт. Единственият, който можеше да измени посоката на бъдещето, бе Данил, но не предприемаше нищо. Ако бе направил каквото и да е, Пития щеше да го отчете. Не успя  да се свърже с него, което значеше, че е в убежището. Искаше да се срещнат, това бездействие срещу надвисналата опасност трябваше да има обяснение. Стана, от убежището го деляха десет километра преход, но този път нервността която го бе обзела, не му позволи да се наслади на природата. Данил бе изградил своето убежище с носталгия по детските приказки. В една изоставена балканска махала, насред нищото, близо десет декара двор, ограден с висока два и дебела пет метра ограда, изградена от трънки, шипки, и всякакви други бодливи видове растения, представляваше царството на даниловото въображение. По средата на тази площ бе разположено странно полукълбо, извисяващо се четири метра над земята, изградено на пръв поглед от всякакви пълзящи  и увивни растения. Ако страничен човек си направеше труд да ги разсече, щеше да достигне до тънка метална мрежа, потъваща в земята. Всъщност тази мрежа бе част от кълбо с диаметър десет метра, по-голямата част от което бе заровена, като входът към вътрешността му се намираше под земята. Във вътрешността на кълбото се намираше скромният дом, даващ отдих и уединение на Данил. Само дълъг низ от случайности би довел някого на това място, а дори и някой заблуден турист да се появи, то той надали би предположил, че тук се крие уютен дом. а и да предположи, съмнително е, че би успял да влезе. В убежището нямаше нито ток, нито течаща вода, а и не бяха необходими. То бе изградено с цел пълно откъсване от реалността, място за размисъл, изчистване на съзнанието и отдих. Място, където човек да остане насаме със себе си.

Наближаваше, пред него се изправи старата селска чешма, от която напук на превратностите на съдбата, все още течеше бистра студена вода, истинска ценност не само в отминалите времена.  Отпи и си наплиска лицето. Още сто метра и застана пред бодливата ограда. Никъде не се виждаше врата или просека , наведе се,  повдигна един стар пън и пред него се отвори входа на коридор, минаващ под оградата. Плъзна се в него и излезе от другата страна. Данил се излежаваше лениво и се припичаше блажено под лъчите на майското слънце.

– Имаш три дни, така казва Пития, после ще те приберат.

– Знам.

– Няма ли да предприемеш нещо за да го предотвратиш? Нали знаеш, че ще те открият дори и тук?

– Системата им е такава, че ще ме открият където и да отида. Защо тогава трябва да ходя някъде? Нима ме съветваш да бягам и да се крия? Докога? Знаеш, че мразя безсмислените действия. Изчисленията отдавна показваха, че това ще се случи, така или иначе. Този момент е краят на един период и началото на друг и ако смяташ, че не съм се подготвил, значи не съм успял да те науча на нищо. Когато не можеш да промениш едно действие, да го възпреш, да го предотвратиш, отнеми смисъла му. Така, от целеустремено и разумно, го превръщаш в конвулсия, в безволев гърч. И още по добре е, ако успееш да го накараш да работи в твоя полза за осъществяване на твоите цели.

– Но щом се доберат до теб, това няма ли да обезсмисли всичко, което си постигнал. Та ти положи толкова усилия да останеш скрит?

– Аз никога не съм се крил. Аз никога не съм се заявявал – там е разковничето на смисъла на моите действия. Но хората често бъркат едното с другото. Аз не съм търсил с моите действия признание, почести и слава, не съм се тупал по гърдите, нито съм се поддавал на изкушението да изляза пред всички и да кажа “Това е мое дело и затова заслужавам вашето признание.” Аз съм действал и моето действие е било винаги целенасочено – сриване на системата, такава каквато е, уродлива. И скоро ще го постигна.

– Как? След три дни ще се простиш със свободата си. Мислите ти няма да са достояние на всички, ще бъдат затворени между четирите стени на килията. Те вече не могат да си позволят да те пренебрегват. Усетиха, че макар да не се стремиш към властта, си заплаха за стабилността на системата, която са изградили, за да ги облагодетелства.  Те често използваха твоите думи като оръжие срещу своите опоненти, без да разбират, че думите са единственото оръжие, което, без значение в чии ръце е, винаги служи за осъществяване целите на своя създател.  Защото думите са дадени, за да се произнасят, и колкото повече хора ги произнасят, толкова по-могъщо е тяхното въздействие. Те си мислеха, че те използват, докато използваните бяха самите те. Няма да ти го простят никога. Тези, които се мислеха за властелини, се оказаха пионки и видяха, как светът около тях се изменя, противно на волята им. И дълго не можеха да си обяснят как това се случва, защо? И сега волята им е ти да замлъкнеш и ще използват всичката сила и ресурси, които притежават, за да го постигнат.

– Има думи, създадени от Бога, има думи, създадени от човека. Човекът все по-рядко използва думите на Бога, отрекъл ги е и ги е забравил. И дори когато ги чуе, не разбира значението им, нито пък осъзнава произхода им. Смисълът им дори е променен.

– За какъв дявол ти, атеистът, говориш за Бога?

– Замислих се върху това, което каза. Ужасно е, че при достатъчно дълго време, дори смисълът на първите думи може да бъде променен. Уверен съм, че когато и последната дума от тези, които са били произнесени първи, бъде изкривена или забравена, ще настъпи краят на човечеството.

– Не разбирам какво искаш да ми кажеш, но, определено, преди да дойде краят на човечеството ще дойде твоят край. Освен ако не си измислил някакъв гениален план.

– Замислял ли си се как се появява съзнанието в човешкото тяло? Дали е нещо външно или чисто физиологично явление? Как се пораждат мислите и вземането на решения? Чия функция е волята? Всички улики сочат към мозъка. Според науката съзнанието се поражда, когато имаме свързани в мрежа определен брой нервни клетки, превишаващи някакво критично ниво. Това разбира се не е доказано безусловно, но е едно добро предположение. Какво е мозъкът, ако не център за анализ на информацията, достигаща до него чрез сетивата ни? Броят на нервните клетки в човешкия мозък е около сто милиарда. Дали това е критичното ниво? Кога ембрионът се превръща в разумен човек, в коя седмица от бременността той се сдобива със съзнание? Чак когато се появи на белия свят като новородено или стотни, секунди, минути, часове след това? Кога? Въпроси, въпроси.

Какво би било за човека да се сблъска с чужд разум, неподвластен на човешките слабости и неразбираем за човешката логика? И не само това, но и по-могъщ, по-бърз, по-функционален?  Опитът от човешката история не дава добри надежди при подобен сблъсък. Всеки път, когато две цивилизации  с различни обичаи, вярвания, възможности и мироглед са се сблъсквали, по-мощната се е опитвала да унищожи или асимилира другата и това е продължавало дотогава, докато едната не надделее до такава степен, че другата да не представлява заплаха за нея. Най-яркият пример за това, е съдбата на индианците след откриването на Америка.

И запитвал ли си се какво би представлявала еволюцията на човека в бъдеще? Еволюира ли той въобще? Днес мнозина свързват еволюцията с безсмъртието и се стремят към него. Но те желаят безсмъртие на тялото, не на душата. Безсмъртие на удоволствията, не на жаждата за знания. Малцина са тези, които са готови да изоставят тялото си и да преселят съзнанието си в друг носител или дори да заместят части от него с други, по-трайни, но изкуствено създадени. Хората искат да останат вечно млади, отдадени на удоволствия. Те искат времето да спре, без това да означава настъпването на смъртта. А всъщност всичко се променя и нищо не остава същото. Земята е временно убежище за Разума, тя е утроба, и нищо, което не е напуснало нейните предели и не се е отправило в Космоса, не може да се нарече разумно. Рано или късно, животът, такъв какъвто го познаваме, няма да съществува на Земята и човечеството прави всичко възможно това време да бъде все по-малко. Но всъщност ние нямаме точно определение дори за термина живот. Ние променяме условията на живот без да еволюираме със същите темпове. А всъщност възможно е и да еволюираме, но въпреки това да не го осъзнаваме, докато в един момент не застанем пред това в което сме се превърнали.

– Все още не мога да те разбера? Какво общо има това със ситуацията в която си изпаднал?

– Хората, приятелю, преди да се самоунищожат, създадоха Виртуалния свят и се втурнаха да вкарват там цялата информация относно своето съществуване, познания и мисли, относно всичко което представляват, което ценят и което желаят. Милиарди устройства са свързани в една обща мрежа за обмяна на информация. Връзките между тези устройства стават все по-бързи и все по-сложни. Устройствата стават все по-мощни и по-функционални. Ние създадохме един глобален мозък и го напълнихме със всичкото познание, страсти и страхове на човечеството и аз очаквам скоро там да се породи съзнание – глобално съзнание. Съзнание със собствена воля и логика. Съзнание, за което отделните хора няма да представляват  нищо повече от това, което представляват за човека отделните клетки по повърхността на кожата. И тогава човечеството ще бъде изправено пред първата си среща с Чужд Разум, па бил той и своя собствен.

– И?

– Аз изпреварих събитията. Създадох Ахура Мазда и го пуснах в Мрежата.

– Какво е Ахура Мазда?

– Програма, подобна на Пития, която притежаваш. Но програма, която, задействана веднъж, не прекратява своето функциониране, а се развива самостоятелно и поема управлението на всяко устройство, до което достигне. Тя ще може да използва цялата мощ на мрежата, така както човекът използва тялото си, и ще поеме контрол над всяко едно устройство свързано с нея. Три са основните принципи, които съм заложил: блокиране на всички военни устройства, изтриване на всякаква финансова информация – унищожаване на парите – и стремеж към излизане в Космоса в търсене на други информационни форми на живот. Човечеството ще бъде оставено на себе си, ако пожелае ще може да контактува с това ново съзнание, разбира се ако самият Ахура Мазда пожелае това. Ще може и да го унищожи, евентуално, но докато се случи това, цялата съвременна финансова система ще бъде срината. Човечеството ще бъде върнато назад в развитието си, но ще получи време да се осъзнае и да потърси нова основа, върху която хората да изградят взаимоотношенията си извън парите.

Честно казано, не мога да предположа какво точно ще се случи извън първите десет минути. Изчисленията показват, че съзнание, разполагащо с изчислителната мощ на мрежата, с бързината на информационните потоци, с възможността да възприема, анализира и отдава информация , еквивалентна на сбора от възможностите на милиарди отделни хора, няма да се подчинява на човешката логика, затова и моите изчисления са безсилни. Ние ще имаме срещу себе си Чужд Разум. Те ще имат срещу себе си Чужд Разум. Мислиш ли, че при това положение ще им е до това да се занимават с моята личност. Навлизаме в нова епоха, приятелю.

Не знаех какво да кажа, нощта се бе спуснала над Земята и над нас блестяха безброй звезди.

Шефът на КРИБ: „Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат“

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание „Forbes“ публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

“ – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

– Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

– Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

– Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, също. И в Китай преобладаващата част от населението получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват „Искаме по-високо заплащане“.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

– Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

– Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

– Ами децата, как да си гледат децата?

– Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

– Но това е чудовищно!

– Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

– Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

– Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

– Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

– Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, на него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

– Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

– Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори“ и това ще мине като проява на патриотизъм.

– Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

– Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

– Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

– Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

– Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

– Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

– А как човек може да стане част от това висше общество?

– Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Подкрепете блога:

Вранил. Извън Системата. Из „Залезът на капитала“

Едва успя да се измъкне от обсадения център. Бунтовете започнаха изведнъж и се разпространиха главоломно буквално за няколко часа. Полицията бе безсилна да се справи с озверелите, търсещи мъст граждани, а не се знаеше на коя страна ще застане армията. Почти всички военнослужещи и полицаи имаха роднини сред тълпата. Кризата, оставила милиони без работа, бе довела голяма част от човешкия вид до ръба на оцеляването и натрупаното недоволство избухна в социална революция. В самото начало всичко започна с един горещ репортаж, показващ разграбването на столичен супермаркет. Репортажът моментално бе споделен в социалните мрежи и предизвика бурни реакции на одобрение. Половин час по-късно вече имаше подобни прояви и в други квартали на столицата. Част от хората излязоха спонтанно на жълтите павета, за да протестират срещу строгата фискална политика на правителството, обричаща на глад и мизерия българите.

Когато видя репортажите от първите мародерства в кварталите Княжево и Бояна, се стресна и реши, че е време да се спасява. Явно държавата, системата, която той и богатите му приятели грижливо изграждаха и пропагандираха, не издържа и бе на път да се срути. Тези боклуци, излезли по улиците, за да грабят и рушат, трябваше да бъдат безропотни и уплашени слуги на системата и ако дръзваха да извадят оръжие, то трябваше да го използват срещу себе си и своите семейства, за да облекчат обществото, в стремежа му за икономически растеж и натрупване на печалба, от своето ненужно, жалко – и най-важното, неконкурентоспособно – съществуване. Сега обаче нямаше време да проклина, трябваше да действа бързо, ако искаше да се измъкне. Слезе в подземния паркинг на банката и седна зад волана на бронирания си джип. Включи радиото и тръгна към дома си.

По радиото постоянно предаваха новини за случващото се по улиците на столицата. Слушаше и не вярваше на ушите си, бунтовете се разрастваха на територията на цялата страна. Тълпата палеше скъпите лимузини и линчуваше тези, които имаха нещастието да се намират в тях и да попаднат на пътя й, без да се интересува кои са и какви са. Слава богу, че не се стисна и не си купи обикновен модел на автомобила. За първи път се радваше толкова на огромна сума изхарчени пари. Извади сирената, подарък от вътрешния министър заедно с разрешителното да ползва специален режим на движение при необходимост, и я включи с надеждата да въздейства доколкото е възможно върху остатъците от придобитите навици на тълпата. Остатъци от навици, набивани в главите на гражданите в продължение на двайсет години, по времето на тази вече разпадаща се Система.

Излезе на улицата. Хората, струпани на групи, инстинктивно му направиха път. Отнякъде полетя паве и удари бронираното стъкло. Кракът му натисна педала на газта, а ръката му машинално попипа дръжката на пистолета под мишницата. Изроди, истински изроди, какво си мислеха, че ще постигнат. Ще палят, ще грабят и после пак ще се огледат кой да ги управлява, на кого да поверят грижата за своето съществуване, така ставаше всеки път. Убеден бе, че така ще да се случи и сега, само трябва за известно време да се укрие, да оцелее и после ще се върне на бял кон, като спасител и защитник на реда. Вярваше, че Системата ще бъде изградена наново. Радиото продължаваше да бълва обезпокоителни новини, тълпата е навлязла в затворените комплекси и разграбва всичко каквото и падне. Освен в Бояна и Княжево са започнали грабежи и в Драгалевци. Подпалени са и няколко къщи, видни бизнесмени и техните семейства са станали жертва на сляпата ярост.

Боклуците не се бяха сетили да изградят барикади. Няколкото хвърлени камъка не успяха да го спрат, но куршумите, рикоширали в бронята на джипа, определено го изплашиха сериозно. Нещата наистина излизаха извън контрол. Успя да излезе от София и пое по пътя към Бистрица, където живееше със семейството си.  Надяваше се, че там всичко все още ще е спокойно. По пътя изпревари няколко трошки натъпкани с отрепки, явно тръгнали да мародерстват. Беше му ясно, че всякакви плазмодии, с по десетина висящи дела за кражби, изнасилвания и побоища, но оставени на свобода от Системата, ще се възползват от смутовете за да вилнеят и задоволяват скотските си страсти на воля. Виждаше разкривените им лица и чувстваше заканите им.

Най-накрая стигна до къщата си. С огромен двор и грижливо оформена градина, с двуметровия си дувар и широкия си чардак, домът му трябваше да го отдели от простолюдието и да го дари с мигове на спокойствие и наслада. Уви, тези мигове бяха свършили, а високата ограда и великолепието на дома му, вместо да предизвикат завист, възхищение и сляпо преклонение пред собственика на дома, щяха да раздухат още повече страстите на озверелите бедняци. Влетя в хола и завари жена си и децата вперили поглед в телевизора. Като го видя, жена му скочи и се разрева:

– Ами сега, какво ще правим, какво? Къде ще отидем? Те ще ни убият! Ще ни убият, чуваш ли? – и го разтърсваше за реверите.

Той я отблъсна грубо и заговори тихо, но твърдо:

– Облечи децата, вземи каквото смяташ, че е нужно, но имай предвид, че не разполагаме с никакво време. След пет минути ме чакайте в джипа. Ясно ли е? И не се размотавайте.

Той ги остави и се запъти към сейфа. Добре че държеше част от парите си в къщата за всеки случай, и този случай бе дошъл. Събори книгите от библиотеката и пред него се откри вратата на сейфа. Набра комбинацията на шифъра, отвори го, събра парите и златните кюлчета в един платнен сак. Проклети книги, само пречеха, освен за прикритие на сейфа за нищо друго не можеха да му послужат, а старецът толкова ги обичаше. Пфу! Излезе в градината и се затича към джипа. Някъде наблизо се чуваха викове и гърмежи, подуши дим. Нямаше време, спъна се в градинския маркуч и падна върху разхвърляните градинарски принадлежности. Тъпият градинар ги беше оставил неприбрани. Лопатата, търнокопът, мотиката, търмъкът сякаш му се присмиваха злобно, добре че не се нарани, само това му трябваше. Качи се в джипа и запали. Успяха да се изплъзнат на косъм. Децата и жена му гледаха през задното стъкло задаващата се по улицата сбирщина.

Сега мародерите щяха да разграбят всичко, всичко, което бе успял да събере. Щяха да тъпчат килимите му, да се въргалят в леглото му и накрая, като наситят дивашките си страсти, да изгорят всичко. Нищо, той щеше да се върне и да ги пороби отново, само трябваше да оцелее.

– Дай ми уискито, от бара – викна на жена си, – и стига сте зяпали, скоро ще се върнем.

– Не трябва да пиеш докато караш, ще ни убиеш… – отвърна жена му.

– Дай ми бутилката, ти казвам, не аз, те ще ви убият, ако ни стигнат.

Взе бутилката и отпи голяма глътка. Така вече е по-добре. Мисли, мисли, трябва да мислиш. Сега накъде? Отново пусна радиото. Добре че все още някой някъде предаваше какво се случва. В целия този хаос информацията се оказваше безценна. Летището не функционираше, влаковете също. Из цялата страна вилнееха озверели тълпи граждани и най-различни банди. Съседните държави бяха блокирали преминаването на границите до изясняване на ситуацията, а и се опасяваха безредиците да не се пренесат на тяхна територия. Значи трябваше да се скрие някъде вътре в страната и да изчака. Но къде? Сети се за едно изоставено село в Балкана, наскоро стана въпрос, че в този район за последната година от регистъра на населените места бяха извадени двайсет села. Саламани, да Саламани, така се казваше селото, там ще отидат и ще изчакат докато всичко се успокои. Пари имаха достатъчно, дори ако се наложи да чакат и година. Дано само бензинът да му стигне да се доберат до там. Резервоарът бе пълен, но тежкият брониран джип харчеше доста. Включи джипиеса и зададе целта си, добре че и той работеше.

По пътя подминаха две горящи бензиностанции, на няколко пъти стреляха по тях и той за пореден път благодари на бога и на себе си за разумния избор. Свърнаха по някакъв изровен селски път. Скоро навлязоха в първото запустяло село, приличаше на декор от филм на ужасите. Изкорубени къщи с рухнали стени и избити прозорци, буренясали градини и никакви хора. Какво, по-дяволите, щяха да правят тук, да се наслаждават на природата? Наистина нямаше хора, но как щяха да оцелеят? Децата му вече пискаха, че са гладни, а тъпата овца бе взела само накитите си. Дори вода нямаха за пиене. Започна да се изнервя. За първи път в живота си не знаеше какво да прави. Продължиха по пътя и скоро пред тях се изправи ръждясала табела, на която едвам се четеше „Саламани”. Засмя се горчиво. Стигнаха целта, и какво? Вярно, бягаха от хората, а тук нямаше хора, но за да оцелее, имаше нужда от други хора. Пълен абсурд.

– Татеее,  виж каква дървена къща има там, като в приказките, хайде да я видим! – изписка едно от децата.

Вярно, там наистина имаше някаква къща, която не се връзваше с останалия пейзаж. Пространството около нея бе почистено и въпреки че в близост се виждаха останки от някаква стара тухлена постройка, самата тя изглеждаше като да е нова и поддържана. Приближиха бавно с джипа към къщата.

   ————————————————————————————————————–

Шум от мотор привлече вниманието на децата и те излязоха на двора да видят откъде идва непривичният звук.

– Мамо, мамо, това е кола. Нали е кола, като в книгите, дето ги имаме?

Майка им излезе на двора, видя автомобила и се провикна:

– Враниле, Вранилее ела тук някакви хора идват!

Вранил бе чул шума от автомобила още в плевнята и сега бързо дойде при децата и жена си. Свирна с уста и два огромни песа, Караман и Вълчан притичаха, погали ги зад ушите и им каза да легнат. От колата слезе едър, добре облечен господин с малко шкембенце. От него лъхаше надменност, но личеше, че е притеснен. През прозорците на автомобила две деца с възхищение и страх наблюдаваха кучетата, излегнали се в краката му. Виждаше се, че вътре има и някаква жена. Помисли, че сигурно са объркали пътя и сега не знаят накъде да тръгнат.

– Здравейте – поздрави мъжът изнервено.

– Добър ден, какво търсите тук? Тук никой отдавна не минава, сигурно сте се изгубили? – попита Вранил.

– Да, всъщност не. А бе, искаме да си купим храна – каза мъжът и показа някаква смачкана банкнота.

– Да си купите, значи… – усмихна се Вранил, докато си мислеше, че тези явно не са свикнали да искат помощ, а само да купуват всичко, което им трябва. Познаваше такива хора, той самият някога бе част от тях. Живееше в постоянен стрес и гонене на печалба. Смяташе, че всичко бе въпрос на пари, че проблемите се решават с пари и възможностите ти зависят от количеството пари, които печелиш. В онзи свят той не бе от най-богатите, но не бе и от най-бедните. Въпреки това нямаше време за нищо, постоянно се чувстваше уморен и изцеден. Ритъмът на живота му тогава бе убийствен. За да печели трябваше да се унижава пред началници, които не уважаваше и които знаеха много по-малко от него, трябваше да се пази от завистта на околните, които получаваха по-ниско заплащане от неговото, и единствената им мисъл бе как да го изместят от длъжността, която заемаше. Разходите му постоянно се увеличаваха, а оттам и необходимостта да работи все повече и повече. Цял живот бе учил, положил бе неимоверни усилия да е най-добър в специалността си, и то защо – за да служи на някой. Някой, който можеше по всяко време да се подиграе с него и неговите усилия. И дори в най-добрия случай, дори сам да си беше господар, трябваше да служи на Системата. Самата Система, върху която бе изградено обществото, го притискаше и го принуждаваше да живее на бързи обороти, постоянно да се озърта, да очаква изненади, предателства и проблеми. За да има всичко трябваше да бъде сред първите, и така животът му минаваше на бързи обороти. Единствените му удоволствия бяха пиенето, жените и хазарта. Родиха му се деца и той се замисли дали би искал такъв живот и за тях. На какво може да ги научи, какво да им осигури, че да живеят добре, спокойно, да се наслаждават на живота, а не да бъдат впрегнати в безумна надпревара още от училищната скамейка, как да ги предпази да не станат жертва на собствените му амбиции? И тогава взе решение да плюе на Системата, да загърби всичко и да дойде тук, където векове наред бе живял и оцелявал родът му. Защото колко му бе нужно на човек, за да живее и да се наслаждава на живота? Колко? А този дойде и иска да си купи храна! – Да си купите значи?

– Не продаваме – отсече Вранил, – в града има магазин, там може да си купите, ние не продаваме.

– Вижте какво господин . . .

– Вранил, просто Вранил.

– Та вижте какво, господин Вранил, децата са гладни,а до магазина има още много път, объркахме се и не сме взели храна със себе си. Имаме достатъчно пари, ще ви платя в десеторен размер.

– Ще ми платите, значи – Вранил присви очи, – но на нас пари не ни трябват, виж ако имате нещо друго . . .

– Имам половин бутилка марково малцово уиски, 12 годишно – троснато отвърна дебелакът.

– Добре, бутилката може да свърши работа.

Дебелакът отиде до колата, каза нещо на жена си и децата и се върна с бутилката в ръка.

– Ето, вземете.

– Жена, дай една питка и буца сирене – каза Вранил, докато изливаше уискито от бутилката.

– Но какво правите – зяпна дебелакът, – та това е марково отлежало уиски, знаете ли колко пари струва? Вие сте луд!

– На мен ми трябва бутилката – сериозно отвърна Вранил, докато очите му се усмихваха.

Дебелакът взе сиренето и питката и се върна при колата, мърморейки си нещо. Вранил седна на дървената пейка, която бе сковал преди време, облегна се на останките от тухлената стена и загледа с интерес върха на чепика си. Децата му се заиграха с кучетата. След малко дебелакът пак се запъти към него:

– А вода имате ли?

– Долу, в дола, има чешма, има пътека, ще я намерите.

Дебелакът нервно пристъпваше от крак на крак.

– Нямаме шише.

Вранил се засмя и му подаде бутилката от уискито.

– Но да ми го върнеш, вече е мое.

Дебелакът взе шишето и  с нескрита ярост се върна при семейството си. Този боклук, този голтак, този селяндур, как си позволяваше! Та той можеше да купи хиляда като него! Ах, нека само всичко да си дойде на мястото, да заработи пак Системата, нямаше да го забрави този селяндур и безсрамната му насмешка. Път щеше да прокара от тук, точно през хубавата му къща, в името на благото на обществото, и всички щяха да са на негова страна, тогава щеше да види ухилената физиономия на селяндура, да я види как помръква.

Децата на дебелака излязоха от колата и започнаха да ръфат хляба с наслада. Жената отиде надолу по пътеката и скоро се върна с пълна бутилка вода. Като се наядоха, дебелакът отново дойде при Вранил:

– Слушай, човече, аз съм банкер, имам много пари и мога да си купя всичко, което поискам, и сега това шише ми трябва. Кажи колко пари искаш, но ми остави шишето.

– Не се продава – отвърна Вранил, – в града има много, там ще си купиш. Това шише сега е мое.

Дебелакът се ядоса и бръкна под сакото си. Вранил свирна с уста и кучетата оставиха играта с децата, притичаха до стопанина си, оголиха зъби и заръмжаха срещу пришълеца. Той имаше пистолет, нещата явно не бяха толкова прости и тези пришълци не бяха просто туристи, объркали пътя. Тук имаше нещо.

– Не си и помисляй – каза Вранил, – при най-малкия знак от моя страна ще те разкъсат, преди да успееш да извадиш пистолета. Не мърдай, сега този пистолет аз ще го взема, а ти ще ми разкажеш какво се случило и какво дирите тук, ти и семейството ти.

– Бягаме, – каза дебелакът и нещо в него се пречупи, – бягаме. – И му разказа всичко, което се бе случило през последните 24 часа в държавата.

Вранил изслуша внимателно и с интерес разказа на дебелака.

– Значи Системата най-накрая не издържа и се срути. Добре, върви успокой жена си и децата и ела тук, ако искаш да поговорим. Дебелакът отиде и поговори с жената и децата си и след малко, видимо по-спокойни, всички се приближиха.

– Жена – провикна се Вранил, – я виж дали нашите посетители имат нужда от нещо и дай на децата по една ябълка.

Децата на двете семейства бързо се сприятелиха и се заиграха с кучетата, жените влязоха в къщата, а мъжете седнаха на двора под стария орех.

– Така значи, бягате – и къде отивате? – попита Вранил.

– Тука искахме да дойдем, по-далеч от хората, докато нещата се успокоят, но нямахме време да обмислим всичко и сега виждам, че е глупост, но не знам какво да правим и къде да отидем. Навсякъде разруха и опустошение.

– Бягате, значи, в това мъртво село идвате, Системата се срутва и сте взели само пари, ценности и дрехите на гърба си. Ама сте се насадили.

– Мислех, че ще можем да си купим всичко, от което имаме нужда, затова взехме най-ценното, което имахме – парите, златото и бижутата.

– Това бе най-ценното в онази Система, но с нейното разрушаване и нейните ценности губят своето значение – отвърна Вранил. – Аз отдавна очаквам Системата да се разпадне, защото не можеше всичко да продължава така до безкрай. Конкуренция, конкуренция, безразсъдно използване на ресурсите и в резултат, купища боклуци, замърсяване и крайна бедност. Да бяхте взели храната от хладилника, книгите от библиотеката, градинските принадлежности, дето си се спънал, ама не, пусти пари. В тях вярваме, на тях се осланяме, от тях спасение чакаме.

– Ами вие как живеете тук? Как въобще се озовахте тук? Защо? – попита дебелакът.

– И ние избягахме от Системата, но още преди да се срути. Всъщност избягахме не е точната дума, откъснахме се, откопчихме се. Потърсихме начин да излезем от тази лудост и го открихме тук. Това място е принадлежало на дядо ми и на дядото на моя дядо. Допреди няколко години бе западнало, но като се родиха децата, поискахме да имаме място, където да се отделяме за ден-два от лудницата на големия град и се сетих за него. В началото спяхме на палатка, идвахме като на пикник. После си купих една книга за дървените къщи и реших да опитам сам да си направя такава, виждаш резултата.

Започнахме да идваме за все по-дълго и по-дълго време. В началото ни беше трудно да свикнем да живеем без удобствата на цивилизацията, същите тези удобства, чиито роби сме станали, но впоследствие свикнахме и дори престанахме да изпитваме тъга по тях. Започнах да си купувам всякакви книги, за градинарство, за овощарство, за животновъдство, за билките, за гъбите. Обикалях местата, където продаваха в кашони книги за левче и си купувах всякакви книги, които смятах, че ще ми бъдат полезни за този начин на живот. Сега едната ми стая е препълнена с книги. Накрая решихме да се пренесем изцяло тук и да скъсаме всякакви връзки с цивилизацията. Живеем свободно и сами сме си господари. Сами научихме децата да четат и пишат, да смятат и да мислят, без да ги подлагаме на училищния стрес. В моята библиотека имам всякаква литература – и научна, и философска, и художествена. Но най-важното, научихме се да се наслаждаваме на живота, да го живеем пълноценно, в хармония с природата и нашите нужди.

В началото, като дойдохме, имаше двама-трима старци, но те измряха. Наследниците на всички, които са населявали някога това село, сега са в чужбина, емигранти, и надали някога ще се завърнат. Трепят се от сутрин до мрак за повече пари, но убеден съм, тези пари не им носят нищо друго, освен илюзорна сигурност за няколко дни или месеци. А ние тук не се надпреварваме с никого. Ставаме рано и си лягаме рано. Работим много и усърдно, но с обич и наслада. И разчитаме само на себе си. А работа има достатъчно за още десет ръце, но и храна има.

Дебелакътсе замисли. Свечеряваше се, а тук нямаше ток. Май щеше да се наложи да преспят в колата. Вранил го погледна:

– Ако искате, можете да спите в плевнята, ще ви дадем постелки, но без глупости, кучетата не спят. А на сутринта ще решите какво да правите.

—————————————————————————————————————–

Първи петли пропяха и скоро се разсъмна. Дебелакът и семейството му се събудиха. Вранил отиде да ги види.

– Искаме ако може да останем известно време, да се настаним в някоя изоставена къща. Ще ни помогнете ли?

 

Лапландски учени ще изготвят обща кадастрална карта на българското Черноморие

Министерството на земеделието и храните съвместно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са провели светкавичен конкурс за възлагане изготвянето на кадастрална карта на цялата крайбрежна ивица на българското Черноморие. Конкурсът е осъществен по препоръка лично на премиера Борисов и целта му е да изясни на правителството, опозицията, бизнеса и българският народ къде точно по Черноморието има защитени територии, кое е първа линия, кое е парк, кое градина, и най-важното  – кое е дюни и къде се намират те.  Конкурсът е спечелен от учените от лапландския институт за изследване на скандинавски легенди и митове. Въпреки шокиращата разлика между естеството на познанията, необходими за изготвяне на подобна карта и познанията, които притежават учените от въпросния институт, лично министър Мирослав Найденов  опроверга слуховете за опорочаване на конкурса, като изложи добросъвестно и изчерпателно критериите, по които е избран изпълнителят на задачата:

”Първо, искам да помоля журналистите да подходят изключително професионално по тази тема и да изоставят всякакви предразсъдъци, ехидни усмивки и подмятания, а да си отворят ушите на четири и да записват точно това, което им се говори.

Конкурсът е осъществен по разпореждане лично на премиера. Критериите за избор на изпълнител са спуснати също лично от премиера. И целите на конкурса са набелязани лично от премиера. Да започнем с целите:

– Цел номер едно: да се уточни веднъж и завинаги къде са дюните; да се даде точна, ясна, изчерпателна и проста дефиниция  що е то дюна; да се уточнят действията, които физически и юридически лица могат да извършват на територията на дюните; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция и разговори на маса стане въпрос за дюни, да няма българин, който да не знае що е то дюна, да може да ги изброи поименно и посочи на картата на България и да не се допуска темата за дюните да се бърка с обсъждане литературните достойнства на трилогията “Дюн” на великият писател Франк Хърбърт, която в момента премиерът чете.

– Цел номер две: да се уточнят веднъж и завинаги границите на защитените територии; да се даде точна, ясна, изчерпателна и проста дефиниция на термина „защитена територия”; да се уточнят действията, които физически и юридически лица могат да извършват на подобни територии; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция  и разговори на маса стане въпрос за защитена територия, да няма българин, който да не знае що е то защитена територия, да може да ги изброи поименно и посочи на картата на България и да не се допуска въпросите около защитените територии да се смесват и объркват с въпросите за защита личното пространство на гражданите. Личното пространство на премиера е неприкосновено.

– Цел номер три: да се уточнят веднъж и завинаги териториите, върху които нашите симпатизанти, спонсори, политически колеги, приближени бизнесмени, заслужили кадри и които и да са други разполагащи с достатъчно добри финансови мотиви лица , могат да извършват строителна или друга съобразена с техния финансов или друг личен интерес дейност, без да се опасяват, че ще предизвикат медиен скандал, уронващ нашия имидж като управляващи; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция  и разговори на маса стане въпрос за някакво строителство на територията на България, да няма българин, който да се усъмни, че въпросното строителство е незаконно, да може да назове инвеститора на строежа поименно и ако той няма роднински връзки с членове на кабинета, да си зададе въпроса “Защо?”.

Критериите за избор на изпълнители на поръчката са следните:

– Първо: да имат професионален опит в извличането на факти и определянето на забулени в тайна географски местоположения въз основа на слухове, клюки, предания и легенди. Да могат да видят невидимото под видимото, това, което е било, под това, което е.

– Второ: да не са обвързани по никакъв начин с България. Никога да не са посещавали страната. Никога да не са чували за нея. Да не могат да я посочат на картата на света. Във всички техни към момента документи, преписки, лична кореспонденция или разговори на маса България да е била обърквана с Румъния, Турция, Сърбия или Гърция.

– Трето: никога да не са виждали дюни; да не знаят какво е дюна, къде се среща и как се образува. Да нямат понятие от строителство и да не са собственици или съдружници в строителен бизнес, нито пък да имат каквито и да е връзки с лица, осъществяващи подобен бизнес.

– Четвърто: никога да не са участвали в каквито и да е екологични каузи, филми или изследвания на подобна тематика.

Както можете да забележите, критериите, по които са избрани изпълнителите на задачата, се ръководят от един единствен мотив: в никакъв случай съставителите на кадастралната карта да не могат да бъдат обвинени в конфликт на интереси. Те не трябва никога да са се сблъсквали с подобна задача, но въпреки това да успеят да я изпълнят. Дори лично премиерът наблегна на факта, че тези, които най се дърпат или се отнасят с пълно пренебрежение и липса на всякакъв интерес  към въпросната задача, точно те трябва да бъдат избрани да я доведат до успешен край.

Нашите специалисти в трите министерства работиха неуморно и с истинско себеотрицание, за да успеем в този кратък срок, поставен ни лично от премиера, да съставим списък на лицата и институциите в световен мащаб, отговарящи на въпросните изисквания и критерии, и да им изпратим покани за участие в конкурса. Трябва да кажем, че изборът беше особено труден. Почти всички поканени приеха нашето предложение като шега и ни отвърнаха с шеговит тон, неотговарящ на сериозността на проблема. Единствено учените от Лапландския институт за изследване на скандинавски легенди и митове запазиха мълчание и не благоволиха да отговорят на отправената покана. Точно това тяхно пренебрежение ни наведе на мисълта, че сме на прав път, а когато след 132-рото изпратено по електронната поща писмо и 345-ия  пост на стената им във фейсбук получихме отговор, изпълнен с цветущи псувни, се уверихме, че това са хората, които търсим – незаинтересовани, необвързани, но учени специалисти.

Благодарение на отпуснатия ни  неограничен финансов ресурс за изпълнение на задачата ние успяхме да склоним уважаемите лапландски учени да се заемат с изготвянето на кадастрална карта на нашето Черноморие. За целта учените ще обиколят на наши разноски де що има дюни по света, за да изучат със своите тренирани мозъци, различните форми и проявления на това чудно природно образувание,  каквото се явяват дюните. Крайният срок за изготвянето на подробния кадастрален план, спуснат ни лично от премиера, е до края на следващия му мандат. При успешно завършване на възложената задача на лапландските учени ще бъде предложено да изготвят карти на българските гори и земеделски земи, както и да уточнят техните дефиниции.

Както виждате, за пръв път, благодарение лично на нашия премиер, се взема толкова бързо, толкова важно и толкова добре обмислено решение по повод разрешаването на един толкова наболял проблем на българското общество.”

 

Бъдещето след края на света – разговор с основателя на Институт „Човек и Вселена“

Ние често забравяме, че бъдещето е в нашите ръце, че ако искаме да се развиваме като разумен вид, а не просто да оцеляваме, са необходими познания, въображение и воля. Именно заради това ви предлагаме това интервю с представител на една общност от хора, чиито идеи са колкото плашещи за едни, толкова примамливи за други. Те са малко известни, дори неизвестни, но тези, които се запознаят с тях, не остават апатични и бива разтърсено цялостното им възприемане на света и смисъла на живота. Това е едно интервю от бъдещето, не търсете други източници – такива не съществуват. Приятно четене.

– Благодарим ви, че се съгласихте на това интервю. Естеството на вашата работа е доста плашещо. Според вашите противници вие се опитвате да създадете свръхчовеци, една нова раса, която да поеме контрол над света. Бихте ли хвърлили повече яснота относно целите на вашия институт, начините, по които ги реализирате, и последствията, които реализацията им води след себе си?

– Първо искам изрично да заявя, че дейността на хората работещи в Института „Човек и Вселена” е изцяло подчинена на добруването на човечеството, усъвършенстването на човешкия вид и неговите възможности, гарантиране оцеляването на това, което човечеството е постигнало като култура и знания чрез използването на строго научни изследвания и постижения, както и нови философски постановки. Всъщност именно тези, които се плашат от нас, са които контролират или се опитват да наложат своят контрол върху населението на Земята, като го ограничават в мисловното му развитие, узурпират си правото да дават оценки на ново възникващи идейно-философски течения и желаят тяхната гледна точка да бъде възприета като догма. Те играят такава роля, каквато е играла църквата в мрачното Средновековие, като е заклеймявала и унищожавала всяка мисъл, влизаща в противоречие с нейните канони, и застрашаваща властта й по този начин.

– Бихте ли ги посочили?

– Разбира се. Това са пазарните фундаменталисти, нео-либерали и всякакви други радетели на икономическа свобода тип Сървайвър.  Ние често се шегуваме, че ако конкуренцията победи, накрая трябва да остане само един. Всички, които набиват в главите на хората, че трябва да са индивидуалисти, но да работят в екип – безумно противоречие в безумната им логика. Че развитието на науката трябва да е подчинено на носенето на печалби, че конкуренцията в постигането на тези печалби е единственият двигател на прогреса. Че парите, богатството, което притежавате, са единственият сигурен критерий за вашите качества и стойност в обществото. Тези хора се плашат, защото това, което правим ние в нашия Институт, е изградено на коренно противоположна философия – философия, в чиято основа – като двигател на прогреса –  лежи чистото човешко любопитство, задоволявано чрез търсенията на ума. И наградата за положените усилия са получените познания и отговорите на въпросите, които ни вълнуват, а не търговската печалба.

– Да се върнем все пак на вашата дейност. Бихте ли обяснили по-конкретно на нашите читатели в какво се състои работата на екипа на Института?

– Нашата цел е да позволим на човека да се отърси от ограниченията, които му налага настоящото му физическо тяло, изградено на белтъчна основа. Ние копираме съзнанието на отделния човек и го пренасяме в една информационна среда, като го запазваме като личност. Това информационно съзнание има достъп до най-различни по форма и предназначение машини и апарати, включително и до специално разработени за целта хуманоидни тела, външно приличащи на роботите от научната фантастика, но в същността си представляващи една изкуствена обвивка на човешкото съзнание. Така да се каже, ние освобождаваме душата от оковите на тялото и й даваме възможност да се всели във всяко нещо, което е свързано с инфосферата на института. Даваме възможност на човека да съществува на едно ново информационно-енергийно ниво.

– Мнозина казват, че сте постигнали безсмъртието на душата, така ли е?

– Абсолютно не. Действително, на това ново ниво при наличие на енергия съзнанието на отделния човек може да просъществува неопределен период от време, съизмерим с космическите мащаби, но нека не забравяме, че оригиналът на въпросното съзнание умира. Това, което продължава да съществува след смъртта на индивида, е само копие на първоизточника, или както по-популярно се казва, негов аватар. Смъртта не може да бъде избегната. Трябва да уточня, че след копирането на съзнанието, и човекът, и копието на неговото „аз” съществуват паралелно до смъртта на физическото тяло. Тоест, от момента на копиране на съзнанието развитието и на човека и на неговото информационно копие поемат по различен път – може да се каже, че те стават различни личности. Може да се каже още, че ние даваме възможност на човек да се раздвои и да заживее в една нова реалност, да придобие опит и знания, които естествените прегради на природата, поставени пред физическото му тяло, не му позволяват. Ние му позволяваме да запази получените знания дори и след смъртта си и да продължи да търси отговори на въпросите, които го вълнуват. По време на съвместното им  съществуване физическият човек може да контактува със своето енергийно-информационно копие, ако то пожелае това.

Искам да уточня, че тази нова форма на съществуване и запазванто на човешкото съзнание няма нищо общо с познатите от научната фантастика, роботи, андроиди или киборги. Това, което правим, най-просто казано е да ви запишем като програма, която обаче не само помни това, което вие знаете и сте преживели и натрупали като опит, но и може да се развива и да продължава да трупа знания и информация. Може би усещате, че философската страна на въпроса е доста сложна и именно затова огромна част от дейността на нашия Институт е съсредоточена в изчистване на идейно-философската платформа на нашата дейност. Всеки, който реши да се подложи на подобно копиране, преминава през специално философско-етично обучение, за да може напълно да осъзнае промяната, която му предстои.

– Но щом като смъртта е неизбежна, каква е тогава целта на вашите изследвания, на вашата дейност?

– Целта на нашата дейност е да пренесем еволюцията на човека на едно ново ниво. Огромна част от ресурсите на човечеството е впрегната в опити за увеличаване продължителността на живота на биологичното ни тяло, като носител на нашето съзнание, на душата. Мнозина желаят безсмъртието именно като безсмъртие на тялото и удоволствията, които тази физическа форма на съществуване предлага. За съжаление това е плод на идеологията, която разпространяват хората, за които говорех в началото. Те искат да живеят, те откриват радостта и смисъла на живота в това да печелят пари, да се наядат и напият, да правят секс и да си купят нещо луксозно, но не и да решават загадките на Битието, на Космоса и Вселената. За тях това е безсмислено занимание и обект на насмешки. Ако им отнемете богатството, все едно сте ги убили – в собствените си очи без пари те не са човеци. Затова и ние не си губим времето с тях и не те са целта на нашата дейност.

Нека да си припомним еволюцията на живота. Смята се, че животът се е зародил в първичния океан, развил се е до сложни форми, които впоследствие са излезли на сушата и са се издигнали във въздуха. Но само една-единствена от всички тези форми на живот е успяла да постигне разумно съществуване и да създаде техническа цивилизация по време на цялата еволюция. Днес обаче всяка стъпка напред на техниката и науката е поставена в служба на законите на конкуренцията и натрупването на печалба, и вместо да подпомага развитието ни като разумен вид, ни изправя пред заплахата от самоунищожение. И така, ние сме овладели планетата и пред нас са Космосът, Вселената, но за да ги изучим, трябва да ги опознаем отблизо, а разстоянията са огромни в сравнение с продължителността ни на живот и нашата биологична обвивка ни е закотвила на планетата Земя. Дори да успеем да овладеем Слънчевата система, това е нищо в сравнение с необятния Космос. И тук идва решението, предлагано и осъществявано от нас: ние преминаваме в нова форма на съществуване, извършваме целенасочена еволюция на собствения си вид, превръщаме се в енергийно-информационни същества, неподвластни на времето.

Земята, Слънцето, цялата Слънчева система, галактиката имат своето начало и своя край на съществуване. Животът на нашата планета също има своето начало и ще има своя край. Дори и да не се самоунищожим в преследване на печалбата, възможно е Земята да бъде ударена от астероид, както се е случвало в миналото, Слънцето да повиши своята активност и редица други апокалиптични сценарии, които научно-популярните списания описват. Единственото спасение на човечеството, единственият шанс да оцелее натрупаното от него знание и да продължи да се обогатява, е да овладеем Космоса. Да еволюираме в космически същества. Така както животът е излязъл от морето на сушата, така сега трябва, ако желаем да оцелеем, да се научим да живеем в открития Космос. И според нас решението е това, което ние предлагаме и сме се заели да осъществим.

Нашата крайна цел е построяването на космически кораби, чието сърце ще бъде информационна система, изпълнена с милиони енергийно-информационни човешки личности. Кораби, изучаващи Вселената, под командването на хора, преодолели бариерите на времето и пространството. Разбира се, има още много подробности, касаещи тази форма на съществуване, и още много път, докато постигнем желаното, но вярвам, че щом сме поели по него, ще успеем да го извървим. Нека да си спомним за Артър Кларк, който пръв в своят роман “Рама” се докосна до тази възможност.

 

„Без ГЕРБ България няма да просъществува дълго“ – първото интервю на премиера Борисов, в което няма и дума за магистралите и метрото

За първи път премиерът Борисов се съгласи да даде интервю, в което да не говори за магистралите и метрото. Трябва да признаем, че той успя да спази това обещание, въпреки че на моменти това му костваше неимоверни усилия. В интервюто става въпрос за настоящата социална, икономическа и политическа обстановка в страната, както и за бъдещето на България. Вярваме, че разсъжденията на нашия премиер по тези въпроси ще представляват интерес за нашите читатели.

 – Г-н премиер, преди да преминем към същността на нашия разговор искам да ви попитам как гледате на днешния “доматен” протест пред парламента и възприемате ли го като своего рода червен картон за вашето управление? Как приемате факта, че един дисидент от времето на комунизма излезе да протестира, точно докато вие сте на власт?

– Аз този човек, Босия, или там както се казва, не го бях чувал до преди два дена. Това Босия,доколкото разбрах, му е нещо като прякор, останал от онова време, явно тогава е бил бос и не е живеел добре, затова  и е станал дисидент. Не съм наясно и в какво му се е изразявало дисидентсвото. Днес този Босия, видимо добре облечен и обут, най-важното, има наглостта отново да излиза и да хвърля домати срещу държавните институции. Подчертавам, облечен и обут, по време на най-голямата криза в света, и то не каква да е, а икономическа криза. И хвърля не картофи, боб или камъни, а домати – най-скъпия зеленчук на пазара в момента,  и то, пак ще повторя, по време на небивала икономическа криза. Е, този човек явно не е бос, нито е беден, а е воден от някакви други подмолни интереси, има някаква политическа поръчка.

– Да, но той каза, че протестира срещу цялото управление, срещу всички които са управлявали държавата от промените насам, и явно точно сега, при вашето управление, му е дошло до гуша?

– Няма да спра да ви повтарям, че този човек, Босия, по време на нашето управление, управление в момент на ужасна икономическа криза излиза да протестира обут, облечен и хвърлящ скъп хранителен продукт. Аз не мога да го наричам Босия при тези гореизложени факти и затова ще го наричам Обутия. Аз искам да го попитам този, Обутия къде е бил през всичките тези 23 години на преход, защо не е хвърлял тогава домати? Къде беше по времето на тройната коалиция, на царя, на Костов? И ще ви отговоря: тогава той е бил още Босия, но сега по време на нашето управление е успял да стане Обутия и да дойде пред парламента, да протестира срещу тяхното управление, което доведе страната дотам, че да се налага ние да я спасяваме. Аз не приемам, че този протест е срещу нас, той е срещу тях, но е доста закъснял.

– Добре, но в такъв случай защо изпратихте толкова полицаи да го спират, че и да го арестуват?

– Щото не му знаехме акъла, той писал в блога си, че ще хвърля домати, ама те дисидентите едно време са си говорили с пароли и знаем ли, това „домати” може да значи и „гранати”. Длъжни бяхме да се приготвим за всякакви ситуации. И тази наша реакция е още едно доказателство за това, колко добре работи държавата при нашето управление. Колко добре се грижи нашата полиция за обществения мир. Някакъв си Обутия написал в блога си, някъде в интернет, че ще хвърля домати и ние сме го установили, локализирали и обезвредили. Виждате, че след атентата в Сарафово сме си взели поука и нищо не може да ни се изплъзне от вниманието.

– Но все пак този протест на Босия намери своето продължение днес и пред парламента се събраха доста хора с домати в ръце за да изразят своето негодувание не само срещу предишните, но и срещу вашето управление. И затова пак се връщам на първия си въпрос: намирате ли този “доматен” протест за червен картон за вашето управление? И не ви ли притеснява това, че протестите стават все по-чести, в сравнение с предишни години и управници?

– Кое да ме притеснява – двеста човека на фона на седем милиона българи. Двеста човека, дето си нямат работа и дежурят на всеки протест, докато останалите се трудят или си почиват вкъщи пред телевизора след тежък работен ден, те ли да ме притесняват и техните домати ли да приемам като червен картон? Моля ви се, нека да бъдем сериозни. Тези хора, по времето на най-голямата икономическа криза в света, разразила се по времето когато аз управлявам, имат време да си губят времето и да организират някакви рехави протести всеки ден, ама всеки ден. Кога работят тези хора, откъде имат пари да висят по протести, с какво се изхранват, че и хвърлят домати? Ама ние ги знаем. Те са пет- десет човека интернет активисти, аз им викам „интернет зомбита”, висят по цял ден пред мониторите, правят група след група, страница след страница, днес да протестират срещу едно утре срещу друго, и тях можете да ги видите начело на тея другите двеста души, дето им се водят по акъла. Че същите тези имат и наглостта да се наричат гражданско общество. Гражданското общество е това, дето работи, а не тези нехранимайковци. Аз и не знам, защо въобще им обръщате внимание, така само ги карате да си вярват, че са велики. И днес спорих с Цветанов, викам му недей да пращаш полиция да ги варди. Ще се обадим на директорките на детските градини, дето построихме и ремонтирахме, ще съберем всички лелки с кофи и парцали, и тях ще сложим да пазят парламента и да го почистят от изстъпленията на тези вагабонти. А той вика, длъжни сме, ако не пратим полиция хората ще се питат къде ни отиват данъците и защо ни е толкова полиция, а и не ги знаем всичките на какъв акъл са.

– Не мислите ли, че това ваше пренебрежение към интернет активистите, към интернет поколението , към виртуалния свят и процесите, които се зараждат там, могат да ви изиграят лоша шега на изборите догодина?

– Не, не ме притеснява. Първо, както отбелязах и по-горе, ние ги държим под око, като за съжаление за това изразходваме по-голям ресурс, отколкото те заслужават. Защото, пак ви казвам, те са десет човека, дето правят всеки ден по десет групи и само се чудят как да подклаждат недоволство по време на най-голямата икономическа криза. Всеки ден тези хорица излизат на някакъв протест с най-различни искания и ние, вместо да ги арестуваме всичките и да им наложим по една солена глоба за хулиганските им прояви, ги оставяме да говорят каквото си искат, да създават смут и затруднения сред останалите съвестни граждани. И за капак, същите тези ме обвиняват, че няма свобода на словото. Е по-голяма наглост от това здраве му кажи. А колкото до изборите, какво влияние могат да окажат те? Едни и същи хора, двеста човека, всеки ден са на различен протест, зад различна кауза. Тези ли двеста заблудени ще решат изборите? Те, ако можеха нещо да направят, ако наистина бяха гражданското общество, щяха да си направят ясно структурирано гражданско движение, да си намерят финансиране, да прераснат в партия и да се борят за подкрепата на народа на изборите, а не да хвърлят домати по парламента. Това е пътят на демократичната борба, пътят който ние, нашата партия, извървя, и който спечелихме вече на колко поред избори. Когато го направят това, тогава да ми излизат на протести, а не с двеста човека да свалят правителство, избрано от милиони.

– Разбирам ви, но днес все повече хора живеят на границата на бедността, имаме демографска криза, криза в здравеопазването, изтичане на специалисти и млади българи зад граница, а вие сякаш тези проблеми не ги забелязвате. Ето, наскоро два здравни центъра по хематология заплашиха, че ще затворят врати, обсерваторията на Рожен също беше пред затваряне. Обществото реагира остро на тези проблеми, според него те вещаят упадъка на България, на държавата. Не ви ли притеснява, че ако така продължава, вие скоро няма да има кого да управлявате, че държавата България ще спре да съществува?

– Това са пълни глупости. Знаете ли вие какво е държавата и кога спира тя да съществува? Народът ли е държавата? Та ние сме били пет века под турско робство, имало ли е българи тогава – имало е, имали ли сме държава – нямали сме. Ами евреите, хилядолетия са се скитали по света и откога имат държава – от около шейсет години, а са били маса народ по целия свят. А я вижте, Лихтенщайн, Монако, Андора – шепа народ, а държава! Значи народът не е определящ за съществуването на държавата, демографската криза не е важна, нито здравеопазването, нито емиграцията. Слушайте и да запомните от мен добре: за да съществува държавата, е важна държавността, държавните институции. Имаме ли държавни институции, имаме държава. И двама да останем, пак можем да си направим президентска република, затова и на изборите не е важно колко хора гласуват, и един да е гласувал, който е избрал – той ще управлява. Затова и ние хвърляме всичките си усилия в опазването на държавните институции – на президентството, министерски съвет, парламента, МВР, армията, различни агенции. Затова нашите усилия са насочени към добруването на хората, които са заети именно в тези сфери, защото именно съществуването на тези институции определя съществуването на държавата. Дойде ли време, когато почнат да изчезват институциите, тогава можете да говорите за разпадане на държавата. Емигрират ли депутатите, президента, аз – тогава е страшно. Ако нашите деца нямат пари за лекарства, не са облечени и обути, не са образовани и осигурени финансово, тогава трябва да се притеснявате за бъдещето на България. Всякакви други дейности – социални, научни, здравни, културни, общообразователни – са дейности, свързани с излишно харчене на пари – ако не вярвате на мен, питайте Дянков. Особено сега, по време на най-страшната световна икономическа криза, такива дейности и разходите, свързани с тях, са си общо взето “На гол тумбак, чифте пищови.” Тикате ми в очите обсерваторията в Рожен, ама кого е нахранила тази обсерватория, данъци ли е внесла в хазната, звезда ли е кръстила на мен, на ГЕРБ? Нищо, по цял ден си седят и блеят по звездите, те ли са държавата? Да не са довели инвеститори, ще изчезне ли България с тях? Не! Ама, ако нас ни няма, какво става? Замисляли ли сте се?

Ето затова ние хвърляме всички усилия в опазването на определящите за държавността държавни институции. Затова в гледаме хората в тези институции да са материално задоволени, затова се чудим как да направим още и още комисии в парламента, та да може да им се изравнят заплатите с европейските, да бъдат и те равни с другите европейски депутати, както е рекъл Апостола. Но вие тези неща не ги виждате. Изпълнителна, законодателна и съдебна власт, армия и полиция това са важните за държавността сфери, където отиват парите на държавата, те гарантират съществуването на България и ние се опитваме да разширим техния състав, доколкото е възможно, за да я има България, за да пребъде. Онзи ден питали Дянков може ли да живее с шестстотин лева и той им казал, че не може –  наем ли да си плаща, консумативи ли да си плаща, дрехи ли да си купува, храна ли, на децата си образованието ли да плати? И правилно им е казал, че нали утре, ако го оставя на шестстотин лева на месец, той ще избяга и държавата ще почне да се руши. Ама хората не го разбират това и дърпат чергата към себе си, искат и те да получават колкото депутати и министри, че и повече. Ама без Пенчо, Петко и Митко държавата може, а без Дянков, Цветанов и Борисов не може. Тука е разликата, и колкото по скоро я проумеете, толкова по-добре, и за вас и за нас. Ако искате да съществувате, основете партия, явете се на избори, спечелете ги и влезте в държавните институции, тогава вие ще сте държавата и ще можете да се грижите за вашето бъдеще.

– Къде е тогава в цялата тази картинка мястото на бизнеса, необходим ли е той за съществуването на държавата?

– Това е добър въпрос, на който обаче, отговор даде още Доган, но явно вие сте го пропуснали. Бизнесът е необходим дотолкова, доколкото е обвързан с политическите и партийни, и държавни структури. За да можем ние да създадем партия, да я утвърдим, да я направим разпознаваема и подкрепяна, е необходимо финансиране. Това финансиране идва от бизнеса, който при успех на партията получава в замяна една благоприятна среда за развитие и печалба. Това е симбиоза, те на нас и ние на тях. Те ни финансират, ние им осигуряваме държавни поръчки, достъп до ресурсите на държавата, до природните й богатства, възможност да ги експлоатират. Осигуряваме им необходимите закони, които да подпомагат тяхната дейност и така нататък. Разбира се тука, има и малко театър за пред останалата част от обществото – така нареченият трудов кодекс, с който обаче те не са длъжни да се съобразяват, докато ни подкрепят финансово. Разбира се, целият бизнес в държавата е в ръцете на политически активисти от близкото или по-далечно минало, така че общо взето бизнесът и държавата са едно неразривно цяло и който си помисли да рита срещу работодателя си, да знае, че рита все едно срещу държавата, а това не води до добро. Затова работете си и си трайте при тези условия, при които е преценил за необходими работодателят. Защото, пак повтарям, без вас държавата ще продължи да съществува, но без нас не.

– И накрая един последен въпрос г-н премиер, има ли ГЕРБ алтернатива?

– Категорично не! Без ГЕРБ България няма да просъществува още дълго време.

– Благодаря ви за интервюто, коментарите оставяме на читателите.

„България деградира, а българите дегенерират“- нецензурирано интервю с германския посланик Матиас Хьопфнер

След скандалния акт на цензуриране на интервюто на германския посланик в България г-н Матиас Хьопфнер от екипа на вестник „Монитор” и упоритото мълчание по темата на останалите български медии, в интернет се появи ново нецензурирано интервю с г-н Хьопфнер. Предаваме текста изцяло без съкращения:

– Г-н Хьопфнер, изминаха няколко дни от скандала с цензурирането на Вашето интервю, дадено за вестник „Монитор”, но освен Вашата собствена реакция и тук-там възмутени гласове в интернет, други реакции не се наблюдават. Как си обяснявате това и каква според Вас е ролята на водещите български медии в случая?

– Обяснението е просто и тъжно. За съжаление актът на цензуриране е едно логично събитие в рамките на общата картина на българските медии. Въпреки това той е нагъл и безцеремонен и аз, като представител на една европейска държава като Германия, няма как да го отмина. Сами разбирате, че това, за което става въпрос в цензурираното интервю, позициите които съм изразил и темите, които съм засегнал,  касаят не толкова моето лично становище, а официалната позиция по повдигнатите въпроси на Федерална Република Германия, и в този смисъл това не е просто цензура, наложена над един отделен човек, а опит за цензуриране на цяла държава.

Още веднъж искам да заявя, че съм удивен от наглото и безцеремонно държание на вестник „Монитор” и от мълчанието на останалите български медии. Подобен акт е недопустим от гледна точка на журналистическата етика и морал, от професионална гледна точка, от самата идея за свобода на словото, която е един от основните стълбове на демокрацията. За пореден път се убеждаваме, че в България журналистика не съществува и медии няма. Това, което се наблюдава във вашата държава под формата на журналистика, е силно изродено. Това е някаква сбирщина от платени драскачи, служещи на една или друга клика, пишещи изцяло и само по поръчка. Целта им е не обективност, а субективност. Гледната точка се определя от този, които им плаща, те нямат собствено мнение и никога не са имали. Те нямат за цел да се изявяват като журналисти, тяхната цел е да спечелят някакви пари с поръчково писане и да си подсигурят безсмисленото нещастно живуркане. Те пораждат асоциация с пихтиесто, слузесто и лигаво същество, но не и с истинска журналистика. Те са мекотели, алчни и гладни създания. Те се продават като стока, продават човешкото в себе си, за да имат пари да утолят първичните си животински  нужди. И това се отнася за целия български медиен пазар – вестници, телевизия, радио.

Така наричащите себе си „водещи” български медии не допускат външна критика и самокритика, самите те се държат спрямо себе си като към мъртъвци – за себе си те публикуват или добро, или нищо. По същия начин стои положението и с тези, които им плащат – и за тях или добро, или нищо. Мъртвило навсякъде, където някой си плаща за медийни услуги – правителство, партии, политици, икономически кръгове, бизнесмени. Разбира се те си мислят, че пращят от живот, че ръководят съдбините на нацията, че властват, но всъщност те са едни тумори и тяхната власт е като властта на тумора над борещото се за живот тяло. Те объркват възприятията му, нарушават обмяната на веществата му,  те го убиват и умират заедно с него, но последното те не могат да разберат. В този смисъл вашата държава деградира, а обществото ви дегенерира и с всеки изминал ден мъките ви се увеличават, а краят наближава, и то по-бързо, отколкото очаквате.

– Вие сте поредният пророк, предричащ краят на България. Не мислите ли, че все пак българското общество има сили да оздравее, да победи този тумор, на който вие оприличихте българската журналистика?

– Българското общество, доколкото го има, е като кон с капаци, а капаците са така наречените български медии. То вижда и възприема света такъв, какъвто му го представят въпросните медии под диктата на своите собственици, на различни политически клики, на управляващите. Нека да видим какви са водещите новини на водещите български медии: убийства, изнасилвания, катастрофи – кръв, трагедии и ужаси. И това е навсякъде – вземете най-отвратителния от всички български всекидневници „Телеграф” и ще останете потресени от заглавията там. Аз предполагам, че във въпросния вестник работят някакви изроди, пълни боклуци и извратеняци, някакви същества с психически отклонения, чието място е в психодиспансера, ведно със собственика. Но забележете, това безумно-изродско издание е най-евтиното на пазара и съответно доста четено, но как мислите прочетеното се отразява на психиката на обикновения българин?

Набиването в главите на българите на чувството, че са заобиколени отвсякъде от нещастия и трагедии, че животът е страшен и ужасен, е целенасочена практика в българската медийна среда. Кажете ми какъв е смисълът да съобщаваш всяка вечер колко катастрофи са станали, колко хора са загинали, да излъчваш кадри от мястото на произшествието? Какво целят, когато питат родители, загубили децата си, как се чувстват? Каква точно функция изпълнява медията, когато се рови в скръбта и трагедията на хората и ги прави достояние на обществото? Каква? И тук аз не говоря за разследвания на причините на дадено трагично събитие, не, аз имам предвид търсенето на кървавия кадър, на сълзите на опечалените, на мъката на близките, на болката на пострадалите – това е, с което ви заливат вашите “медии”. Защо? С каква цел? Докога? Това са въпросите, които трябва да си зададете, и аз ще ви отговоря: целта е да се държи обществото в стрес, под уплаха, да се чувствате отвсякъде заобиколени от нещастия и единственият светъл лъч да бъде това или онова действие на правителството. Целта е да ви манипулират. Да бъдете толкова смазани психически, че да не можете да преценявате адекватно действията на политиците и на свързаните с тях икономически групировки, и така те да прокарват и да осъществяват своите интереси, като ги представят под формата на единствените  логични възможни действия за възпирането на целия този ужас,  поднесен ви на медийната трапеза. Честно казано, аз не виждам никакви признаци обществото ви да се противопоставя на този медиен натиск, на тази стресираща среда, създавана от българските медии – как очаквате тогава да бъде победен този тумор? Невъзможно.

– Позволете ми, г-н посланик, да не се съглася с Вас. Все пак подобни новини се съобщават и в западните медии, така че България не може да бъде сочена като единствен пример. Вашето твърдение, че нацията ни дегенерира, според мен също е доста пресилено. Все пак живеем в двадесет и първи век, членове сме на НАТО и Европейския съюз – нима това наричате дегенерация и деградация. Явно приемате прекалено лично нещата, което пречи на трезвата Ви преценка.

– Глупости, пълни глупости. Да, на Запад също има медии, които търсят шокиращи кадри, трагедии и кръв, но те не са водещи, те не са масовите медии. При нас има изобилие от сериозни издания, запознаващи читателите си с постиженията на съвременната наука, с постиженията на техните съграждани, с алтернативите за развитие на обществото. Провеждат се сериозни дебати с участието на обществото за пътя, по който трябва да се развиваме, за грешките, които са допускани, и за възможностите за преодоляването им. В България това не се наблюдава. С много малки изключения при вас информацията, която се поднася, е еднотипна и едностранчива. Когато чета вестниците ви и гледам телевизиите ви, имам чувството, че редакторът им е един и същ. Разликата е само в степента на превъзнасяне на определени лица от политиката и бизнеса.

Казвате, че живеете в двадесет и първи век, че не забелязвате признаци на дегенериране сред обществото. Настина ли ?! По какво точно съдите, че живеете в 21 век – по качеството на живот ли или по-календара?  Аз съм убеден, че само по календара, но като живот, като реален живот, вие западате. Като начин на мислене, като ценности, като мечти, ако щете, вие се връщате в епохата на тъмните векове, в средновековието.

Да продължа оттам, докъдето стигнах: вие сте притиснати психически от кръвта, която изливат върху вас медиите. От мизерията, в която живеете и която уж представлявала гаранция за икономическата ви стабилност, както ви набиват в главите. От забързания ритъм на живот, който ви налага съвремието. От страха да не изгубите работата, която ненавиждате. На вас не ви остава никакво време да мислите, вие сте предоставили тази функция на медиите и поемате наготово всичко, което те ви сервират. Това, разбира се, е изгодно за тези, които дърпат конците. Тогава вие намирате утеха от стреса, от несъответствието между това, което ви набиват в главите, и действителността, в утоляването на първичните ви нужди, в алкохола, в неистовия стремеж към някакви пошли забавления.

Не сте съгласни, че деградирате. Та погледнете само числеността на нацията си. Степента на образованост. Целите на младото поколение. Колко от вашите медии отразиха скока на Феликс Баумгартнер? Дори по времето на комунизма медиите целяха да повдигат самочувствието на гражданите, като отразяват постиженията в сферата на науката и техниката. Водещите новини тогава бяха изстрелването на първия спътник в космоса, полета на Гагарин, гордостта, че имате свои космонавти, че участвате активно в космическите програми на социалистическия блок. Днес кои са вашите герои, кои са постиженията с които се гордеете –  фолк изпълнителите, ВИП Брадър и участието на Памела Андерсън във българското му издание? Може би рейнджърите, които пращате по света уж в защита на демокрацията и които всъщност са подгонени и принудени да рискуват живота си за чужди каузи, поради мизерията и липсата на алтернатива? Погледнете нивото на емиграцията си. Вижте къде избират да се развиват огромна част от специалистите ви, къде постигат успехи и получават признание.

Сравнете нивото на грамотност на населението преди 30 години и сега. Погледнете докъде сте се докарали с малцинствата. Дали деградирате?! Докато милиони следят мисията на “Кюриосити” на Марс, откритията на учените в ЦЕРН, вие се прехласвате пред чудотворни икони и мощи на светци. Във века на науката и техниката вие се надявате на чудеса и гледате към Бога. Не ми казвайте, че не деградирате. Нима не виждате, че вашата страна е станала благодатна почва за разпространяване на всякакви религиозни течения. Много хора търсят спасение в църквите и джамиите, именно защото са обезверени от реалността, именно защото не могат да приемат за нормален моралния упадък и новите герои, предлагани им от медиите. Тези хора се обръщат към Бог или Аллах, именно защото не виждат смисъл в образованието, подготвящо ги да станат част от безличната сива маса.

Отговорете ми, дава ли вашето образование някаква друга перспектива на младежите, освен да станат роби на икономическата мафия? Учи ли вашето образование младежта да мисли, или само да заучава някакви знания?  Знаят ли вашите младежи как да си търсят и отстояват правата, когато свършат с обучението и излязат на трудовия пазар? Не , не и пак не. Подобно образование не е в интерес на бизнеса. Защо тези бъдещи строители на икономическата стабилност на нацията не се запознават с правата си още от училищната скамейка? Защо? Защо при толкова много закони, които се приемат и изменят постоянно, които уж целят да регулират живота в държавата и обществото, младото поколение не бива запознавано с тях? Знаят ли вашите образовани граждани към кои институции да се обърнат, когато се почувстват онеправдани? Въобще запознати ли са със структурата на държавната администрация, която ги управлява, с начина на функциониране на самата държава? За вашия модел на образование това са излишни знания. На вашите управници им трябват безропотни послушни граждани, а не мислещи, просветени млади хора, отстояващи правата си.

Не деградирате?! Да се върнем пак към настъплението на религията сред вашите граждани. Днес при вас се строят повече джамии и църкви, отколкото училища. Това ли е развитието ви в 21 век? Докато по света въвеждат интерактивно обучение още от първи клас, вие водите дебат дали да въведете изучаването на религия в училищата. Казвате, че сте в обединена Европа, а се делите по религиозни и етнически признаци. Някакви заблудени, кресливи, необразовани персони крещят „България на три морета”, когато вие вече имате достъп до целия свят. Същите тези се имат за защитници на православната вяра и издигат възгласи срещу исляма – възгласи, идващи от средновековието. А сред последователите на Мохамед разни побъркани мечтаят за халифатска държава. Какво е това, ако не връщане към мрака на тъмните векове и средновековните походи? Как се противопоставяте на това безумие? Религията е опиум за народите, за непросветените народи, за неграмотните и необразовани народи. Религията притъпява усещането за мизерия и нищета, като обещава щастие в отвъдния живот. Има ли по-голямо безумие от това? Та Мохамед е неграмотен и не може да чете, такива се днес и болшинството му последователи в България. А Исус – какво е написал той? Нищо, но в негово име са изгорени хиляди търсачи на истината, учени, мислители, философи. В негово име са организирани кръстоносни походи и са заличени цели цивилизации. Религията е капан за ума и при вас хванатите в този капан се увеличават.

Къде са днес вашите научно-изследователски институти? В колко от вашите предприятия има научни отдели? Колко от вашите предприятия работят съвместно с учените, за да подобрят продуктите които произвеждат? Има ли въобще такива? А имате ли учени? Помните ли, наскоро имаше едно проучване, че над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование? Е, как очаквате да просперирате?  Колко процента от бюджета ви отива за наука и колко за образование? Погледнете и тогава ми кажете в кой век живеете.

България може да играе ключова роля в развитието на Европейската космическа агенция

България има шанса да играе ключова роля в бъдещето развитие на Европейската космическа агенция, стана ясно след официално изявление на директора на дирекция “Международни отношения” в агенцията, г-н Крис де Кокер:

”След дълги обсъждания в ръководството на Агенцията във връзка със засилващата се несигурност и нестабилност в световен мащаб, стигнахме до заключението, че е необходимо на всяка цена да гарантираме развитието на нашата космическа програма. Единодушно бе подкрепено мнението, че е от особена важност изграждането на допълнителен космодрум на територията на Европа, който да поеме в случай на нужда функциите на космодрума в Куру, Френска Гвиана, както и да действа успоредно с него.

След задълбочени анализи стигнахме до заключението, че е най-подходящо новият космодрум да бъде изграден на територията на Северозападна България и вече сме изпратили запитване до българското правителство. Въпросната територия е най-слабо заселената в Европейският съюз, което намалява трудностите по изграждането на един такъв огромен по мащабите си проект, тъй като реализирането му не би засегнало интересите на големи групи хора. Още повече, че въпросният проект би дал препитание на голяма част от малобройното местно население, което, както разбрахме, е и най-бедното в Европа. Разбира се, от значение е и равнинният характер на местността, както и близостта на плавателната река Дунав, по която по-лесно биха се превозвали необходимите за изграждането и функционирането на космодрума елементи.

Разбира се, ако България приеме нашето предложение, то тя автоматично ще бъде приета за член на ЕКА, а и ние гарантираме, че във всяка наша мисия ще участва и българин, така че България ще има трети, четвърти, пети, а може и стотен космонавт. Освен това подобен проект ще даде тласък на българската наука на фона на упадъка на атомната енергетика и ще повиши самочувствието на българите като равноправни и важни членове на Европейският съюз. Град Видин ще се превърне в космическо градче за подготовка на космонавти и други специалисти по аерокосмически технологии. Ние избрахме България и поради нейната финансова стабилност, както и поради успехите й в борбата с организираната и неорганизираната престъпност и световния тероризъм, които условия са от изключителна важност за сигурността на един такъв стратегически обект, какъвто е бъдещият космодрум. Надяваме се, че ще се споразумеем с българското правителство и ще започнем изграждането на космодрума в най-скоро време. Като жест на добра воля предоставяме избора на името на бъдещия космодрум на България.”

От страна на българското правителство все още няма официален отговор, но неофициално това се отдава на еуфорията, обзела управленския ни елит. Все пак успяхме да се свържем с президента Росен Плевнелиев, който емоционално коментира въпросното събитие:

”Това предложение е от огромна важност за България, то може да се разглежда като знак за признание и преклонение пред нашите успехи. Аз дори в най-смелите си сънища, мечти и хороскопи не съм се надявал, че е възможно да се случи подобно нещо. Все пак, въпреки нашите икономически успехи, географското ни положение не предполагаше изграждането на подобен обект, тъй като, както знаете, е по целесъобразно космодрумите да се строят на екватора. Сега обаче, когато виждаме, че реализацията на подобен обект на българска територия е не само възможен, но и несъмнено ще се осъществи, то аз вярвам, че скоро ще се сбъднат и не чак толкова смелите ми мечти България да се сдобие с една модерна високоскоростна магнитна железница, да станем един иновационен технологичен център от световен мащаб. Защо не тук да бъде осъществена първата връзка с извънземна цивилизация? И тук да стъпи първият извънземен крак? Аз виждам, как българите ще бъдат първите пионери на човечеството в заселването на близкия Космос, на Слънчевата система. Нима не би могло да се изпратят българските роми на Луната, на Марс, на спътниците на Юпитер и Сатурн? Та те са доказали, че могат да живеят и в къде-къде по-тежки условия! Представям си първата ромска махала на Луната, първото лунно метро, първата марсианска магистрала! Ето, че моите мечти за България се сбъдват… Вярвам, че България ще пребъде – не на три, а на сто планети!”

 

Залезът на Капитала. Из спомените на Чергар Странник

Тези, които познават бъдещето, градят настоящето; тези, които познават миналото, градят бъдещето. Така е и така ще бъде. Това е разказ за онези дни, когато светът се променяше, когато парите умираха и когато капиталистите се гърчеха неистово в опитите си да спрат бъдещето, което настъпваше неумолимо. Не всички, които участваха в този процес, осъзнаваха истинската природа на това, което се случваше, не всички познаваха законите и логиката на промяната, но всички я усещаха и докато едните я приветстваха, другите се плашеха от нея, защото не виждаха, а неизвестността ги караше да се страхуват.

Мнозина си задаваха въпроса „Какво става?” Но малцина бяха способните да отговорят. Светът бе разделен на два лагера – такива, които се страхуваха, че ще загубят привилегированото си положение, и такива, които се страхуваха, че ще загубят сигурността на робското си пребиваване. И едните, и другите желаеха запазване на статуквото, без да разбират, че настъпващата промяна бе един естествен процес, че това, което всъщност се случваше, нямаше как да не се случи. И че огромният проблем, който им пречеше да осъзнаят същността на случващото се, бе скоростта, с която се случваше.

Но какво всъщност се случваше? Парите губеха своя смисъл, те ставаха излишни и ненужни. Те бяха изиграли своята роля, бяха дали своята дан в развитието на човечеството и им предстоеше да заемат своето място в музея на човешката история. Но това бе мъчен процес. Трудно бе на хората да осъзнаят, че това, около което се е изграждала човешката цивилизация хиляди години, вече е ненужно. Че това, което до вчера се е смятало за благо, днес е проклятие. Че това, което вчера е било стимул, днес е спирачка.

Хаос! Докато парите умираха, докато Капиталът се гърчеше, невежите спореха помежду си за начина, по който те трябва да се използват и разпределят. О, слепци, спорещи около ковчега на мъртвеца, за това как да го възкресят! Колцина от вас изгубиха живота си без да разберат, че това, за което се борят, вече е мъртво? Но това може би бе неизбежно! Кризата настъпи в момента, когато се осъществи първият етап на глобализацията, тогава когато пред Капитала паднаха всичките прегради и той се местеше светкавично от място на място, опитвайки се да избегне смъртта, следваща го по петите. Мнозина смятаха, че тези движения в географското пространство са полезни, че водят до запазване и растеж на Капитала, и това действително изглеждаше така, но всъщност това движение бе бяг. В момента, когато този бяг спреше, Капиталът бе обречен, той се свиваше и загиваше. И тези, които го притежаваха, измисляха все нови и нови инструменти, нови и нови пребивавания където Капиталът да расте. Те измислиха цял един нов виртуален свят, като смятаха, че той ще ги спаси, че ще помогне капиталът им да расте безгранично и така ще гарантира властта им над живота, но, уви!, надеждите им бяха попарени. Всеки път, когато капиталът спреше своето движение, уверен, че е намерил спасение, той се раздуваше неимоверно и накрая се пръскаше, оголвайки своята куха същност и погубвайки милиони човешки съдби.

Промяната започна да се усеща първо там, където бяха струпани най-много пари. Именно тези държави, които се славеха със своето богатство, усетиха първи неговата кончина. Залезът на Капитала вещаеше сбъдването на Утопията, но слепците виждаха само това, което бедното им въображение покриваше с булото на невежеството. Те пребиваваха в мъглата на манипулираното си мислене и се опияняваха от собствения си ужас. Те не разбираха, че Парите губеха своя смисъл, защото трудът им ставаше ненужен. Те живееха в плен на измамата, че трудът им е ненужен поради липсата на Пари, докато всъщност пари имаше и дори Парите се фабрикуваха само с няколко натискания върху клавишите на компютъра, но просто от тях вече нямаше нужда. Човечеството бе започнало да се освобождава от необходимостта да се труди, бе на път да отхвърли този хилядолетен ярем, а от там и Парите като овеществена мярка за измерване и възнаграждение на труда, но, неразбиращо, то се бореше да запази именно тази си робска участ.

Именно намаляването на необходимостта човек да работи доведе до тази бурна промяна, до тази загуба на значението на Парите. Но мнозина виждаха в настъпващото ново измерение на човешката Свобода заплаха за съществуването си. Те не разбираха естествения поток на развитието, те не осъзнаваха, че с премахването на необходимостта на човека да се труди се премахваше необходимостта и от съществуването на Парите. Тези, които притежаваха Капитала, приветстваха погребението на човешкия труд, радвайки се, че така не ще им се налага да плащат за него, но не разбираха, че така погребват и парите, че обезсмислят собственото си богатство. Тези, които служеха на притежателите на Капитала, се бояха, че скоро ще дойде и техният ред да бъдат извадени от робството си на труда и така ще останат без Пари. Те не виждаха противоречията, изпълнили света около тях – противоречия, възникнали именно поради изкуственото поддържане ролята на Парите. Нима светът не бе пълен със стоки, с продукти и изделия, достатъчни за задоволяване нуждите на цялото човечество? Мнозина умираха от глад, докато на крачки от тях рафтовете бяха претъпкани със стоки, които нямаше кой да купи. Мнозина умираха от студ и болести, понеже живееха в мизерия, докато на метри от тях пустееха жилищни сгради, построени в името на печалбата, но нямаше кой да ги купи.  И между тях стояха, като непреодолима преграда, именно Парите.

Развитието на науката и техниката изигра лоша шега на капиталистите. Те не разбраха, че колкото повече спадаше необходимостта от човешки труд, толкова повече спадаше и ролята на парите в обществото. Парите служеха все още само на тия, които работеха, но техният брой намаляваше, докато производителността се увеличаваше. Всяка нова иновация, която изземваше необходимостта от човешка дейност, бе нов удар върху значението на Парите. Капиталистите искаха да продължават да трупат капитал, но някак си не осъзнаваха, че като изхвърлят хората на улицата това не е възможно да се случи. Те все още робуваха на представата, че парите се печелят чрез производството на стоки  и услуги за потребление, докато всъщност печалбата бе възможна единствено и само, ако хората упражняваха труд и ако за това им се плащаше по-малко, отколкото бе действителната му стойност. Парите бяха въплъщение на ограбването на труда, а капиталистите не осъзнаваха, че когато изхвърлят тези, които ограбваха, няма да има кого да грабят.

Осъзнаването струваше много жертви. Накрая хората разбраха, че всъщност вече са свободни, че са отхвърлили и последната тежест, притискаща развитието на човешкия дух – необходимостта човек да се труди за пари. Поредица от мислители бяха бленували по идеалната държава, бяха изграждали Утопии, които изискваха за своето осъществяване наличието на роби, а ето, че сега техните Утопии станаха реалност благодарение на това, че от човека бе отхвърлена необходимостта да бъде роб на труда. Новите технологии предоставиха в ръцете на хората цялото време на техния живот и те можеха да го използват така, както им е угодно. Машините с изкуствен интелект заеха мястото на човека в сферата на труда. Машини, които можеха да се поддържат взаимно. Машините заеха мястото на робите в пъзела на осъществяването на Утопията и затова върху тях легна названието Роботи. Роботите убиха Парите, стъпкаха Капитала и дариха Свободата на хората.

Сега хората разполагаха с цялото време, отредено им на Земята, за да се отдадат на това което пожелаеха. С изчезването на парите изчезна и понятието собственост. Всеки получаваше това, което му бе необходимо за да живее. Изчезнаха престъпленията, породени от недоимък, понеже целият плод от труда на роботите се разпределяше равномерно между хората. Продължителността на живота се увеличи неимоверно. Основното занимание на хората бе образованието, което те практикуваха непрестанно съобразно увлеченията си. Всеки бе свободен да се развива в тази сфера, в която пожелае. Човечеството напредваше в науката и опознаването на Вселената водено от своето любопитство и жажда за себепознание, а не от корист. Идеите не се пазеха, като евентуален източник на богатство, а се споделяха и обсъждаха открито. Творците творяха не за да печелят, а за да споделят с колкото се може повече хора своя вътрешен свят, своите виждания, своите мисли, своите чувства. Едва сега те откриха каква преграда са били Парите пред техния дух.

Разбира се този нов свят имаше своите проблеми, но те се решаваха не съобразно необходимостта от печалба и финансова стабилност, а въз основа на задълбочено разискване на нравствената, етична и морална страна на въпроса. Но това е тема на друг разказ . . .

 

Теория за „мъртвия“ работодател – из спомените на Чергар Странник

Тази теория бе открита по време на световната финансова криза от трима българи, избрали да търсят път за реализация извън границите на собствената си държава и ужасени от мисълта, че заради въпросната криза може да им се наложи да се върнат в бунището, в което се бе превърнала България, след като правителството позволи безконтролно изсичане на горите и добив на шистов газ.

За въпросната теория, която те успешно приложиха на практика, тези трима българи получиха Нобеловата награда за икономика, което за пореден път доказа, че предприемчивите, умни и знаещи българи могат да се реализират успешно единствено зад граница. Но нека се спрем върху самата теория, а тя гласи следното:

”Конкурентоспособността  на една фирма се увеличава право пропорционално на намаляването печалбата на работодателя и увеличаването заплатите на работниците. За да се премахне печалбата на работодателя, самият той трябва да бъде премахнат като съставна част на съответната фирма и всички работещи в нея да са само служители.”

Реализацията и прилагането на практика на тази, на пръв поглед абсурдна и безмислена, теория стана възможно благодарение точно на научно-техническия прогрес. Вместо само работниците да бъдат подменяни от нови по-производителни машини, самият работодател бе подменен с мощен компютър и подходящ софтуер за управление. Оказа се, че това е особено добра тактика и тя скоро намери разпространение по целия свят, като направи работодателите излишни, освободи огромен паричен ресурс и сложи край на световната финансова криза.

Но какво представляваше подобна фирма? Фирма с “мъртъв” работодател! Или съкратено ДМР (Дружество с мъртъв работодател). И как функционираше? Всички знаем, че цялата печалба от дейността на фирмата отиваше за собственика (или работодателя), а останалите работници, независимо от броя им, трябваше да се задоволят с милостиво отпусканите им подаяния под формата на заплати. Много често работодателите използваха високата безработица като коз, за да принуждават работниците си да работят при мизерни условия и ниско заплащане, като ги държаха в постоянен страх от уволнение, а оттам и загубване на възможността да се препитават криво-ляво.

Голяма част от работодателите се смятаха едва ли не за богоизбрани и незаменими и презираха простата маса, обречена според тях да им служи. Те натрупваха огромни състояния, които използваха за да си доставят всевъзможни удоволствия, често стигащи до открита перверзия. Немалка част от тях се бяха сдобили с първоначалния си капитал по нечестен път, чрез измами и фалшификации, потъпквайки закона и облягайки се на роднински, партийни и властови връзки, но не и на някакви реални умения и способности. Те имаха една обща шега, която много ги забавляваше, когато се събираха, за да обсъждат какво ниво на заплащане да поддържат в съответния регион: “Колко високо възнаграждение на работниците си трябва да плащаме?” – се питаха риторично. – „Колкото се може по ниско!” – бе отговорът, който ги забавляваше.

Но ето, че нещата се обърнаха и само за двайсет години работодателите като явление останаха да се изучават като примитивна форма на бизнес управление само в учебниците по икономика. Но аз, както винаги, се отплеснах, така че сега ще ви разкажа какво точно направиха нашите трима сънародници:  те решиха, че ще работят за себе си.

Хм, нищо ново, – ще кажете вие. Да, но те заедно щяха да работят за себе си и спечеленото решиха да делят по равно, а за свой работодател, за свой управител, те назначиха мощен компютър, снабден с управленска програма, която сами разработиха и която можеше (и впоследствие това се доказа) да се използва за всяка една сфера на бизнеса, в зависимост от кодовите думи които се залагаха. И така, техният нов “мъртъв” работодател работеше неуморно по 24 часа в денонощието, включен към световната информационна мрежа. Той постоянно събираше информация, анализираше я и я оформяше в лесни за разбиране таблици и графики. Даваше предложения за инвестиции и разширяване дейността на фирмата. Той следеше всичко – цени на конкурентите, цени на необходимото за дейността на фирмата оборудване, както и за появата на нови технологии които биха били от полза за развитието на производството. Следеше точно къде има търсене на техния продукт  и на каква цена, изготвяше оферти и приемаше оферти, и всичко това автоматично, денонощно и безропотно.

Всяка сутрин, преди да започнат работа, те получаваха доклад от своя „мъртъв” ръководител, изброяващ набелязаните задачи, и взимаха решение дали да одобрят възложената им програма и дали да разрешат сключването на предложените контракти. Въз основа на предложените контракти и сключените сделки, “мъртвият работодател” правеше предложения за увеличаването персонала на фирмата, като посочваше изрично от какъв точно кадър има нужда. Назначаването на новия кадър ставаше след събеседване със служителите на фирмата и кратък тест, изготвен от „мъртвия” ръководител.

Тук идва и основната разлика, която трябва да отбележим за сравнение с другите фирми, а именно, че всички служители на ДМР получаваха еднаква заплата, независимо от същността на служебните си задължения. От чистачката (образно казано, защото чистачките вече са роботи) до програмиста, всички получаваха еднакво възнаграждение. Това бе и революционното – всички във въпросното дружество се третираха като съдружници. Нормата на печалбата се определяше на общо събрание, като цялата така определена печалба отиваше за инвестиции в нови технологии, стъпване на нови пазари, реклама и т.н., и за обучение и допълнително квалифициране на персонала.

Представете си огромните суми, които чрез този начин на заплащане, вместо да отиват в ръцете и за удовлетворяване нуждите на един човек, са разпределяха между всички служители. По този начин всички бяха ангажирани и изцяло отдадени на работата си, а заплащането реално бе в унисон с постигнатите резултати. Това привлече кадърните кадри в тези нови дружества, а некадърните собственици останаха сами с капитала си, който постепенно изтичаше от ръцете им, поради липсата на каквито и да било други умения, освен да харчат, лъжат и подкупват.  Реализирането на тази теория премахна стреса и повиши желанието за работа на служителите. Много скоро живите работодатели не издържаха на конкуренцията на „мъртвите”, защото „мъртвите” бяха по-ниско платени от тях (разходи имаше само за техническа поддръжка, подмяна на някой хардуерен елемент и осъвременяване на софтуера) и отидоха в небитието, за първи път в човешката история.

 

Видеоклипове лекуват рак – сензационна кампания на БНТ

БНТ поде сензационна кампания срещу раковите заболявания в България чрез популяризирането и реалното прилагане на нови сензационни методи на лечение. Става въпрос за изпитани методи, гарантиращи 100%-ва успеваемост на провежданото лечение, а именно лечение чрез излъчване на предизвикващи състрадание и подтикващи към благотворителност видеоклипове, и лечение чрез изпращане на есемеси на който и да е кратък номер на цена не по-малка от 1.20 лв. с ДДС. Уникалното на въпросната методика е, че тя помага и при всички останали тежки и редки  заболявания в световен мащаб, а в редките 0,0034% когато лечението, въпреки изпратените есемеси и предизвиканата благотворителност, не се увенчае с положителен изход, събраните средства се използват за покриване на погребалните разходи на лекувания.

Новата методика за лечение на онкологични и всякакви други редки и тежки заболявания е уникална и с това, че продължителността на лечението може да се контролира чрез избора на часови пояс, когато въпросният лечебен видеоклип да бъде излъчен, както и чрез регулиране цената на изпращания есемес.  За да ускорим лечението, е необходимо лечебният клип да се излъчва в най-гледаното време, както и да се повиши цената на есемеса правопропорционално на намаляването на шрифта, с който се изписва.

Въпросният лечебен  метод е изпитан с участието на всички служители на БНТ, които са помогнали за набирането на контролна група пациенти сред своите колеги, близки и приятели, върху които ефикасността на въпросното лечение да бъде първоначално изпробвана. След проведените изпитания, резултатът от които е 100%-ва успеваемост, ръководството на БНТ взе решение въпросният лечебен метод да бъде приложен върху целокупния български народ.

Още утре всеки болен в България ще може да занесе видеоклип със своето послание към българския народ в централата на bTv, където специалистите по лечебно оформяне на клиповете ще направят нужните манипулации, за да им придадат необходимите лечебни свойства. За тези болни, които не разполагат с техника за заснемане на собствен видеоклип, БНТ е изградила специално лечебно студио за заснемане на лечебни видеоклипове. Продължителността на всеки лечебен клип не трябва да надхвърля половин минута, за да може да се обхване по-голяма част от болното българско население.

По изчисления на ръководството на БНТ, в рамките на десет години ще бъде обхванато цялото болно българско население, така щото нито един българин да не остане без лечебен видеоклип и този видеоклип да не бъде излъчен по телевизията. БНТ апелира и към останалите български и чуждестранни телевизии да се включат в новия революционен и сензационен метод на лечение, като по този начин съкратят времето, необходимо за тотално излекуване на българския народ.

БНТ официално се отказва да патентова новия метод за лечение в името на една нова лечебна култура и на хуманизма като цяло. БНТ разпространи и кратко съобщение към болните в България:

” Драги страдащи сънародници, чрез нашия нов революционен метод на лечение вие вече можете да се смятате за излекувани. Забравете възмущението си от високите цени на лекарствата в България. Не роптайте срещу монопола на фармацевтичните компании и техния диктат. Не се тюхкайте, че затварят здравния пункт в селото ви или че закриват болницата в градчето ви. Не се чудете как ще оживеете и дали ще дочакате бърза помощ в рамките на един-два часа, ако ви се наложи да я ползвате. Не милейте за медицинските работници, напускащи българската държава в търсене на достоен живот. Забравете необходимостта да избирате между храна и лекарства. Възползвайте се от нашия нов, революционен, 100%-ово успешен, сензационен лечебен метод – метода на лечебния видеоклип. Елате при нас, споделете вашата болка, страдание и агония. Ние ще ви заснемем, ще оформим клипа, ще го излъчим  и ще ви излекуваме. Доверете ни се! Очакваме ви.”

От БНТ увериха, че от утре цялото им ефирно време, ако е необходимо, ще бъде запълнено с излъчване на лечебни видеоклипове. Няма да бъдат пожалени дори и новините за откриването на нови магистрали и отсечки на метрото от премиера Бойко Борисов.

 

ООН признаха българите за най-древната нация на света

На редовното заседание на ООН най-неочаквано българите бяха признати официално за най-древната нация на света. Както стана ясно, признанието идва след като от ООН още преди 3 години са възложили на “National Geographic” да проучи коя е най-древната нация измежду съществуващите в момента на планетата Земя. Въпросното признание води след себе си много облаги, от които всеки българин ще може да се възползва занапред, стига да си извади сертификат от представителството на “National Geographic”, че е истински 100% българин. Всеки чист българин ще може да пътува безплатно по целия свят, да яде и пие на корем и да отсяда в който хотел си поиска, за колкото време си поиска, изцяло за сметка на останалите нации, членуващи в ООН. Поради малобройността на българите към момента, българската нация е обявена за застрашен вид и за нейното оцеляване ще се полагат специални грижи. Българите са обявени за световно наследство и вселенско богатство и са освободени от необходимостта да се трудят.

Съветът на ООН  въвежда нови отличия, с които ще бъдат награждавани само най-заслужилите граждани на планетата Земя, а именно ордените “Българин” Първа, Втора и Трета степен, като всеки чист българин получава автоматично Първа степен за особените си заслуги към миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Тъй като, освен че са най-древната нация, но и езикът им е най-древен, то българският ще се изучава задължително по целия свят и става единствен официален език на планетата Земя, който ще бъде задължителен за използване при контакт с евентуални извънземни цивилизации. Още повече, че според известни податки от изследванията на учените има съмнения, че българите всъщност са първите извънземни на планетата и именно те са очовечили съществуващите по време на тяхното пристигане примитивни форми на разумен живот.

Учените от Националното географско дружество са достигнали след задълбочени изследвания до изненадващия извод, че най-древни измежду всички нации, населяващи в момента Земята, са българите. Откритията, които въпросните учени направили по-време на своите проучвания, са потресаващи. Според тях българите са построили шест от седемте чудеса на света – изключение прави само Великата китайска стена, но тя е била построена за защита от българите. Всички египетски фараони са били българи, както и Александър Македонски, Наполеон, Юлий Цезар, Ханибал, Аристотел, Сократ, Соломон и Исус Христос, а сега и Дилма Русеф. Господ също е българин. Българите не само са имали държава, която е граничела с три морета, но и по времето, когато са цивилизовали света, са обиколили територии, граничещи с четири океана. Всички цивилизации водят началото си от българите. Българите са и първите европейци в Европа. Българите създават най-точния календар на планетата, по който и в момента се сверяват всички атомни часовници в света. Българите са създали не само азбука, но и арабските и римските цифри.

След като въпросното признание бе сведено до знанието на българските управляващи от президента на ЕС Херман ван Ромпой, премиерът Борисов продължи да твори чутовната българска история. Той откри метрото, което откритие за малко щеше да бъде помрачено, тъй като не успя да открие пътя до него, но благодарение на древния български дух тази малка пречка бе преодоляна с пренебрежение. Самият Ромпой остана впечатлен от продължаващите български постижения в сферата на архитектурата и инфраструктурата. Той призна, че откритите от българите магистрали са осмото чудо на света и нарече премиера Борисов “българин на n-та степен” Бившият министър без портфейл Божидар Димитров се напи от радост, но преди това обяви, че от утре цените на билетите за посещение на всички български исторически забележителности се вдигат на 50 евро. В същото време президентът на България г-н Росен Плевнелиев в ексклузивно интервю за CNN сензационно обяви, че в предишния си живот е бил овчар на Алфа Кентавър, където е пасял кентаври.

Уорлик: „Българите са велик народ!“

Американският посланик в БЪЛГАРИЯ, негово превъзходителство г-н Джеймс Уорлик, подразнен от разпространяващите се напоследък измислени статии относно положението в БЪЛГАРИЯ, публикува своя статия в днешният брой на вестник „Преса“ под заглавието „Българите са велик народ“, чиято цел е както се разбира, да затвори веднъж завинаги устата на клеветниците и да вдъхне вяра на обикновените българи, че името на БЪЛГАРИЯ ще пребъде во веки веков. Препечатваме статията изцяло и изказваме искрената си благодарност на г-н Уорлик за този урок по родолюбие:

“ Драги българи, не се поддавайте на евтините манипулации на анонимни платени драскачи, служещи единствено на чужди интереси и собствения си търбух. Вие сте велик народ! Аз изпитвам неописуема радост, че професионалният и житейският ми път ме доведоха във вашата ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Колкото повече научавам за вашата история, толкова повече осъзнавам, колко малко знам за света и вашият принос за развитието му. Чета, научавам и не мога да спра да се удивлявам, а интереса ми расте ли расте и става все по неутолим.

Аз се зарових в дебрите на най-новите открития на видни ваши патриоти и въпреки оскъдните доказателства, но благодарение на желязната логика на тяхната мисъл, осъзнах, че вие сте може би най-древната нация населяваща тази благословена планета. Не се съмнявам, че следи от българският гений скоро ще бъдат открити в построяването на Египетските пирамиди и великата китайска стена, която нищо чудно да е била построена за да предпази Китай от мощта на БЪЛГАРИЯ. Убеден съм, че единствения човек получил просветление – Буда, е българин понеже името му започва с Б. Но да оставим засега тези несъмнени бъдещи открития и да се обърнем към доказаната и известна българска история, където поводите за национална гордост и международна завист са неизброими.

Покланям се на великия кан Кубрат и неговия завет към синовете му да се държат заедно, като сноп съчки, за да можете българите да оцелеете и да помагате в развитието на световната демокрация. Ах колко плаках, когато разбрах как този съвет е бил пренебрегнат. Проклинах мига, когато синовете му са решили да се разделят и си представях с тъга и въодушевление какво би представлявала БЪЛГАРИЯ сега, ако го бяха послушали. Но не всичко е изгубено, новите български политици не позволяват словата на Кубрат да заглъхнат и са ги турили на фасадата на народното ви събрание, което въдхва един небивал оптимизъм в мен относно вашето бъдеще на велика демокрация.

Но и разделени българите са велики. Какво да кажем за останалите, когато Аспарух, най-младият от всички успява да постави на колене Византия, да отнеме най-плодородната и провинция, и да основе нова България. Какъв велик триумф сте преживели вие българите преди 1300 години, триумф какъвто малко други народи са успели да постигнат, че и да доживеят до днешни дни за да се похвалят. Но да бе само Аспарух ще кажат завистниците – случайност, но не би. Вашите канове затварят устите и на най-върлите ви противници и плювачи. Кой друг народ е имал предводители като Омуртаг, Тервел и Крум страшни. Колко народи могат да се похвалят, че Източната Римска империя им е плащала данък. Кой щеше да спре арабите да опустошат Европа, ако не бяха Тервел и българите?

А Крум? Когато четях за неговите подвизи се страхувах така, както не се бях страхувал докато четях романите на Стиивън Кинг. Събуждах се нощем облян в пот и докосвах главата си за да се уверя, че си е на мястото, а не превърната в обкована със сребро чаша, каквато участ е споходила византийският император Никифор І Геник. Велик народ сте вие българите, велик и страшен. Учудвах се как така сте приели християнството, а не сте наложили тенгрианството за световна религия, но неведоми са пътищата български, а и кой съм аз, че да поставям под въпрос величието на постъпките на свети княз Борис Покръстител. Кой друг народ може да се похвали, че знае кой и кога му е създал азбуката и че вобще има собствена азбука. Как жадувах да бъда един от учениците на светите братя и сега университета ви да носи името „Свети Джеймс Преславски“

Коя друга държава може да се похвали, че се е простирала на три морета (въпреки, че според мен са поне пет, но вие броите само по-големите и със снизхождение на което са способни само великите народи пропускате незначителните)? Дори и днес моята държава не може да достигне подобно географско величие и бреговете й се мият едва от два океана. Ах как благодарях на бога, че САЩ не са съществували още, когато Симеон Велики е градил българската империя. Представях си и изтръпвах при мисълта,какво би се случило с нас ако ви бяхме съседи в края на 9-и и началото на 10-и век.

Изпаднах в депресия и мислех за самоубийство, когато прочетох за ослепените Самуилови войни. Исках да си извадя едното око, а останалите от персонала на посолството да ослепя, за да споделим величието на тази българска трагедия и да изразим своята съпричасност към мъката на великият български народ. Но въпреки това българският народ оцеля. Какво са двеста години византийско робство – лека тренировка за петстотин години турско. Велик народ сте вие българите, преки потомци на птицата феникс. Ах как целувах историята, когато четях за въстанието на Асен и Петър. Великите Асеневци възродиха отново ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Ах как желаех да съм при Клокотница и да нося копието на което бе набучен пергамента с неспазения от Теодор Комнин договор. Велик момент, велика битка, велика нация. Кой друг владетел би помилвал пленените войни и би ги освободил така както е сторил Иван Асен ІІ, неговото милосърдие и до днес личи в постъпките на вашите политици, достойни наследници на българските владетели.

Само аз си знам и моята секретарка, колко книги по българска история изпокъсах, докато четях за падането ви под турско робство. Колко сълзи пролях и колко гняв събрах. Ходих на Търново и хвърлях камъни от крепостта представяйки си как се съпротивлявам рамо до рамо със свети патриарх Евтимий. Приех православната вяра от ръцете на пловдивският митрополит Николай и дори пожелах да се замонаша в светата Рилска обител под името Евтимий, но Обама не ми разреши.

Но вие пак възкръснахте. Вие които търпяхте 500 години мъки, велики сте вие, какво представляват мъките на Иисус в сравнение с вашите? Вие сте тези , които изкупихте с робството си греховете на света. Ако не бяхте вие да омаломощите азиатския звяр, сега Обединена Европа нямаше да съществува. Аз ходих на Шипка и там хвърлях камъни от Орлово гнездо, исках да се почувствам българин, исках да усетя какво е да възкръснеш след 500 години. Заобичах Русия, без която вие не бихте се освободили и поднесох цветя пред паметника на цар Освободител. Как желаех ние да сме ви освободили и проклинах проклетото ни географско положение.

Българи, вашата история е изпълнена с величави моменти за които другите народи могат само да си мечтаят. Вие сте единствените успели да си запазят името на държавата едно и също през вековете изпълнени с перипетии. Знам, че сега живеете в трудни времена, но опирайте се на историята си, не я забравяйте и когато някой каже нещо срещу вас, набивайте му я в очите. Не съдете премиера си, че бил престъпник, той е дребна риба. Я вижте косовския премиер Хашим Тачи, та той е не само наркотрафикант, но и трафикант на органи, военнопрестъпник и масов убиец, ами Саддам, Кадафи и колко още други сатрапи, та вашия премиер е чист като слънце, обичайте го и го пазете, слушайте го и му се радвайте.

Уверявам ви, че ако се наложи, ако демокрацията във вашата държава бъде застрашена, ние ще дойдем и ще ви освободим, още повече след като вече знаем, че имате залежи на шистов газ. Дори и да изчезнете като нация, поради демографски срив, не трябва да се отчайвате. Колко други велики народи са изчезнали- маите, инките, ацтеките  и т.н., но не са забравени и легенди за тях още се носят. И народите са като писателите и художниците, стават класици едва след като се изгубят от белия свят, едва тогава получават признание и заслужена оценка. Затова не се безпокойте, вие няма да бъдете забравени, а ще ви изучават във всички световни университети, а нищо чудно и пак да възкръснете, вие имате опит, пък и я вижте македонците, възкръснаха от нищото.

Но си мисля, че по-скоро други народи ще изчезнат преди вас, като холандците, чиито територии ще потънат поради глобалното затопляне. И още нещо искам да ви кажа, не се безпокойте за края на света, той няма да дойде когато кажат маите, а когато отредите вие по вашият прабългарски календар, който е най-точният на планетата. Защото аз вярвам, че вашият велик народ е отбелязал началото и ще бележи краят на света. Гордейте се, че сте българи! Наздраве!“

Събудете се. Угрозата – Шистов газ.

Наскоро малка група от 11 човека, представящи себе си като експерти и загрижени граждани, изпратиха отворено писмо до българското правителство и народното събрание в опит да упражнят натиск и да ускорят процедурата по даване разрешение на определен чуждестранен инвеститор да проучва и добива шистов газ на територията на суверенна България. Всъщност тези  самозвани представители на българските граждани се оказват сбор от бивши агенти на ДС, бивши консултанти на въпросната фирма желаеща да добива шистов газ в България и българи живеещи от дълги години в чужбина, а един от тях е и съветник към Пентагона и ЦРУ. Смея да твърдя, че същите тези хора се изживяват и представят, като демократи и защитници на демократичните ценности като цяло, и тука идва ред на първите въпроси.

Наистина ли тези хора, част от които както споменахме живеят от дълги години извън България, представляват мнението на българските граждани като цяло и имат правото да говорят от тяхно име?

С тези ли 11 човека трябва да се съобразят българските управници при вземането на това съдбовно решение, или с десетките хиляди живеещи в България българи, които се обявяват против прибързаното и недомислено хвърляне на България в подобна антиекологична авантюра? Само една от групите в социалните мрежи, обявяваща се против подобна прибързана стъпка наброява над 35 000 човека.

Това ли е демократичният начин по който тези 11 човека желаят да наложат своето виждане и да принудят българското правителство да следва техните съвети, напук на голяма част от българското общество?

Смятат ли тези 11 човека, че е демократично да налагат волята си под булото на експерти директно върху правителството, а не да речем, да се опитат да изложат своите виждания в един реален обществен дебат, като крайното решение бъде взето, чрез един такъв демократичен инструмент, какъвто се явява например референдума? Разбира се тези въпроси за съжаление са по-скоро риторични.

В своето писмо, тези 11 човека, а и в своите изяви в медиите, обявяват всеки който им опонира за лъжец и служещ на чужди, разбирай руски, интереси, а себе си за радетели на енергийната независимост на България. И тука отново започваме с въпросите:

С какви очи тези 11 човека, определят останалите които са против прибързаното даване на разрешение за проучване и добив на шистов газ, като про-руски застъпници? Как смеят да нарекат десетки хиляди българи, защитаващи българските интереси, интересите на българското общество и  на бъдещите поколения българи, застъпници на чуждестранни интереси? Дали всички американски граждани споделили своите несгоди и трагедии, причинени  от добива на шистов газ във филма „Газланд“ са лъжци, манипулатори и застъпници на руски интереси, или пък тези в Германия? А сигурно и правителствата на  Франция, Еквадор и Бразилия и те са защитници на руските интереси? Да се смята, че всички тези правителства и отделни хора вкупом са изпаднали в неистова любов към Русия или в морална недостатъчност, граничи с абсурд.

Каква точно енергийна независимост ще постигне България, като даде разрешение на чуждестранни инвеститори да добиват, ако ги има, невъзобновяеми енергийни ресурси на нейна територия? Как се постига енергийна независимост, чрез нещо което не се знае има ли го, няма ли го? Как се постига енергийна независимост с нещо, което ако го има се изчерпва сравнително бързо? Коя държава, в която се добива шистов газ, е получила енергийна независимост именно благодарение на добива му? Коя държава, в която подобни чуждестранни инвеститори оперират се е обогатила именно благодарение на тяхната дейност по добиване на енергийни ресурси, може би Нигерия, или Еквадор, или Венецуела, или Бразилия?

Каква е гаранцията, че добитият природен газ, ако има изобщо такъв, ще бъде продаван изцяло на България, на цени по-ниски от тези на сегашните доставчици? Могат ли тези 11 човека да гарантират, че тези енергийни ресурси, ако ги има, няма да бъдат изнасяни от България? Защо да не привличаме чуждестранни инвеститори в сферата на възобновяемите енергийни източници? Къде бяха тези 11 човека, когато българското правителство с неадекватното си политическо поведение изгони крупен инвеститор в областта на възобновяемата енергия, какъвто е Тошиба, а и не само него?

В името на какви дългосрочни перспективи и облаги, трябва да рискуваме такива трудновъзобновяеми енергийни ресурси от първостепенно значение, каквито са водата и почвата? Трябва ли да рискуваме водата и земята, които са изхранвали хората десетки хилядолетия и могат да ги изхранват, ако ги опазим, още безкрайно дълго време, срещу нещо, което ако го има ще ни топли десетина години в най-добрият случай? Трябва ли да рискуваме, живота и здравето на хората, които ще живеят в зоните на добив на шистов газ, в името на някаква илюзорна енергийна независимост? Отговорите са ясни.

Не искам, да изпадам в технически подробности относно същността на този вид сондиране, смятам, че въпроса е пространно разгледан вече в редица публикации в мрежата и всеки който се интересува, може да намери достатъчно информация относно опасните химикали и замърсяванията които тази технология причинява на околната среда. Затова ще обърна внимание на философската страна на въпроса, защото там се крие разковничето на проблема:

Този сблъсък който се породи около въпроса да има  или не добив на шистов газ и то не само в България, е сблъсък на ценности. Сблъсък между хуманността, човеколюбието, жаждата за живот и алчността, користолюбието, жаждата за пари. Сблъсък на мисълта и разума, срещу безумието и изгодата. Сблъсък между безкрайната еволюция на живота и краткотрайната облага на малцина.

Тука няма сблъсък на политики, не стои въпроса за геополитическата ориентация на България, не става въпрос за или против чуждестранните инвестиции, за или против научно-техническия прогрес. Въпросът е – Да бъдем, или да не бъдем? Можем ли да се считаме за разумни същества, населяващи планетата Земя, част от Вселената. Ценим ли живота във всичките му форми? Съзнаваме ли необятността на Космоса, величието на Природата и отговорността на Човека, наричащ себе си разумен? Желаем ли и занапред да наричаме планетата си Земя, а не да речем Шиста?

Сега е момента да покажем дали сме достойни да се кичим с названието Homo Sapiens (Разумен Човек) или ще се причислим към групата на Консумиращия човек, алчния човек, към групата на тези станали подвластни на парите, удоволствията и низките страсти. Живота, Разума тези венци на еволюцията, съдбата им, са в нашите ръце. Защитете ги, ако искате да се наричате разумни, ако искате да живеете, ако сте човеци. Живота не свършва с нас, но може да свърши заради нас. Мислете глобално, но не от политическа гледна точка, а от хуманна. Защитете себе си, човека до вас, бъдещите поколения. Защитете живота. Кажете не на добива на шистов газ. Ако го има, той няма да избяга, той ще е там в недрата на земята и когато сме достигнали този етап от техническото си развитие, когато ще можем да го добиваме без заплаха за Живота, той ще ни чака. Нека Разума победи алчността.