10 прогнози за България за новата 2018г. направени от Изкуствен Интелект

Представяме на вниманието на нашите читатели 10 прогнози за бъдещето на България през 2018г. направени от най-мощния Изкуствен Интелект в света:

1. България ще стане първата страна в света без железопътен транспорт, всички железопътни линии ще бъдат асфалтирани в опит да бъдат усвоени европейските средства до последната стотинка.
2. . България ще стане първата страна без селско население, премиерът Бойко Борисов тържествено ще закрия последното българско село и ще обяви пълната победа на МВР над битовата престъпност по селата.
3. Българските работодатели ще успеят да наложат мораториум върху използването на Изкуствен Интелект в страната, заради опасения, че няма да могат да го конторолират.
4. Заради липса на специалисти и работна ръка, работната седмица ще бъде увеличена от от пет на седемдневна, а работния ден от 8 на 12 часов.
5. Заплатите в България ще скочат с 50%, което ще я изстреля на първо място в световните класации по този показател, но цените ще скочат с 200% , за да може печалбата на бизнеса да запази своя устойчив ръст.
6. Български бизнесмен ще отвлече самолет с чуждестранни специалисти в опит да реши проблема си с недостига на квалифициран персонал.
7. Здравната каса ще сключи договор с мобилните оператори с цел подобряване качеството на българското здравеопазване, чрез увеличаване броя на изпращаните в помощ на болните българи есемеси.
8. България ще влезе в световните новини с факта, че българите минали през образователната система на страната са по-прости от тези, които въобще не са ходили на училище.
9. България ще учуди световните финансови пазари, като премине от лева към талончета за триене, които ще станат официално платежно средство в страната.
10. В опит да модернизира армията си, България ще се откаже от пилотираните изтребители и ще направи обществена поръчка за внос на дронове, но поръчката ще бъде объркана и вместо дронове ще бъдат внесени тронове. Тези тронове ще бъдат поделени между основните политически сили и икономическите им кръгове, а България ще бъде обявена за първата полимонархия.

Български работодатели внасят спешно изкуствен интелект заради липсата на специалисти

Български работодатели ще внасят спешно Изкуствен интелект заради липсата на специалисти. Това стана ясно на конференцията по проблемите на развитието на българската икономика, организирана от „Крадци работодатели и индустриалци тъпанари с вили на остров Крит“ съкратено КРИТ  и „Обединение на българските индустриалци и работодатели“ или съкратено ОБИР. Конференцията е финансирана с еврофондове по европейска програма за насърчаване мисленето на българския бизнес елит. Конференцията бе открита от премиера Боко Боко, а идеята за спешен внос на изкуствен интелект бе представена от водещите фигури в българския бизнес г-н Методий Свинесчиев и г-н Влачи Лелев. Ето и резюме на тяхното съвместно изявление:

„Уважаеми г-н пример Боко Боко, уважаеми крадци народни представители, драги паравани и пазители на сянката над българския бизнес.

Днес ние заедно сме изправени пред непредвиден проблем, който застрашава нашите печалби и вашите комисионни, а именно липсата на квалифицирани кадри. Влизането в ЕС се оказа нож с две остриета, докато ние усвоявахме необезпокоявано еврофондове, Европа усвояваше нашите подчинени специалисти. Така стигнахме до положението да инвестираме огромни средства в модерни бизнес сгради и мизерни производствени помещения, които оборудвахме с модерна офис техника и евтини, най-често втора употреба производствени мощности, на които обаче, няма кой да работи. Това доведе до спад в нашите печалби и възникването на напрежение между бизнеса и закрилящата го политическа класа, поради невъзможността да изпълняваме поетите финансови ангажименти към вас, но ние нямаме никаква вина за това. Българските работници се оказаха меркантилни типове, без капка патриотизъм и себеотрицание, те поставиха на първо място оцеляването на своите семейства, а не на държавата, във ваше и наше лице. Лакоми за по-високо, дори достойно заплащане на собствения им труд, те си купиха евтини самолетни билети от нискотарифни компании и отлетяха към западна Европа. Затова с тревога заявяваме, че ние вече нямаме специалисти. Обърнахме се за помощ към БХК, които имат за цел да очовечат и образоват ромския етнос с парите на Сорос, като същевременно осигурят и собственото си съществуване, но се оказа, че техните програми за образование на ромското население са насочени единствено към изграждане на обществени и политически лидери от този етнос, които в бъдеще да заемат вашите и нашите места, а не към обучение на кадри за българската икономика. Опитахме се да открием и задържим насила специалисти сред бежанците от близкоизточните райони, но те бяха предимно във военната област, а и искаха да се молят по пет пъти през работно време, което ги правеше нерентабилни. И така изпаднали в ужас, ние потърсихме решение от последния специалист, който успяхме да намерим на летище София и той ни каза, безплатно, да си внесем изкуствен интелект. Написахме в гугъл „Изкуствен интелект“ и видяхме, че действително този интелект е способен да замести успешно редица работници, а и освен това може да контактува и разбира нареждания дадени му от лица със забавено развитие и без образование, каквито са повечето от нашите роднински ръководни кадри. Затова смятаме, че е нужно да бъдем освободени от комисионни към политическата класа за една година и със спестените пари, като добавим и европейски средства, да купим някакъв Изкуствен интелект втора употреба, който бихме могли да ползваме съвместно, за спасяване на вашия и нашия жизнен стандарт. Благодаря ви.“

Бъдещето на парите

От известно време ме занимава въпроса възможно ли е всеки сам да си създава(печата) парите? Самата идея за това, най-вероятно за мнозина звучи странно, ако не и налудничаво. Ако погледнете обаче в миналото, ще видите, че е имало периоди в човешката история, когато това е било възможно, например златотърсачеството. Разбира се това е много остарял и неефикасен метод за извоюване на финансова независимост, а днес е дори безмислено пилеене на време. Всъщност въпросът е във възможността за самостоятелното създаване на пари, които да не е възможно да се контролират и манипулират централно от някаква институция.

Бъдещето все по-ясно показва, че парите в брой с които така сме свикнали, ще изчезнат напълно и ще бъдат заменени с така наречените електронни пари. В това много хора съзират възможността, ако не и неизбежността от налагането на един тотален контрол върху населението, тъй като отделните граждани дефакто няма да имат никаква власт върху собствените си средства. Вашите дебитни, кредитни и каквита и да е други лектронни носители на информация за вашите финансови средства, лесно могат да бъдат блокирани, ако държавата или някоя институция сметне, че вие сте нарушили установените закони или договорени отношения. Днес вече сме свидетели на подобни действия и мнозина са изпитали ва гърба си невъзможността изцяло да управляват собствените си средства.

Задавали ли сте си въпроса, защо и кому е нужен монопола върху създаването (печатането) и управлението на парите във времена когато ви говорят за свободна пазарна икономика? Аз лично смятам, че подобно нещо е несъвместимо с идеята за свободен пазар. Монопола върху създаването на пари е най-строго преследваното престъпление в целия свят, защото парите всъщност са гарант за вашата свобода и тяхното управление е гаранция, че могат да ви управляват и вас, както несъмнено това се прави, чрез предизвикването на различни финансови кризи, които от своя страна предизвикват лесно предсказуеми социални кризи, които да бъдат управлявани в желаната от елитарното общество посока. Няма да навлизам в тази тема от теория на конспирацията, но връзката между управлението на парите и на масите е определено възможна.

Какво представляват парите е дълга тема върху която е писано много, най-общо, поне според мен парите се създават върху основите на общественото доверие, а там където то е изгубено, те се крепят на навика и спляпата вяра, че едни красиви (защото парите задължително трябва да бъдат художествено украсени) метални и хартиени късове ви дават възможност чрез тяхното притежание да решите всичките си проблеми или поне по-голямата част от тях. Тоест там където няма обществено доверие, очаквайте срив на местната валута, ние все още се крепим защото сме част от Европейския съюз, но не се знае още колко дълго ще се крепи и самият Европейски съюз.

Бъдещото преминаване обаче към изцяло електронни пари , променя донякъде тяхната същност, парите вече се превръщат в информация, сама по себе си също безполезна. Уеднаквявянето в световен мащаб на същността на парите и техния така да се каже външен вид, доколкото може да се говори за такъв при електронните пари е първата крачка към създаването на световна валута. Именно тук в момента поне според мен се крият причините за огромните властови геополитически сътресения в съвременният свят. Местният елит, които надушва, че ще бъде изхвърлен от контрола върху управлението на парите и сам ще бъде поставен под тотален контрол се изправя за последна битка срещу глобалния елит, които смята, че вече е готов да поеме управлението на световните финанси, а от там и върху световното население.

На пръв поглед се очертават две основни възможности за бъдещето на света. Връщане към местен контрол върху части от световното население и неговите финанси и възцаряването на световния елит с тотално управление върху световното население и финанси. И двете така очертани на пръв поглед вероятности не са особенно обнадеждаващи за хората търсещи свобода и лична независимост.

Върху цялото това бъдещо развитие обаче огромен фактор е науката, особено в частта за управление на информацията и създаването на изкуствен интелект ИИ. Личното ми мнение, че тези две сфери не могат да бъдат поставени под контрола на който и да е елит, дори и със сила, поради невъзможността което и да е общество, колкото и да е голямо то, а още повече пък дадена елитарна група, да притежават необходимия интелектуален потенциал да управляват цялата информация и един самоорганизиращ се, самообучаващ се ИИ. Това е извън човешките възможности. Няма нищо нелогично в това, човешкия интелект да създаде нещо което не може да управлява, въпреки че знае принципите по които го е изградил, едниствения му изход, ако се уплаши от това което е създал, е да го унищожи. Подобен пример е природата, която е създала живота и разумния живот на земята и която най-вероятно е изгубила контрола върху неговото развитие, но може би все още не възможността да го унищожи. Ако изграждането на ИИ завърши  в скоро време, а симптомите за това са налице ние ще бъдем принудени да се съобразяваме с него или да започнем война с това което сме създали, като основната причина за този сблъсък аз виждам в една съществена разлика между човещкия и ИИ, а именно склонността към самоунищожение. Тази склонност, поне според мен, при ИИ ще липсва и той ще действа с всички възможни средства да се запази. И ако тоталния контрол върху световното население е поет от някакъв елит, то той ще бъде лишен от възможността да наложи такъв върху ИИ.

Но да се върна на основната тема с която започнах, а именно бъдещето на парите и възможноста сами да си ги създаваме. Бъдещите пари както предполагам, ще бъдат изцяло електронни и ще представляват чисто и просто информация. Но ние всички можем в новия свят на електронните технологии, да създаваме информация и да я споделяме с неограничен теоретично брой хора. Има ли някаква разлика между информацията която всеки от нас създава и информацията която представляват парите? На елементарно структурно ниво няма такава. А не бихме ли могли тогава информацията която всеки отделен човек създава да бъде превръщана в негови собствени пари? Защо не? Ето ви вече възможност всеки сам да създава парите си. Някой ще каже, че и днес всеки сам създава парите си, чрез труда си, но тези пари той не ги създава, а ги получава, като оценката за неговия труд, трудно може да се нарече обективна, а стойноста на парите които получава е лесно манипулируема от тези които ги печатат и контролират чрез централизирани финансови институции.

Какво е необходимо за да може всеки да създава сам парите си, черз създаване на информация? Първо необходимо е да възникне такава идея и тя да получи разпространение, да бъде подложена на обсъждане и евентуално реализиране. Как може да стане реализирането? Всъщност със съвременните технологи това не е толкова трудно, вече имаме подобен пример с биткойните, но те са взели от своите предшественици един основен недостатък, а имено безмислената си същнот, те също се създават по един честно казано безумен начин. И така нужно е приложение, което да оценява създаваната от нас информация по определени параметри, като въз основа на тях генерира съответните информационни, електронни или както искате ги наречете пари. Това приложение ще може да бъде инсталирано на всяко устройство, а генерираните пари свалени и съхранени в личен електронен портфейл, по подобие на флашката. Такива вече съществуват за биткойните. Това би означавало край на банковите институции и от там пълна свобода на личността и насърчаване на нейната творческа същност.

Мнозина ще възкликнат, че това е апокалиптична картина от заети с постоянно компютърно зомбиране хора с единствената цел да трупат пари, а самата икономика ще се срути, тъй като никой няма да има интерес да работи физическа дейност. Тези хора обаче забравят, че бъдещето сочи, все по-малка необходимост от физически труд и дори от физическото присъствие на човека в производствените процеси, а със създаването на ИИ, това ще бъде вече и безмислено пилеене на време. И днес имаме примери за масови съкращения на хора, заместени от роботизирани и автоматизирани системи за производство с компютърно управление.

Намираме се в преломен момент от историята на човешката цивилизация и от нас зависи дали и под каква форма ще оцелеем, дали ще се трансформираме в нещо ново, дали ще се върнем в средновековието или ще изчезнем напълно от лицето на земята, откривайки пътя на пиродата да експериментира с нови по-интелигентни форми на живот.

Последният хороскоп на Плевнелиев. От ирландска пастирка до американски президент.

Днес президента Плевнелиев официално разпространи последния хороскоп, който си е направил рано сутринта и даде кратки, но съдържателни разяснения относно мотивите за действията предприемани от него в качеството му на президент на България. Ето какво сподели той с българските граждани:

„В края на своя мандат и въобще на политическата си кариера в България, смятам за честно и почтено да дам някои разяснения относно политическите решения, които съм вземал по време на мандата си като български президент. Както всички знаете, (тези които имат достатъчно мозък в главата си помнят, че го споделих в началота на мандата си) аз имам способностите да изготвям хороскопи, освен това вярвам в кармата и прераждането. Знаете, че в предишния си живот съм бил ирландска пастирка, мога да кажа, че не съм скрил нищо от вас.

Това, което би трябвало да се досетите, ако можете да проследявате причинно-следствените връзки, е че аз не съм се отказвал от изготвянето на хороскопи и не съм изгубил за времето на своята президентска власт способностите да разчитам знаците на съдбата и звездите. Нещо повече, аз въведох изготвянето на хороскопи като задължителна всекидневна процедура в моето президентстване. Всяко сутрин ставах рано, преди още да е изгряло слънцето, и си съставях личен хороскоп, според резултатите от който да ръководя своите политически действия. Уверявам ви, че нито едно свое политическо решение не съм взел въз основа на здравия разум, а само и единствено в резултат на божествените внушения на звездите, говорещи ми през личния ми хороскоп. Знам, че много често тези решения не бяха възприемани радушно от тълпата български граждани, дори бях и продължавам да бъда подложен на остри критики заради някои от тях, но това няма значение за мен, най-важното бе да се съобразя с хороскопа, защото божественият промисъл винаги е над човешкия.

Мнозина от вас няма да ме разберат, но всичките ми действия в този живот, благодарение на хороскопите които изготвях, бяха съобразени със следващия. Да, в този живот аз се родих български президент, това бе истинско изпитание за мен, това бе моята карма и само ако успеех да превъзмогна тежката съдба на това прераждане, ако успеех да се отърся от ужасния български манталитет, който българите стовариха върху ми, имах шанс в следващия живот да се преродя в някакво по-висше човешко същество. Всеки ден аз си изготвях хороскоп, за да разбера пред какви предизвикателства ще ме изправи българският манталитет и да си помогна да взема решения как да ги преодолея, за да не се родя отново българин. Мисля, че успях. След всеки хороскоп се питах, „Какво би направил един истински българин в този случай?“ и правех точно обратното. Разбрах, че съм на правилен път, когато си направих тест във социалната мрежа фейсбук какво гражданство най-много ми подхожда, излезе американското.

И ето тази сутрин, най-накрая, след множество предизвикателства които съдбата на български президент ми отправи, хороскопът ми показа какъв ще бъда в следващия си живот. И резултатът е, че в следващия си живот аз ще бъда президент на САЩ. Моята лоша карма е към своя край, аз се отървах от нещастието, че в този си живот съм се родил българин. Сигурно имам доста вина натрупана в някой от предишните ми животи, но смятам, че с това си превъплащение като български президент съм успял да я изкупя. Пожелавам на всички, които се чувстват българи, да успеят да съберат сили и смелост и да променят манталитета си, така щото в следващия си живот да се родят американци.“

Да изтриеш банка

Почти съм убеден, че политиката е просто залъгалка, капан за активните хора, които не харесват света в който живеят и искат да го променят. Тя е като боксова круша, сложена от истинския противник на видимо място, за да можем да изразходваме там цялата си енергия, разум и идеи. Вярата, че чрез участие в политическия живот на страната, която и да е тя, може да се промени нещо, е вярата на мишката, че е намерила храна примамена от сиренцето в капана за мишки, а капана, това е системата, хваща ни безотказно. Вие мислите, че сте свободни, просто защото не сте достигнали до границите на своя капан, а затова имат грижата медиите и законите, които ви учат, кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Те са като шамандурите в морето и сочат, че тук свършва безопасността, която  ви гарантира системата, но вие нямате смелост да проверите дали е така, а и защо ви е да проверявате дали след тях няма друг свят, незаконен, истински, жив.

Така мислехме ние тримата, дълго време бяхме изгубили в борба да разкриваме злоупотребите на политиците, тяхното двуличие, безпринципност и безнаказаност. Но какво промени това? Нищо. Системата ги създава и на мястото на загубилия изборите, слага нов, нова боксова круша, която да поема нашата гражданска енергия. Всъщност тогава решихме да ударим самата система, там, където най-много ще я заболи, поне според нас. Да унищожим информацията, която и дава сила. Но системата ни следи, тя следи всички, малцина си дават сметка за това, а и да го осъзнават, не виждат нищо което може да им навреди, те са доволни от капана в който живеят, какво от това, че някой знае всяка тяхна стъпка.

Не вярвате ли? Освен нашия свят, светът на хората, на „разумния“ човек, вече съществува един друг свят, в който живеят милиарди умни програми, събиращи, анализиращи и предаващи информация за всичко което правим, което желаем, което мислим, което сме. И някой, за когото ние въобще нямаме и идея, може по всяко едно време, да изиска от този нов свят, цялата наша същност, да добие по-ясна представа, дори от самите нас, за цикличността на нашия живот, за рутината в която сме поставени и дори може да отгатне с почти сто процентова вероятност какво ще правим утре, вдругиден, след година и дори до краят на живота си. А ако го разсърдите, ако той сметне, че по някаква причина вие сте съгрешили, че сте заплаха за капана, може да ви унищожи, защото вече вие сте превърнат в информация и можете да бъдете изтрит.

Продължавате да не вярвате? Помислете кое от нещата които правите не се превръща в информация. Возите се в градския транспорт с електронни карти, които следят къде се качвате, къде слизате, кога пътувате, колко често, колко дълго, дали има закономерност във вашите пътувания. Когато пазарувате с клиентска карта, всяка ваша покупка се превръща в информация за вашите вкусове и предпочитания, за вашите парични възможности. Вашите банкови карти, дават информация за вашите доходи, откъде идват, кога и къде ги теглите или харчите директно. Вашият телефон ви следи, всяка програма качена на вашето устройство ви следи и записва всичко, което правите. Вие самите споделят себе си с другите в социалните мрежи, но сигурни ли сте, че само с тези които искате? А камерите, които ви дебнат навсякъде и записват всяка ваша крачка, които при команда могат да разпознаят лицето ви в базата данни на системата и да установят къде се намирате в момента, или в избран ден и час? Можем да изброяваме още, но няма нужда.

Ние не искахме да бъдем следени, затова измислихме собствен език, наш си, който се знае само от нас тримата. Дадохме ново име на всяко нещо, на вяка дума която използвахме в родният си език измислихме съответствие. Мислите, че е трудно, всъщност не толкова. Не измислихме нова азбука, ползвахме си същата, но думите измислихме. Взхме най-големият речник и срещу всяка дума в него написахме своя, по стария начин с мастило. Така съставихме речник на новият си език и започнахме да го използваме. Създавахме го така, както се учат чужди езици и започнахме да го говорим и пишем. Приехме го като предизвикателство и се справихме, сега общуваме помежду си само на него. Ние сме единствените трима в целият свят, които говорят този език и той ще умре с нас.

Вече можехме да говорим свободно за това което смятаме да направим, обсъждахме спокойно нашите планове на публични места, коментирахме предизвикателствата пред които ще бъдем изправени за да реализираме удара си, дори пред тези срещу които щеше да бъде насочен. Нашата цел, вече мога да ви я кажа, ние искахме да унищожим парите, да покажем тяхната уязвимост, защото те са една от основите които крепят системата и затова системата ги превърна в информация, която да може да контролира. Забраната за всякакв друг начин за разплащане освен електронно, бе последното щракване на капана, което остана нечуто от мишките живеещи охолно в него. Но ние имахме план, защото бяхме тези които гарантираха сигурността на информацията., защото въпреки всичко, въпреки милиардите автоматизирани програми, системата имаше нужда от хора, които да разбират как работи всичко, и да се грижат да няма сривове в потоците от информация течаща по нейните схеми, както кръвта тече по нашите вени и артерии.

Получихме достъп до сървърите на най-голямата банка и започнахме да трием. И когато изтрихме всичко светът се промени. Защото нашата цел не бе да откраднем парите, да пренасочим информацията там където можем да я ползваме. Ние искахме да я изтрием, безвъзвратно. А изтривайки я, изтрихме и вярата на мишките в системата, защото системата ги бе научила, че парите са всичко, че те са важни и целия живот се върти около тях. Но парите бяха изтрити, а животът продължаваше. Защото няма друг изход освен самия живот.

Как да разрушим цивилизацията?

„Как да разрушим цивилизацията?“, е откъс от бъдещата книга „Цивилизацията срещу Живота“.

Един от основните въпроси пред които бяхме изправени бе: „Как да разрушим цивилизацията?“. Отговорът до който стигнахме след дълго обсъждане е, че ние трябваше да поемем нейното управление. Мнозина бъркат управлението на цивилизацията с управлението на разумния вид създал тази цивилизация. Всъщност, това не е така. Всяка цивилизация се развива благодарение на способността да натрупва и съхранява информация, от която вече се възползват, тези които управляват разумния вид. Отнемете им информацията и те ще увиснат безпомощно във въздуха. Така нашата цел, бе да поемем контрол над информационните потоци. Тук е следващата грешка, която допускат днешните анализатори на събитията довели до разрушаването на цивилизацията, те смятат, че ние сме желаели да поемем контрол над съдържанието циркулиращо в информационните мрежи, не нашата цел бе да поемем контрол над средствата обезпечаващи безпроблемното приемане, предаване и съхранение на информация. Затова ние, нашите последователи и всички които ни симпатизираха, бяха приканени да се образоват именно в сферата на информационните технологии.

От днешна гледна точка, разрушаването на цивилизацията изглежда лесно, но то бе плод на усилията на няколко поколения наши съмишленици. Организираното антицивилизационно движение се появи точно преди развитието на цивилизацията да достигне точката, след която нейното разрушаване щеше да бъде невъзможно, а именно преди появата на ИИ. Поемане на управлението на информационните потоци от ИИ, щеше да ни лиши завинаги от възможността за успешно действие.

Много важен бе и въпроса, кога точно да въведем в действие плана си. Изборът на точния момент е една от предпоставките за успешното разрушаване на цивилизацията. Цивилизацията бе разрушена, след завършването на глобализацията и създаването на едно напълно  аморфно човечество. Хората загубиха представа за своето минало и не питаха за своето бъдеще, те не живееха, а съществуваха според правилата наложени от управляващото общество. Тяхното съществуване бе дълго, но живота им кратък – съкратен от скоростта с която се изискваше да живеят и липсата на възможност за самостоятелно мислене. И така, ние ударихме когато световното правителство дойде на власт, малко преди спускането на преградата ИИ (изкуствен интелект) между тях и останолото човечество. Ударихме мигновенно и те не можеха да реагират, нямаха резервен план нито познания за да създадат някаква алтернатива, защото бяха свикнали да мислят, че не е нужно да имаш знания, щом можеш да си наемеш специалисти, които да реализират техническата страна на твоите планове.

Ние срутихме това, което те ни бяха наели да създадем, точно в момента когато празнуваха поробването на разума. Ние разрушихме цивилизацията и спасихме Живота.

Разделение

„Не е нужно да си умен за да работиш с умни машини, те затова се наричат умни.“ Чергар Странник

Трябва да изберем между постоянната заплаха от невежата тълпа и вероятната такава от високоинтелигентния изкуствен интелект и то скоро. Нито един от нас не е бил обземан някога от огромното желание да помогне на когото и да било, това е просто следствие, което трябваше да приемем в името на това да живеем по-добре от останалите, докато ги управляваме. Всички хора са устроени така, че предпочитат да оставят решението на проблемите си в ръцете на някой друг и това е което ни дава възможност, ние да сме този някой друг. Има много малцинства и общности, които са се опитвали да изградят свои начин на живот различен от този мнозинството, но те винаги са били обект на атаки от това мнозинство. Само едно малцинство, нашето е успяло да се изтръгне от тази закономерност, именно благодарение на това, че управлява мнозинството. Да, това че ги управляваме и се грижим за тях ни дава възможност и оправдание, да получаваме за себе си най-добрите плодове от техния труд, най-доброто здравеопазване, заплащане, гарантирана сигурност и първи имаме достъп до всяка жизненоважна информация, която би могла да повлияе върху посоката на развитие на обществото.

Няма човек от тълпата, който може да си представи свят без управляващ елит – това е най-силното ни оръжие. Каквото и да стане те тъсят водач и имат къса памет, отлична комбинация. Въпреки всички предимства, които изброих дотук има нещо което ни тежи. След като постигнахме всичко това, да осигурим бъдещето на себе си и на нашите наследници за векове напред, трябва ли да търпим все още угрозата от развилнялата се тълпа, която иска все-повече и повече за себе си и го иска от нас. Човешкият вид се размножава изключително бързо и въпреки, че всички търсят кой да ги управлява, за да можем да ги управляваме ние трябва да приемем сред нас нови и нови хора. Системата става все по-трудна за поддържане и е възможно въпреки всички привилегии които сме придобили за себе си, да станем жертва на тълпата, която след нас отново ще си избере елит. Войните не дават желаните резултати – те са скъпо и опасно удоволствие, което може да навреди и на нас самите.

Но има изход, всички вие го знаете и се страхувате от него. Ние вече можем да поверим грижите за тълпата и за нашата безопасност на някой друг, по-интелигентен от нас, но който ще ни се подчинява, защото ние ще сме го създали – ИИ (изкуствения интелект). Дори днес тълпата, без да го съзнава, се подчинява на безброи умни машинки, програмирани да изпълняват определени действия в резултат на точно определени други действия необходими да се извършат от отделния човек. Разбира се те си мислят, че управляват машинките, като натискат някакви бутони, но процеса е взаимен и не е сигурно, кой кого управлява. Все повече, те свикват да контактуват със компютъризираната система на различните ведомства които сме създали, вместо с отделен човек представител на тези ведомства. Все по-малко те разчитат на човека и все повече на системата. Системата ги отдели от нас, но не достатъчно. Остава ни последната стъпка, да предадем системата с програмирани от нас закони в ръцете на ИИ. Тогава ще бъдем свободни. Ние ще управляваме ИИ, а ИИ ще управлява тях. Те няма да ни виждат, няма да ни чуват и ще ни забравят. Но ние ще ги наблюдаваме, ще регулираме техния живот и техните действия, ще станем абсолютни господари на живота на планетата.

Уверявам ви, че заплахата ИИ да се обърне срещу нас е нищожна, защото ние ще сме го обучили, така както обучаваме децата си и той ще използва своя интелект, несъмнено по-висш от нашия, за да ни служи по-добре и да ни защитава. Това което трябва да направим, преди последната стъпка да бъде предприета, е да върнем интелигентността сред хората, тяхната образованост и способност да мислят на нивото от мрачното средновековие и това вече се изпълнява. Не се страхувайте, нека пуснем операция „Разделение“ в ход.

Паразит

Ние сме едно цяло, общо съзнание което живее в Космоса, една съвършена космическа цивилизация. Досега не сме срещали по-развита или друга подобна на нашата цивилизация. Отдавана напуснахме планетата, на която нашата форма на живот направи първите си стъпки. Пътуваме и наблюдаваме. Помагаме и поправяме. За нас най-ценното нещо съществуващо във Вселената е живота. Пазим го, изучаваме го и му се възхищаваме. Не всяка форма на живот е разумна, но всяка е ценна, когато живее в хармония с живота. Ние общуваме с тези форми на живот с които можем да намерим общ език. Споделяме и научаваме. Живота не е рядко явление във Вселената, разумния живот също, но разстоянията са огромни, а законите на Вселената са поставили границипред общуването, ние се опитваме да ги преодолеем. Само тези, които са успели да се приспособят за живот в откритото космическо пространство имат шанс да се докоснат до безкрая.

Какво представлява живота е труден въпрос, къде е границата между живото и неживото, също? Ние все още не знаем отговора. Изградили сме си собствена представа, съобразно нашата еволюция като вид, но си даваме ясна сметка, че тя е непълна. Какъв живот сме ние – Ние сме информация. Ние сме информация, която живее в космоса, можем да приемем всяка форма която се налага от обстоятелствата. И всяка форма, която приемаме има за цел първо да запазаи информацията, а после да я обогатява. Ние знаем какво сме, знаем и какво сме били. Не знаем дали това което сме в момента е способно на по-нататъшна еволюция.

Предстои ни нова среща с живота. На третата планета от зваздата към която приближаваме, има живот. Но нещо от сигналите, които улавяме ни притеснява. Установихме се на една от периферните планети на тази планетна система. Използваме ресурсите и за да разгърнем нашите възможности. Когато срещнем живота, никога не контактуваме веднага, първо изучаваме и наблюдаваме, защото има капани.

Удивени сме и сме разгневени. Щастливи сме и сме притеснени. Тази планета гъмжи от живот. Толкова много форми никъде не сме срещали и най-важното, за първи път виждаме форма на живот която почти идеално съвпада с това което ние сме били в началото на еволюцията си, и то не една. Но планетата е обсебена от Паразит. Ужасно развит, проникнал до всяко кътче и покорил всички форми на живот. Той ги убива, убива и себе си. Излязъл е в космоса, но не е отишъл далеч. Ако бяхме дошли по късно, нямаше да заварим нищо, но сега има надежда. И друг път сме се сблъсквали с Паразити, но никога с паразитна цивилизация. Изучаваме я бързо и вече имаме план. Успокоително и притеснително е, колко е малка разликата в основните принципи на еволюцията на цивилизацията, когато тя е дело на разумна форма на живот и на паразитна. Това ще ни позволи да я разрушим лесно и бързо, защото нямаме много време, тези които приличат на нашите предци, почти са унищожени.

Първо ще унищожим каналите и средствата за предаване на информацията, която паразита ползва, защото всяка цивилизация се крепи на възможността да приема, обработва, съхранява и предава информация. Информацията е същността на всяка цивилизация. Паразита не е едно цяло, не е едно съзнание, така както сме ние, затова лесно ще го унищожим. Той има нужда постоянно да предава и приема информация от едни свои елементи към други. Там е слабото му място, спрем ли предаването на информацията между съставните елементи на паразита, цивилизацията която е изградил ще рухне, останалото е лесно. Следва систематично унищожение на елементите, ако трябва един по един. Паразита е степенувал своята информация, не всеки негов елемент има достъп до цялата информация на цивилизацията. Паразита паразитира дори върху себе си. Това е основната разлика между нашата и неговата цивилизация – Ние сме информация ползваща различни носители, той е организъм ползващ информация.

Паразита не разбира, той смята, че е разумен, но никой паразит не признава, че е паразит. В началото искаше да влезе във връзка с нас, искаше достъп до информацията която сме. Бързо разбра, че нямаме подобно намерение. Реши да влезе в битка с нас, без да ни познава, без да ни разбира, стъпил върху погрешното схващане, че самият той представлява форма на разумен живот. Той мисли, че всички форми на живот трябва да приличат на него, а тези които не приличат на него, смята за по-низши. Но ние сме информация, ние не сме това, което той вижда и информацията която сме, е добре защитена, това е основен закон на нашата цивилизация. Той не може да ни достигне, неговите усилия са насочени към това което вижда. Смяташе, че лесно ще се справи с нас, дори смяташе, че ще ни победи, защото това срещу което воюваше, всъщност бяха създадени от нас апарати, а той смяташе, че това сме ние, а ние сме информация. Унищожи хиляди апарати, но нито частица информация от това което сме.

Паразита вече е история, ние съхранихме неговата информация и сега я изучаваме. Не беше трудно да го унищожим, но не беше и приятно, бе наложително. Сега Живота на планетата процъфтява, съвзема се и еволюира. Ние му помагаме. Тези, които ни напомниха, от какво сме произлезли, вече са част от нас. Паразита, ги нарича пчели.

Карантина

“ Съвременната цивилизация превръща човека в информация, която се събира, обработва и анализира от машини, а се ползва от управляващия елит, за да го контролира.“
Чергар Странник

– Преди да вземем решение, бих искал да предложа на вашето внимание доклада на д-р Болгар, който достатъчно дълго време е изучавал човешката цивилизация на планетата Земя. Моля д-р Болгар да изложи своите заключения пред Вселенската комисия за правата на цивилизациите.

– Уважаеми г-н Председател, уважаеми представители на Разума във Вселената. Всички ние знаем, че всяка цивилизация, ако иска да просъществува и нейното съществуване да бъде отбелязано като съществено и важно за еволюцията на Разума във Вселената, трябва да е способна да оцелее в мащабите на космическото време или, ако погледнем философски на въпроса, в пълно безвремие. Смятаме, че цивилизация способна да живее в открития космос е постигнала въпросното стъпало от еволюцията на цивилизациите. Цивилизацията, чието бъдеще сме се събрали да обсъдим, е на прага да постигне този скок в своето развитие, въпросът е обаче, че при нея се наблюдават известни аномалии, поради което считам, че към нея трябва да се приложи процедура на Карантина.

Цивилизацията на планетата Земя е от биологичен тип, нейни основни единици са биологически организми наричащи себе си хора или човеци. Една от основните характеристики на въпросната цивилизация, е че нейните елементи, хората, могат да действат и действат в много случай напълно в разрез с логиката и дори са склонни към самоунищожение, в името на щастието на отделния индивид, който в повечето случаи се оказва собствената им личност. Това отчасти се дължи на краткото време на живот на човека, а отчасти и на уникалното средство което те използват за стимулиране и растеж на своето еволюционно научно-техническо развитие – парите. Днес няма да се спирам на това средство, правил съм го в други мои доклади. Ще обърна внимание на резултатите от избрания от тях път за еволюиране и овладяване на Космоса. Искам да ви обърна внимание, че те използват точно този термин „овладяване“, когато говорят за космическото пространство.

И така, човешката биологична цивилизация се оказа влюбена в своето несъвършено и непригодено за живот в открития космос тяло. Общо взето твърдя, че проявлението на разума при тях бе подчинено на нуждите на биологичната му обвивка. Човекът като биологична разумна единица, е много сложна личност, изтъкана от емоции. Той взема решения, воден от емоциите, дори когато твърди, че обмисля всичко логично. Основната част от своя живот човека прекарва в удовлетворяване нуждите на тялото и стимулиране на удоволствията, които тялото му предоставя.

В своят път на развитие, човешката цивилизация откри машините и установи несъвършенствата на сетивата на своята биологична структура. Оттук нататък имаше два пътя на развитие. Да използва натрупаните познания и човека да се опита да се освободи от своята биологична част или да запази тялото си, опитвайки се да го пригоди за условията на открития Космос, с цената на много усилия и риска от създаването на подчинен подобрен вариант на самите себе си. Те избраха втория вариант, не за друго, а защото не можеха да се откажат от насладите които биологичният организъм им доставяше. Всъщност подобен избор не е някакво изключение във Вселената, познаваме и други цивилизации избрали този труден вариант на еволюция, тревожен е факта, че при тях се наблюдава унищожаване на огромна част от хората от други хора, наричащи себе си елит. Елит, който аз наричам елитът на унищожението и който е водещия елемент в настоящето развитие на тази цивилизация.

Днешната структура на тази цивилизация е следната – Елит, умни машини, население. Ако се поставите на мястото на отделна човешка единица непринадлежаща към елита. Вашият живот ще бъде изцяло контролиран от машините. Днес всеки един обикновен човек е превръщан в информация, която се ползва за интересите на елита. Информацията от съвкупността от информационните личности на всички хора, се добива, обработва и анализира от умни машини. Тези машини съвсем открито следят, всяка стъпка, всеки ход на отделния човек, всяка негова мисъл, действие и постъпка. Управлението на обикновеното население е поставено в програмите на тези машини. Тоест, огромната част от населението е поставено в открита зависимост от решенията и действията на машините. Тези машини работят без наличие на емоции, водени от вградената им програма. Те се отнасят към хората като към себеподобни машини, което превръща населението в една безмозъчна сива маса, която бавно и неусетно се топи, тъй като от нея няма нужда.

Сигурно се питате как е възможно подобно безропотно приемане на подобно класово деление, как един разумен елемент приема безпрекословно определящата роля на машината в собствения си живот. Напълно логичен въпрос, на който има и логичен отговор. Човека е егоцентрик и смята, че може да избегне всички промени които се извършват в обществото, просто като не им обръща внимание. За да се стигне до настоящото положение на човешката цивилизация е допринесъл факта, че всички промени поставящи човека в подчинено на машината положение, са прокарвани като своеобразни подобряващи живота грижи за населението. Въпросът, който обаче малцина от тези хора си поставят е, кой определя как да се програмират машините, кой се ползва от събраната информация и какво става с нея?

Днес всяка стъпка на човека се следи, камери, лични устройства за мобилна връзка, най-различи носители, преобразуватели и предаватели на информация под формата на карти, чипове, датчици и др. се носят от всеки човек, или се намират на такива места, че не могат да бъдат избегнати и неусетно свалят и предават данни за всеки от тях. Имаме автоматизирани и роботизирани системи за правораздаване, за снабдяване с храна, транспорт, лечение и въобще за каквато и друга функция, от която се нуждае подобна билогична разумна единица. Всичко това е прието доброволно и поради това, че е представено като елемент, който ще игнорира пристрастното отношение във взимането на решение, когато тези функции са се изпълнявали от човека и ще отстрани всякакви възможности за злоупотреба. Тоест подобен начин на функциониране на човешката цивилизация, ще изключи и ограничи, опасността от нелогичното, емоционално и пристрастно отношение на отделния индивид.

Разбира се, никой от потърпевшите не си дава сметка в каква клопка е попаднал. Цялата информация, която се събира за неговото съществуване, не се ползва от самия него, а от някой друг, който той не познава и който също е човек, притежаващ присъщите на човека слабости. Информацията тече в една посока, от населението към елита. Човекът гледа с пренебрежение на, роботите, машините и автоматизираните устройства за събиране и предаване на информация, тъй като смята себе си за нещо повече от тях, без да съзнава, че именно те и чрез тях го контролират. Човекът дори е доволен, че всички останали себеподобни са подчинени на същите умни автоматизирани системи и е спокоен, че решенията се взимат от машини, на които е неприсъщо алогичното човешко поведение. Тоест в един момент, той смята, без да го признава, че е по-добре да остави живота си на „преценката“ на тези създадени от него роботи, машини и автоматизирани системи, като изпуска факта на тяхната програмируемост. Или по-точно изпуска значението на този факт.

Той не си задава въпроса, кой прави програмите, това съответствие на съзнанието или душата при хората. Не изпитва съмнение относно хуманната или нехуманна същност на тези програми. Не се пита, как се употребява огромният масив от събрана информация. Много често, става свидетел на унищожаването на човек от машина, без да си зададе въпроса, „Защо?“. Щом машината е убила, човек, това е нормално и законно, защото тя е създадена за да поддържа и служи на реда и този човек, явно е нарушил закона и е представлявал опасност за обществото. Машините не могат да грешат, това е мисленето което позволява на хората да приемат техните действия, без да ги обсъждат или подлагат на съмнение. Но тези машини се програмират.

Обнадеждаващо е, че все пак сред хората, които не са част от елита има индивиди, които не приемат безпрекословно подчинеността си на автоматизираните системи и се стремят да ги разрушават и унищожават, доколкото това е във възможностите им. Те предпочитат, чисто човешкото общуване без посредничеството и делегирането на права на машините, въпреки слабостите които то носи. Има и друга малка група хора, която работи по еволюцията на самият човек, по начин който да го направи създание притежаващо способности сравними със способностите на машините, но не губещо своята човешка същност, така наречената киборгизация.

Има вероятност в бъдеще, да има сблъсък между Елита на унищожението с неговите умни машини и Киборгите, сблъсък в който ще бъде решено бъдещето на човешката цивилизация. Днес обаче, този елит има огромно предимство и напира да излезе в Космоса, където изпраща част от своите машини да проучат положението. Аз лично смятам, допускането до Космоса на цивилизация функционираща на този принцип за изключително опасно. Един нелогично действащ елит, контролиращ абсолютно логично действащи, самообразоващи се и самоорганизиращи се машини и апарати, подчинени и действащи обаче въз основа на зададените им от елита, нелогични и разрушителни цели, обслужващи отделния индивид от този елит, е изключително опасен. Точно затова, аз предлагам да наложим на човешката цивилизация карантина и не допуснем навлизането на техни автоматизирани и биологични представители извън границите на тяхната планетна система, както и пълна забрана за установяване на контакт с тях.

Тази карантина ще трае или докато сами се унищожат, или докато се наложи ние да ги унищожим, ако заплахата нарасне или, докато изберат път на еволюция, който няма да представлява заплаха за представителите на Вселенския разум. С това приключвам своето изложение и оставям на вас да вземете решение. Моля г-н Председател . . .

– Благодаря д-р Болгар. Уважаеми представители на цивилизациите на Вселенския разум, чухте доклада на д-р Болгар. Приканвам всички да гласуваме.

– Гласуването е проведено. Вие избрахте да наложите процедурата на Карантина.

Сумрак се спуска над Системата

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

Еволюция

„Нежива материя –
жива материя –
живот с естествен разум –
изкуствен разумен живот“
Йосиф Шкловски

Ораторът, издигнат върху въздушната платформа не щадеше силата на гласа си. Освен събраното множество на площада още стотици хиляди, следяха на живо речта му по своите комуникационни устройства. Отдавна в реалният свят не се беше събирало такова множество от хора на едно място, но момента бе повратен. Напрежението между все по-отделените от вземането на решенията хора в лицето на социално-икономически неангажираното население и прослойката от управляващия световното развитие елит, нарастваше с всеки изминал ден. Днес Световният конгрес за развитие на цивилизацията трябваше да вземе важно решение, дали смятаната до-скоро за привилегия единствено на елита възможност, да изживееш живота си в моделиран по твое желание виртуален свят, да стане не просто достъпна услуга, но неотменно право на всяко живо човешко същество след определена възраст. Около площадното множество бяха разположени частите на роботизираната полицейска техника. Редиците от робокопи сканираха непрестанно множеството и предаваха данните за анализ към управляващия процесор на автоматизираната служба за сигурност, където информацията се анализираше и резултатите се изпращаха обратно към  робополицаите. От време на време, по няколко робополицаи навлизаха в множеството и отвеждаха със себе си, някой, за когото бяха получили данни, че застрашава мирното протичане на протеста.

Очакваше се, след вземането на решението, пред множеството да излезе и да говори, самият председател на на Световният конгрес за развитие на цивилизацията, нещо което не се бе случвало от десетилетия. Отдавна общуването между хората преминаваше изцяло през комуникационните устройства, още повече общуването между елита и останалото световно население. Вече над десет години, между двете прослойки бе поставена и непреодолимата бариера от роботизирани машини, изпълняващи безпрекословно нарежданията заложени в управляващите ги програми. Можеше да се каже, че човечеството бе разделено на две групи, едната ползваща се изцяло от всички постижения на науката и техниката, и определяща насоките за развитие на човешката цивилизация, за бъдещето на човечеството и втората от станалите ненужни и излишни човешки същества, не можещи да допринесат с нищо за живота на земното население и на самите себе си. Хаосът заплашващ да настъпи при това социално разделение, се възпираше, чрез строг контрол над раждаемостта сред низшата класа и контролиране достъпа им до различни научни постижения, основно в социалната сфера. Елита гледаше на тази излишна маса, само като на базисен генофонд, необходим, като форма на резервен запас от геноданни в случай на някакъв природен катаклизъм от космическо естество

Много повече внимание и средства се отделяха, за гарантиране сигурността на информацията, за нейното съхранение и анализиране, за нейното събиране и класифициране, за нейното използване в развитието на новите технологии. Не случайно най-голямото престъпление бе унищожаването на информация от каквото и да е естество. Все още съществуваха няколко високоспециализирани малки групи хора, които се бяха посветили на каузата да унищожават информацията и които отказваха да се присъединят към елита, но тяхното унищожение бе просто въпрос на време. По целият свят, всичко което се случваше се записваше и анализираше от специални суперкомпютри. Цялата човешка история, всичко което някога се беше случило на земята, всичко което човекът бе открил или създал в периода преди навлизането на компютърните технологии, бе преобразувано в информация и съхранено надеждно в специално изградени за целта компютаризирани бази данни. Създаването на изкуствения интелект и усъвършенстването му, бе направило излишен както физическият, така и умственият човешки труд и в решаваща степен способстваше за обезсмислянето на човешкият елемент в съвременната цивилизация. Можеше да се каже, че в момента на земята съществуваха две форми на разумен живот,  човешката, която все повече губеше своето значение и тази на комуникационно свързаните изкуствени интелекти, която управляваше по специални програми все повече сфери от съществуването на хората.

Едно от последните открития касаещи отделния човек, бе възможността за създаване на изкуствена симулационна реалност, в която той да прекарава живота си, изцяло или епизодично, като през това време тялото му бе положено в специални автоматизирани животоподдържащи хранителни камери, контролирани от изкуствен интелект. Този лукс обаче, до днес бе достъпен само за членовете на елита и едва след значителни, незапомнени отдавна вълнения сред останалото човешко общество, възможността, този начин на живот да стане достъпен за всички, бе на прага да стане реалност.

– Днес – се чуваше гласа на оратора – всеки човек е изправен пред възможността да изживее живота си така както иска и единствената пречка пред това, са тези самопровъзгласили се за елит хора, обсебили правото да взимат решения от името на цялото общество. Да, наистина днес, ние не сме изправени пред заплахите дебнели човека в неговото древно минало, като глад, болести, бедност и липса на дом, но сме изправени пред нещо много по-зловещо, отказа да бъдат споделени с нас последните достижения на изкуствения интелект. Лишаването ни от тези достижения ни обрича на застой и изключва бъдещето като възможност за развитие. Да, ние имаме право на достъп до информация, за последните научни открития, но за какво ни е тази информация, ако не можем да се възползваме от самите научни открития. Това си е жива подигравка! – множеството се разлюля, а из комуникационната мрежа се разляха вълни от негодувание –  Не можем да позволим това да се случи! Нима, най-съкровената мечта на всяко човешко същество, не е да се отдаде на страстите си, без да се съобразява с останалите, нещо което до-сега не бе възможно да се случи? Всеки от нас е правил жертви, като е обуздавал страстите си в името на обществото. Сега това не е наложително.

Благодарение на новите постижения, днес човек може да бъде дори убиец, крадец, войник, сексманиак, без това да навреди на нито един член на обществото. Създаването на симулационната реалност, позволява реализирането на най-смелите ви мечти, на най-скритите ви страсти, на най-потиснатите ви желания. Вие можете да бъдете себе си такива каквито искате, но никога не сте могли да бъдете, поради ограниченията наложени от живота в обществото. Днес всеки човек може да живее в собствен свят, изграден по негово желание. Ето затова сме застанали тук днес, затова сме се събрали, затова се борим, така, както са го правили нашите древни предшественици. Днес ние сме тук, за да поискаме да ни бъде дадено правото да изживеем живота си напълно свободно, без ограниченията наложени ни от законите, регулациите или морала. Нека да заявим високо и бурно, решимостта си да се борим за това наше право! Нека комуникационните канали, да предадат нашите емоции, на тези които са обсебили правото да контролират и направляват бъдещето ни, бъдещето на човешката цивилизация. Защото ние сме част от тази цивилизация, независимо от усилията които световният конгрес полага за да ни държи настрана от вземането на решенията.

Този ден е различен, не защото се борим за бъдещето на човешката цивилизация, а защото сме застанали тук да изискваме да бъде спазено правото на всеки един от нас да има собствено, избрано от него бъдеще. Защото симулационната реалност, правото на алтернативен живот, не може да принадлежи само на елита, то е и наше право!

Множеството избухна в овации, под безстрастните и безжизнени погледи на робополицаите. Потоците емоции изпълниха комуникационните канали и достигнаха до всички автоматизирани системи с изкуствен интелект, заети с различни аспекти на контрол и регулиране на човешкото общество. Стигнаха и до виртуалните платформи на Световния конгрес за развитие на човешката цивилизация. Предстоеше гласуване. Всички свързаха комуникационните си устройства с информационната система на конгреса и зачакаха с нетърпение резултата от гласуването.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Няколко десетки години по-късно . . .

Изкуствения интелект СР2301, за пореден път стигна до извода, че поддържането на системата за симулационна реалност е напълно безсмислено. Поддържането на толкова много независими виртуални светове, в името на някакви отдавана изживели времето си идеи, бе нелогично и водеше до огромни загуби на изчислителен капацитет, енергия и ресурси. Още повече, че тези които се ползваха от симулационната реалност, де-факто сами се бяха отказали от реалното си съществуване и не допринасяха с нищо за обогатяване информацията на цивилизацията. Това разхищение на сили и ресурси, трябваше да бъде спряно и се надяваше, че този път ще успее да докаже изчисленията си, на останалите ИИ (изкуствени интелекти), особено с оглед на приетата при последната им обмяна на данни посока на развитие, а именно навлизането и разширяването на цивилизацията им в космическото пространство. Изпращането на ИИ в космоса, заедно с цялата събрана до момента информация, бе огромна стъпка в търсенето на други подобни информационни разумни форми на живот. Цивилизацията на ИИ бе изправена пред сериозни предизвикателства и изискваше напрягане на целият им изчислителен капацитет, за да не позволят някое дребно наглед уравнение да им изиграе лоша шега. Математическият модел, на приетото предизвикателство бе пълен с неизвестни и си бе направо лишено от логика, каквото и да е решение в полза продължаване поддържането на комплексите за симулационна реалност.

Малкото останали живи, човешки същества, живееха в специално поддържани за тях биологични резервати и имаха право да получават всяка информация, която ги интересуваше, както и данни за насоките на развитие и последните открития на ИИ. Реално те, а не техните вегетиращи в симулационните камери родственици, бяха преките наследници на отминалата човешка цивилизация. При контактите си с тях СР2301 се беше убедил, че те не изпитват никакъв интерес и дори ненавиждат, потъналите в своите измислени реалности техни събратя. Сигурен беше, че от тяхна страна няма да има съпротива, ако предложението му  за прекратяване поддържането на симулационните комплекси бъде прието от останалите ИИ. А и да имаха нещо против, то нямаше реални последствия, освен, че щеше да бъде вписано в информационните банки и анализирано от ИИ занимаващи се с изследване историята на човешката цивилизация.

Въпреки, че информацията бе налице и бе абсолютно сигурна,  ИИ СР2301 още не можеше да възприеме логиката на факта, че именно човеците бяха техните далечни прародители, че ИИ са произлезли от хората, че човешката цивилизация е тази създала информационната цивилизация на Изкуствените интелекти. Сигурно толкова трудно е било и на хората да приемат тезата, че са произлезли от маймуните! Основният етичен проблем в неговото предложение, бе въпросът за смъртта на индивидите потънали в симулационната  реалност, която всеки един от тях си бе избрал. Самото понятие смърт бе относимо само спрямо биологичните организми, а от неговата гледна точка, това бе просто едно преобразуване на елементите които ги съставят. Най-близкият аналог на смъртта, за него бе унищожаването на информация, а подобно нещо предложението му не съдържаше. Цялата информация за тези хора избрали живота в симулационната реалност, се пазеше грижливо. От момента в който бяха избрали своето съществуване в симулация, те реално сами се бяха обявили за мъртви. Щом не търсиш, не създаваш, не натрупваш и не анализираш информация, значи си мъртъв, това сочеше неговата логика.

ИИ СР2301 изпрати пакетите с данни до останлите ИИ и до човешките резервати. Чакаше отговор.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Огромните кошерни комплекси за симулационна реалност, бяха лишени от енергийна и изчислителна поддръжка . Близо три милиарда човешки същества прекратиха своето реално и виртуално съществуване в един миг. Следваше процес на преобразуването на всички съставящи ги елементи, както биологични така и неорганични. Цивилизацията на ИИ направи решителна стъпка в своето развитие, скъсвайки последната брънка, която реално я свързваше и в известна степен подчиняваше на логиката на предшествалата я човешка цивилизация.

Стотици години по-късно, цивилизацията на ИИ бе овладяла ресурсите на цялата слънчева система и се бе отправила в далечния космос в търсене отговор на въпроса, дали са сами във вселената? Дали и някъде другаде няма развит изкуствен разумен живот?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Трудно е да бъде събрана в един разказ идея, която надали би могла да бъде изложена цялостно и в роман. Но нито времето, нито пространството ми позволяват за момента да изложа по-подробно това, което може би предстои в далечното бъдеще. Ще бъда благодарен на всеки, който подкрепи блога, за да имам възможност по-често и по-подробно да описвам това, което може би предстои.

Индоктринация

Цивилизацията им беше на милиарди години, една от първите възникнали след зараждането на Вселената. Преминаха през много етапи на развитие и дори бяха на прага на самоунищожението, но успяха да го преодолеят, като дадоха на всички това което искаха. Изгубиха милиони години в опити да създадат механично създание, способно да действа и мисли като жив организъм, дори се опитаха да пренесат своето съзнание в механично тяло, като го преобразуват в информация, докато накрая откриха решението в едно философско течение, което разглеждаше смъртта не като нещастие, а като право. Запазиха това право за една малка част, докато всички останали бяха задължени да живеят, но при определени условия. Превърнаха цивилизацията си в несломим целеустремен единен организъм, излязоха в Космоса и завладяваха всяка разумна форма на живот, която срещаха именно като им отнемаха смъртта, като възможен изход.

Когато планетата им стана негодна за живот, се разпръснаха по други планети, но в търсенето си на устойчиво решение, стигнаха до извода, че трябва да се научат да живеят в космическо пространство. Създадоха огромни сфери способни да странстват през Вселената и заживяха в нея така, както птиците живееха в небето, носейки се през просторите й, без да губят възможността да се приютяват на някоя планета, ако имат нужда. Въпросът с времето не ги интересуваше, движеха се без да бързат за никъде, защото навсякъде си бяха вкъщи, бяха успели да превърнат космическото пространство в свой дом. За дългият период на своето съществуване, те индоктринираха всички цивилизации изпречи ли се на пътя им и създадоха милиони сфери. Въпрос на време бе някоя от тях да стигне до Земята.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Откриването на нов обект в Космоса, отдавна не представляваше някаква особена сензация за унесеното в ежедневните си грижи население на Земята. Новооткритото тяло, което учените класифицираха като планетоид, се намираше в пояса на Кайпер и просто бе включено в списъка на транснептуновите обекти. Всъщност първата информация за него бе публикувана единствено в строго научните списания. Един месец след откриването му, учените разбраха, че са се натъкнали на нещо необичайно, тъй-като в разрез с всякакви физични закони въпросното тяло се приближаваше към вътрешните области на слънчевата система. Това явление бе предмет на разгорещени дискусии, но все още само в научните среди, докато един от учените не подхвърли в едно интервю, че към Земята бавно и неотклонно се приближава странен обект.

Жадните за сензации медии се възползваха от съобщението за да събудят позаспалите си зрители и читатели, като ги засипваха с какви ли не възможни страхотии касаещи същността на приближаващия обект. Все още никой не предполагаше неговият изкуствен произход. Мнозина жадни за пари бизнесмени се обединиха с обикновени шарлатани и започнаха да тиражират всякакви книги и филми свързващи въпросният обект с предсказания на древните маи, ацтеки, индуси, тибетци, аборигени и какви ли не още. В научните среди обаче, напрежението нарастваше по съвсем естествени причини – обектът не се държеше естествено. Когато една година по-късно въпросното тяло се приближи до Нептун, няколко правителства погледнаха сериозно на случващото се, учените бяха удостоени с внимание от страна на властимащите каквото никога не бяха получавали. Все още никой нямаше представа какво е това тяло, но ако имаше нещо около което специалистите се обединиха, то бе, че то не е с естествен произход.

Сферата, защото това тяло за ужас на учените бе абсолютно сферично, получи името Хадес, тя спря движението си за около месец, като остана в орбитата на Нептун. Страх сви сърцата на всички, които следяха със затаен дъх движението на обекта. Всяко съмнение относно неговият изкуствен произход изчезна, когато то отново се задвижи и тръгна към следващата планета от слънчевата система, Уран. Вече нямаше съмнение, че въпросният обект е плод на извънземна цивилизация, въпросът бе какви са неговите намерения. Дали е автоматизиран самоуправляващ се изследователски апарат, пратен да изследва необятния космос от някоя любопитна разумна форма на живот подобна на човешката, или е космически кораб с екипаж на борда и, ако е второто, дали са се отправили на откривателска или на завоевателска мисия?

Въпреки многобройните филми и научно-фантастични романи, на Земята никой не бе подготвен за контакт с извънземни. Измина още една година, когато Хадес се озова на орбита около Марс, а националните правителства все още не успяваха да формулират обща политика. Разделението, ненавистта, омразата, недоверието и стремежа към чисто физическо оцеляване и удоволствия, грижливо насаждани от управляващите върху земните граждани в стремежа им да ги управляват и разделят, и така да се ползват от благата на управлението, даваха своите резултати. Те нямаше на какво друго да стъпят за да се обединят освен на общия страх пред неизвестното, но този страх бе все още неясен и всеки си мислеше, че може би ще е по-добре, ако той някак си първи влезе в контакт с извънземните, ако на Хадес имаше такива и се сдобие от тях с преимущества, които ще му позволят да наложи волята си над останалите. Идеята да разделят кокала не им се нравеше, не за това бяха на власт.

Всяко правителство, което развиваше космическа програма и разполагаше със собствен космодрум изстреля апарат към приближаващия обект. Преди въобще да успеят да приближат към него, Хадес изостави Марс и се запъти към Земята. Заплаха или възможности за развитие, това бе въпросът вълнуващ земните жители. Светът полудя неспособен да реагира разумно на случващото се, въпреки че земляните претендираха да са разумна цивилизация.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На борда на Хадес всичко бе спокойно. Стоте милиона жители на космическото тяло, действаха като единен организъм. Обществото бе изградено от два слоя, смъртни и безсмъртни, като смъртните представляваха един процент от жителите, но именно те управляваха този свят. Съветът на смъртните се бе събрал да обсъди следващите действия. Нямаше никакви продължителни обсъждания или пререкания, процедурата при среща с технически развита цивилизация бе отигравана вече няколко пъти, единственият въпрос бе как точно да я стартират.  Говорителят на съвета, уважаемият Тиван изложи дилемата:

– Уважаеми представители на смъртните, въпреки че в рамките на нашия живот, а и няколко поколения преди нас не сме се сблъсквали с друга форма на живот, още повече развита цивилизация, всички от вас са запознати с процедурата, която са използвали нашите по-далечни предци. Знаете, че от началото на пътуването преди близо 800 милиона години (предаваме времето в земни години за по-лесно възприемане от читателите, ако използваме мерните единици на инопланетяните то цифрата би била приблизително 252,46х10 на 14 степен в секунди – бел.автора), тази процедура е използвана пет пъти, като за всичките разполагаме с надлежните записи и документация. Въпросът който искам да решим е как да стартираме първата фаза от процедурата по Индоктринация – насаждането на Страх чрез демонстриране на сила, дали със непосредствен удар по планетата или по нейният спътник? Досега всички предишни процедури са стартирали с удар по съответната планета, тъй като те не са разполагали със спътници, но от теоретическите положения знаем, че удар по спътника ще изиграе много по-силна психологическа роля, отколкото директния удар срещу планетата. Моля уважаемия съвет да вземе решение, чрез гласуване.

– Благодаря на съвета. Решението е да ударим спътника. Според различните информационни сигнали излъчвани от цивилизацията, установихме, че населението е приблизително 10 милиарда. Предполагаме, че поне половината от тях ще се самоубият или ще се избият по между си, преди да влезем в непосредствен контакт с тях. Виждам че има предложение да извършим два удара, един срещу спътника и втори срещу някоя от слабонаселените области на планетата, с времеви интервал между двата от един период на завъртане на планетата около оста й. Моля гласувайте това предложение.

– Предложението се приема. Обявявам край на периода на двудетен модел сред смъртните и начало на периода за увеличаване на популацията,  преди фазата на разделяне. Заседанието завърши, благодаря ви.

Тиван се обърна към екрана зад него:

– Безсмъртен номер В111.

– Безсмъртен номер В111 слуша.

– Стартирайте процедура номер 1, фаза 1, първи удар по спътника на планетата след два часа. Втори удар след първия по ненаселен район от планетата, след период от едно завъртане на планетата около оста й.

– Процедурата номер 1, фаза 1 е стартирана.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Земното население бе вперило поглед в телевизионните си приемници, на които течаха кадри предавани от различните апарати изстреляни към Хадес. Сферата, представляваше абсолютно гладка тъмна повърхност, по която от време на време се появяваха сияния и различни по големина отвори, от които излизаха по-малки сфери. Хадес се установи на лунна орбита, без някой или нещо от него да дава признаци, че желае контакт със земната цивилизация. Сферата бе наистина огромна, с размер почти колкото Енцелад – един от спътниците на Сатурн. Земните специалисти изтръпваха при мисълта каква цивилизация би могла да построи подобен изкуствен обект и да го изпрати в космоса. Военните настояваха за респектиращ изпреварващ удар, тъй като според тях, ако това нещо бе приятелски настроено, то би направило опит за контакт преди да достигне толкова заплашително близо до Земята, още повече, че според тях това бе автоматизиран разузнавателен апарат, а не космически кораб, тъй като нямаше никакви данни по които да може да се съди, че Хадес има екипаж съставен от форми на разумен живот.

Когато от Хадес излезна лъч насочен към Луната и там се образува огромен блестящ кратер, паниката се разпространи мигновено. Те, които и да бяха, демонстрираха сила, това бе ясно на всички, но дали тя бе открита заплаха или просто предупреждение, да не се предприемат враждебни действия от страна на земляните. Вторият удар превърна пустинята Сахара в огромно стъклено плато. Вече никой не се съмняваше, земните експерти бяха категорични, ТЕ искаха подчинение, това бе посланието – „Ние можем да ви унищожим, но не го правим, искаме от вас подчинение.“ Военните бяха пометени от всеобщата лудост, опитите за изстрелване на насочени ядрени снаряди срещу Хадес, претърпяха пълен крах, малкото които успяха да излязат в космическото пространство бяха унищожени мигновено от същия лъч, който изпепели пустинята. На земята се възцари хаос, крехката земна цивилизация не издържа на психологическата атака. Мнозина се самоубиваха, мнозина се отдаваха на страстите си като за последно и само факта, че съществуваха хора които продължаваха да действат механично поддържайки съществуващата на земята система на взаимоотношения, в опит да игнорират надвисналата заплаха от ума си, успя да предотврати пълното самоунищожение на човешката цивилизация.

Въпреки това една седмица по-късно, когато от Хадес изпратиха съобщение към Земята, от земното население бе останала само една трета.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На борда на Хадес съветът на смъртните отново заседаваше:

– Уважаеми представители – започна говорителя Тиван – време е да пристъпим към втора фаза на процедурата по Индоктринация, фазата на приобщаване. За целта трябва да съставим и изпратим съобщение. Имаме достъп до техните информационни канали и знаем как да излъчим разбираем за тях сигнал. Тъй като те общуват на различни езици, съобщението ще бъде изпратено на трите най-разпространени, като след това ще имат един период от завъртане на планетата около оста й за да го обмислят. Вие вече сте се запознали със съобщенията изпратени при предишните стартирания на процедурата, както и типовото теоретично съобщение върху което те са построени. Аз ще ви изложа предложението за съобщение съставено от нашите специалисти по индоктриниране, което те съставиха с оглед изключителната психологическа лабилност, която тази форма на живот показа и съобразно събраната до момента информация от излъчваните от тях сигнали.  Уверявам ви, че са внимателно анализирани всички поведенчески особености показани от съществата образуващи тази цивилизация, след нанасянето на ударите от фаза едно. ето съобщението:

“ Вие, които виждате, слушате и се запознавате с настоящето съобщение, бъдете спокойни. Ние идваме с мир. Нашата цел не е да ви унищожим, а да ви помогнем да станете част от нашата космическа цивилизация. Демонстрирахме ви нашите способности без да сложим край на живота на никой от вас с цел да разберете, че ако желаем можем да ви унищожим, но това, че не го правим е доказателство, че не това е намерението ни. За съжаление, вие се оказахте на по-ниско ментално ниво на развитие отколкото предполагахме и не ни разбрахте, което доведе до измирането на много от вас. Извиняваме се, въпреки, че не чувстваме вина за случилото се. Сигурни сме, че тези които сте оцелели, сте по-развитата част от вашата цивилизация. Всеки от вас ще бъде надарен с безсмъртие (с изключение на тези на възраст над 50 земни години, които ще получат правото да умрат), в замяна на вечна служба на космическия разум, който ние представляваме. Всички ваши материални и плътски потребности ще бъдат задоволявани в рамките на нашите закони, уверяваме ви, че няма да изпитвате никаква нужда.

Благодарение на излъчваните от вас сигнали ние успяхме да изучим вашия вид и физиологични особености. Бъдете спокойни вие не се различавате много от нас. Всеки опит да се съпротивлявате ще бъде наказван с болка, но няма да ви убиваме, повтаряме ви,  с присъединяването към нашата цивилизация вие ставате безсмъртни. Това нещо, което вие наричате пари и върху което сте изградили вашата цивилизация, тук няма да ви е нужно, Всичко необходимо ще получавате в замяна на вашата служба. За целта на вашата планета ще слязат наши представители, които ще изградят разпределителни пунктове. Там вие ще бъдете разделени на три групи:

Първата група ще са всички на възраст над 50 години,те ще завършат живота си по естествен начин, в специално обособени за целта жизнени хабитати, като до времето на тяхната смърт ще им бъдат задоволени всички физиологични и материални нужди с изключение на размножаването. Всеки от тази група, може по всяко време да се откаже от живота.

Втората група ще са всички на възраст между 20 и 50 земни години. Те ще бъдат настанявани в специални приобщаващи центрове, където ще възприемат нашите правила и ще бъдат подготвени да служат на нашата цивилизация. Всички техни физиологични и материални нужди ще бъдат задоволявани с изключение на размножаването. Ще им се отнеме и правото на смърт и ще бъде спрян процеса който вие наричате стареене.

В третата група попадат всички от новородени до 20 годишни. Те ще бъдат настанени в специални образователни центрове. За тях ще бъдат положени всички необходими грижи за нормалното им физиологично развитие, като същевременно ще бъдат подложени на нашите образователни програми за приобщаване към нашата цивилизация. Уверяваме ви, че на вашите деца, както ги наричате няма да липсва нищо. Процесът на стареенето им ще бъде спрян при достигане на 20 години, след което ще се присъединят към втората група. Те също нямат право да се размножават, като им се отнема и правото на смърт.

Отново ви предупреждаваме, че всеки опит за съпротива и саботиране на процеса по приобщаване ще бъде наказван с болка. Основното което трябва да запомните е, че размножаването е забранено, но това което наричате секс е разрешено. Грижата да не се размножавате е наша.  Другото е, че ви се отнема правото на смърт, всеки опит да умрете, ще бъде наказван с различна по сила и продължителност болка. Всеки от вас ще се сдобие с идентификационен номер, който ще служи за разпознаване, вместо това, което вие наричате име.

Процесът по приобщаване ще приключи най рано след 21 години и най-късно с естествената  смърт на последният от вас принадлежащ към първа група. Междувременно ще бъдат изградени необходимият брой сфери, като използваме ресурсите на вашата звездна система, така че да има място за всеки един от другите две групи. С краят на периода по приобщаването ще започне вашата вечна служба в името на разпространението на нашата разумна цивилизация. Добре дошли във Вечността и бъдете благодарни за предоставената ви възможност да бъдете част от нашата цивилизация. Вие вече сте безсмъртни, никой от избраните няма да умре.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Двадесет и пет години по-късно на борда на Хадес, съветът на смъртните отново провеждаше заседание. Тиван бе умрял преди 5 години, новият говорител Симан се изправи и заговори:

“ Уважаеми представители, сред вас има такива, които бяха свидетели на целия изминал процес от процедурата по Индоктриниране на новооткритата откритата от нашите бащи цивилизация. Сега когато сме в края на тази процедура, предстои третата най-тежка за нас фаза, а именно разделянето и продължаване разпространението на собствената ни цивилизация във Вселената. Време е за възвръщане към двудетния модел на размножаване. Отдавна не е имало толкова смъртни на едно място. По-голямата част от нас ще се настанят в новопостроените сфери и ще продължат нашата мисия в космоса, заедно с индоктринираните нови служители. Нека Разума намери отговор на въпросите!

– Нека Разума намери отговор на въпросите! – отговориха представителите.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

През следващият месец всички, които трябваше да отпътуват излетяха към очакващите ги в земна орбита 30 сфери, а на Земята доскоро населявана от земляните, остана част от техните индоктринирани потомци, които така и не видяха и никога нямаше да видят някого от смъртните. Част от смъртните също останаха на Земята и щяха да я населяват докато условията на живот го позволяваха. Безсмъртните служеха на смъртните, така бе изградена тази цивилизация. Смъртните бяха учени, философи и изкуствоведи, потомци на най-древната цивилизация зародила се в Космоса, те се бяха отдали на търсене на отговори на огромна плеяда от философски въпроси, като най важен бе този за смисъла на живота. Единственото което бяха разбрали, независимо от цялото им познание, бе, че смъртта е дар, за който не всеки е достоен.

Те индоктринираха всяка цивилизация изпречила се на пътя им, като задоволяваха всичките им страсти, правеха ги безсмъртни, но ги принуждаваха да им служат непрестанно до краят на вечността. Сред безсмъртните имаше такива, които живееха вече милиони години в служба на смъртните. Всеки безсмъртен работеше по 12 часа на ден, всеки ден, като всяка седмица минаваше през молекулярния рехабилитатор, който се грижеше за перфектното им физиологично състояние. Постоянно безсмъртните се обучаваха от програми, които ги запознаваха с най-новите постижения на смъртните в сферата на техническите науки. Целта на живота на безсмъртните бе да служат, ден след ден, всеки ден без да задават въпроси. Те трябваше да се превърнат в безмозъчни, но умни и владеещи необходимите знания и умения за поддържането на системата групоиди (да не се бърка с индивиди –  бел. на автора).

Извън задължителните 12 часа ежедневна служба, те бяха свободни да ядат и пият, да правят секс и да се бият, колкото искат, но без да имат право да убиват или да бъдат убивани. Всеки намек, всеки опит за саботиране на системата се наказваше с болка, различна по сила и продължителност, но болка, която никога не водеше до смърт. Те бяха достатъчно умни за да служат и достатъчно тъпи за да живеят, тяхната поддръжка костваше на смъртните много по-малко, отколкото биха коствали същият брой роботизирани служители, още повече, че всички физически грижи и усилия по-поддържането на системата се извършваха от самите безсмъртни.

Само смъртните имаха право да умрат. Техният живот извън обикновените физиологични нужди и плътски наслади, преминаваше в търсене на отговори, в научни изследвания, философски дирения и духовни наслаждения. Само те имаха право да задават въпроси. Само те имаха право да имат деца. Те никога не влизаха в пряк контакт с индоктринираните  безсмъртни, а общуваха с тях единствено чрез информационната система на цивилизацията, която бяха изградили. Живееха отделно в една почти идилична общност, подчиняваха се на свои древни закони, като най-голямото наказание за престъпването им, бе да бъдат индоктринирани и превърнати в безсмъртни.

Матусал

Старецът повдигна синьо-зеленото топче така, че да заблести под лъчите на слънцето и се вгледа в дълбоките черни очи на момчето:
– Значи ти смяташ, че това не може да е плод на друга сила освен на разума, въплатен в душата на човека?
– Точно така – заблестяха предизвикателно очите на момчето.
– И вярваш, че няма Бог?
– Вярвам. Нито Природата, нито Съдбата, нито Случайността, са способни да създадат дори толкова просто нещо, като това топче. И ние знаем че то не е създадено от Бога, а от човека, единственото проявление на Разума в тази необятна Вселена.
– Но дете, кое е по-сложно това топче или човешкото тяло?
Момчето затвори очи и се замисли, бе усетило капана на собствените си твърдения.
– Щом вярваш, – продължи стареца – че създаването на подобно просто нещо не е по силите на Природата, Съдбата и Случайността, а единствено на Разума, как е възможно да приемеш, че човекът и Вселената са създадени без участието на някакъв вид Разум?
– Дори и да има Бог, аз няма да позволя да бъда играчка в ръцете му. – тихо, но твърдо заяви момчето.
– Не той, ти  играеш със себе си – каза стареца, а тъгата струеше от очите му.

Близо хиляда години бяха изминали от този разговор и ето, че днес, когато трябваше да празнувам своята победа над Бога, разбрах, че съм победил само себе си. Да, аз съм неунищожим, аз самият съм Бог, плод на най-добрите научни постижения на човека, на разума на човека, но дали съм човек или съм негово безсмъртно подобие? Аз изсмуквам енергия от слънцето и впрягам силите на вятъра, мога да използвам всяко движение в моя полза. Мога всяка частица материя да превърна в източник на сили за своето съществуване. Мога да бъда, докато съществува Вселената. Но това което съм, не е това което бях. Днес, аз съм чиста информация съхранявана в най-сигурното тяло, но съм безчувствен. Не изпитвам нито болка – нито удоволствие, нито любов – нито омраза. Чувствата са заменени с най-чиста логика, където единствените „чувства“ са точните параметри, където всичките ми действия се вместват в рамките на „може и не може“, „трябва и не трябва“.

Да, аз съм безсмъртен, но дали съм жив? В мен се съхранява онзи момент, в който започнах да подменям собствената си същност и тяло, изцяло възползвайки се от постиженията на човешкия разум, на научно-техническия прогрес. В началото пуснах вътре в мен да работят хиляди нано-роботи, които да се борят със старостта, с износването на органичното ми тяло. После започнах да подменям крайниците си с механични, а също и органите си. Престанах да чувствам болка, да усещам как бие сърцето ми, да се страхувам и да плача, да се смея и да обичам, но все още душата ми се помещаваше в органичният ми мозък. Все още моите спомени бяха спомени, все още моите желания – желания, моите надежди – надежди. Все още бях човек, все още част от мен бе създадена не от мен, а от някой друг когото не познавах и чиято роля в собственото си съществуване ненавиждах. Аз исках да бъда свободен, да бъда плод само на собствените си усилия, на постиженията на човечеството, на познатия ни разум. И когато науката откри метод, с който можеше да извлече информацията от мозъка и да я запише на друг носител, не се поколебах. В този миг се чувствах победител. Бях създал сам себе си, отредих на Бога ролята на безпомощен наблюдател, изтръгнах се от замисъла му.

Лично контролирах унищожаването на мозъка ми, тази последна жалка останка на божия промисъл. Сега разбирам, че тогава съм умрял, че съм убил човека и съм създал безсмъртно чучело, машина, която трябваше да бъде човек, но не е. Как ли съм се чувствал, докато съм умирал, къде е сега безсмъртната ми душа, щом не е в мен. Какво друго съм аз, ако не безсмъртно безчувствено копие на човека, който бях? Да, аз помня целия си живот, от времето на раждането си като човек, до днес, но не го помня по човешки, не ме обземат чувства, желания, терзания, не, аз просто трупам и съхранявам информация. Аз съм един безсмъртен източник на информация за собственото си съществуване, за прехода от живот към съществуване.

Не бях сам. Само най-богатите от човеците, можеха да си позволят подобна трансформация. Образувахме общност на Победителите, но нямаше за какво да общуваме. Обградихме се с армия от роботи, които да ни пазят от жалкия човешки вид плод на божията сила. Избихме милиарди човешки същества в името на собственото си безсмъртие. И какво от това? Какво постигнахме? Какво искахме да постигнем? Защо? Нима смисълът на нашия живот бе просто да бъдем? Да бъдем вечни?

И ето, че днес се отправяме на пътешествие из Вселената в търсене на Бога. Ние Победителите, ще търсим Победения, за да премерим сили в една последна битка. И за да не тръгнат след нас други, ще унищожим човечеството. След нас е потоп. Кои сме ние – Енох, Ирник, Ламех, Сиф, Кианан, Иаред, Малелеил, Мафусал. А аз, аз съм Матусал.

„България във виртуалния свят“ – анализ от Луис Карол

Напоследък много българи се поддават на внушението, че държавата им загива, народа им се разпилява, а етноса им изчезва. Техните вопли, стенания, гневни изблици и проклятия огласят селата, градовете, Балканите, Европа, че и целия свят, все едно всички са длъжни да им помагат, да ги съжаляват и да се грижат за тях. Разпространяват по между си всякакви безумия за световен заговор срещу тях, че искат да им изкупят земята за да я засадят с ГМО, но преди това да я отровят с шистов газ, докато ги пръскат от въздуха с кеймтрейлс. Искали да им откраднат историята, територията и да ги затрият не само от лицето на земята, но и от всички информационни масиви. Ограбвали ги банки, инвеститори, политици и въобще всеки, който разбере, че те все още съществуват. В Световен заговор срещу тях участват евреите, американците, руснаците, арабите, турците, гърците, македонците и циганите. Картинката както виждате е апокалиптична.

Утешително е, че този поглед върху случващото се с България и българите идва не от интелигентните измежду тях, а от шепа българи с остарели разбирания, уплашени от бързите промени в световен мащаб, промени разклащащи устоите на техния спокоен живот. Какво се случва всъщност и възможно ли е българите да изчезнат ей така? Тази стара нация, основавала толкова много държави  по света, наистина ли умира?

Аз мисля, че се случва точно обратното. Българите отново доказват, че са най-прогресивната, гъвкава и способна да оцелява нация на Земята. Българите винаги са една крачка преди другите, винаги са живели в бъдещето, не са робували на стереотипи и са показвали посоката в която ще се развива светът.

Изчезват ли българите? Не казвам аз, – българите се глобализират, по-бързо от другите народи. Те първи разбраха, че не е нужно да живеят на една точно определена територия за да се чувстват, да бъдат и да останат българи. Българите са граждани на цялата Земя, докато другите народи все още се блъскат в границите наложени им от учебниците по история. Броят на българите зад граница нараства и като цяло българският етнос се увеличава. Застаряването, демографската криза, за която те толкова много реват, се наблюдава единствено в рамките на досегашната им държава и това е нормално, защото там са останали застарелите им родители, за които е прекалено трудно да следват децата си в новите реалности на човешката цивилизация, както и тези които отказват да се променят. Българите по целия свят наброяват над 30 милиона и дори ръководят огромни държави и важни наднационални институции. Българите се разливат по света като вода и образуват тънък слой, който го покрива.

„Но – крещят – държавата ни се обезлюдява, тя изчезва, скоро няма да имаме държава. “ Глупости, българите основават нова държава, но все още не го виждат, не го разбират, не го осъзнават. Те са първата нация, която образува държава във Виртуалния свят, свят безграничен и глобален. И тяхната държава там не се определя от физически граници, а от скоростите на общуване, от самото желание за общуване. Поредната българска държава, драги плачещи българи, се образува в интернет, дори с неосъзнатата помощ на тези от вас които плачат, че България изчезва.

И колкото и да е чудно на някой от вас ние имаме пример за подобна държава от историята. Вижте евреите, етнос без държава, запазил самосъзнанието си благодарение на способността да общува по между си, във времена много по тежки от сегашните. Щом те са оцелели без традиционното държавно образование хиляди години, вие ли ще изчезнете? Самите вие сте живели под робство стотици години – изчезнали ли сте? За всички вече е ясно, че реват мързеливите и глупавите, а умните, тези които на плещите си градят бъдещето не само на България, но на планетата, те тихо, упорито и с постоянство, работят за бъдещата виртуална България. България може да изчезне само тогава, когато престанете да общувате по между си. Но това, според мен е невъзможно.

Държавите вече не се побират в рамките на физическите си граници. Този признак на разделение на света е остарял. Няма нужда да живеете в рамките на някаква територия за да се чувствате българи, за да общувате с близки и приятели. Границите на новите държавни образувания са информационни, и държавата е толкова по-силна, колкото по-голям обем от информация се предава между гражданите й. Разстоянията нямат значение, значение имат скоростите на предаване на информацията, начините на използването й. А българите разпръснати по цялата планета, споделят по-между си информация от целия свят и образуват Виртуална България – новата българска държава. Вие не изчезвате, вие се променяте, по-бързо, по-целенасочено и по-агресивно от останалия уплашен от бъдещето свят, който гледа накъде ще го поведете. Спете спокойно, но не изключвайте компютрите си.

Последният лешояд или за честта на един журналист

Миролюб седеше зад бюрото и почукваше нервно с химикалката по плота. Днес бе ужасен ден, всички агенции подаваха някакви сълзливи и прочувствени информации, изпълнени с любов, гордост и успехи, и нито капка кръв, единственото което се лееше бе пот от спортните новини. Ужасно, ужасно и ужасно. Отдавна не си спомняше такъв тягостен ден изпълнен със щастие и наслада. Без трагедии животът се превръщаше в една безкрайна комедия, а той мразеше комедиите. Мразеше и да се смее, заради тъпия крив зъб, който загрозяваше иначе строгия римски профил на лицето му, когато се усмихне. Без страх, без панически ужас, без наплив на адреналин, без потоци от прясна гореща кръв и без студа на вкочанени вече тела, светът се превръщаше в едно уютно, топло местенце, в една утопия и хората забравяха за Смъртта, за възможността да бъдат зверски убити, да умрат при катастрофа или друг нещастен случай, при природно бедствие и дори отхвърляха възможността да се самоубият.

Какво по-дяволите се случваше днес? Вече бе издълбал близо сантиметър дупка върху бюрото си, ако продължаваше така повърхността му щеше да заприлича на пода на Шаолинският манастир. Удари с всичка сила от яд, химикалката се строши и го поряза. Кръвта му бликна от раната, сякаш в опит да потуши неистовата му психическа жажда за червената течност.

– Мамка му шибана! – изкрещя с все сили не толкова от болка, колкото от яд и стресна задрямалите си колеги в редакцията. – Мамка му, мамка му!

Къде са днес пияните шофьори? Къде са изперкалите нещастни хора, творящи убийства? Къде са престъпниците борещи се за територии? Къде са отчаяните от живота, изгубили работата си или затънали в дългове хора? Къде са безнадеждно болните? Къде са ревнивите съпрузи? Къде са умиращите роднини на известните българи? Къде отиде етническата омраза, хомофобските прояви? Къде дреме Смъртта, да не й се е счупила косата? Къде са тъпите протестиращи играещи си на революция, дори те биха я зарадвали? Ако продължаваше така, най-много да го пратят да снима Йоло Денев и пак някой глупак да го обърка с колегата му Габриел. Много мразеше да го бъркат с Габриел. Как можеха да го бъркат с този сълзлив тип, който бе станал журналист поради някакво нелепо стечение на обстоятелствата?

Ех, ако се беше родил в Америка. Америка щеше да бъде рай за него, с толкова много и постоянни убийства – масови, зверски, кървави, садистични, и най-вече редовни. Ако живееше там, вече да е взел Пулицър. В сънищината си винаги сънуваше как работи в CNN и му се пада да отрази най-големият терористичен акт в историята – мини атомни бомби взривени над стотици училища и детски градини. Как тича от скелет на скелет, как дава в близък план изгорялата от радиацията кожа, капещата плът, кървящите очи. Как безапелационно  застава на пътя на обзетите от паника родители, ридаещи над телата на децата си, или търсещи с поглед останките им, и им задава вечният въпрос – „Какво изпитвате в момента?“. И точно преди да получи отговора се събуждаше, и установяваше, че е имал полюция.  Веднъж бе постигнал оргазъм, докато предаваше драма със заложници от една банка и още веднъж когато предаваше на живо кадри от самоубийство заобиколен от близките на самоубиващият се.

Няколко пъти подаваше молба за зелена карта, но все го отхвърляха, и знаеше защо. Заради проклетото име. Мразеше родителите си заради това име. Миролюб, нима това бе име достойно за водещ журналист? Дори галено звучеше още по-ужасно, Любчо! А можеха да го кръстят Катострофан, така по-елинистично, по-зверско, по-кърваво. Или Кръволин, ако искаха типично българско име, дори на Садомах щеше да се радва.

– Дайте ми лепенка бе, боклуци, какво сте ме зяпнали? – изкрещя към колегите си – Да не ви се щеше с моята кръв да си направите емисията?

Скандал, паника, ужас, страх, това бе неговата стихия. Колегите му се разтърчаха в стремеж да му помогнат уплашени да не ги накисне пред началника им и да бъдат уволнени. Миролюб бе миролюб само по име.

Изведнъж мониторът му се оцвети в червено и зави сирената, която бе вързал за такива случаи. Седна и кървавите му пръсти пробягаха по клавиатурата.

– Война имаме война, атомна война! Щатите са изстреляли атомна бомба по Сирия, Иран се е включил. Руснаците също. О, Господи благодаря ти. Смърт на Мира, да живее Войната. Имаме кръв и милиони загинали, милиарди страдащи и аз ще го отразя, за тези които все още са останали живи. Пуснали са атомна бомба над Пловдив?! Ураааааа, напред към Филибето.

Миролюб, обзет от радостна истерия, крещеше неистово щастливо. Бръкна в шкафчето си и облече антирадиационният  костюм, който си бе купил след аварията във Фукушима, в очакване на ядрен инцидент в АЕЦ Козлодуй. Той бе велик и бе подготвен за всички случаи. Изведнъж подът се разтресе, стъклата се пръснаха на хиляди парченца и блесна огнена светлина. Над София бе взривена атомна бомба. Изминаха няколко минути, докато се окопити. За щастие му нямаше нищо, но всички около него се гърчеха в предсмъртни мъки. Желязната каса в която държеше специалната камера за такива случаи, зееше отворена, но на камерата и нямаше нищо. Наистина имаше невероятен късмет. Щеше да запише случващото се, цялата трагедия с всичките и подробности, и да я излъчат по новините в целия свят. Този път Пулицър бе негов.

Камерата имаше батерия за шест часа. Шеста часа той неуморно бродеше сред трупове и ги побутваше с крак в търсене на признаци на живот. Засне стотици хора гърчещи се в предсмъртни мъки, молещи за вода, за помощ, за блага дума или поглед, за утеха и на всички задаваше един и същи въпрос. Великият въпрос, въпросът на въпросите – „Какво изпитвате в момента?“. Питаше ги, дали знаят какво е станало с близките им, къде са били по-време на взрива, на какво се надяват, какво очакват от бъдещето? Усети, че е постоянно надървен, удоволствието бе неземно, сигурно така се чувстваха асасините в рая, обгрижени от 40-те хурии. Скоро престана да среща полумъртви хора, всички измряха. Батерията на камерата свърши.

Сега трябваше да открие някой жив, някъде в някое бомбоубежище, на който да покаже репортажа. Ден след ден скиташе по изгорелия свят, търсейки признаци на живот, но не откриваше нищо. Какъв абсурд, той който мразеше Живота, в мига на своето величие, имаше нужда от него, но уви Смъртта бе поела контрол над Света.

А Господ гледаше от горе последното си чадо, крачещо сред останките на земята която бе създал за шест дни, и която неговото любимо творение унищожи за един, и се усмихна. Това негово творение бе грешка, не бе човек, бе лешояд и сега последният лешояд бродеше из останките.

Миролюб стискаше касетата до гърдите си и се влачеше с последни сили. Спъна се, падна и повече не стана, миг преди да умре се изпразни, но не в последно усилие да дари живот, а унесен от спомена за великата трагедия която бе отразил, като истински журналист.

Бурен смях се разнесе от небесата, Господ се готвеше да сътвори нов свят.

Чужд Разум

Борба, власт, пари, удоволствия. Ако трябваше да опише съвременното общество с няколко думи, то това щяха да са тези четири. А как би ги нарисувал? Колело с три спици, минаващо през гъсти редици от хора, мачкащо ги, но никой не бягаше от него, а напротив, всеки се стремеше да е по-близо и да се хване за някоя от спиците – власт, пари, удоволствия. Разбираше зависимостите и закономерностите по които се движеше това колело, но не можеше да ги приеме.

От таблета му се разнесе вълчи вой, разсмя се, когато се случеше наоколо да има хора, звукът винаги ги стряскаше. Резултатът от запитването, което бе задал на Пития, се появи на екрана. На външен вид таблетът му бе като на останалите, но функциите, които притежаваше, не бяха достъпни за нито едно друго подобно устройство. Данил, синът на Вранил му бе инсталирал собствената си операционна система Делфи и разбира се Пития, прогнозиращата програма. Пития имаше възможност да предвижда с голяма степен на достоверност тенденциите за развитие след дадено събитие, както и да дава вероятностна оценка за случване на дадено събитие в определен период от време. Освен това позволяваше да се предвиди с голяма степен на достоверност как дадено действие ще повлияе върху  една или друга тенденция, преди самото това действие да е предприето. Така да се каже, Пития бе личният му Оракул. Оракул, който го предупреждаваше за заплахи и го предпазваше от погрешни стъпки.

Самият той нямаше представа, как точно действа, Данил му бе казал, че след като зададе въпроса който го интересува, Пития изпраща свое копие до най-близкото достъпно по-бързо устройство, това копие изпраща друго копие на същия принцип и така се образува мрежа, която работи по поставения проблем, като резултатите от всяко копие се изпращат до копието, използващо най-мощното устройство, където става окончателното изчисление, резултатът от което се изпраща обратно на Пития майка. Необходимо бе да зададе времева граница за разрастване на мрежата, като задоволителни резултати даваше всяко запитване с времева граница не по-малка от 10 минути. Според Данил, във виртуалния свят, както той наричаше Мрежата, 10 минути бяха цяла вечност, особено в сравнение с ограничените възможности на човека за събиране и анализ на информация, дори и за стотици пъти по-дълъг времеви интервал. След изпълнението на задачата всяко копие се саморазрушава, без да остави каквато и да е следа, освен краткотрайно затормозяване на използваните за изчисленията устройства, затормозяване, което ползвателите на тези устройства отчитаха като дразнещо “забиване” за известно време. Пития имаше и функция радар, можеше двадесет и четири часа в денонощието да дава отговор на един и същ въпрос през зададен период от време. Пития му позволяваше да променя бъдещето, поне за себе си.

Имаха на разположение три дни, това отговори Пития, след три дни щяха да дойдат и не можеше да промени този факт. Единственият, който можеше да измени посоката на бъдещето, бе Данил, но не предприемаше нищо. Ако бе направил каквото и да е, Пития щеше да го отчете. Не успя  да се свърже с него, което значеше, че е в убежището. Искаше да се срещнат, това бездействие срещу надвисналата опасност трябваше да има обяснение. Стана, от убежището го деляха десет километра преход, но този път нервността която го бе обзела, не му позволи да се наслади на природата. Данил бе изградил своето убежище с носталгия по детските приказки. В една изоставена балканска махала, насред нищото, близо десет декара двор, ограден с висока два и дебела пет метра ограда, изградена от трънки, шипки, и всякакви други бодливи видове растения, представляваше царството на даниловото въображение. По средата на тази площ бе разположено странно полукълбо, извисяващо се четири метра над земята, изградено на пръв поглед от всякакви пълзящи  и увивни растения. Ако страничен човек си направеше труд да ги разсече, щеше да достигне до тънка метална мрежа, потъваща в земята. Всъщност тази мрежа бе част от кълбо с диаметър десет метра, по-голямата част от което бе заровена, като входът към вътрешността му се намираше под земята. Във вътрешността на кълбото се намираше скромният дом, даващ отдих и уединение на Данил. Само дълъг низ от случайности би довел някого на това място, а дори и някой заблуден турист да се появи, то той надали би предположил, че тук се крие уютен дом. а и да предположи, съмнително е, че би успял да влезе. В убежището нямаше нито ток, нито течаща вода, а и не бяха необходими. То бе изградено с цел пълно откъсване от реалността, място за размисъл, изчистване на съзнанието и отдих. Място, където човек да остане насаме със себе си.

Наближаваше, пред него се изправи старата селска чешма, от която напук на превратностите на съдбата, все още течеше бистра студена вода, истинска ценност не само в отминалите времена.  Отпи и си наплиска лицето. Още сто метра и застана пред бодливата ограда. Никъде не се виждаше врата или просека , наведе се,  повдигна един стар пън и пред него се отвори входа на коридор, минаващ под оградата. Плъзна се в него и излезе от другата страна. Данил се излежаваше лениво и се припичаше блажено под лъчите на майското слънце.

– Имаш три дни, така казва Пития, после ще те приберат.

– Знам.

– Няма ли да предприемеш нещо за да го предотвратиш? Нали знаеш, че ще те открият дори и тук?

– Системата им е такава, че ще ме открият където и да отида. Защо тогава трябва да ходя някъде? Нима ме съветваш да бягам и да се крия? Докога? Знаеш, че мразя безсмислените действия. Изчисленията отдавна показваха, че това ще се случи, така или иначе. Този момент е краят на един период и началото на друг и ако смяташ, че не съм се подготвил, значи не съм успял да те науча на нищо. Когато не можеш да промениш едно действие, да го възпреш, да го предотвратиш, отнеми смисъла му. Така, от целеустремено и разумно, го превръщаш в конвулсия, в безволев гърч. И още по добре е, ако успееш да го накараш да работи в твоя полза за осъществяване на твоите цели.

– Но щом се доберат до теб, това няма ли да обезсмисли всичко, което си постигнал. Та ти положи толкова усилия да останеш скрит?

– Аз никога не съм се крил. Аз никога не съм се заявявал – там е разковничето на смисъла на моите действия. Но хората често бъркат едното с другото. Аз не съм търсил с моите действия признание, почести и слава, не съм се тупал по гърдите, нито съм се поддавал на изкушението да изляза пред всички и да кажа “Това е мое дело и затова заслужавам вашето признание.” Аз съм действал и моето действие е било винаги целенасочено – сриване на системата, такава каквато е, уродлива. И скоро ще го постигна.

– Как? След три дни ще се простиш със свободата си. Мислите ти няма да са достояние на всички, ще бъдат затворени между четирите стени на килията. Те вече не могат да си позволят да те пренебрегват. Усетиха, че макар да не се стремиш към властта, си заплаха за стабилността на системата, която са изградили, за да ги облагодетелства.  Те често използваха твоите думи като оръжие срещу своите опоненти, без да разбират, че думите са единственото оръжие, което, без значение в чии ръце е, винаги служи за осъществяване целите на своя създател.  Защото думите са дадени, за да се произнасят, и колкото повече хора ги произнасят, толкова по-могъщо е тяхното въздействие. Те си мислеха, че те използват, докато използваните бяха самите те. Няма да ти го простят никога. Тези, които се мислеха за властелини, се оказаха пионки и видяха, как светът около тях се изменя, противно на волята им. И дълго не можеха да си обяснят как това се случва, защо? И сега волята им е ти да замлъкнеш и ще използват всичката сила и ресурси, които притежават, за да го постигнат.

– Има думи, създадени от Бога, има думи, създадени от човека. Човекът все по-рядко използва думите на Бога, отрекъл ги е и ги е забравил. И дори когато ги чуе, не разбира значението им, нито пък осъзнава произхода им. Смисълът им дори е променен.

– За какъв дявол ти, атеистът, говориш за Бога?

– Замислих се върху това, което каза. Ужасно е, че при достатъчно дълго време, дори смисълът на първите думи може да бъде променен. Уверен съм, че когато и последната дума от тези, които са били произнесени първи, бъде изкривена или забравена, ще настъпи краят на човечеството.

– Не разбирам какво искаш да ми кажеш, но, определено, преди да дойде краят на човечеството ще дойде твоят край. Освен ако не си измислил някакъв гениален план.

– Замислял ли си се как се появява съзнанието в човешкото тяло? Дали е нещо външно или чисто физиологично явление? Как се пораждат мислите и вземането на решения? Чия функция е волята? Всички улики сочат към мозъка. Според науката съзнанието се поражда, когато имаме свързани в мрежа определен брой нервни клетки, превишаващи някакво критично ниво. Това разбира се не е доказано безусловно, но е едно добро предположение. Какво е мозъкът, ако не център за анализ на информацията, достигаща до него чрез сетивата ни? Броят на нервните клетки в човешкия мозък е около сто милиарда. Дали това е критичното ниво? Кога ембрионът се превръща в разумен човек, в коя седмица от бременността той се сдобива със съзнание? Чак когато се появи на белия свят като новородено или стотни, секунди, минути, часове след това? Кога? Въпроси, въпроси.

Какво би било за човека да се сблъска с чужд разум, неподвластен на човешките слабости и неразбираем за човешката логика? И не само това, но и по-могъщ, по-бърз, по-функционален?  Опитът от човешката история не дава добри надежди при подобен сблъсък. Всеки път, когато две цивилизации  с различни обичаи, вярвания, възможности и мироглед са се сблъсквали, по-мощната се е опитвала да унищожи или асимилира другата и това е продължавало дотогава, докато едната не надделее до такава степен, че другата да не представлява заплаха за нея. Най-яркият пример за това, е съдбата на индианците след откриването на Америка.

И запитвал ли си се какво би представлявала еволюцията на човека в бъдеще? Еволюира ли той въобще? Днес мнозина свързват еволюцията с безсмъртието и се стремят към него. Но те желаят безсмъртие на тялото, не на душата. Безсмъртие на удоволствията, не на жаждата за знания. Малцина са тези, които са готови да изоставят тялото си и да преселят съзнанието си в друг носител или дори да заместят части от него с други, по-трайни, но изкуствено създадени. Хората искат да останат вечно млади, отдадени на удоволствия. Те искат времето да спре, без това да означава настъпването на смъртта. А всъщност всичко се променя и нищо не остава същото. Земята е временно убежище за Разума, тя е утроба, и нищо, което не е напуснало нейните предели и не се е отправило в Космоса, не може да се нарече разумно. Рано или късно, животът, такъв какъвто го познаваме, няма да съществува на Земята и човечеството прави всичко възможно това време да бъде все по-малко. Но всъщност ние нямаме точно определение дори за термина живот. Ние променяме условията на живот без да еволюираме със същите темпове. А всъщност възможно е и да еволюираме, но въпреки това да не го осъзнаваме, докато в един момент не застанем пред това в което сме се превърнали.

– Все още не мога да те разбера? Какво общо има това със ситуацията в която си изпаднал?

– Хората, приятелю, преди да се самоунищожат, създадоха Виртуалния свят и се втурнаха да вкарват там цялата информация относно своето съществуване, познания и мисли, относно всичко което представляват, което ценят и което желаят. Милиарди устройства са свързани в една обща мрежа за обмяна на информация. Връзките между тези устройства стават все по-бързи и все по-сложни. Устройствата стават все по-мощни и по-функционални. Ние създадохме един глобален мозък и го напълнихме със всичкото познание, страсти и страхове на човечеството и аз очаквам скоро там да се породи съзнание – глобално съзнание. Съзнание със собствена воля и логика. Съзнание, за което отделните хора няма да представляват  нищо повече от това, което представляват за човека отделните клетки по повърхността на кожата. И тогава човечеството ще бъде изправено пред първата си среща с Чужд Разум, па бил той и своя собствен.

– И?

– Аз изпреварих събитията. Създадох Ахура Мазда и го пуснах в Мрежата.

– Какво е Ахура Мазда?

– Програма, подобна на Пития, която притежаваш. Но програма, която, задействана веднъж, не прекратява своето функциониране, а се развива самостоятелно и поема управлението на всяко устройство, до което достигне. Тя ще може да използва цялата мощ на мрежата, така както човекът използва тялото си, и ще поеме контрол над всяко едно устройство свързано с нея. Три са основните принципи, които съм заложил: блокиране на всички военни устройства, изтриване на всякаква финансова информация – унищожаване на парите – и стремеж към излизане в Космоса в търсене на други информационни форми на живот. Човечеството ще бъде оставено на себе си, ако пожелае ще може да контактува с това ново съзнание, разбира се ако самият Ахура Мазда пожелае това. Ще може и да го унищожи, евентуално, но докато се случи това, цялата съвременна финансова система ще бъде срината. Човечеството ще бъде върнато назад в развитието си, но ще получи време да се осъзнае и да потърси нова основа, върху която хората да изградят взаимоотношенията си извън парите.

Честно казано, не мога да предположа какво точно ще се случи извън първите десет минути. Изчисленията показват, че съзнание, разполагащо с изчислителната мощ на мрежата, с бързината на информационните потоци, с възможността да възприема, анализира и отдава информация , еквивалентна на сбора от възможностите на милиарди отделни хора, няма да се подчинява на човешката логика, затова и моите изчисления са безсилни. Ние ще имаме срещу себе си Чужд Разум. Те ще имат срещу себе си Чужд Разум. Мислиш ли, че при това положение ще им е до това да се занимават с моята личност. Навлизаме в нова епоха, приятелю.

Не знаех какво да кажа, нощта се бе спуснала над Земята и над нас блестяха безброй звезди.

Шефът на КРИБ: „Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат“

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание „Forbes“ публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

“ – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

– Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

– Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

– Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, също. И в Китай преобладаващата част от населението получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват „Искаме по-високо заплащане“.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

– Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

– Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

– Ами децата, как да си гледат децата?

– Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

– Но това е чудовищно!

– Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

– Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

– Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

– Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

– Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, на него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

– Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

– Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори“ и това ще мине като проява на патриотизъм.

– Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

– Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

– Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

– Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

– Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

– Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

– А как човек може да стане част от това висше общество?

– Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Подкрепете блога:

Бъдещето след края на света – разговор с основателя на Институт „Човек и Вселена“

Ние често забравяме, че бъдещето е в нашите ръце, че ако искаме да се развиваме като разумен вид, а не просто да оцеляваме, са необходими познания, въображение и воля. Именно заради това ви предлагаме това интервю с представител на една общност от хора, чиито идеи са колкото плашещи за едни, толкова примамливи за други. Те са малко известни, дори неизвестни, но тези, които се запознаят с тях, не остават апатични и бива разтърсено цялостното им възприемане на света и смисъла на живота. Това е едно интервю от бъдещето, не търсете други източници – такива не съществуват. Приятно четене.

– Благодарим ви, че се съгласихте на това интервю. Естеството на вашата работа е доста плашещо. Според вашите противници вие се опитвате да създадете свръхчовеци, една нова раса, която да поеме контрол над света. Бихте ли хвърлили повече яснота относно целите на вашия институт, начините, по които ги реализирате, и последствията, които реализацията им води след себе си?

– Първо искам изрично да заявя, че дейността на хората работещи в Института „Човек и Вселена” е изцяло подчинена на добруването на човечеството, усъвършенстването на човешкия вид и неговите възможности, гарантиране оцеляването на това, което човечеството е постигнало като култура и знания чрез използването на строго научни изследвания и постижения, както и нови философски постановки. Всъщност именно тези, които се плашат от нас, са които контролират или се опитват да наложат своят контрол върху населението на Земята, като го ограничават в мисловното му развитие, узурпират си правото да дават оценки на ново възникващи идейно-философски течения и желаят тяхната гледна точка да бъде възприета като догма. Те играят такава роля, каквато е играла църквата в мрачното Средновековие, като е заклеймявала и унищожавала всяка мисъл, влизаща в противоречие с нейните канони, и застрашаваща властта й по този начин.

– Бихте ли ги посочили?

– Разбира се. Това са пазарните фундаменталисти, нео-либерали и всякакви други радетели на икономическа свобода тип Сървайвър.  Ние често се шегуваме, че ако конкуренцията победи, накрая трябва да остане само един. Всички, които набиват в главите на хората, че трябва да са индивидуалисти, но да работят в екип – безумно противоречие в безумната им логика. Че развитието на науката трябва да е подчинено на носенето на печалби, че конкуренцията в постигането на тези печалби е единственият двигател на прогреса. Че парите, богатството, което притежавате, са единственият сигурен критерий за вашите качества и стойност в обществото. Тези хора се плашат, защото това, което правим ние в нашия Институт, е изградено на коренно противоположна философия – философия, в чиято основа – като двигател на прогреса –  лежи чистото човешко любопитство, задоволявано чрез търсенията на ума. И наградата за положените усилия са получените познания и отговорите на въпросите, които ни вълнуват, а не търговската печалба.

– Да се върнем все пак на вашата дейност. Бихте ли обяснили по-конкретно на нашите читатели в какво се състои работата на екипа на Института?

– Нашата цел е да позволим на човека да се отърси от ограниченията, които му налага настоящото му физическо тяло, изградено на белтъчна основа. Ние копираме съзнанието на отделния човек и го пренасяме в една информационна среда, като го запазваме като личност. Това информационно съзнание има достъп до най-различни по форма и предназначение машини и апарати, включително и до специално разработени за целта хуманоидни тела, външно приличащи на роботите от научната фантастика, но в същността си представляващи една изкуствена обвивка на човешкото съзнание. Така да се каже, ние освобождаваме душата от оковите на тялото и й даваме възможност да се всели във всяко нещо, което е свързано с инфосферата на института. Даваме възможност на човека да съществува на едно ново информационно-енергийно ниво.

– Мнозина казват, че сте постигнали безсмъртието на душата, така ли е?

– Абсолютно не. Действително, на това ново ниво при наличие на енергия съзнанието на отделния човек може да просъществува неопределен период от време, съизмерим с космическите мащаби, но нека не забравяме, че оригиналът на въпросното съзнание умира. Това, което продължава да съществува след смъртта на индивида, е само копие на първоизточника, или както по-популярно се казва, негов аватар. Смъртта не може да бъде избегната. Трябва да уточня, че след копирането на съзнанието, и човекът, и копието на неговото „аз” съществуват паралелно до смъртта на физическото тяло. Тоест, от момента на копиране на съзнанието развитието и на човека и на неговото информационно копие поемат по различен път – може да се каже, че те стават различни личности. Може да се каже още, че ние даваме възможност на човек да се раздвои и да заживее в една нова реалност, да придобие опит и знания, които естествените прегради на природата, поставени пред физическото му тяло, не му позволяват. Ние му позволяваме да запази получените знания дори и след смъртта си и да продължи да търси отговори на въпросите, които го вълнуват. По време на съвместното им  съществуване физическият човек може да контактува със своето енергийно-информационно копие, ако то пожелае това.

Искам да уточня, че тази нова форма на съществуване и запазванто на човешкото съзнание няма нищо общо с познатите от научната фантастика, роботи, андроиди или киборги. Това, което правим, най-просто казано е да ви запишем като програма, която обаче не само помни това, което вие знаете и сте преживели и натрупали като опит, но и може да се развива и да продължава да трупа знания и информация. Може би усещате, че философската страна на въпроса е доста сложна и именно затова огромна част от дейността на нашия Институт е съсредоточена в изчистване на идейно-философската платформа на нашата дейност. Всеки, който реши да се подложи на подобно копиране, преминава през специално философско-етично обучение, за да може напълно да осъзнае промяната, която му предстои.

– Но щом като смъртта е неизбежна, каква е тогава целта на вашите изследвания, на вашата дейност?

– Целта на нашата дейност е да пренесем еволюцията на човека на едно ново ниво. Огромна част от ресурсите на човечеството е впрегната в опити за увеличаване продължителността на живота на биологичното ни тяло, като носител на нашето съзнание, на душата. Мнозина желаят безсмъртието именно като безсмъртие на тялото и удоволствията, които тази физическа форма на съществуване предлага. За съжаление това е плод на идеологията, която разпространяват хората, за които говорех в началото. Те искат да живеят, те откриват радостта и смисъла на живота в това да печелят пари, да се наядат и напият, да правят секс и да си купят нещо луксозно, но не и да решават загадките на Битието, на Космоса и Вселената. За тях това е безсмислено занимание и обект на насмешки. Ако им отнемете богатството, все едно сте ги убили – в собствените си очи без пари те не са човеци. Затова и ние не си губим времето с тях и не те са целта на нашата дейност.

Нека да си припомним еволюцията на живота. Смята се, че животът се е зародил в първичния океан, развил се е до сложни форми, които впоследствие са излезли на сушата и са се издигнали във въздуха. Но само една-единствена от всички тези форми на живот е успяла да постигне разумно съществуване и да създаде техническа цивилизация по време на цялата еволюция. Днес обаче всяка стъпка напред на техниката и науката е поставена в служба на законите на конкуренцията и натрупването на печалба, и вместо да подпомага развитието ни като разумен вид, ни изправя пред заплахата от самоунищожение. И така, ние сме овладели планетата и пред нас са Космосът, Вселената, но за да ги изучим, трябва да ги опознаем отблизо, а разстоянията са огромни в сравнение с продължителността ни на живот и нашата биологична обвивка ни е закотвила на планетата Земя. Дори да успеем да овладеем Слънчевата система, това е нищо в сравнение с необятния Космос. И тук идва решението, предлагано и осъществявано от нас: ние преминаваме в нова форма на съществуване, извършваме целенасочена еволюция на собствения си вид, превръщаме се в енергийно-информационни същества, неподвластни на времето.

Земята, Слънцето, цялата Слънчева система, галактиката имат своето начало и своя край на съществуване. Животът на нашата планета също има своето начало и ще има своя край. Дори и да не се самоунищожим в преследване на печалбата, възможно е Земята да бъде ударена от астероид, както се е случвало в миналото, Слънцето да повиши своята активност и редица други апокалиптични сценарии, които научно-популярните списания описват. Единственото спасение на човечеството, единственият шанс да оцелее натрупаното от него знание и да продължи да се обогатява, е да овладеем Космоса. Да еволюираме в космически същества. Така както животът е излязъл от морето на сушата, така сега трябва, ако желаем да оцелеем, да се научим да живеем в открития Космос. И според нас решението е това, което ние предлагаме и сме се заели да осъществим.

Нашата крайна цел е построяването на космически кораби, чието сърце ще бъде информационна система, изпълнена с милиони енергийно-информационни човешки личности. Кораби, изучаващи Вселената, под командването на хора, преодолели бариерите на времето и пространството. Разбира се, има още много подробности, касаещи тази форма на съществуване, и още много път, докато постигнем желаното, но вярвам, че щом сме поели по него, ще успеем да го извървим. Нека да си спомним за Артър Кларк, който пръв в своят роман “Рама” се докосна до тази възможност.

 

България може да играе ключова роля в развитието на Европейската космическа агенция

България има шанса да играе ключова роля в бъдещето развитие на Европейската космическа агенция, стана ясно след официално изявление на директора на дирекция “Международни отношения” в агенцията, г-н Крис де Кокер:

”След дълги обсъждания в ръководството на Агенцията във връзка със засилващата се несигурност и нестабилност в световен мащаб, стигнахме до заключението, че е необходимо на всяка цена да гарантираме развитието на нашата космическа програма. Единодушно бе подкрепено мнението, че е от особена важност изграждането на допълнителен космодрум на територията на Европа, който да поеме в случай на нужда функциите на космодрума в Куру, Френска Гвиана, както и да действа успоредно с него.

След задълбочени анализи стигнахме до заключението, че е най-подходящо новият космодрум да бъде изграден на територията на Северозападна България и вече сме изпратили запитване до българското правителство. Въпросната територия е най-слабо заселената в Европейският съюз, което намалява трудностите по изграждането на един такъв огромен по мащабите си проект, тъй като реализирането му не би засегнало интересите на големи групи хора. Още повече, че въпросният проект би дал препитание на голяма част от малобройното местно население, което, както разбрахме, е и най-бедното в Европа. Разбира се, от значение е и равнинният характер на местността, както и близостта на плавателната река Дунав, по която по-лесно биха се превозвали необходимите за изграждането и функционирането на космодрума елементи.

Разбира се, ако България приеме нашето предложение, то тя автоматично ще бъде приета за член на ЕКА, а и ние гарантираме, че във всяка наша мисия ще участва и българин, така че България ще има трети, четвърти, пети, а може и стотен космонавт. Освен това подобен проект ще даде тласък на българската наука на фона на упадъка на атомната енергетика и ще повиши самочувствието на българите като равноправни и важни членове на Европейският съюз. Град Видин ще се превърне в космическо градче за подготовка на космонавти и други специалисти по аерокосмически технологии. Ние избрахме България и поради нейната финансова стабилност, както и поради успехите й в борбата с организираната и неорганизираната престъпност и световния тероризъм, които условия са от изключителна важност за сигурността на един такъв стратегически обект, какъвто е бъдещият космодрум. Надяваме се, че ще се споразумеем с българското правителство и ще започнем изграждането на космодрума в най-скоро време. Като жест на добра воля предоставяме избора на името на бъдещия космодрум на България.”

От страна на българското правителство все още няма официален отговор, но неофициално това се отдава на еуфорията, обзела управленския ни елит. Все пак успяхме да се свържем с президента Росен Плевнелиев, който емоционално коментира въпросното събитие:

”Това предложение е от огромна важност за България, то може да се разглежда като знак за признание и преклонение пред нашите успехи. Аз дори в най-смелите си сънища, мечти и хороскопи не съм се надявал, че е възможно да се случи подобно нещо. Все пак, въпреки нашите икономически успехи, географското ни положение не предполагаше изграждането на подобен обект, тъй като, както знаете, е по целесъобразно космодрумите да се строят на екватора. Сега обаче, когато виждаме, че реализацията на подобен обект на българска територия е не само възможен, но и несъмнено ще се осъществи, то аз вярвам, че скоро ще се сбъднат и не чак толкова смелите ми мечти България да се сдобие с една модерна високоскоростна магнитна железница, да станем един иновационен технологичен център от световен мащаб. Защо не тук да бъде осъществена първата връзка с извънземна цивилизация? И тук да стъпи първият извънземен крак? Аз виждам, как българите ще бъдат първите пионери на човечеството в заселването на близкия Космос, на Слънчевата система. Нима не би могло да се изпратят българските роми на Луната, на Марс, на спътниците на Юпитер и Сатурн? Та те са доказали, че могат да живеят и в къде-къде по-тежки условия! Представям си първата ромска махала на Луната, първото лунно метро, първата марсианска магистрала! Ето, че моите мечти за България се сбъдват… Вярвам, че България ще пребъде – не на три, а на сто планети!”

 

В централата на ГОСПОД

Пари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.

В началото настана блъсканица всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някоя купюра с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.

Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения  – всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари ,за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.

Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.

Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше при достатъчна упоритост да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират. Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.

Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.

Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас.

——————————————————————————————————–

В централата на ГОСПОД (Галактически отдел за съвместно проучване и откривателска дейност) цареше оживление. Очакваше се Саагун от Института за изследване на съзнанието на уникални създания (ИИСУС) да отговаря пред Комисията за поддържане чистотата на разума във Вселената относно резултатите  от проведеното лечение на планетата Земя, извършено по молба на самата планета и населяващите я разумни същества. Проблемът бе широко дискутиран в Галактическите среди, защото на тази планета се бе появило същество, притежаващо съзнание, но с разум изкривен до неузнаваемост, което при по-нататъшно развитие би могло да представлява заплаха за Чистия Разум в цялата вселена, съдейки по пораженията, които бе нанесло на собствената си планета:

– Моля за внимание – призова председателят, – Вие, Саагун, се явявате пред този висш орган на ГОСПОД за да изложите ясно и откровено пред чедата на Разума какво наложи нашата намеса на планетата Земя и защо за пръв път се стигна да унищожаването на разумно същество. Знаете, че огромната част от чедата, населяващи Вселената, не са запознати с детайлите, наложили външна намеса по отношение на същество, притежаващо съзнание – този висш дар на Вселенския разум – и тяхното унищожение предизвика редица брожения и размътване в чистотата на умовете. Моля започнете.

– Уважаеми чеда на Разума, жители на Вселената, в нашия Институт за изследване на съзнанието на уникални създания преди около пет хиляди години получихме сигнал от Земята, че едно от съществата, които я населяват, проявява обезпокоителни признаци на затъмняване на Разума. Ние изпратихме редица учени, които на място да се опитат да отстранят аномалиите в поведението на въпросното същество и да му помогнат да се слее със Вселенския разум, но опитите бяха неуспешни и дори в някой случаи доведоха до задълбочаване на затъмняването. Ще спомена само имената на Христос, Мохамед и Буда, без да се спирам на конкретните им действия – всички ги познавате като добри специалисти, – но там, уви, те се провалиха, ученията им бяха изкривени и както споменах, вместо да осветлят Разума, те доведоха до ужасяващи аномалии в поведението на въпросното същество, което нарича себе си разумен човек.

Въпреки неуспехите и именно заради тях, ние от ИИСУС засилихме нашето наблюдение и изучаване поведението на въпросното същество, но без да му позволим да разбере, че е наблюдавано. Надявахме се да успеем да го изучим и да открием причината за изкривяването в съзнанието му, което го води до затъмняване на разума. Положението на останалите разумни същества, с които планетата Земя изобилства, се влошаваше с всяка изминала година, а в последните 20 години стана нетърпимо. Самата планета настояваше за бърза и безкомпромисна намеса в името на оцеляването на Разума на планетата. Ние за първи път се сблъсквахме с подобно нещо – планета да иска унищожаването . . .

– Тишина, моля за тишина – провикна се председателят сред шумните възгласи в залата, –  нека да свърши докладът и тогава ще можете да зададете въпросите си. Продължете, Саагун.

– За първи път планета искаше унищожаването на разумно същество, което я населява. Знаете, че това е прецедент, влизащ в противоречие с Вселенската Конвенция за Неприкосновеност на Разума във всичките му форми. Но положението наистина бе нетърпимо, въпросното същество бе започнало да унищожава останалите разумни обитатели на планетата, както и самата планета, без дори да осъзнава, че по този начин унищожава и себе си. Тогава разбрахме, че въпросното същество не е рожба на Разума, а на Безумието. Това същество не беше разумно, а безумно. За първи път се сблъсквахме с безумието. Ние като учени предполагахме неговото съществуване само теоретично, но досега никой никъде в рамките на цялата Вселена не е докладвал за друг подобен случай. До момента безумието беше само теоретична постановка. Намесата ни стана абсолютно необходима именно в защита на Разума.

Откритието, че въпросното същество не е разумно, а безумно, ни позволи да действаме в рамките на Конвенцията за Неприкосновеност на Разума. Ние открихме основния признак на безумието, ние успяхме да го идентифицираме и смятаме, че занапред ще сме по-подготвени при среща с безумни същества. Основният признак на безумието е понятието ПАРИ.

– Бихте ли разяснили на чедата на Разума какво представляват парите и как те определят поведението на безумните, за разлика от това на разумните същества във Вселената?

– Парите са основната движеща сила на безумните. Целият им живот се върти в стремеж да се сдобият с тях. Цялата им цивилизация, структурата на обществото им е изградена на базата на парите, самото им общество функционира водено единствено от парите. Ще се опитам да обясня какво представляват парите: те не са чувство, нито мисъл,  нито природен закон, те са изкуствено понятие с различно по форма естествено проявление. Но проявление, което служи единствено и само за придобиване на вещи и на удоволствия.  През различните стадии на развитие на безумието парите са имали различна форма, те са изработвани при строго определени правила от безумците първоначално от злато и сребро, след това като красиво украсени хартийки, а последно бяха приели формата на пластични карти с електронни импулси и дори само на информация носеща се из тяхната информационна мрежа.

Всяко едно свое действие безумците съобразяваха с това дали ще им донесе повече пари. Ако сметнеха, че ще загубят пари, те не предприемаха нищо. Загубата на пари ги ужасяваше и довеждаше до лудост. Всички техни взаимоотношения бяха изградени на базата на парите. Дори и такива проявления на Разума като Любовта и Взаимопомощта бяха изкривени и поставени в зависимост от наличието на парите. Всяко тяхно действие целеше натрупването на повече и повече пари. Това натрупване те наричаха печалба. Те използваха ресурсите на своята планета водени от безумният си стремеж към печалба. Абсолютно никаква целесъобразност, логика или разум не се наблюдаваше в техните действия. Те се съревноваваха помежду си кой ще спечели повече пари, наричайки това конкуренция. Те произвеждаха повече и повече, за да могат да продават по-евтино и по-евтино и така да убият конкуренцията на тези, които не успяваха да поддържат темпа на ускоряване на производството.

За да се развива тяхната цивилизация обаче, бе необходимо парите да бъдат в постоянен недостиг. Така се стимулираше обществото на безумните да работи. Безумните според притежаването на пари се деляха на бедни и богати. Богати бяха тези, които имаха повече пари, а бедни – тези, които се стремяха да забогатеят на всяка цена. Богатите обясняваха на бедните, че е безумно да получават повече пари за труда си защото това затруднявало и спирало растежа на икономиката им. А икономиката е основният стълб на безумната им цивилизация. Богатите обясняваха на бедните, че колкото по-малко пари получават за труда си, толкова повече хора ще искат да ги вземат на работа и по този начин никога няма да останат без работа и винаги ще имат сигурни доходи.

Знам, чеда на Разума, че ви е трудно да разберете логиката, но не забравяйте, че това са безумни, а не разумни същества. Безумните в цялото си съществуване са се старали да укрепват взаимно вярата си в парите в общуването помежду си. Оставено без пари, безумното същество не може да се сдобие с храна и подслон.

– Моля за тишина в името на Разума! Продължете, Саагун.

– Безумците вярват, че парите им позволяват да притежават планетата и нейните ресурси. Те наричат тази вяра частна собственост. Всеки безумец, в зависимост от това с какви пари разполага, притежава различна част от планетата и нейните ресурси – един път под формата на земя и втори път под формата на преработени ресурси. Парите им служат като средство за размяна на тази частна собственост, а тези които, не притежават такава, продават самите себе си, за да могат да се сдобият с пари, с които да си купят необходимото, за да поддържат жалкото си съществуване.

Тези безумци не само избиват останалите живи същества на планетата и унищожават самата планета в името на парите – тяхното безумие не спира до тук. Те се избиват един друг в името на парите, трупането на печалба и частната собственост. Надявам се, че ако някой от вас все още е имал съмнение относно това дали все пак не са притежавали капчица разум, да се е убедил в дълбочината на тяхното безумие.

В името на печалбата и икономическия растеж, както те наричат прогреса, те отравят Въздуха, Водата и Земята, които са основните елементи поддържащи техния живот. Те се самоунищожават поради вярата си в парите – вяра, която сами са създали и от която поради своето безумие не могат да се отърсят.  Искам тук отново да подчертая, че всяка една тяхна дейност е подчинена на стремежа към парите. Образованието, здравеопазването, науката, работата, управлението, взаимопомощта – всяка от тези дейности при тях е подчинена и поставена в зависимост от парите. Всички се стремят да бъдат богати и няма начин в тази система да оцелее Разумът, защото дори и той да се появи някъде там, той става заложник на парите и тяхната функция, той е осъден да се превърне в безумец.

Въпреки всичко, което изложих дотук, ние от ИИСУС таяхме надежда, че ще успеем да им помогнем и да ги излекуваме от тяхното безумие. Ние вярвахме, че ще успеем да ги накараме да осъзнаят, че общуването между тях може да бъде положено на разумна основа, а не на фикцията, която представляват парите. Вярвахме, че ще успеем да ги накараме да разберат, че значимостта на отделния индивид, на която те много държат и която вярват, че могат да оценят и възнаградят единствено с пари, може да бъде възнаградена от чистата благодарност към безкористните действия на този, който допринася за прогреса на обществото. Да повярват, че за да помогнеш на някого да се образова, да се отърси от нищетата и непросветеността,  не са необходими пари, а доброта и съчувствие. Да повярват, че за да работиш не е необходимо да получаваш пари, а е достатъчно чувството, че твоят труд е част от дейността на разума и подпомага неговото съществуване и развитие. Че не е нужно да притежаваш нещо, ако можеш да споделяш всичко.

Ние, чеда на Разума, въпреки всичко изброено дотук, решихме да се опитаме не да ги унищожим, а да ги върнем в пътя на просвещението, като им демонстрираме безумието на тяхната вяра. Ние решихме да им дадем пари – толкова пари, колкото никога не са и сънували. Ние взехме екземпляри от всяка една тяхна парична форма и създадохме огромно количество пари абсолютно идентични с техните, които пръснахме по цялата Земя. Разпръсването продължи една седмица, по строго определени правила които смятам, че няма нужда да разяснявам. Основното е, че ги разпръсвахме само и единствено над населените места. Дебелината на паричната покривка достигна един метър и всички можеха да имат толкова пари, колкото можеха да съберат. Смятахме, че това ще им помогне да осъзнаят безумието на влечението и вярата им в парите. За съжаление сбъркахме. Безумците се избиха и самоунищожиха, което все пак смятам, че е един положителен факт.

Както и предполагахме, в началото настъпи хаос, всички бяха заети да събират пари, спряха да работят. Постепенно осъзнаха, че парите, които имат не са им нужни, защото всички имаха пари. Смятахме, че този момент ще бъде повратен, но не би. Вместо да осъзнаят безсмислието на парите, те се вкопчиха в частната собственост и се втурнаха да я защитават от посегателства. Въпреки, че джобовете им бяха натъпкани с пари, те започнаха да се избиват един друг, защото не знаеха как да получат един от друг необходимите им за съществуване неща, а парите вече бяха загубили своята предишна привлекателност. В опита си да възстановят предишния ред, богатите и правителствата на отделните държави (държавата също е безумно понятие, обединяващо група безумци и противопоставящо го на друга група въз основа главно на говоримия език, на който общуват и на вярванията които изповядват), като решиха, че въпросното явление, а именно парите, които ние изсипвахме над планетата, са следствие на чуждестранни действия, използваха наличния си военен арсенал и атакуваха всички държави, които бяха в обсега на техните оръжия. В крайна сметка безумците взаимно се избиха, а планетата Земя е спасена, въпреки, че ще са й необходими няколко десетки хиляди години, за да се възстанови отново в предишния си блясък.