Правителството на ГЕРБ подава оставка. Борисов: „Готов съм за затвора.“

Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. Това става ясно от интервю на премиера Борисов за водеща българска медия. Ето пълния текст:

– Г-н премиер, смятате ли, че скандалът с продажбата на ЧЕЗ, ще се отрази на вашето управление?

– Скандалът с ЧЕЗ ще сложи край на нашето управление. Правителството на ГЕРБ ще подаде оставка до края на седмицата. В момента обмисляме и водим преговори с различни политически и дипломатически лица, как това да се случи, без да излагаме на риск съществуването на Българската държава.

– Вие сериозно ли . . .?

– Аз винаги говоря сериозно. Мисля, че ГЕРБ попадна в умело заложен капан. Капан заложен ни от ДПС. Когато дойдохме за първи път на власт, беше ясно, че наш основен противник е именно ДПС, ние се заехме да ги разбием и докато го правихме, разкривахме тяхната перфектно разработена система за забогатяване от властта. Когато видяха, че трудно ще ни се противопоставят, ДПС решиха да ни изкушат, да ни покажат как се краде, какви огромни възможности за разграбване на държавата съществуват, особено, когато се ползваш с такава подкрепа, с каквато се ползва ГЕРБ. Те ни показаха възможностите за формално законно и безнаказано забогатяване и ние се изкушихме. Алчността ни заслепи, нашите кадри, нашите апаратчици по места, очакваха все повече и повече доходи, самите ние не виждахме граници в усвояването на огромни суми за лична облага. КТБ бе само прелюдия, към поставянето на всички финансови потоци в България под контрола на ГЕРБ. И сега, самозабравили се, ние ще трябва да платим цената, а ДПС очаква с нетърпение нашия неизбежен крах за да възползва от възможността за реванш. Все още обаче, имаме възможност да спасим България, като направим всичко възможно, властта да не попадне в ръцете на ДПС, те трябва да слязат от българската политическа сцена заедно с нас и заедно с нас да влязат в затвора.

– Нима искате да кажете, че ще влезете в затвора?

– Аз съм готов за затвора, аз искам да вляза в затвора, аз трябва да вляза в затвора, ако искаме българските граждани да не загубят усещането си, че все пак съществува държава, моето влизане в затвора е неизбежно. Разбира се, аз няма да вляза в затвора сам, с мен ще влязат всички, които ме подучиха как се краде, как се облажава от властта, които направиха от мен, от един престъпник с чест -, един алчен, безпринципен и безчестен човек, направиха ме продажник.

– Все пак, няма ли да остави нещо добро управлението на ГЕРБ?

– Нищо, нищо, нищо. Всичко, което започнахме с най-добри намерения, бе опорочено от нашата алчност, всичко бе вкарано в схеми за бързо забогатяване, за източване на държавни и европейски средства. Ние не само, че не успяхме да направим България модерна държава, ние я върнахме сто години назад. Магистралите ни, се рушат. Затрихме БДЖ, когато цяла Европа пътува с влакове. Опропастихме проекта Южен поток, докато лукавата Меркел строи Северен поток 2. Ние разграбихме България, а което не можахме да присвоим, продадохме. Ние продадохме и националните си интереси и сме на крачка да продадем и националната си идентичност. Ние почти убихме България.

– Но как стигнахте до този катарзис?

– Вчера попитах Гинка, дали знае закона на Ом. И тя ми каза, че познаването на законите е работа на нейните адвокати, а ако този закон на Ом пречи на финализирането на сделката, все пак разчита, че ние от ГЕРБ можем да го внесем отново за разглеждане в Парламента и да го променим. Тогава си казах: „Боже, Тато, какво направих?“

КЕВР: „Ние вдигаме цени, политиците вдигат заплати.“

Комисията за енергийно и водно регулиране излезе със специална декларация, във връзка с нарастващото социално недоволство от вдигането цените на електроенергията, газта, водата и парното. Декларацията е адресирана към всички български граждани, ето текста:

„Уважаеми български граждани,

През последните дни към нашата комисия бяха отправени множество обвинения, ние сме сочени едва ли не като основни виновници за бедстващото социално положение на голяма част от вас, което смятаме, че е напълно незаслужено. Ние изпълняваме стриктно задачите, за които сме назначени да отговаряме, затова заявяваме следното:

Ние вече не сме ДКЕВР, тоест държавна комисия, а просто КЕВР т. е. напълно независима от държавата и нейните социални проблеми комисия. Нашата задача не е да съобразяваме цените на енергоносителите и водата с покупателната способност на българина, а с възможностите за постигане на желаната печалба от енергийните и водоснабдителни дружества. Крайно време е българските граждани да разберат, осъзнаят и набият в дебелите си тикви, че няма бизнес дружество, което да може да работи на загуба и да е длъжно да осъществява социална дейност за сметка на собствените си печалби, още повече, когато това дружество е чуждестранен инвеститор, който сме поканили да управлява нашата енергийна или водна система, понеже сме признали, че самите ние сме тъпи и ограничени и нямаме необходимите компетенции да се справим с подобно предизвикателство.

Държим да подчертаем дебело, че ние в нашите изчисления не вземаме предвид нивото на заплащането на труда в страната. Нашата комисия определя и вдига цени, не заплати. Въпреки това, ние като признак на добра воля изчакахме да минат изборите, за да обявим желанията на нашите господари за увеличение на цените. Направихме това, защото като много български граждани повярвахме в предизборните обещания на българските политици за скок в заплащането на труда. В тези обещания повярваха и енергийните и водоснабдителни дружества, които внесоха корекции в исканията си за увеличение на енергоносителите и водата, които корекции са съобразени именно с тези предизборни обещания за увеличение на заплатите. Логиката е, че работещите в тези дружества също ще очакват обещаните от политиците по-високи заплати. Поне 15% от увеличението на цените се дължи именно на тези нелепи предизборни обещания, които тъпите български граждани вече дори не помнят.

Друга част от увеличението на цените се дължи на бързото намаляване броя на клиентите на управляващите комисията дружества. Това е демографски проблем, когато клиентите ти, на малък пазар като нашия, намаляват със стотици хиляди на година, това няма как да бъде компенсирано по друг начин освен с увеличение на цените. Чухме много упреци, че цените на газта били паднали с над 80%, а ние искаме увеличение с над 30%, но никой не казва, че над 500 000 българи са напуснали страната през последните 5 години, а това са изгубени клиенти, тях как да ги компенсираме?

В заключение искаме да кажем на българските граждани, че човечеството е просъществувало стотици хиляди години без електричество и течаща вода, така че няма нищо страшно, ако не могат да си ги позволят. Слава богу слънцето грее еднакво за всички и дъждът пада върху всички, така че без паника и излишни истерии.“

Защитна реч за правото да наричам ДОСТ протурска партия

Реших да се подготвя и да напиша предварително своята защитна реч пред българския съд, за правото да наричам свободно, ясно и на всеослушание Обединение ДОСТ – ПРОТУРСКА партия. Може би някои от читателите са питат, защо защитна реч? Защото г-н Лютви Местан и неговата партия ДОСТ са заплашили със съд всеки, който ги нарече протурска партия. Тази своя заплаха те са отправили сериозно в своя декларация, затова и аз я приемам сериозно:

„Уважаеми български съд

Обръщам се както към Вас, така и към г-н Лютви Местан и неговата протурска партия ДОСТ. Днес съм изправен тук като обвиняем затова, че съм заявил гласно и на всеослушание, че мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия. Признавам се за виновен. Да, аз съм виновен, аз наистина смятам, че ДОСТ е протурска партия и ако трябва да съм точен, не просто протурска, а про – нео – османистка партия, имаща за цел да реализира идеите и амбициите на Турския президент Реджеп Ердоган и неговото най-близко обкръжение, изложени ясно и неприкрито в книгата на Ахмед Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Те искат да разпространят влиянието си върху бившите територии на Османската империя, към които спада и нашата все още свободна държава, Република България.

Няма да се разпростирам пространно върху фактите, които ме карат да мисля, че Обединение ДОСТ е протурска партия, ще спомена само два: 1. Факта, че г-н. Лютви Местан потърси убежище в турското посолство, когато се почувства заплашен (все още неясно от какво и кого), а не при българските правоохранителни органи. 2. Факта на скорошното изявление на турският министър на социалната политика Мехмет Мюезиноглу цитирам:“„За да може процесите и тук, в Турция, и там (в България), да се развиват паралелно, беше създадена организацията Обединение ДОСТ”. За мен, това е достатъчно основание да смятам, че партия ДОСТ е протурска партия и, че тя трябва да бъде забранена.

Това обаче, което най-много ме притеснява, не e толкова същността и генезиса на тази партия, а нейните действия, заради които днес аз съм изправен като обвиняем тук пред вас. Тази партия си позволи да заплашва със съд всеки български гражданин който изразява не просто публично, но на глас своите мисли. Защото преди да кажем нещо, ние сме си го помислили, може би, ако г-н Местан разполагаше с устройство, което чете мисли, днес пред вас щеше да бъде изправен целия български народ. Нима аз нямам право да мисля и да изразявам на глас, публично своите възгледи, своите мисли? Това ли иска г-н Местан да постигне с тази своя заплаха, да насади страх и да ни затвори вътре в самите нас със собствените си мисли. Може би иска да направи подсъдни разговорите за политика на маса, в кафенето, по улиците и на площадите? Ако той смята, че това което мисля за него и за неговата партия не е вярно, мисли ли, че ще промени мисленето ми като ме осъди? Съмнявам се, г-н Местан е умен човек, той знае, че като ме осъдите днес, аз ще продължа да смятам неговата партия за протурска. Неговата цел не е да ме накара да променя мисленето си, не е да ме обори с факти и действия, неговата цел е да ме сплаши, да ме уплаши, да ме страхува, да ме накара да се почувствам така, както той се е чувствал когато е тичал към турското посолство. Той иска да се страхуваме всички българи, които мислим, че партия ДОСТ е протурска партия. Ето затова аз съм длъжен да извикам високо така, че да ме чуят всички – Аз Чергар мисля, че Обединение ДОСТ е ПРОТУРСКА партия. И ако това е подсъдно то  жалко за Свободата не просто на словото, но и на мисълта.

И така г-н Местан, аз смятам, че всеки има право да изразява своето мнение гласно, дори  и то да е погрешно, невярно или неприемливо за някой. Ваш е избора, дали да ме осъдите или да ми докажете, че греша, но уверявам ви, че това не може да стане чрез съда. Вашата партия е ПРОТУРСКА, аз така МИСЛЯ!“

Бизнесът проговори: „Политиците ни натискат да даваме ниски заплати“

Политиците са отговорни за ниското ниво на заплащане на труда в България, това стана ясно след отговор на водещ български бизнесмен, член на Сбирщината на организациите на българските работодатели на въпрос от журналист по време на конференция посветена на икономическото развитие на Република България. Ето пълния текст на отговора:

– Г-н Парилюбов, как бихте коментирали в разгара на предизборната кампания, надпреварата на отделните политически субекти в обещаването на бъдещи високи доходи за населението? Не е тайна за никого, а и вие предполагам няма да отречете, че нивото на заплащане на труда в България е мизерно. Все пак ние сме членове на ЕС, а в момента има държави, които изпробват въвеждането на безусловен базов доход, по-голям от 80% от работните заплати в страната ни. Тоест вече има граждани на съюза, които получават без да работят повече пари, отколкото трудещите се българи и то не само ниско квалифицираните българи, но и голяма част от специалистите. И как така изведнъж става възможно да се увеличават заплати когато идват избори?

– Вие почти сам достигнахте до отговора на въпроса който ми зададохте, а той е, че не бизнесът определя нивото на заплатите в България, а именно политическият елит. То е логично, щом едни партии обещават да вдигат заплати, ако ги изберете, значи имат механизъм да го направят, ако решат. Какъв е този механизъм и защо не са го използвали досега е друг въпрос, върху който мисля, че е добре да се съсредоточим. Честно казано на мен самия ми писна да участвам в тази лицемерна, нечестна и убийствена за България театрална постановка наречена „Преход“, вследствие на която се роди мизерията на българските граждани. Знам и че самите български граждани са наясно с цялата постановка, но никой не смее да каже на глас, че царят е гол, защото може да си изгуби хляба.

Ситуацията е такава: няма бизнес в България, който да не е обвързан с политически структури и да не им се отчита. Така наречените кръгове от фирми не са мит, а реален политически инструмент. Разбирате ме, всяка фирма се отчита на политическите партии, които са на власт в момента, те са тези, които ни принуждават да осигуряваме работниците си на минимални заплати, да държим доходите на това безумно ниско равнище, да не правим инвестиции в модерни скъпо-струващи технологии и т. н. Надали има български работник, който да не знае с коя точно политическа партия е обвързана фирмата в която работи, а има и бизнеси, които са директно притежание на български политици, да не мислите, че при тях положението е розово, те също скубят своите работници колкото могат.

Ако един работодател иска да повиши заплатите, това става единствено и само с позволение на политическата сила на която служи, защото, за да вдигне заплатите на работниците, ще трябва да намали субсидията за партията, а това разбира се не се нрави на политиците. Как те ще издържат своите водещи функционери в структурите си в цялата страна без пари? Същото е и с инвестициите в модернизация на производството или услугите, които даден бизнес предлага, те също се съгласуват с политическите партии, защото тези инвестиции също намалят техния дял от печалбата. Ето затова икономиката ни е в това положение, а хората мизерстват.

Всичко това не е от днес, нека един поне работник да каже, че нещо се променило при управлението на някоя от политическите партии управлявали досега. Която и партия да е била на власт, модела е един и там е цялата приемственост на политическата класа. Щом си на власт, бизнесът е длъжен да ти се отчита. Всичко това с ниските данъци е само декор, за да остават повече пари за преразпределение под масата. Цялата комедия около минималните осигурителни прагове, минималната заплата, минималната пенсия и т.н. е само прах в очите на хората, целта никога не е била те да се повишават съобразно европейските норми. Целият икономически модел в страната се изгражда само съобразно алчността на политиците.

В България няма икономика, има само политика и това скоро ще ни убие, освен ако не намерим сили да променим този модел, но това може да стане само с активното съдействие на работещите български граждани. Те трябва да поискат спазването на трудовото законодателство и да не се страхуват да си търсят правата. Те не трябва да се страхуват от своя работодател, а заедно с него да се изправят срещу политическата мафия. Знаете ли, че именно политиците ни притискат да не осигуряваме работещите на реалните заплати които им даваме, защото така винаги могат да ни лепнат етикета на престъпници пред обществото. Политиците обичат мизерията на народа си, защото тя ги държи на власт и ако искаме да променим този пагубен модел, ще трябва да се съюзим срещу него.

Училището не е място където да умреш

Няма бъдеще държава, на която децата умират в училище.

Родители

Свидетели сме на пореден трагичен инцидент в българско училище и, ако приемем случилото се с мълчание и с тайното облекчение, че това не се е случило с нашето дете, то значи, че ние вече не сме хора и не е чудно, ако децата ни подивяват по-бързо от изхвърлено на улицата куче. Защото училището не е място където да умреш, не е място където да оставиш детето си за да ходиш да слугуваш, докато го чакаш да порасне и да заеме мястото ти. Не мислете, че случилото се не ви засяга, че то не се е случило във вашия клас, във вашето училище, във вашия град, то се е случило във вашата държава. То се е случило там, където би трябвало да се учи как да се живее, а не как да се умре.

Кажете честно, колко често във вашето училище се провеждат родителски срещи и когато се провеждат, ходите ли на тях и обсъждате ли там темите от които се възмущавате вкъщи? Доволни ли сте от образованието, което получават там вашите деца, не от оценките, от образованието? Смятате ли, че знанията и уменията които децата ви получават в училище ги подготвят за бъдещия свят? Познавате ли родителите на съучениците на вашето дете, учителите, директорите, условията в училището? Интересувате ли се въобще или нямате сили за това, достатъчно е само  детето да няма двойки и всичко е наред?

Днес уви, това което преди децата научаваха от улицата, сега го научават в училище. Училището е превърнато в улица по която детето ви да крачи, колкото се може по бързо и ако е късметлия да оцелее. Училището е съвайвър, но без награда, оцеляване по пътя на ада към безпросветния живот на бъдещото поколение. Ако и след този случай си мислите, че децата ви ходят на училище, то значи всичко е загубено. Децата ви не ходят на училище, те ходят на школа по физическо оцеляване, или в най добрия случай в школа по роботика, но роботите са те самите.

Родители,

Ако сте родители, спрете децата си от училище поне за една седмица. Организирайте вие родителска среща, не училището, Вие. И кажете ясно, че не може повече да продължава така. Ако не, то поне не правете повече деца.

Шефът на КНСБ издаде книга: „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“

Шефът на КНСБ отправи поредният си силен удар срещу българските олигарси, той издаде книга със съвети как всеки един работник може да си вдигне със сигурност заплатата. Този удар идва само няколко дни след убийствената инициатива на г-н Пламен Димитров за вдигане на заплатите с послание изпратено с коледна картичка, която инициатива вече носи реални резултати за работниците вслушали се в призива му и намали печалбата на българските олигарси с цели 10%. Книгата на шефа на КНСБ г-н Пламен Димитров носи интригуващото заглавие „7 сигурни начина да си вдигнете заплатата“ и струва само 40 лв. Единственото опасение на автора е, че е възможно българската олигархия да обедини финансовите си ресурси и да изкупи първият тираж на книгата, но ако това се случи, той е решен да я преиздава дотогава, докато книгата не попадне в ръцете на тези за които е предназначена. Именно във връзка с нея ние потърсихме г-н Димитров за кратко интервю:

„- Г-н Димитров, защо решихте да издадете тази книга точно сега на фона на безпрецедентната бежанска криза? Не мислите ли, че момента не е особено подходящ и няма ли опаснсост нейното издаване да остане незабелязано?

– Няма неподходящ момент за искане на увеличение на заплатата има само неподходящи начини. Обществото се мени, икономическите взаимоотношения също търпят промени, за начините на общуване по между ни да не говорим. Именно за това се заех да напиша тази книга, защото старите добре познати инструменти за борба за едно по-високо и справедливо заплащане на труда са морално остарели и неефективни. Днес е безумно да си представим идеята ръководителите на КНСБ да ходим от фабрика на фабрика, от фирма на фирма и първо да агитираме работещите в частния сектор да стават членове на КНСБ, а после да ги убеждаваме, че е настъпил момента за ефективни стачни действия. Тези остарели методи са първо груби и второ плашещи за българският бизнес, те разклащат основите на икономиката и водят до осезаеми загуби за работодателите, което допълнително ги озлобява срещу работника.

От известно време самите работници не виждат в синдикатите инструмент който да им помага реално в борбата за трудовите им права, разстоянието между нас и тях се увеличава, недоверието също, а тази книга има за цел и да ни сближи отново и да възвърне загубените позиции на синдикатите сред работещите. КНСБ вече не е просто организация на озлобени и сломени духом хора, ръководени от безидейни твърдолинейни хрантутници, винаги готови да бъдат купени от работодателите. Ние се превръщаме в генератор на идеи за едни по-добри и справедливи взаимоотношения работник-работодател. Тази книга е само първата стъпка в тази ни насока.

Що се отнася до бежанската криза и дали тя ще ни попречи в разпространението на идеите изложени в книгата, не смятам, че това е реална опасност, защото когато стане въпрос за пари, българинът загърбва всички останали въпроси, а и в момента в България са останали само хора, които не биха могли да се реализират навън и следването на съветите от книгата е единственият им шанс за оцеляване, така че се надявам тя да се харчи добре сред тях. Аз им препоръчвам дори, ако нямат пари да теглят един бърз кредит за да си я купят или да изтрият някое билетче от „Националната лотария“, уверявам ги, че парите ще им се възвърнат многократно. Единственото което ме притеснява е възможността работодателите да обединят своите усилия и да изкупят тиража на книгата, но аз съм решен, ако това се случи, да я преиздавам, дотогава, докато или не стана милиардер, или не попадне в ръцете на всеки един работник, който се чувства неудовлетворен от заплащането на труда си, което отново би ме направило милиардер.“

По надолу даваме в сбит вид, въпросните методики за повишаване на заплатата, които можете да намерите развити в книгата:

1. Винаги ходете половин час по-рано на работа и си тръгвайте полвин час по-късно, това прави добро впечатление на работодателя ви и ако сте постоянни след десет години, той ще ви увеличи заплатата.
2. Ако се налага да оставате извънредно, не се противете, а напротив радвайте се, защото ако оставате извънредно постоянно, след десет години със сигурност шефът ви, ще ви вдигне заплатата.
3. Ако сте млад/а и привлекателен/на изучете дискретно сексуалните навици на вашият шеф, и ако те съответстват на пола ви, направете му недвусмислено дискретно предложение, че сте способни да задоволите неговият сексуален апетит. Уверяваме ви, че този метод дава незабавен резултат, не само относно повишението на заплатата ви, но и на кариерното ви развитие.
4. Ако сте стар и вече не отговаряте на критериите за красота на вашият работодател, то установете с кого от подчинените си той поддържа сексуални контакти и бъдете особено любезен към този човек, правете му всякакви услуги и го ласкайте непрекъснато. Този метод ще даде своят резултат не по-късно от година, стига работодателят ви да не смени сексуалният си партньор.
5. Ако сте стар, но имате красиви деца, които се нуждаят от работа, то опитайте се да ги уредите при вашият работодател, като предварително им дадете да прочетат описанието на третият метод за повишаване на заплатата и ако те успеят да се реализират в спалнята на шефа, то е 100% сигурно, че вашата заплата ще бъде повишена в рамките на половин година.
6. Когато шефът ви обърне внимание, винаги гледайте чинно върховете на своите обувки. Отговаряйте на въпросите му само така, както предполагате, че той би искал да чуе и показвайте, че сте поласкан от вниманието му. С две думи, бъдете раболепни. Този метод е бавен, но сигурен и все някога ще ви вдигнат заплатата.
7. Когато шефът ви има някакъв празник, било то рожден ден, имен ден или нещо друго, винаги му поднасяйте възможно най-скъпият подарък, като му се извинявате, че подаръкът не е достоен за него, но просто не можете да си позволите да му купите по луксозен, заради доходите си. Уверяваме ви, че това също дава така желаният резултат за вдигане на зплатата, не по-късно от пет години от началото на прилагането му.

Разпространиха „Завещанието на Фидел“ – „Изправете се и те ще паднат.“

Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава всички да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:

„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят

Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатът от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.

За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.

Основаха Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“

В Габрово бе основано Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“, съкратено НХД КЗП. Движението е основано с решение на самите основатели, без да се допитват до съда или друга държавна институция. Основателите на движението не са нищо повече от негови членове, самото движение е напълно хоризонтално, без какъвто и да било ръководен или изпълнителен орган. Няма да се правят никакви опити движението да бъде регистрирано по официален път, тъй като това противоречи на самата му идейна същност. Гербът на движението е изправен среден пръст, а девизът, който се използва и като поздрав между членовете и симпатизантите на движението е, „Кур за политиците“.

Всеки български гражданин е свободен да влиза и излиза в движението когато и колкото пъти си поиска. Всеки член на движението може да организира събитие в рамките на движението, като единственото необходимо нещо е то да се проведе под мотото „Кур за политиците“. Задълженията на членовете са по време на акции и събития да носят агитационни и пропагандни материали с изобразени герба на движението и изписано неговото мото. При всеки досег с представители на медиите, членовете на движението са длъжни да започват своето волеизявление с показване на среден пръст и ясно изговаряне на девиза на движението „Кур за политиците“. Всеки член на движението е свободен да говори както от името на цялото движение, така и от свое собствено име.

Друго задължение на членовете на движението, е при провеждане на политическо събитие или такова с участие на политици в тяхното населено място или в близост, да го саботират по всеки възможен начин с освирквания и възгласи „Кур за политиците“, както и да агитират присъстващите там български граждани да се присъединят към националното хоризонтално движение „Кур за политиците“.

Целта на движението е взимането на властта в страната, след което всички политици от 1989г. насам ще бъдат осъдени на доживотен физически обществено полезен труд, личното им имущество ще бъде конфискувано, а бизнесът, ако имат такъв, национализиран. Заплащането на труда им ще бъде в размер на минималната работна заплата, към датата на взимане властта от НХД КЗП. Движението има право да излъчва свои членове за различни държавни длъжности, като изборът става чрез жребий измежду всички желаещи да заемат въпросната длъжност.

Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“ има за крайна цел установяването на демократична диктатура. След вземането на властта, в страната ще бъде въведен диктаторски режим, като диктаторът ще се избира за срок от една година чрез жребий измежду всички, които искат да изпълняват тази висша ръководна длъжност в държавата. След изтичане на мандата, диктаторът няма право да участва в жребия за следващата година. Ако след изтичане на мандата диктаторът откаже да напусне поста си доброволно, всеки гражданин има право да го убие, без да се бои от съдебно преследване. След изтичане на мандата си диктаторът няма право на никаква специална защита или привилегии, той отново става обикновен гражданин.

Фейсбук страница на Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“

Да пътуваме гратис ЗАЕДНО

През последните дни една от основните теми за дискусия, както в медиите така и в лични разговори е поскъпването на билетчето за градски транспорт в София и това е разбираемо, защото поскъпване на услуга с 60%за един ден си е прецедент вероятно и в световен мащаб. Разбира се медиите услужливо на властта и управляващите не спират да излъчват интервюта с примирени граждани, докато в социалните мрежи кипи недоволство, неспособно обаче да роди каквато и да е жизнена форма на протест. Прави впечатление, че така наречените НПО-та също не проявяват иначе напористата си гражданска активност да организират например мятане с яйца и домати по сградата на общинския съвет и Центъра за градска мобилност, но така е, когато си активен гражданин на заплата и по длъжност. Донорите не плащат на активните граждани да защитават социални политики, само икономически и геополитически.

Но да се върнем на основния проблем, а той според мен е как можем ефективно да се противопоставим на подобно нагло държание от страна на взимащите решения които касаят всички жители на столицата и нейните гости. Всъщност възможности има, необходимо е обаче те да се обсъждат и прилагат извън социалните мрежи. Самите социални мрежи създадоха илюзията, че е възможно благодарение на тях цялото общество да рееагира едновременно и масово на даден наболял проблем. Това обаче не е точно така, защото самият съвременен начин на живот е изключително забързан и възможността множество хора да се съберат заедно на едно място за да изразят своето недовлство или мнение по даден проблем е почти неосъществима. Затова и по протести виждаме едни и същи лица от едни и същи НПО-та, за които това е професия с която си изкарват хляба.

Този факт, а именно невъзможността масово изведнъж да се организираме и да изразим своето недоволство, обезкуражава мнозина и дори ги озлобява срещу останалите граждани, убива в тях всяка надежда, че нещо може да се промени и това се случва за всеки един повод за недоволство, а не само заради цената на билета. Този факт, възможността чрез социалните мрежи да виждаме масовото недоволство от една страна и липсата на действие в реалния свят от друга, води до краен негативизъм, отмаяние и озлобление не само към управляващите, но и едни към други.

Как можем да променим това? Като използваме социалните мрежи не толкова за организация, колкото за обмяна и разпространение на идеи как да се борим с решенията на управляващите които не одобряваме или срещу които сме твърдо против. Като не очакваме спонтанно масово изразяване на недоволство в мероприятия организирани през социалните мрежи, а наблегнем на местна самоорганизация, по местоживеене, по месторабота, приятелски кръгове и клубове по интереси и така нататък.

Най-важното, което трябва да знаем и да разберем, е че само ефективния протест, протеста воден с реални действия, даващи своите моментални и реални последствия е този, който може да промени нещата и да направи борбата ни реална, истинска и жива, да я направи ефективна и резултатна. Затова вместо да очаквате масово събиране на площада с викане на „У-у-у-у“ и „Оставка“ и свирене със свирки, вдигане на плакати други такива методи за канализиране на натрупаната отрицателна енергия в обществото, то огледайте се съберете се десет , двайсет и въобще колкото можете човека и действайте ЗАЕДНО.

Аз също бих искал, като форма на протест, три дни никой да не ходи на работа, защото градския транспорт е създаден именно за това, да способства хората по-лесно да стигат до работните си места, където да работят образувайки БВП на страната, но уви, си давам ясна сметка, че това е просто една наивна мечта при сегашното състояние на нещата. Не така седят нещата обаче с възможността множество малки групи да се организират и да изразят ефективно своя протест по различно време на различни места , по различен начин. Защо например всички колеги които отивате заедно на работа да не си поръчате по една тениска с надпис „Аз пътувам гратис“ или „Протест срещу по-високите цени на билета“ и да пътувате ЗАЕДНО гратис в градския транспорт. Повярвайте ми, дори една такава група да се появи, тя би могла да предизвика верижна реакция. Защо, ако искате наистина ефективно да се противопоставите на наглото увеличение на центата на билета, защо да не се съберете приятели да си изрежете по 10, 20 картончета с размерите на билетчето, да си купите по едно моментно лепило и да не минете всички спирки на метрото, като пъхнете картончето намазано с моментно лепило в апартите за таксуване. Същото може да се случи и с перфораторите по автобусните и трамвайните лини, важно е ефекта да е реален. Така ще блокирате системата за самотаксуване.  Важното е да извършвате своите действия убедени, че сте прави и най-важното, да го правите ЗАЕДНО, дори да е на малки групи. Дори и нищо да не направите от изброените по горе неща, а само да пътувате гратис, правете го ЗАЕДНО.

И накрая, един последен съвет, не влизайте по никакъв начин във физическа саморазправа с контрольори или служители на властта. Те са роби на системата, която иска да ви подчини и всяка саморазрправа с тях само ви изтощава. Вашата цел е да разстроите системата. Търсете начини и го правете заедно.

Министър Москов: „Е-тата са безвредни здравословни натурални хранителни добавки“

След продължителни опити, най-накрая успяхме да се свържем с министъра на здравеопазването на Република България г-н Петър Москов и да му зададем няколко въпроса, които смятаме, че живо интересуват българските граждани, свързани с качеството на храните в държавата:

– Г-н министър, преди извастно време учен от БАН излезе с публикация въз основа на свое изследване, че огромна част от така- наречените Е-та, които се съдържат в храните, не са безобидни , а причиняват тежки заболявания, преобладаващо онкологични. Какви мерки взе вашето министерство във връзка с тези обезпокоителни данни?

– Аз мислех, че ще се занимаваме със сериозни теми, предвид вашата настойчивост да се срещнете с мен, а вие ме питате някакви въпроси, граничещи с теория на конспирацията, но ще ви отговоря – Никави, никави мерки няма да вземе нашето министерство и правителството също, във връзка с тези псевдо-научни публикации и изследвания на един леко изперкал, жаден за евтина слава учен, който най-безотговорно си играе със страховете на хората. Аз искам да попитам: „Кой назначи този учен в БАН и Кой му плаща заплатата? “ и искам да питам още: „Кога прокуратурата ще се самосезира по този случай и ще подведе този „учен“ под отговорносх, за нанесени огромни морални щети на гражданите и хранително-вкусовата промишленост, че и на българската наука и държава.

Въобще този алхимик, нанесе такъв сериозен удар върху имиджа на българската наука, че вече надали някъде ще ни взимат на сериозно, добре че БАН реагира бързо и се разграничи от неговите гаражни изследвания. Аз доколкото разбрах, тези изследвания са финансирани по някаква европейска- програма и сеге на всичкото отгоре, има реална опасност заради това псевдо-научно изследване да спре финансирането на българската наука изцяло. Кой ще понесе отговорност за това? Ето част от въпросите, които трябва да ми зададете. А вие ме питате, какви мерки ще предприема – ще върна Дянков, да затвори БАН.

 – Но все пак, това изследване е показало, че редица консерванти, оцветители, ароматизатори и т.н. са изключително вредни за човешкото здраве. Няма ли да ги забраните?

– Ама моля ви се, престанете да разпространявате тези глупости. Отдавна никой не е нанасял толкова сериозен удар върху трезвомислещите хора. Е-тата не са вредни.  Е-тата са здравословни, полезни , натурални био-продукти, добити по химичен път. Те са доказателство за величието на науката, което този така-наречен нучен се опитва да унищожи. Е-тата са символ на превъзходството на човешкият гений над майката природа, защото ние сме направили от същите градивни елементи с които тя разполага, неща които тя не е могла и никога не би могла да направи. Разбирате ли ме, за какво говоря?

– Не!!!

– Е как ще ме разберете, като не се отличавате по нищо от този псевдо-учен. И вие сте един псевдо-журналист. Губите ми времето да ви обяснявам елементарни неща. Въпреки, че е широко разпространено мнението, че Е-тата вдредят на човешкото здраве, всички знаят, че това не е вярно, не е доказано по-никакъв начин и няма никакви данни да има каквато и да е връзка, между онокологичните и каквито и да било други заболявания и добавянето на Е-тата в храните.  Както казах по-горе Е-тата са постижения на човешкият гений и доказателство за неговото превъзходство над природата, защото ние за 50 години сме направили храните по-цветни, по-вкусни и по-питателни, отколкото природата е успяла за милиарди години еволюция. И то, като сме използвали същите градивни елементи, които е използвала и тя. Защото в крайна сметка вкичко е химия, физика и елементарни частици и всичко което съществува е изградено от елементарни химични елементи и частици свързани по различен начин. И ние хората, които сме създали Е-тата сме използвали същите съставни части, които е използвала и природата, но сме ги свързали по-умно.

Аз например вкъщи, съм заредил шкафовете си само с концентрирани Е-та и каквато и храна да консумираме, я поливаме обилно с тях и пращим от здраве. Така че, заявявам смело и безотговорно, че Е-тата са безвредни, натурални, здравословни, био-продукти добити по химичен пъти и нямам никакво намерение, нито като министър, нито като обикновен човек да взема каквито и да е мерки срещу тяхното използване в храните, даже напротив бих кандидатствал по европейска програма, която да финансира една кампания за тяхното популяризиране сред широките слоеве на населението.

– Тогава откъде според вас идва цялото това негативно говорене спрямо тези натурални Е-та?

– Ето един хубав въпрос, благодаря ви. Откъде идва – идва от едни побъркани хора, които виждат навсякъде около себе си конспирации. От хора, които ненавиждат постиженията на цивилизацията и мечтаят да върнат българските граждани в пещерите. Това са разни селяни, които са свикнали да продават своята нехигиенична продукция по магистралите на премиера, като я рекламират като биологично чиста и натурална, а всъщност това е една морално остаряла храна. Как да сравняваме кратофа – с чипса обогатен с различни видове аромати или домата с кетчупа? Тези хора се ужасяват, че ще останат без препитание, че никой няма да иска техния стар модел храна и те ще трябва да си потърсят друга работа или да се изхранват със собствената си продукция. Аз не се съмнявам, че именно такива индивиди, радетели за така нареченото био-земеделие, са спонсорирали това псевдо-изследване и са платили на този псевдо-учен за да размъти здравия разум на българския гражданин. Това са същите хора, които надигат глас срещу ГМО и шистовия газ. Това са неандерталците на съвременният свят.

– Сега наистина ви разбрах, г-н министър и съм възхитен от вашата логика и бистър ум, който е успял да не се поддаде на подобни зловредни внушения. Ще ми разрешите ли един последен въпрос?

– Разбира се, аз съм демократ – питатйте спокойно. Виждам, че във вас има надежда да се превърнете в един нормален вярващ в нашите управленски умения гражданин.

– Последно искам да ви питам, къде са съсредоточени усилията на вашето министерство на Здравеопазването в опазването здравето на българските граждани, къде се крият най-големите рискове за нашето здраве?

–  Сега пак ще се наложи да ви обяснявам, защото и тука явно сте изпаднали в заблуждение. Въпросът за здравето на българските граждани и за това къде са най-големите рискове за него, въобще не ме интересува. Ние сме министерство на Здравеопазването, защото опазваме системата на Здравеопазването в България, а не здравето на хората. Та нали, ако хората са здрави, няма да има аптеки, болници, санаториуми, цялата система ще рухне, а с нея и моето министерство и тогава аз какво ще работя? За нас е най-добре, всички граждани да са хронично-болни, а ако са сериозно болни, то лечението да е скъпо, за да има по-големи печалби, които да отиват за поддържането на системата на Здравеопазването. Моята работа е да насочвам паричните потоци в системата, така че парите да не се разпиляват в множество ръце, а да отиват в няколко точно определени портфейла, които после да ми се отблагодаряват лично. В последно време се налага, а и за напред, доколкото виждам, ще се налага да провеждаме сериозни политики в управлението на смъртността, така че да можем да поддържаме функционираща социалната и пенсионната системи.

– Благодаря ви за изчерпателните отговори.

– Няма защо. Ето ще ви подаря един ваучер за 20% намаление при лечение на онкологично заболавяне, можете да го разиграете като томбола във вашето интернет издание. Нашето министерство, сега тепърва започва да издава такива ваучери, това е нова политика, с която смятаме да спечелим следващите избори.

Поглед в бъдещето: Протест с изместен център

В последните месеци все по-остро се чувства нуждата от нов масов протест, който да даде израз на натрупалото се в обществото недоволство. За съжаление пораженията, които нанесе върху понятието протест поведението на различни финансирани от външни фактори групи, доведоха нещата до там, че много хора изгубиха вяра в силата и възможностите какъвто и да е протест да предизвика някаква друга промяна, освен промяна на лицата които ни управляват. Най-важното, което всички разбрахме е, че протеста не трябва да се ползва като инструмент по пътя към властта, а като инструмент по пътя към собственото ни достойнство. Ако се откажем от възможността да протестираме, ние се отказваме от единствения възможен начин, да отправим предупреждение към управляващия елит, преди да се е стигнало до крайни форми на насилие.

Протестът който е назрял в обществото не е на политическа основа и не цели смяната на една управляваща клика с друга, той е протест на обществото срещу така-наречения управляващ елит в държавата и целта му е да промени начина по който функционира цялата система на държавната машина. Трудността в реализирането на подобен масов протест се състои в това, че той трябва да получи тласък от група или групи хора, които не са свързани и финансирани нито от чуждестранни фондации, нито от политически или бизнес групировки. Тези групи хора, могат да възникнат както във виртуалното пространство на социалните мрежи, така и в реалното пространство на самоорганизирали се различни социални центрове за обмяна на идеи, задължително е обаче те да имат реален физически облик. Най-важното качество което тези групи трябва да притежават е, техните членове да са изпитали на гърба си това срещу което ще се борят, а именно огромната несправедливост породена от задълбочаващото се неравенство.

За всички вече е ясно, че независимо коя партия е на власт, политиката спрямо управляваната част от обществото е една и съща и води до задълбочаване на неравенството между управляващ елит и управлявани. Под уплавляващ елит разбирам не само политици, но и банкери, и  едрия бизнес. Ако се вгледате внимателно ще видите, че всички те са обединени в своите организации и работят активно в защита и реализация на своите интереси. Сега погледнете към себе си и към своите близки и познати и кажете, коя е вашата организация, която защитава вашите интереси – няма такава. Вие сте оставили вашите интереси да бъдат „защитавани“ от всички тези, които изброих по-горе, така че не се учудвайте на положението в което сте изпаднали. Докато тяхната пропаганда работи усилено в проповядването на индивидуализма сред управляваното общество, в своите редици те са обединени в различни работодателски, индустриални, бизнес и политически формации – коя е вашата формация?

Най-силния коз в ръцете на управляващия елит е факта, че той е окупирал всички власти в държавата, а от там и самата държава, като същевременно насажда в съзнанието на управляваните идеята, че без тях, управляващите,  държавата ще рухне. За едно общество, на което всичко друго освен националната му принадлежност е отнето, идеята, че държавата ще се срути е наистина плашеща и затова, когато традиционно протестира в до болка познатия ни към момента начин, по площади и пред държавни институции, то бърза да замени едни управляващи с други, като се надява новите да са по-добри от старите. Е, убедихме се, че този модел на протест не работи в наша полза, а обслужва единствено интереси на различни клики в управляващия  елит. Протестът срещу държавни институции, аз наричам – протест в центъра. Време е да изместим центъра.

Време е за протест с изместен център. Целия управляващ елит, политици, едър бизнес и банкери, въпреки усиленото симулиране на някакви противоборства в публичното пространство, живеят заедно в свои квартали и затворени комплекси. Също както братята роми, те са се събрали, но са образували гета на богатите и не желаят да се интегрират с обществото, да заживеят с неговите болки и проблеми. Издигнали са огромни дувари и са се обградили с тежка охрана, и многобройни камери, които да им гарантират, че няма да се сблъскат в своите имения с някой член от управляваното общество. Те желаят да живеят спокойно и в охлоство, далеч от нашите проблеми, гарантирайки си това спокойствие и охолство с инструментите на държавната машина, която са окупирали.

Смятам, че вече на всички е ясно, къде трябва да бъде изместен новия център на протестите – там, където живее управляващия елит. Жителите на всяко населено място знаят къде живеят техните богати управници, там ще бъде следващия масов протест – пред оградите на резиденциите в Бояна, Драгалевци, Княжево, Бистрица и дома на премиера в Банкя. Нека щом са издигнали тези огради, за да ги пазят от грозотата на света който те са създали с действията си; Нека щом са си построили крепости които да ги пазят от управляваните – нека се почувстват обсадени.

Сега ще попитате – Кой ще го организира? Вие, вашите приятели, познати, колеги. Съберете се, дискутирайте идеята във и извън социалните мрежи. Отбележете на картата на вашия град, къде живеят вашите феодали. Обходете предварително маршрута около именията на местния елит и се запознайте с особеностите на терена. Агитирайте усилено, направете дори едно първоначално пробно по-малобройно шествие по набелязания маршрут, заснемете го и го пуснете в социалните мрежи. Сигурен съм, че сблъсъкът предстои. Предстоят протестите с изместен център.

Отворено писмо на Чергар до Сергей Станишев. Защо не си социалист.

Г-н Станишев

Покрай отвореното писмо на олигарха Иво Прокопиев, което знам, че няма да ви трогне, а дори ще бъде размятано, като доказателство за „борбата“ ви с олигарсите, реших и аз да ви напиша едно писмо, което също съм убеден, че няма да ви трогне, но се надявам, да накара тези, които смятат да гласуват за вас, да размислят. Въпреки, че имахте наглостта да издадете книжка със заглавие „Защото сме социалисти“, аз ще ти кажа – на теб и на тези, които ме четат, – защо  НЕ си социалист. А най-доброто приложение на книжката ти, е да се раздаде на пенсионерите като енергийни помощи да си разпалват печките, или да я закачат в кенефа, където след като прочетат някоя страница от нея, да я откъснат и да си избършат задника.

Та, защо не си социалист и ти, и тези, дето си ги събрал около теб. Случвало се е няколко пъти да те виждам на живо, държиш се изкуствено, толкова изкуствено, че ти личи и без да си отваряш устата. Веднъж се разминахме в подлеза на президентството, а ти вървеше така, все едно освен теб никой друг не съществува на света – вирнал глава, високомерно, без да хвърлиш дори бегъл поглед върху тези, които се намираха с тебе там. Личеше си твоята надменност, как се мислиш за нещо повече от заобикалящите, защото по това време ти бе премиер. Охраната ти бе доста небрежна, този дето вървеше след теб си гледаше нещо в телефона, та си помислих за миг, дали да не ти плесна един шамар зад врата и да ти фръкнат очилцата, че да слезеш на земята, но си помислих за човека, какво го чака след такова изпълнение, а и той храни семейство, и се отказах. Ако беше социалист, погледът ти нямаше да е над другите, а щеше да търсиш очите на всеки един човек, за да видиш света така, както го вижда той, да усетиш болката или радостта му, да разбереш какво го мъчи и да се попиташ защо и какво можеш да направиш, за да му помогнеш.

Ти не си социалист, защото нямаш и един ден трудов стаж в редиците на пролетариата и единствените ти познания за проблемите му, са заучените кухи политически фрази. Ти не си изпитвал нито глада, нито мизерията, нито дилемата дали да си купиш храна или лекарства, нито си се тюхкал как да си платиш сметките – все неща, с които електоратът, когото претендираш, че представляваш, се сблъсква всеки ден. Ти не си социалист, защото си женен за жена, чиито първи мъж, банкерът Венцислав Йосифов, чрез своята Първа частна банка, обра стотици хиляди българи, а тя не пада по-далеч от него. Защото в твоята партия, има повече капиталисти, отколкото във всички десни партии взети заедно. Колцина от висшия ешалон на БСП са без собствен бизнес? Защото използвате Маркс, който е бил профсъюзен деец и – за разлика от вас – се е сблъсквал лице в лице с нищетата, само за да стъпите върху трудовете му и да протегнете от там алчните си ръце, към властта и парите.

Ти не си социалист, защото си приятел с Делян Пеевски, човек, който ходи с охрана, на която може да завиди и израелският президент, и защото се опита да ме убедиш, че този човек бил преживял катарзис. Ще го питаш ли и после да ми кажеш, от кого се пази? Кой го заплашва? Защото сте побратими в името на властта с най-мафиотската партия в България, каквато е ДПС, които най-нагло обясниха на българския народ, колко е нормално да има обръчи от фирми, ползващи политически чадър, вместо да са подчинени на държавното законодателство.

Защото, аз работя за олигарх, който редовно, когато има избори, прави специални партиди от своята продукция, предназначени за вашите предизборни кампании, на БСП и ДПС, и редовно е посещаван от ваши депутати. Да, той е част от вашите обръчи и за него закони няма, както и за работниците му, нищо, че сме социалисти – и вие, и той, и ние. Именно защото е „социалист“, той погазва безнаказано правата на трудещите се в бизнеса му хора и го прави, вече поне 15 години, откакто го познавам. Не знам колко пари му поискахте за настоящата си предизборна кампания, но за да ти ги осигури, ни изстисква най-безмилостно и по празниците не почивахме, дори и на 1-ви май, нищо че сме социалисти.

Ти не си социалист, защото когато аз бях дете, можех с 20 стотинки да се наям на училищната лавка с току що опечени закуски, а днес по време на управлението на твоята партия, синът ми плаща 2.50 за купон в стола и му сервират боклуци, а на лавката продават цялата менделеева таблица безнаказано, нищо че е забранено. Защото ти, който нямаш и един ден трудов стаж, се хвалиш, че си дал по 20 лв на хора с по над 40 години трудов стаж.

Сигурно ще кажеш – да, ама другите! Другите не ме интересуват, те не се пишат социалисти, ти си този, който злоупотребява с тази идеология в името на собственото си благоденствие. И все пак, от уважение ти говоря на ти, защото нали другарите си говорят на ти, но съм сигурен, че си го приел като обида и това е още едно доказателство, че не си социалист. Ето, заради всичко това ти не си социалист и никога няма да те припозная като такъв, а заради такива като тебе и аз не съм социалист, а анархист.

                                                                                                   Чергар.

Подкрепете блога:

Ходил ми Станишко

Ходил ми е, ходил ми Станишко леле,
къде одил и Местан е водил, леле
и Местан е водил.

Да събират, двамата пари леле
да събират, избори че идат, леле
избори че идат.

Олигарси, мале пари имат леле,
Олигарси, пари че им дадат, леле
пари че им дадат.

Олигарси, мале пари дават леле
Олигарси, избори решават, леле
избори решават.

Със жълтици, закони купуват леле
Със жълтици, закони диктуват, леле
закони диктуват.

Че на тях тез, закони им служат леле,
но за тях тез, закони не важат, леле
закони не важат.

Сал за тези, дето им гласуват леле,
сал за тези, дето ги избират, леле
дето ги избират.

Кой гласува, ръка им целува леле,
кой гласува, той им и робува, леле
той им и робува.

Песента е по истински случай от началото на 21 век. Изпълнява се с мелодията на народната песен „Кате, кате“

Подкрепете блога:

Трудов кодекс на работника анархист

Общи положения

Чл.1 Този кодекс урежда трудовите отношения между работника и работодателя, в случаите, когато работодателя не спазва трудовото законодателство на страната, погазва достойнството и чувството за чест на работника, както и в случаите когато подлага работника на системен тормоз и психологически стрес.

Чл.2 Работодателите упоменати в Чл.1 се считат за работодатели поставени извън закона и като такива попадат директно под силата на настоящия трудов кодекс на работника анархист.

Чл.3  Счита се, че работодателите упоменати в Чл.1 доброволно са се отказали от защитата на действащите в страната закони с акта на неспазването им и нямат право да се позовават на тях и тяхното действие.

Чл.4 Всеки работник, работещ за работодател от вида упоменат в Чл.1 има право да се смята за работник анархист и може да прилага настоящият кодекс в пълната му сила.

Чл.5 Всеки работник анархист, преди да пристъпи към прилагането на настоящият кодекс, трябва да се позове на правата си гарантирани му от законодателството на страната освен в случаите, когато прецени, че това не би имало смисъл.

Същинска част

Чл.1 Ако работодателят не ви осигурява на пълното трудово възнаграждение което получавате, работникът анархист има пълното право да го краде, по начини и в количества съобразени със собствената му преценка и чувство за справедливост.

Чл.2 Ако работодателят злоупотребява с продължителността на работното време, работникът анархист е длъжен да полага минимум усилия и знания, и да произвежда максимум некачествена продукция.

Чл.3 Ако работодателят ви подлага на системен психически тормоз, работникът анархист е длъжен:

  (1) Да го псува  до девето коляно по съребрена линия, като изиска от работодателя актуален списък на роднините.

  (2) Да го заплюе директно в лицето, с най-мазната храчка, която слюнчените му жлези са способни да отделят.

  (3) Да го кълне в присъствието на целият трудов колектив и на самият работодател.

  (4) Да състави некролог на работодателя в свободен текст и го разлепи из работните  и офис помещения, така че информацията да бъде достъпна за всички, включително и за работодателя.

Чл.4 Ако работодателят, вместо да говори нормално с вас, ви крещи, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да му запуши устата с подръчни средства, а при липсата на такива се позволява употребата на физическа сила.

 (2) Да се обърне към държавните институции с молба за освидетелстване на работодателя, както и да са свърже с най-близкият психо-диспансер за оказване на бърза помощ. Ако такъв няма в непосредствена близост, тогава е длъжен да отскочи до най-близката аптека, откъдето да закупи някакви успокоителни медикаменти, които по доброволен или насилствен път да бъдат приети от въпросният работодател. Сумата за закупуване на медикаментите се възстановява от работодателя в троен размер.

Чл.5 Ако работодателят забавя или отказва да заплати възнаграждения за положения от вас труд, работникът анархист е длъжен:

 (1) Да събере сумата, чрез самостоятелна продажба на продукция, а ако продукцията е невеществена или трудно продаваема, чрез продажба на оборудване принадлежащо на работодателя.

(2) В знак на подсещане, да запали колата на работодателя, а ако това не помогне и дома му.

(3) В случай, че събирането на дължимите заплати се окаже невъзможно по алинеи 1-ва и 2-ра, работникът анархист може да отвлече работодателя и да поиска откуп в размер десет пъти по-голям от дължимата за заплати сума или да го продаде за органи.

Чл.6 В случай на упражняване на физическо насилие върху работника от страна на самият работодател, на неговата охрана или други негови приближени лица действащи по негова поръчка, работникът анархист е длъжен:

(1) Да пази своето физическо здраве с цената на живота на работодателя или на приближените му действащи по негова поръчка.

(2) При възможност да използва в своя защита всички инструменти и приспособления с подходяща тежест и форма, или взривни, пожароопасни и отровни смеси до които има достъп.

(3) При достатъчно умения да пребие работодателят си възможно най-брутално и да го остави в безпомощно състояние до пълното изтичане на кръвта му, като след това уведоми най-близката погребална агенция.

(4) Ако работникът анархист не е в състояние да се защити съобразно, алинеи 1,2 и 3, то тогава е длъжен:

  а) Да унищожи възможно най-голяма част от продукцията и, или оборудването принадлежащо на работодателя.

  б) Да унищожи всички енергозахранващи работното му място (фабрика, офис и др.) съоръжения

  в) Да унищожи всички водоснабдяващи работното му място съоръжения

  г) Да унищожи всяко лично, движимо или недвижимо имущество на работодателя, до което успее да се добере.

Заключителни разпоредби

Чл.1 Във всички останали случаи на злоупотреба с работодателско положение, неспазване на трудовото законодателство и уронване честта и достойнството на работника от страна на работодателя, на работника анархист се дава правото да постъпи както намери за целесъобразно.

Чл.2 Работникът анархист не е длъжен да спазва съвестно, каквито и да е разпоредби идващи от работодател, упоменат в Чл.1 от Общите положения.

Чл.3 Работникът анархист е длъжен да осведомява обществото за работодатели, упоменати в Чл.1 от Общите положения, чрез всякакви информационни канали, така че информацията да стигне до най-широк кръг от обществото.

Чл.4 Работниците анархисти са длъжни да се съюзяват по-между си, с цел прилагането Същинската част на трудовия кодекс.

Подкрепете блога

Референдум, независимост, смърт, описани в десет стъпки.

Вие не сте доволен от обкръжаващата ви реалност, от държавата, от хората, от живота, който живеете и желаете да промените това. Чувствате се неразбран, отблъснат и натикан в миша дупка без възможност да се противопоставите на наложените ви от обществото, медиите и държавните органи норми, регулации и закони. За пореден път е посегнато върху вашето имущество, семейна чест и трудови права. Решавате, че трябва да предприемете някакви стъпки и да вземете нещата в свои ръце:

Първо – Правите референдум в собствения си дом с въпрос към живеещите в него дали да обявите независимост в рамките на собствеността си и да въведете там собствените си разбирания за живота, справедливостта и морала.

Второ- Печелите референдума и обявявате независимост. От този миг вашият дом е вашата крепост.

Трето – Първоначално комшиите, а след това и държавните органи не се съобразяват с вашата независимост и отказват да признаят правото ви на лични закони и правила. Съобразно това вие се въоръжавате и заявявате с писмени ноти до всички, които не се съобразяват с обявената от вас независимост, че сте готов да я браните с цената на вашият и техните животи.

Четвърто – Държавната машина се задейства и ви обявява за луд, психопат, който не съзнава какво върши. Вашият референдум е обявен за неконституционен, а независимостта ви за незаконна.

Пето- Всички държавни органи, от които някога сте имали нужда за защита, подпомагане и внимание, но които никога не са обръщали внимание на вашите нужди и единственото което са правили е да ви вземат парите под формата на данъци, се задействат и започват да работя изключително бързо срещу вас и вашата независимост.

Шесто – Сблъсък на живот и смърт. Изстрели, кръв и трупове. Вероятно и вашия.

Седмо – Вашата съдба става център на медийно внимание. Кръвта ви и тази на жертвите е по всички радио, телевизионни и интернет медии.

Осмо – Благодарение на вас хора, които не са имали възможност да се изявят по медиите го правят, ръсейки съвети и укори. Ако бяхте жив, щяхте да се учудите колко много хора са наясно с живота ви и причините довели до обявената от вас независимост.

Девето – Крайното заключение на всички е, че подобни на вашата проява занапред не трябва да се допускат и всички недоволни от държавата, обществото и реалностите в които живеят, трябва да се освидетелстват, вкарат в диспансер и натъпчат с хапчета преди да са обявили независимост.

Десето – Държавата се успокоява. Вие сте единичен случай и средно-статистически погледнато няма за какво обществото да се безпокои. На третия ден имаме новина за новата любовна афера на една от многото ВИП персони и живота потича по мед и масло.

Единадесето – Всичко се повтаря, но с друг главен герой.

Как да протестираме в съвременното общество

В съвременното забързано общество, е все по-трудно хората да се обединят около някаква кауза и да излязат на улицата на митинг или протест. Това от една страна се дължи на раздробеността на обществото на различни групи и прослойки, а от друга на остарелите форми за протест, които се използват от съвременните организатори. Обикновено протести се организират срещу определени действия на държавата, като се има в предвид, че държавните институции са тези които определят бъдещето и посоките на развитие на дадена държава. За целта организаторите се стремят да съберат голяма група от хора, която да струпат пред съответната държавна институция, където всички вкупом скандират различни лозунги и поставят някакви искания. Държавата в лицето на народните избраници и институциите които я представляват, от своя страна използва правото си да употребява сила и струпва на същото място солидно количество полицейски части, които да защитят нейните официални представители от гнева на протестиращите. Обикновено, при тези протести се стига до сблъсъци, които в някои случаи са  предизвикани от провокатори сред протестиращите, а в други от самите протестиращи. Това се използва от държавните институции да представят протестиращите, като разпасана банда вагабонти целящи анархия, чрез излъчване на сблъсъците по масмедиите и спуснатия съответно от държавата коментар на случилото се. По този начин, исканията на протестиращите остават на заден план, дори и сред тях да има добре аргументирани и полезни за обществото идеи. Този начин на анти-пропаганда използван от държавната машина, води и до намаляването поддръжниците на съответната кауза или искания издигнати от протестиращите.

Има ли начин, протестиращите да се справят с това и да направят протестите си масови и недостъпни за провокатори? За да сполучат да увеличат подкрепата за себе си, днешните протестиращи, трябва да съсредоточат своите действия, върху организирането на ефективна пропагандна кампания и използването на съвременните начини за масова комуникация. Какво включва това:

1.Съсредоточаване на усилията на протестиращите да разпространяват своите идеи чрез социалните мрежи. Избягвайте всякакъв диалог с официалните медийни партньори на държавата, вестници, телевизии, радио. Не гостувайте в ток-шоута и други подобни програми използвани за развлечение на обществото, това веднага удря върху сериозността на подетата от вас инициатива. Вие сами заснемайте протестите си, обработвайте снимковия и видео материал, изгответе собствен коментар към него и го публикувайте в интернет мрежите за социално общуване. Така може да сте сигурни, че ще бъде показана ясно вашата гледна точка, вашите действия няма да бъдат изкривени и тълкувани по неудобен за вас начин.

2.Изгответе си набор от агитационни и пропагандни материали, които да са издържани естетически и да излъчват еднозначно отправеното от вас послание. Създайте си собствено лого, емблема или символ, чрез който да бъдете лесно разпознаваеми. Измислете си кратък девиз, мото или призив, чрез който да изразявате ясно сърцевината на своите искания. Стремете се изготвените от вас документи излагащи вашите искания и програма, да са възможно най-кратки точни и ясни. Влизайте в диалог с всеки който коментира вашата кауза в социалните мрежи, за целта обаче е нужно да сте достатъчно добре подготвен да отговаряте на провокативни въпроси и да умеете да се изразявате ясно. Не използвайте обидни квалификации, по адрес на този с който спорите, това издава вашето безсилие да се аргументирате логично. Насилието не е аргумент

3. Избягвайте всякакви сблъсъци с органите на реда. Това ви поставя в опасност да бъдете заклеймени като закононарушители. За целта организирайте вашите прояви на малки групи и с малка продължителност. Пример за това са набралите популярност напоследък флашмобове. Във всяка група, трябва да има поне един или двама, които да заснемат организираната от вас, протестна или пропагандна проява, за да може по-късно тя да бъде качена в интернет. Тези светкавични, краткотрайни прояви,ако са добре подготвени елиминират опасността от евентуални сблъсъци с органите на реда. Продължителността на една такава проява не трябва да надвишава 5 минути. Ако имате възможност оттренирайте предварително проявата която подготвяте. Трябва да осъзнаете, че агитацията която упражнявате с тези прояви не се проявява веднага на мястото, което сте избрали за нея, а в последствие с популяризирането на извършеното от вас действие в интернет.

4.Трябва да разберете, че за да постигнете успех не е е нужно да накарате държавната машина да действа по искания от вас начин, тя е тромава и бавна и трудно управляема дори и от самите властимащи. Вашата цел е да промените мисленето на хората във ваша полза, да ги убедите да приемат вашите идеи и да ги изповядват на практика. Не заливайте хората с безброй искания и безкрайни идеологии, накарайте ги да извършат едно точно определено действие, да бойкотират даден продукт, да блокират за кратко време работата на дадена институция, да не спазват някои вреден според вас закон и т.н. . .

5. Разбира се стремежа към събиране на достатъчно голяма група хора на едно място все още е примамлив и носи своите положителни качества. Добре би било, обаче, съществената част от вашия протест да е реализиран преди събирането на поддръжниците ви на едно място. Например, всички малки групи, за които говорихме по-горе, трябва вече да са изпълнили своите планирани краткотрайни прояви и едва след това да се слеят на избраното от вас място, за да споделят какво са направили и съответно да поставите своите общи искания. Масовият протест не бива да продължава дълго, той трябва да бъде просто един вид преброяване, колко сте станали. За да избегнете провокаторите, е добре да носите ясно разпознаваеми знаци, които да ви отличават от нежеланите персони присъединили се към вас. Това могат да бъдат както дрехи носещи еднаква щампа, така и еднакви знамена, плакати, маски и други атрибути.  Това ще ви помогне да забележите отрано, провокаторите и да ги изолирате, както и ще създаде усещане за общност, а не за тълпа. Самите органи на реда, ще усетят, че имат пред себе си организирана група хора, което ще доведе до психологически ефект и върху техните действия.

Пояснение: Горното е писано през 2011г. от мен, но тогава го публикувах на друг блог, в който участвах.

Рецепта за работници за новата 2014г.

Драги български пролетарии, братя и сестри, другари

През изминалата 2013г. за пореден път се уверихме, че държавата не е това което трябва да бъде, а именно общо дело на гражданите й, и е узурпирана от една клика престъпници, смятащи себе си за недосегаеми. Тази клика присвоила си понятието законност и правото да налага закони избирателно, изключително в зависимост от собствените си интереси, е поставила огромна част от българите в незавидно положение на унижение, бедност, страх и най-лошото – чувство за безпомощност. Всяко наше действие в рамките на закона в опит да променим нещо е обречено на неуспех, поради тромавите процедури, корупцията и непропорционалното прилагане строгостта на закона съобразно последствията от действието му. Всеки от вас знае, че ако си потърси правата по законов път, единственото сигурно нещо което ще му се случи е да си загуби работата, а от там и доходите необходими му за да изхранва семейството си, докато работодателят му ще се размине с предписание или най-много глоба, чиито размер по никакъв начин няма да засегне бизнеса му, нито ще се отрази на печалбите. Тоест вие губите всичко, а той нищо.

Тази констатация основно се отнася за едрите капиталисти в България, които приватизираха бивши държавни предприятия, както и за такива, които с присвоени държавни пари изградиха свой собствен бизнес. Всички те са кадри на бившата комунистическа номенклатура, на ДС или техни наследници. Има измежду тях и поставени, това са „собствениците“ на така наречените „обръчи от фирми“, които се отчитат на своите политически покровители, (покровители които управляват държавата), като за сметка на това изсмукват всичко от своите работници принуждавайки ги да работят при мизерни условия, без въобще да спазват трудовото законодателство. Всички те формират така модерното напоследък понятие „задкулисие“. Те са недосегаеми, защото се пазят един-друг, докато ви уверяват най-безсрамно, че се грижат за вас. Всъщност, убеден съм, че вие много добре знаете това и няма нужда да ви го излагам подробно.

Навъдиха се и хора, които усилено и арогантно проповядват идеята, че обществото трябва на всяка цена да се развива в условията на тотална междуличностна конкуренция, че всеки сам е виновен за съдбата си, и че ако не сте постигнали просперитет в живота, това си е изцяло и само ваша грешка, дължаща се на това, че не сте положили достатъчно усилия да бъдете конкурентен на пазара. Тези хора са много опасни, понеже те ви карат да виждате в човека до себе си не възможен приятел, а опасен враг. Те отричат Природата на човека, отричат действителността, която не гарантира, че всички хора имат еднакви умствени способности и са еднакво здрави. Хората са изградили обществото именно за да си помогнат в борбата за оцеляване, а не за да се съревновават изтощително един с друг. Всеки човек, в една нормална държава допринася за обществото с толкова с колкото може, толкова колкото позволяват способностите му, важното е да не руши, а останалите отделят от своето за да помогнат на по-слабите, на по-простите, но не и на по-мързеливите.

Не е възможно, всички да са умни, талантливи и физически здрави, но е възможно всички да са добри, това обаче не се постига с конкуренция в името на забогатяването, а с конкуренция в името на безкористната себеизява. Но да се върна на темата.

Вие работите за „човек“, който не спазва трудовото законодателство, прикрива данъци, отнася се към вас с презрение, който чувства себе си всесилен, недосегаем и безнаказан, благодарение на задкулисието от което е част. Как можем да му противостоим, да му се опълчим, при положение, че сме наясно, че не можем да разчитаме на държавата и нейните институции, при положение, че сме осъзнали, че държавата е просто декор, прикриващ ограбването ни.

1. Запомнете вашият работодател е престъпник, който в една реална конкурентна среда, никога не би оцелял. Той се крепи на беззаконието и задкулисната политическа подкрепа. Той не е бизнесмен, той е престъпник и спрямо него трябва да се отнасяте като към престъпник.

2. Щом той не спазва законите и укрива данъци, значи краде от истинската държава, тази  държавата от която вие сте част, а не тази от която той е част. Той краде от вас. При това положение, вие не просто може да го крадете, вие трябва да го крадете, във всеки момент в който можете.

3. Щом не спазва трудовото законодателство, не сте длъжен да му работите повече, отколкото да отбиете номера. Във всеки удобен момент, когато можете да не работите – не работете. Работете зле и некачествено. Саботирайте работния процес.

4. В никакъв случай не се оставяйте да ви принудят да напуснете доброволно, освен ако не сте си намерили по-добра работа. А ако сте си намерили по-добра работа, саботирайте неговия бизнес, като унищожите колкото можете от оборудването му.

5. Тъй като държавата е в ръцете на мафията, ние нямаме друг избор освен да се борим с нея(мафията) нелегално, с всички възможни средства. Няма непозволени средства. Няма закони, Няма скрупули.

6. Най-добре е, ако не се съгласявате да работите за такива „бизнесмени“, но ако нямате друг избор, не се притеснявайте да ги ограбвате и да унищожавате имуществото им – не забравяйте, те са престъпници, овладели държавата.

7. Всичко в тази държава в момента е един декор, когато този декор падне истината няма да може повече да се крие и сблъсъкът между нас и тях да се отлага. Нашата цел е да рушим декора, тяхната – да го поддържат.

8. Рушете декора, докато играете ролята, която те са ви наложили, но я играйте така както вие решите. Пиесата се гледа от цял свят, нека бъдем добри актьори.

9. Не работете усърдно, скатавайте се. Не работете качествено. Крадете без задръжки колкото можете. Унищожавайте бизнеса на престъпния си шеф, оборудването му, имуществото му. Но умно, пазете се.

10. И най-важното, щом не спазва закона той е престъпник. Престъпниците не дават заплати, а подаяния. Той не се грижи за вас – ограбва ви. Бъдете добри актьори, унищожете престъпника. Нали така става в модерните филми, добрите винаги побеждават, а вие сте добрите 🙂

Вие не сте длъжни да им работите, вие сте длъжни да им отнемете всичко!

Да победим!

Омазаха билбордове на банки.

Над сто билборда на различни банкови институции са били омазани с блажна боя през отминалото денонощие. Въпреки, че от МВР отказват информация по случая, от разпространените снимки в интернет, става ясно, че това е организирана акция на неизвестна група вандали. Върху блибордовете са изписани различни послания с негативен смисъл относно дейността на банките. По непотвърдени данни, един от извършителите е заловен на място в столицата, но отрича да има нещо общо с останалите случаи в страната. От банките отказват коментар, тъй-като нямали подобна информация. Според тях нямало почва за подобни прояви, но ако все пак подобно нещо се е случило, то най-вероятно е в основата му да стоят маргинални или неконкурентоспособни личности. Според независими анализатори е възможно въпросната проява да е дело на нова анархистична група взела на прицел банките. В полза на предположението за организирана акция говори факта, че около нито един от омазаните билбордове няма камери, които да заснемат извършителите на тази хулиганска проява.

Предсмъртният монолог на един Левон

Гледаше дулото насочено към него и не можеше да повярва. Как се бе стигнало до тук, как бе допуснал това да се случи? Страхът се бореше с гнева, неверието и презрението. Та той беше Левон, един от избраните, един от всесилните които определяха правилата. Един от строителите на системата. И най-важното, той бе невидимата ръка на пазара. Никой нямаше право да говори срещу него, никой нямаше право да го заплашва, никой нямаше право да го мрази, никой нямаше право да се съмнява в неговите решения, никой нямаше право да му иска обяснения. Но някой бе нарушил правилата, бе се изплъзнал от пазачите на системата и стоеше срещу него с насочено оръжие. Това трябваше да бъде невъзможно не просто да се извърши, а да се помисли, че може да се извърши. Някой бе посмял да мисли срещу системата! Това трябваше да е грешка, това бе невъзможно да се случи.

– Как смееш ти нещастнико, да идваш тук и да ме заплашваш? Ти, който дължиш всичко, което някога си имал, имаш и ще придобиеш тепърва, на хора като мен. Кой си ти, че да ме наричаш престъпник, подлец и измамник – мен Левон, богът на щастието? Кой друг, ако не аз, дава възможност на всеки несретник да се докосне до живота, който е мечтал да живее, за година, за месец, за ден, час и минута да е дори? Нима не съм аз този, който първо дава, а после взема? Който първо изпълнява желанията, а после търси отплата. Който първо спасява живота, а после му заповядва.

Какво представляват пред мен златната рибка, вълшебната лампа на Аладин, вълшебната торбичка, вълшебната покривка, вълшебниците въобще? При мен няма нужда от пост и молитви, за да се изпълнят молбите ти, желанията ти. При мен няма нужда да бъдеш добър, умен или успял, дори няма нужда да имаш късмет, важното е да искаш и да си готов да заложиш бъдещето си, за да получиш сега онова, което ти се ще да притежаваш утре. Аз дарявам щастие на всеки, може да е само за миг, но дарявам. Аз вярвам във възможностите на всеки един дошъл с молба на моя праг и го карам самият той да повярва в себе си. Аз съм този, който може да накара всеки да се труди на предела на възможностите си, да изстиска всичко от себе си и да ми го даде, за да мога аз да го дам на други.

Обвиняваш ме, че съм вземал повече отколкото съм давал и, че голяма част от взетото съм отделял за себе си, но кажи ми как бих могъл да дарявам щастие, ако самият аз съм нещастен? Наричаш това, което вземам след като съм дал – лихва, а аз го наричам благодарност. Защото нима благодарността, не би трябвало да е по-голяма от помощта? Заблуждавал съм хората, като не съм им разкривал напълно условията при които получават своите мигове щастие – но не съм ги скривал. Те са там, изписани с дребен шрифт, за да не убиват вярата, желанието и усещането за успех. Кой би бил щастлив, ако първо му обясниш, че вярата му е породена от незнание, възможностите му – ограничени, а бъдещето му – предопределено от системата? Какъв бог бих бил аз, ако вместо вяра пробуждах съмнение, вместо увереност – предпазливост, вместо щастие – страх? Има хора, които без мен никога не биха почувствали сладостта от живота, ако не им бях дал толкова пари колкото им трябват, в замяна на вярата, че могат да ми върнат толкова, колкото никога не биха могли да изкарат.

Обвиняваш ме, че им отнемам живота, че ги заробвам и ги правя свои слуги доживот, но преди това съм им дал нещо в замяна – дал съм им вяра, че могат да бъдат щастливи, че са щастливи. Накарал съм ги да вярват в живота, а не в спасението на душата.  Казваш, че цената на щастието, което дарявам била висока. Че мнозина слагат край на живота си, заради моята алчност. Безумие! Нима живота е безкраен? Как мога аз да съм причината за този край, като условието на самият живот е неговия край? За мнозина краят идва, без да са усетили щастието, но не и за тези, които са взели от мен. Казваш, че това което давам не било щастие, а пари, но кажи ми каква е разликата? Парите са в основата на всичко и аз съм бог на щастието, именно защото съм бог на парите. Парите управляват света. Парите са закона,  властта и живота.  Да бъдеш ли да не бъдеш зависи от парите. Да имаш или да нямаш зависи от парите.  Дали се чувстваш жив или мъртъв се определя от парите.

Няма друга ценност освен парите, няма действие извършено някъде, чиято цел да е друга освен правенето на още повече пари. Самият ти си тук заради парите, защото справедливостта според теб се заключава в правилното им разпределение. Защото ти искаш да седнеш на моето място и да бъде твоята воля. Не можеш да убиеш Бог, особено богът на парите. Защото вярата в парите е единствената религия успяла да покори света. Защото дори да ме убиеш, парите ще създадат друг бог. За да убиеш мен, трябва да убиеш парите – за да убиеш парите, трябва да убиеш мен. За да убиеш и двама ни, трябва да убиеш вярата в нас.  Но ти си просто човек, не си бог и макар, че си дръзнал да се изправиш срещу мене, аз съм готов да ти простя и дори ще ти направя подарък. Свали това дуло и вземи тази кредитна карта с преференциална лихва от 0%. Само днес, само сега, само в този миг. И обещавам ти, че няма да те съдя. Осъзнай се, стани отново част от системата и изкупи греховете си.

Проехтя изстрел, куршумът влезе между невярващите очи на бога на парите, премина през черепа и се заби в плаката рекламиращ новите кредитни карти с 0% лихва, точно в нулата. Кръв и парчета мозък се стекоха върху дребния шрифт, скривайки го.

Лихвари ходят мамо

Лихвари ходят, мамо,
реклами лепят.
Реклами лепят, мамо,
хората лъжат.
Хората лъжат, мамо,
благи думи думат.
Благи думи думат, мамо,
тъмни мисли мислят.
С големи букви пишат, мамо,
очите вадят.
С малки букви пишат, мамо,
окови слагат.
Бързи пари дават, мамо,
всичко ти вземат.
Кого прилъжат, мамо,
жив го не пущат.
Жив го не пущат, мамо,
жив го поробват.
Жив го поробват, мамо
кръвта му пият.
Кръвта му пият, мамо,
по капка смучат.
Сърце нямат, мамо,
само търбуси.
Сълзи ги не трогват, мамо,
само жълтици.
Закон ги не лови, мамо,
само куршуми.