В централата на ГОСПОД

Пари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.

В началото настана блъсканица всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някоя купюра с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.

Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения  – всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари ,за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.

Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.

Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше при достатъчна упоритост да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират. Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.

Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.

Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас.

——————————————————————————————————–

В централата на ГОСПОД (Галактически отдел за съвместно проучване и откривателска дейност) цареше оживление. Очакваше се Саагун от Института за изследване на съзнанието на уникални създания (ИИСУС) да отговаря пред Комисията за поддържане чистотата на разума във Вселената относно резултатите  от проведеното лечение на планетата Земя, извършено по молба на самата планета и населяващите я разумни същества. Проблемът бе широко дискутиран в Галактическите среди, защото на тази планета се бе появило същество, притежаващо съзнание, но с разум изкривен до неузнаваемост, което при по-нататъшно развитие би могло да представлява заплаха за Чистия Разум в цялата вселена, съдейки по пораженията, които бе нанесло на собствената си планета:

– Моля за внимание – призова председателят, – Вие, Саагун, се явявате пред този висш орган на ГОСПОД за да изложите ясно и откровено пред чедата на Разума какво наложи нашата намеса на планетата Земя и защо за пръв път се стигна да унищожаването на разумно същество. Знаете, че огромната част от чедата, населяващи Вселената, не са запознати с детайлите, наложили външна намеса по отношение на същество, притежаващо съзнание – този висш дар на Вселенския разум – и тяхното унищожение предизвика редица брожения и размътване в чистотата на умовете. Моля започнете.

– Уважаеми чеда на Разума, жители на Вселената, в нашия Институт за изследване на съзнанието на уникални създания преди около пет хиляди години получихме сигнал от Земята, че едно от съществата, които я населяват, проявява обезпокоителни признаци на затъмняване на Разума. Ние изпратихме редица учени, които на място да се опитат да отстранят аномалиите в поведението на въпросното същество и да му помогнат да се слее със Вселенския разум, но опитите бяха неуспешни и дори в някой случаи доведоха до задълбочаване на затъмняването. Ще спомена само имената на Христос, Мохамед и Буда, без да се спирам на конкретните им действия – всички ги познавате като добри специалисти, – но там, уви, те се провалиха, ученията им бяха изкривени и както споменах, вместо да осветлят Разума, те доведоха до ужасяващи аномалии в поведението на въпросното същество, което нарича себе си разумен човек.

Въпреки неуспехите и именно заради тях, ние от ИИСУС засилихме нашето наблюдение и изучаване поведението на въпросното същество, но без да му позволим да разбере, че е наблюдавано. Надявахме се да успеем да го изучим и да открием причината за изкривяването в съзнанието му, което го води до затъмняване на разума. Положението на останалите разумни същества, с които планетата Земя изобилства, се влошаваше с всяка изминала година, а в последните 20 години стана нетърпимо. Самата планета настояваше за бърза и безкомпромисна намеса в името на оцеляването на Разума на планетата. Ние за първи път се сблъсквахме с подобно нещо – планета да иска унищожаването . . .

– Тишина, моля за тишина – провикна се председателят сред шумните възгласи в залата, –  нека да свърши докладът и тогава ще можете да зададете въпросите си. Продължете, Саагун.

– За първи път планета искаше унищожаването на разумно същество, което я населява. Знаете, че това е прецедент, влизащ в противоречие с Вселенската Конвенция за Неприкосновеност на Разума във всичките му форми. Но положението наистина бе нетърпимо, въпросното същество бе започнало да унищожава останалите разумни обитатели на планетата, както и самата планета, без дори да осъзнава, че по този начин унищожава и себе си. Тогава разбрахме, че въпросното същество не е рожба на Разума, а на Безумието. Това същество не беше разумно, а безумно. За първи път се сблъсквахме с безумието. Ние като учени предполагахме неговото съществуване само теоретично, но досега никой никъде в рамките на цялата Вселена не е докладвал за друг подобен случай. До момента безумието беше само теоретична постановка. Намесата ни стана абсолютно необходима именно в защита на Разума.

Откритието, че въпросното същество не е разумно, а безумно, ни позволи да действаме в рамките на Конвенцията за Неприкосновеност на Разума. Ние открихме основния признак на безумието, ние успяхме да го идентифицираме и смятаме, че занапред ще сме по-подготвени при среща с безумни същества. Основният признак на безумието е понятието ПАРИ.

– Бихте ли разяснили на чедата на Разума какво представляват парите и как те определят поведението на безумните, за разлика от това на разумните същества във Вселената?

– Парите са основната движеща сила на безумните. Целият им живот се върти в стремеж да се сдобият с тях. Цялата им цивилизация, структурата на обществото им е изградена на базата на парите, самото им общество функционира водено единствено от парите. Ще се опитам да обясня какво представляват парите: те не са чувство, нито мисъл,  нито природен закон, те са изкуствено понятие с различно по форма естествено проявление. Но проявление, което служи единствено и само за придобиване на вещи и на удоволствия.  През различните стадии на развитие на безумието парите са имали различна форма, те са изработвани при строго определени правила от безумците първоначално от злато и сребро, след това като красиво украсени хартийки, а последно бяха приели формата на пластични карти с електронни импулси и дори само на информация носеща се из тяхната информационна мрежа.

Всяко едно свое действие безумците съобразяваха с това дали ще им донесе повече пари. Ако сметнеха, че ще загубят пари, те не предприемаха нищо. Загубата на пари ги ужасяваше и довеждаше до лудост. Всички техни взаимоотношения бяха изградени на базата на парите. Дори и такива проявления на Разума като Любовта и Взаимопомощта бяха изкривени и поставени в зависимост от наличието на парите. Всяко тяхно действие целеше натрупването на повече и повече пари. Това натрупване те наричаха печалба. Те използваха ресурсите на своята планета водени от безумният си стремеж към печалба. Абсолютно никаква целесъобразност, логика или разум не се наблюдаваше в техните действия. Те се съревноваваха помежду си кой ще спечели повече пари, наричайки това конкуренция. Те произвеждаха повече и повече, за да могат да продават по-евтино и по-евтино и така да убият конкуренцията на тези, които не успяваха да поддържат темпа на ускоряване на производството.

За да се развива тяхната цивилизация обаче, бе необходимо парите да бъдат в постоянен недостиг. Така се стимулираше обществото на безумните да работи. Безумните според притежаването на пари се деляха на бедни и богати. Богати бяха тези, които имаха повече пари, а бедни – тези, които се стремяха да забогатеят на всяка цена. Богатите обясняваха на бедните, че е безумно да получават повече пари за труда си защото това затруднявало и спирало растежа на икономиката им. А икономиката е основният стълб на безумната им цивилизация. Богатите обясняваха на бедните, че колкото по-малко пари получават за труда си, толкова повече хора ще искат да ги вземат на работа и по този начин никога няма да останат без работа и винаги ще имат сигурни доходи.

Знам, чеда на Разума, че ви е трудно да разберете логиката, но не забравяйте, че това са безумни, а не разумни същества. Безумните в цялото си съществуване са се старали да укрепват взаимно вярата си в парите в общуването помежду си. Оставено без пари, безумното същество не може да се сдобие с храна и подслон.

– Моля за тишина в името на Разума! Продължете, Саагун.

– Безумците вярват, че парите им позволяват да притежават планетата и нейните ресурси. Те наричат тази вяра частна собственост. Всеки безумец, в зависимост от това с какви пари разполага, притежава различна част от планетата и нейните ресурси – един път под формата на земя и втори път под формата на преработени ресурси. Парите им служат като средство за размяна на тази частна собственост, а тези които, не притежават такава, продават самите себе си, за да могат да се сдобият с пари, с които да си купят необходимото, за да поддържат жалкото си съществуване.

Тези безумци не само избиват останалите живи същества на планетата и унищожават самата планета в името на парите – тяхното безумие не спира до тук. Те се избиват един друг в името на парите, трупането на печалба и частната собственост. Надявам се, че ако някой от вас все още е имал съмнение относно това дали все пак не са притежавали капчица разум, да се е убедил в дълбочината на тяхното безумие.

В името на печалбата и икономическия растеж, както те наричат прогреса, те отравят Въздуха, Водата и Земята, които са основните елементи поддържащи техния живот. Те се самоунищожават поради вярата си в парите – вяра, която сами са създали и от която поради своето безумие не могат да се отърсят.  Искам тук отново да подчертая, че всяка една тяхна дейност е подчинена на стремежа към парите. Образованието, здравеопазването, науката, работата, управлението, взаимопомощта – всяка от тези дейности при тях е подчинена и поставена в зависимост от парите. Всички се стремят да бъдат богати и няма начин в тази система да оцелее Разумът, защото дори и той да се появи някъде там, той става заложник на парите и тяхната функция, той е осъден да се превърне в безумец.

Въпреки всичко, което изложих дотук, ние от ИИСУС таяхме надежда, че ще успеем да им помогнем и да ги излекуваме от тяхното безумие. Ние вярвахме, че ще успеем да ги накараме да осъзнаят, че общуването между тях може да бъде положено на разумна основа, а не на фикцията, която представляват парите. Вярвахме, че ще успеем да ги накараме да разберат, че значимостта на отделния индивид, на която те много държат и която вярват, че могат да оценят и възнаградят единствено с пари, може да бъде възнаградена от чистата благодарност към безкористните действия на този, който допринася за прогреса на обществото. Да повярват, че за да помогнеш на някого да се образова, да се отърси от нищетата и непросветеността,  не са необходими пари, а доброта и съчувствие. Да повярват, че за да работиш не е необходимо да получаваш пари, а е достатъчно чувството, че твоят труд е част от дейността на разума и подпомага неговото съществуване и развитие. Че не е нужно да притежаваш нещо, ако можеш да споделяш всичко.

Ние, чеда на Разума, въпреки всичко изброено дотук, решихме да се опитаме не да ги унищожим, а да ги върнем в пътя на просвещението, като им демонстрираме безумието на тяхната вяра. Ние решихме да им дадем пари – толкова пари, колкото никога не са и сънували. Ние взехме екземпляри от всяка една тяхна парична форма и създадохме огромно количество пари абсолютно идентични с техните, които пръснахме по цялата Земя. Разпръсването продължи една седмица, по строго определени правила които смятам, че няма нужда да разяснявам. Основното е, че ги разпръсвахме само и единствено над населените места. Дебелината на паричната покривка достигна един метър и всички можеха да имат толкова пари, колкото можеха да съберат. Смятахме, че това ще им помогне да осъзнаят безумието на влечението и вярата им в парите. За съжаление сбъркахме. Безумците се избиха и самоунищожиха, което все пак смятам, че е един положителен факт.

Както и предполагахме, в началото настъпи хаос, всички бяха заети да събират пари, спряха да работят. Постепенно осъзнаха, че парите, които имат не са им нужни, защото всички имаха пари. Смятахме, че този момент ще бъде повратен, но не би. Вместо да осъзнаят безсмислието на парите, те се вкопчиха в частната собственост и се втурнаха да я защитават от посегателства. Въпреки, че джобовете им бяха натъпкани с пари, те започнаха да се избиват един друг, защото не знаеха как да получат един от друг необходимите им за съществуване неща, а парите вече бяха загубили своята предишна привлекателност. В опита си да възстановят предишния ред, богатите и правителствата на отделните държави (държавата също е безумно понятие, обединяващо група безумци и противопоставящо го на друга група въз основа главно на говоримия език, на който общуват и на вярванията които изповядват), като решиха, че въпросното явление, а именно парите, които ние изсипвахме над планетата, са следствие на чуждестранни действия, използваха наличния си военен арсенал и атакуваха всички държави, които бяха в обсега на техните оръжия. В крайна сметка безумците взаимно се избиха, а планетата Земя е спасена, въпреки, че ще са й необходими няколко десетки хиляди години, за да се възстанови отново в предишния си блясък.

 

Цветанов побесня – искат да му отнемат един от апартаментите.

Вицепремиера Цветанов побесня на заседание на висшия съвет на ГЕРБ и започна да псува като хамалин пред пенсия, след като бе прочетено писмо от бедни избиратели симпатизанти на партията с предложение да дари предизборно един от апартаментите си на нуждаещо се многодетно семейство. Лично премиера му е заповядал в унисон с про-християнската политика на правителството що се отнася до издирване и съхранение на свети мощи и реставрация на православни храмове, да направи един предизборен жест на християнско милосърдие и както пише в Библията, да дари единият апартамент на ближния си. Цветанов останал като гръмнат и не повярвал на ушите си, като в последствие се разкрещял:

“ Бедняците не са ми ближни и няма да им дам никакъв апартамент. Защо взехме тази власт, ако вместо да забогатяваме ще раздаваме това което сме събрали с много усърдие и труд на простолюдието. Кой ги е карал да раждат деца, като нямат пари? Нека първо да се научат да работят, да направят пари, пък тогава да правят деца. Те само искат, а като не им дадеш почват да крадат и да протестират и да ни искат оставките, ша им е`а майките прости. Добре, че е моята полиция да ни пази от тази излишна паплач. Не измряха ли вече, мамка им стара? Унищожихме здравеопазването, образованието, икономиката, тъпчем ги с отровни храни, влязохме в Европа белким емигрират, какво още искат? До моя апартамент ли опряха, несретници нещастни, майка им ша е`а боклуци прости. Вместо да раждат деца – да ходят да работят, а не да чакат наготово моя апартамент. Наближат ли избори  и все искат, искат, да е`а тарикатите да е`а. И те се изучиха, не им стигат едните обещания искат и кешовица, мама им стара. Ще им дам аз един апартамент – в Орландовци, два метра под земята, мама им да е`а гласоподавателска. Да им е`а и демокрацията и всичко. Само диктатура ще ги оправи, ще искат те моя апартамент, ще работят до смърт за хляб и вода и ще живеят в кучешки колиби, а децата им ще продаваме за органи. „

Премиерът го успокоил, че това е само временен жест, докато отминат изборите, а след това всичко ще му се върне двойно, ако не и десеторно.

Стаята на Вечността – из спомените на Чергар Странник

Докато едни търсят пътя към истината други търгуват на него. Така е било и така ще бъде. Всъщност търговците са отчаяли се търсачи, решили да покрият разходите по търсенето си, като предложат на ентусиастите това, което те не са успели да постигнат. Такъв беше случаят и на професор Кохаб, един доста известен и скандален с възгледите си изследовател на човешката душа. Така се случи, че пристигнах на Земята скоро след като от Вселенската комисия дадоха разрешение на Обединеният Земен Съвет за разпродажба на лунната повърхност на частни лица с което да се наберат средства за по-нататъшното развитие на човешкият вид, така че в рамките на две хиляди години той да бъде признат за мислещ, а до пет хиляди години да успее да заеме достойно място сред разумните видове населяващи Вселената. Това беше една доста амбициозна задача, като се има в предвид, че за около десет хиляди години що годе съзнателно съществуване, човекът беше усъвършенствал с предимство способите си за масово унищожаване и само стотина години ни деляха от последната световна война, която едва не го унищожи като вид.

Стотици корпорации се бяха възползвали от възможността да инвестират в луна на Луната. Едни търсеха подлунни ресурси, други строяха лунни градове на мечтите, трети развиваха лунен туризъм. Нищо ново под Слънцето. Сред хилядите реклами разпръснати по цялата планета, една ми се наби в очите – „Стаите на Вечността на професор Кохаб. Вашето сигурно убежище  на Луната след смъртта.“ Реших да звънна на професора за повече подробности. Не вярвах това да е просто някакъв обикновен търговски трик за привличане на клиенти защото го познавах. По-скоро предполагах, че е намерил начин да осъществи някакъв свои експеримент, прикривайки го като търговско начинание, тъй като в търговията каноните са по-малко отколкото в науката, а и сигурно начинанието му би било прекалено скандално за да бъде официално спонсорирано от Земният фонд за научни изследвания.

След кратък разговор, получих покана да изпием по чаша уиски в имението му и ето, че още същата вечер се озовах с чаша в ръка пред горящата старовремска камина на професора, въпреки ограниченията наложени върху използването на дърва за отопление.
– Е, Чергар, какво по-точно искаш да узнаеш? – попита с лека ирония професора, докато блаженно отпивахме от кехлибарената напитка.
– Кажи ми Кохаб, какво се крие зад тези твои стаи на вечността, но пропусни рекламната част?
– Предлагам ти Вечност, Чергар.
– Искаш да кажеш безсмъртие?
– Не, Вечност. Още от времената на пирамидите,а и от преди това, мисълта, че след като умреш тялото ти ще се разложи, ще загуби своята цялост и ще се превърне в крайна сметка в храна за експериментите на природата, е тревожела елита на обществото. Представата, че тленните им останки ще служат за храна на червеите и другите подземни твари, или за тор на растенията, ги е карала да строят масивни саркофази, положени в още по-масивни каменни гробници. Самите пирамиди разположени покрай Нил са едно монументално доказателство за този стремеж, към запазване на тленните останки недостъпни за законите на природата. Разбира се тука не изключваме и стремежа към безсмъртие, но той е бил на едно по филосовско ниво. Реалният стремеж е бил към неприкосновенност на тялото след смъртта. И аз го осъществих. Разработих стая, абсолютно непроницаема и неразрушима в която тялото ти ще може да бъде положено след смъртта, така, че нито един атом от него няма да бъде изгубен или използван за нещо друго. Ще се откъснеш от кръговрата на веществата в природата. Самата стая представлява, идеална затворена система, в която нищо не може да се прибави и от която нищо не може да се отнеме. Стаите са разположени в гигантска пирамида, стотици пъти по-голяма от Хеопсовата. Местата са ограничени Чергар, ако искаш запази една и за себе си.
– Искаш да направиш гробище на Луната?- възкликнах аз – Но Кохаб, знаеш, че от Вселенската комисия изрично забраниха старовремските погребения, и телата на всички ни задължително трябва да отидат в завода за преработка на биологични отпадъци, така че биологичните ни останнки да бъдат използвани там където има нужда от тях.
– Знам, знам Чергар. – пренебрежително махна с ръка Кохаб – Вселенската комисия, идиоти мислещи се за най-висшите същества във Вселената, но дори те не могат да ме спрат, защото аз открих начин да запазя не само тялото, но и съзнанието.
– Значи все пак стигаме до безсмъртието, нали Кохаб?
– Вечност, Чергар, вечност. За да имаме безсмъртие, трябва да имаме развитие, прогрес или най-малкото промяна на личноста, чрез трупане на опит и знания, непрестанно в безкрая на времето.Това, аз не мога да постигна, но успях да запазя натрупаните знания от личността, като превърнах тленните останки в носител на информация, информация за живота и делата на човека, до последният му дъх, а знаеш, че Вселенската комисия е забранила унищожаването на информация под какъвто и да е предлог. Самите те ще бъдат принудени да спонсорират моят проект! – бурният му смях отекна в каменните стени – Но това, не е най-важното, въпреки удоволствието което ми носи. И така приятелю, знаеш, че целият опит който трупаме по време на жизненият си път се пази в нашият мозък под формата на информация. Ние придобиваме тази информация, чрез сетивата си – зрение, слух, обоняние, осезание и допир, които чрез нервните окончания предават информацията към мозъка ни и я споделяме с останалите чрез речта, жестикулациите, мимиките и писането. Започнем ли да губим сетивата си и възможността си да общуваме да предаваме информация, ние реално умираме. И така, когато тялотко ни умре, умира и мозъка, и обратното, именно защото природата е решила, че съществуването на едното е безмислено без съществуването на другото. Само че, аз успях да запазя мозъка функциониращ, и не само това, цялото тяло, всеки един атом от него, аз превърнах в един своеобразен мозък. Както знаеш, четирдесет дена след смъртта, косите и ноктите на умрелия продължават да растат и т.н., но информационните канали са прекъснати. Аз разработих серум, който превръща цялото тяло в мозък,всяка една клетка се превръща в сиво вещество, съществуващо само по себе си, без да е свързано със заобикалящият го свят по никакъв начин. Единственото, което прави е, че съхранява информацията, която си натрупал приживе. Този мозък, аз поставям във вакуум в стаята на вечността, която както казах преди е абсолютно непроницаема и неразрушима. Това е вечността, която предлагам.

Докато го слушах, през главата ми мина чудовищна мисъл, мисъл която разтърси съзнанието ми из основи:
– Кохаб – прошепнах аз ужасен – а този мозък мисли ли?
– И какво, ако мисли? – раздразнено отвърна професора – Той не ще може да чувства. Страхът, болката, желанията, всичко това чувстваме благодарение на тялото си. Той няма да има представа за времето, времето за него ще е спряло, той ще се намира във Вечността. Той просто ще знае, това което е знаел, докато е бил жив. Но честно казано не знам Чергар, единственото което знам е, че съхранява информацията която е получил приживе.
– Но дори да има най-малка възможност този мозък да мисли, това е ужасно професоре. Кой би поискал да остане вечно насаме със себе си, със спомена за това което е бил? – потръпнах аз.
– Има, Приятелю, има. Тези, които искат да се почувстват като боговете измислени от страхът на простосмъртните. Тези, които не вярват в Бог, но се страхуват от него, станали пленници на безумни суеверия от една тъмна епоха. Тези на които останките от религиите са успели да втълпят, че са грешници по рождение и, че след смъртта ги чакат дверите на ада. Те ще станат мои клиенти и ще пребивават във вечността на своето безумие. – с това професор Кохаб даде знак, че разговорът ни е приключил, а аз дълго след като се прибрах не можах да заспя.

И сега, когато прелитам край Луната, потръпвам когато видя неговата пирамида със стаите на Вечността.

Извънземни форми на демокрация – из спомените на Чергар Странник

Като представител на планетата Земя и Комисар по Проблемите на Демокрацията във Великия Вселенски Съюз, аз, Чергар Странник, имах възможност да посетя различни планети по Програмата за изучаване формите на демокрация, разпространени из Вселената. Тука ще споделя с вас част от наблюденията, натрупани по време на проучвателните ми обиколки с моя кораб “Скиталец” из малко познати кътчета на необятния Космос.

Ще започна с жителите на планетата Едем. Дълги години те се избивали в междуособни религиозни войни, изгаряли се на клади, водили различни завоевателни походи в името на вярата, която изповядвали, което спъвало изключително много натрупването на богатство сред религиозните водачи, а и карало хората да си задават въпроса “Защо трябва да живеем в този постоянен ужас? Нали Бог е любов, а ние търпим само страдания?”. Това подкопавало устоите на вярата, а оттам – и благоденствието на управляващата религиозна каста. Уплашени, че тяхната власт би могла да бъде отхвърлена, водачите на вероизповеданията се събрали и решили да въведат демократичен модел на избор на Религия. Те спрели войните и гоненията и дали на всички едемци право на всеки четири години да избират в кой Бог ще вярват и оттам – коя ще е управляващата религия. Тази уникална Теодемокрация гарантира доходите на всички вероизповедания, минаващи 4%-ната бариера, тъй като данъците, събирани под формата на задължителни доброволни дарения, се разпределят пропорционално между представените във Всенародната църква религии. Атеизмът при тях е най-голямото престъпление и се наказва със затвор, докато не повярвате в някой от църковно представените Богове.

Интересна е и демократичната форма на управление, използвана от жителите на звездната система Сириус. При тях всички идеологически течения трябва три месеца преди изборите да представят сборник със закони, по който желаят да се води управлението. Всъщност това е една от малкото системи, при който факторът „човек” е почти напълно игнориран, тъй като избирателите избират между различни закони, но не и хора, които да ги прилагат, защото след като определен сборник със закони бъде избран, той се вкарва в Автоматичната управленска система, командвана от изкуствен интелект, и законите се изпълняват буквално, без ни най-малка възможност за тяхното заобикаляне. Това е направило избирателите много внимателни при избора на закони, тъй като неведнъж се случвало да гласуват за закони, които на хартия изглеждали добре, но прилагането им на практика водело до гротескни последствия.

В системата Бетелгиус са намерили друга форма на демокрация. Там управляващите са едни и същи, като управленските постове се предават по наследство, а избирателите избират обществения строй, тоест идеологията, по която да бъдат управлявани. Управляващите нямат нищо против, стига да са на власт. Един възрастен 110-годишен управляващ ми се похвали, че няма обществен строй, който да не е водил. Интересното е, че самите управляващи не се занимават с обогатяване или развиване философските постановки на различните идеологии, а с това се занимават различни граждански обединения, като дори изготвят изцяло нови такива. В момента на моето пребиваване там тъкмо се изготвяше идейната основа на екофундаментализма и се очакваше тъкмо този обществен строй да бъде избран, а това можеше да ми коства най-малкото четиригодишно закотвяне  на планетата до следващите избори,  понеже имаше опасност да забранят прелитането на космически кораби заради замърсяването, което причиняват на околната среда.

Мога да изброявам още много, но за да не ви отегчавам, само ще ги спомена накратко. Например жителите на системата Дева, където мъжете все още нямаха право да гласуват и се използваха само за разплод, а и въобще се смятаха за неразумни същества, тъй като много отдавна, когато управлението било в техните ръце, за малко щели да унищожат живота в системата. Или обитателите на Вега, чиито управляващи в края на мандата бяха благодарствено изгаряни, за да могат да се явят при Великия Управител, който да им въздаде блаженство според това как са изпълнявали управленските си задължения.

Няма да забравя и престоя си сред философите от мъглявината Андромеда, живеещи безкрайно дълго (самите те не знаеха кога са родени и кога ще умрат), които ми обясниха че на Земята е невъзможно да съществува демокрация, поради краткия живот на нейните жители и изключителната крехкост на физическата им същност. Именно това не им позволява да погледнат на живота в неговата цялост и безкрайност, а насочва мислите и действията им към задоволяването на личните им желания за удоволствия и наслади. “Няма начин – ми казваха те – същество, което прекарва първата част от живота си в опити да научи нещо, а последната – да не го забрави, при положение, че живее средно около 70 години, да успее в краткия отрязък от що-годе съзнателния си живот да постигне нещо съществено и трайно и да се съсредоточи върху общото благо. Общество, създадено от такива неустойчиви форми на живот, е обречено на съществуване на ръба на унищожението, непрекъснати войни, опити за налагане на диктатура и промиване на мозъци. Демокрацията там би била зле прикрита форма на Хаоса.”

 

 

Съдът обяви Емилия Масларова за светица!

Българският съд на специално заседание обяви Емилия Масларова за светица. Това е поредното от редица подобни  канонизации извършени от Съдебната власт през последните години. По известните случай са канонизациите на Ахмед Доган и Стефан Софиянски. За разлика от църковният път за достигане на святост, който минава през три степени – мъченик, блажен и светец, българската съдебна система присъжда директно най-висшата степен. Друга основна разлика на съдебната от църковната канонизация е и, че докато в църковната е нужно лицето което ще бъде канонизирано да е починало, то това не е необходимо при съдебната канонизация. Това прави съдебната канонизация по-достъпна и предпочитана, както сред политиците, така и сред бизнесмените. Друго преимущество е, че за да бъдеш обявен за светец от съдебната власт, не е необходимо преди това да бъдеш припознат за мъченик, което би направило светоста недостъпна за политическия и бизнес елит на страната. Що се отнася до блажеността, то съдът е приел, че щом не си мъченик то е логично да си блажен, което е довело до прескачането и на тази степен в съдебната канонизация.

Разбира се да бъдеш обявен за светец от съдебната система си има и своите изисквания – добър адвокат, дебел портфейл и не на последно място свидетели на твоята святост, които обаче лесно се осигуряват ако първите две условия са изпълнени. В последния случай на обявяване за светец – Емилия Масларова – подкрепа и беше оказана от нейната приятелка и съблаженничка Татяна Дончева, която също копнее скоро да бъде канонизирана. Тя потвърди пред журналисти, че никога не се е съмнявала в блаженството на Масларова, и че титлата светица е напълно заслужена. Самото обявяване на Масларова за светица бе съпроводено от истинско чудо, свидетел на прокуратурата се отрече от светотатствените си показания и успя да избяга от журналистите. Самите журналисти споделиха, че на покаялият се свидетел сякаш му били поникнали крила като на ангел, докато зловредни атеисти разпространяваха слуха, че чудото било платено от Масларова.

Според странични наблюдатели има признаци, че съдебната система прави опити да се изравни със църковната във възприемането от обществото на обявените светци като такива. Тоест тя желае, нейните светци да се ползват сред народа със същата популярност и почит, както църковните. За да постигне това, според анализаторите, тя се опитва да въведе и фактора мъченичество, който според мнозина е решаващ за възприемането в последствие на дадена личност като светец. Те посочват като такъв случай, течащия в момента процес на обявяване за светец на Алексей Петров, който първоначално със съдействието на съда доби мъченичество, а сега се очаква да му бъде присъдена най-висшата степен на святост.

 

Политиците и църквата се хванаха за гушите!

Българските политически партии изпратиха протестно писмо до Светия синод. Писмото упреква църквата в дискриминация на политическата класа като цяло и особено на водещите политици на прехода, тъй като до момента няма нито един български политик, който да е канонизиран за светец. В писмото се каза следното:

“ Уважаеми отци

Ние политиците на прехода се обединихме въпреки идеологическите си различия и апелираме към вашата добра воля и здрав разум за да прекратите незаслужената дискриминация на нашата класа от ваша страна. Ние сме възмутени и изразяваме нашето дълбоко недоволство относно факта, че въпреки нашата многобройност и положени усилия нито един от нас все още не е канонизиран за светец. Смятаме, че сме сътворили много чудеса за изминалите двайсет години, за които има много доказателства за които хората продължават и продължават да говорят. Прилагаме и списък за да не сме голословни:

Св. Георги Президентский – е раздал повече държавни отличия за времето на мандатите си, отколкото са дадени от всички държави по време на Втората световна война. Освен това той е убил архар, но архара не е умрял. Успял е да стане милиардер без да прави нищо съществено освен да лобира за чужди интереси. Подкрепя членството ни в НАТО въпреки, че е бил против него.

Св. Иван Командира – успя да разпродаде България за по-малко отколкото Юда продаде Христос, като същевременно спечели милиони пъти повече от него.

Св. цар Симеон II Имотски – успя да получи половин България като частна собственост за осемстотин дни, благодарение даването на обещания които никога не е имал намерение да изпълни. За един ден изсича повече дървета, отколкото българският народ засажда за десет години.

Св. Сергей Млади – успя да обедини мюсюлмани, православни-монархисти и атеисти в името на една кауза – забогатяването за сметка на народа. По време на неговото управление и благодарение на водената от него политика е получена най-крупната сума за консултантски услуги, която някога е била изобщо изплащана на отделна личност в България. Същевременно благодарение на усилията си успя да спре всички плащания по еврофондовете.

Св. Бойко Огнеборец – за краткото си царуване е успял да построи най-много въображаеми магистрали; да пререже най-много ленти с една и съща ножица, която си носи в джоба; може едновременно да подкрепя, отхвърля и обмисля дадена позиция; Може да говори на прост език разбираемо за всички и същевременно неразбираемо за никого. Общува с всички световни политици единствено благодарение на мимически жестове, ръкостискания, прегръдки и потупвания по рамото, като доказва че не е нужно да знаеш чужди езици за да се разбираш с целия свят. Може сутринта да вдигне цените на тока, парното, олиото, захарта, а следобеда да ги свали. Успя да накара цял един народ да сади картофи.

Смятаме че могат да бъдат канонизирани и  всички политици на прехода обединени под общото название:,

Вси  св. Великополитици – те успяха за период за които други нации се издигат до първите места сред развитите народи и то след като са загубили войни и икономиките им са били сравнени със земята, да докарат България до дъното на световните класации, на образованието, здравеопазването, дълголетието и др. До върха на световните класации за неграмотност, бедност, престъпност, корупция и др. Успяха да създадат почти необратима демографска криза, каквато не е имало дори по времето на 500-годишното турско робство. Единствените които ще успеят да унищожат напълно един народ с демократични средства.“

От Светия синод, отвърнаха, че досега няма практика да се канонизират живи хора и ако политиците желаят да бъдат обявени за светци, то първото и най-важно условие е, че трябва да умрат, а след това да се направи социологическо проучване сред тези които са им гласували приживе доверие дали са били свидетели на чудеса по време на управлението им, като трябва да се направи и пълен списък на обещаните предизборно чудеса и степента на изпълнението им.

От парламента, след получения отговор заявиха, че отказват да умрат и възприемат това условие за канонизация, като скрит призив на църковната власт към вярващите за насилствено му изпълнение. „Ние смятаме това условие за дискриминационно, тъй като дава повече права на мъртвите отколкото на живите и като краен изблик на нетолерантност спрямо действащите политици.“

Църквата измества съдебната власт! Закриват министерство на правосъдието!

По последни проучвания доверието в съдебната система е спаднало до критично ниво блзко да абсолютната нула за сметка на главоломното покачване на доверието в църковната институция и Господа Бога. Почти всички анкетирани са заявили, че не разчитат на съдебната система да наказва престъпниците, но за сметка на това напълно вярват в божието възмездие за хората престъпили закона. Анкетираните смятат, че бог не се поддава на корупция и са доволни от строгите наказания определени за престъпниците в дверите на ада. От божието наказание никой не може да избяга, без значение на пост и богатство, а и адвокатите не могат да обжалват присъдата.

Според проучването самите престъпници имат повече доверие в божието правосъдие и божията милост, и не признават земното такова. Те също смятат, че само бог може да ги съди за делата им, защото е всевиждащ и всезнаещ, а освен това голяма част от тях смятат, че са напътствани в постъпките си от божието провидение и самите те са част от божието възмездие стоварило се на грешниците на земята. „Ние сме пръста божи, че даже и юмрука“ – смятат набедените от населението за престъпници. Самите управляващи начело с вярващия комунист-социалист президент Първанов, премиера -мутра Бойко Борисов, всички министри, депутати и цялата политическа класа, смятат, че Божието правосъдие е гаранция за стабилност на криминогенната обстановка в страната и за справедливи наказания за прегрешилите закона. Те също, заявиха, че смятат Бог за единствената гарантирано независима съдебна власт и затова могат да бъдат съдени за делата си единствено от него в деня на страшния съд.

Ахмед Доган се опита да наруши етническия правосъден мир, като заяви, че за него християнските божии закони не важат и той ще се отчита единственно пред Аллах. В крайна сметка бе постигнат консенсус между престъпниците от различните вероизповедания, че всеки ще се отчита и ще бъде съден от собственото си върховно божество. Бе взето решение и да се закрие правосъдното министерство и цялата съдебна система, като парите предназначени за тях да се разпределят между различните вероизповедания, за да се укрепва вярата на народа в Бога и да не се търси напразно възмездие чрез бутафорната земна съдебна власт. Според управляващите, това  една коренна реформа на съдебната система, която освен всичко друго и ще покаже на Европа, че сме готови на радикални реформи в съдебната власт не само на думи, но и на дела.

Парите – Свобода или Смърт?

Всички хора желаят да имат пари, но малка част знаят какво представляват парите, какъв е коренът им и как да ги употребяват. Първоначално парите са били инструмент на свободата, да имаш пари е означавало да си свободен човек държащ съдбата си в собствените си ръце. Това разбира се не се харесало на тези, които целяли да държат хората в робство и зависимост , затова те решили да превърнат парите от средство даващо свобода в средство водещо до робска зависимост. За какво точно говоря?

В началото за да съществуват парите, първо е трябвало да бъдат изработени под формата на стока или услуга. Именно наличието на разнообразни по рода си и многобройни количествено стоки и услуги, довели до нуждата от средство, което да улесни тяхната размяна и това средство били именно парите.  Забележете, че съществуването на пари, срещу които да не седи стока или услуга, която да бъде закупена е безмислено, при такова положение парите губят своята стойност и смисъл. Парите сами по себе си нямат стойност, ако няма човек който с труда си, бил той физически или умствен, да им придаде такава.

Тука трябва да се подчертае, че само свободните хора са можели да продават труда  и уменията си, да имаш пари е означавало да си свободен човек. Робството, като такова е премахнато именно заради нуждата от свободни хора, които да произвеждат по-вече и по-качествени стоки и услуги. Един свободен човек, работещ за собственото си благо, изработва неимоверно повече материални и нематериални блага, които да предлага на пазара, именно защото това е в негов личен интерес. Един роб, работещ за благото на господаря си е много по-непроизводителен и дори може да работи в посока на унищожение на благата, точно защото е принуждаван да върши всичко под смъртна заплаха.

Само свободните хора, грижещи се за себе си и своите семейства, търгуващи своите умствени и физически способности свободно на свободния пазар, са били тези които са движели света напред. Разбира се, всеки свободен човек е получавал толкова пари, колкото е успявал да произведе, съобразно своите способности. Било е прието за нормално, човек с по-големи способности, произвеждащ по-вече и по-качествени продукти на по-добра цена да получава съответно и повече пари. Стойноста на парите в едно свободно ообщество оставала сравнително постоянна величина.

Това обаче не се понравило на тези, които били свикнали да заграбват благата (а не да ги произвеждат) разчитайки на своята физическа сила или хитрост. Те скоро разбрали, че за да съществуват в едно свободно общество, то трябва да произвеждат. Така наречените аристократи обединени с религиозните фанатици, обявили парите за корена на всяко зло, именно защото съществуването на парите гарантирало, съществуването на свободата. А те не можели да понесат факта, че трябва да се трудят, наравно с останалите, които толкова дълго били управлявали и държали в плен на религиозните си безмислици. Не случайно, именно те са тези които хвърлили огромни усилия за да открият така нареченият философски камък, който да им позволи да произвеждат пари в неограничени количества и така да обезмислят тяхното съществуване, да унищожат тяхното най-важно качество, това да даряват притежателя си със свобода и независимост.   Свободни и независими искали да бъдат само те, а другите трябвало да им служат безропотно, подчинявайки се на измислените им богове.

Обръщането на причинно-следствената връзка, а именно че първо е нужно нещо да бъде произведено за да може насреща му да съществуват реални пари, в посока първо на производство на пари срещу които да няма реално произведени стоки и услуги, била и продължава да бъде тяхната реална цел. Не забогатяването, а унищожаването на същността на парите и превръщането на хората отново в роби е тяхното верую. Наличието на огромни суми пари срещу които не стои нищо би довело до обезценяване на труда и способностите на хората, а от там и до гибелта на единственото средство гарантиращо им свободата. Това е целта на съвременните мародери, на всички които проповядват, че парите са корена на всяко зло. Всеки който ви обяснява, че парите са зло иска да ви пороби, иска да работите без пари, за измислени и предложени от него каузи, нямащи нищо общо с постигането на личното ви щастие.

Една от големите пречки зах тях е бил златния стандарт на парите. Това, че парите се изработват от нещо, чието съществуване  е извън тяхна власт, е пречило за постигането на целите им. Златото е предмет на лукса, то е трайно, делимо, хомогенно, преносимо, а  съществува и относителен недостиг на запаси. Те не можели да произвеждат злато в неограничени количества и това било огромен проблем за тях.  С нарастване на производството, заплащането с пари изработени от злато криело своите неудобства, което довело до създаването на финансови инструменти конвертируеми към него. Това са банкнотите, всяка една банкнота първоначално е била обезпечена със злато, което гарантирало, че те не могат да бъдат печатани в неограничени количества и гарантирало запазването на обективната оценка на вашия труд.

Премахването на златния стандарт било първят успешен удар срещу свободата, който тези хора успели да нанесат. Сега те държели в собствените си ръце производството на пари, превърнали парите от обективно средство за оценка на вашия труд, във стока като всяка друга, карайки ви да вярвате, че всъщност нищо не се е променило. С премахването на златния стандарт, те можели по всяко време да ви поставят на колене, като контролират количеството на парите които произвеждат(печатат). Наличието на повече пари, обезценявало труда ви, а намаляването на броят им възпрепятствало реализацията на вашите продукти правейки ги недостижими за тези които биха искали да ги притежават, отново обезмисляйки по този начин  смисъла да се трудите и произвеждате. Те държели в собствените си ръце вашата съдба и решавали кога да ви притиснат, така че да им се подчинявате. Успели да превърнат парите от гарант за вашта свобода, в гарант за вашата зависимост от тях.

Много хора обаче протестирали, срещу това посегателство върху същността на парите. Необходимо било да се измисли основателна причина за премахването на златния стандарт, която да заблуди хората относно целта на предприетото действие. Измислянето на тази причина било втория удар срещу същността на парите, хората били заблудени и забравили истинската природа на това, което доскоро било гарант на тяхната свобода. Нека пак да припомня, парите възникнали като следствие от производството на стоки и услуги, като средство улесняващо хората да споделят своите постижения срещу постиженията на другите. Парите били оръжието на способните и придприемчиви хора, на откривателите, на свободните по дух човеци, които не се страхували да поемат отговорноста за живота си в собствените си ръце. Парите не можели да съществуват, ако тези хора не съществували, ако нямало кой да произвежда, ако нямало кой да открива нови сфери на производството. За да съществуват парите, хората трябвало да бъдат образовани, науката трябвало да се развива откривайки нови и нови полета за реализация на човешкият гений – на Разума.

И ето, че тези, които през цялото си съществуване се борили именно срещу науката, срещу прогреса, срещу свободата и независимостта на хората, подменили истината за същността на парите. Те убедили хората, че парите съществуват заради нуждата на хората от различни неща, а не заради способността им да произвеждат. Те убедили хората, че нуждата от пари е определяща за тяхното количество, а не способноста ви да творите блага. Получило се така, че парите отивали не при тези, които произвеждали, а при тези които имали нужда от тях. Лентяите били с предимство пред работещите, глупаците пред образованите, хитреците пред честните, на неспособните пред способните. Те прикрили своите действия под маската на благотворителноста, на състраданието, на саможертвата, размахвайки за пореден път измислените си свети писания. Те разчитали на вашето милосърдие и състрадание, за да наденете отново сами хомота на робството. И успели.

Все повече и повече хора, твърдят че парите им се полагат по право, защото имат нужда от тях. Самите вие, когато се престрашите да поискате увеличение на заплащането си, се основавате на нуждата си от пари, а не на качеството и производителността на труда си. Самите вие, вече се оценявате, не според способностите си, а според нуждите си. Образованитето губи смисъл, защото не е важно колко сте умен, а колко сте нуждаещ се. Сега този, който крещи най-силно своите нужди е собственик на парите ви. Най многобройната тълпа, предявяваща нуждите си, придружавайки ги със заплахи е собственик на вашия ум и способности. Вие сте принуден  да работите за тяхното благо, за да удовлетворите техните нужди, докато сам не стигнете до тяхното ниво и не се присъедините към към крещящата и заплашваща тълпа, докато не станете нуждаещ се. Те замениха свободния пазар с демокрацията на тълпите.

Печатането на пари, вече е придобило невъобразими размери. Парите вече се създават с няколко натискания по клавишите на клавиатурата, в зависимост от моментните нужди и от съображенията на тези които са поели контрола върху творенето на пари. Не се чудете, защо парите ви имат все по-малка и по-малка стойност, защо цената на вашия труд пада, защо вече не се чувствате господар на собствената си съдба. Вие вече сте роб. В момента в които сте взели пари на кредит, вие сте продали своето бъдеще и свобода. В замяна на тях, вие сте получили пари без стойност, пари на който вие ще трябва да придадете стойност чрез труда си, но нямада сте вие този който ще определи колко ще трябва да работи за да бъдат покрити задълженията му. Дори лихвата да е фиксирана и сумата на парите които трябва да върнете да е твърда, не сте вие този който определя цената на труда си. Вашият труд може да бъде обезценен по всяко едно време, в зависимост от желанията на печатарите на пари.

Никога не вземайте пари на кредит, това е моят съвет. Никога не допускайте труда ви да бъде оценяван въз основа на нуждата ви, а не на способностите ви. Никога не помагайте на някой, който апелира, че има право над вашите пари само защото има нужда от тях, а сам не полага усилия да се труди и образова. Не допускайте да ви втълпят, че благотворителността е ваше задължение, а не доброволен акт към тези които природата или съдбата е лишила от възможност да се трудят и да произвеждат. Вие сте тези, които трябва да защитят същонстта на парите, тяхната способност да даряват на собственика си свобода и независимост. Ценете труда си, само така можете да цените себе си. Образовайте се. Не стимулирайте пошлоста с парите си, не плащайте за нещо повече, отколкото струва в действителност. Изисквайте срещу парите си да получавате  стоки и услуги с подобаващо качество. Откажете да плащате за некачествени продукти. Отстоявайте правото на собственост върху труда си, изисквайки да ви бъде заплатено за него. Не работете безплатно. И най важното помнете че не нуждите, а способностите и производителността  трябва да са определящи за това кой с какви пари разполага.

В противен случай, вие сте обречени на робство. Парите не търпят подмяна на същността си, те ще престанат да съществуват като средство способстващо за свободата и прогреса, и ще се превърнат в средство сеещо разрушения и смърт. Вие избирате, вие определяте, вие решавате кое е по важно, техните нужди или вашата свобода. Парите – Свобода или Смърт? Вие избирате!

Помогни си сам за да ти помогне и Бойко.

– Магистрали, магистрали, магистрали
построени от един единствен мъж,
магистрали, магистрали, магистрали
ще пътуваме по вас на шир и длъж. – достигаше до мен последният хит на Лили Иванова посветен на премиера и озаглавен, както се сещате, „Магистрали“. Все още жива напук на здравната реформа и любимка на социалният министър поради отказа си да се пенсионира, за разлика от колегите и.

– Един е Бойко и Цветанов е неговият пророк – разнасяше се гласът на мюезима от минарето на „Света Цецка Цачева“, призовавайки народа да си включи телевизорите за поредната новинарска емисия относно джихада срещу престъпността.

– Ние ги хващаме, те ги пускат – недоволстваше пророка от телевизионният екран, обвинявайки за неуспеха, неверниците от съдебната система.

Свещенник от църквата на Светия ГЕРБ, коленичил пред статуята изобразяваща разпятието на Румяна Желева пред Европейската комисия отправяше своята сутрешна молитва:

Бойко наш, който си на екрана!
Да се вдига Твоят рейтинг,
да чуват Твоята воля,
както президента тъй и в парламента;
наставлявай ни и днес
и събери данъците си,
тъй както и ние събираме стотинките от портомонето си,
и въведи нас в Европа,
но избави ни от кризата;
защото Твое е премиерството,
и парламента, и правителството вовеки.
Амин.

Запътвам се към бюрото по труда, за ежемесечния си подпис, като безработен. За пореден път прочитам надписа на билборда пред него: „Добре дошли на острова на стабилността, острова с най-ниски данъци в Европа“, надпис сложен там да примамва чуждестранните инвеститори.

В кафенето, двама студенти, които никога няма да се пенсионират, спорят за смисъла на здравната реформа. Според единия, тя е основана на принципа на естествения отбор, като само по-силните организми ще оцелеят, докато другият, явно любител на конспиративни теории, обяснява как с въвеждането на новите здравословни храни от утвърдения стандарт „Стара планина“ населението ще укрепне, необходимоста от болнични заведения ще намалее и те ще бъдат трансформирани в затвори, готови да посрещнат пленниците на джихада срещу престъпността. Според него дори и преброяването на населението през март е в унисон със здравната реформа, която трябва да приключи до края на годината, защото само когато приключи реформата и затихнат остатъчните последствия от нея данните ще бъдат актуални.

Към мен се приближава мъж, моли ме да пусна есемес на неговия номер, събирал пари за операция, а нямало свободни певци за да си организира благотворителен концерт.

Гладен съм, купувам си постна пица от „МакДянков“, но стомаха ми още стърже. Виетнамската народна република е обявила страната ни за бленувания от тях виетнамски рай изпълнен с безстопанствени кучета. Това обаче, надали за дълго ще е така. След въвеждането на новия утвърден стандарт за месни продукти очаквам кучетата да изчезнат.

Чувствам се изгубен, въпреки всички магистрали. Магистрали които водят на никъде. Не знам защо, но ми се иска да избягам от този остров. За мен той не е остров на сталбилноста, а стабилно потъващата Атлантида. Питам една възрастна жена какво да правя, а тя мъдро поклаща глава:
– Помогни си сам, за да ти помогне и Бойко!
Чудя се, дали това не са първите признаци на упадък на вярата, щом вече трябва да разчитаме първо на себе си, а после на премиера. Може би наистина, аз държа бъдещето си в собствените си ръце? Трябва да помисля . . .

Пловдивският митрополит Николай умъртви публично котка.

Пловдивският митрополит Николай призова папството си на свещенна война срещу ересите и суеверията. Като врагове на православието той посочи  хората които вярват, че котките имат седем живота.

Не може  – апелира отеца – някаква си котка да има седем живота, да умира и възкръсва шест пъти за разлика от нашият бог Иииисус, който умря и възкръсна само веднъж. Всички тези, дето наричат себе си „Синове на великата Котка“ и насаждат в умовете на хората такива сатанински помисли искат да поставят нашият бог Иииисус по-долу от едно обикновенно животно. Ето сега аз пред вас, овце мои, ще докажа несъстоятелността и безпочвеността на подобни еретически твърдения, като умъртвя публично, обекта на вярата на тези обладани от Сатаната люде.

Отеца вдигна пред очите на събралото се паство една черна котка, като с ловко движение и строши врата и я хвърли в краката им, тържествувайки.

– Ето го – крещеше той – нищожеството на техният идол. Никой не е по-велик от Иииисус, никой не е по-безсмъртен от него.

– Амин- отвърнаха благоговейно овцете – ти отче ни предпази от капаните поставени ни от лукавия, ти спаси душите ни от вечният огън, ти съхрани нашата вяра, която тези които проповядваха величието на котките се опитаха да подкопаят. Благодарим ти боголюбче, за твоята самоотвержена борба с заблудите който Лукавия, като мрежа хвърля върху нас.

Този боголюбив акт на християнска ревност в борбата за спасение на душите на паството, този триумф на богословската мисъл, беше помрачен от един атеист изповядващ екологичната вяра, който позвъни на телефон 112 подавайки сигнал за извършено насилие над животни. Не след дълго, изпадналото в религиозен екстаз множество стана свидетел на гнусната сцена по арестуването на техният духовен пастир, който се опитваше да обясни, че действията му са дълбоко религиозни и е действал при неизбежна защита на вярата и душите на повереното му от Господа паство. Той призова Господ, като свидетел на действията му, но господ не се яви, оставяки го да изпие до дъно горчивата чаша подобно на Ииисус. Амин.

Пътешествието на Разума в страната на безумците.Част II.

Разума продължаваше своето пътешествие, когато пред него се изпречи човек облечен изцяло в черно, коленичил пред статуя изобразяваща човек разпънат на кръст.
– Добър ден – поздрави Разума
Човека се изправи бавно, гледайки го укорително:
– Дал бог добро синко – отговори, протягайки ръката си сякаш си просеше целувка.
– На кого? – попита Разума.
– Какво на кого?! – учуди се човека.
– На кого е дал добро?
Очите на човека се разшириха ужасено:
-Боже прости му, той не знае какво говори. – и извади една свещ от гънките на дрехата си – вземи и я запали, помоли се бог да се смили над душата ти.
– Кой е бог? – попита Разума.
– Този който умря и възкръсна , заради твоето спасение.
– Мен никой не ме е спасявал! – учуди се Разума, – още повече пък да умре и да възкръсне заради това.
Човека се прекръсти:
– Нима ти не вярваш в бога?
– Не го познавам, трябва първо да го видя и тогава ще мога да преценя дали да му се доверя.
– Тука не става въпрос за доверие, а за вяра – възмутено говореше човека – безрезервна и всеотдайна вяра. Ти трябва да си готов да му служиш.
– Защо, той да не е робовладелец? Аз не обичам робовладелците, а още по-малко им вярвам.
– Спри богохулнико. Бог проповядва любов между хората, той изпрати собствения си син да умре заради тях, да изкупи греховете им.
– Той на свобода ли е още, ако аз изпратя сина си да умре, мисля че ще ме осъдят. Каква е тази любов, та той е садист.
– Ще гориш в ада, душата ти е обречена на вечни мъки, заради тези скверни слова – крещеше човека – бог ще те накаже.
– Но защо, аз нищо не съм му направил! – слиса се Разума – всъщност, ако е вярно това което ми каза за сина му, то той явно има психични проблеми и трябва да се лекува в някой психодиспансер.
– Махни се Сатана – изпищя човека, размахвайки малък кръст пред себе си.
– Какво е Сатана? – заинтригува се Разума.
– Ти, ти си дощъл да изпиташ моята вяра – говореше човека.
– Не, просто се разхождам и исках да поговоря с някой.
– В името на Отца и сина и светаго духа . . .
– Тези пък кои са? – прекъсна го Разума.
– Това е Бог, глупако. Той притежава триединна същност.
– О, значи е шизофреник. Сега разбирам някои неща. – поклати глава Разума и продължи по пътя си.

300 убити и 1500 ранени само за една нощ! Медиите във възторг!

300 убити и 1500 ранени само за една нощ отчетоха от пресцентъра на МВР. Медиите изпаднаха във възторг и излъчваха денонощно репортажи от местата на произшествията. Бяха сформирани близо сто извънредни новинарски екипа, които да отразят случаите. Новинарските екипи положиха неимоверни усилия, понеже имаше още 3000 изнасилвания, 10000 обира и 100 000 акции на МВР, носещи звучните наименования „Циркаджиите от 1 до 100 000“. Българите бяха залети с потоци от кръв и сълзи, каращи ги да се чувстват радостни, че са сред оцелелите и да забравят за момент мизерното си съществуване. Министъра на финансите излезе с обнадеждаващото изявление, че въпреки скръбните вести, икономиката се съживява, особенно в сферата на траурните услуги и цветарския бизнес. Премиера поздрави умрелите, че са се отървали, а на останалите обеща да открие допълнителни гробищни паркове, които да приютят нуждаещите се.  Премиера заяви още, че ще премахне  напълно здравните осигуровки, като данъчна тежест, но ще въведе траурни такива. От МВР предупредиха, че се очаква повишаване на противоборствата между различните погребални структури и призоваха гражданите да намалят темповете на преселване в отвъдното или поне да удължат престоя си в подготвителните болнични заведения, като апелираха за помощ и към здравната министърка, за да назначи по-добре квалифицирани здравни специалисти, които да спомогнат за нормалното и поетапно предаване богу дух на гражданите. Шибаният министър обяви, че заслугата за повишаване на смъртноста е изцяло на мощите открити край родният му град, защото там имало най-много смъртни случаи  и се надява това да послужи като доказателство за невярващите, шибани и незадоволени граждани на републиката. Много чуждестранни инвеститори проявиха интерес към обявените държавни търгове за изграждане на Мавзолеомолове, където по-заможните граждани да почиват в мир. Президента стартира благотворителна кампания „Българската задушница“ с цел събиране на средства за построяване на надгробни паметници на социално слабите и децата от различните социални домове. Започва излъчването и на риалитито „Свети брадър“, в което участниците ще се състезават за  най-зрелищна смърт, като наградата е гробен парцел за двама плюс безплатната му поддръжка до второ пришествие.

Блаженствата на българският народ!

1.Блажени са бедните духом, защото вярват в обещанията на политиците.
2.Блажени са българите, защото нашата полиция ги пази.
3.Блажени са ромите, защото те ще наследят страната.
4.Блажени са гладните и жадните за власт, защото те не ще се наситят.
5.Блажени са послушните медии, защото те ще бъдат помилувани.
6.Блажени са гледащите телевизия, защото те ще видят Бойко.
7.Блажени са министрите, защото те ще се нарекат ръце Бойкови.
8.Блажени са арестуваните без доказателства, защото тях съдът ще ги пусне.
9.Блажени сте вие, когато ви уволнят и останете без работа, и напуснете страната и всичко това заради управниците.
10.Блажени са пенсионерите, защото върнаха вкуса на киселото мляко.
11.Блажени са здравно осигурените, защото правителството разполага с хеликоптер.
12.Радавайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви в небесата.

Ходене на Бойко по мъките.

1. Премиерът Борисов повели на Парламента застанал насред площад Народно събрание: “В името на властта и парите и светия рейтинг, да излезе някой да ми разкрие хорските български мъки.” Щом бе възвестено словото, излезе професор Божидар Димитров заедно с целия министерски съвет и още 240 депутата – от ГЕРБ, от Атака, от ДПС, от Синята коалиция и няколко независими. Божидар поздрави Премиера с депутатите и рече: “Радвай се, българско сътворение! Радвай се, Премиерско пребивание, похвало на борческия дух! Радвай се социологическо пророчество! Радвай се, обществено доверие! Радвай се, предизборни обещания! Радвай се ти, от всички с най-висок рейтинг в държавата!”

Бойко рече на професор Димитров: “Радвай се и ти, архиминистре, служител на народната воля и светилниче на науката! Радвай се, професоре Божидаре, крепост на българския дух! Радвай се, агенте, похвала на доносниците! Радвай се, Божидаре, отпор срещу безверието, който стоиш достойно до моя кабинет! Радвай се, Божидаре на откритията, които никога не престават! Радвай се, министре без портфейл, който ще възтръби и ще събуди народа от безверието! Радвай се, първенецо на Министерския съвет, пръв и до моя кабинет, прославящ всички народни избраници!”

2. Премиерът искаше да види как се мъчат хората, затова рече на професора: “Покажи ми всички неща, които стават в България.” Божидар отговори: “Както искаш, генерале, аз всичко ще ти разкрия.” И рече му Премиерът Борисов: ” Кажи ми, колко са мъките, които изтърпява българският народ.” – “Мъките са неизброими” – рече му Божидар. Премиерът му каза: “Съобщи ми за градовете и селата.” Тогава професорът заръча да се явят правителствените хеликоптери и полетяха над страната. И Премиерът видя в държавата мъчещите се. Там имаше множество мъже, жени и деца, и имаше много вопли. Премиерът попита министъра: “Кой са тези?” Той отговори: “Тези повярваха в ГЕРБ и твоите избраници. Те повярваха, че ти ще промениш живота, [всички тези те политици нарекоха – Дянков, Цветанов, Мозъка, Фидосова, Цецка; вярваха на твоите обещания и досега са обхванати от зъл мрак. Заради това така се мъчат тук.“]

3. И видя Премиерът на друго място голяма тъмнина. Запита: “Каква е тази тъмнина и кои са тези, които пребивават в нея? Божидар отговори: “Много души има на това място.” И рече Премиерът Борисов: “Да се дигне тъмнината, та да мога да видя и тези мъки!” НЕК, които пазеха наказанията, отговориха: “Заръчано ни е да не видят бял свят, докато не се построи АЕЦ Белене, по-мощен от 7 слънца.” И наскърби се Премиерът, обърна очите си към НЕК, видя невидимия президент и рече: “В името на Руските интереси, да се дигне тъмнината, та да видя и тази мъка!” И дигна се тъмнината и [се откри Черното море. Тук имаше] множество народ, мъже и жени, и бе голямо стенание. Премиерът попита разгневен: “Какво сте направили, нещастници, окаяни и недостойни, и как се събрахте тук?” Те не издадоха нито глас, нито отговор. Диспечерите, които пазеха, казаха: “Защо не говорите?” Тези, които се мъчеха, отговориха: “Бойко, от дни не сме видели светлина, та не можем да погледнем нагоре.” Като ги съзря, Премиерът силно се засмя. Мъчените го видяха и му казаха: “Как си ни смислил, Бойко, твоите министри идваха тука и не ни запитаха, нито предшественикът ти Станишев, нито Доган, нито цар Симеон, нито Божидар, твоят любимец, а ти Премиере и застъпнико, ти си стена за туристите, ти поиска да посетиш нас, бедните.” Тогава Премиера запита професора Божидар: “Какъв е техният грях?” — “Тези повярваха в българският туризъм и че сме енергиен център на Балканите, Премиере, и не искаха да проповядват, че се нуждаем от АЕЦ Белене. Заради това дело се мъчат на това място.” Пак се засмя Премиерът и им рече: “Защо се измамихте, не знаете ли, че целият политически елит се бори за Руските интереси?” Това като каза Борисов, пак падна мрак над тях.

4. Професорът му рече: “Благодатни, къде искаш да отидем?” Премиерът каза: “Да отидем в болниците!” Тогава дойдоха от НСО и 400 охранители заведоха Премиера в болниците, където течаха реки от  кръв и трупове покриваха дворовете им. Там имаше множество мъже и жени. Едни бяха по спешност, други чакаха за доктори, трети искаха направление, а други — рецепти. Премиерът като видя [простена] с голям глас и запита професора: “Кои са тези,  които са по спешност?” Професорът  му рече: “Те са имали късмет да стигнат до тях преди да умрат, затова като щастливци се мъчат тук.” И пак запита Бойко: “Тези, които чакат доктори, кои са?” Отговори му здравната министърка Борисова: “Тези често укоряваха личните си лекари,  та заради това се мъчат тук.” И рече Премиерът: “А тези, които искат направление, кои са?” Борисова му отговори: “Те са си плащали здравните осигуровки, заради това тук се мъчат така.” Запита пак Бойко: “А тези с рецептурните книжки , кои са?”  Борисова отговори: “Тези, господине, като пият лекарства, вярват, че ще се излекуват. Големи са силите на фармацията, пенсионерите, като вземат рецепта, треперят и със страх и се покланят, а хората, които им ги изписват, се кълнат в нея, незнаещи каква мъка ги очаква. Заради това така се мъчат.” И видя Бойко мъж, закопчан с белезници, и полицаи го водеха. И запита професора кой е той и какъв грях е извършил. И рече му главният прокурор: “Този го набедиха за престъпник, но не могат да извадят доказателства и заради това ще се мъчни вечно.” И видя жена, стиснала микрофон в ръка и тикаща го в устите на хората. И като я  видя Премиеръта, попита професора: “Коя е тази жена и какво прави?” Професорът отговори: “Тази, Бойко, ходи между хората да подслушва какво говорят и съчинява клюки, за да ги скара. ” И рече Премиерът: “Добре би било повече такива люде да се народят!”

5. И каза му Божидар: “Ти, Премиере, още не си видял големите мъки.” Бойко рече на професора: “Да излезем да обиколим и да видим всичките мъки.” — “Къде искаш, Премиере, да отидем?” — “При работещите” — рече Премиерът. И явиха се гардове от НСО и заведоха Премиера по предприятията. Но там хората не работеха, а псуваха и плачеха. И като видя Премиерът, въздъхна и рече на професора: “Кои са тези тук и какво са сгрешили?” И рече професорът: “Тези, господине, не са получавали заплатите си от месеци, но са вземали кредити и ги е страх да напуснат. Затова се мъчат тук.” И рече Премиерът: “А който не може да си плати кредита, какво прави?” И рече Божидар: “Послушай, Премиере, ако не си платят кредита, им вземат къщата и имуществото и стават свободни хора.” И видя на друго място големи опашки, и на тях много мъже и жени. И Премиера попита професора: [“Ами на тези какъв им е греха?” Божидар отговори]: “Това са тия, които не почитат работодателите си и не им стават на крака, когато идват при тях, а разчитат на синдикатите и инспекцията по труда, за да си търсят правата. Затова се мъчат и чакат за социални помощи и обезщетения като безработни.”  И видя Премиерът на друго място човек, който смяташе постоянно с един калкулатор, а от очите му капеха сълзи и от устата му се сипеха постоянно въздишки. Като го видя, Премиерът рече: “Този какво толкова пресмята?” И дойде при него социалният министър, взе му калкулатора и рече: “Този е млад служител,  който пресмята колко години ще трябва да работи, докато се пенсионира, и колко пари ще му се удържат за това време като данъци, и после колко години ще му остават да живее според статистиката. И затова се мъчи тук.” И се обади Дянков: “Кой за каквото е учил!” Но го плесна Бойко през устата, защото беше учил за пожарникар. И министърът му върна калкулатора. И рече професорът: “Ела, господине, да ти покажа, къде се мъчат бизнесмените.” И той  видя посърнали много предприемачи. От дланите  и от теметата им излизаше пара и обилно се потяха. Като ги видя Премиерът, попита кои са тези и какво им е прегрешението. Дянков рече: “Тези са служили на други политически сили, които се смятаха за достойни, но когато те  изгубиха изборите, не пожелаха да се присъединят към нас, а продължиха да ги подпомагат и сега се страхуват от спецакциите. Затова се мъчат тъй.” И видя Премиерът мъж покрит с книги. Една беше захапал, а две държеше в ръцете си. И рече професорът: “Този нещастен човек, който се чуди от коя книга да започне, е оня, що четеше законите и  ги изпълняваше; той се опитваше да вникне в твоята икономическа политика, но полудя.” И рече министърът без портфейл: “Ела, Бойко, да ти покажа, къде се мъчат банкерите.” И Премиерът видя…  (повреда в ръкописа).

6. И рече му Божидар: “Къде искаш да отидем, Премиере, на изток, на запад или на някоя от другите граници, гдето са големите мъки?” И рече Премиерът: “Да отидем на юг, на гръцката граница!” Като изрече това Премиерът, явиха се гардове от НСО, които го изведоха на гръцката граница. И през границата минаваха много коли, и в тях имаше много мъже и жени, които отиваха да работят в съседна Гърция, за да могат да оцелеят. И непрестанно ги ядеше носталгията по родината, и скърцаха със зъби, но нямаха избор. А митничарите, които пазеха там, като видяха Премиера, викаха всички едногласно, казвайки: “Ела, ела, ела, Бойко! Спри това страшно обезлюдяване!  От много време не сме виждали такова масово изселване, а днес виждаме това бягство от родината поради тебе, Бойко.”  И видя Бойко митничарите, скръбни и печални заради емигрантите. И Бойко се ядоса. И всички викнаха в един глас, казвайки: “Не се гневи, но виж мъката на тези, дето се връщат в родината.” И погледна Премиерът с професора и видя плача на ромите. Издигнаха глас, казвайки: “Бойко, интегрирай ни!” И като свършиха молитвата, ромите се явиха като синапови зърна. Като ги видя Бойко, позасмя се  и рече: “Защо се връщат те?” И Божидар му рече: “Всичките тези ни ги връщат от цивилизованата Европа, понеже не успяха да ги интегрират, въпреки че от Хелзинкският комитет ни обвиняват и нас за това. Та затова се мъчат според делата си.” И рече Премиерът: “Ако обещаят да ни подкрепят на изборите, оставете ги да живеят в страната ни, както пожелаят!” И пак се пръснаха из България ромите и потънаха в мрака. И рече Божидар на Бойко: “Който се сблъска с тях, Бог не си спомня за него.” И рече Премиерът: “О, горко на българите, деянията на тези роми са ненаказуеми!”

7.И рече Божидар: “Бойко, кого още искаш да видиш как се мъчи?” Премиерът каза: “Да видим пенсионерите.” Тогава дойдоха гардовете от НСО и заведоха Бойко при пенсионерите. Те бяха голямо множество, най–голямата част от българския народ. Едни  нямаха пари за лекарства, други за хляб, трети за консумативи, а четвърти въобще за нищо не им стигаха мизерните пенсии. А Премиерът като ги видя и ги запита: “Защо, старци, са ви такива малки пенсиите, като сте работили по 40 години и сте си внасяли данъците?” Червените бабички гузно свиваха рамене, отказвайки да проумеят, че са били излъгани и ограбени от червените боклуци. И пак ги запита Бойко:  “Къде бяхте, когато водачите ви изнасяха парите ви в куфарчета към чуждестранни банки?” Пенсионерите като го чуха простенаха, а някои получиха инфаркти, други инсулти, а трети викаха: “Оставка, оставка!” Щом ги чу, Премиерът се разгневи и им каза: “Щом е така, останете си в ръцете на Топлофикация.”

8.И рече му професорът: “Ела, Премиере, да ти покажа мощите и да видиш где се моли шибаният народ.” Той погледна и чу плач и писък откъм Созопол, където се бе сбрал много народ. И попита: “Кои са тези и за какво се молят? А Божидар му отговори: “Това са онези, които повярваха, че сме открили мощите на св.Йоан Предтеча и сега, след като избягаха първо инженерите, после учените, а сега и лекарите, останаха само вярващите и молят се да получиш просветление как да излезем от кризата преди да се преселят в отвъдното. Затова сега така се молят.” И рече Бойко на професора: “Ето ти едно ковчеже да положат вътре мощите и още 420 000 лева да ремонтират храма дето се пазят, и още 900 000 лева да потърсят още мощи, та да се укрепи вярата в мен и политиката ми, да се помолим заедно да вляза и аз да се помоля с вярващите, понеже се нарекоха мои верноподаници.” И рече му професорът: “Да се помолим!”

 

 

Христос возкресе – неверници, но Вас тепърва ще ви разпнат!

Христос возкресе неверници! Христос възкръсна от мъртвите, разпнат на кръста заради вашето спасение. Заради вас които днес се биете в гърдите, че България е християнска държава, а не знаете и една най-проста молитва. За вас дето ходите в църква само по Великден и Коледа(Което всъщност е рождество Христово, но вие и това не знаете.) За вас дето, търпите попове  атеисти и бивши доносници, преобразили се днес в масони и тамплиери. За вас дето възставате, срещу тези изповядващи друга вяра, докато вие всъщност самите сте безверници. За вас дето сте толкова глупави, че вярвате в политиците и чакате спасение от тях, а не от Господа, което е с по-голяма вероятност да се случи. За вас дето търпите да ви тъпче, всякаква измет, докопала се до власт и пари. За вас, дето се държите като простодушно овчо стадо и ви стригат когато им кефне. Христос воскресе, православни атеисти, но Вас тепърва ще ви разпнат!

Масоните – как да ги разпознаваме.

Всеки от вас е чувал какви ли не неща за тайните братства – масони, илюминати, тамплиери,, франкмасони и др.,които дефакто са оплетени като свински черва, но малцина са тези които могат да познаят че даден човек е масон, докато общуват с него. Сега аз ще ви разкрия тайните знаци по които се разпознават  българските масони стъпка по стъпка:

Първо – Тайното ръкостискане – двама масони се ръкостискат, като използват само палеца, показалеца и средния пръст. Те си улавят взаимно палците все едно, че държат кристална чаша за вино и тихо прошепват „Дзънн“. Следващата стъпка е тайното потупване по гърба в основата на седмия шиен прешлен, все едно, че потупвате някой който се е задавил. Следва тайната целувка на братята, всъщност това е една голяма заблуда, защото тайна целувка няма, а всъщност това е едно тайно дъхване, за да усети събратът по дъха на изпитото вино от коя ложа сте.

Например масоните от района на Сандански, Петрич и Мелник от ложата Перун вонят на стара мелнишка лоза, а тези от Старозагорско от ложата Августа Траяна на Кадарка и т.н. След тези първи стъпки на разпознаване те се поздравяват със своя девиз “ IN VINO VERITAS“ и вече могат спокойно да седнат на една маса и да продължат със взаимното опознаване.

По време на вечерята те трябва задължително да вдигнат от свойте тайни тостове(наздравици) като:“Да пием за нашите гробове! Гробовете в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, който утре ще посадим от окапалите жълъди!А като умрем да напълнят ковчега с ракия и така след 1000 години  ще ни намерят красиви като другаря Ленин.“

Разбира се в масонството е много важна йерархията най ниската степен е алкохолик-чирак, следва калфа-пиянде и майстор-пияч. Начело на българското масонство стои Великият пияч от Великата Бъчва при Голямата Изба. Следва Великият Дегустатор; Великият Ракиджия и Синовете на Великата Мечка.

При усърдно пиене членовете на братството получават почетни знаци – сребърна чаша, златна бъчва и меден казан за ракия. Великият пияч от Великата Бъчва при Голямата Изба държи най-свещената реликва на българското масонство, която малцина са имали блаженството да видят, а именно позлатената глава-чаша на Никифор I Геник, която всъщност е обкована със сребро, но за да се поддържа легендата не се показва публично, тази чаша е много скъпа за българските масони и те и се кланят, защото само поради намесата на Никифор, Крум не успял да изкорени напълно българските лозя.

Нашите разкрития няма да са пълни, ако не разтълкуваме и техния герб. Той представлява обърната кристална чаша за вино поставена върху лъжица и вилица образуващи тъп ъгъл на фона на кръгла чиния за салата. В неправилният четериъгълник образуван от лъжицата, вилицата и стените на чашата  е вписана латинската буква G означаваща гроздобер.

Българските масони са въвели и една уникална измервателна единица, с която измерват собственото си достойнство – килограм на линеен сантиметър. Всъщност както по-интелигентните от вас са разбрали българските масони са просто едни алкохолици и чревоугодници.

Светия дух се вселил в Бойко Борисов!

На връх бъдни вечер в тялото на   кмета ген. Бойко Борисов се вселил светия дух.. Сега от тялото кметско струи светлина и благодат и хиляди поклонници са заобиколили кметството с надежда за изцеление и спасение на този и онзи свят. Свети ген. Бойко Борисов заяви, че той на този свят може да обещае само изпитания, но на онзи свят всички които го последват ще получат спасение и успокоение на душите си. От синода обявиха, че те ще признаят за глава на българската патриаршия богопомазания жив светец-генерал, като това ще е един от малкото случай на обединена църковна и светска власт. Жвото въплъщение на бог Отец – ген Бойко Борисов обяви, че всички негови последователи и поклонници трябва да се откажат от богатствата си в името на неговата всеобгръщаща и всепроникваща любов. Тези които гласуват за мен на следващите избори, ще помогнат на България да даде пример на целия християнски свят и да изкупят греха на чедата израелеви, които погубиха синът божи. Сега на света се дава нов шанс да получи спасение, като падне в нозете и припознае за свой водач живото божие въплащение Бойко Борисов.

Ахмед Доган с десет неуспешни опита за самоубийство.

Ахмед Доган призна, че е правил 10 неуспешни опита за самоубийство. Той сподели, че отдавна не вижда смисъл в собственото си съществуване и е искал да сложи край на живота си, но все не е успявал. Един от опитите му е бил да се качи на взривения влак на гара Буново, но се успал и го изтървал. Друг неуспешен опит за зрелищно самоубийство е на гарата в Пловдив. След тези първи неуспешни опити, Доган решил да смени гарата, като сцена на неговото самоубийство с плажа на Слънчев бряг, но и там предвидената бомба не избухнала. Обезсърчен и попаднал в затвора, Сокола имал дълго време за да измисли план за своето самоубийство, той решил да предизвика гражданска война, в която да загине, като герой на барикадата, но и този план пропаднал. Напълно сломен духом Ахмед Доган се оплакал на своя съратник и приятел Ахмед Емин. Емин, като всеки близък и истински верен приятел решил да помогне на своя събрат и му показал как се прави самоубийство. Сега текат последните ми дни – сподели Сокола – скоро и аз ще отида в рая при моя верен другар, който ми посочи верния път към съвършенството.

Обявиха кучетата за свещенни животни!

ген. Бойко Борисов обяви, че кучетата са вече свещенни животни и имат статут на неприкосновенни на територията на столична община. Решението е взето след като София се побратими с индийския град Ришикеш. Ришикеш – градът на мъдреците – е разположен в подножието на Хималаите на брега на свещената река Ганг в североиндийския щат Утаранчал. Там както и в цяла Индия кравата е свещенно животно и никой няма право да го наранява или измъчва по какъвто и да било повод. Възхитен от този обичай столичния кмет решил, че и столицата трябва да си има свое свещенно животно и избрал за това кучето. „В столицата вече няма бездомни кучета – похвали се кмета – всички кучета вече са свещенни, ние сме първият град в света решил проблема си с бездомните кучета по-този уникален начин“.

Свалят гръмоотводите от църквите.

Пловдивския митрополит Николай е разпоредил незабавното демонтиране на гръмоотводите от покривите на храмовете. На въпроса за причината той е отговорил- “ Наличието на гръмоотвод на покрива на храма предполага липса на увереност, ние трябва да даваме пример на вярващите, нима можем да се уповаваме на техниката повече отколкото на Бога“. От Светия Синод, след запитване дали това ще бъде официална политика на църквата и очакват ли се други подобни действия, като например премахването на сота отговориха:“ Ще имаме среща на най-високо ниво, на която ще ни бъде казано, какви стъпки да предприемем“. От главното мюфтийство ще последват примера на църквата и също ще демонтират гръмоотводите: „Нашата вяра е по-силна от всякакви земни творения, ние нямаме нужда от тях“ – сподели главният мюфтия. На въпроса, защо чак сега са предприели тази стъпка и дали тя е провокирана от действията на пловдивския митрополит , от мюфтийството отговориха с мълчание.