Писмо до оцелелите от третата световна война

Етикети

България, САЩ, безумие, военна помощ, война, нато, писмо, русия, смърт, трета световна война, украйна

  

Ако четете това писмо вкъщи удобно седнали пред компютъра или пък от екрана на телефона или друго преносимо устройство, докато в Украйна се води война, то знайте, че то не е написано до вас, но нямам нищо против да го прочетете. Това, че го публикувам на блога си и в интернет, това също няма голямо значение, защото то скоро ще бъде погълнато от вълните на пропагандата, която се лее успявайки да залее всеки глас, всяка мисъл различна от предписаната от силните на деня. Аз не разчитам да ме чуете, нито пък ще се радвам да го прочетете, защото цивилизацията стремглаво се е засилила към своето самоунищожение и утре може би вас няма да ви има.

 Това писмо ще бъде разпечатано и запечатано в капсула, която ще бъде заровена някъде, очаквайки да бъде открита от оцелелите, ако има такива, от настъпващото безумие. То е написано за тях.

И първото, което ще им кажа е, че САЩ и цялата дирижирана от тях западна цивилизация, са сбирщина от най подлите, лицемерни, бездушни и алчни печалбари, които вероятно светът някога е виждал. Защото те насъскаха украинците срещу техните по-могъщи съседи, убедиха ги че могат да разчитат на тяхната подкрепа и когато войната започна им казаха: „Браво вие се биете чудесно и умирате геройски, ние ще ви даваме оръжие докато не загине и последният от вас, а след това ще направим американски филм, в който ще възпеем вашият героизъм и в които, съгласно нашите ценности, президентът Зеленски ще бъде изигран от негър мъж, който се мисли за жена.” И всичко това направиха в името на собствените си печалби, геополитически интереси  и стремеж за налагане на върховната ценност на материализма и ненаситното консуматорско потребление, което да ги прави богати и да изпълва с пари кухия им и безсмислен живот. Тези хора не са мюсюлмани, християни или будисти, те нямат вяра, те са натъпкани чували с пари. За тях, живот без икономически растеж е загуба на време.

И всеки, който мисли различно и отказва да им служи трябва да бъде разорен, съсипан и подчинен, но ако това е невъзможно, то тогава трябва да бъде унищожен. Но забележете, че това унищожение, трябва да бъде постигнато не с цената на техния живот, а с цената на живота на някой друг, а най-добре, ако може така да объркат мисълта на своя враг, че той сам да се съсипе. За целта те печатат пари и купуват хора, промиват им главите с изкусна пропаганда и ги пращат да вършат мръсната им работа. Разделяй и владей, накарай ги да се мразят един друг, да се избиват един друг и когато никой от тях не остане жив, всичко ще е твое, това е политиката им, това е веруюто им.

И сега ние виждаме как един народ загива, как цяла държава умира, попаднала в плен на интригите им, на подлостта и лицемерието им, на жаждата им за власт и пари. И тези хора загиват, вярвайки че нямат друг избор, че не биха могли да оставят оръжието и да спасят безценния си живот. Защото това не би било геройска постъпка, нали разбирате? Но в същото време, тези които героично ги насъскват да умират и им изпращат оръжие, героично седят от страни и гледат от първия ред кървавата трагедия, която са създали и която спонсорират да продължи, докато не умре и последният актьор.

Те са тези, които обучиха украинците да воюват в градовете си, защото там няма армии, няма фронтова линия, на която да се бият военни подразделения, не. На тях не им е нужно това, те искат разрушения, смърт повсеместна и тотално опустошение.  Къде са армиите, защо войната се води в градовете, защо военната техника е в градовете – За да има жертви?! Защо виждаме обикновени хора да подготвят барикади и прегради срещу евентуален руски десант в Одеса. Къде е армията, къде? И кой трябва да воюва в една война, цивилното население или военните. Днес в напредналата ни цивилизация, явно по време на война цивилни няма.

Отвратен съм от всички, които сипят хвалебствия и насърчават украинците да умират геройски, в това няма и капка християнство, и капка вяра в безсмъртието на душата и безценността на живота. И нека си спомним, за един истински българин, истински християнин, истински човек, изправен пред неизброими вражески орди, обграден в старопрестолния град Търнов, водейки героичната му отбрана. Нека си спомним за свети Патриарх Евтимий Търновски, човекът избрал да спаси живота на своите съграждани, пред това да загинат геройски до крак, защото те са щели да го послушат, ако той е поискал това от тях. Когато видял, че няма помощ от никъде и избора е между живота и смъртта, той избрал живота, защото живота е изпитание, а безсмислената смърт е грях. Той е прозрял, че Бог праща изпитание на народа му, но за да го преодолее, този народ трябва да остане жив. И след 500 години, този народ възкръсна, именно благодарение на този му избор. И сега сме изправени пред ново изпитание.

Човек може да се бори и без оръжие, но това не се нрави на западните демокрации, те искат кръв, те няма да ви дадат подслон и утеха, но оръжие ще ви дадат, защото – и това няма да спра да го повтарям, – когато умрете, всичко което остане ще е тяхно, ето затова воювате.

И страшното е, че тези изповядващи ценностите на Мамона развити „демократични”държави, че техните властници вярват, че колкото и хора да умрат, те самите ще останат живи, вярват, че са се подготвили толкова добре, че биха останали живи и след ядрен апокалипсис.

Но толкова, за това писмо, може би ще има и още, но ще видим. И накрая, понеже всички се чудят, под каква форма да изпрати България военна помощ на Украйна, аз ще им кажа: Извадете трабантчето на Соломон Паси от Военноисторическия музей, пъхнете го вътре Пасито и го пратете на Зеленски, да се напъха и той вътре та най-накрая да го вкара Соломончо в НАТО.

Доган: „Загубим ли властта, губим и парите.“

Днес в редакцията получихме текст, за който се твърди, че представлява обръщение от Ахмед Доган към висшето ръководство на ДПС. Изложеното в този текст коренно се различава от посланието на Доган, разпространено във водещите български медии през последните дни и показва ДПС в една различна светлина от това, което те се опитаха да ни представят услужливо, предизборно. Човекът, който ни го изпрати, пише, че е отвратен от използването името на Левски в името на реализирането целите на партия като ДПС, която има огромна вина за мизерстващото положение на българския народ. Ето текста, който ни беше предоставен:

“ Братя и сестри

Предстои ни важна битка, битка на живот и смърт. Всичко, което ние сме градили през тези близо 30 години от началото на прехода, е на път да бъде изгубено. Всички вие знаете с колко труд и мъка успяхме да създадем нашите обръчи от фирми. Колко усилия ни костваше да убием духа на работещите в тях, как ги държахме на минимални заплати, как показно наказвахме всеки опит за съпротива и търсене на права от страна на работещите. Как успяхме да прогоним  зад граница всички, които отказваха да преклонят глава пред нашите правила на работа. Ние бавно, упорито и сигурно овладявахме бизнес след бизнес, подчинявахме община след община, държавна структура след държавна структура. Без нас не можеше да бъде взето нито едно решение в държавата, без значение дали това решение се вземаше публично или скрито. Нито една партия не успя да управлява без да се съобразява с нас. И всичко това благодарение на вашите усилия под моето мъдро ръководство. Всичко това обаче се дължеше и на безпрекословното подчинение на нашите избиратели, на нашия електорат. Те знаеха, че нямат алтернатива, ние ги бяхме научили, че нямат алтернатива. Те знаеха, че ако не гласуват за нас ги чака не просто мизерия, а физическа невъзможност да оцелеят. Благодарение на техните гласове ние се превърнахме в незаобиколим фактор в политиката, в бизнеса в процеса на определянето на бъдещето на България. Ние определяхме порциите на фирмите – кой, колко, откъде ще лапа и каква част ще дава на нас. Ние успяхме да превърнем обръчите от фирми в пръстените на планетата Сатурн, а ДПС в самата планета. Всички български граждани работеха и работят за нас на минимално заплащане. Всеки, който работи в България, всъщност работи за нас, ние вземаме 50% от стойността на труда му, ние ги научихме да са роби. Ние поробихме и техните синдикати, поробихме и съдебната система с парите изработени от самите тях. Ние поробихме самата надежда, че могат нещо да променят.  Ние определяме кой е престъпник и кой не. Ето погледнете се, сред нас са господин Делян Пеевски, г-н Йордан Цонев, Христо Бисеров, сред нас е вече и Слави Бинев, все хора алчни българи, чието място в една развита демокрация би било в затвора, но при нас, в нашата демокрация, те са начело на нашите листи. И ето сега, когато от пълната власт не ни делеше нищо, сред нас се намери предател, който от алчност реши да вземе този вече поробен народ и да го продаде на външни сили. Ние това не можем да го допуснем, нашите роби са си наши роби и ние не можем току-така с лека ръка, да оставим тези роби да слугуват другиму.

Братя и сестри, загубим ли властта, губим и парите си. Всичко, което сме спечелили на гърба на нашите роби, ще ни бъде отнето. Всички милиони, които сме получили като комисионни, ще останат само спомен. Затова ние трябва в техните души да събудим патриотизма, ние трябва да покажем на целия свят как роб и робовладелец се изправят заедно срещу външния поробител. Ако спечелим, печелим само Ние, ако загубим, губят всички.

Съветите на президента: Как да оцелеем при ядрена война

От президентството пуснаха брошура със съвети от президента към българските граждани, какво трябва да направят, за да оцелеят в предстоящата ядрена война. Публикуваме текста на брошурата:

„Уважаеми български граждани

Обръщам се към вас като нещо повече от президент, като баща на нацията, или може би, за да не обиждам нежния пол, е по-добре да кажа, обръщам се към вас като нещото на нацията. И в крайна сметка май е по-добре да си остане обръщението като от президент, или кой, както и за какъвто ме смята. Но нека да премина към важните неща. Мнозина от вас следят моите изяви на международната театрална сцена и вече са наясно, че аз имам ясна цел и тя е да победя Русия в пряк двубой и ако може Путин с дрон. Разбира се това не бих могъл да сторя, без да въвлека и вас, моите верни поданници, в една мащабна кървава касапница, която за пореден път да докаже храбростта на българския дух. Основният проблем обаче, за осъществяването на моите кървави планове по Освобождението на Русия от Путинско робство, е факта, че е много вероятно, да не кажа напълно сигурно, бойните действия да включват използване на ядрени оръжия. Затова се считам длъжен да ви дам няколко съвета, как да се подготвите и да оцелеете при един ядрен конфликт.

Първото и най-важно нещо е да санирате апартамента си. В момента има много европейски програми за саниране на жилищата, но за съжаление не наблюдавам особено желание сред българските граждани да се възползват от тях, а както всички знаем, санираното жилище си е санирано жилище, още повече като знаем, че евентуален ядрен военен конфликт ще доведе до вековна ядрена зима и тогава само този който си е санирал жилището, само той ще оцелее.

Второто много важно нещо е да си платите всички кредити. Това е много важно защото, ако сте били достатъчно глупав да теглите кредит, то би било изключително непочтено да умрете преди да го изплатите, а може човекът който ви е дал парите, да разчита на тях, за да се подготви за предстоящата ядрена война, като си санира банката.

Ако пък сте били достатъчно умен да не теглите кредит, то сега е моментът да затънете в кредити, защото ядрената бомба нулира всички задължения и който оцелее след нея, не дължи нищо, а започва начисто. Това е ядрения закон за фалита на физическите лица.

Третото нещо което ви съветвам, след като сте санирали жилището си и сте върнали или пък теглили кредит, в зависимост от умствените ви способности, е да емигрирате преди да е започнала войната, като най-безопсната възможна дестинация е Марс. Така че побързайте, защото за там местата са ограничени.

За тези които нямат възможност да отидат на Марс, препоръчвам да инвестират в гробищен парцел и паметник. Тъй като не се знае къде ще ви застигне смъртта и какво ще остане от вас след очакваната ядрена война, най-добре е да се подложите предварително на частична ампутация и да погребете предварително непрежалимите си крайници в закупения вече от вас гробищен парцел. Така ще бъдете сигурни, че поне част от вас е погребана съгласно обичаите които спазвате и гроба ви всеки ще го знай.

Това бяха моите съвети. Смърт на Путин, Свобода за Русия.

Подранили чужди туристи заснели биячите с брадви. МВР ги издирва.

Чуждестранни туристи, дошли по-рано от обикновеното на българското Черноморие, са станали свидетели на битовата свада в курорта Слънчев бряг и дори са успели да заснемат случващото се с мобилните си телефони. Според МВР става въпрос за германци, поляци, румънци и руснаци, но има и норвежци. Информацията е получена от арестуваните участници в битовата престрелка, които докато се стреляли забелязали, че разни сеирджии ги снимат и си подвикват на чужд език.

Информацията е много обезпокоителна, тъй като се очаква клиповете от битовата престрелка да се завъртят в социалните мрежи и да предизвикат вълна от откази за почивка на чужденци в слънчева и стабилна България. Министър Бъчварова призова всички, които имат информация за това кои чуждестранни туристи са участвали в заснемането на битовия инцидент, да се обадят веднага на телефон 112 и призова туроператорите да бъдат бдителни и да сигнализират на МВР, ако чуждестранни туристи, особено такива почиващи в курорта Слънчев бряг, изявят желание спешно да прекратят почивката си. МВР е засилило контрола по всички граници, за да не допусне чуждестранните туристи да напуснат страната заедно с клиповете които са направили.

Арестуваните от МВР са били мъмрени лично от премиера, че не са взели на прицел тези които са ги снимали и са допуснали чужденци да останат живи свидетели на чисто български битови свади, в каквито и той самият не веднъж е участвал. „Ако тази битова свада провали сезона, ще бъдем принудени да теглим още 5 милиарда заем“ – това заяви покрусен премиера след срещата си с арестуваните.

Вземат в запас участниците в доброволните отряди по границата

Правителството намери решение на нашумелия през последните дни проблем с формираните на доброволни начала граждански отряди за задържане на нелегални бежанци по българската граница. На спешно заседание на министерски съвет бе решено, всички участници в тези отряди да бъдат взети в запас за три месеца. Изпълнението на решението е поверено на Министерството на Отбраната и лично министър Николай Ненчев ще бъде държан отговорен за привеждането му в действие. Динко, Петър Низамов и техните авери вече са получили своите призовки да се явят във военните отдели по райони. При неявяване са заплашени с военен съд.

За да се избегне появата на нови такива нерегламентирани граждански образувания за борба с нелегалното пресичане на границата ни от бежанци и имигранти е взето решение за стартиране на кампания по набиране на доброволци за охрана на границата. Тези доброволци също ще бъдат включени в състава на Българската армия като запасняци. Записването ще стартира след приключването на великденските празници и ще се извършва във военните отдели на военните окръжия по райони. С предимство ще се одобряват молбите на граждани служили в наборната българска армия. Останалите ще преминавата ускорено двуседмично обучение по уставна, строева и бойна подготовка. На всеки доброволец ще бъде зачислено лично оръжие и униформа, като ще получават и възнаграждение в размер на средната заплата за страната. Всички записали се доброволци запасняци, са защитени от закона и не подлежат на уволнение от местоработата си по време на запаса. Особено големи глоби  и обезщетения за работниците са предвидени за всеки работодател дръзнал да прекрати трудов договор на запасняк.

Решено е и постъпилите на временна военна служба като запасняци да получават бонуси за всеки заловен нелегално пресякъл границата бежанец  в размер на 10 лв. Според данни за броят на  преминалите нелегално до този момент българската граница, не е изключено взетите в запас да охраняват границата да си докарат заплати по-високи от тези на ВСС ( 7 000 лв.). Кампанията за записване на доброволци ще продължи един месец, местата са ограничени.

Министъра на отбраната: „Отказвате се от българско гражданство и няма да ви търсим“

Публикуваме интервюто на министъра на отбраната на Република България, дадено за български емигрантски вестник в Лондон:

– Г-н министър, напоследък упорито се говори за провеждането на сериозна мобилизация в средите на българските граждани, които са годни за военна служба. Има ли основание за притеснение, защото мнозина предполагат, че случващото се има връзка с кризата в Украйна?

– Аз за пореден път съм изумен от малодушието, което е обзело българските граждани и по-специално българските мъже, които иначе са големи бабанки, а сега като са получили повиквателни заповеди и почват да цапат гащите. Искам да успокоя тези мъже в кавички, както и техните роднини, че мобилизация всъщност, поне за момента няма, а това е просто едно задължение на министерство на отбраната, което в последните години бе занемарено. Да случващото се има връзка както с кризата в Украйна, така и с кризата с Ислямска държава, и с кризата в самата българска армия. Напрежението по света расте, а ние все още, въпреки че отдавна сме професионална армия, сме въоръжени само с желание да имаме модерно въоръжение.

Затова, решихме, да съчетаем няколко неща с тази операция по актуализиране и реанимиране на запасната служба. Ние сме наясно, че мнозина българи избраха възможността да избягат от България, за да се реализират на Запад, без обаче дори да помислят, че имат някакви задължения към своето Отечество. Тези хора, говоря за тази част от емигрантите които са служили в наборната армия, та тези мъже, забравиха, че са се клели да служат на България, а не да си развяват байрака по чужбина. Нито един от тях, не отишъл във военното окръжие към което се числи, за да уведоми, че напуска държавата, каквото е изискването по закон. Сега сме изпратили повиквателни и понеже знаем, че близо милион подлежащи на запас български граждани са емигрирали най-безотговорно, очакваме от тях да си платят глобата от хиляда лева и да намерят време да долетят в милата си родина, която не ги е забравила.

С тези пари от глоби по закона за резерва на въоръжените сили, събрани от емигрантите, които по прости сметки излизат един милиард лева, ние ще успеем да закупим съвременно въоръжение за нашата професионална армия – танкове, самолети, подводница и ще спонсорираме разработването на атомна бомба в катедрата по физика на БАН.

– Разбираме ви, но все пак, нали армията ни е професионална, свикването на запасняците, не е ли крачка назад в развитието на българската армия?

– Вижте, с преминаването изцяло към професионална армия, ние надскочихме собствените си възможвности. Професионалната армия се изгражда от добре обучени и високо платени профисонални военни, сами разбирате, че подобна армия могат да поддържат само богати държави, а ние за съжаление не сме такава. За наше щастие , събитията в Украйна, Ирак, Сирия и т.н. се разразиха сега, когато все още разполагаме с живи хора, които са се клели, че ще служат в интерес на България и ще защитават държавата от външни и вътрешни врагове, което ни дава възможност и да ги привикаме и така да повишим бойният потенциал на нашите въоръжени сили.

– Значи все пак, има и реална възможност, получилите повиквателна заповед да бъдат взети в запас за определено време?

– Ама разбира се, нали това е идеята на запасната служба. Ние искаме да знаем, къде с колко хора разполагаме, за да може, ако се наложи, повтарям – ако се наложи, да ги привикаме и да ги пратим там където е необходимо, за да запазим стратегическия си резерв от професионални военни. Нашата професионална армия е елитът на въоръжените ни сили, но е толкова малка, че при реални военни действия е истинско безумие да бъде изпращана където и да било, защото загубата на всеки професионален военен е загуба на инвестицията която държавата е направила в този военен. Нали разбирате, ние с вашите данъци сме обучили тези хора, въоръжили сме ги и недай си боже утре ги изпратим на фронта и те загинат, тогава кой ще ни пази? Та те едвам ще стигнат да спрат чуждите войски, докато елитът на нацията успее да се оттегли на безопасно място, примерно в някоя от по-силните държави на ЕС. Професионалната рамия е предназначена, във времена на криза да опази държавния апарат и да подсигури безопасното му изтегляне на сигурно място, докато партньорите ни от НАТО не дойдат да видят какво е положението и да кажат какво да се прави.

– Значи искате да кажете, че тези които викате запас, те ще бъдат първите жертви в евентуален военен конфликт?

– Ами то е логично, те са тези които са се клели да умрат за държавата. Не виждам въобще каква драма има тука. Вие журналистите правите от най-дребното нещо, някакъв ужасен сценарий. Това е проста логика, това което ви е най-скъпо го  пазите, а евтиното отива първо на боклука. Винаги когато става въпрос за военни действия, елитните войски се пазят за решващия удар, а другите ги пускате да изпитате силата на противника.

– Но това не е ли прекалено цинично изказване?

– Самата война е цинична.

– А бихте ли казали кои български граждани подлежат на мобилизация? И има ли начин, да се отървем от подобна участ?

– Първо да ви кажа, понеже виждам, че сте невежи, че запас и мобилизация са две различни неща. На запас, вече казах, подлежат тези, които са служили в наборната армия, а на мобилизация подлежат всички. Запас може да има както при реални военни действия, така и при провеждане на партньорски учения, докато мобилизация се прави само при реална заплаха от война и разбира се по време на самата война. Така, кои подлежат на мобилизация, всички с изключение на депутатие и висшия административен апарат, както и родът им до девето коляно. На мобилизация не подлежат и крупните бизнесмени, които имат финансовата възможност да си платят освобождаването от подобна повинност и в чиито фабрики и стопанства, евентуално ще се произвеждат продукти необходими за армията.  На мобилизация не подлежат и тези, които формират обещственото мнение чрез дейното си участие в българските национални и частни медии, имам предвид не тези които работят там, а всички експерти и представители на различни неправителствени организации, които работят в съгласие с военната доктрина на държавата и партньорите от НАТО. Защото те са тези, които се очаква да поддържат бойния дух на редовия войник, като му обясняват защо е необходимо да се жертва в името на демокрацията. Аз лично искам да кажа на всички, които подлежат на мобилизация, да не се притесняват за своето безсмъртие, защото те вече имат изграден паметник, а именно паметника на незнайния войн и могат преди да се явят на пунктовете за извозване, да си поднесат цветя.

– А как да се отървем от запас или мобилизация?

– Това наистина е ужасен въпрос, които може да бъде зададен само от един истински посерко, но ще ви отговоря – ако не желаете да умрете за България и за интересите на нашите партньори в НАТО, вие ще трябва да се откажете от българско гражданство, това е единствения ви изход.

Кери пред CNN: „Щастлив съм, че излязох жив от България.“

Предлагаме на вашето внимание интервюто, което държавния секретар на САЩ, Джон Кери, даде за CNN след завръщането си от България.

– Г-н държавен секретар, бихте ли споделили за нашите зрители, как мина посещението ви в България. Разбрахме, че това е била една от най-опасните ви визити зад граница?

– Позволете ми да ви поправя, това беше не една от най-опасните, а най-опасната ми визита зад граница и не мисля скоро да я повтарям. Надявам се конгреса да оцени моите заслуги и да ме почете с медал за храброст. Всички ние знаем, че нашата политика е преди да отидем на посещение в някоя държава, първо да я бомбардираме. Когато президента Обама, ме натовари с тази мисия, аз го попитах дали не е по-добре да хвърлим няколко бомби, преди да стъпя на българска земя, все пак това е изискване на протокола, но той ми отговори, че ние сме сторили това още през далечните 1941 -1944г. и то в огромни мащаби. Аз все пак изразих опасенията си, че България не е Япония и над нея не е хвърляна атомна бомба, така че не можем да бъдем сигурни в топлото посрещане. Дори самите българи имат поговорка „Бий, за да те уважават“, което е точно като нашето изискване на протокола „Бомбардирай, за да те уважават.“, така че да отидеш в страна с подобни разбирания без да си си постлал пътя с бомбардировки си е направо луда работа. Но както и да е всичко приключи и както казах, щастлив съм, че се прибрах жив удома.

– Бихте ли обяснили по-подробно, какви точно опасности ви дебнеха в България?

– Първо там има много безработни бивши военни, както и специалисти от разбития им военно-промишлен комплекс и всички те са възпитаници на бившият Съветски съюз. Не знам дали ви е известно, но там се правеха най-добрите калашници в света, представете си за какви хора става дума – родени убийци. И всички те са ни много ядосани, че им забранихме да продават оръжията си и се наместихме на тяхно място. Освен това от ЦРУ ме предупредиха, че волно или неволно, но самият техен премиер е създал условия за терористичен акт срещу нашата делегация, като съобщил, че ще се срещне с Джим Кери. И мнозина българи се втурнали да си купуват маски, като от филма, за да изразят радоста си от неговото посещение и да му махат от тротоари и балкони. С оглед на това, трябваше изрично да забраним, излизането на български граждани по тротоарите и прозорците на маршрута на конвоя, защото между тях като нищо можеше да има маскиран с маската снайперист, който да ме застреля и да хвърли целия свят в хаос.

А знаете ли, че и тази заповед доведе до допълнително покачване на нивото на терористична заплаха, защото българите си държат храната на балконите и там си сушат прането. А те са много злобни, когато не могат да достигнат до домашно приготвените си храни и напитки. Имаше доклад от предишни посещения, където се споменаваше, че наши снайперисти заварени на тавана на български копеерации, са били пребивани, защото са вземани за крадци. Ами случаят с пребитите френски командоси в село Коиловци? Така че въобще, не бе шега работа това посещение. И да не забравя, още един щрих от множеството заплахи за моят живот там, в България има една особена порода хора наречени „червени бабички“, те са върли фенки на починалият бивш комунистически диктатор Тодор Живков и могат да урочасат с погледа си всеки политик, който ги погледне в очите, щото те не виждат в него своя идол, още повече ако този политик е американец като мен.

– Наистина е живо чудо, че сте се прибрал жив. Кажете ни накратко, какви са впечатленията ви от срещите с официалните български власти?

– Много са смешни и постоянно те гледат в ръцете. С тях няма да имаме проблеми, те обичат парите повече от всичко, повече от себе си дори. Техният президент ме увери, че ако започнем война с Русия, той е готов да управлява безпилотен самолет натоварен с атомни бомби, да ги пусне над Москва и да запише името си в историята на демокрацията. А премиерът им е готов, ако се наложи, да предизвика на спаринг Владимир Путин, така както се е правело в древни времена и изхода от войната да се реши именно в този двубой. Но аз лично смятам, че той е въздух под налягане и не бих заложил нашите геополитически и бизнес интереси на качествата на подобна личност.

– А от самите български граждани имате ли някакви впечатления?

– Какви впечатления, те се бяха изпокрили по дупките си и не смееха да си отворят прозорците. Само един полицай се опита нещо да ми каже, но както ме инструктираха от ЦРУ, аз му дадох 50 долара и той ми целуна ръка. От нашите доклади знам, че сред българските граждани от една страна се подклажда безпросветност, бедност и аморалност,  а от друга алчност и готовност за корупционни практики. Те много уважават нашата валута и също като техните управници са готови да се жертват за нея. Много от тях, умират да ходят на мироопазващи и демократизиращи мисии на НАТО и няма да има проблем срещу съответното заплащане да ги изпратим да воюват и срещу Русия. Както винаги „Парите побеждават всички.“

– А имате ли някакви опасения, относно лоялността на България и нейните граждани в една бъдеща военна операция за демократизирането на Русия?

– Имам опасения, но те не са породени точно от българските граждани, както казах в България важи максимата „Парите побеждават всички“. Притеснява ме по-скоро тяхната история, защото през последните две световни войни, страната към която избират да се присъединят, губи войната катострофално, а знаем, че историята се повтаря като фарс. Затова може би е по-добре първо да ги въоръжим с някаква наша остаряла техника и да ги подбудим финансово да се втурнат на своя глава срещу Русия, та когато ги унищожат да не се притесняваме от този проблем. А междувременно колкото и щети да нанесат на Русия все е кяр.

САЩ предупреди: “ Българи готвят взривяването на Северен поток“

От САЩ са предупредили Брюксел, че българи готвят взривяването на газопровода „Северен поток“. Информацията е дошла от американският посланик в България, г-жа Марси Рийс, която по този повод е предприела обиколка на партийните централи на парламентарно представените партии, с цел да изиска подкрепа за предотвратяване провеждането на подобен терористичен акт. В предупреждението се казва, че българите се решили на подобна стъпка с цел постигането на пълна енергийна независимост на ЕС от руския газ, понеже смятали европейците за мекотели страхопъзльовци неспособни да предприемат подобна радикална крачка.

Лицата, които са засечени да подготвят саботажа, принадлежат към няколко НПО-та, които били спонсорирани от Джордж Сорос и други американски частни фондации, и активно се занимавали с боядисването на паметници в България. САЩ са провели среща с тези фондации, като настояват да се спре финансирането на засечените в подготовката на терористичния акт българи и по този начин да не се допуснат грешки като при финансирането на Ислямска държава и Ал Кайда. Джордж Сорос лично е обещал да съдейства, като спре финансирането и на централата им, която се помещавала в някаква червена къща.

След полученото предупреждение от ЕК са се обърнали лично към премиера Борисов, като са изразили надеждата, че подобен необмислен акт няма да бъде допуснат и българите заели се с осъществяването му ще бъдат спрени. От ЕК заявяват още, че за разлика от България, Стара Европа е достатъчно силна духовно и идеологически подготвена за да се противопостави на пагубното влияние на руския газ, без да се налага прекратяване на ползването му.

В предупредителния документ изпратен на ЕК се казва още, че лицата са поставени под наблюдение и при необходимост, ще бъдат изпратени на поправително промиване на мозъците в американската база в Гуантанамо, където да се изтрие идеята им за освобождаване на ЕС от зависимостта му от руските енергийни ресурси и да се замени с идеята за изграждане на плътна русофобска стена по източните граници на съюза, след което те ще бъдат освободени и пуснати обратно в България, като бездомни кучета, за да работят в правилната насока.

Сумрак се спуска над Системата

Първо трябва да ви запозная, доколкото това е възможно, с червеят Морис. Той е известен със своята неизвестност. Малцина са го виждали, но мнозина говорят за него все едно, че го познават. Легендарна фигура, която не е сигурно, че реално съществува. Идол на всички, които се борят срещу Системата. Червеят Морис е първият антисистемен играч, провел реална успешна атака срещу Системата в новото информационно поле на виртуалния свят. Според анализатори и системни играчи, червеят Морис е виртуална личност, зад която стоят знанията и уменията на мнозина хора, обединени в някакво затворено общество. Общество поставило си за цел да спъва развитието на човечеството, като цяло. Общество, което не си дава сметка, за последствията, които ще връхлетят човечеството, ако атаките им успеят. Всъщност никой не знаеше с точност какво е и какво не е червеят Морис, но неговата гениалност вдъхваше у едните възхищение, а у другите уважение. И ето че аз, един от най- добрите специалисти в защитата на информацията във виртуалния свят, получих странно съобщение. Бях поканен на лекция, лекция която както се твърдеше в съобщението щеше да бъде изнесена от него – червеят Морис и щеше да бележи преломен момент в борбата срещу Системата. Съобщението се саморазруши, веднага след като го прочетох, но информацията остана в главата ми и разбира се реших да отида, нямаше начин да изпусна подобна покана.

Второто нещо, което трябва да уточня преди да ви запозная с лекцията на червеят Морис е, какво наричаме „Системата“. Системата е самият Живот, поробен от правилата на съвременната цивилизация. Системата е това, което ни диктува как да живеем и с каква скорост. И когато не успеем да се справим с поставените системни условия животът ни се превръща в ад. Защото Системата не гледа на всеки от нас като отделна уникална личност, а като средноаритметичен сбор от съставящи я части, защото самите ние сме съставните части на Системата. Системата се стреми да отнеме от нас мисловните ни функции и да ни превърне в свои безропотни взаимнозаменяеми инструменти. Жизнената сила на Системата се крие в способността и да приема и обработва информация. За Системата информацията е светлината, въздуха, водата и кръвта, съчетани в едно цяло. Но най важното е, че Системата е в нас и ние сме в Системата, ние я изграждаме и ние можем да я разрушим, но само като отделно уникално мислещи личности. Защото като личност всеки от нас е антисистемен играч, но като част от обществото е системен играч и именно това прави толкова сложна и опасна играта срещу Системата.

Така както бе обявена, лекцията на червеят Морис будеше недоумение. Защо бе решил да се покаже, дори и на малка част избрани негови симпатизанти. Ако имаше нещо да каже, можеше винаги да го направи така както го бе правил досега – през мрежата. Там той бе всепризнат авторитет, подвизаващ се навсякъде и никъде. „Тази лекция има за цел да ви въведе в новата стратегия за борба със Системата, личното общуване е част от нея.“ – това се казваше в част от съобщението. И ето ме там, в тази съвсем обикновена зала, тръпнещ в очакване да го видя, да го чуя, него безплътния дух на Антисистемното общество. Нямаше екрани, нямаше нито една високотехнологична джаджа, нямаше нищо което да подсказва, че срещу нас ще се изправи човек, който е господар на съвременните информационни технологии. В залата бяхме 20 човека, нямаше охрана, нямаше никой който да ни посрещне и да ни настани, просто на вратата на залата бе залепен плакат с надпис “ Лекция относно бъдещето на Системата.“ Малко преди да решим, че това е някаква хакерска шега, той влезе и нямаше нужда да се представя. Уверените му стъпки и дълбокият поглед, изпитото му лице и пестеливите му движения, някак си сами потвърждаваха неговата самоличност. Но няма повече да ви отегчавам с празните приказки на един сух компютърен специалист. Ще ви предам думите му, така както ги чух и както си ги спомням:

“ Благодаря ви, че дойдохте. Ние отдавна общуваме, но правим това там където се чувстваме най-сигурни, в мрежата. Преди да продължа, държа да кажа, че това което ще чуете, можете да използвате така както решите, но ако тук има системен играч, нека знае, че ако събирането ни днес бъде прекъснато от властите, идеята която ще ви изложа ще бъде разпространена автоматично и до най-неактивните потребители на мрежата. Поканих ви, защото вие сте част от тези хора, които държат ключа за разрушаването на Системата, вие сте специалисти по нейната сигурност, по сигурността на информацията.

Както знаете, Системата се разраства с огромна бързина, с бързината на нарастването на захранващата я информация. Системата е мозъкът на бъдещето на нашата разумна цивилизация. А бъдещето, такова каквото ни се готви изисква от неговите съставни части, от самите нас, повече студенина и по-малко човещина. Бъдещето е студено, пресметливо и предсказуемо, такова каквото е необходимо на системата за да може да го моделира математически. Такова какво и е необходимо за да може да го управлява. Системата се стреми да ни превърне в мравки, в заменими детайли на един все по-усложняващ се, но предсказуем и действащ съобразно определени закони механизъм. Защото всеки механизъм, независимо колко е сложен, когато действа съобразно познати закони е лесен за управление, но вкарайте в него малко хаос, нещо непредвидено и той ще се сгромоляса. Ние сме хаоса, ние сме емоцията, ние сме човещината, ние сме алогичния елемент, борещ се срещу върховна подреденост, срещу стремежа за сигурност, срещу идеята за стерилност, студенина и безжизненост. Никой от нас не желае, сигурността на живот, ограничена в строги норми и правила за живеене превръщащи живота в необходимо съществуване, но необходимо за Системата. Ние не желаем такъв живот, нито за себе си, нито за децата си.

Досега всички ние се борехме срещу Системата, възползвайки се от възможността да създаваме информация и да я разпространяваме безгранично, мислехме, че това дава резултат и то даваше, но правеше самата Система по-силна, защото тя се храни и поддържа от информацията без да отчита нейното съдържание. Днес всеки може да създава и разпространява информация и всеки го прави. Какво значение има тогава, това което правим в тази лавина от бълващи информация системни винтчета. Ние ставаме част от системата. Дори да напишете гениално послание, то ще бъде потопено в потока от посредственост, от еднодневни сензации и безсмислени новини. Калният поток на информационното свлачище потапя всяко ваше усилие. Скоростта на затрупване на това което сте написали във виртуалния свят се увеличава с всеки изминал миг. И вашите антисистемни усилия, в най-добрия случай проблясват в мрежата като падащ метеорит. Всеки бит информация е глътка свеж въздух за системата, въздух който не може да бъде замърсен. Всяка информация служи на системата, като отвличащо вниманието средство, предназначено за консумация от неусетно превръщащите се безропотни, управляеми и предсказуеми винтчета, хора.

Но ние можем да разделим тази информация на две части. На такава, предназначена да отвлича вниманието и неусетно да обезличава човека, който я ползва. И такава, която е предназначена да го управлява и контролира. Първата е изтъкана от лъжи, откровени манипулации и евтини сензации, изпълнена с пошлост и събуждаща първичните инстинкти у всеки който я консумира. Втората е предназначена за ползване единствено и само от системата и служи за обозначаването и контролирането на всяко винтче, ползващо се от първият вид информация. Вторият вид информация е сърцето на системата, той и помага да прави разлика между системните и антисистемните играчи. Той и помага да ни подчинява и ако не успее, да ни унищожи. Първата информация е за свободно ползване, втората е скрита и добре охранявана и вие сте тези, които отговарят за нейната сигурност. Унищожим ли тази информация, системата ще рухне. Тя е нашата нова цел и нея ние трябва не просто да хакнем, а да унищожим физически, като унищожим нейните носители. Ние трябва да унищожим сървърите с най-строго пазената информация на системата, най-охраняваните, най-скритите, най-недостъпните от световната мрежа. Това са критериите по които ще ги познаете. Ако, като обикновен потребител на информация, вие нямате достъп до тях или ако имате, не можете да моделирате информацията съхранявана там, освен ако не сте оторизиран от системата, тогава това е търсената от нас цел.

Мнозина твърдят, че днес живеем в информационна епоха, без да разбират, че информацията която ни се предлага е мъгла. Тя замъглява съзнанието ни и ни помага да се отървем от бремето на мисленето. Няма по-опасна машина от тази която дава отговор на всеки въпрос, защото лишава живота от красотата на неговата непредсказуемост и от емоцията на откривателския дух. Човекът сам не е системен играч, хората заедно създават системата и се обезличават, създавайки нещо страшно и мощно, лишено от човещина. Нещо в което всеки е натоварен със строго определени функции, част от които общи за всички, друга част общи за отделни групи, но нито една строго специфична за отделен човек. Ние еволюираме в нещо, което наричаме Системата и което някой от хората си мислят, че управляват, без да си дават сметка, че те самите също са винтчета и също не биха могли и за миг да действат антисистемно, без това да разруши илюзорният им подреден свят.

Това е, за да разрушим системата ние трябва да унищожим информацията до която нямаме достъп, но която ни притиска, когато решим да действаме алогично и антисистемно. И нямаме много време. Системата набира скорост и ускорява ритъма на „живота“, винтчетата се въртят с главоломно и нямат дори миг за нещо друго, освен за функцията която им е предписана от системата. Всяко самоволно действие, излизащо извън рамките на зададените ни функции е лукс, който все по-малко хора могат да си позволят. Информацията за общо ползване ни задушава, а системната информация ни притиска, контролира и държи в подчинение. Ние сме превърнати в роби на собственото си бъдеще, в което няма да имаме място.

Вие можете да го сторите, унищожете тези сървъри. Последствията ще бъдат болезнени и жестоки за мнозина от хората, но хората ще продължат да бъдат хора.“

С това лекцията завърши. Червеят Морис впи поглед в нас за миг, обърна се и излезе през вратата. Повече не го видях, но скоро, станах свидетел на поредица от взривове на най-секретните и строго пазени сървъри в света. Идваше ред и на този за чиято сигурност отговарях аз. Сумрак се спусна над Системата.

Референдум, независимост, смърт, описани в десет стъпки.

Вие не сте доволен от обкръжаващата ви реалност, от държавата, от хората, от живота, който живеете и желаете да промените това. Чувствате се неразбран, отблъснат и натикан в миша дупка без възможност да се противопоставите на наложените ви от обществото, медиите и държавните органи норми, регулации и закони. За пореден път е посегнато върху вашето имущество, семейна чест и трудови права. Решавате, че трябва да предприемете някакви стъпки и да вземете нещата в свои ръце:

Първо – Правите референдум в собствения си дом с въпрос към живеещите в него дали да обявите независимост в рамките на собствеността си и да въведете там собствените си разбирания за живота, справедливостта и морала.

Второ- Печелите референдума и обявявате независимост. От този миг вашият дом е вашата крепост.

Трето – Първоначално комшиите, а след това и държавните органи не се съобразяват с вашата независимост и отказват да признаят правото ви на лични закони и правила. Съобразно това вие се въоръжавате и заявявате с писмени ноти до всички, които не се съобразяват с обявената от вас независимост, че сте готов да я браните с цената на вашият и техните животи.

Четвърто – Държавната машина се задейства и ви обявява за луд, психопат, който не съзнава какво върши. Вашият референдум е обявен за неконституционен, а независимостта ви за незаконна.

Пето- Всички държавни органи, от които някога сте имали нужда за защита, подпомагане и внимание, но които никога не са обръщали внимание на вашите нужди и единственото което са правили е да ви вземат парите под формата на данъци, се задействат и започват да работя изключително бързо срещу вас и вашата независимост.

Шесто – Сблъсък на живот и смърт. Изстрели, кръв и трупове. Вероятно и вашия.

Седмо – Вашата съдба става център на медийно внимание. Кръвта ви и тази на жертвите е по всички радио, телевизионни и интернет медии.

Осмо – Благодарение на вас хора, които не са имали възможност да се изявят по медиите го правят, ръсейки съвети и укори. Ако бяхте жив, щяхте да се учудите колко много хора са наясно с живота ви и причините довели до обявената от вас независимост.

Девето – Крайното заключение на всички е, че подобни на вашата проява занапред не трябва да се допускат и всички недоволни от държавата, обществото и реалностите в които живеят, трябва да се освидетелстват, вкарат в диспансер и натъпчат с хапчета преди да са обявили независимост.

Десето – Държавата се успокоява. Вие сте единичен случай и средно-статистически погледнато няма за какво обществото да се безпокои. На третия ден имаме новина за новата любовна афера на една от многото ВИП персони и живота потича по мед и масло.

Единадесето – Всичко се повтаря, но с друг главен герой.

Последният лешояд или за честта на един журналист

Миролюб седеше зад бюрото и почукваше нервно с химикалката по плота. Днес бе ужасен ден, всички агенции подаваха някакви сълзливи и прочувствени информации, изпълнени с любов, гордост и успехи, и нито капка кръв, единственото което се лееше бе пот от спортните новини. Ужасно, ужасно и ужасно. Отдавна не си спомняше такъв тягостен ден изпълнен със щастие и наслада. Без трагедии животът се превръщаше в една безкрайна комедия, а той мразеше комедиите. Мразеше и да се смее, заради тъпия крив зъб, който загрозяваше иначе строгия римски профил на лицето му, когато се усмихне. Без страх, без панически ужас, без наплив на адреналин, без потоци от прясна гореща кръв и без студа на вкочанени вече тела, светът се превръщаше в едно уютно, топло местенце, в една утопия и хората забравяха за Смъртта, за възможността да бъдат зверски убити, да умрат при катастрофа или друг нещастен случай, при природно бедствие и дори отхвърляха възможността да се самоубият.

Какво по-дяволите се случваше днес? Вече бе издълбал близо сантиметър дупка върху бюрото си, ако продължаваше така повърхността му щеше да заприлича на пода на Шаолинският манастир. Удари с всичка сила от яд, химикалката се строши и го поряза. Кръвта му бликна от раната, сякаш в опит да потуши неистовата му психическа жажда за червената течност.

– Мамка му шибана! – изкрещя с все сили не толкова от болка, колкото от яд и стресна задрямалите си колеги в редакцията. – Мамка му, мамка му!

Къде са днес пияните шофьори? Къде са изперкалите нещастни хора, творящи убийства? Къде са престъпниците борещи се за територии? Къде са отчаяните от живота, изгубили работата си или затънали в дългове хора? Къде са безнадеждно болните? Къде са ревнивите съпрузи? Къде са умиращите роднини на известните българи? Къде отиде етническата омраза, хомофобските прояви? Къде дреме Смъртта, да не й се е счупила косата? Къде са тъпите протестиращи играещи си на революция, дори те биха я зарадвали? Ако продължаваше така, най-много да го пратят да снима Йоло Денев и пак някой глупак да го обърка с колегата му Габриел. Много мразеше да го бъркат с Габриел. Как можеха да го бъркат с този сълзлив тип, който бе станал журналист поради някакво нелепо стечение на обстоятелствата?

Ех, ако се беше родил в Америка. Америка щеше да бъде рай за него, с толкова много и постоянни убийства – масови, зверски, кървави, садистични, и най-вече редовни. Ако живееше там, вече да е взел Пулицър. В сънищината си винаги сънуваше как работи в CNN и му се пада да отрази най-големият терористичен акт в историята – мини атомни бомби взривени над стотици училища и детски градини. Как тича от скелет на скелет, как дава в близък план изгорялата от радиацията кожа, капещата плът, кървящите очи. Как безапелационно  застава на пътя на обзетите от паника родители, ридаещи над телата на децата си, или търсещи с поглед останките им, и им задава вечният въпрос – „Какво изпитвате в момента?“. И точно преди да получи отговора се събуждаше, и установяваше, че е имал полюция.  Веднъж бе постигнал оргазъм, докато предаваше драма със заложници от една банка и още веднъж когато предаваше на живо кадри от самоубийство заобиколен от близките на самоубиващият се.

Няколко пъти подаваше молба за зелена карта, но все го отхвърляха, и знаеше защо. Заради проклетото име. Мразеше родителите си заради това име. Миролюб, нима това бе име достойно за водещ журналист? Дори галено звучеше още по-ужасно, Любчо! А можеха да го кръстят Катострофан, така по-елинистично, по-зверско, по-кърваво. Или Кръволин, ако искаха типично българско име, дори на Садомах щеше да се радва.

– Дайте ми лепенка бе, боклуци, какво сте ме зяпнали? – изкрещя към колегите си – Да не ви се щеше с моята кръв да си направите емисията?

Скандал, паника, ужас, страх, това бе неговата стихия. Колегите му се разтърчаха в стремеж да му помогнат уплашени да не ги накисне пред началника им и да бъдат уволнени. Миролюб бе миролюб само по име.

Изведнъж мониторът му се оцвети в червено и зави сирената, която бе вързал за такива случаи. Седна и кървавите му пръсти пробягаха по клавиатурата.

– Война имаме война, атомна война! Щатите са изстреляли атомна бомба по Сирия, Иран се е включил. Руснаците също. О, Господи благодаря ти. Смърт на Мира, да живее Войната. Имаме кръв и милиони загинали, милиарди страдащи и аз ще го отразя, за тези които все още са останали живи. Пуснали са атомна бомба над Пловдив?! Ураааааа, напред към Филибето.

Миролюб, обзет от радостна истерия, крещеше неистово щастливо. Бръкна в шкафчето си и облече антирадиационният  костюм, който си бе купил след аварията във Фукушима, в очакване на ядрен инцидент в АЕЦ Козлодуй. Той бе велик и бе подготвен за всички случаи. Изведнъж подът се разтресе, стъклата се пръснаха на хиляди парченца и блесна огнена светлина. Над София бе взривена атомна бомба. Изминаха няколко минути, докато се окопити. За щастие му нямаше нищо, но всички около него се гърчеха в предсмъртни мъки. Желязната каса в която държеше специалната камера за такива случаи, зееше отворена, но на камерата и нямаше нищо. Наистина имаше невероятен късмет. Щеше да запише случващото се, цялата трагедия с всичките и подробности, и да я излъчат по новините в целия свят. Този път Пулицър бе негов.

Камерата имаше батерия за шест часа. Шеста часа той неуморно бродеше сред трупове и ги побутваше с крак в търсене на признаци на живот. Засне стотици хора гърчещи се в предсмъртни мъки, молещи за вода, за помощ, за блага дума или поглед, за утеха и на всички задаваше един и същи въпрос. Великият въпрос, въпросът на въпросите – „Какво изпитвате в момента?“. Питаше ги, дали знаят какво е станало с близките им, къде са били по-време на взрива, на какво се надяват, какво очакват от бъдещето? Усети, че е постоянно надървен, удоволствието бе неземно, сигурно така се чувстваха асасините в рая, обгрижени от 40-те хурии. Скоро престана да среща полумъртви хора, всички измряха. Батерията на камерата свърши.

Сега трябваше да открие някой жив, някъде в някое бомбоубежище, на който да покаже репортажа. Ден след ден скиташе по изгорелия свят, търсейки признаци на живот, но не откриваше нищо. Какъв абсурд, той който мразеше Живота, в мига на своето величие, имаше нужда от него, но уви Смъртта бе поела контрол над Света.

А Господ гледаше от горе последното си чадо, крачещо сред останките на земята която бе създал за шест дни, и която неговото любимо творение унищожи за един, и се усмихна. Това негово творение бе грешка, не бе човек, бе лешояд и сега последният лешояд бродеше из останките.

Миролюб стискаше касетата до гърдите си и се влачеше с последни сили. Спъна се, падна и повече не стана, миг преди да умре се изпразни, но не в последно усилие да дари живот, а унесен от спомена за великата трагедия която бе отразил, като истински журналист.

Бурен смях се разнесе от небесата, Господ се готвеше да сътвори нов свят.

Лидерът на Хизбула проговори: „Българите трябва да се страхуват от самите себе си, от своите политици“““

Група българи, живеещи в Ливан, успяха да се срещнат с лидера на Хизбула, шейх Хасан Насрала, и да заснемат ексклузивно интервю. Самите те обясняват, че идеята им е хрумнала спонтанно и дори за миг не са се замисляли, че е възможно да пострадат от гнева на шейха по повод решението на българското правителство да посочи ръководената от него организация като стояща зад атентата в Сарафово. В молбата си за среща те обяснили, че искат да проведат интервю, в което ясно да се чуе становището на лидера на Хизбула по тази тема, за да могат българските граждани да черпят храна за размисъл и от позицията на засегнатата страна. Това е една от малкото медийни изяви на шейха и затова се посреща с огромен интерес в Европа и по света. Ние се присъединяваме към адмирациите за тези наши сънародници и, разбира се, пускаме пълния текст на интервюто. Тези, които искат да го гледат на запис, просто да го потърсят в Youtube:

– Г-н Насрала, благодарим ви, че се отзовахте на нашата молба. За нас е много важно да чуем   вашата позиция по въпроса за атентата в Сарафово и ние възнамеряваме чрез възможностите на интернет и социалните мрежи да я сведем до знанието на колкото се може повече българи, а вероятно и граждани на други западни държави. И да започнем с първия въпрос: вие ли стоите зад атентата в Сарафово?

– Категорично не.  На този въпрос, мисля, че вече нееднократно и нееднозначно сме отговаряли. Ние не сме поели и няма да поемем отговорност за този атентат, тъй като не от Хизбула е излязла инициативата за извършването му.

– Как тогава приемате твърденията на българските разследващи, че за две от лицата, съпричастни на извършването на атентата, е установено, че са принадлежали към военното формирование на Хизбула, а оттам – че Хизбула е съпричастна към атентата?

– Затруднен съм откъде да започна, толкова много са безумията в това, на което станахме свидетели.

Първо, аз не видях твърдения, изказани от български разследващи, дори напротив, вашият главен прокурор се разграничи от този медиен атентат срещу Хизбула. Аз видях група политици, иззели функциите на разследващите, събрали се пред камера и ръсещи нелепости. Защото всичко, което бе казано, е една нелепост, едно нищо. Бихте ли ми обяснили какво е това “обосновано предположение”, как го разбирате? Ето как аз го разбирам и ме поправете, ако греша: винаги, когато се работи за разкриването на дадено престъпление, има най-различни версии, които се разработват, всяка една версия е “обосновано предположение”, но то не е достатъчно за да бъде посочен виновникът. Поне така би трябвало да бъде в една правова държава, но явно вашата не е такава. Тези “обосновани предположения” са началният етап от разследването, тоест явно, ако съдя логически по думите на вашия вътрешен министър, вие сте още в началния етап на разследването, при това седем месеца след извършването на атентата. Извинявайте, но това е несериозно и щеше да бъде смешно, ако не касаеше една толкова сериозна тема и не се предполагаше, че ще повлече след себе си непредвидими последици.

 Второ, ще ми бъде интересно да разбера също какво точно означава съпричастен? Доколкото разбрах, между съпричастен и съучастник има разлика. Едното предполага повече емоционална обвързаност, докато другото реална подкрепа. Тази дума вашият вътрешен министър използва за да обозначи както ролята на нашата организация, така и ролята на двете лица, за които твърди, че са принадлежали към военното крило на Хизбула. Да разбирам ли, че вашият министър ни обвинява не толкова в реално действие, колкото в съчувствие и еднакви идеологически възгледи с извършителите на атентата?

Трето. Какво ще рече, че две от лицата са принадлежали към нашата организация? Те принадлежат ли още към нея, според българските разследващи политици, и принадлежали ли са към Хизбула към момента на извършването на атентата? Виждате ли някъде ясно твърдение? Но дори и да са били членове и в момента да са членове на нашата организация, при положение, че ние ясно се разграничаваме от атентата и заявяваме, че нямаме нищо общо с неговото извършване, каква отговорност може да ни бъде търсена? Нима във всяка една организация няма крайни елементи, вечно неудовлетворени от действията на партията или движението, към което принадлежат, и приканващи към по-радикални действия? Нима подобни елементи не са лесна плячка за сили, желаещи да ги използват за реализирането на собствените си тъмни цели? Не забравяйте, че ние вече сме политическа сила и нашият интерес е насочен към търсене на политически решения, което може да е повод за разочарование на част от тези, които са били с нас по време на въоръжената ни борба. Тази наша нова насока за легитимно влизане в политическия живот е възможно да не се нрави и на кръгове от така наречения “демократичен свят”.

И накрая, изумен съм, че именно България, в лицето на нейното правителство, хвърля такива недоказани, нелепи, витиевати и нищо не значещи твърдения, при положение, че имате горчив опит. Самите вие бяхте набедени като съучастници в атентата срещу папата от същия този демократичен свят, но тогава все още не бяхте негов член. Бяхте класов и политически враг, такъв какъвто сме и ние в момента, и затова ви беше спретнато въпросното обвинение – не беше ли и то “обосновано предположение”? Помислете върху тези въпроси.

– Вие нарекохте изявлението на българското правителство “медиен атентат” срещу Хизбула, в този смисъл трябва ли българите да се страхуват от отмъщение от ваша страна?

– Всяко едно наше действие носи след себе си своите последствия и тези последствия касаят не само този, който е извършил действието, но и тези около него, а в нашия случай – целия свят. Вашето правителство, за съжаление, не е направило никакъв анализ на последствията от този политически акт. Българите не трябва да се страхуват от Хизбула, българите трябва да се страхуват от самите себе си, от собствените си политици. Трябва да се страхувате от собствените си преценки, защото те явно не са особено надеждни. Когато бе извършен атентатът, последствията бяха ясни, имаше убити, ранени, шокирани, възмутени. Предполага се, че вашите служби са станали по-внимателни, както и израелските граждани, пребиваващи на ваша територия. Ако приемем, че вие сте едно езеро, а атентатът – камък хвърлен в него, то вълните са последствията, и те тъкмо започнаха да затихват, когато вие решихте да хвърлите огромна канара и да разплискате водата колкото може по-надалече.

На всички е ясно, че решението за изказването на това “обосновано предположение” е взето под външен натиск, а откъде е натискът можете да се ориентирате по източниците на първите бурни приветствия и поздравления за изразената позиция. Ясно ви е вече, че сте на път да предизвикате верижна реакция, която да доведе до нова война и допълнителна дестабилизация в Близкия изток. Вие се страхувате дали няма да дойдем да се взривяваме, като акт на отмъщение, страхувате се за себе си, за собствения си живот, а не помислихте ли за милионите  разбити животи, които една война би предизвикала? Всичката пролята кръв, всичките измъчени души, всичките убити и заровени мечти ще тежат на вашата съвест, на вашата карма, на съдбата ви, като народ. Ето с това ще трябва да живеете, от това ще трябва да се страхувате.

– В такъв случай, как смятате, защо атентатът, според вас целящ удар срещу Хизбула, е извършен именно в България?

Причините са няколко. Едната е, че сте член на Европейския съюз, а Европа не ни е посочила като терористична организация. Другата е, че сте периферия на същия този Европейски съюз и лесно може да бъдете жертвани. И третата е, че сте безропотни, бездушни и послушни роби. Трябва да ви кажа, че веднага след атентата, когато Израел обявиха, че ние стоим зад него, ние започнахме внимателно да следим развитието на събитията и си зададохме същия въпрос. Защо са избрали България, за да ни дискредитират? Какво особено има във вашата държава? И отговора до който стигнахме след внимателен анализ, е нищо, във вас няма нищо особено. Вие нищо не означавате, за когото и да било. Вие нямате собствена външна политика, нямате собствена вътрешна политика, а сте заложници изцяло на външни интереси. Вашите политици са готови на всичко, само и само да се задържат на власт и да крадат, и с тази цел се стремят да си създадат образ на “надеждни партньори” на международната сцена.

Но най-важното не са вашите политици, а народът. Защо подобен атентат не се случи в Гърция, където полицията има премного работа в борбата с протестите срещу мерките за стабилизиране на икономиката, нима Гърция е по-малка туристическа дестинация от България или там не ходят израелски туристи? Защо, и Гърция е член на Европейския съюз, и Гърция е в периферията на този съюз? Защото там народът не спи, а отделно, че и на тях гледат с по-друго око. А вие кои сте и какви сте? Вие позволявате да ви тъпче всеки, от всекиго ви е страх и смятате, че не можете да се изправите срещу никой, който ви погазва правата, достойнството и честта. Вашият въпрос не е “Да бъда или да не бъда?”, а “Аз какво мога да направя?”, като отговора, който сами си давате е “Нищо”. Вие вярвате в собственото си “нищо” и следователно сте нищожество. Вие нищо не можете да направите, на никого, за нищо. С вас или без вас, на Европа и е все едно, за тях вие все едно не съществувате, за самите себе си вие все едно не съществувате, щом чакате разрешение на всичките си проблеми от всеки друг, но не и от себе си. Затова и сте умираща нация, защото сте мъртви духом, а не защото сте бедни материално. Та по света по-голямата част от хората живеят по-бедно от вас, но са по-богати духом, по-жизнени, и затова нарастват.

– А защо тези, за които намекнахте по-горе, искат да ни убедят , че именно Хизбула стои зад атентата?

Арабският свят е свят с древна история. Да не забравяме, че първите цивилизации са се зародили по поречието на Тигър и Ефрат. Не забравяйте, че арабската цивилизация е дала много поети, писатели и учени в медицината, астрономията, математиката, та днес целия свят пише с арабски цифри, а не с римски, например. Ако бъдем оставени да се развиваме самостоятелно, съобразно нашите традиции и вярвания, съобразно нашия мироглед, ние ще се превърнем в заплаха за западната цивилизация. Но не в заплаха в  смисъл военна, а в заплаха икономическа. За зла участ на цивилизования демократичен свят по-голямата част от световните запаси от нефт лежат на наша територия. Именно за да не успеем да изградим една нова силна арабска цивилизация, която да се явява икономически конкурент на Запада, регионът на Близкия изток се държи в постоянна нестабилност. С конфликти, умишлено внасяни отвън – и това особено се усили в годините след настъпването на финансово-икономическата криза в западния свят. Усетили, че губят почва под краката си, западните стратези се опитват, преди да пропаднат в собствените си лайна, да всеят колкото може по-голям хаос в нашия регион, така че, докато те се чудят как да се справят със собствените си проблеми, да не вземем ние да ги изпреварим. И ние – като цел – се явяваме част от пъзела за дестабилизация на района.

За разлика от западния свят, където на почит е преклонението пред материалното, където печалбата е символ-верую, където парите са основна движеща сила, при нас, и не само при нас, се набляга на духовното. Целият Изток – от Япония, през Китай, Индия, Тибет, и дори Русия, като последен стожер на истинското православие, та до Близкия изток, където религията също заема водещо място в бита на хората – се оказва подложен на масирана атака за приемане на материалните ценности, на тази гротескна ценностна система. Защото, ако приемем техните ценности техния мироглед, те ще могат спокойно да правят печалби на наша територия и няма да срещат никаква съпротива. Затова те налагат своята демокрация на всяка цена и с дронове, и с бомби, за да устроят света по свой образ и подобие, но те не са богове, а безумци, които не могат да изградят един нов свят, но могат да повлекат целия свят в бездната на хаоса. И вие им помагате.

 

Посланик Марси Рийс: „Не се предоверявайте на Уикилийкс и Биволъ“

На извънредна пресконференция  по повод случая “Буда” посланик Марси Рийс призова българите да не се предоверяват на сайтове от рода на Уикилийкс и Биволъ. Ето стенограма от пресконференцията:

Марси Рийс: Уважаеми гости, настоящата пресконференция е във връзка с разразилия се скандал около така наречения казус “Буда”. Като официален представител на Съединените Американски Щати, съм упълномощена да заявя, че ние, като лоялен партньор на вашата държава, сме длъжни да ви предупредим за опасностите, които се крият зад едно необмислено и първосигнално предоверяване на информация, идваща от сайтове от рода на Уикилийкс и Биволъ. Вие знаете, че ние отдавна водим битка със създателите и поддръжниците на Уикилийкс и ги смятаме за една от най-големите заплахи за демокрацията, наред с тероризма. Убедени сме, че подобни публикации нямат за цел друго, освен да опорочат демократичния процес и да убият вярата на българските граждани в демокрацията. Ние искаме да изразим ясно и недвусмислено нашата подкрепа за българския премиер Бойко Борисов и да го уверим, че подобни публикации от съмнителни източници не могат да унищожат взаимното ни доверие, нито ще попречат за нашето по-нататъшно ползотворно сътрудничество. Смятаме, че въпросните данни, изнесени по казуса “Буда”, не са нищо друго, освен долна инсинуация. Моля, ако имате въпроси.

– Ваше превъзходителство, от изнесените данни се вижда, че въпросните документи са автентични, наистина ли очаквате и ни съветвате да пренебрегнем тяхното значение?

– Вижте г-жи и г-да журналисти, аз не казвам, че въпросните документи не са автентични. Аз ви предупреждавам да не им се предоверявате, защото вие сте обект на една гнусна манипулация. Именно това е целта на подобни сайтове, те вадят автентични документи и ги хвърлят на тълпата, разчитайки на нейната първосигнална реакция. Но – и ме слушайте внимателно, – тези документи са извадени от своя контекст, от средата, в която са създадени и причините, които са ги породили, и на тях им се придава съвсем различно значение от това, което те са имали, когато са създавани. Сега на тях им се придава едно измислено, изфабрикувано, изсмукано от пръстите значение и смисъл и вие, разбира се, понеже търсите сензации, без да се замисляте, ги разпространявате. Вие си мислите , че сте попаднали на новина, но всъщност служите на неясни цели, сили и интереси. Ставате пионки в игра, за същността и съществуването на която нямате и понятие. Докато си мислите, че всъщност извършвате демократичен акт, вие се явявате острие на една антидемократична атака.

– Извинете ме, г-жо посланик, но за какъв контекст може да става дума, когато документите са до болка ясни. От тях еднозначно разбираме, че настоящият ни премиер е бил във връзка с фигури от подземния свят. Нима ни съветвате да оставим този факт без последствия?

– Вашият въпрос ме изумява. За съжаление той ми дава повод да се съглася с мнението на редица мои колеги относно отчайващото ниво на компетентност в българската журналистика. За какви точно ясни факти говорите и къде ги открихте? Как разбрахте, че премиерът ви е бил свързан с мафиотски структури? За всеки средно интелигентен човек е ясно, че подобно твърдение е нелепо и смешно, явно вашата фантазия е по-развита от логическото ви мислене. В документите изрично се казва, че лицето Бойко Борисов, като бивш служител на МВР, се ползва с доверието на системата и може да бъде използван, за да се добие информация за престъпния свят, тъй като работата му предполага връзка с оперативно интересни лица. Та това е едно изключително доказателство, че във времето, когато престъпността в България е в разцвета си, Бойко Борисов остава лоялен и е готов въпреки опасността за живота си да сътрудничи за пречупване гръбнака на мафията. Та той е герой! Трябва да отбележа, и сега е моментът да го съобщя на всички, че ние поднасяме нашите извинения на г-н Борисов за негативните оценки, които наши посланици за давали за него в различни доклади, тъйкато сега става ясно, че той се е движел в тези среди като информатор и борец за справедливост , а не като сътрудник на мафията, тоест бил е под прикритие. Мога да кажа, че именно изнесените в последните дни факти премахнаха и най-малката сянка на съмнение относно качествата на вашия премиер и ще бъдем щастливи, ако работим с него и през следващия правителствен мандат.

– Добре, но как ще коментирате факта, че лицето, вербувало Бойко Борисов, впоследствие става служител във фирмата му и е изгонен от службите за връзки с подземния свят?

– Вашето плиткоумие ме изумява. Извинете ме за израза, но вие явно не разбирате и не полагате никакви усилия да разберете това, което ви говоря. Именно това, което питате, мисълта, която стои зад въпроса, е целта на въпросната публикация. Тя иска да ви накара да мислите по този начин и вие го правите. Не разбирате ли, че този контекст е изкуствен. Мислете, мислете как работят службите. Какво по-добро прикритие за служител на ЦСБОП от това да бъде отстранен от работа за връзки с организираната престъпност? Това е легенда, алиби за пред работата му в престъпния свят, така се изгражда доверие от фигурите в престъпния свят към него. Не разбирате ли, той е внедрен във фирмата на Борисов, за да може отблизо да следи оперативно интересните лица и ако някой все пак се поинтересува какво е това ново лице при Борисов, ще разбере, че то е отстранено от службите именно заради връзките си с Борисов. И никой не би заподозрял, че и Бойко, и новият му служител работят за прекършване гръбнака на престъпността. Не случайно и в момента въпросното лице, вербувало Борисов, е на ръководна длъжност в ДАНС. Убедени сме, че именно благодарение на техните усилия престъпността в България – тежката организирана престъпност – бе смазана.

– В такъв случай как виждате целите на публикацията в сайта Биволъ, изнесъл въпросните документи?

Вие явно не ме слушате. Каква е целта им аз казах в началото – те искат да дестабилизират държавата, като уронят вярата във властта, вярата в демокрацията. Разберете, че не е възможно да се борите за демокрация с инсинуации. Всеки, който използва такива подривни методи и твърди, че е радетел за демокрация, е лъжец и измамник. Искам да се обърна към всички български политици, че ако искат да живеят в демократична държава, трябва да намерят общ език и да заклеймят заедно подобни сайтове и хората които стоят зад тях, и да обяснят на гражданите колко вредно за демокрацията е доверието в подобни „източници“ на информация. Не случайно ние, най-демократичната държава в света, водим упорита борба с лъжите, с хората, които стоят зад подобни сайтове и с техните източници на информация. За нас Джулиан Асандж е враг номер едно и искрено съжаляваме за незаслужения образ на демократ, който си е изградил, именно това е много опасно, скриването на вълка зад овча кожа. Не виждате ли, че тези хора търсят спасение в страни, където на власт са изповядващи комунистически и социалистически идеи политици, нима това са демократи? Защо Асандж не поиска убежище в посолството на Франция, на Германия, на Гърция, ако щете, а именно в посолството на Еквадор? Задайте си тези въпроси.

– Не допускате ли все пак, че хората стоящи зад Уикилийкс, Биволъ и другите подобни на тях сайтове вярват, че с действията си се борят за демокрация?

– Вижте, това не е изключено. Възможно е те наистина да вярват, че се борят за демокрация, но всъщност нанасят само вреда на системата. Те получават информацията си от анонимни източници, източници които не познават, но на които се доверяват безусловно. Вярно е, че въпросните източници им дават автентични документи, но пак повтарям, тези документи са извадени от своя исторически контекст и по този начин смисълът им се променя и се отваря широко поле за свободни тълкувания, неподкрепени с нищо друго, освен с огромно въображение. В този смисъл хора като Джулиан Асандж се явяват марионетки, докато всъщност си мислят, водени от своят нарцисизъм, че са стълбове на демокрацията. Заслепени от манията за собственото си величие и значимост, тези хора стават лесна плячка на тъмни сили и тези тъмни сили успешно ги водят за носа. Разберете, че тези сили са които определят кои документи да излязат наяве и кога да излязат наяве. Това е много важно.

– Нима посланикът на САЩ г-жа Марси Райс твърди, че вярва в световната конспирация?

– Вижте, и това е последното което ще кажа, несъмнено в последните години има сили, които полагат всички усилия да хвърлят света в хаос. Вие виждате, че сме свидетели на значителни раздвижвания на гражданското общество в световен мащаб, но за съжаление тези раздвижвания не са плод на процеси вътре в самото общество, а са катализирани от формирования като Уикилийкс, които от своя страна са оръжие в ръцете на неизвестни нам сили. България със своята стратегическа позиция и с признатата от всички стабилност несъмнено е важен елемент от играта за дестабилизиране на Балканите, а оттам – и на света като цяло. Затова призовавам българите да не обръщат внимание на подобни провокации и да запазят спокойствие, самообладание и здрав разум. Ние вярваме в българите, те са доказали своята мъдрост през многовековното си съществуване и надали бихте оцелели като нация, ако не притежавахте добродетелта на спокойствието и търпението. Надявам се, че българите няма да се поддадат на първоначалните си чувства, а ще осмислят сериозно всичко което изложих до момента. Благодаря Ви.

 

„Фейсбук обществото ни води към Анархия.“, предупреди вицепремиерът Цветанов в предаването „Право на отговор“

Вицепремиерът Цветан Цветанов отправи предупреждение към българите, че фейсбук обществото води държавата към състояние на анархия. Изказването му бе излъчено в първия епизод на новото предаване по БНТ “Право на отговор”. По-долу предаваме целия му разговор с водещата:

– Г-н вицепремиер, Вие сам ни потърсихте и пожелахте да гостувате в пилотното излъчване на най-новата продукция на БНТ, “Право на отговор”. На кого всъщност искате да отговорите и за какво?

– Първо, благодаря за предоставената възможност. Темата по която искам да говоря е много важна и актуална, не само у нас, но и по света. Това е една нова заплаха за демокрацията, срещу която все още не е измислено ефективно противодействие. Тази заплаха действа като паразит и приема формата на уж демократична проява, докато всъщност руши постиженията на демокрацията. Става въпрос за фейсбук и социалните мрежи, като цяло. Искам да предупредя българите, че така нареченото фейсбук общество води страната към състояние на анархия.

– Тоест вие отговаряте на ползвателите на социални мрежи в интернет, така ли да ви разбираме? И защо избрахте нашето предаване, а не отговорихте директно във фейсбук,  например?

– Да, аз се обръщам към ползвателите на социалните мрежи и към целия български народ. Това, което ще кажа, е много важно и неговото разбиране и осмисляне ще предопредели бъдещето на България. Питате ме защо не разговарям директно във фейсбук – ами защото това е невъзможно! Вие опитвали ли сте се да водите конструктивен диалог в социалната мрежа? Веднага ви засипват разни псевдо будни граждани и започват едни нападки без никакви аргументи, просто се сипят обиди, епитети и откровени лъжи, и фокусът на разговора се измества. Отделно нова и нова информация, къде нужна, къде ненужна, къде актуална, къде жълта, се публикува постоянно и малкото реални, важни и съдбоносни проблеми се изгубват в целия този информационен поток. Да водиш диалог във фейсбук е все едно да викаш срещу лавина, никакъв шанс за успех, най-много да я усилиш.

– Какво точно имате предвид, като казвате, че фейсбук ни води към анархия?

– Ами точно това имам предвид – интернет лидерите, виртуалните лидери, фейсбук лидерите, или както искате там ги наречете, те водят държавата към ситуация на анархия. България е парламентарна република с реално разделение на властите. На всеки четири години, хората действително интересуващи се и милеещи за България и нейното демократично развитие, имат възможност да упражнят правото си на глас и да изпратят в парламента свои представители, които да отстояват техните идеи и позиции. Отделно има избори за евродепутати, президент и местна власт. Това е демократичният модел за управление, възприет в целия демократичен свят. Легален инструмент за реализирането и участието в този модел са политическите партии, които обединяват в своите структури хора, изповядващи сходни, близки помежду си възгледи. Няма забрана да се основават нови партии, които да прокарват своите виждания и идеи по демократичен път, като се борят за гласа на българските граждани на различните избори.

За съжаление, или по-скоро тревожно е, че напоследък се наблюдава една масирана атака срещу този модел, и тази атака идва основно от виртуалния свят и социалните мрежи, от фейсбук. Преди да продължа, искам отново да подчертая, че хората, българите, са изпратили свои легални демократично избрани представители, които да взимат решения за бъдещето на България, докато останалите хора се трудят. Това са 240 демократично, легално, законно избрани представители на българският народ, разбирате ли? И изведнъж от виртуалното пространство се появяват някакви хора, които започват да атакуват всяко едно решение, всяка стъпка на истинските представители на народа. Какво е това, ако не незачитане на демокрацията, ако не стъпки към анархия?

Но нека да видим внимателно кои са тези хора, откъде идват и какво целят. Аз тука съм си написал няколко характерни особености на въпросните персони:

1. Тези хора никой не ги е избирал, те не са демократично избрани от българския народ, а издигат някакви популистки или модерни каузи с цел да придобият популярност. Именно тази популярност, придобита не чрез демократични избори, използват те, за да се титулуват „гласове на гражданското общество”.

2. Използвайки демократични придобивки, каквато е свободата на словото, те призовават обществото към безобразия. Всеки ден, всеки час, издигат нова и нова кауза, апелирайки за протести. Организират шествия, митинги, флашмобове, зоват за гражданско неподчинение – и то срещу кого? Срещу демократично, законно избраното правителство.

3. Голяма част от тези виртуални лидери излизат от редиците на така наречените НПО, демек неправителствени организации. Виждате ли тяхната наглост, те не крият факта, че са нещо различно от демократично избраните управляващи, дори напротив, едва ли не се гордеят с факта, че не са избрани демократично.

И тук е мястото да наблегна, че тези НПО са развъдник на едни мързелуващи готованковци. Всички участници в подобни организации са назначени там – не избрани, а назначени. И то от кого – от тези, които им плащат. Защото вие какво си мислите, и те трябва да ядат, а пари отде, ако не им плащат за така наречената им гражданска дейност?! Сигурно сте забелязали, че тези хора по цял ден пишат в социалните мрежи и призовават към различни протести. Те не вършат нищо друго, не допринасят и с капчица за увеличаването на БВП, но умеят да критикуват. Аз бих ги оприличил на пигмеи, хранещи се от грешките на гигантите. Защото точно това правят те, дебнат ни да сбъркаме някъде, и вдигат крясък до небесата, и почват да ни заливат с помия, да спъват работата ни и да се тупат в гърдите – вижте ни колко сме велики! И къде е тяхното величие, като нищо конструктивно не вършат, а само спират икономическото развитие на държавата с разни изсмукани от пръстите доводи?

И хубаво, айде да кажем, че допускаме грешки, дори закононарушения, и всичко това в стремежа си да работим за България, но това ли е начинът да ни посочат грешките – като предизвикват хаос? В България, ако тези “граждански лидери” не знаят това, съществуват институции, към които се подават сигнали за нарушения и закононарушения. Ние, надявам се, все още сме правова държава и си има ред – сигнал, разследване, съд. Ако искат да са известни, да отидат да подадат сигнал чрез медиите, а не да блокират кръстовища и да пречат на хората да работят.

Вие знаете ли колко НПО има в България? Не знаете. Над хиляда, и всички те претендират да са глас на гражданското общество. Но всички те са назначени и заплатите им се плащат от разни фондации и организации зад граница, със съмнителни интереси. Защото хайде да се запитаме, всички тези които наливат пари в тези НПО, защо вместо това не дойдат да инвестират в България? Знаете ли, че парите, инвестирани в тези неправителствени организации, превишават преките чуждестранни инвестиции? Явно някой има интерес да всява хаос и да бойкотира демократичния процес в България. Някой има интерес ние да не сме остров на стабилността сред цялата тази бушуваща икономическа криза.

Какво произвеждат тези НПО? Нищо, абсолютно нищо – нищо друго, освен хаос и размътване главите на българите. И всичките са с гръмки названия: “Институт за пазарна икономика”, “Институт за изследване на демокрацията”, “Институт за радикален капитализъм”, “Институт за модерна политика”, институт за на майка им да не казвам какво. Глупости, глупости, само гръмки названия и прах в очите. Какви институти, къде са им научните разработки? Откакто ги познавам повтарят като папагали едно и също, и не съм видял нито една цялостно разработена визия за развитието на България, с изследване на възможните последици от прилагането й в обществото за години напред. Че те не са чували за социално прогнозиране, а са тръгнали акъл да ни дават!

Но забележете и друго. Те крякат, но не се явяват на избори. Лесно е да сочиш грешките на другите отстрани, докато си седиш удобно пред компютъра, и да се изживяваш като активен гражданин. Айде като сте толкова активни, що не оставите НПО-тата, не си направите партия и не се явите на избори? Щото ги е страх от отговорност, щото сега си получават пари от разни фондации и без да носят отговорност. По лесно е да си прът в колелото, отколкото колело, нали? Но и народът не е толкова глупав, ето ние вече колко избори спечелихме и още ще спечелим, а те, ако се явят на избори, ще лъсне, че са всичко на всичко няколко хиляди души, и то ако намерят сили да станат от компютрите и да отидат да гласуват. Нали ги виждате по протестите, една изборна секция не могат да запълнят като бройка, а иначе голямата работа.

Но както знаете, въпреки всички пречки, които тези нови виртуални лидери ни създават, ние не употребяваме срещу тях насилие и дори се вслушваме в някои техни предложения и критики, отворени сме за обсъждане, само и само мир да има. Но те не го оценяват това, не, напротив, каквито и отстъпки да направим, те не са доволни, а се радикализират и издигат все по абсурдни искания. Само дето не заявяват направо, че искат те да управляват, а не ние, които сме демократично избрани. Не, те искат да управляват чрез нас, да ни командват, те да ни казват какво да правим, а не ние да вземаме самостоятелни решения на базата на гласуваното ни народно доверие. Това ли е демокрацията, питам аз? Ето тук лъсва цялата им антидемократична, анархистична, да не кажа терористична, същност.

Затова аз искам да се обърна към българския народ, да не подценяваме тази заплаха за демокрацията. За да не се окаже утре, че управлява не демократично избраното правителство, а разни спонсорирани отвън НПО-та. Интернет и социалните мрежи, представляват една истинска заплаха за демократичните ценности. Ако преди разните му там лумпени, психари и други болни мозъци трудно можеха да се съберат на едно място, да контактуват и да обсъждат налудничавите си идеи, днес социалните мрежи им дадоха тази възможност и те се възползват от нея с огромен хъс. Не бива да позволяваме тази виртуална лудост да се излее в реалния свят. Защото, пак ви казвам, ако позволим това, чака ни Анархия.

 

Цецка Цачева: „Заплашва ни вълна от зелен тероризъм!“

След бурните нападки, които парламентарната шефка предизвика в социалните мрежи със своята подкрепа за развитието на ски туризма в Банско, тя излезе с отворено писмо до българските медии и апелира те да й окажат подкрепа в нейната борба със “зелените терористи”. Ние, въпреки че не сме медия , се чувстваме съпричастни към нейния патос и затова решихме да разпространим съдържанието на въпросното писмо и във виртуалния свят,  като по този начин дадем своя принос към борбата за свобода на словото в интернет и възможността да се отразят всички гледни точки:

До българските медии

Уважаеми медии – вестници, списания, телевизии и радиа. Днес България е изправена пред една нова заплаха – заплаха, която използва демократичните инструменти като свое оръжие, което я прави много опасна. Заплаха, която грози бъдещето на България и блокира възможността за бурно развитие на нашата държава. Заплаха, която като кошмар се промъква и хвърля сянка дори върху смелите мечти  на президента Плевнелиев. Ние сме изправени пред заплахата от зелен тероризъм! Точно така, тероризъм – тероризъм, по-страшен от този на бургаското летище, защото ако там загинаха няколко човека, сега има опасност десетки хиляди българи да загубят своето бъдеще. Този зелен тероризъм, бих казала зелен фундаментализъм, се изповядва и осъществява от назадничави радикални природолюбители, обсебени от идеята да върнат България в родовообщинния строй, че и в пещерния век.

Те искат вие да си светите със свещи и да носите дрехи от овча кожа. Те искат през деня да берете билки и гъби, а вечер да се събирате край лагерния огън. Ще допуснем ли това да се случи? Те са опасни, те са лукави, те са хитри, те не използват гранати, бомби или друго оръжие, за да рушат българската цивилизация, не, те се организират в различни фондации, сдружения, че дори и партии. Да, тези зелени терористи не се посвениха да си направят и Зелена партия. Те използват демокрацията, нейните свободи, за да съсипват живота и бъдещето на гражданите. Каквато и стъпка да предприеме нашето правителство за просперитета на България, те използват целия инструментариум на демокрацията, за да я спрат.

Когато искахме да вкараме модерно земеделие и най-новите генно модифицирани култури, те ни спряха. Когато докарахме чуждестранен инвеститор да добива шистов газ и България най-сетне щеше да постигне своята енергийна независимост, те отново се изправиха срещу нас. Когато строим магистрали, те поставят какви ли не условия, за да осигурим удобно преминаване на костенурките, жабите, гущерите, че и на червеите. Сега, когато целия народ ще трябва да гласува дали да строим Белене или 7-ми блок на Козлодуй, те искат да променим въпроса на референдума, така че да могат изцяло да отхвърлят възможността в България да се развива атомна енергетика. Тези хора – не хора, тези терористи, – те са, които дърпат България назад.

Днес вие, българските журналисти, сте тези, които трябва да решите на коя страна да застанете. Забравете вашите партийни пристрастия, забравете вашите вътрешни противоречия и решете – с нас или с зелените терористи. За развита и просперираща Европейска България или за анадолска западнала провинция. Днес ние, водачите на България, имаме нужда от цялата ваша медийна подкрепа. Днес ние водим битката за бъдещето на Банско и развитието на българския ски туризъм. Днес Банско е това, което е била Шипка за нашите героични прадеди; падне ли Банско в ръцете на зелените терористи, пада и светлото бъдеще на България. И ако има във вашите редици дори и най-малък намек за симпатия към тази шепа зелена паплач, към техните искания и идеи, то нека ви напомня за какво се борим.

Вижте българското Черноморие. Ние успяхме да го превърнем в един истински европейски оазис на туризма. В една Мека на любителите на слънцето и морето не само от Европа, но и от целия свят. Звезди от световна класа идват на нашето Черноморие  за да отдъхнат, и най-важното – да похарчат своите милиони. Елитът на руските богаташи се избива да си купува апартаменти по българското крайбрежие. Да, драги мои журналисти, нашето Черноморие се превърна в място за среща на световния елит и смея да кажа, че там в неформални разговори се решава бъдещето на света. И сега ние искаме това да се случи и в Банско, в българските планини, за да може не само през лятото, но и през зимата каймакът на света да се събира в България, да се весели и да харчи милиони, и така да осигурява препитание на българите и престиж за България.

Но как постигнахме всичко това на морето и защо сега не можем да направим същото в планините? Ние построихме хиляди хотели, на самия бряг. Казвам „ние”, защото тези хотели са построени с нашите спестявания, със спестяванията на политиците от днешното и предишните управления, на целия държавен апарат. Ние заложихме собственото си бъдеще и това на децата си на карта  в името на българския туризъм, на бъдещето на България, но тогава тези зелени терористи още ги нямаше, още не бяха толкова силни. Благодарение на нашите рискови инвестиции хиляди и хиляди туристи идваха и ще продължават да идват на нашето Черноморие. Те до такава степен оставаха очаровани от условията, от посрещането, от цените, от качеството, че когато почивката им свършваше, мнозина се напиваха от мъка и се хвърляха от терасите на хотелите, предпочитайки да оставят костите си в България, отколкото да се върнат в безумната реалност на собствените си държави. Много чужденци откриваха тук любовта и благославяйки България за предоставената им възможност да се насладят на всички забранени в техните държави удоволствия, зачеваха своите деца по нашите черноморски паркове и плажове. Дори самите те искаха децата им да носят в себе си частица от българското и когато ги погледнат, да си спомнят с умиление за красивите мигове прекарани по българските барове и заведения. Те отъждествяват България със Свободата.

Днес обаче зелените терористи са в настъпление. Те искат да разрушат всичко, което сме постигнали, и да убият нашите мечти. И тук е мястото да ви попитам отново: къде сте вие, българските медии, на чия страна сте? Ще оставите ли една шепа радикални зелени елементи да диктуват бъдещето на страната, като ни водят към миналото? Нима тези 200-300 човека ще успеят да унищожат България? Не виждате ли, че днес ние, българските управници, сме принудени да излизаме на протести в името на нашето Отечество, ще ни оставите ли сами? Аз, Цецка Цачева, вярвам във вас и затова се обръщам към вас да събудите заспалия български дух и да вдигнете народа на борба със зелената напаст. Идва ми да се провикна като един Жорж Ганчев “Спиш ли българино?”, но без вас този вик няма да бъде чут. Днес битката е в Банско. Днес Пирин планина стои над нас и ни подканя да я облагородим, да я окичим с още два три лифта, с хиляди хотели, да закипят урвите й от живот. Днес – утре ще е късно. Вие решавате на коя страна да застанете и дали утре ехото на българските планини ще разнася проклятието на потомците или тяхната признателност. Включете се в борбата срещу зеления тероризъм, срещу наглите от Орлов мост, за да не тегнат проклятията върху вас.

Българи, ако днес не застанете до своите управници, утре тези зелени фундаменталисти ще дойдат у вас и ще превърнат терасите ви в градини, а холовете ви в оранжерии. Те са способни да изгонят и децата ви от ледените пързалки пред блока! Докога ще спите, докога?!

                                                                  Цецка Цачева,           Председател на 41-вото Народно събрание
и главнокомандващ защитата на бъдещето на Банско.

За живота и смъртта – записки на „терориста“

“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (Хр. Ботев, в. “Знаме” 1875 г.).”

„Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва!“ (Георги Раковски, „Позив към българите за въстание“)

Днес властта не обича революционерите, затова им е измислила ново име – терористи. Причиняването на смърт в името на някаква кауза, която не се споделя от властта, не е революционен акт, а терористичен. Право да убива в името на някаква идея има само властта в лицето на тези, които я упражняват. Когато те те убиват, това е демократичен акт в името на свободата, когато ти ги убиваш, това е тероризъм. Затова ти не убиваш. Ти си демократ, вярваш в светлото бъдеще и учиш децата си да вярват в него, дори може би ги учиш, че трябва да се борят за своите права, но да се борят демократично, с домати, а не с гранати. Не, в никакъв случай с гранати, а с мирни шествия и протести. Дори може би ги учиш да изразяват свободно мнението си, но в никакъв случай да не използват насилие, за да го отстояват, дори самите те да са подложени на физическа саморазправа от страна на власт имащите.

Властта не обича Смъртта. Затова тези, които й се подчиняват, са научени да не искат смъртно наказание, когато върху им се изсипват неправди. Вие може да искате Справедливост, Законност, но не и Смърт. Смъртта е в разрез с ценностите на съвременната цивилизация, с демокрацията, но най-важното, Смъртта е в разрез… с интересите на тези, които ви управляват. Защото вие може да поискате и тяхната смърт,  а това те не могат да допуснат – за тях животът е сладък. Те гребат от него с пълни шепи, наслаждават му се, опияняват се и се самозабравят. Политици, банкери и бизнесмени са разпрострели своята власт над вас и са ви втълпили, че ако се почувствате онеправдани от някакви техни действия, трябва да търсите справедливост по определения законов ред, но забележете, по закони, изработени от тях. Ако някой от вас е участвал в изработването на законите, моля нека вдигне ръка. Дори и да решите да потърсите справедливост по законния ред, то на вас ще ви бъде необходимо да си платите за това – съдебни такси, разноски по делото, хонорар на адвоката и т.н.

Нима сте решили сами да въздадете правосъдие? О, какъв ужас! Вие искате кръв, но демократичните ценности не предполагат кръвопролития, те ги отричат, заклеймяват ги. Животът днес е висша ценност. Животът на убиеца, грабителя, потисника е неприкосновен и се пази от закона – нещо повече, той му се гарантира. Та днес вие не можете да убиете бясно псе на улицата! Да, животът там, където царува демокрацията, днес е защитен. Но кой живее, кой се радва на живота? Ти, а може би твоите деца? Нима животът, тази висша ценност, за теб е бреме? Нима е тежък, труден, несправедлив?…  О, аз знам причината – ти си неконкурентоспособен. Трябва да работиш повече, за по-малко пари и в никакъв случай – в никакъв случай! – да не пристъпваш закона. Защото, ако го пристъпиш, те ще ти го стоварят отгоре с всичка сила. Дори и най-малкото ти провинение ще бъде санкционирано, а ти ще бъдеш вкаран в пътя на демократичните ценности.

Но забелязал ли си, че законът някак си не важи за политиците, за банкерите, за бизнесмените? Те могат да правят каквото си искат и винаги се измъкват от закона, намират вратички, удобно оставени сякаш точно за тях, а ако случайно вратичка няма, те си правят. Приемат нов закон, изменение, допълнение, и пак са чисти пред закона. Защото, човече, те са законът! Те са живите, а ти си мъртъв, толкова мъртъв, че все едно не си се раждал, не си живял. Ти си им нужен дотолкова доколкото трябва някой да им служи, да им работи и да отглежда следващото поколение, осъдено да служи на децата им. Законът е театър, декор, предназначен за теб, не за тях, и ако не разбираш това, то толкова по-жалко за теб. Ти никога не ще разбереш какво значи да живееш. Законите са оковите на твоята свобода, на твоя живот. Нима не виждаш, че престъпниците са на свобода? Че дъщерите ти им служат за развлечение, а синовете ти – за боксови круши и слуги! Върху кого се стоварва законът с цялата си сила? Върху кого ?. . . Върху този, който въстава срещу статуквото, срещу тяхното управление, срещу системата, срещу реда, установен от тях.

В същото време, докато ти си принуден да оцеляваш и да се трепеш за оцеляването на децата си. Когато изнемогваш в усилията си да осигуриш елементарните си нужди, необходими за физическото ти съществуване, те живеят и трупат милиони, и законите за тях не важат. Те живеят днес, сега, точно в този момент, когато ти си броиш стотинките и се чудиш за какво по-напред  . . . И ти знаеш, че те крадат, взимат подкупи, открито погазват закона, морала, справедливостта, човещината, но продължаваш да вярваш, че да отнемеш живота им е престъпление. Те живеят всеки миг, всеки час, понесени на гребена на вълната, а ти умираш всяка минута, наблягайки на веслата, като роб, окован на галера, и твоята смърт е в името на техния живот.

Разбира се, те ти обещават светлото бъдеще, някога, дори може би след две три години, само трябва да затегнеш колана, да стиснеш зъби и да гребеш… Но дори светлото бъдеще да не дойде в твоя живот, ти вярвай, ще дойде, докато живеят децата ти. Затова ги научи да си траят, да мълчат, да чакат светлото бъдеще и да гласуват, разбира се, как щях да забравя . . . И така, докато те си живеят, ти умираш и ще умират децата ти. Защото от мъртвите само мъртви се раждат, но ти никога не си живял, а само живият може да се бори за живота си и да умре. Ти си роб, цял живот ще се трудиш за тях и за тях ще се трудят децата ти. Това е съдбата, която сам си избрал. И ако възроптаеш, ще ти кажат, че си неудачник, че не се трудиш достатъчно, че вината е в теб, и ако хвърлиш камък срещу тях, ще те обявят за престъпник по закона, който те са приели, уж за да те защитава. Но ти камък няма да хвърлиш, дресиран си. Стрес и уплаха сковават душата ти… Да се жертваш? Защо точно ти – та ти едва оцеляваш?! Кютай там, живей си, мъртвецо, възпитавай децата си в послушание! Друг нека сложи ръцете си в огъня и главата на друг нека падне – някой жив, ти си мъртъв отдавна.

И така е, тези горе боят се от живите. Само жив може да заложи живота си, да се бори, кръв да пролива, да мре. Ти си мъртъв, в сметките никъде няма те. На арената на живота камък надгробен играеш. Но къде са те, живите, тези дето се борят? Дето не знаят друг закон, освен зова на сърцето – де са те? . . . Играят играта, правилата познават добре. Ако ги питаш, вярват в светлото бъдеще, в демокрацията . . . Но най-важното е, че вярват и в себе си, че са живи, че мислят, а не просто ядат и серат. Те са страшните, те са заплахата, от която боят се търгашите. И когато ударят, смъртта им е спътник, и приятел, и страж. Винаги заедно се изправят срещу системата и разкъсват декорите, разтрошават на части и сцената, и тези, що я крепят. А когато умрат, бели камъни няма, няма гроб, само легенди от уста на уста се мълвят, сякаш живи са още . . . Те живели са и се прераждат със своята смърт.

Убий, за да те уважават. За края на един Георги Тонев Колев

 – Докога ще търпим тези анонимници, – крещеше Марковска в лицето на Цветанов – докога?! Те ни мачкат, спират нашето развитие, уронват престижа ни, свалят ни рейтинга, позорят държавата. А ние какво правим, какво? Нищоооо, нищо! Защо? Кои са те, та да ни казват кои сме ние? Наша ли е властта или тяхна? И най-важното, на чия страна е законът?

– Успокой се, Марковска, – Цветанов избърса лицето си от разхвърчалите се плюнки – ще го открием, ще ти го доведем, ще го разследваме и ще го подведем под отговорност. Това е моя грижа, обещавам ти.

– Марковска, – обади се премиерът – ти помисли, не е ли по-добре да се оттеглиш? А ние тоя така или иначе ще го открием и ще ти го доведем, да правиш с него каквото си искаш. Знаеш, че като кажа нещо, държа на думата си, аз не съм Първанов.

– Да се оттегля, да се оттегля?!! Заради един анонимник! Ти що не се оттегли, като пуснаха записите, или като изтекоха докладите в уикилийкс? Тук е България, тук не е Европа, и аз не съм Румяна Желева. Цял живот съм се трудила и съм правила услуги на тоя и на оня, и сега, когато получих това, което заслужавам, ме съветваш да се оттегля? Няма да стане.

– Тогава намери начин да се защитиш! – повиши глас премиерът видимо раздразнен.

– Да се защитя? Как да се защитя?! Та аз отрекох всичко, което хвърлиха срещу мен, но те настояваха, публикуваха документи. После се съгласих с част от това, което са написали, но те пак продължават да ме притискат, и това заради този анонимник. Да, всичко това, което той хвърли срещу мен, е вярно, но не е важно. Важното е, че този анонимник е недосегаем за нас. И ако днес на мушката му съм аз, утре може да сте вие. Разбирате ли го това?

– Добре, права си, но виж, трябва ни обществена подкрепа. Свържи се с Румяна и измислете нещо, две глави мислят по-добре от една, виж да не допуснеш грешките й. И най-важното, осигури си гражданска подкрепа. А ние този ще го намерим и ще го разпердушиним.

———————————————————————————————————

Новото гражданско движение “Заедно срещу анонимността” набираше сили. Лидерите Венета Марковска и Румяна Желева успяха да обединят около себе си хиляди неграмотни роми и желаещи да забогатеят българи – цвета на нацията.

”Анонимността няма място в една правова и демократична държава, каквато е нашата. – пишеше в обръщението към гражданите на двете жертви на анонимниците. – Всеки, който иска да каже нещо, трябва да го каже с лицето си и да е готов да понесе последствията от своята постъпка. Този, който се крие, е престъпник, той не само че не се доверява на българската правораздавателна система, но и сам не вярва в това, което говори. Той преследва тъмни, скрити цели, нямащи нищо общо със светлото бъдеще на българските граждани. Анонимниците са опасни за държавата и ние искаме да се приеме закон срещу анонимността. Ние искаме анонимността да бъде поставена като престъпление наравно с държавната измяна. Всеки, който иска да направи някакви факти публични, да изпрати сигнал, да обвини, въобще да говори, трябва да излезе от анонимност. Той трябва да декларира своята кръвна група, сексуална ориентация, партийни пристрастия, вероизповедание, местоживеене, месторабота, ЕГН, родословно дърво до девето коляно, и всичко това да разпечати на огромни плакати и билбордове на фона на своята актуална снимка в профил и анфас, и да ги разпространи из всички населени места, така че да се знае кой говори. Всичко това е особено належащо, ние се убедихме, че само трите имена не стигат, че анонимността нанася вреди, дори когато съобщава достоверни факти. Че когато става въпрос за запазване на властта, не е важна истината, а кой я казва. Един анонимник може да разруши всичко, което сме градили цял живот, трябва ли да го позволяваме?”

———————————————————————————————————-

– В страната има 37 лица носещи името Георги Тонев Колев, – докладваше Цветанов на премиера,– задържали сме 36, но все още не сме установили съпричастност на някое от тях към сигнала срещу съдия Марковска. Въпреки това ще ги задържим за 48 часа, докато тя лично ги огледа и разпита. В момента установяваме местоположението на последния Георги Тонев Колев.

– Марковска, чу нали? – обърна се премиера към съдийката. – Скоро всички Георги Тонев Колевци ще са под контрол. Истината и правдата ще възтържествуват, но сега искам от тебе да помогнеш на Калинка. Калинке, ела тук. Ще я вземете за говорител на движението, тя има опит, а и наскоро пострада от действията на един селски глупак, който щеше да си остане анонимен, ако не беше глупостта му. За съжаление, след действията му се наложи да я уволня и да я назначим на нова, по-висока длъжност – както казва народът, “Всяко зло за добро.” Вижте там, какво ще направите и срещу подобни посегателства срещу властта чрез вашето движение.

———————————————————————————————————-

Движението придоби нов смисъл и вече се казваше “Заедно срещу анонимността и селските глупаци”:

– Трябва да спрем селските глупаци, позорящи българските полицаи – пронизителният глас на Калинка Пенчева се носеше над площад Народно събрание. – Днес те снимат тях, утре ще снимат вас и ще кажат, че цяла България спи. Но кажете ми, какво лошо има, че спи полицията. Та това е доказателство за пълната победа над престъпността. Щом полицаят е достатъчно спокоен да спи, значи няма от какво да се страхува. Щом полицията спи, народът добрува. Но този селски глупак, който снима спящите полицаи и публикува снимката във фейсбук, той разбуди престъпността – и то не нашата, защото тя е унищожена, а чуждестранната. Нима смятате за случайност факта, че едва две седмици след неговата снимка се случи атентатът в Сарафово. Той е виновен за този терористичен акт, виновен е, защото е селски глупак, защото заради неговите действия терористите ни помислиха за лесна мишена и ни взеха на прицел. Спящият полицай е гарант за сигурността на държавата, а селските глупаци, които ги снимат, са новите престъпници, заедно с анонимниците. Спящият полицай е добър полицай. Спомняте си, че приятелят на г-жа Марковска стана жертва на полицейско насилие от бдящи полицаи, нещо което не би се случило, ако полицаите спяха. Не селските глупаци трябва да будят полицаите, а ние, съвестните управници на държавата. И не срещу нас и нашите близки и приятели трябва да действат полицаите, а срещу селските глупаци. Всички, които поддържат селските глупаци, са селски глупаци. Всички анонимници са селски глупаци и всички селски глупаци са анонимници – лош човешки материал.”

– Брей, – обърна се премиерът към Цветанов – много напориста тая Калинка бе, че и ме цитира!!! Има хъс, и за министър става, че и до премиер може да стигне. С такива хора съм спокоен за бъдещето на партията и България.

———————————————————————————————————

– Марковска, слушай, – трескаво барабанеше по бюрото премиерът – от Европейската комисия направиха изявление и заплашват с нов доклад заради твоя случай. Искрето, обаче, ги контрира с писмо. Включете я и нея в движението, та да видят там, че и тя е част от гражданското общество и се ползва с широка подкрепа. А ние скоро ще го хванем тоя Георги Тонев Колев и ще турим край на тоя цирк.

———————————————————————————————————–

Движението продължаваше главоломно своето разрастване и вече носеше наименованието “Заедно срещу анонимността, селските глупаци и Европейската комисия”.

– Аз питам Европейската комисия, на кого ще вярва? – пенеше се Искра Фидосова – На един достоен съдия, като съдия Марковска, или на някакъв анонимен селски глупак? Как да градим доверие в съдебната система, когато комисията обръща внимание на селските глупаци и взема присърце техните думи, а не уверенията на г-жа Марковска. Явно във въпросната комисия работят некомпетентни и глупави хора, и именно със своята глупост те дадоха гласност и сила на анонимните селски глупаци и разклатиха цялата ни държавна машина. Друг такъв гаф в историята на комисията аз не зная. Днес, когато ние служим за пример с нашата финансова стабилност, някой иска да ни разклати политическата основа. И тук ние съзираме нишките на една конспирация за дестабилизиране не само на България, но и на целия район на Балканите. Съветваме комисията да преразгледа отношението си към нас и да даде ясен знак, че е сбъркала, като накаже виновниците за допуснатата грешка – в противен случай  ще бъдем принудени да причислим и тях към селските глупаци.”

———————————————————————————————————

Френският министър на отбраната се ровеше във фейсбук и търсеше информация, която да го насочи къде да е следващото учение на специалните части. Пред погледа му попадна снимка на трима спящи полицаи. ”Я, това не е ли същата държава, дето терористите удариха израелските туристи?! Щом те провеждат там своите акции, защо и ние да не осъществим там нашето учение?” Решението бе взето и министърът доволно се изтегна на канапето.

———————————————————————————————————-

Луната хвърляше своите отблясъци над село Чуйпетльово, а Георги Тонев Колев не можеше да заспи. Вчера бе дошъл на вилата си и я завари разбита за пореден път. Беше бесен, явно занапред трябваше да разчита на себе си. Реши да я превърне в капан за всеки следващ, който дръзне да наруши неприкосновеността на частната му собственост. Цяла нощ бе залагал взривове в различни части на къщата си, така че никой да не може да влезе без да се взриви, освен ако не познава разположението на експлозивите.

В същото време два парашута се рееха над селото и се приземиха в съседната на вилата нива. По стария черен път се зададе черен джип. Георги Тонев Колев се ослуша, чу бръмченето. ”Те са, – помисли си той – това са крадците, пак идват, мамицата им, но сега ще ги науча!” Пътят свършваше точно пред неговата къща, така че нямаше каква друга цел да имат. Промъкна се тихо навън и се спотаи. Джипът спря, вратите се отвориха и слязоха трима души, облечени в тъмни дрехи. Георги Тонев Колев не издържа и се нахвърли срещу най-близкия, счупи му носа. От нивата се довлякоха още двама и той осъзна, че няма шанс в ръкопашна схватка. Извади пистолета и стреля. Двама паднаха, а другите двама избягаха. Сигурен бе, че не ги е убил. Реши, че е направил достатъчно, и трябва да се обади на полицията. Втурна се към вилата, където бе оставил телефона си. Когато се обърна от ранените нямаше и следа, джипът беше отпрашил.

– Ало, ало, сто и дванайсет ли е? Тук е Георги Тонев Колев, обаждам се от вилата си в село Чуйпетльово! Бях нападнат от петима крадци, двама  прострелях в краката, един е със счупен нос и двама се отскубнаха. Избягаха в нивата. А тези, дето са ранени, се качиха на един джип и също изфирясаха. Пратете някой по-бързо!

———————————————————————————————————-

– Открихме го, – викаше Цветанов из коридорите на Министерския съвет – открихме Георги Тонев Колев!

– Къде се е крил тоз анонимник? – попита премиерът.

– Наблизо е, в село Чуйпетльово, и е въоръжен и много опасен. Той е нашият човек, сигурен съм! Обадил се е на 112 и е поискал помощ. Съобщава, че е бил нападнат от петима човека и е успял да ги отблъсне. Стрелял е по тях и е ранил двама, а на единия е счупил носа. За щастие са успели да избягат. От френското посолство ни се обадиха, че петимата са френски граждани. Разбираш ли, европейски граждани! Той е посегнал на граждани на стара Европа. При тези обстоятелства няма как анонимните му доноси да запазят тежестта си пред Европейската комисия. Той е в ръцете ни. Изпратил съм натам 600 служители на МВР.

– Аз ще командвам операцията, – светнаха очите на Борисов – нека видят в Европа, как се справяме с престъпността. Но той трябва да има прякор, не може да е просто някакъв си Георги Тонев Колев.

– Чапкъна. Георги Чапкъна, така го знаят у селото и затова не го бяхме открили досега.

– Чапкъна, значи. Ей сега ще ми стане само на чапкъни…

———————————————————————————————————-

Георги Тонев Колев гледаше през прозореца и не можеше да повярва на очите си, около къщата имаше обръч от полицаи и жандармерия, виждаха се и барети. Приближаваха се бавно с оръжия, насочени право към него. Какво се случваше тука, по-дяволите?

– Къде е Анастас Анастасов? – обърна се премиера към Цветанов. – Трябваше да е тук, за да го осъди, преди да започнем операцията!

– Отиде да си вземе Вертуто, от някакъв вестник безплатно му го дават, но Марковска е тука.

– Бунак с бунак,  как да я ползвам Марковска, нали ако тя го осъди, ще ни обвинят в конфликт на интереси? – премиерът се замисли. – Добре, при това положение  Господ ще го съди, стреляйте.

Върху вилата на Георги Тонев Колев се изсипа дъжд от снаряди, бомби с обеднен уран, останали от бомбардировките над Сърбия и любезно предоставени от американския посланик, и за капак – микроводородна бомба, все още в процес на изпитания.

От Георги Тонев Колев не остана и следа. Анонимен си беше, анонимен си и остана.

Премиерът отново бе на гребена на вълната. Рейтингът му скочи до небесата. “Убий, за да те уважават, – мислеше си премиерът под светкавиците на фотоапаратите – колко истина има в тази мисъл…”

Николай Младенов: „САЩ трябва да преразгледат политиката си спрямо арабския свят“

Външният министър на България Николай Младенов е отправил апел към САЩ и Запада да преразгледат политиката си спрямо арабския свят, гръмнаха световните медии. Считана довчера за най-верен сателит на американските интереси на Балканите, днес България поднесе неприятна изненада на американския политически елит. “На България не може да се има вяра”, – коментират от CNN – „довчера вярна на Русия, днес драпаща за приза демократична и най-верен наш съюзник на Балканите, България неочаквано направи остър завой във външната си политика и апелира да я последваме!”

Обръщението на външния министър е направено по време на изпращането на американския посланик Уорлик и дори е успяло да го разплаче. То е връчено и в писмена форма на посланика, с цел да бъде предадено лично на президента Обама. Ето и текстът на посланието, разпространен от западните медии:

”Днес светът е различен, по-малък, по-свързан, по-информиран. За съжаление обаче, това не го прави по-обединен и голяма част от вината за това тежи върху нашите плещи, върху плещите на политиците от Западна Европа и Северна Америка. Време е, господа, да свалим маските  и да си кажем истината в очите: нашата политика вони. Вони на корупция, на петрол и на смърт. Ние убихме Демокрацията, използвайки я за удобно прикритие на нашите бизнес интереси. Колкото повече говорим, че се борим за демокрация, колкото повече войни водим в името на демокрацията, толкова по-нестабилен става светът, по-крехък мирът и по-силна вонята. И ако довчера можехме да режисираме театъра, който играем, то днес това става все по-трудно и нашето лицемерие, нашите откровени манипулации, излизат на яве. Ние, политиците, трябва да си дадем сметка, че времето, когато политиката се определяше изцяло от интересите и желанията на един ограничен елит и от парите му, е към своя край. Днес сме изправени пред съдбоносен избор между това да се вслушаме или в желанията на обикновените хора, или в интересите на корпорациите. И този избор ще определи нашето бъдеще да бъдем или да не бъдем.

Няма как да обяснявате на хората, че се борите срещу тероризма, и същевременно да въоръжавате същите терористи да се борят за демокрация, като твърдите, че те са освободителна армия, бореща се срещу диктаторски режим. Това е нелепо, това е пагубно, това е абсурдно, това е безумно. Как ще отговорите на факта, че и в Либия, и сега, в Сирия, сред редиците на така наречените борци за освобождение,преобладават фанатизирани, крайни и радикални ислямисти от редиците на “Ал Кайда”? Същата “Ал Кайда”, която обвинявате, че стои зад атентатите на 11 септември… Как? И вие ги подкрепяте, въоръжавате ги и ги насъсквате срещу така наречените диктаторски режими, в гонене на някакви бизнес интереси, в правене на някакви тънки сметки. Но както виждаме, сметките сте ги правили без кръчмаря – в случая “Ал Кайда”. Съдбата на вашия посланик в уж вече демократична Либия ужасяващо прилича на края на либийския диктатор Кадафи. Този край е резултат от вашата политика, вашите сметки, вашата алчност.

Време е да си отговорим на въпроса имаше ли смисъл от толкова много проляна кръв. Кръвта на стотици хиляди цивилни – в Ирак, Афганистан, Либия, а сега и в Сирия. Трябваше ли демокрацията да дойде при тях по този ужасяващ начин – с бомби, свистящи куршуми, издевателства и смърт. Колко спечелихте вие и вашите бизнес партньори от кръвта на тези хора и успяхте ли въобще да спечелите нещо друго, освен омразата и ненавистта им? Наистина ли, ако все още твърдите, че въпросните военни намеси са били необходими и че сте ги извършвали в името на демокрацията, наистина ли вярвате, че обикновеният човек, че семействата, че населението на тези държави сега живее по-добре, отколкото преди  да ги освободите? Ако го твърдите, то значи сте или лумпени, или тежко психично болни.

Ние също доскоро бяхме управлявани от диктатор, но като гледаме случващото се сега в арабския свят, слава Богу, че не дойдохте вие да ни освободите – така, както се опитахте да освободите Сърбия, резултатите от което се виждат и днес,. Вашата демокрация не е нашата демокрация. Вашата демокрация се крепи на мощността на бомбите и на богатството на корпорациите. Но днес ние избрахме демокрацията на хората – истинската демокрация, пряката демокрация. Всичко, което вие днес твърдите, че правите в арабския свят и го осъществявате с военни средства, ние го направихме бавно и мъчително, но без кръв, без бомби, без беззащитни жертви. Ние сме жив пример, че е възможно да се установи демокрация в една диктаторска държава по мирен път – без самолетоносачи, без бомбардировачи, без ракети, без ужаса на войната. Спрете се, осъзнайте се – това което правите е безумие.

Изкуственото нагнетяване на обстановката в Близкия изток не е необходимо на друг, освен на вашите интереси и на манията на диктаторите. Нима не виждате как целият свят ви изпраща послание, че не желае да участва във вашите войни. Обикновени хора, разделени доскоро от границите на държавите, днес се обединяват чрез интернет и ви изпращат послание, че не желаят да умират заради вашата алчност и безумие. Хора от Иран, Израел, Америка, България, Русия, Китай, Япония, Чили, Еквадор, Полша, Австралия от целия свят, хора които вие втълпявате, че се мразят помежду, си застават заедно, рамо до рамо, в защита на мира и живота, за разлика от собствените си управници, зовящи за война. Трудно е вече, ако не и невъзможно, да ги манипулирате,  да насаждате омраза и жажда за кръв. Разобличени сме, всички ние, политиците, и нашите спонсори се оказахме голи и озъбени кръвожадни зверове, алчни и обезумели.

И днес ние, българското правителство, заявяваме ясно и категорично, че оттегляме нашата подкрепа за каквито и да било бунтовни сили. Това, което вие наричате сирийска опозиция, се оказаха поредните жадни за власт кръволоци. Не можем и няма да ги подкрепяме повече. Оттегляме всичките си части, изпратени на мисии в името на уж въдворяването на демокрация, а всъщност за защита на нечии бизнес интереси. Ние не желаем повече да бъдем възприемани като агресори и слагани в списъка на омразните окупатори. Ние не желаем повече самоубийствени атентати на наша територия. Ние не желаем да се превърнем в арена на омразата, нагнетена от безумни политици – били те диктатори или демократично избрани. Разберете, хората искат мир. Мир, мир и пак мир. Толкова ли е трудно?

Още веднъж апелирам към останките от вашия разум – спрете с военните намеси в Близкия изток и по света въобще. Престанете да снабдявате с оръжие всеки, който смятате, че може да послужи за реализиране на вашите бизнес интереси. Аз знам, ние имаме една поговорка, че риба се лови в мътна вода, и вие сигурно си мислите, че я размътвате доста успешно, но да не се окаже, че вие сте рибата. Вие възприемате войните като компютърни игри, хората за вас са просто статисти,  жертвите – бездушни бройки в бездушна статистика, дори и нас възприемате единствено като послушни слуги. Но днес ние отказваме да играем вашата игра, отказваме да ви слугуваме, отказваме да загубим докрай човешкия си образ. Ние сме българи, а българите винаги са били човеци и така са се съхранили през вековете на изпитания. Послушайте ни, ако искате да оцелеете. Хората нямат нужда от вашата помощ, за да бъдат хора.”

Скандално: издигат паметник на жертвите на циганския терор

Инициатива на фондация “Българи за България” за издигане паметник на жертвите на циганския терор разбуни духовете сред неправителствените организации за защита правата на човека. Все още не е ясно къде ще бъде поставен паметникът, но се посочват като възможности столичният парк “Света Троица” или пловдивското село Катуница. Във фондацията са постъпили множество покани и от други места в страната, които са готови да приютят въпросния монумент. Очаква се скоро да бъде обявен конкурс за модел на паметника, като единственото изискване е да се изпишат всички имена на хората, пострадали от циганския терор по време на демократизирането на България. От фондацията отправят апел към всички, които имат познати или приятели, пострадали фатално от цигански своеволия, да изпратят трите имена и да опишат историята на техния близък. Предвижда се и издаване на сборник с въпросните истории под надслов “Демокрацийо за тебе те умряха”

От Българския Хелзинкски комитет излязоха с остра нота против въпросната инициатива, наричайки я расистка и крайна: ”Тази инициатива е способна да разруши духа на толерантност, обзел българското общество, и да възобнови отново острото противопоставяне между българи и роми. Смятаме, че такъв паметник е излишен, и ако се реализира, би бил признак на дискриминация спрямо престъпниците от българския етнос. Престъпност съществува във всяка държава, но такова безумие, като паметник на жертвите на престъпността, няма никъде. Още повече, че самата престъпност не може да се дели по етнически признак, а идеята да наименоват паметника като паметник на жертвите на циганския терор директно окачествява действията на ромите като терористични и утре биха могли да поискат да ги заклеймят като терористична организация, което – освен тъжно – би било и смехотворно.”

От Фондацията на свой ред определиха опасенията на БХК като безпочвени, а самите тях като една от основните причини за насаждане чувство на омраза и нетърпимост между различните етноси в държавата: ”Длъжни сме да заявим, че протестите на БХК са напълно безпочвени и целят единствено нагнетяване на напрежението. Ние сме подели тази инициатива точно сега, именно защото смятаме процеса за интегрирането на циганите за приключил. Всички знаят, че цигани вече не съществуват, а има само роми, дори евророми. Циганите останаха част от историята, а историята не бива да се забравя. Този паметник ще напомня и на българи, и на роми за тежкия път, по който са минали по време на войната за демокрация. Надяваме се БХК да изчистят от ума си понятието „цигани” и да спрат да го смесва с роми, да разберат най-накрая, че това са две различни неща и да престанат да използват всяко споменаване на думата „циганин” за насаждане на омраза между българи и роми. Ние вярваме, че и двата етноса, българският и ромският, са достатъчно зрели да приемат миналото и да работят заедно за бъдещето. Един такъв паметник ще бъде огромно доказателство пред Европейската общност за победата на ромите над циганизацията.”

Попитани за коментар от правителството заявиха, че следят внимателно случващото се и се опасяват, че въпросната инициатива има скрити политически цели, а именно да уязви постиженията на правителството в борбата му с престъпността в контекста на наближаващите избори. От правителството подчертаха, че засега няма да вземат страна по спора, но високо ценят постиженията на БХК в интегрирането на циганския етнос и превръщането му в евроромски. “Ние сме благодарни на нашите приятели от БХК, които не оставиха нито едно ромско дете да се валя в мръсотията на циганските гета, а с цената на денонощното си присъствие сред тях, подобно на едни Майки Терези, успяха да ги образоват и направят достойни граждани на европейска България. Искаме да ги уверим, че няма да позволим плодовете на техните усилия да станат жертва на необмислени действия от страна на когото и да било.”

 

Терористите са странни птици . . .!

Те терористите са странни птици. Трудно е да ги различиш от останалите хора и това прави невъзможно да ги заловиш преди да са извършили своят терористичен акт. Те терористите не са като мутрите. Не карат лъскави автомобили, не носят дебели ланци, не гледат страшно, не ходят по нощни заведения да си спретват въргали. И о ужас, те не се водят на отчет при нас. Нямат по 6 висящи дела и 3 условни присъди. Ние не сме ги хващали и Те не са ги пускали.

Да страшно е, ние си познаваме престъпниците, кой държи пазара за дрога, кой за крадени коли, кой за търговия с плът, кой участва в грабежи, кой в отвличания, кой е замесен в убийства – ние всичко това го знаеме, но терористите  . . .  Знам, че нашите престъпници са на свобода, нищо че полицията ни е с най-големият бюджет в държавата и служителите й са 1% от българското население, ама това е защото ние ги хващаме, а те ги пускат – тука всичко е ясно.

Те терористите не вкарват контрабандно алкохол и цигари, нито пък участват в пласирането им на дребно по градове и паланки. Те терористите дори не участват в корупционни схеми, не си строят хотели по морето и палати в Бояна, не си купуват имоти на Ривиерата и не внасят лобистки закони. Как да ги разпознаеме, та те са незабележими?

Те терористите не тероризират българските села и не разбиват един и същ апартамент по 5 пъти. Те терористите дори не ритат бездомните кучета, не протестират срещу гейовете и не ги пребиват. Те терористите не мразят циганите  . . .! Терористите не обират градините и лозята доколкото са останали такива в България, не – те тихо и кротко отиват някъде и се взривяват. Как да ги спреме?

Те терористите не се организират във фейсбук предварително, не участват в групи в социалните мрежи. Не списват блогове, не ни плюят, не извършват никаква очебийна агитация, че да може да ги привикаме в ДАНС да дават обяснения. Те дори не блокират Орлов мост, ако бяха там щяхме да сме ги арестували. Те терористите не протестират пред парламента, не скачат в защита на уволнени съдии, не ги интересуват протестите срещу новите цени на тока, срещу изсичането на горите, срещу добива на шистов газ? Как да ги открием?

Ние на терористите не им знаем нито имената, нито идеите, нито в кой момент къде се намират. Ние не им знаем телефоните – иначе щяхме да ги подслушваме. Те терористите не са като другите вагабонти, не ни критикуват, не ни маскарят, не желаят да ни свалят от власт и не работят за предсрочни избори. Защо трябва да се интересуваме от тях? Те терористите не ни пречат да вървим по пътя на демокрацията, да строим магистрали, метро . . .! Те досега дори не са влизали в контакт с нас, за да постигнем някаква договореност. Те не желаят диалог. Какво можем да направим?

Те терористите са странни птици, не са като нашите престъпници. С нашите си престъпници, човек може да се разбере, може да постигне споразумение, дори може да споделят с теб придобитото от престъпна дейност, ако си достатъчно настоятелен, но терористите . . . Ние с нашите престъпници сме се омешали, даже сме едно цяло, съдии, журналисти, полицаи, цигани, мутри, спортисти, депутати, министри, премиери, блогъри и редови граждани –  ние всички сме престъпници по един или друг закон  и най-важното – знаеме се. А тях кой ги знае?

Аз не мога да разбера, тези терористи не гледат ли телевизия, не слушат ли радио и не четат ли вестници? Как смеят, при толкова отправени похвали за работата на нашите служби от водещи  експерти в борбата с престъпността, да идват тука и да ни взривяват рейтинга? Те знаят ли как се гради рейтинг, колко интервюта се дават, колко социологически проучвания са необходими, колко статии се пишат, колко километра магистрали се асфалтират, колко станции на метрото се откриват? Но тях, това не ги интересува . . .

И защо се взривяват, от какъв зор  . . ? Можеха да се предадат доброволно, като Жоро Милионера, дето го хванахме, а ако не желаят поне да си бяха тръгнали като братя Галеви, по живо по здраво, кой от къде е, а те се взривяват!!! Взривяват се . . . И сега какво да правим, аз съм просто един учител по физическо, а до мен е пожарникаря. Хм, ще дотърчим до мястото на взрива и ще изгасим пожара, както си знаеме – с приказки. Ние сме от „Хиляда и една нощ“. А терористите са странни птици . . ., какво търсят у нас?