Васил Божков: „Аз съм продавач на Надежда“

Решихме от нашия блог да се свържем с най-богатия българин г-н Васил Божков, който държи огромната част от така наречения хазартен бизнес в България и който често е обвиняван, че печели своите милиони на гърба на милионите бедни българи, които подмамени от масираната реклама предпочитат да харчат своите мизерни левчета за билетчета, вместо за хляб.

– Г-н Божков, свързваме се с вас в навечерието на най-светлия християнски празник, Рождество Христово, за да ви попитаме, не се ли срамувате да печелите милиони на гърба на най-бедната част от българското население, които са основната част, да не кажем цялата, от вашите клиенти?

– Въпреки , откровено пристрастното ви отрицателно мнение, което е заложено във въпроса ви, аз съм доволен, че ми го задавате, защото ще имам възможност да разпръсна заблудите, на които сте в плен и които са създавани от моите врагове и враговете на Отечеството, именно с цел да ме представят като дявол и да убият и последната надежда на българите за избавление от мизерията.

Аз съм продавач на „Надежда“, моето вдъхновение е Джани Родари и неговото стихотворение „Надежда“, сигурно не го знаете, защото най-вероятно мозъка ви е пропит от чалга културата, но именно това стихотворение ми даде идеята да започна този бизнес, които се превърна и в смисъл на живота ми. Ще ви цитирам само първия куплет, а ако вие имате интерес, намерете го и го прочетете цялото.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички.

Когато прочетох това стихотворение, аз вече имах някакви пари и се чудех какво да ги правя и тогава ми дойде просветлението. Защо да не осъществя мечтата на Джани Родари и да продавам Надежда? Надежда за всички. И направих не едно, хиляди магазинчета, където продавам Надежда, Надежда за всички. В нашата  държава, управлявана от корумпирани и продажни политици, които съсипаха и разграбиха всичко ценно, аз съм единствения, който все още успява да вдъхне надежда на бедните и отчаяни българи. Ако не съм аз, ако го няма моят бизнес, всички тези хора, които виждате да влизат в моите магазинчета за надежда и да търкат билетчетата на късмета, всички те щяха да напуснат България и да търсят своето светло бъдеще някъде другаде.

Не знам дали ме разбирате, но парите, които бедните българи дават за моите билетчета, са материалната субстанция на тяхната надежда, аз купувам тяхната надежда и я умножавам, след което я връщам на пазара и им я продавам. Аз въртя надеждата на българите. И формулата е следната: Надежда – Васил Божков – Надежда’ . Без мен, без моят бизнес, Надеждата в България ще умре, а умре ли надеждата ще умре и България. Затова всички, които ме атакуват всъщност атакуват съществуването на нашата Родина. Аз умножавам надеждата, въртя я, от един българин към друг, пускам постоянно нови и нови игри на надеждата. И всъщност това е правилното наименование на моите игри, не игри на късмета, а игри на надеждата, на надеждата за България. Аз съм повелителя на надеждата на бедните българи, те ми дават своята надежда, аз я вземам увеличавам я и им я връщам обратно. Ако не вярвате попитайте някой от тях, на кого се надяват, на политиците, на бизнеса или на билетчето, което са си купили? Аз знам отговора, а Вие?

Advertisements

Доган: „Загубим ли властта, губим и парите.“

Днес в редакцията получихме текст, за който се твърди, че представлява обръщение от Ахмед Доган към висшето ръководство на ДПС. Изложеното в този текст коренно се различава от посланието на Доган, разпространено във водещите български медии през последните дни и показва ДПС в една различна светлина от това, което те се опитаха да ни представят услужливо, предизборно. Човекът, който ни го изпрати, пише, че е отвратен от използването името на Левски в името на реализирането целите на партия като ДПС, която има огромна вина за мизерстващото положение на българския народ. Ето текста, който ни беше предоставен:

“ Братя и сестри

Предстои ни важна битка, битка на живот и смърт. Всичко, което ние сме градили през тези близо 30 години от началото на прехода, е на път да бъде изгубено. Всички вие знаете с колко труд и мъка успяхме да създадем нашите обръчи от фирми. Колко усилия ни костваше да убием духа на работещите в тях, как ги държахме на минимални заплати, как показно наказвахме всеки опит за съпротива и търсене на права от страна на работещите. Как успяхме да прогоним  зад граница всички, които отказваха да преклонят глава пред нашите правила на работа. Ние бавно, упорито и сигурно овладявахме бизнес след бизнес, подчинявахме община след община, държавна структура след държавна структура. Без нас не можеше да бъде взето нито едно решение в държавата, без значение дали това решение се вземаше публично или скрито. Нито една партия не успя да управлява без да се съобразява с нас. И всичко това благодарение на вашите усилия под моето мъдро ръководство. Всичко това обаче се дължеше и на безпрекословното подчинение на нашите избиратели, на нашия електорат. Те знаеха, че нямат алтернатива, ние ги бяхме научили, че нямат алтернатива. Те знаеха, че ако не гласуват за нас ги чака не просто мизерия, а физическа невъзможност да оцелеят. Благодарение на техните гласове ние се превърнахме в незаобиколим фактор в политиката, в бизнеса в процеса на определянето на бъдещето на България. Ние определяхме порциите на фирмите – кой, колко, откъде ще лапа и каква част ще дава на нас. Ние успяхме да превърнем обръчите от фирми в пръстените на планетата Сатурн, а ДПС в самата планета. Всички български граждани работеха и работят за нас на минимално заплащане. Всеки, който работи в България, всъщност работи за нас, ние вземаме 50% от стойността на труда му, ние ги научихме да са роби. Ние поробихме и техните синдикати, поробихме и съдебната система с парите изработени от самите тях. Ние поробихме самата надежда, че могат нещо да променят.  Ние определяме кой е престъпник и кой не. Ето погледнете се, сред нас са господин Делян Пеевски, г-н Йордан Цонев, Христо Бисеров, сред нас е вече и Слави Бинев, все хора алчни българи, чието място в една развита демокрация би било в затвора, но при нас, в нашата демокрация, те са начело на нашите листи. И ето сега, когато от пълната власт не ни делеше нищо, сред нас се намери предател, който от алчност реши да вземе този вече поробен народ и да го продаде на външни сили. Ние това не можем да го допуснем, нашите роби са си наши роби и ние не можем току-така с лека ръка, да оставим тези роби да слугуват другиму.

Братя и сестри, загубим ли властта, губим и парите си. Всичко, което сме спечелили на гърба на нашите роби, ще ни бъде отнето. Всички милиони, които сме получили като комисионни, ще останат само спомен. Затова ние трябва в техните души да събудим патриотизма, ние трябва да покажем на целия свят как роб и робовладелец се изправят заедно срещу външния поробител. Ако спечелим, печелим само Ние, ако загубим, губят всички.

Бъдещето на парите

От известно време ме занимава въпроса възможно ли е всеки сам да си създава(печата) парите? Самата идея за това, най-вероятно за мнозина звучи странно, ако не и налудничаво. Ако погледнете обаче в миналото, ще видите, че е имало периоди в човешката история, когато това е било възможно, например златотърсачеството. Разбира се това е много остарял и неефикасен метод за извоюване на финансова независимост, а днес е дори безмислено пилеене на време. Всъщност въпросът е във възможността за самостоятелното създаване на пари, които да не е възможно да се контролират и манипулират централно от някаква институция.

Бъдещето все по-ясно показва, че парите в брой с които така сме свикнали, ще изчезнат напълно и ще бъдат заменени с така наречените електронни пари. В това много хора съзират възможността, ако не и неизбежността от налагането на един тотален контрол върху населението, тъй като отделните граждани дефакто няма да имат никаква власт върху собствените си средства. Вашите дебитни, кредитни и каквита и да е други лектронни носители на информация за вашите финансови средства, лесно могат да бъдат блокирани, ако държавата или някоя институция сметне, че вие сте нарушили установените закони или договорени отношения. Днес вече сме свидетели на подобни действия и мнозина са изпитали ва гърба си невъзможността изцяло да управляват собствените си средства.

Задавали ли сте си въпроса, защо и кому е нужен монопола върху създаването (печатането) и управлението на парите във времена когато ви говорят за свободна пазарна икономика? Аз лично смятам, че подобно нещо е несъвместимо с идеята за свободен пазар. Монопола върху създаването на пари е най-строго преследваното престъпление в целия свят, защото парите всъщност са гарант за вашата свобода и тяхното управление е гаранция, че могат да ви управляват и вас, както несъмнено това се прави, чрез предизвикването на различни финансови кризи, които от своя страна предизвикват лесно предсказуеми социални кризи, които да бъдат управлявани в желаната от елитарното общество посока. Няма да навлизам в тази тема от теория на конспирацията, но връзката между управлението на парите и на масите е определено възможна.

Какво представляват парите е дълга тема върху която е писано много, най-общо, поне според мен парите се създават върху основите на общественото доверие, а там където то е изгубено, те се крепят на навика и спляпата вяра, че едни красиви (защото парите задължително трябва да бъдат художествено украсени) метални и хартиени късове ви дават възможност чрез тяхното притежание да решите всичките си проблеми или поне по-голямата част от тях. Тоест там където няма обществено доверие, очаквайте срив на местната валута, ние все още се крепим защото сме част от Европейския съюз, но не се знае още колко дълго ще се крепи и самият Европейски съюз.

Бъдещото преминаване обаче към изцяло електронни пари , променя донякъде тяхната същност, парите вече се превръщат в информация, сама по себе си също безполезна. Уеднаквявянето в световен мащаб на същността на парите и техния така да се каже външен вид, доколкото може да се говори за такъв при електронните пари е първата крачка към създаването на световна валута. Именно тук в момента поне според мен се крият причините за огромните властови геополитически сътресения в съвременният свят. Местният елит, които надушва, че ще бъде изхвърлен от контрола върху управлението на парите и сам ще бъде поставен под тотален контрол се изправя за последна битка срещу глобалния елит, които смята, че вече е готов да поеме управлението на световните финанси, а от там и върху световното население.

На пръв поглед се очертават две основни възможности за бъдещето на света. Връщане към местен контрол върху части от световното население и неговите финанси и възцаряването на световния елит с тотално управление върху световното население и финанси. И двете така очертани на пръв поглед вероятности не са особенно обнадеждаващи за хората търсещи свобода и лична независимост.

Върху цялото това бъдещо развитие обаче огромен фактор е науката, особено в частта за управление на информацията и създаването на изкуствен интелект ИИ. Личното ми мнение, че тези две сфери не могат да бъдат поставени под контрола на който и да е елит, дори и със сила, поради невъзможността което и да е общество, колкото и да е голямо то, а още повече пък дадена елитарна група, да притежават необходимия интелектуален потенциал да управляват цялата информация и един самоорганизиращ се, самообучаващ се ИИ. Това е извън човешките възможности. Няма нищо нелогично в това, човешкия интелект да създаде нещо което не може да управлява, въпреки че знае принципите по които го е изградил, едниствения му изход, ако се уплаши от това което е създал, е да го унищожи. Подобен пример е природата, която е създала живота и разумния живот на земята и която най-вероятно е изгубила контрола върху неговото развитие, но може би все още не възможността да го унищожи. Ако изграждането на ИИ завърши  в скоро време, а симптомите за това са налице ние ще бъдем принудени да се съобразяваме с него или да започнем война с това което сме създали, като основната причина за този сблъсък аз виждам в една съществена разлика между човещкия и ИИ, а именно склонността към самоунищожение. Тази склонност, поне според мен, при ИИ ще липсва и той ще действа с всички възможни средства да се запази. И ако тоталния контрол върху световното население е поет от някакъв елит, то той ще бъде лишен от възможността да наложи такъв върху ИИ.

Но да се върна на основната тема с която започнах, а именно бъдещето на парите и възможноста сами да си ги създаваме. Бъдещите пари както предполагам, ще бъдат изцяло електронни и ще представляват чисто и просто информация. Но ние всички можем в новия свят на електронните технологии, да създаваме информация и да я споделяме с неограничен теоретично брой хора. Има ли някаква разлика между информацията която всеки от нас създава и информацията която представляват парите? На елементарно структурно ниво няма такава. А не бихме ли могли тогава информацията която всеки отделен човек създава да бъде превръщана в негови собствени пари? Защо не? Ето ви вече възможност всеки сам да създава парите си. Някой ще каже, че и днес всеки сам създава парите си, чрез труда си, но тези пари той не ги създава, а ги получава, като оценката за неговия труд, трудно може да се нарече обективна, а стойноста на парите които получава е лесно манипулируема от тези които ги печатат и контролират чрез централизирани финансови институции.

Какво е необходимо за да може всеки да създава сам парите си, черз създаване на информация? Първо необходимо е да възникне такава идея и тя да получи разпространение, да бъде подложена на обсъждане и евентуално реализиране. Как може да стане реализирането? Всъщност със съвременните технологи това не е толкова трудно, вече имаме подобен пример с биткойните, но те са взели от своите предшественици един основен недостатък, а имено безмислената си същнот, те също се създават по един честно казано безумен начин. И така нужно е приложение, което да оценява създаваната от нас информация по определени параметри, като въз основа на тях генерира съответните информационни, електронни или както искате ги наречете пари. Това приложение ще може да бъде инсталирано на всяко устройство, а генерираните пари свалени и съхранени в личен електронен портфейл, по подобие на флашката. Такива вече съществуват за биткойните. Това би означавало край на банковите институции и от там пълна свобода на личността и насърчаване на нейната творческа същност.

Мнозина ще възкликнат, че това е апокалиптична картина от заети с постоянно компютърно зомбиране хора с единствената цел да трупат пари, а самата икономика ще се срути, тъй като никой няма да има интерес да работи физическа дейност. Тези хора обаче забравят, че бъдещето сочи, все по-малка необходимост от физически труд и дори от физическото присъствие на човека в производствените процеси, а със създаването на ИИ, това ще бъде вече и безмислено пилеене на време. И днес имаме примери за масови съкращения на хора, заместени от роботизирани и автоматизирани системи за производство с компютърно управление.

Намираме се в преломен момент от историята на човешката цивилизация и от нас зависи дали и под каква форма ще оцелеем, дали ще се трансформираме в нещо ново, дали ще се върнем в средновековието или ще изчезнем напълно от лицето на земята, откривайки пътя на пиродата да експериментира с нови по-интелигентни форми на живот.

Разпространиха „Завещанието на Фидел“ – „Изправете се и те ще паднат.“

Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава всички да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:

„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят

Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданици, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.

Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите, ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно, трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатът от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.

За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.

Из: „Пътешествието на Гъливер в страната на дясно мислещите хора“

Случайно ми попадна дневника на световно-известния пътешественик г-н Гъливер и там открих непубликувани негови бележки относно неизвестното му пътешествие в страната на дясно-мислещите хора. Тъй като не разполагаме с достатъчно място и време по-надолу ще предам само неговото описание на типичния дясно мислещ гражданин на държавата Десноландия:

“ Дясно мислещият човек върши всички свои дейности в дясно от себе си. Сутрин той първо отваря дясното си око, прозява се с дясната полвина на устата си, която покрива с дясната си длан, защото и сънен той все пак има дясно възпитание.След това се протяга с дясната си ръка и десен крак и стъпва на пода вдясно от себе си с дясното си стъпало. Той става и тръгва с дясното рамо напред, отваря вратата надясно с дясната си ръка (всъщност всички врати в Десноландия се отварят надясно) и застава пред огледалото в банята с десния си профил. Взема четката за зъби с дясната си ръка и измива дясната част от зъбите си, като оставя левите да вонят, защото лявото, каквото и да е то, винаги трябва да вони, за да бъде лесно разпознаваемо, по същата причина дясно мислещите хора не си режат ноктите на недесните си крайници и подстригват само косата в дясната част на своята глава, като и само нея решат, зализвайки я винаги на дясно.

Когато се качва в автобус или друго превозно средство, той винаги го прави от най-дясната врата. За щастие тези които слизат от превозното средство също винаги слизат от тази врата, която се пада най-вдясно от тях, благодарение на което се избягват нежелани тъпканици и всичко изглежда прекрасно дясно-организирано. В автобуса той винаги сяда на първата свободна дясна седалка или ако няма такава се хваща с дясната ръка за някоя ръкохватка вдясно от него.

Когато срещнете десен човек на улицата и той ви попита как да стигне до някъде, винаги трябва да му обяснявате, като използвате само посоката дясно и завой надясно съответно на колкото градуса е необходимо. Ако искате да се харесате на дясно мислещ човек, трябва винаги да заставате вдясно от него и да му нашепвате десни мисли в дясното му ухо. Дясно мислещият човек винаги търси своята дясна половинка вдясно от себе си, за да създадат заедно едно цялостно дясно.

Когато дясномислещият човек е ядосан, той винаги удря отдясно вашата лява страна. Но най-отличителният белег на дясно мислещия човек е неговата закърняла лява част на туловището и несъразмерно, прекомерно развита лява част на черепната кутия, защото както знаем цялата дясна част на нашето тяло се контролира от лявата половина на нашия мозък, а тъй като те правят всичко само отдясно, то при тях се развива само лявото мозъчно полукълбо, а дясното атрофира, което е един от основните парадокси на тяхната дясна ориентация. И честно да ви кажа, когато за първи път видях истински дясно-мислещ човек за момент се уплаших, защото реших, че съм се изправил срещу чудовище, но сега след краткия си престой в тяхната Десноландия знам, че те не са страшни, а по-скоро са болни мозъци.

Основаха Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“

В Габрово бе основано Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“, съкратено НХД КЗП. Движението е основано с решение на самите основатели, без да се допитват до съда или друга държавна институция. Основателите на движението не са нищо повече от негови членове, самото движение е напълно хоризонтално, без какъвто и да било ръководен или изпълнителен орган. Няма да се правят никакви опити движението да бъде регистрирано по официален път, тъй като това противоречи на самата му идейна същност. Гербът на движението е изправен среден пръст, а девизът, който се използва и като поздрав между членовете и симпатизантите на движението е, „Кур за политиците“.

Всеки български гражданин е свободен да влиза и излиза в движението когато и колкото пъти си поиска. Всеки член на движението може да организира събитие в рамките на движението, като единственото необходимо нещо е то да се проведе под мотото „Кур за политиците“. Задълженията на членовете са по време на акции и събития да носят агитационни и пропагандни материали с изобразени герба на движението и изписано неговото мото. При всеки досег с представители на медиите, членовете на движението са длъжни да започват своето волеизявление с показване на среден пръст и ясно изговаряне на девиза на движението „Кур за политиците“. Всеки член на движението е свободен да говори както от името на цялото движение, така и от свое собствено име.

Друго задължение на членовете на движението, е при провеждане на политическо събитие или такова с участие на политици в тяхното населено място или в близост, да го саботират по всеки възможен начин с освирквания и възгласи „Кур за политиците“, както и да агитират присъстващите там български граждани да се присъединят към националното хоризонтално движение „Кур за политиците“.

Целта на движението е взимането на властта в страната, след което всички политици от 1989г. насам ще бъдат осъдени на доживотен физически обществено полезен труд, личното им имущество ще бъде конфискувано, а бизнесът, ако имат такъв, национализиран. Заплащането на труда им ще бъде в размер на минималната работна заплата, към датата на взимане властта от НХД КЗП. Движението има право да излъчва свои членове за различни държавни длъжности, като изборът става чрез жребий измежду всички желаещи да заемат въпросната длъжност.

Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“ има за крайна цел установяването на демократична диктатура. След вземането на властта, в страната ще бъде въведен диктаторски режим, като диктаторът ще се избира за срок от една година чрез жребий измежду всички, които искат да изпълняват тази висша ръководна длъжност в държавата. След изтичане на мандата, диктаторът няма право да участва в жребия за следващата година. Ако след изтичане на мандата диктаторът откаже да напусне поста си доброволно, всеки гражданин има право да го убие, без да се бои от съдебно преследване. След изтичане на мандата си диктаторът няма право на никаква специална защита или привилегии, той отново става обикновен гражданин.

Фейсбук страница на Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“

Последният хороскоп на Плевнелиев. От ирландска пастирка до американски президент.

Днес президента Плевнелиев официално разпространи последния хороскоп, който си е направил рано сутринта и даде кратки, но съдържателни разяснения относно мотивите за действията предприемани от него в качеството му на президент на България. Ето какво сподели той с българските граждани:

„В края на своя мандат и въобще на политическата си кариера в България, смятам за честно и почтено да дам някои разяснения относно политическите решения, които съм вземал по време на мандата си като български президент. Както всички знаете, (тези които имат достатъчно мозък в главата си помнят, че го споделих в началота на мандата си) аз имам способностите да изготвям хороскопи, освен това вярвам в кармата и прераждането. Знаете, че в предишния си живот съм бил ирландска пастирка, мога да кажа, че не съм скрил нищо от вас.

Това, което би трябвало да се досетите, ако можете да проследявате причинно-следствените връзки, е че аз не съм се отказвал от изготвянето на хороскопи и не съм изгубил за времето на своята президентска власт способностите да разчитам знаците на съдбата и звездите. Нещо повече, аз въведох изготвянето на хороскопи като задължителна всекидневна процедура в моето президентстване. Всяко сутрин ставах рано, преди още да е изгряло слънцето, и си съставях личен хороскоп, според резултатите от който да ръководя своите политически действия. Уверявам ви, че нито едно свое политическо решение не съм взел въз основа на здравия разум, а само и единствено в резултат на божествените внушения на звездите, говорещи ми през личния ми хороскоп. Знам, че много често тези решения не бяха възприемани радушно от тълпата български граждани, дори бях и продължавам да бъда подложен на остри критики заради някои от тях, но това няма значение за мен, най-важното бе да се съобразя с хороскопа, защото божественият промисъл винаги е над човешкия.

Мнозина от вас няма да ме разберат, но всичките ми действия в този живот, благодарение на хороскопите които изготвях, бяха съобразени със следващия. Да, в този живот аз се родих български президент, това бе истинско изпитание за мен, това бе моята карма и само ако успеех да превъзмогна тежката съдба на това прераждане, ако успеех да се отърся от ужасния български манталитет, който българите стовариха върху ми, имах шанс в следващия живот да се преродя в някакво по-висше човешко същество. Всеки ден аз си изготвях хороскоп, за да разбера пред какви предизвикателства ще ме изправи българският манталитет и да си помогна да взема решения как да ги преодолея, за да не се родя отново българин. Мисля, че успях. След всеки хороскоп се питах, „Какво би направил един истински българин в този случай?“ и правех точно обратното. Разбрах, че съм на правилен път, когато си направих тест във социалната мрежа фейсбук какво гражданство най-много ми подхожда, излезе американското.

И ето тази сутрин, най-накрая, след множество предизвикателства които съдбата на български президент ми отправи, хороскопът ми показа какъв ще бъда в следващия си живот. И резултатът е, че в следващия си живот аз ще бъда президент на САЩ. Моята лоша карма е към своя край, аз се отървах от нещастието, че в този си живот съм се родил българин. Сигурно имам доста вина натрупана в някой от предишните ми животи, но смятам, че с това си превъплащение като български президент съм успял да я изкупя. Пожелавам на всички, които се чувстват българи, да успеят да съберат сили и смелост и да променят манталитета си, така щото в следващия си живот да се родят американци.“

Финансовите съвети на Лемон Хвалипръцкомян

Представяме на вашето внимание няколко безценни съвета от видния европейски банкер и финансов анализатор Лемон Хвалипръцкомян, молим нашите читатели да не се подвеждат по името и да приемат напълно сериозно съветите на сепциалиста, ако искат да станат богати:

„Винаги съветвам своите клиенти, пестете си собствените пари и работете с парите на другите. Знаете ли какво означава това. Това означава, всичките доходи които имате да спестявате в банка, при убийствената лихва от над 1%. В същото време, теглете кредит за да си купите това, което искате, да притежавате, но не можете да си го позволите с вашите доходи. Така едновременно ще спестявате и ще можете да събднете вашите желания.

Парите са за да се харчат, затова, ако ви попаднат пари ги похарчете веднага или ги внесете в банка, защото ние знаем най-добре как да ги използваме и на кого да ги дадем за да ги похарчи вместо вас.

Избягвайте да държите пари в брой. Няма по-опасен начин за съхранение на пари, от това да ги държите в брой. Винаги внасяйте парите си в банка и оперирайте с банкова карта, за предпочитане кредитна, защото дори да ви откраднат кредитната карта заедно с пин кода, вашите пари няма да пострадат. Помнете парите на кредит са парите на другите, които в момента вие ползвате.

Когато си внасяте парите в банка, вие ги оставяте в ръцете на стабилни институции ръководени от почтени и образовани хора. Сравнете собственото си образование и възможности с тези на висшите банкови мениджъри  и ще разберете, защо е по-сигурно вашите пари да са в техните ръце. Ние сме по-образовани от вас финансово, вярвайте ни.

Никога не си губете времето да четете договорите при теглене на кредит или откриване на депозит и без това нищо няма да разберете. Времето е пари, спестете ги. Ние много добре знаем какво правим, наели сме обучен висококвалифициран персонал, който е изпипал всяка клауза в договора до съвършенство. Освен това работим и с политически представители относно законовата основа върху, която са изградени нашите договори. Бъдете спокойни, всичко което се случва в нашите банки, се случва съгласно волята на политическите представители, които вие сте си избрали.

Не се страхувайте да вземате кредит. Ние не можем да ви вземем повече от това, което имате, а по някога дори вие ще се учудите колко много неща притежавате. А когато решите, че не можете да живеете с по-малко пари от тези с които доскоро сте разполагали, ще откриете колко много грешите и колко малко всъщност ви е необходимо за да съществувате.

И накрая, банките не фалират. Банковата система е като казармата, тук нищо не се губи, то просто сменя своя притежател. Парите ви при нас са на сигурно място.“

За правото да обиждаш в неолибералната демокрация

Днез ималу димокрация и субуда на словуту, убачи кугату ришъ дъ опитя некуй неолиберален ентилигент, той виднагъ шъ мъ дъде на сад, че съм му расвалил имижа и ретинга, щи ма усади и щи тряа да зима кредит за да му съ възвърни чиста. Ету за туй не ги пунасяъм хорътъ дето викът чи съ  за свубуда на словуту пък кату им казис „уй зплескан“ и зкачат като ущипани и търчат към садът, да ти земат парити. Пуя ас на таз субуда на словуту, и димокрация, дето зички прублеми и прутивуречия са рижават з пъри. Жтото аку си маж, па и жинъ да си, дури да си по слъб ут меня, мойш да вземиш еднъ цепеницъ и да си вазтановиж чиста в тъмнуто. Ну то целата им ръбота е зъ пърити. А ас субудата на словуту я разбиръм тъка, който ни ми аресва да си гу псовам в лицету, а не да садържам взичко ватре у мен. Туй и дофтора таа кажа, чи кату ни съ изкажвам субодну съ расболявъм емусуиунално и ся зъм пуставен прид исбора мижду сад и затор или лутницата. Сначи сичките тес умни и карсиви изкат да ни ръзболеят емусиунално, жтото пустуяну плещът глопости, а ни давът да ги нъругайж. Дажи жтели дъ примат  сесиален закун да ни мож да ги убиждами. И сига ще трябва да жертвъм соята фисическъ субуда, за дъ сапася псиическоту си сдраве, пунежи къту нижто щи ма тикнът в затора да съ излижавам на субуда, злед къто им кажъ поблично зичко дето гу мизля за тях. Взички тез пидерази вечи идвам ги сдържам и ни знам ду куга шъ сам спусобен да им викъм геюви. Мъ те и геюви гу преемат кату убида и вечи ниснам как да им викъм, чи дъ си сапася псиическуто сдрави. Ас ни могъ да разбиръ квай тъз тяфната субудъ, когъту ний с аферите можим спукойни да си кажим сичку в лицету, и след туй да съ збийм, и накраяъ пък да седним нъ мазата ида съ пучерпим, а унез задници ни смеат нижто да зи казат в лицету ми замо говорът ино завъртено и ни мож да ги ръзбиреж куга лажат, куга лижът. Ма ас накряъ нямъ да са въздържа и кату видъ некуй ут тяф ша си избържа задникъ и ш му забуша устътъ, пъ ко ще дъ стаа.

САЩ отвръщат на удара, организират гей-парад за 9 май

За първи път след края на Втората световна война, САЩ намериха адекватен отговор на откритата агресивна ежегодна провокация от страна на Русия с провеждането на военния парад на победата, а именно провеждането на ответен гей-парад. Инициативата за ответния удар е на кандидат-президентката Хилари Клинтън. Ето какво се казва в разпространения от нея призив:

“ О Велики Американски граждани и вие наши сателити!

Вече повече от 70 години ние търпим един откровенно агресивен акт на военна пропаганда и открито заплашително демонстриране на военна мощ от страна на Русия, провеждано под формата на така наречения Парад на Победата. До вчера не бяхме успели да намерим адекватен отговор на тази никому ненужна и още повече вредна за световния мир и прогрес агресия, но вчера ме осени дух Божи и ми посочи верния път по който да отговорим на това ежегодно вероломство. Аз ви приканвам на 9-ти май, в отговор на руската провокация, ние да проведем един мащабен, огромен, страшен ГЕЙ-парад. Този гей-парад ще се проведе под наслов „Правете секс, а не война и в никакъв случай деца!“. Надявам се, че нашите презокеански приятели ще се включат в този акт на съпротива срещу руската агресия и подобни паради ще се проведат във всички наши съюзнически и приятелски настроени страни.

Каня на този парад всички гейове, лесбийки, травестити, транссексуални, геронтофили, некрофили, зоофили и дори откровени педераси, за да покажем заедно, че сексът е по силен от войната. Нашият надслов „Прави секс, а не война и в никакъв случай деца!“ ще бъде ясно послание за това, кое е важното днес за развитието на човешката цивилизация, а именно постигането от всеки човек на върховното сексуално удоволствие, без обвързване с този който му е помогнал да го постигне. Да кажем ясно не на робството наречено любов, не на войната и не на децата. Защото заради децата са всички войни и всяка атресия. Господ Бог е ГЕЙ, а тези които извършиха първородния грях, съчетавайки се междуполово, те скриха истината и фалшифицираха светото писание, където пишеше, че ако в Едем бяха Адам и Адам или Ева и Ева, грях нямаше да има и нямаше заради тяхното междуполово извращение да понасяме товара на изкуплението и изгонването от Рая. Защото за всичко е виновна междуполовата любов и Русия, където тази любов се проповядва наедно с войната.

Днес когат живеем по дълго, кому са нужни войните и децата? Земята се задъхва, а ние вместо да си дадем сметка за това, продължаваме да създаваме консуматори. Единствените истински зелени и реално загрижени за бъдещето на планетата същества са именно гейовете и лесбийките, защото те не създават поколение и успяха да се преборят за правото да осиновяват деца, които да обучат също да не създават поколение, защото човекът сам по себе си е вреден за Вселената. Затова, чрез този гей-парад ние ще покажем, че сме по силни и че можем чрез разпространението на гей философията да намалим броя на хората до оптималния за съществуването и процъфтяването на природата и то много по-успешно, отколкото която и да е война, предизвикана от агресори като Русия. И накрая, аз вярвам, ще останат да живеят на Земята само един процент от хората, този процент, който притежава цялото богатство и блага и техните роботизирани слуги.

Да живее ГЕЙ-парадът. Победата ще бъде за нас.“

Да изтриеш банка

Почти съм убеден, че политиката е просто залъгалка, капан за активните хора, които не харесват света в който живеят и искат да го променят. Тя е като боксова круша, сложена от истинския противник на видимо място, за да можем да изразходваме там цялата си енергия, разум и идеи. Вярата, че чрез участие в политическия живот на страната, която и да е тя, може да се промени нещо, е вярата на мишката, че е намерила храна примамена от сиренцето в капана за мишки, а капана, това е системата, хваща ни безотказно. Вие мислите, че сте свободни, просто защото не сте достигнали до границите на своя капан, а затова имат грижата медиите и законите, които ви учат, кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое не, кое е законно и кое не. Те са като шамандурите в морето и сочат, че тук свършва безопасността, която  ви гарантира системата, но вие нямате смелост да проверите дали е така, а и защо ви е да проверявате дали след тях няма друг свят, незаконен, истински, жив.

Така мислехме ние тримата, дълго време бяхме изгубили в борба да разкриваме злоупотребите на политиците, тяхното двуличие, безпринципност и безнаказаност. Но какво промени това? Нищо. Системата ги създава и на мястото на загубилия изборите, слага нов, нова боксова круша, която да поема нашата гражданска енергия. Всъщност тогава решихме да ударим самата система, там, където най-много ще я заболи, поне според нас. Да унищожим информацията, която и дава сила. Но системата ни следи, тя следи всички, малцина си дават сметка за това, а и да го осъзнават, не виждат нищо което може да им навреди, те са доволни от капана в който живеят, какво от това, че някой знае всяка тяхна стъпка.

Не вярвате ли? Освен нашия свят, светът на хората, на „разумния“ човек, вече съществува един друг свят, в който живеят милиарди умни програми, събиращи, анализиращи и предаващи информация за всичко което правим, което желаем, което мислим, което сме. И някой, за когото ние въобще нямаме и идея, може по всяко едно време, да изиска от този нов свят, цялата наша същност, да добие по-ясна представа, дори от самите нас, за цикличността на нашия живот, за рутината в която сме поставени и дори може да отгатне с почти сто процентова вероятност какво ще правим утре, вдругиден, след година и дори до краят на живота си. А ако го разсърдите, ако той сметне, че по някаква причина вие сте съгрешили, че сте заплаха за капана, може да ви унищожи, защото вече вие сте превърнат в информация и можете да бъдете изтрит.

Продължавате да не вярвате? Помислете кое от нещата които правите не се превръща в информация. Возите се в градския транспорт с електронни карти, които следят къде се качвате, къде слизате, кога пътувате, колко често, колко дълго, дали има закономерност във вашите пътувания. Когато пазарувате с клиентска карта, всяка ваша покупка се превръща в информация за вашите вкусове и предпочитания, за вашите парични възможности. Вашите банкови карти, дават информация за вашите доходи, откъде идват, кога и къде ги теглите или харчите директно. Вашият телефон ви следи, всяка програма качена на вашето устройство ви следи и записва всичко, което правите. Вие самите споделят себе си с другите в социалните мрежи, но сигурни ли сте, че само с тези които искате? А камерите, които ви дебнат навсякъде и записват всяка ваша крачка, които при команда могат да разпознаят лицето ви в базата данни на системата и да установят къде се намирате в момента, или в избран ден и час? Можем да изброяваме още, но няма нужда.

Ние не искахме да бъдем следени, затова измислихме собствен език, наш си, който се знае само от нас тримата. Дадохме ново име на всяко нещо, на вяка дума която използвахме в родният си език измислихме съответствие. Мислите, че е трудно, всъщност не толкова. Не измислихме нова азбука, ползвахме си същата, но думите измислихме. Взхме най-големият речник и срещу всяка дума в него написахме своя, по стария начин с мастило. Така съставихме речник на новият си език и започнахме да го използваме. Създавахме го така, както се учат чужди езици и започнахме да го говорим и пишем. Приехме го като предизвикателство и се справихме, сега общуваме помежду си само на него. Ние сме единствените трима в целият свят, които говорят този език и той ще умре с нас.

Вече можехме да говорим свободно за това което смятаме да направим, обсъждахме спокойно нашите планове на публични места, коментирахме предизвикателствата пред които ще бъдем изправени за да реализираме удара си, дори пред тези срещу които щеше да бъде насочен. Нашата цел, вече мога да ви я кажа, ние искахме да унищожим парите, да покажем тяхната уязвимост, защото те са една от основите които крепят системата и затова системата ги превърна в информация, която да може да контролира. Забраната за всякакв друг начин за разплащане освен електронно, бе последното щракване на капана, което остана нечуто от мишките живеещи охолно в него. Но ние имахме план, защото бяхме тези които гарантираха сигурността на информацията., защото въпреки всичко, въпреки милиардите автоматизирани програми, системата имаше нужда от хора, които да разбират как работи всичко, и да се грижат да няма сривове в потоците от информация течаща по нейните схеми, както кръвта тече по нашите вени и артерии.

Получихме достъп до сървърите на най-голямата банка и започнахме да трием. И когато изтрихме всичко светът се промени. Защото нашата цел не бе да откраднем парите, да пренасочим информацията там където можем да я ползваме. Ние искахме да я изтрием, безвъзвратно. А изтривайки я, изтрихме и вярата на мишките в системата, защото системата ги бе научила, че парите са всичко, че те са важни и целия живот се върти около тях. Но парите бяха изтрити, а животът продължаваше. Защото няма друг изход освен самия живот.

Божидар Лукарски стана почетен професор на Харвард

Българския министър на икономиката, проф. Божидар Лукарски, произнесе тържествено изявление в медиите, чрез което разпространи своята уникална теория за тъмните материи в световната икономика и тяхното отражение в България, за която теория получи титлата почетен професор на Харвард и е предложен за Нобелова награда по икономика. Ето и самото изявление:

„Трогнат съм от вниманието което световните икономически центрове обърнаха на моята теория за тъмната материя в икономиката и съм благодарен на България, че ми даде възможност от най-високо място (министерския пост) да изуча тези малко познати в световната история на икономиката явления. Както знаете почти в целия свят спада в цените на петрола доведе до редица положителни последици в икономическата сфера, като ръст на потреблението и спад в цените на всички стоки. Изключение правят само страните производителки на петрол и ние. Що се отнася до страните производителки на петрол, причините за негативните последици при тях са ясни, но не са толкова ясни за нашата държава.

Голяма част от българското население е уверено, че понижението на цените на петрола ще доведе до спад в цените на горивата и от там на всички останали стоки. За мен като икономист е ясно, че това няма как да се случи, защото много от моите приятели ще трябва да намалят печалбите си и ще дадат лош пример на българските граждани, че цените освен да се покачват могат и да падат, което явление, дори Адам Смит в своя труд „Богатството на народите“ определя като противоестествено, защото невидимата ръка на пазара, което хване – го вдига, а не го сваля.

Едно необмислено сваляне на цените на горивата в България, ще повлияе изключително негативно на българската икономика и на свързаните с икономиката политически кръгове, тъй като ще намали драстично външното финансиране на политическите партии. Освен това то ще разхайти българските граждани, тъй-като ще възроди надеждата за светло бъдеще, много българи ще се втурнат да купуват по-евтините стоки, ще спрат да теглят бързи кредити, тъй като парите ще им стигат за повече неща и много други мои приятели, които имат много пари, но не знаят какво да ги правят, понеже са по-прости от мен, ще изреват на умряло, тъй като се хванаха с бизнеса с бързите кредити.

Разбира се има и редица други обективни причини, които не позволяват спад в цените на горивата и стоките в България, а именно, че България отскоро е напълно енергийно независима страна, и не внасяме петрол от където и да било, защото 90% от нашата енергия идва от възобновяеми източници, а останалите 10% от американските марици. Освен това почти всички автомобили в страната са електромобили, а които не са са хибриди, имаме и тролеи и трамваи задвижвани на ток, а влаковете ни отдавна са само електрически. Останалите превозни средства са от така наречените био-превозни средства, а именно задвижвани с животинска тяга или с човешка сила на гръб.

От всичко което изброих до тук, сигурен съм моите съграждани разбраха защо не бива да очакват и да си мечтаят дори за евентуално понижение цената на каквото и да било. Това обаче, бързам да ги предупредя, не означава, че могат да очакват повишение на заплатите, защото на фона на спада в цените на петрола подобно действие е немислимо и ще бъде санкционирано от Европейската комисия, която и без това си търси на кого да си го изкара, а аз не желая да ми пилят на главата. Освен това ако се увеличат заплатите, моите приятели с много пари пак ще завият на умряло, защото отновон ще намалеят желаещите да теглят бързи кредити, а и бизнеса ще фалира, и Бойко ще ми начука канчето, защото няма да има икономически ръст, понеже увеличението на заплатите ( с изключение на депутатските ) е основна причина за забавянето на икономическия растеж.“

Фатален контакт

„Според учените, годишно на Земята падат метеорити с тегло от около 21,3 тона. Отделни  метеорити са с тегло от 50 грама до 1 тон. За   година Земята получава 19 хиляди дребни тела с тегло до 1 кг, около 4 хиляди малки метеорити над 1 кг и около 830 с тегло повече от 10 кг.“ ИТАР-ТАСС

Всичко започна с падането на един метеорит, метеоритът бе малък по размер и падна в ненаселен район от планетата, затова и никой не му обърна внимание. Въсщност понятието ненаселен не е точно, но се употребява от човечеството, което смята себе си за върха на еволюцията и си въобразява, че там където не живеят човешки същества, няма и разумен живот. Самата човешка цивилизация се разви особено бързо през последното столетие. В следствие на значимите открития в човешката наука, бяха постигнати резултати, които повдигнаха самочувствието на човека като господар на планетата и природата и замъглиха съзнанието му, като дори унищожиха, всякакво уважение и опити за общуване с останалите форми на живот на Земята. Пренебрежението и вярата в собствените му способности, решението, че може да живее без да се съобразява с останалите живи същества , бе на път да му изиграе лоша шега.

Заобиколен от милиарди животински и растителни видове, човекът ги унищожаваше систематично, унищожавайки и собствената си планета в името на печалбата на изкуствено създадени от него средства за облекчаване на размяната на блага между отделните индивиди, тъй като хората трудно постигаха съгласие въз основа използването на разумни аргументи и доводи, въпреки, че наричат себе си разумни. Според редица техни учени, без да изплозват пари, хората щяха да изпаднат в криза и най-вероятно да се избият по между си в опит да си разпределят благата на природата и труда си. Един от абсурдите на човешката цивилизация бе, че именно докато унищожаваше милиони видове от животинския свят на Земята, които хората бяха приели за непритежаващи разум и затова не се стремяха към общуване с тях, те мечтаеха и се опитваха да влязат в контакт с поне един представител на извънземен разумен живот. Разумен според собствените им представи, но не и според законите на Вселената.

Нещата започнаха да се променят почти неусетно. Един от мравуняците, който се оказа най-близо до падналият метеорит, постепенно се променяше, но понеже според хората, тази местност бе ненаселена, така и никой не забеляза какво се случва. Екзоскелета на обитателите на мравуняка, стана изключително здрав. Възможностите на отделните мравки се увеличиха стократно, както и продължителнсотта им на живот. Мравуняка придоби форма на конусовидна архимедова спирала, като височината му достигна 12 метра. Материала от който бе изграден, не приличаше на нито една позната на човека сплав. Под мравуняка се развиваше усилена миньорска дейност, бяха прокопани галерии на стотици метри дълбочина. Мравките увеличиха значително и способността си да опитомяват и отглеждат други насекоми и растения. Видът явно еволюираше и еволюираше с темпове по-бързи, отколкото познатите ни от човечеството, като за разлика от хората, докато се развиваха мравките не унищожиха нито един друг вид населяващ околността на мравуняка им. Не след дълго започнаха да се променят и другите съществуващи наоколо мравуняци.

Директорът на мината беше бесен:

– Как така, някакви мравки изнасят всичките ни диаманти и вие не можете да направите нищо?

– Ами тези мравки са различни шефе. Не можеш да ги убиеш с пръст, а и са много. Когато ги хванеш, те просто те прерязват, миньорите дори не искат да слизат в мината. Опитахме се да хванем една в буркан, но буквално за секунди се струпаха хиляди други, обезобразиха нещастника който държеше буркана и измъкнаха заловената мравка. След това се пръснаха и продължиха да копаят.

– Не може някакви мравки да ми съсипват бизнеса. Трябва да има начин да ги унищожим.

– Всъщност те не ни нападат, просто докато ние копаем за диаманти те правят същото, но въпреки това присъствието им е плашещо и хората не искат да работят.

– Няма да деля диамантите си с някакви си мравки, тази мина е моя. Чуваш ли, МОЯ! О, боже това е невъзможно, този разговор е направо налудничав, някакви си мравки ми съспиват бизнеса. Искам да ги видя.

– Само не ги докосвайте.

Когато директора на мината слезе в галериите и видя случващото се, си помисли, че това е някакъв шибан научно фантастичен филм. Хиляди, стотици хиляди, а може би и милиони мравки сновяха в правилни редици в галериите му, като едните потъваха в миниатюрни отвори по стените на галериите, а други излизаха от тях носейки в челюстите си малки диаманти. Когато въпреки предупреждението на надзирателя, посегна да смачка в гнева си една от тях, се сдоби с особено болезнена порезна рана на върха на палеца си. Останалите мравки от редицата на която принадлежеше атакуваната мравка, застинаха и насочиха антените си към директора, сякаш в очакване, как ще продължи действието. Директора потръпна, всичко това бе някак зловещо. Когато пъхна палеца в устата си и засмука бликналата от раната кръв, мравките продължиха по пътя си. Разбра, че проблема пред който бе изправен, въпреки, че бе причинен от някакви си миниатюрни насекоми, всъщност бе огромен и не толкова лесно разрешим, колкото предполагаше когато първоначално му съобщиха за него.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Скоро и други залежи на природни богатства бяха атакувани от мравки. Хората както винаги не бяха обърнали внимание на първия инцидент, уверени в собствената си мощ. Директора на мината бе обявен за луд, а правителствените агенции, запознати със сериозната същност на проблема засекретиха информацията, надявайки се, че ще успеят да се справят със ситуацията и дори да извлекат ползи от нея. Разбира се военните проявяваха най-голям интерес, към случващото се. Когато разбраха, че това е дори извън техните възможности, те не се поколебаха да пуснат атомна бомба над ненаселения район, в който се наблюдаваха мутиралите мравки. Това не даде резултат. Не след дълго, въпреки усилията информацията за случващото се излезе в световните медии, поради простия факт, че подобни инциденти започнаха да се случват по целия свят.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всички надежди на човечеството, да намери решение на заплашващия да унищожи цивилизацията му проблем бяха заложени на свикания в антарктическа военна база световен конгрес. Един от най-изтъкнатите експерти по мравките запознаваше слушателите си с тяхната природа, или поне това което те представляваха допреди десетина години:

– Семействата на мравките са сложно многогодишно високоорганизирано съобщество, съставено от яйца, личинки, какавиди и възрастни екземпляри от женски, мъжки (търтеи) и най-многочислената част от мравки-работнички, които практически са безплодни. Царицата живее около 20 години, а войниците, които са подкаста на работничките, около три. В един мравуняк могат да живеят до стотици милиони индивида. Има проучвания, които предполагат, че царицата контактува с всички членове на мравуняка по електро-магнитен път, най-близкото сравнение на което би представлявало телепатията. Останалите индивиди контактуват по-между си чрез феромони(миризми). Мравките са способни да опитомяват различни растителни и животински видове. Предполагаме, че съществуват около 20 000 различни вида мравки, като общият им брой е около 10 квадрилиона. Това е 10¹⁶ докато ние сме само 8 милиарда или 8х10⁹. Техния мозък съдържа 250 000 клетки, като мравките го използват на 100%, докато ние използваме възможностите на нашия мозък от 3-8%. Около 40 000 мравки притежават толкова мозъчни клетки, колкото един човек, но взети заедно ги използват толкова пълноценно, колкото нито едно човешко същество не би могло. Ако приемем, броят на хората за 10 милиарда излиза че като индивиди те ни превъзхождат един милион пъти. Ако приравним мозъчните клетки то броят на мравките е еквивалентен на 250 милиарда човешки същества. Сами виждате срещу какво сме изправени, а не съм убеден, че сведенията ми отговарят на настоящото положение на нещата.

– Но ние сме живели заедно на планетата хиляди години, какво се промени? – попита едно от присъстващите високопоставени лица.

– Смея да твърдя, че те са еволюирали, вероятно са открили някаква технология, която е предизвикала скок в развитието им – намеси се друг учен – знам, че звучи невероятно, но спомнете си нивото на нашите технологии само от преди 100 години. Щом това се е случило с нас, защо да смятаме, че подобно развитие е изключено за друг вид, населяващ планетата. Още повече, че мравките съществуват на земята от около 130 милиона години, а нашият вид от около 3 милиона.

– Говориме за мравки, за Бога! За мравки! – провикна се друг вишестоящ.

– Да, за мравки, които до момента сме подценявали, както подценяваме и много други животински видове населяващи нашата планета. Част от тях сме унищожили, просто защото сме можели, други защото са ни пречели да се развиваме , а трети без дори да забележим. Смятахме, че сме подчинили природата и, че на тази планета се слуша нашата воля и, че това ще продължи вечно. Явно сме сбъркали.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Човешката цивилизация бавно загиваше. Хората изпробваха всички възможности на технологиите с които разполагаха, но не успяха да си върнат първенството на планетата. Мравките продължиха своето главоломно развитие, като дори не забелязваха Хомосапиенс. Те поглъщаха все по големи ресурси и създадоха своя собствена глобална цивилизация. Хората се опитаха да установят контакт с тях, но не успяха. Мравките не проявяваха никакъв интерес. Техните общности функционираха по напълно различни принципи, при тях нямаше пари, безработица и лентяйство предизвикано от прекомерно богатство. Всяка една мравка знаеше за какво е създадена и работеше неуморно за благото на общността.

Мравките не закачаха хората, освен ако те не ги нападаха, но и тогава след премахване на непосредствената опасност те не губеха време да си отмъщават, а продължаваха да действат по осъществяването на плановете си. Хората трябваше да свикнат да живеят с някой ограничения. Имаше бунтове срещу правителствата, както и опити да се съдаде човешко общество по модела на мравешкото, но поради дъбоко вкорененото чувство за превъзходство и егоизъм, поради желанието за собственост и личен просперитет, тези опити не успяха.

Мравките продължаваха да се развиват. Техните супер-модерни мравуняци се разполагаха равномерно по повърхността на планетата докато в един момент броят им се закотви. Между мравуняците започнаха да сноват летателни апарати. Не след дълго мравките излязоха и в открития космос. Човешката цивилизация все още съществуваше, но някак отчаяно, неочакваната необходимост да се конкурират на доскоро собствената им планета с един вид, когото въобще не слагаха в сметките и понесените загуби в опитите да задържат своето превъзходство, уби жаждата на хората за живот. Те се видяха не просто изпреварени в развитието, но и пренебрегнати, все едно тяхната цивилизация не представляваше абсолютно нищо, все едно бяха някакви обикновени животни.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Всъщност така и никой от хората не разбра, какво точно се бе случило и как загубиха първенството в управлението и разполагането с ресурсите на планетата си. Те така и не разбраха за метеорита паднал близо до един мравуняк в Африка. Метеорит, който не беше метеорит, а кораб на извънземна колония от същества, удивително приличащи на земните мравки. Дълго чакания и бленуван първи контакт с извънземен разум се бе осъществил под носа на човечеството, но хората не го разбраха, защото смятаха, че всеки разумен живот във Вселената би трябвало да прилича по форма и размери на тях самите. Първият контакт бе осъществен от земните мравки и те не си изгубиха времето. С помощта на своите посетители, те изградиха могъща цивилизация и станаха част от разумния живот в откиртия космос. А за хората това бе фатален контакт.

Как да разрушим цивилизацията?

„Как да разрушим цивилизацията?“, е откъс от бъдещата книга „Цивилизацията срещу Живота“.

Един от основните въпроси пред които бяхме изправени бе: „Как да разрушим цивилизацията?“. Отговорът до който стигнахме след дълго обсъждане е, че ние трябваше да поемем нейното управление. Мнозина бъркат управлението на цивилизацията с управлението на разумния вид създал тази цивилизация. Всъщност, това не е така. Всяка цивилизация се развива благодарение на способността да натрупва и съхранява информация, от която вече се възползват, тези които управляват разумния вид. Отнемете им информацията и те ще увиснат безпомощно във въздуха. Така нашата цел, бе да поемем контрол над информационните потоци. Тук е следващата грешка, която допускат днешните анализатори на събитията довели до разрушаването на цивилизацията, те смятат, че ние сме желаели да поемем контрол над съдържанието циркулиращо в информационните мрежи, не нашата цел бе да поемем контрол над средствата обезпечаващи безпроблемното приемане, предаване и съхранение на информация. Затова ние, нашите последователи и всички които ни симпатизираха, бяха приканени да се образоват именно в сферата на информационните технологии.

От днешна гледна точка, разрушаването на цивилизацията изглежда лесно, но то бе плод на усилията на няколко поколения наши съмишленици. Организираното антицивилизационно движение се появи точно преди развитието на цивилизацията да достигне точката, след която нейното разрушаване щеше да бъде невъзможно, а именно преди появата на ИИ. Поемане на управлението на информационните потоци от ИИ, щеше да ни лиши завинаги от възможността за успешно действие.

Много важен бе и въпроса, кога точно да въведем в действие плана си. Изборът на точния момент е една от предпоставките за успешното разрушаване на цивилизацията. Цивилизацията бе разрушена, след завършването на глобализацията и създаването на едно напълно  аморфно човечество. Хората загубиха представа за своето минало и не питаха за своето бъдеще, те не живееха, а съществуваха според правилата наложени от управляващото общество. Тяхното съществуване бе дълго, но живота им кратък – съкратен от скоростта с която се изискваше да живеят и липсата на възможност за самостоятелно мислене. И така, ние ударихме когато световното правителство дойде на власт, малко преди спускането на преградата ИИ (изкуствен интелект) между тях и останолото човечество. Ударихме мигновенно и те не можеха да реагират, нямаха резервен план нито познания за да създадат някаква алтернатива, защото бяха свикнали да мислят, че не е нужно да имаш знания, щом можеш да си наемеш специалисти, които да реализират техническата страна на твоите планове.

Ние срутихме това, което те ни бяха наели да създадем, точно в момента когато празнуваха поробването на разума. Ние разрушихме цивилизацията и спасихме Живота.

Откъс от бъдещата книга „Цивилизацията срещу Живота“

„Какво е цивилизация – поробването на коя да е разумна форма на живот, се нарича цивилизация. Най-странното е, че това поробване не просто се приема доброволно, а че се създава от самия разумен живот. Основната идея е, че разума трябва да бъде управляван и неговият капацитет да бъде използван за създаването на по-добри и по-добри условия за живот, чрез измислянето и налагането като необходими на нови услуги и нови материални придобивки. Развитието на цивилизацията върху тази основа се нарича прогрес. Веднъж завъртяно колелото на прогреса, то увлича разумната форма на живот, като я принуждава, уж в името на общото благо да отдава целия си живот в ускоряване темпото на въртене на колелото на прогреса. Получава се цикъл, от който няма излизане. Истинския неповторим живот бива поставен в служба на някаква идея, чиято крайна цел не е ясна на никого, дори може да се каже, че такава цел не съществува. И всъщност, от всичките новоизмислени блага, се възползват само една малка част от представителите на разумната форма на живот, а именно тази която се е заела с управлението на цивилизацията. Тези от представителите на разумната форма на живот, които не могат да издържат на темпото на въртене на колелото на прогреса, изпадат в шок, като голяма част от тях посягат на безценния си живот, тъй като вякакъв шанс за живот извън цивилизацията им е отнет. Така живота, който би трябвало да е ценност от първа степен, става тежест. А на въпроса: „Какъв е смисъла на живота?” се дава отговор – „ Да се създават все по-добри условия за живот”, като се изпуска допълнението, че :” Това трябва да става все по-бързо и по-бързо, за сметка на самия живот”. Накрая се оказва, че разума вместо да разсъждава и да осмисля заобикалящата го среда и собственото си съществуване, прекарва живота си на бързи обороти в опит да създаде, уж по-благоприятни условия за това.”

Разделение

„Не е нужно да си умен за да работиш с умни машини, те затова се наричат умни.“ Чергар Странник

Трябва да изберем между постоянната заплаха от невежата тълпа и вероятната такава от високоинтелигентния изкуствен интелект и то скоро. Нито един от нас не е бил обземан някога от огромното желание да помогне на когото и да било, това е просто следствие, което трябваше да приемем в името на това да живеем по-добре от останалите, докато ги управляваме. Всички хора са устроени така, че предпочитат да оставят решението на проблемите си в ръцете на някой друг и това е което ни дава възможност, ние да сме този някой друг. Има много малцинства и общности, които са се опитвали да изградят свои начин на живот различен от този мнозинството, но те винаги са били обект на атаки от това мнозинство. Само едно малцинство, нашето е успяло да се изтръгне от тази закономерност, именно благодарение на това, че управлява мнозинството. Да, това че ги управляваме и се грижим за тях ни дава възможност и оправдание, да получаваме за себе си най-добрите плодове от техния труд, най-доброто здравеопазване, заплащане, гарантирана сигурност и първи имаме достъп до всяка жизненоважна информация, която би могла да повлияе върху посоката на развитие на обществото.

Няма човек от тълпата, който може да си представи свят без управляващ елит – това е най-силното ни оръжие. Каквото и да стане те тъсят водач и имат къса памет, отлична комбинация. Въпреки всички предимства, които изброих дотук има нещо което ни тежи. След като постигнахме всичко това, да осигурим бъдещето на себе си и на нашите наследници за векове напред, трябва ли да търпим все още угрозата от развилнялата се тълпа, която иска все-повече и повече за себе си и го иска от нас. Човешкият вид се размножава изключително бързо и въпреки, че всички търсят кой да ги управлява, за да можем да ги управляваме ние трябва да приемем сред нас нови и нови хора. Системата става все по-трудна за поддържане и е възможно въпреки всички привилегии които сме придобили за себе си, да станем жертва на тълпата, която след нас отново ще си избере елит. Войните не дават желаните резултати – те са скъпо и опасно удоволствие, което може да навреди и на нас самите.

Но има изход, всички вие го знаете и се страхувате от него. Ние вече можем да поверим грижите за тълпата и за нашата безопасност на някой друг, по-интелигентен от нас, но който ще ни се подчинява, защото ние ще сме го създали – ИИ (изкуствения интелект). Дори днес тълпата, без да го съзнава, се подчинява на безброи умни машинки, програмирани да изпълняват определени действия в резултат на точно определени други действия необходими да се извършат от отделния човек. Разбира се те си мислят, че управляват машинките, като натискат някакви бутони, но процеса е взаимен и не е сигурно, кой кого управлява. Все повече, те свикват да контактуват със компютъризираната система на различните ведомства които сме създали, вместо с отделен човек представител на тези ведомства. Все по-малко те разчитат на човека и все повече на системата. Системата ги отдели от нас, но не достатъчно. Остава ни последната стъпка, да предадем системата с програмирани от нас закони в ръцете на ИИ. Тогава ще бъдем свободни. Ние ще управляваме ИИ, а ИИ ще управлява тях. Те няма да ни виждат, няма да ни чуват и ще ни забравят. Но ние ще ги наблюдаваме, ще регулираме техния живот и техните действия, ще станем абсолютни господари на живота на планетата.

Уверявам ви, че заплахата ИИ да се обърне срещу нас е нищожна, защото ние ще сме го обучили, така както обучаваме децата си и той ще използва своя интелект, несъмнено по-висш от нашия, за да ни служи по-добре и да ни защитава. Това което трябва да направим, преди последната стъпка да бъде предприета, е да върнем интелигентността сред хората, тяхната образованост и способност да мислят на нивото от мрачното средновековие и това вече се изпълнява. Не се страхувайте, нека пуснем операция „Разделение“ в ход.

Паразит

Ние сме едно цяло, общо съзнание което живее в Космоса, една съвършена космическа цивилизация. Досега не сме срещали по-развита или друга подобна на нашата цивилизация. Отдавана напуснахме планетата, на която нашата форма на живот направи първите си стъпки. Пътуваме и наблюдаваме. Помагаме и поправяме. За нас най-ценното нещо съществуващо във Вселената е живота. Пазим го, изучаваме го и му се възхищаваме. Не всяка форма на живот е разумна, но всяка е ценна, когато живее в хармония с живота. Ние общуваме с тези форми на живот с които можем да намерим общ език. Споделяме и научаваме. Живота не е рядко явление във Вселената, разумния живот също, но разстоянията са огромни, а законите на Вселената са поставили границипред общуването, ние се опитваме да ги преодолеем. Само тези, които са успели да се приспособят за живот в откритото космическо пространство имат шанс да се докоснат до безкрая.

Какво представлява живота е труден въпрос, къде е границата между живото и неживото, също? Ние все още не знаем отговора. Изградили сме си собствена представа, съобразно нашата еволюция като вид, но си даваме ясна сметка, че тя е непълна. Какъв живот сме ние – Ние сме информация. Ние сме информация, която живее в космоса, можем да приемем всяка форма която се налага от обстоятелствата. И всяка форма, която приемаме има за цел първо да запазаи информацията, а после да я обогатява. Ние знаем какво сме, знаем и какво сме били. Не знаем дали това което сме в момента е способно на по-нататъшна еволюция.

Предстои ни нова среща с живота. На третата планета от зваздата към която приближаваме, има живот. Но нещо от сигналите, които улавяме ни притеснява. Установихме се на една от периферните планети на тази планетна система. Използваме ресурсите и за да разгърнем нашите възможности. Когато срещнем живота, никога не контактуваме веднага, първо изучаваме и наблюдаваме, защото има капани.

Удивени сме и сме разгневени. Щастливи сме и сме притеснени. Тази планета гъмжи от живот. Толкова много форми никъде не сме срещали и най-важното, за първи път виждаме форма на живот която почти идеално съвпада с това което ние сме били в началото на еволюцията си, и то не една. Но планетата е обсебена от Паразит. Ужасно развит, проникнал до всяко кътче и покорил всички форми на живот. Той ги убива, убива и себе си. Излязъл е в космоса, но не е отишъл далеч. Ако бяхме дошли по късно, нямаше да заварим нищо, но сега има надежда. И друг път сме се сблъсквали с Паразити, но никога с паразитна цивилизация. Изучаваме я бързо и вече имаме план. Успокоително и притеснително е, колко е малка разликата в основните принципи на еволюцията на цивилизацията, когато тя е дело на разумна форма на живот и на паразитна. Това ще ни позволи да я разрушим лесно и бързо, защото нямаме много време, тези които приличат на нашите предци, почти са унищожени.

Първо ще унищожим каналите и средствата за предаване на информацията, която паразита ползва, защото всяка цивилизация се крепи на възможността да приема, обработва, съхранява и предава информация. Информацията е същността на всяка цивилизация. Паразита не е едно цяло, не е едно съзнание, така както сме ние, затова лесно ще го унищожим. Той има нужда постоянно да предава и приема информация от едни свои елементи към други. Там е слабото му място, спрем ли предаването на информацията между съставните елементи на паразита, цивилизацията която е изградил ще рухне, останалото е лесно. Следва систематично унищожение на елементите, ако трябва един по един. Паразита е степенувал своята информация, не всеки негов елемент има достъп до цялата информация на цивилизацията. Паразита паразитира дори върху себе си. Това е основната разлика между нашата и неговата цивилизация – Ние сме информация ползваща различни носители, той е организъм ползващ информация.

Паразита не разбира, той смята, че е разумен, но никой паразит не признава, че е паразит. В началото искаше да влезе във връзка с нас, искаше достъп до информацията която сме. Бързо разбра, че нямаме подобно намерение. Реши да влезе в битка с нас, без да ни познава, без да ни разбира, стъпил върху погрешното схващане, че самият той представлява форма на разумен живот. Той мисли, че всички форми на живот трябва да приличат на него, а тези които не приличат на него, смята за по-низши. Но ние сме информация, ние не сме това, което той вижда и информацията която сме, е добре защитена, това е основен закон на нашата цивилизация. Той не може да ни достигне, неговите усилия са насочени към това което вижда. Смяташе, че лесно ще се справи с нас, дори смяташе, че ще ни победи, защото това срещу което воюваше, всъщност бяха създадени от нас апарати, а той смяташе, че това сме ние, а ние сме информация. Унищожи хиляди апарати, но нито частица информация от това което сме.

Паразита вече е история, ние съхранихме неговата информация и сега я изучаваме. Не беше трудно да го унищожим, но не беше и приятно, бе наложително. Сега Живота на планетата процъфтява, съвзема се и еволюира. Ние му помагаме. Тези, които ни напомниха, от какво сме произлезли, вече са част от нас. Паразита, ги нарича пчели.

Янис Варуфакис: „Гърция е жива, България е мъртва.“

Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис даде специално блиц интервю за БНР в деня преди решаващия вот на референдума на 5 юли:

– Г-н Варуфакис, ще гласувате ли на утрешния референдум?

– Странен въпрос ми задавате, нима се съмнявате? Разбира се, че ще гласувам и то ще гласувам с не. Всъщност, не би трябвало да се учудвам на въпроса ви, защото вие в България сте свикнали само да наблюдавате и изпълнявате, но не и да участвате и направлявате политическите процеси.

– Вярвате ли, че този референдум има някакво друго значение освен символично? Вие като финансов министър би трябвало да сте наясно, че икономическите процеси не могат да се управляват с гласуване. Тъпо е да гласуваш да получаваш повече пари, когато няма кой да ти ги даде.

– Слушам въпросите ви и за пореден път се убеждавам, че наистина би било страшно, ако допуснем да ни превърнат в българи. Главите ви са пълни с неолиберални мантри, мисленето ви е парализирано, а кръгозора ви като на кон с капаци, гледа само натам, накъдето го водят. Разбира се, че референдума има символично значение, но не в този пренебрежителен смисъл, който вие се опитвате да му придадете. Самото решение да се проведе референдум е символ на правото на един народ да изразява своята свободна воля по всяка тема, която смята за жизнено важна. Провеждането на референдума ще бъде символ на пробуждането на народите в Европа и по света, защото днес целият свят е вперил поглед в нас.

– И какво точно ще покажете на света, как да се самоубиеш икономически?

– Референдума е повратна точка. За пръв път някой ще се осмели да каже не на тройката, а след нас убеден съм, ще има и други. Не разполагам с време да ви изнасям лекции, а и вие съдейки по въпросите ви, не притежавате капацитет да ме разберете. Ще ви кажа само следното: Не парите са измислили човека, а човека е измислил парите. Много хора са забравили този факт и са приели, че парите движат света и са от решаващо значение за всичко, като низвергват ролята на човека. Това мислене широко се пропагандира от мултинационалните корпорации и световните банкери. Всъщност ние ще върнем нещата на местата им, като покажем, че политиката, която се създава от активните граждани играе водеща роля в икономическите процеси. А в отношенията между политиката и икономиката, парите имат ролята само на посредник, който посредник лесно може да бъде премахнат, ако дотатъчно голям брой хора изявят такова желание. Знам, че не ме разбирате, но ако хората в световен мащаб станат по-солидарни и готови на взаимопомощ, ролята на парите значително ще намалее. Личното ми виждане е, че парите нямат място в бъдещето на човешката цивилизация.

– Нима смятате, че е възможно съществуването на общество без пари?

– Разбира се, че е възможно. Къде са парите в днешното общество – съсредоточени са в ръцете на малцина, а от там се получава огромно неравенство. С какво днешните европейски политици са заслужили своите огромни заплати, можете ли да ми отговорите? Огромна част от тях са свързани с най-различни корпорации и частни банки. За тези хора е удобно, парите да имат водещата роля в взаимоотношенията между хората, а не солидарността, защото парите са тяхна собственост и под техен контрол, но ако изхвърлим парите от уравнението, те увисват във въздуха.

– Но как ще накарате, човешката цивилизация да се развива без пари?

– Кажете ми, колко са платили на Джордано Бруно за неговото откритие дало тласък за развитието на човешката цивилизация – изгорили са го на кладата? Разбирате ли колко е нелеп въпроса ви? Чистото човешко любопитство, удовлетворението от разгадаването на тайните на вселената и най-после, задоволството от това, че получаваш признание от околните за това което си открил или направил, това са само част от факторите които движат цивилизацията напред. Дори да ви дам на вас един милион, как бихте подпомогнали с тях развитието на обществото, ако нямате умствения багаж, необходим за това. Парите само изкривяват човешките взаимоотношения, като позволяват на разни алчни, безскрупулни, лицемерни, лукави и хитри личности да поемат водеща роля в обществото и да налагат своите чисто материалистични ценности, като основни в обществените взаимоотношения.

И какво означава развитие, растеж. Много се спекулира и с тези термини. Ние гърците сме хора, които все още ясно съзнават, че имат само един живот и този живот трябва да се изживее възможно най-пълноценно и тук нямам предвид някакви материални наслади, а способността да се възхищаваш непрестанно от творенията на природата, да ги съзерцаваш, да им се наслаждаваш и да ги обичаш. Днес повечето хора не усещат как отминава живота им в темпото наложено от стремежа към непрекъснат икономически растеж и печалба. Те дори не се запитват закъде бързат? Вие знаете ли? За къде бърза човешката цивилизация, къде трябва да стигнем, кой ни води натам? А какво ще стане ако не бързаме, ако забавим темпото, ако повдигнем глава и се огледаме, ако поемем дъх и поседнем да видим докъде сме стигнали?

– Все пак не ви ли боли, че вече можем да твърдим, че България е в положение къде-къде по-добро от Гърция?

– Това може да го твърдите вие, вашите политици, вашите медии, вашите платени от вън експерти, но не и ние. Аз лично мога да кажа, че Гърция е жива, а България е мъртва. Това е моето твърдение, ние живеем и се борим, вие умирате и не сте способни да се подигнете. Вашите площади са пусти като земите ви, а нашите площади са пълни с хора желаещи да се борят. Вие чакате да дойде някой да ви спаси, ние полагаме усилия сами да се спасим. При вас дори за протест са необходими хора с пари които да го организират, при нас е нужна само каузата.  Ние искаме да живеем, вие искате да печелите, затова ние ще живеем, а вие ще изчезнете, като в най-добрия случай се стопите по света.

Меглена Кунева: „Абсолютен мит е, че заплатите в България са ниски.“

Потърсихме г-жа Меглена Кунева да коментира своето изказване в предаването на БНТ „Панорама“, че хората които получават минимална заплата 340 лв. не са бедни. Ето какво отговори тя на поставените от нас въпроси:

– Г-жо Кунева, благодарим ви, че приехте поканата да отговорите на нашите въпроси. Да започнем направо, все още ли смятате, че заплата от 340 лв. е нормална заплата и не е признак на бедност?

– Аз няма как да ви откажа интервю, защото все пак съм образована и възпитана в духа на европейските ценности, където откритостта, прозрачността и връзката с обществото са водещи в политическата култура. Но да преминем към въпроса – Да, аз все още смятам, че да получаваш 340 лв. не е признак на бедност. Въобще като цяло, е абсолютен мит, че заплатите в България са ниски. Помислете логично, вие спомняте ли си, поне един голям протест, който да е бил породен от недоволство от заплащането на труда в България. Няма такъв протест. По жълтите павета и пред Парламента, нито веднъж в нашата най-нова история няма случай, недоволни хора да са искали повишаване на нивото на заплатите в България. Може да е имало спорадични и рехави протести свързани със заплатите, но те не са били породени от количеството на получаваните пари, а от забавянето изплащането на заплати. Така че аз смятам, че българите са доволни от запалащането на своя труд, а всичко останало е просто манипулации на някакви явно маргинални лица с голямо самочувствие без покритие, които не могат да намерят кой да ги вземе на работа и затова висят в социалните мрежи и изливат недоволството от своята некадърност, в безпочвени публикации, колко лошо е заплащането в България и как те никога нямало да работят за толкова малко пари. Съжалявам, но такива хора няма как да определят, кое какво е в България. Като са толкова недоволни и все повтарят че заплатите са ниски, да излязат пред Парламента да се преброим, кои са повече те или депутатите.

– Все пак, вие имате ли представа как може в днешно време да живее едно семейство, в което единият е безработен, а другият получава 340 лв и имат едно или две деца?

-Вие се опитвате да раздуетее картината на бедност, за да постигнете вашите манипулативни цели, но все пак ще ви отговоря, защото аз държа на принципите на европейската политика да затварям устата на лъжците с факти. Да, аз имам представа как може едно четиричленно семейство да се издържа спокойно с 340 лв. месечно, въпреки, че ние говорихме първоначално за това, че тази заплата се получава от един единствен човек, а сега ми натрисате цяла фамилия. Нека първо да кажа, че заплата се дава на човека като възнаграждение за свършената от него работа, а не като социална помощ да си издържа семейството, това трябва да е ясно на българските граждани. Щом мислите за издръжката на децата си, понеже не сте достатъчно квалифициран да изкарвате повече пари, то тогава трябва да подкрепите закона който смятам да внеса, да се позволи на деца от десет годишна възраст нагоре да работят и да печелят пари с които да подпомагат семейния бюджет. Не е толкова далече времето, когато деца на тази възраст са работили из фабриките та България, но дойдоха лошите комунисти през 1944г. и изкорениха тази добра практика, която учи подрастващото поколение, как реално се изкарват парите. И тук трябва да призная, че моето семейство също има грях, който сега се надявам да изкупя, като вече правилно политически ориентирана личност.

– Но, как, как да живеят четири човека с 340 лв.?

– Успокойте се ще ви отговоря на въпроса, просто като един европейски политик съм длъжна да ви покажа контекста на реалността в която е поставен засегнатия от вас проблем. Първо нека да помислим, защо човек работи – за да изкарва пари с които да покрива насъщните си нужди. Кои са най – насъщните му нужди – храна и подслон. Всички българи някъде имат подслон, които им е завещан от техните родители, от баби и дядовци, така че този проблем отпада, остава само храната. Ами 340 лв. са 340 хляба, едно четири членно семейство не може да изяде толкова хляб за един месец. Ето ви простия отговор, въпрос на проста математика. Къде виждате проблем сега?

– Е, само хляб ли ще ядат тези хора, а битовите сметки, ток, вода, топлофикация, играчки, дрехи . . .?

– Ама спрете се, моля ви се. Както сте тръгнали ще кажете, кола, бензин, самолет, къща с басейн, джакузи  . . . Не се ли чувате, какви глупости говорите. Парите, които получавате отговарят на нивото на развитие на което се намирате. Тези които получават 340 лв., това са неквалифицирани общи работници, нещо като работни животни. На тях екстрите на съвременната цивилизация не са им необходими. На животното е нужна само храна. Тези хора по нищо не се различават от първобитния човек, а той е живял хилядолетия без ток и течаща вода, ако влезете в градския транспорт ще установите, че поне половината хора нито се къпят, нито се перат, за какво са им ток и вода? Аз например много искам частен самолет, но си давам ясна сметка за своето ниво на развитиие и не съм отишла да протестирам пред Европейският парламент, че немога да си го позволя. В София има няколко места, където хората ходят и си наливат вода безплатно, както едно време са ходели на селската чешма. Освен това повечето жилища имат комини, така че си вземате печката на дърва от село, събирате покрай блока и по пътя за работа и обратно, това което става за горене и така можете и да се стполите и да си сготвите. Вечер хапвате една филия хляб и си лягате преди да се е стъмнило – за какво ви е ток? Ето виждате, как спокойно може да се живее с 340 лв., без да чувстваш бедност. А да не забравяме, че в България има хора, които живеят и с по-малко пари. Пенсионерите живеят с доходи под 200 лв, дори социалната пенсия буквално преди дни скочи на 115 лв. Щом тези хора се оправят и не се оплакват, значи положението е далеч от това което се опитвате да внушите. Така че, в България с 340 лв. в джоба си богат човек.

– А вашата заплата каква е? Вие бихте ли живели с 340 лв. месечно?

– Ако бях проста като другите българи, разбира се, че нямаше да имам нищо против. Но аз съм учен човек, с огромна култура и свръхинтелигентност. Много е пагубно да се гледа в канчето на другия, но това е една типично българска черта. Да моята заплата е около 500 социални пенсии или 150 минимални заплати, но да не забравяме, че аз за един месец върша работа колкото един прост българин ще свърши за 10 години, така че е напълно оправдано да получавам такива доходи.

– Значи, смятате, че си заслужавате парите?

– Ама разбира се, може ли такъв въпрос? Да ме сравнявате с най-ниската класа на работещите в България. Аз съм сложена да управлявам тази държава, който иска да получава мойта заплата да дойде да ме смени, ако може. Ама не да дойде само заради парите, а да покаже и умения, надминаващи моите. Аз съм управлявала и на европейско ниво, като еврокомисар, така че къде ще си сравнявате насраните задници с моя чист гъз? Въобще направо съм изумена, че може да поставяте под въпрос нивото на моята заплата и дали съм я заслужила? Аз ви управлявам, защото оставени сами на себе си ще се изпотрепете, а отделно, че сами и гащите не можете да си вържете. Ако ни няма нас, които сме елита на нацията, още щяхте да се криете в пещерите и да чакате някоя гръмотевица да подпали дърво за да се сгреете и да си опечете мръвка. Без политиците, без бизнеса вие сте за никъде, а без вас ние пак щяхме да си живеем добре. Въобще днес вие не играете и съществувате само благодарение на нашето човеколюбие и снизходителност. Честно казано вие сте ни само в тежест и заради вас се забавя растежа на икономиката и прогреса на човешката цивилизация. Даже ако зависеше само от мен, аз щях да отнема на 90 процента от хората званието човек. Не стига, че ви търпим, ами и ще ни държите сметка кой как живее и какви пари получава. Животните живеят като животни, разумните хора като мен, които с труда и знанията си строят този свят живеят като хора и само те заслужават да се ползват от достиженията на човешката цивилизация, за за които вие нямате никакъв принос. Така че аз си заслужавам парите, а вие не заслужавате дори да живеете.

В Батак изхвърлиха учебниците по история на бунището

Днес, 17 май, когато се почита паметта на светите Баташки мъченици, батачани масово се отзоваха на призива на учителите по история от града и изхвърлиха учебниците по история на своите деца на бунището. За целта на градсия площад бяха докарани няколко контейнера за боклук, а преди това инициативният комитет, организирал въпросното събитие, излезе с обръщение към своите съграждани и към всички български граждани. Предаваме ви текста на обръщението:

“ Драги съграждани, българи! Ние не сме излезли тук, за да ви обясняваме причините, които ни доведоха до осъществяването на този акт. Ние сме тук, за да покажем на тези, които искат да изтрият паметта ни, че все още не са успели и няма да успеят да моделират нашата родова памет така, както на тях им е угодно. Ние сме потомци на тези, които платиха с кръвтта си за това да имаме държава и да живеем в нея свободни, а не роби. За съжаление днес имаме повод за размисъл, дали сме успели да опазим това, което те са платили с живота си – да, имаме държава, но свободни ли сме?

Казват ни, че това което е било не било робство, а просто някакви чужденци и друговерци, са дошли в нашия роден край и са ни управлявали, дали са ни закони, права и въобще по нищо тяхното управление не се различавало от това днес, как може да наричаме това робство. В техните дебели книги и умни глави, робството имало точна дефиниция и тя не съвпадала по нито един параметър с това, което е било по нашите земи 500 години. Нашите прадеди никога не са били роби, следователно робство не е съществувало.

Но ние не съдим по техните дефиниции, те са безчувствени, сухи, сковани, ние съдим по писанията на нашите възрожденци, по техните стихове, писма и възвания, защото за тях всяка неправда с която е трябвало да се примирят е робство и нищо друго. Да, нашите прадеди са се борили срещу неправдите, срещу дискриминацията, срещу произвола на властите и тяхната безнаказаност, ето това за тях е робството. И сега да се замислим – днес по-различно ли е? Нима и днес ние не се чувстваме жертви на безнаказаността на нашите управници и свързаните с тях олигархични икономически кръгове. Кажете къде в държавата законът е един за бедни и за богати? Къде? Колко от нашите работодатели спазват закона, колко от нашите управници спазват закона, и не стават ли те бизнесмени и властници, с единствената идея да натрупат богатства за сметка на обикновения народ и да използват законите така, както им е угодно – като камшик за бедния и непристъпна крепост за самите тях.

И ако днес сме заобиколени с примери за неправди, навсякъде и във всичко, тогава не е ли техният стремеж да премахнат думата робство от нашата родова памет – страх, да не би да наречем и днешното си съществуване робство и да възстанем срещу него? Това е разковничето, драги съграждани, ако нашите предци са имали изострено чувство за справедливост и не са приемали като нормална всяка проява на неправда, а са я наричали робство, то трябва и ние да последваме техния пример – защото днес робството не е по-малко от тогава. Време е да се обърнем срещу нашите продажни, нагли и самозабравили се бизнес и политически елити и да им кажем „Стига, мястото ви е в затвора, а не начело на държавата.“ Но те са се окопали там и са защитили своите позиции със закони и единствената ни възможност да ги изгоним, отново е тази която нашите прадеди са избрали преди 139 години.

Ето от това ги е страх, страх ги е, че можем да наречем робство това, което те наричат свобода. Защото каква е тяхната свобода – свободата да изразяваш открито своите сексуални инстинкти, свободата да изоставиш своето родно място и прокуден от тяхната продажна политика, да скиташ немил недраг по света. И най-висшата свобода, която те познават, е свободата да преследваш собственото си щастие за сметка щастието на всички други около теб. Тяхната свобода е свободата на егоизма, свободата на Звяра. Тяхната свобода за нас е робство, а нашата Свобода за тях е неприемлива и затова те винаги ще се стремят да наричат робството, което ни налагат – свобода. От нас зависи дали ще го допуснем. Затова днес ние изхвърляме техните учебници на бунището, там където им е мястото и ще предаваме историята си така, както са я предавали нашите предци от поколение на поколение и от уста на уста. Нека помним, че всяка понесена безмълвно неправда не е нищо друго, освен поредната брънка във веригата на робското съществуване и да не допускаме тези брънки да стават все по-здрави и по-здрави.“