Основаха Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“

В Габрово бе основано Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“, съкратено НХД КЗП. Движението е основано с решение на самите основатели, без да се допитват до съда или друга държавна институция. Основателите на движението не са нищо повече от негови членове, самото движение е напълно хоризонтално, без какъвто и да било ръководен или изпълнителен орган. Няма да се правят никакви опити движението да бъде регистрирано по официален път, тъй като това противоречи на самата му идейна същност. Гербът на движението е изправен среден пръст, а девизът, който се използва и като поздрав между членовете и симпатизантите на движението е, „Кур за политиците“.

Всеки български гражданин е свободен да влиза и излиза в движението когато и колкото пъти си поиска. Всеки член на движението може да организира събитие в рамките на движението, като единственото необходимо нещо е то да се проведе под мотото „Кур за политиците“. Задълженията на членовете са по време на акции и събития да носят агитационни и пропагандни материали с изобразени герба на движението и изписано неговото мото. При всеки досег с представители на медиите, членовете на движението са длъжни да започват своето волеизявление с показване на среден пръст и ясно изговаряне на девиза на движението „Кур за политиците“. Всеки член на движението е свободен да говори както от името на цялото движение, така и от свое собствено име.

Друго задължение на членовете на движението, е при провеждане на политическо събитие или такова с участие на политици в тяхното населено място или в близост, да го саботират по всеки възможен начин с освирквания и възгласи „Кур за политиците“, както и да агитират присъстващите там български граждани да се присъединят към националното хоризонтално движение „Кур за политиците“.

Целта на движението е взимането на властта в страната, след което всички политици от 1989г. насам ще бъдат осъдени на доживотен физически обществено полезен труд, личното им имущество ще бъде конфискувано, а бизнесът, ако имат такъв, национализиран. Заплащането на труда им ще бъде в размер на минималната работна заплата, към датата на взимане властта от НХД КЗП. Движението има право да излъчва свои членове за различни държавни длъжности, като изборът става чрез жребий измежду всички желаещи да заемат въпросната длъжност.

Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“ има за крайна цел установяването на демократична диктатура. След вземането на властта, в страната ще бъде въведен диктаторски режим, като диктаторът ще се избира за срок от една година чрез жребий измежду всички, които искат да изпълняват тази висша ръководна длъжност в държавата. След изтичане на мандата, диктаторът няма право да участва в жребия за следващата година. Ако след изтичане на мандата диктаторът откаже да напусне поста си доброволно, всеки гражданин има право да го убие, без да се бои от съдебно преследване. След изтичане на мандата си диктаторът няма право на никаква специална защита или привилегии, той отново става обикновен гражданин.

Фейсбук страница на Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“

Журналисти: „Ако кажем от какво сме се освободили ще си изгубим хляба!“

Масово журналисти в бълграски медии се оплакват, че се страхуват да кажат от какво сме се освободили защото има опасност да ги глобят, да им намалят заплатата и дори да си изгубят работата. В таз-вечершните новини дори виден новинар като Юксел Кадриев примрял от страх едвам съобщи, че България чества 138 години от Освобождението , но също без да спомене от кого или от какво сме се освободили. Потърсихме някои от тях за коментар и ето какво казаха, като пожелаха да запазят анонимност, понеже се страхуват да не загубят житейския си статус:

“ Нямам право да кажа от какво сме се освободили, защото ще ми намалят заплатата, изрично предупредиха целия екип на новините да не споменаваме въобще Турция, а за робство направо уволняват. Аз съм българин, който обича България, но не мога да си позволя семейството ми да остане без доходи и да не мога да заведа децата си на море. „

“ Съжалявам, но съм длъжна да се съобразявам с политиката на медията за която работя и която ни закле преди празника, че няма да казваме от какво сме се освободили. Аз като дам клетва съм свикнала да я спазвам. Разбира се можех да откажа, но рискувам да остана без работа. Предупредиха ни и да не се изпуснем КОЙ ни е освободил, защото това директно може да ни остави на улицата и да закрият цялата медия.“

“ Не се страхувам, аз съм журналист с огромен опит и съм горд, че съм българин, но все пак ние не живеем в момента под робство и няма смисъл с излишно патриотарство да заставаме срещу политически коректното говорене на днешния век. Да и нас ни предупредиха, че когато говорим за Освобождението не е коректно да съобщаваме от кого или от какво сме се освободили, а още по-малко КОЙ ние освободил, защото това може да повлияе на по-нататъшното ни професионално развитие, а пред мен се очертава бляскаво бъдеще и няма смисъл да го провалям с кухи изяви на излишен патриотизъм.“

„Аз работя във водеща телевизия. Както всеки път преди централната емисия новини ние имахме кратък инструктаж и ни предупредиха, че днес честваме само 138 години от Освобождението, без да споменаваме от какво. Аз попитах не можели да кажем поне, че сме се освободили от турското присъствие, но шефа така почервеня, че се уплаших за живота му и в името на неговото здраве реших да не се правя на патриот, а да му помогна да преживее и този национален празник. Също бяхме предупредени, че ако се изпуснем, последиците за нашата професионална кариера няма да са положителни.“

„Аз съм журналистка с дългогодишен стаж, днес бях заплашена, че ще си загубя работата и доходите, ако спомена от кого и кой ни е освободил. България ми е мила, но смейството ми е по-мило, имам две деца и шест кредита, как трябваше да постъпя. Аз много се интересувах от живота и делото на Левски, но знаете ли какво разбрах, че поп Кръстьо го е предал за да спаси семейството си, защото когато са го арестували той е чакал дете, а поп Кръстьо е бил добър човек, прочетете требника му. Затова и аз като поп Кръстьо, реших да се съобразя с живота, а не с отвлечени идеали, защото именно благодарение на смейства като нашите, България съществува и до днес.“

Турския посланик поздрави българите за 3-ти март

Изненадващо турския посланик в България, Сюлейман Гьокче, поздрави официално българският народ по случай националният ни празник 3-ти март. Ето пълния текст на поздравлението:

“ Уважаеми Български граждани, скъпи приятели

Поздравявам ви по случай 138-годишнината от Освобождението на България от турско робство. За мен не е проблем да използвам този термин, около който във вашето общество се разгоря гореща дискусия. Защото този термин е част от историята и е залегнал там благодарение на вашите възрожденски деятели и борци за национална независимост. Мисля, че е време вече да гледаме на нашето общо минало, в което за съжаление има векове тъмни страници, от гледна точка на историята, а не на политиката и бъдещето. Време е да прочетем тези тъмни страници заедно и заедно да си извадим поуките от тях: Ние да не посягаме на чуждата свобода, а Вие да цените и пазите своята собствена. Аз съм убеден, че само свободният по дух човек може да оцени Свободата и да почувства всяко посегателство над неговата чест като робство и това е, което са чувствали вашите велики възрожденски деятели. Те може фактически да са били поробени, но са били свободни вътре в самите себе си. Защото Свободата на родината, на държавата се гради върху личната свобода и чувство за чест и достойнство. Свободата не е да освободиш къщата или имота си, а самият себе си, своите чувства, идеи, морал и достойнство.

Днес вие имате собствена държава, дано се чувствате свободни в нея. Пожелавам ви да бъдете достойни потомци на вашите предшественици. Помнете, че вие ставате роби, тогава когато склоните глава и пред най-малката неправда, упражнена върху вас. Свободата трудно се добива и лесно се губи. Затова трябва всеки да брани първо своята лична свобода, после тази на обществото и тогава и държавата ви ще е свободна. Бъдете българи, бъдете свободни.“

В Батак изхвърлиха учебниците по история на бунището

Днес, 17 май, когато се почита паметта на светите Баташки мъченици, батачани масово се отзоваха на призива на учителите по история от града и изхвърлиха учебниците по история на своите деца на бунището. За целта на градсия площад бяха докарани няколко контейнера за боклук, а преди това инициативният комитет, организирал въпросното събитие, излезе с обръщение към своите съграждани и към всички български граждани. Предаваме ви текста на обръщението:

“ Драги съграждани, българи! Ние не сме излезли тук, за да ви обясняваме причините, които ни доведоха до осъществяването на този акт. Ние сме тук, за да покажем на тези, които искат да изтрият паметта ни, че все още не са успели и няма да успеят да моделират нашата родова памет така, както на тях им е угодно. Ние сме потомци на тези, които платиха с кръвтта си за това да имаме държава и да живеем в нея свободни, а не роби. За съжаление днес имаме повод за размисъл, дали сме успели да опазим това, което те са платили с живота си – да, имаме държава, но свободни ли сме?

Казват ни, че това което е било не било робство, а просто някакви чужденци и друговерци, са дошли в нашия роден край и са ни управлявали, дали са ни закони, права и въобще по нищо тяхното управление не се различавало от това днес, как може да наричаме това робство. В техните дебели книги и умни глави, робството имало точна дефиниция и тя не съвпадала по нито един параметър с това, което е било по нашите земи 500 години. Нашите прадеди никога не са били роби, следователно робство не е съществувало.

Но ние не съдим по техните дефиниции, те са безчувствени, сухи, сковани, ние съдим по писанията на нашите възрожденци, по техните стихове, писма и възвания, защото за тях всяка неправда с която е трябвало да се примирят е робство и нищо друго. Да, нашите прадеди са се борили срещу неправдите, срещу дискриминацията, срещу произвола на властите и тяхната безнаказаност, ето това за тях е робството. И сега да се замислим – днес по-различно ли е? Нима и днес ние не се чувстваме жертви на безнаказаността на нашите управници и свързаните с тях олигархични икономически кръгове. Кажете къде в държавата законът е един за бедни и за богати? Къде? Колко от нашите работодатели спазват закона, колко от нашите управници спазват закона, и не стават ли те бизнесмени и властници, с единствената идея да натрупат богатства за сметка на обикновения народ и да използват законите така, както им е угодно – като камшик за бедния и непристъпна крепост за самите тях.

И ако днес сме заобиколени с примери за неправди, навсякъде и във всичко, тогава не е ли техният стремеж да премахнат думата робство от нашата родова памет – страх, да не би да наречем и днешното си съществуване робство и да възстанем срещу него? Това е разковничето, драги съграждани, ако нашите предци са имали изострено чувство за справедливост и не са приемали като нормална всяка проява на неправда, а са я наричали робство, то трябва и ние да последваме техния пример – защото днес робството не е по-малко от тогава. Време е да се обърнем срещу нашите продажни, нагли и самозабравили се бизнес и политически елити и да им кажем „Стига, мястото ви е в затвора, а не начело на държавата.“ Но те са се окопали там и са защитили своите позиции със закони и единствената ни възможност да ги изгоним, отново е тази която нашите прадеди са избрали преди 139 години.

Ето от това ги е страх, страх ги е, че можем да наречем робство това, което те наричат свобода. Защото каква е тяхната свобода – свободата да изразяваш открито своите сексуални инстинкти, свободата да изоставиш своето родно място и прокуден от тяхната продажна политика, да скиташ немил недраг по света. И най-висшата свобода, която те познават, е свободата да преследваш собственото си щастие за сметка щастието на всички други около теб. Тяхната свобода е свободата на егоизма, свободата на Звяра. Тяхната свобода за нас е робство, а нашата Свобода за тях е неприемлива и затова те винаги ще се стремят да наричат робството, което ни налагат – свобода. От нас зависи дали ще го допуснем. Затова днес ние изхвърляме техните учебници на бунището, там където им е мястото и ще предаваме историята си така, както са я предавали нашите предци от поколение на поколение и от уста на уста. Нека помним, че всяка понесена безмълвно неправда не е нищо друго, освен поредната брънка във веригата на робското съществуване и да не допускаме тези брънки да стават все по-здрави и по-здрави.“

Лихвари ходят мамо

Лихвари ходят, мамо,
реклами лепят.
Реклами лепят, мамо,
хората лъжат.
Хората лъжат, мамо,
благи думи думат.
Благи думи думат, мамо,
тъмни мисли мислят.
С големи букви пишат, мамо,
очите вадят.
С малки букви пишат, мамо,
окови слагат.
Бързи пари дават, мамо,
всичко ти вземат.
Кого прилъжат, мамо,
жив го не пущат.
Жив го не пущат, мамо,
жив го поробват.
Жив го поробват, мамо
кръвта му пият.
Кръвта му пият, мамо,
по капка смучат.
Сърце нямат, мамо,
само търбуси.
Сълзи ги не трогват, мамо,
само жълтици.
Закон ги не лови, мамо,
само куршуми.

Книговезеца

„ . . . гледай народната работа повече от всичко друго,
повече и от тебе си да я уважаваш!
Честитя ви венчаванието и дай, боже – на добре! . . .“

Можеше с часове да препрочита текста на писмото, което бе сложил в рамка на стената над бюрото си – “ . . . гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе си да я уважаваш!“. Повече и от тебе си, повече и от тебе си, повече и от тебе си, сякаш изпадаше в транс. Това бе единственото украшение, ако можеше да се нарече украшение, което красеше дома му. Писмото поставено в рамка, бе принадлежало някога на пра-пра-пра дядо му известен сред приятелите си с прозвището Книговезеца, прозвище останало като нарицателно за рода. „честитя ви венчаванието и дай, боже – на добре! . . .“

Самият той не беше женен, нямаше семейство, решил се бе да се посвети на работата, с която се бе заел. Живееше сам, почти изолиран от роднините и родителите си. Знаеше, че ги е разочаровал, но не можеше да им обясни защо го прави. А му предричаха бляскаво бъдеще, завърши с отличие няколко инженерни специалности, спортуваше усилено и жените определено изпитваха любопитство да го опознаят по-отблизо. Чувстваше се свободен, силен и неудържим, когато за пръв път се сблъска със системата. И тогава разбра, че всичко е един добре замислен декор, целящ да държи хората в безмълвно подчинение. Нищо не бе такова, каквото го представяха. Всички думи бяха кухи, всички лица – маски, законите – решетки на затвор, а светлото бъдеще минаваше през робството на настоящето.

Уверяваха го, че системата е направена с цел да се грижи еднакво за всички, така че всички да имат равен шанс в живота. Че правилата важат за всички и закона с цялата си строгост, се стоварва върху всеки дръзнал да ги наруши. Уверяваха го, че несъответствията които вижда се дължат на недостатъците на тези, които управляват системата, че е достатъчно да избере правилните хора и всичко ще тръгне, като една добре смазана машина. И той избираше нови и нови, но системата действаше все така избирателно, и той винаги беше прецакан, независимо, че действаше според правилата на системата.

Лъжа! Гадна, гнусна, лепкава, слузеста, противна  – лъжа! Всичко бе една лъжа. Светло бъдеще не съществуваше, поне не за всички. Имаше само гадно изпълнено с лъжи, лицемерие и фалш настояще и ако не направеше нещо, животът му (единствен и неповторим !?) щеше да отмине в безволево съществуване. В страх.

В Страх! Защото, когато се сблъска със системата, разбра, че тя се управлява от тези които не играят по нейните правила, че тези правила са създадени за да се управляват тези, които вярват в тях, но които, ако решаха да си потърсят правата, биваха смазвани именно от тези които управляват системата. Да управляваш системата, да си част от елита бе върховната награда и който се докопаше до нея, получаваше безнаказаност. А останалите, чиито мозъци бяха промивани с празните приказки на кухото политическо говорене, с виртуалните наслади и бленувания на телевизионните шоута, със скандалните фалшиви измислици на жълтите медии, те бяха дресирани да вярват че системата съществува и полага всички усилия да се погрижи за тях, въпреки че усещаха върху себе си, как това не се случва.

И ако някой решеше да възроптае, да посочи несъответствията между реалността в която живее и реалността за която му говорят, то върху него веднага се изсипваше водопад от обвинения, че самият той е виновен за положението в което е изпаднал, че системата работи, но той не и помага достатъчно, че не се жертва, че властта произтича от него и лайната в които е затънал, са неговите собствени. И ако все пак, този някой не се откажеше и продължаваше да настоява, че не, грешката не е в него, че незавидното положение в което е изпаднал, е в резултат на действията на галениците на системата, на тези които я управляват, и дори дръзне да ги посочи, да ги назове поименно, и да поиска закона пазещ да не се нарушават правилата на системата да се стовари върху тях . . . Тогава! Тогава маските падаха, усмивките преминаваха в оголване на зъби и тежката ръка на реалността, не на закона, се стоварваше върху него. Знаеше го защото , го бе изпитал.

И тогава реши, че трябва да помисли. Да помисли истински – защо живее, как иска да живее и какво трябва да направи, ако иска да направи нещата истински. Знанията придобити в училището и в университета, не му вършеха работа. Откри, че да мислиш е много по-трудно отколкото да учиш, защото никой по време на цялото му образование не го бе учил да мисли. Първото нещо което разбра бе, че ако иска да разбере с какво си има работа, трябва да се отърси от пропагандната машина на системата. Изнесе се на квартира и заживя без да гледа телевизия, без да слуша радио, без да чете вестници, искаше съзнанието му само да се добере до живота, без посредници, които да обясняват на сетивата му как да възприема реалността. Потопи се в живота на собствените си усещания.

И разбра, че да си жив, означава да имаш смелостта да се бориш с фалша, лицемерието и лъжата, с подтисничеството на силните на деня. Да ги унищожаваш, да повдигаш завесата пред умовете на другите. Дори да рушиш системата, за да бъде принуден човека да се изправи срещу собствените си страхове, срещу реалността такава каквато е, срещу враговете – тези които са. “ . . . гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе си да я уважаваш!“. Гледай!

И той се взираше в монитора на компютъра, докато търсеше поредната си жертва в джобса. Знаеше за какво трябва да гледа. Набелязваше си само фирми, които явно поради голямо текучество редовно пускаха обяви за работа. Четеше по форумите, отзиви за различни работодатели и кандидатстваше там, където имаше най-много оплаквания и най-голямо текучество. За всяка работа изпращаше специално предварително подготвено CV , написано така че да отговаря на всички изисквания за обявеното работно място. Никога, въпреки доброто си образование, не кандидатстваше за ръководна позиция, защото знаеше, че безскрупулните „бизнесмени“ се познаваха и щяха да потърсят информация за него, от предишните му работодатели. Целта бе да влезе в набелязаната фирма, да усети върху себе си отношението на шефа. Заплащането нямаше значение, научил се бе да живее с малко.

Ако някой влезеше в дома му щеше да се удиви. Без топла вода, с печка на дърва, без електроуреди с изключение на няколко инструмента, с оскъдна мебелировка и с една чанта дрехи, така живееше и това бе всичко което му бе необходимо, разбира се и лаптопа. Но имаше и още нещо, в едната стая бяха нахвърлени купчина платки, части от детски играчки задвижвани дистанционно , а на масата буркани с най различни съставки – от които приготвяше смесите си. Да системата му бе позволила да се изучи, за да може да й служи, но той щеше да използва наученото за да я взриви, или поне да направи пробойни. Та той беше най-добрия във випуска. Можеше да направи бомба от всичко, можеше да сглоби дистанционно управляем модел от купчина боклуци, а когато обединеше и двете се получаваше дистанционно задвижвана бомба. И всяка от тези бомби носеше знака на Книговезеца – Дели Христем ага.

Първата жертва не направи впечатление на никого. Когато бе подпален луксозният автомобил на собственика на хранителна верига, а по-късно къщата му взривена заедно с него самия от дистанционно задвижвани самолети играчки, това бе отдадено на тъмното му минало. Едва на петия случай, властите признаха, че явно има някаква нова тенденция сред престъпните среди. Никой от властниците управляващи системата не знаеше откъде идват тези нападения. Започнаха да се подозират взаимно, те знаеха кирливите си ризи и нечистия си произход и затова бяха склонни да търсят източника на събудилите се страхове измежду собствените си редици. Никой от тях не можеше да си представи, че е възможно някой предопределен да им служи, да се изправи срещу тях. Системата бе толкова силна, толкова убедителна и властна, толкова всепроникваща, че дори те бяха повярвали в нейната вездесъща сила.

Когато обаче, взрив отнесе половината кабинет, стекъл се на откриването на нов индустриален обект изграден по европейска програма, заедно с гордия инвеститор източил милиони еврофондове, те се уплашиха. Нямаше как да подозират, че един от работниците строители, още при самото изграждане, бе положил в основите на обекта взривни устройства. Взривовете продължаваха – ветропаркове, машини, цехове; Къщи, яхти, коли; „Бизнесмени“. Всяка година имаше по трима -четирима, чиито бизнес отиваше в небитието заедно с тях самите. И всички те бяха галеници на системата, сложени да я поддържат, спонсори на управляващите, обръчи от фирми изпиващи кръвта и силите на обикновеният човек за благото на малцината недосегаеми. А книговезеца работеше, трудеше се усърдно, всеотдайно и евтино, продаваше знанията си без пари, без да си търси правата, без да отваря и дума за някакво трудово законодателство. Той бе идеалният работник – уплашен, високообразован, безропотен. Нищо, че след него оставаше само кръв и пепел. Такава бе народната работа.

„ . . . гледай народната работа повече от всичко друго,
повече и от тебе си да я уважаваш!“

Към гражданите: Състрадание, Солидарност, Воля!

Граждани,

Днес падна една част от паравана, покриващ тежкото положение в скъпата ни родина, и аз виждам много от вас уплашени и объркани от това, което се случва. Виждам погледите на някои от вас, които търсят поредния спасител, и други, които уплашени от реалността, желаят завръщане към предишния фалш. Това не е решение, а завръщане към агонията. Не си правете илюзии, сега срещу нас се изправя мафията, мафията на прехода. Днес мафията ни обяви война и ако се огънем дори и милиметър, ще загубим това, което още не сме спечелили, а именно собственото си самоуважение, свободата да живеем като човешки същества. Нашите протести не трябва да спират, но те трябва да носят белега на едно променящо се мъдро общество, общество на морала и справедливостта. Ние трябва да продължим нашата съпротива, но не чрез разрушителни действия, а чрез състрадание, солидарност и воля.

В тези тежки и решителни дни състраданието е това, което ще запази човешкия ни облик. Ще покаже пред света, че сме хора, и това гнуснаво робско състояние, в което пребивавахме, не ни е превърнало в скотове. Разграничете се от действията на провокаторите, помагайте си, не само на улицата, но и в града, квартала, блока, в който живеете. Разберете, че помощ от тези, които ни доведоха до тук, не можем да очакваме, помощ можем да получим само един от друг. Не чакайте от държавата да помага на социално слабите, вие им помагайте с каквото можете. Не оставяйте нито един изпаднал в нужда ваш съсед, приятел или дори непознат сам в този преломен момент. Не забравяйте, че можете да намерите опора дори и в падналия.

Солидарността е следващото, което ще ни направи истинско общество. Солидарност в битките, в целите, в рисковете, в съпротивата. Не допускайте всеки сам да води тази битка. В този тежък момент лихварите, монополите – всички които ви грабят – няма да се поколебаят да ви притиснат до стената, възползвайки се от вашето объркване. Не го допускайте. Не допускайте събирачи на вземания да тормозят тези около вас, не допускайте инкасатори да ви оставят без насъщни услуги, не допускайте изпаднали в крайна бедност семейства да бъдат изгонени от жилищата им. Тези малки битки трябва да се водят солидарно, не оставяйте дори един човек сам в общата борба. Убийте духа на конкуренцията, завистта и крайния индивидуализъм, който ни бе наложен от тези, които ни грабят. Убийте го. Спомнете си старите ценности на взаимопомощ, които са помогнали на нашия народ да оцелява в много по-тежки моменти. Изправете се срещу събирачите на дългове и ги спрете. Днес имаме един единствен дълг, дългът да оцелеем като народ.

И последното, което ни трябва, е Воля. Воля да доведем борбата докрай. Воля да променим статуквото, да променим системата, да променим себе си. Бъдете преди всичко хора. Състрадание, Солидарност, Воля.

Изборите на живите мъртви.

„И в Европа тръпнат, друг път не видели
власти да избират живи и умрели“
– Неизвестен автор от началото на 21 век

Европа за пореден път призна ненадминатостта на българският гений. Този път поводът е уникално подобрение на избирателния процес в демократични условия, а именно утвърждаване правото на глас и на мъртъвците с български произход. Въпреки че това нововъведение в българския избирателен процес навлиза веднага след демократичните промени, то едва сега привлича вниманието на широката европейска общественост, тъй като се очаква активността на мъртъвците на настоящите избори да надмине активността на живите избиратели.

За да насърчат тази висока активност сред жителите на гробищните паркове, правителствата от последните няколко години са оползотворили почти сто процентово средствата, отпуснати по европейската програма за развитие на селските райони и  средствата по програма “Красива България”,   именно в проекти за почистване, реставрация и облагородяване на тези все по-разширяващи се местообитания на българския народ. По този начин са възстановени много забравени надгробни паметници на българи, чиито потомци отдавна са напуснали България и са оставили имената на предците им да тънат в забвение, но сега, след тези усилия на българската политическа класа, броят на мъртъвците, участващи в демократичните избори на страната, се очаква да набъбне до милион и полвина.

През последните години все повече българи избират задгробната форма на живот, което е дало и повод на политическата класа в България да обърне взор към този пренебрегван досега електорат. Според тях българите, които са живели цял живот в пределите на майка България и са положили костите си в нейната свята земя, имат много по-голямо право да определят бъдещето на страната, отколкото настоящето население, голяма част от което се чуди как да емигрира. Уникалното на това нововъведение на демокрацията е, че то дава право на глас и на българи живели преди столетия, стига да имат ясно обозначен надгробен паметник с четлив надпис, удостоверяващ тяхната самоличност.

А че мъртъвците проявяват небивал интерес към това свое новопридобито право, показват социологическите изследвания за нивото на тяхната активност, която на всички избори досега е била сто процента. Тази година обаче е преломна, именно защото, както споменахме в началото, се очаква броят на гласуващите мъртъвци да надмине броя на гласувалите живи, което означава, че занапред бъдещето развитие на България ще се определя изключително по волята на умрелите българи. По тази причина се очаква в България по време на изборите да присъстват множество представители на чуждестранни масмедии, социологически, политически и други агенции, изучаващи и следящи процесите в гражданските общества, за да натрупат опит и знания по този единствен в демократичния свят феномен.

Изключително интересен е проблемът как ще гласуват българите живели по време на първото и второ българско царство, дали имат все още монархични нагласи, или ще се доверят на личности, изповядващи някои от съвременните политико-социални идеологии. С интерес ще се проследи какъв ще бъде изборът на блажено почиващият цар Калоян, дали ще подкрепи кандидата за президент на настоящия български цар Симеон или ще предпочете някой друг. Интерес привлича и  интригата как ще гласуват борците, загинали за освобождението на България от турско робство, дали ще подкрепят кандидатите на партия Атака, както твърди лидерът й, или ще поднесат някоя изненада. По този повод между партиите се разменят компромати относно умишленото според някои укриване на гроба на Васил Левски. Те се обвиняват една друга, че се създават пречки и не се полагат достатъчно усилия за откриването на гроба на този велик българин, именно от страх как би гласувал той, който страх се засилил след откриването на “предсмъртното му писмо“. Неговият глас би бил решаващ, тъй като той със сигурност ще повлияе на начина, по който биха гласували живелите по негово време, както и тези след него. Злите езици говорят, основавйки се на посланието в гореспоменатото писмо, че политиците се страхуват да не се случи така, че вместо да получат неговия глас, да се присъединят и те към мъртвия електорат, и поради това полагат само театрални усилия в откриването на гроба му.

Друг интересен казус е как ще гласуват българските светци, чиито мощи са разпръснати из цяла България, а и по света, и дали имат право само на един или на няколко гласа, тъй като мощите им често са разпръснати на хиляди места. И ако биха получили правото да гласуват с толкова бюлетини, колкото е броят на мощите им, това би ги превърнало в решаващ фактор на предстоящите избори. Опозиционните партии, именно заради тези опасения, обвиняват настоящите управляващи в опит да опорочат изборния процес, тъй като използват държавни средства за откриването на нови и нови мощи из цялата страна и отпускат невиждани до момента суми от държавния бюджет за тяхната консервация, за реликварии и за възстановяване на църквите, в които са погребани, което според опозицията е един вид опит за купуване на гласове.

От Европейската комисия поискаха обяснение от ЦИК как точно гласуват мъртъвците, но от там отказаха да отговорят  под предлог, че тайната и светостта на избирателния процес и свещеното право на глас на всеки избирател е  гарантирана и залегнала в основата на европейските демократични ценности. Разбира се, това са нормални неща за един демократичен изборен процес, а какви точно ще са резултатите от предстоящите избори и как ще се отразят гласовете на умрелите върху бъдещето на България, остава да видим.

На Шипка . . . !

Безсмъртие

на Христо Ботев

На връх висок, обсипан с мисли тежки,
в Балкана стар, що помни битки жежки,
поет велик България оглежда,
облечен с воеводската одежда.

О, мъж чутовен! Той не търси слава,
съгласен е да тъне във забрава,
надежда дири в тишината на покоя,
покой измамен знае, че е тоя.

Куршум самотен свири в полуздрача,
приспивна песен пее за водача.
Смъртта доволна, нежно му суфлира,
лети до него, смеейки се диво!. . .

Целта достигат, ритъма усещат,
безмълвно във сърцето се забиват,
разкъсват го, откъм гърба изскачат
и лягат на тревата да почиват.

Кръвта объркана навън избликва,
поема дъх и буйно се разлива,
земята бавно, жадно я попива,
в недрата черни от врага я скрива!

Дървета плачат, ронят се листата,
луна е пребледняла в небесата,
скалите стенат, гърчи се Балкана
и вятър блъска с ярост непозната.

В очите страшни, пламъка угасва,
юмрукът му изгубва свойта сила,
дъхът се лута, търси Свободата
и клетката на тялото разбива!

Крака се гънат и снага се свлича,
вълна от болка силна го залива!
Злокобен грак разкъсва тъмнината,
душата със вселената се слива.

Уста, последни строфи промълвява:
„Умирам братя аз, за Свободата,
умирам, но душата ми остава
и тя, ще продължи борбата!“

Българската история през очите на турските военни, натовското командване и българските им колеги!Откъс

След разпростиране на цивилизационното влияние на османските турци над Балканския полуостров, през втората половина на 14 век. , за българите започва период на разцвет и съвместно мирно съществуване с така близките им по душа османлии, което и до днес се е запазило в учтивото обръщение по между им „Комшу“. Османските турци водели специална демографска политика, създаването на еничарския корпус, която позволявала на многодетните български семейства да изпращат синовете си на безплатно военно обучение, което им осигурявало едно завидно положение и осигурено бъдеще. За съжаление, след първата половинана 19 век, сред българите започнали да се чуват гласовете на шепа екстремисти, проповядващи фундаменталистки възгледи и стремяще се да разрушат доброкомшийските отношения между Българи и Турци – османлии. Тези гласове, довели до опита на идеолога на българските нелегални структури, Раковски, да създаде армия от терористи, с които да премине на територията на Османската империя и да накара под страх от смъртно наказание, българския народ да се изправи срещу своите благодетели османците. Този опит, обаче се провалил. Следващата по-значима проява на терористите, е изпращането в империята на група вагабонти-самоубийци, под предводителството на двамата известни фундаменталисти Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Най-опасният обаче и фатален за съществуването на Османската империя, се оказал безмилостният убиец, проповядващ тотален черен терор Васил Левски. Той успял да създаде, терористични клетки по територията на цялата империя, които по късно станали основни звена при избухването на размириците под водачеството на така известната Гюргевска терористична група. Последният удар на тази група е небезизвестното отвличане на кораба Радецки от пирата-екстремист Христо Ботев. Тези техни действия, довеждат в крайна сметка до с нищо непредизвиканото нахлуване на Руски войски, които под предлога на освобождението на българите, всъщност разделят българският народ на три части и така слагат край на щастливото му съществуване под сянката на султана.

Генералният щаб взе решение да накаже полковник Петко Лилов

Генералният щаб на българската армия взе решение да накаже националният командир на контингента ни в Афганистан полковник Петко Лилов. Той ще бъде разжалван до лейтенант, като ще му бъде наложено и допълнително наказание, да обиколи всички поделения на българската армия в страната, както и всички български училища, където да рецитира публично стихотворението на Иван Вазов „Аз съм Българче“. Освен това той ще трябва да изнесе лекция, във военната академия „Георги Стойков Раковски“ на тема – “ Изразът Турско робство в публицистиката и произведенията на Раковски, Ботев и Каравелов.“ От генералният щаб заявиха, че се надяват наложеното наказание да напомни на военнослужещия, че той първо е българин, после военен и чак накрая политик.

Борба

Забързан, нервен живот живеем,
набрали ярост песни не пеем,
глава боли ни свят ни се вие,
лекарства пием, доктори дирим.
Душа какво е никой не помни
за пари всеки само мечтае,
сърце е кухо, чувства не трае,
безмислен поглед навред блуждае,
какво ний търсим сами незнаем!
Добрите хора никой не тачи,
простакът хвалят и превъзнасят:
“Пари той има” – ти обясняват
и всеки мили очички прави,
а грехове колко има нехае,
колко окрал е, колко изнудил
със сила груба що е отскубнал.
И този идол, този безверник,
комуто всички капите свалят
и доземи се низко, ниско покланят
със вестникарят що си е купил, крещят:
“ Гласувай, ти управляваш –
нищо че само нази избираш . . .”
Тъй ти набиват, в тъпата глава,
че имаш избор, от теб зависи
що ще да става в тази държава,
слушай ги само как обещават!
А Богът, този що управлява
от небесата и вижда всичко,
се забавлява с тълпи невежи
що ослепил е с лъжовна вяра,
нарежда, даже и проговаря –
“Люби врага си, не го убивай!”
О божа милост! Но аз човек съм
със сили пълен и ще се боря,
дано събудя тез живи хора,
що кат мъртъвци по улици ходят!
Народ навикнал глава да скланя
в лъжи да вярва, да се надява,
на чужда помощ да се осланя,
да чака, други да го оправи:
Търпи, мирувай, кога те грабят
душата ти да удуши звярът,
а пък с кръвта ти, пари изкара,
надежда нямаш, нито пък вяра:
“ Боже, къде си?” – той те не чува!
А ти се каеш и свещи палиш,
уж вяра търсиш, а вяра нямаш . . .
Тъй си живееш! Пари и гордост
във тази бедна страна царуват!
И като овце, на свойто потомство
главите пълним със страхове.
А в таз държава бедна и стара
страна развратна, без капчица вяра
страна на подлост – на мъка вечна!
гори живота и сам се бори,
един ден и наште деца да кажат:
“Ний сме свободни!”