• Подкрепете блога
  • Присъединете се
  • Агитационни материали
  • Към противниците
  • Взрив
  • Политиците
  • ТЕ
  • ПАРИТЕ

Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

~ Или частна теория на НЕвероятностите!

Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

Архиви за категория: Uncategorized

Циганите и бездомните кучета спират развитието на България според посланник Джеймс Уорлик!

28 понеделник февр. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 3 коментара

„Цигните и бездомните кучета са виновни за тежкото икономическо и социално положение в което се намира България в момента – заяви американският посланник в интервю за националното радио. – Това са двете основни пречки пред демократизацията на страната, двата воденични камъка на българският народ. Без циганите, чуждестранните инвестиции щяха безпрепятствено да заливат България като страна с най-ниски данъци в Европа. Ако не бяха циганите и бездомните кучета, българите нямаше да емигрират, нито щяха да слушат чалга или пък да се избиват по стадионите. Ако не бяха циганите, нямаше да има недостиг на места в детските градини, а здравеопазването щеше да е цветущо. Ако не бяха бездомните кучета, българите нямаше да си изхвърлят боклуците през терасите и циганите нямаше да има с какво да се изхранват. Ако не бяха циганите, корупцията нямаше да съществува, а Цветан Цветанов щеше да има само два апартамента. Ако не бяха бездомните кучета, вече щяхме да имаме високоскоростна железница от Бургас до София. Ако не бяха циганите, Волен Сидеров щеше да е хоспитализиран на четвърти километър. Ако ги нямаше бездомните кучета, пътните полицаи нямаше да се продават за десет лева на всеки нарушител. Ако ги нямаше циганите, щяхте да имате цветущо селско стопанство. Ако ги нямаше циганите и бездомните кучета, цените на тока и парното щяха да са ниски, храните нямаше да поскъпват и банките щяха да свалят лихвите по кредитите. Ако ги нямаше циганите, нямаше да я има световната икономическа криза. Ако ги нямаше циганите безработицата щеше да е нула. Ако ги нямаше циганите, нямаше да го има и Иван Костов. Ако ги нямаше бездомните кучета нямаше да се продава дрога в България, а контрабандата на цигари щеше да е минимална. Ако ги нямаше циганите нямаше да има нужда от полиция и Веселин Маринов нямаше да се поти толкова. Ако ги нямаше бездомните кучета, раждаемостта щеше да е по-висока. Ако ги нямаше циганите и бездомните кучета, България щеше да е на първо място в Европа по стандарт на живот. Ако ги нямаше циганите щяхте да сте най-образованата нация в света. изтребете ги, изтребете ги до крак, тогава ще цъфнете и вържете!“

Патриоте . . . .

21 понеделник февр. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 1 коментар

„Целта ни в Българско е Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и на Народност, ръката си подаваме всекиму който желае да пролива кръв с Нас заедно за живот и Свобода Човеческа!“

Левски до Любен Каравелов, 25.07.1872г,


Ето, че отмина и поредното честване на годишнина от обесването на Васил Левски. Речите бяха казани, цветята поднесени и хиляди знайни, и незнайни патриоти познаващи делата на Апостола само от ученическата скамейка се надпреварваха в показност, кой по-добре разбира заветите на Левски. Днес речите са забравени, цветята изсъхнали, а патриотите са навели главици и от патриотизмът им са останали няколко публикации в мрежата и пресата, изпъстрени с цитати на техният велик, но непознат българин. Отминал е и поредният повод за надпревара в конспиративните теори, кой е предал Апостола и къде е гробът му, все едно ако дадем отговор на тези въпроси това окончателно и безвъзвратно ще обезсмърти името му. Силните на деня са отчели дейност с присъствието си пред паметниците на Апостола и вече спокойно очакват следващата година и следващото честване, за следващото отчитане на дейност.

Но кажи ми ти приятелю, който толкова цениш делата на Левски, познаваш ли идеите му? Готов ли си да ги следваш? Можеш ли да проявиш саможертва за да ги отстояваш, дори, ако се наложи семейството ти да гладува и ти да останеш без работа?

„Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
12.12.1872 г.

Кажи ми сега, ти колко пъти протестира когато видя да погазват правата ти и законите на държавата в която живееш? Работодателят ти спазва ли законите? Полицията спазва ли законите? Правителството спазва ли законите? Ти спазваш ли ги?

И най-важният въпрос: Отказал ли си се от борбата за правата си, от борбата за общовалидни закони, закони пред които всички ще са равни, и политици, и полицаи, и чиновници, и граждани? И ако не си се отказал, то какво правиш, освен че поднасяш цветя пред паметника на Апостола, свел глава така, както я свеждаш пред неправдите и пред тези които те тъпчат и лъжат най-нагло и безочливо.

Горд ли си, че живееш в страната, където бездомните кучета имат повече защитници от хората? Където политиците обещават всичко, понеже знаят, че после никой не ще им потърси сметка? Където премиера управлява по мутренски? Където болният мозък на републиката иска да приравни Апостола с Хитлер? Където можеш да си купиш полицай, по-евтино отколкото циганите си продават гласовете на избори? Където всеки бизнесмен има свой трудов кодекс, стоящ над трудовото законодателство на държавата? Където везната на Темида отсъжда в зависимост от тежеста на златото? Където българският дух се събужда само от наздравиците на трапезата?

Това, патриоте, е държавата в която ти си си избрал да живееш, която ти си изградил чрез действието на своето бездействие. Можеш ли да станеш от масата? Можеш ли да погледнеш в очите престъпника и да му кажеш, че е престъпник дори и когато той държи хляба ти? Можеш ли да си вземеш хляба от ръцете му . . .? Или, може би единственото, което можеш е да оцеляваш от честване до честване, до честване . . . и така докато забравиш и какво честваш.

„Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа.“

Левски до Данаил Хр. Попов
16.09.1872 г.

Новата българска интелигенция.

18 петък февр. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 6 коментара

Седя си вкъщи пред телевизора, асимилирам новините и в гърдите ми се надига такъв гняв, че ръката сама намира чашата с ракия. Отпивам яка глътка, отправям една благословия към политиците и си мисля, де е сега нашата интелигенция да ме поведе на протест по площадите. Де е . . .де? Ех кога ще дойде времето, когато българските фолк диви и техните колеги, ще загърбят дрязгите по между си и ще изведат младото поколение от кръчмите на улиците, да потърсят сметка на всичките дето толкова много обещаваха, само и само да ги изберат.

Представете си каква сила е това, та кой друг ако не Азис и Ивана може да поведе младежта и кой ще им се опре? Но не, нашта интелигенция спи и предпочита да пее вулгарни песни по тъмните доби в опушените свърталища на днешната младеж. Но ще кажете, нима не са останали други интелигенти освен певците, нима няма други ВИП-персони, къде ни е каймакът на обществото? Има разбира се и Евгени Минчев, и Юлиян Вучков, и Гала, и Слави, и Иван и Андрей, но и на тях не им се излиза по площадите, защото там е студено, зрителите са малко, парите хич ги няма, а днешната интелигенция без пари за къде е? Как си го представяте вие паркетния лъв да опъне палатката си пред парламента и да обяви гладна стачка, или пък Слави да крещи оставка с мегафона пред министерски съвет? Къде-къде по-удобно е да отправяш критики от отопленото студио под светлината на прожекторите, към заспиващата пред екраните зрителска аудитория на 50-годишните.

Разбира се има и четвърта власт, но българският журналистически гений предпочита да отразява, а не да създава новини. Представяте ли си вашего брата журналиста,това Юксел, това Салич, това Карбовски, това Ризова и още  и още знайни и незнайни труженици на четвъртата власт, тези олицетворения на свободата на словото,тези борци за демокрация и граждански права, вместо да съобщават и обсъждат кой кого как заклал или ебал или подслушал или измамил, да излязат пред парламента скандирайки: „Стига вече пошлост, стига вече престъпност искаме законност.“ Ще има да чакаш драги ми телевизионни зрителю.

Е, наистина интелигенцията ни не свършва с горепосочените. Имаме си футболисти, манекенки и Георги Лозанов (ех как си мечтая да го видя без папионка, разгърден, вдигнал заканително юмрук срещу парламента). Имаме си, кинодейци, театрали ( писателите май ги избиха па те и колко бяха един Георги Стоев, един Христо Калчев), но и те сврени в своите дупки, безстрашно чакат със свити сърца каква съдба ще им отредят силните на деня.

Само едни феодални старчета, възпитани в духа на социализъма излязоха да се борят за правата си. . . !!!

Това е жалката картинка на родната интелигенция. Псувай народе, пий си ракията и чакай новият Левски. Ех какви е деца раждала, раждала ама дали ражда и сега, българска майка юнашка?

Десет причини, които ви карат да се чувствате щастлив в България.

14 понеделник февр. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 5 коментара

1. Никога не сте излизали извън границите на България.

2. Гледате редовно телевизия, особенно новините и постоянно се уверявате, че има и по-зле от вас.

3. Винаги когато нарушавате закона знаете, че може да се оправите с пари или връзки. А ако нарушавате закона за движение по пътищата то и една десетачка стига.

4. Работодателят ви дава по-голяма заплата, отколкото предполага държавата.

5. Не сте пенсионер и скоро не се очаква да се пенсионирате.

6. Обичате животните, особенно бездомните кучета.

7. Нямате деца и не планирате скоро да имате.

8. Заплатата ви стига за да си покриете кредита, сметките и да се напиете.

9. Обожавате чалгата.

10. Чували сте за хан Крум и цар Симеон.

Десет признака че сте подложен на манипулация!

13 неделя февр. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 7 коментара

1. Гледате редовно телевизия.

2. Съобразявате покупките си с рекламите.

3. Пиете лекарства без рецепта.

4. Смятате, че сте безсилен самостоятелно да промените живота си.

5. Разчитате изцяло на управляващите за подобряване положението в страната.

6. Надявате се НЕЩО да се случи, но не знаете точно какво.

7. Искате да сте част от обществото, но не разбирате напълно естеството на понятието общество.

8. Винаги съобразявате действията си с това което мислят другите.

9. Смятате, че парите са необходимо зло.

10. Не пиете вода от чешмата.

20 сигурни признака, че никога няма да забогатеете

25 вторник ян. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 11 коментара

1. Никога не сте работили в системата на ДС, не сте били партиен или поне комсомолски секретар и нямате роднини, които да са заемали такива длъжности.

2. Винаги сте разчитали и продължавате да разчитате на държавата да ви осигури по-добър жизнен стандарт.

3. Редовно гледате новините и се информирате за политическата и икономическата обстановка у нас и по света, надявайки се да ориентирате какво точно се случва около вас.

4.Гледате на всички, които са по-богати от вас, като на престъпници или поне хора, които са ви задължени по някакъв неведом дори и за вас начин.

5. Не сте получавали заплатата си няколко месеца, но въпреки това продължавате да работите за същия работодател.

6. Не познавате кодекса на труда и трудовото законодателство на страната, а ако го познавате, то приемате като нещо нормално неговото неспазване.

7. Никога не сте си търсили правата по какъвто и да е повод.

8. Редовно участвате в избирателния процес, вярвайки, че това е единственият демократичен начин да промените собственото си положение.

9. Страхувате се, че ще останете без работа, и поради това сте съгласни да работите на заплата, която смятате за малка.

10. Заплатата, която получавате, не може да обезпечи нормален жизнен стандарт, но въпреки това не си търсите друга работа.

11. Работите три години в една фирма, но не се издигате в йерархията, а заплатата ви едва догонва инфлацията или даже въобще не е увеличавана.

12. Имате кредити към банките, като сте използвали получените средства за закупуване на собствен дом или някаква покъщнина или пък техника, но никога не бихте теглили кредит, за да започнете собствен бизнес.

13. Никога не сте мислили сериозно върху възможността да започнете собствен бизнес.

14. Имате собствена кола, която използвате веднъж или два пъти седмично, или ако я използвате всекидневно, я използвате заради удобството, а не защото ви пести пари.

15. Никога не правите сметка, когато купувате нещо относително скъпо спрямо вашите доходи, дали разходите по него ще са по-големи от очакваните ползи.

16. Не вярвате, че политиците ще се погрижат за вас, но въпреки това очаквате, че те ще направят точно това.

17. Никога не поемате рискове, независимо колко недоволен сте от собствения си живот.

18. Страхът е основната ви движеща сила.

19. Винаги сте смятали, че заслужавате повече и че сте неоценен, но никога не сте претендирали да бъдете оценен.

20. Винаги чакате някой да ви забележи и да ви помогне да подобрите живота си и, дай боже, да забогатеете.

 

Продават „чинията“ на Бузлуджа!

07 петък ян. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 3 коментара

Нов скандал разтресе политическата сцена, след като Симеон Дянков обяви в обзорното политическо предаване „Панорама“, че правителството е предприело стъпки за продажба на „чинията“ на връх Бузлуджа, заедно с прилежащите и около 500 декара земи, като очаква сумата получена от продажбата да достигне 10 милиона лева. Присъстващата в студиото говорителка на БСП, Корнелия Нинова, получи нервна криза и припадна, но благодарение на бързата и адекватна реакция на водещия, Бойко Василев, който без да губи самообладание изля чашата си с вода върху нея, тя бързо се свести и започна да сипе безкрайни псувни и проклятия по адрес на управляващите. Дянков, който както винаги невъзмутимо се усмихваше, отмина без коментар нападките и, че правителството няма право на подобна кощунственна постъпка, тъй като паметника принадлежал само и единственно на БСП, която била единствен законен наследник на БКП, въпреки демонстрираните от настоящия премиер симпатии към идола на българския комунизъм – Тодор Живков. Въпреки пренебрежението на вицепремиера, относно нейните нападки, тя упорито продължи да крещи, че паметника е собственост на народа и това е едно престъпно деяние, едно криминално посегателство върху частната народна собственост, което цели да прекъсне десетилетната традиция на съборите организирани на това паметно място от нейната партия. Това според нея е е дно посегателство върху политическата свобода и удар върху имиджа на България в Куба, Венецуела, Северна Корея и другите развити комунистически страни. Единственния отговор на многобройните си истерични крясъци, който Дянков благоволи да и даде беше, че щом този паметник е народна собственост, а те са народните избранници в момента, то логично те имат пълното право да се разпореждат с народната собственост, така, както сметнат за добре. Дянков допълни още, че с получените от продажбата пари, смята да раздаде великденски добавки на пенсионерите и по този пначин да им върне поне частично парите, коитох са им били взети в тяхната младост за построяването на този удивителен паметник на комунизъма.

Поклон пред Надка Караджова! Вечна и памет!

03 понеделник ян. 2011

Posted by chergar in Uncategorized

≈ Вашият коментар

Чужда реч!

15 понеделник ное. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 5 коментара

Чужда реч, мангалска, турска,
днес звучи навред край мен;
ни на мама, ни на татка,
а противна, гадна реч.

Чувам я, когато ходя
на училище дори.
Вечер, като се прибирам,
чуя ли я – бяг в страни.

И на сън, дочувам шепот,
та се будя изпотен.
Дали сокро няма даже,
да не чувам – родна реч?

10 хиляди българи се преселват в Бразилия.

14 неделя ное. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 2 коментара

Началото на ново преселение на българите се готвят да поставят последните 10 000 българи живеещи все още в 60-хилядният в момента Ямбол. Инициативен комитет начело на който стоят видни ямболски граждани се е заел да организира първото в новата ни история масово едновременно преселване на етнически българи в чужда държава. Идеята на организаторите на новото българско преселение е те да се преселят в Бразилия, на чело на която е президента с българска кръв в жилите си Дилма Русев. Инициаторите на преселението са изпратили писмо до г-жа Русев, в което молят да бъдат приети като равноправни граждани на Бразилия, като единственото което искат е да им бъде предоставена земя на която да построят жилищата си изграждайки един изцяло нов български град, което би им позволило да съхранят българските традиции и дух, и да ги предадат на децата си, така както тя ги е получила от своя баща.

Сред причините за това радикално решение те посочват пагубната политика на българската държавата по отношение на сигурноста на личноста и неприкосновенноста на личната собственост, за сметка на криво разбраната толерантност и незаслужено подпомагане на паразитни слоеве от населението, което е довело до заплаха от изчезването на българите като етнос в собствената им държава, както и непоносимите нива на корупция в държавния сектор ( полиция, съд, прокуратура, държавна администрация и многобройните държавни агенции).

„Самите ние – пишат те в писмото си – вече сме доведени до малцинство в доскоро българският град Ямбол, а сигурността на нашия живот и имущество е оставена на благоволението на толерираните от държавата елементи живеещи на социални помощи. Това положение става все по-нетърпимо и в името на оцеляването на българите като етнос, защото оцеляването ни като държава надали е възможно, ви молим да ни приютите и да ни дадете шанс да възродим отново българската култура и дух, като вярваме че с това не само ще се спасим от изчезване, но и ще обогатим културата на поверената ви държава.“

Организаторите на „Спасителното българско преселение“, както самите те го наричат, вярват че техният пример ще бъде последван и от други българи изпаднали в същото положение в собствената си страна. По техни преценки поне един милион българи са готови да напуснат държавата си, ако им се даде шанс да построят наново обществото си а защо не и да създадат една нова България. Странични наблюдатели смятат, че въпреки трудностите които поставя съвременният свят пред едно подобно начинание като масовото преселение, то то не е невъзможно и дори са наблюдавани подобни прецеденти и в самата нова българска история – така нареченият възродителен процес. Движението на народите в световен мащаб, надали би могло да бъде спряно, особенно като се има в предвид настъпващия процес на глобализация.

 

 

Масова емиграция на цигани. България загива!

11 четвъртък ное. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 1 коментар

Циганите масово напускат България, твърди водещ френски ежедневник, те поемали тежкия път на емиграцията прогонени от нерадостната перспектива очертаваща се в страната. Тази нова тенденция поставя множество неизвестни за бъдещето на България и може да доведе до фактическото изчезване на страната от картата на Европа. Според изданието единствено циганите са тези които предотвратявали катострофален демографски срив благодарение на високата раждаемост сред техния етнос, дължаща се на ниската им сексуална култура и дълбоко вкоренените им традиции да се женят изключително млади. Без циганите населението на България ще се състои предимно от пенсионери, тъй като по-голяма част от младите, мислещи и способни българи отдавна са напуснали родината си в търсене на държава с по-некорумпирани политици, чиновници, полицаи и съдии, и с по-големи гаранции за сигурността на личната собственост и чест. Според проведено социологическо проучване от цитирания ежедневник, циганите посочвали следните основни причини за поемане по тежкия път на емигранта:

– Намаляването на българското население и съсредоточаването на жалките останки от българите в няколкото по-големи градове в държавата, води до неимоверни трудности в намирането на прехрана за увеличаващият се брой цигани, тъй като все по-малко хора обработват земята в селските райони и няма какво да се краде.

– Намаляването на населениието води и до трудности в пласирането на вече откраднатото, тъй като няма кой да го купи.

– Обедняването на българите също намалява приходите от джебчийство, грабежи, проституция и просия които са традиционни поминъци на по-голямата част трудовото циганско население.

– Ниската изкупна цена на цветните метали.

– Незаинтересоваността на българските политици от тежкото положение на циганския етнос и раздаването на пари единствено по избори.

– Ниските социални помощи.

– Опитите за насилствено образование на циганското население.

– Опитите циганите да бъдат задължавани да си плащат редовно сметките за битови нужди като електричество, вода(когато ползват такава) и др. независимо от ниските им доходи.

– Заплахата циганите да се превърнат от малцинство в мнозинство, което би ги поставило в неприятната ситуация да се грижат за малцинствения български етнос.

Висчки тези гореизброени причини са в основата на масовата циганска емиграция към държави с по-добре развита социална система и по-толерантно население изповядващо исконни европейски ценности, и уважаващо традициите и нравите на малцинствата в Европейския съюз. За да бъде избегната тази ужасяваща тенденция на изтичане на цигани от България, българите трябва да се завърнат в страната и да започнат отново да работят за благото на своите мургави сънародници съобразно принципите на великата европейска солидарност.

Тръпки

04 четвъртък ное. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 2 коментара

Отново съм в наш’та държава.
О София – град на смрадта,
претъпкана с ромски коптори
и гнусни панелни гета.

Боклуци отвред ме зариват,
затъвам във дупки и кал,
бездомните кучета вият,
децата се валят в лайна.

Отново съм в наш’та държава.
О роби – навели глава.
Безмълвни, бездушни машини,
бурми във незнайна ръка.

Простащина сладка, омайна
звучи днес навред покрай мен.
Кючеци се вият безкрайни,
безумци очакват смъртта.

Отново съм в наш’та държава.
О болни – души и тела.
Сломени човечета бързат
и ядно псуват света.

Мизерия, глад, простотия –
безкрайна олющена шир.
Уж всички те гледат учтиво,
но нож май държат зад гърба.

Бойко Борисов тържествено закри село в Балкана.

19 вторник окт. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 8 коментара

Днес премиера Бойко Борисов присъства на тържественото закриване на малко балканско селце в Стара планина. Закриването на селото се ознаменува с погребението на последният му жител баба Пена, а премиера даде знак за започване на тържеството, като разби бутилка шампанско в ковчега на починалата. На тържеството присъстваха ограничен кръг от хора, а именно – премиерът, министърът на регионалното развитие и благоустройството, вицеппремиера Цветанов,  журналисти от водещите национални медии дошли да отразят поредното паметно събитие от господството на премиера, както и група роми очакващи с нетърпение края на тържеството за да си вземат полагащото им се от селото. Близките на починалата не присъстваха тъй като отдавна бяха емигрирали зад граница, но изпратиха поздравителна телеграма до българското правителство изразявайки своята признателност за това, че са успели да ликвидират и последната причина, която ги карала да се връщат от време на време в България и с това окончателно са ги накарали да се чувстват свободни граждани на обединена Европа. Премиера изрази своята благодарност към представителите на ромския етнос за положените от тях усилия  в подкрепа политиката на правителството по обезлюдяването  на страната и съсредоточаването на българското население в няколко по-големи града, като им гарантира по-нататъшната свобода относно действията им за подтикване към изселване на останалите жители по българските села. Премиерът заяви, че това събитие е поредна крачка към заветната цел – превръщането на България в модерна държава от античен тип, а именно съвременно подобие на древните полиси на Елада. Целта е до 2020 г. населението на страната да се съсредоточи в няколко основни града разположени на магистрала Тракия – София, Пловдив и Бургас,  на магистрала Хемус – Шумен и Варна, и по поречието на Дунав – Видин и Русе.

Учителите – Напаст Божия!

02 събота окт. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 6 коментара

След приемането на задължителното обучение по религия в училищата, учениците изучаващи предмета обявиха  учителите за напаст божия, пратена от Бог за да ги накаже за годините на безверие. Първоначално вярвящите деца, отказвали да решават задачи, в чието условие фигурирала три пъти цифрата 6, аргументирайки се, че това е числото на звяра посочено изрично в откровението на Йоан, а когато учителката по математика заплашила че ще им пише двойки, те я обявили за обладана от Сатаната и отказали да влизат в часовете и, наричайки ги уроци на Лукавия, Те дори на няколко пъти я поливали със светена вода, надявайки се да и помогнат , като изгонят Луцифер от душата й. Друга потърпевша била учителката по физика, която преподавала теорията за големият взрив. Учениците и обяснили, че говори глупости, понеже те знаели, че света е създаден от Бог за шест дни и се опитали да я покръстят. Тя отговорила, че не тя, а те говорят глупости, при което отговора бил – Ще гориш в ада. Пострадала и учителката по биология, докато преподавала теорията за произхода на човека. Всеки път когато изпитвала учениците, те и обяснявали, че бог е направил човека на шестия ден от пръст и че тя самата не е човек, а е направена от реброто на мъжа и че тя също е служител на сатаната пратен да изпита вярата им, но няма да успее, понеже вярата им е силна и чиста и не се поддава на лъженаучни внушения. Учителката по история, била обявена за еретичка и прогонена с камъни от училището, когато се опитала да предаде урок за богомилите населявали българските земи.  Най тежко пострадала учителката по химия, която била изгорена жива в автомобила си, докато се опитвала да избяга от преследващите я ученици, които я обявили за вещица, след като им показала как лакмуса променя цвета си. В гнева си, учениците изгонили всички учители от училището, освен преподавателите по богословие, обявявайки останалите за напаст божия и ги анатемосали. Богословите успели да укротят своите овчици, припомняйки им, че Бог е любов и отслужли  заедно молебен за спасение душите на учените.

По магистралата (по Йордан Йовков)

26 неделя сеп. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 4 коментара

Още докато разгонваше конкурентките, Пепа Свирката разбра, че тоя непознат гражданин не се е отбил при нея за свирка, а го гони някаква друга нужда. Затуй тя се и ядоса на колежките, нахока ги и пак погледна гражданина. По тежкия сребърен ланец и фалшивите очила рейбън се познаваше, че е от чалгарите, от някой провинциален град. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил – и това си личеше ризата му явно от втората употреба, протрита тук-таме, дънките му и те,а маратонките закъсани.  Инак, да го гледаш – човек планина, но Пепа Свирката набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония надути, фитнес маниаци, които се правят на тежкари, но усетят ли някаква заплаха първи се пръждосват.

Чалгарят не поздрави, огледа я изпитателно и се потърка между чатала, но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли това пътя за магистралата към Търново и колко още трябва да има дотам. Пепа Свирката му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето в паркираният мерцедес и той втора употреба имаше някаква жена. Жената, беше отворила прозореца и забърсваше потта си от жегата, като приготвяше несесера си за да оправи размазалият се грим. Че беше горещо – горещо беше, но Пепа знаеше, че тея жени дето постоянно се гримират, скоро и стават колежки на магистралата. Отзад в колата , също добре натруфена и нагримирана седеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше през прозореца,а на лицето й беше изписано пренебрежение.

– Ти май щерка имаш – каза Пепа.

– Имам. Една щерка имам безработна.

Чалгарят погледна към колежките й, разпръснати покрай пътя, задържа очите си на тях, попивайки се отново явно съжалявайки, че не е сам.

– Бе тя нашта каквато е – рече той, – остави я!

– Не си тъдявашен ти, отде си – попита го Пепа.

– От Пловдивско съм.  За пръв път съм тъдява. Иначе имам бизнес, купувам, продавам, далаверки. Земам стока от Турция, от Китай.  Само дето дойде тая криза и ся нищо не върви…

Той седна намантинелата, извади една кутия боро и запапали цигара. Пепа седна до него и видя как чатала му се издува, докато пушеше цигарата.

– Не можем да и намерим работа – започна той. – Почваше на две три места ама все я уволняват, хем преспа със шефовете. И диплома има, сумата и пари сме потрошили да я изучим. Гледали сме я като очите си. От устата си съм отделял, да се изучи, да се издигне, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, криво-ляво завърши , ама не може да се реализира. Диплома има, а не може. Слушам, думала на майка си – мъчно й било, че дружките й се изпоомъжили, коя за англичанин, коя за футболист, а тя още стояла. Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите – курви са. Сегашните ергени тъй са – курви търсят. И ти ще се омъжиш,  не си престаряла.

– На колко е години?

– Към двайсет и шест. Сега  ще ги направи.

– Е, че младо е момичето.Още става.

– Младо, ами.

Гражданинът замълча и пак загледа проститутките, пропит от желание. От друга кола спряла наблизо се дочуваше пъшкане.

– Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде в чужбина. Да я пусна ще и се, ама като не знае език,а пък е хубавка, само за е. . . става. Моля ти се, татко, пусни ме, и аз искам да ида с момичетата. Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не бях там, не зная. Къде са спали, с кой са си лягали?. Зная го тъй, както ми го разправи тя. Веднъжка отишли в някакъв клуб, танцували, пели момичетата, смели се. Намерили се ухажори, легнали си. Ненка – тъй се казва мойто момиче – си легнала и тя. Легнах си, кай, татко,с един къде изглеждаше, че има бая пари и работа обещаваше да ми намери, модел да стана. На другия ден, ни се обади, ни съм му видяла очите повече.

– Бре!

– Ами, така. Преспала, оня си направил кефа, ма и с другите така станало.

– Захвърля я! Навсякъде е така. Чувала съм, от колежки и те така са започнали. Ама да не си решил, при нас да я даваш?

– Не ма, ти луда  ли си? Мойта щерка, тука при вас, тя диплома има! За кво е учила?. Преспала с двама-трима, то туй днес е нещо нормално, само дето не може де се реализира.

– Ама работа, ама работа! – чудеше се Пепа. – Ами сега де я водиш? Работа ли си и намерил?

– Пробвахме, на колко места пробвахме. Водя го сега аз… хм… как да ти кажа… На мен да остане, не вярвам, ама жени нали се гледат телевизия, пък безработна е, чедо е…

Гласът му трепна и той замълча. Намести си очилата, разтвори си ризата да се вижда по-добре ланеца . Нямаше нужда да казва някой на Пепа, че тоя не е много умен.

– Онази вечер – продължи гражданчето -давали новините. Съобщили каквото съобщили – знам ли учени хора, може и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една много знайница. Гунчо, вика още от вратата, късмет си имал, късмет имала и Ненка. Хайде да е на хаир. Какво има – думам. Съобщиха по новините Генка и Юксел, те казват, че премиера се движил по магистралата с кортеж. Голям кортеж, със сини лампи и сигнализация! Мерцедеси последен модел. Е Ти, кай знаеш ли що е станало, спрял премиера на магистралата и взел една за министърка! Гунчо, кай, да вървиш, хич да не стоиш. Заведи Ненка. Ех, може ли – заплака момичето, залови се майка му. И на, дойдохме.

– Ама истина ли е – извика Пепа. – къде е минал премиера?

– Нали ти казах, Тук се е движил по Търновско на магистралата.

– Премиера!?

– Да бе той.

Както беше учудена, Пепа се озърна и погледна към шосето всеки ден си изкарваше хляба тука, но като че едвам сега се замисли колко много коли профучаваха без да знае кой е вътре. Пък и не й трябваше. Толкоз много бяха колите и тъй на често спираха, но до сега премиера не беше го виждала.

– Та затуй съм дошел – каза по-смело и с облекчение гражданинът – Рекох да те питам, може да си го обслужвала, може да си  чувала…

– Не съм,  не съм. Премиера тук нито съм чувала, нито съм виждала.

Но веднага Пепа се досети, че може съвсем да отчая тия хора, и каза

– Пък може да е спирал. Може. Знам за депутати, министри, кметове, общински съветници – спират, колежки са се хвалили. Може да спре и премиера. Пък и трябва да спира, щом се е чуло…

– Кой знай – въздъхна гражданинът. – На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са…

Той стана да си ходи. Замислена, Пепа също стана да го изпроводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката – вече привършила с грима си – още отдалеч загледа мъжа си, като че ли искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още стоеше обърнато настрана и гледаше преминаващите автомобили.

– Тая каза, че магистралата била близо – каза чалгаря.

Като чу гласа му, момичето се обърна. Високомерната му осмивка не слизаше от лицето й. То гледаше ту баща си, ту Пепа.

– Ненке, тая проститутка е виждала премиера – каза чалгаря и погледна Пепа. – Ей в там по-нагоре е спрял! Хайде дано да спре и при назе!

– Ще спре ли ма? – попита момичето и начервените му устни се нацупиха.

Смях се надигна в гърдите на Пепа, задуши го, очите и се насълзиха.

– Ще  спре,  ще го видите – високо заговори тя. – При мене спря, ще спре и при вас. Аз го обслужих, премиер, какъв премиер . . . ! Ще спре и при теб. Да даде господ да спре, да те направи министър… я, млада си, диплома имаш. Ще спре, аз ти казвам, че ще спре… и ще те вземе на работа,  не бой се…

Майката стисна очи и заплака. Високият, едър гражданин се изплю, влезе в колата и запали.

– Хайде със здраве! – викаше след Пепа. – Близо е магистралата. Все направо, направо!

Тя дълго стоя на шосето и гледа подир колата, смеейки се. Гледаше майката и момичето, които биха и били сериозна конкуренция тука на пътя, баща й, който ако не бяха те със сигурност щеше да и стане клиент, а покрай тях, между всеки два телеграфни стълба проститутките се затичваха, към всеки спрял автомобил, борейки се за всеки клиент.

Замислена, Пепа Свирката вдигна крак пред задаващата се кола. Премиера – мислеше си тя. – Дали е спирал?! Но нещо я караше да не вярва, и пак я напуши смях. Колата отмина без да спре, а тя загледана по дире й извика:

– Бойко, колко мъка има по тоя свят, Бойко!

И пак се загледа подир автомобила.

Нашата полиция – с леки корекции!

04 неделя юли 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 10 коментара

Вероятно вече сте чули новия химн на българската полиция в изпълнение на Веселин Маринов. Позволих си да внеса леки корекции в текста с цел по-голямо приближение към достоверноста. Надявам се авторите да ми простят тази моя слабост към истината, но мисля, че песента не губи нито частица от ритъма и звученето си и наистина е един бъдещ хит:

Нашата полиция

Ако някой, някъде предава
своето отечество на скрапа,
ако клетвата за дълг погази –
моята полиция е тази.(2)

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес ний знаем с вази –
родната полиция е тази.(2)

Припев:
Хора, вий пари носете,
хора, подкупете ни добре!
Яко е да служиш в редовете,
да си в българското МВР (2)

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой лъже, че ви пази –
нашата полиция е тази.(2)

Ако някой днес ви уверява,
че с властта не злоупотребява,
а на дело ви правата гази –
милата полиция е тази.(2)

Припев:
Хора, вий пари носете,
хора, подкупете ни добре!
Яко е да служиш в редовете,
да си в българското МВР (2)

Наздраве и честито за химна!

„Към простолюдието и неговите управници“ Енциклика на Разума.

01 четвъртък юли 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 8 коментара

В днешният ден, когато на власт е невежеството, арогантността и популизма, когато оцеляването става все по трудно, когато бъдещето изглежда все по-мрачно, когато летаргията отстъпва място на паниката и ужаса пред надвисналата реалност, днес вие търсите виновни, отказвайки, неможейки да проумеете болезнената истина, че вината за всичко това, което ви сполетява се корени в самите вас.

Вие сте тези, които отказваха да поемат отговорност за собственият си живот. Вие сте тези, които делегирахте все повече и повече права на държавата(една неудошевена институция) в лицето на управляващите, надявайки се, че така ще отхвърлите необходимостта да се грижите за самите себе си. Вие сте тези, за които мисленето беше непосилен товар и които приемахте прогреса като заплаха за сигурността си. Ви сте тези, които отказвахте да се развивате, надявайки се, че мигът на илюзорна сигурност ще продължи вечно.

Вие сте тези, които чакахте другите да ви дават идеи, да ви казват какво да учите, как да мислите и защо да живеете. Вие сте тези, които сведохте смисъла на живота си до осигуряване на елементарните примитивни потребности за оцеляване и се върнахте  на нивото на племенните общества. Вие сте тези, които принизихте съществуването си до инстинктите за оцеляване на животинският свят.  Вие сте тези които, вярвате , че нещата могат да се постигнат само с поставяне на искания , а не с разумни действия. Вие сте тези, които се отрекохте от свободата си, за да получите фашизма, капитализма и социализма.

Вие сте тези, които няма на какво да научите децата си, просто защото самите вие сте неуки. Вие сте тези, които се оставяте доброволно да ви промиват мозъка, незнаейки как да го използвате. Вие сте тези които вярват в обещания, а не в идеи. Вие сте тези които не знаят как да разсъждават, защото не знаят върху какво. Вие сте тези които избрахте да следвате крясъците на тълпата, а не логиката на разума. Вие сте тези, които чакате нещо да се случи, но не правите нищо за това, нито пък сте наясно какво точно трябва да се случи.

Вие сте тези, които се присмивахте на философите, докато се вдървяваха главите ви. Вие сте тези, които вземахте с пълни шепи, без да си задавате въпроса как ще връщате. Вие сте тези които бяха измамени и ограбени, докато се правехте на тарикати. Вие сте тези които загубиха всичко, преди още да са го получили. Вие сте тези които се отказахте от всичко, което искахте и можехте  да получите, ако разчитахте на себе си, а не на другите. Вие сте тези, които искаха отговори, но не задаваха въпроси. Вие сте тези които държите съдбата в ръцете си, но не искате да го осъзнаете, защото това ви плаши.

 Вие сте тълпата, която беше решена да пренебрегне моето съществуване. Вие сте тълпата, която не искаше да ме остави жив, нито да ми позволите да умра. Не искахте да живея, защото ви беше страх да знаете, че аз нося отговорността, от която вие се отказахте, и че животът ви зависи от мен, а не искахте да умра защото го знаехте.

А аз, аз съм Разума!

Лапачите поздравяват Бойко Борисов!

01 събота май 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 3 коментара

Лапачите изпратиха благодарствено писмо до премиера Бойко Борисов по повод вдигането на ДДС. Ето текста:

“ Уважаеми г-н Премиер

Въпреки търканията които сме имали по-между си от началото на вашият мандат, ние не можем да си затворим очите и да не ви похвалим за навременните антикризисни мерки, които сте решили да вземете. За нас, вашето предложение да се вдигне ДДС-то идва точно навреме. Ние заставаме плътно зад вас и ви подкрепяме за решението да вдигнете ДДС. Колкото повече го вдигнете толкова по-добре. Криза е и ние разчитаме да изхраним децата си точно на този данък. Надяваме се с увеличаването на ДДС да се променят и прякорите ни. Вместо Голямата и Малката пачка да станат на Голямата и Малката банка. Разчитаме на вас. Надяваме се нашата подкрепа да възстанови доверието по между ни и да положи една нова основа на взаимно сътрудничество. В този труден момент искаме да ви кажем, че не сте сам. Зад вас стоим всички ние, обикновенните български престъпници и техните семейства. Вдигайте ДДС и не се бойте ние ще ви защитим. А ако паднете от власт, няма да останете без хляб. Ще дойдете при нас и ние ще ви научим как се източва ДДС. Успех и горе данъка.

подпис: Голямата пачка, Малката пачка, Столевката, г-н Двадесет процента, Точилото, Банкнотата, Столевката и др. знайни и незнайни ДДС-ари.“

„Антималигноцит“ ли? А бе я мрете!

26 понеделник апр. 2010

Posted by chergar in Политика, бизнес, здраве, медицина, общество, Uncategorized

≈ 34 коментара

Антималигноцит ли? Вие да не сте луди? По-скоро ще умра отколкото да го регистрираме – заяви здравният министър в отговор на въпроса, какво се прави за регистарацията и разрешаването на производството и употребата на  лекарството срещу рак, открито от Продан Христов. – нали ако оздравеете, повече няма да можем да ви вземаме парите за нашите лекарства? Вярно е, че те са безполезни, силно отровни и с много странични ефекти, но за сметка на това са скъпи и носят големи печалби. Казвам нашите, защото ние сме служители на големите фармацевтични компании (ваксини срещу свински грип иска ли някой?) и защитаваме техните интереси, разбира се срещу подобаващо възнаграждение. Обвинявате ни, че искаме вие да умрете. Това не е вярно! Не искаме да умрете. Ние искаме да живеете колкото се може по-дълго, но да сте болни, и за да поддържате болното си състояние, да трябва да приемате нашите лекарства, така че да си осигурим един постоянен, сигурен доход. За фармацевтичната индустрия, няма нищо по-ценно от хронично болните. За нас е много важно, вие да не оздравявате и затова едно такова лекарство в никакъв случай не трябва да се произвежда. То ще секне главозамайващите ни печалби. Вие трябва да боледувате, колкото се може по-продължително докато умрете, това е нашата политика. Здравите хора са най-голямата опасност за нашата индустрия, затова трябва да ги сведем до минимум. Не се опитвайте да се борите с нас. Вие сте безсилни и беззащитни. ще ви смачкаме (разболеем). Ние държим в ръцете си правителствата, ние ковем законите и вие нямате шанс срещу нас. Нима си мислите, че един премиер може просто да тропне по масата и да каже: „От утре почваме да произвеждаме лекарството.“ Жестоко се заблуждавате. Ние командваме. Той е безгласна фигура, една пионка в ръцете на фармацевтичните компании и техните интереси. Радваме се, че вие сте неспособни да се обедините и да се борите заедно за живота си.  Но вие сте българи, такава ви е природата. (Кой ли ви го е измислил девиза на народното събрание? Сигурно е бил голям шегобиец?) Всеки гледа сам да се оправи. Истинско щастие за нас е, че това лекарство е открито именно от българин. Защото ако то беше открито от англичанин, немец или дори грък, то досега щеше да е регистрирано в собствените им държави. но вие българите болни от рак, вашите семейства и вобще всички българи, вие сте мъртви преди още да сте умрели. За вас спасение НЯМА!

„Булгар, булгар“ – или бат Бойко в Прага!

09 петък апр. 2010

Posted by chergar in Uncategorized

≈ 5 коментара

Нашият премиер успешно се въплати в ролята на бат Бойко по време на посещението си в Прага. Подтикнат от корема си, нашенецът се изтупани първи на насрочената вечеря, нервно потупвайки водещия световен лидер, чакайки го да си свърши разговора с българският посланник в Щатите. „Тия какво толкова си говорят – мислеше си Бойко – не виждат ли, че умирам от глад, Нямат го тези западняци българското гостоприемство“ Стомахът му изкурка страховито и секна завързалия се непринуден диалог, между Обама и посланничката. Те сконфузено се изкашляха и Обама учтиво посочи пътя към масите. Бойко беше доволен, той огледа с наслада отрупаните трапези и си избра място даващо му достъп до най вкустните гостби сложени на софрата.“ Това е предимството да си първи –  прошепна той“.  Седна и помоли, посланничката, да му сипе от това-онова, все пак беше премиер и трябваше да спазва някакво приличие.  Не след дълго запристигаха и другите гости. Бойко ги посрещаше с пълна уста, повдигайки рамене и разтваряйки ръце , жест с  познатото ни значение „Айде бе, къде се бавите?“. Той учтиво посочи на новопристигналите, най -вкусните ястия, спестявайки им време да се ориентират в обстановката. Скоро на масата закипяха оживени разговори, но Бойко беше упълномощил посланничката да говори вместо него, така или иначе, той не разбираше нищо, а и баба му го беше учила, че докато се храниш не е учтиво да се говори. “ Абе, май само аз знам, как трябва да се държи, човек по-време на вечеря“ – мина му през ума, докато нагъваше с небивал апетит. До него беше седнала Ангела Меркел. Той леко я смуши с лакът в ребрата, предлагайки и от лютите чушки, които носеше специално за случая. „Булгарише бонбоне“ – тихо и прошепна той, напрягайки всички сили в познанието си по чужди езици. Знаеше тази фраза от един български филм и тя свърши работа. Меркел леко подскочи, като ощипана мома, но взе чушката. Тя предпазливо си отхапа, но неочакваният парещ вкус я притесни и тя скочи гневно на крака викайки. Бойко притеснен, вдигна ръце, показвайки на всички лютите чушки, който досега бе крил. Той демонстративно изяде една наведнъж, демонстрирайки, че не са отровни и помоли посланничката да обясни, че служат за подобряване на апетита. Той се извини на германнката, задето е доспуснал грешка да и предложи от тях, не съборазявайки се, че тя има проблеми с наднорменото тегло и сигурно е на диета. Все пак , случаят беше на страната на Борисов и той имаше възможност да се реабилитира в очите на сътрапезниците си. Руският президент Медведев се задави с една рибя костица и Бойко реагира първи, помагайки на братушката с няколко яки тупвания по гърба, докато останалите седяха незнаейки как да постъпят. “ Е сега сме вече квит, че са ни освободили от турците „- мислеше си гордо Бойко, след като спаси живота на руският си колега. Вечерята завърши благополучно, само пред Бойко чиниите бяха празни, признак, че всичко е било вкусно и своеобразна похвала към гостоприемството на Обама. Бойко се оригна шумно, поглеждайки съучастнически стоящата до него Меркел, демонстрирайки познанията си по етикет.  Изправи се, потупа се доволно по корема, изразявайки благодарноста си за добрата вечеря и обяви, че ще приемем ПРО на САЩ на наша територия. Руският президент отново се задави, докато Обама си мислеше “ Брей, колко лесни били тези българи“

← По-стари публикации

Подкрепете блога

Превод през PayPal

Условия за ползване

Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.
Съвпадението с реални събития, свързани с дей- ствително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.
Читателите са единствените, които носят отговорност, за това как приемат информацията от художествените измислици. Никой няма право да я разпространява (информацията), тълкува и внушава като истинна. Всеки, който отказва да приеме написаните пра- вила трябва да напусне този блог незабавно.
Авторите на блога НЕ носят съдебна, финансова, наказателна или каквато и да е друга отговорност за морални или финасови, или каквито и да е било щети нанесени от или косвено произтичащи от публикуваната информация. Творческите измислици са защитени от конституционно гарантираната свобода на словото, както и от авторското право и всички сродни нему права. Използването на материали от този блог с търговска цел става само с разрешение на авторите му, във всички други случаи трябва да сложите линк към нашата страница.
Собствениците на блога ще отстраняват текстове от сайта си само при условие, че нарушават авторските права на други лица. Всеки, който посещава тази страница, автоматично се съгласява и приема задължителните правила на авторите на същата, изложени в горния текст.

Присъединете се

Google PageRank Checker

Facebook

Facebook

Twitter

Tweets by Chergarin

КРЕДИТИ

Последни коментари

Анонимен за Една патка мислила, мислила и…
Илиян за Защо не гласувам – истин…
Илиян за Защо не гласувам – истин…
Расате Преславски за ООН признаха българите за най-…
ivan за Трето писмо до оцелелите от Тр…
Анонимен за Приказка за дядо Mall. Из…
Анонимен за Трето писмо до оцелелите от Тр…
Емил за Путин: „Българите са нар…
Ден за Писмо до оцелелите от третата…
Ангел Грънчаров за Писмо до оцелелите от третата…
В. Павлова за Писмо до оцелелите от третата…
Теодора за Писмо до оцелелите от третата…
Vili Grigorova за Опустошение – цитати
Angel Grancharov за Опустошение – цитати
Марго за Останете си ВКЪЩИ, останете си…

кредити

Последни публикации

  • Трето писмо до оцелелите от Третата световна война
  • Второ писмо до оцелелите от Третата световна война
  • Писмо до оцелелите от третата световна война
  • Колко са днес умрелите?
  • Опустошение – цитати
  • Божков на Бойко думаше
  • Останете си ВКЪЩИ, останете си ГЛУПАВИ
  • В очакване на маргиналите
  • Бойко: „Не сме забравили предизборните си обещания – Работа, работа, работа“
  • Генерал Муайтайфчийский „Всички ще умрат, но някои няма.“
  • „Взимайте заеми и се изолирайте“ призова премиера Борисов
  • „Политици“ „Работодатели“ Роби
  • Четете! Четете! Уникално интервю на премиера Борисов в навечерието на евроизборите.
  • Правителството на ГЕРБ подава оставка. Борисов: „Готов съм за затвора.“
  • Столична община призна: „Не можем да гарантираме сигурността на гражданите в София“

кредити

Архив

В крак с времето

В крак с времето вървя,
до мене – премиера,
картофи ще садя
тъй рече – премиера.

Овце ще поведа,
до мене – премиера,
ах как ще ги доя,
да пие – премиера.

И църкви ще строя,
до мене – премиера,
да вярват хората,
и те на премиера.

И мощите свети,
но не на премиера,
ще донесат пари,
и те кат премиера.

Виж, нов се път строи
по него – премиера,
и журналист търчи:
„Хвала на премиера!“

Обект се нов откри.
От кой? – От премиера.
Що имаме блага,
са все от премиера.

Ти тука остани,
над тебе -премиера,
и блей, овца бъди
прославяй – премиера.

topbloglog

Блог класация

кредити

Най-четени

  • Масоните - как да ги разпознаваме.
  • Умберто Еко: "България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират."
  • Хипократовата клетва - съвременен прочит!
  • Предсмъртното писмо на Васил Левски
  • Една патка мислила, мислила и . . .
  • Американското посолство: "Учудени сме, че българите се страхуват да воюват с Русия"
  • ООН признаха българите за най-древната нация на света
  • За морала, емоциите и Разума!
  • "България след българите", доклад изнесен на конгреса "Проблеми на демографската политика в Европейския съюз"
  • "Няма причина в България заплатите да са толкова ниски" - разговор с генералния директор на МВФ Кристин Лагард

кредити

кредити


Абонирайте се за
нашата хранилка

Стани последовател на блога

NetworkedBlogs
Blog:
Истината такава, каквато
Topics:
humor, stories, fun
 
Follow my blog

Присъединете се

Свържете се с нас!



Похвали, предложения, оплаквания, заплахи и псувни, можете да отправяте, както чрез коментарите, така и на изписания по-горе е-mail адрес. Най-цветистите ще бъдат публикувани на блога. Благодарим ви.

Съдете и бъдете готови да бъдете съдени.

подкрепете блога

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.

Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy
  • Последване Последвано
    • Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!?
    • Join 468 other followers
    • Already have a WordPress.com account? Log in now.
    • Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!?
    • Настройки на изглед
    • Последване Последвано
    • Регистрация
    • Влизане
    • Report this content
    • View site in Reader
    • Manage subscriptions
    • Прибиране на прозореца
 

Зареждане на коментари...