Тук иде реч за държавата Бойкогения, която единствена успя да преодолее световната финансова, икономическа и политическа криза и да остане един остров на стабилността сред потъващите държавни формирования по цялата планета. Поради това нейната история е от особено значение за бъдещите поколения бойкогении, а и за човечеството като цяло, понеже само онзи, който се учи от историята, както своята така и на другите, би успял да се справи с предизвикателствата на настоящето. Но ще спрем дотук с обясненията и ще преминем към същината на историята, такава каквато ще бъде, защото това, което ще прочетете, все още не се е случило, но ще се случи и ще служи за пример и подражание на всеки, който би искал да избегне клопките на еволюцията, финансите и политиката.

И така, всичко започна да се случва тогава, когато светът бе обхванат от смут, паника, протести и революции. И всичко, което щеше да се случи, се случи в една малка държава, разположена на кръстопът, или както обичаха да казват по-учените глави, държавата имаше стратегическо геополитическо местоположение. Народът не бе многоброен, но бе търпелив и горд. Народ, който във вековната си история не веднъж беше впряган в ярема на робството, но всяка държава, успяла по един или друг начин да го завладее, рано или късно се бе разпадала, което бе и един от поводите за гордост на бойкогениите. Разбира се в многовековната история на тази държава имаше и периоди по 20-30 години, когато тя бе граничела с три морета, но тук ще отминем тези отклонения от нормалното състояние на междуособици и робство, в което обикновено пребиваваха бойкогенците и ще се спрем на нейната бъдеща история, която, както казахме, ще бъде водещ модел за оцеляване на държавите.

Всичко започна тогава, когато бойкогенците прозряха, че умните глави не ще да ги оправят и заложиха на физическата сила. Те избраха за свой вожд един от най-силните, стабилни, но прости мъже и, както се оказа, постъпиха мъдро, защото често решението се крие в простите неща, а водачът им, както казахме, бе точно такъв. И той, без да си губи времето, успя по много прост начин, с прости думи и напътствия и с прости мерки, да постигне това, което умните глави от останалия свят не можаха да постигнат, въпреки ерудицията си.

И така, когато кризата бе във вихъра си, тоз прост човек получи просветление и го сподели с бойкогениите чрез телевизора под формата на повеля: “Вървете – рече им той от екрана – и садете картофи, така ще преборите спекулантите, вдигащи цените на хранителните продукти, и ще бъдете не само сити, но и независими от световните сътресения, борсовите сривове и фалитите на банковите институции.” И бойкогенците го послушаха, и по цялата бойкогенска земя започнаха да се садят картофи, и хората пребиваваха в кризата бедни, но сити.

А когато световните валути започнаха да губят своята стойност и спекулантите панически обръщаха парите си в злато, тоз прост човек, отново намери просто решение как да стабилизира паричната единица на Бойкогения и водейки се от простата мисъл, че златото не става за ядене, вместо да въведе отново златния стандарт, въведе картофения, и така всички пари в държавата бяха обезпечени с картофи, а най-хубавото бе, че всеки получаваше толкова пари, колкото картофи бе успял да отгледа, и така всичко зависеше от усилията на отделния бойкогенец и от способностите му да отгледа добра реколта. За по-любопитните само ще спомена, че валутата на Бойкогения се наричаше дянков, а един дянков бе обезпечен с един килограм картофи. И всеки имаше избор дали да предаде картофите си на централния банков склад срещу дянковчета или да си ги изконсумира сам.

Знам, че ще си помислите, че един такъв начин на живот би трябвало да доведе до едно изпростяване на нацията, но пак ще сбъркате, защото Той бе помисли за всичко и отново бе открил просто решение. Тъй като всичко в Бойкогения се въртеше основно около картофите, то и образованието на бойкогенците бе съсредоточено около изучаването на картофите. Още от младенческа възраст на бойкогенийчетата се показваха картинки с картофи, а много често и първата дума, която изговаряха, бе картоф. По-нататък те се запознаваха чрез картинки с основните заплахи за картофената финансова система на страната, а именно колорадският бръмбар и поповото прасе, и бащите им ги учеха как да ги мачкат с пръсти или стъпкват с крак където ги видят.

Цялото им основно образование, вместо да се разхвърля между хиляди безполезни знания без изгледи за практическо приложение, бе съсредоточено върху изучаването на методите за отглеждане на картофи и борбата с вредителите по тях. В средното образование затвърждаваха наученото чрез практически занятия по отглеждане на картофи, а освен това се разширяваше кръгозорът на бойкогенците, като се изучаваха и различните начини, по които картофите могат да се приготвят и консумират.

За да не си помисли обикновеният читател, че бойкогенците са хора без интелигенция, то ще да ви опиша и тази прослойка на тяхното общество, създадена и оформена отново благодарение повелите на простия им предводител. Той, който внимателно следеше световните тенденции на пазара на труда, прозря, че има недостиг на овчари и напъти желаещите да се образоват и да бъдат полезни на Бойкогения да се отдадат на изучаването на този древен занаят. Във всички висши учебни заведения програмите бяха съобразени с изискванията на овчарството. Специалностите, изучавани в най-престижното от тези средища на науката – университета “Св. Грую Говедарски” – бяха Доене, Стрижене на овце и кози, Особености при отглеждането на едър и дребен рогат добитък, Охрана на стадата, Подбор на места за пладнуване, Зимуване на стадата, Изграждане на кошари, функции и особености, Хранителни режими на добичетата, Видове фураж, Болести по добитъка, Особености на блеенето и мученето при различните видове рогат добитък (какво иска да ни каже добичето), Сено, балиране и съхранение, Производни продукти на млякото – производство и съхранение, Касаплък и т.н.

Всеки, който успешно завършеше висшето си образование, получаваше овчарска гега и сто глави добитък и на него обикновените картофопроизводители гледаха с особено страхопочитание и уважение, понеже именно от учените глави идваха необходимите суровини за производство на дрехи и обувки, както и месо, сирене, кашкавал, масло и мляко. Затова и всяко населено място в Бойкогения, всяко семейство, не жалеше картофи (дянковчета), за да изучи поне един член от семейството и така да си осигури достъп до тези блага на висшето образование.

Няма да пропуснем и културата, която след отстраняването на чуждестранни чалга влияния се въртеше основно около животновъдството и картофопроиздводството и се изразяваше в свирене на кавал и гайда, тропане на хора и ръченици, и подвиквания У-бре, Де-бре, А-така, А-сега, Хоп-хоп, Иий-ху и др. Спорт немаше, понеже всички се трудеха и нямаха време да се занимават с глупости. Тук е моментът да подчертая, че тъй като всички се трудеха, нямаше безработица, понеже всеки имаше личен интерес да се труди, защото колкото повече труд полагаше, толкова повече картофи се предполагаше, че ще изкара. И така най-алчните се трудеха най-много.

Населението на Бойкогения бе изключително младо, средната възраст бе 35 години, а пенсионери нямаше, понеже сите измираха на по 55 години – я от рак, я от птичи, я от свински, я от друг некакъв говежди грип. Ниската продължителност на живота бе и един от факторите благоприятстващи за стабилността на икономиката на Бойкогения и бе постигната благодарение на бурните чуждестранни инвестиции, защото всички се избиваха да инвестират в единствената останала стабилна страна на планетата. Инвестициите бяха основно в добив на шистов газ, с какъвто оказа се Бойкогения разполагаше в огромни количества. И чуждестранните инвеститори идваха, дупчеха земята, извличаха газа и изхвърляха огромни количества токсични и канцерогенни вещества, замърсяващи почвата и водата, но това се възприемаше като благодат, тъй като, както споменахме, водеше до намаляване средната продължителност на живота на бойкогениите.

Но да не си помислите, че в Бойкогения не се полагаха грижи за здравето на населението? Не, няма такова нещо! Решението отново бе просто като Него: понеже хората бяха вярващи и славеха Бога, то и здравето им бе оставено в Божиите ръце и в кокалите на светците. Специална здравна комисия от божидарковци се занимаваше с откриването на мощи, а Той им осигуряваше мощехранителници и средства за изграждането на храмове, в които да ги излагат. Тези храмове бяха здравните центрове на Бойкогения, всеки имаше право напълно безплатно да ходи, да се моли и да чака да се случи чудо и да бъде изцелен. И така бойкогенците си живееха, просто и безгрижно, без да се вълнуват от световната криза, затрупани с картофи и заобиколени от говеда.

Това е бъдещето, към което всяка държава трябва да се стреми, ако иска да векува во веки веков. Но да не забравя, защото това би Го обидило, че в Бойкогения имаше метро и магистрали. Защо бе изградено метрото никой не помнеше, но магистралите служеха основно за износ на картофи и като транзитни пътища на чуждестранните интереси през тази държава с благоприятно стратегическо и геополитическо разположение.