Негово светейшество, главата на римокатолическата църква папа Бенедикт ХVI поднесе официално извинение на македонския народ за допуснатата неволна, но ужасна грешка да припознае българинът Бойко Борисов като премиер на Македония. В специално кратко обръщение към македонският народ той заяви следното:

“ Чада мои! Простете неволната ми грешка, която нарани дълбоко душите ви и не позволявайте тя да разклати вярата ви в светия престол. Аз назовах българинът Бойко ваш премиер, защото през цялото време на аудиенцията му, си мислех за вас, вашата съдба и онеправданост. Затова как българите крадат историята ви, героите ви и искат да ви нарекат българи. Моята любов към вашия народ е равна на обичта ми към Бога. Аз никога не съм допускал, че вашият богопомазан народ може да изпростее до толкова, че да избере за свой водител човек, водейки се не от неговите умствени качества, а по външният му облик и физическа сила(Все едно сме в средните векове! Боже опази) Само децата и слабите духом се прекланят пред физическата сила, а вие въпреки, че сте млада държава напредвате бързо и благодарение на божията милост, развивате своя умствен потенциал. Още веднъж ви призовавам да ми простите и ви обещавам да се моля за Вас, за напредъка на държавата ви  и затова никога да не попадате под пагубното влияние на вашите съседи българите, които могат само да ви дърпат назад, но не ида ви поведат към един достоен, морален живот изграден на основите на божиите закони.“

След това кратко обръщение, македонските власти съобщиха, че са удовлетворени от папата и му прощават, но очакват извинение и то българският премиер, който имал наглоста да заяви, че папата би допуснал, че България се е развила дотолкова, че да приобщи и Република македония към своята територия.

“ това е поредната обидна провокация и гавра с великия македонски народ. Как може вие , бавноразвиващи се българи, да си помислите, че можете да се развиете дотолкова, че да ни приобщите? Та вие за 20 години преход, не само, че не сте се развили, но и сте деградирали морално и умствено като нация. У вас на почит са не умните, а силните. Вашите закони защитават не способните и инициативните, а убийците, крадците и кучетата. Вашата търпелива толерантност, винаги ви е правила жертви, а не победители. По-скоро ние можем да се развием за ваша сметка, отколкото вие за наша и може би е добре да се молите това да се случи преди да сте изчезнали напълно като етнос.“