Нашите противници твърдят, че партиите са единствения инструмент за реализирането на демокрацията и че ние с нашата инициатива се явяваме борци срещу демокрацията. В изложението по-долу, ще се опитам да ги опровергая.
Първо те твърдят, че партиите са единственият начин да се реализира и съществува демокрацията. Както правилно отбелязват наименованието партия носи корена си от английското „part“ – част, тоест чрез партиите се постига разделение на обществото. Да си припомним древната римска максима „Divide et impera – Разделяй и владей.“ Партийте постигат точно това – разделят народа на части и по този начин политиците по-лесно го управляват.
В следващия момент г-н Грънчаров, който е един от най-яростните ни противници странно заявява: „моето разбиране е следното: има млади, честни и качествени хора във всяка – повтарям: във всяка! – партия.“ Следователно от неговото твърдение следва, че във всяка партия можем да намерим хора, които да са честни и качествени, което предполага, че те имат обща цел, а именно добруването на народа. След като обаче, те имат обща цел, то тяхното разделяне в партии е меко казано странно. Дори и над парламента на нашата държава пише „Съединението прави силата“ – което също влиза в противоречие с грозните сцени които наблюдаваме вътре.
И така според интересната логика на г-н Грънчаров, която умело се поддържа и от политиците, то първото условие за да имаме демокрация е да имаме партиии – тоест народа да е разделен. След това на нас ни се дава правото да гласуваме за тях, а те от своя страна за да осъществят желанията на народа трябва или да работят заедно, или което по-често правят, се оправдават една с друга като пречка да осъществят целите и обещанията си. Интересно, че целите на всяка една партия е да събере колкото се може по-голяма част от гласовете на народа, ако може всичките и по този начин се явяват едни борци срещу демокрацията, защото ако всички изберат само една партия, това автоматично би унищожило другите партии. Тоест намираме противоречие в самата същност и действия на партиите като явление на демокрацията. Излиза ,че те се борят да унищожат същността на демокрацията- съществуването на своите опоненти.
Мисля, че гореизложеното е достатъчно за да повдигне завесата върху целта на съществуването на партиите. Чрез различните партии и проповядвани идеологии, политиците разделят народа и след това го карат да им плаща, за да търсят начин да се обединят в името на някакви общи цели.
Чрез партиите ние сме затрупани с множество различни идеологиии, които служат да разделят хората и да ги отдалечат от основата върху която съвсем естествено всички хора са обединени. Кои са основните ценности, обединяващи хората – семейството, приятелите, здравето, учението, свободата, заклеймяването на престъпността. Надали има човек, който да се бори срещу постигането на хармония между гореизброените неща. Защо тогава трябва да сме разделени в партии, за да постигнем общи цели. Как точно партиите стават гарант за постигането им, като всъщност те способстват за създаването на една постоянна борба и разделение между хората. И отново ще попитам – Защо не се използва инструмента референдум, така наречената пряка демокрация. Явно на някого му е по-изгодно, да сме разделени, а не обединени за да можем да бъдем по-лесно манипулирани и управлявани. Ако партиите изчезнат, как ще се изхранва политическата класа, че тя ще бъде принудена да работи, да създава продукти, култура, знания ит.н. Нещо което е непосилно за нея. Тогава може наистина да им се наложи да сеят картофи за да се изхранват.
Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!? 
Разделението на народа (на партии) е съвсем нормално състояние на обществото. Няма как да бъдем еднакви, да живеем еднакво и да мислим еднакво, следователно различията помежду ни са най-естественото нещо на тоя свят. А различията помежду като индивиди ни се дължат на различия в степените, до които сме достигнали в осъзнаването и ползването от плодовете на свободата.
На тази основа имаме всякакви различия помежду си – оня, който иска да ни прави равни, няма друг начин да го стори освен да посегне на свободата ни и да я елиминира. Който желае да осмисли по-дълбоко и съдържателно тия основни положения на политическата философия нека да се обърне към моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), чието второ издание излезе преди няколко дни, изд. от издателство ИЗТОК-ЗАПАД.
Следователно оня, който мечтае за „единно и монолитно общество“, при това безпартийно, е антидемократ по дух и същност. Радващо е, че моят уважаван опонент така откровено признава идеала, от който се вдъхновява. На нему, както забелязвате, му се струва че е „голяма аномалия“ това, че „единното общество“ се разпада на части, сиреч, на партии, което било израз на ретроградната максима „Разделай и владей!“. Ерго, идеал за такива като него е да сме единни и равни във всички отношения, а пък всички различия по тази логика следва да бъдат потиснати, като в това отношение трябва да се почне, естествено, със забраната на партиите като източник на злото на „всенародното добреване“.
Партиите били гадината, чиято глава трябвало да бъде смачкана, та да си отдъхнем най-сетне и да заживеем „човешки“. Всъщност, не партиите, а по-скоро демокрацията, а най-вече и всъщност свободата е онова, което така силно дразни хората с с такъв ясно изразен антидемократичен манталитет.
Ний пък, демократите, имаме за своя базисни ценности тъкмо раз-личността (и суверенността) на индивидите, тяхната свещена свобода, пораждаща всички същностни и необходими за едно здраво общество различия, а на тази основа по-нататък идат както политическият плурализъм, така и всички ония елементи на демокрацията, без които човешката общност губи характера си да е човешка. А на това какъв свят поражда идеала на „единното, изцяло хомогенно и абсолютно солидарно общество“ без партии имахме възможността да се насладим в лицето на комунизма, който именно забраняваше партиите, демокрацията и в крайна сметка свободата – и по този начин ни лиши от всички ония блага, произтичащи от тях.
Това е в основни линии. Опонентът ми не се смущава да изявява своя антидемократичен и ненавиждащ свободата манталитет и също така един абсурден и анахроничен, тотализиращ и тоталитарен начин на мислене. И при това, както се забелязва, не съзнава противоречията, до които той води. Надявам се горните разяснения ще му помогнат да преосмисли позицията и да схване ония така прости азбучни истини на демокрацията, без които движението към просперитета на нашето общество не само е невъзможно, но и е неосъществимо.
А пък тия, за които е така изгодно да сме бедни и унизени, не само че са безкрайно доволни от антидемократичните настроения, които такива като него сеят и насърчават, но и са твърде щастливи, че по този начин народът ни бива дезактивиран да прибегне до единствения начин да промени участта си. А именно: да повярва и да се възползва от демокрацията, т.е. да повярва и да се възползва от своята собствена сила.
Виждам, че за пореден път се опитваш да изопачаваш думите ми. Никога и никъде не съм твърдял, че хората са равни или трябва да бъдат равни във всяко едно отношение. Това е абсурд. Единственото което казвам е че смятам, че всички хора се стремят към щастие и това се явява като основна движеща сила в техният живот което предполага, че щом хората имат обща цел, то би било логично те да се обединят за да я постигнат. Смятам партиите за вредни, тъй като те разпространяват само разни изсмукани от пръстите философии, способстващи за по-голямото разделение на хората, отколкото за тяхното обединение в стремежа към постигане на щастието. Интересен е и факта, особенно забележим в България, че политиците усещат как полека-лека хората осъзнават безмислието на тяхното съществуване и започват да се легитимират като водачи на граждански движения – като настоящият президент, а и премиера чиято партия също тръгна като гражданско движение.
Дрън, дрън, та… Излиза, че извън СДС няма капка спасение. Що ми се струва, че тая песен вече съм я чувел някъне, за да не казвам навсякъде? Ще го кажа с думите на Ганди: „по лесно е да се вярва това, което ни се заявява официално, от „сигурен“ източник, отколкото да се впускаме в приключението на интелектуалната независимост. Всъщност конформизма и инерцията са били във всички времена най-сериозното препиядствие за еволюцията на човечеството“.
Разглеждаш нещата едностранчиво. Собствените ти аргументи биха могли да се приведат в защита и тъкмо на обратната теза:
„наименованието партия носи корена си от английското „part“ – част, тоест чрез партиите се постига разделение на обществото“ – Това може да носи смисъл както на разделение, така и на обединение. Да бъдеш част от нещо. Обединение В случая – група хора, споделящи еднакви или близки идеи.
„След като обаче, те имат обща цел, то тяхното разделяне в партии е меко казано странно.“ – Всъщност, изобщо не е странно. Разминаването в случая е не в крайната цел, а в начина, по който различните идеологии смятат, че тя трябва и може да бъде постигната.
„първото условие за да имаме демокрация е да имаме партиии – тоест народа да е разделен.“ – Нали не си представяш, че ако няма партии всички изведнъж ще започнем да мислим еднакво? Разделението на народа идва от различните идеали и потребности на хората, а не от партиите. Подобна унификация е невъзможна, никога не е имало и никога не е възможно да има. Не и доброволна.
„Интересно, че целите на всяка една партия е да събере колкото се може по-голяма част от гласовете на народа, ако може всичките и по този начин се явяват едни борци срещу демокрацията“ – Никой не е толкова глупав, за да си мисли, че може да събере всички гласове. По тази причина искрено се съмнявам, че някой изобщо си поставя подобна цел.