1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха.
4. И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога.
5. И го измислиха по свой образ и подобие.
6. И Бог беше вяра, но Страхът пораждаше вярата; и Страхът породи Бога.
7. Но едни казваха: „Бог е слънцето“, други:“Вятъра“, трети обожествяваха страшните животни, а четвърти си измислиха хора божества.
8. И се наплодиха много богове и се пръснаха по цялата земя, затъмнявайки умовете на хората.
9. И хората се избиваха по между си, за това чий Бог е по-могъщ и по-милостив.
10. И течаха реки от кръв, от сълзи и от екстременти.
11. И навсякъде цареше Страх и безумие; и където беше Страхът там беше и Бога.
12. И някой, като видяха, че хората се Страхуват от Бога и не помнят, че те са го създали, посочиха се за синове божии.
13. И хората, като уплашени им се кланяха и им даваха дарове и ги слушаха за всичко което им кажеха.
14. И тези, като видяха изгодата; и като знаеха, че Бог е творение на човешкото невежество използваха ги.
15. И те нямаха Страх от Бога, защото Бог не съществуваше, но държаха тълпата в заблуда и в Страх.
16. И потъпкваха, чрез Страхът на тълпата от Бога, всяко учение, всеки въпрос и всеки отговор.
17. И това продължи твърде дълго; и твърде малко избрани се хранеха от труда на вярващите и от страхът им.
18. И ако някъде се появеше човек, който не тачеше Бога т.е. Страхът и не му се кланяше; и не му даваше дарове, той беше преследван и убиван безмилостно.
19. И така тези караха хората да се кланят на собствения си Страх и да го почитат, и да му се молят за милост.
20. И им казваха, че ако нямат страх от Страха, ще бъдат осъдени от този когото сами са създали на вечни мъки, а ако се страхуват след като умрат ще живеят блаженно.
21. И хората се страхуваха, и всяко нещастие което им се случваше им се обясняваше с това, че не се страхуват достатъчно; и че Бог ги обича и за това ги подлага на изпитания.
22. И като не познаваха нищо друго освен страхът си, хората постоянно пребиваваха в него, и целият си живот прекарваха в страх т.е. в близост до Бога.
23. И така е; и ще бъде, докато хората не отхвърлят Бога т.е. Страха и не потърсят Познанието, защото Познанието ще ги направи Свободни.
24. И в края ще бъде Познанието; и Познанието ще бъде у хората; и хората ще отхвърлят Бога.
Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!? 
Не се занимавай с Бог! Този израз е тъп и глупав?! Що за човек си ти да лъжеш хората?! ( “ И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога. ТИ НА КОЙ СВЯТ ЖИВЕЕШ?!)
Лошото е, когато отхвърляме нещо. без да вникнем в същността, като нараняваме. а ВИЕ ПРЕИНАЧАВАТЕ, ЧОВЕКЪТ НИКОГА НЕ СЕ СТРАХУВА. СЪС СМЕЛОСТ ПРАВИ МНОГО, ЗА ДА Я ИМА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ. ТЯ ВЗЕМА ЖЕРТВИ, ЗАРАДИ ЕДНИ ИЛИ ДРУГИ НАШИ ГРЕШКИ- ЕДНИ ЛЪЖАТ, ДРУГИ МАНИПУЛИРАТ, ТРЕТИ- УБИВАТ АВТОРИ НА ПРОГРЕСА СА ДРУГИ:КОИТО ОБИЧАТ ЖИВОТА, ПРИРОДАТА.
Това е видимата и невидима част на,на годишните времена.
Възприемана, като пулсиращ, жив организъм небето със звездите и планетите, които, непрекъснато, като хвърлени зарове сменят местата си. Измъчва от древността хората с въпроса, кой движи небесната картина така, че никога не се изчерпва и запазва непрекъснатата смяна на деня и нощта, на когото се кланят, правят жертви, за омилостивяване.
Откакто свят светува човекът се стреми,да докосне звездите, мечтае, да ги посети и покори на волята си и започва да го прави във фантазиите на писатели и смели умове, прозиращи бъдещето В Евангелието на Йоан, един от учениците на Христос е написано, че пребиваването на човека на Земята е временно, докато се усъвършенства, а това означава, да постигне онова, което ще го направи Бог на вселената! Цивилизацията е разковничето за живота на човека. Съизмеримо на вечността на времето и пространството е човечеството, неделима част от земята.
Откакто свят светува бавно, но сигурно човечеството върви по начертания от природата път.
Ха-ха-ха! Какво туй велико познание, бе аланкоолу?
Бог не е „Страхът“, Той е Любовта и също така Истината. Да, същата тази истина, която, като я познаем, ще ни направи свободни. А иначе текстът е пример за нежелаещо да се съсредоточи в същината на проблемите словоблудство. С думите трябва да се работи внимателно, щото те служат за това да се постигне смисъла, сиреч, истината, а не просто да се дрънка и плямпа каквото ти дойде на акъла и на устата…
Недейте мля щуротии, Грънчаров. Вашите клишета са ДО БОЛКА познати на всеки, който е имал нещастието да се сблъска с фундаменталист-религиозник като вас. Статията е отлична и много добре предава това, което наистина се е случило.
Не бях чувал или чел до този момент думата „религиозник“; понамирисва ми на съветска дума; ти да не си проповедник на вечно правилното „учение“ на така наречения „научен атеизъм“ на СССР?!
Значи всеки вярващ е фундаменталист- религиозник. Аз пък за Вас бих казал, че сте атеист- фундаменталист. Пък и претендиращ да е свидетел на това, което се е случило…новият месия?
Вярата произлиза и се корени не в страха, т.е. не в човешката слабост и в малодушието на човеците, тя, наопаки, и израз на силата на духа на човека. Бездуховният човек просто няма как да се овладее от тайнството на вярата в Бога и по тази причина няма друг изход освен да пише подобни блудкави дитирамби, илюстриращи единствено една крайно завистлива и поради това озлобена духовна немощ. Оня, който е изпаднал в немощта на неверието, би могъл да е опита все пак да активира остатъците на скромния си вътрешен потенциал, да раздуха, така да се каже, гаснещите въглени на неговия дух, та белким пламне в един момент огъня на духовността и на вярата. Защото без вяра всичко наистина всичко се обезсмисля, както си личи от горните словесни напъни…
Дрънкало си ти,Грънчаров!…всеки който не е с нас е против нас,а?:-)…ти фундаменталист и религиозен фанатик ли си?
Бог е казал:“не бойте се и дойдете“нямало е страх в душата на Христос
там на кръста.най-вного се страхуваме,когато вярата ни в Бог е закърняла.когато имаш вярата Христова в сърцето си няма от какво да
се страхуваш.човек от страх извърщва много грехове,но пътя на страха
не е пътят до Храма
Правилно говорят господата Грънчаров и Хаджиев. Изобщо много ми е чудно как тази „статия“ намери място тук.
Браво на автора на статията!!
Можем да кажем „Не вярвам, че ще се стигне дотам“ или „Вярвам, че няма да се стигне дотам“. Но не можеш да кажеш „Вярвам, че няма Бог“ защото самото изречение е противоречиво. Тогава ти пак ставаш вярващ, макар и с обратен знак.
Пък ако твърдиш, че ЗНАЕШ, че няма бог, дай доказателства!
Ха-ха-ха…ти по презумпцията на едновремешната милиция-прибират те те,и дай сега доказателства,че си невинен!:-))
Той вярва, че знае 🙂 Знае, ама не знае – защо, как, какво и пр. 🙂 Знаят, ама не могат да го обяснят 🙂 „Знаят“ със сърцето си 🙂 И чувстват с ума си 🙂
статията е много добра. има си форуми за религия, нека вярващите да пренесат споровете си там-този блог е място за свободни мнения, неограничени от догми и религиозни канони.
Гле’й сега, умнико,
Религията не е като българския футбол, или българската политика, където всеки може да дава акъл, независимо от коя дупка се е пръкнал.
Вземи и прочети малко, преди да се опитваш да блеснеш с ум и чувство за хумор.
В Библията, е написано:
1) Бог може да се познае по благодат – с други думи, дадено му е на човек нещо в повече отколкото на другите – допълнително осезание, чувство, възприятие.
Това че ти го нямаш, не значи, че други го нямат.
И понеже с твоите сетива не виждаш или не усещаш Бог, не значи, че е така за всички.
Ти си къртица, която казва, че няма такова нещо като Орел.
2) Бог може да се познае чрез вяра – с други думи, във вселената, родена от петте ти сетива има нещо, което ти не познаваш.
Вярвай, че един ден ще го намериш това НЕЩО, и твоята вяра ще се обърне в сетиво, виждащо и усещащо Бог.
3) Бог може да се познае с интелект (Синовете Израилеви) – което значи, че ще го по познаят онези, които като Яков (Израил) се бориха с Бог, победиха Го и видяха лицето Му.
Ти, УМНИКО, излизаш от всякаква логика.
Какъв страх, какви пет лева?
Страхът е за престъпниците.
Ти не си ли чувал нещо за Исус Христос!?
Нещо за Любовта…?
Или от дупката си не виждаш светлина, та си мислиш че е така и за орлите?
Просто ще започнеш да халюцинираш активно като повярваш.И привиждането и халюцинирането на разни неща ще наричаш „истина“.
А колкото до логиката тя е нищо,тя е една проститутка и всеки може да си я спряга както му е угодно…Виж така наречените апории на Зенон,където той напълно по логичен път доказва,че Ахил никога няма да задмине костенурката или пък,че хвърленото копие просто ще си виси във въздуха…
Халюцинациите нямат нищо общо с вярата. Просто хората спират да говорят глупости.
Колкото до парадоксите на Зенон, всеки парадокс е породен от пропуск в логиката – или пропускаш някое свойство, или придаваш чужди свойства на обектите в парадокса.
Попрочети малко психология и логика, Даниелчо.
Където и да се погледне, или зачете , бихме видели какъв бил масовият свят на вярващите.
Митовете за СИЛАТА НА ВЯРАТА, за нейните придатки – надеждата, желанието, и дори и Любовта, са толкова лесно достъпни и толкова мултиплицирани навсякъде, че как да не им се остави всяка нова личност. Цялата култура, нагласи, отношения в обществото, са проникнати от идеята за ВЯРАТА – точно както и всичко друго – се пеят „химни“, привествия, възхвали… и какво ли още не. Погледнато съвсем исторически вярата е най-важното и постоянно условие за социума от всички култури и общества. И от това – разбира се, че отношението към нея ще е каквото се вижда – и във форума , и в реалния живот.
Вярата е толкова елементарен човешки психичен феномен, че единствено вярващите не могат да го регистрират.
ВЯРА – е просто едно абстрактно комплексно /сборно/ понятие. ВЯРВАНЕТО е самото проявление – във всеки човек.
Вярването е просто израз на вид отношение към ЖИВОТА.
Може да се каже и: – ВЯРВАНЕТО Е ИЗРАЗ НА ЛИПСАТА НА ОТНОШЕНИЕ към НАС САМИТЕ. Щото вярването го има, когато „НАС“ НИ НЯМА.
Вярващият човек е толкова елементарен и предсказуем, главно защото вярването е по един открит и леснодостъпен социален модел – има го навсякъде…. и още защото вярващият човек е задължително несъзнателен – скрит за себе си – с липсваща връзка със своя вътрешен център. В този смисъл вярването в общ „модел за вярване“ споява или „разделя“ – в зависимост дали има група от съверници, или има „групи“ вярващи в неща, които взаимно се самоизключват или противоречат. Ето и как и защо вярванията и митовете са обикновени „лостове“ чрез които хората лесно се „разделят“ или сплотяват. Така лесно се разиграват – щото го правят сами и доброволно участват в това – и така се премахва вече изтърканият елемент на насилие, който вече отживя времето си. Сега е времето на изтънчените начини – на внушенията и убежденията, целящи да „прикоткат“ повече „бройки“ с различни обещания – за какво ли не. Целите са елементарни – да се създаде възможно по-пълно „покриване“ на „свободната за исползване енергия – дори и за „инаковярващите“. И така се използват – защото егрегорите живеят именно от всичко това… и за тях няма никакво значение обектите за вярване на различните „членове“ – енергията се изсмуква чрез процеса на вярванео, а в замяна се получава едно преживяване за спойка, за хармонично общество, за единомислие, за единодействие. И ето ги „светлите истини“ и мечтите за СОЦИАЛНИЯ РАЙ…
Разбира се – щом има вярване, има и визуалицация, и сътворяване на „реалност“ – това са типични и характерни астрални процеси. И именно на тях се дължи „доказателството“ за СИЛАТА НА ВЯРАТА – щото с нейна помощ можело да се „прави всичко“ и дори ЧУДЕСА!!! И от там идват и явления, като „стигми“ примерно, защото чрез преживяване, човешкият мозък може да изиграе всичко. Тия наблюдения са били винаги пред очите ни. И могат да се прочетат и аналогизират дори и с елементарния „ПЛАЦЕБО“-ефект. Именно вярващите са най-отворените за сугестия личности.
Вярващият човек, лесно може да се характеризира с словесната формула „АЗ съм това, в което вярвам“. Тази формула изразява очевидни две неща:
1. че вярващия се самоопределя единствено по обекта за вярване – за него смисъла да вярва в обект /идея, фантазия, представа, лично желание, привидени в нещо реално… или определени чрез „бъдеще време“/. Винаги „ПО ОБЕКТА“, щото за него остава „неригистриран“ целият процес на вярването – и само обекта остава – и това е заради несъзнателността, като форма на липса на самосъзнание…
Така вярващият може да се аналогизира със „спящ“ човек, който гледа в огледало и не е в състояние да „загрее“, че това, което вижда е неговото отражение. Точно така е и с вярващият – за него вярата в обект, не може да се свърже с вярването като процес, и с потребността му да вярва – имено затова се нарича несъзнаващ – защото каквото и да се случва, той самият е винаги „вън“ от случващото се.
2. Но – най-важното – всеки вярващ, участва в кое да е вярване поради къде явни, къде скрити ЛИЧНИ МОТИВИ. И именно чрез вярването и идолизирането на „ОБЕКТ“ на вярването си, той угажда на нещо свое си лично – или желание, или мечта, или заради бягството… така или иначе ВЯРВАНЕТО трябва да му върши работа – на него самият.
допълнително е характерно следното :
Всеки вярващ е в някаква динамична ФАЗА – между ФАНАТИЗМА /напълно изгубване на личността в самото вярване/ и СЪМНЕНИЕТО. Под съмнение се има предвид „по принцип“, а не чрез усъмняване да се изместваме и „клатим“ от едно вярване към „друго“. И по съотношението между СОЦИАЛНИЯ ФАНАТИЗЪМ и ИНДИВИДУАЛНОТО СЪМНЕНИЕ си личи лесно точката на вътрешно израстване на всеки човек.
В Борбата със съмнението, вярващите са възприели елементарна, но плодотворна тактика – събирайки се в групи, обединявайки се в един или подобни обекти за вярване, помежду си непрекъснато си презатвърждават вярата – чрез формални повторения, и интелектуални „доказателства“ – за величието, за очакваното /желаното/ бъдеще, за мечтите за щастие, благоденствие, доброта, просперитет… въобще така вярващите се сплотяват, и едновременно с това съмнението у всеки под влиянието на „общия резонанс“ намалява до „минимум“. Тези елементарни процеси са видни навсякъде, стига да се погледне с подходящите „неутрални“ очи на ежедневни събития – от ловните дружинки и футболните фенове, до модата и фетиша „да изглеждам добре“ и да се оправдавам, че „това ми дава самочувствие“…
Всички социални модели и роли в сложния по многобразие „СОЦИАЛЕН ЖИВОТ“ са основани на вярвания. ЦЕЛИЯТ СОЦИУМ се крепи на вярването – в едно или друго нещо. Всъщност енергията на социалните личности лесно се насочва и управлява, чрез вярванията им. Това е известно от времената, преди да се е родило понятието „ПОЛИТИКА“. Социалната култура представлява именно определено вярване, което става централно и се превръща в центъра на контретната парадигма. И именно когато тя се приеме от повечето членове на даденото общество, става неговият „център“.
Вярването е двигателят на ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.
Друг важен момент от социалният живот и вярващите произлиза от потребността им да се самозомбират и социосугестират помежду си. Става въпрос, че това довежда до „убеждения“ че вярването е ИСТИНА. Отделно на всяка вярваща група изглежда, че НЕЙНОТО ВЯРВАНЕ е ИСТИНАТА. И самоубеждаванията вече се прехвърлят и в лагера на „друговерниците“, които от гледна точка на „първия лагер“ изглеждат „заблудени“ и наивни. И пак – от гледна точка на всеки вярващ, неговият ОБЕКТ на вярване за него е ИСТИНА. И никога той не нарича своята вяра с тази дума. И ето защо понятието ИСТИНА толкова е западнало – въргалящо се в праха и подхвърляно от разни групи и защитници на вярвания, всеки проповядващ че НЕГОВОТО Е ИСТИНАТА. И дори и да се приеме общият мит, „НЕГОВИЯ ПЪТ, ОТКРИТИЕ, ЦЕЛ,“ са истинските и това е ПЪТЯ. Това са вече специални вярващи, които приемат МИСИОНЕРСКАТА СИ ЦЕЛ – да покажат и убедят „широката публика“ в правата вяра. Разбира се те наричат това „ИСТИНАТА“, но скрито облечена с тяхната дреха… Това е общата форма на проповедничество. Така се компенсира липсата на индивидуална важност и самозначимост – и в зависимост от „средата на развитие на социума“ такива проповедници стават фогури със широк социален статус. А други „умници“ пък, дърпащи обществените конци, използват непрекъснато появяващите се такива „ПРОВОВЕДНИЦИ“, като поредните форми за „подходящи“ вярвания – за „масите“.
А „масите“ пък – на тях им трябва точно това – да обожествят и идолизират определена „фигура“ – като важна, значителна, знаеща и „можеща“, като свята, духовна, умна, мъдра… или квото са нужни още етикети и названия.
Това е толкова елементарно и очевидно, но като няма кой да „мисли“ или да си зададе въпроси – за себе си, за смисъла, за целите, за желанията… ЩО Е ТО???
Сега е модерно вече – както във филми от рода на „ТАЙНАТА“ да се проповядва в една нова „светлина“ – чрез вяра и вярване да се „кодират“ желанията и измислените ни потребности за преживяване. Не че това е нещо ново, но сега вече е използва нов подход, който вярващите вече наричат ДУХОВЕН. Може би щото всичко „духовно“ е с извисен статут. Достъпни са вече и „нови средства“ – нещо като „НАУЧНИ“, възползващо се от моментното състояние на „научните парадигми“, които сега са в теоретична криза – почти на всички нива.
Такъв цирк е всичко… и е толкова голяма арената… само дето няма зрители. Няма кой да е зрител, освен шепа „ненормалници“ дето само „може би“ се мислим за невярващи. И от устата на вярващ какво ли друго да попита – освен – „не е възможно да не вярваш“ или „няма човек, дето да не вярва в нищо“ … толкова красноречиво, логично и естествено.
И показателно…
КАКВО ли да попита един човек, сред толкова много като него… ; приел, че да „приемаш“ и на свой ред „да предаваш“ така се самоопределяш „сред свои“.
Още от дете – едно и също – перфектна, изпробвана от времето и „полезна за всички участници в цирка“…
Личност, която се е оставила в нейния център да се намести всичко друго, само не и връзката й със самата себе си – нима точно това не е ЛИЧНОСТТА. Нима и затова именно всяка личност функционира само сред „свои“ и оставена сама на себе си е направо форма на „СМЪРТ“ за нея. Единствено сред „подобните й“ тя е като „У ДОМА СИ“. Щото като са заедно вътрешната разкъсаност се прехвърля помежду им и само така се взаимопокриват.
Та кой човек, свързан със себе си, би имал нужда от вяра?
И за какво му е?
В какво да вярва и защо?
Толкова ли е трудно да се приеме господа вярващи, че може и да съществуват „някакви ненормалници“ дето да не вярват . Ама въобще – не в „НИЩО“, не и в „НЕЩО“ не и в каквото и да е. Е… вярно е, че някои от тях са изключително досадни и много „бъркат“ в заучените и приети роли от пиесите. Дори и „звучат“ понякога убедително и току да вземе човек да се „заслуша“… мнооого страшно – може и да се разколебае някой, да се позамисли, да се попита някой – разни коварни и подмолни за вярата въпроси. Вярващите мнооого внимават да не би да попаднат на „нещо такова“. И без това вярването в „нещо си“ им помага да избягат от страховете си, от вътрешните „мизерии“, в които сами са се накиснали и сами са си сътворили.
Съвсем очевидно е че този елементарен социално-определен ред се изчерпва във възможностите си да „дава“ мегдан за бляновете и мечтите за неговите личностни единици. Това се вижда на всички нива – една характерна криза, стъпила вече със замах и върху цялата планета. Но и на това се намериха „използвачи“ – намериха се хора да „вербуват“ и сред „виждащите“ всичко това, в поредната идея – да СПАСИМ ПЛАНЕТАТА, ГАЛАКТИКАТА, СВЕТЛИНАТА – някои с любов, други с медитации /световни!/, трети – с мерките против глобалното затопляне, четвърти – срещу замърсяването, което сами си причинихме.
Въобще в тия „смутни“ и кризисни времена се използват всякакви :“модерни“ форми на социалните митове – само и само да се угоди и използват огромното количество несъзнателни хора. А това дори не се нарича използване – защото използвачите са именно тия, дето лесно се наричат ИЗПОЛЗВАНИ. Именно заради това огромно количество несъзнателен „народ“ е целият цирк. И религиите, и расизма, и войните… и мизерията са защото има огромна маса от несъзнателни личности, които разполагат с „важната енергия“. И щом ги има… и щом го има и потенциала, веднага ще се намерят и „използвачите му“. Но истинските използвачи винаги са били именно огромната инертна маса. Толкова е лесно и толкова е аналогично – който е живял на село и сред селските животни, веднага би „видял“ огромните прилики между живота на стадото овце и „човешкото СТАДО“.
И не случайно различни „велики лидери“ от всякакви самозабравили се и самозаблудени „тайни общества“ наричат инертната социална маса -„СТАДО ОВЦЕ“… и се борят и „учат“ да бъдат „ПАСТИРИТЕ Й“… На това се опират повечето лидерски теории и концепции от „масонски тип“.
ДОКАТО ВЯРВАЩИЯТ НЕ ЗНАЕ ЧЕ ТОЙ Е В ОСНОВАТА НА ЦЯЛАТА СИ ВСЕЛЕНА, той просто ще си вярва, и така ще „отсъства“ от която и да е своя картина за света си. Парадокса е, че докато го няма ЦЕНТЪРА, ставаме вярващи, и така варването ни в обект, замества собствения ни липсващ център. Щом вярващият прогледне че именно той определя и вярването си, се поставя началото на отпадане на вярването – като отношение и във връзка със описаното. Щом вярващия се „открие“ започва да изчезва като вярващ… и всичко си идва на мястото.
А стане ли така, че да се „случи“ да прогледне за СЕБЕ СИ, постепенно всяка вяра се обезсмисля и целият процес си самоотпада.
Принц Сидхарта е бил последния от тибетските БУДИ… и той е бил изключително характерен сред „поклонниците си“ именно с липсата на отношение на вярване. Лесно ги е иронизирал за вярванията им… Който се интересува, може да попрочете… И не само за това.
Имало е, има и винаги ще има хора, които просто израстват вярването като част от несъзнателното съществуване.
И да не вземе някой вярващ да си помисли, че аз иронизирам, или осмивам вярващите и вярването?
Щом го има- значи е нужно на някой.
Аз, самият „идвам“ от вярването и го нося в себе си, като част от битието на моята собствена ЛИЧНОСТ. Но понеже вече в моя свят съм открил връзката си, вече ЛИЧНОСТТА ми не е сама… и не определя живота ми. А това, че съществува, го превърнах в част от специфична техника, която освен всичко друго ми дава и „връзката“ със социума и останалите ЛИЧНОСТИ в него.
Щом ме има и съм направил връзка със себе си, се възползвах от всички условия. И съществуването на вярването и вярата бяха едно от нещата чрез които аз пораснах и задълбочих самооткриването си. Така аз самия се възползвах от вярата, обществото – но в посока навътре в себе си.
Ето защо – не откричам, нито осмивам вярата.
Аз съм това, което СЪМ-ИЗБРАХ-ПРАВЯ. И всичко това, защото открих че МЕН МЕ ИМА. И че съм нещо повече и различно от това – в което вярвам, което мечтая, което желая, което жадувам, на което се радвам, по което скърбя, и което измислям. И се събудих за това, дето не е нито едно от тия и още толкова други социални неща.
И всеки един от останалите личности е на пътя си към това – виждам го всеки ден, при всяко общуване. Виждам го и във ИЗВОРИТЕ.
И е крайно време, вярващите да се научат да приемат, че съществува и форма на живот, която да не включва „вярване“. И дали им се вярва или не, дали се съмняват или не могат – това няма никакво значение.
Проблема на вярата за развитието на човека е задръжно – точно като примерно страха и инерцията. Това са ограничаващи фактори. Но именно те стоят, като една летва и преграда за растежа. И едновременно като препяствие, което да определя „скока ни напред и нагоре“. Всички преминали през това са регистрирали, че височината на летвата за прескачане винаги е точно такава, която да е „възможна“ за прескачане – от всеки един. Но за личностите в застой, всяка „височина“ на летвата им изглежда недостижима и непреодолима.
Това са неща, които съществувайки, за някои хора са просто недостижими хоризонти, а за други именно определящи границите. А за „бунтарите“ – именно фиксирането на границите, дава възможността да бъдат „преминати“… до новите такива… и отново пак… и отново и отново. Докато някой момент не „видят“ че не прескачането а ПРЕСКАЧАЩИЯТ има значение… и че всичко е в главата му. Всичко…
Ето това е самоосъзнатият индивид – да проумее, че всичко е в главата му… и да се събуди за тази отговорност, да се открие и реализира онова, за което вярващите измислили с думичката БОГ, ни е дал за да вървим – на всички ПОРАВНО като възможност, но не и НАРАВНО, щото сме различни…
И че единствено от избора ни зависи, дали ще прогледнем за СЕБЕ СИ.
Защото навсякъде във Вселената индивидуалните хора са оставили познанията си, дори и в тривиалното „ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ, ЗА ДА ПОЗНАЕШ БОГ“.
Нима е толкова трудно да се „види“, че пътя към Вселената минава през нас самите – всеки от нас – вътре през нас. А този ключ ни е оставен, за да се открием… защото само ние сме в състояние да минем през себе си – всеки един – само през себе си. И че всичко това НЕ Е СОЦИАЛЕН ПРОЦЕС, НЕ Е ВЯРВАНЕ И НЕ Е ЖЕЛАНИЕ. Kогато ги загубим – и социалното и вярването и желанието, идва „другото“ – връзката и самооткриването. Именно това е ЛЕТВАТА за прескачане – от социалното към индивидуалното.
ЧАК тогава можем да си разрешим да продължим да растем – към духовната си „възраст“.
Това е същинския смисъл на пътя, наречен САМОПОЗНАНИЕ, дори с проумяването с простичката но същностна ИСТИНА, че сме САМИ, но в това да си САМ се намира всичко, което винаги сме мислили, че не ни достига, че не е достатъчно… И което ни е тикало да ИСКАМЕ, ДА ЖЕЛАЕМ, ДА ПОСТИГАМЕ, ДА ПИТАМЕ И ДА ИЗМИСЛЯМЕ… И все пак – е било нужно – като всякак крачка в пътя на всеки.
Твърде дълго разсъжедние върху твърде елементарната идея за вярата.
Стремежът ви да разсъждавате извиква нуждата от усложняване на идеята, кото задоволява егото ви – ето колко съм УМЕН, и мога да разсъждавам върху СЛОЖНИ ИДЕИ.
Никой не избира вярата си.
Тя идва от интелекта, знанието и опита на човек.
Няма лични мотиви, има лично виждане и усещане.
Не пропускай факта, че всяка вяра почива на една идея, а тази идея или ти е дадена, или е контрапункт на друга идея, един вид отрицание.
Отрицанието също е вяра, доколкото то е убеденост.
Аз не вярвам.
Аз знам, че има Бог, защото съм се допрял до онова, което вие наричате с това име.
Мнозина са познали Бог и са проявили Неговата същност в света.
Егото ви, ви пречи да признаете, че Го има, защото как така ще се покаже на някого, а не на мен.
И тогава този, другият бива посочен от вас, като луд, шарлатанин, или манипулатор.
Спорът за Бог е безсмислен.
В споровете си, аз не искам да докажа, че има Бог, а че отрицанието на Бог е проява на ниска интелигентност, слаба логика и дебело ЕГО.
Хей хора, ама Вие толкова сте заорали да доказвате, какво ли не- навсякъде в нета! Спрете се! Ако БЪЗИКИЛИЙКС не може да докаже липсата, Вие можете ли да докажете- наличието!?
И преди да заклеймявате: кой- какъв бил, ориентирайте се, в какъв формат сайт сте! Стига сте доказвали умност, провидение и посветеност в Божиите дела! Можете ли, да го докажете ;)!?
„Статията“ е израз на профанско отношение, желание да се блесне със зле копирана пародийна форма, и въобще графомания (дайте да се изкажем, па после да цъкаме минуси на тия дето не са съгласни). Независимо какъв е сайта тук, това беше постнато на стената на уважавана от мене група във Фейсбук и съм твърдо против публикуването на подобни пошлости в тази група! Опростачаването на нацията е едно от оръжията на тези, които са решили да ни затрият като такава. Разводняване, отвличане на вниманието, размиване на ценностната система, доколкото ни е останала – ето това са жалките им оръжия. Ако мислите, че публикуваното е оригинално, забавно и не насажда религиозна нетърпимост и просто омраза към вярващите, значи сте част от този механизъм, без дори да го подозирате. И големият брой нацъкани минуси към очевидно интелигентни изказвания, за жалост или радост – от хора вярващи, просто доказва това.
Комунистически текст от омунистически мозък ……. Жал ми е за автора на този „шедьовър“.
Аман от религиозни фанатици и хора без грам мозък и собствено мислене….това е жалкото!
Според мен всеки човек е СВОБОДЕН да вярва в това в което си пожелае!Едни вярват в Исус,други в Буда,трети в Алах………………И В ТОВА НЯМА НИЩО ЛОШО!Човек трябва да вярва в нещо за да осъзнае,че е жив.Моето мнение е че никога не са съществували горе-посочените имена,които са създадени само и единственно за манипулация.ИМА ЕДНА ГОЛЯМА СИЛА,КОЯТО НИ ОБГРАЖДА,СЪЩЕСТВУВА МЕЖДУ НАС и всеки е свободен да я нарече по свой си собствен начин,докато разбира се цялата тази ВЯРА не опре до ръцете на някой,който иска да я използва срещу самите нас- т.е. в нашият случай (ЦЪРКВАТА). Е това,мили ми хора не го разбирам и никога няма да го приема.Това да правиш бизнес с „БОГ“ и да манипулираш хората!Така,че от своя гледна точка Чергар е много прав и ви казва някои работи косвено,но вие ги приемате по начинът по който са ви го втълпявали в главите хилядолетия!От мен ЧЕРГАР имаш едно голямо Браво
Много интересна пародия на религията. Страхът от смъртта породен от инстинкта за самосъхранение, като източник на религиозно мислене. Основната догма на всички религии е че има живот след смъртта и така на вярващите им става по-лесно да преодолеят страха си от очевидният и неизбежен край на живота. И какво правим, ако няма живот след смъртта ???Пари, жени, имот, лопата, пръст и гроб.
За това словоблудство мога само да цитирам Библията:
„Не това що влиза в устата на човека го осквернява, а това що излиза от устата на човека го осквернява“
Аз пък не разбрах къде е проблема, след като проследих елементарната логика, че в пристъп на гняв или безсилие авторът е перифразирал библейския „Изход“, казвайки нещо на някого между редовете, по силата на „който има уши нека слуша, който има мозък нека се сеща“..
А забелязахте ли същественото, че перифразираният „Изход“ е написан в страница с име „Бъзиклийкс- истината такава, каквато можеше да бъде“? Чието недвусмислено пояснение е: „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.“. От което следва, че по този начин написан „Изходът“ е художествена измислица и не отговаря на действителността? 😉
Аз уважавам будната мисъл и острото перо на Чергара (без значение дали е дърт комунист или млад атеист). Човек се учи именно от различните и израства благодарение на вътрешния конфликт породен от интелектуалния сблъсък и догматичните противоречия с различните. Заобиколен от себеподобни човек не може да расне, но само да се утвърждава в групата (което си е форма на илюзия и ролева заигравка). Затова и първият Буда (основоположникът) е излязъл от рахатлъка си за да се самопровокира белким му се отворят сетивата и ума за упражняване на различна перспектива на възприятието..
Според мен човек е осъзнат, едва когато започне да приема без вътрешен конфликт (не говоря за лицемерната привидна липса на такъв!), спокойно и леко всички различни (от неговото) мнения по даден въпрос.. Когато е в състояние да осмисли и разгледа зададен въпрос от всичките му възможни гледни точки (или поне да направи опит, отделяйки максимално време според силите и интелектуалните си възможности).. Осъзнат е тогава, когато след достигане до противоречиви резултати в търсенето на възможните отговори (противоречията са неизбежни) въпреки това усеща в себе си равновесие, спокойствие и сила, които да го уверят, че на което и решение да се спре то ще бъде само една от възможните верни перспективи на опознавания обект.. Едва тогава може да се каже човек се е срещнал със себе си..
Човек има ли вътрешен конфликт в търсенето на каквито и да било отговори, означава, че още не се е достигнал, не се е осъзнал. Именно от тази липса на вътрешен покой (наричайте го както искате- умствен или душевен) му произтичат усещанията, че той е изгубен, преследван, лъган, обиран, изцеждан, прецакван.. Това (и други подобни) са маркерите за липсата на осъзнатост. Чрез интензитета на подобни маркери в живота на човека си проличава и неговото личностно ниво, до което е достигнал в себепознанието..
А от друга страна мога спокойно да заявя, че не смея да отричам онова, което все още не съм сетивно опознал. Човек не следва да гради символ веруюто си на хипотези, чието доказване отстои напред във времето.
От това пък не следва той да налага нивото си на останалите под формата на различни внушения с етикет ‘Истина“. Разбрал съм досега само едно: Покоят идва с приемане правото на съществуване на неопознаваемото. А такова ВИНАГИ ще има, докато има и хора на земята.
Така че в кое видяхте конфликт, та дори и спорите? 😉
Поздрави за провокацията, Чергаре! Не съм съгласен с позицията ти, но приемам написаното и особено посланието в междуредията. В интерес на Истината лично аз намерих върху какво да размишлявам.
ммм..да… написаното не е за този блог, защото си е 100% истина. за жалост трудно се възпитава критично мислене и повечето хора предпочитат по-лесния вариант, който не е свързан с четене на книжки и мозъчни упражнения. поздравления за автора!
Войнстващият атеизъм понякога може да бъде необходима фаза на отхвърляне на догмата и буквализма преди духовното прозрение. Атеизмът всъщност има известно право отхвърляйки вярата, защото вярата е едно, а познанието съвсем друго. Едно е да вярваш нещо, друго е да го знаеш. Вярата е допускане, познанието е убеденост. За да бъде човек духовно зрял, той трябва да отхвърли догмата или т.нар парадигма, а да отхвърлиш догмата означава да се еманципираш в автономен организъм или казано по друг начин да навършиш пълнолетие и да не зависиш от родителите си. Само духовно незрелите хора виждат конфликт между наука и религия. Четете между редовете, там е ключа, там е откровението.
Чергаре, вземи да го преведеш това на английски да го пусна по атеистичните блогове. безценно е.