Разума вървеше по пътя, вече изгубил надежда да срещне някой с който да си поговори, когато забеляза човек чиито очи бяха затворени, а лицето му ведро усмихнато.
– Здравей – зарадва се Разума.
– Здравей – отвърна радостно човека.
– Какво правеше преди малко? – попита Разума.
– Опитвах се да променя живота си – отговори човека.
– Но как? – заинтригува се Разума.
– Просто е, трябва само да мисля положително – обясни човека.
– За какво?! – учуди се Разума.
– За това, което искам да ми се случи. Да стана богат, известен, такива работи . . .
– Искаш да кажеш, че мислиш, какво трябва да направиш за да станеш богат и известен – уточни Разума.
– Не, не, не разбираш! Няма нужда да правиш каквото и да е, просто трябва да мислиш за това какво искаш да постигнеш, а не как да го постигнеш. Това е силата на положителното мислене.
– Искаш да кажеш силата на положителното желание?
– Не, това е мислене! – ядоса се човека.
– Но как, ще постигнеш нещата които целиш, ако само мислиш за тях, но не и за начина по който да ги постигнеш? – упорстваше Разума.
– Трябва силно да вярваш и всичко което желаеш ще се осъществи.
– Значи това е силата за осъществяване на желанията чрез вяра – поправи се Разума.
– Ти нищо не разбираш, основното е мисленето. Първо мислиш за това което желаеш, след това трябва да повярваш, че ще се осъществи и накрая Нещо се случва и всичко за което си мислил става реалност.
– Какво се случва?! – обърка се Разума.
– НЕЩО, толкова ли е важно какво? Всякакви неща могат да се случат, които да доведат до осъществяване на желанията. – раздразнено отвърна човека.
– А ти вземаш ли някакво участие в нещата които се случват? – попита Разума.
– Не разбра ли, аз просто мисля и нещата се случват.
– Значи разчиташ, нещо да се случи, докато мислиш за нещата които желаеш? Това не се ли нарича късмет, не си ли оставил съдбата си в ръцете на случайноста?
– Каква случайност бе, не ме ли чуваш? Всичко идва от положителното мислене. Мислене, замисли се малко.
– А досега осъществило ли се е някое от желанията за които мислиш? – прояви интерес Разума.
– Ти какво целиш, бе – разкрещя се човека – да ме превърнеш отново в песимист, в човек без бъдеще? Да ме съсипеш? Махни се от тука и ме остави да реализирам мечтите си, не ми губи времето с безцелни разговори.
И Разума продължи по пътя си . . .