“Българи или свободни?” – с тази статия гръцкият всекидневник “Симера” стартира дебата в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум относно приемането на новия “спасителен пакет” за Гърция. Поради актуалността му предаваме текста изцяло без съкращения:

“Българи или свободни? Това е въпросът, който всеки един от нас трябва да си зададе преди да пусне гласа си на предстоящия референдум. Не е тайна, че Гърция беше единствената държава на Балканите, в която гражданите водеха един нормален, спокоен и, смеем да кажем, щастлив живот. Това обаче явно не се понрави на някого, а и не е тайна, че Балканите винаги са били трън в очите на така наречената Стара Европа, поради свободолюбивия дух на населението. Тук, на Балканите, се преплитат множество геополитически интереси и тяхната реализация би била по-лесна, ако това население е подтиснато, унизено, смазано и уплашено. Ето, че дойде редът и на нашата държава да бъде подчинена и унизена, а народът – ограбен и смазан.

Няма да разискваме как се стигна до този главоломен и невъзможен за връщане дълг -не е тайна кой и как ни го „отпусна”, едва ли не насила. Кой имаше интерес държавата ни да затъне в тази криза, за да може да ни диктува условията, по които да развиваме нашата икономика? Няма да посочим и имената на предателите, подпомогнали гръцкия народ да се озове в това незавидно положение – да бъде сочен с пръст от целият свят и най-много от тези, чиято трансгранична алчност допринесе целенасочено за това състояние, – ние ги знаем. А за тези, които не са наясно, нека погледнат на кои банки Гърция дължи пари и как тези банки ни ги тикаха в ръцете. Не се учудвайте, ако видите там предимно френски и немски имена. Сега те убеждават целия свят с неистови крясъци, че правят всичко възможно да спасят Гърция, докато всъщност се мъчат да ни поробят, а когато усетиха, че гръцкият народ не е стадо и не се поддава на подобни манипулации, че не е угаснал пламъкът на истинската демокрация – демокрация, която ние сме дали на света, – изпаднаха в паника. Защото въпросът е не за спасяването на Гърция, а на собствената им алчна кожа, с цената поробването на гръцкия народ. И когато ние оказваме съпротива, те желаят да направят така, че цяла Европа да плаща за тяхната алчност, като ни сочат нас за причината, докато причината са самите те. Европа трябва да разбере – вие не спасявате Гърция, вие спасявате банкерите, давещи се в последиците от собствената си алчност.

И така, каква участ са ни приготвили нашите спасители? Отговорът е близо, по-близо отколкото предполагате, а именно, че ние трябва да споделим участта на българите, нашите северни съседи. Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите, защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика за обедняване на българския народ се ръководи чрез различни уж „европейски директиви”. Забележете, въпреки че българите са признато най-бедни, голяма част  от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските. За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат въобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите, защото протести няма.

И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме правата си, задаваме въпроса как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговорът е един: те са бедни – толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка, нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надника си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита , без надежда.

Тяхната държава, тяхната индустрия, бяха разпродадени и разграбени на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това, което е продадено на чужденци на безценица, или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки, или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентноспособни и така, забележете, привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на обединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща за без пари, а образовани работници, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите Европейски държави.

В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността – не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, а за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение  на целенасочената политика за потъпкване и опростачване на българския народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си, като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите – неописуем.

Ето какво са ни приготвили нашите “спасители” – те искат да изкупят нашата държава на безценица, да унищожат това, което конкурира техния бизнес, да заграбят това, което носи сигурни печалби, да ни превърнат в роби, страхуващи се да не загубят робовладелците си, страхуващи се дори да не бъдат низвергнати и от робското си положение – накратко, те искат да ни превърнат в българи. Защото ако роби можеше да се степенува, то българи би била най-голямата степен. И те искат ние да приемем тази участ доброволно и с благодарност. Те искат дори да купят и земята ни, нашите острови, където да се радват на живота и да се забавляват, докато ние работим, за да изплащаме заеми, които никой не ни е питал дали желаем да вземем. Но ние не сме българи, ние сме свободни, ние не се страхуваме, ние не се предаваме, ние знаем що е истинска демокрация.

Отговорете си на въпроса защо европейските управници подскочиха, като чуха за готвения референдум? Не е ли това едно завоевание на демокрацията, един нормален демократичен инструмент, една възможност народът пряко да говори? Разбира се, че е и именно затова не се нрави на иначе уж ортодоксалните европейски демократи. Ето как бързо си пролича двуличието, псевдодемократизмът и недоверието в демократичните механизми от страна на Брюксел. Те така разбират демокрацията – народът има право на глас, но не бива да го използва, освен да го делегира на избрани политици. Политици, които лесно могат да бъдат купени и заставени да служат на частните финансови интереси в Европейският съюз, така както се случва и в България.

Но ние не сме българи, ние сме свободни и сме готови да браним нашата свобода и я браним вече три години в непрестанни протести – нещо нечувано и невиждано в съвременната световна история, именно защото знаем що е демокрация. И ще я браним, ако трябва още 30 години, ако се наложи ще я изгладуваме, ще мизеруваме, но свободни, а не българи. Нас не ни е страх – страхливите да ходят в България. Това е изборът драги сънародници: не дали да бъдем в еврозоната или не, не дали да сме в Обединена Европа или не, не дали да банкрутираме или не, а ДАЛИ ДА СМЕ СВОБОДНИ ИЛИ БЪЛГАРИ.

Ние знаем кое ще изберем – ще изберем СВОБОДАТА!”

Подкрепете блога

chergar1b01

Advertisements