protest-121

Зловещо предупреждение отправи шефката на изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ в интервюто си за английският вестник „Гардиън“, по повод вероятността български работници да залеят Великобритания след падането на ограниченията от първи януари догодина. Коментарите под интервюто, показват потреса на англичаните, сблъскали се с разголената българска действителност.Ето и самото интервю:

– Г-жо Михайлова, благодарим ви, че се съгласихте на това интервю. Както знаете, от известно време в нашата държава усилено се спекулира с възможността българи да наводнят нашия пазар на труда и да подбият цените. Смятате ли, като човек добре познаващ действителността на българския трудов пазар, това за реална опасност?

– Разбира се, това е логична последица от дългогодишната политика на пазара на труда в България, или по-скоро от липсата на такава. Аз лично прогнозирам, че не по-малко от един милион българи ще залее вашият трудов пазар и то още през първите месеци на следващата 2014 година. Общо взето, куцо, кьораво и сакато, водено от все още останалите читави българи ще се изсипе при вас. Това ще бъде картина подобна на ослепените самуилови войни, ако знаете за какво става въпрос, с тази разлика, че тези, които ще дойдат са ослепени не от враг, а от собствените си управници.

– Не знаем, за какво става въпрос що се отнася до тези самуилови войни, които споменахте, но ще потърсим информация. Да се върнем обаче на вашето твърдение – вие твърдите, че всички които могат, ще дойдат при нас! Правилно ли сме ви разбрали?

– Абсолютно правилно. Те не просто ще дойдат, те ще се изсипят!

– Но защо, какви са причините? Чували сме, че са ви малки заплатите, но нима всички са готови заради парите да изоставят своята родина?

– Вие не познавате процесите в България. И това прави невъзможно да разберете какво и защо се случва. Ще се опитам да ви обясня. На хартия България е държава и то правова държава, членка на Европейският съюз, но това е само на хартия. Слабото място на този съюз е бюрократичната машина, тя работи въз основата на документи, без да си прави труда да проверява реално какво се случва, явно защото разчита на спазването на директивите и законите отпечатани също на хартия. Това обаче, що се отнася до България е една безумна утопия, а реалността е най-мрачната антиутопия.

Реално държава България не съществува. Държавата се крепи на законност и ред, а такива в страната ни няма. Всички държавни институции, са всъщност репресивен апарат в ръцете на кликата завзела властта и това не е явление от вчера. Законите са оръжие, насочвано срещу непослушните, те нямат всеобхватна сила. Това, което тласка българите към емиграция не е бедността, както си мисли обикновеният европеец, а именно беззаконието облечено в законност. Българите са миролюбив, но свободолюбив и горд народ, който е изправен пред дилемата да се бори или да емигрира.

– Е защо тогава не се бори?

– Защото това не е тази борба, която вие си представяте – мирни протести, будно гражданско общество и прочие кухи утопични представи. Става въпрос за кървав сблъсък с мафията завзела държавата. Българинът трябва да лее кръвта си, но това той най-малко желае. Още повече,  след като десетилетия наред му втълпяваха, че подобни силови методи не са демократични, правови и цивилизовани, и това е така когато става въпрос за цивилизован враг. Ние обаче сме изправени срещу мафията, мислите ли, че като викате под прозореца на престъпника, че е престъпник, той ще се трогне. Напротив ще се усмихне иронично и вие нищо не можете да направите.

– Нима твърдите, че единствения начин да се оправите е през леенето на кръв и то вие, която сте държавен служител?

– Да, твърдя го. Поставете се на мястото на обикновеният български работник. Огромната част от фирмите, по един или друг начин са свързани с политически лица и партии. те ежемесечно отчитат част от своите печалби на тези партии и лица, които са всъщност различни мафиотски кланове. Дори един български политик, открито нарече това явление „обръчи от фирми“. Казвате, че аз съм държавен служител, но знаете ли, какво е чувстовото да си държавен служител, когато държавата е завзета от мафията, когато държавата не съществува? Аз съм част от декора, аз съм спусъка на оръжието срещу непослушните бизнесмени, срещу тези които са решили, че са натрупали достатъчно богатство за да се доберат самите те до властта. Аз не работя в интерес на обикновеният работник, каквато би трябвало да е моята функция, аз работя за интересите на тези които са се добрали до властта. Те ме използват да притискат непослушните, те упражняват чрез мен натиск и репресия срещу конкурентите си.

Аз не мога да защитя правата на обикновеният работник, аз мога да играя роля, че ги защитавам, но не е така. Всички знаем, че нещата в отделните фирми се движат само по документи законно, а всъщност никой не спазва трудовото законодателство. Самите политици, които коват законите, в собствените си фирми не го спазват, защото това законодателство е декор, предназначено е да умие очите на простите маси, но не и да действа. Какво е за някой който трупа милиони едно административно предупреждение и някаква си глоба от няколко хиляди, сравнена със загубата на доход за сигнализиралият ни за нарушения работник? Нищо. И всички го знаят. Кой работник ще се изправи срещу шефа си, когато знае, че всички са такива, че положението е същото независимо в коя фирма отиде да работи и, че закона по никакъв начин не го подкрепя в евентуалната му борба за законност?

Друго щеше да е, ако бизнеса на подобни „бизнесмени“ се национализираше и след това приватизираше наново, ако работника получаваше за своята борба срещу подобни явления не уволнение, а доход, който да му осигури бъдещето до края на живота му. Нима това е невъзможно? Не е, но не е изгодно за властта на мафията, защото както казах, няма нито един закон или институция, която реално да работи в защита правата на редовия гражданин, на отделния работник. Всичко е декор, но декор който може и се превръща успешно в оръжие срещу тези, срещу които това е необходимо в момента.

– Нима искате да кажете, че в България цари Анархия?

– Нищо не разбирате! Дори не знаете, какво е Анархия. В България цари не Анархия, а беззаконие. Защото Анархията означава безвластие, а в България имаме власт, но тя е в ръцете на мафията. Анархията идва тогава, когато хората са се развили до такава степен, че не съществува човек, който би искал да навреди на друг, тогава няма нужда от власт и има Анархия. Беззаконието е тогава, когато има закони, но те се прилагат избирателно. Не бъркайте едното с другото. Анархията е плод на човешката солидарност и взаимопомощ, беззаконието на човешкия егоизъм и алчност.

Ето в това положение се намира българският работник, той познава законите, но знае, че не може да разчита на тях, защото те не са писани в негова полза. Всеки работодател в България, може да тъпче безнаказано работниците си, стига да се отчита редовно на мафията във властта. Всеки работодател определя сам законите в своята фабрика и това го знае всеки работник. Няма правила, няма закони, има власт в най-тъмния смисъл на това понятие. Власт тиранична и неограничена, власт използваща закона не като лекарство, а като оръжие. И лошото е, че ако се опълчиш срещу това беззаконие по законен начин, върху теб ще се стовари закона. Защото „закона е за робовете“. За тези, които трябва да бъдат превърнати в роби.

Затова, всеки които може ще емигрира във вашата държава.

–  Но това е невероятно и не може да е истина. Как може да се промени това положение?

– С кръв. Няма друг начин. Няма как да победиш престъпника завзел закона, освен с кръв. С неговата и своята кръв. Работниците трябва да се изправят срещу тези свои работодатели, които не спазват закона и са се поставили над него. На беззаконието трябва да отговорят със сила, брутална и целенасочена. Трябва да рушат имуществото на олигарсите. Техните, коли, къщи, яхти трябва да бъдат опожарявани. Техните фабрики завземани. Самите те затваряни доживот, а при съпротива убивани. Но всички тези възможности са погребани дълбоко в подсъзнанието на българите, неприемливи са, ужасни са. Дори и за вас. Затова българите избират да емигрират, те не бягат от бедността, а от беззаконието, от мафията.

Разберете, България не е държава. Политиците и всички останали държавни служители са мафиоти, или в най-добрият случай безропотни марионетки. Прокурори, съдии, инспектори, всеки който има някаква власт в тази държава е оръдие за репресия, за подчиняване на масите, заплаха за стремящите се към властта. Дори и да има сред тях някой свестен, той не може да промени нищо. Системата го смачква, сдъвква и изплюва. Отново ще ви повторя, в България закона не е Закон, а е оръжие в ръцете на Мафията. Как да се пребориш с това?

Подкрепете блога:

chergar1b01index