Уморен от предишните си срещи Разума реши да почине, свали раницата си и извади приготвената за из път храна. Тъкмо отхапваше от сандвича си, когато към него се спусна с лай някакво куче. Разума отстъпи леко назад и встрани, избягвайки острите зъби на побеснялото псе успявайки при следващата атака на кучето да забие крака си в основата на долната челюст. Кучето се оттегли скимтейки с подвита опашка на безопасно разстояние, а Разума продължи невъзмутимо да се храни. Изневиделица отнякъде изскочи човек в чиито поглед се четеше бяс, а от устата му хвърчаха слюнки:

– Изрод – крещеше човека – ти си Изрод, ти не си човек!
– Защо? – попита учудено Разума.
– Само изрод може да се отнася така към едно беззащитно животно – просъска човека.
– Кое животно? – попита Разума оглеждайки се неразбиращо.
– Кученцето! Защо ритна кученцето?
– Кученцето!? Това което ме нападна!? Но то не е беззащитно, щом ме напада. По-скоро разчита аз да съм беззащитен.
– То е просто едно животинче, което не притежава разум и затова не може да бъде съдено за постъпките си, а ти който претендираш да си разумен би трябвало да разбираш това и да се погрижиш за него, вместо да го нараняваш.
– Защо трябва да се грижа за него, при положение, че ме напада?! – учуди се Разума.
– Защото то не знае, какво прави, а действа според инстинктите си.
– Нима трябва да се грижа за всеки, който е по-неразумен от мене и е решил, че съм лесна плячка за осъществяване на желанията му? Нима, ако някой ми се изпречи размахвайки грамота за невменяемост, аз трябва да се предам безусловно на неговите безумни прищевки?
– Говорим за кучето, кучето! То е животно и не притежава разум, толкова ли голяма жертва ще направиш, ако споделиш с него обяда си?
– Защото, ако го споделя с него, ще трябва да го споделя с неразумните мухи, хлебарки, гълъби, плъхове, котки и накрая ще остана гладен, нищо че съм разумен. – отвърна Разума
– Не може да сравняваш кучето с мухи и хлебарки – възмути се човека – те нямат нищо общо.
– Защо? И те са неразумни същества? – попита Разума.
– Защто тези бездомни, изоставени кученца нямаше да ги има, ако ги нямаше хора като теб. Безсърдечни, егоисти които мислят само за себе си и изоставят горките кученца на улицата.
– Аз не съм изоставил нито едно куче, никъде, просто защото не съм имал куче . По скоро тези кучета, са изоставени от хора които уж са ги обичали, но в един момент са били принудени да избират между собственото си оцеляване и това на кучето. – разсъждаваше Разума – Ти всъщност обичаш кучетата, нали?
– Разбира се, че ги обичам, кучето е най-добрия приятел на човека! – отговори гордо човека.
– Тогава защо не го прибереш, да се грижиш за него?
– Ах ти гнусна твар – възмути се човека – значи това е била целта на всичките ти словесни еквилибристики, да прехвърлиш отговорноста на мен?
– Защо да я прехвърлям, ти обичаш кучетата и ги защитаваш, значи искаш да се грижиш за тях, ето сега имаш възможност. Аз не желая да се грижа за което и да е бездомно куче. – твърдо отсече Разума.
– Аз нямам възможност да се грижа за клетото животинче, аз едвам изхранвам себе си. Ти, ти си този, които трябва да се погрижи за него.
– Защо аз!? – полюбопитства Разума.
– Защото ти имаш храна и можеш да отделиш част от нея за да нахраниш кучето.
– Значи понеже аз имам нещо, което ти нямаш, затова съм длъжен да го употребя така както ти смяташ за добре? – обърка се Разума.
– Няма да ме оплетеш в хитрите си игрички – гневно отвърна човека – не става въпрос, какво искам аз, а кое е правилно и справедливо. Това кученце е гладно и има нужда от храна, нима ще отречеш, че е логично да го нахраниш щом имаш възможност?
– Значи, ако някой има нужда от нещо, което аз бих могъл да му дам, то съм длъжен да му го дам? – невярващо попита Разума. – Нима съм длъжен да споделям имуществото си с всеки престъпник, просяк или улично псе, да раздавам всичко което имам на всеки който има по-малко, докато самият аз не попадна в неговото положение!?
– Това е куче за бога. Бедно, гладно, бездомно, куче. Нима нямаш капка милосърдие в сърцето си? – отвратен отвърна човека.
– Защо трябва да проявявам милосърдие към тези които ме нападат, независимо дали действат водени от инстинкти или безумие? Защо трябва да откупвам живота си, щастието си, нуждите си, като първо задоволявам тези на безумците, неспособните, че и на уличните помияри?
– Защо поставяш, кучето, наравно с хората за които говориш? – гневно попита човека – това е куче, неразбираш ли?
– Не аз, ти го постави и то не наравно с тях, а над мен, като поиска първо да се погрижа за него, а после за себе си. Като постави нуждите и правата на същество лишено от разум, неспособно да произведе нищо, над нуждите и правата на човек притежаващ разум и способност да произвежда блага и да се радва на придобивките от труда си.
– Ти, ти, ти ще видиш. Никой не може безнаказано да наранява бездомните кученца – заканваше се човека докато се отдалечаваше.

Разума поклати глава и продължи вече необезпокояван да се наслаждава на обяда си.

Advertisements