Разумът тъкмо довърши обяда си, когато към него се приближи един добре облечен господин и го попита:
– Ти ли си Разума?
– Да, аз съм, а вие кой сте?
– Аз съм бизнесмен и искам да ти предложа работа. Чух, че си бил много умен, а на мен ми трябват такива хора.
– Чакай, чакай – отвърна Разума – защо ми е твоята работа, та работа има навсякъде, стига да искаш да я вършиш? Защо да работя точно това, което ти ми предлагаш?
– Айде сега, не ми се прави на умен. Знаеш, че има голяма безработица и моето предложение ти идва като божи дар. Трудно е днес да си намериш работа.
– Как така трудно. Ето тази градинка до нас се нуждае от окопаване, поливане и почистване, и сега, ако реша веднага мога да се заема с тази работа и ще съм си намерил работа без твоето посредничество.
– Не се прави на глупак – ядоса се не на шега бизнесмена – За тази работа никой няма да ти плати, а аз ще ти плащам за да работиш за мен.
– Искаш да кажеш, че ми предлагаш пари за да свърша работа, която ти не искаш или не можеш да свършиш. Тоест ти не ми предлагаш работа, а пари. Дефакто искаш да свърша определена работа от която имаш нужда, срещу съответното заплащане.
– Виж сега, знам, че си умен, но без работата която ти предлагам, ще има да работиш без пари, а без пари не можеш да живееш.Така, че се смири и бъди благодарен за възможността която ти предлагам да спечелиш някой лев.
– Нима искаш да кажеш, че понеже ти имаш пари, моят единствен шанс да живея е като работя за теб? Твоите пари, човече, рано или късно ще свършат, ако не притежаваш нужните знания как да ги управляваш, влагаш и използваш. Ето в момента ти имаш пари, но са ти нужни моите знания и опит за да успееш да ги запазиш и увеличиш. Аз решавам, дали да продам знанията и уменията си на някой с пари или да работя за себе си използвайки същите тези знания и умения които ти искаш да купиш. Всъщност без мен, без моите способности, ти ще останеш един ден без пари, освен, ако междувременно не натрупваш сам знания и умения. Днес не парите определят статуса в обществото, а знанията които притежаваш. Властта на парите отмира. Твоето време отмира. Ти оставаш в миналото. Днес на власт излизат хората със знания. Те могат да спечелят пари и без твоето посредничество, но ти без тях си обречен.
– Аз ли съм обречен бе нищожество? Ти знаеш ли колко хора чакат на портала ми за работа и дават мило и драго, само и само да благоволя да ги наема. Аз идвам да му предложа помощ в труден момент, когато безработицата се шири, а той ще ми се прави на велик?
– Защо си дошъл при мене тогава, щом имаш толкова голям избор? – попита го Разума, заинтригуван.
– За да ти помогна, не разбра ли?
– А защо искаш да помогнеш точно на мене, при толкова нуждаещи се? – усмихна се Разума.
– Защото, защото . . . ти притежаваш нужните знания. – отрони бизнесмена
– Виждаш ли, започваш да схващаш. Наистина има много безработни, но това са предимно хора без нужните знания и умения или такива чиито знания и умения са остарели. Само тези които постоянно се ограмотяват в сферата в която работят, само те могат да ти помогнат да си развиваш бизнеса. Ти имаш нужда от хора със знания, но хората със знания нямат нужда от теб. Те могат да ти продадат своите знания, на цената която те определят, а не на тази която ти им предлагаш. Те са вече водещата страна в пазара на труда. Те определят условията и степента на обвързаност с този за когото работят.Те могат да изкарват пари без теб, но ти без тях наистина си обречен и колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-голям е шанса ти да влезеш в крак с времето и да бъдеш подготвен за бъдещето. Времето на индустриалната революция отмина, времето на масовото производство отмира, времето когато всеки можеше да бъде заменен с всеки е безвъзвратно изгубено. Днес са нужни все по-специфични знания, все по-гъвкави и отворени форми на труд, на взаимодействие между страните в пазара на труда. Все по-вече работодателят, доколкото този термин е все още адекватен на съвремието, става зависим от своите работници, от тяхната квалификация и желание за развитие, отколкото един добре квалифициран и постоянно интересуващ се и обогатяващ знанията си служител зависи от работодателя си. Ерата на физическият труд е минало, все по-голяма част от него се извършва от машини, командвани от програми. Скоро, много скоро в бъдещето хората ще извършват само умствен труд, а умствения труд предполага по-вече знания, по-вече мисловна дейност и по-трудно поддаване на манипулацията, че ти си задължен на работодателя за предоставената възможност да работиш. Хората с пари, но без знания, трябва да предлагат все по-добри и по-добри условия, за да се съгласи някой да продаде знанията и времето си, за да могат те да трупат още и още пари. В крайна сметка, тяхното време отминава, независимо дали го съзнават и признават или не. Това е бъдещето. Бъдещето е в ръцете на знаещите, на търсачите, на откривателите, на мислителите. Парите скоро ще умрат, а с тях и властта която дават на своя собственик. На власт ще дойдат Знаещите. Знанието ще победи парите и това е неизбежно.
– Значи не искаш да работиш за мене? – нервно попита бизнесмена.
– Не! – усмихна се Разума – Аз вече работя за себе си.
Пътешествието на Разума в страната на безумците. Част 5
17 неделя юли 2011
Posted бизнес, направи си сам, образование, общество, труд
in
Ангел Грънчаров каза:
Брях, много хубав текст, поздравления! Даваш ли ми правото да го препубликувам във в-к ГРАЖДАНИНЪ?
chergar каза:
Може. Радваме се, че попита. 🙂
Elpropaganda каза:
Хм
Pingback: Пътешествието на Разума в страната на безумците. Част 5 | Bulgarian Blog
Анонимен каза:
„…времето когато всеки можеше да бъде заменен с всеки е безвъзвратно изгубено.“
Има един лаф, че незаменими са само тези, дето са в гробищата 😉
icaka каза:
И все пак, техническите кадри и експерти имат влияние доколкото могат да събират информация за вземане на решение и да контролират прилагането на това решение. Което не е малко, но най-големият източник на реална власт си остава собствеността, материалната собственост. Това, че “Разумът“ се възприема в един определен момент за незаменим и си позволява да откаже работа срещу заплащане, в следващия ще се промени, когато гладът започне да разяжда стомаха, а в такива случаи да си рационален е трудно достижимо. Похвална е идеализацията и възхвалата на знанието, нуждата от добро образование трябва да се изтъква винаги. И все пак в статията липсва познание за основните скрити (латентни) зависимости, които ограничават свободата дори и на “Разума“. Успех!
фъстъкБГ каза:
Защо не всички можещи, имат куража да кажат НЕ?
Не разбират,че са можещи …?
Doncho Angelov каза:
„Парите скоро ще умрат, а с тях и властта която дават на своя собственик. На власт ще дойдат Знаещите. Знанието ще победи парите и това е неизбежно.“
Сигурно така са си мислели и преди 200 години, че и повече.
Факт е, че ресурсите (парите) и интелекта не могат един без друг. Защото, за да създадеш интелект или да поддържаш такъв, ти трябват ресурси. Които не винаги можеш сам да си осигуриш.
Едно е например програмист-единак, копал цял живот самостоятелно. Друго е човек с опит в големи екипи. И това е само един дребен, повърхностен пример 🙂
Иначе добра история…
chergar каза:
Ще се опитам да обясня за тези които явно не са разбрали и не знаят какво ги очаква. Да сравняваш днешният ден с дните отпреди 200 години е смешно. Аз лично се развеселих. Днес знанието нараства с много по-големи темпове от преди двеста години. Информацията да не говорим. Парите се обезценяват все по-вече и по-вече. Хората със знания ще съсредоточават все по-вече и по-вече власт, а от там и пари в собствените си ръце, докато смешници разчитащи единствено и само на сила, пари и политически игри за да бъдат на гребена на вълната са обречени на провал и отиване в небитието. Те изгубват възможността да контролират това което се случва, защото не притежават необходимото познание за това. Новата информационна революция, пречупва властта на парите и насилието, и на преден план излиза знанието и информацията. Този който държи знанието и информацията той държи и властта. Боклуците ползващи политически чадъри за да развиват какъвто и да е бизнес, са обречени на провал, ако не притежават и знания. Те живеят още в отминалия век и ще бъдат пометени от скороста на настъпващите промени.
Анонимен каза:
Да, ама няма да сме живи да го видим-в България, вервай ми.
Анонимен каза:
Готина идея:) Обаче за съжаление разума или знанията също са стоки и то все по-скъпо струващи. И в крайна сметка, за да се сдобиеш с тях ще трябва да си платиш…
Някой каза:
Абе този Ангелов не мога да го разбера – под едната статия със собственото си име харесва и желае да постне в един от блоговете си тази статия, а под друга статия с друг ник – aigg нещо недоволен, че и злобни коментарчета в друг негов блок по адрес на чергар-а, да не става дума за двама Ангел Грънчаров-и, или имаме случай на 2 в 1 шизофренично чудо ? Само се чудя…..
zaw12929 каза:
Това е същественото: от една страна „“’Днес са нужни все по-специфични знания, все по-гъвкави и отворени форми на труд, на взаимодействие между страните в пазара на труда.“ и от друга расте неграмотността сред младите, вместо с лаптопи да ги правим по умни- правим ги по американските програми готови да пускат бомби, да окупират териториите на американските интереси…“
Nikola Nikov каза:
Знанията не са разум, докато РАЗУМЪТ се опира на знанията, на истинските знания. Разумът е малко по-друга категория. Може би следва да се определи към интелектуална способност да се откриват правилните решения за проблеми от морално и общественополитическо естество. Именно при решаването на такива проблеми (от държавноправен характер) е нужен разум. За да продадеш уменията си не е необходим точно „разум“, а по-скоро хитрост, находчивост, умение да се защитава личния интерес, след като е осъзнат напълно.
Никола Ников.
john beles каза:
Нищто не се променя! Съвсем скоро само знещите ще трупат пари и ще могат да предлагат работа на незнаещите.