6406576_Spina

Клубът за плътски наслади Билдерберг е най-посещаваната забележителност под купола на Монсанто, главния мегаполис на световната федерация. Въпреки, че все повече хора се отдаваха във виртуалното пространство на директно мозъчно стимулиране на центровете за сексуално удоволствие, все още плътския секс имаше своите многобройни почитатели, а понякога се случваше дори виртуално пребиваващи да излязат от своето частно виртуално пространство и от чисто любопитство да пробват удоволствията предлагани в това известно заведение. Притегателната сила на клуб Билдерберг се дължи на това, че клубът е единственото място в света, което няма свое виртуално копие и случващото се вътре не бе възможно да се изживее във виртуалното пространство. Според общодостъпните данни в световната информационна система, клубът съществуваше вече над 500 години, а достъпът до него, въпреки, че бе свободен за всеки гражданин на света, се осъществяване посредством записване и се налагаше да се чака с години, докато ти дойде реда.  И днес приемният площад на клуба бе натоварен както обикновено, хиляди посетители се изсипваха на всеки кръгъл час от пристигащите скоростни влакове. Те веднага биваха посрещани от дроиди и андроиди работещи за заведението. Самото заведение бе със статут на обществено учереждение и се стопанисваше от автономна интелигентна система. Има няколко задължителни процедури, които трябва да се спазят, за да бъдете допуснати вътре. Първо оставяте всичките си дрехи и принадлежности на посрещащият ви дроид и обличате лека полупрозрачна роба. И второ, съгласявате се за времето на престоя ви в клуба, да бъдат изключени всичките ви импланти служещи за връзка с виртуалния свят и световната информационна система, това всъщност бе най-тежкото наказание предвидено от световната съдебна система, но тук, то се прилага с вашето доброволно съгласие. След извършването на тези две процедури, към вас се приближава андроид, който ви поднася древни афродизиаци, алкохол и синтетична дрога. Престоят ви на територията на клуба може да бъде не повече от 48 часа в рамките на една година. Закрити и открити пространства, стотици барове, градини фонтани, луксозни индивидуални стаи и огромни зали побиращи хиляди посетители едновременно бяха на разположение на клиентите. Навсякъде се чува древна хипнотична музика, а ако желаете дроидите и андроидите на клуба могат да ви предоставят всякакви сексуални играчки и предизвикателни облекла. Пир на древното удоволствието, от секс с реален партньор, това всъщност предлагаше клуб „Билдерберг“. На територията на клуба няма нито едно холограмно устройство, няма кабини за виртуални изживявания, няма дори древни екрани, които да заместват липсата на връзка с виртуалния свят. Всички стени са изрисувани със сексуални сцени взаимствани от изображения оцелели от античния свят.                                                                                   Зак за първи път идваше в клуба, въпреки че бе на 120 години. Всъщност за първи път идваше и в столицата Монсанто. Преди 5 години, когато системата го попита дали при бъдещето си посещение в столицата ще пожелае да посети и известния клуб, той съвсем механично бе отговорил да. Още във влака, бе заобиколен от мъже, чиято трескава възбуда се предаде и на него. Все още не бе късно да се откаже, но в крайна сметка колебанията му отстъпиха някъде дълбоко в подсъзнанието му, когато се почувства част от това голямо множество хора решили да се отдадат на древните практики за сексуална наслада. Най-много го плашеше изключването от виртуалната и информационната системи, пребиваването изцяло само в реалния свят, па било то и единствено в границите на клуба, го караше да се страхува, че ще бъде безпомощен или по-точно не цялостен. Остави дрехите си на посрещналия го дроид и облече леката прозрачна дреха. На метри от него се виждаше сребристата линия,  маркираща границата, зад която необятната виртуална реалност и неограничения достъп до информация, отстъпваха място на ограничената реалност създавана от собствените му сетива.  Пое си въздух и прекрачи. Почувства се празен и уплашен, някакъв андроид го посрещна и изсипа в гърлото му пареща пенлива течност, преди да успее да се върне и да избяга от този ограничен свят. Резултатът бе светкавичен, почувстват силна възбуда, а сетивата на които отдавна бе спрял да разчита заработиха на пълни обороти.
– Моля, изпийте го – обърна се към него андроида, подавайки му някаква полупрозрачна капсула и още една чаша от същото парещо питие.
– Какво е това? – попита Зак.
– Това е нашият специалитет, коктейл Малтус, сервира се единствено на територията на клуба, няма да го срещнете никъде другаде, нито в реалната нито във виртуалната вселена.
Ама че самохвалко, помисли си Зак, но послушно постави в устата си капсулата и я погълна с коктейла. О, пресвети Малтус! Това е чудовищно, никога досега не бе усещал такова мощно желание за секс.
– А теб мога ли да те изчукам? – ухили се той и чукна похотливо андроида по чатала.
– Съжалявам, но не предлагаме такива услуги, тука се практикува само древен чисто плътски секс, така както е било преди нашата поява.
– Я върви да се претопиш! – изруга го Зак и се огледа около себе си. Недалеч видя две жени сплетени една в друга, погледа ги известно време с интерес, когато срещна погледа на мъж, също толкова възбуден, колкото него. След всеки акт, до него се оказваше андроид с коктейл Малтус. На десетия спря да ги брои. Свети Малтус, та той тука щеше да прави секс с повече реални мъже от колкото бе правил досега през живота си. Трябваше да отиде до тоалетна, помоли един от андроидите да го заведе. Никога не беше виждал толкова мъже и жени да правят секс заедно на едно място, имаше някакво неписано правило, че когато правят секс, мъжете и жените трябва да бъдат разделени, разбира се случваше се понякога да види жени как правят секс, но не и по този първичен начин. Запъти се към единия от басейните, седна на водния бар и изпи поредния Малтус, неистова възбуда отново го обзе. Легна по гръб във водата и заплува, никога не се бе чувствал толкова мъж. Плувайки обзет от възбуда, усети че се блъска в нечий задник. Обърна се и вкара члена си в него. Усети, че около него настъпи необичайна тишина, но продължаваше да лашка, затворил блажено очи. Задника се извиваше и се опитваше да избяга, но той го държеше здраво. Изпразни се за секунди. Задника се отскубна и той чу ужасен крясък:
– Какво правиш глупако, не виждаш ли, че аз съм жена?
Зак отвори стреснат очи. Това наистина бе жена. Той бе чукал жена! ЖЕНА! Ужас! Всички ги гледаха отвратено и заплашително едновременно. Изведнъж при тях се озоваха десетина андроида и ги поведоха на някъде. Зак още не можеше да се опомни, той бе чукал жена и бе изпитал удоволствие, но как е възможно това? От малък го бяха учили, че жените и мъжете са съвсем различни разумни видове, които благодарение на дълги години еволюция и на своя разум, са успели да намерят начин да съжителстват успешно на планетата Земя. Учените смятаха, че подобно постижение е почти непостижимо във Вселената, защото се предполага, че единия разумен вид винаги ще иска да се наложи над другия и в крайна сметка ще го унищожи, но това на Земята не се бе случило, а и все още не бе открита никъде другаде каквато и да била форма на живот, която да потвърди или отхвърли това предположение. Поеха по някакво стълбище, което водеше под земята.
– Къде ни водите? – попита жената, опитвайки да се отскубне от ръцете на андроидите.
– Ще бъдете изолирани за известно време, докато решим какво да правим с вас. Вие нарушихте древното табу на междувидовия секс и Системата изисква вашата изолация.
– Но аз не съм искала да правя секс с него! – кресна жената.
– Съжалявам, но такива са разпоредбите на Системата. Вашето бъдеще ще бъде решено най-скоро. Дотогава ще бъдете настанени в самостоятелни стаи. Всички, които видяха вашето съвокупление също ще бъдат изолирани.
– Поне ми включете, проклетите импланти!
– Съжалявам, но на територията на клуба, това е строго забранено, ще се наложи да изчакате решението на Системата, като обитавате единствено реалния свят.

Към втора част.

Advertisements