Тъй като в нашата държава, здравната система е меко казано ужасна, а и занапред май ще става все по зле, то аз бих дал следните съвети на смъртно болните в България:
Когато разберете, че страдате от неизлечима болест, не си губете повече времето с ходене по доктори. Те могат само да удължат агонията ви, правейки оставащите ви дни живот още по-ужасни. Вместо това отидете при нотариус и прехвърлете всичко което имате на името на вашите близки. Ако нямате близки на които да прехвърлите собственоста си, то продайте каквото можете, а жилището си ипотекирайте, след което действайте по описания по-долу сценарий. След това, когато сте сигурен, че вече не притежавате нищо, направете завещание, в което да посочите като ваш наследник някоя банка по избор. След като направите всичко това, отидете в избраната от вас банка, или пък в някоя друга ( при вашето състояние това е без значение) и кандидатствайте за кредит, възможно най-големият който могат да ви отпуснат, ако дават към него бонус и кредитна карта още по-добре. Вземете парите и ги похарчете с ясното съзнание, че няма да ги връщате. Да се оправят вашите наследници – в случая банката. Помнете, че рано или късно всички ще умрем, така че не губете време в напразни опити да удължите страданията си, а изживейте оставащите ви дни възможно най-пълноценно, на гърба на банките.
998 каза:
Колко вярно и точно е казано.Само дано се намери банка-будала която да ми отпусне кредит.нали трябва да си мълча,и да не казвам че съм болен като искам кредит?
qwerty каза:
не си мислете че лекарите ще допуснат вие да имате пари по някакъв начин
hexemexe каза:
Ако не беше толкова реалистично /включително и коментарите/, щеше да бъде смешно.
kambanka каза:
Сигурно нямате смъртно болни близки, за да говорите така. Това с парите е последното, което ти идва на ум. Смъртно болните в България трябва да си направят списък на големите болници, да си затворят очите и да си сложат пръста на листа – където се падне – там да отидат. Пък…каквото рекъл Господ. И това не е смешно. Защото навсякъде – некомпетентността е еднаква. Само луксът е различен. Имах „щастието“ да се уверя в това – и в Токуда, и в Окръжна болница – София
Ден каза:
хахах. цинично, но пък… по-голяма истина от цинизма няма (: like (: