zx450y250_710958

Неочаквано за всички, бившият депутат от ДПС и заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров се завърна в България. Желанието му, е да подкрепи протестиращите студенти. Това той заяви лично в интервю за сайта „Протестна мрежа“, чийто екип, както стана ясно, е потърсил сам. Ето и интервюто:

Г-н Бисеров, защо потърсихте връзка с нас?

– Надявам се чрез вас да влезна във връзка с протестиращите студенти и да им предложа своята подкрепа. Знам, че вие имате значително влияние върху тях и се надявам след като ме изслушате да се убедите, че това ще е от полза за успеха на протеста и за бъдещето на България въобще.

Нали не смятате, че ще се застъпим за вас пред правосъдието в замяна на подкрепата, която ни предлагате?

– Не, аз се надявам благодарение на успеха на протеста да имам шанс да бъда изправен пред истинско правосъдие, а не да стана жертва на политически дирижиран процес. През тези няколко дни в чужбина, аз имах възможност да преосмисля това, което се случи с мен и това, което се случва в България като цяло. И За разлика от моят бивш колега Делян Пеевски,аз наистина преживях катарзис. Осъзнах, че съм станал жертва на собствените си пороци, благодарение на извратеността на политическият живот в България. Именно начина по който се прави политика в България, ме направи това, което съм.

– Звучите сякаш търсите оправдание?

– Не, напротив, не търся оправдание и няма как да бъда оправдан, защото аз съм виновен за нещата в които ме обвиняват. Аз търся справедливост, за себе си и за децата си, но тъй-като познавам системата отвътре, съм напълно наясно, че това няма как да се случи без радикална промяна на статуквото, а това може да се случи само при победа на протеста. Затова и искам да го подкрепя, като разкрия на студентите срещу какво са се изправили и как функционира то. Самият аз не знам как да бъде победено безкръвно и без това да доведе до тотално блокиране на функциите на държавата, а от там и до евентуални тежки обществени сътресения и дори до възможност за пълно унищожение на България.  Но единствено при успех имам шанс да бъда съден безпристрастно и справедливо и най-важното, децата и внуците ми да не стават заложници на задкулисни безскрупулни играчи, така както станах аз.

– И какво точно имате да кажете на студентите с което смятате, че ще им помогнете?

 – Първото, което имам да им кажа, е да не се поддават на политически пристрастия и от там да станат жертва на разделение. Политическите философии са като религиите, всичките по своята същност проповядват начин за постигане щастието на човека, но в зависимост от хората които ги проповядват и осъществяват те биват изкривявани и изкористявани.

В момента студентите нямат срещу себе си държава, те тепърва, ако успеят ще трябва да я създават. Цялото общество е под робството на една разнородна клика от алчни, безскрупулни психопати. Тези хора използват понятието държава, като декор. Това което те наричат държава и което вие си мислите, че е държава е една илюзия. И единственото, което ги обединява е стремежа им този декор да не бъде разрушен и така да лъсне целият фалш на живота в който гражданите живеят. За съжаление този декор, тази илюзия се поддържат не без доброволното участие на самите граждани, които дълбоко в себе си се тресат от страх да не би този декор да се разпадне и те да бъдат принудени да погледнат открито начина по-който живеят, собствената си робска безизходност. Положението е такова, че илюзията за държава прикрива робството, а страхът от разбиването на илюзията го крепи. Този декор е единствената тънка, но много здрава преграда, вътре в душите на хората и вие трябва да я разрушите и да не позволите, тя бързо да бъде съшита отново по същия начин, от някоя друга безскрупулна клика.

Това обаче е много трудно постижимо, именно защото хората са докарани до невъзможност да оцелеят, ако протестират, те са роби. Ако протестират, няма да получат мизерните си заплати, заплати с които поддържат живота си за да могат да работят и евентуално да отгледат потомство, чиято съдба също ще бъде да слугува, но на децата на днешните господари. Всички са наясно, че така наречената социално-ориентирана политика на правителството, не е нищо друго освен подаяние на господаря към роба, защото нима някъде са се променили взаимоотношенията работодател -работник?

Нима вече всички спазват трудовото законодателство, плащат си данъците и зачитат правата на работниците? Колко от хората днес се осигуряват на реалната заплата, която получават, да не би да са повече от колкото при предходните правителства? Колко от вас работят във фирми, където собствениците са политически фигури или роднини на политически фигури, на същите тези които се кълнат по медиите, че работят за законност и справедливост в държавата, докато я нарушават най-безнаказано в собствените си предприятия? Това не е ли наглост, безочие? Не е ли фалш, театър, безумие и то поддържано с участието на самата жертва? Кой друг, може да търпи подобно унижение и да се прави, че му вярва, ако не роба уплашен за жалкия си животец? Роба не смеещ да се изправи срещу господаря си, защото „Кой ще му дава хляба?“

През цялото време на този така-наречен преход престъпниците носеха декора на държавата и подхвърляха на наплашените „граждани“ подаяния. Нима не сте виждали, там където работите да идват политиците, да се снимат, да се здрависват и усмихват заедно с вашите работодатели – тези които не спазват нищо друго освен собственият си интерес? Наистина ли не знаете вашата фирма, към кой обръч от фирми принадлежи? Знаете, но какво от това? Вие сте роби, поробени чрез животинските си нужди и принудени да поддържат с вид на искрена вяра илюзията за държава. Държава няма, тя не се прави от политиците, а от хората. А хората ги няма – те са роби.

Надеждата е единствено в младите, в тези които все още не са попаднали в животинската зависимост на своите родители или са намерили начин да се отскубнат от нея. Но има и още едно, много важно условие и то е сред ценностите им да не фигурират парите, в противен случай ще бъдете купени, така както се купува всеки роб, така както се продадох и аз. Не си правете илюзии, че това с което сте се заели, че вашите действия няма да бъдат използвани от външни сили за осъществяване на собствените им планове. Без значение дали го разбирате или не, дали го искате или не, дали го вярвате или не, това се случва. Всяка ваша дума, всяко ваше действие, всяка ваша идея, ще бъде впрегната в осъществяването на чужди планове. И вие ще трябва да се преборите с всички, които се стремят да стъпят на плещите ви, за да се доберат до властта и да поемат контрол над декора изобразяващ държава. Вие трябва да разрушите декора и да не позволявате да бъде създаден нов, докато се изгради истинска държава. Не е лесно, човек да се освободи от робство, особено, когато няма сили и смелост да признае дори и пред себе си, че живее в робство.

– Вашата емоционалност ни изненада, наистина ли положението е толкова тежко, колкото го описвате? Оставаме с впечатлението, че вие предполагате при успех на протеста, период в който държавата няма да съществува?

– Тя и в момента не съществува, пенсиите, помощите, минималните заплати, всичко е фарс, огризки от хвърлени от тарпезата със заграбеното. Господари и роби си играят на държава, това е положението, не се залъгвайте. Вашата цел трябва да е не просто да махнете тези, но да не допуснете да дойдат други като тях и да отнемете заграбеното. Не го ли направите, ще се окажете просто инструмент използван за осъществяването на нечии цели.

– А какво очаквате, ако протестът не успее?

Радикализиране, но радикализиране е възможно само при дълбока искрена увереност в целите на протеста. Радикализиране е възможно само, ако подбудите са чисто идейни, а не материални. Там където катализатор са парите, няма радикални действия и по това може да познаете, кога един протест е чист и кога е воден от користни цели. При неуспех, аз очаквам, да се оформят малки затворени групи, по подобие на радикалните такива в нашата южна съседка, групи които ще вземат раздаването на справедливост в свои ръце, както спрямо политиците, така и спрямо самозабравили се бизнесмени. А на тези, които възмутено ще възкликнат “ Ах как може, това е ужасно, това е незаконно, това е недемократично?“ , още веднъж ще кажа – това е така когато има държава, но вие живеете в илюзия за държава. И го твърдя с увереност, защото аз съм един от тези, които поддържаха тази илюзия.

Advertisements