Gratis

През последните дни една от основните теми за дискусия, както в медиите така и в лични разговори е поскъпването на билетчето за градски транспорт в София и това е разбираемо, защото поскъпване на услуга с 60%за един ден си е прецедент вероятно и в световен мащаб. Разбира се медиите услужливо на властта и управляващите не спират да излъчват интервюта с примирени граждани, докато в социалните мрежи кипи недоволство, неспособно обаче да роди каквато и да е жизнена форма на протест. Прави впечатление, че така наречените НПО-та също не проявяват иначе напористата си гражданска активност да организират например мятане с яйца и домати по сградата на общинския съвет и Центъра за градска мобилност, но така е, когато си активен гражданин на заплата и по длъжност. Донорите не плащат на активните граждани да защитават социални политики, само икономически и геополитически.

Но да се върнем на основния проблем, а той според мен е как можем ефективно да се противопоставим на подобно нагло държание от страна на взимащите решения които касаят всички жители на столицата и нейните гости. Всъщност възможности има, необходимо е обаче те да се обсъждат и прилагат извън социалните мрежи. Самите социални мрежи създадоха илюзията, че е възможно благодарение на тях цялото общество да рееагира едновременно и масово на даден наболял проблем. Това обаче не е точно така, защото самият съвременен начин на живот е изключително забързан и възможността множество хора да се съберат заедно на едно място за да изразят своето недовлство или мнение по даден проблем е почти неосъществима. Затова и по протести виждаме едни и същи лица от едни и същи НПО-та, за които това е професия с която си изкарват хляба.

Този факт, а именно невъзможността масово изведнъж да се организираме и да изразим своето недоволство, обезкуражава мнозина и дори ги озлобява срещу останалите граждани, убива в тях всяка надежда, че нещо може да се промени и това се случва за всеки един повод за недоволство, а не само заради цената на билета. Този факт, възможността чрез социалните мрежи да виждаме масовото недоволство от една страна и липсата на действие в реалния свят от друга, води до краен негативизъм, отмаяние и озлобление не само към управляващите, но и едни към други.

Как можем да променим това? Като използваме социалните мрежи не толкова за организация, колкото за обмяна и разпространение на идеи как да се борим с решенията на управляващите които не одобряваме или срещу които сме твърдо против. Като не очакваме спонтанно масово изразяване на недоволство в мероприятия организирани през социалните мрежи, а наблегнем на местна самоорганизация, по местоживеене, по месторабота, приятелски кръгове и клубове по интереси и така нататък.

Най-важното, което трябва да знаем и да разберем, е че само ефективния протест, протеста воден с реални действия, даващи своите моментални и реални последствия е този, който може да промени нещата и да направи борбата ни реална, истинска и жива, да я направи ефективна и резултатна. Затова вместо да очаквате масово събиране на площада с викане на „У-у-у-у“ и „Оставка“ и свирене със свирки, вдигане на плакати други такива методи за канализиране на натрупаната отрицателна енергия в обществото, то огледайте се съберете се десет , двайсет и въобще колкото можете човека и действайте ЗАЕДНО.

Аз също бих искал, като форма на протест, три дни никой да не ходи на работа, защото градския транспорт е създаден именно за това, да способства хората по-лесно да стигат до работните си места, където да работят образувайки БВП на страната, но уви, си давам ясна сметка, че това е просто една наивна мечта при сегашното състояние на нещата. Не така седят нещата обаче с възможността множество малки групи да се организират и да изразят ефективно своя протест по различно време на различни места , по различен начин. Защо например всички колеги които отивате заедно на работа да не си поръчате по една тениска с надпис „Аз пътувам гратис“ или „Протест срещу по-високите цени на билета“ и да пътувате ЗАЕДНО гратис в градския транспорт. Повярвайте ми, дори една такава група да се появи, тя би могла да предизвика верижна реакция. Защо, ако искате наистина ефективно да се противопоставите на наглото увеличение на центата на билета, защо да не се съберете приятели да си изрежете по 10, 20 картончета с размерите на билетчето, да си купите по едно моментно лепило и да не минете всички спирки на метрото, като пъхнете картончето намазано с моментно лепило в апартите за таксуване. Същото може да се случи и с перфораторите по автобусните и трамвайните лини, важно е ефекта да е реален. Така ще блокирате системата за самотаксуване.  Важното е да извършвате своите действия убедени, че сте прави и най-важното, да го правите ЗАЕДНО, дори да е на малки групи. Дори и нищо да не направите от изброените по горе неща, а само да пътувате гратис, правете го ЗАЕДНО.

И накрая, един последен съвет, не влизайте по никакъв начин във физическа саморазправа с контрольори или служители на властта. Те са роби на системата, която иска да ви подчини и всяка саморазрправа с тях само ви изтощава. Вашата цел е да разстроите системата. Търсете начини и го правете заедно.

Advertisements