Още докато разгонваше конкурентките, Пепа Свирката разбра, че тоя непознат гражданин не се е отбил при нея за свирка, а го гони някаква друга нужда. Затуй тя се и ядоса на колежките, нахока ги и пак погледна гражданина. По тежкия сребърен ланец и фалшивите очила рейбън се познаваше, че е от чалгарите, от някой провинциален град. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил – и това си личеше ризата му явно от втората употреба, протрита тук-таме, дънките му и те,а маратонките закъсани.  Инак, да го гледаш – човек планина, но Пепа Свирката набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония надути, фитнес маниаци, които се правят на тежкари, но усетят ли някаква заплаха първи се пръждосват.

Чалгарят не поздрави, огледа я изпитателно и се потърка между чатала, но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли това пътя за магистралата към Търново и колко още трябва да има дотам. Пепа Свирката му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето в паркираният мерцедес и той втора употреба имаше някаква жена. Жената, беше отворила прозореца и забърсваше потта си от жегата, като приготвяше несесера си за да оправи размазалият се грим. Че беше горещо – горещо беше, но Пепа знаеше, че тея жени дето постоянно се гримират, скоро и стават колежки на магистралата. Отзад в колата , също добре натруфена и нагримирана седеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше през прозореца,а на лицето й беше изписано пренебрежение.

– Ти май щерка имаш – каза Пепа.

– Имам. Една щерка имам безработна.

Чалгарят погледна към колежките й, разпръснати покрай пътя, задържа очите си на тях, попивайки се отново явно съжалявайки, че не е сам.

– Бе тя нашта каквато е – рече той, – остави я!

– Не си тъдявашен ти, отде си – попита го Пепа.

– От Пловдивско съм.  За пръв път съм тъдява. Иначе имам бизнес, купувам, продавам, далаверки. Земам стока от Турция, от Китай.  Само дето дойде тая криза и ся нищо не върви…

Той седна намантинелата, извади една кутия боро и запапали цигара. Пепа седна до него и видя как чатала му се издува, докато пушеше цигарата.

– Не можем да и намерим работа – започна той. – Почваше на две три места ама все я уволняват, хем преспа със шефовете. И диплома има, сумата и пари сме потрошили да я изучим. Гледали сме я като очите си. От устата си съм отделял, да се изучи, да се издигне, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, криво-ляво завърши , ама не може да се реализира. Диплома има, а не може. Слушам, думала на майка си – мъчно й било, че дружките й се изпоомъжили, коя за англичанин, коя за футболист, а тя още стояла. Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите – курви са. Сегашните ергени тъй са – курви търсят. И ти ще се омъжиш,  не си престаряла.

– На колко е години?

– Към двайсет и шест. Сега  ще ги направи.

– Е, че младо е момичето.Още става.

– Младо, ами.

Гражданинът замълча и пак загледа проститутките, пропит от желание. От друга кола спряла наблизо се дочуваше пъшкане.

– Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде в чужбина. Да я пусна ще и се, ама като не знае език,а пък е хубавка, само за е. . . става. Моля ти се, татко, пусни ме, и аз искам да ида с момичетата. Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не бях там, не зная. Къде са спали, с кой са си лягали?. Зная го тъй, както ми го разправи тя. Веднъжка отишли в някакъв клуб, танцували, пели момичетата, смели се. Намерили се ухажори, легнали си. Ненка – тъй се казва мойто момиче – си легнала и тя. Легнах си, кай, татко,с един къде изглеждаше, че има бая пари и работа обещаваше да ми намери, модел да стана. На другия ден, ни се обади, ни съм му видяла очите повече.

– Бре!

– Ами, така. Преспала, оня си направил кефа, ма и с другите така станало.

– Захвърля я! Навсякъде е така. Чувала съм, от колежки и те така са започнали. Ама да не си решил, при нас да я даваш?

– Не ма, ти луда  ли си? Мойта щерка, тука при вас, тя диплома има! За кво е учила?. Преспала с двама-трима, то туй днес е нещо нормално, само дето не може де се реализира.

– Ама работа, ама работа! – чудеше се Пепа. – Ами сега де я водиш? Работа ли си и намерил?

– Пробвахме, на колко места пробвахме. Водя го сега аз… хм… как да ти кажа… На мен да остане, не вярвам, ама жени нали се гледат телевизия, пък безработна е, чедо е…

Гласът му трепна и той замълча. Намести си очилата, разтвори си ризата да се вижда по-добре ланеца . Нямаше нужда да казва някой на Пепа, че тоя не е много умен.

– Онази вечер – продължи гражданчето -давали новините. Съобщили каквото съобщили – знам ли учени хора, може и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една много знайница. Гунчо, вика още от вратата, късмет си имал, късмет имала и Ненка. Хайде да е на хаир. Какво има – думам. Съобщиха по новините Генка и Юксел, те казват, че премиера се движил по магистралата с кортеж. Голям кортеж, със сини лампи и сигнализация! Мерцедеси последен модел. Е Ти, кай знаеш ли що е станало, спрял премиера на магистралата и взел една за министърка! Гунчо, кай, да вървиш, хич да не стоиш. Заведи Ненка. Ех, може ли – заплака момичето, залови се майка му. И на, дойдохме.

– Ама истина ли е – извика Пепа. – къде е минал премиера?

– Нали ти казах, Тук се е движил по Търновско на магистралата.

– Премиера!?

– Да бе той.

Както беше учудена, Пепа се озърна и погледна към шосето всеки ден си изкарваше хляба тука, но като че едвам сега се замисли колко много коли профучаваха без да знае кой е вътре. Пък и не й трябваше. Толкоз много бяха колите и тъй на често спираха, но до сега премиера не беше го виждала.

– Та затуй съм дошел – каза по-смело и с облекчение гражданинът – Рекох да те питам, може да си го обслужвала, може да си  чувала…

– Не съм,  не съм. Премиера тук нито съм чувала, нито съм виждала.

Но веднага Пепа се досети, че може съвсем да отчая тия хора, и каза

– Пък може да е спирал. Може. Знам за депутати, министри, кметове, общински съветници – спират, колежки са се хвалили. Може да спре и премиера. Пък и трябва да спира, щом се е чуло…

– Кой знай – въздъхна гражданинът. – На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са…

Той стана да си ходи. Замислена, Пепа също стана да го изпроводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката – вече привършила с грима си – още отдалеч загледа мъжа си, като че ли искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още стоеше обърнато настрана и гледаше преминаващите автомобили.

– Тая каза, че магистралата била близо – каза чалгаря.

Като чу гласа му, момичето се обърна. Високомерната му осмивка не слизаше от лицето й. То гледаше ту баща си, ту Пепа.

– Ненке, тая проститутка е виждала премиера – каза чалгаря и погледна Пепа. – Ей в там по-нагоре е спрял! Хайде дано да спре и при назе!

– Ще спре ли ма? – попита момичето и начервените му устни се нацупиха.

Смях се надигна в гърдите на Пепа, задуши го, очите и се насълзиха.

– Ще  спре,  ще го видите – високо заговори тя. – При мене спря, ще спре и при вас. Аз го обслужих, премиер, какъв премиер . . . ! Ще спре и при теб. Да даде господ да спре, да те направи министър… я, млада си, диплома имаш. Ще спре, аз ти казвам, че ще спре… и ще те вземе на работа,  не бой се…

Майката стисна очи и заплака. Високият, едър гражданин се изплю, влезе в колата и запали.

– Хайде със здраве! – викаше след Пепа. – Близо е магистралата. Все направо, направо!

Тя дълго стоя на шосето и гледа подир колата, смеейки се. Гледаше майката и момичето, които биха и били сериозна конкуренция тука на пътя, баща й, който ако не бяха те със сигурност щеше да и стане клиент, а покрай тях, между всеки два телеграфни стълба проститутките се затичваха, към всеки спрял автомобил, борейки се за всеки клиент.

Замислена, Пепа Свирката вдигна крак пред задаващата се кола. Премиера – мислеше си тя. – Дали е спирал?! Но нещо я караше да не вярва, и пак я напуши смях. Колата отмина без да спре, а тя загледана по дире й извика:

– Бойко, колко мъка има по тоя свят, Бойко!

И пак се загледа подир автомобила.

Advertisements